24.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 195/24

(1)

Третият етап от Икономическия и паричен съюз (наричан по-долу „ИПС“) започна на 1 януари 1999 г. С Решение 1998/317/ЕО (4) Съветът на заседанието си в Брюксел на 3 май 1998 г. в състав държавни и правителствени ръководители установи, че Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Финландия са изпълнили необходимите условия за приемане на единната валута на 1 януари 1999 г.

(2)

С Решение 2000/427/ЕО (5) Съветът реши, че Гърция е изпълнила необходимите условия за приемане на единната валута на 1 януари 2001 г. С Решение 2006/495/ЕО (6) Съветът реши, че Словения е изпълнила необходимите условия за приемане на единната валута на 1 януари 2007 г. С решения 2007/503/ЕО (7) и 2007/504/ЕО (8) Съветът реши, че Кипър и Малта са изпълнили необходимите условия за приемане на единната валута на 1 януари 2008 г.

(3)

В съответствие с параграф 1 от Протокола относно някои разпоредби, свързани с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, приложен към Договора, Обединеното кралство нотифицира Съвета, че не възнамерява да премине към третия етап на ИПС на 1 януари 1999 г. Тази нотификация остава без промяна. В съответствие с параграф 1 от Протокола за някои разпоредби, свързани с Дания, приложен към Договора, и решението, взето от държавните и правителствените ръководители в Единбург през декември 1992 г., Дания е нотифицирала Съвета, че няма да участва в третия етап на ИПС. Дания не е поискала да бъде започната процедурата по член 122, параграф 2 от Договора.

(4)

По силата на Решение 98/317/ЕО Швеция e с дерогация, както е определено в член 122 от Договора. В съответствие с член 4 от Акта за присъединяване от 2003 г. Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Словакия са с дерогация, както е определено в член 122 от Договора. В съответствие с член 5 от Акта за присъединяване от 2005 г., България и Румъния са с дерогация съгласно определеното в член 122 от Договора.

(5)

Европейската централна банка (наричана по-долу „ЕЦБ“) беше създадена на 1 юли 1998 г. Европейската парична система беше заменена с механизъм на обменните курсове, чието създаване беше договорено с резолюция на Европейския съвет от 16 юни 1997 г. относно установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз (9). Процедурите за механизма на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз (МОК II) бяха установени в споразумението от 16 март 2006 г. между ЕЦБ и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната, което установява работните процедури за механизма на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз (10).

(6)

Член 122, параграф 2 от Договора установява процедурите за отмяна на дерогацията на съответните държави-членки. Съгласно посочения член най-малко веднъж на две години или по искане на държава-членка с дерогация, Комисията и ЕЦБ докладват на Съвета в съответствие с процедурата, установена в член 121, параграф 1 от Договора. Най-скорошните редовни доклади за сближаване на Комисията и ЕЦБ бяха приети през май 2008 г. На 4 април 2008 г. Словакия представи официално искане за оценка на сближаването

(7)

Националното законодателство на държавите-членки, включително уставите на националните централни банки, при необходимост се адаптира с цел да се гарантира съвместимост с членове 108 и 109 от Договора и с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устав на ЕСЦБ“). Докладите на Комисията и ЕЦБ дават подробна оценка на съвместимостта на законодателството на Словакия с членове 108 и 109 от Договора и с Устава на ЕСЦБ.

(8)

Съгласно член 1 от Протокола относно критериите за сближаване, посочени в член 121 от Договора, критерият за ценова стабилност, посочен в член 121, параграф 1, първо тире от Договора, означава, че в дадена държава-членка е налице устойчивост на цените и средният размер на инфлацията, наблюдаван за период от една година преди прегледа, не превишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията в трите държави-членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност. За целите на критерия за ценова стабилност, инфлацията се измерва с хармонизираните индекси на потребителските цени (ХИПЦ), определени в Регламент (ЕО) № 2494/95 на Съвета от 23 октомври 1995 г. относно хармонизираните индекси на потребителските цени (11). За да се оцени критерият за ценова стабилност, инфлацията в дадена държава-членка се измерва чрез процентното изменение в средноаритметичната стойност на дванадесет месечни индекса спрямо средноаритметичната стойност на дванадесет месечни индекса от предходния период. През едногодишния период до март 2008 г., трите държави-членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност бяха Малта, Нидерландия и Дания при процент на инфлация съответно 1,5 %, 1,7 % и 2,0 %. В докладите на Комисията и ЕЦБ референтната стойност беше изчислена като проста средноаритметична стойност на процентите на инфлация на трите държави-членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност плюс 1,5 процентни пункта. На тази основа референтната стойност през едногодишния период до март 2008 г. е била 3,2 %.

(9)

Съгласно член 2 от Протокола относно критериите за сближаване, посочени в член 121 от Договора, критерият за държавната бюджетна позиция, посочен в член 121, параграф 1, второ тире от Договора, означава, че по времето на прегледа държавата-членка не е предмет на решение на Съвета в съответствие с член 104, параграф 6 от Договора относно съществуването на прекомерен дефицит.

(10)

Съгласно член 3 от Протокола относно критериите за сближаване, посочени в член 121 от Договора, критерият за участие в механизма на обменните курсове на Европейската парична система, посочен в член 121, параграф 1, трето тире от Договора, означава, че дадена държава-членка е спазвала нормалните граници на отклонение, предвидени в механизма на обменните курсове на Европейската парична система без голямо напрежение най-малко през последните две години преди прегледа. По-специално, държавата-членка не трябва да е девалвирала по своя инициатива двустранния централен курс на своята валута към валутата на друга държава-членка за същия период. От 1 януари 1999 г. МОК II предвижда рамка за оценка на изпълнението на критерия за обменния курс. При оценката на изпълнението на този критерий в своите доклади Комисията и ЕЦБ са проучили двегодишния период до 18 април 2008 г.

(11)

Съгласно член 4 от Протокола относно критериите за сближаване, посочени в член 121 от Договора, критерият за сближаване на лихвените проценти, посочен в член 121, параграф 1, четвърто тире от Договора, означава, че за наблюдаван период от една година преди прегледа дадена държава-членка е имала среден номинален дългосрочен лихвен процент, който не превишава с повече от два процентни пункта съответните лихвени проценти най-много на три държави-членки, с най-добри показатели за ценовата стабилност. За целите на критерия за сближаване на лихвените проценти са използвани сравними лихвени проценти за 10-годишни държавни облигации. За да се оцени изпълнението на критерия за лихвените проценти, в докладите на Комисията и ЕЦБ е използвана референтна стойност, изчислена като проста средноаритметична стойност от номиналните дългосрочни лихвени проценти на трите държави-членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност, плюс два процентни пункта. На тази основа, референтната стойност през едногодишния период до март 2008 г. е била 6,5 %.

(12)

В съответствие с член 5 от Протокола относно критериите за сближаване, посочени в член 121 от Договора, данните, използвани при настоящата оценка на изпълнението на критериите за сближаване, се предоставят от Комисията. Комисията предостави данните за изготвянето на настоящото решение. Бюджетните данни бяха предоставени от Комисията въз основа на докладите на държавите-членки до 1 април 2008 г. в съответствие с Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета от 22 ноември 1993 г. за прилагане на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (12).

(13)

На базата на докладите, представени от Комисията и ЕЦБ относно напредъка при изпълнението от Словакия на задълженията ѝ по отношение постигането на икономически и паричен съюз, Комисията направи следните заключения:

Предвид оценката на правната съвместимост и на изпълнението на критериите за сближаване, както и на допълнителните фактори, и при условие, че Решение 2005/182/ЕО относно съществуването на прекомерен дефицит се отмени от Съвета, Словакия изпълнява необходимите условия за приемането на еврото.

(14)

С Решение 2008/562/ЕО (14) Съветът, по препоръка на Комисията, отмени Решение 2005/182/ЕО относно съществуването на прекомерен дефицит в Словакия.

(15)

Съгласно член 122, параграф 2 от Договора Съветът, с квалифицирано мнозинство и по предложение на Комисията, следва да вземе решение кои държави-членки с дерогация изпълняват необходимите условия за приемане на единната валута и да отмени дерогациите за съответните държави-членки,