1.

Приложимото право на Съюза, и по-конкретно клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., което се намира в приложение към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), изменена с Директива 98/23/ЕО на Съвета от 7 април 1998 година, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 55, параграф 5 от Закона на провинция Тирол за договорно наетите служители (Tiroler Landes-Vertragsbedienstetengesetz) от 8 ноември 2000 г. в неговата редакция в сила до 1 февруари 2009 г., според която при промяна в работното време на работник неизползваният отпуск се адаптира така, че за работника, който преминава от работа при пълно работно време на работа при непълно работно време, правото на платен годишен отпуск, което той е придобил, без да е имал възможността да упражни през периода на своята заетост при пълно работно време, се намалява или този отпуск може да се ползва само при получаване на по-малко по размер обезщетение за платен отпуск.

2.

Клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се намира в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 1, параграф 2, буква m) от Закона на провинция Тирол за договорно наетите служители от 8 ноември 2000 г. в неговата редакция в сила до 1 февруари 2009 г., която изключва от приложното поле на този закон работниците с трудов договор със срок най-много шест месеца или наемани само за определени случаи.

3.

Клауза 2, точка 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г., което се намира в приложение към Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), изменена с Директива 97/75/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 60, последно изречение от Закона на провинция Тирол за договорно наетите служители от 8 ноември 2000 г. в неговата редакция в сила до 1 февруари 2009 г., според която работниците, ползващи правото си на родителски отпуск за период от две години, в края на този отпуск изгубват правото на платен годишен отпуск, придобито през годината, предхождаща раждането на детето им.