Дело C-15/06 P
Regione Siciliana
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обжалване — Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Приключване на финансова помощ — Жалба за отмяна — Допустимост — Pегионално или местно образувание — Актове, които засягат това образувание пряко и лично — Пряко засягане“
Решение на Съда (пети състав) от 22 март 2007 г. .
Резюме на решението
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично
(член 230, четвърта алинея EО)
2. Европейски общности — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Необходимост механизмът на преюдициалното запитване за преценка на действителността да се прилага спрямо физическите и юридическите лица
(член 10 ЕО, член 230, четвърта алинея и член 234 ЕО)
1. На основание на член 230, четвърта алинея ЕО регионално или местно образувание, доколкото има правосубектност по силата на националното право, може да обжалва решенията, които са адресирани до него, или решения, които въпреки формата си на регламент или решение, адресирано до друго лице, го засягат пряко и лично. Условието дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква оспорената общностна мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от общностната правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.
Определянето на дадено местно или регионално образувание за орган, който отговаря за осъществяването на даден проект по Европейския фонд за регионално развитие, не предполага, че самото образувание е носител на правото да получи въпросната финансова помощ. Без значение е и фактът, че в приложението към решението за отпускане на тази помощ споменатото регионално образувание е посочено като орган, който отговаря по заявлението за финансова помощ. Всъщност споменатото в приложението към решението за отпускане на финансова помощ положение на „орган, който отговаря по заявлението“ не е имало за последица да постави този орган в пряка връзка с финансовата помощ от Общността, за която същото решение впрочем пояснява, че за нея кандидатства правителството на държава-членка и тя е отпусната на същата.
(вж. точки 29, 31—32 и 36)
2. Частноправните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от общностния правов ред. Съдебната защита на физическите или юридическите лица, които поради предвидените в член 230, четвърта алинея ЕО условия за допустимост не могат пряко да обжалват общностни актове, трябва да бъде гарантирана по ефективен начин посредством способите за защита пред националните юрисдикции. Съобразно прогласения в член 10 ЕО принцип за лоялно сътрудничество последните са длъжни — полагайки всички възможни усилия — да тълкуват и прилагат вътрешните процесуални правила, които уреждат упражняването на правото на обжалване, така че да позволят на посочените лица да оспорват по съдебен ред законосъобразността на всяко решение или на всяка друга национална мярка относно прилагането на общностен акт към тях, като се позовават на недействителността на такъв акт и така създават повод за тези юрисдикции да се обръщат към Съда с преюдициални въпроси.
(вж. точка 39)
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
22 март 2007 година(*)
„Обжалване — Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Приключване на финансова помощ — Жалба за отмяна — Допустимост — Регионално или местно образувание — Актове, които засягат това образувание пряко и лично — Пряко засягане“
По дело C‑15/06 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда, подадена на 4 януари 2006 г.,
Regione Siciliana, представляван от г‑н G. Aiello, avvocato dello Stato, със съдебен адрес в Люксембург,
жалбоподател,
като другата страна в производството е:
Комисия на Европейските общности, представлявана от г‑н E. de March и г‑н L. Flynn, в качеството на представители, подпомагани от адв. G. Faedo, avvocatessa, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: г‑н R. Schintgen, председател на състав, г‑н A. Borg Barthet и г‑н M. Ilešič (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑н J. Mazák,
секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 януари 2007 г.,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Със своята жалба Regione Siciliana (регион Сицилия) иска от Съда да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 18 октомври 2005 г. по дело Regione Siciliana/Комисия (T‑60/03, Recueil, стр. II‑4139, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата за отмяна на Решение C (2002) 4905 на Комисията от 11 декември 2002 година за анулиране на помощта, отпусната на Италианската република с Решение C (87) 2090 026 на Комисията от 17 декември 1987 година относно отпускането на предназначена за инфраструктурни инвестиции в Италия (регион: Сицилия) помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в размер, равен на или по-голям от 15 милиона [EUR], и за възстановяване на авансите, преведени от Комисията на основание на тази помощ (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
2 С цел укрепване на икономическото и социално сближаване по смисъла на член 158 ЕО са приети Регламент (ЕИО) № 2052/88 на Съвета от 24 юни 1988 година относно задачите на Структурните фондове и тяхната ефективност и за координацията на техните дейности между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 185, стp. 9), изменен с Регламент (ЕИО) № 2081/93 на Съвета от 20 юли 1993 г. (ОВ L 193, стp. 5, наричан по-нататък „Регламент № 2052/88“) и Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 по отношение на координацията на дейностите на различните структурни фондове между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 374, стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) № 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 г. (ОВ L 193, стр. 20, наричан по-нататък „Регламент № 4253/88“).
3 Член 4, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2052/88 гласи:
„Дейността на Общността представлява допълнение към съответните национални дейности или принос към тях. Тя се развива чрез тесен диалог между Комисията, засегнатата държава-членка, определените от държавата-членка компетентни органи и организации [...] на национално, регионално, местно или друго ниво, като всички участници са партньори, преследващи обща цел. Този диалог се нарича по-нататък „партньорство“. Партньорството обхваща подготовката, финансирането, както и преценката ex ante, проследяването и оценката ex post на дейностите.“ [неофициален превод]
4 Озаглавеният „Допълняемост“ член 9, параграф 1 от Регламент № 4253/88 предвижда, че „с цел да се осигури реално икономическо въздействие, кредитите от Структурните фондове […] не могат да заместят публичните или приравнените на тях структурни разходи на държава-членка във всички територии, допустими за финансиране по дадена цел.“ [неофициален превод]
5 Съгласно член 24 от същия регламент:
„1. Ако осъществяването на дадена дейност или мярка се явява недостатъчно да обоснове част или цялата финансова помощ, която е била отпусната за нея, Комисията извършва подходяща проверка на случая в рамките на партньорството, като изисква по-специално от държавата-членка и от определените от нея с цел изпълнението на дейността органи да представят своите бележки в определен срок.
2. [Вследствие на] тази проверка Комисията може да намали размера на съответната помощ или мярка, или да я преустанови, ако проверката потвърди наличието на нередност или на значително изменение, което засяга естеството или условията за изпълнение на дейността или на мярката, и за която не е било поискано одобрението на Комисията.
3. Всяка недължимо платена сума се възстановява на Комисията […]“ [неофициален превод]
Обстоятелства, предхождащи спора
6 С получено от Комисията на 23 септември 1986 г. заявление Италианската република кандидатства за отпускане на помощ от Европейския фонд за регионално развитие (EФPP), предназначена за инфраструктурни инвестиции в Сицилия, свързани с третата фаза на строежа на язовир на река Gibbesi. Заявлението предвижда изграждането на свързани с язовирната стена обекти и указва двойното предназначение на язовира, чиито води трябва да осигуряват благонадеждно водоснабдяване на индустриалния парк в Licata, който предстои да бъде построен, както и напояването на около 1000 хектара земеделски земи.
7 С решение C (87) 2090 026 (наричано по-нататък „решението за отпускане на финансова помощ“) Комисията отпуска на Италианската република помощ от ЕФРР в максимален размер на 94 490 620 056 ITL (около 48,8 милиона EUR). Италианската република получава аванси на обща стойност 75 592 496 044 ITL (около 39 милиона EUR) на основание на посочената помощ.
8 С писмо от 23 май 2000 г. италианските власти уведомяват Комисията, че строителството на язовирната стена приключва на 11 ноември 1992 г., но язовирът е неизползваем. Със същото писмо италианските власти предоставят на Комисията докладна записка от 17 януари 2000 г. от Regione Siciliana, с която последният формално се задължава да осигури извършването на необходимите строителни дейности, така че язовирът да може да се пусне в експлоатация и да се използва.
9 С писмо от 29 март 2001 г. италианските власти представят на Комисията заявлението си за плащане на остатъка и предават докладна записка на Regione Siciliana от 5 март 2001 г. От записката е видно, че Ente minerario siciliano (Сицилианската минна дирекция), изпълнител на проекта за язовир, е била закрита, че проектът за индустриален парк в Licata не е могъл да бъде осъществен и че поради това първоначално планираното предназначение на водите от язовира е трябвало да бъде променено. Поръчано е било също така проучване с цел да се определи по какъв друг начин биха могли да бъдат използвани тези води.
10 Въз основа на тези данни Комисията решава да започне процедурата по проверка, предвидена в член 24 от Регламент № 4253/88, както и в решението за отпускане на финансова помощ. С писмо от 26 септември 2001 г. тя предоставя на Италианската република данни, от които би могло да се заключи за наличието на нередности и които биха могли да обосноват евентуално решение за анулиране на посочената помощ. Тя приканва италианските власти, председателството на Regione Siciliana и крайния бенефициер да представят бележки в срок до два месеца.
11 С писмо от 29 ноември 2001 г. Италианската република предоставя на Комисията бележките на Regione Siciliana. От тях е видно, че не е била определена никаква дата, дори условна, за пускане на обекта в експлоатация.
12 С писмо от 21 февруари 2002 г. Regione Siciliana съобщава допълнителна информация относно напредъка в осъществяването на проекта, както и график, предвиждащ приключване на строителните работи преди 2 февруари 2003 г.
13 Комисията счита, че последната информация потвърждава наличието на множество нередности по смисъла на член 24 от Регламент № 4253/88 и на 11 декември 2002 г. приема спорното решение. С него тя анулира финансовата помощ, като освобождава ангажимента за предвидената за изплащане на остатъка сума и изисква възстановяване на преведените аванси.
Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение
14 На 20 февруари 2003 г. Regione Siciliana подава жалба за отмяна на спорното решение. С обжалваното решение Първоинстанционният съд отхвърля жалбата като неоснователна.
15 Преди да се произнесе по същество по жалбата, Първоинстанционният съд отхвърля възражението за недопустимост, направено от Комисията, която твърди, че Regione Siciliana няма процесуална легитимация. Комисията не възразява, че спорното решение засяга лично жалбоподателя по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО, но поддържа, че той не е пряко засегнат от посоченото решение.
16 Основните мотиви на обжалваното съдебно решение относно допустимостта на жалбата гласят следното:
„47 Като изцяло анулира помощта, [спорното] решение отменя […] преди всичко задължението на Комисията да изплати остатъка от помощта (9,8 милиона EUR) и задължава Италианската република да възстанови изплатените ѝ и преведени на жалбоподателя аванси (около 39 милиона EUR).
48 Първоинстанционният съд счита, че в много отношения подобно решение неминуемо поражда преки последици за правното положение на жалбоподателя. В допълнение, [спорното] решение не оставя никакво право на преценка на италианските власти, тъй като неговото изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от общностната правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.
[…]
53 Що се отнася на първо място до изменението на правното положение на жалбоподателя, първата пряка и непосредствена последица на [спорното] решение е да промени неговото имуществено положение, като го лишава от правото до получи остатъка от помощта (около 9,8 милиона EUR), който Комисията е трябвало да изплати. Комисията няма да преведе неизплатения остатък на Италианската република, защото помощта е анулирана. Следователно италианските власти няма да могат да я преведат на жалбоподателя. […]
54 [Спорното] решение пряко изменя правното положение на жалбоподателя и по отношение на задължението му да възстанови преведените аванси (около 39 милиона EUR). Всъщност като последица от [спорното] решение правното положение на жалбоподателя се променя, като той се превръща от безспорен кредитор в длъжник, най-малкото потенциален, за посочените суми. […]
[…]
56 По-нататък, що се отнася до критерия за автоматичната приложимост на [спорното] решение, следва да се подчертае, че механично, от само себе си, [спорното] решение произвежда спрямо жалбоподателя посочените в точки 53 и 54 по-горе последици с двоен ефект.
57 Този двоен ефект на [спорното] решение произтича от самата общностна правна уредба, а именно от разпоредбите на член 211, трето тире ЕО във връзка с член 249, четвърта алинея EО. В това отношение националните власти не разполагат с никакво право на преценка във връзка със задължението си да изпълнят решението.
58 Изводите в точки 56 и 57 по-горе не се поставят под съмнение от довода на Комисията, че националните органи теоретично могат да решат да освободят жалбоподателя от финансовите последици, които [спорното] решение пряко възлага в негова тежест, като финансират с държавни средства, от една страна, остатъка от освободената от ангажимент помощ от Общността, а от друга — възстановяването на получените от жалбоподателя аванси от Общността, или само едно от двете.
59 Всъщност евентуално национално решение за финансиране от този порядък не би лишило решението на Комисията от автоматичната му приложимост. То би останало без правна връзка с прилагането на [спорното] решение по общностното право. Последиците на такова национално решение биха поставили жалбоподателя в положението, в което се е намирал преди приемането на [спорното] решение, като на свой ред предизвикат второ изменение на правното положение на жалбоподателя, вече изменено, при това автоматично със [спорното] решение. Това второ изменение на правното положение на жалбоподателя би произтекло от самото национално решение, а не от изпълнението на [спорното] решение.“
Жалбата и насрещната жалба
17 В жалбата се иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови отмяната на спорното решение. С оглед на това жалбоподателят изтъква няколко правни основания, изведени от непоследователност на мотивите и грешки при прилагане на правото, които според него опорочават обжалваното съдебно решение, що се отнася до преценката на Първоинстанционния съд по съществото на спора.
18 Комисията иска жалбата да бъде отхвърлена, но и да се отмени обжалваното съдебно решение. С оглед на последното искане тя подава насрещна жалба, в която поддържа, че като е отхвърлил направеното възражение за недопустимост, Първоинстанционният съд е нарушил член 230, четвърта алинея ЕО и е допуснал грешки в мотивите.
19 Тъй като се отнася до допустимостта на жалбата на Regione Siciliana пред Първоинстанционния съд — въпрос, който предхожда повдигнатите с жалбата въпроси по същество, насрещната жалба следва да бъде разгледана на първо място.
По насрещната жалба
Доводи на страните
20 С насрещната си жалба Комисията поддържа, че съображенията на Първоинстанционния съд по допустимостта на жалбата почиват на погрешно допускане, а именно че решението за отпускане на финансова помощ пряко поставя Regione Siciliana в положение на кредитор по отношение на отпуснатата помощ. Според Комисията възможността Regione Siciliana да получи помощта от ЕФРР за язовира на река Gibbesi е зависела от самостоятелния избор на Италианската република.
21 Впрочем дори и да се приеме, че Regione Siciliana наистина е бил кредитор по отношение на помощта от Общността, подобно положение би било резултат от разпоредби на националното право или взети въз основа на него решения.
22 Според Комисията, ако Съдът потвърди тълкуването, което Първоинстанционния съд възприема в обжалваното решение, от това ще произтекат неприемливи последици с оглед на правната защита на бенефициерите на структурните фондове. Всъщност всеки правен субект — потенциален краен бенефициер на структурните фондове, щял да се окаже пряко засегнат от решенията на Комисията относно отпуснатите средства.
23 Според Комисията обжалваното съдебно решение освен това е противоречиво. По-точно Първоинстанционният съд приемал, че измененията в правното положение на жалбоподателя произтичат пряко и автоматично от спорното решение, а същевременно признавал решаващата роля на италианските органи. Впрочем когато в точка 54 от обжалваното съдебно решение употребява израза „длъжник, най-малкото потенциален“, Първоинстанционният съд признавал правото на преценка на Италианската република дали да пренесе върху жалбоподателя последиците от спорното решение.
24 Според жалбоподателя това решение непосредствено е засегнало неговото правно положение, защото от получател на помощ той е станал лице, задължено да възстанови авансите, получени на основание на тази помощ.
25 Всъщност италианските органи не разполагали с никакво право на преценка относно изпълнението на спорното решение. В това отношение Първоинстанционният съд правилно приел за установено, че евентуалното ново разпределение на финансовата тежест по инициатива на Италианската република ще е последица от национално решение, което не е свързано със задължението за изпълнение на спорното решение.
26 Жалбоподателят посочва освен това, че е компетентен орган по проекта за язовир на река Gibbesi и че в приложението към решението за отпускане на финансова помощ е посочен като орган, който отговаря по заявлението за финансова помощ.
27 Той подчертава също, че спорното решение му е попречило да упражнява правомощията си по свое усмотрение. По-специално, това решение го задължило да преустанови прилагането на правната уредба относно проекта и да започне процедура за възстановяване на помощите от страна на бенефициерите.
28 В съдебното заседание жалбоподателят освен това подчертава, че обявяването на жалбата му за недопустима би представлявало отказ от правосъдие, предвид факта че в качеството си на субдържавно образувание той не би могъл да предяви претенции срещу Италианската република пред националните юрисдикции.
Съображения на Съда
29 На основание на член 230, четвърта алинея ЕО регионално или местно образувание, доколкото има правосубектност по силата на националното право както Regione Siciliana, може да обжалва решенията, които са адресирани до него, или решения, които въпреки формата си на регламент или решение, адресирано до друго лице, го засягат пряко и лично (Решение от 22 ноември 2001 г. по дело Nederlandse Antillen/Cъвет, C‑452/98, Recueil, стp. I‑8973, точка 51, Решение от 10 април 2003 г. по дело Комисия/Nederlandse Antillen, C‑142/00 P, Recueil, стр. I‑3483, точка 59 и Решение от 2 май 2006 г. по дело Regione Siciliana/Комисия, C‑417/04 P, Recueil, стp. I‑3881, точка 24).
30 В случая Първоинстанционният съд ограничава проверката си до въпроса дали жалбоподателят е пряко засегнат от спорното решение, тъй като Комисията не оспорва, че решението засяга лично посочения жалбоподател.
31 Съгласно постоянната съдебна практика предвиденото в член 230, четвърта алинея ЕО условие дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква оспорената общностна мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от общностната правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (Решение от 5 май 1998 г. по дело Glencore Grain/Комисия, C‑404/96 P, Recueil, стp. I‑2435, точка 41, Решение от 29 юни 2004 г. по дело Front national/Парламент, C‑486/01 P, Recueil, стр. I‑6289, точка 34 и Решение по дело Regione Siciliana/Комисия, посочено по-горе, точка 28).
32 Както Съдът вече се е произнесъл в точки 29 и 30 от посоченото по-горе Решение по дело Regione Siciliana/Комисия, определянето на дадено местно или регионално образувание, каквото е Regione Siciliana, за орган, който отговаря за осъществяването на даден проект по ЕФРР, не предполага, че самото образувание е носител на правото на помощ. Според Съда нито едно от обстоятелствата по делото, по което е постановено посоченото решение, не позволява да се направи изводът, че съответното образувание е било пряко засегнато по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО в качеството си на орган, който отговаря за осъществяването на проекта.
33 Съдът допълва, че член 4, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2052/88 и член 9, параграф 1 от Регламент № 4253/88 не оборват този анализ. В действителност тези членове, които прогласяват принципа на допълване на националното финансиране с финансовата помощ от Общността, не са относими към хипотезата, в която Комисията е приключила дадена помощ от Общността (Решение по дело Regione Siciliana/Комисия, посочено по-горе, точка 31).
34 Тези съображения обаче са приложими и в настоящия случай.
35 По никакъв начин не ги поставя под съмнение доводът на Regione Siciliana, че в италианския правов ред той разполага с по-широка компетентност в областите, към които спада проектът за язовир на река Gibbesi, отколкото в областта на автомагистралните мрежи, към която спада проектът, разглеждан в решението по дело Regione Siciliana/Комисия, посочено по-горе. В действителност това разграничаване, произтичащо от вътрешното право, изобщо не може да се отрази върху условието жалбоподателят да е пряко засегнат.
36 Без значение е и фактът, че в приложението към решението за отпускане на финансова помощ Regione Siciliana е посочен като орган, който отговаря по заявлението за финансова помощ, докато в случая по посоченото по-горе решение по дело Regione Siciliana/Комисия, той е бил споменат като орган, който отговаря за осъществяването на проекта. Всъщност положението на „орган, който отговаря по заявлението за финансова помощ“, споменато в приложението към решението за отпускане на финансова помощ, не е имало за последица да постави жалбоподателя в пряка връзка с помощта от Общността, за която същото решение впрочем пояснява, че за нея кандидатства италианското правителство и тя е отпусната на Италианската република.
37 По отношение на условието за пряко засягане, в отсъствието на каквото и да е друго обстоятелство, въз основа на което да може ясно да се разграничи настоящият случай от случая, разгледан в посоченото по-горе Решение по дело Regione Siciliana/Комисия, следва да се направи изводът, че съответната преценка на Съда в посоченото решение може изцяло да се пренесе върху настоящия случай.
38 Следователно Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е счел, че Regione Siciliana е пряко засегнат от спорното решение. Следователно обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено.
39 Обратно на твърдението на жалбоподателя, този извод не е равнозначен на отказ от правосъдие. В това отношение е достатъчно да се припомни, че частноправните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от общностния правов ред (Решение от 1 април 2004 г. по дело Комисия/Jégo-Quéré, C‑263/02 P, Recueil, стp. I‑3425, точка 29 и цитираната съдебна практика). Съдебната защита на физическите или юридическите лица, които поради предвидените в член 230, четвърта алинея ЕО условия за допустимост не могат пряко да обжалват общностни актове като спорното решение, трябва да бъде гарантирана по ефективен начин посредством способите за защита пред националните юрисдикции. Съобразно прогласения в член 10 ЕО принцип за лоялно сътрудничество последните са длъжни — полагайки всички възможни усилия — да тълкуват и прилагат вътрешните процесуални правила, които уреждат упражняването на правото на обжалване, така че да позволят на посочените лица да оспорват по съдебен ред законосъобразността на всяко решение или на всяка друга национална мярка относно прилагането към тях на общностен акт като този по настоящото дело, като се позовават на недействителността на такъв акт и така създават повод за националните юрисдикции да се обръщат към Съда с преюдициални запитвания (Решение по дело Комисия/Jégo-Quéré, посочено по-горе, точки 30—32 и цитираната съдебна практика).
По допустимостта на жалбата на Regione Siciliana в първоинстанционното производство
40 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейските общности, когато отмени решение на Първоинстанционния съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Първоинстанционния съд за постановяване на решение.
41 В случая Съдът смята, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по допустимостта на жалбата, подадена от Regione Siciliana пред Първоинстанционния съд. Всъщност изложените от жалбоподателя в тази връзка доводи съответстват на изтъкнатите от него в становището му по насрещната жалба на Комисията и по същество се основават на споменатата вече теза, че жалбоподателят бил пряко засегнат от спорното решение, тъй като в резултат на последното от получател на помощ той е станал лице, задължено да възстанови авансите, получени на основание на тази помощ.
42 Въз основа на изложените в точки 31—38 от настоящото решение съображения Regione Siciliana не може да се счита за пряко засегнат от спорното решение.
43 При тези условия жалбата на Regione Siciliana пред Първоинстанционния съд следва да бъде отхвърлена като недопустима.
По жалбата
44 Предвид недопустимостта на жалбата на Regione Siciliana пред Първоинстанционния съд, искането за отмяна на обжалваното съдебно решение, доколкото с него Първоинстанционният съд се произнася по основателността на жалбата в първоинстанционното производство, остава без предмет и следва да се остави без разглеждане.
По съдебните разноски
45 Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 69, параграф 6 от процедурния правилник, също приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, когато липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, Съдът определя съдебните разноски по свое усмотрение.
46 След като Комисията е направила искане за осъждането на Regione Siciliana и изтъкнатите от последния правни основания във връзка с насрещната жалба не са приети, той трябва да бъде осъден да заплати разноските по насрещната жалба.
47 Тъй като жалбата на Regione Siciliana остава без предмет поради основателността на насрещната жалба на Комисията, Regione Siciliana трябва да бъде осъден да заплати и разноските по своята жалба.
48 След като Комисията е направила и искане Regione Siciliana да бъде осъден да заплати разноските по първоинстанционното производство и жалбата на последния пред Първоинстанционния съд е отхвърлена като недопустима, той трябва да бъде осъден да заплати разноските, свързани с първоинстанционното производство.
По изложените съображения, Съдът (пети състав) реши:
1) Отменя Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 18 октомври 2005 г. по дело Regione Siciliana/Комисия (T‑60/03).
2) Отхвърля като недопустима жалбата на Regione Siciliana за отмяна на Решение C (2002) 4905 на Комисията от 11 декември 2002 година за анулиране на помощта, отпусната на Италианската република с Решение C (87) 2090 026 на Комисията от 17 декември 1987 година относно отпускането на предназначена за инфраструктурни инвестиции в Италия (регион: Сицилия) помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в размер, равен на или по-голям от 15 милиона EUR, и за възстановяване на авансите, преведени от Комисията на основание на тази помощ.
3) Основанието за постановяване на решение по същество по жалбата на Regione Siciliana срещу посоченото в точка 1 от диспозитива съдебно решение е отпаднало.
4) Осъжда Regione Siciliana да заплати разноските по настоящото производство, както и разноските, свързани с първоинстанционното производство.
Подписи
* Език на производството: италиански.