1

С жалбата си Европейската комисия иска да се отмени член 80, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, стр. 1), доколкото тази разпоредба предвижда, че мерките за определяне на таксите, дължими на Европейската агенция по химикалите (наричана по-нататък „Агенцията“), се приемат с акт, основан на член 291, параграф 2 ДФЕС (наричан по-нататък „акт за изпълнение“), а не с акт, приет на основание член 290, параграф 1 ДФЕС (наричан по-нататък „делегиран акт“).

2

Регламент № 528/2012, който хармонизира някои правила относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди, възлага на Агенцията — видно от съображение 17 от този регламент— „специфични задачи, свързани с оценяването на активни вещества, както и с разрешаването от Съюза на определени категории биоциди […]“.

3

Съображение 64 от този регламент гласи:

„Разходите по процедурите, свързани с действието на настоящия регламент, трябва да се възстановяват от лицата, които предоставят биоциди на пазара, и които искат да правят това, както и от лицата, които подкрепят одобряването на активните вещества. За да се стимулира безпроблемното функциониране на вътрешния пазар, е уместно да се установят някои общи принципи, приложими спрямо таксите, заплащани на Агенцията и на компетентните органи на държавите членки, включително необходимостта да се вземат под внимание, според случая, специфичните потребности на [малките и средни предприятия (МСП)]“.

4

Съгласно член 7, параграф 2, първа алинея, член 13, параграф 3, втора алинея, член 43, параграф 2, първа алинея, член 45, параграфи 1 и 3, член 50, параграф 2, втора алинея, член 54, параграфи 1 и 3 и член 80, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012 на Агенцията се заплаща такса за действията ѝ в процедурите съответно за одобряването на дадено активно вещество или за последващи изменения на условията за одобряване на дадено активно вещество, за подновяването на такова одобрение, за издаването от Съюза на разрешение за биоциди, за подновяването и изменението на такова разрешение, както и за установяването на техническата равностойност на активни вещества. Съгласно член 77, параграф 1, трета алинея от същия регламент „може да бъде дължима такса от лицата, подаващи жалба [срещу приетите от Агенцията решения]“.

5

Колкото до крайните срокове за плащане на таксите, дължими на Агенцията, член 7, параграф 2, първа алинея, член 13, параграф 3, втора алинея, член 43, параграф 2, първа алинея, член 45, параграф 3, втора алинея и член 54, параграф 3 от този регламент предвиждат, че „Агенцията уведомява заявителя за таксите, дължими съгласно член 80, параграф 1 и отхвърля заявлението, в случай че заявителят не плати таксите в рамките на 30 дни“.

6

Съгласно член 78, параграф 1 от Регламент № 528/2012, който се отнася до бюджета на Агенцията:

„За целите на настоящия регламент приходите на Агенцията се състоят от:

7

Член 80 („Такси и плащания“) от Регламент № 528/2012 предвижда:

„1.   Въз основа на установените в параграф 3 принципи Комисията приема регламент за изпълнение, с който се уточняват:

Посоченият регламент за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 82, параграф 3. Той се прилага само по отношение на таксите, платени на Агенцията.

Агенцията може да събира плащания за други предоставяни от нея услуги.

Таксите, дължими на Агенцията, се определят в такъв размер, който гарантира, че произтичащият от тях приход, комбиниран с другите източници на приходи на Агенцията съгласно настоящия регламент, е достатъчен да покрие разходите по предоставяните услуги. Дължимите такси се публикуват от Агенцията.

2.   Държавите членки събират пряко такси от заявители за услуги, които предоставят по отношение на процедурите съгласно настоящия регламент, включително за услугите, извършвани от компетентните органи на държавите членки, когато действат в качеството на оценяващ компетентен орган.

Въз основа на изложените в параграф 3 принципи Комисията дава насоки относно хармонизирана структура на таксите.

Държавите членки могат да събират годишни такси във връзка с предоставените на техните пазари биоциди.

Държавите членки могат да събират плащания за други предоставяни от тях услуги.

Държавите членки определят и публикуват размера на таксите, дължими на техните компетентни органи.

3.   Както посоченият в параграф 1 регламент за изпълнение, така и собствените правила на държавите членки по отношение на таксите спазват следните принципи:

8

Съгласно член 97, втора алинея от Регламент № 528/2012 последният се прилага, считано от 1 септември 2013 г.

9

С решения на председателя на Съда съответно от 15 януари и 5 февруари 2013 г. Чешката република, Френската република, Кралство Нидерландия, Република Финландия, както и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз. С решение на председателя на Съда от 5 февруари 2013 г. Кралство Дания е допуснато да встъпи в подкрепа на исканията на Съвета.

10

Комисията иска от Съда:

11

При условията на евентуалност, в случай че Съдът приеме за недопустимо това искане за частична отмяна на посочения регламент, Комисията моли Съда да отмени този регламент изцяло и да запази действието му във времето.

12

Парламентът и Съветът искат от Съда:

13

При условията на евентуалност, в случай че Съдът уважи жалбата, Парламентът иска още да се запази действието на член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012, както и на всеки акт, приет на основание на тази разпоредба, до влизането в сила, в разумен срок, на нова разпоредба, която замества отменената разпоредба.

14

Съветът, подкрепян от Кралство Нидерландия и Обединеното кралство, твърди, че искането за частична отмяна на Регламент № 528/2012 е недопустимо, понеже член 80, параграф 1 от този регламент, чиято отмяна Комисията иска, не може да бъде отделен от останалите разпоредби на този регламент. В подкрепа на този извод Съветът и въпросните държави членки се позовават на факта, че плащането на таксата е условие за действията на Агенцията през целия процес на одобряване на биоциди.

15

Парламентът, Комисията и Република Финландия пък считат, че отмяната само на член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012 няма да засегне неговата същност. Затова искането за частична отмяна било допустимо.

16

Съгласно постоянната практика на Съда частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта (вж. по-специално Решение по дело Комисия/Съвет, C‑29/99, EU:C:2002:734, точка 45 и Решение по дело Германия/Комисия, C‑239/01, EU:C:2003:514, точка 33). Съдът нееднократно е постановявал, че това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност (Решение по дело Комисия/Полша, C‑504/09 P, EU:C:2012:178, точка 98 и цитираната съдебна практика).

17

В настоящия случай следва да се припомни, че Регламент № 528/2012 установява хармонизирани правила относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди. В рамките на този регламент Агенцията изпълнява задачи, свързани с оценяването на активни вещества, както и с разрешаването от Съюза на определени категории биоциди.

18

Както отбелязва генералният адвокат в точка 19 от заключението си, член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012 се ограничава до това да предостави на Комисията необходимите правомощия да приеме регламент за изпълнение, в който се конкретизират дължимите на Агенцията такси за изпълнените задачи в рамките на прилагането на този регламент, както и условията за плащане на тези такси.

19

Ето защо член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012 се отнася до част, която може да бъде отделена от установената с този регламент нормативна рамка, поради което евентуалната отмяна на посочената разпоредба няма да засегне същността на въпросния регламент.

20

Следователно жалбата на Комисията за частична отмяна на Регламент № 528/2012 е допустима.

21

Комисията излага само едно основание в подкрепа на жалбата си, а именно нарушение на Договора за функционирането на Европейския съюз, изразяващо се в незачитане на системата за разпределение на правомощията, които законодателят на Съюза може да предостави на Комисията съгласно членове 290 ДФЕС и 291 ДФЕС.

22

Що се отнася до съответното приложно поле на тези членове, Комисията твърди, на първо място, че по естеството си предоставеното ѝ въз основа на член 291 ДФЕС правомощие е чисто изпълнително, докато съгласно член 290 ДФЕС тя имала правомощия с квазизаконодателен характер.

23

На второ място, решението на законодателя на Съюза да предостави на Комисията правомощието да приеме делегиран акт или акт за изпълнение, трябвало да се основава на ясни и обективни критерии, които подлежат на съдебен контрол. В това отношение Комисията подчертава, от една страна, че съответните приложни полета на член 290 ДФЕС и член 291 ДФЕС са различни и взаимно изключващи се. От друга страна, с оглед на самата формулировка на тези членове единственият определящ критерий, който позволявал да се направи разграничение между делегиран акт и акт за изпълнение, се отнасял до естеството и целта на правомощията, предоставени на Комисията. Ако целта на тези правомощия била да се приемат несъществени норми от общ характер, чиято правна функция е да завършат нормативната рамка на съответния законодателен акт, въпросните норми допълвали законодателния акт в съответствие с член 290, параграф 1, първа алинея ДФЕС. Ако пък единствената цел на посочените норми била само да се приведат в действие вече установените в основния акт правила, като същевременно се осигурят еднакви условия за прилагане в рамките на Съюза, те попадали в обхвата на член 291 ДФЕС. Упражняването на изпълнителни правомощия съгласно последния член по никакъв начин не можело да засегне съдържанието на законодателния акт.

24

Взети поотделно, нито обстоятелството, че предоставящата правомощието на Комисията законодателна разпоредба е много подробна, нито произтичащата от това свобода на преценка на тази институция, нито въпросът дали актът, който последната трябва да приеме, създава нови права и задължения, не можели да бъдат счетени за определящи с оглед разграничаването на делегираните актове от актовете за изпълнение. Естеството и целта на правомощието, което е предоставено на Комисията, определяли дали става дума за делегиране на законодателно правомощие или за изпълнително правомощие.

25

Относно законосъобразността на член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012 Комисията поддържа, че с тази разпоредба законодателят на Съюза неправилно ѝ е предоставил изпълнително правомощие съгласно член 291 ДФЕС. Анализът на естеството и на целите на така предоставените ѝ правомощия всъщност показвал, че тя ще трябва да приеме акт, който допълва определени несъществени елементи от законодателния акт по смисъла на член 290 ДФЕС.

26

Комисията подчертава, на първо място, че съгласно член 78 от Регламент № 528/2012 приходите на Агенцията включват не само таксите, които ѝ се плащат, но и субсидия от Съюза, плащанията към Агенцията за предоставяните от нея услуги, както и всякакви доброволни вноски от държавите членки. Член 80 от този регламент обаче не установявал критерии, с които да се гарантират координацията и съгласуваността на различните начини на финансиране на Агенцията.

27

На второ място, съвместният прочит на параграфи 1 и 3 от член 80 от Регламент № 528/2012 показвал, че съгласно установените в тези разпоредби „принципи“ за таксите Комисията нямала за задача само да определя, за всяка процедура за издаване на разрешение, размера на съответната такса. Всъщност параграф 1, буква а) и параграф 3, буква а) от този член предвиждали, от една страна, че „по принцип“ таксите трябва да са пропорционални на предоставените услуги и да покриват разходите за тях. Ето защо Комисията била тази, която трябвало да определи изключенията от принципа въз основа на специални критерии и следователно да допълни законодателната уредба. От друга страна, що се отнася до правилата, по които се определят условията за намалени такси, отмяна на такси и възстановяване, посочени пак в член 80, параграф 1, буква б) и параграф 3, буква д), законодателят на Съюза не уточнил обстоятелствата, поради които таксата или част от нея не се дължи. Така посочените разпоредби предоставяли на Комисията правомощието да допълни законодателството в тази област, като добави несъществени елементи.

28

Същото се отнасяло за „условията за плащане“, предвидени в член 80, параграф 1, буква в) от Регламент № 528/2012 — понятие, чийто обхват не бил уточнен и което следователно можело да обхваща както просто начини на плащане, чието нарушаване нямало да има никакво отражение върху процедурата за издаване на разрешение, така и условия, чието нарушаване евентуално би могло да бъде пречка за уважаване на заявлението за издаване на разрешение.

29

Комисията също така изтъква, че съгласно член 80, параграф 3, буква в) от Регламент № 528/2012 трябва да вземе предвид специфичните нужди на малките и средните предприятия (МСП) „според случая“, което ѝ предоставяло не само избор относно начините за „изпълнение“, но и правомощието да допълни законодателната рамка, като установи общи критерии относно намаляването на таксите, от което биха могли да се ползват МСП.

30

На последно място, фактът, че член 80, параграф 3 от Регламент № 528/2012 уточнява и принципите, с които трябва да са съобразени установените от държавите членки правила за таксите, нямал никакво значение за въпроса дали предоставените на Комисията правомощия спадат към делегираните актове по член 290 ДФЕС или към актовете за изпълнение, приети на основание член 291 ДФЕС.

31

Парламентът, Съветът и всички встъпили в настоящото производство държави членки поддържат, че член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012 правилно предоставя на Комисията изпълнително правомощие по смисъла на член 291 ДФЕС. Всъщност установеният в член 80 режим на таксите бил достатъчно подробен и уреден на законодателно равнище, така че предоставените на Комисията правомощия били чисто изпълнителни по смисъла на член 291 ДФЕС.

32

Член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012 предоставя на Комисията правомощието да приеме регламент за изпълнение, в приложение на член 291, параграф 2 ДФЕС, относно дължимите на Агенцията такси, свързани с различните ѝ действия в рамките на прилагането на този регламент.

33

Следва да се приеме за установено, че член 291 ДФЕС не дава определение на понятието за акт за изпълнение, а в параграф 2 от него просто се посочва необходимостта такъв акт да бъде приет от Комисията или, в някои специфични случаи, от Съвета, за да се гарантира, че правнообвързващите актове на Съюза се изпълняват при еднакви условия в рамките на Съюза.

34

От член 291, параграф 2 ДФЕС също така следва, че само „[к]огато са необходими еднакви условия за изпълнение на правнообвързващите актове на Съюза, тези актове предоставят изпълнителни правомощия на Комисията, или, в някои специфични и надлежно обосновани случаи, както и в случаите, предвидени в членове 24 [ДЕС] и 26 [ДЕС], на Съвета“.

35

На последно място, понятието за акт за изпълнение по смисъла на член 291 ДФЕС трябва да се прецени във връзка с понятието за делегиран акт, което следва от член 290 ДФЕС.

36

Всъщност преди Договорът от Лисабон да влезе в сила, изразът „правомощия за прилагане“, съдържащ се в член 202, трето тире ЕО, обхващаше правомощието за изпълнение на равнище Съюз на законодателни актове на Съюза или на някои техни разпоредби, от една страна, както и в определени случаи, правомощието за приемане на нормативни актове, които допълват или изменят несъществени елементи от законодателни актове, от друга. Европейският конвент предложи да се направи разграничение между тези два вида правомощия, видно от членове I‑35 и I‑36 от проекта за Договор за създаване на Конституция за Европа. Тази промяна в крайна сметка бе възприета в Договора от Лисабон в членове 290 ДФЕС и 291 ДФЕС.

37

Съгласно член 290, параграф 1, първа алинея ДФЕС „[з]аконодателен акт може да делегира на Комисията правомощието да приема незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт“.

38

Когато законодателят на Съюза предоставя на Комисията, в законодателен акт, делегирано правомощие съгласно член 290, параграф 1 ДФЕС, тя следва да приеме правила, които допълват или изменят несъществени елементи от този акт. Съгласно втората алинея от същата разпоредба делегиращият законодателен акт трябва изрично да определя целите, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането. Това изискване предполага, че делегираното правомощие е предоставено с цел да се приемат правила, които се вписват в регулаторната рамка, установена с основния законодателен акт.

39

Когато пък законодателят на Съюза предоставя на Комисията изпълнително правомощие на основание член 291, параграф 2 ДФЕС, тя следва да уточни съдържанието на законодателния акт, за да гарантира, че същият се изпълнява при еднакви условия във всички държави членки.

40

Следва да се подчертае, че законодателят на Съюза разполага с дискреционна власт, когато решава да предостави на Комисията делегирано правомощие съгласно член 290, параграф 1 ДФЕС или изпълнително правомощие съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС. Ето защо съдебният контрол се свежда до явните грешки в преценката относно това дали законодателят е имал основание да приеме, от една страна, че за да бъде приложена, създадената от него правна рамка във връзка с режима на таксите, изложен в член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012, е необходимо само да бъде уточнена, без да е нужно нито допълване, нито изменение на несъществените ѝ елементи, и от друга страна, че разпоредбите на Регламент № 528/2012, отнасящи се до този режим, изискват еднакви условия за изпълнение.

41

На първо място, член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012 предоставя на Комисията правомощието да „уточни“ таксите, дължими на Агенцията, условията за тяхното плащане, както и определени правила за намаляване, отмяна или възстановяване на такси „[в]ъз основа на установените в параграф 3 [от този член] принципи“.

42

В това отношение следва да се приеме, първо, че съображение 64 от Регламент № 528/2012 прогласява самия принцип на плащане на такси на Агенцията и второ, че съгласно последната алинея от член 80, параграф 1 тези такси „се определят в такъв размер, който гарантира, че произтичащият от тях приход, комбиниран с другите източници на приходи на Агенцията съгласно настоящия регламент, е достатъчен да покрие разходите по предоставяните услуги“.

43

Следователно ръководният принцип на режима на такси, предвиден в член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012, е установен от самия законодател, когато същият е решил таксите да служат само за покриване на разходите за услугите, без да могат да бъдат използвани за каквато и да било друга цел, нито да бъдат определяни в размер, който надхвърля разходите за услугата, предоставена от Агенцията.

44

Противно на твърдяното от Комисията, фактът, че Регламент № 528/2012 не установява критериите за координиране на различните източници на финансиране на Агенцията, споменати в член 78, параграф 1 от този регламент, и че съгласно член 80, параграф 3, буква а) от същия регламент дължимите такси „по принцип“ трябва да покриват разходите, изобщо не сочи, че е предоставено делегирано правомощие на Комисията.

45

В това отношение следва да се подчертае, че определянето на размер на плащаните на Агенцията такси, който да е достатъчен за покриването на разходите за предоставените от нея услуги, по естеството си предполага прогнозиране, което зависи от някои променливи, като например броя на подадените до Агенцията заявления. Както отбелязват Парламентът и Съветът, следователно изразът „по принцип“ по същество изразява трудността да се гарантира във всички случаи, че събираните от Агенцията такси са достатъчни, за да покрият разходите за съответните им услуги. Впрочем именно поради това член 78, параграф 1 от посочения регламент предвижда и други източници за финансиране на Агенцията, които, комбинирано с таксите, позволяват да се осигури такова покритие.

46

Също така следва да се приеме, че упражняването от Комисията на правомощието, предоставено ѝ с член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012, е подчинено на други условия и критерии, определени от самия законодател на Съюза в посочения законодателен акт. В това отношение параграф 3 от същия член предвижда, че таксата се възстановява частично, когато заявителят не подаде изискваната информация в определения срок (член 3, буква б); че се вземат предвид специфичните нужди на МСП, според случая, включително възможността за разделяне на плащанията на различни вноски и етапи (параграф 3, буква в); че в структурата и размера на таксите се отчита дали информацията е била предоставена съвместно, или поотделно; (параграф 3, буква г); че при надлежно обосновани обстоятелства и при съгласие от страна на Агенцията цялата такса или част от нея може да бъде отменена (параграф 3, буква д); и на последно място, че крайните срокове за плащане на таксите се определят, като се отчитат надлежно сроковете на процедурите, предвидени в посочения регламент (параграф 3, буква е).

47

По отношение на правилата, по които се определят условията за намалени такси, отмяна на такси и възстановяване, посочени в член 80, параграф 1, буква б) и параграф 3, буква д) от Регламент № 528/2012, Комисията обаче твърди, че законодателят на Съюза не е уточнил обстоятелствата, поради които таксата или част от нея не се дължи, и че така мълчаливо е предоставил на Комисията правомощието да допълни законодателния акт. Освен това член 80, параграф 1, буква в) от Регламент № 528/2012 нарушавал член 291 ДФЕС, тъй като предоставял на Комисията правомощие да определя „условията за плащане“ на таксите, дължими на Агенцията.

48

Тези доводи не могат да бъдат уважени. Всъщност законодателят на Съюза е имал основание да приеме, че Регламент № 528/2012 установява цялостна правна рамка, по смисъла на точка 40 от настоящото решение, относно намаляването, отмяната и възстановяването на дължимите на Агенцията такси, доколкото е предвидил в член 7, параграф 4, член 43, параграф 4 и член 80, параграф 3, буква б) от този регламент различните случаи, в които трябва да се разреши частично възстановяване на таксата, посочил е в член 80, параграф 3, буква в), че се „вземат […] предвид специфичните нужди на МСП“, и е прогласил в параграф 3, буква д), че таксата или част от нея може да бъде отменена „при надлежно обосновани обстоятелства и при съгласие от страна на Агенцията“.

49

Същото важи и що се отнася до правомощието да се определят „условията за плащане“, предоставено на Комисията с член 80, параграф 1, буква в) от Регламент № 528/2012. Всъщност самите член 7, параграф 2, първа алинея, член 13, параграф 3, втора алинея, член 43, параграф 2, първа алинея, член 45, параграф 3, втора алинея и член 54, параграф 3 от този регламент определят срок от 30 дни за плащане на таксата, дължима на Агенцията за различните нейни действия. Съгласно член 80, параграф 3, буква е) крайните срокове за плащане на таксите за другите действия на Агенцията „се определят, като се отчитат надлежно сроковете на процедурите, предвидени в [същия] регламент“. Колкото до другите условия за плащане, в член 80, параграф 3, буква в) е спомената „възможността за разделяне на плащанията на различни вноски и етапи“, за да се вземат предвид специфичните нужди на МСП. Ето защо упражняването от Комисията на правомощието, предоставено ѝ с член 80, параграф 1, буква в), се вписва в нормативна рамка, установена със самия законодателен акт, чиито несъществени елементи не могат да бъдат нито допълнени, нито изменени с акта за изпълнение.

50

На последно място, в подкрепа на жалбата си Комисията твърди, че съгласно член 80, параграф 3, буква в) от Регламент № 528/2012 трябва да вземе предвид специфичните нужди на МСП „според случая“ — нещо, което според нея ѝ предоставя не само избор относно начините за „изпълнение“, но и правомощието да установи общи критерии, определящи дали и доколко МСП могат да се ползват от намалени такси.

51

Тези доводи също не могат да бъдат приети. Употребата на израза „според случая“ показва, че регламентът за изпълнение на Комисията не трябва да предвижда във всички случаи намалена такса за МСП. Подобно намаление е необходимо само когато особеностите на тези предприятия го налагат. Така задължението на Комисията да вземе предвид специфичните нужди на МСП „според случая“, потвърждава факта, че законодателят на Съюза е счел за необходимо самият той да установи цялостна правна рамка, по смисъла на точка 40 от настоящото решение, във връзка с предвидения в член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012 режим на такси. Така съгласно параграф 3, букви а) и в) от този член таксите трябва да бъдат определени на равнище, което не само гарантира по принцип, че разходите на Агенцията за предоставените услуги са покрити, но и що се отнася до МСП, отчита особеностите на тези предприятия. Колкото до условията за плащане, в самия параграф 3, буква в) е посочена възможността за МСП плащанията да се разделят на различни вноски и етапи.

52

Следователно законодателят на Съюза е имал основание да приеме, че член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012 предоставя на Комисията правомощието не да допълни несъществени елементи от този законодателен акт, а да уточни нормативното му съдържание съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС.

53

На второ място, щом като режимът на такси, визиран в член 80, параграф 1 от Регламент № 528/2012, се отнася до такси, дължими на агенция на Съюза, предоставянето на Комисията на изпълнително правомощие съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС може да се приеме за основателно с оглед на целта да се осигурят еднакви условия за прилагането на този режим в рамките на Съюза.

54

От изложеното дотук следва, че единственото основание, което Комисията е изложила в подкрепа на жалбата си, не е налице и че следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена.

55

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Парламентът и Съветът са направили такова искане и Комисията е загубила делото, тя следва да се осъди да заплати съдебните разноски. В съответствие с член 140, параграф 1 от този правилник Чешката република, Кралство Дания, Френската република, Кралство Нидерландия, Република Финландия и Обединеното кралство, встъпили в подкрепа на исканията на Парламента и на Съвета, понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: