Определение на Съда (шести състав) от 11 ноември 2010 г. — Vino/Poste Italiane

(Дело C‑20/10)

„Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Клаузи 3 и 8 от Рамковото споразумение за срочната работа — Срочни трудови договори в публичния сектор — Първи или единствен срочен договор — Задължение за посочване на обективните причини — Отпадане — Намаляване на общото равнище на закрила на работниците — Принцип на недопускане на дискриминация — Членове 82 ЕО и 86 ЕО“

1.                     Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана за намаляване на общото ниво на закрила, предоставена на работниците в областта, обхваната от посоченото споразумение (клауза 8, точка 3 от приложение към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точка 48)

2.                     Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Приложно поле — Разлики в третирането на различни категории работници на срочен договор — Изключване (клауза 4 от приложение към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точки 55—57)

3.                     Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Предмет — Определяне на общи принципи и на минимални предписания относно някои ограничени аспекти на срочните договори — Липса на хармонизация на съвкупността от националните норми относно срочните договори (член 267 ДФЕС) (вж. точки 50, 54 и 63—65)

4.                     Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Обхват на задължението в областта на конкуренцията (член 267 ДФЕС) (вж. точки 76, 77 и 79)

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale di Trani — Тълкуване на клауза 3 и клауза 8, точка 3 от приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) — Съвместимост на национална правна уредба, въвеждаща във вътрешния правен ред клауза, в която не се уточнява причината за наемането в SpA Poste Italiane на работници и служители на срочен трудов договор

Диспозитив

1)

Клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), следва да се тълкува в смисъл, че тя допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 2, параграф 1 bis от Законодателен декрет № 368 за транспониране на Директива 1999/70/ЕО относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (decreto legislativo n. 368, attuazione della direttiva 1999/70/CE relativa all’accordo quadro sul lavoro a tempo determinato concluso dall’UNICE, dal CEEP e dal CES) от 6 септември 2001 г., който, за разлика от правния режим, приложим до влизането в сила на този декрет, позволява на предприятие като Poste Italiane SpA да сключва, при спазването на определени условия, първи или единствен срочен трудов договор с работник като г‑н Vino, без да е необходимо да посочва обективните причини, които оправдават прибягването към договор, сключван за такава продължителност, щом като тази правна уредба не е свързана с прилагането на това рамково споразумение. В това отношение е неотносимо обстоятелството, че преследваната от посочената правна уредба цел не подлежи на закрила, най-малкото равностойна на визираната в посоченото рамково споразумение закрила на работниците, наети по срочен трудов договор.

2)

Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да отговори на четвъртия преюдициален въпрос, поставен от Tribunale di Trani (Италия).

3)

Петият преюдициален въпрос, поставен от Tribunal di Trani, е явно недопустим.