14/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

144

L 072/66

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Общ набор от правила относно допустимостта е оформен в приложението към Регламент (EО) № 1685/2000 на Комисията (2). Този регламент влезе в сила на 5 август 2000 г.

(2)

Въпреки това опитът показва, че правилата относно допустимостта е необходимо да бъдат изменени в няколко отношения.

(3)

По-специално е подходящо да се признае допустимостта на таксите, свързани с транснационални финансови операции в контекста на помощта по програма „PEACE II“ и инициативите на Общността, след приспадане на лихва, получена в резултат на плащанията по сметка.

(4)

Следва също така да бъде ясно подчертано, че плащанията за рисков капитал, кредитни и гаранционни фондове представляват действително направени разходи.

(5)

Следва по-ясно да се дефинира, че допустимостта на ДДС за съфинансиране не зависи от това дали крайният бенефициер е обществена или частна институция.

(6)

По отношение на развитието на селските райони следва да бъде изяснено, че се прилага правилото, според което доказателството за направен разход може да бъде под формата на получени разходно-оправдателни документи, но без да се накърняват специфичните правила, установени в Регламент (EО) № 445/2002 на Комисията от 26 февруари 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти (3), където трябва да бъдат определени стандартни разходи за единица продукт при определени инвестиции в сектор горско стопанство.

(7)

За по-голяма яснота и удобство приложението към Регламент (EО) № 1685/2000 следва да бъде изцяло заменено.

(8)

Регулаторните разпоредби, уреждащи плащанията в рисков капитал, кредитни и гаранционни фондове, както и допустимостта на ДДС, породиха трудности при тълкуването им.

(9)

При спазване на принципа на равно третиране и за целите на отчитането на разходите, свързани с транснационалните финансови такси, съответните правила следва да бъдат прилагани с обратна сила.

(10)

Регламент (EО) № 1685/2000 бе изменен по съответния начин с Регламент (ЕО) № 1145/2003. При приемането на този регламент, обаче, изискванията по отношение на процедурата на Комитета не бяха напълно спазени и в резултат Регламент (ЕО) № 1145/2003 следва да бъде отменен. Следователно настоящият регламент трябва да се прилага от влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1145/2003.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по развитие и преобразуване на регионите,

а)

в правило 1 — точки 1.3, 2.1, 2.2, и 2.3;

б)

в правило 3 — точка 1;

в)

в правило 7 — точки 1—5.

1.1.

Плащанията, извършени от крайните бенефициери, по смисъла на третата алинея от член 32, параграф 1 от Регламент (EC) № 1260/1999 (наричан по-долу общия регламент), са в брой, с изключение на случаите по точка 1.5.

1.2.

При схемите за помощи по член 87 от Договора, както и помощ, предоставена от органите, определени от държавите-членки, „плащания, извършени от крайни бенефициери“ означава помощ, изплатена за индивидуални получатели от страна на органите, които предоставят помощта. Изплащанията на помощта от крайните бенефициери трябва да бъдат оправдани в съответствие на условията и целите на помощта.

1.3.

Вноските в рисков капитал, кредитни и гаранционни фондове (включително фондове за рисков капитал) се третират като „действително направени разходи“ по смисъла на третата алинея от член 32, параграф 1 от общия регламент, при условие че средствата отговарят на изискванията съответно по правила 8 и 9.

1.4.

В случаи, различни от тези по точка 1.2, „плащания, извършени от крайните бенефициери“ са плащания, направени от органите или държавни или частни предприятия от вида, дефиниран в допълнението към програмата в съответствие с член 18, параграф 3, буква б) от общия регламент, които са пряко отговарящи за възлагането на специфичната дейност.

1.5.

При условията, изложени в точки 1.6, 1.7 и 1.8, амортизацията, апортните вноски и административните разходи също могат да формират част от плащанията, посочени в точка 1.1. Въпреки това съфинансирането на дадена дейност от страна на структурните фондове не може да надвишава общата стойност на допустимите разходи с изключение на апортните вноски към момента на приключване на дейността.

1.6.

Разходите за амортизация на недвижимо имущество или оборудване, които имат пряка връзка с целите на дейността, са допустими разходи, при условие че:

1.7.

Апортните вноски се смятат за допустим разход, при условие че:

1.8.

Административните разходи се смятат за допустими, при условие че се основават на реални разходи, свързани с осъществяването на дейността, съфинансирана от структурните фондове, и са разпределени pro rata за дейността в съответствие с надлежно обоснован, точен и безпристрастен метод.

1.9.

Разпоредбите на точки 1.5—1.8 се прилагат спрямо индивидуалните получатели, упоменати в точка 1.2 за схемите за помощ по член 87 от Договора и за помощ, предоставена от органи, определени от държавите-членки.

1.10.

Държавите-членки могат да прилагат по-строги национални правила за определяне на допустимите разходи по точки 1.6, 1.7 и 1.8.

2.1.

Като общо правило плащанията от крайни бенефициери, декларирани като междинни плащания и плащания по крайното салдо, са придружени от разходно-оправдателни документи. Когато това не може да бъде постигнато, плащанията биват оправдавани със счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност.

2.2.

По отношение на развитието на селските райони разпоредбата на точка 2.1 се прилага, без да се засягат специфичните правила, установени с Регламент (EО) № 445/2002 на Комисията относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти в случая на определянето на стандартни разходи за единица продукт при определени инвестиции в сектор горско стопанство.

2.3.

В допълнение в случаите, когато дейностите се осъществява в рамките на процедури за обществени поръчки, плащанията от крайни бенефициери, декларирани като междинни плащания и плащания по крайното салдо, са подкрепени с разходно-оправдателни документи, издадени в съответствие с разпоредбите на подписаните договори. Във всички останали случаи, включително отпускането на държавни грантове, плащанията от крайните бенефициери, декларирани като междинни плащания или плащания по крайното салдо, се оправдават с действително направени разходи (включително разходите, посочени в точка 1.5) от страна на органите или държавните или частни предприятия, участващи в осъществяването на дейността.

3.1.

Без да се засяга прилагането на по-стриктни правила, разходите, свързани с следните договори за подизпълнение, не са допустими за съфинансиране от структурните фондове:

3.2.

За всички договори за подизпълнение подизпълнителите се ангажират да предоставят на одиторските и контролиращи органи цялата необходима информация, свързана с възложената им дейност.

1.

За целите на настоящото правило терминът „постъпления“ обхваща приходите, получени по дадена дейност в рамките на периода за съфинансирането ѝ или на по-дълъг период до прекратяването на помощта, който може да бъде фиксиран от държавата-членка, от продажби, наеми, услуги, членски внос/такси или други еквивалентни постъпления, с изключение на:

2.

Постъпленията по точка 1 представляват приходи, с които се намалява размерът на съфинансирането от структурните фондове за съответната дейност. Преди да се изчисли размерът на вноската от структурните фондове и не по-късно от прекратяването на помощта, те се приспадат от допустимите разходи, изцяло или pro rata, в зависимост от това дали са генерирани изцяло или само частично от съфинансираната дейност.

а)

продавачът на оборудването предоставя декларация за неговия произход и потвърждава, че през предходните седем години не са използвани национални субсидии или средства от Общността за неговото закупуване;

б)

цената на оборудването не надвишава пазарната стойност и е по-ниска от цената на подобно ново оборудване; и

в)

оборудването притежава характеристиките, изисквани за дейността по проекта, и отговаря на всички приложими норми и стандарти.

1.1.

Разходите за закупуване на незастроена земя са допустими за съфинансиране от структурните фондове, единствено ако са изпълнени долупосочените три изисквания и без да се засяга прилагането на по-стриктни национални правила:

1.2.

При схеми за помощ по смисъла на член 87 от Договора допустимостта на закупуването на земя се оценява на базата на схемата за помощ в нейната цялост.

—

закупуването е предмет на положително решение от управляващия орган;

—

земята е определена за съответното предназначение в рамките на периода, определен в това решение;

—

земята не е за земеделски цели, освен в надлежно обосновани случаи, одобрени от управляващия орган;

—

покупката е направена от или от името на държавна институция или орган, регулирано от публичното право.

2.1.

Получава се сертификат от независим квалифициран оценител или надлежно упълномощен официален орган, с който се потвърждава, че цената не надвишава пазарната стойност, както и че сградата е в съответствие с националните разпоредби, или се уточняват точките, които не са в съответствие, когато се предвижда тяхното коригиране от крайния бенефициер в рамките на дейността.

2.2.

Не се разрешава в рамките на предходните 10 години за сградата да е получавана национална субсидия или субсидия от Общността, тъй като това би довело до дублиране на субсидиите в случай на отпускане на съфинансиране от страна на структурните фондове.

2.3.

Недвижимото имущество се използва за целите и за период, определени с решение на управляващия орган.

2.4.

Сградата може да бъде използвана единствено за целите на дейността. По-специално сградата може да бъде използвана за извършване на обществени административни услуги, единствено ако това е в съответствие с допустимите дейностите от съответния структурен фонд.

1.

ДДС не представлява допустим разход с изключение на случаите, когато е бил реално и окончателно поет от крайния бенефициер или от индивидуален получател в рамките на схемите за помощ по член 87 от Договора и в случая на помощ, предоставена от посочените от държавите-членки органи. ДДС, който е възстановим под каквато и да било форма, не може да са смята за допустим, дори и да не е реално възстановен на крайния бенефициер или на индивидуалния получател. Статутът, обществен или частен, на крайния бенефициер или на индивидуалния получател не се взема предвид при определянето на това дали ДДС представлява допустим разход по силата на настоящото правило.

2.

ДДС, който не подлежи на възстановяване на крайния бенефициер или на индивидуалния получател по силата на прилагането на специфичните национални правила, представлява допустим разход единствено когато такива правила са в пълно съответствие с Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета относно ДДС (1).

3.

Когато крайният бенефициер или индивидуалният получател са предмет на схема с единен данъчен размер в съответствие с дял XIV на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета относно ДДС, платеният ДДС се смята за възстановим за целите на точка 1.

4.

Съфинансирането от Общността не може да надвишава общия допустим разход с изключение на ДДС, без да се засягат разпоредбите на член 29, параграф 6 от общия регламент.

5.

Други данъци и такси (по-специално преки данъци и социално осигурителни вноски върху заплатите и надниците), които произтичат от съфинансирането от страна на структурните фондове, не представляват допустим разходи, с изключение на случаите, когато са реално и окончателно поети от крайния бенефициер или от индивидуален получател.

2.1.

Лицата, съфинансиращи или спонсориращи фонда, представят благоразумен бизнес план, в който се уточняват inter alia целевият пазар, критериите, редът и условията на финансиране, оперативният бюджет на фонда, собствеността и съфинансиращите партньори, професионалните качества, компетенциите и независимостта на ръководството, вътрешните правилници на фонда, аргументацията и предвиденото използване на вноската от страна на структурните фондове, политика за продажба на инвестициите, както и разпоредби за ликвидацията на фонда, включително повторното използване на доходността от инвестирането на средствата, отпуснати от структурните фондове. Този бизнес план се оценява внимателно и неговото прилагане се следи от или под ръководството на управляващия орган.

2.2.

Фондът се сформира като независимо юридическо лице, регулирано от споразумения между акционерите или като отделно финансиране в рамките на съществуваща финансова институция. В последния случай фондът е предмет на отделно споразумение за изпълнение, в което изрично е заложено изискването за водене на отделно счетоводство, като ясно се разграничават новите ресурси, инвестирани във фонда (включително тези от структурните фондове), от средствата, които са били първоначално на разположение на институцията. Всички участници във фонда плащат вноските си в брой.

2.3.

Комисията не може да бъде партньор или акционер във фонда.

2.4.

Вноската от страна на структурните фондове е предмет на ограниченията, определени в член 29, параграфи 3 и 4 от общия регламент.

2.5.

Фондовете могат да инвестират единствено в малки и средни предприятия при тяхното създаване, на ранен стадий от дейността им (включително стартов капитал) или разрастване, и единствено в дейности, които управляващите фонда лица са оценили за икономически стабилни. При оценката на икономическата стабилност се вземат предвид всички източници на приходи на въпросното предприятие. Фондовете не могат да инвестират в предприятия, които се намират в икономическо затруднение по смисъла на насоките на Общността относно държавната помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (3).

2.6.

Следва да бъдат взети предпазни мерки за свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията на пазара на рисков или заемен капитал. В частност доходността от инвестиции в акции и кредити (по-малък процентен дял на разходите за управление) може да бъде разпределена пропорционално на акционерите в частния сектор до размера на възнаграждението, определен в договора на акционерите, след което тя се разпределя пропорционално между всички акционери и структурните фондове. Доходността, постигната от фондовете върху средствата, внесени от структурните фондове, се използва повторно за дейности по развитието на малките и средни предприятия в същата допустима област.

2.7.

Разходите за управление не могат да надвишават средно годишно 5 % от внесения капитал за периода, за който се отпуска помощта, освен в случаите, когато след провеждането на търг се установи, че е необходим по-висок процент.

2.8.

Към момента на приключване на дейността допустимите разходи на фонда (крайния бенефициер) са капиталът на фонда, който е инвестиран или отпуснат като кредит на малки и средни предприятия, включително направените разходи за управление.

2.9.

Вноските във фондовете от страна на структурните фондове и от други публични източници, както и инвестициите от страна на фонда в отделни малки и средни предприятия, са подчинени на правилата относно държавната помощ.

3.1.

Комисията препоръчва стандартите на добра практика, очертани в точки 3.2—3.6, за фондовете, в които структурните фондове внасят средства. Комисията ще смята спазването на тези препоръки за положителен елемент, когато разглежда доколко фондът отговаря на правилата за държавна помощ. Тези препоръки нямат задължителен характер за целите на определянето на допустимостта на разходите.

3.2.

Финансовата вноска от страна на частния сектор следва да бъде значителна и над 30 %.

3.3.

Фондовете следва да бъдат с достатъчно голям размер, така че да могат да покрият голяма целева група, за да се гарантира, че дейността им ще бъде потенциално икономически стабилна, като времевата схема на инвестициите съответства с периода, за който са отпуснати средства от структурните фондове и дейността е с акцент върху области с пазарни проблеми.

3.4.

Моментите на плащане на капиталови вноски във фонда следва да съвпадат за структурните фондове и акционерите и да бъдат пропорционални на вписаните дялове.

3.5.

Фондовете следва да бъдат управлявани от независими екипи от експерти в съответната област, които имат достатъчно опит и могат да демонстрират необходимите умения и надеждност за управлението на фонд с рисков капитал. Ръководните екипи следва да бъдат подбрани на базата на конкурс, като се вземе предвид размерът на предвидените такси.

3.6.

По принцип фондовете не следва да придобиват миноритарни дялове в предприятия и следва да преследват целта за реализирането на всички инвестиции в рамките на времетраенето на дейността на фонда.

2.1.

Лицата, съфинансиращи или спонсориращи фонда, изготвят и предоставят благоразумен бизнес план по реда и начина за изготвяне на такъв план от фондовете с рисков капитал (по Правило № 8 и предвид измененията в него), като в плана се посочва и целевия гаранционен портфейл. Този бизнес план се оценява внимателно, а неговото прилагане се контролира от или под ръководството на управляващия орган.

2.2.

Фондът се учредява като независимо юридическо образувание, регулирано от договорите между акционерите, или като отделен финансов блок в рамките на съществуваща финансова институция. В последния случай „фондът“ е предмет на отделно споразумение за изпълнение, в което изрично е заложено изискването за воденето на отделно счетоводство, като ясно се разграничават новите ресурси, инвестирани във фонда (включително тези от структурните фондове) от средствата, които са първоначално на разположението на институцията.

2.3.

Комисията не може да стане партньор или акционер във фонда.

2.4.

Фондовете могат да гарантират единствено инвестиции, за които има основание да се смята, че са потенциално икономически стабилни. Фондовете не предоставят гаранции за предприятия в затруднено финансово положение по смисъла на насоките на Общността относно държавната помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднение.

2.5.

Всяка част от вноската на структурните фондове, останала неоползотворена след осигуряване на гаранцията, се използва за дейности, свързани с развитието на малките и средни предприятия в същата допустима област.

2.6.

Разходите за управление не могат да надвишават 2 % от внесения капитал на средна годишна основа за периода, за който е отпусната помощта, освен в случаите, когато след конкурентна тръжна процедура е доказано, че е необходим по-висок процент.

2.7.

Към момента на приключване на дейността допустимите разходи на фонда (крайния бенефициер) са стойността на внесения капитал на фонда, установен на базата на независим одит за необходим за покриване на осигурените гаранции, включително направените разходи за управление.

2.8

Вноските в гаранционните фондове, направени от структурните фондове, както и от други публични източници, както и гаранциите, осигурени от такива фондове на отделни малки и средни предприятия, са предмет на правилата относно държавната помощ.

2.1.

Лизингодателят е прекият получател на съфинансирането от страна на Общността, което се използва за намаляване на плащанията по лизинга, направени от лизингополучателя във връзка с активите, обхванати от договора за лизинг.

2.2.

Договорите за лизинг, за които се отпуска помощ от страна на Общността, включват опция за закупуване или предвиждат минимален период на отдаване на лизинг, равен на този на продължителността на полезния живот на съответния актив, за който се отнася договорът.

2.3.

В случаите на прекратяване на договора за лизинг преди изтичането на минимално заложения срок за лизинга без предварително одобрение от страна на компетентните органи, лизингодателят връща на съответните национални власти (за внасяне в съответния фонд) тази част от субсидията от Общността, която съответства на остатъчния период.

2.4.

Закупуването на актива от страна на лизингополучателя, за което се издава разходно-оправдателен документ или счетоводен документ с еквивалентна доказателствена стойност, представлява допустим разход. Максималният размер на допустимия разход за съфинансиране от страна на Общността не може да надвишава пазарната стойност на отдадения на лизинг актив.

2.5.

Разходите, свързани с договорите за лизинг (и особено данък, марж на лизингодателя, разходи за рефинансиране на лихви, удръжки за застраховка), различни от разходите по точка 2.4, не подлежат на съфинансиране.

2.6.

Помощта от Общността, изплатена на лизингодателя, се използва изцяло в полза на лизингополучателя посредством идентично намаляване на всички наеми за периода на отдаване на лизинг.

2.7.

Лизингодателят доказва, че ползата от помощта, отпусната от Общността, се прехвърля изцяло на лизингополучателя, като се направи разбивка на вноските за лизинга или посредством алтернативен метод, който предоставя уверения в идентична степен.

2.8.

Разходите по точка 2.5, използването на финансови облаги под каквато и да е форма, свързани с отдаването на лизинг и други условия на договора, са еквивалентни на приложимите в случаите, когато няма финансова интервенция от страна на Общността.

3.1.

Лизингополучателят е прекият получател на съфинансирането от страна на Общността.

3.2.

Вноските по лизинга, изплатени на лизингодателя от страна на лизингополучателя, доказани с разходно оправдателни документи или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, формират допустимите разходи.

3.3.

В случая, когато договорът за лизинг включва опция за закупуване или когато е предвиден минимален период за отдаването на лизинг, равен на продължителността на полезния живот на актива, за който се отнася договора, максималният размер на допустимите разходи за съфинансиране от страна на Общността не може да надвишава пазарната стойност на отдадения на лизинг актив. Други разходи, свързани с договора за лизинг (данък, марж на лизингодателя, разходи за рефинансиране на лихви, удръжки за застраховка и т.н.) не са допустим разход.

3.4.

Помощта от Общността, отпусната за целите на договорите за лизинг по точка 3.3, се изплаща на лизингополучателя на един или няколко транша във връзка с пряко заплащаните вноски по лизинга. Когато срокът на договора за лизинг продължава и след крайната дата за отчитане на плащанията по помощта от страна на Общността, единствено разходите, свързани с вноските по лизинга, дължими и изплатени от страна на лизингополучателя до датата за плащане на помощта, могат да бъдат сметнати за допустими за съфинансиране.

3.5.

При договори за лизинг, които не съдържат опция за закупуване и чийто срок е по-кратък от продължителността на полезния живот на актива, за който се отнася договорът за лизинг, вноските по лизинга подлежат на съфинансиране от страна на Общността пропорционално на периода на дейността с право на съфинансиране. Въпреки това лизингополучателят трябва да бъде в състояние да докаже, че вземането на лизинг е било най-рентабилният метод за получаване и използване на съответното оборудване. В случай че разходите биха били по-ниски при използването на алтернативен метод (например наемане на оборудването), допълнителните разходи се приспадат от допустимите разходи.

3.6.

Държавите-членки имат право да прилагат по-стриктни национални правила за определяне на допустимите разходи по точки 3.1—3.5.

—

разходи, свързани с подготовката, подбора, оценката и мониторинга на помощта и дейностите (с изключение на разходите по придобиване и инсталиране на компютърни системи за управление, мониторинг и оценка),

—

разходи за провеждането на заседания на комитетите по мониторинг и техните подкомитети, свързани с изпълнението на дейностите по отпуснатата помощ. Тези разходи могат да включват и разходите за експерти и други участници в тези комитети, включително трети страни, в случай че председателят на комитета е сметнал тяхното присъствие за необходимо с оглед ефективното осъществяване на подкрепата;

—

разходи, свързани с одит и проверки на място на дейностите.

а)

държавни служители или други служители на обществени длъжностни лица, назначени с надлежно документирано решение на компетентната власт да изпълняват задачите, посочени в точка 2.1;

б)

друг персонал, зает да изпълнява задачите, посочени в точка 2.1.

—

2,5 % от тази част от общата вноска от структурните фондове, която е по-малка от или равна на 100 милиона EUR,

—

2 % от тази част от общата вноска от структурните фондове, която надвишава 100 милиона EUR, но е по-малка или равна на 500 милиона EUR,

—

1 % от тази част от общата вноска от структурните фондове, която надвишава 500 милиона EUR, но е по-малка от или равна на 1 000 EUR милиона,

—

0,5 % от тази част от общата вноска от структурните фондове, която надвишава 1 000 EUR милиона.

а)

разходи за професионални услуги, предоставени от държавна служба при изпълнението на определена дейност, свързана с техническа помощ. Разходите трябва да бъдат фактурирани на крайния бенефициер (обществено или частно лице) с или сертифицирани въз основа на документи с еквивалентна доказателствена стойност, които позволяват идентификацията на реалните цени, изплатени от съответната държавна служба във връзка с осъществяването на тази дейност;

б)

разходи по изпълнението на определена дейност, свързана с техническа помощ, включително разходите за предоставянето на услуги, покрити от съответния държавен орган, който се явява краен бенефициер и който изпълнява самостоятелно определена дейност по техническата помощ без ресурси от външни инженери или други предприятия. Съответните разходи трябва да бъдат свързани с действително и пряко направените разходи по дейността по съфинансиране и да бъдат доказани на базата на документ, който позволява идентифицирането на действителните разходи, изплатени от съответната държавна служба във връзка с тази дейност.

2.1.

Когато регионът, за който се отпуска помощта, може да извлече напълно или частично ползи от дадена дейност, осъществявана извън неговите предели, извършването на тази дейност може да бъде допуснато от управляващия орган за съфинансиране, при условие че са изпълнени всички условия по точки 2.2—2.4. В други случаи дадена дейност може да бъде допусната за съфинансиране по процедурата, изложена в точка 3. За дейности, финансирани в рамките на Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР), задължително се следват процедурите по точка 3.

2.2.

Дейността трябва да бъде осъществявана в област NUTS III на държавата-членка, която е в пряко съседство с региона, за който е отпусната помощта.

2.3.

Максималният размер на допустимите за съфинансиране разходи се определя pro rata на съотношението на ползите от дейността, които са предвидени за региона, и се основава на оценка от страна на орган, независим от управляващия. Ползите се оценяват, като се вземат предвид специфичните цели на помощта и очакваното ѝ въздействие. Дейността не може да бъде допусната за съфинансиране, когато съотношението на ползите е по-малко от 50 %.

2.4.

За всяка мярка по съответната помощ разходите, допустими за съфинансиране по дейността в съответствие с точка 2.1, не могат да надвишават 10 % от общите допустими разходи по тази мярка. В допълнение допустимите разходи за всички дейности в рамките на помощта, допуснати съгласно точка 2.1, не могат да надвишават 5 % от общите допустими разходи за помощта.

2.5.

Дейностите, разрешени от управляващите органи по точка 2, се посочват в годишните и окончателни отчети по изпълнението на помощта.