1

С жалбата си Европейската централна банка (ЕЦБ) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 април 2021 г., Crédit lyonnais/ЕЦБ (T‑504/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:185), с което той уважава жалбата на Crédit lyonnais за отмяна на решение ECB-SSM-2019-FRCAG-39 на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 3 май 2019 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), прието на основание член 4, параграф 1, буква г) и член 10 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63) и член 429, параграф 14 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1), изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2015/62 на Комисията от 10 октомври 2014 година (OВ L 11, 2015 г., стр. 37) (наричан по-нататък „Регламент № 575/2013“), доколкото с това решение се отказва да се разреши на Crédit lyonnais да изключи някои експозиции при изчисляването на своето отношение на ливъридж.

2

Съображения 90, 91 и 94 от Регламент (ЕС) № 575/2013 гласят:

[…]

3

Член 4, параграф 1, точки 93 и 94 от този регламент предвижда:

„1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

4

Член 116, параграф 4 от посочения регламент предвижда:

„При изключителни обстоятелства експозициите към субекти от публичния сектор могат да се третират като експозиции към централното правителство, регионалните правителства или местни органи на власт, в чиято юрисдикция са установени предприятията, когато по мнение на компетентните органи на тази юрисдикция между тези експозиции няма разлика в нивото на риск поради наличието на подходящи гаранции от страна на централното правителство, регионалните правителства или местните органи на власт“.

5

Член 412, параграф 1 от същия регламент гласи следното:

„Институциите държат ликвидни активи с обща стойност, която покрива разликата между изходящите ликвидни потоци и входящите ликвидни потоци при стресирани условия, за да се гарантира, че институциите поддържат нива на ликвидни буфери, които са достатъчни за преодоляване на всяко възможно неравновесие между входящите и изходящите ликвидни потоци при изключително стресирани условия за период от тридесет дни. […]“.

6

Член 429, параграфи 2 и 14 от Регламент № 575/2013 предвижда:

„2.   Отношението на ливъридж се изчислява, като мярката за капитал на институцията се разделя на мярката за обща експозиция на тази институция, и се изразява в проценти.

[…]

[…]

14.   Компетентните органи могат да разрешат на дадена институция да изключи от мярката за експозиция експозиции, които отговарят на всички следни условия:

7

Член 429а, параграф 1, буква й) от Регламент № 575/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. (ОВ L 150, 2019 г., стр. 1) (наричан по-нататък „измененият Регламент № 575/2013“), който съгласно член 3, параграф 2 от Регламент 2019/876 се прилага от 28 юни 2021 г., предвижда:

„1.   Чрез дерогация от член 429, параграф 4, дадена институция може да изключи всяка от следните експозиции от мярката за общата експозиция:

[…]

8

Съображение 55 от Регламент № 1024/2013 гласи:

„Възлагането на надзорни задачи предполага значителна отговорност за ЕЦБ за запазване на финансовата стабилност в рамките на Съюза и за използване на надзорните правомощия по най-ефективния и пропорционален начин. […]“.

9

Член 4, параграф 1, буква г) и параграф 3 от този регламент гласи:

„1.   В рамките на член 6 и съгласно параграф 3 от настоящия член, ЕЦБ е единственият орган, компетентен да извършва за целите на пруденциалния надзор следните задачи във връзка с всички кредитни институции, установени в участващите държави членки:

[…]

[…]

3.   За изпълнението на задачите, които са ѝ възложени по силата на настоящия регламент, и с цел да гарантира високи стандарти на надзор, ЕЦБ прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато то се състои от директиви — националното законодателство за транспониране на тези директиви. […]“.

10

Съгласно член 6, параграф 1 от посочения регламент:

„ЕЦБ изпълнява задачите си в рамките на единен надзорен механизъм, който се състои от ЕЦБ и националните компетентни органи. ЕЦБ носи отговорност за ефективното и последователно функциониране на [единния надзорен механизъм]“.

11

Crédit lyonnais е акционерно дружество, което е учредено по френското право и е лицензирано като кредитна институция. Тази кредитна институция е дъщерно дружество на Crédit agricole SA и като такова подлежи на пряк пруденциален надзор от ЕЦБ.

12

На 5 май 2015 г. Crédit agricole, от свое име и от името на дружествата от групата Crédit agricole, сред които Crédit lyonnais, иска от ЕЦБ разрешение да изключи от мярката за експозиция за целите на изчисляването на отношението на ливъридж експозициите към Caisse des dépôts et consignations (Франция, наричана по-нататък „CDC“), свързани с влогове в спестовни книжки A, популярните спестовни книжки и спестовните книжки за солидарно и устойчиво развитие, които влогове съгласно приложимата френска правна уредба задължително се предават на CDC (наричани по-нататък заедно „регулираните спестявания“).

13

С решение от 24 август 2016 г. ЕЦБ отказва да предостави на Crédit agricole исканото от него разрешение. Това решение е отменено с решение от 13 юли 2018 г., Crédit agricole/ЕЦБ (T‑758/16, EU:T:2018:472).

14

На 26 юли 2018 г. Crédit agricole, от свое име и от името на дружествата от групата Crédit agricole, сред които Crédit lyonnais, отново иска от ЕЦБ разрешение да изключи от мярката за експозиция за целите на изчисляването на отношението на ливъридж експозициите към CDC, свързани с влоговете, направени по регулираните спестовни книжки.

15

След като изпраща на Crédit agricole проект на решение и получава писменото му становище по този въпрос, на 3 май 2019 г. ЕЦБ приема спорното решение.

16

С това решение на Crédit agricole и на дружествата, които са част от групата Crédit agricole, с изключение на Crédit lyonnais, се разрешава да изключат от мярката за експозиция за целите на изчисляването на отношението на ливъридж всички свои експозиции към CDC, произтичащи от регулирани спестовни книжки. За разлика от останалите, на Crédit lyonnais е разрешено да изключи единствено 66 % от тях.

17

В подкрепа на посоченото решение ЕЦБ приема, че в случая са изпълнени условията по член 429, параграф 14, букви а)—в) от Регламент № 575/2013. Като счита, че разполага с право на преценка дали да предостави освобождаване на основание на тази разпоредба, ЕЦБ прилага методика, която отчита три фактора, а именно кредитното качество на френското централно правителство, риска от продажби на активи на много ниски цени и равнището на концентрация на експозиции към CDC, свързани с влоговете, направени по регулираните спестовни книжки.

18

В заключение ЕЦБ приема, че експозициите към CDC на дружествата, по отношение на които тя осъществява пруденциален надзор, са с нисък риск. Що се отнася обаче до Crédit lyonnais, като се основава на оценката на трите фактора от своята методика, и по-конкретно на десетдневния срок за изравняване на позициите на посочената кредитна институция и тези на CDC, на високата и нарастваща концентрация на експозициите на кредитната институция към CDC, свързани с регулираните спестявания, както и на факта, че същата кредитна институция не е обхваната от механизма за солидарност, съществуващ на равнището на групата Crédit agricole, ЕЦБ приема, че равновесието между интереса от прилагане на отношение на ливъридж, което е неутрално от гледна точка на риска, и интереса от освобождаване на някои нискорискови експозиции оправдава, за целите на изчисляването на това отношение, на Crédit lyonnais да се предостави изключване на само 66 % от експозициите му към CDC.

19

На 12 юли 2019 г. Crédit lyonnais подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение, доколкото с него се отказва разрешение на Crédit lyonnais да изключи от мярката за експозиция за целите на изчисляването на отношението на ливъридж всички свои експозиции към CDC, свързани с регулираните спестовни книжки.

20

В подкрепа на жалбата Crédit lyonnais изтъква три основания: първо, нарушение на член 266 ДФЕС, произтичащо от неправилно изпълнение от ЕЦБ на решение от 13 юли 2018 г., Crédit agricole/ЕЦБ (T‑758/16, EU:T:2018:472), второ, нарушение на член 429, параграф 14 и на член 400, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013 и трето, допуснати от ЕЦБ явни грешки в преценката.

21

Общият съд отхвърля първото и второто основание, като същевременно в точка 69 от обжалваното съдебно решение приема, че доводът от третото твърдение по първото основание, свързан с въпроса дали извършената от ЕЦБ преценка е съобразена с точка 81 от решение от 13 юли 2018 г., Crédit agricole/ЕЦБ (T‑758/16, EU:T:2018:472), следва да бъде разгледан заедно с третото основание.

22

В точки 101—123 от обжалваното съдебно решение Общият съд проверява първото твърдение по третото основание, свързано с явната грешка, допусната от ЕЦБ в спорното решение при преценката на риска от продажби на активи на много ниски цени.

23

В рамките на тази проверка Общият съд отбелязва, на първо място, в точки 107—114 от обжалваното съдебно решение, че регулираните спестявания имат някои основни характеристики, а именно, първо, качеството на „сигурна инвестиция“ в случай на банкова криза, което не е споменато в спорното решение, второ, наличието на двойна гаранция от Френската република по отношение на регулираните спестовни влогове и трето, факта, че посочените спестявания рядко могат да допринесат за натрупването на прекомерен ливъридж, тъй като трябва да бъдат предадени на CDC, и следователно, за разлика от други видове банкови депозити, не могат да бъдат инвестирани в рискови или неликвидни активи.

24

На второ място, в точки 105 и 115—117 от това съдебно решение Общият съд приема, че с оглед на изложените в точки 107—114 от същото решение обстоятелства обосноваването в спорното решение с особено ликвидния характер на регулираните спестявания само по себе си не е достатъчно, за да подкрепи извода, до който ЕЦБ е достигнала по отношение на Crédit lyonnais, че в случая е съществувал риск от продажби на активи на много ниски цени, така че основателността на този извод зависи от другия фактор, на който ЕЦБ по същество се е основала, а именно опита, изведен от неотдавнашните банкови кризи.

25

В това отношение, на трето място, в точки 118—122 от същото решение Общият съд приема, че примерът, взет предвид от ЕЦБ, за да заключи, че опитът от неотдавнашните банкови кризи показва, че е имало масови тегления, не се отнася до влогове, които с оглед на припомнените в точка 23 от настоящото решение обстоятелства имат характеристики, достатъчно близки до влоговете, направени в регулирани спестявания.

26

В точка 123 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че първото твърдение по третото основание следва да се приеме, тъй като при преценката на риска от продажби на активи на много ниски цени ЕЦБ не е взела предвид всички характеристики на регулираните спестявания, и въз основа на това в точка 124 от това решение заключава, че ЕЦБ не е „приложила правилно“ точка 81 от решение от 13 юли 2018 г., Crédit agricole/ЕЦБ (T‑758/16, EU:T:2018:472), поради което следва да се приеме доводът, изложен в това отношение в третото твърдение по първото основание.

27

В точка 125 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че следователно мотивът на спорното решение относно преценката на риска от продажби на активи на много ниски цени е незаконосъобразен.

28

В точка 126 от това съдебно решение, като взема предвид методиката, приложена от ЕЦБ в спорното решение, той приема, че другите мотиви на това решение, отнасящи се до кредитното качество на френското централно правителство и до равнището на концентрация на експозициите към CDC, дори да не бъдат счетени за незаконосъобразни, не позволяват да се обоснове отказът на ЕЦБ по отношение на Crédit lyonnais. Всъщност, според Общия съд, въз основа на посочената методика отчитането само на тези мотиви не би довело до отказ да се предостави на Crédit lyonnais възможността да се ползва изцяло от изключването, предвидено в член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013.

29

Поради това, без да анализира доводите относно другите мотиви на спорното решение, Общият съд го отменя в частта, в която ЕЦБ е отказала да разреши на Crédit lyonnais да изключи от мярката за експозиция при изчисляването на отношението на ливъридж 34 % от своите експозиции към CDC, свързани с влоговете, направени по регулираните спестовни книжки.

30

С жалбата си ЕЦБ иска от Съда:

31

Crédit lyonnais иска от Съда:

32

В подкрепа на жалбата си ЕЦБ изтъква четири основания. Първото основание е неспазването от страна на Общия съд на пределите, наложени за упражняване на неговия съдебен контрол. Второто, третото и четвъртото основание са съответно неизпълнение на задължението за мотивиране, изопачаване на представените пред Общия съд доказателства, както и нарушение на член 4, параграф 1, точка 94 и на член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013.

33

Според първото основание на ЕЦБ Общият съд не е спазил пределите, наложени за упражняване на неговия съдебен контрол.

34

В самото начало ЕЦБ отбелязва, че когато институциите или органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално поради сложните икономически оценки, които трябва да извършат, контролното правомощие на юрисдикциите на Съюза е ограничено. Освен липсата или непълнотата на мотивите, изопачаването на фактите, грешката при прилагане на правото и злоупотребата с власт, те можели само да санкционират явната грешка в преценката, допусната от въпросната институция или орган при приемането на отнесеното до тях решение, без обаче да заменят със своя преценката на институцията или на органа.

35

От текста на член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013 следвало, че посочените в тази разпоредба компетентни органи разполагат с широко право на преценка, по-специално с оглед на техническата им компетентност в областта на банковия надзор и на поверителната информация, до която могат да имат достъп в това отношение. Всъщност посочената разпоредба предвиждала, че дори съответните експозиции да отговарят на изброените в нея условия, компетентните органи могат да разрешат или да откажат изключването от мярката за експозиция, поискано от дадена институция.

36

В това отношение обаче Общият съд не доказал, че изводите на ЕЦБ са очевидно неоснователни с оглед на установените от нея фактически обстоятелства. В действителност той се позовал на мотиви, различни от изложените от ЕЦБ в подкрепа на спорното решение. Освен че възприетите от Общия съд мотиви били неточни, упражненият от него контрол в конкретния случай означавал да му бъде делегирано правомощие да извършва сложни икономически оценки.

37

Така, въпреки че в спорното решение ЕЦБ приема, че рискът от продажби на активи на много ниски цени, макар и малко вероятен, все пак съществува и че ако в случая с Crédit lyonnais се осъществи, той би могъл да доведе до значителни загуби предвид нивото на експозициите на тази кредитна институция към CDC, Общият съд, като се основал на собствената си преценка на някои характеристики на регулираните спестовни книжки, заключил, че в случая на Crédit lyonnais този риск не е установен. Така Общият съд заменил преценката на ЕЦБ със своя собствена преценка.

38

Такава замяна била извършена по отношение на редица мотиви на спорното решение.

39

Първо, ЕЦБ критикува Общия съд, че в точки 107—110 от обжалваното съдебно решение е приел, че тъй като регулираните спестявания имат качеството на „сигурна инвестиция“, влоговете, направени по регулираните спестовни книжки, не са или рядко стават обект на масово теглене от вложителите в рамките на кратък период от време. Самата тя обаче не пренебрегнала тази характеристика на „сигурна инвестиция“ в случай на банкова криза, но заключила, че при липсата на правен режим, който да ограничи правото на вложителите да теглят спестяванията си, посочената характеристика не позволявала да се премахне напълно рискът от масови тегления.

40

ЕЦБ счита, че макар съображенията в подкрепа на спорното решение да са последователни, доказателствата, на които се е основал Общият съд в обжалваното съдебно решение, не са релевантни, тъй като са остарели или имат общ характер, били са тълкувани неправилно от Общия съд и не са в състояние да подкрепят направените от него изводи в това решение.

41

Второ, ЕЦБ поддържа, че в точка 113 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че влоговете, направени по предадените на CDC от Crédit lyonnais регулирани спестовни книжки, не могат да доведат до риск от прекомерен ливъридж, при положение че в спорното решение тя приема, че макар и нисък, този риск не може да бъде пренебрегнат.

42

В това отношение ЕЦБ отбелязва, че задължението за предаване на CDC на част от влоговете, направени по регулираните спестовни книжки, е едно от условията, на които експозициите трябва да отговарят съгласно член 429, параграф 14, буква в) от Регламент № 575/2013, за да могат да бъдат изключени от мярката за експозиция за целите на изчисляването на отношението на ливъридж. Като приел, че това условие е достатъчно, за да се отстрани всякакъв риск от прекомерен ливъридж, Общият съд заменил със своя преценката на ЕЦБ и не се съобразил с определението за този риск, включено в член 4, параграф 1, точка 94 от посочения регламент, където не е посочена свободата на използване на влоговете. ЕЦБ счита, че за да се определи дали има риск от прекомерен ливъридж по смисъла на тази разпоредба, е важно да се определи дали институцията е в състояние да изпълни задължение към датата на неговия падеж, и ако това не е така, дали тя трябва да извърши продажби на активи на много ниски цени, за да може да уреди задължението. В случая не можел да се изключи риск от прекомерен ливъридж, тъй като, от една страна, не е сигурно, че тегленията от вложителите на сумите, депозирани по регулираните спестовни книжки, ще се извършат едновременно с възстановяването на тези суми от CDC, и от друга страна, не е налице правен режим, който да ограничава правото да се теглят тази суми.

43

Трето, ЕЦБ отбелязва, че в точка 122 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че поради защитата на регулираните спестовни книжки с двойна гаранция от Френската република вложителите възприемат равнището на сигурност на тези книжки като по-високо от това на влоговете, защитени само от механизма за гарантиране, произтичащ от транспонирането на Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 2014 г., стр. 149). Общият съд приел, че тази двойна гаранция спомага да се предотврати масовото теглене на тези спестявания в рамките на кратък период от време. В спорното решение ЕЦБ обаче приема, че посочената двойна гаранция не може да предотврати всякакъв риск от масово теглене в рамките на такъв период и че при това положение този риск трябва да бъде взет предвид при оценката на риска от прекомерен ливъридж.

44

Четвърто, ЕЦБ поддържа, че в точка 116 от обжалваното съдебно решение Общият съд е заменил нейната преценка със собствената си, като е приел, че ликвидният характер на влоговете, направени по регулираните спестовни книжки, допринася за качеството им на „сигурна инвестиция“ в условията на криза. ЕЦБ обаче счита, че трябва да се вземе предвид фактът, че ликвидният характер на регулираните спестявания не позволява да се изключи всякакъв риск от масово теглене в рамките на кратък период от време.

45

Освен това Общият съд се основал на извадка от годишния доклад за оbservatoire de l’épargne réglementée (наблюдение на регулираните спестявания) (Франция), чието съдържание не подкрепяло изводите, които Общият съд прави от него.

46

Според Crédit lyonnais доводите на ЕЦБ са неоснователни.

47

То поддържа, че Общият съд е приложил правилно стандартите за съдебен контрол, установени в практиката на Съда в областите, в които издателят на решението, чиято отмяна се иска, разполага с право на преценка. Съгласно посочената съдебна практика този контрол предполагал, включително в областта на паричната политика, да се провери дали са спазени някои процедурни изисквания, сред които задължението всички обстоятелства на разглежданата ситуация да бъдат разгледани внимателно и безпристрастно.

48

В обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че в своя анализ на характеристиките на регулираните спестовни книжки, направен, за да прецени пруденциалния риск, свързан с експозициите на Crédit lyonnais към CDC, ЕЦБ очевидно е разчитала на ирелевантни в това отношение обстоятелства и не е взела предвид или съзнателно е отхвърлила релевантни обстоятелства, каквито са качеството на „сигурна инвестиция“ на тези книжки в период на криза, фактът, че институцията, която събира влоговете по посочените книжки, не е свободна да ги използва, и двойната гаранция от Френската република.

49

Crédit lyonnais оспорва доводите на ЕЦБ, изтъкнати срещу съображенията на Общия съд.

50

Първо, Crédit lyonnais изтъква, че Общият съд е отбелязал празнота в съображенията на ЕЦБ, тъй като тя се основала изключително на ликвидността на влоговете, направени по регулираните спестовни книжки, без да вземе предвид характера им на „сигурна инвестиция“ в период на криза. Подобен характер, който ЕЦБ не оспорвала, означавал, че посочените книжки могат да изложат събралата тези спестявания институция само малко на риск от масово теглене в случай на криза.

51

Освен това Crédit lyonnais поддържа, че ЕЦБ не е оспорила пред Общия съд доказателствата, изложени от него в първоинстанционната му жалба и взети предвид в мотивите на обжалваното съдебно решение.

52

Второ, що се отнася до преценката на риска от ливъридж, Общият съд правилно взел предвид намерението на законодателя, изложено в точки 48—51 от решение от 13 юли 2018 г., Crédit agricole/ЕЦБ (T‑758/16, EU:T:2018:472), и анализите на Европейския банков орган (наричан по-нататък „ЕБО“). Освен това той просто констатирал, че влоговете, направени по регулираните спестовни книжки, не са оставени свободно на разположение на институциите, които ги събират.

53

Трето, в точки 114 и 122 от обжалваното съдебно решение Общият съд само констатирал, що се отнася до двойната гаранция от Френската република в полза на влоговете, направени по регулираните спестовни книжки, че въведената с Директива 2014/49 схема за гарантиране на депозити няма същите характеристики като този режим на двойна гаранция, особено що се отнася до това как вложителите възприемат сигурността на влоговете. Така Общият съд приел, че съображенията на ЕЦБ, доколкото се основават изключително на установената с тази директива схема и не вземат предвид двойната гаранция от Френската република, не са релевантни за преценката на риска от ливъридж, на който сумите от регулираните спестовни книжки излагат Crédit lyonnais.

54

Четвърто, в точка 115 от обжалваното съдебно решение Общият съд взел предвид всички доказателства, които са му били представени в рамките на отнесения до него спор, без при тълкуването им да допусне никаква грешка при прилагане на правото. От своя страна ЕЦБ не представила доказателства в подкрепа на довода си, че ликвидният характер на влоговете, направени по регулираните спестовни книжки, сам по себе си създава риск от продажби на активи на много ниски цени. Така в точка 116 от обжалваното съдебно решение Общият съд взел предвид факта, че този характер може действително да насърчи вложителите да теглят, но установил празнота в мотивите на спорното решение, тъй като в това отношение то се основавало изключително на посочения ликвиден характер и пренебрегвало представените доказателства за противното.

55

Както Общият съд припомня по същество в точка 98 от обжалваното съдебно решение, доколкото ЕЦБ разполага с широко право на преценка при избора дали да даде разрешение по член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013, съдебният контрол, който съдът на Съюза трябва да упражни относно правилността на мотивите на решение като спорното, не следва да води до замяна на преценката на ЕЦБ с преценката на съда, а цели да се провери дали това решение не почива на неточни фактически констатации и дали не е опорочено поради явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решения от 25 януари 1979 г., Racke, 98/78, EU:C:1979:14, т. 5, от 18 юли 2007 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑326/05 P, EU:C:2007:443, т. 76, от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 46, и от 11 декември 2018 г., Weiss и др., C‑493/17, EU:C:2018:1000, т. 24).

56

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика съдът на Съюза трябва по-специално не само да провери фактическата достоверност на посочените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи (решения от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 104, и от 11 ноември 2021 г., Autostrada Wielkopolska/Комисия и Полша, C‑933/19 P, EU:C:2021:905, т. 117).

57

Всъщност, когато дадена институция разполага с широко право на преценка, от основополагащо значение е спазването на процесуалните гаранции, сред които е нейното задължение да провери внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства на спорната ситуация (вж. в този смисъл решения от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, EU:C:1991:438, т. 14, и от 11 декември 2018 г., Weiss и др., C‑493/17, EU:C:2018:1000, т. 30).

58

В случая, за да се произнесе по въпроса дали преценката на ЕЦБ относно наличието на риск от продажби на активи на много ниски цени е правилна, в точки 107—114 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред преценява някои обстоятелства, свързани с характеристиките на регулираните спестовни книжки, изтъкнати от Crédit lyonnais в първоинстанционната му жалба, а именно качеството им на „сигурна инвестиция“ в случай на банкова криза, факта, че институцията, която събира влоговете, направени по тези книжки, не е свободна да ги използва, както и двойната гаранция от Френската република, от която се ползват тези влогове.

59

За целите на тази преценка Общият съд по-конкретно сравнява характеристиките на влоговете, направени по регулираните спестовни книжки, и тези на обикновените влогове. Така в точки 111 и 113 от това съдебно решение той приема, че вторите могат да бъдат инвестирани в активи, които са в състояние да допринесат за създаването на прекомерен ливъридж, докато първите рядко могат да допринесат за създаването на такъв ливъридж.

60

По-нататък, в точка 115 от посоченото съдебно решение и с оглед на преценката, която е направил на обстоятелствата, посочени в точки 107—114 от същото решение, Общият съд приема, че обосноваването с особено ликвидния характер на влоговете, направени по същите книжки, само по себе си не позволява да се докаже, че е правилен изводът на ЕЦБ, според който експозициите към CDC във връзка с тези влогове представляват риск от продажби на активи на много ниски цени.

61

В точка 116 от същото решение Общият съд добавя, че видно от представените от Crédit lyonnais доказателства преценката на ЕЦБ относно въздействието на особено ликвидния характер на посочените влогове върху риска от продажби на активи на много ниски цени не отчита факта, че този характер допринася и за това регулираните спестовни книжки да имат качеството на „сигурна инвестиция“ в случай на банкова криза, подобно на високото им равнище на сигурност.

62

Накрая, в точка 120 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че примерът, въз основа на който ЕЦБ стига до извода, че експозициите към CDC във връзка с влоговете, направени по регулираните спестовни книжки, представляват риск от продажби на активи на много ниски цени, не се отнася до влогове с характеристики, които са достатъчно близки до тези на разглежданите книжки, за да могат да бъдат надлежно взети предвид.

63

В това отношение, като се позовава на съображенията, изложени в точки 107—110 и 114 от посоченото съдебно решение, в точка 122 от него Общият съд приема, че вероятността тези влогове да бъдат обект на масово и внезапно теглене в случай на криза, е различна от тази за влоговете, които ЕЦБ взела предвид като пример в спорното решение.

64

Въз основа на това в точки 125 и 126 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че мотивът на спорното решение, изведен от равнището на риска от продажби на активи на много ниски цени, е „незаконосъобразен“ и че следователно другите два фактора от методиката, посочена и в точка 17 от настоящото решение, а именно кредитното качество на френското централно правителство и равнището на концентрация на експозиции на Crédit lyonnais към CDC, не биха могли да доведат до отказа на ЕЦБ в спорното решение да разреши на Crédit lyonnais да ползва изключението, предвидено в член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013 за всички експозиции на тази кредитна институция към CDC. Поради това в точка 127 от обжалваното съдебно решение той отменя това решение в частта, в която ЕЦБ отказва да изключи при изчисляването на отношението на ливъридж на Crédit lyonnais 34 % от тези експозиции.

65

От точките от обжалваното съдебно решение, посочени в точки 58—64 от настоящото решение, следва, че за да мотивира частичната отмяна на спорното решение, Общият съд, от една страна, е извършил собствена преценка на характеристиките на регулираните спестявания, като по-конкретно е счел, че качеството на „сигурна инвестиция“ на регулираните спестявания неутрализира тяхната ликвидност, а от друга страна, е приел, че използвайки като обосновка опита от неотдавнашните банкови кризи, ЕЦБ се позовала на пример за теглене на влогове с характеристики, които не са достатъчно близки до регулираните спестявания, като последните се различават от влоговете, посочени в този пример, по това, че институцията, която събира влоговете по тези спестовни книжки, не е свободна да ги използва, както и по качеството си на „сигурна инвестиция“ в случай на банкова криза, свързано с двойната гаранция от Френската република, с която се ползват тези влогове.

66

Така Общият съд приема, че равнището на риска от продажби на активи на много ниски цени, което произтича от собствената му преценка на характеристиките на регулираните спестявания и техния кумулативен ефект, не е достатъчно високо, за да обоснове отказа да се изключат всички експозиции на Crédit lyonnais към CDC от мярката за неговите експозиции за целите на изчисляването на отношението на ливъридж.

67

Трябва обаче да се отбележи, на първо място, че Общият съд не е поставил под въпрос констатациите на ЕЦБ относно характеристиките на регулираните спестявания — констатации, въз основа на които тя е стигнала до извода, че тези характеристики не позволяват да се изключи напълно всякакъв риск от масово теглене, което може да принуди Crédit lyonnais да извърши продажби на активи на много ниски цени по време на десетдневния срок за изравняване на собствените му позиции и тези на CDC.

68

Така от точка 116 от обжалваното съдебно решение е видно, че когато преценява характеристиките на регулираните спестявания, Общият съд приема, че високата ликвидност на тези спестявания и двойната гаранция от Френската република, от която се ползват внесените в спестовните книжки суми, допринасят за качеството им на „сигурна инвестиция“ в случай на банкова криза. Както обаче изтъква ЕЦБ пред Съда, за да прецени риска от продажби на активи на много ниски цени, в спорното решение тя е взела предвид характеристиките, които според Общия съд придават на същите спестявания качеството на „сигурна инвестиция“.

69

В това отношение е важно да се подчертае, че Общият съд не е поставил под въпрос изложените в спорното решение констатации на ЕЦБ относно голямата ликвидност на регулираните спестявания при липсата на правен режим, който да ограничи тегленето им, както и относно задължението на Crédit lyonnais да изплати на вложителите сумите по време на десетдневния срок за изравняване на неговите позиции и тези на CDC.

70

Следователно не може да се приеме, че съображенията, въз основа на които Общият съд е отменил частично спорното решение, поставят под въпрос фактическата достоверност, надеждността или непротиворечивостта на доказателствата, взети предвид в това решение, или че установяват, че тези доказателства не съдържат всички релевантни данни, които ЕЦБ е трябвало да вземе предвид в случая.

71

На второ място, доколкото Общият съд въпреки това стига до извода, че взетите предвид от ЕЦБ данни не са в състояние да подкрепят изводите, направени от тях в спорното решение, следва да се приеме, че този извод на Общия съд произтича от собствената му преценка на равнището на риска от продажби на активи на много ниски цени, която, макар да се основава на същите обстоятелства като взетите предвид от ЕЦБ, се отклонява от възприетата от тази институция, без да установява, че тази преценка е явно неправилна.

72

Като е приел това, Общият съд не е осъществил контрола за наличие на явна грешка в преценката, който е бил длъжен да извърши в съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 55—57 от настоящото решение, а е заменил със своя преценката на ЕЦБ в случай, в който тази институция обаче се ползва с широка свобода на преценка.

73

Освен това, що се отнася до преценката, направена от Общия съд в точки 117—122 от обжалваното съдебно решение относно факта, че ЕЦБ се е обосновала с опита от неотдавнашните банкови кризи, в това решение Общият съд не е установил по какъв начин съображенията, изложени в точка 121 от него, според които регулираните спестовни влогове не могат да бъдат инвестирани в рискови или неликвидни активи — за разлика от посочените в точка 118 от това решение безсрочни влогове — могат да докажат, че е явно неправилна преценката на ЕЦБ относно сценария за риск от масово теглене, който е трябвало да бъде взет предвид, за да се анализира рискът от продажби на активи на много ниски цени, на който е било изложено Crédit lyonnais. Същото важи и за съображенията, изложени в точка 122 от същото решение и основани на разликата между двойната гаранция от Френската република, от която се ползват регулираните спестовни книжки, и механизма за гарантиране, произтичащ от Директива 2014/49.

74

От това следва, че Общият съд е отменил спорното решение в частта, която се отнася до Crédit lyonnais, като е заменил със своя собствена преценката на риска от продажби на активи на много ниски цени, на който е било изложено Crédit lyonnais, без да установи как съдържащата се в посоченото решение преценка на ЕЦБ в това отношение е опорочена от явна грешка. Така той е надхвърлил пределите на упражнявания от него съдебен контрол, припомнени в точка 55 от настоящото решение. Също така неправилно е приел, че ЕЦБ не е изпълнила задължението си, произтичащо от съдебната практика, припомнена в точка 57 от настоящото решение, да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства на спорната ситуация.

75

От гореизложеното следва, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания за обжалване, че първото основание следва да се приеме, поради което обжалваното съдебно решение трябва да се отмени в частта, в която уважава първото твърдение по третото основание и отчасти третото твърдение по първото основание на първоинстанционната жалба и отменя частично спорното решение.

76

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

77

Такъв е случаят в настоящото дело, тъй като Съдът разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по жалбата на Crédit lyonnais в първоинстанционното производство.

78

Тази жалба се гради на посочените в точка 20 от настоящото решение три основания.

79

Както личи от точка 21 от настоящото решение, първото основание — с изключение на довода от третото твърдение по това основание — което е нарушение на член 266 ДФЕС, произтичащо от неправилно изпълнение от ЕЦБ на точка 81 от решение от 13 юли 2018 г., Crédit agricole/ЕЦБ (T‑758/16, EU:T:2018:472), и второто основание са отхвърлени от Общия съд, без Crédit lyonnais да твърди в насрещна жалба, че направените от Общия съд преценки във връзка с тези основания са неправилни. При това положение, що се отнася до тези преценки, обжалваното съдебно решение има сила на пресъдено нещо, независимо от частичната му отмяна поради приемането на първото основание за обжалване на ЕЦБ (вж. в този смисъл решение от 4 март 2021 г.Комисия/Fútbol Club Barcelona, C‑362/19 P, EU:C:2021:169, т. 109—111).

80

Следователно Съдът трябва да разгледа само третото основание по жалбата в първоинстанционното производство, както и довода от третото твърдение по първото основание, посочен в предходната точка.

81

С третото твърдение по първото основание и с първото твърдение по третото основание, които следва да се разгледат заедно, Crédit lyonnais твърди, че при преценката на риска от продажби на активи на много ниски цени ЕЦБ не е извършила задълбочен анализ на характеристиките на регулираните спестовни книжки, а е трябвало да направи това в съответствие със съдебната практика, припомнена и в точка 57 от настоящото решение.

82

Crédit lyonnais поддържа, първо, че редица икономически проучвания и доклади доказват, че тези книжки са „сигурна инвестиция“ в случай на банкова криза, поради гаранцията от Френската република, от която се ползват влоговете по тези книжки, което прави от тях особено сигурен спестовен продукт, така че хипотезата на масовото им теглене в период на криза е малко вероятна.

83

В това отношение Crédit lyonnais оспорва посочения от ЕЦБ сценарий, при който за по-малко от пет дни се изтеглят от 10 % до 30 % от гарантираните влогове, с твърдението, че това е непроверима и ирелевантна хипотеза.

84

Освен това ЕЦБ не доказала защо десетдневният период между изтеглянето от вложителите — титуляри на регулирани спестовни книжки, и възстановяването от CDC на Crédit lyonnais на сумите, съответстващи на тези тегления, би породил ликвиден риск в контекста на преценката на отношението на ливъридж, при положение че не е такъв в контекста на отношението на ликвидност, както признала ЕЦБ.

85

На второ място, Crédit lyonnais счита, че регулираните спестовни книжки са обхванати от структурно уравновесен механизъм в балансов аспект, тъй като влоговете, направени по тези книжки, централизирани в CDC, съответстват на вземанията на Crédit lyonnais в същия размер срещу CDC. Събраните по посочените книжки суми не можели да бъдат инвестирани в рискови активи и били напълно покрити от задължението на CDC да възстанови изтеглените от вложителите суми по тези влогове, така че институция, която, подобно на Crédit lyonnais, събира тези влогове, няма нужда да продава по спешност активи, за да се снабди с необходимите да покрие тегленето ликвидни средства.

86

На трето място, Crédit lyonnais твърди, че обемът на влоговете, направени по регулираните спестовни книжки, не зависи от стратегията на институцията, която ги събира, а от фактори извън нейния контрол. Тази институция действала като обикновен посредник между вложителя и CDC.

87

Тези характеристики на регулираните спестовни книжки показвали, че те не излагат институциите, които ги събират, на риск от прекомерен ливъридж, което се потвърждавало от доклад на ЕБО от 3 август 2016 г. относно експозициите, ползващи специфичните механизми за правна гаранция, както и от член 429а, параграф 1, буква ѝ) от изменения Регламент № 575/2013.

88

ЕЦБ счита, че тези доводи следва да се отхвърлят.

89

Както бе посочено в точки 55—57 от настоящото решение, когато определя дали да даде разрешение по член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013, ЕЦБ разполага с широко право на преценка, така че съдебният контрол, който съдът на Съюза трябва да упражни относно правилността на мотивите на решение като спорното, не следва да води до замяна на преценката на ЕЦБ с преценката на съда, а цели да се провери дали това решение не почива на неточни фактически констатации и дали не е опорочено поради явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.

90

В случая ЕЦБ приема, че експозициите към CDC, свързани с влоговете, направени по регулираните спестовни книжки, представляват малък пруденциален риск за поднадзорните ѝ институции, но че по отношение на Crédit lyonnais продължава да е налице пруденциален риск, който трябва да се вземе предвид, като изключването на тези експозиции от мярката за експозиции за целите на изчисляването на отношението на ливъридж на тази институция се ограничи до 66 %.

91

В рамките на анализа, на който се основава този извод, с оглед на характеристиките на регулираните спестовни книжки, включително — както изрично следва от оценката в писмени становища № 2 и № 4, представени от Crédit agricole и приложени към спорното решение — на характеристиките, свързани с наличието на двойна гаранция от Френската република, ЕЦБ преценява дали поднадзорните ѝ институции биха могли по време на банкова криза да бъдат изложени на масово теглене за кратък период от време, което може да наложи да бъдат приети непредвидени в плана за дейността корективни мерки, в т.ч. спешна продажба на активи по смисъла на член 4, параграф 1, точка 94 от Регламент № 575/2013, с цел да се намерят необходимите средства, за да бъдат удовлетворени исканията за теглене.

92

От това следва, че ЕЦБ е извършила пруденциален анализ с прогнозен характер, определяйки последиците, които събития, чието настъпване не е сигурно, биха могли да имат върху способността на дадена институция да се справи с тези събития.

93

За да се извърши този анализ, макар в рамките на широката свобода на преценка, с която разполага, ЕЦБ да трябва да се основава на сценарии, които не са неправдоподобни с оглед на наличните данни, все пак с оглед на прогнозния характер на посочения анализ не може да се приеме, че тя е длъжна да докаже наличието на минали събития със същите характеристики като анализирания сценарий.

94

Що се отнася обаче до посочения сценарий, разгледан от ЕЦБ в спорното решение, при който за по-малко от пет дни се изтеглят от 10 % до 30 % от гарантираните влогове, не е видно този сценарий — основан на пример, действително възникнал в ситуация, чиито обстоятелства са сходни с тези на експозициите към CDC, свързани с влоговете, направени по регулираните спестовни книжки — да е явно неправдоподобен.

95

В това отношение доводите и обстоятелствата, изтъкнати от Crédit lyonnais относно качеството на „сигурна инвестиция“ на тези книжки, свързано по-специално с факта, че те се ползват с гаранция от Френската република, безспорно позволяват констатацията, че при определени минали епизоди на банкова криза общото равнище на влоговете в някои регулирани спестовни книжки е показало тенденция към увеличаване.

96

Тази обща констатация обаче не може да лиши от всяка правдоподобност сценария, разгледан от ЕЦБ в рамките на прогнозния ѝ анализ на риска от продажби на активи на много ниски цени, при който е налице, макар и ограничена, вероятност от масово теглене на регулираните спестявания, депозирани в Crédit lyonnais, в случай на банкова криза.

97

Всъщност, макар доводите и обстоятелствата, изтъкнати от Crédit lyonnais, въз основа на които може да направи тази констатация, да са в състояние, както признава ЕЦБ, да обяснят, че в случай на напрежение или криза на финансовите пазари вложителите поначало ще бъдат склонни да се насочат към тези форми на сигурна и ликвидна инвестиция за сметка на други, по-рискови или по-малко ликвидни форми на инвестиции, тези доводи и обстоятелства все пак не могат да докажат, че явно няма никакъв риск вложителите да пристъпят към внезапно и масово теглене на тези спестявания, например за да реинвестират в институции в по-добро финансово състояние. Тези доводи трябва следователно да бъдат отхвърлени.

98

Що се отнася до наличието на двойна гаранция от Френската република във връзка с регулираните спестявания, Crédit lyonnais не доказва как в спорното решение ЕЦБ е допуснала явна грешка в преценката, като с оглед на опита от неотдавнашните банкови кризи не е счела посочената характеристика за годна да предпази тази кредитна институция от всякакъв риск от масово теглене и следователно от всякакъв риск от продажби на активи на много ниски цени.

99

Освен това, що се отнася до довода на Crédit lyonnais, че при регулираните спестявания са налице структурно уравновесени операции в баланса на институцията, която събира така направените влогове, следва да се отбележи, че според ЕЦБ в система за предаване като посочената в условието по член 429, параграф 14, буква в) от Регламент № 575/2013, на което отговарят експозициите към CDC, произтичащи от такива влогове, масовото теглене само по себе си не би довело до недостатъчно активи за институцията, длъжна да отговори на исканията за теглене, ако при липсата на механизъм, ограничаващ правото за теглене, такава институция може незабавно да изиска и да получи от субектите от публичния сектор, на които са предадени посочените влогове, сумите, съответстващи на така изтеглените. В спорното решение обаче ЕЦБ констатира, че настоящият случай не е такъв.

100

Всъщност тя е взела предвид факта, че внесените в регулираните спестовни книжки суми са били предадени на CDC, за да се финансират инвестиции от обществен интерес, и че CDC има гарантирано от Френската република задължение да възстанови на институциите, събиращи тези влогове, изтеглените от вложителите суми. Тя обаче счита, че поради десетдневния срок за изравняване между изтеглянето на вложените суми и възстановяването от CDC на изтеглените суми продължава да има риск от продажби на активи на много ниски цени.

101

Не е видно обаче, че изборът на тази институция — основан на сценарий за теглене, който не е явно неправдоподобен и се състои в отчитане на последиците, които този десетдневен срок за изравняване би могъл да има върху необходимостта съответната институция да прибегне до непредвидени в плана за дейността корективни мерки, в т.ч. спешна продажба на активи — е превишил пределите на широката свобода на преценка, с която разполага ЕЦБ, за да оцени равнището на пруденциален риск, считано за релевантно за целите на прилагането на член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013.

102

Това съображение не се опровергава от довода на Crédit lyonnais, че ЕЦБ не доказала как този десетдневен срок за изравняване може да породи ликвиден риск в контекста на преценката, с която се определя отношението на ливъридж, при положение че същото не е вярно в контекста на преценката, с която се определя изискването за ликвидно покритие.

103

Всъщност следва да се отбележи, че в спорното решение ЕЦБ обосновава защо взема предвид този десетдневен срок, като подчертава, че при изчисляването на отношението на ливъридж не е определен подходящ конкретен времеви хоризонт, за разлика от случая при изчисляването на отношението на ликвидност.

104

В това отношение следва да се отбележи, че както подчертава ЕЦБ пред Общия съд, изискването за ликвидно покритие, уредено по-специално в член 412 от Регламент № 575/2013, цели общата стойност на ликвидните активи да „покрива разликата между изходящите ликвидни потоци и входящите ликвидни потоци при стресирани условия“, за да се гарантира, че институциите поддържат „нива на ликвидни буфери, които са достатъчни за преодоляване на всяко възможно неравновесие между входящите и изходящите ликвидни потоци при изключително стресирани условия за период от тридесет дни“. Що се отнася до отношението на ливъридж, то е уредено по-специално в член 429 от този регламент и има за цел да предпази институцията от риска от прекомерен ливъридж, тоест риска, „произтичащ от уязвимостта на дадена институция поради равнището на ливъридж или на условен ливъридж, което може да наложи включването на непредвидени корективни мерки в плана за дейността, в т.ч. спешна продажба на активи, която може да доведе до загуби или до преоценка на оставащите активи на институцията“. Така, докато изискването за ликвидност цели да гарантира достатъчно покритие на изходящите ликвидни потоци при сценарий на изключително стресирани условия в рамките на тридесет дни, от своя страна целта на отношението на ливъридж е да се избегне ситуация, при която институция в състояние на недостатъчна ликвидност е принудена да предприеме корективни мерки като „спешна“ продажба на активи при неизгодни условия.

105

ЕЦБ обаче отбелязва, че ако 30 % от регулираните спестовни влогове бъдат изтеглени за по-малко от пет дни, за Crédit lyonnais това би представлявало обем от 5,4 милиарда евро. Тя приема, че за тази кредитна институция не може да се изключи възможността за такъв обем и скорост на теглене и че в такъв случай може да се наложи тя да предприеме непредвидени в плана за дейността мерки, в т.ч. спешна продажба на активи, за да се сдобие със средствата, необходими, за да удовлетвори исканията за теглене.

106

Ето защо, с оглед на тези разлики във времевия хоризонт, произтичащи от Регламент № 575/2013, не е видно ЕЦБ да е допуснала явна грешка в преценката, като е взела предвид десетдневния срок между тегленето от вложителите и възстановяването от CDC в контекста на прилагането на член 429, параграф 14 от този регламент.

107

Освен това, що се отнася до довода на Crédit lyonnais, че обемът на регулираните спестявания зависи не от стратегията на институцията, която ги събира, а от фактори извън нейния контрол, следва да се приеме, че Crédit lyonnais само е изтъкнало обстоятелства, които могат да докажат, че външни за дейността му фактори също са оказали влияние върху този обем. То нито твърди, нито доказва, че не е имало никаква форма на влияние върху обема на влоговете, направени по регулираните спестовни книжки.

108

При това положение този довод на Crédit lyonnais трябва да се отхвърли.

109

Следва да се отхвърлят и доводите на Crédit lyonnais, изведени от член 429а, параграф 1, буква й) от изменения Регламент № 575/2013 и от доклада на ЕБО, посочен в точка 87 от настоящото решение.

110

Всъщност, от една страна, тази разпоредба е влязла в сила след приемането на спорното решение и следователно не е приложима ratione temporis в рамките на настоящото дело. Освен това, както личи от нейния текст, целта ѝ е не да изключи по право някои експозиции като свързаните с регулираните спестявания от мярката за обща експозиция за целите на изчисляването на отношението на ливъридж, а да премахне задължението за съответните институции да получат разрешение от компетентните органи за целите на това изключване, като им прехвърли отговорността да преценят дали това изключване е оправдано за експозициите, които отговарят на предвидените в Регламент № 575/2013 условия.

111

Освен това, доколкото това законодателно изменение може да означава, че според законодателя експозициите, свързани с регулираните спестявания, не създават риск от ливъридж, тази констатация не позволява да се приеме, че ЕЦБ е трябвало да разгледа състоянието на Crédit lyonnais с оглед на указанията, които член 429а, параграф 1, буква й) от изменения Регламент № 575/2013 дава относно намерението на законодателя по бъдещия режим на тези експозиции.

112

От друга страна, що се отнася до доклада на ЕБО, посочен в точка 87 от настоящото решение, следва да се отбележи, че в него се препоръчва прилагането на изключение, аналогично на произтичащото от член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013, за експозиции, различни от свързаните с влогове, направени по регулирани спестовни книжки.

113

Във всеки случай този доклад, който не обвързва ЕЦБ, когато приема решение по този член, позволява най-много да се отбележи, че според ЕБО тези други експозиции също имат нискорисков профил, което, както бе посочено в точка 90 от настоящото решение, съответства на общата преценка, възприета от ЕЦБ в спорното решение, що се отнася до регулираните спестовни книжки.

114

Видно от изложеното по-горе, с доводите си Crédit lyonnais не доказва наличието на явна грешка в преценката на ЕЦБ относно риска от продажби на активи на много ниски цени, генериран от експозициите му към CDC, свързани с направени по регулирани спестовни книжки влогове, преценка, отчасти обосновала решението от мярката за експозициите да бъдат изключени само 66 % от тези експозиции за целите на изчисляването на отношението на ливъридж.

115

Следователно първото твърдение по третото основание и третото твърдение по първото основание трябва да бъдат отхвърлени.

116

Според Crédit lyonnais ЕЦБ не представя доказателства, които могат да потвърдят вероятността от неизпълнение от страна на Френската република на нейните задължения, доказателства, които биха могли да обосноват дори частичен отказ да се разреши предвиденото в член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013 изключение.

117

ЕЦБ счита, че тези доводи следва да се отхвърлят.

118

В точка 2.2.1 от спорното решение ЕЦБ взема предвид кредитното качество на френското централно правителство, за да прецени дали в случай на неизпълнение от страна на CDC съществува риск това правителство да не бъде в състояние да възстанови на субектите, подлежащи на пруденциален надзор, предадените на CDC суми, съответстващи на направените по регулираните спестовни книжки влогове, които ще бъдат изтеглени от вложителите.

119

Освен това от въпросната точка от спорното решение става ясно, че според ЕЦБ този риск сам по себе си не повдига „пруденциални проблеми“, които биха оправдали нейния отказ да разреши исканото на основание член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013 изключение.

120

С оглед обаче на рейтинга, даден на Френската република от агенциите за външна кредитна оценка, сред които е Standard & Poor’s, който рейтинг не е „възможно най-високият“, и оценката на договорения от Френската република суап за кредитно неизпълнение за пет години, включваща „вероятност от неизпълнение [на тази страна], която не е нулева“, ЕЦБ приема, че размерът на експозицията към CDC на институциите, подлежащи на нейния пруденциален надзор, е релевантно обстоятелство, което трябва да се вземе предвид, за да се оцени общият пруденциален риск, произтичащ от състоянието на тези институции.

121

От това следва, че ЕЦБ е извършила оценка на риска от неизпълнение от страна на Френската република въз основа на данни, от които разумно може да се заключи, че рискът, свързан с кредитното качество на френското централно правителство, не е нулев, без Crédit lyonnais да успее да докаже явна грешка в тази преценка.

122

В това отношение следва да се отбележи, че в случая при прилагането на широката свобода на преценка, с която разполага, ЕЦБ е трябвало да определи дали констатираният от нея нисък риск от неизпълнение от страна на Френската република въз основа на преценка, която не съдържа явна грешка, е трябвало да бъде взет предвид за целите на възложената на ЕЦБ оценка.

123

Следователно с оглед на тази широка свобода на преценка не може да се приеме, че възприетото равнище на риск и въздействието му върху състоянието на поднадзорните ѝ институции са опорочени от явна грешка в преценката.

124

Ето защо трябва да се отхвърли второто твърдение по третото основание, а заедно с него и цялото основание.

125

С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата в първоинстанционното производство следва да се отхвърли.

126

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

127

Член 138, параграф 1 от този правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1, предвижда, че загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

128

В случая, тъй като Crédit lyonnais е загубило делото и ЕЦБ е поискала както пред Съда, така и пред Общия съд Crédit lyonnais да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, последното следва да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на ЕЦБ в първоинстанционното производство и в настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: