Жалба, подадена на 19 ноември 2008 г. от Ralf Schräder срещу решението на Първоинстанционния съд (седми състав) от 29 януари 2009 г. по дело Ralf Schräder/Служба на Общността за сортовете растения, T-187/06

(Дело C-38/09 P)

(2009/C 82/32)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ralf Schräder (представители: T. Leidereiter и W.-A. Schmidt, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Служба на Общността за сортовете растения (СОСР)

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящата жалба е решението на Първоинстанционния съд, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу решението на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения относно заявката за предоставяне на правна закрила на сорта растение „SUMCOL 01“. С обжалваното решение Първоинстанционният съд бил потвърдил решението на отделението по жалбите, съгласно което предложеният за правна закрила сорт растение, не се отличавал ясно от референтния сорт, който трябвало да се разглежда като общо известен.

С първото правно основание жалбоподателят изтъква редица процесуални нарушения. При преценката на решението на отделението по жалбите Първоинстанционният съд направил констатации, чиято погрешност следвала пряко от материалите по преписката. Освен това той бил изопачил факти и доказателствени средства, завишил изискванията спрямо доводите на жалбоподателя, постановил противоречиво решение и нарушил правото на защита на жалбоподателя. По този начин Първоинстанционният съд не взел под внимание голяма част от доводите на жалбоподателя и предложенията за представяне на доказателства, които отхвърлил с мотива, че доводите били твърде общи. Първоинстанционният съд не забелязал при това, че на жалбоподателя му е било отчасти невъзможно да представи „по-конкретни“ доводи. По този начин Първоинстанционният съд нарушил правото на защита на жалбоподателя и принципите на доказателствена тежест и на събиране на доказателства. Освен това Първоинстанционният съд недопустимо разширил обхвата на предмета на спора, като посочил в обжалваното решение мотиви, на които нито Службата, нито отделението по споровете не биха се позовали.

С второто си правно основание жалбоподателят изтъква нарушение на общностното право от Първоинстанционния съд, тъй като при тълкуването на член 7, параграф 2 от Регламент (EО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения последният е оценил писменото описание на сорта в научната литература като доказателство за неговата общоизвестност. Освен това жалбоподателят се позовава на нарушения на член 62 от посочения по-горе регламент и на член 60 от Регламент (EО) № 1239/95 относно установяване на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета относно производството пред Службата на Общността за сортовете растения.