1.   Настоящата директива установява минималните изисквания за предотвратяване на големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за ограничаване на последиците от такива аварии.

2.   Настоящата директива не засяга правото на Съюза, отнасящо се до безопасността и здравето на работниците на работното място, по-специално директиви 89/391/ЕИО и 92/91/ЕИО.

3.   Настоящата директива не се засяга директиви 94/22/ЕО, 2001/42/ЕО, 2003/4/ЕО (19), 2003/35/ЕО, 2010/75/ЕС (20) и 2011/92/ЕС.

1.   Държавите членки изискват от операторите да осигурят предприемането на всички подходящи мерки за предотвратяване на големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

2.   Държавите членки правят необходимото операторите да не се освобождават от задълженията си по настоящата директива поради факта, че действията или пропуските, които водят или допринасят за големи аварии, се дължат на изпълнители.

3.   В случай че възникне голяма авария, държавите членки правят необходимото операторите да вземат всички подходящи мерки за ограничаване на последиците от нея за човешкото здраве и околната среда.

4.   Държавите членки изискват от операторите да направят необходимото свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води да се извършват въз основа на системно управление на риска, така че остатъчните рискове от големи аварии за хората, околната среда и ресурсите в инсталации в крайбрежни води да са приемливи.

1.   Държавите членки правят необходимото решенията за даване или прехвърляне на лицензи за извършване на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води да бъдат съобразени със способността на кандидата за лиценз да спазва изискванията за дейностите в рамките на лиценза, предвидени в съответните разпоредби на правото на Съюза, и по-специално в настоящата директива.

2.   По-специално, когато се оценява техническата и финансова способност на кандидата за лиценз, се взема надлежно предвид следното:

Преди да издаде или прехвърли лиценз за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, лицензиращият орган се консултира с компетентния орган, ако е целесъобразно.

3.   Държавите членки правят необходимото лицензиращият орган да не издава лиценз, докато не се увери въз основа на представени от кандидата доказателства, че кандидатът вече е предприел или ще предприеме достатъчни мерки въз основа на правила, решение за които вземат държавите членки, за покриване на отговорността, която може да бъде породена от извършвани от кандидата свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води. Тази мерки трябва да са приложими и ефективни при започването на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води. Държавите членки изискват от кандидатите да представят по подходящ начин доказателства за техническия и финансов капацитет и всякаква друга информация от значение за областта, обхваната от лиценза, и конкретния етап на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

Държавите членки преценяват дали мерките по първа алинея са достатъчни да се установи дали кандидатът притежава достатъчно финансови ресурси за незабавното въвеждане и непрекъснатото поддържане на всички мерки, необходими за ефективното аварийно реагиране и последващото отстраняване на щетите.

Държавите членки улесняват установяването на устойчиви финансови инструменти и други мерки с цел да подпомогнат кандидатите за лицензи да докажат своя финансов капацитет съгласно първа алинея.

Държавите членки установяват най-малко процедури, гарантиращи бързата обработка по подходящ начин на претенциите за обезщетение, включително по отношение на изплащането на обезщетение за трансгранични инциденти.

Държавите членки изискват от притежателите на лиценз да поддържат достатъчен капацитет за посрещане на финансовите си задължения, произтичащи от отговорност за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

4.   Операторът се определя от лицензиращия орган или от притежателя на лиценз. Когато операторът се определя от притежателя на лиценз, лицензиращият орган се уведомява за това предварително. В такива случаи лицензиращият орган, при необходимост като се консултира с компетентен орган, може да възрази срещу определянето на оператора. В случай на такова възражение държавите членки изискват от притежателя на лиценз да определи подходящ друг оператор или да поеме задълженията на оператора по смисъла на настоящата директива.

5.   Лицензионните процедури за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, отнасящи се до определена област, обект на лиценз, се организират така, че информацията, събрана в резултат на проучвателни дейности, да може да бъде проучена от държавите членки преди започване на добива.

6.   Когато се оценяват техническите и финансовите способности на кандидата за лиценз, се обръща специално внимание на чувствителната в екологично отношение морска и крайбрежна среда, по-специално екосистемите, които изпълняват важна роля за смекчаването и приспособяването към изменението на климата, като солените блата и пластовете морска трева, както и защитените морски зони като специалните защитени зони съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (21), специалните защитени зони съгласно Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (22), както и защитените морски зони, договорени от Съюза или съответните държави членки в рамките на международните или регионалните споразумения, по които те са страни.

1.   Пробиването на проучвателен сондаж от непроизводствена инсталация не започва, преди съответните органи на държавите членки да са осигурили реално участие на обществеността на ранен етап във връзка с евентуалното въздействие върху околната среда на планирани свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води съгласно други правни актове на Съюза, по-специално директиви 2001/42/ЕО или 2011/92/ЕС, в зависимост от случая.

2.   Когато не е било осигурено участие на обществеността съгласно параграф 1, държавите членки осигуряват предприемането на следните мерки:

Предвиждат се разумни срокове, с които се осигурява достатъчно време за всеки един от различните етапи на участието на обществеността.

3.   Настоящият член не се прилага за области, по отношение на които е издаден лиценз преди 18 юли 2013 г.

1.   Държавите членки правят необходимото производствените инсталации и свързаната инфраструктура да бъдат експлоатирани единствено в области, обект на лиценз, и само от оператори, определени за тази цел съгласно член 4, параграф 4.

2.   Държавите членки изискват от притежателите на лицензи да гарантират, че операторът разполага с капацитет за спазване на изискванията за конкретната дейност в рамките на лиценза.

3.   През цялото времетраене на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води държавите членки изискват от притежателите на лиценз да предприемат всички разумни стъпки за осигуряване от страна на оператора на спазването на изискванията и изпълнението на функциите и задълженията по настоящата директива.

4.   Когато компетентният орган констатира, че операторът вече не е в състояние да спазва съответните изисквания съгласно настоящата директива, се информира лицензиращият орган. След това лицензиращият орган уведомява за това притежателя на лиценза, който поема отговорността за изпълнението на съответните задължения и незабавно предлага на лицензиращия орган заместващ оператор.

5.   Държавите членки правят необходимото дейностите, свързани с производствени или непроизводствени инсталации, да не започват или да не продължават, преди компетентният орган да приеме доклада за големите опасности в съответствие с настоящата директива.

6.   Държавите членки правят необходимото сондажните дейности или комбинираните дейности да не започват или да не продължават, преди докладът за големите опасности за включените инсталации да е приет в съответствие с настоящата директива. Освен това тези дейности не може да започват или да продължат, ако до компетентния орган не е подадено уведомление за сондажни дейности или уведомление за комбинирани дейности съгласно член 11, параграф 1, буква з) или и) съответно, или ако компетентният орган направи възражения относно съдържанието на уведомлението.

7.   Държавите членки правят необходимото за установяването на зона на безопасност около всяка инсталация и за забрана на влизането или пребиваването на плавателни съдове в тази зона на безопасност.

Тази забрана обаче не се прилага за плавателни съдове, които влизат или пребивават в зоната на безопасност:

8.   Държавите членки създават механизъм за ефективно участие в рамките на тристранни консултации на компетентния орган, операторите и собствениците и представителите на работниците при изготвянето на стандартите и политиките, отнасящи се до предотвратяването на големи аварии.

1.   Държавите членки определят компетентен орган, натоварен със следните регулаторни функции:

2.   Във всеки един момент държавите членки гарантират независимостта и обективността на компетентния орган при изпълнението на регулаторните му функции, и по-специално по отношение на параграф 1, букви а), б) и в). Също така се предотвратяват конфликтите на интереси между регулаторните функции на компетентния орган, от една страна, и от друга страна, регулаторните функции, отнасящи се до икономическото развитие на природните ресурси в крайбрежни води и лицензирането на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в държавите членки, както и събирането и управлението на приходите от тези дейности.

3.   За постигането на целите по параграф 2 държавите членки изискват регулаторните функции на компетентния орган да се изпълняват в рамките на орган, който е независим от която и да е от функциите на държавата членка, свързани с икономическото развитие на природните ресурси в крайбрежни води и лицензирането на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води в рамките на държавата членка, както и със събирането и управлението на приходите от тези дейности.

Въпреки това, когато общият брой на инсталациите, на които обикновено има човешко присъствие, е по-малък от шест, заинтересованата държава членка може да реши да не прилага първата алинея. Подобно решение не засяга задълженията ѝ по параграф 2.

4.   Държавите членки предоставят на разположение на обществеността описание на това как е организиран компетентният орган, включително защо са го създали по този начин и как са осигурили изпълнението на регулаторните функции по параграф 1 и спазването на задълженията по параграф 2.

5.   Държавите членки правят необходимото компетентният орган да разполага с нужните човешки и финансови ресурси, за да може да изпълнява задълженията си съгласно настоящата директива. Тези ресурси са съобразени с равнището на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води на държавата членка.

6.   Държавите членки могат да сключат официални споразумения със съответни агенции на Съюза и други подходящи органи, когато има такива, за осигуряването на експертен опит за подпомагане на компетентния орган при изпълнението на неговите регулаторни функции. За целите на настоящия параграф няма да се счита за подходящ орган, чиято обективност може да бъде поставена под съмнение поради конфликт на интереси.

7.   Държавите членки могат да създават механизми, съгласно които финансовите разходи на компетентния орган при изпълнението на неговите задължения по настоящата директива могат да бъдат възстановявани от притежателите на лицензи, операторите или собствениците.

8.   Когато компетентният орган се състои от повече от една структура, държавите членки полагат всички усилия за избягване на дублиране на регулаторните функции между тях. Държавите членки могат да определят една от съставните структури за водеща и отговаряща за координацията на регулаторните функции по настоящата директива и за докладването на Комисията.

9.   Държавите членки правят преглед на дейностите на компетентния орган и вземат всички необходими мерки за подобряване на неговата ефективност при изпълнението на регулаторните функции по параграф 1.

1.   Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) (наричана по-долу „Агенцията“) предоставя на държавите членки и Комисията необходимата техническа и научна помощ в съответствие с мандата ѝ съгласно Регламент (ЕО) № 1406/2002.

2.   В рамките на своя мандат Агенцията:

3.   При поискване Агенцията може:

1.   Държавите членки правят необходимото операторът или собственикът да подаде до компетентния орган следните документи:

2.   Документите, които се подават съгласно параграф 1, букви а), б), г) и ж), се включват в доклада за големите опасности, който се изисква съгласно параграф 1, буква д). Корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии на оператори на сондажи се прилага към уведомлението за сондажни дейности, което се подава съгласно параграф1, буква з), когато не била подадена преди това.

3.   Уведомлението за проекта, което се изисква съгласно параграф 1, буква в), се подава до компетентния орган в срока, определен от него, преди предвиденото подаване на доклада за големите опасности във връзка с планираната дейност. В отговор на уведомление за проекта компетентният орган прави бележки, които да бъдат отразени в доклада за големите опасности.

4.   Когато съществуваща производствена инсталация предстои да навлезе в крайбрежните води на държава членка или да ги напусне, операторът уведомява компетентния орган писмено преди датата, на която производствената инсталация се очаква да навлезе в крайбрежните води на държавата членка или да ги напусне.

5.   Уведомлението за промяна на местоположението, което се изисква съгласно параграф 1, буква й), се подава до компетентният орган на достатъчно ранен етап от процеса, за да може по време на изготвянето на доклада за големите опасности операторът да вземе предвид всички въпроси, повдигнати от компетентния орган.

6.   В случай на съществено изменение, което засяга уведомление за проект или за промяна на местоположението преди предаването на доклада за големите опасности, компетентният орган се уведомява за това изменение възможно най-рано.

7.   Докладът за големите опасности, който се изисква съгласно параграф 1, буква е), се подава до компетентния орган в срока, определен от него, преди планираното започване на дейностите.

1.   Държавите членки осигуряват изготвянето от оператора на доклад за големите опасности във връзка с производствена инсталация, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква д). Посоченият доклад съдържа информацията, посочена в части 2 и 5 от приложение I, и се актуализира при необходимост или когато това бъде поискано от компетентния орган.

2.   Държавите членки правят необходимото за провеждането на консултации с представителите на работниците на съответните етапи от изготвянето на доклада за големите опасности във връзка с производствена инсталация, както и за представянето на доказателства във връзка с това в съответствие с част 2, точка 3 от приложение I.

3.   Със съгласието на компетентния орган докладът за големите опасности във връзка с производствена инсталация може да бъде изготвен по отношение на група инсталации.

4.   Когато е необходима допълнителна информация, преди докладът за големите опасности да бъде приет, държавите членки правят необходимото операторът да предостави, по искане на компетентния орган, тази информация и да направи всички необходими промени в подадения доклад за големите опасности.

5.   В случай че по производствената инсталация се налагат промени, които водят до съществено изменение, или е планирано демонтирането на трайно прикрепена производствена инсталация, операторът изготвя изменен доклад за големите опасности, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква е) в срок, определен от компетентния орган, в съответствие с част 6 от приложение I.

6.   Държавите членки правят необходимото планираните промени да не се въвеждат или демонтирането да не започва, докато компетентният орган не приеме изменения доклад за големите опасности за производствената инсталация.

7.   Докладът за големите опасности във връзка с производствена инсталация подлежи на пълен периодичен преглед от страна на оператора най-малко веднъж на всеки пет години или по-често, по искане на компетентния орган. Резултатите от този преглед се съобщават на компетентния орган.

1.   Държавите членки осигуряват изготвянето от собственика на доклад за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква д). Този доклад съдържа информацията, посочена в части 3 и 5 от приложение I, и се актуализира при необходимост или когато това бъде поискано от компетентния орган.

2.   Държавите членки правят необходимото за провеждането на консултации с представителите на работниците на съответните етапи от изготвянето на доклада за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация и за представянето на доказателства във връзка с това в съответствие с част 3, точка 2 от приложение I.

3.   Когато е необходима допълнителна информация, преди докладът за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация да бъде приет, държавите членки изискват от собственика да предостави, по искане на компетентния орган, тази информация и да направи всички необходими промени в подадения доклад за големите опасности.

4.   В случай че по непроизводствената инсталация се налагат промени, които водят до съществено изменение, или се планира демонтиране на трайно прикрепена непроизводствена инсталация, собственикът изготвя изменен доклад за големите опасности, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква е) в срок, определен от компетентния орган, в съответствие с част 6, точки 1, 2 и 3 от приложение I.

5.   Във връзка с трайно прикрепена непроизводствена инсталация държавите членки правят необходимото планираните промени да не се въвеждат или демонтирането да не започва, докато компетентният орган не приеме изменения доклад за големите опасности за трайно прикрепената непроизводствена инсталация.

6.   Във връзка с подвижна непроизводствена инсталация държавите членки правят необходимото планираните промени да не се въвеждат, докато компетентният орган не приеме изменения доклад за големите опасности за подвижната непроизводствена инсталация.

7.   Докладът за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация подлежи на пълен периодичен преглед от страна на собственика най-малко веднъж на всеки 5 години или по-често, по искане на компетентния орган. Резултатите от този преглед се съобщават на компетентния орган.

1.   Държавите членки правят необходимото операторите или собствениците, в зависимост от случая, да изготвят вътрешни планове за аварийно реагиране, които се подават съгласно член 11, параграф 1, буква ж). Плановете се изготвят в съответствие с член 28, като вземат предвид оценката на риска във връзка с големи аварии, предприета по време на изготвянето на последния доклад за големите опасности. Планът включва анализ на ефективността на реагирането при нефтен разлив.

2.   Когато за извършването на сондажни дейности ще бъде използвана подвижна непроизводствена инсталация, във вътрешния план за аварийно реагиране на инсталацията се взема предвид оценката на риска, предприета по време на изготвянето на уведомлението за сондажни дейности, което се подава съгласно член 11, параграф 1, буква з). Когато вътрешният план за аварийно реагиране трябва да бъде изменен поради особеното естество или местоположението на сондажа, държавите членки правят необходимото операторът на сондажа да подаде до компетентния орган изменения вътрешен план за аварийно реагиране или подходящо негово описание в допълнение към съответното уведомление за сондажни дейности.

3.   Когато за извършването на комбинирани дейности ще бъде използвана непроизводствена инсталация, вътрешният план за аварийно реагиране се изменя така, че в него да бъдат отразени комбинираните дейности, и се подава до компетентния орган в допълнение към съответното уведомление за комбинираните дейности.

1.   Държавите членки правят необходимото операторът на сондажа да изготви уведомлението, което се подава съгласно член 11, параграф 1, буква з) до компетентния орган. То се подава в срок, определен от компетентния орган, преди започването на сондажната дейност. Това уведомление за сондажни дейности трябва да съдържа данни за проекта на сондажа и за предлаганите сондажни дейности в съответствие с част 4 от приложение I. Това включва анализ на ефективността на реагирането при нефтен разлив.

2.   Компетентният орган разглежда уведомлението и, когато счита за необходимо, преди започването на сондажните дейности предприема подходящи действия, които могат да включват забрана за започването на дейностите.

3.   Държавите членки правят необходимото операторът на сондажа да включи независимия проверяващ в планирането и изготвянето на съществено изменение на подаденото уведомление за сондажни дейности съгласно член 17, параграф 4, буква б) и незабавно да информира компетентния орган за всяко съществено изменение в подаденото уведомление за сондажни дейности. Компетентният орган разглежда тези изменения и, когато счита за необходимо, предприема подходящи действия.

4.   Държавите членки правят необходимото операторът на сондажа да подаде до компетентния орган доклади за сондажните дейности в съответствие с изискванията на приложение II. Докладите се подават ежеседмично, считано от деня на започване на сондажните дейности, или на определени от компетентния орган интервали от време.

1.   Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците, участващи в комбинирани дейности, съвместно да изготвят уведомлението, което се подава съгласно член 11, параграф 1, буква и). Уведомлението трябва да съдържа информацията, посочена в част 7 от приложение I. Държавите членки правят необходимото един от съответните оператори да подаде уведомлението за комбинирани дейности до компетентния орган. Уведомлението се подава в срока, определен от компетентния орган, преди започването на комбинираните дейности.

2.   Компетентният орган разглежда уведомлението и когато счита за необходимо, преди започването на комбинираните дейности предприема подходящи действия, които могат да включват забрана за започването на дейностите.

3.   Държавите членки правят необходимото операторът, подал уведомлението, да информира незабавно компетентния орган за всяко съществено изменение на подаденото уведомление. Компетентният орган разглежда тези изменения и, когато счита за необходимо, предприема подходящи действия.

1.   Държавите членки гарантират, че операторите и собствениците установяват схеми за независима проверка и изготвят описание на тези схеми, което се подава съгласно член 11, параграф 1, буква г) и се включва в системата за управление във връзка с безопасността и околната среда, подадена съгласно член 11, параграф 1, буква б). Описанието съдържа информацията, посочена в част 5 от приложение I.

2.   Резултатите от независимата проверка не засягат отговорността на оператора или собственика за правилното и безопасно функциониране на оборудването и системите, предмет на проверката.

3.   Изборът на независим проверител и структурата на схемите за независима проверка трябва да отговарят на критериите в приложение V.

4.   Схемите за независима проверка се установяват:

5.   Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да реагират и да предприемат подходящи действия въз основа на препоръките на независимия проверител.

6.   Държавите членки изискват от операторите и собствениците да гарантират, че препоръките, получени от независимия проверител съгласно параграф 4, буква а), и данни за действията, предприети въз основа на тези препоръки, се предоставят на разположение на компетентния орган и се съхраняват от оператора или собственика за срок от шест месеца след приключване на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, за които се отнасят.

7.   Държавите членки изискват от операторите на сондажи да гарантират, че в уведомлението за сондажни дейности, изготвено в съответствие с член 15, се представят данни за констатациите и бележките на независимия проверител съгласно параграф 4, буква б) от настоящия член и за техните ответни действия по тези констатации и бележки.

8.   При производствени инсталации схемата за проверка трябва да е въведена преди завършването на проекта. При непроизводствени инсталации схемата за проверка трябва да е въведена преди започването на дейности в крайбрежните води на държавите членки.

1.   Държавите членки изискват от операторите и собствениците да изготвят документ, в който се излага тяхната корпоративна политика за предотвратяване на големи аварии, която се представя съгласно член 11, параграф 1, буква а), и да осигурят неговото прилагане на всички етапи на техните свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, включително чрез установяването на подходящи мерки за наблюдение с цел осигуряване ефективността на политиката. Документът трябва да съдържа информацията, посочена в част 8 от приложение I.

2.   Корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии трябва да е съобразена с първостепенната отговорност на операторите, наред с другото, за контрола на рисковете от големи аварии, произтичащи от техните дейности, и за непрекъснатото подобряване на контрола на посочените рискове с цел осигуряване на висока степен на защита във всеки един момент.

3.   Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да изготвят документ, в който се излага тяхната система за управление във връзка с безопасността и околната среда, която се представя съгласно член 11, параграф 1, буква б). Посоченият документ включва описание на:

4.   Държавите членки осигуряват възможности на операторите и собствениците да дават своя принос за механизмите за ефективни тристранни консултации, установени съгласно член 6, параграф 8. При необходимост ангажиментите на даден оператор или собственик във връзка с тези механизми може да бъдат очертани в корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии.

5.   Корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии и системите за управление във връзка с безопасността и околната среда се изготвят в съответствие с части 8 и 9 от приложение I и с приложение IV. Прилагат се следните условия:

6.   Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да изготвят и поддържат пълен опис на оборудването за аварийно реагиране от значение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, извършвани от тях.

7.   Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците, след консултация с компетентния орган и като използват обмена на знания, информация и опит, предвиден в член 27, параграф 1, да изготвят и преразглеждат стандарти и ръководства за най-добрите практики по отношение на контрола на големите опасности на всички етапи на проектирането и работния жизнен цикъл на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, а като минимално изискване спазват изложеното в приложение VI.

8.   Държавите членки изискват от операторите и собствениците да гарантират, че документът за корпоративната им политика за предотвратяване на големи аварии, посочен в параграф 1, обхваща и техните производствени и непроизводствени инсталации извън Съюза.

9.   Когато дейността на даден оператор или собственик води до непосредствена опасност за човешкото здраве или значително увеличава риска от голяма авария, държавите членки правят необходимото операторът или собственикът да предприеме подходящи мерки, които могат да включват, ако бъде счетено за необходимо, спиране на съответната дейност, докато опасността или рискът не бъдат контролирани по подходящ начин. Държавите членки правят необходимото за това, когато се предприемат такива мерки, операторът или собственикът да уведоми за това компетентния орган незабавно и не по-късно от 24 часа след предприемането на мерките.

10.   Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да предприемат, когато е целесъобразно, подходящи мерки за използване на подходящи технически средства или процедури, за да подобри надеждността на събирането и съхраняването на данни от значение и за да бъде предотвратено евентуалното им манипулиране.

1.   Държавите членки изискват от дружествата, регистрирани на тяхна територия и осъществяващи, пряко или чрез дъщерни дружества, свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза като притежатели на лиценз или оператори, при поискване да им докладват за обстоятелствата на всякакви големи аварии с тяхно участие.

2.   В искането за доклад съгласно параграф 1 от настоящия член съответната държава членка посочва подробно изискваната информация. Тези доклади се обменят в съответствие с член 27, параграф 1. Държавите членки, които нямат нито компетентен орган, нито звено за контакт, подават получените доклади до Комисията.

1.   Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да спазват мерките, установени в доклада за големите опасности и в плановете, посочени в уведомленията за сондажни дейности и уведомленията за комбинирани дейности, подадени съгласно член 11, параграф 1, букви д), з) и и) съответно.

2.   Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да предоставят на компетентния орган или на всяко друго лице, действащо по указание на компетентния орган, превоз до или от дадена инсталация или плавателен съд, имащи отношение към свързани с нефт и газ дейност, включително превоз на оборудването им, по всяко разумно време, както и настаняване, храна и други средства за задоволяване на потребностите им във връзка с посещенията на инсталациите, за да улеснят упражняването на надзор от страна на компетентния орган, включително инспекции, разследвания и действия по осигуряване на спазването на настоящата директива.

3.   Държавите членки правят необходимото компетентният орган да разработва годишни планове за ефективен надзор, включително чрез инспекции, на големи опасности, въз основа на управлението на риска и като обръща специално внимание на съответствието с доклада за големите опасности и с други документи, подадени до компетентния орган съгласно член 11. Извършва се редовен преглед на ефективността на плановете и компетентният орган предприема всички необходими мерки за усъвършенстването им.

1.   Държавите членки правят необходимото компетентният орган да установи механизми:

2.   Държавите членки изискват от операторите и собствениците да съобщават подробна информация за националните правила относно механизмите по параграф 1 на своите работници и на изпълнителите, свързани с дейността, и на техните работници, като гарантират, че въпросът за поверителното подаване на сигнали е включен в съответното обучение и известия.

1.   Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да предоставят на компетентния орган най-малко информацията, описана в приложение IX.

2.   Комисията определя чрез акт за изпълнение общ формат за докладване на данни, както и подробности за информацията, която следва да се обменя. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37, параграф 2.

1.   Държавите членки осигуряват публичен достъп до информацията, посочена в приложение IX.

2.   Комисията определя чрез акт за изпълнение общ формат за публикуване, който позволява трансграничното съпоставяне на данните. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37, параграф 2. Общият формат за публикуване трябва да позволява надеждно сравняване на националните практики по настоящия член и член 25.

1.   Държавите членки представят на Комисията годишен доклад, който съдържа информацията, посочена в точка 3 от приложение IX.

2.   Държавите членки посочват орган, който отговаря за обмена на информация съгласно член 23 и публикуването на информацията съгласно член 24.

3.   Комисията публикува годишен доклад въз основа на информацията, която ѝ е докладвана от държавите членки съгласно параграф 1.

1.   Държавите членки започват пълни разследвания на големи аварии, възникнали в рамките на тяхната юрисдикция.

2.   След приключване на разследването или след приключване на съдебното производство, в зависимост от случая, на Комисията се предоставя обобщение на констатациите съгласно параграф 1. Държавите членки осигуряват публичен достъп до неповерителна версия на констатациите.

3.   Държавите членки правят необходимото след разследванията по параграф 1 компетентният орган да приложи всички препоръки от разследването, доколкото това е в рамките на неговите изпълнителни правомощия.

1.   Всяка държава членка прави необходимото нейният компетентен орган редовно да обменя знания, информация и опит с другите компетентни органи, наред с другото, чрез Групата на компетентните органи на ЕС по въпросите на добива на нефт и газ в морски райони, и да взема участие в консултации относно прилагането на съответното национално право и право на Съюза с представители на отрасъла, други заинтересовани лица и Комисията.

По отношение на държавите членки без свързани с нефт и газ дейности в рамките на тяхната юрисдикция информацията, посочена в първа алинея, се получава от звената за контакт, определени съгласно член 32, параграф 1.

2.   Знанията, информацията и опитът, които се обменят съгласно параграф 1, се отнасят по-специално до действието на мерките за управление на риска, предотвратяването на големи аварии, проверката на съответствието и аварийното реагиране, имащи отношение към свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в рамките на Съюза, както и извън Съюза, когато това е целесъобразно.

3.   Всяка държава членка прави необходимото компетентните ѝ органи да участват в установяването на ясни общи приоритети за изготвянето и актуализирането на стандартите и ръководствата, за да бъдат установени най-добрите практики за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и да бъде улеснено тяхното въвеждане и последователно прилагане.

4.   До 19 юли 2014 г. Комисията представя на държавите членки доклад за адекватността на националните експертни ресурси за целите на изпълнението на предвидените в настоящата директива регулаторни функции, който при необходимост съдържа предложения за осигуряване на достъп на всички държави членки до подходящи експертни ресурси.

5.   До 19 юли 2016 г. държавите членки уведомяват Комисията за националните мерки, които са взели във връзка с достъпа до знания, активи и експертни ресурси, включително и за официални споразумения по член 8, параграф 6.

1.   Държавите членки правят необходимото вътрешните планове за аварийно реагиране, които се изготвят от оператора или собственика в съответствие с член 14 и се подават съгласно член 11, параграф 1, буква ж), да:

2.   Държавите членки правят необходимото операторът и собственикът да поддържат оборудване и квалификация, съответстващи на вътрешния план за аварийно реагиране, така че това оборудване и квалификация да бъдат на разположение по всяко време, и при необходимост да ги предоставят на разположение на органите, отговарящи за изпълнението на външния план за аварийно реагиране на държавата членка, в която се прилага вътрешният план за аварийно реагиране.

3.   Вътрешният план за аварийно реагиране се изготвя в съответствие с част 10 от приложение I, като се актуализира след всяко съществено изменение в доклада за големите опасности или уведомленията, подадени съгласно член 11. Тези актуализации се подават до компетентния орган съгласно член 11, параграф 1, буква ж) и за тях се уведомява съответният орган или органи, отговарящ(и) за изготвянето на външния план за аварийно реагиране в съответната област.

4.   Вътрешният план за аварийно реагиране се съчетава с други мерки, свързани със защитата и спасяването на персонала от засегнатата инсталация, за да се осигурят добри изгледи във връзка с личната безопасност и оцеляването.

1.   Държавите членки изготвят външни планове за аварийно реагиране, които обхващат всички нефтени и газови инсталации в крайбрежни води или свързана инфраструктура, както и областите, които биха могли да бъдат засегнати в рамките на тяхната юрисдикция. Държавите членки подробно описват ролята и финансовите задължения на притежателите на лиценз и операторите във външните планове за аварийно реагиране.

2.   Външните планове за аварийно реагиране се изготвят от държавата членка в сътрудничество със съответните оператори и собственици и, когато е целесъобразно, с притежателите на лиценз и компетентния орган, и в тях се взема предвид последната редакция на вътрешните планове за аварийно реагиране на съществуващите или планираните инсталации или свързана инфраструктура в областта, обхваната от външния план за аварийно реагиране.

3.   Външните планове за аварийно реагиране се изготвят в съответствие с приложение VII и се предоставят на разположение на Комисията, на други държави членки, които биха могли да бъдат засегнати, и на обществеността. Когато предоставят на разположение своите външни планове за аварийно реагиране, държавите членки гарантират, че оповестената информация не излага на риск безопасността и сигурността на нефтените и газовите инсталации в крайбрежни води, нито тяхната експлоатация, и че не уврежда икономическите интереси на държавите членки или личната безопасност и благосъстояние на служителите на държавите членки.

4.   Държавите членки предприемат подходящи мерки за постигане на висока степен на обща съвместимост и оперативна съвместимост на оборудването и квалификацията за реагиране между всички държави членки в географския регион и, когато е целесъобразно, извън него. Държавите членки насърчават отрасъла да разработва оборудване и предоставяни по договор услуги за реагиране, които са съгласувани и оперативно съвместими в целия географски район.

5.   Държавите членки съхраняват данни за оборудването и услугите за аварийно реагиране в съответствие с точка 1 от приложение VIII. Тези данни се предоставят на разположение на другите държави членки, които биха могли да бъдат засегнати, и на Комисията, както и на съседни трети държави, при условията на взаимност.

6.   Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците редовно да подлагат на изпитване своята готовност да реагират ефективно при големи аварии, в тясно сътрудничество със съответните органи на държавите членки.

7.   Държавите членки правят необходимото компетентните органи или, в зависимост от случая, звената за контакт да разработват сценарии за сътрудничество при извънредни ситуации. Тези сценарии редовно се оценяват и при необходимост се актуализират.

1.   Държавите членки правят необходимото операторът или, когато е целесъобразно, собственикът да уведомява незабавно съответните органи за големи аварии или ситуации, при които има непосредствен риск от голяма авария. В посоченото уведомление се описват обстоятелствата, включително по възможност мястото, възможното въздействие върху околната среда и основните последици, които биха могли да възникнат.

2.   Държавите членки правят необходимото в случай на голяма авария операторът или собственикът да предприеме всички подходящи мерки за предотвратяване на разрастването и за ограничаване на последиците ѝ. Съответните органи на държавите членки могат да съдействат на оператора или на собственика, включително като предоставят допълнителни ресурси.

3.   В хода на действията за аварийно реагиране държавата членка събира необходимата информация за пълно разследване съгласно член 26, параграф 1.

1.   Когато държава членка смята, че е вероятно голяма авария при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, които ще се извършват под нейна юрисдикция, да има сериозни въздействия върху околната среда в друга държава членка, преди започването на дейностите тя препраща съответната информация до държавата членка, която би могла да бъде засегната, като се стреми да предприеме мерки за предотвратяване на щетите съвместно с посочената държава членка.

Държави членки, които считат, че биха могли да бъдат засегнати, могат да поискат от държавата членка, под чиято юрисдикция ще се извършва свързаната с нефт и газ дейност в крайбрежни води, да им препрати цялата съответна информация. Тези държави членки могат съвместно да направят оценка на ефективността на мерките, без да се засягат регулаторните функции на компетентния орган, на който е подведомствена съответната дейност съгласно член 8, параграф 1, букви а), б) и в).

2.   Набелязаните съгласно параграф 1 големи опасности се вземат предвид във вътрешните и външните планове за аварийно реагиране с цел да се улесни съвместната ефективна реакция при голяма авария.

3.   Когато има риск предвидимите трансгранични въздействия от големи аварии да засегнат трети държави, държавите членки, при условията на взаимност, предоставят на третите държави достъп до тази информация.

4.   Държавите членки координират помежду си мерките във връзка с области извън Съюза, за да предотвратят възможните отрицателни въздействия от свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

5.   Държавите членки редовно проверяват своята готовност да реагират ефективно на големи аварии в сътрудничество с държавите членки, които биха могли да бъдат засегнати, съответните агенции на Съюза и — при условията на взаимност — с трети държави, които биха могли да бъдат засегнати. Комисията може да подпомогне учения, насочени основно към изпитване на трансграничните механизми за аварийно реагиране.

6.   В случай на голяма авария или на непосредствена заплаха от голяма авария, която е довела или може да доведе до трансгранични въздействия, държавата членка, под чиято юрисдикция е възникнала ситуацията, незабавно уведомява Комисията и тези държави членки или трети държави, които биха могли да бъдат засегнати от ситуацията, като без прекъсване предоставя необходимата за ефективно аварийно реагиране информация.

1.   Държавите членки, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, определят звено за контакт, за да обменят информация със съответните съседни държави членки.

2.   Държавите членки, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, прилагат член 29, параграфи 4 и 7, за да гарантират, че разполагат с достатъчен капацитет за реагиране, в случай че бъдат засегнати от голяма авария.

3.   Държавите членки, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, координират своето планиране на национално равнище на действията при извънредни ситуации в морска среда с други държави членки, доколкото това е необходимо, за да се осигури най-ефективната реакция при голяма авария.

4.   Когато държава членка, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, е засегната от голяма авария, тя:

1.   Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки и без да се засягат приложимите международни споразумения, насърчава сътрудничеството с трети държави, които осъществяват свързани с нефт и газ дейности в същите морски райони като държавите членки.

2.   Комисията улеснява обмена на информация между държавите членки, в които се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, и съседни трети държави, в които се извършват подобни дейности, за да насърчи прилагането на превантивни мерки и регионални планове за аварийно реагиране.

3.   Комисията се стреми към налагането на високи стандарти за безопасност по отношение на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води на международно равнище в рамките на съответните световни и регионални форуми, включително тези във връзка с арктическите води.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 35, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 18 юли 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от четири месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 35, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 35, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   В член 2, параграф 1 от Директива 2004/35/ЕО буква б) се заменя със следното:

2.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с параграф 1, до 19 юли 2015 г. Те незабавно информират Комисията за това.

1.   До 31 декември 2014 г. Комисията представя пред Европейския парламент и на Съвета доклад относно наличието на инструменти за финансово обезпечение и относно обработката на претенциите за обезщетение, придружен, когато е целесъобразно, от предложения.

2.   До 19 юли 2015 г. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад относно нейната оценка на ефективността на режимите на отговорност в Съюза по отношение на щетите, причинени от свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води. Този доклад съдържа оценка на целесъобразността на разширяването на разпоредбите за отговорността. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от предложения.

3.   Комисията проучва целесъобразността на включването на определено поведение, водещо до голяма авария, в приложното поле на Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (23). До 31 декември 2014 г. Комисията представя пред Европейския парламент и на Съвета доклад с констатациите си, когато е целесъобразно — придружен със законодателни предложения, при условие че държавите членки са предоставили необходимата информация.

1.   Най-късно до 19 юли 2019 г. Комисията оценява опита от изпълнението на настоящата директива, като взема надлежно предвид усилията и опита на компетентните органи.

2.   Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад, съдържащ резултатите от тази оценка. Докладът съдържа евентуални целесъобразни предложения за изменение на настоящата директива.

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 19 юли 2015 г.

Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея и при спазване на параграф 5 държавите членки с крайбрежни води, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води и които не планират да лицензират такива дейности, информират Комисията за това и са задължен да въведат в сила до 19 юли 2015 г. само тези мерки, които са необходими, за да се осигури спазването на членове 20, 32 и 34. Тези държави членки нямат право да лицензират такива дейности, докато не транспонират и изпълнят останалите разпоредби на настоящата директива и не информират Комисията за това.

4.   Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея и при спазване на параграф 5 държавите членки без излаз на море са задължени да въведат в сила до 19 юли 2015 г. само мерките, които са необходими, за да се осигури спазването на член 20.

5.   Когато към 18 юли 2013 г. в държава членка, попадаща в приложното поле на параграф 3 или 4, не е регистрирано дружество, осъществяващо дейности по член 20, тази държава членка е задължена да въведе в сила мерките, които са необходими, за да се осигури спазването на член 20, до по-късната от следните две дати: 12 месеца след последващата регистрация на такова дружество в съответната държава членка или 19 юли 2015 г.

1.   По отношение на собственици и оператори на планирани производствени инсталации и оператори, планиращи или извършващи сондажни дейности, държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно член 41, от 19 юли 2016 г.

2.   По отношение на съществуващи инсталации и свързана инфраструктура държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно член 41, от датата на насрочения регулаторен преглед на документацията във връзка с оценката на риска, но най-късно от 19 юли 2018 г.