1

С жалбата си г‑н Patrick Breyer иска да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 15 декември 2021 г., Breyer/REA (T‑158/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:902), с което се отхвърля частично жалбата му за отмяна на решение на Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) от 17 януари 2019 г. (ARES (2019) 266593) (наричано по-нататък „оспорваното решение на REA“), с което му се отказва достъп до определени документи, свързани с проекта „iBorderCtrl: Intelligent Portable Control System“ (наричан по-нататък „проектът iBorderCtrl“), изготвен по Рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (наричана по-нататък „програма „Хоризонт 2020“).

2

С Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) се определят принципите, условията и границите на правото на достъп до документите на тези институции.

3

Съображение 2 от този регламент гласи:

„Откритостта дава възможност на гражданите да участват в процеса на вземане на решения и е гаранция за по-голяма законност, ефективност и отговорност на [администрацията пред] гражданите в демократична система. Откритостта допринася за засилване на принципите на демокрация и за спазването на основните права, както е определено в член 6 от Договора за създаване на ЕС и в Хартата за основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“]“.

4

В член 2, параграф 1 от посочения регламент се предвижда, че всеки гражданин на Европейския съюз има право на достъп до документите на институциите, при условие че са спазени принципите, условията и ограниченията, определени в същия регламент.

5

Член 4 от Регламент № 1049/2001, озаглавен „Изключения“, гласи в параграф 2:

„Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:

[…]

освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“.

6

В член 6, параграф l от този регламент се предвижда, че „[з]аявителят не е длъжен да мотивира заявката си“.

7

Член 23, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 година относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 256), гласи следното:

„За изпълнителните агенции се прилага Регламент [№ 1049/2001] във всички случаи, когато [получат] заявление за достъп до документ, който съхранява[т]“.

8

Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1906/2006 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 81) е отменен, считано от 1 януари 2021 г. — тоест след приемането на оспорваното решение на REA — с Регламент (EС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 година за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за отмяна на регламенти (EС) № 1290/2013 и (EС) № 1291/2013 (ОВ L 170, 2021 г., стр. 1). Поради това в разглеждания случай първият регламент при всички положения продължава да е приложим.

9

Член 3 от Регламент № 1290/2013 гласи:

„При спазване на условията, установени в изпълнителните споразумения, решения или договори, всички данни, научни знания и информацията, обменени като поверителни в рамките на съответната дейност, се съхраняват като поверителни, като се взема предвид правото на Съюза относно защитата на класифицираната информация и достъпа до нея“.

10

В член 4, параграф 1 от този регламент се предвижда следното:

„Без да се засягат разпоредбите на член 3, при поискване [Европейската комисия] предоставя на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, на всяка държава членка или асоциирана държава притежаваната от нея полезна информация относно резултатите, създадени от участник в рамките на дейност, която е получила финансиране от Съюза, ако са изпълнени следните две условия:

[…]“.

11

Съгласно член 43, параграфи 2 и 3 от посочения регламент:

„2.   Всеки участник разпространява чрез подходящи средства и възможно най-бързо притежаваните от него резултати, при условие че спазва всички ограничения, произтичащи от закрилата на интелектуалната собственост, правилата за сигурност или законните интереси. В споразумението за отпускане на безвъзмездни средства могат да се определят сроковете в това отношение.

Всякакви допълнителни задължения относно разпространяването на резултатите се определят в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и се посочват в работната програма или в работния план.

По отношение на разпространяването на резултатите посредством научни публикации, свободният достъп се прилага съгласно реда и условията, определени в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. […]

По отношение на разпространението на данни от научни изследвания, в рамките на свободния достъп до данни от научни изследвания и тяхното опазване, в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства може да се определят редът и условията, при които се предоставя свободен достъп до тези резултати, по-специално при авангардните изследвания на [Европейския научноизследователски съвет (ЕНC)] и изследванията за [бъдещи и нововъзникващи технологии (БНТ)] или в други подходящи области, като се отчитат законните интереси на участниците, както и всички ограничения, произтичащи от правилата за защита на данните, правилата за сигурност и защитата на правата върху интелектуалната собственост. В такъв случай в работната програма или в работния план се посочва дали се изисква разпространение чрез свободен достъп на данните от научни изследвания.

Останалите участници се предизвестяват за всяка дейност по разпространение на резултатите. След получаване на предизвестието всеки участник може да възрази, ако докаже, че законните му интереси във връзка с неговите резултати или предходни знания ще бъдат сериозно накърнени от предвиденото разпространение. В такива случаи разпространението не може да се осъществи, освен ако са взети подходящи мерки за опазване на споменатите законни интереси. В споразумението за отпускане на безвъзмездни средства се определят сроковете в това отношение.

3.   Участниците предоставят на Комисията или на съответния орган за финансиране за целите на наблюдението и разпространението всяка полезна информация относно дейностите си по използване и разпространение и необходимата документация съгласно условията, определени в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Като се спазват законните интереси на участниците, предоставили информацията, тази информация се прави публично достояние. В споразумението за отпускане на безвъзмездни средства се определят и сроковете по отношение на тези задължения за докладване“.

12

Обстоятелствата по спора и съдържанието на оспорваното решение на REA са изложени в точки 1—8 от обжалваното съдебно решение. За нуждите на настоящото производство те могат да се обобщят по следния начин.

13

На 19 април 2016 г. REA сключва споразумение за отпускане на безвъзмездни средства № 700626 (наричано по-нататък „споразумението за отпускане на безвъзмездни средства“) по програма „Хоризонт 2020“ с членовете на консорциум с цел финансиране на проекта iBorderCtrl за период от 36 месеца, считано от 1 септември 2016 г.

14

Целта на проекта е да се тестват нови технологии, предназначени за увеличаване на ефективността на управлението на проверките по външните граници на Съюза чрез осигуряване на по-бързо управление на пътниците и по-бързо откриване на незаконни дейности.

15

На 5 ноември 2018 г. въз основа на Регламент № 1049/2001 жалбоподателят подава до Комисията заявление за достъп до няколко документа, свързани както с разрешаването на проекта, така и с неговото протичане. Заявлението е изпратено на REA на 7 ноември същата година.

16

На 23 ноември 2018 г. REA уведомява жалбоподателя, че уважава заявлението му за достъп — изцяло за единия от поисканите документи, тъй като е достъпен публично, и частично за друг поискан документ. Тя го уведомява също, че отхвърля заявлението му за достъп до другите документи, изготвени в хода на проекта, позовавайки се, от една страна, на защитата на личния живот и личната неприкосновеност, тъй като някои от тези документи съдържали лични данни на участващи в проекта физически лица, и от друга страна, на защита на търговските интереси на членовете на консорциума по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от този регламент.

17

На 26 ноември 2018 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление за достъп, съгласявайки се имената на участващите в проекта физически лица да бъдат заличени.

18

С оспорваното решение на REA последната предоставя частичен достъп до някои поискани документи и отхвърля заявлението за достъп в останалата му част.

19

На 15 март 2019 г. г‑н Breyer подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на оспорваното решение на REA, упреквайки я, от една страна, що се отнася до документите, свързани с разрешаването на проекта iBorderCtrl, че не се е произнесла по заявлението му за достъп, и от друга страна, що се отнася до документите, свързани с протичането на проекта, че му е дала само частичен достъп до първа поредица от документи и му е отказала достъп до втора поредица от документи, позовавайки се на защитата на търговските интереси на членовете на консорциума.

20

В подкрепа на своята жалба до Общия съд жалбоподателят изтъква две основания, само първото от които е релевантно за настоящото производство по обжалване.

21

Това основание — в чиито рамки REA е упрекната, че е отказала достъп или е предоставила само частичен достъп до документите, свързани с протичането на проекта — е разделено на две части, като в първата се твърди, че няма накърняване на защитата на търговските интереси по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, а във втората, че е налице по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на съответните документи на основание член 4, параграф 2, последна част от изречението от този регламент.

22

С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя частично оспорваното решение на REA и отхвърля жалбата на г‑н Breyer в останалата ѝ част.

23

С решение на председателя на Съда от 4 юли 2022 г. Комисията е допусната да встъпи в подкрепа на исканията на REA.

24

С жалбата си до Съда жалбоподателят иска от него:

25

REA, подкрепяна от Комисията, иска от Съда:

26

В подкрепа на жалбата си до Съда жалбоподателят изтъква само едно основание, твърдейки по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при претеглянето на наличните интереси, тъй като неправилно му отказал пълен достъп до документите, свързани с изпълнението на проекта iBorderCtrl, въпреки че общественият интерес от достъпа до информацията бил по-важен от търговските интереси на участниците в проекта.

27

REA оспорва допустимостта на цялата жалба.

28

REA най-напред твърди, че тъй като с обжалваното съдебно решение Общият съд частично уважава исканията на жалбоподателя, последният не може да има полза от отмяната на това решение в неговата цялост.

29

След това тя посочва, че твърденията на жалбоподателя са посветени не на мотивите на обжалваното съдебно решение, а на по-широкия политически контекст на жалбата, че почиват на общи съображения и че в тях не се посочват ясно грешките при прилагане на правото, които Общият съд допуснал. Жалбоподателят само повтарял вече изтъкнатите пред Общия съд доводи, предимно от материалноправно естество, позовавайки се освен това на фактически аспекти, които не били установени от Общия съд, и без да посочва точно основанията и доводите, както се изисква в член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

30

На последно място, тя твърди, че предметът на жалбата е незаконосъобразно разширен, тъй като жалбоподателят само критикува точки 181—205 от обжалваното съдебно решение, без да посочва основанията и доводите, които възнамерява да изтъкне срещу останалите части от това решение.

31

Жалбоподателят възразява и посочва, че не оспорва обжалваното съдебно решение в частта, в която жалбата му до Общия съд е уважена, че в жалбата му до Съда допуснатите от Общия съд грешки са описани, а не повтаря само доводите, изтъкнати в първоинстанционното производство, и че правилното претегляне на наличните интереси не е фактически, а правен въпрос, по който Съдът може да упражни контрол.

32

Първо, в самото начало трябва да се отбележи, че макар жалбоподателят първоначално да иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено изцяло, в точка 2 от своето становище по писменото изявление при встъпване на Комисията той уточнява, че иска това решение да бъде отменено само в частта, в която жалбата му до Общия съд не е уважена.

33

Освен това съгласно член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалба до него може да бъде подадена само от страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени.

34

След като исканията на жалбоподателя са частично отхвърлени, жалбата му до Съда срещу обжалваното съдебно решение е допустима, доколкото се отнася за частичното отхвърляне с него на жалбата му срещу оспорваното решение на REA.

35

Второ, трябва да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник в жалбата до Съда трябва точно да се посочат критикуваните точки от съдебното решение, чиято отмяна се иска, и правните доводи, с които се подкрепя конкретно това искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (решение от 23 ноември 2021 г., Съвет/Hamas, C‑833/19 P, EU:C:2021:950, т. 50 и цитираната съдебна практика).

36

Ето защо жалба до Съда, в която само се повтарят или възпроизвеждат буквално вече изложените пред Общия съд основания и доводи, не отговаря на произтичащите от тези разпоредби изисквания за мотивиране (решение от 17 декември 2020 г., Германия/Комисия, C‑475/19 P и C‑688/19 P, EU:C:2020:1036, т. 33).

37

Същевременно разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в производството по обжалване пред Съда, когато съответният жалбоподател оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд. Всъщност, ако жалбоподателят не може да основе жалбата си до Съда на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило (решения от 3 декември 2015 г., Италия/Комисия, C‑280/14 P, EU:C:2015:792, т. 43, и от 10 ноември 2022 г., Комисия/Valencia Club de Fútbol, C‑211/20 P, EU:C:2022:862, т. 32 и цитираната съдебна практика).

38

В това отношение трябва да се констатира, че с жалбата си до Съда, в която точно се посочват критикуваните елементи от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят не се стреми жалбата му до Общия съд просто да бъде преразгледана, а оспорва мотивите, съдържащи се в конкретни точки от това решение, формулирайки правни доводи с цел да докаже, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, що се отнася до квалификацията на изтъкнатите обществени интереси в подкрепа на заявлението за оповестяване и до претеглянето на наличните интереси.

39

Безспорно е впрочем, че дадената от Общия съд правна квалификация на определен факт или акт е правен въпрос, който може да бъде повдигнат при обжалването пред Съда (решение от 12 май 2022 г., Klein/Комисия, C‑430/20 P, EU:C:2022:377, т. 41). В разглеждания случай това се отнася за въпроса дали посочените от жалбоподателя интереси трябва да се считат за по-висши обществени интереси по смисъла на член 4, параграф 2, последна част от изречението от Регламент № 1049/2001.

40

Трето, трябва да се отхвърли твърдението на REA, че жалбата до Съда е недопустима, тъй като предметът ѝ бил незаконосъобразно разширен. Както бе подчертано в точка 32 от настоящото решение, съгласно последните си писмени изявления жалбоподателят иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено само в частта, в която жалбата му до Общия съд се отхвърля частично. Освен това обстоятелството, че той оспорва само някои точки от обжалваното съдебно решение, не може да бъде причина за недопустимост на неговата жалба до Съда или на изтъкнатото от него основание.

41

Следователно разглежданата жалба е допустима.

42

Единственото изтъкнато от жалбоподателя основание — а именно нарушаване от Общият съд на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, тъй като му отказал пълен достъп до документите, свързани с изпълнението на проекта iBorderCtrl, въпреки че имало по-висш обществен интерес, обосноваващ тяхното оповестяване — съдържа две части.

43

На първо място, според жалбоподателя Общият съд погрешно счита, че той не е доказал наличието на по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2, последна част от изречението от Регламент № 1049/2001, при положение че жалбоподателят изтъкнал различни интереси, които според него отговарят на тази квалификация.

44

Първо, жалбоподателят посочва, че съществува по-висш обществен интерес, обосноваващ достъпа до документите, които се отнасят за финансиран изцяло с публични средства проект.

45

Общественият интерес от даването на възможност за обсъждане на целесъобразността на публично финансиране на толкова инвазивен и спорен проект като проекта iBorderCrtl бил още по-очевиден, тъй като публичното финансиране можело да се посвети на други, по-малко противоречиви научноизследователски проекти.

46

Второ, жалбоподателят твърди, че съществува обществен интерес от разглеждането на научната основа и надеждността на използваната по проекта iBorderCtrl технология, която би трябвало да позволява автоматично откриване на лъжи чрез анализ на микроизраженията на лицата на пътниците, отговарящи на въпросите, които им се поставят, преди да влязат в Съюза.

47

Трето, жалбоподателят твърди, че е налице по-висш обществен интерес, свързан с отражението, което използваните по проекта iBorderCtrl технологии могат да имат върху основните права.

48

Прозрачността била наложителна, тъй като тези технологии налагали използването на тестове и експерименти, предполагали използването на биометрични данни и можели да имат дискриминационни последици, по-специално спрямо уязвимите лица.

49

Освен това според жалбоподателя експерименталният характер на проекта iBorderCtrl предполага, както при клиничните опити, обществеността да бъде информирана още от изследователския етап, за да може да се проведе обществено обсъждане по релевантността на използваните технологии и да се разгледат въпросите, свързани с етиката и защитата на основните права.

50

Четвърто, жалбоподателят твърди, че съществува по-висш интерес от научно, медийно, политическо и демократично естество от оповестяването на документите за проекта.

51

В съответствие с „принципа на универсалност на науката“ съществувал научен интерес от оповестяване на всички резултати от изследването, за да бъдат те обсъдени и критикувани, още повече че имало научен дебат дали твърде противоречивата технология за визуално откриване на лъжите дава убедителни резултати.

52

Наличието на няколко проучвания, посветени на тези технологии, всъщност разкривало както високата степен на интерес, която те предизвикват в научните среди, така и неубедителния характер на техните резултати. Големият брой репортажи, посветени на проекта iBorderCtrl, от своя страна разкривал големия медиен интерес към този вид проект, а работите в Европейския парламент показвали политическия интерес, който той предизвиква.

53

Освен това използваната технология, която първоначално била предназначена за извършване на проверки по границите, можела да се разгърне в други области, за да бъдат съответните лица разследвани, а декларациите им — проверявани. Поради това имало демократичен и политически интерес от определянето дали използването на тези технологии за масова проверка, които понастоящем са забранени, е желателно и дали трябва да им се осигури правна основа.

54

Жалбоподателят също така посочва, че доста информация по проекта iBorderCtrl вече е била оповестена, включително от участници в проекта. Според него такова разпространяване на селективна информация, без трето независимо лице да може да извърши обективни проверки, не съответства на обществения интерес.

55

При това положение според жалбоподателя при претеглянето на наличните интереси търговските интереси на членовете на консорциума „не натежават особено“ и те трябва да отидат на втори план спрямо интереса на обществото от прозрачност.

56

По-специално, общественият интерес бил силно преобладаващ при документи, които са слабо свързани с търговски тайни, като например етичните и правните оценки на технологията, плановете за публична комуникация, доклада за управлението на качеството или документите, свързани с разрешаването на научноизследователския проект.

57

На второ място, според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точки 194—200 от обжалваното съдебно решение, че разпоредбите от Регламент № 1290/2013 и Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO (ОВ L 347, 2013 г., стр. 104) и клаузите от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства са достатъчни, за да бъде този интерес удовлетворен, тъй като участниците в проекта са длъжни да разпространяват резултатите от него, по-специално чрез свободно достъпни научни публикации; REA извършва дейности по комуникация и реклама, за които могат да се използват резюмета на доклади; институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки имат право на достъп до информацията; върху законосъобразността на разработването на проекта е осъществяван контрол и на последно място, етичните и правните оценки на проекта подлежат на оценяване от независим съветник по етика.

58

Той най-напред твърди, че със задължението за публикуване, което имат участниците в разглеждания научноизследователски проект, не може да се удовлетвори общественият интерес от достъп до информацията, тъй като всички документи по този проект трябвало да се публикуват, включително свързаните със състоянието на изследването и с използваните материали и методи, и че това задължение не обхваща търговската информация, считана за заслужаваща защита.

59

Според него обществеността, която финансира проекта, трябва да има своевременен достъп до всичката информация още от фазата на изследване и разработване. Този подход впрочем съответствал на практиката на Комисията при научните статии, свързани с финансирани по програма „Хоризонт 2020“ проекти, и на структурата на Регламент № 1290/2013, където в член 43, параграф 2 се предвиждало, че всеки участник в тази програма разпространява чрез подходящи средства и възможно най-бързо притежаваните от него резултати. Жалбоподателят отбелязва в този контекст, че в Регламент № 1049/2001 не се предвижда изключение от правото на достъп до информацията за текущите научноизследователски и развойни проекти и че изискванията да се защитят търговските интереси на участниците, не са по-големи по време на проекта, отколкото след приключването му.

60

Той съответно упреква Общия съд за констатацията му, че участниците в проекта iBorderCtrl могат да запазят в тайна всичката информация, засягаща конкретно системата, включително свързаната с нейната законосъобразност и приемливостта ѝ от етична гледна точка, както и с всички рискове и неудобства, които носи.

61

По-нататък той твърди, че и с дейностите по комуникация и реклама на REA не може да се удовлетвори общественият интерес от достъп до информацията, тъй като тази агенция е длъжна да съблюдава поверителността на чувствителната търговска информация, а публикуваната от нея информация, често с „рекламен“ характер, не позволява независимо или критично обсъждане.

62

На последно място, според жалбоподателя с правото на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и на държавите членки да имат достъп до информацията, не може да се удовлетвори интересът на обществеността да бъде информирана, тъй като това не бил публичен достъп до информацията.

63

REA, подкрепяна от Комисията, счита, от една страна, че Общият съд надлежно е констатирал, че жалбоподателят не е доказал наличието на по-висш обществен интерес, който да обоснове оповестяването на исканите документи, и е мотивирал тази констатация, и от друга страна, че жалбоподателят не е успял да посочи допуснати от Общия съд грешки при прилагане на правото, които могат да поставят под въпрос обжалваното съдебно решение.

64

В самото начало трябва да се отбележи, че жалбоподателят оспорва обжалваното съдебно решение само в частта, в която се отказва признаването на наличието на по-висш обществен интерес, който може да обоснове оповестяването на някои документи или на части от документи, за които REA е приела, че попадат в обхвата на изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

65

Следователно съображенията на Общия съд, съдържащи се в точки 117, 135, 146, 152, 164, 172 и 178 от обжалваното съдебно решение — съгласно които REA не е допуснала грешка при прилагане на правото, приемайки, че оповестяването на информацията, която се съдържа в някои документи или части от документи, може да накърни търговските интереси на членовете на консорциума — не се оспорват с разглежданата жалба, чието единствено основание трябва да се разгледа.

66

Както изрично се предвижда в член 23 от Регламент № 58/2003, изпълнителните агенции като REA са длъжни да спазват правилата, установени с Регламент № 1049/2001.

67

Съгласно съображение 1 от този регламент последният отразява волята на законодателя на Съюза, изразена в член 1, втора алинея ДЕС, да се отбележи нов етап в процеса на изграждане на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите (решение от 21 януари 2021 г., Leino-Sandberg/Парламент, C‑761/18 P, EU:C:2021:52, т. 36 и цитираната съдебна практика).

68

Тази основна цел на Съюза също така е отразена, от една страна, в член 15, параграф 1 ДФЕС, в който по-специално се предвижда, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост — принцип, потвърден и в член 10, параграф 3 ДЕС и член 298, параграф 1 ДФЕС — и от друга страна, в член 42 от Хартата чрез затвърждаването на правото на достъп до документи (решение от 21 януари 2021 г., Leino-Sandberg/Парламент, C‑761/18 P, EU:C:2021:52, т. 37 и цитираната съдебна практика).

69

От съображение 2 от Регламент № 1049/2001 освен това следва, че откритостта позволява на институциите на Съюза да се осигури по-голяма легитимност и те да бъдат по-ефективни и по-отговорни пред гражданите на Съюза в демократична система. Тя освен това допринася за повишаване на доверието на тези граждани, позволявайки открито обсъждане на различията между няколко гледни точки (решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 75 и цитираната съдебна практика).

70

По този повод в член 1 от този регламент се предвижда, че неговата цел е на обществеността да се предостави възможно най-широк достъп до документите на институциите на Съюза при съблюдаване на режим на изключения, които са основани на съображения за обществен или частен интерес и които, тъй като дерогират заложения в този член принцип, трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 76—78).

71

Сред тези изключения от правото на достъп е това по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, съгласно който институциите на Съюза отказват достъпа до документ, когато оповестяването му би накърнило защитата на „търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост“, освен ако по-висш обществен интерес не обосновава оповестяването на съответния документ.

72

Следователно режимът на изключенията, предвиден в посочения член 4, се основава на претегляне на противопоставящите се в даден случай интереси — а именно, от една страна, интересите, които оповестяването на съответните документи би облагодетелствало, и от друга страна, интересите, които същото оповестяване би застрашило — поради което решението, вземано по заявление за достъп до документи, зависи от отговора на въпроса на кой интерес трябва да се отдаде предимство в конкретния случай (решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 42, и от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 63).

73

В разглеждания случай трябва да се провери дали Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, извършвайки това претегляне и отказвайки да квалифицира изтъкнатите от жалбоподателя интереси като по-висши обществени интереси, обосноваващи оповестяването на съответните документи.

74

В това отношение най-напред е важно да се отбележи правилната констатация на Общия съд в точка 187 от обжалваното съдебно решение, че именно твърдящият наличието на по-висш обществен интерес трябва да посочи конкретно обстоятелствата, обосноваващи оповестяването на съответните документи (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 94).

75

В точка 188 от обжалваното съдебно решение Общият съд отново правилно припомня, че макар по-висшият обществен интерес, който може да обоснове оповестяването на документ, да не трябва непременно да бъде различен от принципите, стоящи в основата на Регламент № 1049/2001, само с общи съображения все пак не е възможно да се докаже, че принципът на прозрачност има особена острота, която евентуално се ползва с предимство пред причините, обосноваващи отказа за оповестяване на документите (вж. в този смисъл решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 92 и 93, от 16 юли 2015 г., ClientEarth/Комисия, C‑612/13 P, EU:C:2015:486, т. 92 и 93, и от 14 юли 2016 г., Sea Handling/Комисия, C‑271/15 P, EU:C:2016:557, т. 95).

76

На първо място, налага се изводът, че изтъкнатото основание за обжалване почива частично на общи съображения, свързани с твърдяната необходимост да се публикува всичката информация за проекти, получаващи публично финансиране, и с твърдения научен интерес от публикуването на резултатите от технологично изследване съгласно „принципа на универсалност на науката“.

77

В това отношение е важно да се отбележи, че обстоятелството, че научноизследователски проект получава финансиране от фондове на Съюза и с него се цели разработването на нова технология, по принцип може да разкрива наличието на действителен интерес на обществеността от достъпа до документите, свързани с този проект. Както обаче бе припомнено в точка 75 от настоящото решение, излагането на такова съображение от общо естество не е достатъчно, за да се докаже, че този интерес непременно трябва да получи предимство пред причините, обосноваващи отказа за оповестяване на документите.

78

На второ място, трябва да се констатира, че Общият съд не отрича наличието изобщо на научен, медиен и обществен интерес от разпространяването на информацията, свързана с проекта iBorderCtrl, а в точки 193, 197 и 200 от обжалваното съдебно решение приема, че този интерес е удовлетворен със системата за разпространяване на резултатите, предвидена в Регламент № 1290/2013 и в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

79

Общият съд се позовава, от една страна, в точки 194 и 195 от обжалваното съдебно решение, на задълженията на участниците в проекта да публикуват резултатите, и от друга страна, в точка 196 от същото решение, на правото на достъп на институциите на Съюза и на държавите членки до информацията, свързана с резултатите от проекта.

80

Що се отнася до задълженията на участниците в проекта, Общият съд най-напред посочва, че в член 43, параграф 2 от Регламент № 1290/2013 и в член 29.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства е предвидено задължение за участниците да разпространяват с подходящи средства резултатите от проекта, при спазване на евентуални ограничения, наложени по-специално от закрилата на интелектуалната собственост, правилата за сигурност или законните интереси.

81

Общият съд освен това констатира, че обхватът на задължението на участниците да разпространяват резултатите от изследването, е уточнен в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Той се позовава на член 29.2 от това споразумение, съгласно който трябва да се гарантира свободен достъп до рецензираните научни публикации, и на член 38.2.1 от посоченото споразумение, съгласно който при спазване на поверителността на информацията REA може да използва информацията по проекта и документите — по-специално предназначените за публикуване резюмета и материалите, които е възможно да се предоставят на обществеността — за своите дейности по комуникация и реклама. Общият съд отбелязва и член 20.3, буква а), подточка iii) и член 20.4, буква а) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, съгласно които заедно с периодичните технически и финансови доклади участниците трябва да представят на REA резюмета, съдържащи по-специално преглед на резултатите и разпространяването им, предназначени за публикуване от REA.

82

Що се отнася до правото на достъп до информацията, свързана с резултати от проекта, Общият съд посочва, от една страна, че в член 4 от Регламент № 1290/2013 и член 36.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства при посочените там условия се предвижда достъп на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и на държавите членки до информация за резултатите, генерирани от участник, който е получил финансиране от Съюза, и от друга страна, че член 49 от този регламент осигурява на същите институции, органи, служби и агенции, както и на държавите членки право на достъп до тези резултати с цел разработване, изпълнение и проследяване на политики или програми на Съюза.

83

В този контекст трябва да се провери дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че обществените интереси, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на заявлението му за оповестяване, са удовлетворени със системата за разпространяване на резултатите, предвидена в Регламент № 1290/2013 и в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

84

Както бе припомнено в точка 79 от настоящото решение, Общият съд най-напред се позовава на задълженията на участниците в проекта да публикуват резултатите.

85

В това отношение трябва да се отбележи, първо, че противно на твърденията на жалбоподателя, Общият съд не констатира, че всичката информация, отнасяща се конкретно за проекта iBorderCtrl, включително свързаната с неговата законосъобразност и приемливостта му от етична гледна точка, може да бъде запазена в тайна.

86

От точка 194 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд констатира само, че задължението на участниците в проекта да разпространяват резултатите от изследването — което задължение е предвидено в член 43, параграф 2 от Регламент № 1290/2013 и в член 29.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства — е ограничено от закрилата на интелектуалната собственост, правилата за сигурност или законните интереси.

87

Що се отнася по-конкретно до документите, свързани с етичните и правните последици от проекта, от точки 113—118 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд одобрява оспорваното решение на REA само в частта относно документите, които съдържат информация за инструментите и технологиите, конкретно изготвени от членовете на консорциума по проекта iBorderCtrl. Общият съд обаче отменя това решение в частта, в която се отказва достъп до информацията за общата етична и правна преценка на системи, използващи иновационни технологични средства, като например автоматично откриване на лъжи.

88

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че критериите, развити от Общия съд в обжалваното съдебно решение, водят до запазване в тайна на цяла поредица от документи, свързани с резултатите от проекта, сред които по-специално документите за резултатите от пилотните изпитвания, това твърдение почива на необосновано отнасяне на констатациите на Общия съд към документи, различни от тези, които са предметът на заявлението за оповестяване и съответно на оспорваното решение на REA.

89

Второ, не може да се приеме и твърдението на жалбоподателя, че със задължението на участниците в проекта за публикуване не може да се удовлетвори общественият интерес, тъй като това задължение не позволявало публикуване на търговска информация, за която се счита, че заслужава защита. Приемането на такова твърдение всъщност би означавало да се презумира, че изтъкнатите обществени интереси в подкрепа на заявлението се ползват с предимство пред интересите, които са обосновали отказа от оповестяване, при положение че, както бе припомнено в точка 74 от настоящото решение, именно твърдящият наличието на по-висш обществен интерес трябва да го докаже.

90

Трето, извършеното от жалбоподателя съпоставяне с предишни „сходни“ изследователски и развойни проекти — които потвърждавали, че публикациите на участниците в такива проекти не позволяват обществено обсъждане — почива на общо съображение, което се отнася за други проекти и не позволява да се докаже, що се отнася конкретно до проекта iBorderCtrl, че с оглед на изискването за прозрачност информацията, съобщавана въз основа на Регламент № 1290/2013 и споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, е недостатъчна.

91

Четвърто, жалбоподателят не доказва къде е допусната грешка при прилагане на правото в анализа на Общия съд, съгласно който провеждането на информирана обществена дискусия по различните аспекти на проекта iBorderCtrl в процес на разработка е възможно въз основа на резултатите, разпространени по силата на посочения регламент и посоченото споразумение.

92

В това отношение най-напред трябва да се констатира, че от обжалваното съдебно решение не е видно Общият съд да приема, че в Регламент № 1049/2001 се предвижда общо изключение от правото на достъп до информацията за текущите научноизследователски и развойни проекти.

93

По-нататък, трябва да се отбележи, че с доводите си жалбоподателят по същество изтъква наличието на по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2, последна част от изречението от Регламент № 1049/2001 от узнаването на всичката информация, свързана с всички етапи на технологичен научноизследователски проект, финансиран с публични средства, който интерес систематично е по-важен от търговските интереси на участващите в проекта предприятия. Тези доводи е възможно да се приемат само ако се презумира, че такава информация се счита за представляваща по-висш обществен интерес. След като такава презумпция няма, както бе припомнено в точки 74 и 89 от настоящото решение, именно жалбоподателят трябва конкретно да посочи обстоятелствата, обосноваващи оповестяването на съответните документи.

94

В това отношение се налага изводът, че с нито един елемент от изтъкнатото основание не може да се докаже неправилността от правна гледна точка на преценката на Общия съд в точка 202 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не е доказал, че в разглеждания случай принципът на прозрачност има особена острота, която надделява над законния интерес от защита на търговските интереси на членовете на консорциума, участващи в проекта.

95

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че изтъкнатите от жалбоподателя обществени интереси могат да бъдат удовлетворени чрез задълженията за публикуване на резултатите от проекта iBorderCtrl, наложени на участниците в този проект с член 43, параграф 2 от Регламент № 1290/2013 и с член 20.3, буква а), подточка iii), член 20.4, буква а) и членове 29.1, 29.2 и 38.2.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

96

В точка 196 от обжалваното съдебно решение Общият съд обаче неправилно констатира, че тези интереси са подсигурени с правото на предоставяне и правото на достъп, предвидени в полза на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и на държавите членки в членове 4 и 49 от Регламент № 1290/2013 и в член 36.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, при положение че, от една страна, тези права и от друга страна, правото на достъп до документи, предвидено в Регламент № 1049/2001, нямат нито едни и същи ползватели, нито едни и същи цели.

97

Съгласно член 4, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Регламент № 1290/2013 от правото на предоставяне на информацията, с която разполага Комисията, за резултатите, генерирани от участник в рамките на някаква дейност, по която е получено финансиране от Съюза, всъщност се ползват само институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и държавите членки. То им позволява достъп, при поискване, само до информация, която е от значение за публичната политика и която, след като бъде съобщена, остава поверителна, освен ако не стане обществено достояние или не бъде публично оповестена от участниците. От член 49, параграф 1 от Регламент № 1290/2013 също така следва, че с предвидените в тази разпоредба права на достъп до резултатите на участник, който е получил финансиране от Съюза, се ползват само институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, единствено за „надлежно обоснованите цели на разработването, прилагането и наблюдението на политиките или програмите на Съюза“.

98

Напротив, правото на достъп, предвидено в Регламент № 1049/2001, е признато по силата на член 2, параграф 1 от този регламент на всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или чието седалище е в държава членка. Освен това съгласно член 6, параграф 1, второ изречение от посочения регламент заявителят не е длъжен да мотивира заявката си за достъп.

99

Следователно, както правилно посочва жалбоподателят, с предвиденото в член 4 от Регламент № 1290/2013 право на предоставяне не може да се удовлетвори общественият интерес, изтъкнат в подкрепа на заявление за достъп до документи, което е подадено въз основа на Регламент № 1049/2001 от гражданин на Съюза, физическо или юридическо лице, пребиваващо или чието седалище е в държава членка.

100

Мотивите, съдържащи се в точка 196 от обжалваното съдебно решение, обаче са изложени от Общия съд за изчерпателност спрямо изложените в точки 194 и 195 от него, тъй като Общият съд правилно приема, както следва от точки 84—95 от настоящото решение, че изтъкнатите от жалбоподателя обществени интереси могат да бъдат удовлетворени чрез задълженията за публикуване, наложени на участниците в научноизследователските проекти с член 43, параграф 2 от Регламент № 1290/2013 и с член 20.3, буква а), подточка iii), член 20.4, буква а) и членове 29.1, 29.2 и 38.2.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Всъщност такива задължения, които са пряко наложени на тези участници, позволяват информацията, свързана с резултатите от изследванията, да стане публична, независимо от евентуалните действия по разпространяване, които е възможно да се проведат от Съюза или държавите членки вследствие на упражняването на тяхното право на достъп до тази информация.

101

Ето защо твърдението на жалбоподателя в това отношение трябва да се отхвърли. Всъщност съгласно трайно утвърдената практика на Съда в производството по обжалване пред него основанието, насочено срещу определен мотив на обжалваното съдебно решение, чийто диспозитив е надлежно обоснован с други мотиви, е безпредметно и поради това трябва да се отхвърли (вж. в този смисъл решения от 8 май 2003 г., T. Port/Комисия, C‑122/01 P, EU:C:2003:259, т. 17 и цитираната съдебна практика, и от 6 октомври 2021 г., Banco Santander/Комисия, C‑52/19 P, EU:C:2021:794, т. 127).

102

На трето място, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че по-висш обществен интерес е налице поради възможното накърняване на основните права с проекта iBorderCtrl, Общият съд отхвърля това твърдение, приемайки в точка 198 от обжалваното съдебно решение, че релевантните разпоредби, приложими към финансираните по програма „Хоризонт 2020“ проекти за научни изследвания и иновации, са задължавали участниците да съблюдават основните права и признатите принципи, по-специално от Хартата, а Комисията — да следи за зачитането на тези права и принципи. Той добавя, че посочените изисквания освен това намират отражение в изричното включване на правните и етичните оценки за проекта iBorderCtrl в задължителните етапи на разработването му, като по отношение на самите етични въпроси е упражняван надзор от независим съветник по етика.

103

Общият съд се позовава по-специално на член 19 от Регламент № 1291/2013, член 14 във връзка със съображение 9 от Регламент № 1290/2013 и член 34 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

104

По този начин Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

105

С обстоятелството, че участниците в проекта iBorderCtrl са длъжни да съблюдават основните права и признатите принципи, по-специално от Хартата, и че Комисията е длъжна да следи за зачитането на тези права и принципи, всъщност не може да се обоснове презумпцията, че тези права не са накърнени, и да се отхвърли наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването на документите, свързани с този проект, предвид възможните последици от използваните техники за защитата на основните права.

106

Макар да отразява значимостта, която законодателят на Съюза придава на опазването на последните права, припомнянето на задължението на участниците в проекта да съблюдават основните права, и на задължението на Комисията да следи за зачитането на същите права, не може да обоснове лишаването на третите лица от възможността да поискат достъп до тези документи, по-специално с цел да се уверят, че участниците в проекта и институциите на Съюза са спазили съответните си задължения.

107

Мотивът, съдържащ се в точка 198 от обжалваното съдебно решение, обаче е изложен за изчерпателност.

108

Всъщност в точка 199 от това решение Общият съд констатира, от една страна, че жалбоподателят не твърди, че основните права на лицата, участващи в пилотните изпитвания по проекта iBorderCtrl, не са били спазени, и от друга страна, че изтъкнатият от него обществен интерес — който всъщност се отнася до евентуално бъдещо внедряване в реални условия на системите, основани на техники и технологии, разработени в рамките на този проект — е удовлетворен чрез разпространяването на резултатите при условията, определени с Регламент № 1290/2013 и споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

109

Жалбоподателят впрочем не твърди, че в първоинстанционното производство собствените му доводи са били изопачени.

110

Освен това поради причините, изложени в точки 84—95 от настоящото решение, не може да се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че понеже проектът iBorderCtrl е само научноизследователски проект в процес на разработка, чиято единствена цел е експериментирането на технологии, изтъкнатият от жалбоподателя обществен интерес може да бъде удовлетворен чрез разпространяването на резултатите от проекта при условията, определени с Регламент № 1290/2013 и споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

111

От гореизложените съображения следва, че твърденията по изтъкнатото основание трябва да се отхвърлят като частично неотносими и частично неоснователни.

112

Поради това жалбата трябва да се отхвърли.

113

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

114

Тъй като REA е поискала жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски, и той е загубил делото, същият следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски и тези на REA.

115

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, Комисията, която е встъпила по делото, понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши: