Обстоятелства, предхождащи спора

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

Искания на страните

По жалбата пред Съда

По първото основание: нарушение на правото на защита поради допуснати процесуални нарушения

По първата част от първото основание, отнасяща се до даденото на Комисията разрешение да се позове за първи път пред Общия съд на доказателства, съдържащи се в административната преписка

– Доводи на дружествата Dole

– Съображения на Съда

По втората част от първото основание, отнасяща се до допустимостта на доказателство, представено от дружествата Dole в съдебното заседание пред Общия съд

– Доводи на дружествата Dole

– Съображения на Съда

По третата част от първото основание, отнасяща се до отхвърлянето от Общия съд на приложение C.7 към писмената реплика като недопустимо

– Доводи на дружествата Dole

– Съображения на Съда

По четвъртата част от първото основание, отнасяща се до нарушение на принципа на равни процесуални възможности

По петата част от първото основание, отнасяща се до установяването от Общия съд на фактите

– Доводи на дружествата Dole

– Съображения на Съда

По второто основание: изопачаване на фактите относно икономическия контекст на нарушението

Доводи на дружествата Dole

Съображения на Съда

По третото основание: неправилна преценка на доказателства

По първата част от третото основание, отнасяща се до липсата на достатъчно мотиви, позволяващи да се потвърди направеното от Комисията изчисляване на пазарните дялове

– Доводи на дружествата Dole

– Съображения на Съда

По втората и третата част от третото основание, отнасящи се до липсата на точно индивидуализиране на представляващи ограничаване на конкуренцията аспекти на контактите, предхождащи определянето на цените, и на ценообразуващите фактори

– Доводи на дружествата Dole

– Съображения на Съда

По четвъртата част от третото основание, отнасяща се до отговорността на служителите, които са участвали в контактите, предхождащи определянето на цените

По петата част от третото основание, отнасяща се до квалификацията на контактите, които предхождат определянето на цените, като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта

– Доводи на дружествата Dole

– Съображения на Съда

По четвъртото основание: неправилно изчисляване на глобата

По първата част от четвъртото основание, отнасяща се до отчитането на продажби на дружества, които не са участвали в твърдяното нарушение

– Доводи на дружествата Dole

– Съображения на Съда

По втората част от четвъртото основание, отнасяща се до двойното отчитане на някои продажби

– Доводи на дружествата Dole

– Съображения на Съда

По съдебните разноски

1

С жалбата си Dole Food Company Inc. (наричано по-нататък „Dole Food“) и Dole Fresh Fruit Europe, по-рано Dole Germany OHG (наричано по-нататък „DFFE“) (наричани по-нататък заедно „дружествата Dole“) искат пълна или частична отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз, Dole Food и Dole Germany/Комисия (T‑588/08, EU:T:2013:130, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2008) 5955 окончателен на Комисията от 15 октомври 2008 година относно производство по член 81 ЕО (преписка COMP/39 188 — Банани) (наричано по-нататък „спорното решение“). Жалбоподателите също така искат последното решение да бъде отменено в частта, която ги засяга, а наложената им с него глоба да бъде отменена или намалена.

2

За нуждите на настоящото производство описаните в точки 1—32 от обжалваното съдебно решение обстоятелства, предхождащи спора, могат да бъдат обобщени по следния начин.

3

Dole Food е американско дружество, производител на пресни плодове и зеленчуци, както и на опаковани и замразени плодове. DFFE е негово дъщерно дружество.

4

На 8 април 2005 г. Chiquita Brands International, Inc. (наричано по-нататък „Chiquita“) подава искане за освобождаване от глоба въз основа на Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (OВ C 45, 2002 г., стр. 3; наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“).

5

На 3 май 2005 г. Европейската комисия го освобождава условно от глоба на основание точка 8, буква a) от Известието относно сътрудничеството.

6

На 20 юли 2007 г. Комисията изпраща изложение на възраженията до няколко предприятия, в които е извършила проверки, а сред тях са Chiquita, дружествата Dole, Fresh Del Monte Produce Inc. (наричано по-нататък „Del Monte“) и Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert & Co. KG (наричано по-нататък „Weichert“).

7

На 15 октомври 2008 г. Комисията приема спорното решение, с което констатира, че предприятията, до които го е адресирала, са участвали в съгласувана практика, изразяваща се в съгласуване на референтните им цени на бананите, търгувани в Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Германия, Люксембург, Нидерландия и Швеция, като това е продължило от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2002 г. (съображения 1—3 от спорното решение).

8

По време на разглежданите събития изпращането на банани към пристанищата в Северна Европа и пусканите на пазара в този регион количества банани се определят всяка седмица с взети от производителите, вносителите и търговците решения за производство, изпращане и пускане на пазара (съображения 36, 131, 135 и 137 от спорното решение).

9

В сектора на бананите се прави разграничение между три категории марки банани: бананите от марката „Chiquita“, които са първо качество, бананите второ качество от марките „Dole“ и „Del Monte“, и бананите трето качество, които включват няколко други марки банани. Това разделение в зависимост от марките намира отражение при определянето на цените на бананите (съображение 32 от спорното решение).

10

През разглеждания период секторът на бананите в Северна Европа е организиран на седмични цикли. Превозът на банани с кораб от пристанищата на Латинска Америка до Европа отнема около две седмици. В пристанищата на Северна Европа бананите пристигат обикновено ежеседмично и това се извършва в съответствие с редовен график за изпращане (съображение 33 от спорното решение).

11

Бананите се изпращат зелени и пристигат в пристанищата зелени. След това те или се доставят направо на купувачите (зелени банани), или се оставят да узреят и се доставят около една седмица по-късно (жълти банани). Процесът на зреене може да се организира от вносителя или от негово име, или от купувача. Клиенти на вносителите обикновено са търговци, организиращи процеса на зреене, или вериги за търговия на дребно (съображение 34 от спорното решение).

12

Chiquita, Dole Food и Weichert определят референтните цени за марката си всяка седмица, по-специално в четвъртък сутрин, и я съобщават на клиентите си. С израза „референтни цени“ по принцип се обозначават референтните цени за зелените банани, като референтните цени за жълтите банани обикновено се формират от офертата за зелените банани, увеличена с такса за зреене (съображения 104 и 106 от спорното решение).

13

Заплащаните от търговците на дребно и от дистрибуторите цени за бананите („реални цени“) могат да се определят или чрез провеждани ежеседмично преговори, по-специално в четвъртък следобед или по-късно, или като се сключат договори за доставка с предварително установени формули за определяне на цената, в които се посочва твърдо определена цена или цената се обвързва с референтната цена на продавача или на конкурент, или друга референтна цена като „цената „Aldi“. Веригата за търговия на дребно „Aldi“ получава всеки четвъртък между 11,00 ч. и 11,30 ч. оферти от доставчиците си и след това прави насрещно предложение, като „цената „Aldi“, заплащана на доставчиците, обикновено се определя към 14,00 ч. От втората половина на 2002 г. „цената „Aldi“ започва да се използва все повече като показател за изчисляване на цената на бананите за редица други сделки, по-конкретно тези на марковите банани (съображения 34 и 104 от спорното решение).

14

Според Комисията адресатите на спорното решение установяват двустранни контакти, предхождащи определянето на цените, по време на които обсъждат ценообразуващи фактори при бананите — т.е. фактори, свързани с референтните цени за следващата седмица — или обсъждат или разкриват ценови тенденции и/или индикации за референтните цени за следващата седмица. Тези контакти се осъществяват обикновено в сряда, преди съответните предприятия да определят референтните си цени, и всички са свързани с бъдещите референтни цени (съображение 51 и сл. от спорното решение).

15

Dole Food осъществява двустранни контакти както с Chiquita, така и с Weichert. Chiquita знае за контактите, предхождащи определянето на цените, или поне допуска, че съществуват такива контакти между Dole Food и Weichert (съображение 57 от спорното решение).

16

Целта на тези двустранни контакти, предхождащи определянето на цените, е да се намали несигурността относно поведението на предприятията във връзка с референтните цени, които те е трябвало да определят в четвъртък сутрин (съображение 54 от спорното решение).

17

След определянето им в четвъртък сутрин, съответните предприятия си разменят на двустранна основа референтните си цени. Този последващ обмен им дава възможност да контролират индивидуалните решения за определяне на цените с оглед на осъществените преди това контакти, предхождащи определянето на цените, и засилва връзките им на сътрудничество (съображения 198—208, 227, 247, 273 и сл. от спорното решение).

18

Според Комисията референтните цени служат най-малкото като сигнали, тенденции и/или индикации за пазара, що се отнася до предвижданото развитие на цената на бананите, и са важни за търговията с банани и за постиганите цени. Освен това при някои сделки чрез използването на формули, основани на референтните цени, цената се свързва пряко с референтната цена (съображение 115 от спорното решение).

19

Комисията смята, че при определянето на поведението си на пазара съответните предприятия неизбежно са вземали предвид получаваната от конкурентите информация, като Chiquita и Dole Food дори изрично са го признали (съображения 228 и 229 от спорното решение).

20

Комисията заключава, че осъществяваните между Dole Food и Chiquita и между Dole Food и Weichert контакти, предхождащи определянето на цените, са можели да повлияят на прилаганите от операторите цени, били са свързани с определянето на цените и са довели до съгласувана практика, чиято цел е била ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО (съображения 54 и 271 от спорното решение).

21

Според нея всички описани в спорното решение тайни споразумения съставляват едно-единствено продължено нарушение, чиято цел е ограничаване на конкуренцията в Европейската общност по смисъла на член 81 ЕО. Комисията приема, че Chiquita и Dole Food носят отговорност за това едно-единствено продължено нарушение в неговата цялост, докато Weichert следва да носи отговорност само за частта от нарушението, свързана с тайните споразумения с Dole Food (съображение 258 от спорното решение).

22

Като се има предвид, че пазарът на банани в Северна Европа се характеризира с търговски обмен на значителни количества между държавите членки и че тайните практики са обхващали голяма част от Общността, Комисията приема, че посочените споразумения са имали осезаемо отражение върху търговията между държавите членки (съображение 333 и сл. от спорното решение).

23

Що се отнася до изчисляването на размера на глобите, Комисията прилага Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките“) и Известието относно сътрудничеството.

24

Тя определя основен размер на подлежащата на налагане глоба, който е между 0 % и 30 % от стойността на съответните продажби на предприятието в зависимост от степента на тежест на нарушението, умножен по броя години на участие на предприятието в нарушението, и допълнителен размер между 15 % и 25 % от стойността на продажбите, за да бъдат възпрени предприятията да участват в незаконни действия (съображение 448 от спорното решение).

25

Основният размер на подлежащата на налагане глоба е намален с 60 % за всички адресати на спорното решение поради особения регулаторен режим в сектора на бананите и защото предмет на съгласуването са референтните цени (съображение 467 от спорното решение). На Weichert, което не е било уведомено за контактите между Dole Food и Chiquita, предхождащи определянето на цените, е предоставено намаление от 10 % (съображение 476 от спорното решение).

26

Chiquita се ползва от освобождаване от глоби по силата на Известието относно сътрудничеството (съображения 483—488 от спорното решение). Нито за Dole Food, нито за Del Monte и Weichert са извършвани други корекции.

27

Спорното решение по-специално съдържа следните разпоредби:

„Член 1

Следните предприятия са нарушили член 81 [ЕО] с участието си в съгласувана практика, при която са съгласували [референтните] цени на бананите:

[…]

Нарушението е обхванало следните държави членки: Австрия, Белгия, Германия, Дания, Люксембург, Нидерландия, Финландия и Швеция.

Член 2

За горепосочените нарушения се налагат следните глоби:

[…]“.

28

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 24 декември 2008 г., дружествата Dole искат спорното решение да бъде отменено, а наложената им с него глоба да бъде отменена или намалена.

29

В съдебното заседание на 25 януари 2012 г. дружествата Dole представят писмено изявление, получено от преписката на Комисията, и искат то да бъде приложено към материалите по делото, на което Комисията възразява.

30

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата. По-специално в точки 40—48 от обжалваното съдебно решение той приема, че представеният от дружествата Dole документ в съдебното заседание е недопустим.

31

Дружествата Dole искат от Съда:

32

Комисията иска от Съда:

33

С първата част от първото си основание дружествата Dole твърдят, че вместо да констатира липса в спорното решение на мотиви, Общият съд разрешава на Комисията да се позове за първи път в хода на съдебното производство на ключов елемент от икономическия контекст, в който се вписва поведението, за което тя упреква предприятията. В това отношение дружествата Dole били посочили в първоинстанционното производство, че Комисията не е мотивирала тезата си, че целта на контактите, предхождащи определянето на цените, е съгласуване на цените, макар референтните цени на Chiquita и DFFE да се отнасяли до банани, които не се продавали при условията на конкуренция едни с други в една и съща седмица.

34

В точка 134 от обжалваното съдебно решение Общият съд оправдал тази липса на мотиви и приел, че с направените пред него уточнения само се изяснявали мотивите, които вече се съдържат в спорното решение. Така Общият съд пренебрегнал задълженията на Комисията, произтичащи от член 253 ЕО, и нарушил член 48, параграф 2 от процедурния си правилник. С това Общият съд нарушил и правото на защита на дружествата Dole.

35

В точка 127 от обжалваното съдебно решение Общият съд изтъква, че в съображения 4, 5, 32, 34, 104, 141—143, 182, 196 и 287 от спорното решение Комисията е изяснила „становището си относно наличието на един-единствен съответен продукт, а именно пресните банани, спецификата на този продукт — плод, който се внася зелен и се предлага за консумация на потребителите, след като е узрял и е станал жълт, — условията на организация на процеса на зреене и последващото пускане на пазара на бананите, процеса на търговски преговори с референтните цени и съществуващата връзка между референтните цени на зелените и жълтите банани“.

36

В точка 128 от същото решение Общият съд уточнява, че „в хода на административното производство не са изложени доводите на [дружествата Dole], с които те се опитват да докажат по същество липсата на връзка и на синхрон между дейностите на [Dole Food] и на Chiquita, която води до невъзможност за тайно споразумение относно референтните цени чрез двустранни контакти“. Тази констатация не се оспорва.

37

При това положение, от една страна, в точка 135 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е заключил, че в спорното решение Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране, произтичащо от член 253 ЕО, тъй като от последното решение достатъчно ясно следва, че Комисията не е счела за релевантно провежданото от дружествата Dole разграничение между съществуващите според тях пазари на зелени и на жълти банани.

38

От друга страна, доколкото дружествата Dole изтъкват това разграничение за първи път в жалбата си в първоинстанционното производство, в точки 133 и 134 от обжалваното съдебно решение Общият съд е имал основание да приеме, че няма да наруши член 48, параграф 2 от процедурния си правилник, ако позволи на Комисията да защити преценката си, съдържаща се в спорното решение, като представи данни в хода на производството.

39

Следователно твърдението, че първата част от първото основание е налице, е неоснователно.

40

С втората част от първото си основание дружествата Dole твърдят, че с отхвърлянето на представените от тях доказателства срещу основание, което Комисията изложила за първи път в писмената си дуплика, Общият съд е нарушил правото на защита на жалбоподателите. Комисията се опитала да обоснове твърдението, че „няма никаква съществена разлика между „зелената референтна цена“ и „жълтата референтна цена“ на бананите, позовавайки се на приложение към тази писмена дуплика, от което личало, че търговецът на дребно Aldi обявява всеки четвъртък цената, която би платил, за да закупи жълти банани. Оттук тя направила извода, че жълтата и зелената референтна цена са взаимозаменяеми в една и съща седмица, тъй като обявяваната от Aldi покупна цена на жълти банани имала важна роля при определянето на реалните цени на зелените банани от DFFE.

41

Този извод бил неправилен, но дружествата Dole получили възможността да изложат доводите си едва в съдебното заседание пред Общия съд. Жалбоподателите припомнят, че в него те са посочили, че обявяваната от Aldi цена се отнася за жълтите банани, които този търговец на дребно закупува две седмици по-късно, когато закупилите зелени банани от DFFE търговци, организиращи процеса на зреене/дистрибутори продават бананите, станали жълти, на конкуриращите се с Aldi търговци на дребно.

42

За да подкрепят доводите си, в съдебното заседание пред Общия съд дружествата Dole представили писмено изявление, получено от преписката на Комисията, което потвърждавало тези факти и оспорвало извода на Комисията. Общият съд обаче отхвърлил това доказателство като недопустимо, приемайки в точка 46 от обжалваното съдебно решение, че в писмената си дуплика Комисията не е изтъкнала нов довод, а просто е възпроизвела текста от спорното решение.

43

Общият съд обаче не придружил този мотив от обжалваното съдебно решение с никакво обяснение или позоваване.

44

Трябва да се припомни, подобно на Общия съд в точки 40—42 от обжалваното съдебно решение, че съгласно член 48, параграф 1 от процедурния му правилник страните могат да привеждат доказателства в подкрепа на своите твърдения и в писмената реплика или в писмената дуплика, като тази разпоредба обаче предвижда, че те следва да посочат мотиви за късното представяне на привежданите доказателства. Това задължение предполага на съда да бъде признато право да проверява обосноваността на мотивите за късното представяне на приведените доказателства, а ако молбата не е достатъчно обоснована от правна страна, и правото да не ги приеме (решение Gaki-Kakouri/Съд, C‑243/04 P, EU:C:2005:238, т. 33).

45

В настоящия случай се налага изводът, че референтната цена „Aldi“ вече е била предмет на дискусия в административното производство, че е обсъждана в спорното решение и че обхватът и значението ѝ са били предмет на спор между страните от самото начало на писмената фаза на първоинстанционното производство, както припомня генералният адвокат в точка 36 от заключението си. Ето защо, обратно на доводите на жалбоподателите, изобщо не става дума за нов фактор, представен за първи път в производството с писмената дуплика на Комисията.

46

Дружествата Dole не са изложили никакъв довод за невъзможността да представят документа, на който се позовават, на етапа на първоинстанционната им жалба или пък на етапа на писмената им реплика, така че в точка 48 от обжалваното съдебно решение Общият съд е можел да постанови, без да допусне грешка при прилагане на правото, че този документ е представен късно, на етапа на съдебното заседание, и съответно да не го приеме.

47

Следователно твърдението, че втората част от първото основание е налице, е неоснователно.

48

С третата част от първото си основание дружествата Dole твърдят, че с отхвърлянето на приложение C.7 към писмената им реплика като недопустимо Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е нарушил правото им на защита. Водени от желанието си да оспорят няколко довода на Комисията — които се съдържали в писмената ѝ защита и с които тя твърдяла, че жалбоподателите са направили изявления, представляващи признание на факта, че референтните цени имат връзка с реалните цени — те представили приложение C.7, от което личало, че тези изявления са ирелевантни в настоящия случай, тъй като били извадени от контекста им.

49

Обратно на постановеното от Общия съд в точки 461—470 от обжалваното съдебно решение, изложените в писмената им реплика доводи щели да му дадат възможност да се произнесе по въпроса. По-специално приложение C.7 не било продължение на писмената им реплика, не съдържало никакво допълнително основание или довод и с него само се представяли доказателства в подкрепа на доводите, съдържащи се в репликата.

50

Трябва да се припомни, че за да е допустим(а) искът или жалбата пред Общия съд, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори да са приложени към исковата молба или жалбата, не може да компенсира липсата на съществена част от правните доводи, които следва да бъдат посочени в исковата молба или жалбата (вж. решение MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 40 и цитираната съдебна практика).

51

В настоящия случай е достатъчно да се отбележи, че видно от анализа на преписката в първоинстанционното производство, Общият съд правилно е заключил, че представените писмени становища не съдържат никакво обяснение във връзка с твърдението на дружествата Dole, че Комисията извадила някои изявления от техния контекст, тъй като в писмената реплика просто се препраща към приложение C.7, и че следователно от писмените становища на дружествата Dole за Общия съд не е било възможно да установи какви са претенциите им.

52

Следователно твърдението, че третата част от първото основание е налице, е неоснователно.

53

С четвъртата част от първото си основание дружествата Dole поддържат, че поради причините, изложени в рамките на първите три части от настоящото основание, Общият съд е нарушил принципа на равни процесуални възможности, като е разрешил на Комисията да въведе нови основания и доводи, а същевременно е възпрепятствал дружествата Dole да отговорят на тези основания и доказателства. Това представлявало отделно нарушение на правото им на защита, доколкото били поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с Комисията.

54

Предвид факта, че твърденията, че първите три части от първото основание са налице, са неоснователни, твърдението за нарушение на принципа на равни процесуални възможности също е неоснователно.

55

С петата част от първото си основание дружествата Dole твърдят, че Общият съд не е установил правилно фактите, тъй като само поставил устно въпроси на юридическия съветник на дружествата Dole, без да отбележи в протокола от съдебното заседание нито въпросите, нито отговорите, и да предприеме предвидените в член 65 от процедурния му правилник действия по събиране на доказателства, за да разгледа съществените въпроси, по които във всеки случай показал объркването си по време на съдебното заседание.

56

В точки 203 и 630 от обжалваното съдебно решение Общият съд за пръв път изразил съмнения за достоверността на някои предоставени от дружествата Dole доводи и данни, при положение че тези съмнения трябвало да могат да бъдат разсеяни чрез искане за представяне на документи или свидетелски показания като способ за събиране на доказателства.

57

Ето защо, като не предприел действия за събиране на доказателства, за да установи някои считани за относими факти, Общият съд нарушил правилата и принципите относно събирането на доказателства и не изпълнил задължението си за провеждане на разследване. Така Общият съд нарушил и правото на защита на дружествата Dole.

58

Като начало, съгласно постоянната съдебна практика Общият съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по висящите пред него дела. Наличието или липсата на доказателствен характер на материалите по делото попада в обхвата на неговата самостоятелна преценка на фактите, която остава извън контрола на Съда в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на представените на Общия съд доказателства или когато от съдържащите се в преписката документи проличава неточност на фактическите констатации на последния (решение Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 163 и цитираната съдебна практика).

59

По-нататък, оспорваните от Комисията твърдения на дружествата Dole сами по себе си не доказват, че отговорите на въпросите в съдебното заседание и последващият анализ на преписката не са били достатъчни на Общия съд, за да вземе информирано решение относно естеството на референтните цени. Ето защо от посочените твърдения няма как да се изведе задължение за Общия съд да предприема действия по събиране на доказателства.

60

Накрая, що се отнася до точки 203 и 630 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се отбележи, че в тях Общият съд просто прилага принципи, уреждащи тежестта на доказване.

61

Следователно твърдението, че петата част от първото основание е налице, е неоснователно.

62

С оглед на изложеното дотук твърдението, че първото основание е налице, трябва да се отхвърли като неоснователно.

63

С второто си основание дружествата Dole твърдят, че Общият съд е изопачил фактите относно естеството на референтните цени, обявявани съответно от DFFE, Weichert и Chiquita.

64

Първо, дружествата Dole посочват, че в точки 152, 182 и 184 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че DFFE обявявало жълта референтна цена, а в точка 232 от същото решение — че всички вносители определяли зелена референтна цена, която след това служела за основа за определянето на жълта референтна цена. В първоинстанционното производство обаче дружествата Dole уточнили, че DFFE е обявявало само зелена референтна цена и никога не е обявявало или определяло жълта референтна цена.

65

Второ, с изразеното в точка 232 от обжалваното съдебно решение становище Общият съд пренебрегнал естеството на обявяваната от Weichert референтна цена, тъй като това дружество установявало само зелена референтна цена, обявявана след тази на DFFE. Нямало никакви доказателства в подкрепа на извода на Общия съд.

66

Трето, със същото становище Общият съд изопачил фактите относно естеството на обявяваната от Chiquita референтна цена, понеже, видно от доказателствата, практиката на Chiquita (и само на Chiquita) била да обявява жълта референтна цена и от нея да определя зелена референтна цена.

67

Освен това нямало никакви доказателства, от които да личи, че референтната цена на Chiquita се отнасяла за продавани две седмици по-късно банани. Това предположение на Комисията било в разрез с пазарната реалност и със съдържащите се в преписката ѝ доказателства. Следователно обявяваните от DFFE и Chiquita в една и съща седмица референтни цени се отнасяли за различни стоки.

68

Изопачаването на тези факти довело Общия съд до неправилния извод, че съществувала практика, изразяваща се в преобразуване на зелените и жълтите референтни цени помежду им, и че всички референтни цени на DFFE, Weichert и Chiquita се отнасяли за банани, намиращи се в една и съща седмица от периода на зреене. Твърдяното от Комисията съгласуване на цените било невъзможно, така че Общият съд неправилно го взел предвид в точка 248 от обжалваното съдебно решение.

69

В допълнение, посоченото изопачаване на фактите довело Общия съд до неправилния извод в точка 232 от обжалваното съдебно решение, че референтните цени съвпадали с реалните цени и били задължително предварително условие за продажбата на всички банани. Всъщност употребата на израза „зелена цена“ показвала, че вносителите обявяват всеки четвъртък реалните си цени на клиентите. В четвъртък обаче те обявявали само референтните си цени, а реалната зелена цена била договаряна с клиента след това.

70

Като начало, от обжалваното съдебно решение следва — обратно на твърденията на дружествата Dole — че Общият съд е взел предвид естеството на референтните цени, разликата спрямо реалните цени, общото функциониране на пазара и особеностите на вътрешните процедури на Chiquita, Dole Food и Weichert. Всъщност тези различни фактически аспекти се разглеждат по-специално съответно в точки 143, 144 и 206, 127 и 137—142, 150 и сл., 158 и сл., както и 252, 254 и 255 от това решение.

71

По-нататък, в точки 152 и 184 от същото решение Общият съд говори за жълта цена на Dole, а не, както твърдят дружествата Dole, за жълта референтна цена. Изразът „референтни цени“ не присъства и в точка 232 от обжалваното съдебно решение.

72

Освен това, дори — както посочва генералният адвокат в точка 66 от заключението си — точка 182 от обжалваното съдебно решение да съдържа редакционна грешка, понеже там се говори за „жълта референтна цена“, оттук няма как да се направи извод, че Общият съд се е объркал, нито пък че е налице някакво изопачаване на доказателства.

73

Накрая, доводът, че бананите на Chiquita и на Dole Food, за които референтните цени са били обявявани в един и същ ден, не са се продавали в едни и същи седмици и съответно не са се конкурирали помежду си, във всеки случай трябва да се отхвърли като неотносим.

74

Всъщност посочената липса на синхрон на продажбите — дори да се приеме за доказана — във всеки случай не оборва констатациите на Общия съд, основани на изхождащи от самите засегнати предприятия доказателства, като цитираните в точки 201 и 220 от обжалваното съдебно решение, от които е видно, че зелените и жълтите референтни цени е можело да се преобразуват помежду си и че според признанието на самото предприятие Chiquita определянето на жълтата референтна цена от същото се е влияело от развитието на обявяваните от Dole Food референтни цени.

75

С оглед на изложеното дотук второто основание трябва да бъде отхвърлено.

76

С първата част от третото си основание дружествата Dole твърдят, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, тъй като приел за правилен анализа на Комисията на структурата на пазара.

77

Според тях в точка 353 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че Комисията правилно е приела и отчела факта, че Dole Food, Chiquita и Weichert притежават значителна част от пазара и че последният не може да се характеризира като пазар, на който предлагането е разпокъсано. Този извод се основавал изключително на предоставените от Комисията данни за пазарните дялове, от които следва, че сборът от продажбите на дружествата Dole, Chiquita и Weichert като стойност е представлявал около 45—50 % от продажбите (точка 345 от обжалваното съдебно решение), а като количество — 40—45 % от видимото потребление (точка 350 от обжалваното съдебно решение).

78

В първоинстанционното производство дружествата Dole били посочили, че тези пазарни дялове са двойно по-големи от посочените такива от независимо разследване. Те били прекалено високи, тъй като според дружествата Dole Комисията събрала продажбите на жълти и зелени банани в числителя, докато използваната в знаменателя стойност била определена според вноса, който засягал само зелените банани. Това изчисляване обаче водело до пазарни дялове, надхвърлящи 100 %, защото например продаваните от дружествата Dole жълти банани, които те били купили зелени от друг вносител, ще се включат както в техните жълти продажби, така и в зелените продажби на вносителя, докато знаменателят включва само продажбите на зелени банани.

79

Комисията била наясно с трудностите относно оценката на притежаваните от въпросните дружества пазарни дялове на пазара на пресни банани. Общият съд обаче се произнесъл въз основа на предоставените от Комисията данни, без да поиска допълнителна информация или да направи анализ на посочените проблеми. Той също така допуснал грешка при прилагане на правото в обжалваното съдебно решение, доколкото в точка 352 от него отхвърлил доводите на дружествата Dole, основани на разграничението между жълтите и зелените банани, и приел тезата на Комисията, че за изчисляване на пазарните дялове трябва да се отчитат само пресните банани.

80

Както отбелязва генералният адвокат в точки 82 и 83 от заключението си, от една страна, в писмените си бележки пред Общия съд Dole Food единствено твърди, че определените от Комисията пазарни дялове са преувеличени. По-специално Dole Food изобщо не споменава за двойно отчитане на банани поради продажби на зелени банани между вносители, а просто упреква Комисията в бележка под линия за това, че е събрала продажбите на жълти и зелени банани.

81

От друга страна, в съдебното заседание пред Съда Dole Food призна, че предметът на съдържащите се в тези писмени бележки доводи не е бил обсъден по-подробно в съдебното заседание пред Общия съд.

82

При това положение, след като този пункт не е бил повдигнат достатъчно ясно пред Общия съд, последният няма как да бъде упрекван, че в обжалваното съдебно решение не е направил по-задълбочен анализ на посочения въпрос.

83

Съгласно постоянната съдебна практика задължението на Общия съд да мотивира актовете си не може да се тълкува в смисъл, че същият е длъжен да отговаря подробно на всеки довод, посочен от ищеца или жалбоподателя, особено когато този довод не е достатъчно ясен и точен (решение FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 91 и цитираната съдебна практика).

84

Следователно твърдението, че първата част от третото основание е налице, трябва да се отхвърли като неоснователно.

85

С втората част от третото си основание дружествата Dole поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото в точка 261 от обжалваното съдебно решение е заключил, че при преценката дали обменът на информация представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта Комисията не е длъжна да уточнява кои от обсъжданите теми попадат в обхвата на такова ограничаване с оглед на целта.

86

Според твърденията на дружествата Dole, пред Общия съд те са посочили, че описанието в спорното решение на темите, до които се отнасят предхождащите определянето на цените контакти, е твърде общо, за да могат със сигурност да определят бъдещото си поведение на пазара и да определят дали направената от Комисията оценка е правилна. Освен това, доколкото честотата или периодичността на обмена на информация е важен фактор за преценката на законосъобразността на този обмен, за да може да се определи тази честота или периодичност, било задължително Комисията да уточни за кои теми се счита, че са част от нарушението.

87

Като отхвърлил тези доводи с мотива, че Комисията не е длъжна да съставя изчерпателен списък на фактори, които трябва да се разглеждат като незаконни в съответния сектор, Общият съд не съобразил, от една страна, че не всички обсъждания на факторите, които могат да са релевантни за определянето на цената, са достатъчно вредоносни, за да има основание да бъдат квалифицирани като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. От друга страна, това не давало отговор на довода за необходимостта от съставяне на изчерпателен списък с цел съответното предприятие да може да провери дали анализът на Комисията е обоснован, като например анализа на честотата на контактите, считани от нея за неправомерни.

88

С третата част от третото си основание дружествата Dole твърдят, че Общият съд е допуснал и друга грешка, доколкото в точки 265, 266 и 376 от обжалваното съдебно решение приема, че Комисията е описала достатъчно точно ценообразуващите фактори, обменът на информация за които представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

89

Дружествата Dole отбелязват, че съгласно спорното решение обменът на информация относно количествата не е бил част от нарушението, за което им се търси отговорност, докато в писмената си защита пред Общия съд Комисията представила подробно описание на съставляващите нарушението контакти, което съдържало въпросната информация.

90

В цитираните точки от обжалваното съдебно решение Общият съд заключил, че видно от точки 136, 149 и 185 от спорното решение, въпросният обмен на информация относно количествата не е част от неправомерното поведение, понеже се е извършвал преди контактите, предхождащи определянето на цените. Това становище обаче било неправилно, тъй като самите тези точки показвали, че обменът на информация относно количествата се е извършвал едновременно с посочените контакти. Ето защо, обратно на констатацията на Общия съд, от спорното решение не следвало ясно, че този обмен не е част от контактите, предхождащи определянето на цените.

91

В допълнение, не ставало ясно дали Комисията е приела, че неофициалният обмен на информация относно промишлеността като цяло е част от нарушението. По-специално Общият съд не проверил дали тази конкретна тема е била умишлено пропусната в списъка на установените от Комисията теми, за които тя твърди, че са неправомерни.

92

Следователно изводът на Общия съд се основавал на изопачаване на спорното решение и на писмената защита на Комисията. Липсата на уточнение по тези теми попречила на дружествата Dole да проверят обосноваността на анализа на Комисията, що се отнася до квалифицирането на някои действия като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта и до определянето на честотата на контактите.

93

Според постоянната съдебна практика, от една страна, изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Що се отнася конкретно до мотивирането на индивидуалните решения, задължението за мотивирането на този тип решения има за цел, освен да позволи съдебен контрол, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението евентуално страда от порок, който е основание за оспорване на неговата действителност (решение Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 115 и цитираната съдебна практика).

94

От друга страна, изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от него, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение Ziegler/Комисия, EU:C:2013:513, т. 116 и цитираната съдебна практика).

95

В настоящия случай най-напред, в точки 253—255 от обжалваното съдебно решение, Общият съд цитира изявленията на съответните предприятия относно обменяната информация при контактите, предхождащи определянето на цените.

96

В точка 256 от посоченото решение той е направил извод, че Комисията е установила два вида информация, а именно ценообразуващите фактори, т.е. важни фактори за определянето на референтните цени за следващата седмица, както и ценовите тенденции и индикациите за референтните цени за следващата седмица преди определянето на тези референтни цени.

97

По-нататък, в точки 262—264 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че според изявленията на дружествата Dole предмет на контактите са били фактори, оказващи влияние върху предлагането спрямо търсенето, пазарните условия и развитието на цените.

98

Накрая, в точки 266 и 376 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че дружествата Dole не оспорват констатацията на Комисията, че данните за внасяните количества не са част от контактите, предхождащи определянето на цените.

99

Ето защо Общият съд е можел да приеме, без да допусне грешка при прилагане на правото, че предвид обстоятелствата в настоящия случай Комисията е установила достатъчно точно кое е неправомерното поведение и съответно е изпълнила задължението си за мотивиране.

100

По-специално в точка 261 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно приема, че член 253 ЕО не задължава Комисията да включва в спорното решение изчерпателен списък с фактори, които не могат да бъдат предмет на обмен на информация между конкуренти.

101

Следователно твърдението, че втората и третата част от третото основание са налице, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

102

С четвъртата част от третото си основание дружествата Dole твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не разгледал довода им, че служителите на Chiquita и на DFFE не са можели да обменят важна информация за тенденциите при референтните цени, защото не са имали правомощията да определят тези цени като крайна инстанция — нещо, което Комисията не оспорвала. Според дружествата Dole това означавало, че всички тези разговори не са можели да намалят в достатъчна степен несигурността, така че да се стигне до съгласуване на референтните цени. Ето защо, обратно на констатацията на Общия съд, тези дружества не се ограничили само до твърдението, че дружеството им не носи отговорност за поведението на служителите, участвали в този обмен на информация.

103

Както правилно отбелязва Комисията, доводите на дружествата Dole почиват на неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение, тъй като в точки 578—582 от същото решение Общият съд е преценил подробно доводите им относно отговорността на участвалите служители.

104

Следователно твърдението, че четвъртата част от третото основание е налице, е неоснователно.

105

С петата част от третото си основание дружествата Dole твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при правната квалификация на фактите, доколкото приел, че контактите, предхождащи определянето на цените, представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Според дружествата Dole осъщественият обмен на информация не може да се счита за годен да премахне несигурността относно планираното поведение на съответните предприятия във връзка с определянето на реалните цени.

106

От една страна, контактите, предхождащи определянето на цените, се осъществявали от служители, които не отговаряли за определянето на референтните цени. От друга страна, доколкото тези контакти засягали тенденциите при референтните цени, те не можели да намалят несигурността относно реалните цени. В това отношение всички участвали в разследването на Комисията оператори на пазара посочили, че референтните цени са били много далеч от реалните цени. Освен това Комисията не констатирала, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта при същия вид обмен на информация с участието на две други предприятия.

107

В точки 540, 541, 548 и 549 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърлил тези доводи, като неправилно натоварил дружествата Dole с тежестта да докажат, че обменът на информация не е можел да премахне несигурността относно развитието на реалните цени. Всъщност Комисията трябвало да докаже, че обменът на информация представлява нарушение. Според дружествата Dole от съдебната практика следва, че възможността даден обмен на информация да има определено влияние върху цените не е достатъчна, за да се установи наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Комисията обаче не можела да представи такива доказателства поради ненадеждността на връзката между движенията на референтната цена и тези на реалната цена.

108

В допълнение, доколкото Общият съд отхвърля довода на дружествата Dole, изведен от изявленията на друго предприятие — тъй като в точка 516 от обжалваното съдебно решение приел, че „изявленията на това предприятие трябва да се преценяват в контекста им, а именно на предприятие, адресат на изложението на възраженията, което оспорва антиконкурентното поведение, за което е упреквано“, — тези дружества твърдят, че Общият съд е нарушил принципа на презумпцията за невиновност и че тежестта на доказване се носи от Комисията.

109

Накрая, дружествата Dole поддържат, че контактите, които са предхождали определянето на цените и са се отнасяли до ценообразуващите фактори, не е било възможно да премахнат несигурността относно планираното от съответните предприятия поведение. В частност дружествата Dole посочват, че според извода на Общия съд обменът на информация за промишлеността като цяло е бил „безобиден“, че спорното решение не включва информацията относно количествата като част от нарушението и че по мнение на Общия съд метеорологичните условия са публична информация, която може да се получи от други източници.

110

Доколкото Общият съд приема, че контактите, предхождащи определянето на цените, все пак разкриват мнението на конкурентите по тези фактори, дружествата Dole твърдят, че предвид относимата съдебна практика обменът на мнения за метеорологичните условия не може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като тези обсъждания били толкова отдалечени от определянето на реалните цени, че не можели да намалят несигурността и да позволят съгласуване на цените на тези стоки.

111

Трябва да се констатира — обратно на твърдяното от Комисията — че дружествата Dole не искат от Съда просто да направи нова преценка на фактите, а твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото. Следователно твърдението, че настоящата част е налице, е допустимо.

112

Колкото до въпроса по същество, трябва да се припомни, че за да попадне в обхвата на забраната по член 81, параграф 1 ЕО, споразумението, решението на сдружение на предприятия или съгласуваната практика трябва да има „за своя цел или резултат“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

113

В това отношение от практиката на Съда следва, че при някои видове съгласуване между предприятия степента на вредност за конкуренцията е достатъчна, за да може да се счита, че не е необходимо да се разгледат техните последици (решение CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 49 и цитираната съдебна практика).

114

Тази съдебна практика следва от обстоятелството, че определени форми на съгласуване между предприятията могат по самото си естество да се разглеждат като увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция (решение CB/Комисия, EU:C:2014:2204, т. 50 и цитираната съдебна практика).

115

Следователно е прието, че за някои тайни действия, като тези, които водят до хоризонтално ценообразуване от картелите, може да се счита, че е толкова вероятно да имат негативни последици по-специално за цената, количеството или качеството на стоките и услугите, че за целите на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО може да се приеме, че не е необходимо да се доказват конкретните им последици за пазара. Всъщност опитът показва, че подобни действия водят до намаляване на производството и увеличаване на цените, при което се стига до лошо разпределяне на ресурсите в ущърб по-специално на потребителите (решение CB/Комисия, EU:C:2014:2204, т. 51 и цитираната съдебна практика).

116

Ако обаче анализът на даден вид съгласуване между предприятия не показва достатъчна степен на вредност за конкуренцията, трябва да се разгледат последиците от него, а за да се определи дали такова поведение е сред визираните от член 81, параграф 1 ЕО, е необходимо да са налице обстоятелства, от които да се установява че всъщност конкуренцията е била в значителна степен или предотвратена, или ограничена, или нарушена (вж. в този смисъл решение CB/Комисия, EU:C:2014:2204, т. 52 и цитираната съдебна практика).

117

Съгласно практиката на Съда, за да се прецени дали определен вид съгласуване между предприятия има достатъчна степен на вредност, за да се счита за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, следва да се разгледат по-специално преследваните с него цели, както и икономическият и правен контекст, в който то се вписва. При преценката на този контекст следва да се вземе предвид и естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и структурата на съответния пазар или пазари (вж. в този смисъл решение CB/Комисия, EU:C:2014:2204, т. 53 и цитираната съдебна практика).

118

Освен това, макар и намерението на страните да не представлява необходим елемент за установяване на ограничителния характер на даден вид съгласуване между предприятия, няма забрана органите в областта на конкуренцията или националните юрисдикции и тези на Съюза да го вземат предвид (вж. в този смисъл решение CB/Комисия, EU:C:2014:2204, т. 54 и цитираната съдебна практика).

119

По отношение по-специално на обмена на информация между конкуренти следва да се припомни, че критериите за координация и сътрудничество, съставляващи съгласувана практика, трябва да се разбират в светлината на концепцията, присъща на разпоредбите на Договора относно конкуренцията, според която всеки икономически оператор трябва да определя самостоятелно политиката, която възнамерява да следва на общия пазар (решение T-Mobile Netherlands и др., C‑8/08, EU:C:2009:343, т. 32 и цитираната съдебна практика).

120

Макар това изискване за самостоятелност да не изключва правото на икономическите оператори да се адаптират разумно спрямо установеното или очакваното поведение на своите конкуренти, то все пак категорично не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между такива оператори, който може да повлияе на поведението на пазара на настоящ или потенциален конкурент или да разкрие пред подобен конкурент поведението, което операторът е решил или което планира да възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или резултат да създадат условия на конкуренция, които не биха отговаряли на нормалните условия на разглеждания пазар, предвид естеството на доставяните стоки или услуги, на значението и броя на предприятията, както и на обема на посочения пазар (решение T-Mobile Netherlands и др., EU:C:2009:343, т. 33 и цитираната съдебна практика).

121

Съответно Съдът е постановил, че обменът на информация между конкуренти може да противоречи на правилата на конкуренция, когато намалява или премахва степента на несигурност относно функционирането на съответния пазар, с произтичащо като последица от това ограничаване на конкуренцията между предприятия (решения Thyssen Stahl/Комисия, C‑194/99 P, EU:C:2003:527, т. 86 и T-Mobile Netherlands и др., EU:C:2009:343, т. 35 и цитираната съдебна практика).

122

В частност следва да се приеме, че антиконкурентна цел има обменът на информация, който може да премахне несигурността в съзнанието на заинтересованите лица относно датата, обхвата и начините на адаптация на пазарното поведение, която съответните предприятия трябва да осъществят (вж. в този смисъл решение T-Mobile Netherlands и др., EU:C:2009:343, т. 41).

123

Освен това дадена съгласувана практика може да има антиконкурентна цел, макар практиката да няма пряка връзка с потребителските цени. Всъщност текстът на член 81, параграф 1 ЕО не позволява за забранени да се считат само съгласуваните практики, които имат непосредствено действие върху платената от крайните потребители цена (вж. в този смисъл решение T-Mobile Netherlands и др., EU:C:2009:343, т. 36).

124

Напротив, от член 81, параграф 1, буква а) ЕО следва, че съгласуваните практики могат да имат антиконкурентна цел, ако „пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията“ (решение T-Mobile Netherlands и др., EU:C:2009:343, т. 37).

125

Във всеки случай, подобно на другите свързани с конкуренцията правила на Договора, член 81 ЕО цели да защити не само преките интереси на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция. Ето защо установяването на наличието на антиконкурентна цел на дадена съгласувана практика не може да бъде обвързано с условието за съществуване на пряка връзка между последната и потребителските цени (решение T-Mobile Netherlands и др., EU:C:2009:343, т. 38 и 39).

126

Накрая, следва да се припомни, че видно от самия текст на член 81, параграф 1 ЕО, понятието за съгласувана практика включва, освен съгласуването между съответните предприятия, и произтичащото от това съгласуване поведение на пазара, и причинно-следствена връзка между тези два елемента (решение T-Mobile Netherlands и др., EU:C:2009:343, т. 51 и цитираната съдебна практика).

127

В това отношение Съдът е приел, че до доказване на противното от заинтересуваните оператори следва да се презумира, че предприятията, които участват в съгласуването и които продължават да развиват дейност на пазара, вземат предвид обменената с техните конкуренти информация при определянето на поведението си на този пазар. Съдът по-специално приема, че такава съгласувана практика попада в обхвата на член 81, параграф 1 ЕО дори при липсата на антиконкурентни последици за пазара (решение T-Mobile Netherlands и др., EU:C:2009:343, т. 51 и цитираната съдебна практика).

128

В настоящия случай Общият съд е разгледал в точки 442—585 от обжалваното съдебно решение доводите на дружествата Dole относно релевантността на референтните цени за сектора на бананите и относно отговорността на служителите на Dole Food, участвали в контактите, които предхождат определянето на цените.

129

Както отбелязва генералният адвокат в точки 115 и 116 от заключението си, от изключително подробните констатации на Общия съд е видно, първо, че между дружествата Dole и други предприятия от сектора на бананите е имало двустранни контакти, предхождащи определянето на цените, в рамките на които са били обсъждани съответните им референтни цени и определени ценови тенденции. Освен това тази констатация на Общия съд не се оспорва от дружествата Dole.

130

Второ, в точка 574 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че референтните цени са били важни за съответния пазар, защото, от една страна, са служели най-малкото като сигнали, тенденции или индикации за пазара относно предвижданото изменение на цените на бананите и са били важни за търговията с банани и постиганите цени, и от друга страна, по някои сделки реалните цени са били пряко обвързвани с референтните цени.

131

Трето, в точка 580 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че служителите на Dole, участвали в контактите, които предхождат определянето на цените, са вземали участие във вътрешните срещи за определяне на цените.

132

Също така посочените констатации на Общия съд, от една страна, до голяма степен се основават на изявленията на Dole Food, а от друга, дружествата Dole не са отправили срещу тях никакво оплакване за изопачаване.

133

При това положение Общият съд е можел да приеме, без да допусне грешка при прилагане на правото, че в настоящия случай условията за прилагане на припомнената в точка 127 от настоящото решение презумпция са били изпълнени, поради което дружествата Dole нямат основание да го упрекват, че е нарушил принципите, уреждащи тежестта на доказване и презумпцията за невиновност.

134

Видно е също така, че Общият съд е можел да приеме — както е направил в точки 553 и 585 от обжалваното съдебно решение, — без да допусне грешка при прилагане на правото, за правилен извода на Комисията, че доколкото контактите, предхождащи определянето на цените, са позволявали несигурността у всеки от участниците относно предполагаемото поведение на конкурентите да бъде намалена, те са имали за цел да се постигнат условия на конкуренция, които не отговарят на нормалните пазарни условия, и съответно са довели до съгласувана практика, целяща ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО.

135

Ето защо петата част от третото основание и съответно цялото това основание трябва да бъдат отхвърлени.

136

С първата част от четвъртото си основание дружествата Dole твърдят, че Общият съд е допуснал грешка, като изчислил глобата по-специално въз основа на продажби, реализирани от дъщерни дружества на Dole Food, които не са участвали в установеното нарушение.

137

Дружествата Dole припомнят, че съгласно изложението на възраженията и спорното решение единственото дружество, за което е прието, че е участвало в нарушението, е DFFE, а Dole Food участва и се счита за отговорно само в качеството му на дружество майка. В точки 619—623 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд посочил, че нарушението било извършено от Dole Food, че твърдението за самостоятелност на дъщерните му дружества било част от доводите във връзка с необходимостта от разграничение между зелените и жълтите банани, както и че това твърдение било неотносимо и във всеки случай неоснователно.

138

С тази констатация Общият съд разтълкувал неправилно довода на дружествата Dole, че не може да се налагат глоби, изчислени въз основа на продажбите на банани, реализирани от дружества от групата Dole, които не са участвали в нарушението и които препродавали придобити от DFFE банани. Следователно глобата неправилно се основавала на продажби, реализирани от другите дъщерни дружества на Dole Food.

139

Както отбелязва генералният адвокат в точка 134 от заключението си, доводите на Dole Food почиват на дълбоко неразбиране на постоянната практика на Съда относно отговорността на дружествата майки за картелни нарушения, извършени от изцяло притежавани от тях дъщерни дружества.

140

Съгласно тази съдебна практика понятието за предприятие обозначава всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране. Посоченото понятие трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар от правна гледна точка тази единица да е съставена от няколко физически или юридически лица. Когато подобен стопански субект нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същият следва да отговаря за това нарушение (решение Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., C‑628/10 P и C‑14/11 P, EU:C:2012:479, т. 42 и цитираната съдебна практика).

141

Член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) предвижда, че Комисията може да налага глоби на предприятията, които нарушават член 81 ЕО, като обаче за всяко участващо в нарушението предприятие глобата не може да надхвърля 10 % от общия размер на оборота му за предходната финансова година.

142

Целта на тази разпоредба по-специално е да осигури на глобата достатъчен възпиращ ефект, което оправдава отчитането на големината и икономическата мощ на съответното предприятие, т.е. на цялостните ресурси на извършителя на нарушението (вж. в този смисъл решение Lafarge/Комисия, C‑413/08 P, EU:C:2010:346, т. 102 и цитираната съдебна практика).

143

Всъщност именно търсенето на този достатъчен възпиращ ефект на глобата оправдава отчитането на финансовите възможности на санкционираното предприятие (вж. решение Lafarge/Комисия, EU:C:2010:346, т. 104).

144

Ето защо Комисията трябва да прецени — във всеки конкретен случай и с оглед на неговия контекст и на преследваните цели от установения в Регламент № 1/2003 санкционен режим — търсените последици за съответното предприятие, като вземе предвид оборота, който отразява действителното икономическо положение на това предприятие в периода, през който е извършено нарушението (решение Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, EU:C:2007:326, т. 25).

145

Съгласно постоянната практика на Съда при определянето на размера на глобата могат да се вземат предвид както общият оборот на предприятието, който предоставя данни, макар приблизителни и несъвършени, за размера и икономическата мощ на това предприятие, така и частта от този оборот, която произтича от продажбата на стоките, предмет на нарушението, и която следователно може да предостави данни за мащаба на това нарушение (решения Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, EU:C:1983:158, т. 121, Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 243 и Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, EU:C:2006:328, т. 100).

146

От практиката на Съда следва, че макар член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 да оставя на Комисията свобода на преценка, той все пак ограничава нейното упражняване, като въвежда обективни критерии, към които тя трябва да се придържа. По този начин, от една страна, размерът на глобата, която може да бъде наложена на предприятие, има предел, който може да бъде изразен в цифри и е абсолютен, така че максималният размер на глобата, която може да бъде наложена на дадено предприятие, може да бъде определен предварително. От друга страна, упражняването на това право на преценка е ограничено и от правилата за поведение, които Комисията сама си е наложила (вж. в този смисъл решение Schindler Holding и др./Комисия, C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 58).

147

В това отношение съгласно точка 13 от Насоките „[п]ри определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено […] в даден географски район в ЕИП“. Съгласно уточнението в точка 6 от същите насоки „[с]чита се, че комбинацията от стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, и продължителността на нарушението осигурява подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението“.

148

Ето защо с точка 13 от Насоките се цели при изчисляването на глобата, която следва да се наложи на дадено предприятие, като отправна точка да се приеме сума, отразяваща икономическото значение на нарушението и относителната тежест на предприятието в него. Следователно, макар предвиденото в точка 13 понятие за стойност на продажбите наистина да не може да се разшири дотолкова, че да включи реализираните от разглежданото предприятие продажби, непопадащи пряко или косвено в обхвата на твърдения картел, преследваната от тази разпоредба цел все пак би била накърнена, ако това понятие трябва да се разбира като отнасящо се единствено до оборота, реализиран само от продажбите, за които е установено, че действително са били засегнати от този картел (решение Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, EU:C:2013:464, т. 76).

149

Във всеки случай следва да се подчертае, че частта от общия оборот, формирана от продажбата на стоките, предмет на нарушението, може да отрази по най-добър начин икономическото значение на това нарушение (решение Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 59).

150

Следователно в настоящия случай Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото в точка 622 от обжалваното съдебно решение е постановил, че Комисията не може да бъде упреквана за това, че в съответствие с точка 13 от Насоките при определяне на стойността на реализираните от предприятието продажби на стоки или услуги в пряка или косвена връзка с нарушението е взела предвид стойността на продажбите на жълти банани, реализирани от дружествата от групата, които са различни от DFFE, начело на която е дружеството майка Dole Food.

151

Следователно първата част от четвъртото основание трябва да се отхвърли.

152

С втората част от четвъртото си основание дружествата Dole твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при изчисляване на глобата, отчитайки два пъти едни и същи банани. Всъщност използваните данни за продажбите включвали продажбите на банани от DFFE към трето предприятие и реализираните продажби на същите банани от друго дъщерно дружество на Dole Food, което ги купило от въпросното трето предприятие.

153

В точка 630 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърлил този довод, от една страна, като оспорил точността на данните, въпреки че Комисията никога не била изразявала съмнение в тази насока и дори била признала, че не е разглеждала този въпрос. Във всеки случай, ако Общият съд имал съмнения в това отношение, той трябвало да използва правомощията си за разследване.

154

От друга страна, Общият съд приел, че възражението за двойно отчитане не включва в обхвата си тези продажби, тъй като посоченото трето предприятие не било сред предприятията, адресати на спорното решение. Това обаче изобщо не променяло факта, че продажбите на едни и същи банани били отчетени два пъти при изчисляването на глобата. Впрочем в точка 452 от спорното решение нямало индиции, че желанието за избягване на двойното отчитане се ограничавало до продажбите на банани от едно от предприятията, адресати на спорното решение, към друг адресат на това решение.

155

Съгласно припомнената в точки 140—149 от настоящото решение съдебна практика размерът на налаганата санкция трябва се определи съобразно оборота на съответното предприятие.

156

От една страна, не се спори, че продажбата на банани от едно от дъщерните дружества на Dole Food към трето предприятие, което не е участвало в картела, се добавя към оборота на предприятието и че когато друго дъщерно дружество на Dole Food изкупи бананите от това трето предприятие, за да ги препродаде след това на търговци на дребно, втората продажба също се добавя към посочения оборот.

157

От друга страна, обратно на твърдяното от дружествата Dole, от точка 452 от спорното решение недвусмислено следва, че от двойното отчитане са били изключени само продажбите на пресни банани към други адресати на това решение.

158

Както правилно посочва Комисията и както генералният адвокат приема в точка 145 от заключението си, при това положение доводите на дружествата Dole не позволяват да се установи в какви грешки при прилагане на правото тези дружества упрекват Общия съд, така че твърдението, че втората част от четвъртото основание е налице, трябва да се отхвърли като недопустимо.

159

Ето защо това основание трябва да бъде отхвърлено.

160

С оглед на изложеното дотук жалбата следва да бъде отхвърлена.

161

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим по силата на член 184, параграф 1 от него към производството по обжалване, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като дружествата Dole са загубили делото и Комисията е направила искане тези дружества да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, те трябва да бъдат осъдени да заплатят тези разноски. Те следва да ги понесат солидарно, защото са подали жалбата заедно.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: