Съединени дела C-128/10 и C-129/10

Naftiliaki Etaireia Thasou

Amaltheia I Naftiki Etaireia

срещу

Ypourgos Emporikis Naftilías

(Преюдициални запитвания, отправени от Symvoulio tis Epikrateias)

„Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Морски каботаж — Регламент (ЕИО) № 3577/92 — Членове 1 и 4 — Предварително административно разрешение за каботажни услуги — Контрол на условията за сигурност на корабите — Поддържане на реда в пристанищата — Задължения за обществена услуга — Липса на точни и предварително известни критерии“

Резюме на решението

Транспорт — Морски транспорт — Свободно предоставяне на услуги — Морски каботаж — Национална правна уредба, която поставя услугите на морски каботаж в зависимост от режим на предварително разрешение

(членове 1 и 4 от Регламент № 3577/92 на Съвета)

Член 1 във връзка с член 4 от Регламент № 3577/92 относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж) трябва да се тълкува в смисъл, че той допуска национална правна уредба за въвеждане на режим на предварително разрешение за услугите в областта на морския каботаж, която предвижда приемането на административни решения, налагащи спазването на известни часови слотове по съображения, свързани, от една страна, със сигурността на корабите и реда в пристанищата, и от друга страна, със задължения за обществена услуга, при условие че подобен режим е основан на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, по-специално когато има повече собственици на кораби, които желаят да влязат в едно и също пристанище по едно и също време. Що се отнася до административните решения, с които се налагат задължения за обществена услуга, е необходимо освен това да може да се докаже наличието на реална нужда от обществена услуга поради недостатъчност на редовните услуги за превоз в ситуация на свободна конкуренция. Задача на националната юрисдикция е да прецени дали тези условия са изпълнени.

(вж. точка 63 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)

17 март 2011 година(*)

По съединени дела C‑128/10 и C‑129/10

с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Symvoulio tis Epikrateias (Гърция) с актове от 30 декември 2009 г., постъпили в Съда на 11 март 2010 г., в рамките на производства по дела

Naftiliaki Etaireia Thasou AE (C‑128/10),

Amaltheia I Naftiki Etaireia (C‑129/10)

срещу

Ypourgos Emporikis Naftilías,

в присъствието на:

Koinopraxia Epibatikon Ochimatagogon Ploion Kavalas–Thasou (C‑128/10),

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: г-н K. Schiemann, председател на състав, г‑н L. Bay Larsen и г‑жа C. Toader (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г-н P. Cruz Villalón,

секретар: г-н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

– за гръцкото правителство, от г‑жа S. Chala, в качеството на представител,

– за Европейската комисия, от г‑жа L. Lozano Palacios и г‑н D. Triantafyllou, в качеството на представители,

– предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делата да бъда разгледани без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на релевантните разпоредби от правото на Съюза относно свободното предоставяне на услуги в областта на морския каботаж.

2 Запитванията са отправени в рамките на два спора, първият между Naftiliaki Etaireia Thasou AE (наричано по-нататък „Naftiliaki Etaireia Thasou“), от една страна, и Ypourgos Emporikis Naftilías (министър на търговския флот), от друга страна, и вторият между Amaltheia I Naftiki Etaireia, от една страна, и Ypourgos Emporikis Naftilías, от друга страна, във връзка с валидността на приетите от последния решения, които обвързват извършването на морски каботаж с определени условия.

Правна уредба

Правната уредба на Съюза

3 Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 година относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж) (ОВ L 364, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 83; наричан по-нататък „Регламентът“) гласи в осмо съображение, че:

„[…] въвеждането на […] свобода[та] [на предоставяне на услуги] следва да бъде постепенно и да не е необходимо да се предоставя по един и същи начин за всички услуги, за които се отнася, като се отчита естеството на някои специфични услуги и степента на усилие, което някои икономики от Общността които показват различия в развитието, ще трябва да положат“.

4 Текстът на девето съображение от Регламента е, както следва:

„като има предвид, че може да се оправдае въвеждането на понятието обществени услуги, което поражда някои права и задължения за заинтересованите собственици на кораби, за да се осигурят задоволителни редовни транспортни услуги до, от и между острови, при условие че няма разграничение на основата на националност или пребиваване“.

5 Член 1, параграф 1 от Регламента предвижда:

„Считано от 1 януари 1993 г. свободното предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на дадена държава членка (морски каботаж) се прилага по отношение на собственици на кораби от Общността, чиито кораби са регистрирани във и плават под флага на дадена държава членка, при условие че тези кораби отговарят на всички условия за извършване на каботаж в тази държава членка, включително кораби, които са регистрирани в регистъра Euros от момента на одобряване на този регистър от Съвета“.

6 Член 2 от Регламента гласи:

„По смисъла на настоящия регламент:

1) […]

в) „островен каботаж“: превозването по море на пътници или на стоки между:

– пристанища, разположени на континенталната част или на един или няколко острова на една и съща държава членка,

– пристанища, разположени на островите на една и съща държава членка,

[…]

3) „договор за обществена услуга“ означава договор, сключен между компетентните органи на дадена държава членка и собственик на кораби от Общността с цел предоставяне на задоволителни транспортни услуги на обществото.

Договорът за обществена услуга може в частност да обхваща:

– транспортни услуги, отговарящи на установените норми за продължителност, регулярност, капацитет и качество,

– допълнителни транспортни услуги,

– транспортни услуги при определени цени и условия, най-вече за някои категории пътници или за някои маршрути,

– приспособяване на услугите към действителните нужди.

4) „задължения за обществени услуги“ означава задълженията, които въпросният корабособственик от Общността, ако отчита собствения си търговски интерес, не би поел или не би поел в същата степен, или при същите условия;

[…]“

7 Член 4 от Регламента съдържа следното:

„1. Държава членка може да сключва договори за обществени услуги с корабоплавателни дружества, които участват в редовни услуги до, от и между острови, или да им налага задължения за обществени услуга като условие за предоставяне на каботажни услуги.

Когато държава членка […] налага задължения за обществена услуга, тя прави това на недискриминационна основа по отношение на всички собственици на кораби от Общността.

2. Като налагат задължения за обществена услуга, държавите членки се ограничават до изискванията, отнасящи се до пристанищата, които трябва да бъдат обслужвани, до регулярността, продължителността, честотата, капацитета за предоставяне на услугата, прилаганите тарифи и наемането на екипажа на плавателния съд.

[…]“

8 Член 6, параграфи 2 и 3 от Регламента гласи:

„2. Чрез дерогация, островният каботаж в Средиземноморието и каботажът, отнасящ се до Канарските острови, Азорските острови и островите Мадейра, както и до Сеута и Мелиля, френските острови по протежението на Атлантическото крайбрежие и френските отвъдморски департаменти, са временно освободени от прилагането на настоящия регламент до 1 януари 1999 г.

3. По причини на социално-икономическа кохезия, предвидената в параграф 2 дерогация се удължава по отношение на Гърция до 1 януари 2004 г. за редовните услуги по превоз на пътници и фериботните услуги, както и за услугите, предоставяни от плавателни съдове с водоизместимост по-малко от 650 бруто регистър тона“.

Националното право

9 Член 1 от Закон 2932/2001 относно свободното предоставяне на услуги в областта на морския каботаж (FEK A’ 145/27.6.2001) в редакцията му, приложима към обстоятелствата по главното производство (наричан по-нататък „Закон 2932/2001“), гласи:

„1. Считано от 1 ноември 2002 г. се освобождава предоставянето на услуги в областта на морския превоз, които:

а) се извършват срещу заплащане от корабособственик от държава — членка на Европейската общност […], и

б) се извършват между пристанища, намиращи се на континента и на островите, или между пристанища на островите, от кораби, предназначени за превоз на пътници и на моторни превозни средства, от кораби, предназначени за превоз на пътници, или от кораби, предназначени за превоз на стоки, извършващи редовни услуги по превоз на пътници и фериботни услуги, както и от кораби с водоизместимост до 650 бруто регистър тона […], при положение че тези кораби са регистрирани във и плават под флага на Гърция или друга държава членка […].

[…]“

10 Член 2, параграф 6 от Закон 2932/2001 гласи:

„С решение на министъра, след становище на Symvoulio Aktoploïkon Syngkoinonion, могат да бъдат налагани задължения за обществени услуги на собствениците на кораби, желаещи да пуснат в действие кораби по една или няколко линии. Тези задължения се налагат от съображения за обществен интерес; без да водят до дискриминация, те включват условия, свързани с обслужваните пристанища, с регулярността на обслужването, с продължителността, честотата и адекватността на предлагането на услугите за превоз, с товарните превози и с екипажа на корабите […]“

11 Член 3 от Закон 2932/2001, озаглавен „Разрешение за извършване на редовна услуга — Условия“, гласи:

„1. „Разрешението определена линия да се обслужва от кораб за превоз на пътници и моторни превозни средства, от кораб за превоз на пътници или от кораб за превоз на стоки, важи за срок от една година, считано от 1 ноември (редовна услуга)“.

2. За да получи такова разрешение:

а) корабът трябва да отговаря на всички законови условия за извършване на каботажа в държавата членка, в която е регистриран, и в Гърция, да разполага с всички морски документи, които се изискват от действащите разпоредби, удостоверения в областта на сигурността и опазването на морската околна среда и удостоверение за клас, издадено от признато дружество за класифициране, в случаите, когато корабът е бил предмет на контрол от такова дружество, […];

б) корабът трябва да отговаря на възможностите на пристанищната инфраструктура, както и на евентуалните специални изисквания на линията, която трябва да обслужва;

[…]“

12 Член 4 от Закон 2932/2001, озаглавен „Процедура по издаване на разрешение за извършване на редовна услуга“, предвижда:

„1. За получаване на разрешение един или няколко кораба да обслужват определена връзка, корабособственикът трябва да подаде в министерството заявление, в което да посочи своето име и седалище или местожителство; ако той е физическо лице, трябва да посочи своите фамилно и собствено име и гражданство. […] Освен това той посочва данните за идентифициране на кораба, курсовете, които той ще извършва в рамките на една или повече линии от мрежата, пристанищата на отплаване, крайната дестинация и пристанищата, в които се спира, в тяхната поредност, дните и часовете на отплаване и пристигане, максималната цена на услугата в икономическа или единствена класа […] през периода на обслужване и другите елементи, изложени в наредбата, посочена в следващия параграф.

[…]

3. Заявлението за извършване на редовна услуга се подава до 31 януари. Най-късно на 10 февруари компетентната служба публикува прессъобщение в поне два всекидневника, разпространявани в цялата страна, в което посочва подадените заявления, като в срок до 20 февруари всяко заинтересовано лице може да допълни, измени или оттегли своето заявление. Компетентната служба съобщава тези изменения в срок до 28 февруари, като публикува прессъобщение и ги посочва на интернет страницата на министерството, ако има такава. Компетентната служба уведомява заинтересованото лице за приемането на заявлението с писмо най-късно до 31 март, освен ако не е приложим следващият параграф.

4. Министерството може, доколкото е необходимо, да измени заявлението в частта му относно обслужваните линии, ако счита и приведе аргументи за това, че

а) положението в едно или повече пристанища не позволява да се извършват исканите връзки по съображения, свързани със сигурността на кораба и с реда в пристанището,

б) корабът не може да влиза безпрепятствено в пристанището и не може да извършва превоза към определена зона на пристанището и в обявения час, и

в) за периода на обслужване регулярността на връзките или предвидената дата за прекъсване на същите не отговарят на постоянните нужди от регулярност на предоставянето на услугите; министерството може да измени заявлението и в частта му относно цената на товарния превоз, ако счита и приведе аргументи за това, че планираната максимална цена на дадена връзка в съответствие с параграф 1 е твърде висока и противоречи на обществения интерес.

5. […] В случаите, посочени в точки а) и б) от параграф 4, собствениците на кораби се поканват да съгласуват своите разписания по взаимно съгласие, като предвидят необходимите времеви интервали за решаването на тези проблеми. Ако до пет дни не бъде постигнато съгласие, след становище на Symvoulio Aktoploïkon Syngkoinonion, министърът приема необходимите изменения в разписанията.

[…]“

Спорове по главното производство и преюдициални въпроси

Дело C-128/10

13 На 30 януари 2006 г. Naftiliaki Etaireia Thasou, гръцко морско дружество, представя на Ypourgos Emporikis Naftilías заявления за извършване на редовна услуга за периода от 1 ноември 2006 г. до 31 октомври 2007 г. за неговите кораби, осъществяващи връзката между континента и остров Тасос, по-точно линиите от Kavala до Prinos Thasou и от Keramoti до Thasos, като прилага към тези заявления таблица с маршрутите.

14 Ypourgos Emporikis Naftilías иска от пристанищната администрация в Kavala и от Symvoulio Aktoploïkon Syngkoinonion — компетентен по въпросите на каботажа колективен орган, в който заседават представителите на всички социални и професионални организации, участващи в каботажа — тяхното становище по посочените заявления.

15 На 20 март 2006 г. пристанищната администрация в Kavala изпраща на Ypourgos Emporikis Naftilías становище, в което посочва по същество, от една страна, че едновременното или почти едновременното пристигане и отплаване на корабите представлява заплаха за сигурността на корабоплаването, и от друга страна, че различно почасово разписание за пристигане и отплаване би позволило по-добро предоставяне на обществена услуга, и в което препоръчва изменения на предложеното от Naftiliaki Etaireia Thasou разписание.

16 Тъй като в резултат от различните координационни срещи, проведени в централната пристанищна администрация в Kavala и в Министерството на търговския флот не е постигнато съгласие, по-специално що се отнася до разписанията на връзките, на 26 октомври 2006 г. Symvoulio Aktoploïkon Syngkoinonion излиза със становище, в което се присъединява към измененията, предложени от пристанищната администрация на Kavala.

17 Вследствие на това с пет решения от 31 октомври 2006 г. Ypourgos Emporikis Naftilías налага следните изменения в заявлението на Naftiliaki Etaireia Thasou:

– относно линията от Kavala до Prinos Thasou той изменя с половин час изпълнението на връзката и по този начин решава, че за периода от 1 юли до 31 август 2007 г. корабите на Naftiliaki Etaireia Thasou ще тръгват от пристанището на Prinos Thasou в 19 часа вместо в първоначално обявения час 18.30 ч.,

– относно линията от Keramoti до Thasos, Ypourgos Emporikis Naftilías решава, че:

а) часовете на изпълнение на връзките, определени за корабите на Naftiliaki Etaireia Thasou, остават същите като определените за съответните връзки за предходния период на обслужване от 1 ноември 2005 г. до 31 октомври 2006 г.;

б) за периода от 1 юли до 31 август 2007 г., с оглед на мащабите на пристанището на Keramoti и по съображения за сигурност, връзките трябва да бъдат извършвани в интервали от тридесет минути.

18 Naftiliaki Etaireia Thasou оспорва пред запитващата юрисдикция валидността на наложените от Ypourgos Emporikis Naftilías изменения и изтъква, че разпоредбите на Закон 2932/2001, в приложение на които посочените решения налагат тези едностранни изменения на разписанията, са невалидни, тъй като противоречат на разпоредбите на Регламента.

19 Koinopraxia Epibatikon Ochimatagogon Ploion Kavalas–Thasou, сдружение на морските дружества, представили заявления за извършване на редовна услуга от техните кораби по спорните линии за периода от 1 ноември 2006 г. до 31 октомври 2007 г., встъпва по делото в подкрепа на исканията на Ypourgos Emporikis Naftilías и иска жалбата на Naftiliaki Etaireia Thasou да се отхвърли.

20 Запитващата юрисдикция счита, че по гръцкото право приемането на заявленията на собствениците на кораби от Ypourgos Emporikis Naftilías е равностойно на предоставяне на разрешение. Тя подчертава, че както следва от член 4, параграф 4 от Закон 2932/2001, за извършването на услуги на морски каботаж той предвижда режим на предварително административно разрешение, който има за цел по-конкретно, от една страна, да провери в съответствие с букви а) и б) от посочената разпоредба, че с оглед на положението, в което се намира определено пристанище, заявените от собственика на кораба връзки могат да бъдат извършвани при условия, които гарантират сигурността на кораба и опазването на реда в това пристанище, както и че няма препятствия за тяхното влизане, и от друга страна, да наложи, както предвижда буква в) от тази разпоредба, изпълнението на евентуални задължения за обществена услуга, свързани inter alia с честотата на връзките и най-общо с обслужване в достатъчна степен на съответната линия.

21 Освен това тази юрисдикция отбелязва, че член 4, параграф 5 от Закон 2932/2001 в първоначалната си редакция е предвиждал, че когато няколко собственика на кораби искат достъп в един и същ момент до пристанище, чийто капацитет не е достатъчен и те не успяват да постигнат съгласие относно своето пристигане, администрацията обявява тръжна процедура с цел да определи приоритета на акостиране и на привързване към кея.

22 Като се позовава в частност на точка 34 от Решение от 20 февруари 2001 г. по дело Analir и др. (C‑205/99, Recueil, стр. I‑1271), запитващата юрисдикция отбелязва, че въведената с член 4, параграф 4, буква в) от Закон 2932/2001 система на предварително разрешение се отнася без изключение до всички морски линии, обслужващи островите, без това да означава, че за да приемат тази правна уредба, компетентните национални власти трябва да са констатирали за всяка от посочените линии опасност редовните услуги за превоз да се окажат недостатъчни, ако предоставянето на същите бъде регулирано единствено от правилата на пазара.

23 С оглед на тези съображения Symvoulio tis Epikrateias решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Позволяват ли разпоредбите на членове 1, 2 и 4 от Регламент […], тълкувани в съответствие с принципа за свободно предоставяне на услуги, приемането на национална правна уредба, по смисъла на която собствениците на кораби могат да извършват услуги в областта на морския каботаж само след предварително издадено административно разрешение, когато:

а) този разрешителен режим има за цел да се провери дали с оглед на положението, в което се намира определено пристанище, заявените от собственика на кораб връзки могат да бъдат изпълнявани при условия, които гарантират сигурността на кораба и опазването на реда в това пристанище, както и дали корабът, изпълняващ редовната услуга, може да влезе безпрепятствено в дадено пристанище в часа, който собственикът на кораба е посочил като предпочитан момент за изпълнението на определен курс, без обаче критериите, въз основа на които администрацията преценява тези въпроси, да са определени предварително с правна норма, по-специално когато има повече собственици на кораби, които желаят да влязат в едно и също пристанище по едно и също време;

б) този разрешителен режим представлява същевременно средство за налагане на задължения за обществена услуга, като в това отношение той има следните характеристики:

i) отнася се без изключение до всички морски линии, обслужващи островите;

ii) компетентният да издаде разрешението административен орган разполага с много широки дискреционни правомощия за налагане на задължения за обществена услуга, без обаче критериите за упражняване на тези правомощия да са определени предварително с правна норма и без предварително да е определено съдържанието на задълженията за обществена услуга, които евентуално могат да бъдат наложени?“.

Дело C‑129/10

24 На 30 януари 2006 г. Amaltheia I Naftiki Etaireia подава до Ypourgos Emporikis Naftilías заявление за извършване на редовна услуга за периода от 1 ноември 2006 г. до 31 октомври 2007 г. за своя кораб, обслужващ връзката между намиращото се на континента селище Arkitsa и селото Aidipsos, разположено на остров, като прилага към него таблици с разписанията на съответните маршрути.

25 През март 2006 г., след като констатират, че от представените разписания става ясно, че през летния сезон всеки ден има едновременно отплаване на кораби, пристанищните власти посочват по същество, че по съображения за сигурност те не могат да разрешат едновременното отплаване на няколко кораба.

26 Тъй като в резултат от различните координационни срещи, проведени в пристанищната администрация на Aidipsos и в Министерството на морския флот, не е постигнато съгласие, на 26 октомври 2006 г. Symvoulio Aktoploïkon Syngkoinonion издава становище, в което се изразява съгласие връзките да бъдат организирани в съответствие с последното предложение на пристанищните власти, а именно, че едновременно могат да отплават само два, а не три кораба.

27 В отговор на заявленията, подадени от други морски дружества, на 31 октомври 2006 г. Ypourgos Emporikis Naftilías приема осем решения, в които се предвижда едновременно отплаване на кораба на жалбоподателя и на кораб, който принадлежи на сдружение на други собственици на кораби, заинтересовани от обслужването на разглежданата линия.

28 Amaltheia I Naftiki Etaireia обжалва тези осем решения пред запитващата юрисдикция и изтъква, че Ypourgos Emporikis Naftilías е трябвало да измени заявленията за извършване на редовна услуга, които неговите конкуренти подали единствено с цел да избегнат едновременно отплаване на кораби.

29 Запитващата юрисдикция подчертава отново, че в първоначалната редакция на член 4, параграф 5 от Закон 2932/2001 се предвижда, че когато няколко собственика на кораби искат достъп в един и същ момент до пристанище, чийто капацитет не е достатъчен и те не успяват да постигнат съгласие относно своето пристигане, администрацията обявява тръжна процедура, за да определи приоритета на акостиране и на привързване към кея.

30 С оглед на тези съображения Symvoulio tis Epikrateias решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Позволяват ли разпоредбите на членове 1 и 2 от Регламент […], тълкувани в съответствие с принципа за свободно предоставяне на услуги, приемането на национална правна уредба, по смисъла на която собствениците на кораби могат да извършват услуги в областта на морския каботаж само след предварително издадено административно разрешение, предоставено в рамките на разрешителен режим, имащ за цел, inter alia, да се провери дали с оглед на положението, в което се намира определено пристанище, заявените от собственика на кораб връзки могат да бъдат изпълнявани при условия, гарантиращи сигурността на кораба и спазването на реда в това пристанище и дали корабът, извършващ редовната услуга, може да влезе безпрепятствено в дадено пристанище в часа, който собственикът на кораба е посочил като предпочитан момент за осъществяването на определена линия, без обаче критериите, въз основа на които администрацията преценява тези въпроси, да са определени предварително с правна норма, по-специално когато има повече собственици на кораби, които желаят да влязат в едно и също пристанище по едно и също време?“.

31 С Определение на председателя на Съда от 8 април 2010 г. дела C‑128/10 и C‑129/10 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и за целите на съдебното решение.

По преюдициалните въпроси

Предварителни бележки

32 На първо място, следва да се напомни, че съгласно член 58, параграф 1 ДФЕС свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта се урежда от разпоредбите на дял VІ от третата част на същия договор, който се отнася до транспорта, сред които е член 100, параграф 2 ДФЕС, който позволява на Европейския парламент и на Съвета да приемат съответните разпоредби относно морското корабоплаване.

33 Въз основа на член 80, параграф 2 ЕО, понастоящем член 100, параграф 2 ДФЕС, европейският законодател приема Регламента, който има за цел, както става ясно от член 1 от него, към собствениците на кораби от Общността да се прилага принципът на свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на територията на всяка държава членка (Решение по дело Analir и др., посочено по-горе, точка 20, както и Решение от 9 март 2006 г. по дело Комисия/Испания, C‑323/03, Recueil, стр. I‑2161, точка 43).

34 По силата на осмо съображение от Регламента въвеждането на свободата на предоставяне на услуги в областта на морския каботаж следва да бъде постепенно. Съгласно член 6, параграфи 2 и 3 от Регламента Република Гърция се ползва от освобождаване от прилагането на Регламента до 1 януари 2004 г. Към датата, на която разглежданите министерски актове са приети, съгласно член 6, параграфи 2 и 3 в Гърция Регламентът вече е бил приложим ratione temporis.

35 На второ място, следва да се разгледа, също в рамките на първоначалните бележки, дали правилата, предвидени с гръцкия закон, действително въвеждат режим на предварително разрешение.

36 В това отношение следва да се подчертае, че от данните по преписката следва, че решенията по двете главни производства се отнасят до налагането на изменения в предложените от собственици на кораби разписания за отплаване на корабите, от една страна, по съображения за сигурност на корабите и за реда в пристанищата, и от друга страна, поради необходимостта да се осигури определена честота на обслужваните линии.

37 Следва да се отбележи, че в представените пред Съда становища се застъпват различни мнения относно тълкуването на приложимото национално право. Всъщност гръцкото правителство и Европейската комисия не постигат съгласие по въпроса дали това право въвежда разрешителен режим.

38 Комисията, както и запитващата юрисдикция считат, че режимът, създаден със Закон 2932/2001, по силата на който Ypourgos Emporikis Naftilías може да приема или да отхвърля заявления за извършване на редовна услуга, подадени от собствениците на кораби, представлява разрешителен режим, подобен на този, който е бил разгледан в делото, приключило с горепосоченото Решение по дело Analir и др.

39 Обратно, гръцкото правителство поддържа, че процедурата по разглеждане на подадените от собствениците на кораби заявления за извършване на редовна услуга, не оправомощава администрацията да извършва материална проверка на същите, а само формална проверка, и че следователно тази процедура не представлява разрешителен режим.

40 В това отношение следва да се напомни, че при тълкуването на разпоредбите на националния правов ред Съдът по принцип е длъжен да се придържа към квалификациите, дадени в акта за преюдициално запитване. Всъщност според постоянната съдебна практика Съдът не е компетентен да тълкува вътрешното право на държава членка (Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Ten Kate Holding Musselkanaal и др., C‑511/03, Recueil, стр. I‑8979, точка 25 и цитираната съдебна практика).

41 В конкретния случай, тъй като, както следва от актовете за преюдициално запитване, гръцката администрация не се задоволява само да приема заявленията на собствениците на кораби за извършване на редовни услуги, а може също да изменя предлаганите от тях планове за превоз, по-конкретно що се отнася до разписанията за отплаване на корабите, по своите правни последици подобно изменение е равнозначно на издаване на разрешение. От това следва, че Закон 2932/2001 действително въвежда режим на предварително разрешение за предоставянето на услуги в областта на морския каботаж.

42 На трето място, следва да се посочи, че доколкото с преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция не цели да получи тълкуване на понятията, съдържащи се в член 2 от Регламента, следва да се заключи, че не се установява необходимост от произнасяне по този член.

По мерките, насочени към осъществяване на контрол на сигурността на корабите и на реда в пристанището

43 Що се отнася до въпроса дали Регламентът, и по-конкретно член 1 от него, допуска режим като разглеждания по главното производство, който може да доведе до налагането на часови слотове по съображения, свързани със сигурността на корабите и с реда в пристанищата, следва да се напомни, че национална правна уредба, която поставя предоставянето на услуги в областта на морския каботаж в зависимост от получаването на предварително административно разрешение, е от естество да затрудни или да направи по-малко привлекателно предоставянето на тези услуги и поради това представлява ограничение на тяхното свободно движение (вж. Решение по дело Analir и др., посочено по-горе, точка 22, както и Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 44).

44 Всъщност в конкретния случай се налага констатацията, че измененията на предложенията за разписание, направени от собствениците на кораби, по съображения във връзка със сигурността на пристанищата и корабите, могат да представляват ограничение на свободното предоставяне на услуги, което се прилага в областта на морския каботаж по смисъла на член 1 от Регламента.

45 Такова ограничение на свободата на установяване не може да бъде допуснато, освен ако не се основава на императивни съображения от обществен интерес. Както следва от постоянната съдебна практика, целта за гарантиране на сигурността в пристанищните води представлява такова императивно съображение от обществен интерес (вж. в този смисъл Решение от 18 юни 1998 г. по дело Corsica Ferries France, C‑266/96, Recueil, стр. I‑3949, точка 60).

46 За да бъде обоснована мярка, приета по съображения за сигурност в пристанищните води, тя трябва да отговаря най-малко на условията за пропорционалност и за недопускане на дискриминация.

47 Що се отнася по-конкретно до разглеждането на пропорционалността, следва, на първо място, да се съгласим, че въвеждането на режим на предварително разрешение — имащ за цел, подобно на режима, разглеждан в главното производство, да се гарантира, че едновременното присъствие на няколко кораба в едно пристанище не е от естество да породи рискове за сигурността на същите — представлява средство, което е напълно подходящо и в същото време необходимо за постигане на целта за гарантиране на сигурност в пристанищните води.

48 На второ място, следва да се напомни, че видно от практиката на Съда режим на предварително разрешение не може да оправдае дискреционно поведение на националните органи, които могат да лишат от полезно действие разпоредбите на Съюза, и по-специално разпоредбите, свързани с основна свобода като разглежданата в главното производство. За да бъде обоснован, макар и да дерогира тази свобода, режим за предварително административно разрешение трябва да се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, които гарантират, че той е в състояние в достатъчна степен да регламентира упражняването на правото на преценка на националните власти (вж. Решение от 22 декември 2010 г. по дело Yellow Cab Verkehrsbetrieb, C‑338/09, все още непубликувано в Сборника, точка 53 и цитираната съдебна практика).

49 Необходимостта от спазване на тези критерии при упражняването на правомощията на администрацията се налага и когато в ситуация като тази по главното производство, която се отнася до разпределение на часовите слотове между няколко заинтересовани собственика на кораба, намиращи се в конкурентни отношения, националната администрация прави избор между кандидатите, когато съображения за сигурността на корабите и пристанищата не позволяват едновременното отплаване на няколко кораба или изискват да се предвидят промеждутъци от време между всяко отплаване.

50 В конкретния случай по силата на член 4, параграф 4, букви а) и б) от Закон 2932/2001 изменението на предлаганите от собствениците на кораби часови слотове може да се основе върху изискванията за сигурността на корабите и за реда в пристанищата. Освен това тези разпоредби предвиждат, че министърът може да измени заявлението на собственика на кораб само „доколкото е необходимо“ и с надлежно мотивирано решение. Дори и тези общи критерии да не определят подробно съображенията, свързани със сигурността и реда, които могат да обосноват изменение на часовите слотове, те изглежда дават обективна рамка с достатъчно точен и предварително известен характер за упражняването на правото на преценка на националните власти.

51 Запитващата юрисдикция е длъжна да извърши проверките, които се налагат по отношение на нейното национално законодателство.

По мерките, налагащи задължения за обществена услуга

52 Що се отнася до въпроса дали Регламентът, и по-конкретно членове 1 и 4 от него допускат режим на предварително разрешение, налагащ задължения за обществена услуга, който се състои в определянето на известни часови слотове, следва да се посочи, че според член 4, параграф 2 държава членка може да наложи на собствениците на кораби подобни задължения за честота на редовните каботажни услуги.

53 Освен това от практиката на Съда следва, че режим на предварително административно разрешение може да представлява средство за налагане на задължения за обществена услуга (вж. Решение по дело Analir и др., посочено по-горе, точка 34).

54 Като се има предвид фактът, че не всички каботажни линии непременно изискват налагането на задължения за обществена услуга, подобен режим е допустим само когато компетентните национални власти са констатирали за всяка от отсечките, че редовните услуги за превоз биха били недостатъчни, ако предоставянето им бъде оставено единствено на пазарните сили и когато този режим е необходим и пропорционален на целта, изразяваща се в осигуряване на достатъчно услуги за редовен транспорт до и от островите (вж. в този смисъл девето съображение от Регламента, както и горепосоченото Решение по дело Analir и др., точки 29 и 34).

55 Накрая подобен режим на предварително разрешение не би могъл да оправдае дискреционни действия на националните власти, които могат да лишат разпоредбите на Регламента от тяхното полезно действие. Следователно той трябва да се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, така че да регламентира упражняването на правото на преценка на националните органи, за да не може същото да се използва по произволен начин (вж. в този смисъл Решение по дело Analir и др., посочено по-горе, точки 37 и 38).

56 В актовете си за преюдициално запитване Symvoulio tis Epikrateias подчертава в частност липсата в разглежданата в главните производства национална правна уредба на обективни критерии, към които администрацията трябва се придържа в хода на процедурата по издаване на разрешителни. От своя страна гръцкото правителство и Комисията отбелязват, че с член 4, параграф 4 от Закон 2932/2001 се транспонира член 4, параграф 2 от Регламента, като се възпроизвеждат съдържащите се в него критерии.

57 Както беше напомнено в точка 55 от настоящото решение, режимът на предварително разрешение трябва да се основава на предварително известни, обективни, пропорционални и недискриминационни правила.

58 Също така особено важно е и съдържанието на задълженията за обществена услуга, които могат да бъдат наложени, да бъде определено с мярка, имаща общ характер, с цел конкретните условия и обхватът на тези задължения да бъдат предварително известни.

59 Що се отнася до критериите за налагане на задължения за обществена услуга, член 4, параграф 2 от Регламента, в който са предвидени изискванията, към които държавите членки трябва да се придържат, за да наложат задължения за обществена услуга, а именно пристанищата, които трябва да бъдат обслужвани, регулярността, продължителността, честотата, капацитетът за предоставяне на услугата, прилаганите тарифи и наемането на екипажа на плавателния съд, трябва да се разглежда като съдържащ изчерпателен списък.

60 Подобни изисквания могат да се разглеждат като обективни критерии, към които администрацията трябва да се придържа при упражняването на своето право на преценка с цел налагане на задължения за обществена услуга, по-специално когато има повече собственици на кораби, които желаят да влязат в едно и също пристанище по едно и също време.

61 Що се отнася до разглежданата в главните производства национална правна уредба, следва по-конкретно да се посочи, че в член 2, параграф 6 от Закон 2932/2001 се изброяват различните изисквания, които могат да обосноват налагането на задължения за обществена услуга, предвидени в член 4, параграф 2 от Регламента. Освен това в този член 2 се уточнява, че подобни задължения трябва да бъдат наложени „в отговор на съображения от обществен интерес“ и „без да водят до дискриминация“. От своя страна в член 4, параграф 4, буква в) от същия закон се уточнява, че измененията на заявленията на собствениците на кораби, които имат за цел налагане на подобни задължения, могат да бъдат обосновани, за да гарантират регулярността на предоставянето на услугите. Същата разпоредба предвижда накрая, че подобни изменения могат в това отношение да бъдат приети само „доколкото е необходимо“ и „ако [бъдат приведени] основания за това“.

62 Запитващата юрисдикция има задачата да прецени дали въз основа на тези елементи разпоредбите на разглежданата в главното производство правна уредба отговарят на условията, напомнени в точки 54 и 55 от настоящото решение.

63 С оглед на всички гореизложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 1 във връзка с член 4 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че той допуска национална правна уредба за въвеждане на режим на предварително разрешение за услугите в областта на морския каботаж, която предвижда приемането на административни решения, налагащи спазването на известни часови слотове по съображения, свързани, от една страна, със сигурността на корабите и реда в пристанищата, и от друга страна, със задължения за обществена услуга, при условие че подобен режим е основан на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, по-специално когато има повече собственици на кораби, които желаят да влязат в едно и също пристанище по едно и също време. Що се отнася до административните решения, с които се налагат задължения за обществена услуга, е необходимо освен това да може да се докаже наличието на реална нужда от обществена услуга поради недостатъчност на редовните услуги за превоз в ситуация на свободна конкуренция. Задача на националната юрисдикция е да прецени дали тези условия са изпълнени в делата по главните производства.

По съдебните разноски

64 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 1 във връзка с член 4 от Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 година относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж) трябва да се тълкува в смисъл, че той допуска национална правна уредба за въвеждане на режим на предварително разрешение за услугите в областта на морския каботаж, която предвижда приемането на административни решения, налагащи спазването на известни часови слотове по съображения, свързани, от една страна, със сигурността на корабите и реда в пристанищата, и от друга страна, със задължения за обществена услуга, при условие че подобен режим е основан на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, по-специално когато има повече собственици на кораби, които желаят да влязат в едно и също пристанище по едно и също време. Що се отнася до административните решения, с които се налагат задължения за обществена услуга, е необходимо освен това да може да се докаже наличието на реална нужда от обществена услуга поради недостатъчност на редовните услуги за превоз в ситуация на свободна конкуренция. Задача на националната юрисдикция е да прецени дали тези условия са изпълнени в делата по главните производства.

Подписи

* Език на производството: гръцки.