Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.
Европейската икономическа общност, основана през 50-те години на 20 век и известна днес като Европейски съюз (ЕС), имаше първоначално 6 членове: Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия. След това към ЕС се присъединиха още 22 държави, включително историческото разширяване през 2004 г., ознаменуващо повторното обединение на Европа след десетилетия на разделение. Считано от 1 февруари 2020 г., Обединеното кралство вече не е част от Европейския съюз.
Политиката на ЕС за разширяване обхваща понастоящем Албания, Босна и Херцеговина, Косово*, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция.
С Договора за Европейския съюз (член 49) се определя, че само европейските държави, които зачитат ценностите на ЕС и са ангажирани с утвърждаването им, могат да кандидатстват за присъединяване към ЕС. Процесът на кандидатстване може да стартира само при изричното желание на тези държави и със съгласието на всички съществуващи държави — членки на ЕС.
За да бъде процесът обективен и прозрачен, държавите членки установиха поредица от правила и критерии, които да им помогнат да преценят кога дадена държава кандидатка е готова да се присъедини към ЕС и да стане член. Тези критерии се отнасят до:
Освен това ЕС трябва да може да интегрира новите членове, така че той си запазва правото да решава кога е готов да ги приеме.
За Западните Балкани се прилагат допълнителни условия, най-вече свързани с регионалното сътрудничество и добросъседските отношения (процес на стабилизиране и асоцииране).
* Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.