—

за Goldbet Sportwetten GmbH, от D. Czernich, Rechtsanwalt,

—

за г-н Sperindeo, от L. Lorenz и R. Testor, Rechtsanwälte,

—

за австрийското правителство, от г-жа C. Pesendorfer, в качеството на представител,

—

за чешкото правителство, от г-н M. Smolek и г-н J. Vláčil, в качеството на представители,

—

за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа J. Kemper, в качеството на представители,

—

за португалското правителство, от г-н L. Inez Fernandes и г-жа S. Duarte Afonso, в качеството на представители,

—

за швейцарското правителство, от г-н D. Klingele, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г-н W. Bogensberger, г-жа A.-M. Rouchaud-Joët и г-н M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ L 399, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 108), във връзка с член 17 от този регламент, както и на член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

2

Запитването е отправено в рамките на процедура за европейска заповед за плащане, образувана от Goldbet Sportwetten GmbH (наричано по-нататък „Goldbet“), със седалище в Австрия, срещу г-н Sperindeo, с местожителство в Италия.

3

Съображения 23 и 24 от Регламент № 1896/2006 гласят следното:

4

Член 1, параграф 1, буква а) от този регламент гласи:

„Целта на настоящия регламент е:

5

Съгласно член 5 от посочения регламент „държава членка по произход“ е „държавата членка, в която е издадена европейска заповед за плащане“.

6

Член 6, параграф 1 от същия регламент предвижда:

„За целите на прилагането на настоящия регламент компетентността се определя в съответствие със съответните правила на правото на Общността, по-специално на Регламент […] № 44/2001“.

7

Член 12 параграф 3 от Регламент № 1896/2006 гласи:

„С европейската заповед за плащане [длъжникът] се уведомява за стоящите пред него възможности да:

8

Съгласно член 16 от този регламент:

„1.   [Длъжникът] може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане до съда по произход, като използва формуляр Е, изложен в приложение VI, ко[й]то му се предоставя заедно с европейската заповед за плащане.

[…]

3.   [Длъжникът] посочва във възражението, че той оспорва вземането, без да указва причините за това.

4.   Възражението се подава на писмен носител или чрез друго средство за съобщаване, включително електронно, което се приема от държавата членка по произход и е достъпно за съда по произход.

[…]“.

9

Член 17, параграф 1 от посочения регламент гласи:

„Ако възражението е [подадено] в крайния срок […], производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход в съответствие с правилата на [общото] гражданско производство, освен ако [молителят] не е поискал изрично прекратяването на производството в такъв случай.

[…]“.

10

Приложение VI към същия регламент съдържа формуляр Е, който може да бъде използван, за да се направи възражение срещу европейска заповед за плащане.

11

Член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 гласи:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

12

Член 24 от Регламент № 44/2001 предвижда:

„Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 22“.

13

Член 252 от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung), отнасящ се до процедурата за европейска заповед за плащане, гласи:

„1.   Ако Регламент [№ 1896/2006] не предвижда друго, прилагат се процесуалните правила, които важат за спорове със съответния предмет.

2.   Образуването на заповедни производства е от изключителната компетентност на Bezirksgericht für Handelssachen Wien. […]

3.   Ако е подадено възражение в срок, съдът го връчва на молителя с покана да посочи в срок от 30 дни съда, който е компетентен да разгледа делото по общия ред. […]

4.   […] Длъжникът следва да направи възражение за липса на компетентност на сезирания съд, преди да изложи становище по същество“.

14

По силата на договор за предоставяне на услуги г-н Sperindeo се е задължил спрямо Goldbet — дружество с дейност по организиране на залагания върху резултатите от спортни състезания — да развива и управлява тази дейност в Италия. По-специално той е трябвало да събира залозите от местните заложни пунктове и след като приспадне изплатените печалби, да превежда остатъка на Goldbet.

15

Като смята, че г-н Sperindeo не изпълнява договорните си задължения, на 29 декември 2009 г. Goldbet подава молба за издаване на европейска заповед за плащане, която Bezirksgericht für Handelssachen Wien — австрийският съд, компетентен във връзка европейските заповеди за плащане — уважава на 17 февруари 2010 г., като издава такава заповед срещу г-н Sperindeo за сумата от 16406 EUR, представляваща обезщетение за вреди, ведно с дължимите лихви и съдебни разноски.

16

На 19 април 2010 г. г-н Sperindeo, чрез представляващия го адвокат, подава в срок възражение срещу тази европейска заповед за плащане. Той мотивира възражението си, като изтъква, че претенцията на Goldbet е неоснователна и исканата сума е неизискуема.

17

Вследствие на това възражение Bezirksgericht für Handelssachen Wien препраща делото на Landesgericht Innsbruck, тъй като счита, че това е съдът, компетентен да се произнесе по реда на общото гражданско производство по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент № 1896/2006.

18

Пред Landesgericht Innsbruck г-н Sperindeo за първи път повдига възражение за липса на компетентност на австрийските съдилища поради местоживеенето си в Италия. Goldbet твърди, че Landesgericht Innsbruck е компетентен като съд по местоизпълнението на паричното задължение съгласно член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001. Според това дружество при всички случаи този съд е компетентен съгласно член 24 от посочения регламент, доколкото г-н Sperindeo, след като с възражението си срещу европейската заповед за плащане не е направил и възражение за липса на компетентност, се е явил по смисъла на тази разпоредба.

19

С определение Landesgericht Innsbruck уважава молбата на г-н Sperindeo, обявява, че няма компетентност, и отхвърля като недопустим предявения пред него иск. Goldbet подава въззивна жалба срещу това определение пред Oberlandesgericht Innsbruck. Последният отхвърля тази жалба, с мотива че австрийските съдилища нямат компетентност, тъй като, от една страна, претенциите на Goldbet са основани на договор за предоставяне на услуги, чието местоизпълнение по смисъла на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 е в Италия, и от друга страна, компетентността на тези съдилища не може да бъде обоснована по силата на член 24 от Регламент № 44/2001, доколкото направеното от г-н Sperindeo възражение не може да се счита за явяване по смисъла на тази разпоредба.

20

Goldbet подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция срещу решението на Oberlandesgericht Innsbruck. То иска отмяна на предходните съдебни актове и възобновяване на производството пред австрийските съдилища.

21

Запитващата юрисдикция счита, че австрийските съдилища не са компетентни съгласно член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, тъй като дейността, възложена на г-н Sperindeo от Goldbet, е извършвана изключително в Италия. Тази юрисдикция се пита обаче дали възражението, което ответникът е направил срещу заповедта за плащане, без да оспори компетентността на съда по произход, би могло да се счита за явяване по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2001, обосноваващо компетентността на австрийските съдилища.

22

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

С тези въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество пита дали член 6 от Регламент № 1896/2006, във връзка с член 17 от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че подаването на възражение срещу европейска заповед за плащане, с което не се оспорва компетентността на съда на държавата членка по произход, следва да се счита за явяване по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2001, и дали в това отношение е от значение обстоятелството, че във възражението си ответникът излага основания по същество.

24

При това положение следва на първо място да се провери дали подаването на възражение срещу европейска заповед за плащане, с което не се оспорва компетентността на съда на държавата членка по произход, е равнозначно на явяване по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2001, когато с това възражение не се излагат основания по същество.

25

Всички заинтересовани страни, които са представили становища пред Съда, считат, че на този въпрос следва да се отговори отрицателно.

26

В това отношение най-напред трябва да се припомни, от една страна, че член 6, параграф 1 от Регламент № 1896/2006 предвижда, че за целите на прилагането на този регламент компетентността се определя съобразно съответните норми на правото на Съюза, и по-специално съобразно съдържащите се в Регламент № 44/2001. Съгласно член 17, параграф 1 от Регламент № 1896/2006, ако в определения срок срещу европейската заповед за плащане е подадено възражение, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход в съответствие с правилата на общото гражданско производство.

27

От друга страна, член 24 от Регламент № 44/2001 учредява компетентност на съда на държавата членка, пред който се явява ответникът, освен в случаите, посочени в тази разпоредба.

28

Освен това, видно от член 1, параграф 1, буква а) от Регламент № 1896/2006, същият има за цел да опрости и ускори съдебните производства по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, и да намали разходите за тях. Този регламент, макар и да не заменя, нито да хармонизира националните механизми за събиране на безспорните вземания, въвежда за постигането на тази цел унифициран механизъм за събиране на такива вземания, гарантиращ еднакви условия за кредиторите и за длъжниците в рамките на целия Европейски съюз (Решение от 13 декември 2012 г. по дело Szyrocka, C-215/11, точка 30).

29

Както отбелязва генералният адвокат в точка 30 от заключението си, тази опростена и уеднаквена процедура не е състезателна. Всъщност длъжникът узнава за издаването на европейската заповед за плащане едва в момента, когато същата му е връчена или съобщена. Видно от член 12, параграф 3 от Регламент № 1896/2006, едва в този момент той бива осведомен за възможността или да плати на молителя посочената в заповедта сума, или да се противопостави на тази заповед, като подаде възражение до съда по произход.

30

На длъжника е дадена възможност — като компенсация на факта, че въведената с Регламент № 1896/2006 система не предвижда участието му в европейската процедура за заповед за плащане — да оспори вземането след издаването на съответната европейска заповед за плащане.

31

Когато обаче с възражението си срещу европейската заповед за плащане длъжникът не оспорва компетентността на съда на държавата членка по произход, възражението би могло да породи за него единствено последиците по член 17, параграф 1 от Регламент № 1896/2006. Тези последици се свеждат до прекратяване на европейската процедура за заповед за плащане и до автоматично преминаване — освен ако молителят не поиска изрично прекратяването на производството — към разглеждане на спора по правилата на общото гражданско производство.

32

Обратният подход, при който възражението, когато не съдържа оспорване на компетентността на съда по произход, се оказва равнозначно на явяване по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2001, би довел до последици на възражението извън предвидените в Регламент № 1896/2006.

33

Освен това следва да се припомни, че видно от съображение 23 и член 16, параграф 1 от Регламент № 1896/2006, длъжникът може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане, като използва формуляра от приложение VI към този регламент. Този формуляр обаче не дава възможност да се посочи, че се оспорва компетентността на съдилищата на държавата членка по произход.

34

Следователно възражение срещу европейска заповед за плащане, с което не се оспорва компетентността на съдилищата на държавата членка по произход и не се излагат основания по същество, не може да се счита за явяване по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2001.

35

На второ място следва да се разгледа въпросът дали в това отношение е от значение обстоятелството, че във възражението си срещу европейската заповед за плащане ответникът е изложил основания по същество.

36

Goldbet и чешкото правителство изтъкват, че когато с възражението се излагат основания по същество, компетентността може да бъде определена съгласно член 24 от Регламент № 44/2001. От своя страна г-н Sperindeo, германското, португалското и швейцарското правителство и Европейската комисия поддържат, че това обстоятелство няма никакво значение при определянето на компетентността.

37

Настина, от Решение от 24 юни 1981 г. по дело Elefanten Schuh (150/80, Recueil, стр. 1671, точка 16) във връзка с тълкуването на член 18 от Конвенцията от 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3) — разпоредба, по същество еднаква с член 24 от Регламент № 44/2001 — е видно, че след изявлението, което съгласно националното процесуално право се счита за първото защитно действие пред сезирания съд, не се допуска оспорване на компетентността.

38

За разлика обаче от фактите по посоченото дело, по което ответникът излага основания по същество в общо гражданско производство, в делото по главното производство основанията по същество са изложени с възражение срещу европейска заповед за плащане. Такова възражение, което съдържа подобни основания, не би могло да се разглежда, за целите на определянето на компетентния съгласно член 24 от Регламент № 44/2001 съд, като първо защитно действие в общото гражданско производство, последвало процедурата за европейска заповед за плащане.

39

Да се приеме, че подобно възражение е равнозначно на първо защитно действие, всъщност означава да се признае, както отбелязва генералният адвокат в точка 36 от заключението си, че процедурата за европейска заповед за плащане и следващото я производство по правилата на общия граждански процес представляват по принцип едно производство. Подобно тълкуване обаче трудно би се съвместило с обстоятелството, че първото от тези производства протича по правилата, предвидени в Регламент № 1896/2006, докато второто — по правилата на общото гражданско производство, видно от член 17, параграф 1 от същия регламент. Въпросното тълкувание е несъвместимо и с факта, че това гражданско производство, макар да протича — ако ответникът не е оспорил международната компетентност — в държавата членка по произход, невинаги е пред съда, издал европейската заповед за плащане.

40

Освен това тълкувание в смисъл, че възражението, с което са изложени основания по същество, трябва да се счита за първо защитно действие, би било в противоречие с целта на възражението срещу европейска заповед за плащане. В това отношение следва да се отбележи, че нито една от разпоредбите на Регламент № 1896/2006, включително член 16, параграф 3 от него, не изисква от длъжника да укаже причините за възражението си, така че същото не е предназначено да служи като рамка на защитата по същество, а както бе уточнено в точка 30 от настоящото решение, да даде възможност на длъжника да оспори вземането.

41

Следователно излагането на основания по същество с възражението срещу европейска заповед за плащане не е явяване на ответника по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2001.

42

Противно на поддържаното от Goldbet и чешкото правителство, това тълкувание не е в разрез с целта на Регламент № 1896/2006 да се ускори производството. Всъщност, видно от член 1, параграф 1, буква а) от посочения регламент, тази цел е релевантна само в хипотезата на безспорно вземане, каквато не е налице, когато длъжникът направи възражение срещу европейската заповед за плащане.

43

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 6 от Регламент № 1896/2006, във връзка с член 17 от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че подаването на възражение срещу европейска заповед за плащане, в което не се оспорва компетентността на съда на държавата членка по произход, не може да се счита за явяване по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2001 и в това отношение обстоятелството, че ответникът във възражението си е изложил основания по същество, е без значение.

44

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 6 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, във връзка с член 17 от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че подаването на възражение срещу европейска заповед за плащане, в което не се оспорва компетентността на съда на държавата членка по произход, не може да се счита за явяване по смисъла на член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, и в това отношение обстоятелството, че ответникът във възражението си е изложил основания по същество, е без значение.