Жалба, подадена на 8 януари 2009 г. от Gerasimos Potamianos срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 15 октомври 2008 г. по дело T-160/04, Potamianos/Комисия

(Дело C-4/09 P)

(2009/C 82/21)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Gerasimos Potamianos (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, avocats)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят формулира четири твърдения за нарушение.

Съгласно първото твърдение за нарушение тълкуването на Първоинстанционния съд, че неподновяването на договора му като срочно нает служител се основава на причини, свързани с интереса на службата, било неправилно. Всъщност ръководителите на жалбоподателя многократно искали продължаване на неговия договор. Обективни, относими и съгласувани доказателства позволявали да се установи, че напротив, прилагането на правилото за ненатрупване, определящо на шест години максималната продължителност на срочно наемане на служител, представлявало единственото основание на разглежданото решение за неподновяване.

Като второ твърдение за нарушение жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че не бил изготвил формуляр за кандидатстване за съответната длъжност, въпреки че своевременно бил поискал продължаване на своя договор и няколко пъти напомнял за искането си, дори след публикуването на обявлението за свободна длъжност.

В третото си твърдение за нарушение жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е заключил, че липсва злоупотреба с власт от страна на ООСД. Декларираната цел на ползването на услугите на срочно нает персонал всъщност била да се намали броят на свободните длъжности в Комисията, и по-специално да се намали недостигът на успели кандидати от конкурс.

Последната цел впрочем по никакъв начин не се постигала чрез отказа за продължаване на договора на жалбоподателя вследствие прилагането на правилото за ненатрупване, тъй като неговата длъжност била обявена преди каквото и да е публикуване на списъците от конкурса. Освен това друг срочно нает служител бил назначен за продължителен срок на тази длъжност, докато договорите на всички останали срочно наети служители, назначени за кратък срок в същата дирекция, били продължени служебно, без предварително обявяване на техните длъжности.

На последно място, принципът на равенство бил нарушен, тъй като договорите на всички останали срочно наети служители, които били в сходно положение, като се изключи тяхното старшинство, били продължени без обявяване на длъжностите им, за разлика от възприетия в неговия случай подход. В този контекст тежестта на доказване била погрешно обърната в хода на производството пред Първоинстанционния съд, тъй като не жалбоподателят, а ответникът бил длъжен да докаже спазването на установените от самия него правила.