–

за г‑н Juan, от M. Díaz Perales, abogada, и R. Rodríguez Nogueira, procurador,

–

за испанското правителство, от A. Gavela Llopis, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от J. Baquero Cruz и M. Wasmeier, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45, член 49, параграф 3 и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), на член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген (Люксембург) на 19 юни 1990 г. и влязла в сила на 26 март 1995 г. (ОВ L 239, 2000 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183, наричана по-нататък „КПСШ“), на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 190; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3 и поправки в OB L 205, 2019 г., стр. 34, и OB L 181, 2022 г., стр. 35), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“), на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства (OB L 220, 2008 г., стр. 32) и на член 8, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (OB L 327, 2008 г., стр. 27).

2

Запитването е отправено в рамките на изпълнението в Испания на европейска заповед за арест, издадена от Tribunal Judicial da Comarca de Lisboa, Juízo Central Criminal de Lisboa, Juiz 16 (Районен съд Лисабон, централно наказателно отделение на Лисабон, 16-и състав, Португалия) за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено на г‑н Juan за квалифицирана измама.

3

Член 54 от КПСШ, който се намира в дял III, глава 3 („Прилагане на принципа ne bis in idem“) от нея, предвижда:

„Лице, което [има влязла в сила присъда] в една договаряща страна, не може да бъде преследвано за същите деяния в друга договаряща страна, при условие че[, ако присъдата е осъдителна], санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение, или не може да се изпълни по силата на законите в договарящата страна, в която е произнесена“.

4

Член 3 от Рамково решение 2002/584 е озаглавен „Случаи, при които не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест“ и гласи:

„Съдебният орган на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение (по-долу „изпълняващ съдебен орган“) отказва да изпълни европейска заповед за арест в следните случаи:

[…]

[…]“.

5

Член 4 („Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“) от това рамково решение предвижда:

„Изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест:

[…]

[…]“.

6

Съгласно член 14, параграф 2 от Ley orgánica 7/2014, sobre intercambio de información de antecedentes penales y consideración de resoluciones judiciales penales en la Unión Europea (Устройствен закон 7/2014 за обмена на информация от регистрите за съдимост и вземането предвид на съдебни решения по наказателни дела в Европейския съюз) от 12 ноември 2014 г. (BOE, бр. 275 от 13 ноември 2014 г., стр. 93204):

„[…] [О]кончателните осъдителни присъди, приети от други държави членки, ще бъдат без последици относно последващите решения и не могат да доведат до тяхната отмяна или преразглеждане:

7

Член 988, трета алинея от Наказателно-процесуалния кодекс гласи по същество, че когато извършителят на няколко престъпления е бил осъден в различни производства за деяния, които са могли да бъдат предмет само на едно производство, са приложими ограниченията, установени в член 76 от Código Penal (Наказателен кодекс). Според последната разпоредба максималната продължителност на ефективно изпълнение на присъдата не може да надвишава тройния размер на най-тежкото наказание и по принцип не може да бъде по-дълга от 20 години.

8

Издирваното лице, испански гражданин, е задържано в Испания, където изтърпява наказание единадесет години и десет месеца лишаване от свобода. Това наказание му е наложено за квалифицирана измама и пране на пари с присъда на Audiencia Nacional (Национален съд, Испания) от 13 юли 2018 г., частично отменена в касационно производство с решение на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) от 4 март 2020 г. (наричана по-нататък „испанската присъда“).

9

На 20 януари 2020 г. издирваното лице е осъдено и с присъда на Tribunal Judicial da Comarca de Lisboa, Juízo Central Criminal de Lisboa, Juiz 16 (Районен съд Лисабон, централно наказателно отделение на Лисабон, 16-и състав, Португалия) на шест години и шест месеца лишаване от свобода за квалифицирана измама (наричана по-нататък „португалската присъда“). Тогава за целите на изпълнението на това наказание е издадена европейска заповед за арест срещу него, която е предадена на испанските компетентни органи (наричана по-нататък „разглежданата европейска заповед за арест“).

10

От разглежданата европейска заповед за арест е видно, че от 30 май 2001 г. издирваното лице е председател на управителния съвет на установено в Португалия дружество (наричано по-нататък „португалското дружество“), изцяло контролирано от установено в Испания дружество (наричано по-нататък „испанското дружество“), на което от 29 януари 2001 г. издирваното лице също е било председател на управителния съвет.

11

Основната дейност, която португалското дружество развива в Португалия, е същата като тази на испанското дружество в Испания, а именно предлагане на пазара на инвестиционни продукти, с които е свързана гаранция, че в края на договорно определения срок ще бъдат изкупени на цена, съответстваща на вложения капитал, увеличен с доход, по-висок от този, който обичайно се предлага от финансовите институции. Тези дейности обаче всъщност прикривали пирамидална схема за измама.

12

Масовото придобиване от частноправни лица на тези инвестиционни продукти осигурява на португалското дружество изключителен ръст и разрастване. След като в края на април 2006 г. спрямо испанското дружество се провежда разследване от испанските съдебни органи, то преустановява дейността си на испанска територия през май същата година.

13

Когато вследствие на намесата на португалските съдебни органи се преустановява и дейността по събиране на средства от португалското дружество, същото спира да изпълнява задълженията си за изкупуване, поети към инвеститорите, които в крайна сметка претърпяват значителни финансови загуби.

14

В този контекст с определение от 20 декември 2021 г. Juzgado Central de Instrucción no 1 de la Audiencia Nacional (Централен следствен съд № 1 към Националния съд, Испания) отказва да изпълни разглежданата европейска заповед за арест, тъй като издирваното лице е испански гражданин, но постановява наложеното в Португалия наказание да бъде изтърпяно в Испания.

15

Издирваното лице, което обжалва това определение пред Audiencia Nacional (Национален съд), запитващата юрисдикция, поддържа, че деянията, за които се отнася испанската присъда, са същите като тези, за които е осъден с португалската присъда, и се позовава на нарушение на принципа ne bis in idem. Следователно според това лице нито разглежданата европейска заповед за арест, нито португалската присъда могат да бъдат изпълнени.

16

В това отношение обаче запитващата юрисдикция уточнява, от една страна, че както от изложението на фактите, така и от мотивите на испанската присъда е видно, че тя засяга основно измамите, извършени от испанското дружество в Испания. От друга страна, португалската присъда се отнася основно до дейността, извършвана от португалското дружество само на португалска територия. Впрочем пострадалите лица, както са посочени във всяка от тези две присъди, не са същите, а извършителите на деянията са само отчасти същите. Затова, а и с оглед на испанската съдебна практика относно принципа ne bis in idem, запитващата юрисдикция е склонна да приеме, че в конкретния случай условието „idem“, изглежда, не е изпълнено.

17

При това положение тази юрисдикция уточнява, че дори да се предположи, че не става въпрос за положение, в което е приложим принципът ne bis in idem, все пак следва да се приеме, че в случая съществува правна връзка между престъпните деяния, която ги характеризира като „продължавано престъпление“ по смисъла на испанското наказателно право. Такова продължавано престъпление включвало съвкупността от тези деяния, в това число извършените в Португалия, и за тях трябвало да бъде наложено общо наказание.

18

Същевременно запитващата юрисдикция преценява в това отношение, че в положение като разглежданото по главното производство, при което за съставляващите продължавано престъпление деяния са водени две отделни наказателни производства и са постановени два съдебни акта на различни съдилища в различни държави членки, нито испанският закон, нито правото на Съюза предвиждат процедурата, по която трябва да се определи максималният размер на наказанието.

19

По-нататък, запитващата юрисдикция уточнява, че в случая не може да приложи и испанския процесуален механизъм за определянето на общо наказание, предвиден в член 988, трета алинея от Наказателно-процесуалния кодекс, за да спази принципа на пропорционалност на наказанията.

20

Във всички случаи това положение, освен че би засегнало изискването за пропорционалност на наказанията при санкционирането на престъпленията, както е предвидено в член 49, параграф 3 от Хартата, би нарушило принципа на взаимното признаване на съдебни решения, предвидено в Рамково решение 2008/909, и вземането предвид на присъди, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, както е предвидено в Рамково решение 2008/675, и също така би застрашило ефикасността на разпоредбите на Рамково решение 2002/584, по-конкретно член 4, точка 6 от него, с отражението си върху свободното движение на гражданите на Съюза.

21

При тези условия Audiencia Nacional (Национален съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

В съответствие с член 107 от Процедурния правилник на Съда запитващата юрисдикция е поискала, заедно с отправянето на преюдициалното запитване, последното да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство. В подкрепа на искането си тази юрисдикция уточнява, че делото по главното производство се отнася до „наказателно производство, в което заинтересованото лице е настанено в затвор, където изтърпява наказание с определена продължителност, без да е сигурно за периода, през който ще трябва в крайна сметка да изтърпи наказанието си лишаване от свобода — производство, което засяга и режима на изтърпяване на наказанието, разрешенията му за излизане, протичането на етапите на изтърпяване и изчисляването на сроковете за прилагане на условно освобождаване на последния етап от изпълнението на наказанието му“.

23

На 16 март 2022 г. по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат Съдът решава, че това искане не следва да бъде уважено, тъй като не са налице условията по член 107 от Процедурния правилник.

24

Съгласно постоянната практика на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът следва да преформулира въпросите, които са му зададени. Формалното посочване от националната юрисдикция на някои разпоредби от правото на Съюза в преюдициалния ѝ въпрос не е пречка Съдът да даде на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаването на делото, с което е сезирана, независимо дали тя е посочила съответните разпоредби във въпросите си. В това отношение Съдът следва да изведе от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 28).

25

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че с определение от 20 декември 2021 г. Juzgado Central de Instrucción no 1 de la Audiencia Nacional (Централен следствен съд № 1 към Националния съд) е отказал да изпълни разглежданата европейска заповед за арест с мотива, че издирваното лице е испански гражданин, но е постановил изпълнението в Испания на наложеното в Португалия наказание. Като изтъква обаче по-конкретно член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584, издирваното лице обжалва това определение пред запитващата юрисдикция и изтъква, че изпълнението на разглежданата европейска заповед за арест трябва да бъде отказано поради това, че по нея има окончателен съдебен акт за същите деяния в държава членка.

26

При тези условия, без да е необходимо произнасяне по член 50 от Хартата, нито по член 54 от КПСШ, следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълнението на европейска заповед за арест, издадена от държава членка в положение, при което деянието, за което издирваното лице е осъдено с окончателен съдебен акт в държавата членка на изпълнение и деянието, за което срещу това лице се води наказателно производство в държавата членка на издаване, трябва да се квалифицират по правото на държавата членка на изпълнение като „продължавано престъпление“.

27

Както е видно от текста на член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584, с тази разпоредба се въвежда задължително основание за неизпълнение, по силата на което изпълняващият съдебен орган отказва да изпълни европейска заповед за арест, когато е уведомен, че спрямо издирваното лице е постановен окончателен съдебен акт в държава членка за същите деяния, при условие че, в случай на осъждане, наказанието е изтърпяно, изтърпява се към момента или вече не подлежи на изпълнение съгласно правото на държавата членка, в която е постановено осъждането.

28

Посочената разпоредба има за цел да се избегне повторно наказателно преследване и повторно осъждане на дадено лице за едни и същи деяния и отразява принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата, според който никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказан два пъти за същото престъпление (решение от 25 юли 2018 г., AY (Заповед за арест — Свидетел), C‑268/17, EU:C:2018:602, т. 39 и цитираната съдебна практика).

29

Следователно едното от условията по член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584, от които зависи отказът на изпълнение на европейска заповед за арест е спрямо издирваното лице да е постановен окончателен съдебен акт „за същите деяния“.

30

Що се отнася до понятието „същите деяния“, Съдът е приел, че доколкото във връзка с това понятие член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584 не препраща към правото на държавите членки, тази разпоредба трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза (решение от 29 април 2021 г., X (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 70 и цитираната съдебна практика).

31

Следователно посоченото понятие трябва да се тълкува като отнасящо се единствено до наличието на признаците от обективна страна и обхващащо съвкупност от конкретни неразделно свързани помежду си факти, независимо от тяхната правна квалификация или от защитения правен интерес (решение от 29 април 2021 г., X (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 71 и цитираната съдебна практика).

32

По-конкретно, Съдът е постановил, че идентичността на фактите се разбира като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, произтичащи от събития, които по същество са едни и същи, тъй като се отнасят до един и същ извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството (решение от 23 март 2023 г., Generalstaatsanwaltschaft Bamberg (Изключение от принципа ne bis in idem), C‑365/21, EU:C:2023:236, т. 38 и цитираната съдебна практика).

33

Обратно, принципът ne bis in idem не намира приложение, когато съответните факти не са идентични, а само сходни (решение от 23 март 2023 г., Generalstaatsanwaltschaft Bamberg (Изключение от принципа ne bis in idem), C‑365/21, EU:C:2023:236, т. 37 и цитираната съдебна практика).

34

Впрочем за да се направи извод за идентичност на деянията не е достатъчно само по себе си обстоятелството, че в даден съдебен акт е споменато фактическо обстоятелство, отнасящо се до територията на друга държава членка. Следва също да се провери дали постановилият този акт съд действително се е произнесъл по това фактическо обстоятелство, за да установи престъплението и отговорността на лицето, срещу което се води наказателно производството за това престъпление, и евентуално да му наложи наказание, така че да се счита, че посоченото престъпление обхваща територията на тази друга държава членка (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022 г., Nordzucker и др., C‑151/20, EU:C:2022:203, т. 44).

35

Запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да се произнесе по фактите, следва да установи дали в конкретния случай деянията, за които се отнася португалската присъда, са същите — в смисъла, посочен в точки 30—34 от настоящото решение — като тези, по които вече е постановена окончателна присъда от испанските съдилища. Съдът обаче може да предостави на посочената юрисдикция насоки за тълкуването на правото на Съюза в рамките на преценката на идентичността на деянията (решение от 23 март 2023 г., Generalstaatsanwaltschaft Bamberg (Изключение от принципа ne bis in idem), C‑365/21, EU:C:2023:236, т. 39 и цитираната съдебна практика).

36

В това отношение от предоставената на Съда преписка е видно, че издирваното лице е възпроизвело в Португалия същата дейност, представляваща измама, която е осъществявал в Испания. Въпреки че става въпрос за деяния, подчинени на същата схема на действие, те все пак са извършени посредством отделни юридически лица, едното — визиращо действията по измама в Испания, а другото — такива действия в Португалия. По-нататък, запитващата юрисдикция посочва, че има само епизодично засичане на деянията, извършени съответно в Португалия и в Испания, тъй като производството за измамите в Португалия е провеждано след образуването на разследване и преустановяването на дейността в Испания. Също така пострадалите лица били различни. Следователно се оказва, че престъпните деяния, извършени в Португалия и в Испания, не били неразделно свързани помежду си. Запитващата юрисдикция уточнява впрочем, че испанската присъда се отнася до осъществяваната в Испания дейност по измама във вреда на лица, пребиваващи в тази държава членка, а португалската присъда се отнася до тази, извършвана в Португалия във вреда на лица, пребиваващи в последната държава членка.

37

При тези условия и при условие запитващата юрисдикция да провери това, изглежда, че деянията, визирани в испанската и в португалската присъда, не са идентични. Изтъкнатото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че деянията, извършени в Испания, и тези, извършени в Португалия, трябва да се квалифицират като „продължавано престъпление“ според испанското право, не може да постави под въпрос този извод, доколкото член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584 изисква преценка на фактите въз основа на обективни елементи, която преценка в съответствие с цитираната в точка 31 от настоящото решение съдебна практика е независима от тяхната правна квалификация по националното право.

38

С оглед на всички гореизложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълнението на европейска заповед за арест, издадена от държава членка, в положение, при което издирваното лице вече е осъдено с влязла в сила присъда в друга държава членка и изтърпява там наказание лишаване от свобода за престъплението, установено с тази присъда, при условие че спрямо това лице има наказателно преследване за същите деяния в издаващата държава членка, без да е необходимо, за да се установи наличието на „същите деяния“, да се взема предвид квалификацията на разглежданите престъпления съгласно правото на изпълняващата държава членка.

39

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали в хипотезата, при която следва да се откаже изпълнението на разглежданата европейска заповед за арест на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, а не на основание член 3, точка 2 от това рамково решение, член 45 и член 49, параграф 3 от Хартата — разпоредби, закрепващи съответно принципите на свободно движение и на пропорционалност на наказанията, разглеждани във връзка с Рамково решение 2002/584 и Рамково решение 2008/675 за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства, и Рамково решение 2008/909 за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела не допускат национална правна уредба, която не позволява нито да се наложи общо наказание за съвкупност от деяния, които могат да бъдат квалифицирани като „продължавано престъпление“, извършено както в Испания, така и в друга държава членка, нито национален механизъм за кумулиране на наказания за наказанията, наложени от съдилищата на тази друга държава членка и подлежащи на изпълнение в Испания.

40

В това отношение испанското правителство оспорва допустимостта на втория въпрос с мотива, че от една страна, предметът на главното производство е постановяване на въззивно решение по изпълнението на разглежданата европейска заповед за арест, докато при отказ да се изпълни същата и при поемане на задължение за изпълнение в Испания на постановеното в Португалия наказание, последиците от признаването на португалската присъда щели евентуално да бъдат разгледани в рамките на ново производство. От друга страна, поисканото тълкуване щяло да бъде преждевременно, защото испанският изпълняващ съдебен орган все още не бил постановил никакво окончателно решение относно признаването и изпълнението в Испания на португалската присъда. Въпросът обаче дали наказанията, наложени съответно в Испания и Португалия, трябва евентуално да бъдат адаптирани, ще се постави едва след приемането на това решение.

41

Съгласно трайната практика на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който първият предоставя на вторите насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими за разрешаване на висящия пред тях спор. Основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден правен спор (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Valstybės sienos apsaugos tarnyba и др., C‑72/22 PPU, EU:C:2022:505, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика).

42

Съдът може да откаже да се произнесе по преюдициален въпрос, само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или когато проблемът е от хипотетично естество (решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations,C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 19 и цитираната съдебна практика).

43

В случая до запитващата юрисдикция е отправено искане за предоставяне на информация, с което тя е приканена да уточни, от една страна, връзката, която установява между втория въпрос и производството, с което е сезирана, и от друга страна, причината, поради която отговорът на този въпрос ѝ е необходим, за да се произнесе по главното производство.

44

В отговор на това искане запитващата юрисдикция посочва, че евентуалните последици от осъждането на издирваното лице в Испания за изпълнението в Испания на португалската присъда няма да бъдат обсъждани във висящото пред нея производство и че след като решението за отказ на предаване стане окончателно, ще започне друго съдебно производство за изпълнението в Испания на наложеното с португалската присъда наказание.

45

При тези условия следва да се приеме, че въпросът какви последици трябва да се изведат от осъдителната присъда на издирваното лице в Испания за изпълнението, в Испания, на португалската присъда, ще се постави едва след като бъде взето решение относно признаването на последната присъда, така че този въпрос все още не се поставя по главното производство, чийто предмет е изпълнението или отказът да се изпълни разглежданата европейска заповед за арест.

46

Затова следва да се констатира, че отговор на втория въпрос не е необходим, за да може запитващата юрисдикция да се произнесе по делото, с което е сезирана, и че при това положение този въпрос е недопустим.

47

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска изпълнението на европейска заповед за арест, издадена от държава членка, в положение, при което издирваното лице вече е осъдено с влязла в сила присъда в друга държава членка и изтърпява там наказание лишаване от свобода за престъплението, установено с тази присъда, при условие че спрямо това лице има наказателно преследване за същите деяния в издаващата държава членка, без да е необходимо, за да се установи наличието на „същите деяния“, да се взема предвид квалификацията на разглежданите престъпления съгласно правото на изпълняващата държава членка.