—

за P. Vervloet, M. De Wit, E. Timperman, G. Van Braekel, P. Beckx, M. De Schryver, G. Deneire и S. Van Hoof, от K. Geelen, E. Monard и W. Moonen, адвокати,

—

за Organisme voor de financiering van pensioenen Ogeo Fund, от J. Bourtembourg и F. Belleflamme, адвокати,

—

за Arcofin CVBA, Arcopar CVBA и Arcoplus CVBA, от A. Verlinden, R. Martens и C. Maczkovics, адвокати,

—

за белгийското правителство, от J.‑C. Halleux и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от S. Ryelandt и P. De Bock, адвокати

—

за Европейската комисия, от P.‑J. Loewenthal, L. Flynn и A. Nijenhuis, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася, от една страна, до тълкуването на членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 135, 1994 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 163), изменена с Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2005 г. (ОВ L 79, 2005 г., стр. 9) (наричана по-нататък „Директива 94/19“), и от друга страна, до валидността на Решение 2014/686/ЕС на Комисията от 3 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33927 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Белгия — Гаранционна схема за защита на дяловете на съдружниците физически лица на финансови кооперации (ОВ L 284, 2014 г., стр. 53, наричано по-нататък „решението от 3 юли 2014 г.“), както и до тълкуването на член 108, параграф 3 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Paul Vervloet, г‑н Marc De Wit, г‑н Edgard Timperman, г‑жа Godelieve Van Braekel, г‑н Patrick Beckx, г‑н Marc De Schryver, г‑н Guy Deneire, г‑н Steve Van Hoof, Organisme voor de financiering van pensioenen Ogeo Fund (Пенсионен фонд „Ogeo Fund“), Gemeente Schaarbeek (община Скарбек, Белгия) и г‑н Frédéric Ensch Famenne, от една страна, и Ministerraad (Съвет на министрите, Белгия), от друга страна, по повод на това дали схемата за гарантиране на дяловете на действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, въведена на основание член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от wet tot vaststelling van het organiek statuut van de Nationale Bank van België (Закон за статута и устройството на Белгийската национална банка) от 22 февруари 1998 (Belgisch Staatsblad, 28 март 1998 г., стр. 9377), изменен с koninklijk besluit betreffende de evolutie van de toezichtsarchitectuur voor de financiële sector (Кралски указ за изменение на структурите за финансов надзор) от 3 март 2011 г. (Belgisch Staatsblad, 9 март 2011 г., стр. 15623) (наричан по-нататък „Законът от 22 февруари 1998 г.“), е съвместима със закрепения в белгийската конституция принцип на равенство.

3

Директива 94/19 е отменена с Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 2014 г., стр. 149). Отмяната влиза в сила на 4 юли 2015 г., поради което към случая в главното производство остава приложима Директива 94/19.

4

Първо, осмо, шестнадесето и седемнадесето съображение от Директива 94/19 гласят:

„като имат предвид, че в съответствие с целите на Договора [за ЕО], хармоничното развитие на дейностите на кредитните институции в цялата Общност следва да се подпомага чрез премахването на всички ограничения върху правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, като същевременно се повишава стабилността на банковата система и защитата на вложителите;

[…]

като имат предвид, че хармонизирането трябва да се ограничи до основните елементи на схемите за гарантиране на депозити и в рамките на много кратък период да осигури [гаранционни] плащания […], изчислени на базата на хармонизирано минимално ниво;

[…]

като имат предвид, че от една страна, минималното гаранционно ниво, предписано в настоящата директива, не трябва да оставя твърде голяма част от депозитите без защита, в интерес както на защитата на потребителите, така и на стабилността на финансовата система; като имат предвид, че от друга страна, не би било уместно да се налага в цялата Общност ниво на защита, което в определени случаи би могло да насърчи неразумното управление на кредитни институции; като имат предвид, че трябва да се вземат предвид разходите за финансиране на схемите; като имат предвид, че изглежда разумно да се определи хармонизираното минимално ниво на гаранция на 20000 [EUR]; като имат предвид, че може да се окажат необходими ограничени преходни договорености, за да се даде възможност на схемите да се съобразят с тази цифра;

като имат предвид, че някои държави членки предлагат на вложителите покритие на техните депозити, което е по-голямо от хармонизираното минимално ниво на гаранция, предвидено в настоящата директива; като имат предвид, че не изглежда уместно да се изисква такива схеми, някои от които са въведени едва наскоро, съгласно Препоръка 87/63/ЕИО [на Комисията от 22 декември 1986 г. относно въвеждането на схеми за гарантиране на депозити в Общността (ОВ L 33, 1987 г., стр. 16)], да бъдат изменени и допълнени в това отношение“.

5

Член 1, точки 1 и 4 от тази директива гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

6

Съгласно член 2 от Директива 94/19:

„Схемите за гарантиране изключват от плащане:

[…]

[…]“.

7

Член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 94/19 предвижда:

Всяка държава членка осигурява в рамките на нейната територия да бъдат въведени и официално признати една или повече схеми за гарантиране на депозити. С изключение на обстоятелствата, предвидени във втората алинея и в параграф 4, никоя кредитна институция, оторизирана в тази държава членка, съгласно член 3 на [Първа директива 77/780/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 година за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции] не може да приема депозити, ако не участва в такава схема“.

8

Директиви 77/780 и 89/299 са отменени и заменени с Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 година относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции (ОВ L 126, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 198), отменена и заменена с Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (ОВ L 177, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 9, стр. 3), на свой ред отменена и заменена, считано от 1 януари 2014 г., с Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338).

9

Член 1 от Директива 77/780 гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]“ [неофициален превод].

10

Член 1, параграф 2 от Директива 89/299 предвижда:

„За целите на настоящата директива кредитни институции са институциите, за които се прилага Директива [77/780 […], последно изменена с Директива 86/524/ЕИО на Съвета от 27 октомври 1986 г. (ОВ L 309, 1986 г., стр. 15)]“ [неофициален превод].

11

Член 2 от Директива 89/299 гласи:

„1.   При спазване на ограниченията, посочени в член 6, неконсолидираният собствен капитал на кредитната институция включва следните позиции:

[…]“ [неофициален превод].

12

Член 4 от Директива 2006/48, изменена, считано от 7 декември 2009 г., с Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. (ОВ L 302, 2009 г., стр. 97) (наричана по-нататък „Директива 2006/48“), гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]“.

13

Член 57, първа алинея от Директива 2006/48 предвижда:

„При спазване на ограниченията, посочени в член 66, неконсолидираният собствен капитал на кредитната институция включва следните позиции:

[…]“.

14

Член 22 от Директива 86/635, озаглавен „Пасиви: Позиция 9 — записан капитал“, има следния текст:

„В тази позиция се включват сумите, без значение какво е тяхното действително предназначение, които [съобразно] съответната правна структура на институцията се считат [съгласно националното право] за собствен капитал, записан от съдружниците или други собственици“.

15

Член 36/24, параграф 1 от Закона от 22 февруари 1998 г. гласи:

„В случай на внезапна криза на финансовите пазари или сериозен риск от системна криза, с цел да ограничи нейния мащаб или последиците от нея и след като получи становище от банката, кралят може:

[…]“.

16

Член 3 от koninklijk besluit tot uitvoering van de wet van 15 oktober 2008 houdende maatregelen ter bevordering van de financiële stabiliteit en inzonderheid tot instelling van een staatsgarantie voor verstrekte kredieten en andere verrichtingen in het kader van de financiële stabiliteit, voor wat betreft de bescherming van de deposito’s, de levensverzekeringen en het kapitaal van erkende coöperatieve vennootschappen, en tot wijziging van de wet van 2 augustus 2002 betreffende het toezicht op de financiële sector en de financiële diensten (Кралски указ за изпълнение на Закона от 15 октомври 2008 г. за мерките за насърчаване на финансовата стабилност и за въвеждане по-специално на държавна гаранция за отпусканите кредити и другите операции, свързани с финансовата стабилност, що се отнася до защитата на депозитите, застраховките „Живот“ и капитала на лицензираните кооперации, и за изменение на Закона от 2 август 2002 г. за надзора върху финансовия сектор и финансовите услуги) от 14 ноември 2008 г. (Belgisch Staatsblad, 17 ноември 2008 г., стр. 61285), изменен с koninklijk besluit (кралски указ) от 10 октомври 2011 г. (Belgisch Staatsblad, 12 октомври 2011 г., стр. 62641) (наричан по-нататък „кралският указ от 14 ноември 2008 г.“), предвижда:

„В рамките на Касата за депозити и консигнации се създава фонд, наречен „Специален фонд за защита на депозитите, застраховките „Живот“ и капитала на лицензираните кооперации“.

Кралят урежда организацията и дейността на фонда по алинея 1“.

17

Член 4, параграф 3 от кралския указ от 14 ноември 2008 г. гласи:

„В него могат да участват, като подадат заявление, кооперациите, лицензирани в съответствие с Кралски указ от 8 януари 1962 г. за реда и условията за лицензиране на националните кооперативни съюзи и на кооперациите, които са институции, подлежащи на надзор по силата на член 36/24, параграф 2 от Закона от 22 февруари 1998 г., или са инвестирали поне половината от активите си в такива институции.

Заявлението по първа алинея трябва да бъде изпратено на министъра на финансите с препоръчано писмо.

[…]“.

18

Член 1, параграф 1 от koninklijk besluit tot toekenning van een garantie tot bescherming van het kapitaal van erkende coöperatieve vennootschapen (Кралски указ за предоставяне на гаранция с цел защита на капитала на лицензираните кооперации) от 7 ноември 2011 г. (Belgisch Staatsblad, 18 ноември 2011 г., стр. 68640, наричан по-нататък „кралският указ от 7 ноември 2011 г.“), предвижда:

„В приложение на член 4, параграф 3 от кралския указ от 14 ноември 2008 г. е уважено искането за защита на капитала на следните лицензирани кооперации:

[…]“.

19

Съгласно член 3 от кралския указ от 7 ноември 2011 г. същият влиза в сила на 14 октомври 2011 г.

20

В съображение 1 от решението от 3 юли 2014 г. Европейската комисия посочва, че с писмо от 7 ноември 2011 г.„белгийската държава уведоми Комисията, че е установила гаранционна схема […], която защитава дяловете, притежавани от съдружници, които са физически лица, на оторизираните кооперативни дружества, които са обект на пруденциален надзор от националната банка на Белгия […] или които са инвестирали най-малко половината от своите […] активи в обект, който подлежи на такъв надзор („финансови кооперации“)“.

21

Съображение 8 от това решение се намира в уводната част на направеното от Комисията описание на контекста на мярката, предмет на уведомлението. То гласи:

„На 30 септември 2008 г. Dexia съобщи за увеличение на капитала с 6,4 млрд. EUR, записан от съществуващите акционери (сред които и ARCO) и от белгийските, френските и люксембургските власти. Пред специалната комисия на белгийския парламент, натоварена да разгледа условията на закриването на Dexia […], белгийският министър на финансите […] към датата на отпускането на държавната помощ в полза на Dexia през 2008 г. […] обясни, че поради искания за намеса в полза на ARCO от септември/октомври 2008 г. е имало политическо решение за въвеждане на гаранционната схема за кооперациите. Той обясни, че с оглед постигане на споразумение относно Dexia правителството е трябвало да вземе решение [в частност] за ARCO […] Освен това от декларациите на белгийския министър на финансите излиза, че ангажиментът от 2008 г. е бил поет с цел ARCO да даде своето съгласие да участва в спасяването на Dexia […]“.

22

В съображение 9 от въпросното решение Комисията посочва, че на 10 октомври 2008 г. белгийското правителство обявява в прессъобщение на министъра на финансите, че е взело в частност решение да създаде за други финансови продукти, и по-конкретно за дяловете на финансовите кооперации, режим, подобен на този за гарантиране на депозитите.

23

Съображение 10 от същото решение гласи следното:

„На 21 януари 2009 г. министър-председателят и министърът на финансите потвърдиха в съвместно съобщение за пресата ангажимента на предишното правителство […] за въвеждане на гаранционна схема за кооперациите […] В същия ден ARCO публикува това прессъобщение на белгийското правителство на своя интернет сайт. От своя страна, други финансови кооперации се дистанцираха от аналогията между депозитите и дяловете във финансови кооперации, която предполага […] гаранционната схема за кооперациите […]“.

24

В съображения 11—15 от решението от 3 юли 2014 г. Комисията описва законодателния процес по приемането на мярката, за която е уведомена, по следния начин:

[…]

[…]“.

25

В съображение 80 и сл. от това решение Комисията прави анализ на мярката, за която е уведомена.

26

Що се отнася до бенефициера по тази мярка, в съображение 81 от посоченото решение Комисията отбелязва, че има голяма разлика между групата ARCO, която обхваща лицензираните кооперации Arcopar, Arcoplus и Arcofin (наричани по-нататък общо „кооперациите от групата ARCO“) и през 2001 г. става главният акционер на Dexia, и другите финансови кооперации, които евентуално биха могли да се ползват от гаранционната схема за кооперациите.

27

Съображения 82—84 от решението от 3 юли 2014 г. гласят:

28

В съображение 90 от това решение Комисията заключава, че обявяването и прилагането на схемата за гарантиране на дяловете в кооперации следва да се разглеждат като една и съща мярка по причините, изложени в съображения 85—89 от същото решение, както следва:

29

На въпроса за наличието на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС са посветени съображения 91—110 от решението от 3 юли 2014 г. Съображение 99 от него, свързано с условието да са използвани държавни ресурси, гласи следното:

30

Съображения 101—107 от това решение, свързани с наличието на избирателно предимство, гласят:

31

Съображения 108 и 109 от решението от 3 юли 2014 г. са посветени на нарушаването на конкуренцията и на засягането на търговията между държавите членки. Тези съображения гласят следното:

32

Въз основа на анализа, направен в съображения 91—109 от това решение, Комисията заключава, в съображение 110 от същото, че разглежданата в главното производство гаранционна схема за действащите във финансовия сектор лицензирани кооперации „включва държавни ресурси[,] представлява избирателно предимство за ARCO, нарушава конкуренцията и засяга търговията в Съюза“ и „поради това […] отговаря на всички критерии, за да се счита за държавна помощ“. Комисията смята освен това, че „[в]сички тези елементи са били налице най-късно в момента на приемане на кралския[…] указ от 10 октомври 2011 г., но предимството, създадено от мярката, е съществувало още след обявяването на мярката на 10 октомври 2008 г.“.

33

В съображения 111—128 от решението от 3 юли 2014 г. Комисията разглежда въпроса дали тази помощ е съвместима с вътрешния пазар. В съображение 129 от това решение тя стига до извода, че въпросната помощ „не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, тъй като тя не е нито целесъобразна, нито необходима, нито пропорционална за целите на прилагането на член 107, параграф 3, буква б) [ДФЕС] и не попада в обхвата на никоя друга разпоредба относно съвместимостта на държавни помощи с вътрешния пазар“.

34

В заключение Комисията констатира в съображение 143 от посоченото решение, че „гаранционната схема за кооперациите представлява държавна помощ в полза на ARCOPAR, ARCOFIN и ARCOPLUS, неправомерно приведена в действие от Белгия в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС]“. В същото съображение тя приема, че „[з]атова Белгия следва да отмени законодателния акт, на който се основава гаранционната схема за кооперациите (по-специално закона от 14 април 2009 г. и кралския указ от 10 октомври 2011 г.), и да събере предоставеното предимство от ARCOPAR, ARCOFIN и ARCOPLUS“.

35

Член 1 от решението от 3 юли 2014 г. обявява „[г]аранционната схема, неправомерно приведена в действие от Белгия в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС] в полза на финансовите кооперации на [групата] […] ARCO […], [за] несъвместима с вътрешния пазар“.

36

Член 2, параграф 1 от това решение задължава Кралство Белгия да накара бенефициерите да възстановят тази помощ съобразно изчисленията на Комисията. Член 2, параграф 4 от посоченото решение предвижда, че „Белгия продължава да се въздържа от извършването на всякакви плащания по мярката за помощ, посочена в член 1, считано от датата на уведомяване за настоящото решение“.

37

В контекста на финансовата криза, и по-конкретно на рекапитализацията на френско-белгийската банка Dexia, белгийските власти въвеждат на основание член 36/24 от Закона от 22 февруари 1998 г. гаранционна схема, по силата на която средствата, вложени от физически лица в дялове от капитала на участващи в тази схема финансови кооперации, се изплащат, в случай на неплатежоспособност на тези кооперации, от Специален фонд за защита на депозитите до сумата от 100000 EUR. На основание на кралския указ от 14 ноември 2008 г., изменен с кралския указ от 10 октомври 2011 г., кооперациите от групата ARCO, един от главните акционери на Dexia, са допуснати с кралския указ от 7 ноември 2011 г. да участват в тази схема.

38

Между декември 2011 г. и януари 2012 г. г‑н Vervloet, г‑н De Wit, г‑н Timperman, г‑жа Van Braekel, г‑н Beckx, г‑н De Schryver, г‑н Deneire, г‑н Van Hoof, Пенсионен фонд „Ogeo Fund“, община Скарбек и г‑н Ensch Famenne подават пред Raad van State (Държавен съвет, Белгия) жалби, с които искат отмяна на кралските укази от 10 октомври 2011 г. и 7 ноември 2011 г. За тази цел те по същество изтъкват, че с тези кралски укази се нарушава принципа на равенство, закрепен в белгийската конституция, тъй като същите водят до различно третиране, от една страна, на физическите лица, член-кооператори, които могат да се ползват от въведената именно с тези укази гаранционна схема, и от друга страна, на физическите лица, съдружници в други сходни дружества от финансовия сектор, които са изключени от въпросната схема.

39

Като приема, че правното основание на посочените кралски укази е член 36/24 от Закона от 22 февруари 1998 г., че следователно за тях важат ограниченията, които самият белгийски законодател е въвел, и че въпросното различно третиране произтича от законова норма, Raad van State (Държавен съвет) поставя на Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия) няколко преюдициални въпроса за съвместимостта на този член с белгийската конституция.

40

Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) посочва, на първо място, че за да оправдае това различно третиране, Съветът на министрите поддържа, че дяловете в действаща във финансовия сектор лицензирана кооперация са подобни на банковите депозити, във връзка с които Директива 94/19 задължава държавите да предвидят гаранционна схема. Кооперациите от групата ARCO, встъпили страни в производството пред Raad van State (Държавен съвет), твърдят, че с член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г. се транспонира тази директива, доколкото дяловете в кооперации имат характеристиките на спестовен продукт.

41

При това положение запитващата юрисдикция смята, че за да се прецени дали белгийският законодател не нарушава закрепения в белгийската конституция принцип на равенство, като оправомощава краля да въведе схема, която освен банковите депозити гарантира и стойността на дяловете, които физическо лице, в качеството си на член-кооператор, притежава в действаща във финансовия сектор лицензирана кооперация, е важно да се установи дали този законодател е имал право, дори задължение, да постъпи така съгласно член 2 от Директива 94/19, тълкуван с оглед евентуално на членове 20 и 21 от Харта на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на общия принцип на равно третиране.

42

Що се отнася, на второ място, до решението на Комисията от 3 юли 2014 г., Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) отбелязва, че извършваната за целите на прилагането на член 107 ДФЕС преценка дали дадена мярка е избирателна в някои отношения прилича на преценката дали е спазен гарантираният с белгийската конституция принцип на равенство и недопускане на дискриминация. Тази юрисдикция уточнява, че белгийската държава и кооперациите от групата ARCO, които оспорват пред нея валидността на това решение, са подали пред Общия съд на Европейския съюз жалба за отмяната му. Запитващата юрисдикция подчертава, че доводите, изложени пред нея от тези кооперации, се препотвърдени и доразвити в жалбата за отмяна, която те са подали пред Общия съд и към която препращат.

43

В това отношение според Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) същите кооперации упрекват Комисията в нарушение на член 107, параграф 1, на член 108, параграф 2 и на член 296, втора алинея ДФЕС, както и на процесуалните правила относно доказателствената тежест и доказването, като изтъкват две основания, що се отнася до валидността на решението от 3 юли 2014 г. в частта, в която мярката е квалифицирана като нова държавна помощ. Те твърдят, от една страна, че не са получили избирателно предимство, и от друга страна, че посочената мярка не може да наруши конкуренцията или да засегне търговията между държавите членки.

44

Във връзка с първото основание тези кооперации оспорват, първо, извода на Комисията, че са получатели на констатираната в решението от 3 юли 2014 г. държавна помощ. Преките бенефициери по въпросната мярка били физическите лица, членове на действащи във финансовия сектор кооперации, и Dexia, в която кооперациите от групата ARCO са инвестирали. Отпуснатата на Dexia помощ обаче била одобрена от Комисията.

45

Кооперациите от групата ARCO оспорват, второ, извода на Комисията, че декларациите от 10 октомври 2008 г. и 21 януари 2009 г., както и кралският указ от 7 ноември 2011 г. представляват една и съща намеса на държавата. В това отношение подчертават, че в прессъобщението от 10 октомври 2008 г. те не са изрично посочени.

46

Тези кооперации оспорват, трето, извода на Комисията, че те имат предимство, поради факта че още от 10 октомври 2008 г. членовете им, физически лица, са имали увереността, че дяловете им ще бъдат защитени от белгийската държава. Комисията не представила доказателства в подкрепа на този извод. Разглежданата мярка не улеснила достъпа на кооперациите от групата ARCO до капиталовия пазар. Направените от белгийското правителство декларации през 2008 г. и 2009 г. нямали никакво отражение върху положението на тези кооперации спрямо конкурентите им. Освен това Комисията не можела да приложи презумпция за наличието на предимство, след като предоставената от белгийската държава гаранция не била нито неограничена, нито безвъзмездна.

47

Кооперациите от групата ARCO изтъкват, четвърто, че разглежданата мярка изобщо не е избирателна. Комисията не обосновала сравнението, което прави между финансовите кооперации, от една страна, и нефинансовите кооперации и останалите финансови дружества, от друга. Тя не доказала различно третиране на предприятия в сходно правно и фактическо положение и не изпълнила задължението за мотивиране. Положението на финансовите кооперации било специфично от гледна точка, по-конкретно, на член-кооператорите, 99 % от които били дребни вложители, на наличието на съгласие, което изключвало всякакви спекулативни действия, на ограниченията спрямо евентуалните дивиденти и на прилагания за тях данъчен режим, който бил сходен с този за доходите от спестовни влогове. Във всеки случай евентуалното различно третиране било оправдано от естеството и общата логика на разглежданата схема. В това отношение кооперациите от групата ARCO се позовават на решението от 8 септември 2011 г., Paint Graphos и др. (C‑78/08—C‑80/08, EU:C:2011:550).

48

Посочените кооперации поддържат, пето, че решението от 3 юли 2014 г. не е надлежно мотивирано. Комисията не мотивирала в достатъчна степен констатацията за наличие на предимство.

49

В подкрепа на второто си основание кооперациите от групата ARCO оспорват, от една страна, извода на Комисията, че разглежданата мярка може да наруши конкуренцията. Комисията нямала основание да приеме, че капиталът на действащите във финансовия сектор лицензирани кооперации е бил наличен за доставчиците на инвестиционни продукти или за лицензираните нефинансови кооперации. От друга страна, тези кооперации поддържат, че Комисията не е подкрепила с доказателства извода си за евентуална заплаха за търговията между държавите членки.

50

С оглед на тези доводи запитващата юрисдикция се пита дали решението от 3 юли 2014 г. е валидно от гледна точка на членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС.

51

Посочената юрисдикция счита, на трето място, че ако Съдът сметне това решение за невалидно, поради това че Комисията без надлежна обосновка е квалифицирала схемата по член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г. като нова държавна помощ, би била необходима проверка дали въпросната схема не би могла по други съображения да бъде квалифицирана като нова държавна помощ, за която Комисията е трябвало да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

52

На четвърто място, запитващата юрисдикция смята, че ако Съдът приеме решението от 3 юли 2014 г. за валидно, би следвало да се определи датата, от която разглежданата държавна помощ е приведена в действие. Това решение не сочело изрично такава дата. В това отношение тази юрисдикция отбелязва, от една страна, че видно от посоченото решение, Комисията е била уведомена за разглежданата гаранционна схема с писмо от 7 ноември 2011 г., и от друга страна, че кралският указ от 3 март 2011 г., по силата на който член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г. придобива законодателна сила, е влязъл в сила на 1 април 2011 г. Ако обаче посочената държавна помощ не може да се приеме за приведена в действие на датата на приемане или влизане в сила на кралския указ от 3 март 2011 г., биха съществували съмнения по въпроса дали белгийската държава е изпълнила задължението по член 108, параграф 3 ДФЕС. Всъщност посоченият член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 само оправомощавал краля да въведе разглежданата гаранционна схема и едва с кралския указ от 7 ноември 2011 г. подобна гаранция действително била предоставена на основание на кралския указ от 10 октомври 2011 г. Освен това съществувала неяснота по въпроса дали Комисията е имала основание да заключи в съображение 110 от решението от 3 юли 2014 г., че всички признаци за наличието на държавна помощ са били налице най-късно към датата на приемане на кралския указ от 10 октомври 2011 г., но че предимството, създадено с разглежданата мярка, е съществувало още след обявяването ѝ на 10 октомври 2008 г.

53

Накрая, според Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) от решението от 3 юли 2014 г. не личи, че според Комисията разглежданата държавна помощ е приведена в действие на датата на приемане или на влизане в сила на кралския указ от 3 март 2011 г. или на дата, по-късна от тези дати, или пък че според тази институция въпросната помощ е била приведена в действие на дата, по-късна от посочените дати. В първата от тези хипотези би следвало да се потвърди, че член 108, параграф 3 ДФЕС не допуска приемането на този кралски указ. Във втората от тях би следвало да се провери дали предвид в частност промеждутъка от време, изминало от влизането в сила на посочения кралски указ до приемането на кралските укази за неговото прилагане, член 108, параграф 3 ДФЕС допуска приемането на кралския указ от 3 март 2011 г., доколкото тази разпоредба изисква Комисията да бъде уведомена „в разумен срок“.

54

При тези условия Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

55

Някои от заинтересовани субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, представили становища пред Съда, изразяват съмнения в допустимостта на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, тъй като същите били лишени от връзка с предмета на спора по главното производство. Всъщност, доколкото този спор попадал само в обхвата на белгийското конституционно право, Директива 94/19, както и членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС нямали отношение към него.

56

В тази връзка следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на сътрудничеството между него и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които той поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решения от 15 януари 2013 г., Križan и др., C‑416/10, EU:C:2013:8, т. 53 и от 5 март 2015 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, EU:C:2015:151, т. 34 и цитираната съдебна практика).

57

От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решения от 15 януари 2013 г., Križan и др., C‑416/10, EU:C:2013:8, т. 54 и от 30 май 2013 г., Halaf, C‑528/11, EU:C:2013:342, т. 29 и цитираната съдебна практика).

58

В случая, видно от акта за преюдициално запитване, Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) е сезиран с въпроса дали гарантираният в членове 10 и 11 от белгийската конституция принцип на равенство и на недопускане на дискриминация е нарушен с член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г., тъй като с този член се установява различно третиране, от една страна, на физическите лица, членове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, и от друга страна, на физическите лица, съдружници в други дружества от този сектор.

59

Както обаче отбелязва по същество генералният адвокат в точки 30 и 31 от заключението си, и от акта за преюдициално запитване, и от отговора на запитващата юрисдикция на искането за разяснения, което Съдът отправя на основание член 101 от процедурния си правилник, е видно, че според тази юрисдикция тя трябва — преди да се произнесе по това дали допустимата съгласно член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г. схема за гарантиране на дяловите участия на физически лица, членове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, е съвместима с белгийската конституция — да провери дали тази разпоредба е съвместима с правото на Съюза. В този смисъл, ако се окаже, че разглежданата в главното производство гаранционна схема е наложена от Директива 94/19, различното третиране, от една страна, на физическите лица, членове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, и от друга страна, на физическите лица, съдружници в други дружества от този сектор, би могло да бъде оправдано. Ако се окаже, че напротив, правото на Съюза не допуска подобна гаранционна схема, поради това че тя не е съвместима с разпоредбите на Директива 94/19 или с членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, различното третиране на тези лица не би могло да бъде оправдано.

60

При това положение не изглежда очевидно, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство.

61

Поради това поставените от запитващата юрисдикция въпроси следва да се приемат за допустими.

62

С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали членове 2 и 3 от Директива 94/19, евентуално във връзка с членове 20 и 21 от Хартата и с общия принцип на равно третиране, трябва да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки да приемат схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданата в главното производство, и при отрицателен отговор, дали са пречка държавата членка да приеме такава схема.

63

Съгласно член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 94/19 държавите членки осигуряват въвеждането и официалното признаване на тяхна територия на една или повече схеми за гарантиране на депозитите.

64

За да се прецени обхватът на задължението, което тази разпоредба налага на държавите членки, така че да се установи дали същото включва задължението да се приеме схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданата в главното производство, следва да се отговори на въпроса дали такива дялове попадат в материалния и персоналния обхват на Директива 94/19.

65

Що се отнася, на първо място, до материалния обхват на Директива 94/19, от самото ѝ заглавие следва, че тя се отнася до схемите за гарантиране на „депозитите“. Съгласно член 1, точка 1, първа алинея от посочената директива под „депозит“ се разбира, за целите на прилагането ѝ, от една страна, всяко кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения, произтичащи от обичайни банкови сделки, и което дадена кредитна институция трябва да изплати съгласно приложимите законови и договорни условия, както и, от друга страна, всеки дълг, доказан чрез сертификат, издаден от тази институция.

66

От преписката, с която разполага Съдът, е видно обаче, че в обхвата на това понятие не попадат дружествени дялове като разглежданите в главното производство дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации. Както отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, по същество тези дялове представляват дялово участие в собствения капитал на дружеството, докато депозитите по Директива 94/19 се характеризират с това, че са част от привлечения капитал на кредитната институция.

67

Освен това, ако съгласно определението в член 1, първа алинея от Директива 94/19 депозитите трябва да бъдат изплатени на притежателя им в съответствие с приложимите законови и договорни условия, то сумата, която при напускането си получава притежателят на дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, отразява резултатите от дейността на тези кооперации. Придобиването на такива дялове прилича по-скоро на придобиването на дружествени акции, за които Директива 94/19 не предвижда никакви гаранции, отколкото на влагането на сума в банкова сметка.

68

От друга страна, противно на това, което, изглежда, смята белгийското правителство, дялове на действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, не следва да се приравняват на дяловете в британски или ирландски building societies, считани за депозити в съответствие с член 1, точка 1, втора алинея от Директива 94/19.

69

Всъщност, от една страна, особеното разширяване на понятието „депозит“, видно от самата му формулировка, се отнася единствено до дяловете в британски или ирландски building societies, но не и до дяловете в действащи във финансовия сектор белгийски лицензирани кооперации. Нищо в текста или генезиса на член 1, точка 1, втора алинея от Директива 94/19 не сочи, че тази разпоредба е предназначена да обхване инструменти, различни от изрично споменатите в нея. От друга страна, посочената разпоредба изрично изключва от въпросното разширено понятие дяловете на тези building societies, които имат капиталов характер. Дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, представляват обаче, видно от точка 66 от настоящото решение, участие в собствения капитал на съответното дружество.

70

Що се отнася, на второ място, до персоналния обхват на Директива 94/19, следва да се отбележи, че общото между двата вида депозити по член 1, точка 1, първа алинея от тази директива е това, че те са направени в кредитна институция. Затова, за да се считат дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации за „депозити“ по смисъла на Директива 94/19, при всички положения е нужно тези кооперации да могат да бъдат считани за „кредитни институции“ по смисъла на тази директива.

71

В това отношение определението в член 1, точка 4 от Директива 94/19 на понятието „кредитна институция“ сочи предприятията, чиято дейност е да получават от обществото депозити или други възстановими средства и да предоставят кредити за своя собствена сметка. Нито от акта за преюдициално запитване, нито от представените пред Съда становища обаче следва, че дейността на въпросните кооперации се състои в предоставянето на кредити за своя собствена сметка. Не се установява, че тези кооперации получават от обществото депозити или редовно предоставят, по подобие на банките, кредити за своя собствена сметка.

72

Следователно дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, не попадат нито в материалния, нито в персоналния обхват на Директива 94/19. Следователно не може да се смята, че член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 94/19 задължава държавите членки да приемат схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации като разглежданата в главното производство.

73

Този извод не се опровергава от общия принцип за равно третиране, на който също се позовава запитващата юрисдикция в първия си въпрос.

74

В това отношение Съдът е постановил, че принципът на равно третиране представлява общ принцип на правото на Съюза, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. по-специално Решение от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др., C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 54 и 55 и цитираната съдебна практика).

75

Видно от точки 65—72 от настоящото решение и както отбелязва генералният адвокат в точка 49 от заключението си, дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, се различават — предвид предмета на установения в правото на Съюза режим на гарантиране на депозитите — от депозитите в кредитни институции, и то макар в някои отношения, например данъчният им режим, приетата за тях от белгийската държава правна уредба и предпочитането им от потребителите, да наподобяват класически спестовни продукти.

76

Поради това следва да се разгледа въпросът дали Директива 94/19 е пречка държавата членка да приеме гаранционна схема, отнасяща се до дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство.

77

В това отношение е важно да се отбележи, че съгласно член 2, второ тире от Директива 94/19 гаранционните схеми изключват плащане по всички инструменти, които попадат в рамките на определението за „собствени средства“ в член 2 от Директива 89/299.

78

Член 2 от Директива 89/299 обаче се отнася единствено до неконсолидираните собствени средства на „кредитните институции“, които съгласно член 1, параграф 2 от тази директива, препращащ към член 1 от Директива 77/780, изменена с Директива 86/524, са определени като предприятия, чиято дейност е да получават от обществото депозити или други възстановими средства и да предоставят кредити за своя собствена сметка. От друга страна, това определение съвпада с определението в член 1, точка 4 от Директива 94/19.

79

Същевременно, видно от точка 71 от настоящото решение, действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации като разглежданите в главното производство не са обхванати от посоченото определение за кредитни институции.

80

При това положение следва да се отбележи, че член 57 от Директива 2006/48, заменила Директива 89/299, се отнася и до неконсолидираните собствени средства на „кредитните институции“, които в член 4, точка 1 от първата от тези директиви също са определени така както кредитните институции по Директива 94/19.

81

При тези обстоятелства разширяването на схема за гарантиране на депозитите, като предвидената в белгийското право, така, че да обхване дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, само по себе си не е несъвместимо с член 2, второ тире от Директива 94/19.

82

Това тълкуване се потвърждава от обстоятелството, че видно от осмо, шестнадесето и седемнадесето съображение от Директива 94/19, тя извършва във връзка с депозитите само минимална хармонизация.

83

Макар разпоредбите на Директива 94/19 следователно да не са пречка държавите членки да включат в предвидената съгласно тези разпоредби национална схема за гарантиране на депозитите дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, все пак включването на тези дялове не бива да застрашава практическата ефективност на схемата за гарантиране на депозитите, която посочената директива изисква от държавите членки да въведат (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2006 г., Lidl Italia, C‑315/05, EU:C:2006:736, т. 48), нито да противоречи на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, и в частност на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.

84

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, възможно е практическата ефективност на наложения с правото на Съюза режим на гарантиране на депозитите да бъде застрашена, ако държавата членка значително обременява националната си схема за гарантиране на депозитите с рискове, които не са пряко свързани с целта на тази схема. Всъщност колкото по-големи са рисковете, подлежащи на покритие, толкова повече се занижава гаранцията на депозитите и толкова по-малко схемата за гарантиране на депозитите — в хипотезата на средства, които по същество остават постоянна величина — е в състояние да допринася за постигането на преследваната с Директива 94/19 двойна цел, а именно, видно от първо съображение от нея, да се осигури гаранционна защита на вложителите в случай на неналичност на депозитите, поверени на кредитните институции, и да се повиши стабилността на банковата система (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2015 г., Surmačs, C‑127/14, EU:C:2015:522, т. 21).

85

Поради това запитващата юрисдикция трябва да провери дали приемането на гаранционна схема, отнасяща се до дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, би могло да застраши практическата ефективност на схемата за гарантиране на депозитите, предвидена от белгийското право в съответствие с Директива 94/19.

86

В това отношение запитващата юрисдикция трябва в частност да държи сметка за обстоятелството, че приемането на такава схема, отнасяща се до дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, в случая дава възможност на голям брой дребни инвеститори да се ползват от белгийската схема за гарантиране на депозитите, както и за обстоятелството, че кооперациите от групата ARCO, които са се присъединили към тази гаранционна схема малко преди да бъде задействана съответната гаранция, в миналото не са допринесли за нейното финансиране.

87

Предвид гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че членове 2 и 3 от Директива 94/19 трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да приемат схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданата в главното производство, нито са пречка държавата членка да приеме такава схема, стига същата да не застрашава — което запитващата юрисдикция трябва да провери — практическата ефективност на схемата за гарантиране на депозитите, която съгласно тази директива държавите членки са длъжни да въведат, и да е в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, и в частност с членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.

88

С втория си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали решението от 3 юли 2014 г. е в разрез с член 107 ДФЕС, от една страна, и с член 296 ДФЕС, от друга, доколкото квалифицира като нова държавна помощ разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации.

89

Що се отнася, на първо място, до член 107 ДФЕС, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика квалификацията „държавна помощ“ по смисъла на тази разпоредба изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или за намеса чрез държавни ресурси. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на получателя. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. в частност решения от 10 юни 2010 г., Fallimento Traghetti del Mediterraneo, C‑140/09, EU:C:2010:335, т. 31 и от 29 март 2012 г., 3M Italia, C‑417/10, EU:C:2012:184, т. 37).

90

Макар фактът, че разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации е дело на държавата и същата заделя държавни ресурси, сам по себе си да не е оспорен, кооперациите от групата ARCO и белгийското правителство смятат, че за сметка на това останалите три условия за квалифицирането на тази гаранционна схема като „държавна помощ“ не са изпълнени. Те всъщност оспорват твърдението, че въпросната схема дава избирателно предимство на кооперациите от групата ARCO, засяга търговията между държавите членки и нарушава конкуренцията. В този смисъл следва да се прецени дали тези три условия са изпълнени, за да се установи дали в решението от 3 юли 2014 г. Комисията основателно е квалифицирала тази схема като „държавна помощ“.

91

Що се отнася до условието разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации да предоставя предимство на кооперациите от групата ARCO, следва да се констатира, първо, че в съображения 82—84 от решението от 3 юли 2014 г. Комисията е приела ARCO за единствен действителен бенефициер по тази схема.

92

Според кооперациите от групата ARCO въпросната схема не им носи полза, а е предназначена да облагодетелства физическите лица, членове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, както и банка Dexia, на която тази група е един от главните акционери и за чието спасяване разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации е трябвало да допринесе.

93

В това отношение следва да се припомни, че за помощ се считат и мерките на държавата, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят определени предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което съответното предприятие не би получило в нормални пазарни условия (вж. по специално решения от 8 май 2013 г., Libert и др., C‑197/11 и C‑203/11, EU:C:2013:288, т. 83 и от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 94 и цитираната съдебна практика).

94

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точки 74—76 от заключението си, няма никакво съмнение, че групата ARCO е поставена в по-благоприятно положение в резултат на разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, от която кооперациите от групата ARCO — за разлика впрочем от другите действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации — сами са поискали да се ползват и впоследствие са се ползвали. Всъщност тази гаранционна схема предпазва групата ARCO от опасността частните инвеститори в нея да се изтеглят от кооперациите в тази група, като същевременно ѝ дава възможност да участва в качеството на главен акционер в рекапитализацията на банка Dexia.

95

Обстоятелството, че други заинтересовани лица, а именно физическите лица, притежатели на дялове в кооперациите от групата ARCO, както и банка Dexia, също са могли да се ползват от някои предимства на въпросната гаранционна схема, не означава, че тази група не трябва да се счита за неин бенефициер.

96

Второ, следва да се припомни, че член 107, параграф 1 ДФЕС забранява помощите, които „поставя[т] в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки“, тоест селективните помощи (решения от 28 юли 2011 г., Mediaset/Комисия, C‑403/10 P, непубликувано, EU:C:2011:533, т. 36 и от 14 януари 2015 г., Eventech, C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 54).

97

В случая Комисията действително е констатирала в съображение 101 от решението от 3 юли 2014 г., че разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации представлява „определено избирателна“ мярка, но кооперациите от групата ARCO оспорват тази ѝ констатация.

98

В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да се прецени дали в рамките на съответния правен режим една национална мярка може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ спрямо други, които се намират, от гледна точка на преследваните със споменатия правен режим цели, в сходно фактическо и правно положение (решения от 28 юли 2011 г., Mediaset/Комисия, C‑403/10 P, непубликувано, EU:C:2011:533, т. 36, от 14 януари 2015 г., Eventech, C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 55, от днешна дата, Комисия/Hansestadt Lübeck, C‑524/14 P, т. 41 и от днешна дата, Комисия/World Duty Free Group и др., C‑20/15 P и C‑21/15 P, т. 54).

99

Видно от точки 65—83 от настоящото решение, Кралство Белгия е включило в предвидената по белгийското право схема за гарантиране на депозитите дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство. Достъпът до тази гаранционна схема предоставя на тези кооперации икономическо предимство спрямо други икономически оператори, които предлагат за продажба дяловете си във формата на акции, без да се ползват от тази гаранционна схема.

100

Както обаче отбелязва по същество генералният адвокат в точка 81 от заключението си, въпреки някои особености, произтичащи от правноорганизационната им форма, действащите във финансовия сектор лицензирани кооперации, като кооперациите от групата ARCO, се намират — от гледна точка на преследваната със схемата за гарантиране на депозитите цел, състояща се, видно от първо съображение от Директива 94/19, в това да се осигури гаранционна защита на вложителите в случай на неналичност на депозитите, поверени на кредитните институции, и да се повиши стабилността на банковата система — в сходно фактическо и правно положение с това на други икономически оператори, независимо дали става въпрос за кооперации или не, които предлагат за продажба дяловете си във формата на акции и предоставят публичен достъп до вид капиталова инвестиция, която не е обхваната от схемата за гарантиране на депозитите.

101

Следователно разширяването на предвидената по белгийското право гаранционна схема така, че да обхване дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, създава за тези кооперации икономическо предимство спрямо други икономически оператори, които от гледна точка на преследваната с тази схема цел се намират в сходно фактическо и правно положение с това на посочените кооперации, и следователно има избирателен характер.

102

Що се отнася до условието разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации да има въздействие върху търговията между държавите членки и до условието тази схема да може да доведе до нарушаване на конкуренцията, важно е да се припомни, че за целите на квалификацията на национална мярка като държавна помощ не е нужно да се установи реално въздействие на въпросната помощ върху търговията между държавите членки и действително нарушаване на конкуренцията, а само дали помощта би могла да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията (решения от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑372/97, EU:C:2004:234, т. 44, от 15 декември 2005 г., Unicredito Italiano, C‑148/04, EU:C:2005:774, т. 54 и от 19 март 2015 г., OTP Bank, C‑672/13, EU:C:2015:185, т. 54).

103

В случая се установява, от една страна, че Комисията основателно е приела в точка 108 от решението от 3 юли 2014 г., че благодарение на разглежданата в главното производство гаранционна схема групата ARCO успява да запази пазарния си дял за по-дълъг период от време и губи капитал едва впоследствие и в по-малка степен, отколкото ако не се беше ползвала от тази схема, и че следователно другите участници, които е трябвало да се конкурират само въз основа на своите качества и не са можели да разчитат на въпросната гаранционна схема, не са се възползвали от капиталите, които биха били на разположение за инвестиции.

104

От друга страна, когато предоставена от държава членка помощ укрепва позицията на предприятие спрямо тази на други конкурентни предприятия в рамките на търговията между държавите членки, същата трябва да се счита за повлияна от помощта (вж. по-конкретно решения от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, EU:C:2006:8, т. 141 и от 8 май 2013, Libert и др., C‑197/11 и C‑203/11, EU:C:2013:288, т. 77). В това отношение не е необходимо самото предприятие получател да участва в търговията между държавите членки. Всъщност, когато държава членка предоставя помощ на дадено предприятие, дейността на националния ѝ пазар може да се запази или нарасне, което като последица намалява възможностите на установените в други държави членки предприятия да навлязат на пазара на тази държава членка (вж. в този смисъл решение Libert и др., EU:C:2013:288, т. 78 и цитираната съдебна практика).

105

Съдът е приел и че важният процес на либерализация на равнище Съюз на икономически сектор като този на финансовите услуги, който процес е довел до засилване на конкуренцията, условията за която са създадени още с предвиденото в Договора свободно движение на капитали, може да доведе до действително или потенциално влияние на помощите върху търговията между държавите членки (вж. в този смисъл решения от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, EU:C:2006:8, т. 142 и 145 и от 5 март 2015 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, EU:C:2015:151, т. 51).

106

Изтъкнатото от белгийското правителство и кооперациите от групата ARCO обстоятелство, че стойността на дяловете, притежавани от физическите лица, членове на действащи във финансовия сектор кооперации, обикновено е незначителна, не изключва възможността разглежданата в главното производство гаранционна схема да нарушава конкуренцията и да засяга търговията между държавите членки.

107

Въздействието на разглежданата в главното производство гаранционна схема върху конкуренцията и върху търговията между държавите членки трябва всъщност да се преценява с оглед на съвкупността от всички обхванати от тази схема дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, а не с оглед на гарантирания капитал на отделен член-кооператор, физическо лице. При всички положения съгласно практиката на Съда относително малкото значение на помощта или относително неголемите мащаби на предприятието получател не изключват априори възможността търговията между държавите членки да бъде засегната (решения от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 81 и от 14 януари 2015 г., Eventech, C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 68).

108

Следователно Комисията правилно е приела, че в случая са изпълнени условията, свързани с нарушаването на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки.

109

Що се отнася, на второ място, до член 296 ДФЕС, запитващата юрисдикция пита по същество дали решението от 3 юли 2014 г. е достатъчно мотивирано в частта, в която разглежданата в главното производство гаранционна схема е квалифицирана като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

110

Съгласно постоянната практика на Съда изискваните с член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (решения от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 79 и от 5 март 2015 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, EU:C:2015:151, т. 44).

111

След като квалифицирането на дадена мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всичките посочени в тази разпоредба условия, решението на Комисията, съдържащо такава квалификация, трябва да излага причините, поради които въпросната институция счита, че съответната държавна мярка отговаря на всички тези условия (решение от 5 март 2015 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, EU:C:2015:151, т. 45 и цитираната съдебна практика).

112

В случая решението от 3 юли 2014 г. не отговаря на това изискване.

113

Всъщност трябва да се констатира, че това решение е надлежно мотивирано, доколкото в съображения 91—110 от него ясно и недвусмислено се излагат причините, поради които Комисията е приела, че в случая всяко от условията по член 107, параграф 1 ДФЕС е изпълнено.

114

При това положение е уместно да се припомни, че не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста на този акт, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решения от 24 ноември 2005 г., Италия/Комисия, C‑138/03, C‑324/03 и C‑431/03, EU:C:2005:714, т. 55 и от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 94).

115

Освен това, както отбелязва Комисията, оказва се, че някои доводи на кооперациите от групата ARCO в подкрепа на твърдението им за немотивираност, така както са изложени в акта за преюдициално запитване, касаят въпроса по-скоро за правилността на решението от 3 юли 2014 г., отколкото за неговата мотивираност. Това важи за довода, който тези кооперации са изтъкнали против съдебната практика, цитирана от Комисията в подкрепа на тезата за съществуването на предимство, както и за доводите, които въпросните кооперации са изложили във връзка с нарушаването на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки.

116

Съдът обаче е приел, че задължението за мотивиране на актовете на Съюза, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС, представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на спорния акт (вж. решение от 17 септември 2015 г., Total/Комисия, C‑597/13 P, EU:C:2015:613, т. 18 и цитираната съдебна практика).

117

Следователно при разглеждането на втория въпрос не се установяват обстоятелства, които биха могли да засегнат валидността на решението от 3 юли 2014 г.

118

Предвид отговора на втория въпрос, на третия не следва да се отговаря.

119

С въпроси от четвърти до шести, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция пита по същество, от една страна, дали член 108, параграф 3 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска привеждането в действие на разглежданата в главното производство гаранционна схема, и от друга страна, дали с решението от 3 юли 2014 г. се нарушава тази разпоредба, що се отнася до датата, на която според Комисията констатираната от нея държавна помощ е приведена в действие.

120

Важно е да се припомни, че член 108, параграф 3, първо изречение ДФЕС въвежда в тежест на държавите членки задължение за отправяне на уведомление за плановете за предоставяне или изменение на помощи. Съгласно член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС държавата членка, която възнамерява да отпусне помощ, не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не приключи с окончателно решение на Комисията. Забраната, предвидена с посочената разпоредба, цели да гарантира, че последиците от дадена помощ няма да настъпят, преди Комисията да е имала разумен срок, за да разгледа плана в подробности, и ако е необходимо, да започне процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС (решение от 5 март 2015 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, EU:C:2015:151, т. 57 и цитираната съдебна практика).

121

Член 108, параграф 3 ДФЕС въвежда превантивен контрол върху плановете за нови помощи (вж. решения от 11 декември 1973 г., Lorenz, 120/73, EU:C:1973:152, т. 2, от 21 ноември 2013 г., Deutsche Lufthansa, C‑284/12, EU:C:2013:755, т. 25 и от 5 март 2015, Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, EU:C:2015:151, т. 58).

122

От постоянната практика на Съда следва, че мерките за помощ, които са приведени в действие в нарушение на произтичащите от член 108, параграф 3 ДФЕС задължения, са неправомерни (решение от 5 март 2015 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, EU:C:2015:151, т. 59 и цитираната съдебна практика).

123

В случая от съображение 1 от решението от 3 юли 2014 г. се вижда, че Комисията е уведомена за разглежданата гаранционна схема едва на 7 ноември 2011 г., тоест на датата, на която искането на кооперациите от групата ARCO за защита на капитала им чрез тази гаранционна схема е уважено с кралския указ от същата дата.

124

Уведомление, изпратено на един толкова напреднал етап, не би могло да се приеме за направено „в разумен срок“ по смисъла на член 108, параграф 3 ДФЕС.

125

Несъмнено съображение 110 от решението от 3 юли 2014 г. — в което се посочва, че конститутивните признаци на държавната помощ са били налице най-късно към момента на приемане на кралския указ от 10 октомври 2011 г., но предимството, създадено с разглежданата в главното производство гаранционна схема, е съществувало още след обявяването на тази мярка от белгийското правителство на 10 октомври 2008 г. — не сочи недвусмислено датата, на която според Комисията е била приведена в действие разглежданата в главната производство гаранционна схема.

126

Все пак, без да е нужно да се установява дали констатираната с решението от 3 юли 2014 г. държавна помощ е била приведена в действие още при първото ѝ обявяване с прессъобщението на белгийското правителство от 10 октомври 2008 г., или едва с кралския указ от 7 ноември 2011 г., или пък на една от посочените от запитващата юрисдикция дати между тези два момента, следва да се приеме, че доколкото бенефициерите по разглежданата в главното производство гаранционна схема са получили право да се присъединят към въпросната схема най-късно по силата на кралския указ от 7 ноември 2011 г., уведомяването към този момент за въпросната схема е при всички случаи направено, когато същата вече не се намира на етапа на „план“ по смисъла на член 108, параграф 3 ДФЕС. Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 118 от заключението си, принципът на превантивен контрол от страна на Комисията е нарушен.

127

Следователно Комисията при всички случаи правилно е заключила в съображение 143 от решението от 3 юли 2014 г., че разглежданата в главното производство гаранционна схема „неправомерно [е] приведена в действие от [Кралство] Белгия в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС]“.

128

Предвид всички изложени по-горе съображения на въпроси от четвърти до шести следва да се отговори, че член 108, параграф 3 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска гаранционна схема като разглежданата в главното производство, доколкото същата е приведена в действие в нарушение на задълженията по тази разпоредба.

129

При разглеждането на тези въпроси не се установяват обстоятелства, които биха могли да засегнат валидността на решението от 3 юли 2014 г.

130

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: