РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
16 септември 2010 година(*)
„Социална политика — Директива 96/34/ЕО — Рамково споразумение за родителския отпуск — Тълкуване на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение — Носител на правото на родителски отпуск — Родителски отпуск, предоставян при раждане на близнаци — Понятието „раждане“ — Отчитане на броя родени деца — Принцип на равно третиране“
По дело C‑149/10
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Dioikitiko Efeteio Thessalonikis (Гърция) с акт от 15 март 2010 г., постъпил в Съда на 29 март 2010 г., в рамките на производство по дело
Zoi Chatzi
срещу
Ypourgos Oikonomikon,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н E. Levits, г‑н M. Ilešič, г‑н M. Safjan и г‑жа M. Berger (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,
секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,
предвид определението на председателя на Съда от 12 май 2010 г., с което се разпорежда преюдициалното запитване да се разгледа по реда на бързото производство в съответствие с член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и член 104а, първа алинея от Процедурния правилник на Съда,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 юли 2010 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за гръцкото правителство, от г‑н M. Apessos, г‑жа E.‑M. Mamouna, г‑жа G. Papagianni и г‑жа G. Papadaki, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от г‑н M. Smolek, в качеството на представител,
– за германското правителство, от г‑н C. Blaschke, в качеството на представител,
– за естонското правителство, от г‑жа M. Linntam, в качеството на представител,
– за кипърското правителство, от г‑жа D. Kallí, в качеството на представител,
– за полското правителство, от г‑н M. Szpunar и г‑жа J. Faldyga, в качеството на представители,
– за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа E. Jenkinson и г‑н R. Palmer, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от г‑жа M. Patakia и г‑н M. van Beek, в качеството на представители,
след изслушване на генералния адвокат,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), съдържащо се като приложение към Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) (ОВ L 145, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 160), съответно изменена с Директива 79/75/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година (ОВ L 10, 1998 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 31, наричана по-нататък „Директива 96/34“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Chatzi и нейния работодател, Ypourgos Oikonomikon (министерство на финансите), по повод решение на директора на данъчен център № 1 в Солун (Гърция), с което ѝ е отказано ползването на допълнителен родителски отпуск на основание раждането на близнаци.
Правна уредба
Правна уредба на Съюза
3 Директива 96/34 е приета в съответствие с процедурата, предвидена в член 4, параграф 2 от споразумението за социалната политика, приложено към протокол № 14 за социалната политика, на свой ред приложен към Договора за създаване на Европейската общност с Договора за Европейския съюз (наричано по-нататък „споразумението за социалната политика“).
4 Първата алинея от преамбюла на Рамковото споразумение, което се прилага с Директива 96/34, гласи:
„Приложеното рамково споразумение представлява инициатива на UNICE, CEEP и ЕКП за установяване на минимални изисквания за родителския отпуск и за отсъствието от работа поради форсмажорни обстоятелства, като важно средство за съвместяване на професионалния и семейния живот и за насърчаване на равните възможности и на равното третиране на мъжете и жените“.
5 Точки 4—6 и 9 от общите съображения на това рамково споразумение гласят следното:
„(4) като има предвид, че Хартата на Общността за основните социални права предвижда в то[ч]ка 16, отнасяща се до равното третиране, че следва да се разработят такива мерки, които да позволят на мъжете и жените да съвместяват своите професионални и семейни задължения;
(5) като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 6 декември 1994 г. признава, че една ефективна политика за равенство във възможностите предполага цялостна интегрирана стратегия, която води до по-добра организация на работното време и до по-голяма гъвкавост, както и до по-лесно завръщане към професионалния живот, и отбелязва важната роля на социалните партньори в тази област, както и при предоставянето на възможност на мъжете и на жените да съвместяват своите професионални и семейни задължения;
(6) като има предвид, че мерките за съвместяване на професионалния и семейния живот следва да насърчават въвеждането на нови, гъвкави методи за организиране на работата и времето, които да отговарят по-добре на променящите се нужди на обществото и които трябва да вземат предвид нуждите, както на предприятията, така и на работниците;
[…]
(9) като има предвид, че настоящото споразумение е рамково споразумение, въвеждащо минимални изисквания и разпоредби за родителския отпуск, различен от отпуска по майчинство, както и за отсъствието от работа поради форсмажорни обстоятелства, и препращащо към държавите членки и социалните партньори за създаването на условия за ползването на родителския отпуск, както и на подробни правила за прилагането му с оглед отчитането на положението във всяка една държава членка“.
6 Клауза 1 от Рамковото споразумение предвижда:
„1. Настоящото споразумение съдържа минимални изисквания, предназначени да улеснят съвместяването на родителските и професионалните задължения на работещите родители.
2. Настоящото споразумение се прилага по отношение на всички работници, мъже и жени, които работят по трудов договор или трудово правоотношение, така както са определени от закона, от колективните трудови договори или от установената практика във всяка една държава членка“.
7 Клауза 2, точки 1, 3 и 5 от Рамковото споразумение предвиждат следното:
„1. Настоящото споразумение предоставя, при условията на клауза 2.2, на работниците мъже и жени, [лично] право на родителски отпуск на основание на раждане или осиновяване на дете, за да им се даде възможност да се грижат за това дете поне три месеца, докато то достигне до определена възраст, но не повече от 8 години, [която] се определя от държавите членки и/или от социалните партньори.
[…]
3. Условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск се определят от закона и/или от колективните трудови договори в държавите членки, като се спазват минималните изисквания на настоящото споразумение. Държавите членки и/или социалните партньори могат, по-специално:
а) да решават дали родителският отпуск да се дава въз основа на пълно или непълно работно време, на части или под формата на система на кредити от време;
[…]
в) да приспособят условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск към специфичните условия на осиновяването;
[…]
5. В края на родителския отпуск работниците имат право да се върнат на същата длъжност или, ако това не е възможно, на равностойна или подобна работа, съответстваща на трудовия им договор или на трудовото им правоотношение“.
8 Клауза 4, точка 6 от Рамковото споразумение предвижда:
„Без да се засягат съответните правомощия на Комисията, на националните съдилища и на [Съда], всеки въпрос, свързан с тълкуването на настоящото споразумение, на европейско равнище, следва първо да се препрати от Комисията на подписалите страни, които да дадат своето становище“.
9 По силата на член 2, параграф 1 от Директива 96/34 държавите членки въвеждат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с нея, най-късно до 3 юни 1998 г.
Национална правна уредба
10 От акта за преюдициално запитване е видно, че разпоредбите на Директива 96/34 са транспонирани постепенно в гръцкия правов ред.
11 Приложим към фактите по главното производство е член 53 от новия Кодекс относно статута на цивилните държавни служители в администрацията и на държавните служители в юридическите лица на публичното право, в редакцията му след измененията, внесени със Закон 3528/2007.
12 Параграф 2 от посочения член 53, озаглавен „Облекчения, предоставени на държавните служители, които имат семейни задължения“, гласи:
„Работното време на родителя — държавен служител, се намалява с два часа дневно, ако той има деца на възраст до две години, и с един час, ако има деца на възраст между две и четири години. Родителят — държавен служител, има право на платен родителски отпуск за отглеждане на дете в размер на девет месеца, ако не се е възползвал от намаленото работно време съобразно предходната алинея. […]“
13 От акта за преюдициално запитване е видно също, че гръцките власти тълкуват тази разпоредба в смисъл, че родителят — държавен служител, може да ползва родителски отпуск само до датата, на която съответното дете навършва четири години.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
14 Жалбоподателката по главното производство, г‑жа Chatzi, работи по служебно правоотношение в данъчен център № 1 в Солун.
15 На 21 май 2007 г. тя ражда близнаци.
16 По нейна молба с решение от 27 юни 2008 г. на директора на данъчен център № 1 в Солун ѝ е разрешен платен родителски отпуск в размер на девет месеца, считано от 20 септември 2007 г.
17 На 30 януари 2009 г. тя отново иска платен родителски отпуск в размер на девет месеца, считано от 1 март 2009 г., за втория близнак. Молбата ѝ е отхвърлена с решение от 14 май 2009 г. на директора на данъчен център № 1 в Солун.
18 Г-жа Chatzi обжалва посоченото решение пред Dioikitiko Efeteio Thessalonikis (Апелативен административен съд, Солун).
19 Запитващата юрисдикция отбелязва, че през 2008 г. Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет) се произнася в смисъл, че при бременност на държавен служител с повече от един плод не възниква право на равен на броя на родените деца брой родителски отпуск.
20 Независимо от това запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно тълкуването, което следва да се направи на Директива 96/34 в светлината на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), която придобива задължителна юридическа сила след влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г.
21 При тези обстоятелства Dioikitiko Efeteio Thessalonikis решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли да се приеме, че с клауза 2, точка 1 от [Рамковото споразумение], тълкувана в светлината на член 24 от Хартата […], свързан с правата на детето, както и на предвиденото в Хартата […] повишено равнище на защита на тези права, същевременно се създава право на родителски отпуск и за детето, така че предоставянето само на един родителски отпуск при раждане на близнаци съставлява нарушение на член 21 от Хартата […] поради дискриминация въз основа на раждане, както и поради несъвместимо с принципа на пропорционалност ограничаване на правата на близнаците?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли думата „раждане“ в клауза 2, точка 1 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че на работещите родители се предоставя двойно право на родителски отпуск, тъй като многоплодната бременност завършва с две последователни раждания на деца (близнаци)? Или трябва да се приеме тълкуване в смисъл, че родителският отпуск се предоставя поради самото раждане, независимо от броя на родените по време на раждането деца, без поради това равенството пред закона по член 20 от Хартата да се нарушава?“.
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
Относно компетентността на Съда да тълкува Рамковото споразумение
22 Германското правителство подчертава, че правото на социалните партньори да водят преговори във връзка с колективни трудови договори, признато в член 28 от Хартата, както и да сключват споразумения по въпроси на социалната политика, които могат да се прилагат на равнище Европейски съюз по решение на Съвета, вече записано в член 155 от ДФЕС, означава, че социалните партньори имат възможност да определят самостоятелно приложното поле на тези споразумения, без да има опасност да излязат извън определените в разглежданото споразумение условия и да надхвърлят неговата цел.
23 В това отношение следва да се отбележи, че идеята за участие на социалните партньори при тълкуването на Рамковото споразумение е изразена в клауза 4, точка 6 от него, съгласно която всеки въпрос, свързан с тълкуването на посоченото споразумение, на европейско равнище, следва първо да се препрати от Комисията на подписалите страни, които да дадат своето становище. На въпрос, отправен от Съда, дали страните, подписали Рамковото споразумение, са дали становище по очертаните в настоящото преюдициално запитване проблеми, по време на съдебното заседание Комисията дава отрицателен отговор. Тя разяснява, от една страна, че сроковете, наложени от бързото производство, се оказват несъвместими с подобно допитване, както и, от друга страна, че то не би било нито ефикасно, нито конструктивно, при положение че въпросите, които са предмет на преюдициалното запитване, никога не са били разглеждани на европейско равнище.
24 Във всички случаи, както изрично уточнява клауза 4, точка 6 от Рамковото споразумение, допитването до страните, подписали споменатото споразумение, не би могло да засегне съответната роля на Комисията, на националните съдилища и на Съда.
25 От своя страна Съдът черпи компетентност относно тълкуването на директивите от член 267 ДФЕС. Действително, рамковото споразумение е плод на диалог, проведен между социални партньори на общностно равнище въз основа на споразумението за социалната политика, но в съответствие с член 4, параграф 2 от споразумението за социалната политика рамковото споразумение се прилага с директива на Съвета, от която — при това положение — то става неразделна част (вж. в този смисъл Решение от 16 юли 2009 г. по дело Gómez-Limón Sánchez-Camacho, C‑537/07, Сборник, стр. I‑6525, точка 34).
26 Оттук следва, че компетентността на Съда да тълкува Рамковото споразумение не се отличава от общата му компетентност да тълкува други разпоредби, съдържащи се в директивите.
Относно приложното поле на Рамковото споразумение по отношение на лицата
27 Тъй като г‑жа Chatzi е със статут на държавен служител, следва най-напред да се провери дали Директива 96/34 и Рамковото споразумение, приложено към нея, се прилагат за държавните служители.
28 В това отношение е необходимо да се отбележи, че разпоредбите на тези два акта не дават основание да се приеме, че държавните служители са изключени от приложното им поле.
29 Напротив, както е видно от самия текст на клауза 1, точка 2 от Рамковото споразумение, неговото приложно поле е очертано широко, като най-общо включва „всички работници […], които работят по трудов договор или трудово правоотношение, така както са определени от закона, от колективните трудови договори или от установената практика във всяка една държава членка“. Освен това клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение се отнася до „работниците“, без да прави разграничение между публичните и частните работодатели, с които те са обвързани, и по този начин обхваща всички работници (вж. във връзка с Рамковото споразумение относно срочната работа, съдържащо се като приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129), Решение от 4 юли 2006 г. по дело Adeneler и др., C‑212/04, Recueil, стр. I‑6057, точка 54 и сл., както и Решение от 7 септември 2006 г. по дело Vassallo, C‑180/04, Recueil, стр. I‑7251, точка 32).
30 Освен това споменатото тълкуване се потвърждава от съображението, че, както се вижда от първа алинея от преамбюла и от точка 4 от общите съображения на Рамковото споразумение, последното по-специално има за цел да насърчи равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. В този смисъл Съдът приема, че принципът на равно третиране на мъжете и жените, който е сред социалните разпоредби на Договора, е с общо приложение и се отнася за правоотношенията по заетост в публичния сектор (вж. в този смисъл Решение от 2 октомври 1997 г. по дело Gerster, C‑1/95, Recueil, стр. I‑5253, точка 18 и Решение от 11 януари 2000 г. по дело Kreil, C‑285/98, Recueil, стр. I‑69, точка 18).
По първия въпрос
31 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение може да се тълкува в смисъл, че предоставя на детето лично право на родителски отпуск и поради това отказът да се разреши втори родителски отпуск при раждането на близнаци накърнява правата, които близнаците черпят от правната система на Съюза.
32 Както отбелязват заинтересованите страни, представили становища пред Съда, както самият текст на Рамковото споразумение, така и неговата цел водят до отрицателен отговор на този въпрос.
33 Действително, клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение предвижда изрично, че на „работниците мъже и жени“ се предоставя лично право на родителски отпуск. Също така, що се отнася до приложното поле на Рамковото споразумение, клауза 1, точка 2 от него уточнява, че то се прилага „по отношение на всички работници, мъже и жени, които работят по трудов договор или трудово правоотношение“.
34 От посочения текст става ясно, че носители на правото на родителски отпуск са само родителите в качеството си на работници и никой друг.
35 Това буквално тълкуване се потвърждава от целта на родителския отпуск.
36 Съгласно клауза 1, точка 1 от Рамковото споразумение то всъщност има за цел „да улесн[и] съвместяването на родителските и професионалните задължения на работещите родители“ — цел, която е закрепена, както напомня точка 4 от общите съображения на това споразумение, в точка 16 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на заседанието на Европейския съвет, проведено в Страсбург на 9 декември 1989 г.
37 С оглед на същата цел правото на родителски отпуск е записано в член 33, параграф 2 от Хартата в рамките на основните социални права, включени в дял ІV под заглавие „Солидарност“.
38 Член 24 от Хартата, на който се позовава запитващата юрисдикция, не би могъл да промени предходния анализ.
39 Този член, който се съдържа в дял ІІІ от Хартата, озаглавен „Равенство“, гласи, че децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. Това право на закрила и на грижи не води непременно до признаване в тяхна полза на личното право на получаване на родителски отпуск от техните родители. Достатъчно е такова право да се предостави на самите родители. Именно те са носители както на правото, така и на задължението да осигурят отглеждането на своите деца и поради това могат да решават как най-добре да подсигурят реализирането на родителските си задължения, като изберат дали да ползват родителски отпуск или не.
40 Следователно на първия въпрос следва да се отговори, че клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение не може да се тълкува в смисъл, че предоставя на детето лично право на родителски отпуск.
По втория въпрос
41 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение може да се тълкува в смисъл, че раждането на близнаци дава правото на такъв брой родителски отпуск, който да е равен на броя родени деца, или трябва да се тълкува в смисъл, че при раждането на близнаци, както при раждането само на едно дете, възниква право само на един родителски отпуск.
42 Съгласно установената съдебна практика при тълкуването на разпоредба от общностното право следва да се има предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът, както и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. по-специално Решение от 7 декември 2006 г. по дело SGAE, C‑306/05, Recueil, стр. I‑11519, точка 34 и Решение от 19 ноември 2009 г. по дело Sturgeon и др., C‑402/07 и C‑432/07, все още непубликувано в Сборника, точка 41).
43 Освен това съгласно един от общите принципи на тълкуването общностният акт трябва, доколкото е възможно, да се тълкува по начин, който не поставя под съмнение неговата валидност, в съответствие с цялото първично право (вж. по-специално Решение от 22 май 2008 г. по дело Feinchemie Schwebda и Bayer CropScience, C‑361/06, Сборник, стр. I‑3865, точки 49 и 50, както и Решение по дело Sturgeon и др., посочено по-горе, точки 47 и 48), и по-специално с принципа на равно третиране.
44 Пренасянето на тази съдебна практика се допуска по отношение на споразуменията, които — както Рамковото споразумение — се прилагат с директива на Съвета, като при това положение стават неразделна част от нея (вж. точка 25 от настоящото решение).
По текста на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение
45 По силата на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение работниците — мъже и жени, имат „[лично] право на родителски отпуск на основание на раждане или осиновяване на дете, за да им се даде възможност да се грижат за това дете поне три месеца“. Член 33, параграф 2 от Хартата е сходно формулиран, тъй като предвижда по-специално, че „всеки има […] право […] на родителски отпуск за раждане или осиновяване на дете“.
46 Кипърското правителство и правителството на Обединеното кралство отбелязват, че използването на единствено число („раждане […] на дете“, „да се грижат за това дете“) показва, че работникът има право на отделен родителски отпуск за всяко дете.
47 Според кипърското правителство тълкуването, че решаващ критерий за предоставянето на право на родителски отпуск е детето, а не раждането, се потвърждава от Решение от 14 април 2005 г. по дело Комисия/Люксембург (C‑519/03, Recueil, стр. I‑3067, точка 47), в което Съдът приема, че формулировката, съгласно която родителски отпуск се предоставя „на основание на раждане“ на дете, отразява единствено факта, че предоставянето на родителски отпуск зависи от раждането на дете.
48 Така предложеното буквално тълкуване не е лишено от съмнения.
49 Действително, не би могло да се изключи, че използването на единствено число в клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение носи не числово, а родово значение, както и че това единствено число не установява връзка между броя деца и броя родителски отпуск, а означава всички деца като категория лица, които могат да породят право на родителски отпуск.
50 Що се отнася до значението на Решение по дело Комисия/Люксембург, посочено по-горе, от запознаването с точка 47 от него е видно, че при тълкуването на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение в смисъл, че предоставянето на родителски отпуск зависи не от раждането, а от условието детето да е родено, Съдът е искал да посочи, че правото на родителски отпуск не е свързано с датата на раждане и не е необходимо раждането на детето да е настъпило след влизането в сила на Директива 96/34 в съответната държава членка. В този смисъл Съдът се произнася по прилагането на Директива 96/34 във времето, а не по въпроса дали в хипотезата на няколко родени деца трябва да се предостави равен на броя на родените деца брой родителски отпуск.
51 Ето защо следва да се приеме, че що се отнася до отговора, който следва да се даде на настоящия въпрос, текстът на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение е двусмислен и сам по себе си не позволява отговор на въпроса, поставен от запитващата юрисдикция.
52 При това положение следва да се вземе предвид целта на уредбата, от която тази разпоредба е част.
По контекста и целите на Директива 96/34
53 От клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение е видно, че родителският отпуск цели да даде възможност на родителите да полагат грижи за детето си.
54 Кипърското правителство счита, че родителският отпуск е свързан с възможността родителят да се посвети изцяло на детето. Следователно, когато децата са близнаци, необходимостта да се полагат грижи за всяко дете би обосновала предоставянето на отделен отпуск за всяко от тях.
55 Гръцкото, чешкото, германското, естонското и полското правителство оспорват този анализ и според тях целта на родителския отпуск не се влияе от броя на децата, за които родителят трябва да полага грижи през този период. Според тези правителства при деца близнаци съответният родител трябва да се отзовава незабавно и едновременно на техните потребности. След като разликата между неговото положение и това на родителя само на едно дете се състои единствено в интензитета на задачите, които следва да се изпълняват, а не в тяхната продължителност, удвояването на родителския отпуск не е обосновано.
56 Както е видно от първа алинея от преамбюла на Рамковото споразумение за родителския отпуск и от точка 5 от общите съображения на това Рамково споразумение, то представлява поемане на задължение от социалните партньори да въведат чрез минимални изисквания мерки, чиято цел е насърчаването на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените, като им се предостави възможност да съвместяват своите професионални и семейни задължения (Решение от 22 октомври 2009 г. по дело Meerts, C‑116/08, все още непубликувано в Сборника, точка 35).
57 От тази гледна точка Рамковото споразумение позволява на младите родители да прекъснат професионалната си дейност, за да се посветят на семейните задължения, като едновременно с това им гарантира, както е записано в клауза 2, точка 5 от това споразумение, че след приключване на отпуска те ще се върнат на същата длъжност. В рамките на свободно определен от всяка държава членка период с минимална продължителност от три месеца при спазването на подробни правила, които са оставени на преценката на националните законодатели, младите родители имат възможност да предоставят на детето си помощта, изисквана съобразно възрастта му, и да предвидят мерки за организация на семейния живот с оглед на връщането си към професионалния живот.
58 По въпроса дали от гледна точка на тази цел родителите на деца близнаци трябва да имат възможност да искат предоставянето на такъв брой родителски отпуск, който да е равен на броя на родените деца, следва да се отбележи, както са посочили гръцкото, чешкото, германското, естонското и полското правителство, че увеличеното натоварване, с което родителите на близнаци трябва да се справят, по същността си е качествено, доколкото трябва да се отзовават по едно и също време на потребностите на две деца, но това допълнително усилие не е с по-голяма продължителност във времето, след като по принцип близнаците преминават по едно и също време през еднакви фази на развитие.
59 Следователно се оказва, че да се удвои продължителността на родителския отпуск не е непременно единствената подходяща мярка, до която могат да прибягнат държавите членки, за да облекчат съчетаването на семейния и професионалния живот на родителите на близнаци, а следва да се вземе под внимание цялата система, в която се вписват мерките, предназначени да отговорят на затрудненията, които тези родители срещат.
60 Тази преценка се потвърждава от съображението, че предвид минималните изисквания съгласно Рамковото споразумение и произтичащата от тях за държавите членки свобода на преценка по отношение на прилагането на родителския отпуск националните мерки за транспониране се различават съществено в различните държави членки.
61 При тези условия следва да се приеме за установено, че с оглед на контекста, в който се вписва, и на целта, преследвана от Рамковото споразумение, клауза 2, точка 1 от него не налага в случая на раждане на близнаци автоматично да се признае правото на такъв брой родителски отпуск, който да е равен на броя на родените деца
62 Въпреки това се налага да се разгледат последиците, произтичащи от положението на родители на деца близнаци, от гледна точка на принципа на равно третиране.
По принципа на равно третиране
63 Зачитането на принципа на равно третиране, който е част от общите принципи на правото на Съюза и чийто основополагащ характер е закрепен в член 20 от Хартата, придобива още по-голямо значение при прилагането на правото на родителски отпуск, поради това че самият основополагащ характер на това социално право е признат в член 33, параграф 2 от Хартата.
64 Този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране е обективно обосновано (вж. по-специално Решение от 5 юни 2008 г. по дело Wood, C‑164/07, Сборник, стр. I‑4143, точка 13, както и Решение по дело Sturgeon и др., посочено по-горе, точка 48).
65 От тази гледна точка Комисията изтъква, че родителите на близнаци се намират в положение, съпоставимо с това на родителите на деца с малка разлика във възрастта, доколкото общото и в двата случая е едновременното отглеждане на техните деца. По подобие на тези родители, родителите на близнаци би трябвало да се ползват от отделен родителски отпуск за всяко дете.
66 Критерият за сравнение, приет от Комисията, показва затруднението да се определи групата лица, с която родителите на близнаци могат да се сравнят. Всъщност този критерий се основава на трудно изразим в количествено отношение елемент, а именно „малката разлика във възрастта“.
67 Освен това, макар че не би могло да се отрече, че отглеждането на близнаци е задача, изискваща повече усилия, поради което и не е съпоставима с упражняването на родителски права само над едно дете, също така не би могло да се пренебрегне и обстоятелството, че тъй като близнаците израстват и се развиват успоредно, се наблюдава известна синергия, поради което тяхното отглеждане като задача не е непременно съпоставимо с тази по отглеждането на две деца на различна възраст.
68 При тези обстоятелства следва да се заключи, че родителите на близнаци са в особено положение, което трябва на първо място да бъде взето предвид от националния законодател, когато установява мерките за транспониране на Директива 96/34.
69 При тези обстоятелства следва за пореден път да се подчертае, че както напомнят клауза 1, точка 1 и клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение, същото установява единствено минимални изисквания. Освен продължителността на родителския отпуск, която държавите членки са свободни да определят при спазване единствено на минималния праг от три месеца, те напълно самостоятелно могат да определят условията за ползване и правилата за прилагане на този отпуск. Клауза 2, точка 3 от Рамковото споразумение се позовава в това отношение на закона и/или колективните трудови договори в държавите членки, като съгласно точка 9 от общите съображения на Рамковото споразумение това позоваване е обосновано поради необходимостта да се вземе предвид положението във всяка държава членка.
70 В този смисъл, при спазване на минималния праг от три месеца, наложен с Рамковото споразумение относно продължителността на родителския отпуск, държавите членки могат да определят правилата за ползването му във времево отношение. Тази свобода на преценка по-специално означава, че когато държавите членки решат да определят родителски отпуск, по-дълъг от минималния, предвиден в Рамковото споразумение, те могат да установят правила, които да коригират положението в случай на последователни раждания на деца.
71 Оттук следва, че националният законодател разполага с голяма свобода на действие при определянето на режима на родителски отпуск, приложим за родителите на близнаци, който позволява на тези родители да се ползват от третиране, при което надлежно да се отчетат особените им потребности.
72 От тази гледна точка следва да се отбележи, че — общо взето — значително по-голяма от минималната, предвидена с Рамковото споразумение продължителност и известна гъвкавост, предоставена на родителите при вземането на този отпуск в зависимост от възрастта на детето, могат да позволят по-добро усвояване на увеличеното натоварване, свързано с отглеждането на близнаци. Освен това наличието на правила за прилагане, които в съответствие с точка 6 от общите съображения на Рамковото споразумение установяват гъвкави начини на организация на работата, може да улесни съвместяването на изискванията на професионалния живот с особените задължения, свързани с отглеждането на близнаци.
73 Възможно е обаче да се изработят и приемат други мерки, годни да отговарят на особените потребности на родителите на близнаци, като материална помощ, например под формата на право на достъп до детски заведения, или финансова помощ, по-специално под формата на специфични услуги, даващи възможност за свободен избор относно начина на отглеждане.
74 Националният съд, който единствено е компетентен да преценява обстоятелствата по спора, с който е сезиран, трябва да провери дали националната правна уредба като цяло предлага достатъчно възможности, за да се отговори в съответния конкретен случай на особените потребности на родителите на близнаци, свързани с техния професионален и семеен живот.
75 С оглед на изложените съображения на въпрос 2 следва да се отговори, че клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение не трябва да се тълкува в смисъл, че раждането на близнаци дава право на такъв брой родителски отпуск, който да е равен на броя родени деца. Въпреки това в светлината на принципа на равно третиране тази клауза изисква от националния законодател да въведе режим на родителски отпуск, който в зависимост от съществуващото в съответната държава членка положение да осигурява на родителите на близнаци третиране, което да отчита надлежно особените им потребности. Националният съд следва да провери дали националната правна уредба отговаря на това изискване и при необходимост да тълкува тази национална правна уредба до изчерпване на всички възможности в съответствие с правото на Съюза.
По съдебните разноски
76 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г., съдържащо се като приложение към Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП), съответно изменена с Директива 79/75/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година, не може да се тълкува в смисъл, че предоставя на детето лично право на родителски отпуск.
2) Клауза 2, точка 1 от споменатото рамково споразумение не трябва да се тълкува в смисъл, че раждането на близнаци дава право на такъв брой родителски отпуск, който да е равен на броя родени деца. Въпреки това в светлината на принципа на равно третиране тази клауза изисква от националния законодател да въведе режим на родителски отпуск, който в зависимост от съществуващото в съответната държава членка положение да осигурява на родителите на близнаци третиране, което да отчита надлежно особените им потребности. Националният съд следва да провери дали националната правна уредба отговаря на това изискване и при необходимост да тълкува тази национална правна уредба до изчерпване на всички възможности в съответствие с правото на Съюза.
Подписи
* Език на производството: гръцки.