| РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) | JUDGMENT OF THE COURT (Third Chamber) |
| 19 декември 2013 година ( *1 ) | 19 December 2013 ( *1 ) |
| „Съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Членове 27, 33 и 71 — Висящ процес — Признаване и изпълнение на решенията — Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) — Член 31, параграф 2 — Правила за съвместно съществуване — Регресен иск — Отрицателен установителен иск — Решение по отрицателен установителен иск“ | ‛Judicial cooperation in civil and commercial matters — Regulation (EC) No 44/2001 — Articles 27, 33 and 71 — Lis pendens — Recognition and enforcement of judgments — Convention on the Contract for the International Carriage of Goods by Road (CMR) — Article 31(2) — Rules for coexistence — Action for indemnity — Action for a negative declaration — Negative declaratory judgment’ |
| По дело C‑452/12 | In Case C‑452/12, |
| с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Krefeld (Германия) с акт от 10 септември 2012 г., постъпил в Съда на 9 октомври 2012 г., в рамките на производство по дело | REQUEST for a preliminary ruling under Article 267 TFEU from the Landgericht Krefeld (Germany), made by decision of 10 September 2012, received at the Court on 9 October 2012, in the proceedings |
| Nipponkoa Insurance Co. (Europe) Ltd | Nipponkoa Insurance Co. (Europe) Ltd |
| срещу | v |
| Inter-Zuid Transport BV, | Inter-Zuid Transport BV, |
| в присъствието на: | intervening parties: |
| DTC Surhuisterveen BV, | DTC Surhuisterveen BV, |
| СЪДЪТ (трети състав), | THE COURT (Third Chamber), |
| състоящ се от: M. Ilešič, председател на състав, C. G. Fernlund, A. Ó Caoimh, C. Toader (докладчик) и E. Jarašiūnas, съдии, | composed of M. Ilešič, President of the Chamber, C.G. Fernlund, A. Ó Caoimh, C. Toader (Rapporteur) and E. Jarašiūnas, Judges, |
| генерален адвокат: N. Wahl, | Advocate General: N. Wahl, |
| секретар: A. Calot Escobar, | Registrar: A. Calot Escobar, |
| предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 септември 2013 г., | having regard to the written procedure and further to the hearing on 18 September 2013, |
| като има предвид становищата, представени: | after considering the observations submitted on behalf of: |
| — | за Nipponkoa Insurance Co. (Europe) Ltd, от T. Pünder, Rechtsanwalt, | — | Nipponkoa Insurance Co. (Europe) Ltd, by T. Pünder, Rechtsanwalt, |
| — | за Inter-Zuid Transport BV, от J.P. Eckoldt и C.P. ten Bruggencate, advocaten, | — | Inter-Zuid Transport BV, by J.P. Eckoldt and C.P. ten Bruggencate, advocaten, |
| — | за DTC Surhuisterveen BV, от D. A. Nickelsen, Rechtsanwalt, както и от J. Van Blaaderen и A. J. W. Spijker, advocaten, | — | DTC Surhuisterveen BV, by D.A. Nickelsen, Rechtsanwalt, and J. Van Blaaderen and A.J.W. Spijker, advocaten, |
| — | за германското правителство, от T. Henze, J. Kemper и F. Wannek, в качеството на представители, | — | the German Government, by T. Henze, J. Kemper and F. Wannek, acting as Agents, |
| — | за португалското правителство, от L. Inez Fernandes и S. Duarte Afonso, в качеството на представители, | — | the Portuguese Government, by L. Inez Fernandes and S. Duarte Afonso, acting as Agents, |
| — | за Европейската комисия, от M. Wilderspin и W. Bogensberger, в качеството на представители, | — | the European Commission, by M. Wilderspin and W. Bogensberger, acting as Agents, |
| предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, | having decided, after hearing the Advocate General, to proceed to judgment without an Opinion, |
| постанови настоящото | gives the following |
| Решение | Judgment |
| 1 | Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 71 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74). | 1 | This request for a preliminary ruling concerns the interpretation of Article 71 of Council Regulation (EC) No 44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters (OJ 2001 L 12, p. 1). |
| 2 | Запитването е отправено в рамките на спор между Nipponkoa Insurance Co. (Europe) Ltd (наричано по-нататък „Nipponkoa Insurance“) и Inter-Zuid Transport BV (наричано по-нататък „Inter-Zuid Transport“) относно плащането на обезщетение в размер на 500000 EUR за вреди, претърпени във връзка с международен автомобилен превоз на стоки. | 2 | The request has been made in proceedings between Nipponkoa Insurance Co. (Europe) Ltd (‘Nipponkoa Insurance’) and Inter-Zuid Transport BV (‘Inter-Zuid Transport’) concerning the payment of EUR 500 000 compensation for damage suffered as a result of an international transport of goods by road. |
| Правна уредба | Legal context |
| Регламент № 44/2001 | Regulation No 44/2001 |
| 3 | Съображение 1 от Регламент № 44/2001 гласи: | „Общността си е поставила за цел поддържане и развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободното движение на хора. С оглед постепенното създаване на такова пространство, Общността следва да приеме, наред с друго, и мерки във връзка със сътрудничеството в областта на правосъдието по граждански дела, които мерки са необходими за стабилното функциониране на вътрешния пазар“. | 3 | Recital 1 in the preamble to Regulation No 44/2001 reads: | ‘The Community has set itself the objective of maintaining and developing an area of freedom, security and justice in which the free movement of persons is ensured. In order to establish progressively such an area, the Community should adopt, amongst other things, the measures relating to judicial cooperation in civil matters which are necessary for the sound operation of the internal market.’ |
| 4 | Съображение 6 от този регламент гласи: | „С оглед постигане на целта за свободно движение на съдебни решения по граждански и търговски дела е необходимо и подходящо правилата, приложими по отношение на компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения, да се регламентират с правен акт на Общността, който е със задължителна сила и се прилага пряко“. | 4 | Recital 6 of the amending regulation reads as follows: | ‘In order to attain the objective of free movement of judgments in civil and commercial matters, it is necessary and appropriate that the rules governing jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments be governed by a Community legal instrument which is binding and directly applicable.’ |
| 5 | Съображения 11, 12 и 15—17 от посочения регламент уточняват: | „(11) | Правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации […]. | (12) | Наред с местоживеенето на ответника трябва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и [спора] или с оглед да се улесни доброто упражняване на правосъдие. | […] | (15) | В интерес на хармоничното упражняване на правосъдие е необходимо да се минимизира възможността от едновременни производства и да се гарантира, че в две държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения. […] | (16) | Взаимното доверие в упражняването на правосъдие в Общността оправдава съдебни решения, които са постановени в държава членка, да бъдат автоматично признавани без нуждата от някаква процедура, освен в случаите на оспорване. | (17) | По силата на същия принцип на взаимно доверие трябва да бъде ефективна и бърза процедурата за превръщането на едно съдебно решение, което е постановено в една държава членка, в изпълняемо в друга. […]“. | 5 | Recitals 11, 12 and 15 to 17 in the preamble state: | ‘(11) | The rules of jurisdiction must be highly predictable and founded on the principle that jurisdiction is generally based on the defendant’s domicile and jurisdiction must always be available on this ground save in a few well-defined situations … | (12) | In addition to the defendant’s domicile, there should be alternative grounds of jurisdiction based on a close link between the court and the action or in order to facilitate the sound administration of justice. | … | (15) | In the interests of the harmonious administration of justice it is necessary to minimise the possibility of concurrent proceedings and to ensure that irreconcilable judgments will not be given in two Member States. … | (16) | Mutual trust in the administration of justice in the Community justifies judgments given in a Member State being recognised automatically without the need for any procedure except in cases of dispute. | (17) | By virtue of the same principle of mutual trust, the procedure for making enforceable in one Member State a judgment given in another must be efficient and rapid. …’ |
| 6 | Съображение 25 от същия регламент гласи следното: | „Спазването на международните задължения, по които са страни държавите членки, означава, че настоящият регламент не засяга договори във връзка със специални въпроси, по които са страни държавите членки“. | 6 | Recital 25 in the preamble to Regulation No 1206/2001 is worded as follows: | ‘Respect for international commitments entered into by the Member States means that this Regulation should not affect conventions relating to specific matters to which the Member States are parties.’ |
| 7 | Съгласно член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент № 44/2001: | „1. Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по специално, данъчни, митнически или административни дела. | 2. Настоящият регламент не се прилага по отношение на: | a) | гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване; | б) | производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства; | в) | социално осигуряване; | г) | арбитраж“. | 7 | Under Article 1(1) and (2) of Regulation No 44/2001: | ‘1. This Regulation shall apply in civil and commercial matters whatever the nature of the court or tribunal. It shall not extend, in particular, to revenue, customs or administrative matters. | 2. This Regulation shall not apply to: | (a) | the status or legal capacity of natural persons, rights in property arising out of a matrimonial relationship, wills and succession; | (b) | bankruptcy, proceedings relating to the winding-up of insolvent companies or other legal persons, judicial arrangements, compositions and analogous proceedings; | (c) | social security; | (d) | arbitration.’ |
| 8 | Член 27 от посочения регламент, който е част от раздел 9, озаглавен „Висящ процес (lis pendens) — свързани искове“, от глава II, озаглавена „Компетентност“, предвижда: | „1. Когато дела с един и същ предмет, [на същото основание] и между същите страни са [образувани] в съдилищата на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд. | 2. Когато бъде установ[ена] компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд“. | 8 | Article 27 of Regulation No 44/2001, which appears in Section 9 (‘Lis pendens – related actions’) of Chapter II thereof entitled ‘Jurisdiction’, provides: | ‘1. Where proceedings involving the same cause of action and between the same parties are brought in the courts of different Member States, any court other than the court first seised shall of its own motion stay its proceedings until such time as the jurisdiction of the court first seised is established. | 2. Where the jurisdiction of the court first seised is established, any court other than the court first seised shall decline jurisdiction in favour of that court.’ |
| 9 | Член 32 от същия регламент, който е част от глава III, озаглавена „Признаване и изпълнение“, предвижда: | „За целите на настоящия регламент „съдебно решение“ означава всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и определянето на разноските от служител на съда“. | 9 | Article 32 of that regulation, in Chapter III thereof entitled ‘Recognition and Enforcement’, provides: | ‘For the purposes of this Regulation, “judgment” means any judgment given by a court or tribunal of a Member State, whatever the judgment may be called, including a decree, order, decision or writ of execution, as well as the determination of costs or expenses by an officer of the court.’ |
| 10 | Член 33 от Регламент № 44/2001, който е част от раздел 1, озаглавен „Признаване“, от глава III, гласи: | „1. Съдебно решение, което е постановено в държава членка, се признава в другата държава членка, без да се изисква каквато и да е специална процедура. | 2. Всяка заинтересувана страна, която изисква признаването на съдебно решение като основен въпрос при един спор, може в съответствие с процедурите, установени в раздели 2 и 3 от настоящата глава, да поиска решение, с което да се признае съдебното решение. | 3. Ако изходът на дело в съд на държава членка зависи от произнасянето по инцидентно възникнал въпрос за признаване, този съд е компетентен по отношение на този въпрос“. | 10 | Article 33 of Regulation No 44/2001, in Section 1 entitled ‘Recognition’ in Chapter III, provides: | ‘1. A judgment given in a Member State shall be recognised in the other Member States without any special procedure being required. | 2. Any interested party who raises the recognition of a judgment as the principal issue in a dispute may, in accordance with the procedures provided for in Sections 2 and 3 of this Chapter, apply for a decision that the judgment be recognised. | 3. If the outcome of proceedings in a court of a Member State depends on the determination of an incidental question of recognition, that court shall have jurisdiction over that question.’ |
| 11 | Член 71 от този регламент, който е част от глава VII, озаглавена „Връзка с други документи“, предвижда: | „1. Настоящият регламент не засяга действието на конвенции, по които са страни държавите членки и които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването и изпълнението на съдебни решения. | 2. С цел да се осигури еднакво тълкуване, параграф 1 се прилага по следния начин: | a) | настоящият регламент не пречи съд на държава членка, която е страна по конвенция, отнасяща се до специфична област, да се признае за компетентен по отношение на тази конвенция, дори когато ответникът е с местоживеене в друга държава членка, която не е страна по тази конвенция. Сезираният съд прилага, във всички случаи, член 26 от настоящия регламент; | б) | съдебни решения, постановени в държава членка от съд, който се е признал за компетентен по отношение на конвенция, засягаща специфична област, се признават и изпълняват в другите държави членки в съответствие с настоящия регламент. | Когато конвенция относно специфична област, по която са страни както държавата членка по произход, така и сезираната държава членка, установява условия за признаване и изпълнение на съдебни решения, се прилагат тези условия. Във всеки случай, разпоредбите на настоящия регламент относно процедурата за признаване и изпълнение на съдебни решения, могат да бъдат приложени“. | 11 | Article 71 of the regulation, which appears in Chapter VII (‘Relations with other instruments’), provides: | ‘1. This Regulation shall not affect any conventions to which the Member States are parties and which, in relation to particular matters, govern jurisdiction or the recognition or enforcement of judgments. | 2. With a view to its uniform interpretation, paragraph 1 shall be applied in the following manner: | (a) | this Regulation shall not prevent a court of a Member State, which is a party to a convention on a particular matter, from assuming jurisdiction in accordance with that convention, even where the defendant is domiciled in another Member State which is not a party to that convention. The court hearing the action shall, in any event, apply Article 26 of this Regulation; | (b) | judgments given in a Member State by a court in the exercise of jurisdiction provided for in a convention on a particular matter shall be recognised and enforced in the other Member States in accordance with this Regulation. | Where a convention on a particular matter to which both the Member State of origin and the Member State addressed are parties lays down conditions for the recognition or enforcement of judgments, those conditions shall apply. In any event, the provisions of this Regulation which concern the procedure for recognition and enforcement of judgments may be applied.’ |
| CMR | The CMR |
| 12 | Съгласно член 1, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, подписана в Женева на 19 май 1956 г. и изменена с протокол, подписан в Женева на 5 юли 1978 г. (наричана по-нататък „CMR“), тя се прилага „за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето ѝ […] се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна […] независимо от седалището и националността на страните“. | 12 | The Convention on the Contract for the International Carriage of Goods by Road (‘CMR’), signed in Geneva on 19 May 1956, as amended by the Protocol signed in Geneva on 5 July 1978 (‘the CMR’) applies, in accordance with Article 1(1), ‘to every contract for the carriage of goods by road in vehicles for reward, when the place of taking over of the goods and the place designated for delivery … are situated in two different countries, of which at least one is a contracting country, … irrespective of the place of residence and the nationality of the parties’. |
| 13 | CMR е договорена в рамките на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Повече от 50 държави, сред които Федерална република Германия и Кралство Нидерландия, са се присъединили към CMR. | 13 | The CMR was negotiated under the auspices of the United Nations Economic Commission for Europe More than 50 States, including the Federal Republic of Germany and the Kingdom of the Netherlands are signatories to the CMR. |
| 14 | Член 23 от CMR гласи: | „1. Когато, съгласно разпоредбите на тази конвенция превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. | […] | 3. При всички случаи обезщетението не може да надвиши 8,33 разчетни единици за килограм бруто липсващо тегло. | 4. Освен това се връщат изцяло и превозната цена, митническите сборове и другите разноски по превоза на стоката в случай на цялостна липса и пропорционално, когато има частична липса; други обезщетения не се дължат. | […] | 7. Посочената в настоящата конвенция разчетна единица е специалното право на тираж, определено от Международния валутен фонд. Посочената в параграф 3 от този член сума се превръща в националната парична единица на държавата на съда, сезиран със спора […] | […]“. | 14 | Article 23 of the CMR provides: | ‘1. When, under the provisions of this Convention, a carrier is liable for compensation in respect of total or partial loss of goods, such compensation shall be calculated by reference to the value of the goods at the place and time at which they were accepted for carriage. | … | 3. Compensation shall not, however, exceed 8.33 units of account per kilogram of gross weight short. | 4. In addition, the carriage charges, customs duties and other charges incurred in respect of the carriage of the goods shall be refunded in full in case of total loss and in proportion to the loss sustained in case of partial loss, but no further damages shall be payable. | … | 7. The Unit of Account mentioned in this Convention is the Special Drawing Right as defined by the International Monetary Fund. The amount mentioned in paragraph 3 of this article shall be converted into the national currency of the State of the court seised of the case … | …’ |
| 15 | Член 29 от CMR предвижда: | „1. Превозвачът няма право да се позовава на разпоредбите на тази глава, които изключват или ограничават отговорността му или които прехвърлят тежестта на доказване, ако щетата произлиза от измама от негова страна или грешка, която според закона на сезирания съд се приравнява на измама. | 2. Такова е положението и когато измамата или грешката са дело на служители на превозвача или на всякакви други лица, към услугите на които той е прибягнал, във връзка с изпълнение на превоза, когато тези лица са действали при изпълнение на своите функции. В този случай тези лица нямат право да се позовават на разпоредбите на тази глава, визирани в параграф 1, относно тяхната лична отговорност“. | 15 | Article 29 of the CMR provides: | ‘1. The carrier shall not be entitled to avail himself of the provisions of this chapter which exclude or limit his liability or which shift the burden of proof if the damage was caused by his wilful misconduct or by such default on his part as, in accordance with the law of the court or tribunal seised of the case, is considered as equivalent to wilful misconduct. | 2. The same provision shall apply if the wilful misconduct or default is committed by the agents or servants of the carrier or by any other persons of whose services he makes use for the performance of the carriage, when such agents, servants or other persons are acting within the scope of their employment. Furthermore, in such a case such agents, servants or other persons shall not be entitled to avail themselves, with regard to their personal liability, of the provisions of this chapter referred to in paragraph 1.’ |
| 16 | Съгласно член 31 от CMR: | „1. За всеки спор, произтичащ от превозите, подчинени на тази конвенция, ищецът може да сезира, освен съдилищата на договарящите държави, посочени по общо съгласие на страните, още и тези на държавата, на територията на която се намира: | a) | местожителството на ответника, главното му седалище или клонът, или агенцията, чрез която е бил сключен превозният договор, или | б) | мястото, където стоката е била приета за превоз, или мястото, предвидено за доставянето ѝ, | Ищецът може да сезира само тези съдилища. | 2. Когато при спор, посочен в параграф [1] от този член, тече дело пред компетентен съд съгласно този параграф или когато е било произнесено решение по този спор, не може да се предявява нов иск за същото, между същите страни, освен ако решението на съда, пред който е бил предявен първият иск, е невъзможно да бъде изпълнено в страната, където е предявен новият иск. | 3. Когато при спор, посочен в параграф 1 от този член, решение на съд в договаряща страна е станало изпълнимо в тази държава, то става изпълнимо и във всички останали договарящи държави веднага след изпълнението на установените за това формалности в заинтересованата държава. Тези формалности не могат да доведат до преразглеждане на спора. | 4. Разпоредбите на параграф 3 от този член се прилагат за съдебните решения, постановени с участие на страните, задочните решения и съдебните спогодби, но не се прилагат за решенията за предварително изпълнение, както и за обезщетенията за вреди и лихви, съдебни разноски срещу ищец, чийто иск е бил отхвърлен, изцяло или частично. | […]“. | 16 | Under Article 31 of the CMR: | ‘1. In legal proceedings arising out of carriage under this Convention, the plaintiff may bring an action in any court or tribunal of a contracting country designated by agreement between the parties and, in addition, in the courts or tribunals of a country within whose territory: | (a) | The defendant is ordinarily resident, or has his principal place of business, or the branch or agency through which the contract of carriage was made, or | (b) | The place where the goods were taken over by the carrier or the place designated for delivery is situated, | and in no other courts or tribunals. | 2. Where in respect of a claim referred to in paragraph 1 of this article an action is pending before a court or tribunal competent under that paragraph, or where in respect of such a claim a judgement has been entered by such a court or tribunal no new action shall be started between the same parties on the same grounds unless the judgement of the court or tribunal before which the first action was brought is not enforceable in the country in which the fresh proceedings are brought. | 3. When a judgement entered by a court or tribunal of a contracting country in any such action as is referred to in paragraph 1 of this article has become enforceable in that country, it shall also become enforceable in each of the other contracting States, as soon as the formalities required in the country concerned have been complied with. These formalities shall not permit the merits of the case to be re-opened. | 4. The provisions of paragraph 3 of this article shall apply to judgements after trial, judgements by default and settlements confirmed by an order of the court, but shall not apply to interim judgements or to awards of damages, in addition to costs against a plaintiff who wholly or partly fails in his action. | ...’ |
| Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси | The dispute in the main proceedings and the questions referred for a preliminary ruling |
| 17 | От преюдициалното запитване и от представената в секретариата на Съда преписка по националното дело е видно, че през август 2007 г. Canon възлага на дружествата по нидерландското право Nippon Express (Nederland) BV (наричано по-нататък „Nippon Nederland“) и Nippon Express Euro Cargo BV (наричано по-нататък „Nippon Euro“) автомобилния превоз на много негови стоки от Нидерландия до Германия. | 17 | It appears from the order for reference and the national file lodged at the Court Registry that, in August 2007, Canon contracted the Netherlands companies Nippon Express (Nederland) BV (‘Nippon Nederland’) and Nippon Express Euro Cargo BV (‘Nippon Euro’) to transport by road several of its products between the Netherlands and Germany. |
| 18 | Nippon Euro възлага извършването на този превоз на Inter-Zuid Transport. На свой ред последното дружество поверява извършването на превоза на DTC Surhuisterveen BV (наричано по-нататък „DTC“), друг превозвач подизпълнител. В крайна сметка превозът е осъществен от Kingma, определения от DTC доставчик. | 18 | Nippon Euro contracted Inter-Zuid Transport to carry out that transportation. In turn, the latter entrusted transportation to DTC Surhuisterveen BV (‘DTC’), another transport sub-contractor. The transportation was ultimately carried out by Kingma, the transporter engaged by DTC. |
| 19 | Стоката е натоварена на 22 август 2007 г. в два склада на Canon в Нидерландия и е трябвало да бъде доставена в Германия на 23 август 2007 г. След като натоварва стоката, шофьорът потегля от Амстелвен в Нидерландия на 22 август 2007 г. и пристига в стопанския обект на Canon във Вилих в Германия прекалено късно същия ден, за да я разтовари, така че оставя камиона през нощта в неохраняемия обект на получателя. През нощта част от стоката е открадната. | 19 | The goods were loaded on 22 August 2007 at two of Canon’s depots in the Netherlands and were to be delivered on 23 August 2007 to Germany. After loading the goods, the driver left Amstelveen in the Netherlands on 22 August 2007 to go to Canon’s premises in Willich in Germany, where he arrived the same day at a time too late to unload the goods with the result that he left the lorry overnight at the recipient’s unguarded premises. Some of the consignment was stolen during the night. |
| 20 | След като на 27 август 2007 г. Canon сезира първи търговски състав на Landgericht Krefeld (Германия) с искане за обезщетение от Nippon Nederland и Nippon Euro, със съдебна спогодба от 1 март 2010 г. двете дружества се задължават да заплатят като солидарни длъжници сумата от 500000 EUR. Тази сума е обезщетение за вредите, претърпени през нощта на 22 срещу 23 август 2007 г. | 20 | On 27 August 2007, Canon brought an action before the First Commercial Chamber of the Landgericht Krefeld (Germany) claiming damages and interest from Nippon Nederland and Nippon Euro, and the latter undertook, by way of a court settlement on 1 March 2010, to pay EUR 500 000 as joint and several debtors. That amount was intended to compensate for the damage suffered on the night of 22 August 2007. |
| 21 | На 29 септември 2010 г. Nipponkoa Insurance предявява пред втори търговски състав на Landgericht Krefeld регресен иск срещу Inter-Zuid Transport, за да осъди това дружество да заплати сумата от 500000 , съответстваща на заплатеното на Canon от Nipponkoa Insurance обезщетение в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на Nippon Nederland и Nippon Euro (наричан по-нататък „регресният иск“). | 21 | On 29 September 2010, Nipponkoa Insurance brought an action for indemnity before the Second Commercial Chamber of the Landgericht Krefeld against Inter-Zuid Transport, seeking an order for payment of EUR 500 000 for damages and interest it had paid to Canon as the insurer for Nippon Nederland and Nippon Euro (‘the indemnity action’). |
| 22 | Още на 21 януари 2009 г. обаче, тоест повече от година и половина преди предявяването на регресния иск, е уважен предявеният от Inter-Zuid Transport в Нидерландия отрицателен установителен иск срещу Nippon Nederland и Nippon Euro, който се отнася до същите факти (по-нататък „решението по отрицателния установителен иск“). Според това решение, постановено от Rechtbank te Haarlem (Нидерландия) и придобило сила на пресъдено нещо от ноември 2010 г., Inter-Zuid Transport трябва да отговаря за претърпяната вреда единствено до максималния размер, предвиден в член 23 от CMR. | 22 | However, on 21 January 2009, that is more than one year and a half prior to the indemnity action, Inter-Zuid Transport had already obtained a negative declaratory judgment against Nippon Nederland and Nippon Euro in the Netherlands in respect of the same facts (‘the negative declaratory judgment’). According to that judgment given by the Rechtbank te Haarlem (Netherlands), which became final in November 2010, Inter-Zuid Transport was responsible for the damage suffered only up to the maximum amount provided for in Article 23 of the CMR. |
| 23 | Nipponkoa Insurance счита, че по отношение на Inter-Zuid Transport се изпълнени условията за измама или грешка по смисъла на член 29, параграф 2 от CMR и че въпреки постановеното решение по отрицателния установителен иск Landgericht Krefeld е компетентен на основание член 31, параграф 1 от CMR да се произнесе по регресния иск, тъй като този член трябва да се тълкува самостоятелно и съгласно член 71 от Регламент № 44/2001 той има предимство пред член 27 от същия регламент. | 23 | Nipponkoa Insurance takes the view that the requirements for willful misconduct or default, within the meaning of Article 29(2) of the CMR are fulfilled with respect to Inter-Zuid Transport and that, despite the existence of the negative declaratory judgment, the Landgericht Krefeld has jurisdiction under Article 31(1) of the CMR to adjudicate on the indemnity action as that article must be interpreted autonomously and prevails over Article 27 of Regulation No 44/2001, by virtue of Article 71 thereof. |
| 24 | Inter-Zuid Transport твърди, че съгласно член 27 от посочения регламент и член 31, параграф 2 от CMR производството пред Landgericht Krefeld не може да продължи поради влязлото в сила решение по установителния иск, постановено преди това в Нидерландия. Това дружество стига до извода, че във всички случаи то може да отговаря само до предвидения в член 23, параграф 3 от CMR максимален размер. | 24 | Inter-Zuid Transport claims that, under Article 27 of Regulation No 44/2001 and Article 31(2) of the CMR, the proceedings cannot be pursued before the Landgericht Krefeld on account of the negative declaratory judgment given previously in the Netherlands. It argues that, in any event, it may be held liable only up to the maximum amount set out in Article 23(3) of the CMR. |
| 25 | Запитващата юрисдикция споделя позицията на Inter-Zuid Transport относно придобитата от окончателното установително решение сила на пресъдено нещо и в това отношение критикува съдебната практика на Bundesgerichtshof (Германия) от неговите решения от 20 ноември 2003 г. (I ZR 102/02 и I ZR 294/02), според която, независимо от Решение на Съда от 6 декември 1994 г. по дело Tatry (C-406/92, Recueil, стр. I-5439), CMR трябва да бъде тълкувана самостоятелно, така че наличието на отрицателен установителен иск — предявен от длъжника срещу кредитора пред международно компетентен съд, за да бъде постановено, че този предполагаем длъжник не е отговорен за вредата — не е пречка по-късно правоприемникът на кредитора да предяви регресен иск пред компетентната юрисдикция на друга държава, страна по CMR. | 25 | The referring court agrees with Inter-Zuid’s arguments concerning the binding nature of the final negative declaratory judgment and, in that regard, criticises the case-law of the Bundesgerichtshof (Germany) deriving from its judgments of 20 November 2003 (I ZR 102/02 and I ZR 294/02) according to which, notwithstanding the judgment in Case C-406/92 Tatry [2006] ECR I-5439, the CMR must be interpreted autonomously so that the existence of an action for a negative declaration brought by the debtor against the creditor before a court with international jurisdiction seeking a judgment that the presumed debtor is not liable for damage, does not preclude an action for indemnity being brought subsequently by the successor to the rights of the creditor before the competent court of another State party to the CMR. |
| 26 | Така Landgericht Krefeld счита, че предявеният пред него регресен иск и решението по отрицателния установителен иск имат един и същ предмет, едно и също основание и са между едни и същи страни, тъй като Nipponkoa Insurance встъпва в правата на Nippon Nederland и на Nippon Euro. Поради това според Landgericht Krefeld е несъвместимо с принципите на взаимно доверие в правосъдието и за намаляване на едновременните производства при предявен регресен иск органите на държава членка да отказват — въз основа на тълкуване на предвидена в член 71 от Регламент №/2001 конвенция — да признаят решение по отрицателен установителен иск, постановено преди това със същия предмет. | 26 | Thus, the Landgericht Krefeld takes the view that the action for indemnity brought before it, and the negative declaratory judgment, have the same cause of action and concern the same parties because Nipponkoa Insurance is the successor to the rights of Nippon Nederland and Nippon Euro. Therefore, it takes the view that it is incompatible with the principles of mutual trust in the administration of justice and of minimising the number of concurrent proceedings, that, in the context of an action for indemnity, the authorities of a Member State to refuse, on the ground of an interpretation of a convention referred to in Article 71 of Regulation No 44/2001, to recognise a negative declaratory judgment delivered previously in relation to the same cause of action. |
| 27 | Освен това според тази юрисдикция Решение от 4 май 2010 г. по дело TNT Express Nederland (C-533/08, Сборник, стр. I-4107, точка 63 и диспозитива), в което Съдът обявява, че не е компетентен да тълкува член 31 от CMR, не предопределя изхода от настоящото дело. | 27 | Furthermore, that court states that in Case C-533/08 TNT Express Nederland [2010] ECR I-4107, paragraph 63 and operative part, the fact that the Court of Justice held that it did not have jurisdiction to interpret Article 31 of the CMR does not prejudge the present case. |
| 28 | При тези условия Landgericht Krefeld решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси: | „1) | Допуска ли член 71 от Регламент [№ 44/2001] напълно самостоятелното тълкуване на международна конвенция, или при прилагането на конвенцията трябва да се вземат предвид целите и принципите, залегнали в основата на този регламент? | 2) | Допуска ли член 71 от Регламент № 44/2001 тълкуване на международна конвенция, съгласно което наличието на съдебно решение по установителен иск в една държава членка не е пречка за разглеждането на предявен впоследствие осъдителен […] иск в друга държава членка, при положение че по този въпрос конвенцията би могла да бъде тълкувана и в съответствие с член 27 от Регламента?“. | 28 | In those circumstances the Bundesgerichtshof decided to stay the proceedings before it and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling: | ‘1. | Does Article 71 of [Regulation No 44/2001] preclude an interpretation of a convention which is exclusively autonomous or are the objectives and principles of the regulation also to be taken into account when applying such conventions? | 2. | Does Article 71 of [Regulation No 44/2001] preclude an interpretation of a convention by which an action for a declaration decided in one Member State does not preclude an action for performance brought later in another Member State, where that convention also makes an interpretation possible in that respect under Article 27 of Regulation No 44/2001?’ |
| По преюдициалните въпроси | The questions referred for a preliminary ruling |
| Относно компетентността на Съда | Jurisdiction of the Court |
| 29 | Nipponkoa Insurance и германското правителство в самото начало повдигат въпроса за компетентността на Съда, като основно изтъкват, че поставените въпроси се отнасят до тълкуването на член 31 от CMR и че Съдът не е компетентен да тълкува тази конвенция. | 29 | Nipponkoa Insurance and the German Government question the jurisdiction of the Court, as a preliminary point, arguing essentially that the questions referred concern the interpretation of Article 31 of the CMR and that the Court does not have jurisdiction to interpret that convention. |
| 30 | В това отношение без съмнение е вярно, че компетентността на Съда да извършва тълкуване в рамките на преюдициално производство, се отнася само до нормите, които са част от правото на Съюза, и че по този начин съгласно постановеното в точка 63 от Решение по дело TNT Express Nederland, посочено по-горе, Съдът не е компетентен да тълкува член 31 от CMR. | 30 | In that connection, it is true that the jurisdiction of the Court to give a preliminary ruling extends only to rules which are part of EU law and, as it was held in paragraph 63 of TNT Express Nederland, the Court does not have jurisdiction to interpret Article 31 of the CMR. |
| 31 | Макар обаче в посоченото по-горе Решение по дело TNT Express Nederland (точки 32 и 57) вторият поставен въпрос да се отнася до компетентността на Съда да тълкува член 31 от CMR, това не е така в главното производство. | 31 | However, although, in TNT Express Nederland (paragraphs 32 and 57), the second question referred concerned the jurisdiction of the Court to interpret Article 31 of the CMR, that is not the case the present proceedings. |
| 32 | В това отношение е достатъчно да се констатира, че видно от самия текст на поставените въпроси, те се отнасят до тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, а именно на Регламент № 44/2001, за което Съдът е компетентен по силата на член 267 ДФЕС. | 32 | It suffices to state in that regard that the wording of the questions referred themselves concern the interpretation of provisions of EU law, specifically Regulation No 44/2001, in respect of which the Court has jurisdiction under Article 267 TFEU. |
| 33 | В светлината на тези съображения следва да се приеме, че Съдът е компетентен да отговори на поставените преюдициални въпроси. | 33 | In the light of those considerations, it must be held that the Court has jurisdiction to answer the questions referred for a preliminary ruling. |
| По съществото на спора | Substance |
| По първия въпрос | The first question |
| 34 | С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 71 от Регламент № 44/2001 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска международна конвенция да бъде тълкувана по начин, който нарушава целите и принципите, залегнали в основата на този регламент. | 34 | By its first question, the referring court asks essentially whether Article 71 of Regulation No 44/2001 must be interpreted as meaning that it precludes an international convention from being interpreted in such a way that it undermines the objectives and principles which underlie that regulation. |
| 35 | Следва да се приеме, че в практиката си Съдът вече е отговорил на този въпрос. | 35 | It must be held that, in its case-law, the Court has already answered that question. |
| 36 | Всъщност Съдът е постановил, че макар безспорно член 71 от посочения регламент да предвижда в областите, уредени от специални конвенции като CMR, да се прилагат тези конвенции, това не променя факта, че прилагането им не може да нарушава принципите, залегнали в основата на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела в рамките на Европейския съюз, като посочените в съображения 6, 11, 12 и 15—17 от същия регламент принципи на свободно движение на съдебни решения по граждански и търговски дела, на предвидимост на компетентните юрисдикции и следователно на правна сигурност за правните субекти, на добро правораздаване, на свеждане до минимум на възможността за едновременни производства, както и на взаимно доверие в правосъдието в рамките на Съюза (вж. Решение по дело TNT Express Nederland, посочено по-горе, точка 49). | 36 | The Court has held that, although it is common ground that Article 71 of that regulation provides, in relation to matters governed by specialised conventions, such as the CMR, for the application of those conventions, the fact remains that their application cannot compromise the principles which underlie judicial cooperation in civil and commercial matters in the European Union, such as the principles, recalled in recitals 6, 11, 12 and 15 to 17 in the preamble to Regulation No 44/2001, of free movement of judgments in civil and commercial matters, predictability as to the courts having jurisdiction and therefore legal certainty for litigants, sound administration of justice, minimisation of the risk of concurrent proceedings, and mutual trust in the administration of justice in the European Union (see TNT Express Nederland, paragraph 49). |
| 37 | Член 71 от Регламент № 44/2001 не може да има обхват, който противоречи на принципите, залегнали в основата на правната уредба, от която той е част. Следователно този член не би могъл да се тълкува в смисъл, че в обхваната от този регламент област, като автомобилния превоз на стоки, специална конвенция като CMR може да доведе до резултати, които са по-малко благоприятни за стабилното функциониране на вътрешния пазар от резултатите, до които водят разпоредбите на посочения регламент (Решение по дело TNT Express Nederland, посочено по-горе, точка 51). | 37 | Article 71 of Regulation No 44/2001 cannot have a purport that conflicts with the principles underlying the legislation of which it is a part. Accordingly, that article cannot be interpreted as meaning that, in a field covered by the regulation, such as the carriage of goods by road, a specialised convention, such as the CMR, may lead to results which are less favourable for achieving sound operation of the internal market than those resulting from the provisions of the regulation at issue (TNT Express Nederland, paragraph 51). |
| 38 | Следователно съответните разпоредби на CMR биха могли да се прилагат в рамките на Съюза само ако позволяват да се постигнат целите на свободното движение на съдебните решения по граждански и търговски дели и на взаимното доверие в правосъдието в рамките на Съюза при условия, които са поне толкова благоприятни като тези, следващи от прилагането на Регламент № 44/2001 (вж. в този смисъл Решение по дело TNT Express Nederland, посочено по-горе, точка 55). | 38 | Therefore, the relevant provisions of the CMR can be applied in the European Union only if they enable the objectives of the free movement of judgments in civil and commercial matters and of mutual trust in the administration of justice in the European Union to be achieved under conditions at least as favourable as those resulting from the application of Regulation No 44/2001 (see, to that effect, TNT Express Nederland, paragraph 55). |
| 39 | При това положение на първия въпрос следва да се отговори, че член 71 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на международна конвенция по начин, който не осигурява при условия поне толкова благоприятни, колкото предвидените в този регламент, спазването на целите и принципите, залегнали в основата на посочения регламент. | 39 | Therefore, the answer to the first question is that Article 71 of Regulation No 44/2001 must be interpreted as meaning that it precludes an international convention from being interpreted in a manner which fails to ensure, under conditions at least as favourable as those provided for by that regulation, that the underlying objectives and principles of that regulation are observed. |
| По втория въпрос | The second question |
| 40 | С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 71 от Регламент № 44/2001, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска тълкуване на член 31, параграф 2 от CMR, според което отрицателен установителен иск или решение по отрицателен установителен иск в една държава членка няма същия предмет и същото основание като регресния иск, предявен в друга държава членка за същата вреда и между същите страни или техните правоприемници. | 40 | By its second question, the referring court wishes to know whether Article 71 of Regulation No 44/2001 must be interpreted as meaning that it precludes an interpretation of Article 31(2) of the CMR according to which an action for a negative declaration or a negative declaratory judgment in a Member State does not have the same cause of action as an action for indemnity brought in respect of the same damage and against the same parties or the successors to their rights in another Member State. |
| 41 | За да се отговори на този въпрос, предвид отговора на първия поставен въпрос следва да се провери дали такова тълкуване на член 31, параграф 2 от CMR би осигурило при условия поне толкова благоприятни, колкото предвидените в член 27 или в други разпоредби на Регламент № 44/2001 спазването на целите и принципите, залегнали в основата на този регламент. | 41 | In order to answer that question it is necessary, having regard to the answer to the first question, to examine whether such an interpretation of Article 31(2) of the CMR would ensure, in conditions at least as favourable as those laid down in Article 27 or by other provisions of Regulation No 44/2001, that its underlying objectives and principles are observed. |
| 42 | В това отношение следва да се напомни, че съгласно практиката на Съда по тълкуването на член 27 от Регламент № 44/2001 иск за признаване на отговорността на ответника за вреди и за осъждането му да заплати обезщетение като разглеждания в главното производство регресен иск има едно и също основание и един и същ предмет като предявения преди това от този ответник отрицателен установителен иск да се постанови, че той не носи отговорност за посочените вреди (вж. в този смисъл Решение по дело Tatry, посочено по-горе, точка 45 и Решение от 25 октомври 2012 г. по дело Folien Fischer и Fofitec, C‑133/11). | 42 | In that connection, it must be recalled that, according to the case-law of the Court on the interpretation of Article 27 of Regulation No 44/2001, an action seeking to have the defendant held liable for causing loss and ordered to pay damages, such as the action for indemnity in the main proceedings, has the same cause of action as an action brought by that defendant seeking a declaration that he is not liable for that loss (see, to that effect, Tatry, paragraph 45, and Case C‑133/11 Folien Fischer and Fofitec [2012] ECR, paragraph 49). |
| 43 | В случая регресният иск пред запитващата юрисдикция е предявен, след като Rechtbank te Haarlem е постановил по смисъла на член 31, параграф 2 от CMR решение, основано на същите фактически и правни обстоятелства, между същите страни, и което съдържа отрицателна констатация. | 43 | In the present case, an action for indemnity before the referring court was brought after a judgment of the Rechtbank te Haarlem had been entered, within the meaning of Article 31(2) of the CMR, which was based on the same elements of fact and law between the same parties for a negative declaration. |
| 44 | Налага се изводът, че тълкуване на посочената разпоредба от CMR в смисъл, че този иск и това съдебно решение нямат едно и също основание и един и същ предмет, не би гарантирало при условия поне толкова благоприятни, колкото предвидените в Регламент № 44/2001, спазването на целта за свеждане до минимум на възможността за едновременни производства, която, както бе припомнено в точка 36 от настоящото решение, е една от целите и принципите, залегнали в основата на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела в рамките на Съюза. | 44 | It must be held that the interpretation of that provision of the CMR, as meaning that that action and that judgment do not have the same cause of action, would not guarantee, in conditions at least as favourable as those laid down by Regulation No 44/2001, observance of the aim of minimising the risk of concurrent proceedings which is, as set out in paragraph 36 of this judgment, one of the objectives and principles which underlie judicial cooperation in civil and commercial matters in the European Union. |
| 45 | В това отношение е без значение, че решението на Rechtbank te Haarlem е придобило сила на пресъдено нещо малко след предявяването на регресния иск пред запитващата юрисдикция, а именно през ноември 2010 г. според преюдициалното запитване, или, както твърди DTC в съдебното заседание, на 1 март 2011 г. | 45 | In that connection, it is irrelevant that the judgment of the Rechtbank te Haarlem became binding shortly after the action in indemnity was brought before the referring court, that is in November 2010 according to the order for reference or, as stated by DTC at the hearing, 1 March 2011. |
| 46 | Придобитата от това решение сила на пресъдено нещо означава, че ако делото попадаше не в обхвата на CMR, а на Регламент № 44/2001, щяха да се прилагат разпоредбите на този регламент не само относно висящите дела, но и относно признаването на съдебните решения, и в частност член 33 от него. | 46 | The fact that that judgment became final means that, if the case had been covered by Regulation No 44/2001 and not the CMR, the provisions of that regulation, not only as regards lis pendens but also on recognition, in particular Article 33 thereof, would have been applicable. |
| 47 | Както обаче Съдът вече е постановил, правилата, предвидени в специалните конвенции по член 71 от Регламент № 44/2001, като правилата по член 31, параграф 2 от CMR, могат да се прилагат в рамките на Съюза само доколкото са спазени принципите на свободно движение на съдебните решения и на взаимно доверие в правосъдието, залегнали в основата на този регламент (вж. в този смисъл Решение по дело TNT Express Nederland, посочено по-горе, точка 54 и цитираната съдебна практика). | 47 | As the Court has already held, rules laid down by the special conventions referred to in Article 71 of Regulation No 44/2001, such as those deriving from Article 31(2) of the CMR, can be applied within the European Union only in so far as the principles of free movement of judgments and mutual trust in the administration of justice are observed (see, to that effect, TNT Express Nederland, paragraph 54 and the case-law cited). |
| 48 | Тези принципи не биха могли да бъдат спазени при условия поне толкова благоприятни, колкото предвидените в Регламент № 44/2001, ако член 31, параграф 2 от CMR се тълкува в смисъл, че решение по отрицателен установителен иск в една държава членка няма същия предмет и същото основание като регресния иск, предявен в друга държава членка за същите вреди и между същите страни или техните правоприемници. | 48 | Those principles would not be observed under conditions at least as favourable as those laid down in Regulation No 44/2001 if Article 31(2) were to be interpreted as meaning that a negative declaratory judgment in one Member State does not have the same cause of action as an action for indemnity between the same parties in another Member State. |
| 49 | Предвид гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 71 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на член 31, параграф 2 от CMR, според което отрицателен установителен иск или решение по отрицателен установителен иск в една държава членка няма същия предмет и същото основание като регресния иск, предявен в друга държава членка за същата вреда и между същите страни или техните правоприемници. | 49 | Having regard to all of the foregoing, the answer to the second question is that Article 71 of Regulation No 44/2001 must be interpreted as meaning that it precludes an interpretation of Article 31(2) of the CMR according to which an action for a negative declaration or a negative declaratory judgment in one Member State does not have the same cause of action as an action for indemnity between the same parties in another Member State. |
| По съдебните разноски | Costs |
| 50 | С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване. | 50 | Since these proceedings are, for the parties to the main proceedings, a step in the action pending before the national court, the decision on costs is a matter for that court. Costs incurred in submitting observations to the Court, other than the costs of those parties, are not recoverable. |
| | По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: | | On those grounds, the Court (Third Chamber) hereby rules: |
| | 1) | Член 71 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на международна конвенция по начин, който не осигурява при условия поне толкова благоприятни, колкото предвидените в посочения регламент, спазването на целите и на принципите, залегнали в основата на този регламент. | | 1. | Article 71 of Council Regulation (EC) No 44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters must be interpreted as meaning that it precludes an international convention from being interpreted in a manner which fails to ensure, under conditions at least as favourable as those provided for by that regulation, that the underlying objectives and principles of that regulation are observed. |
| | 2) | Член 71 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на член 31, параграф 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, подписана в Женева на 19 май 1956 г. и изменена с протокол, подписан в Женева на 5 юли 1978 г., според което отрицателен установителен иск или решение по отрицателен установителен иск в една държава членка няма същия предмет и същото основание като регресния иск, предявен в друга държава членка за същата вреда и между същите страни или техните правоприемници. | | 2. | Article 71 of Regulation No 44/2001 must be interpreted as meaning that it precludes an interpretation of Article 31(2) of the Convention on the Contract for the International Carriage of Goods by Road, signed in Geneva on 19 May 1956, as amended by the Protocol signed in Geneva on 5 July 1978, according to which an action for a negative declaration or a negative declaratory judgment in one Member State does not have the same cause of action as an action for indemnity between the same parties in another Member State. |
| | Подписи | | [Signatures] |
| ( *1 ) Език на производството: немски. | ( *1 ) Language of the case: German. |
