1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Sociedade Agrícola e Imobiliária da Quinta de S. Paio Lda (наричано по-нататък „Sociedade Agrícola“) и Instituto da Segurança Social IP (наричан по-нататък „Instituto“) относно отказа на последния да предостави правна помощ на Sociedade Agrícola.

3

Съображение 5 от Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26, стр. 41; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 41) гласи следното:

„Настоящата директива се стреми да насърчи прилагането на правна помощ при презгранични спорове за лица, които не притежават достатъчно средства, когато е необходима помощ за гарантиране на ефективен достъп до правосъдие. Общопризнатото право на достъп до правосъдие се потвърждава също и от член 47 от [Хартата]“.

4

Персоналният обхват на правото на правна помощ е определен по следния начин в член 3, параграф 1 от Директива 2003/8:

„Физическите лица, които са страни п[о] спор, който е обхванат от настоящата директива, имат правото да получат подходяща правна помощ, която да гарантира ефективния им достъп до правосъдие, в съответствие с условията на настоящата директива“.

5

В Закон № 34/2004 от 29 юли 2004 г., изменен със Закон № 47/2007 от 28 август 2007 г. (наричан по-нататък „Закон № 34/2004“), са установени правилата относно достъпа до правни услуги и до съд и с него Директива 2003/8 е транспонирана в португалския правен ред.

6

Член 7, параграф 3 от Закон № 34/2004 предвижда:

„Юридическите лица със стопанска цел и едноличните предприятия с ограничена отговорност нямат право на правна помощ“.

7

За сметка на това португалското законодателство освобождава от плащане на съдебни такси и разноски юридическите лица със стопанска цел и едноличните предприятия с ограничена отговорност, когато са обявени в неплатежоспособност или са в оздравително производство.

8

Sociedade Agrícola е юридическо лице със стопанска цел, установено в Лисабон (Португалия).

9

На 15 януари 2013 г. Sociedade Agrícola подава до Instituto, който е компетентният административен орган, молба за правна помощ във връзка със съдебно производство, с която иска да бъде освободено от плащане на съдебна такса и други съдебни разноски, да му бъде определен адвокат и да бъде поето възнаграждението на този адвокат във връзка с предявяването на бъдещ иск с цена 52500 EUR.

10

Instituto обаче приема, че посочената молба за правна помощ е явно недопустима, тъй като съгласно член 7, параграф 3 от Закон № 34/2004 юридическите лица със стопанска цел нямат право на правна помощ.

11

Sociedade Agrícola обжалва това решение на Instituto пред 5a Vara Cível de Lisboa, като моли да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на член 47 от Хартата.

12

Според запитващата юрисдикция Решение на Съда от 22 декември 2010 г. по дело DEB (C-279/09, Сборник, стр. I-13849) е релевантно за разрешаването на спора по главното производство. Тя смята обаче, че посоченото решение трябва да бъде изяснено, що се отнася до юридическите лица със стопанска цел.

13

При тези обстоятелства 5a Vara Cível de Lisboa решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

14

В съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато разглеждането на определено дело очевидно не е от компетентността на Съда, той може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

15

Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

16

Съгласно постоянната практика на Съда в производството по преюдициално запитване по член 267 ДФЕС той може да тълкува правото на Съюза единствено в пределите на предоставената му компетентност (вж. Решение от 5 октомври 2010 г. по дело McB., C-400/10 PPU, Сборник, стр. I-8965, точка 51 и Определение от 6 юни 2013 г. по дело Чолакова, C‑14/13, точка 21).

17

Преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на член 47 от Хартата.

18

В това отношение следва да се припомни, че приложното поле на Хартата спрямо дейността на държавите членки е определено в член 51, параграф 1 от същата, съгласно който разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза (Решение от 26 февруари 2013 г. по дело Åkerberg Fransson, C‑617/10, точка 17).

19

Следователно тази разпоредба потвърждава постоянната практика, съгласно която основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не могат да се прилагат извън тези случаи (вж. в този смисъл Определение от 14 декември 2011 г. по дело Boncea и др., C‑483/11 и C‑484/11, точка 29, както и Решение по дело Åkerberg Fransson, посочено по-горе, точка 19 и цитираната съдебна практика).

20

Когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност (вж. в този смисъл Определение от 12 юли 2012 г. по дело Currà и др., C‑466/11, точка 26, както и Решение по дело Åkerberg Fransson, посочено по-горе, точка 22).

21

В акта за преюдициално запитване обаче няма конкретни данни, позволяващи да се приеме, че главното производство се отнася до тълкуването или прилагането на норми от правото на Съюза, различни от тези в Хартата (вж. Определение от 7 февруари 2013 г. по дело Pedone, C‑498/12, точка 14 и Определение от 7 февруари 2013 г. по дело Gentile, C‑499/12, точка 14, както и Определение от 8 май 2013 г. по дело T, C‑73/13, точка 13).

22

Всъщност, след като Директива 2003/8 не предвижда предоставянето на правна помощ на юридическите лица (вж. Решение по дело DEB, посочено по-горе, точка 43), от една страна, следва да се отбележи, че тя не е приложима за спора по главното производство.

23

От друга страна, се налага констатацията, че за разлика от Решение по дело DEB, посочено по-горе, в което Съдът тълкува член 47 от Хартата във връзка с производство по иск за отговорност, предявен срещу държава на основание правото на Съюза, в акта за преюдициално запитване няма конкретни данни, позволяващи да се приеме, че Sociedade Agrícola е подало молба за правна помощ във връзка с иск, с който ще търси защита на предоставени му от правото на Съюза права.

24

При тези обстоятелства следва да се констатира, че Съдът явно няма компетентност да се произнесе по въпросите, поставени от 5a Vara Cível de Lisboa.

25

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Явно е, че Съдът няма компетентност да се произнесе по въпросите, поставени от 5a Vara Cível de Lisboa (Португалия) в акта за преюдициално запитване от 13 март 2013 г. (дело C‑258/13).