Дело C-78/10

Marc Berel, пълномощник на дружеството Port Angot Développement и др.

срещу

Administration des douanes de Rouen и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Rouen)

„Митнически кодекс на Общността — Членове 213, 233 и 239 — Солидарна отговорност при повече от един длъжник за едно митническо задължение — Опрощаване на вносни мита — Погасяване на митническото задължение — Възможност за един от солидарните длъжници да се позове на решение за опрощаване, взето в полза на друг съдлъжник — Липса“

Резюме на решението

Собствени ресурси на Европейския съюз — Възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита — Множество длъжници — Опрощаване на мита в полза на един от съдлъжниците на основание член 239 от Митническия кодекс на Общността — Погасяване на съответното задължение за всички солидарни длъжници — Недопустимост

(членове 213, 233 и 239 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

Членове 213, 233 и 239 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 82/97, трябва да се тълкуват в смисъл, че в условията на солидарна отговорност за плащането на митническото задължение по смисъла на член 213 не допускат да се приложи принцип на националното право, от който следва, че всички съдлъжници могат да се позовават на разрешеното на един от тях частично опрощаване на митата на основание член 239, така че погасяването на митническото задължение по член 233, първа алинея, буква б) от същия кодекс да се отнася до самото задължение и следователно да освобождава всички солидарни длъжници от това задължение в частта му, съответстваща на размера на разрешеното опрощаване.

Всъщност в резултат от механизма на посочения член 239 единствено лицето, което е подало молбата за опрощаване, може да се позовава на издаденото на основание на тази разпоредба решение за опрощаване на мита. Проверката за липса на недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересованото лице, която съгласно този член е предпоставка за опрощаването на вносните мита, трябва да се извършва с оглед на конкретните обстоятелства от значение за фактическия състав на възникването на митническото задължение за съответния съдлъжник, както и с оглед на професионалния опит и положената грижа от този съдлъжник във връзка с укоримото деяние, от което възниква солидарната му отговорност.

(вж. точки 52, 61 и 66 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

17 февруари 2011 година(*)

„Митнически кодекс на Общността — Членове 213, 233 и 239 — Солидарна отговорност при повече от един длъжник за едно митническо задължение — Опрощаване на вносни мита — Погасяване на митническото задължение — Възможност за един от солидарните длъжници да се позове на решение за опрощаване, взето в полза на друг съдлъжник — Липса“

По дело C‑78/10

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour d’appel de Rouen (Франция) с акт от 28 януари 2010 г., постъпил в Съда на 10 февруари 2010 г., в рамките на производство по дело

Marc Berel, пълномощник на дружеството Port Angot Développement,

Emmanuel Hess, ликвидатор на дружеството Port Angot Développement,

Rijn Schelde Mondia France SA,

Receveur principal des douanes de Rouen Port,

Administration des douanes – Havre port,

Société Port Angot Développement, правоприемник на Manutention de Produits Chimiques et Miniers Maprochim SAS,

Asia Pulp & Paper France EURL

срещу

Administration des douanes de Rouen,

Receveur principal des douanes du Havre,

Administration des douanes du Havre,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: г‑н J.‑C. Bonichot, председател на състав, г‑н K. Schiemann, г‑н L. Bay Larsen, г‑жа C. Toader и г‑жа A. Prechal (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑жа V. Trstenjak,

секретар: г‑жа C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 ноември 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г‑н M. Berel, в качеството на представител на дружеството Port Angot Développement, от адв. E. Taÿ Pamart, avocat,

–        за Asia Pulp & Paper Франция EURL, от адв. F. Citron и адв. S. Le Roy, avocats,

–        за френското правителство, от г‑н G. de Bergues и г‑н B. Cabouat, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г‑жа L. Bouyon и г‑н B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 декември 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 213, 233 и 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година (ОВ L 17, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 9, стр. 250, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Berel, представител на дружеството Port Angot Développement, правоприемник на Manutention de Produits Chimiques et Miniers Maprochim SAS (наричано по-нататък „Maprochim“), Rijn Schelde Mondia France SA (наричано по-нататък „Mondia France“) и Asia Pulp & Paper France EURL (наричано по-нататък „Asia P & P“), от една страна, и митническата администрация в Руан, главния инспектор на митница Хавър и митническата администрация в Хавър (наричани заедно по-нататък „митническите органи“), от друга, по повод събирането на митническо задължение, за чието плащане Maprochim, Asia P & P и Mondia France са солидарно отговорни и което е било частично опростено на последното от тези дружества.

 Правна уредба

 Право на Съюза

3        Член 4 от Митническия кодекс предвижда:

„За целите на настоящия кодекс се прилагат следните определения:

[…]

9.      „Митническо задължение“ е задължението на лице да заплати вносните (вносно митническо задължение) или износните (износно митническо задължение) сборове, с които се облагат определени стоки съгласно действащите разпоредби в Общността.

[…]

12.      „Длъжник“ е всяко лице, което отговаря за плащане на митническо задължение;

[…]“

4        Член 5 от Митническия кодекс гласи:

„1.      […] всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията и формалностите, предвидени в митническото законодателство.

2.      Представителството може да бъде:

–        пряко, когато представителят действа от името на и за сметка на друго лице,

или

–        косвено, когато представителят действа от свое име, но за сметка на друго лице.

[…]

4.      Представителят трябва да декларира, че действа от името или за сметка на представляваното от него лице, да посочи дали е пряк или косвен представител и да притежава представителна власт.

Лице, което не декларира, че действа от името или за сметка на друго лице, или което декларира, че действа от името или за сметка на друго лице, без да притежава представителна власт, се счита, че действа от свое име и за своя сметка.

[…]“

5        Съгласно член 202 от Митническия кодекс:

„1.      Вносно митническо задължение възниква при:

a)      неправомерно въвеждане на митническата територия на Общността на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове; […]

[…]

По смисъла на този член неправомерно въвеждане е всяко въвеждане при нарушаване на членове 38—41, както и на член 177, второ тире.

2.      Митническото задължение възниква в момента на неправомерното въвеждане на стоките.

3.      Длъжникът е:

–        лицето, извършило неправомерното въвеждане на стоките,

–        лицата, участвали в неправомерното въвеждане на стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че въвеждането е неправомерно, и

–        лицата, придобили или задържали стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят към момента на придобиване или получаване на стоките, че те са въведени неправомерно.“

6        Член 203 от Митническия кодекс гласи следното:

„1.      Вносно митническо задължение възниква при:

–        отклонение от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове.

2.      Митническото задължение възниква в момента на отклонението на стоките от митнически надзор.

3.      Длъжникът е:

–        лицето, отклонило стоките от митнически надзор,

–        лицата, участвали при отклонението на стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че стоките се отклоняват от митнически надзор,

–        лицата, придобили или задържали стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че към момента на придобиване или получаване на стоките те са били отклонени от митнически надзор,

както и

–        когато е приложимо, лицето, отговорно да изпълни задълженията, произтичащи от временното складиране на стоките или от ползването на митническия режим, под който са били поставени стоките.“

7        Член 213 от Митническия кодекс гласи:

„Когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник, те са солидарно отговорни за неговото заплащане.“

8        Член 233 от този кодекс предвижда:

„[…] митническото задължение се погасява:

a)      чрез плащане на размера на сборовете;

б)      чрез опрощаване на размера на сборовете;

[…]“

9        Член 236 от Митническия кодекс предвижда:

„1.      Възстановяване на вносните или износните сборове се извършва, когато се установи, че в момента на плащането размерът на сборовете не е бил дължим или размерът е бил взет под отчет в противоречие с член 220, параграф 2.

Опрощаване на вносните и износните сборове се извършва, когато се установи, че в момента на вземането им под отчет техният размер не е бил дължим или размерът е бил взет под отчет в противоречие с член 220, параграф 2.

Възстановяване или опрощаване не може да се разреши, когато фактите, послужили за основание на плащането или вземането под отчет на размера на недължими сборове, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице.

2.      Възстановяването или опрощаването на вносни или износни сборове се разрешава след подаването на молба пред съответното митническо учреждение преди изтичането на срок от три години, считано от датата, на която длъжникът е бил уведомен за тези сборове.

Удължаване на този срок се допуска, когато заинтересуваното лице докаже, че е било възпрепятствано да подаде молбата си за целта в рамките на посочения срок поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила.

Когато митническите органи установят самостоятелно в този срок някое от обстоятелствата по параграф 1, първа и втора алинея, те пристъпват служебно към възстановяване или опрощаване.“

10      Съгласно член 239 от същия кодекс:

„1.      Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове се извършва и в случаи, различни от тези по членове 236, 237 и 238:

–        които се определят съгласно процедурата на комитета,

–        които произтичат от обстоятелства, които не предполагат недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересуваното лице. Случаите, в които може да се приложи тази разпоредба, както и процедурата, която трябва да се следва за тази цел, се определят съгласно процедурата на комитета. Възстановяването или опрощаването могат да подлежат на специални условия.

2.      Възстановяването или опрощаването на сборове на основанията, посочени в параграф 1, се разрешава при подаване на молба във въпросното митническо учреждение преди изтичането на дванадесет месеца, считано от датата на уведомяване на длъжника за тези сборове.

[…]“

11      Член 878, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 (ОВ L 253, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр.3), изменен с Регламент (ЕО) № 1677/98 на Комисията от 29 юли 1998 г. (ОВ L 212, стp. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 11, стр. 23, наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“), предвижда:

„Молбата за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита, наричана по-долу „молба за възстановяване или опрощаване“, се подава от лицето, заплатило или длъжно да плати съответните мита, или лицето, поело правата и задълженията му.

Молбата за възстановяване или опрощаване може да бъде подадена и от пълномощник на лицето, посочено в първа алинея.“

12      Член 899 от Регламента за прилагане гласи:

„[Освен ако не са налице другите случаи, които трябва да се разглеждат поотделно] съгласно процедурата, установен[а] в членове от 905 до 909, когато решаващият митнически орган установи, че молбата за възстановяване или опрощаване, подадена [до] него съгласно член 239, параграф 2 от Кодекса:

–        се базира на основания, отговарящи на някое от обстоятелствата, упоменати в членове 900 до 903, и че те не са резултат от измама или явна небрежност от страна на заинтересованото лице, той ще възстанови или опрости размера на въпросните вносни или износни мита,

„Заинтересовано лице“ означава лицето или лицата, посочени в член 878, параграф 1, или техните пълномощници, както и всяко друго лице, което е взело участие в извършването на митническите формалности за съответните стоки или което е дало указанията, необходими за извършването на тези формалности,

–        се базира на основания, отговарящи на някое от обстоятелствата, упоменати в член 904, той няма да възстанови или опрости размера на въпросните вносни или износни мита.“

13      Член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане предвижда:

„Вносните мита се възстановяват или прихващат, когато:

[…]

o)      митническото задължение е възникнало по начин, различен от посочения по реда на член 201 на Кодекса, и въпросното лице може да представи сертификат за произход, сертификат за движение, документ за вътрешен транзит в Общността или друг съответен документ, доказващ, че когато стоките се признаят за местни, те се ползват от ставка на Общността или преференциална тарифна ставка, при условие че са изпълнени всички други условия по член 890.“

 Национално право

14      Член 1208 от Code civil (Гражданският кодекс) гласи:

„При предявяването на иск срещу един от солидарните длъжници същият може да противопостави на кредитора всички възражения, произтичащи от естеството на задължението, както и личните си възражения и общите за всички солидарни длъжници възражения.

Той не може да противопостави на кредитора личните възражения на останалите солидарни длъжници.“

15      Съгласно член 1285 от Гражданския кодекс:

„Опрощаването в полза на един солидарен длъжник или освобождаването му по силата на договор освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът изрично е запазил своите права срещу тях.

В последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено.“

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

16      Mondia France е дружество с основна дейност внос и износ на горски продукти, в частност хартия и хартиена маса, както и складиране и разпространение на тези стоки. За целта дружеството притежава разрешение за управление на митнически складове в Руан и Хавър.

17      Asia P & P, един от клиентите на Mondia France, възлага на последното извършването на дейностите по превоза, складирането и митническото оформяне на стоките, които продава в Европейския съюз, преди всичко хартия с произход от Индонезия.

18      Mondia France възлага на митническия агент Maprochim да извършва за негова сметка действията по митническото оформяне на тези стоки.

19      През април 2000 г. митническите органи извършват проверка на вносните операции за тези стоки, осъществени през 1998 г. и 1999 г. както в Хавър, така и в Руан.

20      При проверката е установено, че част от стоките в складовете на Mondia France е доставена на Asia P & P, без да се извършат митническите формалности. Митническите органи приемат, че за тези стоки е допуснато нарушението недеклариран внос.

21      За друга част от стоките е установено, че е доставена, без да се извършат митническите формалности, които са извършени едва по-късно, след вдигането на стоките от митническите складове на Mondia France. За тези стоки митническите органи приемат, че е извършено нарушението отклоняване на стоките от митнически надзор.

22      Митническите органи уведомяват Mondia France, Asia P & P и Maprochim за констатираните нарушения и ги задължават да заплатят съответните мита и данъци за доставките на тези стоки. След това те издават на трите дружества актове за събиране на дължими суми, включително на дължимите мита.

23      След като митническите органи отхвърлят подадените по административен ред жалби срещу посочените актове, трите дружества обжалват пред Tribunal d’instance du Havre (Първоинстанционен съд, Хавър) и Tribunal d’instance de Rouen (Първоинстанционен съд, Руан) с искания за отмяна както на съответните митнически актове, така и на решенията, с които се отхвърлят административните им жалби. Поради връзката между делата Tribunal d’instance du Havre прекратява производството и изпраща делото на Тribunal d’instance de Rouen.

24      На 31 октомври 2000 г. Mondia France освен това подава в Direction générale des douanes (Генерална дирекция „Митници“) молба за опрощаване на мита на основание член 239 от Митническия кодекс и член 900, параграф 1, буква o) от Регламента за прилагане, като посочва, че не е действало недобросъвестно или при груба небрежност, и иска последващо прилагане в негова полза на благоприятното тарифно третиране, предвидено за хартията с произход от Индонезия.

25      Първоначално молбата му е отхвърлена, след като Direction générale des douanes получава становище от Комисията на Европейските общности, която в писмо от 7 октомври 2004 г. констатира, че Mondia France е действало при груба небрежност. Жалбата срещу това писмо е отхвърлена като явно недопустима с Определение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 25 януари 2007 г. по дело Rijn Schelde Mondia France/Комисия (T‑55/05, непубликувано в Сборника).

26      По-късно обаче предвид представените нови доказателства митническите органи опрощават частично митническите задължения на Mondia France с писма от 6 февруари и 3 март 2006 г.

27      С решение от 11 април 2008 г. Тribunal d’instance de Rouen, като взема предвид опрощаването, отхвърля жалбите на Mondia France, Asia P & P и Maprochim за отмяна на актовете за събиране на съответните мита.

28      Що се отнася до поисканото от Asia P & P и Maprochim опрощаване, посоченият съд приема, че съгласно член 1208 от Гражданския кодекс, доколкото всеки солидарен длъжник трябва да се разглежда винаги като представител на своите съдлъжници, постановеното по отношение на един от тях решение поражда действие и спрямо другите, включително когато те не са участвали в съответното производство.

29      Затова според този съд следва да се приеме, че при подаването на молбата за опрощаване Mondia France е действало не само за своя сметка, но и като представител на солидарния си съдлъжник, а именно Asia P & P.

30      Затова Тribunal d’instance de Rouen намалява размера на митническото задължение на Asia P & P със сумата на частично опростените на Mondia France мита, така че размерът на митническото задължение да е еднакъв за двете дружества. В резултат размерът на задължението на Asia P & P, преди това 980 058,65 EUR, е изменен на 224 390,73 EUR.

31      Що се отнася до Maprochim, Тribunal d’instance de Rouen приема, че това дружество има митническо задължение в размер на 49 284 EUR на основание член 203, параграф 3 от Митническия кодекс, тъй като е участвало в отклоняването на стоките от митнически надзор, въпреки че е знаело или е трябвало да знае, че е налице подобно отклоняване.

32      Този съд освен това постановява, че Maprochim няма право на опрощаване на митата на основание член 236 от този кодекс, тъй като тази разпоредба не се прилага, когато митническото задължение е възникнало не при допускането на стоките за свободно обращение, а при отклоняването им от митнически надзор.

33      Mondia France, Asia P & P и Maprochim, както и митническите органи обжалват това съдебно решение пред Сour d’appel de Rouen (Апелативен съд, Руан).

34      Запитващата юрисдикция приема, първо, че доколкото връчените на Asia P & P митнически актове за събиране са редовни, дружеството вече не може да иска от съда опрощаване на митническото си задължение, тъй като е изтекъл дванадесетмесечният срок по член 239, параграф 2 от Митническия кодекс.

35      Второ, запитващата юрисдикция отхвърля довода на Asia P & P, че то би трябвало да черпи права от разрешеното на Mondia France опрощаване, тъй като последното е имало генерално пълномощно и съответно е подало молбата за опрощаване и за сметка на Asia P & P. В това отношение тази юрисдикция приема, че условията по член 5, параграф 4 от Митническия кодекс са с общо приложение и че в случая не е изпълнено нито едно от тях.

36      Накрая, що се отнася пак до исканията на Asia P & P, запитващата юрисдикция приема, че решението за опрощаване в полза на Mondia France съставлява лично възражение на последното дружество по смисъла на член 1208 от Гражданския кодекс и че следователно Asia P & P не може да го противопостави на кредитора си, както всъщност не може да го противопостави и защото то не е общо за всички съдлъжници.

37      Посочената юрисдикция обаче иска да изясни въпроса дали членове 213, 233 и 239 от Митническия кодекс са пречка за прилагането на принципа за взаимно представителство на солидарните длъжници, който при определени условия произтича от член 1200 и сл. от Гражданския кодекс, като дава възможност на Asia P & P, което е упълномощило Mondia France да извършва действията по митническото оформяне, да черпи права от разрешеното на последното дружество опрощаване на основание член 239 от Митническия кодекс и член 900, параграф 1, буква o) от Регламента за прилагане.

38      Запитващата юрисдикция иска да изясни същия въпрос и по отношение на дружеството Port Angot Développement, правоприемник на Maprochim, което е в производство по съдебна ликвидация, доколкото пред тази юрисдикция посоченото дружество се позовава на разрешеното на Mondia France опрощаване, за което Тribunal d’instance de Rouen постановява, че следва да ползва и Asia P & P поради същия принцип за взаимно представителство на солидарните длъжници.

39      При тези обстоятелства Cour d’appel de Rouen решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли членове 213, 233 и 239 от [Митническия кодекс] длъжникът, който отговаря солидарно за заплащането на митническо задължение и на когото не е издавано решение за опрощаване на това задължение, да противопостави на компетентния за събирането орган решението за опрощаване, издадено от този орган на друг солидарен длъжник на основание член 239 от [този кодекс], за да се освободи от плащането на митническото задължение?“

 По преюдициалния въпрос

40      С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали членове 213, 233 и 239 от Митническия кодекс трябва да се тълкуват в смисъл, че в условията на солидарна отговорност за плащането на митническото задължение по смисъла на член 213, каквато е налице в случая по главното производство, не допускат да се приложи принцип на националното право, от който следва, че всички съдлъжници могат да се позовават на разрешеното на един от тях частично опрощаване на митата на основание член 239, така че погасяването на митническото задължение по член 233, първа алинея, буква б) от същия кодекс да се отнася до самото задължение и следователно да освобождава всички солидарни длъжници от това задължение в частта му, съответстваща на размера на разрешеното опрощаване.

41      В това отношение следва да се посочи, че докато член 3, втора алинея и член 4, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1031/88 на Съвета от 18 април 1988 година относно определяне на лицата — длъжници за плащане на митническо задължение (ОВ L 102, стр. 5), предвиждат, че ако има няколко длъжници за едно и също митническо задължение, същите са „солидарно отговорни“ за плащането му „съгласно действащото законодателство на държавите членки“, то член 213 от Митническия кодекс, който заменя упоменатите разпоредби, вече не отпраща към националното право.

42      В посочения член 213 само се потвърждава принципът на солидарна отговорност при наличието на няколко длъжници за едно и също митническо задължение. Той всъщност не предвижда по-конкретно правило за реализирането на тази солидарна отговорност, например що се отнася до евентуалните последици от опрощаването в полза на един от съдлъжниците за отговорността на останалите.

43      Подобно правило не е изрично предвидено нито в останалите разпоредби на Митническия кодекс, нито в Регламента за прилагане.

44      Така в член 233, първа алинея, буква б) от Митническия кодекс се предвижда погасяване на митническото задължение при опрощаване на размера на митата, но не се уточнява дали при наличието на няколко длъжници погасяването се отнася само до поискалото опрощаване лице, или винаги ползва и останалите съдлъжници.

45      Все пак с оглед на редица непротиворечиви обстоятелства се явява обосновано тълкуването на тази разпоредба в смисъл, че митническото задължение се погасява само по отношение на лицето, подало молбата за опрощаване.

46      На първо място, доколкото представлява основание за погасяване на митническото задължение съгласно член 233, първа алинея, буква б) от Митническия кодекс, опрощаването на митата трябва да се тълкува стриктно. Всъщност този член отговаря на необходимостта от защита на собствените ресурси на Съюза (в този смисъл вж. по-специално Решение от 29 април 2010 г. по дело Dansk Transport og Logistik, C‑230/08, все още непубликувано в Сборника, точка 51 и цитираната съдебна практика).

47      На второ място, от практиката на Съда също така следва, че държавите членки си запазват възможността да приемат мерки, с които ефикасно да допринасят за осъществяването на целите на митническото законодателство, и в частност на целта за осигуряване на действителното събиране на митническите задължения, и поради това при необходимост могат — като се съобразяват с тези цели и спазват принципа на пропорционалност — да определят правила относно условията за прилагане на разпоредбите на това законодателство (вж. в този смисъл Решение от 23 септември 2004 г. по дело Spedition Ulustrans, C‑414/02, Recueil, стр. I‑8633, точка 38 и цитираната съдебна практика).

48      Необходимо е да се добави, че член 213 от Митническия кодекс е предназначен именно да осигури постигането на посочената цел за действително събиране на митническите задължения и следователно да гарантира защитата на собствените ресурси на Съюза. Всъщност механизмът на солидарната отговорност съставлява допълнителен правен способ за националните власти, чрез който да увеличат резултатността на своите действия в областта на събирането на митническите задължения.

49      Когато обаче няколко лица са солидарно отговорни за плащането на митническото задължение по смисъла на член 213 от Митническия кодекс, за осъществяването на упоменатата цел, която е от същностно значение в областта на митническото законодателство, не би допринесло прилагането на принцип на националното право като посочения от запитващата юрисдикция, а именно за взаимното представителство на солидарните длъжници, от който следва, че всички съдлъжници биха могли да се позоват на разрешеното на един от тях опрощаване на митата на основание член 239 от този кодекс, за да се противопоставят на плащането на задължението, и поради това погасяването на това задължение в хипотезата по член 233, първа алинея, буква б) от същия кодекс винаги би се отнасяло до цялото задължение.

50      На трето място, характерните особености на решенията за опрощаване на мита на основание член 239 от Митническия кодекс като издаденото в случая по главното производство също не обосновават прилагането на този принцип на националното право и радикалните му последици за митническото задължение.

51      В настоящия случай солидарната отговорност на трите дружества за плащането на митническото задължение не възниква от един и същ фактически състав. Всъщност някои от тях отговарят за плащането на митническото задължение като извършители на деянието, при което възниква митническото задължение, тоест в случая неправомерното въвеждане на стоките на митническата територия на Съюза по смисъла на член 202 от Митническия кодекс или отклоняването на стоките от митнически надзор по смисъла на член 203 от същия кодекс. Солидарната отговорност на останалите дружества произтича или от участието им във въвеждането или отклоняването, или от факта, че са придобили или задържали тези стоки.

52      В такъв случай проверката за липса на недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересованото лице, която съгласно член 239 от Митническия кодекс е предпоставка за опрощаването на вносните мита, трябва да се извършва с оглед на конкретните обстоятелства от значение за фактическия състав на възникването на митническото задължение за съответния съдлъжник, както и с оглед на професионалния опит и положената грижа от този съдлъжник във връзка с укоримото деяние, от което възниква солидарната му отговорност.

53      Оттук също така следва, че в случай като разглеждания в главното производство изводите за конкретното положение на един от съдлъжниците по принцип не могат да се разпростират и по отношение на останалите съдлъжници.

54      Освен това, обратно на поддържаното от Asia P & P, подобно разпростиране на изводите в случая не може да бъде оправдано поради съображението, че Mondia France, което е подало молбата за опрощаване на митата, е поискало това опрощаване в качеството си на генерален пълномощник пред митниците на Asia P & P, също солидарно отговорно за плащането на митническото задължение.

55      Всъщност, както отбелязва запитващата юрисдикция, за да е налице подобно представителство в случаите на опрощаване на мита, трябва да са спазени условията по член 5, параграф 4 от Митническия кодекс. Наред с това е достатъчно да се констатира, че запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да приложи правото на Съюза към фактите по случая в главното производство, е установила, че нито едно от тези условия не е изпълнено по отношение на така подадената от Mondia France молба за опрощаване на мита.

56      Що се отнася до Maprochim, няма съмнение, че това дружество, което е действало като представител на дружеството Mondia France по смисъла на член 5 от Митническия кодекс във връзка с извършването за негова сметка на действията по митническото оформяне на стоките, няма основание да твърди, че самото то е било представлявано от Mondia France, когато последното е поискало опрощаване на митата.

57      Maprochim няма право да се позовава и на липсата на груба небрежност — факт, установен по отношение на представлявания от него икономически оператор, а именно Mondia France.

58      В това отношение Съдът е уточнил, че операторът, ползващ услугите на митнически агент, независимо дали се представлява пряко или косвено, е във всички случаи длъжник по митническото задължение спрямо митническите власти и не може да се освободи от отговорност, като се позовава на грешките, допуснати от този агент (вж. Решение от 20 ноември 2008 г. по дело Heuschen & Schrouff Oriëntal Foods Trading/Комисия, C‑38/07 P, Сборник, стр. I‑8599, точка 52).

59      В същия смисъл Съдът постановява, че факторите, които имат отношение към евентуалната небрежност, допусната от митническия агент, включително професионалният му опит, трябва да бъдат взети предвид при преценката на небрежността на представлявания от него вносител, тъй като не може да се приеме, че чрез използването на услугите на митнически агент операторите могат да избегнат последващото събиране на мита, като се позоват на липсата си на опит в митническата област (вж. в този смисъл Решение по дело Heuschen & Schrouff Oriëntal Foods Trading/Комисия, посочено по-горе, точки 53 и 54).

60      Това обаче изобщо не означава, че — обратно — митническият агент, чиито услуги обикновено се търсят поради професионалния му опит в митническата област, също би могъл да се позовава на липсата на опит в тази област на икономическия оператор, когото представлява.

61      Това налага извода, че в резултат от механизма на член 239 от Митническия кодекс единствено лицето, което е подало молбата за опрощаване, може да се позовава на издаденото на основание на тази разпоредба решение за опрощаване на мита като разглежданото в главното производство.

62      Впрочем с този извод кореспондира и принципът, че възстановяването или опрощаването на вносните или износните мита, които могат да бъдат допуснати само при определени условия и в специално предвидени случаи, представляват изключение от нормалния режим на вноса и износа и поради това разпоредбите, предвиждащи подобно възстановяване или опрощаване, подлежат на стриктно тълкуване (вж. по-специално Решение от 11 ноември 1999 г. по дело Söhl & Söhlke, C‑48/98, Recueil, стр. I‑7877, точка 52).

63      Последно, ако принципът на националното право, предвиждащ взаимно представителство на солидарните длъжници, можеше да се прилага в случай като разглеждания в главното производство, при всички положения би се стигнало до невъзможност за събиране на митническото задължение, въпреки че би имало риск останалите съдлъжници на подалото молбата за опрощаване лице да не отговарят на условието за липса на недобросъвестно поведение или груба небрежност, като се имат предвид както конкретните обстоятелства от значение за фактическия състав на възникването на солидарната им отговорност за плащането на митническото задължение, така и съответният им професионален опит и положената от всеки от тях грижа.

64      Подобна последица би била непропорционална и в този смисъл би надхвърлила пределите на свободата на преценка, с която разполагат държавите членки, за да установяват условията за прилагане на предвидените в митническото законодателство разпоредби, както бе напомнено в точка 47 от настоящото решение.

65      Следователно, когато няколко лица отговарят солидарно за плащането на митническото задължение, както е в случая по главното производство, погасяването на това задължение при опрощаване на размера на митата по член 233, първа алинея, буква б) от Митническия кодекс се отнася само до лицето, подало молбата за опрощаване, и не се разпростира и по отношение на останалите съдлъжници.

66      Предвид всички изложени дотук съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 213, 233 и 239 от Митническия кодекс трябва да се тълкуват в смисъл, че в условията на солидарна отговорност за плащането на митническото задължение по смисъла на член 213, каквато е налице в случая по главното производство, не допускат да се приложи принцип на националното право, от който следва, че всички съдлъжници могат да се позовават на разрешеното на един от тях частично опрощаване на митата на основание член 239, така че погасяването на митническото задължение по член 233, първа алинея, буква б) от същия кодекс да се отнася до самото задължение и следователно да освобождава всички солидарни длъжници от това задължение в частта му, съответстваща на размера на разрешеното опрощаване.

 По съдебните разноски

67      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Членове 213, 233 и 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че в условията на солидарна отговорност за плащането на митническото задължение по смисъла на член 213, каквато е налице в случая по главното производство, не допускат да се приложи принцип на националното право, от който следва, че всички съдлъжници могат да се позовават на разрешеното на един от тях частично опрощаване на митата на основание член 239, така че погасяването на митническото задължение по член 233, първа алинея, буква б) от същия кодекс да се отнася до самото задължение и следователно да освобождава всички солидарни длъжници от това задължение в частта му, съответстваща на размера на разрешеното опрощаване.

Подписи

---

* Език на производството: френски.