1

Първият жалбоподател Verein zur Wahrung von Einsatz und Nutzung von Chromtrioxid und anderen Chrom-VI-verbindungen in der Oberflächentechnik eV (VECCO) е сдружение по германското право, което представлява потребителите на хромовия триоксид надолу по веригата.

2

185-те жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение I, могат да бъдат класирани в три групи. Първата група включва тези, които употребяват хромовия триоксид като воден разтвор за обработка на повърхности. Втората група е съставена от тези, които доставят съдържащите хромов триоксид смеси, предназначени за импрегниране на повърхности. Третата група се състои от тези, които са промишлени клиенти, използващи повърхностни облицовки от хром за собствените си първични продукти, по-специално в качеството им на доставчици или производители на механични части, машини и други продукти.

3

През август 2010 г. Федерална република Германия изпраща на Европейската агенция по химикали (ECHA) досие (наричано по-нататък „досие по приложение XV“), изготвено за идентификацията на хромовия триоксид като вещество, пораждащо сериозно безпокойство, съгласно процедурата, предвидена в член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, глава 13, том 60, стр. 3). В това досие Федерална република Германия предлага хромовият триоксид да бъде идентифициран като вещество, пораждащо сериозно безпокойство, защото същият е бил класифициран сред канцерогенните вещества от категория 1 и сред мутагенните вещества от категория 2 в приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, стр. 1), както и защото на това основание веществото отговоря на критериите, посочени в член 57, букви a) и б) от Регламент № 1907/2006. Въпросното досие се позовава по-специално на два доклада, а именно аналитичен доклад за рисковете, изготвен от Обединеното кралство през 2005 г. и озаглавен „European Union Risk Assessment Report, 3rd Priority List, Volume 53“ (Доклад за оценка на рисковете за Европейския съюз, 3-ти приоритетен списък, том 53), и доклад на Института за здравословни и безопасни условия на труд към германската осигурителна система на трудовите злополуки и професионалните болести, озаглавен „MEGA-Auswertungen zur Erstellung von REACH-Expositionsszenarien für Chrom (VI) — Verbindungen (2000 bis 2009) in Deutschland“ (Доклад за анализи MEGA с цел изготвяне на сценарии на експозиция REACH относно рисковете, свързани с експозицията на съединенията на хрома (VI) (2000—2009 г.) в Германия) (наричан по-нататък „докладът „MEGA“).

4

Съгласно член 59, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 досието по приложение XV е публикувано на 30 август 2010 г., като е оставен срок за представяне на коментари, който срок е изтекъл на 14 октомври 2010 г. След представяне на коментарите досието е препратено на Комитета на държавите членки на ECHA съгласно член 59, параграф 7 от посочения регламент. Комитетът приема предложението на Федерална република Германия. С решение от 14 декември 2010 г. на основание на член 59, параграф 8 от посочения регламент ECHA включва хромовия триоксид в списъка с кандидат-вещества за възможно включване в приложение XIV към същия регламент (наричан по-нататък „списъкът с кандидат-вещества“), чиято актуална редакция е публикувана на интернет сайта на ECHA на 15 декември 2010 г.

5

Съгласно член 58, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 на 15 юни 2011 г. ECHA публикува проект за препоръка във връзка с веществата, които да включи в приложение XIV към същия регламент, която препоръка съдържа списъка с веществата, предмет на разрешение, приканвайки заинтересованите страни да представят коментари преди 14 септември 2011 г. В рамките на коментарите си, представени на вниманието на ECHA в хода на това публично консултиране, първият жалбоподател предлага да се предвиди освобождаване по смисъла на член 58, параграф 1, буква д) във връзка с член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 за употребата на хромовия триоксид като активен катализатор. Впоследствие са публикувани коментарите, представени от заинтересованите страни, сред които по-специално тези на първия жалбоподател.

6

На 19 декември 2011 г. Комитетът на държавите членки на ECHA приема становището си по проекта за препоръка, посочен в точка 5 по-горе.

7

На 20 декември 2011 г. ECHA представя препоръката си във връзка с веществата, които да бъдат включени в приложение XIV към Регламент № 1907/2006. В препоръката ECHA предлага да не се предвиди освобождаване за нито една от употребите на хромовия триоксид.

8

Съгласно член 131 и в съответствие с процедурата, предвидена в член 133, параграф 4 от Регламент № 1907/2006, на 17 април 2013 г. Европейската комисия приема Регламент (ЕС) № 348/2013 за изменение на приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 108, стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният акт“).

9

По силата на обжалвания акт хромовият триоксид е включен в приложение XIV към Регламент № 1907/2006. Не е предоставено никакво освобождаване на основание на член 58, параграф 2 от посочения регламент в полза на някои употреби на хромовия триоксид.

10

На 8 юли 2013 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

11

С писмо, заведено в секретариата на Общия съд на 18 октомври 2013 г., Assogalvanica и 93 други физически и юридически лица подават молби за встъпване в подкрепа на исканията на жалбоподателите. След изслушване на страните по делото молбите на Assogalvanica и на другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II, са уважени с определение от 4 март 2014 г., VECCO и др./Комисия (T‑360/13, EU:T:2014:130). Що се отнася до другите лица, подали молби за встъпване, техните молби са отхвърлени.

12

С писмо, заведено в секретариата на Общия съд на 21 октомври 2013 г., ECHA подава молба за встъпване в подкрепа на исканията на Комисията. След изслушване на страните по делото тази молба е уважена с определение от 22 ноември 2013 г.

13

На 22 януари 2014 г. ECHA представя писменото си становище при встъпване.

14

На 11 март 2014 г. жалбоподателите представят становищата си във връзка с писменото становище на ECHA при встъпване.

15

На 24 април 2014 г. Assogalvanica и другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II, подават писменото си становище при встъпване. На 18 юни 2014 г. жалбоподателите и Комисията представят становищата си във връзка с това писмено становище.

16

В жалбата си жалбоподателите искат от Общия съд:

17

В хода на съдебното заседание жалбоподателите се отказват от второто и четвъртото искане.

18

Комисията и ECHA искат от Общия съд:

19

Assogalvanica и другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II, искат от Общия съд:

20

С писмо, заведено в секретариата на Общия съд на 8 септември 2015 г., жалбоподателите искат да се възобнови устната фаза на производството, представяйки нов научен анализ във връзка с данните от доклада „MEGA“. В този случай жалбоподателите искат въпросната експертиза да бъде приобщена към преписката и посредством процесуално-организационно действие да се поиска от страните да вземат отношение по значението ѝ за разрешаване на спора.

21

Съгласно член 40, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този статут, исканията в молбата за встъпване се ограничават до подпомагане по отношение на исканията на една от страните. Ето защо встъпилата страна не може да разширява исканията на страната, в подкрепа на която встъпва (решение от 10 май 2001 г., Kaufring и др./Комисия, T‑186/97, T‑187/97, T‑190/97—T‑192/97, T‑210/97, T‑211/97, T‑216/97—T‑218/97, T‑279/97, T‑280/97, T‑293/97 и T‑147/99, Rec, EU:T:2001:133, т. 137).

22

В настоящия случай жалбоподателите се отказват от второто и четвъртото си искане. Следователно първото и третото искане на Assogalvanica и на другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II, не са повече в подкрепа на исканията на жалбоподателите, поради което трябва да се отхвърлят като недопустими.

23

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват четири основания, изведени, първо, от явни грешки в преценката, второ, от нарушение на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, трето, от нарушение на принципа на пропорционалност и четвърто, от нарушение на правото на защита и на принципите на добра администрация и на „изрядност на научните становища“.

24

Най-напред следва да се разгледа второто основание.

25

Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, като не е освободила от изискването за разрешение разглежданото използване на хромовия триоксид. Според тях рискът, произтичащ от това използване, е правилно контролиран. Съществувало специфично законодателство на Общността, налагащо минимални мерки, които работодателите трябва задължително да приемат, за да контролират рисковете, произтичащи от употребата на хромовия триоксид, а именно Директива 98/24/EO на Съвета от 7 април 1998 година за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място (четиринадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО (ОВ L 131, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 47), и Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (шеста специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 на Директива 89/391/ЕИО на Съвета) (ОВ L 158, стр. 50; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 45). Тези директиви били „специфични“ дори за веществата, които не са посочени изрично в тях, доколкото тези вещества попадат в една от категориите от вещества, посочени във въпросните директиви. Фактът, че директивите не включват гранична стойност на професионална експозиция за хромовия триоксид не означавал, че те не се достатъчно „специфични“ и че не предвиждат „минимални изисквания“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006. Да се изискват гранични стойности на професионална експозиция означавало да се установят максимални изисквания, което нахвърляло обхвата на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, в който се говори единствено за минимални изисквания. В съобщението си относно резултатите от оценката на риска и стратегиите за неговото ограничаване при веществата: хромов триоксид, амониев дихромат, калиев дихромат (ОВ C 152, 2008 г., стр. 1), Комисията освен това приела, че вече приложимите мерки за ограничаване на рисковете са достатъчни. В „пътната карта на веществата, пораждащи сериозно безпокойство“, публикувана през февруари 2013 г. от Комисията, същата признала, че рисковете можели да бъдат контролирани дори „без“ Регламент № 1907/2006. Заедно с това нямало никакъв риск от специфичен рак, причинен от сектора на галванизация, което се дължало на ефективността на мерките за ограничаване на рисковете, приети от работодателите. Освен това на ползвателите на хромов триоксид се налагали други законодателни разпоредби, предназначени да защитават здравето и околната среда, като Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (ОВ L 197, стр. 1), Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, стр. 17) и различни национални разпоредби. Освен това достатъчно равнище на контрол върху рисковете, свързани с въпросните употреби на хромов триоксид, се осигурявало от редица национални правила и можело да се постигне чрез доброволното прилагане на граничните стойности на професионална експозиция. В заключение, задължението да се прецени възможността от освобождаване и свързаната с това доказателствена тежест в рамките на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, били в тежест на Комисията, а не на икономическите оператори.

26

Assogalvanica и другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II, по същество се присъединяват към доводите на жалбоподателите, като посочват едновременно с това, че Комисията и ECHA е трябвало да проверят надлежно и задълбочено ефективността на мерките, които са вече в сила, което следвало от думата „правилно“ в текста на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, но също и от целта, формулирана в член 55 от посочения регламент, според който Комисията и ECHA трябва да вземат предвид безпрепятственото функциониране на пазара на Съюза. Член 58, параграф 2 от този регламент освен това предвиждал само минимални изисквания, така че едностранното налагане на по-стриктни изисквания от Комисията противоречало на принципа на субсидиарност. Преценката на основание на тази последна разпоредба изисквала по-задълбочен анализ не само на релевантното законодателство на Съюза, но и на основното законодателство, на практическото му приложение и на фактическите данни, събрани с тази цел, за да се прецени дали минималните изисквания действително позволяват да се контролират рисковете.

27

Комисията, подпомагана от ECHA, оспорва тези доводи.

28

В началото следва да се посочи, че с Регламент № 1907/2006 законодателят е установил режим за регистрация, оценка и разрешаване на химикалите, както и ограничения, приложими към тези химикали, с които съгласно съображение 1 от този регламент се цели по-специално да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, както и свободното движение на веществата във вътрешния пазар, повишавайки същевременно конкурентоспособността и иновацията. По-специално в дял VII от този регламент се предвижда разрешителна процедура. Съгласно член 55 от посочения регламент с тази процедура се цели да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се осигурява надлежният контрол върху риска от пораждащите сериозно безпокойство вещества и постепенното заместване на тези вещества с подходящи алтернативни вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно. Разрешителната процедура може да се прилага за всички вещества, отговарящи на критериите по член 57 от посочения регламент.

29

Първата фаза на разрешителната процедура се състои в разглеждане от страна на ECHA на въпроса дали дадено вещество отговаря на критериите, посочени в член 57 от Регламент № 1907/2006, въз основа по-специално на досие по приложение XV от същия регламент. Досието е изготвено по искане на Комисията от ECHA или от държава членка. В края на тази фаза ECHA идентифицира това вещество като отговарящо на критериите и го включва в списъка с кандидат-вещества.

30

Втората фаза на разрешителната процедура има за цел включване на вещество, което е в списъка с кандидат-вещества, в приложение XIV към Регламент № 1907/2006 съгласно член 58 от този регламент. След включването на въпросното вещество в приложението и след като условията за забраната му, както са посочени в член 56 от Регламента, са изпълнени, то не може повече да бъде употребявано или пускано на пазара, освен когато в рамките на третата фаза на въпросната процедура се предостави разрешение за определена употреба на основание на член 60 от същия регламент. Решението за включване на веществото в приложението се взема от Комисията въз основа на препоръка, изготвена от ECHA, която взема предвид предварителното становище на своя Комитет на държавите членки и коментарите, по-специално тези относно употреби, които следва да бъдат освободени от изискването за разрешение съгласно член 58, параграф 2 от въпросния регламент, представени от заинтересованите страни в рамките на обществена консултация, предвидена в член 58, параграф 4, втора алинея от разглеждания регламент.

31

Решението за включване на вещество, посочено в член 57 от Регламент № 1907/2006, в приложение XIV към посочения регламент трябва да определи съгласно член 58, параграф 1, буква д) от Регламента употребите или категориите употреби, освободени от изискването за разрешение, ако съществуват такива, и условията за такива изключения, ако съществуват такива. Предоставянето на посоченото освобождаване се урежда от член 58, параграф 2 от същия регламент, според който употреби или категории употреби могат да бъдат освободени от изискването за разрешаване, при условие че въз основа на съществуващото специфично законодателство на Съюза, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото, рискът е правилно контролиран.

32

Тъй като по същество жалбоподателите твърдят, че условията, предвидени в член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, са изпълнени и че Комисията е била длъжна да предостави освобождаване на основание на тази разпоредба, най-напред следва да се разгледа дали има „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на [хромовия триоксид]“. Ако това е така, след това следва да се анализира дали „въз основа на [въпросното] специфично законодателство на Общността […] рискът е правилно контролиран“. Накрая, ако тези предпоставки са изпълнени, следва да се разгледа дали Комисията, която „може“ да предостави освобождаване и която следователно разполага с право на преценка в това отношение, е допуснала грешка при упражняване на това си право.

33

Най-напред следва да се подчертае, че „законодателство на Общността“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 е правна норма, приета от орган в рамките на Съюза, която има за цел да произведе задължително действие. От това следва, както между впрочем жалбоподателите признават в хода на съдебното заседание, че разпоредбите на редица национални законодателства, както и доброволчески практики, не могат да отговорят на първата предпоставка, предвидена в член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, доколкото те не представляват „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“. Ето защо не следва да се разглеждат нито националните законодателства, изтъкнати от жалбоподателите, нито доброволческите практики, на които те се позовават.

34

По отношение на съобщението на Комисията, посочено в точка 24 по-горе, към което препращат жалбоподателите, следва да се отбележи, че то съдържа информация относно оценката на риска и стратегиите за неговото ограничаване във връзка по-специално с хромовия триоксид. За разлика от това съобщението няма задължително съдържание и не разяснява друга разпоредба, а се ограничава, от една страна, до информация за резултатите от оценката, в частност на рисковете, произтичащи от използването на хромовия триоксид, а от друга страна, до посочването, че Комисията е приела препоръката си от 30 май 2008 година относно мерки за намаляване на риска от веществата хромов триоксид, амониев дихромат и калиев дихромат (ОВ L 158, стр. 65), към която препраща съобщението. При липсата на какъвто и да е нормативен характер това съобщение не може, както между впрочем жалбоподателите признават в хода на съдебното заседание, да се приеме за „законодателство на Общността“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.

35

Ето защо следва да се разгледа дали посочените от жалбоподателите директиви, а именно Директиви 98/24, 2004/37, 2010/75 и 2012/18, представляват „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.

36

На първо място, жалбоподателите, Assogalvanica, а също и другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II, посочват две директиви, които са свързани със защитата на работниците и служителите на работното им място, а именно Директиви 98/24 и 2004/37.

37

Що се отнася до Директива 98/24, жалбоподателите, Assogalvanica, а също и другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II, се позовават по-специално на член 1, член 4, параграфи 1 и 2, член 5, параграф 2, член 6, параграфи 2 и 3, член 8 и член 10 от тази директива. По силата на член 1 Директивата има за цел да определи „минимални изисквания за защита на работниците от рискове за тяхното здраве и безопасност, които произтичат или има вероятност да произтекат от въздействието на химични агенти, които съществуват на работното място, или в резултат на всяка трудова дейност, включваща химични агенти“. Същата директива предвижда основно мерки, които да се приемат от работодателите с цел избягване или ограничаване на рисковете, произтичащи от експозицията на работниците или служителите на посочените вещества. Мерките включват по-специално задължения относно оценката на риска, на който са изложени работниците или служителите на работното им място (член 4), заместването на опасни вещества с по-малко опасни (член 6), намаляването на количеството на подобни вещества (член 6), индивидуалната защита (член 6), непрекъснатото медицинско наблюдение на съответните работници или служители (член 10) и накрая, информацията, която да се предостави на работниците или служителите и на компетентните органи (член 9, параграф 3). Следователно въпросната директива установява скала от мерки. Преди всичко експозицията на работника или служителя на опасното вещество трябва да се избягва, за предпочитане като се замести опасното вещество с по-малко опасно, а ако това е невъзможно, като се установи затворена производствена система. Ако нито една от тези мерки не е възможна, експозицията на работниците или служителите трябва да бъде намалена възможно най-много чрез мерки за колективна защита, каквито са подобряването на вентилационните системи и на методите на работа. В заключение, ако тези мерки не са достатъчни, за да се избегне експозицията на работниците или служителите, на трето място, работодателят трябва да предвиди мерки за индивидуална защита, каквито са предоставянето на адекватни предпазни средства.

38

Най-общо Директива 98/24 се прилага за всички химични агенти. Тя има общо приложение. Целта ѝ е да установи по-специално задължения, които да се спазват от работодателите, които от своя страна трябва да гарантират адекватно равнище на сигурност за работниците или служителите на работното им място. Следва обаче да се подчертае, че тя предвижда задължителни гранични стойности на професионална експозиция за веществата, включени в приложение I към нея, където понастоящем са посочени само оловото и неговите съединения. За останалите вещества член 3, параграф 2 от посочената директива предвижда бъдещото определяне на „индикативни гранични стойности на професионална експозиция, които ще бъдат определени на общностно равнище“, че „[т]ези гранични стойности се установяват или преразглеждат, като се отчитат наличните техники за измерване, в съответствие с процедурата, посочена в член 17 от Директива 89/391/ЕИО“, и че, „[д]ържавите членки уведомяват редовно организациите на работниците и на работодателите за индикативните гранични стойности на професионална експозиция, определени на общностно равнище“. Съгласно член 3, параграф 3 от тази директива „[з]а всеки химичен агент, за който на общностно равнище е установена индикативна гранична стойност на професионална експозиция, държавите членки определят национална гранична стойност на професионална експозиция, като отчитат общностната гранична стойност и определят нейното естество в съответствие с националното законодателство и практика“. Съгласно член 3, параграф 4 от същата директива „[н]а общностно равнище могат да се определят задължителни гранични стойности на професионална експозиция и освен факторите, отчетени при установяването на индикативни гранични стойности на професионална експозиция, те отчитат факторите на изпълнимост, като същевременно се поддържа целта за гарантиране на здравето на работниците на работното място“.

39

По отношение на връзката между Директива 98/24 и Регламент № 1907/2006 последният предвижда в съображение 5, че той „следва да се прилага, без да засяга законодателството на Общността в областта на работната и околната среда“, и в съображение 12, че „не засяга прилагането на директивите за защита на работниците и околната среда, и по-специално Директива [2004/37] и Директива [98/24], съгласно които от работодателите се изисква да елиминират опасните вещества, когато това е технически възможно или да заменят опасните вещества с по-малко опасни вещества“. Член 2, параграф 4, буква а) от посочения регламент предвижда, че Регламентът се прилага, „без да засяга законодателството на Общността за работна среда и околна среда, включително Директива 89/391/ЕИО […], Директива 96/61/ЕО […], Директива [98/24], Директива 2000/60/ЕО […] и Директива [2004/37]“.

40

В светлината на изложеното по-горе следва да се признае, че доколкото Директива 98/24 не се позовава на определено вещество, какъвто е случаят с веществата, посочени в приложение I към тази директива, не може да се приеме, че тя е специфична, защото се прилага общо за всички химически вещества, нито че налага минимални изисквания, тъй като установява само обща рамка за задълженията на работодателите, които излагат работниците или служителите си на рискове, произтичащи от използването на химически вещества. Общият характер на тази директива е ясно очертан от факта, че в член 3 от нея законодателят е приел определянето на граничните стойности като неразделна част от механизма за защита на работниците или служителите, и от факта, че определянето тепърва предстои за веществата, за които няма подобни стойности. Ето защо, противно на твърдяното от Assogalvanica и другите встъпили страни, чиито имена с посочени в приложение II, Комисията не може да бъде упрекната, че е нарушила член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, изисквайки гранични стойности на професионална експозиция, тъй като изискването на тези гранични стойности следва от прилагането на член 3 от същата директива. Следователно Комисията не е добавила по своя инициатива специфични изисквания, а напротив, правилно е приела, че при липсата на гранични стойности въпросната директива не представлява „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.

41

В заключение, ако препоръчаният от жалбоподателите подход, според който Директива 98/24 трябва да се приеме за специфично законодателство, без да се засяга въпросът дали налага гранични стойности на професионална експозиция, бъде възприет, всички химически агенти следва да се считат за уредени от „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания“. В подобна хипотеза на практика винаги би било възможно да се предостави предвиденото в член 58, параграф 2 от посочения регламент освобождаване въпреки факта, че тази разпоредба представлява изрично изключение от принципа, установен в член 57 от Регламента във връзка със съображение 69 от същия регламент, според който веществата, пораждащи сериозно безпокойство, по принцип трябва да се включат в приложение XIV към въпросния регламент и да бъдат предмет на разрешителната процедура, предвидена в член 60 от същия регламент. От това следва, че препоръчаният от жалбоподателите подход би могъл да постави в сериозна опасност целта и действието, установени от разглеждания регламент, поради което не може да бъде приет.

42

Що се отнася до Директива 2004/37, жалбоподателите, Assogalvanica, а също и другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II, се позовават по-специално на член 1, член 3, параграф 1, член 4, член 5, параграфи 1, 3 и 5 и на членове 6 и 14 от въпросната директива. Съгласно член 1 от тази директива целта ѝ е „защитата на работниците от рисковете за тяхното здраве и безопасност, включително предотвратяването на такива рискове, които възникват или могат да възникнат поради експозицията им на канцерогени или мутагени по време на работа“. Същата директива определя „минималните специални изисквания в тази област, включително граничните стойности“. По този начин въпросната директива, подобно на Директива 98/24, предвижда скала от мерки, които включат по-специално задължения относно оценката на риска, на който са изложени работниците или служителите на работното им място (член 3, параграфи 2—4), заместването на опасни вещества с по-малко опасни (член 4), намаляването на количеството на подобни вещества (член 5), индивидуалната защита (членове 8 и 10), непрекъснатото медицинско наблюдение на съответните работници или служители (член 14) и накрая, информацията, която да се предостави на работниците или служителите и на компетентните органи (членове 11, 12 и 19).

43

Директива 2004/37 се прилага за всички канцерогени или мутагени. Тя обаче предвижда задължителни гранични стойности на професионална експозиция за бензена, моновинил хлорида и прашинките от твърди дървета (приложение III). В член 16, параграф 1 се предвижда, че „[в]ъз основа на наличната информация, включително и научните и технически данни, Съветът определя, чрез директиви, в съответствие с процедурата, предвидена в член 137, параграф 2 от Договора [ДЕО, понастоящем член 153, параграф 2 от ДФЕС], гранични стойности за всички канцерогени или мутагени, за които това е възможно и ако това е необходимо, други, пряко свързани разпоредби“. В това отношение съображение 13 от тази директива уточнява, че „[г]раничните стойности на професионална експозиция трябва да се разглеждат като важен елемент от общите разпоредби за защита на работниците“ и че „[т]ези гранични стойности трябва да се преразглеждат винаги, когато най-новите научни данни налагат това“.

44

Както вече бе посочено по отношение на Директива 98/24, Регламент № 1907/2006 не засяга приложението на директивите за защита на работниците или служителите, включително Директива 2004/37, спрямо която се прилага същото заключение като посоченото в точка 40 по-горе. Доколкото последната директива се позовава единствено на бензена, моновинил хлорида и прашинките от твърди дървета, за които установява максимални стойности на професионална експозиция, не може да се приеме, че тя е „специфична“, нито че налага минимални изисквания. Освен това, подобно на Директива 98/24, законодателят ясно е посочил в член 16 от Директива 2004/37, че определянето на граничните стойности е неразделна част от механизма за защита на работниците или служителите и че това тепърва предстои за веществата, за които няма подобни стойности. В заключение, с оглед на член 57, букви а) и б) от Регламент № 1907/2006, който включва канцерогенните и мутагенните вещества в разрешителния механизъм, уреден в дял VII от този регламент, целта и действието на системата за контрол и защита, установена с въпросния регламент, биха могли да бъдат поставено в сериозна опасност, ако следва да се приеме, че Директива 2004/37 е съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото по смисъла на член 58, параграф 2 от този регламент, за което и да е канцерогенно или мутагенно вещество. Същото заключение, като изложеното в точка 41 по-горе, се прилага и по отношение на Директива 2004/37.

45

Ето защо се налага изводът, че по отношение на хромовия триоксид нито Директива 98/24, нито Директива 2004/37 не представляват „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.

46

Този извод не може да се оспори от другите доводи на жалбоподателите, на Assogalvanica и на другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II.

47

Най-напред жалбоподателите поддържат, че като изисква във връзка с прилагането на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 гранични стойности на професионална експозиция, на практика Комисията на практика налага не минимални изисквания, а максимални такива. В това отношение следва да се припомни, че критерият „минимални изисквания“ не може да означава каквато и да е мярка, предвидена в законодателен акт на Съюза. Понятието за минимално изискване трябва да се разбира, от една страна, в смисъл, че представлява минимален стандарт в интерес на работниците или служителите или на други засегнати лица, а от друга страна, в смисъл, че позволява да се приемат или наложат още по-стриктни мерки на национално равнище като част от законодателство, което е по-строго от законодателството, което налага минимално изискване на равнището на Съюза. Фактът, че се изискват гранични стойности на професионална експозиция, следователно не означава, че се прилага максимално изискване, а представлява възможно минимално изискване по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.

48

Освен това жалбоподателите твърдят, че за да бъде дадено законодателство „специфично“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, е достатъчно то да се позовава на категория от вещества и по-специално на критериите за класифициране. Първият жалбоподател цитира документ на ECHA, озаглавен „Preparation of draft Annex XIV entries for the third recommandation of substances to be included in Annex XIV — General Approach“ (Подготовка на проектите за включване на веществата в приложение XIV — Общ подход), от който следвало, че принадлежността на дадено вещество към категории, каквито са „канцерогенните вещества“ или „мутагенните вещества“, е достатъчна, за да се приеме, че законодателство относно една от тези категории е специфично.

49

Този довод не може да се приеме.

50

На първо място, цитираният от жалбоподателите документ е просто съобщение на ECHA, уведомяващо заинтересованите страни за подхода, възприет от тази агенция във връзка с оценката по-специално на предпоставките, предвидени в член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006. Този документ няма никаква правна стойност и не е релевантен при тълкуването на посочения член от съда на Съюза.

51

На второ място, от текста на точка 5.1, второ съображение от цитирания от жалбоподателите документ не може да се изведе, че който и да е критерий за класифициране е достатъчен, за да се приеме за специфично законодателство относно категория от вещества, принадлежащи към този критерий.

52

В началото следва да се отбележи, че точка 5.1, второ съображение от цитирания от жалбоподателите документ се позовава на правилен контрол на рисковете. Следователно фактът, че с посоченото съображение ECHA е искала да внесе уточнение относно критериите, които според нея позволяват дадено законодателство да се приеме за специфично, е спорен.

53

Освен това в цитирания от жалбоподателите документ ECHA уточнява, че „най-общо въпросното законодателство трябва да се позовава на специфичното вещество, което следва да се включи в приложение XIV [към Регламент № 1907/2006], или като го посочи, или като се позове не групата, към която това вещество принадлежи, например като посочи критериите за класифициране или критериите от приложение XIII [към този регламент]“. Дори да се приеме, че ECHA е имала намерението да внесе уточнение относно критериите, които според нея позволяват дадено законодателство да се приеме за специфично, от разглеждания откъс може единствено да се направи изводът, че преди всичко веществото трябва да бъде посочено като такова от законодателството и че ако това не е така, би било възможно и категория от вещества да се приеме за предмет на специфично законодателство, ако все пак законодателството посочва добре отграничена от другите вещества категория. Следователно специфичността на законодателство, което посочва категория от вещества, трябва да бъда сравнима с таза на законодателство, което посочва само едно вещество. От това следва, че посочването единствено на канцерогенни, мутагенни или химични вещества е твърде общо.

54

На второ място, жалбоподателите посочват две директиви, които са свързани със защитата на околната среда, а именно Директиви 2010/75 и 2012/18, без обаче до уточнят в каква степен тези директиви представляват „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006. В подкрепа на доводите си те препращат само към приложение A.22 към жалбата, което, без да посочва нито автора, нито източника на доклад, озаглавен „Environmental Risk Reduction Strategy and Analysis of Advantages and Drawbacks for Hexavalent Chromium“ (Стратегия за намаляване на рисковете за околната среда и анализ на предимствата и недостатъците от употребата на хромовия триоксид), възпроизвежда част 4 от този доклад, заемайки повече от 40 страници. Според тях Директива 2010/75, както и документ, наречен„BREF“, а именно референтен документ за най-добрите налични техники за обработване на повърхността на металите и пластмасите от август 2006 г., гарантират прилагането на най-добрите налични техники, т.е. на най-ефективните, най-напредналите и най-лесните за прилагане начини на функциониране с цел възпрепятстване или намаляване на емисиите и на тяхното въздействие върху околната среда.

55

На първо място, налага се констатацията, че тези доводи са недопустими, доколкото жалбоподателите твърдят, че Директиви 2010/75 и 2012/18 представляват „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, защото Общият съд не може вместо жалбоподателите да търси и сам да идентифицира обстоятелствата в обемистото приложение A.22 към жалбата, към което те най-общо препращат, за които обстоятелства той би могъл да приеме, че може да са в подкрепа на доводите им (вж. в този смисъл определение от 29 ноември 1993 г., Koelman/Комисия, T‑56/92, Rec, EU:T:1993:105, т. 23). Доколкото тези доводи се отнасят единствено до контрола върху рисковете, те освен това са и недопустими, тъй като само общото препращане към приложението, без да се уточнят релевантните откъси или параграфи, също не позволява да се разбере защо рискът трябва да се приеме за контролиран. Колкото до документа, наречен „BREF“, прилага се същото заключение. Освен това следва да се констатира, че посоченият документ не е бил предаден на Общия съд, който следователно не може да го разгледа.

56

На второ място, дори да се предположи, че доводите на жалбоподателите относно Директива 2012/18 са допустими, по никакъв начин не може да се приеме, че посочената директива е „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, при това въпреки че тази директива е приложима към хромовия триоксид по силата на част 1 от приложение I към нея във връзка с приложение VI, таблица 3.1, пореден номер 024‑001‑00‑0 към Регламент № 1272/2008.

57

Всъщност от член 1 от Директива 2012/18 следва, че тя има за предмет предотвратяването на „големи аварии“, които включват опасни вещества, и ограничаването на последствията от тях за човека и за околната среда с оглед осигуряване на високо ниво на защита в целия Съюз по един последователен и ефективен начин. В член 5, параграф 1 от тази директива са предвидени общи задължения за икономическите оператори, които трябва да вземат всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и за околната среда. В приложение III, точка б) от същата директива се уточняват елементите на системата за управление на безопасността, които икономическите оператори са длъжни да приложат в инсталациите си по силата на член 8 от въпросната директива, а именно обучение и информиране на персонала, идентифициране и оценка на големи опасности, контрол върху промишлените инсталации, управление на промените в инсталациите, процесите или складовите съоръжения, планиране за извънредни ситуации, продължителен мониторинг на изпълнението, докладване на големи аварии и периодични одит и преразглеждане.

58

Приложение I към Директива 2012/18 установява освен това праговете за минималните количества на опасните вещества (в тонове), ограничавайки по този начин приложното си поле. Така Директивата не се прилага за предприятията, в които има опасни вещества в количества, които са по-малки от посочените в колона 2 от приложение I, част 1 или част 2. За разлика от това в приложното поле на Директивата попадат „предприятията с нисък рисков потенциал“ по смисъла на член 3, параграф 2 или „предприятията с висок рисков потенциал“ по смисъла на член 3, параграф 3. Следователно приложение I към същата директива не установява нито гранични стойности на професионална експозиция, нито гранични стойности на емисии за дадено предприятие.

59

Поради тази причина целта на Директива 2012/18 е да се гарантира сигурността на инсталациите с цел да се избегнат „големи“ аварии. Тя няма за цел нито специфичните употреби на опасните вещества в рамките на нормалните промишлени дейности на предприятие като такива, нито защитата на хората от твърде голяма експозиция на опасните вещества на работното място. Следователно тя не може да се приеме за „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.

60

На трето място, дори да се приемат доводите на жалбоподателите във връзка с Директива 2010/75 като допустими, следва да се отбележи, че въпросната директива не може да се приеме за „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.

61

Съгласно член 1 Директива 2010/75 съдържа „правила за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, произтичащо от промишлени дейности“. Тя установява също така правила, предназначени да предотвратят или в случаите, когато това е практически неосъществимо, да намалят емисиите във въздуха, водите и земята, както и да предотвратят генерирането на отпадъци, с цел постигането на висока степен на опазване на околната среда като цяло. Съгласно член 2 тя се прилага за промишлените дейности, водещи до замърсяване, които са посочени в глави II—VI. Не се прилага за научноизследователски и развойни дейности или за изпитване на нови продукти и процеси. Съгласно приложение I към нея тя се прилага по-специално към дейности по „[п]овърхностна обработка на метали или пластмаси чрез електролитни или химични процеси, при които обемът на ваните за обработка е над 30 m3“. Член 14, параграф 1, буква а) налага на държавите членки да приемат необходимите мерки за спазване на изискванията на членове 11 и 18 и по-специално да определят норми за допустими емисии на замърсяващите вещества, изброени в приложение II, и други замърсяващи вещества, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества, като се вземат предвид свойствата и способността им да пренасят замърсяване от един компонент на околната среда в друг. Това приложение изброява редица вещества и по-специално вещества и смеси с доказани канцерогенни или мутагенни свойства или свойства, които могат да въздействат чрез въздуха върху репродукцията във или чрез водната среда.

62

Ако следователно няма никакво съмнение, че Директива 2010/75 може да се приложи най-общо към емисиите от промишлеността в резултат от употребата на хромов триоксид, налага се все пак констатацията, че тази директива не съдържа специфична разпоредба за това вещество. Тя се прилага единствено при повърхностна обработка на метали или пластмаси чрез електролитни или химични процеси, при които обемът на ваните за обработка е над 30 m3. Следователно тя е насочена към конкретен промишлен процес, който надхвърля определен праг на значителен обем, а не към особено вещество от този процес, с уговорката, че се прилага не към всички видове от този процес, а по-специално към процесите, които не надхвърлят посочения праг.

63

От изложеното по-горе става ясно, че жалбоподателите, Assogalvanica и другите стъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II, не са доказали по отношение на хромовия триоксид „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“ по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.

64

Колкото до втората предпоставка, предвидена в член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, а именно правилно контролиран риск въз основа на съществуващото специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото, следва да се отбележи, както вече бе посочено в точка 32 по-горе, че освобождаване може да бъде предоставено, ако са изпълнени всички предпоставки в тази разпоредба. Когато липсва съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото, не се налага да се разглежда втората предпоставка. Освен това следва да се посочи, че с оглед на израза „въз основа на“ в редакцията на френски език на посочената разпоредба и изразите, използвани в другите езикови редакции на тази разпоредба, като на немски „auf der Grundlage“ и английски „on the basis of“, контролът на риска трябва да почива на съществуващото специфично законодателство на Общността. При липсата обаче на такова законодателство не може да става въпрос за контрол на риска, дори да се допусне, че такъв контрол е установен — основание, което само по себе си е достатъчно, за да се констатира, че в случая втората предпоставка не е изпълнена. Другите доводи, които жалбоподателите изтъкват с цел да докажат, че на практика рисковете, произтичащи от различното използване на хромовия триоксид, са на други основания практически несъществуващи, дори пренебрежими или под контрол, не установяват връзка между твърдения контрол върху рисковете и съществуващото специфично законодателство, поради което са неотносими.

65

Предвид факта, че всички предпоставки, предвидени в член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, не са изпълнени, Комисията не разполага с право на преценка в конкретния случай по отношение на предоставянето на освобождаване на основание на този член. Общият съд обаче отбелязва, че ако предпоставките, посочени в точка 32 по-горе, бяха изпълнени, правото на преценка, с което щеше да разполага Комисията, нямаше да бъде безгранично и нямаше да ѝ даде право да приеме произволни мерки. Въпреки това, дори в тази хипотеза, доводите на жалбоподателите, на Assogalvanica и на другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II, нямаше да се приемат, тъй като изтъкнатите обстоятелства не позволяват да се приеме, че правото на преценка на Комисията е толкова ограничено, че тя е била длъжна да предостави поисканото освобождаване.

66

В светлината на изложеното по-горе се налага изводът, че Комисията не е нарушила член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, като не е предоставила поисканото от жалбоподателите освобождаване. Ето защо второто основание, изведено от нарушение на този член, трябва да се отхвърли.

67

По същество жалбоподателите оспорват научната обосновка на обжалвания акт, като основният им довод е, че Комисията не била разгледала надлежно въпроса дали рисковете, произтичащи от различното използване в промишлеността на хромовия триоксид, са под контрол.

68

Предвид факта, че второто основание трябва да се отхвърли, тъй като първата предпоставка, предвидена в член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, не е изпълнена, не се налага, както бе посочено в точка 63 по-горе, да се разглежда въпросът дали рисковете, произтичащи от различното използване в промишлеността на хромовия триоксид, са под контрол или не.

69

Ето защо се налага констатацията, че дори в хипотезата, в която Комисията действително е допуснала явни грешки в преценката, преди да приеме обжалвания акт, Общият съд не може да уважи искането на жалбоподателите за частична отмяна на обжалвания акт, доколкото последният не предвижда предоставянето на поисканото от жалбоподателите освобождаване.

70

При тези обстоятелства първото основание не може да се уважи, поради което следва да се отхвърли като неоснователно.

71

Жалбоподателите, поддържани от Assogalvanica и другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II, твърдят, че при конкретните обстоятелства е непропорционално да се пристъпва към практическата забрана, въведена с обжалвания акт, на всички употреби на хромовия триоксид. Трябвало по-специално да се вземе предвид фактът, че това вещество е използвано в хромовата промишленост преди всичко като междинен продукт по смисъла на член 3, точка 15) от Регламент № 1907/2006.

72

Комисията, подпомагана от ECHA, оспорва тези доводи.

73

В светлината на изложеното в рамките на второто основание се налага констатацията, че доколкото Комисията няма право на преценка в настоящия случай по отношение на предоставянето на освобождаване на основание на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, тъй като не са изпълнени всички предпоставки, предвидени в посочения член, тя не е могла да наруши и принципа на пропорционалност, прилагайки този член, тъй като същият изисква от нея да стори това. След като Комисията е била длъжна да вземе решението да не предостави освобождаване, тя не е могла да наруши принципа на пропорционалност.

74

Доводът на жалбоподателите следователно би могъл да се уважи, както правилно посочва Комисията, само ако се отнася до законосъобразността на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 като такава. Както обаче жалбоподателите уточняват в хода на съдебното заседание, те не предявяват възражение за незаконосъобразност на този член.

75

Колкото до довода, изложен от Assogalvanica и другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложение II, според който хромовият триоксид като междинен продукт по смисъла на член 3, точка 15) от Регламент № 1907/2006 не е предмет на изискването за разрешение по смисъла на дял VII от Регламент № 1907/2006, налага се констатацията, че доколкото с този довод встъпилите страни смятат да се позоват на неприложимостта на дял VII по силата на член 2, параграф 8 от посочения регламент, става въпрос за основание, което е от естество да измени предмета на спора, както той е определен от главните страни, поради което е недопустимо (вж. в този смисъл решение от 28 юли 2011 г., Diputación Foral de Vizcaya и др./Комисия, C‑474/09 P—C‑476/09 P, EU:C:2011:522, т. 111). Във всеки случай този довод е и неоснователен, тъй като встъпилите страни не представят никакво доказателство в подкрепа на факта, че хромовият триоксид може да се приеме за междинен продукт по смисъла на член 3, точка 15) от Регламента. Те искат от Общия съд сам да прецени „дали превръщането на хромовия триоксид в хромов метал чрез процеса на хромиране отговаря на условията, които се изискват за освобождаването, предвидено в член 2, параграф 8 от [въпросния] регламент или, при условията на евентуалност, за освобождаването по член 58, параграф 2 от [същия регламент], така че изричното включване на хромовия триоксид в приложение XIV, без освобождаване, е незаконосъобразно“. Общият съд обаче не е длъжен да събира доказателства, които страните не са представили.

76

Доколкото, както жалбоподателите посочват в хода на съдебното заседание, този довод се отнася единствено до въпроса дали взетото от Комисията решение да не предостави освобождаване по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, е непропорционално, той е неотносим поради изложеното в точка 73 по-горе.

77

В заключение, третото основание трябва да се отхвърли.

78

Жалбоподателите посочват две оплаквания. В рамките на първото оплакване те се позовават на нарушаване на правото им на защита, изтъквайки едновременно с това, че при липсата на достъп до данните от доклада „MEGA“ не са могли да обосноват изцяло искането си за освобождаване от изискването за разрешение. В рамките на второто оплакване те се позовават на нарушение на принципите на добра администрация и на „изрядност на научните становища“, в частност защото Комисията и ECHA не са разполагали с посочения доклад и следователно не са могли да разгледат всички налични данни и защото предоставените от първия жалбоподател данни в рамките на обществена консултация не са били надлежно съобразени.

79

Комисията, подпомагана от ECHA, оспорва тези доводи.

80

По отношение на първото оплакване следва да се припомни, че дял VII от Регламент № 1907/2006 не предвижда наличието на право да се иска освобождаване и че единствено в рамките на член 58, параграф 4 от посочения регламент от жалбоподателите е поискано да представят като заинтересовани страни „коментари […] по-специално за употребите, които следва да бъдат освободени от изискването за разрешаване“.

81

Обществената консултация, предвидена в член 58, параграф 4 от Регламент № 1907/2006, обаче не предоставя на заинтересованите страни особени процесуални права, каквото е правото на достъп до документи, предоставени на ECHA или на Комисията в рамките на процедурата за включване на веществата в приложение XIV към Регламента. Посоченият член предвижда единствено правото да се представят коментари. Жалбоподателите обаче не твърдят, че правото им да представят коментари в рамките на посочената обществена консултация не е било уважено от ECHA или от Комисията. Ето защо доводите на жалбоподателите, че правото им на защита е било нарушено, не може да се приемат.

82

Този извод не се поставя под съмнение от съдебната практика, изтъкната от жалбоподателите. Безспорно в точка 130 от решението от 9 септември 2008 г. по дело Bayer CropScience и др./Комисия (T‑75/06, Rec, EU:T:2008:317) се прави позоваване на спазването на правото на защита „във всяко започнало срещу дадено лице производство“. По настоящото дело обаче процедурата за включването на хромовия триоксид в приложение XIV към Регламент № 1907/2006 не може да се приеме за започнало срещу жалбоподателите производство. Освен това фактът, че член 58 от Регламента предвижда обществена консултация, не поставя под съмнение въпроса, че нито ECHA, нито Комисията не са длъжни по силата на този член да изслушат определено лице, което може да бъде засегнато от обжалвания акт (вж. в този смисъл по аналогия определение от 12 декември 2003 г., Bactria/Комисия, C‑258/02 P, Rec, EU:C:2003:675, т. 43). В заключение, доколкото жалбоподателите се позовават на член 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Парламента и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), се налага констатацията, че последният не може да измени обхвата на член 58, параграф 4 от Регламент № 1907/2006, поради което не може да създаде процесуални права, които последният регламент не предвижда. Освен това жалбоподателите не се позовават на нарушение на Регламент № 1049/2001.

83

При тези обстоятелства Комисията не е длъжна единствено за целите на обществената консултация да предостави достъп до документите, разглеждани в хода на предходната процедура, включително доклада „MEGA“. Следователно въпросът дали Комисията е разполагала с последния и дали е можела да предостави достъп до този документ е ирелевантен. Ето защо първото оплакване трябва да се отхвърли.

84

Що се отнася до второто оплакване, се налага констатацията, най-напред, че Комисията не е нарушила член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006. Освен това, както става ясно от разглеждането на първото оплакване от четвъртото основание, Комисията и ECHA не са нарушили процесуалните права на жалбоподателите. В заключение, при вземане на решение относно предоставянето на освобождаване Комисията и ECHA могат да откажат да направят преценка на въпроса дали рисковете, произтичащи от определено използване на хромовия триоксид, са под контрол.

85

При тези обстоятелства се налага констатацията, че дори да се приеме, както твърдят жалбоподателите, че научната преценка на ECHA и Комисията не е надлежно извършена, подобни грешки са били допуснати на предходни етапи от процедурата, а именно при изготвянето на досието по приложение XV, и не могат да опорочат решението да не се предостави освобождаване на основание на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006. Всъщност това решение, подобно на препоръката на ECHA, е въз основа единствено на „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“ по смисъла на член 58, параграф 2 от посочения регламент, а не въз основа на контрола върху рисковете. Следователно евентуални грешки в научния анализ за контрола върху рисковете, допуснати в предходни етапи, а именно при изготвянето на въпросното досие, нямат отношение към законосъобразността на решението.

86

От изложеното по-горе следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена.

87

Предвид изложеното по-горе не следва да се уважи искането за възобновяване на устната фаза на производството.

88

Всъщност, както става ясно от член 113, параграф 2, буква в) от Процедурния правилник, а също и от съдебната практика, Общият съд е длъжен да уважи искане за възобновяване на устната фаза на производството, за да вземе предвид твърдените нови факти, само ако заинтересованата страна се позове на факти, които са от естество да упражнят решаващо влияние върху разрешаването на спора, които не е могла да изтъкне преди приключването на устната фаза на производството (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2006 г., Roquette Frères/Комисия, T‑322/01, Rec, EU:T:2006:267, т. 323).

89

В настоящия случай обаче новите факти, представени от жалбоподателите, засягат изключително данните от доклада „MEGA“ и въпроса дали са допуснати явни грешки в преценката от Комисията и ECHA в научния им анализ за контрола върху рисковете по време на фази на производство, което предхожда производството с предмет решението за предоставяне на освобождаване по силата на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.

90

Както бе констатирано в точки 68 и 69 по-горе, дори в хипотезата, в която действително са били допуснати явни грешки в преценката от Комисията преди приемането на обжалвания акт, Общият съд не може да уважи искането на жалбоподателите за частична отмяна на обжалвания акт, доколкото последният не предвижда предоставяне на поисканото от жалбоподателите освобождаване.

91

Следователно новите факти, представени от жалбоподателите, не са от естество да упражнят решаващо влияние върху разрешаването на спора.

92

Поради същата причина не е необходимо да се изслушват страните относно значението на експертизата за разрешаването на спора.

93

По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл. Съгласно член 138, параграф 1 от посочения правилник институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Съгласно член 138, параграф 3 от този правилник Общият съд може да реши встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от същият член, да понесе направените от нея съдебни разноски.

94

След като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Комисията, в съответствие с искането на последната.

95

Встъпилите страни и ECHA понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши: