–

за Hochtief Solutions AG Magyarországi Fióktelepe, от G. M. Tóth и I. Varga, ügyvédek,

–

за Fővárosi Törvényszék, от H. Vörös и K. Bőke, в качеството на представители, и от G. Barabás, biró,

–

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и G. Koós, в качеството на представители,

–

за гръцкото правителство, от M. Tassopoulou, D. Tsagkaraki и G. Papadaki, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от A. Tokár, H. Krämer и P. Ondrůšek, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3 ДЕС, на член 19, параграф 1, втора алинея ДФЕС, на член 49 ДФЕС, на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (OВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. (OВ L 335, 2007 г., стр. 31) (наричана по-нататък „Директива 89/665“), на Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (OВ L 76, 1992 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43), изменена с Директива 2007/66 (наричана по-нататък „Директива 92/13“), на Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (ОВ L 199, 1993 г., стр. 54), както и на принципите на предимство, равностойност и ефективност на правото на Съюза.

2

Това запитване е отправено в рамките на спор между Hochtief Solutions AG Magyarországi Fióktelepe (наричано по-нататък „Hochtief Solutions“) и Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария) относно вреди, които се твърди, че този съд е причинил при изпълнение на правораздавателните си функции на Hochtief Solutions.

3

Член 1, параграф 1, трета алинея и параграф 3 от Директива 89/665, който е формулиран по почти същия начин като член 1, параграф 1, трета алинея и параграф 3 от Директива 92/13, предвижда:

„1.   […]

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в приложното поле на Директива 2004/18/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282)], решения, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално възможно най-бързо в съответствие с условията, предвидени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са нарушили правото на [Съюза] в областта на обществените поръчки или националните норми, транспониращи това право.

[…]

3.   Държавите членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят, най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение“.

4

Член 2, параграф 1 от Директива 89/665 гласи:

„Държавите членки гарантират, че мерките, приети относно процедурите за преразглеждане, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват:

[…]“.

5

Член 2, параграф 1 от Директива 92/13 предвижда:

„Държавите членки гарантират, че предприетите мерки, относно процедурите за преразглеждане, определени в член 1, ще включват разпоредби относно правомощията:

било

било

Държавите членки могат да направят този избор или за всички възложители или за категории от субекти, определени въз основа на обективни критерии, като при всички случаи запазва[т] ефективността на мерките, които са били установени с оглед предотвратяването на увреждането на засегнатите интереси;

Когато исковете за вреди са предявени на основание незаконосъобразност на решението, държавите членки могат в случаите, когато вътрешното им право го изисква и предвижда съществуването на органи, имащи необходимите правомощия, да предвидят[, че оспореното решение първо трябва да се отмени или обяви за незаконосъобразно]“.

6

Член 260 от polgári perrendtartásról szóló 1952. évi III. törvény (Закон № III от 1952 г. за приемане на Граждански процесуален кодекс, наричан по-нататък „Гражданският процесуален кодекс“) предвижда:

„1.   Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се иска, когато

[…]

2.   В съответствие с параграф 1, буква a) всяка от страните може да поиска отмяна на влязлото в сила съдебно решение само ако не по своя вина не е могла да представи в предходното производство посочените в молбата за отмяна факти, доказателства или решения“.

7

На 25 юли 2006 г. Észak-Dunántúli Környezetvédelmi és Vízügyi Igazgatóság (Дирекция по защита на околната среда и управление на водите, Северна Заддунавска област, Унгария, наричана по-нататък „възлагащият орган“) публикува в Официален вестник на Европейския съюз, серия S, номер 139–149235, покана за представяне на оферти съгласно ускорената процедура, предвидена в глава IV от közbeszerzésekről szóló 2003. évi CXXIX. törvény (Закон № CXXIX от 2003 г. за обществените поръчки), във връзка с обществена поръчка за строителство, отнасяща се до изграждането на транспортни инфраструктури в интермодалния център на националното търговско пристанище Дьор-Дьонюун (Унгария).

8

В точка III.2.2 от поканата за представяне на оферти, отнасяща се до икономическото и финансовото състояние, е посочено, че „кандидат или подизпълнител […], който е отчел повече от един отрицателен финансов резултат за последните три години, не изпълнява условията във връзка с икономическото и финансовото състояние“.

9

От акта за преюдициално запитване следва, че Hochtief Solutions, което не отговаря на този критерий, оспорва законосъобразността му пред Közbeszerzési Döntőbizottság (Арбитражна комисия за обществени поръчки, Унгария, наричана по-нататък „арбитражната комисия“), като изтъква, от една страна, че този критерий е дискриминационен, и от друга страна, че сам по себе си той не може да даде сведения за икономическото състояние на оферента.

10

Арбитражната комисия уважава частично жалбата на Hochtief Solutions и налага на възлагащия орган глоба в размер на 8000000 унгарски форинта (HUF) (около 24500 EUR), без обаче да обяви посочения критерий за незаконосъобразен.

11

На 2 октомври 2006 г. Hochtief Solutions обжалва решението на арбитражната комисия пред Fővárosi Bíróság (Районен съд Будапеща, Унгария), който приема, че отразеният във финансовия отчет отрицателен резултат може да даде сведения за икономическото и финансовото състояние, и поради това отхвърля жалбата.

12

На 4 юни 2010 г. Hochtief Solutions подава въззивна жалба срещу първоинстанционното решение пред Fővárosi Ítélőtábla (Окръжен апелативен съд Будапеща, Унгария), който решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда.

13

С решение от 18 октомври 2012 г., Édukövízig и Hochtief Solutions Construction (C‑218/11, EU:C:2012:643) Съдът приема по-специално че член 44, параграф 2 и член 47, параграф 1, буква б) от Директива 2004/18 трябва да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган има право да определи минимално изискване за икономическото и финансовото състояние въз основа на един или няколко показатели от финансовия отчет, при условие че същите действително могат да дадат сведения за състоянието на икономическия оператор и че това изискване е съобразено със значимостта на съответната поръчка, в смисъл че дава възможност обективно да се прецени дали съществува достатъчна икономическа и финансова основа за успешното изпълнение на поръчката, без все пак да надхвърля необходимото за постигането на тази цел, с уточнението че минималното изискване за икономическото и финансовото състояние по принцип не може да отпадне само поради това че изпълнението му трябва да бъде доказано въз основа на показател от финансовия отчет, по повод на който показател могат да съществуват различия между законодателствата в отделните държави членки.

14

С оглед на това решение на Съда Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща), който междувременно е заменил Fővárosi Ítélőtábla (Окръжен апелативен съд Будапеща) потвърждава първоинстанционното решение, като приема, че критерият, който възлагащият орган е използвал, за да прецени икономическото и финансовото състояние, не е дискриминационен.

15

На 13 септември 2013 г. Hochtief Solutions подава пред Kúria (Върховен съд, Унгария) касационна жалба срещу решението на Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща), в която изтъква, че резултатът, отразен във финансовия отчет, не е в състояние да даде на възлагащия орган реална и обективна представа за икономическото и финансовото състояние на оферент. Освен това то иска Kúria (Върховен съд) да отправи ново преюдициално запитване до Съда.

16

С решение от 19 март 2014 г. Kúria (Върховен съд) обаче отхвърля жалбата, с мотива че това оплакване е просрочено, доколкото Hochtief Solutions е повдигнало този въпрос не в първоначалната си жалба, подадена по административен ред пред арбитражната комисия, а само в представеното впоследствие становище.

17

На 25 юли 2014 г. Hochtief Solutions подава пред Alkotmánybíróság (Конституционен съд, Унгария) конституционна жалба срещу решението на Kúria (Върховен съд), в която иска същото да бъде обявено за противоконституционно и да бъде отменено. Жалбата е отхвърлена като недопустима с определение от 9 февруари 2015 г.

18

Междувременно на 26 ноември 2014 г. Hochtief Solutions подава пред Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (съд по административни и трудови дела Будапеща, Унгария) молба за отмяна на посоченото в точка 14 от настоящото решение влязло в сила решение на Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща).

19

Съгласно посоченото от запитващата юрисдикция, в подкрепа на искането си за отмяна Hochtief Solutions изтъква, че както въпросът дали отразеният във финансовия отчет резултат е показател, годен да даде сведения за икономическото и финансовото състояние на оферент, така и решението от 18 октомври 2012 г., Édukövízig и Hochtief Solutions Construction (C‑218/11, EU:C:2012:643) в крайна сметка изобщо не са били разгледани. Според Hochtief Solutions този пропуск представлява „факт“ по смисъла на член 260, параграф 1, буква a) от Гражданскопроцесуалния кодекс, който може да обоснове откриването на производство за отмяна на влязлото в сила решение на Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща). Като се основава по-специално на решение от 13 януари 2004 г., Kühne & Heitz (C‑453/00, EU:C:2004:17, т. 26 и 27), Hochtief Solutions всъщност поддържа, че когато дадено решение на Съда не е могло да бъде взето предвид в главното производство, тъй като е било късно постановено, то може и трябва да бъде преценено в рамките на производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение.

20

Макар Hochtief Solutions да иска от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (съд по административни и трудови дела Будапеща) да отправи до Съда преюдициално запитване относно въпросите, повдигнати в рамките на производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, този съд не уважава искането и отхвърля молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, като приема, че посочените от Hochtief Solutions факти и доказателства не са нови.

21

Тогава Hochtief Solutions обжалва определението за отхвърляне на искането му за отмяна на влязло в сила съдебно решение пред Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща), като иска от последния, от една страна, да открие производство за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и да разпореди разглеждане на спора по същество, и от друга страна, да сезира Съда с преюдициално запитване.

22

На 18 ноември 2015 г. Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща) се произнася с определение, което потвърждава определението, постановено от Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (съд по административни и трудови дела Будапеща) като първа инстанция.

23

Тогава Hochtief Solutions сезира запитващата юрисдикция Székesfehérvári Törvényszék (съд на Секешфехервар, Унгария) с иск за обезщетение за вредите, които според него Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща) му е причинил при упражняване на правораздавателните си функции. В това отношение то изтъква, че не е успяло да издейства разглеждане, в съответствие с правото на Съюза, на фактите и обстоятелствата, на които се е позовало пред арбитражната комисия и в основното производство, но които не са били взети предвид нито от тази комисия, нито от съдилищата, които е сезирало. С това унгарските правоприлагащи органи изпразнили от съдържание правата, гарантирани от приложимите правни норми на Съюза.

24

При тези обстоятелства Székesfehérvári Törvényszék (съд на Секешфехервар) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

Както следва от акта за преюдициално запитване, спорът в главното производство се отнася до обезщетение за вредите, които Hochtief Solutions твърди, че е претърпяло поради посоченото в точка 22 от настоящото решение определение, с което Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща) като последна инстанция е потвърдил посоченото в точка 20 от настоящото решение определение на Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови дела Будапеща), с което, от една страна, е отказано да бъде отправено преюдициално запитване до Съда, и от друга страна, е отхвърлено искането на Hochtief Solutions за отмяна на влязлото в сила решение на Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща), посочено в точка 14 от настоящото решение.

26

Следователно главното производство се отнася до това дали по този начин Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща) е извършил нарушение на правото на Съюза, което може да е основание за възникване на задължение за обезщетяване на Hochtief Solutions за вредите, които последното твърди, че е претърпяло поради това нарушение.

27

В този контекст запитващата юрисдикция трябва по-специално да разбере дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство национален съд, сезиран с молба за отмяна на ползващо се със сила на пресъдено нещо решение, което е последващо спрямо решение на Съда, постановено съгласно член 267 ДФЕС в производството, по което е постановено ползващото се със сила на пресъдено нещо решение, е длъжен да уважи тази молба.

28

При разглеждането на преюдициалните въпроси трябва да се има предвид така очертаният контекст на спора по главното производство.

29

Със седмия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се произнесе относно това дали съответстват на правото на Съюза национални процесуални разпоредби, уреждащи задължителното съдържание на жалба в областта на обществените поръчки, а с деветия си въпрос по същество иска да установи дали отхвърлянето една след друга, в нарушение на правото на Съюза, на жалбите, подавани от оферент, отстранен от процедура за възлагане на обществена поръчка, съответства на правото на Съюза.

30

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика процедурата, предвидена в член 267 ДФЕС, е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции. Следователно само националните юрисдикции, които са сезирани със спора и трябва да поемат отговорността за последващото му съдебно решаване, могат да преценят — предвид особеностите на всяко дело — както необходимостта от преюдициално решение, за да могат да се произнесат, така и релевантността на въпросите, които поставят на Съда. Ето защо, след като поставените от националните юрисдикции въпроси се отнасят до тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 28 март 2019 г., Verlezza и др., C‑487/17—C‑489/17, EU:C:2019:270, т. 27 и 28 и цитираната съдебна практика).

31

Съдът обаче може да откаже да се произнесе по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос, по-специално ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или когато проблемът е от хипотетично естество (решение от 28 март 2019 г., Verlezza и др., C‑487/17—C‑489/17, EU:C:2019:270, т. 29 и цитираната съдебна практика).

32

Седмият и деветият въпрос спадат именно към тази хипотеза. Всъщност е очевидно, че тези въпроси нямат никаква връзка с предмета на спора в главното производство, обобщен в точка 26 от настоящото решение, и следователно са хипотетични.

33

Ето защо седмият и деветият въпрос са недопустими.

34

С тези въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да получи указания по-специално относно принципите, изведени от Съда в областта на отговорността на държава членка за вреди, причинени на частноправни субекти поради нарушение на правото на Съюза от национален съд, който се е произнесъл като последна инстанция. По същество запитващата юрисдикция иска да установи дали посочените принципи трябва да се тълкуват в смисъл, първо, че отговорността на съответната държава членка следва да се преценява въз основа на националното право, второ, че принципът на сила на пресъдено нещо не допуска да се приеме, че тази държава членка носи отговорност, трето, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, когато съдът, който се е произнесъл като последна инстанция, е отказал да отправи повдигнат пред него въпрос за тълкуване на правото на Съюза до Съда, и четвърто, че тези принципи не допускат национална правна норма, която изключва от вредите, за които може да се получи обезщетение, разноските, направени от страна във връзка с разглежданото съдебно решение.

35

На първо място следва да се припомни, че що се отнася до условията за ангажиране на отговорността на държава членка за вредите, причинени на частноправни субекти с допуснати от нея нарушения на правото на Съюза, Съдът многократно е приемал, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия, а именно предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от тези частноправни субекти вреда (в този смисъл вж. по-специално решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 51, от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 51 и от 28 юли 2016 г., Tomášová, C‑168/15, EU:C:2016:602, т. 22).

36

Следва също така да се припомни, че за отговорността на държавата членка за вреди, причинени от съд, който се е произнесъл като последна инстанция, с решение, което нарушава правна норма на Съюза, важат същите условия (вж. в този смисъл решения от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 52 и от 28 юли 2016 г., Tomášová, C‑168/15, EU:C:2016:602, т. 23).

37

Освен това трите условия, припомнени в точка 35 от настоящото решение, са необходими и достатъчни за възникване на право на обезщетение в полза на частноправните субекти, без при това да се изключва възможността за ангажиране на отговорността на държава членка при по-малко ограничителни условия въз основа на националното право (в този смисъл вж. по-специално решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 66 и от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 57).

38

От това следва, че правото на Съюза допуска национална правна норма, която предвижда, че отговорността на държава членка за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, за които отговаря държавата членка, може да бъде ангажирана при условия, които са по-малко ограничителни от изведените в практиката на Съда, припомнена в точка 35 от настоящото решение.

39

На второ място, както следва от практиката на Съда, принципът на силата на пресъдено нещо не е пречка за признаването на принципа на отговорността на държава членка за нарушаващо правна норма на Съюза решение на национален съд, който се е произнесъл като последна инстанция. В действителност частноправните субекти не следва да бъдат лишени — по-специално заради това че извършеното с такъв съдебен акт нарушение на правата, произтичащи от правото на Съюза, вече не може да бъде отстранено по общия ред — от възможността да ангажират отговорността на държавата, за да получат юридическа защита на правата си (вж. в този смисъл решения от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 34 и от 24 октомври 2018 г., XC и др., C‑234/17, EU:C:2018:853, т. 58).

40

На трето място, от постоянната практика на Съда следва, че условията, припомнени в точка 35 от настоящото решение, при които може да се ангажира отговорността на държава членка за вредите, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, за които тя отговаря, трябва по принцип да се прилагат от националните съдилища съобразно насоките, дадени от Съда за тяхното прилагане (вж. в този смисъл решения от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 100 и от 4 октомври 2018 г., Кантарев, C‑571/16, EU:C:2018:807, т. 95).

41

В тази връзка, що се отнася по-специално до второто от тези условия, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда отговорността на държава членка за вредите, причинени от нарушаващо правна норма на Съюза решение на национален съд, който се е произнесъл като последна инстанция, би могла да се ангажира само в изключителния случай, в който националният съд, която се е произнесъл като последна инстанция, е допуснал очевидно нарушение на приложимото право (решения от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 53 и от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo, C‑173/03, EU:C:2006:391, т. 32 и 42).

42

За да се определи дали е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, националният съд, който е сезиран с иск за обезщетение, следва да се отчете всички особености на случая, който е отнесен за разглеждане до него. Сред обстоятелствата, които могат да се вземат предвид в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи, умишленият или неумишлен характер на нарушението или причиняването на вредата, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, обстоятелството, че действия на институция на Съюза може евентуално да са допринесли за приемане или запазване на национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза, както и неизпълнението от съответния национален съд на задължението му за отправяне на преюдициално запитване по член 267, трета алинея ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 56, от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 54 и 55 и от 28 юли 2016 г., Tomášová, C‑168/15, EU:C:2016:602, т. 25).

43

При всички положения нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (решения от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 56, от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 52 и от 28 юли 2016 г., Tomášová, C‑168/15, EU:C:2016:602, т. 26).

44

Що се отнася до спора в главното производство, запитващата юрисдикция е тази, която, като вземе предвид всички особености на разглеждания в главното производство случай, трябва да прецени дали с определението, посочено в точка 22 от настоящото решение, Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща) е извършил достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, като явно не се е съобразил с приложимото право на Съюза, включително с относимата практика на Съда, и по-специално с решение от 18 октомври 2012 г., Édukövízig и Hochtief Construction (C‑218/11, EU:C:2012:643).

45

На четвърто място, когато са изпълнени условията, припомнени в точка 35 от настоящото решение, държавата членка е длъжна да отстрани последиците от причинените вреди по реда на националното право в областта на отговорността, като се има предвид, че установените от националните законодателства условия във връзка с поправянето на вредите не трябва да бъдат по-неблагоприятни от условията при подобни вътрешноправни искове (принцип на равностойност), нито да бъдат уредени по начин, който прави получаването на обезщетение практически невъзможно или прекомерно трудно (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 67, от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 58 и от 28 юли 2016 г., Tomášová, C‑168/15, EU:C:2016:602, т. 38).

46

В това отношение от практиката на Съда следва, че обезщетението за вредите, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, трябва да бъде подходящо за поправяне на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на правата им (вж. в този смисъл решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 82 и от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 92).

47

Национална правна норма, по силата на която в случай на ангажиране на отговорността на държава членка за вреди, причинени от нарушаване на правна норма на Съюза с решение на съд на тази държава, който се е произнесъл като последна инстанция, разноските на една от страните във връзка с това решение по принцип се изключват от вредите, за които е възможно да се получи обезщетение, може да направи прекомерно трудно или дори практически невъзможно получаването на подходящо обезщетение за претърпените от тази страна вреди.

48

Като се има предвид изложеното по-горе, на първия, втория, осмия и десетия въпрос следва да се отговори, че отговорността на държава членка за вреди, причинени от нарушаващо правна норма на Съюза решение на национален съд, който се е произнесъл като последна инстанция, се ангажира при условията, посочени от Съда по-специално в точка 51 от решение от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), без това да изключва възможността отговорността на тази държава да бъде ангажирана въз основа на националното право при по-малко ограничителни условия. Тази отговорност не се изключва от обстоятелството, че решението на националния съд е придобило сила на пресъдено нещо. При ангажирането на тази отговорност задача на националния съд, сезиран с иска за обезщетение, е да прецени, като вземе предвид всички особености на разглеждания случай, дали националният съд, който се е произнесъл като последна инстанция, е допуснал достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, като явно не се е съобразил с приложимото право на Съюза, включително с относимата практика на Съда. Правото на Съюза обаче не допуска национална правна норма, която в такъв случай по принцип изключва от вредите, за които може да се получи обезщетение, направените от страна разноски във връзка с решението на националния съд, от което са произтекли вредите.

49

Като се има предвид контекстът на главното производство, припомнен в точки 26 и 27 от настоящото решение, третият, четвъртият, петият и шестият въпрос следва да се схващат в смисъл, че запитващата юрисдикция по същество иска Съдът да установи дали правото на Съюза — и по-специално Директива 89/665 и Директива 92/13, както и принципите на равностойност и ефективност — трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която не разрешава да се отмени ползващо се със сила на пресъдено нещо решение на съд на посочената държава членка, който се е произнесъл по жалба срещу акт на възлагащ орган, без да обсъди въпрос, който е трябвало да бъде разгледан съгласно постановено преди това решение на Съда по преюдициално запитване, отправено в производството по жалбата.

50

В това отношение следва да се припомни, че член 1, параграф 1 от Директива 89/665 и член 1, параграф 1 от Директива 92/13 налагат на държавите членки задължението да приемат необходимите мерки, за да гарантират, че решенията, взети от възлагащите органи в областта на обществените поръчки, попадащи в приложното поле на тези директиви, могат да бъдат ефективно и особено възможно най-бързо преразглеждани, с мотива че тези решения са нарушили правото на Съюза в областта на обществените поръчки или националните норми, транспониращи това право (решение от 15 септември 2016 г., Star Storage и др., C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 39).

51

Така тези разпоредби, които са предназначени да защитят икономическите оператори от произвола на възлагащия орган, целят да се осигури наличието на ефективни процедури за преразглеждане във всички държави членки, за да се гарантира ефективното прилагане на правилата на Съюза в областта на възлагането на обществени поръчки, по-специално на етап, на който нарушенията все още могат да бъдат отстранени (решение от 15 септември 2016 г., Star Storage и др., C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 41 и цитираната съдебна практика).

52

Нито Директива 89/665, нито Директива 92/13 съдържат разпоредби, уреждащи конкретно условията, при които тези процесуални средства за защита могат да бъдат упражнени. Тези директиви съдържат само разпоредби, установяващи минималните условия, на които трябва да отговарят процедурите за преразглеждане, въведени в националните правни системи, за да се гарантира спазването на предписанията на правото на Съюза в областта на обществените поръчки (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Star Storage и др., C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 42).

53

В случая от сведенията, предоставени от запитващата юрисдикция, следва, че в унгарското процесуално право отмяната на влязло в сила съдебно решение по член 260 от Гражданскопроцесуалния кодекс е извънреден способ, позволяващ, когато са изпълнени установените в тази разпоредба условия, да се оспори силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение.

54

Следва обаче да се припомни важността на принципа на силата на пресъдено нещо както в правния ред на Съюза, така и в националните правни системи. Действително с цел да се гарантира както стабилността на правото и на правоотношенията, така и доброто правораздаване, е важно съдебните решения, които са влезли в сила след изчерпване на възможностите или изтичане на сроковете за обжалване, да не могат повече да бъдат оспорвани (решения от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti, C‑213/13, EU:C:2014:2067, т. 58 и от 6 октомври 2015 г., Târșia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 28).

55

Следователно правото на Съюза не задължава националния съд да не приложи вътрешноправните процесуални норми, съгласно които даден съдебен акт се ползва със сила на пресъдено нещо, дори ако това би позволило да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, което не съответства на това право (решения от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti, C‑213/13, EU:C:2014:2067, т. 59 и от 6 октомври 2015 г., Târșia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 29).

56

Всъщност е постановено, че в правото на Съюза няма изискване, съгласно което съдебният орган по принцип да е длъжен да отмени своето ползващо се със сила на пресъдено нещо решение, за да вземе предвид направено от Съда тълкуване на релевантна разпоредба от това право (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti, C‑213/13, EU:C:2014:2067, т. 60 и от 6 октомври 2015 г., Târșia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 38)

57

Посоченото от запитващата юрисдикция решение от 13 януари 2004 г., Kühne & Heitz (C‑453/00, EU:C:2004:17), не може да обори тази констатация.

58

Всъщност от това решение следва, че принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, задължава административния орган, който е сезиран с искане в този смисъл, да преразгледа влязло в сила административно решение, за да отчете междувременно възприето от Съда релевантно тълкуване, когато съгласно националното право този орган е оправомощен да преразгледа това решение (решение от 13 януари 2004 г., Kühne & Heitz, C‑453/00, EU:C:2004:17, т. 28).

59

Безспорно е обаче, че това съображение се отнася единствено до евентуалното преразглеждане на влязло в сила решение на административен орган, а не, както в случая, на съд.

60

В това отношение от практиката на Съда следва, че ако приложимите вътрешноправни процесуални норми предвиждат възможността при определени условия националният съд да отмени ползващо се със сила на пресъдено нещо съдебно решение, за да приведе положението, произтичащо от това решение, в съответствие с националното право, тази възможност трябва, съгласно принципите на равностойност и ефективност, да надделее, ако тези условия са налице, така че да бъде възстановено съответствието на това положение с правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti, C‑213/13, EU:C:2014:2067, т. 62).

61

В случая от сведенията, предоставени от запитващата юрисдикция, следва, че съгласно член 260 от Гражданскопроцесуалния кодекс отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се иска, когато дадена страна може по-специално да се позове на влязло в сила съдебно решение, което не е било взето предвид в производството, приключило с постановяването на съдебното решение, чиято отмяна се иска, и само ако тази страна не по своя вина не е могла да се позове на това решение в посоченото производство.

62

Освен това от формулировката на шестия въпрос следва, че унгарското право разрешава отмяната на ползващо се със сила на пресъдено нещо решение, за да се възстанови конституционосъобразността на дадено положение вследствие на ново решение на Alkotmánybíróság (Конституционен съд).

63

При това положение задача на запитващата юрисдикция е да провери дали унгарските процесуални норми предвиждат възможност за отмяна на ползващо се със сила на пресъдено нещо съдебно решение, за да се приведе положението, произтичащо от това решение, в съответствие с предходно влязло в сила съдебно решение, което вече е било известно на съда, постановил решението, чиято отмяна се иска, и на страните по делото, по което е постановено последното. Ако това е така, съгласно практиката на Съда, цитирана в точка 60 от настоящото решение, в съответствие с принципите на равностойност и ефективност тази възможност би следвало при същите условия да надделее, за да се приведе положението в съответствие с предходно решение на Съда.

64

С това уточнение при всяко положение трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика частноправните субекти не следва да бъдат лишени — по-специално заради това че извършеното с влязъл в сила съдебен акт нарушение на правата, произтичащи от правото на Съюза, вече не може да бъде отстранено по общия ред — от възможността да ангажират отговорността на държавата, за да получат юридическа защита на правата си (решения от 6 октомври 2015 г., Târşia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 40 и от 24 октомври 2018 г., XC и др., C‑234/17, EU:C:2018:853, т. 58).

65

Като се имат предвид изложените по-горе съображения, на третия, четвъртия, петия и шестия въпрос следва да се отговори, че правото на Съюза — и по-специално Директива 89/665 и Директива 92/13, както и принципите на равностойност и ефективност — трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която не разрешава да се отмени ползващо се със сила на пресъдено нещо решение на съд на посочената държава членка, който се е произнесъл по жалба срещу акт на възлагащ орган, без да обсъди въпрос, който е трябвало да бъде разгледан съгласно постановено преди това решение на Съда по преюдициално запитване, отправено в производството по жалбата. Ако обаче вътрешноправните процесуални норми предвиждат възможност националният съд да отмени ползващо се със сила на пресъдено нещо съдебно решение, за да приведе положението, произтичащо от това решение, в съответствие с предходно влязло в сила национално съдебно решение, което вече е било известно на съда, постановил решението, чиято отмяна се иска, и на страните по делото, по което е постановено последното, в съответствие с принципите на равностойност и ефективност тази възможност трябва при същите условия да надделее, за да се приведе положението в съответствие с правото на Съюза, съгласно тълкуването му в предходно решение на Съда.

66

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: