1

С жалбата си жалбоподателят иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 21 декември 2021 г., MG/ЕИБ (T‑573/20, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:915), с което той отхвърля искането му на основание член 270 ДФЕС и член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз, от една страна, за отмяна на писма на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), въз основа на които жалбоподателят е бил лишен от правото да получава семейни надбавки и производните финансови права, и от друга страна, за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял.

2

Член 3, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно определяне на условията и процедурата за прилагане на данъка в полза на Европейските общности (OВ L 56, 1968 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 165), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1750/2002 на Съвета от 30 септември 2002 г. (ОВ L 264, 2002 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 255) (наричан по-нататък „Регламент № 260/68“), гласи:

„3.   Семейните надбавки и социалните придобивки, изброени по-долу се изваждат от основната сума, облагаема с данък:

[…]

4.   При спазване на условията на член 5, от получената сума се прави намаление от 10 % за професионални и лични разходи като се прилагат предшестващите разпоредби.

Допълнително намаление, равно на два пъти сумата на добавката за дете на издръжка се прави за всяко дете на издръжка на данъчно задълженото лице, както и за всяко лице третирано като дете на издръжка по смисъла на член 2, параграф 4 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица“.

3

Правилникът за персонала на ЕИБ, приет на 20 април 1960 г. от Съвета на директорите на ЕИБ, в приложимата си в случая редакция (наричан по-нататък „Правилникът за персонала“), предвижда в член 41:

„Спорове от всякакво естество между [ЕИБ] и отделни членове на нейния персонал се отнасят до Съда на [Европейския съюз].

Споровете, които не произтичат от прилагането на мерките, предвидени в член 38, са предмет на процедура за уреждане по взаимно съгласие пред помирителната комисия на [ЕИБ], при това независимо от образуваното пред Съда [на Европейския съюз] производство.

[…]“ [неофициален превод].

4

Точки 2.2.1 и 2.2.2 от административните разпоредби, приложими за персонала на ЕИБ (наричани по-нататък „административните разпоредби“), гласят следното:

„2.2.1. Семейни добавки

Право на семейни добавки в размер на 5 % от основната месечна заплата имат следните членове на персонала:

Управителният комитет определя минималния размер на надбавките (вж. приложение I).

Ако двамата съпрузи работят в Банката, надбавката се изплаща на съпруга с по-висока основна месечна заплата. Ако единият съпруг е нает в Банката, а другият — в друга международна организация, надбавката се изплаща на служителя на Банката, ако другата организация не изплаща подобна надбавка на съпруга/съпругата.

При смърт на единственото лице, за което е придобито правото на надбавката, изплащането се прекратява с изтичането на шестия месец след датата на смъртта.

Тази разпоредба се прилага mutatis mutandis за лицата с право на пенсия, изплащана от Банката.

2.2.2. Дете на издръжка

За дете на издръжка на член на персонала се счита неговото или нейното дете, което е родено в брак, припознато с брак, припознато, осиновено или заварено/припознато и той действително го издържа, ако Банката или друга институция на Европейския съюз не счита детето за дете на издръжка на друг член на персонала, длъжностно лице или служител и при условие че детето не полага труд срещу заплащане.

При същите условия Банката може да счита за дете на издръжка и дете, отглеждано от член на нейния персонал.

Счита се, че членът на персонала действително издържа детето, когато то живее заедно със съответния член на персонала или той допринася за издръжката му със сума, която е поне с 50 % по-висока от размера на надбавката за дете на издръжка (вж. приложение I)“ [неофициален превод].

5

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени в точки 1—25 от обжалваното съдебно решение по следния начин:

6

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 14 септември 2020 г., на основание на член 270 ДФЕС и член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз жалбоподателят иска, от една страна, отмяната на писмата на ЕИБ от 11 октомври 2018 г., от 7 януари 2019 г. и от 30 юли 2020 г., въз основа на които е бил лишен от правото да получава семейни надбавки и производните финансови права, и от друга страна, присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял.

7

В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателят изтъква шест основания, първото от които е нарушение на правото на изслушване, второто — неизпълнение на задължението за мотивиране, третото — явна грешка в преценката, а при условията на евентуалност той повдига и възражение за незаконосъобразност на административните разпоредби, четвъртото — нарушение на член 3, параграф 4 от Регламент № 260/68 и явна грешка в преценката, петото — нарушение на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 2018 г., стр. 39), както и нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа, и шестото — нарушение на член 41 от Правилника за персонала, на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа.

8

В обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всички тези основания и съответно исканията за отмяна.

9

В подкрепа на искането за обезщетение жалбоподателят твърди, че е претърпял неимуществени вреди поради действията и бездействията на своя работодател, защото, първо, с приемането на незаконосъобразен акт възнаграждението му намаляло рязко и много значително, което било източник на безпокойство, второ, личните му данни били разкрити на трети лица без неговото съгласие, трето, ЕИБ застанала на страната на бившата му съпруга, тъй като се основавала в решаваща степен на резултата от съдебното производство пред люксембургските съдилища, и четвърто, образуването на помирителната процедура било необосновано забавено. Жалбоподателят оценява тези вреди ex æquo et bono на 10000 евро — сума, която, ако му бъде присъдена, той се задължава да даде за благотворителност.

10

В обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля направеното в първоинстанционното производство искане за обезщетение в първите му три аспекта. За сметка на това, що се отнася до четвъртия аспект на това искане и с оглед по-специално на неразумното забавяне от над три месеца на отговора на ЕИБ по искането на жалбоподателя за започване на помирителната процедура след писмото от 7 януари 2019 г. и липсата на отговор от страна на ЕИБ по първото искане за помирение, съдържащо се в писмото от 29 октомври 2018 г., той приема, че ЕИБ е оставила жалбоподателя в състояние на продължителна несигурност поради това необосновано забавяне и следователно му е причинила неимуществени вреди. Така Общият съд осъжда ЕИБ да заплати на жалбоподателя обезщетение, оценено ex æquo et bono на 500 евро.

11

Освен това Общият съд постановява, че всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

12

Жалбоподателят иска от Съда:

13

ЕИБ иска от Съда:

14

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет основания, първото — нарушение на правото на изслушване, второто — неизпълнение на задължението за мотивиране, третото — изопачаване на фактите, явни грешки в преценката и нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност, четвъртото — неспазване на член 3, параграф 4 от Регламент № 260/68, и петото — изопачаване на преписката по делото, нарушение на член 85 от Процедурния правилник на Общия съд, неправилна квалификация на фактите и неизпълнение на задължението за мотивиране.

15

На първо място следва да се разгледа първото основание, а на второ — третото основание за обжалване във втората му част.

16

С това основание жалбоподателят твърди, че в точки 73 и 74 от обжалваното съдебно решение Общият съд е нарушил правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

17

Той отбелязва, че в жалбата си до Общия съд поддържа, че не е бил изслушан от ЕИБ преди приемането на писмото от 11 октомври 2018 г. Това писмо обаче било изпратено след помирителна процедура, започната по искане на бившата му съпруга, без той да е бил уведомен за това, и която довела до прилагане по аналогия на решение, прието от ЕИБ в друга помирителна процедура, инициирана от друг служител, чиито фактически и правни обстоятелства не били известни на жалбоподателя. Жалбоподателят твърдял също, че резултатът от процедурата е щял да бъде различен, ако е бил изслушан, тъй като, от една страна, той би могъл да обясни точно какво е положението му с оглед на висящите пред националния съд съдебни производства, и от друга страна, ЕИБ би могла в това отношение да предложи разпределяне на семейните надбавки или на някои от тях между жалбоподателя и бившата му съпруга.

18

В обжалваното съдебно решение Общият съд признал, че жалбоподателят не е бил изслушан в рамките на процедурата, довела до решението, съобщено с писмото от 11 октомври 2018 г. Този съд обаче неправилно приел, че правото му да бъде изслушан, било спазено, само поради факта, че в писмата си от 29 октомври и 10 декември 2018 г. той е могъл да коментира съображенията в решението от 11 октомври 2018 г. и че становището му е било взето предвид, преди ЕИБ да изрази позиция в писмото си от 7 януари 2019 г.

19

ЕИБ възразява, че Общият съд правилно приел, че тя е дала на жалбоподателя възможност да бъде изслушан във връзка с писмото от 11 октомври 2018 г. В това отношение тя отбелязва, че съгласно член 41, параграф 2 от Правилника за персонала предвидената там помирителна процедура може да бъде образувана само индивидуално, по инициатива на засегнатата страна, а именно служителя на ЕИБ, който счита, че е претърпял вреди от решение или действие на администрацията. Тъй като бившата съпруга на жалбоподателя, също служител на ЕИБ, поела инициативата да прибегне до такава помирителна процедура относно изплащането на семейни надбавки и на производните финансови права, тя била единствената засегната от посочената процедура, без възможност на ЕИБ да я разшири по отношение на жалбоподателя.

20

В това отношение ЕИБ организирала упражняването на правото на изслушване на жалбоподателя по единствения начин, съвместим с правата на бившата му съпруга да се възползва от индивидуалната помирителна процедура, предвидена в член 41 от Правилника за персонала. Така жалбоподателят бил уведомен за резултатите от помирителната процедура, която засяга индивидуално бившата му съпруга, след нейното приключване и доколкото последващите действия, които ЕИБ трябвало да предприеме, биха могли да повлияят на неговата позиция, и той бил изслушан в това отношение. Във всеки случай, жалбоподателят не доказал, че разглежданата процедура евентуално е можела да има различен резултат.

21

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 41, параграф 2 от Хартата правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.

22

Както личи от самия ѝ текст, тази разпоредба е с общо приложение. От това следва, че правото на изслушване трябва да се зачита във всяко производство, което може да доведе до приемане на увреждащ акт, дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова формално изискване (решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 67 и цитираната съдебна практика).

23

Съгласно постоянната съдебна практика, припомнена от Общия съд в точка 70 от обжалваното съдебно решение, правото на изслушване преследва двойна цел. От една страна, то служи за разглеждането на преписката и за възможно най-точното и конкретно установяване на фактите и от друга страна, позволява да се гарантира ефективна защита на заинтересованото лице. Правото на изслушване цели в частност да гарантира, че всяко решение с неблагоприятни последици се взема при пълно познаване на фактите и има по-конкретно за цел да позволи на компетентния орган да поправи грешка или на засегнатото лице да изтъкне свързани с личното му положение обстоятелства, които налагат решението да бъде прието, да не бъде прието или да има едно или друго съдържание (решение от 4 юни 2020 г., ЕСВД/De Loecker, C‑187/19 P, EU:C:2020:444, т. 69 и цитираната съдебна практика).

24

Така правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно неговите права и легитимните му интереси (вж. в този смисъл решения от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 67, и от 21 октомври 2021 г., Парламент/UZ, C‑894/19 P, EU:C:2021:863, т. 89 и цитираната съдебна практика).

25

Именно в светлината на тези съображения следва да се провери дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 73 и 74 от обжалваното съдебно решение, че правото на изслушване не е предполагало задължение за ЕИБ да изслуша жалбоподателя преди приемането на писмото от 11 октомври 2018 г.

26

На първо място, що се отнася до въпроса дали писмото от 11 октомври 2018 г. представлява „индивидуална мярка, която […] би имала неблагоприятни последици“ за правата и легитимните интереси на жалбоподателя по смисъла на член 41, параграф 2 от Хартата, в точка 73 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че от точка 35 от това решение вече е видно, че с посоченото писмо ЕИБ е уведомила жалбоподателя, че с оглед на изхода на помирителната процедура, започната от бившата му съпруга, вече няма да получава семейни надбавки. Така в тази точка 35 Общият съд подчертава, че тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможността да получава посочените семейни надбавки и съответните производни финансови права, писмото от 11 октомври 2018 г. пряко е засегнало личното му положение.

27

Като се позовава на тази констатация в точка 73 от обжалваното съдебно решение, при проверката на изтъкнатото от жалбоподателя основание за нарушение на правото на изслушване, Общият съд имплицитно, но несъмнено е приел, без това да се оспорва в настоящото производство по обжалване, че писмото от 11 октомври 2018 г. действително представлява индивидуална мярка, която би имала „неблагоприятни последици“ за правата и легитимните интереси на жалбоподателя по смисъла на член 41, параграф 2 от Хартата, поради което в съответствие с тази разпоредба той е трябвало да бъде изслушан преди приемането на тази мярка.

28

На второ място, няма съмнение, че жалбоподателят не е бил изслушан от ЕИБ преди приемането на писмото от 11 октомври 2018 г. Всъщност, както е видно от точки 12 и 13 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят е уведомен за това писмо след решението на ЕИБ от 12 септември 2018 г. да предостави правото на семейните надбавки на бившата му съпруга, прието в контекста на инициираната от нея помирителна процедура съгласно член 41 от Правилника за персонала, в която жалбоподателят не е участвал, както става ясно от точка 73 от обжалваното съдебно решение.

29

Наистина, от една страна, както по същество отбелязва Общият съд в точка 74 от обжалваното съдебно решение, след получаването на писмото от 11 октомври 2018 г. жалбоподателят се е обърнал към ЕИБ, за да оспори решението, за което е уведомен. Така в писмо от 29 октомври 2018 г. той изтъкнал по-конкретно, че писмото от 11 октомври 2018 г. е прието в нарушение на процесуалните му права, че съдържанието му е неразбираемо и че не отчита финансовите договорености в семейството, и особено факта, че той поема значителна част от неговите разходи.

30

От друга страна, в писмото си от 7 януари 2019 г. ЕИБ действително отговаря на някои възражения на жалбоподателя, както подчертава и Общият съд в точка 74 от обжалваното съдебно решение.

31

Налага се обаче изводът, че този отговор на писмените възражения на жалбоподателя, адресиран до неговия правен съветник няколко седмици след приемането на писмото от 11 октомври 2018 г., не може да компенсира факта, че жалбоподателят не е бил изслушан преди приемането на това решение. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 50 от заключението си, това писмо не е подготвителен акт, въплътен в последващо решение. То представлява първоначалното решение, което писмото от 7 януари 2019 г. потвърждава. Следователно решението, с което жалбоподателят е лишен от правото на семейни надбавки, е писмото от 11 октомври 2018 г.

32

В този контекст следва да се припомни, че правото на изслушване предполага заинтересованото лице да е получило възможност да изложи надлежно гледната си точка по проекторешението в рамките на устен и/или писмен обмен на информация по инициатива на този орган, и той трябва да предостави доказателство за това. По-конкретно, заинтересованото лице трябва да е било изрично уведомено за проекторешението и да е било поканено да изложи становището си. Едва тогава, след като е наясно с последиците от планираното решение, то ще е могло да повлияе на съответния процес на вземане на решение (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2007 г., Marcuccio/Комисия, C‑59/06 P, EU:C:2007:756, т. 47 и 58).

33

В случая обаче, както е видно от точки 28 и 31 от настоящото решение, ЕИБ не е дала на жалбоподателя възможност да представи своевременно своето становище, и следователно да повлияе на съответния процес на вземане на решение.

34

От изложените по-горе съображения следва, че в точка 74 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че правото на жалбоподателя да бъде изслушан, в случая не е било нарушено, тъй като е могъл да коментира съображенията, изложени от ЕИБ в писмото от 11 октомври 2018 г., и да представи становището си по съдържащите се в него мотиви, въпреки че жалбоподателят е могъл да формулира това становище едва след приемането на решението и следователно не му е била дадена възможност да повлияе на съответния процес на вземане на решение.

35

На трето място, следва да се припомни, че ако се установи, че в мотивите на решение на Общия съд е допуснато нарушение на правото на Съюза, но диспозитивът му е правилен по други правни съображения, нарушението не може да доведе до отмяна на това решение и следва да се заменят мотивите (решение от 17 януари 2023 г., Испания/Комисия, C‑632/20 P, EU:C:2023:28, т. 48 и цитираната съдебна практика).

36

В това отношение от практиката на Съда следва, че нарушението на правото на защита, и по-специално на правото на изслушване, води до отмяна на взетото в съответното административно производство решение само ако при липсата на това нарушение производството би довело до различен резултат (решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 105 и цитираната съдебна практика).

37

За да може обаче нарушението на правото на заинтересованото лице да бъде изслушано, да доведе до отмяна на индивидуално решение на административния орган, което може да бъде неблагоприятно за лицето, следва да се провери дали този орган е разполагал със свобода на преценка при приемането на разглежданото решение. Всъщност длъжностното лице няма легитимен интерес да иска отмяна на решение поради порок във формата, и по-конкретно поради неспазване на правото му да бъде изслушано, преди да бъде прието решение с неблагоприятни последици, когато администрацията няма никаква свобода на преценка и е длъжна да действа по начина, по който го е направила. В подобна хипотеза на обвързана компетентност на администрацията, след отмяната на обжалваното решение и отстраняването на нарушението може да се стигне единствено до приемането на решение, което по същество е идентично с отмененото (вж. по аналогия решение от 6 юли 1983 г., Geist/Комисия, 117/81, EU:C:1983:191, т. 7).

38

В това отношение, за да докаже, че ЕИБ е нарушила правото му да бъде изслушан, жалбоподателят поддържа по същество, че ако е бил изслушан преди приемането на писмото от 11 октомври 2018 г., той щял да може да изложи личното си положение с оглед на висящите пред националния съд съдебни производства, и по-специално факта, че допринася за издръжката на децата си в размер поне с 50 % по-висок от този на надбавката за дете на издръжка, така че ЕИБ можела да предложи разпределяне на семейните надбавки или на някои от тях между жалбоподателя и бившата му съпруга.

39

От своя страна ЕИБ изтъква по същество, по-специално в съдебното заседание, че процедурата не би могла да доведе до различен резултат, тъй като съгласно точка 2.2.2 от административните разпоредби, за да се счита за дете на издръжка на член на персонала, този член трябва действително да издържа детето, като такава действителна издръжка изисква да се докаже, от една страна, че детето живее заедно със съответния член на персонала, а от друга страна, че той допринася за издръжката му със сума, която е поне с 50 % по-висока от размера на надбавката за дете на издръжка. Както обаче ЕИБ посочила в писмото от 7 януари 2019 г., първото от тези условия не било спазено, тъй като националният съд поверил родителските права върху децата на бившата съпруга на жалбоподателя.

40

В това отношение следва да се отбележи, че твърдението на ЕИБ, че предвид текста на точки 2.2.1 и 2.2.2 от административните разпоредби не било възможно различно разпределяне на семейните надбавки между жалбоподателя и бившата му съпруга, се опровергава от фактическата констатация в точка 23 от обжалваното съдебно решение, която не е оспорена от ЕИБ в настоящото производство и според която отделът за човешки ресурси на ЕИБ е предложил на помирителната комисия с имейл от 12 февруари 2020 г. и предвид решеното в делото, определено като „паралелно“, някои надбавки да се изплащат наполовина на жалбоподателя и наполовина на неговата бивша съпруга, при условие че жалбоподателят докаже извършените за децата му плащания.

41

При това положение следва да се приеме, както прави генералният адвокат в точка 66 от заключението си, че ЕИБ е могла да възприеме различно тълкуване на собствените си административни разпоредби. Следователно ЕИБ е разполагала със свобода на преценка по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 37 от настоящото решение, така че разглежданата процедура е можела да доведе до различен резултат, ако на жалбоподателя бе дадена възможност да представи своето становище преди приемането на писмото от 11 октомври 2018 г.

42

Предвид изложените по-горе съображения първото основание следва да бъде прието.

43

С третото основание във втората му част жалбоподателят твърди, че в точки 100, 101, 107 и 108 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно отхвърлил възражението за незаконосъобразност на административните разпоредби относно семейните надбавки. В това отношение жалбоподателят твърди, че тези разпоредби нарушават принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, тъй като родителите, които и двамата издържат децата си, не се ползват от едни и същи производни финансови права, въпреки че тези права се определят въз основа на действителната издръжка на децата. Така обстоятелството, че родител упражнява родителските права над дете, не го отличавало, що се отнася до правото на семейни надбавки, от другия родител, който не упражнява родителските права над това дете. В този контекст жалбоподателят е доказал надлежно, че понася значителни разходи за издръжката на своите деца, въпреки че живеят през повечето време с бившата му съпруга.

44

От своя страна ЕИБ поддържа, че Общият съд не е нарушил принципа на недопускане на дискриминация или на равно третиране, като се има предвид, че административните разпоредби позволявали на членовете на персонала да докажат, че допринасят за издръжката на децата, и така да получават семейни надбавки. Освен това тези надбавки се изплащали в полза на децата, а не на членовете на персонала. Във всеки случай, положението на родителя, който упражнява родителските права върху децата, било различно от това на родителя, който не ги упражнява, така че различното третиране на двамата родители било напълно обосновано.

45

В самото начало следва да се припомни, че принципът на равно третиране, закрепен в член 20 от Хартата, представлява общ принцип на правото на Съюза, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, а именно, когато е свързана с допустима от закона цел на съответната правна уредба и е съразмерна на целта на съответното третиране (решения от 16 декември 2008 г., Huber, C‑524/06, EU:C:2008:724, т. 75, и от 4 май 2023 г., Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението (Нощен труд), C‑529/21—C‑536/21 и C‑732/21—C‑738/21, EU:C:2023:374, т. 52 и цитираната съдебна практика).

46

Съгласно постоянната съдебна практика нарушението на принципа на равно третиране поради различно третиране предполага, че разглежданите положения са сходни по отношение на всички характеризиращи ги елементи. Характеристиките на отделните положения, а оттам и сходството между тях трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на разглежданите разпоредби, като в това отношение трябва да се вземат предвид и принципите и целите в съответната област, към която се отнася разглежданият акт (решения от 26 септември 2013 г., IBV & Cie, C‑195/12, EU:C:2013:598, т. 51 и 52, и от 14 юни 2017 г., Compass Contract Services, C‑38/16, EU:C:2017:454,т. 25 и цитираната съдебна практика).

47

В случая, както отбелязва Общият съд в точка 102 от обжалваното съдебно решение, надбавката за дете на издръжка отговаря на социална цел, обоснована от разходите, произтичащи от актуална и сигурна необходимост, свързана със съществуването на детето и действителната му издръжка. В това отношение, макар да са включени във възнаграждението, надбавки като надбавките за дете на издръжка и надбавките за образование, а дори и фиксираните еднократни суми, предназначени за пътуването на децата между мястото на работа и центъра на интересите, не са предназначени за издръжката на длъжностните лица, а само за тази на децата (вж. в този смисъл решение от 14 юни 1988 г., Christianos/Съд, 33/87, EU:C:1988:300, т. 15).

48

Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 87 от заключението си, с оглед на тази цел релевантният критерий, въз основа на който да се реши дали предвид изплащането на надбавките за дете на издръжка родителят, който упражнява родителските права върху детето, се намира в сходно положение с това на родителя, който не упражнява такива права, е критерият за съответния финансов принос за издръжката на детето.

49

От това произтича, че противно на постановеното от Общия съд в точка 107 от обжалваното съдебно решение, родители, действително допринасящи и двамата за издръжката на детето си, се намират в сходно положение от гледна точка на изплащането на надбавките за деца на издръжка, а изплащането по принцип само на единия от тях на тези надбавки представлява разлика в третирането, която трябва да бъде обективно обоснована.

50

В това отношение следва да се приеме, че обстоятелството, че единият от родителите действително упражнява родителските права върху детето, което в такъв случай живее заедно с този родител, по принцип предполага, че той действително ще допринася за издръжката на детето.

51

Такова обстоятелство обаче изобщо не изключва възможността другият родител, макар да не упражнява родителските права върху детето, също действително да допринася за неговата издръжка, по-специално с оглед на правото на това дете, закрепено в член 24, параграф 3 от Хартата, да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен ако това не противоречи на неговия интерес.

52

В този контекст е важно също така да се спазва принципът на пропорционалност, който, както припомня Общият съд в точка 106 от обжалваното съдебно решение, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели на разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.

53

В случая тълкуването на точки 2.2.1 и 2.2.2 от административните разпоредби в смисъл, че задължават ЕИБ да изплаща семейните надбавки само на родителя, на когото са присъдени родителските права върху детето, независимо от действителния принос на родителите за издръжката му, надхвърля необходимото за постигането на легитимната цел на разглежданата правна уредба, доколкото не позволява да се отчете — с оглед на висшия интерес на детето и предвид правото му, припомнено в точка 51 от настоящото решение, да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители — съществуващото фактическо състояние около действителния принос на всеки родител за издръжката на детето, а именно действителното покриване, изцяло или частично, на основните потребности на детето, по-специално що се отнася до жилището, храната, облеклото, образованието, медицинските грижи и разноски.

54

В това отношение, макар наличието на постановен от национална юрисдикция съдебен акт, който определя размера на приноса в разходите за издръжка на детето, изискван от разведения служител, да е обстоятелство, което институцията трябва да вземе предвид, това обстоятелство не може да я освободи от задължението сама да упражни правото си на преценка, за да установи дали този служител действително допринася за издръжката на детето.

55

При тези условия следва да се счита, че точки 2.2.1 и 2.2.2 от административните разпоредби нарушават принципите на равно третиране и на пропорционалност, доколкото тълкуването им по никакъв начин не позволява да се приеме, че родителят, на когото не са присъдени родителските права върху детето, действително допринася за неговата издръжка.

56

Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 107 и 108 от обжалваното съдебно решение е приел, че административните разпоредби не нарушават тези принципи.

57

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приемат и твърденията за наличие на третото основание във втората му част.

58

Тъй като твърденията за наличие на първото основание и на третото основание във втората му част са приети и обосновават отмяната на обжалваното съдебно решение, не следва да се разглеждат останалите основания и техните части, изложени в подкрепа на жалбата, тъй като те не могат да доведат до по-широка отмяна на обжалваното съдебно решение.

59

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай на отмяна на решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

60

В случая Съдът разполага с необходимите данни, за да се произнесе с окончателно решение по жалбата за отмяна на писмата на ЕИБ от 11 октомври 2018 г. и ако е необходимо, на писмата от 7 януари 2019 г. и 30 юли 2020 г., подадена от жалбоподателя пред Общия съд, както и по направеното в първоинстанционното производство искане за обезщетение.

61

От точки 21—57 от настоящото решение следва, че твърденията по жалбата в първоинстанционното производство за наличие на първото основание, както и на третото основание във втората му част, са основателни и че писмата от 11 октомври 2018 г., 7 януари 2019 г. и 30 юли 2020 г. трябва да бъдат отменени поради нарушение на правото на изслушване, както и поради незаконосъобразност на точки 2.2.1 и 2.2.2 от административните разпоредби, доколкото тълкуването им по никакъв начин не позволява да се приеме, че родителят, на когото не са присъдени родителските права върху детето, действително допринася за неговата издръжка.

62

В подкрепа на искането си за обезщетение, направено в първоинстанционното производство, припомнено в точка 9 от настоящото решение, жалбоподателят твърди, че е претърпял неимуществени вреди, първо, защото възнаграждението му намаляло рязко и много значително, което било източник на безпокойство, второ, защото личните му данни били разкрити на трети лица без неговото съгласие, трето, защото членове на ръководството на ЕИБ застанали на страната на бившата му съпруга в съдебно производство пред люксембургските съдилища, и четвърто, защото образуването на помирителната процедура било необосновано забавено; тези вреди можело да бъдат поправени само чрез обезщетение, условно оценено ex æquo et bono на 10000 евро, което той се задължава, както е направил пред първоинстанционния съд, да даде за благотворителност, ако му бъде присъдено.

63

Що се отнася до първите три аспекта на това искане за обезщетение, както бе посочено в точка 10 от настоящото решение, Общият съд ги отхвърля, но що се отнася до четвъртия му аспект, приема, че неимуществените вреди на жалбоподателя от необоснованото забавяне на ЕИБ да образува помирителната процедура, са установени, и осъжда тази институция да му заплати обезщетение, оценено ex æquo et bono на 500 евро.

64

В това отношение, от една страна, що се отнася до твърдените неимуществени вреди поради рязкото и значително намаляване на възнаграждението му, следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика самата отмяна на незаконосъобразен акт може да представлява адекватно и по принцип достатъчно обезщетение на всяка неимуществена вреда, която той може да е причинил (решение от 4 април 2019 г., OZ/ЕИБ, C‑558/17 P, EU:C:2019:289, т. 80), освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които не произтичат от незаконосъобразността, поради която този акт е отменен, и които вреди не могат да бъдат напълно поправени с тази отмяна. Жалбоподателят обаче не представя такова доказателство.

65

От друга страна, що се отнася до твърдените неимуществени вреди, претърпени от това, че личните му данни били разкрити на трети лица без неговото съгласие или защото членове на ръководството на ЕИБ застанали на страната на бившата му съпруга в съдебно производство пред люксембургските съдилища, жалбоподателят не доказва наличието на действителна и сигурна вреда, свързана с твърдените нарушения по смисъла на цитираната в точка 148 от обжалваното съдебно решение съдебна практика, така че условията за ангажиране на отговорността на ЕИБ, припомнени в точка 145 от това решение, не са изпълнени.

66

При тези обстоятелства искането за обезщетение на жалбоподателя не следва да бъде уважено.

67

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

68

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

69

Тъй като жалбоподателят е поискал ЕИБ да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, и ЕИБ е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски както във връзка с първоинстанционното производство по дело T‑573/20, така и във връзка с производството по обжалване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: