Дело C-108/09

Ker-Optika bt

срещу

ÀNTSZ Dél-dunántúli Regionális Intézete

(Преюдициално запитване, отправено от Baranya megyei bíróság)

„Свободно движение на стоки — Обществено здраве — Търговия с контактни лещи чрез интернет — Национална правна уредба, която разрешава продажбата на контактни лещи единствено в магазините за медицински материали — Директива 2000/31/ЕО — Информационно общество — Електронна търговия“

Резюме на решението

1. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31

(Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект

(членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС; член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета)

1. Национални правила относно търговията с контактни лещи попадат в приложното поле на Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), доколкото се отнасят до акта на продажба на такива лещи чрез интернет, а именно предлагането онлайн и сключването на договор по електронен път. За разлика от това национални правила относно доставката на посочените лещи не попадат в приложното поле на тази директива.

(вж. точки 28, 31 и 77 и диспозитива)

2. Членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС, както и Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава търговията с контактни лещи само в специализирани магазини за медицински средства.

Всъщност подобна правна уредба представлява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, която е забранена по силата на член 34 ДФЕС, при положение че произтичащата от нея забрана за продажба на контактни лещи чрез интернет се прилага към произхождащите от други държави членки контактни лещи, които са предмет на продажба по пощата и на доставка по домовете на потребителите, пребиваващи на националната територия, и лишава операторите от други държави членки от едно много ефикасно условие за търговия с тези продукти, като така значително затруднява достъпа на последните до пазара на съответната държава членка.

Несъмнено, като предвижда получаването на контактни лещи само в специализирани оптични магазини, които предлагат услугите на квалифициран оптик, подобна правна уредба може да гарантира постигането на целта да се осигури защитата на здравето на ползвателите на контактни лещи. Като е приел такава правна уредба обаче, националният законодател е превишил границите на свободата на преценка, с която разполага, за да реши в каква степен възнамерява да осигури защитата на общественото здраве, и трябва да се приеме, че тази правна уредба надхвърля необходимото за постигането на посочената цел, тъй като тази цел може да бъде постигната с по-малко ограничителни мерки от произтичащите от посочената правна уредба, които се изразяват в обуславянето от някои ограничения само на първата доставка на лещи и в предвиждането на задължение за заинтересованите икономически оператори да предоставят на разположение на клиента помощ от квалифициран оптик.

По същите съображения, доколкото съдържа забрана за продажба на контактни лещи чрез интернет, посочената правна уредба не може да се счита за пропорционална по отношение на целта за защита на общественото здраве по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31.

(вж. точки 58, 64, 74—76 и 78 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

2 декември 2010 година(*)

По дело C‑108/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Baranya megyei bíróság (Унгария) с акт от 10 февруари 2009 г., постъпил в Съда на 23 март 2009 г., в рамките на производство по дело

Ker-Optika bt

срещу

ÀNTSZ Dél-dunántúli Regionális Intézete,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г-н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н D. Šváby, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н E. Juhász и г‑н J. Malenovský (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г-н P. Mengozzi,

секретар: г-н B. Fülöp, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 април 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за унгарското правителство, от г‑жа R. Somssich, г‑жа K. Szíjjártó и г‑жа K. Veres, както и от г‑н M. Fehér, в качеството на представители,

– за чешкото правителство, от г‑н M. Smolek, в качеството на представител,

– за гръцкото правителство, от г‑жа E. Skandalou, в качеството на представител,

– за испанското правителство, от г‑н J. M. Rodríguez Cárcamo, в качеството на представител,

– за нидерландското правителство, от г‑жа C. Wissels, г‑н M. de Grave и г‑н Y. de Vries, в качеството на представители,

– за Европейската комисия, от г‑н H. Krämer и г‑н A. Sipos, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 юни 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257), както и на членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС.

2 Запитването е отправено в рамките на спор между Ker-Optika bt (наричано по-нататък „Ker-Optika“) и ÀNTSZ Dél-dunántúli Regionális Intézete (регионална дирекция на държавните служби по обществено здраве и здравни въпроси за Южна Трансдунавия, наричана по-нататък „ÀNTSZ“) относно административно решение, по силата на което този орган забранява на Ker-Optika търговията с контактни лещи чрез интернет.

Правна уредба

Правна уредба на Съюза

3 Съгласно член 1, точка 2 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година (ОВ L 217, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282, наричана по-нататък „Директива 98/34“), се прилага следното определение:

„услуга“, каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите.

За целите на настоящата дефиниция:

– „от разстояние“ означава, че тази услуга се предоставя без страните да присъстват едновременно на едно и също място,

– „чрез електронни средства“ означава, че услугата се изпраща първо и се получава по местоназначение чрез електронно оборудване за обработка (включително цифрово компресиране) и съхранение на данни и се пренася изцяло, предава и получава изцяло чрез кабел, радио, оптични средства или други електромагнитни средства,

– „по индивидуална молба на получателя на услугите“ означава, че услугата се предоставя чрез пренос на данни по индивидуална молба.

[…]“

4 Съображения 18, 21 и 34 от Директива 2000/31 предвиждат:

„(18) Услугите на информационното общество обхващат широк кръг от икономически дейности, които се извършват онлайн; тези дейности може, в частност, да се състоят от продажби на стоки онлайн; не се включват дейности като доставката на стоки или на услуги офлайн; […] дейности, които, поради техния характер, не могат да се извършват [от] разстояние и по електронен път като законоустановения одит на финансовите отчети на дружеството или медицински съвети за физически преглед на пациент, не са услуги на информационното общество.

[…]

(21) […] координираната област обхваща само изисквания във връзка с онлайн дейности, като онлайн информация, онлайн реклама, онлайн пазаруване, онлайн сключване на договори и не засяга правните изисквания на държавите членки за стоките, като норми на безопасност, задължения за етикетиране, или отговорност за стоките, или изисквания на държавите членки за доставката и транспорта на стоки, включително дистрибуцията на лекарствени продукти; […]

[…]

(34) Всяка държава членка следва да адаптира своето законодателство, което съдържа изисквания, и по-специално изисквания по отношение на формата, които могат да ограничат сключването на договори по електронен път; разглеждането на законодателството, което изисква такова адаптиране, трябва да бъде систематично и да обхваща всички необходими етапи и действия на процеса на договаряне, включително и архивирането на договора; резултатът от това адаптиране трябва да позволи договорите, които са сключени по електронен път, да станат осъществими; […]“

5 Член 1, параграфи 1—3 и 5 от Директива 2000/31 гласи:

„1. Настоящата директива има за цел да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки.

2. Настоящата директива сближава, до степен, необходима за постигането на целта, посочена в параграф 1, определени национални разпоредби за услугите на информационното общество по отношение на вътрешния пазар, установяване на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодекси за поведение, извънсъдебно уреждане на спорове, средства за правна защита и сътрудничество между държавите членки.

3. Настоящата директива допълва правото на Общността, което е приложимо към услугите на информационното общество, без да се засяга степента на защита, и по-специално на общественото здраве и интересите на потребителите, както е установено от актовете на Общността и националното законодателство, [с което те се въвеждат,] доколкото това не ограничава свободата за предоставяне на услуги на информационното общество.

[…]

5. Настоящата директива не се прилага за:

a) данъчната област;

б) въпроси, които се отнасят до услуги на информационното общество, които са предмет на Директиви 95/46/ЕО и 97/66/ЕО;

в) въпроси, които се отнасят до споразумения или практики, уредени от антимонополното право;

г) следните дейности във връзка с услуги на информационното общество:

– дейностите на нотариусите или еквиваленти професии, доколкото съдържат пряко и специфично участие в упражняването на държавна власт,

– представителство на клиента и защита на неговите интереси пред съда,

– хазартни дейности, които включват залагания с парична стойност в игри на късмета, включително лотарии и сделки, свързани със залагания“.

6 Текстът на член 2 от Директива 2000/31 е следният:

„По смисъла на настоящата директива, следните термини означават:

а) „услуги на информационното общество“: услуги по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 98/34 […];

[…]

з) „координирана област“: изисквания, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услуги на информационното общество, независимо дали са от общ характер или специално предназначени за тях:

i) координираната област се отнася до изисквания, на които доставчикът на услуги трябва да отговаря по отношение на:

– достъпа до дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за квалификации, разрешително или нотификация,

– извършване на дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата, включително по отношение на рекламата и договорите, или изисквания за отговорността на доставчика на услуги;

ii) координираната област не обхваща изисквания като:

– изисквания приложими към стоките като такива,

– изисквания приложими към доставката на стоки,

– изисквания приложими към услугите, които не са предоставени по електронен път“.

7 Съгласно член 3 от Директива 2000/31:

„1. Всяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава членка, които са част от координираната област.

2. Държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.

[…]

4. Държавите членки […] могат да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 по отношение на дадена услуга на информационното общество, ако са изпълнени следните условия:

a) мерките трябва да бъдат:

i) необходими поради една от следните причини:

– обществен ред, по-специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на непълнолетните и борбата срещу подстрекаване към омраза на расова, сексуална, религиозна основа или на основа националност, и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица,

– опазване на общественото здраве,

– обществена сигурност, включително гарантиране на националната сигурност и отбрана,

– защита на потребителите, включително инвеститорите;

ii) предприети срещу услуга на информационното общество, която е в ущърб на целите, посочени в i) или […] представлява […] сериозен риск за накърняването на тези цели;

iii) пропорционални на тези цели;

б) преди да се предприемат посочените мерки и без да се засягат съдебните процедури, включително предварителните процесуални действия, извършвани в рамките на следствието, държавата членка е:

– помолила държавата членка, посочена в параграф 1, да предприеме мерки, и последната не е предприела такива или предприетите мерки са били недостатъчни,

– нотифицирала Комисията и държавата членка, посочена в параграф 1, за намерението ѝ да предприеме такива мерки.

5. Държавите членки могат, при спешност, да дерогират условията, предвидени в параграф 4, буква б). В такива случаи мерките се съобщават в най-кратък срок на Комисията и на държавата членка, посочена в параграф 1, като се изтъкват причините, поради които държавата членка счита, че случаят е спешен.

[…]“

8 Член 4, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Държавите членки следят достъпът и упражняването на дейността на доставчика на услуги на информационното общество да не подлежат на предварително разрешително или някакво друго изискване с еквивалентен ефект“.

9 Съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2000/31:

„Държавите членки гарантират, че тяхната съдебна система позволява сключването на договори по електронен път. Държавите членки гарантират, по-специално, че правният режим, приложим към процеса на договаряне не възпрепятства използването на електронни договори и не води до лишаването на такива договори от действие и валидност, поради това че са сключени по електронен път“.

Национална правна уредба

10 Според член 3, параграф 1 от Закон CVIII. от 2001 г. относно услугите за електронна търговия и услугите, свързани с информационното общество (a elektronikus kereskedelmi szolgáltatások, valamint az információs társadalommal összefùggő szolgáltatásokról szóló 2001. évi CVIII. Törvény, наричан по-нататък „Законът за електронната търговия“):

„Не е необходимо нито предварително разрешение, нито административно решение с подобно действие, за да се започне или да се упражнява дейност по предоставяне на услуги на информационното общество“.

11 Съгласно член 3, параграф 1 от Правилник 7/2004 (XI. 23.) на Министерството на общественото здраве за професионалните изисквания в областта на търговията, ремонта и наема на медицински средства [a gyógyászati segédeszközök forgalmazásának, javításának, kölcsönzésének szakmai követelményeiről szóló 7/2004 (XI. 23.) Egészségügyi Minisztériumi rendelet]:

„Възможно е да се търгуват, ремонтират и отдават под наем медицински средства […] в специализиран магазин, при условие че притежава разрешение за стопанисване съгласно конкретното законодателство и че отговаря на условията, предвидени в точки I.1 и I.2 от приложение 2 към настоящия правилник“.

12 Според приложение 1 към този правилник:

„В приложното поле на настоящия правилник не попадат следните медицински средства:

[…]

– серийни оптически изделия с изключение на контактните лещи;

[…]“.

13 От точка I. 1, буква d) от приложение 2 към посочения правилник е видно, че за търговията с контактни лещи и очила, съобразени с индивидуалните мерки, е необходим магазин с минимална площ от 18 м² или отделно от работилницата помещение. Сред условията относно служителите в точка I. 2, буква c) от това приложение се съдържа изискването да се прибегне до услугите на оптик или офталмолог, квалифициран в областта на контактните лещи.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

14 Ker-Optika извършва търговия с контактни лещи чрез своя уебсайт. С решение от 29 август 2008 г. ÀNTSZ Pécsi, Sellyei, Siklósi Kistérségi Intézete (местен орган на ÀNTSZ за административните райони на Pécs, Sellye и Siklós) му забранява упражняването на тази дейност.

15 Вследствие на подадена от Ker-Optika жалба по административен ред срещу това решение ÀNTSZ потвърждава забраната с решение от 14 ноември 2008 г.

16 ÀNTSZ се основава по-специално на разпоредбите на Правилник 7/2004 (XI. 23.) на Министерството на общественото здраве, съгласно които търговията с контактни лещи може да се извършва само в магазин, специализиран в продажбата на медицински средства или чрез доставки по домовете за целите на крайното потребление. Последното понятие обаче не обхващало нито по наименованието, нито по предмета си търговията чрез интернет.

17 Ker-Optika подава жалба срещу посоченото решение, по-конкретно с твърдението, че търговията с контактни лещи чрез интернет не може да бъде предмет на ограничения предвид член 3, параграф 1 от Закона за електронната търговия, който гарантира свободно упражняване на дейността на доставчик на услуга на информационното общество.

18 В това отношение ÀNTSZ се позовава на съображение 18 от Директива 2000/31, от което било видно, че приложното поле на Закона за електронната търговия не може да обхване търговията с контактни лещи чрез интернет. Всъщност според това съображение дейности, които поради техния характер не могат да се извършват от разстояние и по електронен път, като медицински съвети, изискващи физически преглед на пациент, не са услуги на информационното общество. Търговията с контактни лещи обаче изисквала такъв преглед.

19 При тези обстоятелства Baranya megyei bíróság решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Представлява ли търговията с контактни лещи медицински съвет, изискващ физически преглед на пациент, поради което тя не попада в приложното поле на [Директива 2000/31]?

2) Ако търговията с контактни лещи не представлява медицински съвет, изискващ физически преглед на пациент, следва ли член 30 ЕО да се тълкува в смисъл, че му противоречат разпоредбите на държава членка, които предвиждат, че търговия с контактни лещи може да се извършва само в специализиран магазин за медицински средства?

3) Противоречи ли на посочения в член 28 ЕО принцип на свободно движение на стоки унгарското законодателство, което разрешава търговията с контактни лещи само в специализиран магазин за медицински средства?“.

По преюдициалните въпроси

20 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правото на Съюза допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която разрешава търговията с контактни лещи само в магазини, специализирани в продажбата на медицински средства и която поради това забранява търговията с последните чрез интернет.

21 За да се отговори на поставените въпроси, следва да се определят разпоредбите от правото на Съюза, които са приложими към търговията с контактни лещи чрез интернет, след което да се прецени дали тези разпоредби допускат национални правила като разглежданите в главното производство.

22 В началото могат да се разграничат следните елементи в рамките на търговията чрез интернет. Подобна търговия обхваща първо самия акт на продажбата, който се характеризира с предложението за договаряне онлайн и със сключването на договор по електронен път. По-нататък посочената търговия предполага доставката на продадения продукт, която обикновено се извършва в дома на клиента. Освен това в някои частни случаи продажбата или доставката се предхожда от консултация на клиента с лекар.

По Директива 2000/31

23 Първо, що се отнася до акта на продажбата, следва да се напомни преди всичко, че съгласно член 1, параграф 2 и член 2, буква а) от Директива 2000/31 последната сближава определени национални разпоредби за услугите на информационното общество, тоест за услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите.

24 Ето защо, както е видно от съображение 18 от Директива 2000/31, подобни услуги на информационното общество обхващат по-специално продажбата на стоки онлайн.

25 Това разбиране се подкрепя от изложението на мотивите на предложението за директива, представено от Комисията на 18 ноември 1998 г. (COM(1998) 586 окончателен), в което се уточнява, че услугите на информационното общество включват услугите по продажба на стоки и услугите, позволяващи да се извършват електронни транзакции онлайн за закупуването на стоки като интерактивния телешопинг и електронните търговски центрове.

26 По-нататък следва да се напомни, че съгласно съображение 34 и член 9, параграф 1 от Директива 2000/31 всяка държава членка трябва да адаптира систематично своето законодателство, което съдържа изисквания, които могат да ограничат сключването на договори по електронен път и което обхваща всички необходими етапи и действия на процеса на договаряне относно продажбата на стоки онлайн, като предложението за договаряне, преговорите и сключването на договор по електронен път.

27 Накрая следва да се подчертае, че дейностите по продажба на медицински средства като контактните лещи не се съдържат сред дейностите, към които по силата на член 1, параграф 5 от Директива 2000/31 последната не се прилага.

28 Следователно координираната област на Директива 2000/31 обхваща националните разпоредби, с които се забраняват дейностите относно продажбата на контактни лещи, а именно предлагането онлайн и сключването на договор по електронен път.

29 Второ, що се отнася до дейностите по доставка, следва да се отбележи, че според самия текст на член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 координираната област не обхваща изискванията, приложими към доставката на стоки, за които е сключен договор по електронен път.

30 Следователно националните правила, които се отнасят до условията, при които продадена чрез интернет стока може да бъде доставена на територията на държава членка, не попадат в приложното поле на посочената директива.

31 От това следва, че условията за доставка на контактни лещи не попадат в приложното поле на Директива 2000/31.

32 Трето, следва да се разгледа въпросът дали на посочените по-горе изводи оказва влияние обстоятелството, че продажбата или доставката на контактни лещи могат да бъдат обусловени от предварителната консултация на клиента с лекар.

33 В това отношение дейностите, които, както е видно от съображение 18 от Директива 2000/31, поради техния характер не могат да се извършват от разстояние или по електронен път, като медицински съвети, изискващи физически преглед на пациент, не са услуги на информационното общество и следователно не попадат в приложното поле на тази директива.

34 При тези обстоятелства в хипотезата, в която медицинският съвет, изискващ физически преглед на клиент, е неразделна част от продажбата на контактни лещи, изискването относно подобен съвет би довело до това тази продажба в крайна сметка да се окаже извън приложното поле на посочената директива.

35 По този въпрос следва да се отбележи, че тези лещи влизат пряко в контакт с очите и представляват медицински средства, чието прилагане може в определени случаи да предизвика възпаление на окото и дори трайно нарушение на зрението, като това възпаление може да бъдат причинено от самото носене на посочените лещи. Следователно изискването да се получи предварително медицински съвет може да се окаже обосновано.

36 В това отношение лицето, което желае да носи лещи, може да бъде задължено да се подложи на превантивен офталмологичен преглед, по време на който, от една страна, се проверява дали носенето на лещи е допустимо по медицински съображения, и от друга страна, се определят точните стойности в диоптри на необходимата корекция.

37 Този преглед обаче не е неразделна част от продажбата на контактни лещи. Всъщност той може да се осъществи независимо от акта на продажбата, като последната може да се извърши дори от разстояние въз основа на рецепта от офталмолог, който предварително е прегледал клиента.

38 Ето защо следва да се приеме, че медицинският съвет, изискващ физически преглед на пациент, от който съвет може да бъде обусловена продажбата на контактни лещи, може да бъде отделен от последната.

39 Освен това е вярно, че по санитарни съображения може да се изисква от клиента също така да потърси медицински съвет с цел физическа проверка за поставянето на лещите, както и да се подложи на периодични офталмологични прегледи, за да се определи въздействието от носенето на лещите, като тези проверки и прегледи се извършват по време на носенето на лещите, тоест след доставката на последните. Така тези медицински съвети не могат да бъдат свързани с акта на продажбата на лещите.

40 От това следва, че национална разпоредба, която забранява продажбата на подобни лещи чрез интернет, попада по принцип в приложното поле на Директива 2000/31.

По първичното право

41 Като се има предвид, че правилата относно условията за доставка на контактни лещи не попадат в приложното поле на Директива 2000/31, те трябва да се преценяват по отношение на първичното право, а именно Договора за функционирането на Европейския съюз.

42 В началото следва да се разгледа въпросът дали посочените правила трябва да се преценяват от гледна точка на свободното предоставяне на услуги, както поддържа унгарското правителство, или от гледна точка на свободното движение на стоки, както предлага запитващата юрисдикция.

43 Във връзка с това от практиката на Съда е видно, от една страна, че когато национална мярка се свързва както със свободното движение на стоки, така и с друга основна свобода, Съдът по принцип я разглежда по отношение само на една от тези две основни свободи, ако се окаже, че едната от тях има изцяло вторично значение по отношение на другата и може да се свърже с нея (вж. в този смисъл Решение от 24 март 1994 г. по дело Schindler, C‑275/92, Recueil, стр. I‑1039, точка 22, както и Решение от 26 май 2005 г. по дело Burmanjer и др., C‑20/03, Recueil, стр. I‑4133, точка 35).

44 От друга страна, от Решение от 11 декември 2003 г. по дело Deutscher Apothekerverband (C‑322/01, Recueil, стр. I‑14887, точки 65, 76 и 124) следва, че национална мярка, която се отнася до условие, характеризиращо се с продажбата на стоки чрез интернет и доставката им в дома на потребителя, трябва да се разглежда само по отношение на правилата в областта на свободното движение на стоки и следователно по отношение на членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС.

45 В случая националната правна уредба, която забранява търговията с контактни лещи чрез интернет, се отнася до условие за продажба, характеризиращо се с доставката на такива лещи в дома на потребителя.

46 Следователно тази правна уредба трябва да се разглежда по отношение на членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС.

По наличието на пречка за свободното движение на стоки

47 Съгласно постоянната съдебна практика всяка правна уредба в областта на търговията на държавите членки, която може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията в рамките на Съюза, трябва да се счита за мярка с равностоен на количествени ограничения ефект по смисъла на член 34 ДФЕС (вж. по-специално Решение от 11 юли 1974 г. по дело Dassonville, 8/74, Recueil, стр. 837, точка 5 и Решение от 10 февруари 2009 г. по дело Комисия/Италия, C‑110/05, Сборник, стр. I‑519, точка 33).

48 От постоянната съдебна практика също така следва, че член 34 ДФЕС отразява задължението да се спазват принципите на недопускане на дискриминация и на взаимно признаване на продуктите, законно произведени и търгувани в други държави членки, както и задължението да се гарантира на продуктите на Съюза свободен достъп до националните пазари (вж. Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 34 и цитираната съдебна практика).

49 Така трябва да се считат за мерки с равностоен на количествени ограничения ефект мерките, взети от държава членка, които имат за своя цел или резултат да третират по-малко благоприятно продуктите с произход от други държави членки, както и правила относно условията, на които тези стоки трябва да отговарят, дори тези правила да са приложими без разлика към всички продукти (вж. Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точки 35 и 37).

50 Към същото понятие се числи и всяка друга мярка, която възпрепятства достъпа на продуктите, произхождащи от други държави членки, до пазара на една държава членка (Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 37).

51 По тази причина прилагането по отношение на стоки с произход от други държави членки на национални разпоредби, които ограничават или забраняват някои условия за продажба, може пряко или непряко, действително или потенциално, да възпрепятства търговията между държавите членки по смисъла на съдебната практика, произтичаща от Решение по дело Dassonville, посочено по-горе, освен ако тези разпоредби се прилагат към всички заинтересовани оператори, които упражняват своята дейност на националната територия и засягат по един и същ начин от правна и фактическа гледна точка търгуването на националните продукти и на продуктите с произход от други държави членки. Действително прилагането на такава правна уредба по отношение на продажбата на продукти с произход от друга държава членка и отговарящи на установените от тази държава правила може да възпрепятства техния достъп до пазара или да затрудни този достъп в по-голяма степен, отколкото затруднява достъпа на националните продукти (вж. в този смисъл Решение от 24 ноември 1993 г. по дело Keck и Mithouard, C‑267/91 и C‑268/91, Recueil, стр. I‑6097, точки 16 и 17, както и Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 36).

52 При това положение следва да се прецени дали разглежданата в главното производство национална правна уредба отговаря на двете условия, посочени в предходната точка на настоящото решение, а именно дали се прилага към всички заинтересовани оператори, които упражняват своята дейност на националната територия и дали засяга по един и същ начин от правна и фактическа гледна точка търгуването на националните продукти и продуктите с произход от други държави членки.

53 Що се отнася до първото условие, следва да се отбележи, че посочената правна уредба се прилага към всички оператори, заинтересовани от продажбата на контактни лещи, така че това условие е изпълнено.

54 Относно второто условие не се спори, че забраната за продажба на контактни лещи чрез интернет се прилага към произхождащите от други държави членки контактни лещи, които са предмет на продажба по пощата и на доставка по домовете на потребителите, пребиваващи в Унгария. Следва да се приеме обаче, че забраната за продажби на контактни лещи по пощата лишава операторите от други държави членки от едно много ефикасно условие за търговия с тези продукти и така значително затруднява достъпа на последните до пазара на съответната държава членка (вж. по аналогия, що се отнася до лекарствените продукти, Решение по дело Deutscher Apothekerverband, посочено по-горе, точка 74).

55 При тези обстоятелства посочената правна уредба не засяга по един и същ начин търгуването на контактни лещи от унгарските оператори и търгуването, извършвано от оператори от други държави членки.

56 Следователно посочената правна уредба представлява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, която е забранена по силата на член 34 ДФЕС, освен ако може да бъде обективно обоснована.

По обосноваването на пречката за свободното движение на стоки

57 Съгласно постоянната съдебна практика пречка за свободното движение на стоки може да бъде обоснована със съображения от общ интерес, изброени в член 36 ДФЕС или с императивни изисквания. Както в единия, така и в другия случай националната мярка трябва да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за нейното постигане (вж. по-специално Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 59 и цитираната съдебна практика).

58 В това отношение, ако посочената мярка е от областта на общественото здраве, следва да се вземе предвид обстоятелството, че животът и здравето на хората се нареждат на първо място сред ценностите и интересите, защитавани от Договора, и че държавите членки следва да решат в каква степен възнамеряват да осигурят защитата на общественото здраве и по какъв начин трябва да бъде постигната посочената степен. Тъй като тази степен може да бъде различна в различните държави членки, на последните следва да се признае свобода на преценка (вж. Решение от 1 юли 2010 г. по дело Blanco Pérez и Chao Gómez, C‑570/07 и C‑571/07, все още непубликувано в Сборника, точка 44 и цитираната съдебна практика).

59 В случая обосновката, изтъкната от унгарското правителство, се отнася до необходимостта от осигуряване на защитата на здравето на ползвателите на контактни лещи. Ето защо тази обосновка отговаря на загриженост за общественото здраве, допустима съгласно член 36 ДФЕС, която може да обоснове пречка за свободното движение на стоки.

60 При това положение следва да се прецени дали разглежданата в главното производство национална правна уредба може да гарантира така преследваната цел.

61 В това отношение унгарското и испанското правителство твърдят, че е необходимо да се задължат клиентите да получат доставка на контактните лещи в специализирани магазини, тъй като трябва да имат достъп до оптик, който извършва необходимите физически прегледи, прави проверки и дава указания на тези клиенти относно носенето на посочените лещи.

62 По този въпрос следва да се напомни, както бе посочено в точка 35 от настоящото решение, че в определени случаи самото носене на лещи може да предизвика възпаление на окото и дори трайно нарушение на зрението.

63 Предвид така представените рискове за общественото здраве държава членка може да изисква контактните лещи да се предоставят от квалифицирани служители, които насочват вниманието на клиента към тези рискове, извършват прегледи на клиента и му препоръчват да носи или да не носи лещи, като при необходимост приканват заинтересованото лице да потърси съвет от офталмолог. Предвид тези рискове държава членка може да изисква в някои случаи, в които носенето на лещи не е препоръчително, квалифицирани служители да определят подходящия вид лещи, да проверяват разположението им върху очите на клиента и да предоставят на последния информация относно правилното използване и поддръжка на лещите (вж. в този смисъл Решение от 25 май 1993 г. по дело LPO, C‑271/92, Recueil, стр. I‑2899, точка 11).

64 Всъщност, без напълно да отстранява рисковете, на които са изложени ползвателите на лещи, консултирането с квалифициран оптик и извършваните от него услуги могат да намалят тези рискове. Така, като предвижда получаването на контактни лещи само в специализирани оптични магазини, които предлагат услугите на такъв оптик, разглежданата в главното производство правна уредба може да гарантира постигането на целта да се осигури защитата на здравето на посочените ползватели.

65 Тази правна уредба трябва обаче и да не надхвърля необходимото за постигането на посочената цел, тоест за осъществяването ѝ да не съществуват мерки, които накърняват в по-малка степен свободното движение на стоки.

66 Първо, относно изискването за физическо присъствие на клиента с цел преглед на очите му от оптик в магазина за продажба, следва да се отбележи, от една страна, че превантивни контролни прегледи могат да се извършват от офталмолози извън оптичните магазини.

67 От друга страна, в представената пред Съда преписка липсват данни, позволяващи да се приеме, че разглежданата в главното производство правна уредба задължава оптика да обуслови всяко предоставяне на лещи от превантивен преглед или от предварителна консултация с лекар или че поставя това предоставяне на лещи в зависимост от тези изисквания, по-конкретно при последователни доставки на лещи за един и същ клиент.

68 Ето защо подобен преглед и консултация трябва да се считат за факултативни, така че по принцип всеки ползвател на контактни лещи носи отговорност за явяването си на преглед или консултация, като в това отношение задачата на оптика е да даде съвет на ползвателите.

69 Клиентите обаче могат по същия начин да получат съвет преди доставката на контактните лещи в рамките на търговията с тях чрез интернет посредством наличните на съответния уебсайт интерактивни елементи, които клиентът задължително трябва да използва предварително, за да има възможност да закупи посочените лещи (вж. в този смисъл относно търговията с лекарствени продукти чрез интернет Решение по дело Deutscher Apothekerverband, посочено по-горе, точка 114).

70 Второ, държавата членка несъмнено може да изисква, както бе установено в точка 63 от настоящото решение, най-подходящият вид контактни лещи да се определя от оптик, който да е длъжен във връзка с това да провери разположението на лещите върху очите на клиента и да му даде съвети с оглед на тяхното правилно използване и поддръжка.

71 Следва да се отбележи обаче, че по принцип извършването на тези услуги се налага само при първата доставка на контактни лещи. Всъщност при последващи доставки по общо правило не е необходимо на клиента да се предоставят подобни услуги. Достатъчно е клиентът да посочи на продавача вида лещи, които е получил при първата доставка, като при необходимост техните характеристики са уточнени от офталмолог, който е съставил нова рецепта, в която е взета предвид евентуална промяна в зрението на клиента.

72 Трето, ако продължителното използване на контактни лещи трябва да се придружава от допълнителни сведения и съвети, те трябва да се предоставят на клиента посредством интерактивни елементи, намиращи се на уебсайта на доставчика.

73 Освен това държавата членка може да предвиди задължение за заинтересованите икономически оператори да осигурят на разположение на клиента помощ от квалифициран оптик, който да му предоставя от разстояние необходимите конкретни сведения и съвети относно използването и поддръжката на контактните лещи. Впрочем предоставянето на такива сведения и съвети от разстояние може да има предимства, тъй като позволява на ползвателя на лещи да формулира добре обмислени и насочени въпроси, без да се налага да пътува (вж. в този смисъл, що се отнася до търговията с лекарствени продукти чрез интернет, Решение по дело Deutscher Apothekerverband, посочено по-горе, точка 113).

74 От посоченото по-горе следва, че целта да се осигури защитата на здравето на ползвателите на контактни лещи може да бъде постигната с по-малко ограничителни мерки от произтичащите от разглежданата в главното производство правна уредба, които се изразяват в обуславянето от някои ограничения само на първата доставка на лещи и в предвиждането на задължение за заинтересованите икономически оператори да предоставят на разположение на клиента помощ от квалифициран оптик.

75 Следователно, когато държава членка приема правна уредба като разглежданата в главното производство, тази държава превишава границите на посочената в точка 58 от настоящото решение свобода на преценка и при това положение трябва да се счита, че тази правна уредба надхвърля необходимото за постигането на посочената цел.

76 По същите съображения, доколкото съдържа забрана за продажба на контактни лещи чрез интернет, посочената правна уредба не може да се счита за пропорционална по отношение на целта за защита на общественото здраве по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31.

77 Предвид изложеното по-горе на поставените от запитващата юрисдикция въпроси следва да се отговори, че национални правила относно търговията с контактни лещи попадат в приложното поле на Директива 2000/31, доколкото се отнасят до акта на продажба на такива лещи чрез интернет. За разлика от това, национални правила относно доставката на посочените лещи не попадат в приложното поле на тази директива.

78 Членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС, както и Директива 2000/31, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава търговията с контактни лещи само в специализирани магазини за медицински средства.

По съдебните разноски

79 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Национални правила относно търговията с контактни лещи попадат в приложното поле на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), доколкото се отнасят до акта на продажба на такива лещи чрез интернет. За разлика от това, национални правила относно доставката на посочените лещи не попадат в приложното поле на тази директива.

Членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС, както и Директива 2000/31, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава търговията с контактни лещи само в специализирани магазини за медицински средства.

Подписи

* Език на производството: унгарски.