1

С исковата си молба Комисията иска от Съда да установи, че като не е приела в определения срок всички мерки, необходими за възстановяване от получателя на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с член 2, параграф 1 от Решение 2013/435/ЕС на Комисията от 2 май 2013 година относно държавна помощ SA.22843 (2012/C) (ex 2012/NN), приведена в действие от Франция в полза на Société Nationale Maritime Corse Méditerranée и Compagnie Méridionale de Navigation (ОВ L 220, стр. 20, наричано по-нататък „спорното решение“), като не е отменила в определения срок всички плащания, посочени в същия член 2, параграф 1, и като не е уведомила Комисията в предвидения срок за мерките, взети за съобразяване с това решение, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея ДФЕС, както и по членове 3—5 от посоченото решение.

2

Член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том. 1, стр. 41) предвижда:

„1.   Когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя (наричано по-долу „решение за възстановяване“). Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на [Съюза].

2.   Помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, включва всички лихви с подходящ процент, фиксиран от Комисията. Лихвата е дължима от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя до датата на нейното възстановяване.

3.   Без това да накърнява [определението] на Съда на [Европейския съюз] съгласно член [278 ДФЕС] от Договора, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. За тази цел и в случая на производство пред националните съдилища съответните държави членки предприемат всички необходими стъпки, които са предвидени в съответните им правни системи, включително и временни мерки, без да се засяга правото на [Съюза]“.

3

С решение от 7 юни 2007 г. Асамблеята на Корсика е възложила на групата, състояща се от Société nationale maritime Corse Méditerranée (SNCM) SA (наричано по-нататък „SNCM“) и Compagnie méridionale de navigation SA (наричано по-нататък „CMN“), обществената услуга за транспортно обслужване по море между пристанище Марсилия и пристанищата на Корсика. С решение от същата дата председателят на изпълнителния съвет на административно-териториална единица Корсика е бил упълномощен да подпише споразумение за възлагане на обществена услуга.

4

Споразумението за възлагане на обществена услуга е сключено за периода от 1 юли 2007 г. до 31 декември 2013 г.

5

Член 1 от него определя предмета му като предоставяне на редовни морски услуги по всички линии в рамките на възложената обществена услуга между пристанище Марсилия и пристанищата Бастия, Аячо, Порто-Векио, Проприано и Балан.

6

Спецификацията, съдържаща се в приложение 1 към споразумението за възлагане на обществена услуга, определя естеството на посочените услуги. Тя предвижда по-специално:

7

Съгласно споразумението за възлагане на обществена услуга двамата изпълнители получават годишно плащане от службата по транспорт на Корсика като насрещна престация за основната и допълнителната услуга. Окончателната финансова компенсация за всеки изпълнител е ограничена годишно до размера на търговските загуби, причинени от задълженията за спазване на спецификацията, като се отчита определена разумна възвръщаемост на вложения морски капитал, изчислена пропорционално на дните, в които действително е бил използван за курсовете съгласно тези задължения. В случай че реализираните приходи са по-ниски от очакваните с оглед на предвиденото от изпълнителите в тяхната оферта, в посоченото споразумение е предвидена корекция на публичната компенсация.

8

След неговото подписване споразумението за възлагане на обществена услуга е изменено и повече от 100 курса годишно между Корсика и Марсилия са премахнати, годишните суми за референтната финансова компенсация са съкратени с 6,5 милиона евро за двамата изпълнители и е въведен таван за механизма за годишна корекция на приходите за отделните изпълнители.

9

След жалба, подадена от Corsica Ferries France SAS (наричано по-нататък „Corsica Ferries“) относно неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар помощ, за която се твърди, че е получена от SNCM и CMN чрез споразумението за възлагане на обществена услуга относно морските връзки между Корсика и Марсилия, с писмо от 27 юни 2012 г. Комисията уведомява Френската република за решението си да започне официална процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС относно предполагаема помощ в полза на SNCM и CMN, съдържаща се в споразумението за възлагане на обществена услуга (ОВ C 301, 2012 г., стр. 1).

10

В рамките на своята проверка Комисията извършва преценка на двете разглеждани услуги, а именно основната и допълнителната услуга.

11

Комисията отбелязва, че получените от SNCM и CMN компенсации за основната услуга представляват неправомерни държавни помощи, доколкото посочените компенсации са предоставени, без да се проведе процедурата, предвидена в член 108, параграф 3 ДФЕС. При все това тя констатира, че тези компенсации са съвместими с вътрешния пазар.

12

За да реши, че компенсациите, които са предвидени в споразумението за възлагане на обществена услуга и се отнасят до допълнителната услуга, осигурявана само от SNCM, представляват неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи, Комисията приема, че не са изпълнени два от четирите критерия, определени от Съда в решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415).

13

Всъщност Комисията констатира, на първо място, че допълнителната услуга не е била нито необходима, нито пропорционална на задоволяването на реална нужда от обществена услуга. На второ място, тя счита, от една страна, че условията в процедурата по възлагане не са позволили гарантирането на ефективна конкуренция и от друга страна, че финансовите компенсации не са били определени спрямо предварително установена разходна база или чрез сравнение със структурата на разходите на други съпоставими морски предприятия.

14

С оглед на гореизложеното, в спорното решение, съобщено на Френската република на 3 май 2013 г., Комисията постановява следното:

„Член 1

Компенсациите, изплатени на SNCM и CMN в рамките на [споразумението за възлагане на обществена услуга] след 7 юни 2007 г., представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 […] ДФЕС. Тези държавни помощи са били отпуснати в нарушение на задълженията, предвидени в член 108, параграф 3 […] ДФЕС.

Член 2

1.   Компенсациите, изплатени на SNCM за въвеждането на допълнителен капацитет, предвиден в I a) 2), I b) 2) и I d) 1.4) от спецификациите на горепосоченото [споразумение за възлагане на обществена услуга], са несъвместими с вътрешния пазар.

2.   Компенсациите, изплатени на SNCM и на CMN, за изпълнението на други[те] услуги, предвидени в горепосоченото [споразумение за възлагане на обществена услуга], са съвместими с вътрешния пазар.

Член 3

1.   Франция следва да си възстанови посочените в член 2, параграф 1 помощи от получателя.

2.   Сумите, които следва да бъдат възстановени, включват лихви от датата, на която са били предоставени на получателя, до действителното им възстановяване.

3.   Лихвите се изчисляват с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 [на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 (ОВ L 140, стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 2, стр. 42)] и Регламент (ЕО) № 271/2008 [на Комисията от 30 януари 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 (ОВ L 82, стр. 1)].

4.   Франция отменя всички предстоящи плащания на помощите, посочени в член 2, параграф 1, от датата на уведомяване за настоящото решение.

Член 4

1.   Възстановяването на посочената в член 2, параграф 1 помощ е незабавно и ефективно.

2.   Франция осигурява прилагането на настоящото решение в срок от четири месеца от датата, на която е уведомена за него.

Член 5

1.   В срок от два месеца от уведомяването за настоящото решение Франция предоставя на Комисията следната информация:

2.   Франция информира редовно Комисията за хода на националните мерки, предприети за прилагане на настоящото решение, до окончателното възстановяване на помощта, посочена в член 2, параграф 1. При искане от страна на Комисията Франция предоставя незабавно информация за вече предприетите или планираните мерки за изпълнение на настоящото решение. Тя предоставя също така подробна информация относно размера на помощта и лихвите, които вече са възстановени от получателя.

Член 6

Адресат на настоящето решение е Френската република“.

15

Според Комисията към датата на приемане на спорното решение размерът на помощта за възстановяване е бил оценен на около 220,224 милиона евро.

16

С отделни жалби, подадени в секретариата на Общия съд на Европейския съюз съответно на 12 юли и 26 август 2013 г., Френската република и SNCM искат отмяната на спорното решение (дела Франция/Комисия (T‑366/13) и SNCM/Комисия (T‑454/13), висящи пред Общия съд).

17

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на същия ден, Френската република иска в рамките на обезпечително производство да се спре изпълнението на спорното решение до произнасянето на Общия съд по съществото на посочената по-горе жалба за отмяна. Искането е отхвърлено с определение на председателя на Общия съд Франция/Комисия (T‑366/13 R, EU:T:2013:396). Жалбата, подадена от Френската република срещу това определение, е отхвърлена с определение на заместник-председателя на Съда Франция/Комисия (C‑574/13 P(R), EU:C:2014:36).

18

С писмо от 20 юни 2013 г. председателят на административно-териториална единица Корсика се обръща към заместник-председателя на Комисията с молба да му бъдат разяснени редът и условията за прилагане на спорното решение.

19

На 10 юли 2013 г. префектът на Корсика изпраща писмо на председателя на административно-териториална единица Корсика, към което е приложено спорното решение. С писмото префектът на Корсика иска от председателя на административно-териториална единица Корсика да го запознае с действията, които ще предприеме във връзка със спорното решение. Освен това префектът на Корсика отбелязва, че Френската република възнамерява да подаде жалба за отмяна на спорното решение, съпътствана от молба за допускане на обезпечение.

20

Същия ден префектът на Корсика изпраща на председателя на управителния съвет на SNCM копие от писмото, изпратено до председателя на административно-териториална единица Корсика, както и копие от спорното решение.

21

С писмо от 17 юли 2013 г. заместник-председателят на Комисията посочва на председателя на административно-териториална единица Корсика, че съгласно спорното решение незабавно трябва да бъдат спрени плащанията на компенсациите, предоставени на SNCM във връзка с допълнителната услуга, че е изтекъл срокът, определен в спорното решение за изпращане на информацията, посочена в член 5, параграф 1 от него, и че освен това е важно да бъде спазен срокът за изпълнение, определен в член 4, параграф 2 от същото. В писмото заместник-председателят на Комисията напомня, че по принцип помощите „трябва да се възстановят от образуванието, което ги е предоставило, въз основа на отговарящо на всички изисквания изпълнително основание, издадено от това образувание (стига то да е законово оправомощено за целта) или, в противен случай, от публичен орган, снабден със съответното правомощие. В настоящия случай изглежда, че носител на задължението за възстановяване е изпълнителният съвет [на административно-териториална единица Корсика], доколкото той е предоставил несъвместимите помощи, видно от съдържанието на точка 28 от [спорното] решение“.

22

С писмо от 29 юли 2013 г. председателят на административно-териториална единица Корсика уведомява заместник-председателя на Комисията, че е предприел необходимите действия за отмяна на предстоящите плащания на компенсацията във връзка с допълнителната услуга. Той добавя, че изпитва затруднения с органите на френската държава, и по-специално със службата на префекта на Корсика и Регионалната сметна палата, които отхвърлят валидността на спорното решение, като отричат неговата изпълняемост.

23

С писмо от 2 септември 2013 г. Комисията е поискала от Френската република да я информира в десетдневен срок от датата на писмото относно предприетите действия за прилагане на спорното решение. В същото писмо Комисията припомня на тази държава членка, че докато решение за възстановяването на държавни помощи не бъде валидно спряно, то остава изцяло и пряко изпълняемо. Освен това тя иска от нея да уточни последиците от прилагането на решението по отношение на финансовото положение на SNCM, тъй като според посочената държава изпълнението на спорното решение неизбежно би довело до неплатежоспособност, както и до ликвидацията на SNCM по съдебен ред. Във връзка с това Комисията съобщава въпросите си по това, че според информацията, с която разполага, общинският съвет на Корсика възнамерява по доклад на службата по транспорт на Корсика да предложи на Асамблеята на Корсика да подпише с групата, състояща се от SNCM и от CMN, ново споразумение за възлагане на обществена услуга за превоза на пътници и товари между Марсилия и пристанищата на Корсика за периода от 2014 г. до 2023 г.

24

С писмо от 20 септември 2013 г. Комисията „[приканва] отново [Френската република] да пристъпи незабавно към възстановяване на помощта, включително с лихвите, да отмени (и евентуално да възстанови) всички помощи, които трябва да бъдат изплатени за допълнителната услуга от датата на съобщаване на [спорното решение], и да представи отчет за положението във връзка с възстановяването, включително разяснения относно метода за изчисляване на лихвите“. Комисията посочва, че тази държава членка трябва да ѝ изпрати информацията в срок от 20 работни дни. Накрая Комисията подчертава, че допълнителният срок по никакъв начин не изменя задължението за незабавно изпълнение на решението и че при липсата на изпълнение службите на Комисията ще бъдат принудени да направят предложение до Комисията да предяви иск срещу Френската република по реда на член 108, параграф 2 ДФЕС.

25

На 29 ноември 2013 г. Френската република съобщава на Комисията по-специално, че административно-териториална единица Корсика е спряла плащанията на компенсациите за така наречената „допълнителна“ услуга още в края на юли 2013 г. на базата на временна оценка, изчислена по данни за сумите, упоменати в спорното решение. Що се отнася до общата сума на компенсацията за възстановяване от страна на получателя (главница и лихви), тази държава членка споделя, че са налице затруднения при изчисляването на същата сума, тъй като счита, че направеното от Комисията разделение на „основна“ и на „допълнителна услуга“ е изкуствено. Всъщност според Френската република двете услуги са неразривно свързани и допринасят за постигането на целта да се осигури териториалното единство.

26

При тези обстоятелства, като счита, че Френската република не е приела необходимите мерки, за да се съобрази със спорното решение, Комисията решава да предяви настоящия иск.

27

Между предявяването на иска и съдебното заседание от 5 февруари 2015 г., в което Комисията и Френската република представят становищата си, настъпват няколко обстоятелства.

28

В посоченото заседание Френската република уточнява, че на 29 октомври 2014 г. дружеството Veolia-Transdev, което е отпуснало заем на SNCM, е поискало предсрочното му възстановяване, въз основа на което на 28 ноември 2014 г. председателят на Tribunal de commerce de Marseille (Търговски съд на Марсилия) е установил, че SNCM е спряло на плащанията и е открил производство по несъстоятелност под съдебен надзор за срок от 6 месеца.

29

Френската република добавя също, че на 7 и 19 ноември 2014 г. службата по транспорт на Корсика е издала два акта за установяване на публични вземания за възстановяване на обявената за несъвместима помощ, но за сума от около 198 милиона евро, която според Комисията е по-ниска от посочената в спорното решение, а именно 220,224 милиона евро.

30

Решението за откриване на производството по несъстоятелност е обявено на 14 декември 2014 г., като от тази дата започва да тече двумесечният срок за предявяване на вземанията от кредиторите.

31

На 9 януари 2015 г. френските власти отнасят обявената за несъвместима помощ в пасива на SNCM, като записват сума в размер на около 198 милиона евро.

32

Освен това в съдебното заседание Френската република уведомява Съда, че на 2 февруари 2015 г. в рамките на производството по несъстоятелност в Tribunal de commerce de Marseille са подадени няколко оферти за изкупуване на SNCM.

33

В подкрепа на иска си Комисията изтъква три оплаквания за нарушения на членове 3—5 от спорното решение.

34

Комисията твърди, на първо място, че Френската република не е приела необходимите мерки, за да възстанови неправомерните помощи в определения срок, на второ място, че макар действително да е преустановено изплащането на помощите, считано от м. юли 2013 г., все пак това е сторено след определената в спорното решение дата, а именно 3 май 2013 г., и накрая, на трето място, че поисканите в спорното решение сведения са предоставени едва след 29 ноември 2013 г., при все че това е трябвало да се направи в двумесечен срок от съобщаването на решението на 3 май 2013 г.

35

Комисията твърди, че Френската република не е приела необходимите мерки, за да възстанови неправомерните помощи в определения срок.

36

Тя не приема изтъкнатия от ответника довод, че е бил в абсолютната невъзможност да изпълни спорното решение.

37

Комисията поддържа по-специално, че такава невъзможност не е налице, когато изобщо не е направен опит да се започне действително изпълнение на това решение.

38

Тя добавя, че социалните конфликти, на които се позовава ответникът, за да обоснове посочената невъзможност, имат само относително значение.

39

В това отношение Комисията твърди, на първо място, че при неотложност по отношение на мярка, законосъобразността на която е оспорена в сериозна степен, винаги съществува правно средство, позволяващо на държавите членки и на засегнатите от тази мярка икономически оператори да поискат спирането на изпълнението ѝ. На второ място, Френската република следва да спазва закона и да поддържа обществения ред на своята територия, без да отстъпва пред обикновени заплахи за нарушаване на обществения ред. Накрая, на трето място, доводът за нарушаване на териториалното единство с Корсика вследствие на преустановяването от SNCM на морските връзки с Корсика също има само относително значение, тъй като тази услуга може да се осигурява от конкурентни компании и във всички случаи — по въздушен път.

40

В писмената си защита Френската република посочва, че е в абсолютна невъзможност да си възстанови сумата от 220,224 милиона евро, която е предмет на спорното решение.

41

В това отношение тя твърди, че възстановяването на такава сума би довело неизбежно до ликвидацията на SNCM по съдебен ред, процес, който от своя страна би предизвикал тежки нарушения на обществения ред, като допуснатите в хода на стачката през 2005 г. и в по-малка степен, през 2014 г. По този начин, както се е случило и преди, подобни стачки биха могли отново да блокират за дълъг период пристанище Марсилия, да поставят под въпрос териториалното единство с Корсика и накрая, да засегнат сериозно икономическото равновесие на един цял район.

42

Френската република подчертава, че временното прекъсване или окончателно прекратяване на дейността на SNCM би засегнало съществено, най-малкото в краткосрочен план, морските връзки между континента и Корсика и оттук, териториалното единство на Корсика с континента, по-специално морските връзки между Марсилия и различните пристанища на Корсика, така че частни инициативи не биха могли да заместят липсата на SNCM.

43

Френската република уточнява, че SNCM осигурява съществена част от морските връзки между Корсика и континента, тъй като това дружество извършва 34,2 % от превоза на пътници и 39 % от превоза на товари в рамките на тези морски връзки. Тя добавя, че що се отнася до основната услуга, CMN осигурява едва 40 % от посочените връзки. Френската република посочва, че дружество Corsica Ferries е било единственото, което се е конкурирало с SNCM и CMN в процедурата за възлагане на обществената услуга за 2007—2013 г., което изключва възможността друго частно дружество да осигурява услугата, предоставяна от SNCM, и че във всички случаи извършването на дейност от Corsica Ferries на пристанище Марсилия би наложило това дружество да прехвърли част от дейността си от пристанищата, на които упражнява дейността си, а именно Ница и Тулон, което би засегнало териториалното единство между Корсика и тези пристанища.

44

Следва да се напомни постоянната съдебна практика, съгласно която премахването на неправомерна помощ посредством възстановяване е логична последица от установяването на нейния неправомерен характер. Решението, предвиждащо задължение за държава членка да възстанови неправомерни помощи, прието на основание член 108, параграф 2 ДФЕС, се ползва от презумпция за законосъобразност и независимо от подаването на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС то е задължително в своята цялост за неговия адресат (вж. в този смисъл решение Комисия/Франция, C‑261/99, EU:C:2001:179, т. 22 и 26 и цитираната съдебна практика). Следователно по силата на член 288, четвърта алинея ДФЕС държавата членка, която е адресат на това решение, е длъжна да приеме всички необходими мерки, за да осигури изпълнението му.

45

Съгласно член 14, параграф 3 от Регламент № 659/1999 възстановяването на помощта трябва да се извърши незабавно или евентуално в срока, определен в решението, с което се предвижда възстановяването ѝ. Късното възстановяване след определените срокове не съответства на изискванията на Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл решение Комисия/Италия, C‑353/12, EU:C:2013:651, т. 31 и 32 и цитираната съдебна практика).

46

В случая е безспорно, че до изтичането на предвидения в спорното решение срок, а именно 3 септември 2013 г., Френската република не е приела необходимите мерки за възстановяване на неправомерните помощи. Едва на 7 и 19 ноември 2014 г. тази държава членка е издала два акта за установяване на публични вземания срещу SNCM за сума от около 198 милиона евро, която е по-ниска от посочената от Комисията, а именно 220,224 милиона евро, при това без да е извършено действително възстановяване на неправомерните помощи. Издаването на тези актове като изпълнителни основания не може да се счита за възстановяване на неправомерната помощ (вж. в този смисъл решение Комисия/Словакия, C‑507/08, EU:C:2010:802, т. 48).

47

Подадената от Френската република и SNCM жалба за отмяна на спорното решение е без значение по настоящия спор. Всъщност, както е видно от член 278 ДФЕС, при липсата на решение в противен смисъл жалбата за отмяна няма суспензивно действие (вж. решение Комисия/Франция, C‑232/05, EU:C:2006:651, т. 60). След като искането на Френската република за спиране на изпълнението е отхвърлено от Съда в производство по обжалване, подаването на жалба за отмяна от тази държава членка не изменя изпълняемостта на спорното решение.

48

Съгласно постоянната съдебна практика, с изключение на случаите, в които решение за възстановяване е било предмет на отмяна на основание член 263 ДФЕС, единственото основание, което държава членка може да изтъква в своя защита срещу предявен от Комисията иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 108, параграф 2 ДФЕС, се извежда от абсолютна невъзможност да изпълни решението, на което е адресат (вж. в този смисъл решение Комисия/Германия, C‑527/12, EU:C:2014:2193, т. 48 и цитираната съдебна практика).

49

Условието за абсолютна невъзможност за изпълнение не е спазено, когато държавата членка ответник само уведомява Комисията за правните, политическите или практическите трудности, свързани с изпълнението на решението, без да направи реални постъпки пред съответните предприятия за възстановяване на помощта и без да предложи на Комисията алтернативни способи за изпълнение на решението, които биха позволили преодоляването на тези трудности (вж. решения Комисия/Гърция, C‑415/03, EU:C:2005:287, т. 43, Комисия/Полша, C‑331/09, EU:C:2011:250, т. 70, Комисия/Италия, C‑305/09, EU:C:2011:274, т. 33 и Комисия/Италия, C‑243/10, EU:C:2012:182, т. 41).

50

В случая Френската република изтъква два вида доводи в подкрепа на искането си до Съда да установи, че е налице пълна невъзможност за изпълнение на спорното решение.

51

Първият довод се отнася до социалните конфликти, които би могло да възникнат вследствие на обявяването на ликвидацията по съдебен ред на SNCM, конфликти, които могат да засегнат обществения ред и оттук да предизвикат нарушаване на териториалното единство на Корсика с континента. Вторият довод е свързан с материалните трудности, които биха възникнали при ликвидация на SNCM, вследствие на необходимостта от провеждане на процедура за сключването на ново споразумение за възлагане на обществена услуга с икономически оператор, различен от SNCM, който не би разполагал непременно и незабавно с необходимите материални средства и човешки ресурси, за да отговори на потребностите при възлагането на обществена услуга. По този начин необходимостта от провеждане на такава процедура би довела, поне за определено време, до това да се постави под въпрос и горепосоченото териториално единство.

52

Що се отнася до възникването на евентуални социални конфликти, които могат да засегнат обществения ред, както отбелязва генералният адвокат в точка 86 от заключението си, съгласно постоянната съдебна практика при опасност от подобни конфликти съответната държава членка следва да приеме всички мерки, годни да гарантират обхвата и ефективността на правото на Съюза, за да осигури правилното му прилагане в интерес на всички икономически оператори, освен ако докаже, че нейните действия биха породили по отношение на обществения ред последици, с които тя не би могла да се справи със средствата на нейно разположение (вж. в този смисъл решение Комисия/Франция, C‑265/95, EU:C:1997:595, т. 56 и 57).

53

В случая Френската република не е доказала, че действията ѝ за прекратяване на твърдените евентуални социални конфликти биха породили последици, с които тя не би могла да се справи със средствата на нейно разположение. Дори да се предположи, че вследствие на противоправни действия бъдат блокирани трайно морските връзки с Корсика, Френската република не е представила доказателство, въз основа на което да се приеме, че е невъзможна връзката на Корсика с континента посредством други морски пътища или по въздушен път, което да позволява снабдяването на този остров с продукти от първа необходимост.

54

Освен това следва да се отбележи, че издаването на изпълнително основание за сума от около 198 милиона евро и впоследствие предявяването на вземането от страна на Френската република в провежданото спрямо SNCM производство по несъстоятелност не за предизвикали особени конфликти.

55

Предвид гореизложеното не може да се счита, че евентуалните социални конфликти или нарушения на обществения ред, на които се позовава Френската република, водят до абсолютна невъзможност за изпълнение на спорното решение.

56

Що се отнася до твърдяната опасност от нарушаване на териториалното единство, до което може да се стигне за времето между евентуалната ликвидация на SNCM и сключването на ново споразумение за възлагане на обществена услуга, от представените от Френската република доказателства е видно, че евентуалното преустановяване на дейността на SNCM несъмнено може в краткосрочен план да предизвика известен спад на транспорта по морските връзки между Марсилия и пристанищата на Корсика. Тази държава членка обаче не сочи обстоятелства, от които да може да се направи извод, че подобен спад би породил толкова мащабни последици, че да доведе до абсолютна невъзможност за изпълнение на спорното решение.

57

Ето защо следва да се приеме, че Френската република не е представила доказателство, че е била в абсолютна невъзможност да си възстанови неправомерните помощи, и да се направи изводът, че тази държава членка не е изпълнила задължението да си възстанови неправомерно изплатените помощи, предвидено в член 3, параграфи 1—3 и в член 4 от спорното решение.

58

Член 3, параграф 4 от спорното решение предвижда задължение за Френската република да отмени всички плащания на неправомерните помощи, считано от датата на съобщаване на това решение, а именно 3 май 2013 г.

59

От съдържащите се в писмената реплика на Комисията данни, които не са оспорени от Френската република, е видно обаче, че последната е изпълнила това задължение едва след 23 юли 2013 г. и следователно не е изпълнявала задълженията си в периода между 3 май 2013 г. и 23 юли 2013 г.

60

Ето защо следва да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на това задължение.

61

Член 5 от спорното решение предвижда задължение за Френската република в срок от два месеца от съобщаването на решението да предостави на Комисията определена информация.

62

Тъй Френската република не е приела в определения срок необходимите мерки да отмени бъдещото изплащане на помощите и да си възстанови вече изплатените суми, тя не е изпълнила и задължението си по член 5 от спорното решение да уведоми Комисията за приетите мерки в срок от два месеца от съобщаване на спорното решение.

63

Ето защо следва да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на това задължение.

64

Предвид всички съображения, изложени по-горе, следва да се приеме за установено, че като не е приела в определения срок всички мерки, необходими за възстановяване от SNCM на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с член 2, параграф 1 от спорното решение, и като не е отменила в определения срок всички плащания, посочени в същия член 2, параграф 1, както и като не е уведомила Комисията в предвидения срок за мерките, взети за съобразяване с това решение, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея ДФЕС и по членове 3—5 от посоченото решение.

65

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Френската република и нейният иск е уважен, Френската република трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: