—

за Pometon SpA, от адв. E. Volli и адв. F. Trevisan, avocats,

—

за италианското правителство, от г-жа I. Bruni, в качеството на представител, подпомагана от г-н G. Albenzio, avvocato dello Stato,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н H. van Vliet, г-жа E. Righini и г-н S. Schønberg, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), както и на членове 4, 114 и сл., членове 202, 204, 212 и 214 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от относно създаване на Митнически кодекс на Общността (OВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митнически кодекс на Общността“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Agenzia Dogane Ufficio delle Dogane di Trieste (митическо учреждение, Триест) и Pometon SpA във връзка с внос, деклариран под режим активно усъвършенстване на слитъци необработен магнезий с произход и идващи от Китай.

3

Член 13 от Регламент № 384/96, в редакцията му в сила към момента на настъпване на обстоятелствата по главното производство, гласи:

„1.   Действието на наложени в съответствие с настоящия регламент антидъмпингови мита може да бъде разширено върху внос от трети страни на подобни стоки или на части от тях, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Заобикаляне е налице, когато настъпи промяна в условията на търговия между трети страни и Общността, дължаща се на практика, процес или работа, за които няма друга достатъчно убедителна причина или икономическа обосновка освен налагането на съответното мито и когато има доказателства, че възстановителният ефект на митата, изразен като цени и/или количества на подобни стоки, намалява и са налице доказателства за дъмпинг по отношение на нормалните стойности, предварително установени за подобни или еднакви стоки.

2.   Комплектоването на стоки в Общността или в трета страна се разглежда като заобикаляне на действащите мерки, когато:

3.   Процедура по разследване започва по силата на настоящия член, ако в искането за разследване се съдържат достатъчно доказателства по отношение на факторите по параграф 1. Започването на процедура става, след консултации с Консултативния комитет, по силата на регламент на Комисията, който възлага също така на митническите органи да въведат регистрационен режим за съответния внос в съответствие с член 14, параграф 5 или да изискват гаранции. Процедурите по разследване се провеждат от Комисията, в евентуално сътрудничество с митническите органи, и следва да приключват в рамките на девет месеца. Ако окончателно установените факти налагат разширяване на действието на мерките, това се прави от Съвета с обикновено мнозинство, въз основа на предложение на Комисията, считано от датата, на която е въведен регистрационен режим в съответствие с член 14, параграф 5 или от датата, на която са изискани обезпечения. Съответните разпоредби на настоящия регламент по отношение на започване и провеждане на процедури по разследване се прилагат и при процедурите по настоящия член.

[…]“.

4

Съгласно член 114 от Митническия кодекс на Общността:

„1.   Без да се засяга член 115, режимът активно усъвършенстване разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Общността по усъвършенстването на:

2.   Следните термини означават:

[…]“.

5

Член 551, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (OВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), в редакцията му в сила към момента на настъпване на обстоятелствата по главното производство, освен това предписва:

„1.   Разрешението за използване на системата с условно освобождаване [другаде в текста: „системата с отложено плащане“] се дава само, ако молителят има действително намерение да реекспортира основните компенсаторни продукти от митническата територия на Общността. В този случай може да се разреши прилагане на системата с условно освобождаване за всички стоки, които ще се преработват.“

6

Член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166) гласи:

„Действия, предприети с цел придобиване на облага, насочени против целите на приложимото право на Общността, в случая посредством изкуственото създаване на условията, които се изискват за получаването на такава облага, ще имат за резултат, в зависимост от случая, или невъзможността за получаването на облагата, или нейното отнемане.“

7

Според акта за преюдициално запитване между края на 1998 г. и 2001 г. Pometon SpA купува от Pometon doo — свързано дружество, което е създадено през 1998 г., със седалище в Сежана (Словения) — слитъци необработен магнезий с произход и идващи от Китай, чийто внос в Общността води до прилагането на антидъмпингово мито съгласно Регламент (ЕО) № 2402/98 на Съвета от 3 ноември 1998 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на необработен нелегиран магнезий с произход от Китайската народна репу-блика и за окончателно събиране на временното мито (OВ L 298, стр. 1). Този продукт е внесен в рамките на договори за преработка за сметка на Pometon doo, което е установен в трета страна клиент. По искане на Pometon SpA е разрешено поставянето на тези стоки под режим активно усъвършенстване с период на отложено плащане от шест месеца. Посочената стока е преработена от Pometon SpA в магнезиеви гранули, необлагани с антидъмпингово мито, и е реекспортирана, като преминава през граничния пункт Фернети (Италия).

8

В акта за преюдициално запитване се уточнява, че разглежданата в главното производство стока не достига намиращия се в Словения обект, а само е складирана в депо и е внесена отново в Италия като продукт, продаден от Pometon doo на Pometon SpA. В акта за преюдициално запитване се допълва, че от осъществените процедури по разследване е видно, че около 87% от изнасяните от Pometon SpA продукти незабавно са били връщани в Италия и са били предлагани на европейския пазар.

9

С оглед на тези обстоятелства Agenzia Dogane Ufficio delle Dogane di Trieste приема, че временният внос на слитъци необработен магнезий с произход и идващи от Китай, деклариран под режим активно усъвършенстване, представлява в действителност окончателен внос на този продукт. Ето защо Agenzia Dogane Ufficio delle Dogane di Trieste издава допълнителни и коригиращи актове за установяване на митническо задължение, които Pometon SpA обжалва пред Commissione tributaria provinciale di Trieste, която уважава подадената жалба.

10

Agenzia Dogane Ufficio delle Dogane di Trieste обжалва постановеното решение, а Pometon SpA подава насрещна жалба. При тези обстоятелства Commissione tributaria regionale di Trieste решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

11

Pometon SpA по същество твърди, че поставените въпроси са недопустими, доколкото с тях се иска юридическа консултация от Съда, а не тълкуване на общностното право, че са поставени на юрисдикция, която не е компетентна да се произнесе по тях, и че националната юрисдикция не посочва разпоредбите от общностното право, чието тълкуване иска, както и общите принципи, на които се позовава.

12

Тези доводи не могат да бъдат приети.

13

Според постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на общностното право и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да не се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. в този смисъл Решение от 7 юни 2007 г. по дело van der Weerd и др., C-222/05—C-225/05, Сборник, стр. I-4233, точка 22 и цитираната съдебна практика).

14

В случая не се установява, че исканото тълкуване не е свързано с тълкуване на общностното право, така че Съдът да не е компетентен да се произнесе по него, или че исканото тълкуване очевидно няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство. Необходимите фактически и правни елементи, за да бъде Съдът полезен с отговора на поставените му въпроси, са освен това изложени в акта за преюдициално запитване. Този акт впрочем посочва разпоредбите, чието тълкуване се иска.

15

От това следва, че преюдициалните въпроси са допустими.

16

С първия и втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество Съдът да се произнесе доколко разпоредбите на член 13 от Регламент № 384/96 са приложими по спор като този, който тя следва да разгледа.

17

Член 13, параграф 3 от Регламент № 384/96 предвижда, че при наличието на достатъчно доказателства, че е избегнато заплащането на антидъмпинговите мита, решението на Комисията за започване на процедура по разследване се приема по формата на регламент. Ако с тази процедура по разследване окончателно се установят факти, които налагат да се разшири прилагането на антидъмпинговите мита за вноса от трети страни на подобни стоки или на части от тях, решение за това разширяване се взема от Съвета с обикновено мнозинство, въз основа на предложение на Комисията.

18

В случая е достатъчно да се установи, че не е имало регламент на Комисията, с който се решава започването на процедура по разследване, както и че не е имало решение на Съвета да се разшири прилагането на антидъмпинговите мерки.

19

Следователно разпоредбите на член 13 от Регламент № 384/96 са във всеки случай неприложими в спора по главното производство, без да е необходимо Съдът да се произнася по това дали текстът на този член 13, параграф 1, в редакцията му в сила към момента на настъпване на обстоятелствата по главното производство, се отнася до осъществените от Pometon SpA операции.

20

Следователно на първия и втория въпрос трябва да се отговори, че член 13 от Регламент № 384/96 не се прилага, ако липсва решение на Съвета, прието въз основа на предложение на Комисията, да разшири прилагането на антидъмпинговите мита за вноса от трети страни на подобни стоки или на части от тях.

21

Въпроси от трети до пети се отнасят по същество до това дали трябва да се счита за окончателен внос на митническата територия на Общността операция, с която дадено дружество внася под режим активно усъвършенстване стоки, за които се прилагат антидъмпинговите мита, преработва ги в продукт, който не се облага с такива мита, и ги реекспортира за свързано с него дружество, което се намира в трета съседна държава и което реекспортира тези стоки към Общността, като ги продава отново на първото дружество.

22

Съгласно член 114 от Митническия кодекс на Общността режимът активно усъвършенстване позволява да се обработят на митническата територия на Общността необщностни стоки, които са предназначени след това да бъдат реекспортирани извън тази територия. Обработването се състои в това спрямо тези стоки да се извършат операции по „усъвършенстване“, тоест по преработване. Реекспортираните стоки се означават като „компенсаторни продукти“.

23

Реекспортирането на стоките под формата на компенсаторни продукти извън митническата територия на Общността е условие за прилагането на режима активно усъвършенстване. Следователно този режим може законно да бъде приложен само ако стоките са действително предназначени да бъдат реекспортирани извън митническата територия на Общността, както се посочва в споменатите по-горе разпоредби на член 551, параграф 1 от Регламент № 2454/93, според които лицето, което иска да се ползва от този режим, трябва да има „действително намерение да реекспортира“ въпросните стоки.

24

Всъщност от всички норми, които съставляват правния режим активно усъвършенстване, следва, че целта на същия е да се освободят от мита единствено стоките, които са въведени на митническата територия на Общността само временно, за да бъдат обработени, поправени или преработени и след това реекспортирани, като по този начин се предотвратят неблагоприятните последици за икономическата дейност на страните от Общността.

25

От това по необходимост следва, че практика като описаната в точка 8 от настоящото решение, която се състои единствено в това стоката да премине границата, без да е налице действително намерение за реекспортирането ѝ, и малко след това да бъде реимпортирана, противоречи на самата цел на режима активно усъвършенстване и засяга ефективността на общностната правна уредба.

26

Единствено запитващата юрисдикция следва да провери дали обстоятелствата в основата на спора по главното производство представляват такава неправомерност.

27

Що се отнася до последиците от установяването на такава неправомерност, член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95, който е с общо приложение, постановява, че „[д]ействия, предприети с цел придобиване на облага, насочени против целите на приложимото право на Общността, в случая посредством изкуственото създаване на условията, които се изискват за получаването на такава облага, ще имат за резултат, в зависимост от случая, или невъзможността за получаването на облагата, или нейното отнемане“.

28

Съдът вече е постановил, че задължението за връщането на облага, недължимо получена чрез неправомерна практика, не нарушава принципа на законността. Всъщност това задължение не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от общностната правна уредба, са били изкуствено създадени, като по този начин са направили получената облага недължима и са оправдали задължението за нейното връщане (вж. в този смисъл Решение от 14 декември 2000 г. по дело Emsland-Stärke, C-110/99, Receuil, стр. I-11569, точка 56).

29

Също така вносителят, който неправомерно е поискал да се приложи режим активно усъвършенстване и се е ползвал от него посредством изкуственото създаване на условията, които се изискват за неговото прилагане, е длъжен да плати свързаните със съответните продукти мита, което не изключва възможността да му бъдат наложени предвидените в националното законодателство административни, граждански или наказателни санкции.

30

Следователно на въпроси от трети до пети трябва да се отговори, че операцията, която се състои единствено в това стоката да премине границата след преработването ѝ в продукт, който не се облага с антидъмпингови мита, без да е налице действително намерение за реекспортирането ѝ, и малко след това да бъде реимпортирана, не може законно да бъде поставена под режим активно усъвършенстване. Вносителят, който неправомерно е поискал да се приложи този режим и се е ползвал от него, е длъжен да плати свързаните със съответните продукти мита, което не изключва възможността да му бъдат наложени предвидените в националното законодателство административни, граждански или наказателни санкции. Компетентната национална юрисдикция следва да прецени дали предвид съображенията, посочени по-горе, разглежданата в главното производство операция трябва да се счита за неправомерна от гледна точка на общностното право.

31

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: