5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/27

1)

Може ли заинтересовано лице по смисъла на член 21 от Регламент № 2201/2003 (1) да иска непризнаване на съдебно решение, ако няма подадена молба за признаването на същото?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, дали при разглеждане на искането за непризнаване на решение, предявено от лице, по отношение на което това решение подлежи на изпълнение, националната юрисдикция е длъжна да приложи член 31, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, който предвижда, че „лицето, срещу което се иска изпълнението, на този етап на производството няма право да представя факти по молбата“?

3)

Дали националната юрисдикция, пред която носителят на родителска отговорност подава искането за непризнаване на решението на юрисдикцията на държавата-членка на произхода — с което се разпорежда връщане към държавата на произхода на дете, което пребивава при носителя на родителски права и по отношение на което е издадено удостоверение съгласно член 42 от Регламент № 2201/2003 — трябва да го разгледа на основание разпоредбите на глава III, раздели 1 и 2 от Регламент № 2201/2003, както предвижда член 40, параграф 2 от посочения регламент?

4)

Какво е значението на установеното в член 21, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 условие „без да се засягат разпоредбите на раздел 4“?

5)

Дали приемането на решение за връщане на детето и издаването на удостоверение по член 42 от Регламент № 2201/2003 от страна на юрисдикцията на държавата-членка на произхода, след като юрисдикцията на държавата-членка, където детето е било неправомерно задържано е приела решение за връщането му в държавата на произхода, е в съответствие с целите и процедурите на Регламент № 2201/2003?

6)

Дали предвидената в член 24 от Регламент № 2201/2003 забрана за преразглеждане на компетентността на съда, който е постановил решението означава, че националната юрисдикция — пред която е предявено искането за признаване или за непризнаване на съдебно решение на чуждестранна юрисдикция и която не може да преразгледа компетентността на юрисдикцията на държавата-членка на произхода и не може да установи други посочени в член 23 от Регламент № 2201/2003 основания за непризнаване на съдебни решения — е длъжна да признае решението на юрисдикцията на държавата-членка на произхода за връщане на детето, ако юрисдикцията на държавата-членка на произхода не е спазила определената в регламента процедура при решаване на въпроса за връщането на детето?