Договорът от Лисабон

 

РЕЗЮМЕ НА:

Договорът от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДОГОВОРА?

• Той реформира как действат институциите на ЕС и как се вземат решенията, за да станат те подходящи за ЕС, който е нараснал до 28 членове след успешни разширявания.
• Той реформира вътрешните и външните политики на ЕС и като дава на Европейския парламент по-нататъшни законодателни правомощия, гарантира по-голяма демокрация при вземането на решения в ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Институционални промени

Европейският парламент

• сега е съставен от представители на гражданите на ЕС, а не както по-рано на народите от държавите на ЕС, като с това се създава по-силна демократична връзка между членовете на Европейския парламент (членовете на ЕП) и електората;
• се ползва от увеличени законодателни правомощия посредством използването на обикновена законодателна процедура. Договорът от Лисабон ги разширява до 40 нови области на политиката, като повишава общият брой на 73, в който Парламентът и Съвета приемат законодателство на равна основа;
• избира председател на Европейската комисия чрез мнозинство на неговите членове;
• има максимален брой от 751 членове.

Европейският съвет

Състои се от държавни или правителствени ръководители, което дава на ЕС по-голяма последователност и съгласуваност. Той е официално признат като институция на ЕС, която определя общите политически насоки и приоритети на ЕС.

Той избира чрез мажоритарно гласуване председател за мандат от 30 месеца с право на едно подновяване, като заменя предишната ротационна роля от 6 месеца.

Съветът

Той прилага нови правила за мажоритарно гласуване, когато се одобрява законодателството. За да се обезпечи мнозинство се изисква поне 55 % от държавите от ЕС, представляващи поне 65 % от населението на ЕС. За да се блокира предложение поне 4 държави трябва да са против.

Събранието е публично, когато се обсъжда и се гласува проектозаконодателство.

Европейската комисия

Председателят на Комисията е:

• избран и избиран въз основа на крайните резултати от европейските избори;
• отговарящ за назначаването на комисари, разпределението на техните портфолиа и може да изисква всеки отделен комисар да подаде оставка.

Съд на ЕС

Неговата юрисдикция се разширява до всички области на политиката на ЕС с изключение на общата външна политика и политиката на сигурност.

Европейската централна банка (ЕЦБ)

Сега ЕЦБ е официално призната като институция на ЕС чрез посочването й член 13 от Договора за Европейския съюз.

Обща външна политика и политика на сигурност

С Договора:

• се създава новият пост на заместник-председател на Комисията и Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Лицето председателства Съвета по външните работи (член 18 от Договора за ЕС);
• се създава Европейската служба за външна дейност, чийто персонал идва от Комисията, Съвета и от националните дипломатически служби;
• се въвежда клауза за взаимна отбрана, според която всички държави от ЕС трябва да помагат една на друга/на друга държава от ЕС, ако тя е атакувана.

Други промени

Политиките на ЕС

Предишната стълбовидна структура е заменена от ново разпределение на компетенциите:

• изключителни: области, в които единствено ЕС има законодателни пълномощия, а държавите членки прилагат (член 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС));
• споделени: области, в които държавите от ЕС имат законодателни пълномощия и могат да приемат правно обвързващи мерки, ако ЕС не го е направил (член 4 ДФЕС);
• подкрепящи: области, в които ЕС приема мерки за подкрепа, координиране или допълване на националните политики (член 6 ДФЕС);
• в допълнение, всички политики относно граничния контрол, убежището, имиграцията и съдебното и полицейското сътрудничество стават компетенция на ЕС, вместо да бъдат междуправителствена отговорност, както преди.

Укрепване на демокрацията

С Договора:

• се потвърждават 3-те основни принципа на демократичното равенство*, представителна демокрация* и демокрация на участието*;
• се въвежда гражданската инициатива, която е една от главните иновации на Договора от Лисабон, с която не по-малко от един милион граждани (при определено условие) могат да поканят Комисията да подаде предложение (член 11 от Договора за ЕС);
• се създава Хартата на основните права, която го обвързва правно и му дава същата правна стойност както договорите (член 6 от Договора за ЕС)
• на националните парламенти се дава повече глас при вземането на решения в ЕС (член 12 от Договора за ЕС);
• обикновената законодателна процедура (бившо съвместно решение) сега е законодателната процедура по подразбиране, при която Европейският парламент е на равна основа със Съвета като съзаконодател (член 294 ДФЕС);
• се въвежда разграничение между законодателни актове и незаконодателни актове в зависимост от процедурата им на вземане на решения (член 297 ДФЕС);
• се въвеждат делегирани актове (член 290 ДФЕС) и актове за прилагане (член 291 ДФЕС). Предишният дава на Комисията правомощието да приеме незаконодателни актове с общо приложение, за да допълни даден законодателен акт (но не върху съществени елементи). Последният предоставя рамка за действие на Комисията в бивши области по комитология.

Напускане на ЕС

Договорът предоставя за първи път официална процедура, ако държава от ЕС желае да се оттегли от ЕС (член 50 от Договора за ЕС – вж. резюмето относно Преговори с Обединеното кралство (1) във връзка с член 50).

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДОГОВОРЪТ?

Той е подписан на 13 декември 2007 г. и влиза в сила на 1 декември 2009 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Договорът от Лисабон до голяма степен се вдъхновява от Договора за създаване на конституция за Европа. Конституцията трябвало да замени учредителните договори на ЕС с един цялостен текст. Беше подписана в Рим на 29 октомври 2004 г. За да влезе в сила, конституцията трябваше да бъде ратифицирана от всички (тогава) 27 държави на ЕС (17 ратифицираха). При все това тя беше отхвърлена от националния референдум във Франция и Нидерландия през 2005 г.

За разлика, Договорът от Лисабон изменя тези договори, точно както и договорите от Амстердам и Ница. Той включва по-голямата част от институционалните и политически реформи, които конституционалният договор е предвидил.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г. (ОВ C 306, 17.12.2007 г., стр. 1—271)

последно актуализация 15.12.2017

---

(1) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.