РЕШЕНИЕ НА СЪДА

2 декември 1971 година(*)

[…]

По дело 5/71,

Aktien-Zuckerfabrik Schöppenstedt, със седалище в Schöppenstedt (Долна Саксония), представлявано от г‑н Rudolf Schrader, председател, и г‑н Alfred Isensee, заместник-председател на управителния съвет, подпомагани от адв. Arved Deringer, адв. Claus Tessin, адв. Hansjürgen Herrmann и адв. Jochim Sedemund, адвокати към кьолнския апелативен съд, със съдебен адрес в Люксембург: кантората на адв. Marc Baden, avocat, 1, boulevard Prince-Henri,

ищец,

срещу

Съвет на Европейските общности, представляван от г‑н Ernst Wohlfahrt, генерален директор на правния отдел на Съвета, в качеството на представител, подпомаган от г‑н Hansjürgen Lambers, юридически съветник на Съвета, със съдебен адрес в Люксембург: г‑н J. N. Van den Houten, директор на правния отдел на Европейската инвестиционна банка, 2, place de Metz,

ответник,

с предмет плащането на обезщетение на основание на член 215, параграф 2 от Договора за ЕИО за компенсиране на вредите, причинени от Регламент № 769/68 на Съвета, предвиждащ мерките, необходими за компенсиране на разликата между националните цени на захарта и цените, валидни от 1 юли 1968 г.,

СЪДЪТ,

в състав: г‑н R. Lecourt, председател, г‑н J. Mertens de Wilmars и г‑н H. Kutscher, председатели на състави, г‑н A. M. Donner, г‑н A. Trabucchi, г‑н R. Monaco (докладчик) и г‑н P. Pescatore, съдии,

генерален адвокат: г‑н K. Roemer,

секретар: г‑н A. Van Houtte,

постанови настоящото

Решение

[…]

Мотиви

1        С искова молба, подадена в секретариата на 13 февруари 1971 г., предприятието „Aktien-Zuckerfabrik Schöppenstedt“ иска от Съда по силата на член 215, параграф 2 от Договора за ЕИО да осъди Съвета да поправи вредата, която същият му е причинил, приемайки Регламент № 769/68 от 18 юни 1968 година (ОВ L 143, 1968 г.), установяващ мерките, необходими за компенсиране на разликата между националните цени на захарта и цените, валидни от 1 юли 1968 г.

Неговият главен иск е за изплащане от Съвета на 38 852,78 разчетни единици, т.е. 155 411,13 DM, съответстващи на загубата на доходи, претърпяна от него по отношение на предишната германска цена на суровата захар.

При условията на евентуалност предприятието иска освен това да бъде обезщетено по друг начин за претърпяната вреда.

 По допустимостта

2        Съветът оспорва допустимостта на иска, като твърди най-напред, че с него в действителност се цели не поправянето на вреда, която се дължи на негово виновно поведение, а премахването на правните последици, произтичащи от обжалвания акт.

Приемането на иска за допустим би накърнило системата за разрешаване на спорове, предвидена в Договора, по-специално в член 173, параграф 2 от него, по силата на който частноправните субекти нямат право да подават жалба за отмяна на регламенти.

3        Искът за обезщетение по член 178 и по член 215, параграф 2 от Договора е въведен като самостоятелно средство, което има своя специфична функция в рамките на системата от правни средства за защита, и е подчинен на условия за упражняване, замислени с оглед на специфичния му предмет.

Той се различава от жалбата за отмяна по това, че цели не премахването на определена мярка, а поправянето на вредата, причинена от институция при изпълнение на нейните правомощия.

4        Съветът изтъква по-нататък недопустимостта на главните искания поради това, че предполагали замяната на спорната правна уредба с нова, съобразена с посочените от ищеца критерии, замяна, която Съдът не бил компетентен да постанови.

5        Главните искания целят единствено получаването на обезщетение за вреди и следователно на облага, предназначена да породи действието си единствено по отношение на ищеца.

Следователно това правно основание трябва да бъде отхвърлено.

6        Ответникът изтъква още, че ако искането за обезщетение бъде уважено, Съдът, за да определи размера на вредите предмет на спора, би трябвало да определи критериите, според които е трябвало да се извърши компенсацията в областта на цените, и по този начин би накърнил правото на преценка, с което разполага Съветът при приемането на нормативни актове.

7        Определянето на критериите, приложими за изчисляването на компенсацията, предмет на спора, е въпрос не по допустимостта, а по същество.

8        Ответникът повдига възражение за недопустимост на евентуалното искане поради това, че неговият предмет бил неточен и че напълно липсвало правно основание.

9        Искане за получаване на някакво обезщетение действително е лишено от необходимата точност и следователно трябва да се счита за недопустимо.

10      Поради това е допустим единствено главният иск.

 По същество

11      По настоящото дело извъндоговорната отговорност на Общността предполага поне неправомерния характер на акта, за който се твърди, че е породил вредата.

Когато става въпрос за нормативен акт, който предполага избор на икономическа политика, съгласно разпоредбите на член 215, параграф 2 от Договора Общността носи такава отговорност за вредата, претърпяна от частноправни субекти вследствие на такъв акт, само ако е налице достатъчно съществено нарушение на висша правна норма за защита на частноправните субекти.

Поради тази причина в настоящия спор Съдът следва да обсъди на първо място дали е налице такова нарушение.

12      Регламент № 769/68 е бил приет по силата на член 37, параграф 1 от Регламент № 1009/67, който възлага на Съвета да приеме разпоредбите относно мерките, необходими за компенсиране на разликата между националните цени и цените, валидни от 1 юли 1968 г., и овластява държавата-членка, в която цената на бялата захар е по-висока от индикативната цена, да предостави компенсация за количествата бяла захар и сурова захар, които са се намирали в свободно обръщение на нейна територия към 0.00 часа на 1 юли 1968 г.

Ищецът се позовава на това, че за държавите-членки с ниски цени този регламент предвижда заплащането на такса върху запасите от захар само ако предишните цени са били по-ниски от въведената цена, валидна от 1 юли 1968 г., за да претендира, че с приемането на различни критерии за правото на компенсация на производителите на захар, установени в държава-членка с високи цени, регламентът нарушавал разпоредбата на член 40, параграф 3, последна алинея от Договора, според която общата ценова политика трябва да се основава на общи критерии и на еднакви методи на изчисление.

13      Посочената разлика не съставлява дискриминация, защото тя е последицата от новата система на обща организация на пазара на захарта, която не познава една-единствена определена цена, а съдържа максимална и минимална цена и установява рамка на цени, във вътрешността на която нивото на действителните цени се установява в зависимост от развитието на пазара.

Следователно не би могло да се оспорва оправдаването на преходна правна уредба, която налага плащането на такси единствено в случаите, когато предишните цени са се намирали все още под обсега на новите цени, и позволява компенсация единствено в случаите, попадащи над този обсег, като се преценява, че за случаите, в които предишните цени вече са се намирали в установената рамка, трябва да действат пазарните механизми.

14      В допълнение, предвид особеностите на въведения от 1 юли 1968 г. режим Съветът, приемайки Регламент № 769/68, е изпълнил изискванията на член 37 от Регламент № 1009/67.

15      Би следвало да се отхвърли също и твърдението на ищеца, че Регламент № 769/68 нарушава разпоредбите на член 40 от Договора поради това, че методът на изчисление на обезщетенията и компенсационните такси за запасите от сурова захар е производен от метода, възприет за бялата захар, което би могло според ищеца да доведе до неравностойно третиране на производителите на сурова захар.

Ако въз основа на хипотетични случаи ищецът твърди, че избраните методи на изчисление не водели непременно до еднакви резултати за производителите на сурова захар, той не установява, че такъв е могъл да бъде случаят към 1 юли 1968 г.

16      Следователно искът за търсене на отговорност не отговаря на посоченото по-горе предварително условие и трябва да бъде отхвърлен.

 По съдебните разноски

17      Съгласно разпоредбата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски.

Изтъкнатите от ищеца правни основания не са приети.

По изложените съображения,

предвид материалите по делото,

след като изслуша доклада на съдията докладчик,

след като изслуша устните състезания на страните,

след като изслуша заключението на генералния адвокат,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 40, член 173 и член 215, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент № 1009/67 на Съвета от 18 декември 1967 година, и по-специално член 37, параграф 1 от него,

като взе предвид Регламент № 769/68 на Съвета от 18 юни 1968 година,

като взе предвид Протокола за Статута на Съда на Европейските общности,

като взе предвид Процедурния правилник на Съда на Европейските общности,

СЪДЪТ

постанови:

1)      Отхвърля иска като неоснователен.

2)      Осъжда ищеца да заплати съдебните разноски.

Постановено в открито заседание в Люксембург на 2 декември 1971 година.

* Език на производството: немски.