Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело T-381/11

Europäischer Wirtschaftsverband der Eisen- und Stahlindustrie (Eurofer) ASBL, установено в Люксембург (Люксембург), за което се явяват S. Altenschmidt и C. Dittrich, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г-н G. Wilms, г-жа K. Herrmann и г-н K. Mifsud-Bonnici, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 130, стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: г-н A. Dittrich (докладчик), председател, г-жа I. Wiszniewska-Białecka и г-н M. Prek, съдии,

секретар: г-н E. Coulon,

постанови настоящото

Определение

Основания за решението

Обстоятелства, предхождащи спора

1. Жалбоподателят Europäischer Wirtschaftsverband der Eisen- und Stahlindustrie (Eurofer) ASBL е професионално сдружение, което съгласно своя устав представлява интересите на европейската металургична индустрия. Членовете на Eurofer стопанисват доменни пещи и стоманодобивни заводи за производство на необработени черни метали и стомана. При този вид производство се отделят остатъчни горивни емисии на газове.

2. На 13 октомври 2003 г., Европейският парламент и Съветът приемат Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78 и поправка в ОВ L 199, 2.8.2011 г., стp. 76), последно изменена с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. с оглед на подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (ОВ L 140, стр. 63) (наричана по-нататък „Директива 2003/87“). Тази схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове е въведена с цел да се намалят подобни емисии в Европейския съюз. Съгласно член 2, параграф 1 и приложения I и II към Директива 2003/87 инсталациите на членовете на Eurofer попадат в приложното поле на тази директива, така че последните са длъжни да участват в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

3. По силата на член 10 а от Директива 2003/87 Европейската комисия приема напълно хармонизирани мерки по изпълнението на равнище на Съюза за безплатно хармонизирано разпределение на квоти за емисии на парникови газове. В това отношение Комисията е длъжна по-специално да определи параметри за всеки сектор и да вземе предвид като отправна точка в това отношение средните резултати на първите 10 % най-ефективни инсталации в даден отрасъл или подотрасъл на Съюза за периода 2007—2008 г. Броят квоти емисии на парникови газове, които следва да се разпределят безплатно от 2013 г. и след това на всяка от съответните инсталации, се изчислява въз основа на тези параметри.

4. Съгласно член 10 а, параграф 1, пета алинея и член 10 а, параграф 2, първа алинея от Директива 2003/87 при определяне на принципите за установяване на ex ante параметри за отделните отрасли и подотрасли и при посочването на отправна точка за определяне на принципите за установяване на ex ante параметрите за отделните отрасли и подотрасли Комисията се консултира със заинтересованите страни, включително засегнатите отрасли и подотрасли. Eurofer участва в тази консултация.

5. На 27 април 2011 г. Комисията приема Решение 2011/278/ЕС за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 130, стр. 1, наричано по-нататък „оспорваното решение“). Съгласно член 2 от оспорваното решение то се отнася за безплатното разпределяне на квоти за емисии по глава III от Директива 2003/87 в периодите за търгуване от 2013 г. нататък, с изключение на преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии за модернизация на електрогенериращи инсталации съгласно член 10в от тази директива. Съгласно съображение 1 от оспорваното решение разпределянето на квотите трябва да бъде направено преди началото на съответния период на търгуване, така че да се даде възможност за добро функциониране на пазара. В приложение I към оспорваното решение Комисията определя продуктовите показатели. В този смисъл за продуктов показател „течни черни метали“ тя определя стойност 1,328 квоти за тон.

Производство и искания на страните

6. Eurofer подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 21 юли 2011 г.

7. С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на същия ден, Eurofer подава молба за допускане на обезпечение, в която моли председателя на Общия съд да спре изпълнението на оспорваното решение.

8. С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд също на 21 юли 2011 г., Eurofer моли Общия съд да се произнесе по реда на бързото производство съгласно член 76а от неговия процедурен правилник. На 8 август 2011 г. Комисията представя становище по тази молба.

9. С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 7 септември 2011 г. Комисията прави възражение за недопустимост по член 114, параграф 1 от Процедурния правилник.

10. С решение от 14 септември 2011 г. Общият съд (седми състав) отхвърля молбата за разглеждане по реда на бързото производство.

11. С Определение на председателя на Общия съд от 15 септември 2011 г. по дело Eurofer/Комисия (T-381/11 R, непубликувано в Сборника), молбата за допускане на обезпечение е отхвърлена без произнасяне по съдебните разноски.

12. На 30 септември 2011 г. Eurofer представя своето становище по възражението за недопустимост.

13. С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 28 октомври 2011 г., Euroalliages, асоциация на европейските производители на феросплави, иска да встъпи в подкрепа на Eurofer.

14. В жалбата си Eurofer моли Общия съд:

– да отмени оспорваното решение,

– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

15. Във възражението си за недопустимост Комисията моли Общия съд:

– да отхвърли жалбата като недопустима,

– да осъди Eurofer да заплати съдебните разноски.

16. В своето становище по възражението за недопустимост Eurofer моли Общия съд:

– да отхвърли възражението за недопустимост,

– при условията на евентуалност да се произнесе по възражението за недопустимост с решение по същество.

От правна страна

17. По силата на член 114, параграфи 1 и 4 от Процедурния правилник, ако някоя от страните поиска това, Общият съд може да се произнесе по възражението за недопустимост, без да разглежда спора по същество. Съгласно параграф 3 от същия член производството преминава в устна фаза, освен ако Общият съд реши друго. Според него конкретното дело е достатъчно изяснено с доказателствата по делото и не е необходимо да се провежда устно производство.

18. Като се има предвид, че Eurofer е сдружение, представляващо интересите на европейската металургична промишленост, съгласно съдебната практика по принцип не е допустимо сдружение като него да подава жалба за отмяна, освен ако предприятията, които то представлява, или някои от тях имат процесуална легитимация на собствено основание или ако то може да докаже личен интерес (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C-182/03 и C-217/03, Recueil, стр. I-5479, точка 56 и цитираната съдебна практика).

19. Що се отнася до допустимостта на жалбата по съображението за засягане на личен интерес на Eurofer, то може да докаже, че е участвало в консултацията, посочена в член 10 а, параграф 1, пета алинея и в член 10 а, параграф 2, първа алинея от Директива 2003/87.

20. В това отношение следва първо да се отбележи, че по силата на член 10 а, параграф 1, пета алинея от Директива 2003/87 при определяне на принципите за определяне на ex ante параметри за отделните отрасли и подотрасли Комисията се консултира със заинтересованите страни, включително засегнатите отрасли и подотрасли. Освен това съгласно член 10 а, параграф 2, първа алинея от тази директива Комисията се консултира със съответните заинтересовани страни, включително засегнатите отрасли и подотрасли, за определяне на принципите за определяне на ex ante параметри за отделните отрасли и подотрасли, като отправна точка са били средните резултати на първите 10 % най-ефективни инсталации в отрасъл или подотрасъл в Съюза за периода 2007—2008 г. От това следва, че заинтересованите страни по смисъла на тези разпоредби са операторите на инсталациите, засегнати от определянето на посочените параметри, каквито са членовете на Eurofer. Ето защо, след като в приложение I към оспорваното решение Комисията е определила продуктовите показатели, тя трябва да се консултира с членовете на Eurofer относно горепосочените принципи преди приемането на това решение. Следователно Eurofer е имало право да бъде консултирано единствено в качеството му на защитник на интересите на неговите членове.

21. Второ, следва да се отбележи, че според Eurofer неговото участие в спомената консултация е било в интерес на членовете му като страна —представител на интересите на металургичните предприятия. То е изложило техните позиции и становища в хода на тази консултация, след като е счело, че определянето на продуктовия показател за течни черни метали сериозно е засегнало неговите членове. Следователно, като посочва участието си в консултацията, Eurofer по същество не доказва личен интерес, а има предвид интересите на своите членове.

22. Трето, следва да се констатира, че конкретният случ ай се отличава от случаите, в които съдията на Съюза е потвърдил в рамките на жалба за отмяна, че е засегнат личен интерес на сдружение, представляващо предприятия или организации. Всъщност, противно на случаите, по които са постановени Решение на Съда от 2 февруари 1988 г., по дело Kwekerij van der Kooy и др./Комисия (67/85, 68/85 и 70/85, Recueil, стр. 219, точки 20—24) и Решение от 24 март 1993 г., по дело CIRFS и др./Комисия (C-313/90, Recueil, стр. I-1125, точки 29 и 30), Eurofer не доказва, че в конкретния случай е водило активно преговори с Комисията в хода на производството, довело до приемането на оспорваното решение. Освен това, за разлика от случая, по който е постановено Определение на Съда от 5 май 2009 г., по дело WWF-UK/Съвет (C-355/08 P, непубликувано в Сборника), в настоящия случай Eurofer не е поименно посочено в разпоредбите, предмет на точка 19 по-горе.

23. Следователно, като се позовава на разпоредбите, посочени в точка 19 по-горе, Eurofer не доказва личен интерес, а единствено интересите на своите членове, които впрочем е изтъкнало в хода на консултацията.

24. От това следва, че тъй като не е засегнат негов личен интерес, Eurofer може да подаде допустима жалба единствено ако самите му членове или някои от тях имат процесуална легитимация за това.

25. Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

26. В случая е безспорно, че съгласно разпоредбата на член 25 от оспорваното решение то е адресирано до държавите членки. Следователно нито Eurofer, нито неговите членове са адресати на този акт. При тези обстоятелства по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС Eurofer може да подаде жалба за отмяна срещу посочения акт само при условие че той засяга пряко и лично неговите членове или при условие че оспорваното решение представлява подзаконов акт, който ги засяга пряко и не включва мерки за изпълнение.

27. В подкрепа на исканията си Комисията изтъква три възражения за недопустимост, изведени, първо, от липсата на процесуална легитимация на Eurofer поради липсата на пряко и лично засягане на неговите членове, второ, от факта, че оспорваното решение не е подзаконов акт, който засяга пряко членовете на Eurofer и не включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, и трето, от липсата на правен интерес на Eurofer, доколкото отмяната на оспорваното решение не може да му донесе облага.

По първото възражение за недопустимост, изведено от липсата на процесуална легитимация поради липсата на пряко и лично засягане на членовете на Eurofer

28. Комисията по същество сочи, че Eurofer не е процесуално легитимирано, след като оспорваното решение не засяга членовете му нито пряко, нито лично.

29. Що се отнася до въпроса дали членовете на Eurofer са лично засегнати от оспорваното решение, следва най-напред да се констатира, че последното представлява акт с общо приложение, тъй като то се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории лица, посочени общо и абстрактно. Всъщност съгласно член 2 от оспорваното решение то се отнася за безплатното разпределяне на квоти за емисии по глава III от Директива 2003/87 в периодите за търгуване от 2013 г. нататък, с изключение на преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии за модернизация на електрогенериращи инсталации съгласно член 10в от посочената директива. Следователно оспорваното решение засяга всички оператори на посочените инсталации, които както членовете на Eurofer, са длъжни да участват в схемата за търговия с квоти за емисии съгласно член 2, параграф 1 и приложения I и II към Директива 2003/87 общо и абстрактно, по силата на установените в оспорваното решение и посочената директива правила.

30. Не е изключена обаче възможността при определени обстоятелства разпоредбите на актове с общо действие да са в състояние да засегнат лично някои физически или юридически лица, като вследствие на това придобият характер на решение спрямо тях. Съгласно постоянната съдебна практика физическо или юридическо лице, което не е адресат на акт, може да твърди, че е лично засегнато по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС само ако е засегнато от оспорвания акт поради някои присъщи на него качества или поради фактическо обстоятелство, което го разграничава от всички останали лица, и вследствие на тогва го индивидуализира по начин, аналогичен на начина, по който би бил индивидуализиран адресатът на акта (Решение на Съда от 15 юли 1963 г., по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стр. 197, 223, Решение от 25 юли 2002 г., по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C-50/00 P, Recueil, стр. I-6677, точка 36 и Решение от 1 април 2004 г., по дело Комисия/Jégo-Quéré, C-263/02 P, Recueil, стр. I-3425, точка 45).

31. Впрочем обстоятелството, че членовете на Eurofer са оператори на стационарни инсталации, посочени в глава III от Директива 2003/87, не е от естество да ги индивидуализира, след като с оглед на разпоредбите на оспорваното решение, споменати в точка 29 по-горе, посоченото решение ги засяга единствено в обективното им качество на оператори на съответните инсталации на същото основание като останалите икономически оператори, които действително или потенциално се намират в същото положение.

32. Eurofer твърди, че оспорваното решение засяга лично членовете му поради процесуалните гаранции, посочени от член 10 а, параграф 1, пета алинея и от член 10 а, параграф 2, първа алинея от Директива 2003/87. Съгласно тези разпоредби Комисията била длъжна да се консултира със заинтересованите страни за определяне на принципите за определяне на ex ante параметри за отделните отрасли и подотрасли. Без тази консултация Комисията нямало да разполага с необходимите данни и принципът на пропорционалност нямало да бъде гарантиран. По силата на тези разпоредби Комисията трябвало да се запознае с позициите на изслушаните заинтересовани страни и да ги прецени. Във всички случаи обстоятелството, че са използвали тази консултация, отличавало членовете на Eurofer от всяко друго лице.

33. Поради това следва да се провери дали по силата на процесуалните разпоредби, посочени в точка 32 по-горе, оспорваното решение засяга членовете на Eurofer лично.

34. Съгласно съдебната практика участието на едно лице в процеса на приемането на акт на Съюза може да го индивидуализира по отношение на съответния акт само когато в полза на това лице в правната уредба на Съюза са предвидени някои процесуални гаранции. Освен това, след като една разпоредба на правото на Съюза във връзка с приемането на решение изисква да се следва определена процедура, в рамките на която дадено лице може да претендира за евентуални права, сред които и правото да бъде изслушано, особеното правно положение, с което то се ползва, има за последица неговото индивидуализиране по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. Определение на Съда от 16 септември 2005 г. по дело Schmoldt и др./Комисия, C-342/04 P, непубликувано в Recueil, точки 39 и 40 и цитираната съдебна практика).

35. Трябва обаче да се констатира, че на лице или образувание, разполагащо с подобно процесуално право, не може по принцип да се признае, при наличието на каквато и да било процесуална гаранция, активна процесуална легитимация за оспорване на законосъобразността по същество на даден акт на Съюза. Всъщност точният обхват на правото на даден субект да подаде жалба срещу акт на Съюза зависи от правното положение, определено в негова полза от правото на Съюза, имащо за цел защита на така признатите законни интереси (вж. Определение по дело WWF-UK/Съвет, точка 22 по-горе, точка 44 и цитираната съдебна практика).

36. Впрочем, както вече бе установено в точка 20 по-горе, от член 10 а, параграф 1, пета алинея и от член 10 а, параграф 2, първа алинея от Директива 2003/87 следва, че в качеството си на заинтересовани страни членовете на Eurofer имат правото да бъдат изслушани от Комисията и че следователно Комисията трябва да се консултира с тях относно посочените в споменатите разпоредби принципи преди приемането на оспорваното решение.

37. Това право да бъдат изслушани обаче не поражда задължение за Комисията да изпълни предложенията, съдържащи се в становищата, представени от Eurofer от името на неговите членове. Всъщност едно задължение за консултация с членовете на Eurofer не може да се приравни на задължение за приемане на становищата, които те представят. Освен това от относимите законодателни разпоредби не следва, че членовете на Eurofer имат призната възможност да оспорват валидността на оспорваното решение по същество (вж. в този смисъл Определение по дело WWF-UK/Съвет, точка 22 по-горе, точки 45 и 46).

38. В този смисъл единствено позоваването на процесуална гаранция пред съдията на Съюза не може да доведе до допустимост на жалбата, тъй като тя се базира на правни основания, изведени от нарушението на материални норми (вж. в този смисъл, Определение по дело WWF-UK/Съвет, точка 22 по-горе, точка 47; вж. по аналогия Определение на Общия съд от 11 януари 2012 г., по дело Phoenix-Reisen и DRV/Комисия, T-58/10, непубликувано в Сборника, точка 33). Всъщност правните основания, изтъкнати от Eurofer в подкрепа на неговото искане за отмяна на оспорваното решение, не се отнасят до евентуално нарушение на задължението за консултиране. За сметка на това тези правни основания са изведени от нарушение на член 10 а от Директива 2003/87, тъй като продуктовият показател за черните течни метали не бил правилно определен от Комисията, от нарушение на задължението за мотивиране на оспорваното решение и от нарушение на принципа на пропорционалност. Освен това Eurofer не оспорва, че Комисията е изпълнила задължението си за консултация. Всъщност дружеството посочва, че в качеството си на участваща в консултацията страна, представляваща интересите на своите членове, в хода на посочената процедура то е представило техните позиции и становища.

39. С оглед на изложеното по-горе и доколкото в случая Eurofer прави опит не да защити процесуалните права на своите членове, а да оспори законосъобразността по същество на оспорваното решение, членовете на Eurofer не са засегнати лично по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. в този смисъл Определение по дело WWF-UK/Съвет, точка 22 по-горе, точки 48 и 49).

40. Тъй като условието за лично засягане на членовете на Eurofer не е изпълнено, следва, без да е необходимо да се проверява дали оспорваното решение засяга пряко последните, да се приеме, че Eurofer не е процесуално легитимирано да изтъква, че неговите членове са пряко и лично засегнати по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

По второто възражение за недопустимост, изведено от липсата на процесуална легитимация поради липсата на подзаконов акт, който засяга пряко членовете на Eurofer и който не включва мерки за изпълнение

41. Комисията изтъква по същество, че Eurofer не е процесуално легитимирано по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС, след като оспорваното решение не съставлява подзаконов акт, който засяга пряко членовете на Eurofer и който не включва мерки за изпълнение.

42. На първо място, що се отнася до въпроса дали оспорваното решение съставлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика понятието „подзаконов акт“ по смисъла на тази разпоредба трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до всеки акт с общо приложение, с изключение на законодателните актове.

43. В конкретния случай оспорваното решение има общо приложение, тъй като то се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории лица, предвидени общо и абстрактно (вж. точка 29 по-горе).

44. Освен това оспорваното решение не съставлява законодателен акт, щом като то не е било прието нито чрез обикновената законодателна процедура, нито по реда на специалната законодателна процедура по член 289, параграфи 1—3 ДФЕС. Всъщност оспорваното решение е акт на Комисията, приет на основание член 10 а, параграф 1 от Директива 2003/87.

45. Следователно оспорваното решение съставлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

46. На второ място, що се отнася до въпроса дали оспорваното решение включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва да се припомни, че съгласно член 1 от това решение в него са формулирани валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно Директива 2003/87 в периода от 2013 г. и след това.

47. За прегледа на този въпрос в самото начало следва да се отбележат съответните роля и правомощия на Комисията и на държавите членки в рамките на въведения с Директива 2003/87 и с оспорваното решение режим за безплатно разпределяне на квоти за емисии в периода от 2013 г. нататък.

48. Най-напред следва да се припомни, че видно от член 1, първа алинея от Директива 2003/87, основната цел на посочената директива е да се въведе схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, за да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин. Съгласно втората алинея от същия член Директивата предвижда и по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове, така че да се стигне до нивата на намаление, които се считат за необходими от научна гледна точка за предотвратяване на опасно изменение на климата.

49. За тази цел член 9, първа алинея от Директива 2003/87 предвижда, че количеството на квотите, издавано ежегодно за целия Съюз, считано от 2013 г., намалява линейно от средата на периода 2008—2012 г. Съгласно втора алинея на същия член Комисията публикува изразеното като абсолютна стойност количество квоти за Съюза за 2013 г. Това общо количество се разпределя според правилата, посочени в членове 10, 10а и 10в от Директива 2003/87. Така една част от квотите се разпределя безплатно въз основа на член 10а о т тази директива и на оспорваното решение. Друга част от квотите съгласно член 10в от посочената директива се разпределя безплатно за модернизация на електроенергийното производство. Всички квоти, които не са разпределени безплатно съгласно посочените членове 10а и 10в, се разпределят от държавите членки чрез тръжна продажба от 2013 г. и след това по силата на член 10 от тази директива.

50. Що се отнася по-специално до процедурата за безплатно разпределяне въз основа на член 10а от Директива 2003/87 и на оспорваното решение, съгласно член 5, параграф 1 от оспорваното решение всяка държава членка трябва да идентифицира всички инсталации на своя територия, отговарящи на условията за безплатно разпределяне на квоти по член 10а от тази директива. По силата на член 6, параграф 1 от оспорваното решение, държавите членки трябва да разделят условно всяка инсталация, отговаряща на посочените условия, на една или повече от посочените в тази разпоредба видове подинсталации, в зависимост от необходимото в съответния случай. Една от посочените категории подинсталации е подинсталацията с продуктов показател. За всяка от тези инсталации държавите членки трябва да съберат от съответния оператор базовите данни в съответствие с член 7 от оспорваното решение. Съгласно член 9, параграф 1 от оспорваното решение, по отношение на работещите инсталации държавите членки трябва да определят историческите равнища на активност на всяка инсталация за базовия период от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2008 г. или, в случай че дадено равнище на активност е станало впоследствие по-високо — за базовия период от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2010 г., въз основа на данните, събрани съгласно посочения член 7. Член 9, параграф 2 от оспорваното решение гласи, че продуктовото историческо равнище на активност се определя за всеки продукт, за който има определен продуктов показател съгласно посоченото в приложение I към това решение, от статистическата медиана на годишния обем на производството на този продукт в съответната инсталация през базовия период.

51. Съгласно член 10, параграф 1 от оспорваното решение, въз основа на данните, събрани по реда на член 7 от това решение, държавите членки трябва да изчисляват за всяка година броя на квотите за емисии, разпределяни безплатно в периода от 2013 г. нататък на всяка работеща инсталация на тяхна територия, в съответствие с посоченото в параграфи 2—8 от споменатия член 10. Член 10, параграф 2, буква a) от оспорваното решение гласи, че за целите на това изчисляване държавите членки трябва първо да определят предварителния годишен брой на безплатните квоти за емисии поотделно за всяка подинсталация с продуктов показател — предварителният годишен брой на безплатните квоти за емисии за дадена година се определя от стойността на този продуктов показател, посочена в приложение I, умножена по съответното историческо равнище на активност, отнасящо се за продукта.

52. Съгласно член 11, параграф 1 от Директива 2003/87 и в член 15, параграф 1, от оспорваното решение държавите членки трябва в срок до 30 септември 2011 г. да представят на Комисията списък на инсталациите на тяхна територия, попадащи в обхвата на посочената директива, включително инсталациите, идентифицирани в съответствие с член 5 от оспорваното решение. Член 15, параграф 2, буква д) от посоченото решение пояснява в това отношение, че за всяка подинсталация списъкът по параграф 1 от този член трябва да съдържа предварителния годишен брой на безплатните квоти за емисии за периода от 2013 г. до 2020 г., определен съгласно член 10, параграф 2 от оспорваното решение. По силата на член 15, параграф 3, първа алинея от това решение Комисията трябва да направи оценка на включването на всяка инсталация в списъка и на съответния предварителен общ брой на безплатните квоти за емисии.

53. Съгласно член 15, параграф 3, втора алинея от оспорваното решение Комисията трябва да определя единния коефициент за междусекторна корекция, който се прилага, ако е необходимо, при положение че по силата на член 10 а, параграф 5 от Директива 2003/87 максималното годишно количество квоти на емисии, които следва да се разпределят безплатно, е ограничен.

54. Съгласно член 15, параграф 4 от оспорваното решение, ако Комисията не отхвърли включването на дадена инсталация в този списък, включително съответните предварителни общи годишни количества безплатни квоти за емисии, разпределени на тази инсталация, държавите членки трябва да продължат с определянето на окончателното количество безплатни квоти за емисии за всяка година в периода от 2013 г. до 2020 г., в съответствие с член 10, параграф 9 от оспорваното решение. Съгласно първа алинея от последната разпоредба окончателният общ годишен брой на безплатните квоти за емисии, разпределяни на всяка работеща инсталация, се определя чрез умножаване на предварителния общ годишен брой на безплатните квоти за емисии по общия коефициент за междусекторна корекция.

55. И накрая, член 15, параграф 5 от оспорваното решение предвижда, че след определянето на окончателния годишен брой на квотите за емисии за всички работещи инсталации на тяхна територия държавите членки трябва да представят на Комисията списък на стойностите на окончателния годишен брой на безплатните квоти за емисии за периода от 2013 г. до 2020 г., определени съгласно член 10, параграф 9 от това решение.

56. С оглед на съответната роля и правомощия на Комисията и на държавите членки и с оглед на различните фази от процеса на вземане на решения в рамките на режима, въведен от Директива 2003/87 и от оспорваното решение, изложени в точки 47—55 по-горе, трябва да се констатира, че оспорваното решение включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

57. Всъщност член 15 от оспорваното решение включва мерки за изпълнение, които държавите членки и Комисията трябва да приемат въз основа на посоченото решение. В този смисъл, първо, държавите членки трябва съгласно член 11, параграф 1 от Директива 2003/87 и член 15, параграф 1 от оспорваното решение да представят на Комисията списък на инсталациите на тяхна територия, попадащи в обхвата на посочената директива, който съгласно член 15, параграф 2, буква д) от посоченото решение трябва да съдържа предварителния годишен брой на безплатните квоти за емисии за периода от 2013 г. до 2020 г., определен съгласно член 10, параграф 2 от оспорваното решение. Второ, съгласно член 15, параграф 3, втора алинея Комисията трябва да определя единния коефициент за междусекторна корекция. Трето, съгласно член 15, параграф 4 от оспорваното решение Комисията може да отхвърли включването на дадена инсталация в този списък, включително съответните предварителни общи годишни количества безплатни квоти за емисии, разпределени на тази инсталация. Четвърто, държавите членки определят окончателния годишен брой на разпределяните безплатни квоти за емисии за всяка година от периода 2013—2020 г. съгласно член 10, параграф 9 от оспорваното решение.

58. От това следва, че съгласно оспорваното решение държавите членки и Комисията приемат множество мерки за изпълнение, които в крайна сметка водят до определяне от държавите членки на окончателното общо количество квоти на емисии, разпределяни безплатно за всяка от съответните инсталации, чието включване в посочения списък не е отхвърлено от Комисията. Следователно оспорваното решение не съставлява подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

59. В това отношение следва да се отбележи, че въпросът дали във връзка с оспорваното решение органите, на които са възложени мерките за изпълнение, разполагат с право на преценка, не е относим. Действително е вярно, че липсата на право на преценка е критерий, който трябва да се разгледа, за да се установи дали условието жалбоподателят да е пряко засегнат е изпълнено (вж. Определение на Общия съд от 23 септември 2008 г. по дело Lafarge Cement/Комисия, T-195/07, непубликувано в Сборника, точка 22 и цитираната съдебна практика). Все пак посоченото в член 263, четвърта алинея ДФЕС изискване за акт, който не включва мерки за изпълнение, е различно от условието за пряко засягане. Следователно доводите на Eurofer, че оспорваното решение не включва мерки за изпълнение, тъй като не било налице право на преценка, трябва да се отхвърлят.

60. Противно на твърденията на Eurofer, изводът, че оспорваното решение не съставлява акт, който не включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, не се поставя под съмнение от преследваната от тази разпоредба цел. Действително е вярно, че целта на тази разпоредба е да се позволи на физическите и юридическите лица да подават жалби срещу актове с общо приложение, които не са законодателни актове, засягат ги пряко и не включват мерки за изпълнение, като по този начин се избягват случаите, в които тези лица би трябвало да нарушат правото, за да получат достъп до съд. Положението на членовете на Eurofer обаче не е визираното от посочената цел. В конкретния случай членовете на Eurofer по принцип могат да оспорват националните мерки за изпълнение на оспорваното решение и в този контекст могат, без да се налага предварително да нарушат оспорваното решение, да изтъкнат неговата незаконосъобразност пред националните юрисдикции, които, преди да се произнесат по този въпрос, могат да прибегнат до разпоредбите на член 267 ДФЕС.

61. На последно място, що се отнася до доводите на Eurofer, че възможността да се подаде жалба единствено срещу определянето от държавите членки на окончателното годишно количество квоти на емисии, разпределяни безплатно за всички отделни инсталации, водела до неясни последици поради изчерпването на общото количество квоти, които е следвало да се разпределят безплатно към този момент и следователно засягала принципа на ефективна съдебна защита, следва да се припомни, първо, че подобно изчерпване не е доказано, и второ, че тези последици не могат да променят условията за допустимост на жалбите за отмяна, предвидени от ДФЕС (вж. в този смисъл Определение на Съда от 17 февруари 2009 г. по дело Galileo Lebensmittel/Комисия, C-483/07 P, Сборник, стр. I-959, точка 59).

62. Следователно, тъй като оспорваното решение съставлява подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение, не е необходимо да се разглежда евентуалното пряко засягане на членовете на Eurofer.

63. От всички изложени по-горе съображения следва, че Eurofer не е процесуално легитимирано по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Вследствие на това жалбата трябва да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо да се разглежда основателността на третото възражение за недопустимост, изведено от това, че Eurofer нямало правен интерес.

64. При тези обстоятелства няма основание за произнасяне по молбата за встъпване на Euroalliages.

По съдебните разноски

65. Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Eurofer е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство, в съответствие с исканията на Комисията.

Диспозитив

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

определи:

1) Отхвърля жалбата като недопустима.

2) Няма основание за произнасяне по молбата за встъпване на Euroalliages.

3) Осъжда Europäischer Wirtschaftsverband der Eisen- und Stahlindustrie (Eurofer) ASBL да заплати съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство.

Съставено в Люксембург на 4 юни 2012 година.