8.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 149/4

(1)

Необходимо е Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (2) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3) да бъдат адаптирани, за да бъдат отразени законодателните промени в някои от държавите-членки и да се гарантира правна сигурност за заинтересованите страни.

(2)

Бяха получени съответни предложения от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност относно координацията на схемите за социална сигурност с оглед подобряването и модернизацията на правото на Съюза, които са включени в настоящия регламент.

(3)

Промените в социалната действителност могат да повлияят на координацията на системите за социална сигурност. За да се отговори на тези промени, са необходими изменения в областта на определянето на приложимото законодателство и обезщетенията за безработица.

(4)

Понятието „основна база“ на членовете на полетния и кабинния екипаж съгласно правото на Съюза е определено в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно хармонизирането на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданското въздухоплаване (4). За да се улесни прилагането на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 за тази категория лица, е оправдано създаването на специално правило, чрез което понятието „основна база“ става критерий за определяне на приложимото законодателство по отношение на членовете на полетния и кабинния екипаж. При все това приложимото законодателство относно членовете на полетния и кабинния екипаж следва да остане стабилно и принципът на „основна база“ не следва да води до чести промени в приложимото законодателство вследствие на традиционния модел на работа на сектора или на сезонни поръчки.

(5)

За случаите, когато дадено лице работи в две или повече държави-членки, следва да бъде изяснено, че условието за осъществяване на „значителна част“ от дейността по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прилага и по отношение на лицата, осъществяващи дейност за различни предприятия или работодатели.

(6)

Регламент (ЕО) № 883/2004 следва да бъде изменен, като се вмъкне нова разпоредба, която да гарантира, че самостоятелно зает пограничен работник, който стане напълно безработен, получава обезщетения, ако има завършени осигурителни периоди като самостоятелно заето лице или периоди на самостоятелна заетост, които се признават за целите на предоставянето на обезщетения за безработица в компетентната държава-членка и когато в държавата-членка на пребиваване не съществува система за обезщетения за безработица, покриваща самостоятелно заетите лица. Посочената разпоредба следва да бъде преразгледана в контекста на натрупания опит след две години на прилагане и при необходимост да бъде изменена.

(7)

Регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009 следва да бъдат съответно изменени,

1)

Понятието „Комисия на Европейските общности“ се заменя с понятието „Европейска комисия“ навсякъде в текста.

2)

Вмъква се следното съображение:

3)

Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Декларации на държавите-членки относно обхвата на настоящия регламент

1.   Държавите-членки писмено уведомяват Европейската комисия за декларациите, направени в съответствие с член 1, буква л), за посочените в член 3 законодателство и схеми, за сключените от тях конвенции по смисъла на член 8, параграф 2, за минималните обезщетения съгласно член 58 и за липсата на осигурителна система съгласно посоченото в член 65а, параграф 1, както и за измененията по същество. В тези уведомления се посочва датата, от която настоящият регламент ще се прилага за схемите, посочени в декларациите от държавите-членки.

2.   Тези уведомления се предават на Европейската комисия всяка година и им се дава необходимата публичност.“

4)

В член 11 се добавя следният параграф:

„5.   Дейност като член на полетен или кабинен екипаж, изпълняващ пътнически или товарни въздухоплавателни услуги, се смята за дейност, извършвана в държавата-членка, в която се намира основната база според определението за нея, съдържащо се в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91.“

5)

В член 12 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.“

6)

В член 13 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави-членки, е подчинено:

7)

В член 36 параграф 2а се заменя със следното:

„2а.   Компетентната институция не може да откаже да предостави предвиденото в член 20, параграф 1 разрешение на лице, което е претърпяло трудова злополука или е заболяло от професионална болест и което има право на обезщетения за сметка на тази институция, когато подходящото за неговото състояние лечение не може да бъде проведено в държавата-членка, в която лицето пребивава, в рамките на оправдан от медицинска гледна точка период, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното протичане на болестта.“

8)

Член 63 се заменя със следното:

„Член 63

Специални разпоредби за отмяна на правилата за пребиваване

За целите на настоящата глава член 7 се прилага само в случаите, предвидени в членове 64, 65 и 65а, и в границите, установени от тях.“

9)

Вмъква се следният член:

„Член 65а

Специални разпоредби за напълно безработни самостоятелно заети погранични работници, когато в държавата-членка на пребиваване не съществува система за обезщетения за безработица, покриваща самостоятелно заетите лица

1.   Чрез дерогация от член 65 напълно безработно лице, което като пограничен работник последно има завършени осигурителни периоди като самостоятелно заето лице или периоди на самостоятелна заетост, които се признават за целите на предоставянето на обезщетения за безработица в държава-членка, различна от неговата държава-членка на пребиваване, и чиято държава-членка на пребиваване е подала уведомление, че не съществува възможност за покриване на която и да било категория самостоятелно заети лица от система за обезщетения за безработица на тази държава-членка, се регистрира и остава регистрирано в службите по заетостта в държавата-членка, в която е осъществявало последната си дейност като самостоятелно заето лице и когато кандидатства за обезщетения, продължава да спазва условията, предвидени в законодателството на последната държава-членка. Като допълнителна стъпка напълно безработното лице може да се регистрира в службите по заетостта в държавата-членка на пребиваване.

2.   На напълно безработното лице по смисъла на параграф 1 се предоставят обезщетения от държавата-членка, на чието законодателство то последно е било подчинено, съгласно законодателството, което тази държава-членка прилага.

3.   Ако посоченото в параграф 1 напълно безработно лице не желае да се регистрира или да остане регистрирано в службите по заетостта в държавата-членка на последната си дейност, след като е било регистрирано там, а желае да търси работа в държавата-членка на пребиваване, член 64 се прилага mutatis mutandis, с изключение на член 64, параграф 1, буква а). Компетентната институция може да удължи посочения в първото изречение на член 64, параграф 1, буква в) срок до края на периода, в който лицето има право на обезщетения.“

10)

В член 71 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Административната комисия действа с квалифицирано мнозинство, съгласно определението в Договорите, освен когато приема своя правилник, който се изготвя по взаимно съгласие на нейните членове.

На решенията по въпросите, свързани с тълкуването, посочени в член 72, буква а), се дава необходимата публичност.“

11)

Вмъква се следният член:

„Член 87а

Преходна разпоредба за прилагането на Регламент (ЕС) № 465/2012

1.   Ако в резултат на влизането в сила на Регламент (ЕС) № 465/2012, в съответствие с дял II от настоящия регламент едно лице е подчинено на законодателството на държава-членка, различна от тази, на която е било подчинено преди влизането в сила на посочения регламент, приложимото преди посочената дата законодателство на държавата-членка продължава да се прилага спрямо него за преходен период, докато релевантната ситуация остава непроменена и във всеки случай за не повече от десет години от датата на влизане в сила на Регламент (ЕС) № 465/2012. Лицето може да поиска преходният период да не се прилага спрямо него. Искането се подава до институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка на пребиваване. Исканията, подадени до 29 септември 2012 г., пораждат действие, считано от 28 юни 2012 г. Исканията, подадени след 29 септември 2012 г., пораждат действие на първия ден от месеца, следващ този на подаването им.

2.   Не по-късно от 29 юни 2014 г. Административната комисия прави оценка на прилагането на разпоредбите, съдържащи се в член 65а от настоящия регламент, и представя доклад за това. Въз основа на този доклад Европейската комисия може, по целесъобразност, да представя предложения за изменение на тези разпоредби.“

12)

Приложения X и XI се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

1)

В член 6, параграф 1 букви б) и в) се заменят със следното:

2)

Член 14 се изменя, както следва:

3)

В член 15, параграф 1 второто изречение се заменя със следното:

„Тази институция издава на съответното лице атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от регламента по прилагане, и незабавно предоставя информация относно приложимото по отношение на това лице законодателство, съгласно член 11, параграф 3, буква б) или член 12 от основния регламент, на институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, в която се осъществява дейността.“

4)

В член 54 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   За целите на прилагането на член 62, параграф 3 от основния регламент компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо съответното лице по отношение на неговата последна дейност като наето или самостоятелно заето лице, предоставя незабавно, по искане на институцията по мястото на пребиваване, цялата информация, необходима за изчисляване на обезщетенията за безработица, които може да се получат в държавата-членка, в която тя се намира, и по-специално получаваното трудово възнаграждение или професионален доход.“

5)

Член 55 се изменя, както следва:

6)

В член 56 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Когато безработното лице реши, в съответствие с член 65, параграф 2 или член 65а, параграф 1 от основния регламент, да се регистрира като търсещо работа лице и в службите по заетостта в държавата-членка, която не предоставя обезщетенията, то уведомява институцията и службите по заетостта в държавата-членка, която предоставя обезщетенията.

По искане на службите по заетостта на държавата-членка, която не предоставя обезщетенията, службите по заетостта в предоставящата обезщетенията държава-членка изпращат съответната информация относно регистрацията на безработното лице и търсенето на работа от него.

2.   Когато приложимото законодателство в съответните държави-членки изисква изпълнението на определени задължения и/или извършването на дейности за търсене на работа от страна на безработното лице, предимство имат задълженията и/или дейностите за търсене на работа, извършвани от безработното лице в държавата-членка, предоставяща обезщетенията.

Неизпълнението от страна на безработното лице на всички задължения и/или дейности за търсене на работа в държавата-членка, която не предоставя обезщетенията, не засяга обезщетенията, отпуснати в другата държава-членка.“