Принципът „замърсителят плаща“ и екологична отговорност

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Понятието „екологични щети“ е определено в директивата като:

• щети, които засягат значително екологичното, химичното или количественото състояние на водните ресурси по смисъла на Директива 2000/60/ЕО, Рамковата директива на ЕС за водите, и Директива 2008/56/ЕО, Директивата относно стратегията за морската среда;
• щети на почвата, които създават значителна опасност за здравето на хората;
• щети на защитени видове и естествени местообитания, които засягат неблагоприятно опазването им по смисъла на Директива 2009/147/EО относно опазването на дивите птици и Директива 92/43/ЕИП, Директивата за естествените местообитания.

Определението включва отделянето на замърсители във въздуха (тъй като това засяга състоянието на почвата или водите), повърхностните води във вътрешността и подземните води и всяко преднамерено освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми по смисъла на Директива 2001/18/EО.

Обхват

Съществуват 2 сценария за възникване на отговорност:

1. Екологични щети, причинени от някоя от дейностите, посочени в приложение III към директивата, като например:
   • енергетика;
   • производство и преработка на метали;
   • добив на минерали;
   • химическа промишленост;
   • управление на отпадъците;
   • едромащабно производство на пулп, хартия и картон, боядисване на текстил и кожарски предприятия;
   • едромащабно производство на месо, млечни произведения и храни.
2. Екологични щети на защитени видове и естествени местообитания (или непосредствена заплаха за тях), причинени от трудови дейности, различни от посочените в приложение III, и ако дружеството е виновно или има небрежно поведение.

Изключения

Изключенията включват въоръжен конфликт, природно бедствие, отговорност за видове екологични щети, обхванати от определени международни конвенции (напр. морско замърсяване), и ядрени рискове, които са обхванати от Договора за Евратом.

Действия за предотвратяване и отстраняване

• Ако съществува непосредствена заплаха за възникването на щети, дружеството трябва незабавно да предприеме необходимите превантивни мерки.
• Ако вече са нанесени щети, дружеството трябва незабавно да информира органите и да предприеме стъпки за управление на ситуацията с цел предотвратяване на допълнителни екологични щети и заплахи за човешкото здраве, и да предприеме подходящи действия за отстраняване на щетите.

Дружеството трябва да плати за действията по предотвратяване и отстраняване, с изключение на определени ситуации, например ако щетите са причинени от трета страна, независимо от съответните мерки за безопасност, или е в резултат на спазване на официална инструкция.

Изпълнение

• През 2016 г. беше изготвен доклад за изпълнението, в който бяха разгледани опитът от изпълнението на директивата през периода 2007—2013 г., както и оценка, извършена съгласно REFIT, Програмата на Европейската комисия за пригодност и резултатност на регулаторната рамка.
• Докладът потвърждава, че макар все още да не е разгърнат целият потенциал на директивата, тя е ефективна по отношение на отстраняването на екологични щети и насърчава предотвратяването им.

Регламент (ЕС) 2019/1010 за изменение

Директивата беше изменена през 2019 г. с Регламент (ЕС) 2019/1010, който хармонизира и оптимизира задълженията за докладване в областта на законодателството за околната среда. Новите въведени правила, които се прилагат от 26 юни 2019 г., са следните:

• държавите от ЕС докладват на Комисията за опита, натрупан при изпълнението на тази директива. Информацията, която те трябва да представят, е посочена в приложение VI към директивата и тя трябва да бъде събрана до 30 април 2022 г. и след това да се събира на всеки 5 години;
• до 30 април 2023 г. и след това на всеки 5 години Комисията ще публикува оценка, която тя е извършила на тази директива въз основа на информацията, предоставена от държавите от ЕС;
• до 31 декември 2020 г. Комисията трябва да разработи насоки за осигуряване на общо разбиране на понятието „екологични щети“ по смисъла на директивата.