Дело T-108/08

Zino Davidoff SA

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „GOOD LIFE“ — По-ранна национална словна марка „GOOD LIFE“ — Реално използване на по-ранната марка — Задължение за полагане на дължимата грижа — Член 74, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 76, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“

Резюме на решението

Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Служебна проверка на фактите — Задължение за полагане на дължимата грижа — Реално използване на по-ранната марка

(член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета)

Член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността е израз на задължението за полагане на грижа, съобразно което компетентната институция e длъжна да разгледа внимателно и безпристрастно всички фактически и правни обстоятелства, относими към случая.

Освен това при преценката дали реалното използване на по-ранна марка е надлежно доказано Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и апелативните ѝ състави трябва внимателно и безпристрастно да разгледат всички доказателства, представени от страните по спора.

(вж. точки 19 и 20)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

15 юли 2011 година(*)

По дело T‑108/08

Zino Davidoff SA, установено във Фрибург (Швейцария), за което се явяват адв. H. Kunz-Hallstein и адв. R. Kunz-Hallstein, avocats,

жалбоподател,

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват г‑н R. Pethke и г‑н J. Laporta Insa, в качеството на представители,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в това пред Общия съд, е

I. Kleinakis kai SIA OE, установено в Атина (Гърция), за което се явява адв. K. Siotou, avocаt,

с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 30 ноември 2007 г. (преписка R 298/2007‑2), постановено в производството по възражение между I. Kleinakis kai SIA OE и Zino Davidoff SA,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: г‑н J. Azizi (докладчик), председател, г‑жа E. Cremona и г‑н S. Frimodt Nielsen, съдии,

секретар: г‑жа S. Spyropoulos, администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 27 февруари 2008 г.,

предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 10 юни 2008 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 30 май 2008 г.,

предвид писмената реплика, подадена в секретариата на Общия съд на 12 ноември 2008 г.,

предвид писмената дуплика на СХВП, подадена в секретариата на Общия съд на 15 януари 2009 г.,

след съдебното заседание от 2 март 2011 г.

постанови настоящото

Решение

Обстоятелства, предхождащи спора

1 На 14 юни 2000 г. жалбоподателят Zino Davidoff SA подава заявка за регистрация на марка на Общността пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „GOOD LIFE“.

3 Стоките, за които е поискана регистрацията, са включени в клас 3 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.

4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 27/2001 от 26 март 2001 г.

5 На 15 юни 2001 г. встъпилата страна I. Kleinakis kai SIA OE подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка, като изтъква вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).

6 Възражението се основава на по-ранната гръцка словна марка „GOOD LIFE“, регистрирана под номер 102703 за включени в класове 3 и 5 стоки, които съответстват на следното описание: „Парфюмерия, козметични средства и по-точно ароматизатори и препарати за освежаване на въздуха“.

7 На 3 юни 2005 г. жалбоподателят иска да бъдат представени доказателства за реалното използване на по-ранната марка в Гърция.

8 На 3 октомври 2005 г., за да докаже реалното използване на по-ранната марка в Гърция, встъпилата страна представя следните документи:

– искова молба за обявяване на по-ранната марка за недействителна, подадена от жалбоподателя с довода че въпросната марка не е била използвана, и решение № 2910/2002 от 8 април 2002 г. на гръцкия Административен комитет по марките (наричано по-нататък „гръцкото решение“), с което се отхвърля тази молба,

– десет фактури от периода между 17 май 2000 г. и 27 септември 2005 г.,

– 17 фотокопия от външни и вътрешни снимки на обекти за търговия на дребно, които според встъпилата страна са нейни клиенти,

– сканирани снимки на три продукта, обозначени с марката „GOOD LIFE“.

9 На 20 декември 2006 г. отделът по споровете отхвърля изцяло възражението. Не било доказано реалното използване на по-ранната марка. Не били посочени, нито представени документите, на които се основава гръцкото решение. Нещо повече, само два от документите, представени като доказателства за реалното използване, се отнасяли до релевантния период, а обемът на продажбите не бил достатъчен, за да се приеме, че посочената марка е била реално използвана.

10 На 16 февруари 2007 г. встъпилата страна обжалва решението на отдела по споровете пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009).

11 С решение от 30 ноември 2007 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на СХВП уважава подадената жалба, като отменя решението на отдела по споровете и му връща преписката за ново разглеждане. Според апелативния състав гръцкото решение, в което се приема, че по-ранната марка е била реално използвана в Гърция, е „напълно относимо към настоящия случай“ (точки 19 и 20 от обжалваното решение). Освен това като доказателства за реалното използване били представени две фактури и едно фотокопие от снимка на обект за търговия. Фактурите от 17 май 2000 г. и 8 януари 2001 г. удостоверявали съответно продажбата на 19 287 и 782 изделия, обозначени с по-ранната марка (точка 22 от обжалваното решение). Макар и малко на брой, представените доказателства били достатъчни, за да се приеме, че по-ранната марка е била реално използвана в Гърция (точка 24 от обжалваното решение). Въпреки че само по себе си нито едно от представените от встъпилата страна доказателства не обосновавало извода, че е налице реално използване на посочената марка, в тяхната цялост тези доказателства, предвид най-вече релевантността на гръцкото решение, били достатъчни, за да се приеме, че по-ранната марка е била реално използвана по смисъла на член 43, параграф 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграф 3 от Регламент № 207/2009) за обозначаване на стоките, за които е била регистрирана (точка 26 от обжалваното решение).

Искания на страните

12 Жалбоподателят моли Общия съд:

– да отмени обжалваното решение,

– да осъди СХВП или встъпилата страна да заплати съдебните разноски.

13 СХВП моли Общия съд:

– да обяви за недопустими второто и четвъртото правно основание,

– да отхвърли жалбата в останалата ѝ част,

– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

14 Встъпилата страна моли Общия съд:

– да отхвърли жалбата,

– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

15 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания, а именно: първо правно основание, изведено от нарушение на принципа на законност поради вземането предвид на гръцкото решение, второ правно основание, изведено от нарушение на член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009) и от неправилност на една от фактическите констатации, трето правно основание, изведено от нарушение на правило 22, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), четвърто правно основание, изведено от нарушение на член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009) и от неправилност на една от фактическите констатации, и пето правно основание, изведено от нарушение на член 73, второ изречение от Регламент № 40/94 (понастоящем член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009).

16 В обжалваното решение апелативният състав приема за доказано реалното използване на по-ранната марка, позовавайки се на гръцкото решение и на фактурите от 17 май 2000 г. и 8 януари 2001 г.

17 Жалбоподателят твърди, че по този начин апелативният състав е нарушил принципа на законност, член 43, параграф 2 и членове 73 и 74 от Регламент № 40/94, както и правило 22, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2868/95.

18 СХВП и встъпилата страна поддържат, че апелативният състав с основание е приел за доказано реалното използване на по-ранната марка. Представените доказателства били достатъчни, за да заключи, че в релевантния период по-ранната марка е била реално използвана в Гърция. Фактурата от 17 май 2000 г. се отнасяла до 19 287 изделия, а тази от 8 януари 2001 г. — до 782 изделия. В писмената си дуплика обаче СХВП признава, че поради лошия превод апелативният състав неправилно е преценил съдържанието на тези фактури, в които било посочено по-малко количество продадени изделия от първоначално установеното от отдела по споровете и възприето от апелативния състав. Според СХВП обаче тези фактури не са имали особено значение за общата преценка на доказателствата за реалното използване, доколкото главното доказателство било гръцкото решение, на основата на което апелативният състав е приел, че по-ранната марка е била реално използвана.

19 Член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 предвижда, че „[СХВП] пристъпва към служебна проверка на фактите; в процедурата, свързана с относителни основания за отказ на регистрация, проверката на службата се ограничава [до разглеждане на фактите, доказателствата, аргументите и исканията, представени от страните]“. Тази разпоредба е израз на задължението за полагане на грижа, съобразно което компетентната институция e длъжна да разгледа внимателно и безпристрастно всички фактически и правни обстоятелства, относими към случая (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14 и Решение на Съда от 6 ноември 2008 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑405/07 P, Recueil, стр. I‑8301, точка 56, Решение на Общия съд от 18 септември 1995 г. по дело Nölle/Съвет и Комисия, T‑167/94, Recueil, стр. II‑2589, точка 73 и Определение на Общия съд от 14 декември 2005 г. по дело Arizona Chemical и др./Комисия, T‑369/03, Recueil, стр. II‑5839, точка 85).

20 Освен това при преценката дали реалното използване на по-ранна марка е надлежно доказано СХВП и апелативните ѝ състави трябва внимателно и безпристрастно да разгледат всички доказателства, представени от страните по спора.

21 В случая апелативният състав основава обжалваното решение на гръцкото решение, тъй като според този състав то било „относимо към случая“, както и на фактурите от 17 май 2000 г. и 8 януари 2001 г. Апелативният състав приема, че макар само по себе си нито едно от тези доказателства да не обосновава извода, че е налице реално използване по-ранната марка, разглеждани в тяхната цялост, те са достатъчни, за да се направи такъв извод (точка 26 от обжалваното решение).

22 В това отношение на първо място следва да се приеме, че в обжалваното решение апелативният състав само посочва, че според него „[гръцкото] решение всъщност е напълно относимо към случая“, като същевременно признава, че това решение не съдържа никакви данни за естеството на доказателствата, представени в предхождащото приемането му административно производство.

23 В случай обаче, че СХВП, включително апелативните ѝ състави, вземе предвид като главно доказателство национално решение — нещо, което по принцип има право да направи (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 16 февруари 2000 г. по дело Procter & Gamble/СХВП (Форма на сапун), T‑122/99, Recueil, стр. II‑265, точка 61 и Решение на Общия съд от 19 септември 2001 г. по дело Henkel/СХВП (Кръгла червено-бяла таблетка), T‑337/99, Recueil, стр. II‑2597, точка 58), тя трябва в съответствие с принципите, изложени точки 19 и 20 по-горе, да прецени внимателно и с дължимата грижа дали с това доказателство може да се установи реалното използване на по-ранна марка.

24 В случая при внимателна преценка на гръцкото решение е щяло да се установи, че в същото само накратко се посочват документите и доводите, които страните са представили в производството, приключило с това решение. Освен това тези документи не са били приложени към преписката на СХВП и следователно не са били на разположение на апелативния състав. Всъщност сред доказателствата, представени от встъпилата страна в производството пред СХВП, не е фигурирал нито един от документите, съдържащи се в преписката по делото пред гръцкия орган. При тези обстоятелства апелативният състав не е бил в състояние да се запознае със съображенията на този орган, включително с преценката на доказателствата, нито да установи на кои точно доказателства се основава гръцкото решение, с което се констатира реалното използване на по-ранната марка.

25 Апелативният състав не може да приеме извода на гръцкия орган като доказателство за реалното използване на по-ранната марка, без да проучи дали гръцкото решение се основава на убедителни доказателства, каквито доказателства е длъжна да представи встъпилата страна. Следователно апелативният състав е нарушил член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 и задължението за полагане на дължимата грижа, тъй като въпреки липсата на тези доказателства е приел гръцкото решение като доказателство за реалното използване на по-ранната марка.

26 На второ място, следва да се прецени дали апелативният състав все пак правилно е заключил, основавайки се по-конкретно на фактурите от 17 май 2000 г. и 8 януари 2001 г., че по-ранната марка е била реално използвана. В това отношение обаче се налага изводът, че в резултат на неверен превод и погрешно тълкуване апелативният състав неправилно е приел, че с тези фактури се установява продажбата съответно на 19 287 и 782 изделия. Всъщност, както отбелязва жалбоподателят и както признава СХВП в хода на настоящото производство, заглавието на една от графите погрешно е преведено като „количество“ вместо „единична цена“ в гръцки драхми. Както признава СХВП, поради лошия превод апелативният състав се е основал в обжалваното решение на неверни цифрови данни.

27 Така от верния превод на фактурата от 17 май 2000 г. е видно, че вместо 19 287 фактурирани етерични масла, кремове и ароматизирани сапуни са били продадени само 30 етерични масла, един крем и девет сапуна, тоест общо 40 продукта. От верния превод на фактурата от 8 януари 2001 г. е видно, че са били продадени само 45 сапуна, обозначени с по-ранната марка. За сметка на това, както СХВП признава в хода на производството, посочените в тази фактура 1 500 ароматизирани пакетчета не са обозначени с по-ранната марка и следователно не могат да бъдат доказателство за нейното използване. Поради това броят на продадените продукти е значително по-малък от установения от апелативния състав в обжалваното решение. Следователно апелативният състав е допуснал съществена грешка при преценката на фактурите от 17 май 2000 г. и 8 януари 2001 г.

28 Доколкото гръцкото решение има само ограничена доказателствена стойност, правилната преценка на данните по фактурите е определяща за извода дали е налице реално използване на по-ранната марка. Тъй като обаче преценката на тези две фактури се основава на неверен превод, следва да се приеме, че обжалваното решение като цяло е опорочено поради неправилна преценка на фактите в резултат от неполагане на дължимата грижа. Следователно в административното производство, приключило с приемането на обжалваното решение, апелативният състав е нарушил член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 и задължението за полагане на дължимата грижа, доколкото не е разгледал внимателно и безпристрастно всички обстоятелства, относими към случая. При правилна преценка на посочените доказателства е било възможно апелативният състав да стигне до различен извод, що се отнася до реалното използване на по-ранната марка.

29 Ето защо това процесуално нарушение може да доведе до отмяната на обжалваното решение. Правното основание, изведено от нарушение на член 74 от Регламент № 40/94, следва да бъде прието.

30 Поради това обжалваното решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат останалите правни основания.

По съдебните разноски

31 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като СХВП е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя в съответствие с исканията на последния.

32 Съгласно член 87, параграф 4, трета алинея от Процедурния правилник встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1) Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 30 ноември 2007 г. (преписка R 298/2007-2).

2) СХВП понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Zino Davidoff SA.

3) I. Kleinakis kai SIA OE понася направените от него съдебни разноски.

Azizi

Cremona

Frimodt Nielsen

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 юли 2011 година.

Подписи

* Език на производството: английски.