I. Искането за становище

II. Правна уредба

А. Чикагската конвенция

Б. Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие

В. Протокол (№ 22) относно позицията на Дания

Г. Директива 95/46/ЕО

Д. Директива 2004/82/ЕО

III. Обстоятелства, предхождащи предвиденото споразумение

IV. Проекторешение на Съвета за сключване на предвиденото споразумение

V. Предвиденото споразумение

VI. Съображения на Парламента, изложени в искането му за становище

А. По подходящото правно основание на решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение

Б. По съвместимостта на предвиденото споразумение с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и на Хартата на основните права на Европейския съюз

VII. Обобщение на становищата, представени в Съда

А. По допустимостта на искането за становище

Б. По подходящото правно основание на решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение

В. По съвместимостта на предвиденото споразумение с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и на Хартата

VIII. Становище на Съда

А. По допустимостта на искането за становище

Б. По подходящото правно основание на решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение

1. Относно целта и съдържанието на предвиденото споразумение

2. Относно подходящото правно основание с оглед на Договора за функционирането на ЕС

3. Относно съвместимостта на процедурите, предвидени в член 16, параграф 2 и в член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС

В. По съвместимостта на предвиденото споразумение с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и на Хартата

1. Относно засегнатите основни права и намесата в тях

2. Относно оправдаването на намесите, произтичащи от предвиденото споразумение

а) Относно основанието за обработване на PNR данните, предмет на предвиденото споразумение

б) Относно целта от общ интерес и зачитането на същинското съдържание на разглежданите основни права

в) Относно годността на третирането на PNR данните, предмет на предвиденото споразумение, с оглед на целта да се гарантира обществената сигурност

г) Относно необходимостта от намесите, съдържащи се в предвиденото споразумение

1) Относно PNR данните, предмет на предвиденото споразумение

i) Относно достатъчната точност на предвиденото споразумение по отношение на подлежащите на предаване PNR данни

ii) Относно чувствителните данни

2) Относно автоматизираната обработка на PNR данни

3) Относно целите на различните видове обработване на PNR данни

i) Предотвратяване, разкриване и наказателно преследване на терористични или тежки транснационални престъпления

ii) Други цели

4) Относно канадските органи, предмет на предвиденото споразумение

5) Относно съответните пътници във въздушния транспорт

6) Относно запазването и използването на PNR данните

i) По запазването и използването на PNR данни преди пристигането на пътниците във въздушния транспорт, по време на престоя им в Канада и при заминаването им

ii) Относно запазването и използването на PNR данните след заминаване на пътниците във въздушния транспорт от Канада

7) Относно разкриването на PNR данните

i) Разкриване на PNR данните на публични органи

ii) Разкриване на PNR данните на частни лица

3. Относно личните права на пътниците във въздушния транспорт

а) Относно правото на информация, достъп и поправяне

б) Относно правото на защита

4. Относно надзора на мерките за защита на PNR данните

IX. Отговор на искането за становище

–

за Европейския парламент, от F. Drexler, A. Caiola и D. Moore, в качеството на представители,

–

за българското правителство, от M. Георгиева и E. Петранова, в качеството на представители,

–

за естонското правителство, от K. Kraavi-Käerdi, в качеството на представител,

–

за Ирландия, от E. Creedon, G. Hodge и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от D. Fennelly, BL, и C. Doyle, BL,

–

за испанското правителство, от A. Rubio González и M. Sampol Pucurull, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от G. de Bergues, D. Colas и F.‑X. Bréchot, в качеството на представители,

–

за правителството на Обединеното кралство, от C. Brodie и D. Robertson, в качеството на представители, подпомагани от D. Beard, QC, и S. Ford, barrister,

–

за Съвета на Европейския съюз, от M.‑M. Joséphidès, S. Boelaert и E. Sitbon, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от P. Van Nuffel, D. Nardi, D. Maidani и P. Costa de Oliveira, в качеството на представители,

–

за Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), от A. Buchta, G. Zanfir и R. Robert, в качеството на представители,

1

Искането от Европейския парламент за становище на Съда гласи:

„Съвместимо ли е предвиденото споразумение [между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците] с разпоредбите на Договорите (член 16 от ДФЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз (членове 7, 8 и 52, параграф 1) по отношение на правото на физическите лица на защита на личните данни?

Съставляват ли член 82, параграф 1, втора алинея, буква г) и член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС подходящо правно основание на акта на Съвета [на Европейския съюз] относно сключването на предвиденото споразумение или правно основание за посочения акт следва да бъде член 16 ДФЕС?“.

2

Наред с други документи Парламентът предава на Съда като приложения към искането за становище:

3

Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г. (Recueil des traités des Nations unies, volume 15, no 102, наричана по-нататък „Чикагската конвенция“), е ратифицирана от Канада и всички държави — членки на Европейския съюз, но последният не е страна по нея.

4

Член 13 от тази конвенция гласи:

„Законите и разпоредбите на договарящата държава относно допускането до или заминаването от нейна територия на пътници, екипажи или товари на въздухоплавателни средства, като например разпоредби, свързани с влизането, освобождаването, имиграцията, паспортите, митата и карантината, се спазват от или от името на такива пътници, екипажи или стоки при влизането във или заминаването от или по време на престоя на територията на тази държава“.

5

С Чикагската конвенция се създава Международна организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), която съгласно член 44 от същата конвенция има за цел по-специално да развива принципите и техниката на международното въздухоплаване.

6

Член 1 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ОВ C 83, 2010 г., стр. 295, наричан по-нататък „Протокол № 21“) гласи:

„При спазване на разпоредбите на член 3, Обединеното кралство и Ирландия не участват в приемането от Съвета на мерките, предложени въз основа на дял V, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз. За решения на Съвета, които трябва да бъдат приети единодушно, се изисква единодушие на членовете на Съвета, с изключение на представителите на правителствата на Обединеното кралство и Ирландия.

[…]“.

7

Текстът на член 3, параграф 1 от посочения протокол е следният:

„Обединеното кралство или Ирландия могат да уведомят писмено Председателя на Съвета, в срок до три месеца, считано от внасянето в Съвета на предложение или инициатива в приложение на дял V, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз, че желаят да вземат участие в приемането и прилагането на предложената мярка, след което тази държава получава това право“.

8

Алинеи от трета до пета от преамбюла на Протокол (№ 22) относно позицията на Дания (ОВ C 83, 2010 г., стр. 299, наричан по-нататък „Протокол № 22“) предвиждат, че високодоговарящите страни:

„[осъзнават] факта, че запазването в рамките на Договорите на правен режим, който датира от решението от Единбург, значително ще ограничи участието на Дания във важни области на сътрудничество в Съюза и че би било в интерес на Съюза да се гарантира целостта на достиженията на правото в областта на свободата, сигурността и правосъдието,

[желаят] да създадат във връзка с това правна рамка, която ще предостави на Дания възможността да участва в приемането на предлагани въз основа на дял V, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз мерки, и […] приветстват намерението на Дания да се позове на тази възможност, когато това стане възможно в съответствие с нейните конституционни изисквания;

[отбелязват], че Дания няма да препятства останалите държави членки да продължат да развиват сътрудничеството помежду си що се отнася до мерки, с които тя не е обвързана“.

9

Член 1 от този протокол гласи:

„Дания не участва в приемането от Съвета на мерките, предложени въз основа на дял V, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз. За решения на Съвета, които трябва да бъдат приети единодушно, се изисква единодушие на членовете на Съвета, с изключение на представителя на правителството на Дания.

За целите на настоящия член квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 238, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.

10

Текстът на член 2 от посочения протокол е следният:

„Никоя от разпоредбите на дял V, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз, никоя мярка, приета съгласно посочения дял, никоя разпоредба от което и да е международно споразумение, сключено от Съюза по силата на посочения дял и никое решение на Съда на Европейския съюз за тълкуване на която и да е такава разпоредба или мярка, или на която и да е изменена или подлежащата на изменение мярка съгласно посочения дял, не обвързва или не се прилага към Дания. Никоя такава разпоредба, мярка или решение не засягат по какъвто и да е начин компетентността, правата и задълженията на Дания. Никоя такава разпоредба, мярка или решение не засягат по какъвто и да е начин достиженията на правото на Общността или на Съюза, нито съставляват част от правото на Съюза поради факта, че се прилагат към Дания. По-специално актове на Съюза в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон, които са изменени, продължават да обвързват Дания и да се прилагат към нея без изменение“.

11

Член 2а от същия протокол предвижда:

„Член 2 от настоящия протокол се прилага също и по отношение на онези от определените въз основа на член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз правила, които засягат обработката на личните данни от държавите членки при изпълнението на дейности, които попадат в обхвата на глави 4 или 5, дял V, трета част от посочения договор“.

12

Член 25 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) гласи следното:

„1.   Държавите членки предвиждат, че предаването на лични данни, които са подложени на обработка или са предназначени за обработка след предаването им на трета страна, може да се извършва, само ако без да се засяга спазването на националните разпоредби, приети в съответствие с другите разпоредби на настоящата директива, въпросната трета страна гарантира достатъчна степен на защита.

2.   Достатъчният характер на степента на защита, предоставяна от трета страна, се преценява в светлината на всички обстоятелства, свързани с операцията по предаването на данни или набор от операции по предаване на данни; специално внимание се обръща на характера на данните, целта и продължителността на предлаганата операция или операции по обработката им, на страната по произхода и страната по крайното местоназначение, на законовите правила, както общи, така и секторни, които са в сила във въпросната трета страна, както и на професионалните правила и мерките за сигурност, които се спазват в тази страна.

[…]

6.   Комисията може да констатира, в съответствие с процедурата, посочена в член 31, параграф 2, че трета страна гарантира достатъчна степен на защита по смисъла на параграф 2 на настоящия член, по силата на вътрешното си законодателство или на международните споразумения, сключени от нея, и по-конкретно след приключване на преговорите, упоменати в параграф 5, за защитата на личния живот и на основните свободи и права на лицата.

[…]“.

13

Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/82/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците (ОВ L 261, 2004 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 40) гласи:

„1.   Държавите членки ще предприемат необходимото, за да задължат превозвачите да предават при поискване на органите, извършващи контрола на лицата по външните граници, преди края на регистрацията данните за пътниците, които предстои да превозят към граничния пункт, през който тези лица ще влязат на територията на дадена държава членка.

2.   Тези сведения съдържат:

14

На 18 юли 2005 г. Съветът приема Решение 2006/230/ЕО относно сключването на Споразумението между Европейската общност и правителството на Канада относно обработката на предварителна информация за пътниците и записи на данни с имената на пътниците (ОВ L 82, 2006 г., стр. 14), с което одобрява посоченото споразумение (наричано по-нататък „споразумението от 2006 г.“). В съответствие с преамбюла на това споразумение то е сключено с оглед на „изискването на правителството на Канада въздушните превозвачи, превозващи пътници за Канада, да предоставят предварителна информация за пътниците и данни за имената им (наричани по-долу „данни АРI/PNR“) на компетентните канадски органи до степента, до която тези данни се събират и съдържат в автоматизираната резервационна система и системите за контрол на излитането (DCS)“.

15

Съгласно член 1, параграф 1 от споразумението от 2006 г. то има за цел „да се осигури, че данните АРI/PNR на лицата по избрани маршрути се предоставят при пълно зачитане на основните права и свободи, особено правото на неприкосновеност на личния живот“. В съответствие с член 3, параграф 1 от това споразумение „[с]траните се споразумяват, че данните АРI/PNR на лицата по избрани маршрути ще бъдат обработвани, както е посочено в ангажиментите, поети от компетентния орган, получил данните“. В съответствие с приложение I към това споразумение компетентният орган в Канада е Канадската агенция за гранично обслужване (CBSA).

16

Съгласно тези задължения на 6 септември 2005 г. Комисията на Европейските общности приема Решение 2006/253/ЕО относно адекватната защита на личните данни, съдържащи се в досиетата на пътници на самолети и трансферирани на Агенцията на канадските гранични служби (ОВ L 91, 2006 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 15, стр. 175). Член 1 от това решение предвижда, че „[з]а целите на член 25, параграф 2 от Директива [95/46] се счита, че [CBSA] осигурява адекватно ниво на защита за PNR данните, трансферирани от Общността относно полетите до Канада в съответствие със [задълженията на CBSA в нейната PNR програма], установени в приложението“ към това решение. Съгласно член 7 от него същото решение предвижда, че „спира да действа три години и шест месеца след датата на нотифицирането му, освен ако действието му не бъде удължено в съответствие с процедурата, определена в член 31, параграф 2 от Директива [95/46]“. Подобно продължаване не е направено.

17

Тъй като в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 от споразумението от 2006 г. срокът му на действие е обвързан с този на Решение 2006/253, действието на споразумението изтича през септември 2009 г.

18

На 5 май 2010 г. Европейският парламент приема резолюция относно започване на преговори за споразумения със Съединените щати, Австралия и Канада относно резервационните данни на пътниците (PNR) (ОВ C 81 E, 2011 г., стр. 70). В точка 7 от тази резолюция Парламентът призовава „за съгласуван подход по отношение на използването на PNR данни за целите на правоприлагането и сигурността, като бъдат установени единни принципи, които да служат като основа за споразумения с трети държави“, и приканва „Комисията да представи […] предложение за такъв единен модел и проект за мандат за преговори с трети държави“, като едновременно с това в точка 9 от тази резолюция посочва минималните изисквания, които следва да бъдат изпълнени по отношение използването на данните на пътниците във въздушния транспорт в трети страни.

19

На 2 декември 2010 г. Съветът приема решение, заедно с указания за водене на преговори, с което упълномощава Комисията да започне преговори от името на Съюза за сключване на споразумение за предаване и използване на резервационни данни на пътниците (наричани по-нататък „PNR данни“) с цел предотвратяване и борба с тероризма и други тежки международни престъпления.

20

В резултат от преговорите с Канада предвиденото споразумение е парафирано на 6 май 2013 г. На 18 юли 2013 г. Комисията приема Предложение за решение на Съвета за сключване на Споразумението между Канада и Европейския съюз относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците (PNR данни) (COM(2013) 528 окончателен, наричано по-нататък „проекторешение на Съвета за сключване на предвиденото споразумение“), както и Предложение за решение на Съвета за подписване на Споразумението между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците (PNR данни) (COM(2013) 529 окончателен).

21

Обяснителният меморандум на проекторешението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение съдържа следните пасажи:

„Канадското законодателство дава право на [CBSA] да изисква от всеки въздушен превозвач, осъществяващ пътнически полети до и от Канада, да ѝ предоставя електронен достъп до [PNR данните], преди пътникът да пристигне или да напусне Канада. Такива искания на канадските органи се основават на член 107, параграф 1 от Закона за митниците, Наредбите за информацията за пътниците (в частта за митниците), на член 148, параграф 1, буква г) от Закона за имиграцията и защитата на бежанците и Наредба 269 от Наредбите за имиграцията и защитата на бежанците.

Това законодателство цели получаването на PNR данни по електронен път преди пристигането на полета, с което значително се увеличава способността на [CBSA] да извършва ефикасна и ефективна предварителна оценка на риска от пътниците и да улеснява пътуванията с добри намерения, като по този начин повишава сигурността на Канада. В сътрудничеството си с Канада в борбата срещу тероризма и други тежки транснационални престъпления Европейският съюз разглежда предаването на PNR данни на Канада като средство за насърчаване на международното полицейско и съдебно сътрудничество. Това ще бъде постигнато посредством споделянето на аналитична информация, съдържаща PNR данни, получени от Канада, с компетентните полицейски и съдебни органи на държавите членки, както и с Европол и Евроюст в рамките на съответната им компетентност.

[…]

Въздушните превозвачи са задължени да предоставят достъп на [CBSA] до определени PNR данни, доколкото те се събират и съдържат в автоматизираните системи на въздушните превозвачи за резервации и контрол при заминаване.

Правото на ЕС за защита на данните не позволява на европейските и другите превозвачи, осъществяващи полети от [Съюза], да предават PNR данните на своите пътници на трети държави, които не осигуряват достатъчна степен на защита на личните данни, без да са въведени подходящи защитни мерки. Необходимо е решение, което да предостави правно основание за предаването на PNR данни от ЕС на Канада като признание на необходимостта и важността на използването на PNR данни в борбата срещу тероризма и други тежки транснационални престъпления, като в същото време се избягва правната несигурност за въздушните превозвачи. В допълнение това решение следва да се прилага еднакво в целия Европейски съюз с цел да се осигури правна сигурност за въздушните превозвачи и спазване на правата на физическите лица за защита на личните данни, както и на тяхната физическа сигурност.

[…]“.

22

На 30 септември 2013 г. Европейският надзорен орган по защита на данните (наричан по-нататък „ЕНОЗД“) дава становище по тези проекторешения. Пълният текст на това становище, чието резюме е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 51, 2014 г., стр. 12), може да бъде намерен на интернет сайта на ЕНОЗД.

23

На 5 декември 2013 г. Съветът приема решение за подписване на Споразумението между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците. На същата дата посочената институция решава да поиска одобрение от Парламента относно проекторешението си за сключване на предвиденото споразумение.

24

Предвиденото споразумение е подписано на 25 юни 2014 г.

25

С писмо от 7 юли 2014 г. Съветът иска одобрението на Парламента относно проекторешението за сключване на предвиденото споразумение.

26

На 25 ноември 2014 г. Парламентът приема резолюция относно искане за становище от Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на Споразумението между Европейския съюз и Канада относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците (ОВ C 289, 2016 г., стр. 2).

27

Проекторешението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение посочва член 82, параграф 1, втора алинея, буква г) и член 87, параграф 2, буква а) във връзка с член 218, параграф 6, буква а) ДФЕС като правни основания на решението.

28

Съображения 5 и 6 от това проекторешение гласят следното:

29

Член 1 от посоченото проекторешение гласи:

„Споразумението между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците се одобрява от името на Европейския съюз.

Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение“.

30

Предвиденото споразумение е със следния текст:

„Канада,

и

Европейският съюз,

„страните“

Като се стремят да предотвратяват, да се борят, да възпират и да елиминират тероризма и престъпленията, свързани с терористична дейност, както и другите тежки транснационални престъпления, като средство за защита на своите демократични общества и общите ценности за утвърждаване на сигурността и правовата държава;

Като признават важността на предотвратяването, борбата, възпирането и елиминирането на тероризма и престъпленията, свързани с терористична дейност, както и другите тежки транснационални престъпления, като същевременно се спазват основните права и свободи, особено правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

Като се стремят да засилят и насърчат сътрудничеството между страните в духа на партньорството между Канада и Европейския съюз;

Като признават, че споделянето на информация е ключов елемент на борбата срещу тероризма и свързаните с него престъпления, както и другите тежки транснационални престъпления и че в този контекст използването на резервационни данни на пътниците (PNR данни) е изключително важен инструмент за осъществяване на тези цели;

Като признават, че за опазването на обществената сигурност и за целите на правоприлагането следва да се определят правила, които да уреждат предаването на PNR данни от въздушните превозвачи на Канада;

Като признават, че страните споделят общи ценности по отношение на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, отразени в съответното им законодателство;

Като имат предвид ангажиментите на Европейския съюз съгласно член 6 от Договора за Европейския съюз относно зачитането на основните права, правото на неприкосновеност на личния живот по отношение на обработката на лични данни, както е предвидено в член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз, принципите на пропорционалност и необходимост по отношение на правото на личен и семеен живот, зачитането на личния живот и защитата на личните данни съгласно членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Конвенция № 108 на Съвета на Европа[, подписана в Страсбург на 28 януари 1981 г.,] за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и допълнителния Протокол 181 към нея[, подписан в Страсбург на 8 ноември 2001 г.];

Като вземат предвид съответните разпоредби от Канадската харта на правата и свободите и канадското законодателство относно неприкосновеността на личния живот;

Като отбелязват ангажимента на Европейския съюз да гарантира, че въздушните превозвачи не са възпрепятствани да се съобразяват с канадското законодателство по отношение на предаването на произхождащи от ЕС PNR данни на Канада съгласно настоящото Споразумение;

Като отчитат успешния съвместен преглед през 2008 г. на Споразумението между страните за предаване на PNR данни от 2006 г.;

Като признават, че настоящото Споразумение няма за цел да се прилага спрямо предварителна информация за пътниците, която се събира и предава от въздушните превозвачи на Канада за целите на граничния контрол;

Като признават също, че настоящото Споразумение не препятства Канада да продължи да обработва информация от въздушните превозвачи при изключителни обстоятелства, когато е необходимо, с цел да се ограничи всяка възможна сериозна и непосредствена заплаха за въздушния транспорт или националната сигурност при спазване на строгите ограничения, установени в канадското право, и при всички случаи — без да се надхвърлят ограниченията, предвидени в настоящото Споразумение;

Като отбелязват интереса на страните, както и на държавите — членки на Европейския съюз, от обмен на информация относно метода на предаване на PNR данни, както и разкриването на PNR данни извън Канада, както е предвидено в съответните членове от настоящото Споразумение, и като отбелязват освен това интереса на Европейския съюз този въпрос да бъде разгледан в контекста на механизма за консултации и преглед, създаден с настоящото Споразумение;

Като отбелязват, че страните могат да проучат необходимостта и осъществимостта на подобно споразумение за обработката на PNR данни в морския транспорт;

Като отбелязват ангажимента на Канада, че канадският компетентен орган обработва PNR данни за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и преследването на терористични престъпления и тежки транснационални престъпления в строго съответствие с гаранциите за правото на личен живот и защитата на личните данни, както са определени в настоящото Споразумение;

Като подчертават важността от споделяне на PNR данни и на уместна и подходяща аналитична информация, съдържаща PNR данни, получени по силата на настоящото Споразумение от страна на Канада, с компетентните полицейски и съдебни органи на държавите — членки на Европейския съюз, Европол и Евроюст като средство за насърчаване на международното полицейско и съдебно сътрудничество;

Като потвърждават, че настоящото Споразумение не представлява прецедент за бъдещи договорености между Канада и Европейския съюз, нито между една от страните и всяка друга страна, по отношение на обработката и предаването на PNR данни или по отношение на защитата на данните;

Като вземат предвид взаимния ангажимент на страните за прилагането и по-нататъшното развитие на международните стандарти за обработката на PNR данни;

се споразумяха за следното:

Общи разпоредби

Член 1

Цел на споразумението

В настоящото Споразумение страните определят условията за предаването и използването на [PNR данни] с цел гарантиране на сигурността и безопасността на обществеността и определят начина за защита на данните.

Член 2

Определения

За целите на настоящото Споразумение:

Член 3

Използване на PNR данни

1.   Канада гарантира, че канадският компетентен орган обработва PNR данните, получени съгласно настоящото Споразумение, само за целите на предотвратяване, разкриване, разследване или преследване на терористични престъпления или тежки транснационални престъпления.

2.   За целите на настоящото Споразумение „терористичните престъпления“ включват:

3.   Тежко транснационално престъпление означава всяко престъпление, наказуемо в Канада с лишаване от свобода за [минимален] срок от най-малко четири години или по-тежко наказание и както е определено в канадското право, ако престъплението е с транснационален характер.

За целите на настоящото Споразумение за дадено престъпление се счита, че е с транснационален характер, ако е извършено:

4.   В изключителни случаи PNR данни могат да бъдат обработвани от канадския компетентен орган, когато това е необходимо за защитата на жизнените интереси на което и да е физическо лице като:

5.   Канада може да обработва PNR данни и в отделни конкретни случаи, за да:

Член 4

Гарантиране предоставянето на PNR данни

1.   Европейският съюз гарантира, че въздушните превозвачи не са възпрепятствани да предават PNR данни на канадския компетентен орган съгласно настоящото Споразумение.

2.   Канада не изисква от въздушните превозвачи да предоставят елементи от PNR данни, които още не са събрани или не са държани от въздушния превозвач с цел резервиране.

3.   Канада заличава при получаването им всички данни, които са ѝ предадени от въздушен превозвач в съответствие с това Споразумение, ако този елемент от данните не е посочен в Приложението.

4.   Страните гарантират, че въздушните превозвачи могат да предават PNR данни на канадския компетентен орган чрез упълномощени представители, които действат от името и под отговорността на въздушния превозвач за целите и при условията, предвидени в настоящото Споразумение.

Член 5

Адекватност

При условие, че се спазва настоящото Споразумение, се счита, че канадският компетентен орган осигурява адекватно равнище на защита, по смисъла на съответните правни норми на Европейския съюз за защита на данните, при обработката и използването на PNR данни. За въздушен превозвач, който предоставя PNR данни на Канада съгласно настоящото Споразумение, се счита, че действа в съответствие с правните изисквания на Европейския съюз за предаване на PNR данни от Европейския съюз на Канада.

Член 6

Полицейско и съдебно сътрудничество.

1.   Канада споделя с Европол или Евроюст, в рамките на съответните им правомощия, или с полицейските или съдебните органи на дадена държава — членка на Европейския съюз, веднага щом стане практически възможно, уместна и подходяща аналитична информация, съдържаща PNR данни, получени по силата на настоящото Споразумение. Канада гарантира, че тази информация е предоставена в съответствие със споразуменията и договореностите в областта на правоприлагането или обмена на информация между Канада и Европол, Евроюст или съответната държава членка.

2.   Канада споделя, по искане на Европол, Евроюст, в обхвата на съответните им правомощия, или на полицейски или съдебни органи на дадена държава — членка на Европейския съюз, PNR данни или аналитична информация, съдържаща PNR данни, получени по силата на настоящото Споразумение, в конкретни случаи за предотвратяване, разкриване, разследване или преследване в рамките на Европейския съюз на терористично престъпление или тежко транснационално престъпление. Канада предоставя тази информация в съответствие със споразуменията и договореностите в областта на правоприлагането, съдебното сътрудничество или обмена на информация между Канада и Европол, Евроюст или съответната държава членка.

Защитни мерки, приложими към обработката на PNR данни

Член 7

Недискриминация

Канада гарантира, че защитните мерки, приложими към обработката на PNR данни, се прилагат за всички пътници при равни условия без незаконна дискриминация.

Член 8

Използване на чувствителни данни

1.   Ако PNR данните, събрани за даден пътник, включват чувствителни данни, Канада гарантира, че канадският компетентен орган маскира чувствителните данни чрез използване на автоматизирани системи. Канада гарантира, че канадският компетентен орган не обработва допълнително такива данни, освен в съответствие с параграфи 3, 4 и 5.

2.   Канада предоставя на Европейската комисия списък с кодове и термини за идентифициране на чувствителните данни, които Канада трябва да маскира. Канада предоставя този списък в рамките на 90 дни от влизането в сила на настоящото Споразумение.

3.   Канада може да обработва чувствителни данни в отделни конкретни случаи, при изключителни обстоятелства, когато такава обработка е абсолютно необходима, тъй като животът на дадено лице е застрашен или съществува риск от сериозно нараняване.

4.   Канада гарантира, че чувствителните данни се обработват в съответствие с параграф 3 само при строги процедурни мерки, включително следните:

5.   Канада заличава чувствителни данни не по-късно от 15 дни от датата, на която Канада ги е получила освен ако Канада не ги запазва в съответствие с член 16, параграф 5.

6.   Ако, в съответствие с параграфи 3, 4 и 5, канадският компетентен орган обработва чувствителни данни относно лице, което е гражданин на държава — членка на Европейския съюз, Канада гарантира, че канадският компетентен орган уведомява органите на тази държава членка за обработката при първа подходяща възможност. Канада извършва това уведомяване в съответствие със споразуменията и договореностите в областта на правоприлагането или обмена на информация между Канада и съответната държава членка.

Член 9

Сигурност и цялост на данните

1.   Канада въвежда регулаторни, процедурни или технически мерки, за да защити PNR данните срещу случаен, незаконен или неразрешен достъп, обработка или загуба.

2.   Канада гарантира проверка на съответствието и защитата, сигурността, поверителността и целостта на данните. Канада:

3.   Ако е осъществен достъп или разкриване на PNR данните на дадено лице без разрешение, Канада предприема мерки, за да уведоми това лице, да намали риска от вреди и да предприеме коригиращи действия.

4.   Канада гарантира, че канадският компетентен орган информира своевременно Европейската комисия за всички сериозни случаи на случаен, незаконен или неразрешен достъп, обработка или загуба на PNR данни.

5.   Канада гарантира, че всяко нарушение на сигурността на данните, по-специално водещо до случайно или незаконно унищожение или случайна загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп или каквато и да е незаконна форма на обработка, ще подлежи на ефективни и възпиращи коригиращи мерки, които може да включват санкции.

Член 10

Надзор

1.   Защитните мерки за защита на данните при обработка на PNR данни съгласно настоящото Споразумение ще са предмет на надзор от независим публичен орган или от орган, създаден чрез административни средства, който упражнява функциите си по безпристрастен начин и е с доказана степен на автономност („надзорния орган“). Канада гарантира, че надзорният орган разполага с реални правомощия да разследва спазването на правилата, свързани със събирането, използването, разкриването, съхраняването или унищожаването на PNR данни. Надзорният орган може да провежда прегледи на спазването на правилата и разследвания, може да докладва констатациите и да отправя препоръки към канадския компетентен орган. Канада гарантира, че надзорният орган разполага с правомощието да отнася нарушенията на закона, свързани с настоящото Споразумение, за наказателно преследване или дисциплинарно действие, когато това е целесъобразно.

2.   Канада гарантира, че надзорният орган прави необходимото, така че жалбите, свързани с неспазване на настоящото Споразумение, да се получават, разглеждат, получават отговор и подходяща правна защита.

Член 11

Прозрачност

1.   Канада гарантира, че канадският компетентен орган публикува следното на своя уебсайт:

2.   Страните работят със заинтересованите страни, като например сектора на пътническата авиация, с цел насърчаване на прозрачността, за предпочитане в момента на резервацията, чрез предоставяне на следната информация на пътниците:

Член 12

Достъп за физически лица

1.   Канада гарантира възможност за всяко физическо лице да има достъп до своите PNR данни.

2.   Канада гарантира, че канадският компетентен орган в разумен срок:

3.   Канада може да определи разумни правни изисквания и ограничения за разкриването на информация, включително всякакви ограничения, необходими за предотвратяването, разкриването, разследването или преследването на престъпления, или за защитата на обществената или националната сигурност, при надлежно отчитане на законните интереси на засегнатото физическо лице.

Член 13

Корекция или добавяне на бележки за физически лица

1.   Канада гарантира, че всяко физическо лице може да поиска корекция на своите PNR данни.

2.   Канада гарантира, че канадският компетентен орган разглежда всички писмени искания за корекция и в рамките на разумен срок:

Член 14

Средства за защита по административен и съдебен ред

1.   Канада гарантира, че независим публичен орган или орган, създаден с административни средства, който упражнява функциите си по безпристрастен начин и е с доказана степен на автономност, ще получи, разследва и отговори на жалбите, подадени от дадено физическо лице относно неговото искане за достъп, корекция или добавяне на бележка към неговите PNR данни. Канада гарантира, че съответният орган ще уведоми жалбоподателя за средствата за търсене на защита по съдебен ред, която е предвидена в параграф 2.

2.   Канада гарантира, че всяко физическо лице, което счита, че правата му са нарушени от дадено решение или действие по отношение на неговите PNR данни, може да потърси ефективна защита по съдебен ред в съответствие с канадското право чрез съдебен контрол или чрез друго средство за правна защита, което може да включва обезщетение.

Член 15

Решения, основани на автоматизирана обработка

Канада не взема никакви решения, които оказват значително неблагоприятно въздействие върху пътник, единствено въз основа на автоматизирана обработка на PNR данни.

Член 16

Запазване на PNR данни

1.   Канада не запазва PNR данни в продължение на повече от пет години от датата, на която е получила PNR данните.

2.   Канада ограничава достъпа до малък брой служители, които са изрично упълномощени от Канада.

3.   Канада анонимизира PNR данните чрез маскиране на имената на всички пътници 30 дни след като ги е получила.

Две години след като е получила PNR данните, Канада ги анонимизира допълнително чрез маскиране на следните елементи:

4.   Канада може да отвори маскирани PNR данни само ако въз основа на наличната информация е необходимо провеждането на разследване в рамките на член 3, както следва:

5.   Без да се засяга параграф 1:

6.   Канада унищожава PNR данните в края на срока за запазване на PNR данните.

Член 17

Водене на регистри и документиране на обработката на PNR данни

Канада води регистър и документира всички действия по обработката на PNR данни. Канада използва регистър или документация само с цел:

Член 18

Разкриване на PNR данни в Канада

1.   Канада гарантира, че канадският компетентен орган не разкрива PNR данни на други правителствени органи в Канада, освен ако не са изпълнени следните условия:

2.   Когато се предава аналитична информация, съдържаща PNR данни, получени по силата на настоящото Споразумение, се спазват приложимите за PNR данните защитни мерки в настоящия член.

Член 19

Разкриване на PNR данни извън Канада

1.   Канада гарантира, че канадският компетентен орган не разкрива PNR данни пред правителствените органи на държави, различни от държавите — членки на Европейския съюз, освен ако не са изпълнени следните условия:

2.   Ако, в съответствие с параграф 1, канадският компетентен орган разкрие PNR данните за дадено лице, което е гражданин на държава — членка на Европейския съюз, Канада гарантира, че канадският компетентен орган уведомява органите на тази държава членка за разкриването при първа подходяща възможност. Канада извършва това уведомяване в съответствие със споразуменията и договореностите в областта на правоприлагането или обмена на информация между Канада и тази държава членка.

3.   Когато се предава аналитична информация, съдържаща PNR данни, получени по силата на настоящото Споразумение, се спазват приложимите за PNR данните защитни мерки в настоящия член.

Член 20

Метод на предаване

Страните гарантират, че въздушните превозвачи предават PNR данни на канадския компетентен орган изключително на базата на метода „push“ и в съответствие със следните процедури, които трябва да се спазват от въздушните превозвачи:

Член 21

Честота на предаване

1.   Канада гарантира, че канадският компетентен орган изисква от даден въздушен превозвач да предава PNR данни:

2.   Канада гарантира, че канадският компетентен орган информира въздушните превозвачи за определеното време за предаване.

3.   В конкретни случаи, когато са налице данни, че е необходим допълнителен достъп, за да се отговори на конкретна заплаха, свързана с приложното поле, както е описано в член 3, канадският компетентен орган може да изиска от даден въздушен превозвач да предостави PNR данни преди, между или след планираните трансфери. При упражняването на това дискреционно правомощие Канада действа разумно и пропорционално и използва метода на предаване, описан в член 20.

Изпълнителни и заключителни разпоредби

Член 22

PNR данни, получени преди влизането в сила на настоящото Споразумение

Канада прилага условията на настоящото Споразумение за всички PNR данни, с които разполага към момента на влизане в сила на настоящото Споразумение.

Член 23

Реципрочност

1.   Ако Европейският съюз приеме режим за обработката на PNR данни за Европейския съюз, страните се консултират, за да решат дали настоящото Споразумение следва да бъде изменено, за да гарантира пълна реципрочност.

2.   Съответните органи на Канада и Европейския съюз си сътрудничат за запазване на съгласуваността на своите режими за обработка на PNR данни по начин, който допълнително засилва сигурността на гражданите на Канада, на Европейския съюз и на други държави.

Член 24

Изключване на дерогация

Настоящото Споразумение не може да се тълкува като дерогация от което и да е задължение между Канада и държавите — членки на Европейския съюз, или трети държави за отправяне или отговаряне на искане за помощ в рамките на инструмент за взаимопомощ.

[…]

Член 26

Консултации, преглед и изменение

   […]

2.   Страните извършват съвместен преглед на изпълнението на настоящото Споразумение една година след влизането му в сила, а след това — на редовни интервали от време и освен това при поискване от която и да е от страните и въз основа на съвместно решение.

[…]

Член 28

Срок на действие

1.   При условията на параграф 2 настоящото Споразумение остава в сила за срок от седем години от датата на влизане в сила.

2.   В края на всеки седемгодишен срок настоящото Споразумение автоматично се подновява за допълнителни седем години освен ако една от страните не уведоми другата страна, че не възнамерява да поднови настоящото Споразумение. Страната трябва да уведоми другата страна в писмена форма по дипломатически път най-малко шест месеца преди изтичането на седемгодишния срок.

3.   Канада продължава да прилага условията на настоящото Споразумение за всички PNR данни, получени преди прекратяването на настоящото Споразумение.

[…]

Приложение

Елементи на [PNR данните], посочени в член 2, буква б)

31

Според Парламента, макар в съответствие с член 1 от предвиденото споразумение същото да преследва две цели, а именно, от една страна, гарантиране на сигурността и безопасността на обществеността, и от друга страна, определяне на начина да се защитят PNR данните, все пак основната му цел е защитата на личните данни. Действително, правото на Съюза в областта на защитата на данните от такова естество не допускало предаването на PNR данни на трети държави, които не осигуряват достатъчна степен на защита на личните данни. В този смисъл предвиденото споразумение целяло създаването на един вид „решение относно адекватността“ по смисъла на член 25, параграф 6 от Директива 95/46, с което да се предостави правно основание за законосъобразното предаване на PNR данни от Съюза на Канада. Този подход бил идентичен с възприетия по-рано в споразумението от 2006 г. и Решение 2006/253, прието на основание на член 25, параграф 6 от Директива 95/46.

32

Поради това изборът на член 82, параграф 1, втора алинея, буква г) и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС като правни основания на решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение бил неправилен. Това решение трябвало по-скоро да се основава на член 16 ДФЕС, който се прилага за всички области от правото на Съюза, включително визираните в част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС, посветен на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, което се потвърждавало от Декларацията относно защитата на личните данни в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество, приложена към Заключителния акт на междуправителствената конференция, която приема Договора от Лисабон (ОВ C 83, 2010 г., стр. 345).

33

Според Парламента съдържанието на предвиденото споразумение потвърждава преценката му, че негов основен елемент е защитата на личните данни. Действително, по-голямата част от разпоредбите на предвиденото споразумение, и по-специално ключовите членове в него, а именно член 4, параграф 1 и член 5, които са правното основание за законосъобразното предаване на PNR данни от Съюза на Канада, се отнасяли до защитата на личните данни. Освен това споразумението предвиждало не предаване на PNR данни от европейските органи на канадски органи, а предаването им от частноправни субекти, тоест от авиокомпании, на въпросните органи. Поради това трудно би могъл да се направи извод, че тези разпоредби попадат в същинския обхват на съдебното и полицейско сътрудничество. В допълнение, член 6 от предвиденото споразумение, озаглавен „Полицейско и съдебно сътрудничество“, имал само акцесорен характер по отношение на членове 4 и 5 от него, тъй като не можел да се приложи, без преди това последните членове да са били приложени. Всъщност Канада не можела да разкрива въпросната информация, ако предварително не е получила PNR данни от въздушните превозвачи, които от своя страна можели да предадат PNR данните на Канада само въз основа на „решение относно адекватността“. В допълнение същият член 6 не уреждал обмена на информация между съответните органи, а само препращал към други международни споразумения в тази област.

34

Ако обаче Съдът приемел, че предвиденото споразумение преследва неотделими помежду им цели, решението на Съвета за сключването му можело при това положение да се основава едновременно на член 16, на член 82, параграф 1, втора алинея, буква г) и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС. Що се отнася до евентуалната приложимост на Протоколи № 21 и № 22, Парламентът припомня практиката на Съда, установена с решение от 27 февруари 2014 г., Обединено кралство/Съвет (C‑656/11, EU:C:2014:97, т. 49), съгласно която без значение за законосъобразността на избора на правно основание на даден акт на Съюза са евентуалните последици от него относно прилагането или не на приложените към Договорите протоколи.

35

С оглед на сериозните съмнения, изразени от ЕНОЗД, по-специално в становището му от 30 септември 2013 г., и на съдебната практика, установена с решение от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др. (C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238), Парламентът счита, че не съществува правна сигурност по въпроса дали предвиденото споразумение е съвместимо с член 16 ДФЕС, както и с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

36

Според Парламента предаването на PNR данни от Съюза на Канада за целите на евентуалния достъп до тях на компетентните канадски органи, така както е уреден в предвиденото споразумение, попада в обхвата на членове 7 и 8 от Хартата. Действително, тези данни, взети в тяхната цялост, позволявали да се направят много точни заключения относно личния живот на лицата, чиито PNR данни са обработени, например местата на постоянно или временно пребиваване, пътуванията и упражняваните от тях дейности. Поради това от споразумението произтичали ясно изразени и особено тежки намеси в основните права, гарантирани от членове 7 и 8 от Хартата.

37

Като напомня изискванията, съдържащи се, от една страна, в член 52, параграф 1 от Хартата, и от друга страна, в член 8, параграф 2 от нея, Парламентът счита, че е целесъобразен въпросът дали предвиденото споразумение представлява „закон“ по смисъла на тези разпоредби, както и дали може да послужи като основание за ограничения в упражняването на гарантираните от членове 7 и 8 от Хартата права. При положение че понятието „закон“ съвпада с понятието „законодателен акт“, предвидено в Договора за функционирането на ЕС, международното споразумение не било такъв законодателен акт, така че възниквал въпросът дали не би било по-подходящо приемането на вътрешен акт на основание член 16 ДФЕС, отколкото сключването на международно споразумение по силата на член 218 ДФЕС, каквото е предвиденото споразумение.

38

Що се отнася до принципа на пропорционалност, Парламентът се позовава на практиката на Съда, установена с решение от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др. (C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238, т. 47 и 48), и счита, че в случая правото на преценка на законодателя на Съюза се оказва ограничено, както и че съдебният контрол относно спазването на условията, произтичащи от споменатия принцип, трябва да е стриктен, тъй като по-специално става дума за намеси в основни права.

39

Освен това, както следвало от практиката на Европейския съд по правата на човека, установена с решение на ЕСПЧ от 1 юли 2008 г., Liberty и др. с/у Обединено кралство (CE:ECHR:2008:0701JUD005824300, § 62 и 63), и от практиката на Съда, установена с решение от8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др. (C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238, т. 54, както и цитираната съдебна практика), предвиденото споразумение трябвало да включва ясни и точни правила, които да уреждат обхвата и прилагането на разглежданите мерки и да установяват минимални изисквания, така че лицата, чиито лични данни са били обработвани, да разполагат с достатъчни гаранции, позволяващи ефикасна защита на тези данни срещу рискове от злоупотреби, както и срещу всякакъв незаконен достъп или използване.

40

Парламентът се съмнява, на първо място, общо относно необходимостта по смисъла на член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата, от въвеждането на „PNR система“. Всъщност Съветът и Комисията до момента не доказали въз основа на обективни елементи, че сключването на предвиденото споразумение действително е необходимо.

41

На второ място, Парламентът твърди, че предвиденото споразумение засяга като цяло всички пътници във въздушния транспорт, без да се намират в положение, което може да даде основание за възбуждане на наказателно преследване и без да се изисква връзка между техните PNR данни и наличието на заплаха за обществената сигурност. Към тази пълна липса на ограничения се добавял фактът, че предвидените в това споразумение критерии и условия били неясни и не позволявали обработването на PNR данни от канадските органи да се ограничи до строго необходимото. Следвало също да се отбележи, че предвиденото споразумение не въвежда предварителен контрол за достъпа на канадските органи до тези данни, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура с цел да се ограничи достъпът до данните и тяхното използване само до строго необходимото за постигането на преследваната цел и извършван след мотивирана молба до такава юрисдикция или структура, отправена в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване и наказателно преследване на престъпления.

42

На трето място, що се отнася до периода на запазване на PNR данните с петгодишна продължителност съгласно член 16 от предвиденото споразумение, той се прилагал без никакво разграничение по отношение на всички пътници във въздушния транспорт. Освен това Съветът не представил никаква обосновка, основана на обективни критерии, относно избора на такъв срок. Дори ако се предположело, че предвиденият в споразумението от 2006 г. тригодишен срок е бил приемлив, възниквал въпросът поради каква причина е трябвало той да бъде удължен на 5 години.

43

На четвърто и последно място, Парламентът поддържа, че предвиденото споразумение не гарантира, че мерките, които канадските органи следва да предприемат, ще бъдат адекватни и ще отговарят на съществените изисквания на член 8 от Хартата и на член 16 ДФЕС.

44

В Съда писмени становища във връзка с настоящото искане за становище внасят българското и естонското правителство, Ирландия, испанското, френското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Съветът и Комисията.

45

На основание член 196, параграф 3 от Процедурния правилник Съдът също така зададе въпроси, на които държавите членки и институциите да представят писмен отговор, а в приложение на член 24, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз той покани и ЕНОЗД за отговор на същите въпроси. ЕНОЗД е изпратил становището си на Съда.

46

Френското правителство и Съветът изразяват съмнения относно допустимостта на втория въпрос от настоящото искане за становище. Всъщност, от една страна, поставяйки този въпрос, Парламентът не оспорвал нито компетентността на Съюза да сключи предвиденото споразумение, нито разпределението на компетенции между Съюза и държавите членки в тази връзка. От друга страна, прибягването, макар и неправилно, до членове 82 ДФЕС и 87 ДФЕС, било без всякакво значение за приложимата процедура за приемане на решение на Съвета за сключване на предвиденото споразумение, понеже както член 16 ДФЕС, така и членове 82 ДФЕС и 87 ДФЕС изисквали прилагането на обикновената законодателна процедура. Така и в двата случая приложение намирал член 218, параграф 6, буква а), подточка v) ДФЕС, поради което се изисквало одобрение от Парламента.

47

Българското и естонското правителство, Ирландия, френското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Съветът и Комисията считат, че основната цел на предвиденото споразумение е да гарантира сигурността и безопасността на обществеността, видно по-специално от алинеи първа—трета и пета от преамбюла му, както и от членове 1—3 от него. Ако за цел на това споразумение трябвала да се счита и защитата на личните данни, тази цел била акцесорна спрямо основната му цел.

48

Съветът и Комисията добавят, че макар действително да трябва предаването на PNR данни на трети страни да се извършва съобразно Хартата, разпоредбите на предвиденото споразумение относно защитата на тези данни все пак са само инструмент, чрез който споразумението преследва целта за борба с тероризма и тежката транснационална престъпност. Поради това обстоятелството, че с помощта на значителен брой разпоредби посоченото споразумение определяло условията и реда за предаване на PNR данни при спазване на основните права и създавало един вид „решение относно адекватността“, не отричало факта, че основната му цел си остават сигурността и безопасността на обществеността. Член 16 ДФЕС бил подходящо правно основание за даден акт единствено когато основната цел на последния е защитата на личните данни. За разлика от това актовете, насочени към осъществяването на секторни политики, изискващи някои видове обработване на лични данни, трябвало да имат правно основание, отговарящо на съответната политика, и да са в съответствие едновременно с член 8 от Хартата и с актовете на Съюза, приети на основание член 16 ДФЕС.

49

Що се отнася до евентуалното съвместно прилагане на член 16, член 82, параграф 1, втора алинея, буква г) и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС като материалноправни основания на решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение, френското правителство поддържа при условията на евентуалност, че то било възможно, тъй като посочените правни основания са съвместими помежду си, доколкото всички те водят до прилагане на обикновената законодателна процедура. Вярно било, че тъй като съгласно Протоколи № 21 и 22 по принцип Ирландия и Обединеното кралство, както и Кралство Дания не участват в приемането на актовете, попадащи в трета част, дял V от Договора за функционирането на ЕС, актовете на можели да се основават на разпоредби едновременно от този дял и извън него. Въпреки това, в случай че на основание член 16 ДФЕС държавите членки приемели правила във връзка с обработването на лични данни при упражняване на дейности, попадащи в обхвата на трета част, дял V, глави 4 и 5 ДФЕС, Ирландия и Обединеното кралство, както и Кралство Дания нямали да участват в приемането им, тъй като по силата на член 6а от Протокол № 21 и на член 2а от Протокол № 22 посочените държави членки нямало да бъдат обвързани от тези правила.

50

За сметка на това съвместното прилагане на член 16 ДФЕС, от една страна, и на членове 82 ДФЕС и 87 ДФЕС, от друга страна, не било правно допустимо с оглед на специфичните правила, уреждащи начина на гласува в Съвета и произтичащи от Протоколи № 21 и 22, що се отнася до участието съответно на Ирландия и Обединеното кралство, както и на Кралство Дания.

51

Всички държави членки, представили становища пред Съда, както и Съветът и Комисията по същество приемат, че предвиденото споразумение е съвместимо с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и Хартата.

52

Във връзка с наличието на намеса в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, естонското и френското правителство се присъединяват към позицията, застъпвана от Парламента, съгласно която предвиденото споразумение урежда такава намеса, след като в член 4, параграф 1 задължава Съюза да не препятства предаването на PNR данни на канадския компетентен орган, а в член 3 предвижда обработването на тези данни от същия орган. При все това френското правителство счита, че подобна намеса не би трябвало да се квалифицира като особено тежка, тъй като не е толкова обширна, колкото произтичащата от Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО (ОВ L 105, 2006 г., стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 51), предмет на разглеждане по делото, приключило с решение от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др. (C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238). Освен това PNR данните не позволявали да се изведат много точни заключения относно личния живот на пътниците във въздушния транспорт.

53

Всички държави членки, представили становища пред Съда, както и Съветът и Комисията считат, че предвиденото споразумение преследва цел от общ интерес, а именно борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност.

54

Що се отнася до изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност, Съветът и Комисията са съгласни с Парламента и отбелязват по-специално, позовавайки се на практиката на Съда, установена с решение от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др. (C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238, т. 54), както и на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 95/46, че предвиденото споразумение трябва да включва ясни и точни правила, които да уреждат обхвата и прилагането на разглежданата намеса, и достатъчни гаранции, позволяващи ефикасна защита на личните данни срещу рискове от злоупотреби, както и срещу всякакъв незаконен достъп или използване.

55

Що се отнася по-специално до необходимостта от предаването на PNR данни на Канада, Комисията, подкрепяна от Съвета, признава, че няма точна статистическа информация относно приноса на тези данни за предотвратяване и разкриване на престъпления и тероризъм, както и за свързаните с тях разследвания и преследвания. Същевременно необходимостта от използване на PNR данни се потвърждавала от сведения от трети държави и от държави членки, които вече ги използват за целите на правоприлагането. По-конкретно обяснителният меморандум към Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 2 февруари 2011 година относно използването на резервационни данни на пътниците за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, свързани с тероризъм, и на тежки престъпления (COM(2011) 32 окончателен) посочвал в тази връзка, че опитът, натрупан в някои страни, показва, че използването на PNR данни е довело до значим напредък в борбата срещу трафика на наркотици и хора и срещу тероризма, както и до по-добро опознаване на терористичните и други престъпни групи.

56

Освен това канадските органи предоставили информация, доказваща, че PNR данните са имали решителен принос за идентифицирането на потенциално заподозрени в терористични актове или тежки престъпления лица. В този смисъл, от 28 милиона пътници във въздушния транспорт на полети между Съюза и Канада през периода от април 2014 г. до март 2015 г. въпросните данни позволили задържането на 178 лица, както и изземването на наркотични вещества в 71 случая, а в два случая на порнографски материали с участие на деца. Въпросните данни позволили също започването или продължаването на разследвания във връзка с тероризъм в 169 случая. Накрая, от Съобщение на Комисията от 21 септември 2010 година относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави (COM(2010) 492 окончателен, наричано по-нататък „Съобщение COM(2010) 492“) следвало, че Съюзът е задължен „спрямо себе си и спрямо трети държави да им сътрудничи в борбата с [терористичните заплахи и тежката международна престъпност]“.

57

Естонското правителство, Ирландия, испанското и френското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Съветът и Комисията по същество са на мнение, че предвиденото споразумение отговаря на изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност, както и че настоящото дело се отличава от приключилото с решение от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др. (C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238). Предвиденият в споразумението механизъм се доближавал в по-голяма степен до систематичния контрол, осъществяван по външните граници, както и до проверките за сигурност, които се правят по летищата, отколкото до запазване на данни, каквото се урежда с Директива 2006/24. Освен това посоченото споразумение, чието естество и последици били отчетливо по-ограничени от тези на Директивата, за разлика от нея съдържало стриктни правила относно условията и границите на достъпа до данните и използването им, както и правила, свързани със сигурността на тези данни. Накрая, посоченото споразумение предвиждало надзор за спазването на тези правила от независим орган, информиране на засегнатите лица относно обработката и предаването на техните данни, право на достъп и коригиране, както и правни средства за защита по административен и съдебен ред с цел гарантиране на тези права.

58

Що се отнася до довода на Парламента, че предвиденото споразумение не изисква наличието на заплаха за обществената сигурност във връзка с предаването на PNR данни, естонското и френското правителство, правителството на Обединеното кралство, както и Комисията твърдят по същество, че използването на такива данни има за цел идентифициране на неизвестни до този момент на компетентните служби лица, които представляват евентуален риск за сигурността, тъй като известните в това отношение лица можели да бъдат идентифицирани на основата на предварителната информация за пътниците във въздушния транспорт. Ако било разрешено само изпращане на PNR данни относно лицата, за които вече е посочено, че представляват риск за сигурността, целта за превенция нямала да може да бъде постигната.

59

Във връзка с ограниченията относно използването на PNR данни Съветът и Комисията поддържат, че препращането към канадската правна уредба, съдържащо се в член 3, параграф 3 от предвиденото споразумение, не позволява да се направи извод, че споразумението е твърде неясно. Споменатите институции отбелязват в това отношение, че е трудно в международно споразумение да се включат само предвидени в правото на Съюза понятия. Във връзка с член 3, параграф 5, буква б) от споразумението посочените институции твърдят, че тази разпоредба отразява задължението, наложено от канадската конституция на всички канадски държавни органи да се съобразяват с постановен от съдебен орган акт, който има задължителна сила. Освен това тази разпоредба предполагала, че достъпът до PNR данните се проверява от съда с оглед на критериите за необходимост и пропорционалност и се мотивира в съдебния акт. Накрая, след влизането в сила на споразумението от 2006 г. тази разпоредба така и не била приложена на практика от канадските органи.

60

По отношение на ограничаването на кръга от органи и лица, които разполагат с достъп до PNR данни, Съветът и Комисията смятат, че липсата на изрично посочване на канадския компетентен орган в предвиденото споразумение е въпрос от процесуално естество, който е без значение относно спазването на принципа на пропорционалност в рамките на това споразумение. При всички положения през юни 2014 г. Канада информирала Съюза, че канадският компетентен орган по смисъла на член 2, буква г) от това споразумение е CBSA. След като в съответствие с член 16, параграф 2 от предвиденото споразумение Канада трябва да ограничи достъпа до PNR данните до „малък брой служители, които са изрично упълномощени“, следвало, че единствено служителите на CBSA са оправомощени да получават и обработват тези данни. Накрая, в член 9, параграф 2, букви а) и б), както и в член 9, параграфи 4 и 5 от това споразумение се съдържали допълнителни гаранции.

61

Във връзка с обстоятелството, че предвиденото споразумение не въвежда предварителен контрол за достъпа до PNR данни, осъществяван или от съдебен, или от независим административен орган, Ирландия счита, че подобен контрол не е необходим с оглед на гаранциите, които вече се съдържат в членове 11—14, 16, 18 и 20 от това споразумение. Естонското правителство и правителството на Обединеното кралство считат, че не е възможно предварително да се определят съответни критерии за PNR данните, които трябва да бъдат обработени, поради което не можело да се изисква систематично получаването на предварително разрешение. Подобно разрешение следователно можело да бъде само общо и поради това нямало да има никаква добавена стойност.

62

По въпроса за разкриването на PNR данни на други органи, Комисията отбелязва, че членове 1, 3, 18 и 19 от предвиденото споразумение определят стриктно целите, за които тези данни могат да се обработват, както и условията за разкриването им. При всички положения, както подчертава тази институция, в съответствие с член 17 от посоченото споразумение всяко разкриване на PNR данни трябва да бъде завеждано в регистър и документирано, както и да бъде предмет на последващ контрол от независим орган.

63

Във връзка с периода на запазване на PNR данните естонското и френското правителство, Ирландия и правителството на Обединеното кралство поддържат, че той не надхвърля строго необходимото в цялостния контекст на предвиденото споразумение. Като се имат предвид сложността и трудностите при разследване на свързани с тероризъм и тежка транснационална престъпност деяния, било възможно изтичането на определен период от време между пътуването, извършено от свързания с подобни деяния пътник, и момента, в който се наложи правоприлагащите органи да получат достъп до PNR данните с цел разкриване, издирване и преследване на тези престъпления. Било възможно наказателните производства да приключат евентуално повече от пет години след изпращането на PNR данните. Освен това трябвало да се вземат предвид разпоредбите на член 16 от споразумението, които налагат стриктни изисквания за маскирането и отварянето на маскирани PNR данни с цел допълнителна защита на личните данни, а така също и разпоредбите на член 8, параграф 5 от същото споразумение, които предвиждат специален режим за чувствителните данни.

64

Съветът и Комисията добавят, че в съответствие с член 6 от Директива 95/46 периодът на запазване на PNR данните трябва да се определя в зависимост от това дали са нужни за постигане на целите, за които се събират, поради което пропорционалността на даден период на запазване не би могла да се преценява абстрактно. Тези институции подчертават, че страните по предвиденото споразумение считат, че заложеният в него петгодишен период на запазване е строго необходим за постигането на преследваните от него цели. Добавят, че за сметка на това период с продължителност от три години и половина, какъвто е бил предвиден в споразумението от 2006 г., според Канада е можел да попречи на ефективното използване на PNR данните за разкриване на положения, отличаващи се с повишен риск, свързан с тероризма или организираната престъпност, тъй като разследванията изискват време. Освен това в член 16, параграф 3 предвиденото споразумение въвеждало първоначално анонимизиране на PNR данните 30 дни след получаването им, както и допълнително анонимизиране след изтичането на две години.

65

Във връзка с контрола от независим орган за спазване на правилата за защита на личните данни, изискван от член 8, параграф 3 от Хартата и член 16, параграф 2 ДФЕС, според Съвета и Комисията това, че предвиденото споразумение не идентифицира канадския компетентен орган, не поставяло под въпрос адекватността на мерките, които Канада следва да приеме. Посочените институции добавят, че идентифицираните компетентни органи, посочени в членове 10 и 14 от това споразумение, са били съобщени на Комисията.

66

Относно съобразяването с практиката на Съда, установена по-специално с решение от 9 март 2010 г., Комисия/Германия (C‑518/07, EU:C:2010:125, т. 30), съгласно която надзорният орган трябва да се ползва с независимост, която да му дава възможност да изпълнява функциите си без външно влияние, Комисията отбелязва, че Комисарят на Канада по защитата на личния живот е независим орган както от институционална, така и от функционална гледна точка. Комисията добавя, че тъй като канадското законодателство не въвежда право на достъп за чужденците, които не пребивават в Канада, се налага в членове 10 и 14 от предвиденото споразумение да се предвиди въвеждането на „орган, създаден чрез административни средства“, за да се гарантира, че всички лица, които биха могли да бъдат засегнати, ще имат възможност да упражняват правата си, включително правото на достъп.

67

Най-напред следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда разпоредбите на международно споразумение, сключено от Съюза в съответствие с членове 217 ДФЕС и 218 ДФЕС, от влизането му в сила са неразделна част от правния ред на Съюза (вж. в този смисъл решения от 30 април 1974 г., Haegeman, 181/73, EU:C:1974:41, т. 5 и от 11 март 2015 г., Oberto и O’Leary, C‑464/13 и C‑465/13, EU:C:2015:163, т. 29; становище 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 180). Следователно разпоредбите на такова споразумение трябва да бъдат напълно съвместими с Договорите, както и с произтичащите от тях конституционни принципи.

68

Съгласно член 218, параграф 11 ДФЕС държава членка, Парламентът, Съветът или Комисията могат да поискат становището на Съда относно съвместимостта с Договорите на международно споразумение, чието сключване се предвижда.

69

В съответствие с постоянната практика на Съда тази разпоредба има за цел да предотврати усложненията, които биха възникнали от оспорване по съдебен ред на съвместимостта с Договорите на ангажиращи Съюза международни споразумения. Всъщност съдебно решение, с което след сключването на ангажиращо Съюза международно споразумение евентуално се приеме за установено, че с оглед на неговото съдържание или на приетата за неговото сключване процедура последното е несъвместимо с разпоредбите на Договорите, не би могло да не доведе до сериозни затруднения за Съюза не само във вътрешен план, но и от гледна точка на международните отношения, и би създало опасност от причиняване на вреди на всички заинтересовани страни, включително на третите държави (Становище 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 145 и 146 и цитираната съдебна практика).

70

Така в предвиденото в член 218, параграф 11 ДФЕС производство трябва да могат да бъдат разгледани всички въпроси, които могат да породят съмнения относно материалната или формална валидност на дадено споразумение спрямо Договорите. В това отношение съдебното решение относно съвместимостта на дадено споразумение с Договорите може да зависи по-специално не само от разпоредби относно компетентността, производството и организацията на институциите на Съюза, но и от материалноправни разпоредби (вж. в този смисъл, във връзка с член 300, параграф 6 ЕО, становище 1/08 (Споразумения за изменение на списъците със специфични задължения по GATS) от 30 ноември 2009 г., EU:C:2009:739, т. 108 и цитираната съдебна практика). Това се отнася и за въпроса относно съвместимостта на международно споразумение с член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС, а следователно и със закрепените в Хартата гаранции, тъй като тя има същата юридическа сила като Договорите.

71

По въпроса относно подходящото правно основание за решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение, следва да се напомни, че изборът на подходящото правно основание придобива значение от конституционно естество, при положение че когато разполага само с предоставена компетентност, Съюзът трябва да обвърже приеманите от него актове с разпоредби от Договора за функционирането на ЕС, които действително го оправомощават за това (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2009 г., Комисия/Съвет, C‑370/07, EU:C:2009:590, т. 47).

72

В този смисъл използването на погрешно правно основание може да доведе до невалидност на самия акт на сключване и в резултат на това да опорочи съгласието на Съюза да бъде обвързан от споразумението, към което се е присъединил.

73

Доводът на френското правителство и на Съвета, че евентуално погрешният избор на правно основание в случая бил без значение за компетентността на Съюза да сключи предвиденото споразумение, за разпределението на правомощията между Съюза и държавите членки в това отношение, нито пък за приложимата процедура за приемане, не може да доведе до недопустимост на втория поставен с настоящото искане за становище въпрос.

74

Действително, с оглед на припомнената в точка 69 от настоящото становище функция на предвиденото в член 218, параграф 11 ДФЕС производство, изразяваща се в предотвратяването посредством предварително сезиране на Съда на евентуални усложнения в рамките на Съюза или на международно равнище, които биха могли да произтекат от обявяване на невалидността на акта на сключването на международно споразумение, самият риск от подобно обявяване на невалидност е достатъчен, за да се допусне сезирането на Съда. Освен това въпросът до какви реални последици би довел в определен случай неправилният избор на правни основания по отношение на валидността на акта на сключване на международно споразумение, какъвто е решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение, е неразривно свързан с разглеждането по същество на въпроса за подходящото правно основание и следователно не би могъл да се разгледа на етапа на допустимостта на искането за становище.

75

От изложеното следва, че настоящото искане за становище е допустимо в своята цялост.

76

Съгласно постоянната практика на Съда изборът на правно основание на даден акт на Съюза, включително на акт, приет с оглед на сключването на международно споразумение, трябва да се основава на обективни критерии, които да подлежат на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на акта (решения от 6 май 2014 г., Комисия/Парламент и Съвет, C‑43/12, EU:C:2014:298, т. 29 и от 14 юни 2016 г., Парламент/Съвет, C‑263/14, EU:C:2016:435, т. 43 и цитираната съдебна практика).

77

Ако при преценката на даден акт на Съюза се установи, че той има две цели или е съставен от две части, като едната от целите или едната от съставните части може да бъде определена като основна, докато другата е само акцесорна, актът трябва да има едно-единствено правно основание, а именно правното основание, което съответства на основната или преобладаващата цел или съставна част. За сметка на това, по изключение, ако се установи, че актът има едновременно няколко цели или няколко неразривно свързани съставни части, без една от тях да е акцесорна по отношение на другата, поради което са приложими различни разпоредби на Договорите, такава мярка трябва да се приема на съответните различни правни основания (решение от 14 юни 2016 г., Парламент/Съвет, C‑263/14, EU:C:2016:435, т. 44 и цитираната съдебна практика).

78

Едновременното използване на две правни основания обаче е изключено, когато процедурите, предвидени за едното и за другото основание, са несъвместими (решение от 6 ноември 2008 г., Парламент/Съвет, C‑155/07, EU:C:2008:605, т. 37 и цитираната съдебна практика).

79

С оглед на изложените съображения следва да се определи подходящото правно основание на решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение.

80

Видно от трета алинея от преамбюла на предвиденото споразумение, с него договарящите страни имат намерение да засилят и насърчат сътрудничеството помежду си. За целта член 1 от споразумението, озаглавен „Цел на споразумението“, предвижда, че „страните определят условията за предаването и използването на [PNR данни] с цел гарантиране на сигурността и безопасността на обществеността и определят начина за защита на данните“.

81

Във връзка с целта, свързана със защитата на сигурността и безопасността на обществеността, предвидена в споменатия член 1, първата алинея от преамбюла на предвиденото споразумение уточнява по-специално че страните действат, водени от стремежа да предотвратяват, да се борят, да възпират и да елиминират тероризма и престъпленията, свързани с терористична дейност, както и другите тежки транснационални престъпления. От тази гледна точка във втора и четвърта алинея преамбюлът подчертава значението, от една страна, на борбата с тероризма, с престъпленията, свързани с терористична дейност и с другите тежки транснационални престъпления, и от друга страна, на използването на PNR данни и споделянето на информация с оглед на тази борба. Въз основа на тези констатации пета алинея от същия преамбюл отбелязва, че следва да се определят правила, които да уреждат предаването на PNR данни от въздушните превозвачи на Канада с цел опазване на обществената сигурност и за целите на правоприлагането. Накрая, шестнадесета алинея от същия преамбюл подчертава важността да се споделят PNR данни, както и уместна и подходяща аналитична информация, съдържаща PNR данни, получени от страна на Канада, с компетентните полицейски и съдебни органи на държавите — членки на Съюза, с Европол и с Евроюст като средство за насърчаване на международното полицейско и съдебно сътрудничество.

82

В този смисъл следва да се приеме, че предвиденото споразумение има за цел да гарантира обществената сигурност посредством предаването на PNR данни на Канада и тяхното използване в рамките на борбата с престъпленията, свързани с тероризъм, и с тежката транснационална престъпност, включително посредством споделянето на тези данни с компетентните органи на държавите — членки на Съюза, както и с Европол и Евроюст.

83

Във връзка с втората цел, закрепена в член 1 от предвиденото споразумение, а именно да се определи начинът за защита на PNR данните, следва да се отбележи, от една страна, че втора, шеста и седма алинея от преамбюла на това споразумение подчертават необходимостта в съответствие с ангажиментите на Съюза съгласно член 6 ДЕС от зачитане на основните права, и по-специално на правото на зачитане на личния живот и на правото на защита на личните данни, гарантирани съответно в членове 7 и 8 от Хартата, като едновременно напомнят, че договарящите страни споделят общи ценности по отношение на защитата на данните и на личния живот.

84

От друга страна, от разпоредбите на член 5 от предвиденото споразумение следва, че правилата, които канадският компетентен орган трябва да спазва при обработването на PNR данни, следва да осигуряват адекватно равнище на защита, както изисква правото на Съюза в областта защитата на личните данни, от което следва, че посоченото споразумение има също за цел да гарантира такова ниво на защита на тези данни.

85

С оглед на изложените съображения член 1 от предвиденото споразумение закрепва изрично двете преследвани с него цели.

86

Що се отнася до съдържанието на предвиденото споразумение, следва да се отбележи, че първата част от него, озаглавена „Общи разпоредби“ (членове 1—6), включва член 5, който предвижда, че при условие че спазва споразумението, се счита, че канадският компетентен орган осигурява адекватно равнище на защита по смисъла на правото на Съюза за защита на данните, когато обработва и използва PNR данни, а за въздушен превозвач, който предоставя PNR данни на Канада съгласно споразумението, се счита, че действа в съответствие с правните изисквания на Съюза за предаване на такива данни от Съюза на Канада. В първата част се включва и член 4 от предвиденото споразумение, който предвижда в параграф 1, че Съюзът гарантира, че въздушните превозвачи не са възпрепятствани да предават PNR данни на канадския компетентен орган, който съгласно член 2, буква г) от това споразумение отговаря за получаването и обработката на тези данни. Освен това член 3 от посоченото споразумение, който определя целите, обосноваващи обработването на PNR данни от канадския компетентен орган, предвижда в параграф 1, че такова обработване е разрешено само за целите на предотвратяване, разкриване, разследване или преследване на терористични престъпления или тежки транснационални престъпления, като едновременно с това предвижда в параграфи 4 и 5 ясно очертани изключения от това правило. Накрая, съгласно член 6 от същото споразумение PNR данните, както и уместна и подходяща аналитична информация, съдържаща такива данни, се споделят или предоставят на компетентните полицейски или съдебни органи на държавите членки, Европол, както и Евроюст в съответствие със споразуменията и договореностите в областта на правоприлагането или обмена на информация.

87

Във втората част, озаглавена „Защитни мерки, приложими към обработката на PNR данни“ (членове 7—21), предвиденото споразумение закрепва правила и принципи, които уреждат и очертават използването на PNR данни от канадския компетентен орган в Канада, както и тяхното разкриване на други публични органи на тази трета държава и на публични органи на други трети държави. Така в член 7 предвиденото споразумение съдържа клауза за недопускане на дискриминация, а в член 8 — специално правило, посветено на чувствителните данни, предвиждащо изчерпателни условия за тяхното използване. Втората част съдържа и правила, включени съответно в членове 9 и 10 от това споразумение, отнасящи се, от една страна, до сигурността и целостта на PNR данните, и от друга страна, до надзора за спазване на защитните мерки съгласно това споразумение. Членове 11—14 от същото споразумение от своя страна предвиждат правило за прозрачност и права за лица, чиито PNR данни са засегнати, като право на достъп до данните, право да се иска тяхната корекция, както и право на средства за защита.

88

Все във втората част предвиденото споразумение изисква в член 15 Канада да се въздържа от решения, които оказват значително неблагоприятно въздействие единствено въз основа на автоматизирана обработка на PNR данни, а в член 16 предвижда правила, по-специално относно срока за запазване на тези данни, както и за тяхното маскиране и отваряне. Освен това в членове 18 и 19 втората част въвежда правила относно разкриването на тези данни от канадския компетентен орган, а в членове 20 и 21 — правила, уреждащи метода и честотата на предаване на същите данни.

89

От различните констатации относно съдържанието на предвиденото споразумение следва, че то се отнася по-специално до въвеждането на система, състояща се от съвкупност от правила, насочени към защитата на личните данни, които, видно от петнадесета алинея от преамбюла на това споразумение, Канада се задължава да спазва при обработването на PNR данни.

90

С оглед както на целите, така и на съдържанието на предвиденото споразумение, то включва два компонента, единият свързан с необходимостта да се гарантира обществената сигурност, а другият — със защитата на PNR данните.

91

Във връзка с въпроса коя от двете съставни части преобладава, следва да се отбележи, че сами по себе си предаването на PNR данни от въздушните превозвачи на Канада и използването им от канадския компетентен орган се обосновават единствено от целта да се гарантира обществената сигурност в тази трета държава, както и в рамките на Съюза.

92

Същевременно съдържанието на предвиденото споразумение до голяма степен се състои от подробни правила, осигуряващи предаването на PNR данни на Канада с оглед на използването им за защита на обществената сигурност и безопасност при условия, които са в съответствие със защитата на личните данни.

93

Във връзка с това следва да се отбележи, че предаването на лични данни, каквито са PNR данните, от Съюза на трета държава, може да се извърши законосъобразно само ако в тази държава съществуват правила, осигуряващи степен на защита на основните права и свободи, която по същество е равностойна на гарантираната в Съюза (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2015 г., Schrems, C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 68 и 74).

94

От това следва, че двете съставни части на предвиденото споразумение са неразривно свързани. Поради това трябва да се счита, че и двете са съществени.

95

С оглед на изложените съображения решението за сключване на предвиденото споразумение има връзка, на първо място, пряко с преследваната от член 16, параграф 2 ДФЕС цел.

96

Действително, без да засяга член 39 ДЕС, тази разпоредба представлява подходящо правно основание, когато защитата на личните данни е една от целите или основна съставна част от правилата, приемани от законодателя на Съюза, включително на правила, приемани като част от мерките, попадащи под действието на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и относно полицейското сътрудничество, както потвърждават член 6а от Протокол № 21 и член 2а от Протокол № 22, а така също и Декларацията, посочена в точка 32 от настоящото становище.

97

От това следва, че решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение трябва да се основава на член 16 ДФЕС.

98

На второ място, това решение трябва също да се основава на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС. Действително тази разпоредба предвижда, че за целите на член 87, параграф 1, съгласно който Съюзът „развива полицейско сътрудничество, което обединява всички компетентни органи на държавите членки“, Парламентът и Съветът могат да установят мерки относно „събирането, съхраняването, обработването, анализа и обмена на подходяща информация“.

99

В това отношение обаче следва да се отбележи, от една страна, че подходящата информация по смисъла на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС в областта на предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления може да включва лични данни, а от друга страна, че понятията „обработване“ и „обмен“ на такива данни обхващат едновременно предаването им на компетентните за целта органи на държавите членки и използването им от тях. При това положение мерките относно предаването на лични данни на компетентните органи в областта на предотвратяването или разкриването и разследването на престъпления и относно обработването на такива данни от същите органи попадат в обхвата на полицейското сътрудничество по член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС и могат да се основават на тази разпоредба.

100

В случая предвиденото споразумение въвежда по-специално правила, които уреждат както предаването на PNR данни на канадския компетентен орган, така и използването им от него. В съответствие с член 2, буква г) във връзка с член 3, параграф 1 от това споразумение органът е компетентен да обработва PNR данните за целите на предотвратяването, разкриването, разследването или преследването на терористични престъпления или тежки транснационални престъпления. Освен това член 6 от посоченото споразумение предвижда, че Канада споделя, от една страна, веднага щом стане практически възможно, уместна и подходяща аналитична информация, съдържаща PNR данни, с Европол и Евроюст, както и с полицейските или съдебните органи на дадена държава членка. От друга страна, този член предвижда, че по искане на посочените агенции и органи Канада споделя PNR данни или аналитична информация, съдържаща такива данни, в конкретни случаи за предотвратяване, разкриване, разследване или преследване в рамките на Европейския съюз на терористично престъпление или тежко транснационално престъпление. Както отбелязва генералният адвокат в точки 105 и 106 от своето заключение, същото споразумение се отнася в този смисъл до обработването и обмена на подходяща информация по смисъла на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС и, видно по-специално от точка 80 от настоящото становище, има връзка и с целта съгласно член 87, параграф 1 ДФЕС.

101

При това положение обстоятелството, че PNR данните първоначално се събират от въздушни превозвачи с търговска цел, а не от компетентен орган в областта на предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления, не би могло, противно на твърденията на Парламента, да попречи член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС също да представлява подходящо правно основание за решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение.

102

За сметка на това посоченото решение не би могло да се основана на член 82, параграф 1, втора алинея, буква г) ДФЕС, който предвижда възможността Парламентът и Съветът да приемат мерки за „улесняване на сътрудничеството между съдебните или равностойни на тях органи на държавите членки във връзка с наказателните производства и изпълнението на решенията“.

103

Действително, както отбелязва генералният адвокат в точка 108 от своето заключение, в предвиденото споразумение няма разпоредби, които да целят улесняването на това сътрудничество. Канадският компетентен орган не е нито съдебен, нито равностоен орган.

104

С оглед на това и съдебната практика, цитирана в точка 77 от настоящото становище, решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение би трябвало да се основава както на член 16, параграф 2, така и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС, стига подобна съчетание на правни основания да не се изключва в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 78 от настоящото становище.

105

Най-напред следва да се напомни, че в рамките на процедурата за сключване на международно споразумение съгласно член 218 ДФЕС материалноправните основания на решението за сключване на това споразумение определят вида на процедурата, приложима съгласно член 218, параграф 6 ДФЕС (решение от 24 юни 2014 г., Парламент/Съвет, C‑658/11, EU:C:2014:2025, т. 58).

106

Двете приложими в случая материалноправни основания, а именно член 16, параграф 2 и член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС, предвиждат прилагане на обикновената законодателна процедура, която изисква гласуване с квалифицирано мнозинство в рамките на Съвета и пълно участие на Парламента. Поради това прилагането едновременно и на двете разпоредби по принцип не води до различни процедури за приемане.

107

Същевременно Съветът твърди по същество, че с оглед на съдържащите се в Протоколи № 21 и № 22 разпоредби правилата за гласуване в Съвета са различни в зависимост от това дали решението за сключване на международно споразумение се основана на член 16, параграф 2 или на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС.

108

В това отношение следва да се отбележи, че Съдът действително вече е постановил, че Протоколи № 21 и № 22 не могат да имат каквото и да било значение за отговор на въпроса за правилното правно основание за приемането на съответното решение (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2013 г., Комисия/Съвет, C‑137/12, EU:C:2013:675, т. 73).

109

При все това, доколкото различните правила за гласуване в рамките на Съвета могат да доведат до несъвместимост на разглежданите правни основания (вж. в този смисъл решения от 10 януари 2006 г., Комисия/Парламент и Съвет, C‑178/03, EU:C:2006:4, т. 58 и от 19 юли 2012 г., Парламент/Съвет, C‑130/10, EU:C:2012:472, т. 47 и 48), следва да се провери отражението на тези протоколи върху правилата за гласуване в Съвета в случай на съвместно прилагане на член 16, параграф 2 и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС като основание за решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение.

110

Във връзка с протокол № 21 от съображение 5 на проекторешението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение следва, че Ирландия и Обединеното кралство са нотифицирали желанието си да участват в приемането на това решение. Както отбелязва генералният адвокат в точка 128 от своето заключение, разпоредбите на този протокол нямат отражение върху правилата за гласуване в рамките на Съвета в случай на съвместно прилагане на член 16, параграф 2 и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС като основание за това решение.

111

Видно от алинеи от трета до пета от преамбюла на Протокол № 22, както отбелязва и генералният адвокат в точка 132 от своето заключение, целта му е да създаде правна рамка, даваща на държавите членки възможност да продължат да развиват сътрудничеството помежду си в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие посредством приемането, без участието на Кралство Дания, на мерки, които не обвързват тази държава членка, като едновременно с това при предвидените в член 8 от този протокол условия ѝ предоставят възможност да участва в приемането на мерки в тази област, както и да бъде обвързана от тях.

112

За целта член 1, първа алинея от Протокол № 22 предвижда, че Кралство Дания не участва в приемането от Съвета на мерките, предложени въз основа на дял V, трета част от Договора за функционирането на ЕС. Освен това член 2 от този протокол предвижда, че подобни мерки не обвързват Кралство Дания. В съответствие с член 2а от този протокол, споменатият член 2 „се прилага също и по отношение на онези от определените въз основа на член 16 [ДФЕС] правила, които засягат обработката на личните данни от държавите членки при изпълнението на дейности, които попадат в обхвата на глави 4 или 5, дял V, трета част от посочения договор“, тоест попадащите в рамките на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси.

113

В случая, след като решението за сключване на предвиденото споразумение трябва да се основава едновременно на член 16 ДФЕС и на член 87 ДФЕС и следователно попада в обхвата на глава 5, дял V, трета част от Договора за функционирането на ЕС, тъй като трябва да се основе на споменатия член 87 ДФЕС, съгласно членове 2 и 2а от Протокол № 22 Кралство Дания няма да бъде обвързано нито от разпоредбите на това решение, нито пък, в резултат от това, от предвиденото споразумение. Освен това в съответствие с член 1 от този протокол Кралство Дания няма да участва в приемането на това решение.

114

За разлика от това, което, изглежда, допуска Съветът, този извод не се обезсилва с оглед на обстоятелството, че член 2а от Протокол № 22 само препраща към член 2 от него, без обаче изрично да изключва участието на Кралство Дания в приемането на правила, основаващи се на член 16 ДФЕС и посочени в него.

115

В това отношение от систематичното тълкуване на този протокол следва, че член 2 от него не може да се тълкува и прилага независимо от член 1 от същия. Действително, предвиденото в споменатия член 2 правило, че Кралство Дания не е обвързано от мерките, разпоредбите и решенията, посочени в него, е неразривно свързано с предвиденото в член 1 правило, че тази държава членка не участва в приемането на мерките по дял V, трета част от Договора за функционирането на ЕС, поради което двете правила са неразбираеми, разглеждани самостоятелно. При това положение препращането в член 2а към член 2 от Протокол № 22 по необходимост трябва да се тълкува като отнасящо се и до член 1 от него.

116

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 132 от своето заключение, би противоречало на целта на Протокол № 22, припомнена в точка 111 от настоящото становище, да се даде възможност на Кралство Дания да участва в приемането на акт на Съюза с правно основание член 16 ДФЕС или някоя от разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, а да не бъде обвързано от този акт.

117

В случая следователно Протокол № 22 не би могъл да доведе до по-различни правила за гласуване в рамките на Съвета в случай на съвместно прилагане на член 16, параграф 2 и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС.

118

При това положение на втория въпрос по настоящото искане за становище следва да се отговори, че решението на Съвета за сключване на предвиденото споразумение трябва да се основава едновременно на член 16, параграф 2 и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС.

119

Доколкото въпросът за съвместимостта на предвиденото споразумение с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и Хартата е свързан както с член 16 ДФЕС, така и с членове 7 и 8 от Хартата, и с оглед на съображенията на Парламента в искането му за становище, трябва да се приеме, че посочената институция иска становище от Съда относно съвместимостта на предвиденото споразумение по-конкретно с правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни.

120

Доколкото съображенията по-долу разглеждат съвместимостта на предвиденото споразумение с правото на защита на личните данни, закрепено както в член 16, параграф 1 ДФЕС, така и в член 8 от Хартата, Съдът ще се позовава само на последната разпоредба. Действително, макар и двете разпоредби да предвиждат, че всеки има право на защита на неговите лични данни, само член 8 от Хартата урежда по-конкретно, в параграф 2, условията, при които такива данни могат да бъдат обработвани.

121

В съответствие с изброяването в приложението към предвиденото споразумение PNR данните, за които последното се отнася, включват по-специално, освен името на пътника или на пътниците във въздушния транспорт, и необходимата информация, за да се направи резервация, например датите на заплануваното пътуване и маршрута на пътуването, информация за билетите, групите лица, регистрирани под един и същ номер на резервация, наличната информация за контакт с пътника или пътниците, информация относно средствата за плащане или фактуриране, информация за багажа, както и общи бележки за пътниците.

122

В този смисъл, тъй като PNR данните съдържат информация за идентифицирани физически лица, а именно пътници във въздушния транспорт на полети между Съюза и Канада, различните видове обработване, на които те могат да бъдат подлагани съгласно предвиденото споразумение, а именно предаване от Съюза на Канада, достъп до тях с оглед използване или пък и запазване, засягат основното право на зачитане на личния живот, гарантирано в член 7 от Хартата. Действително това право се отнася до всяка информация относно идентифицирано или подлежащо на идентификация физическо лице (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2010 г., Volker und Markus Schecke и Eifert, C‑92/09 и C‑93/09, EU:C:2010:662, т. 52, от 24 ноември 2011 г., Asociación Nacional de Establecimientos Financieros de Crédito, C‑468/10 и C‑469/10, EU:C:2011:777, т. 42 и от 17 октомври 2013 г., Schwarz, C‑291/12, EU:C:2013:670, т. 26).

123

Освен това визираните в предвиденото споразумение видове обработване на PNR данни попадат в обхвата и на член 8 от Хартата, поради това че представляват обработка на лични данни по смисъла на посочения член и следователно задължително трябва да отговарят на изискванията за защита на данните, произтичащи от него (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2010 г., Volker und Markus Schecke и Eifert, C‑92/09 и C‑93/09, EU:C:2010:662, т. 49, от 5 май 2011 г., Deutsche Telekom, C‑543/09, EU:C:2011:279, т. 52 и от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238, т. 29).

124

Както Съдът вече е постановил, съобщаването на лични данни на трето лице, например публичен орган, представлява намеса в основното право, закрепено в член 7 от Хартата, независимо от последващото използване на съобщената информация. Същото се отнася за запазването на лични данни, както и за достъпа да тях с оглед на използването им от публичните органи. В това отношение е без значение дали съответните данни за личния живот имат чувствителен характер и дали заинтересованите лица са претърпели евентуални неудобства поради тази намеса (вж. в този смисъл решения от 20 май 2003 г., Österreichischer Rundfunk и др., C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01, EU:C:2003:294, т. 74 и 75, от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238, т. 33—35 и от 6 октомври 2015 г., Schrems, C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 87).

125

Поради това както предаването на PNR данните от Съюза на канадския компетентен орган, така и договорената от Съюза с Канада уредба на условията, свързани със запазването на тези данни, тяхното използване и евентуалното им по-нататъшно предаване на други канадски органи, Европол, Евроюст, на съдебните или полицейски органи на държавите членки или пък на органите на други трети държави, допустими по-специално съгласно членове 3, 4, 6, 8, 12, 15, 16, 18 и 19 от предвиденото споразумение, представляват форми на намеса в гарантираното от член 7 от Хартата право.

126

Тези операции представляват и намеса в основното право на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от Хартата, тъй като са видове обработка на лични данни (вж. в този смисъл решения от 17 октомври 2013 г., Schwarz, C‑291/12, EU:C:2013:670, т. 25 и от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238, т. 36).

127

В тази връзка следва да се отбележи, от една страна, че предвиденото споразумение допуска систематичното и непрекъснато предаване на PNR данните на всички пътници във въздушния транспорт на полети между Съюза и Канада.

128

От друга страна, макар да изглежда, че някои PNR данни, разгледани самостоятелно, не могат да разкрият важна информация за личния живот на засегнатите лица, все пак, взети заедно, те могат по-специално да разкрият пълния маршрут на пътуването, навиците при пътуване, съществуващите отношения между две или повече лица, както и информация относно финансовото положение на пътниците във въздушния транспорт, техните хранителни навици или здравословно състояние и дори биха могли да предоставят чувствителна информация за пътниците съгласно дефиницията в член 2, буква д) от предвиденото споразумение.

129

Характеристиките, присъщи на режима относно предаването и обработването на PNR данни, установен с предвиденото споразумение, потвърждават реалния характер на разрешените с него намеси.

130

Действително съгласно член 21, параграф 1 от предвиденото споразумение посочените данни трябва да бъдат предадени преди планираното заминаване на съответния пътник във въздушния транспорт и, видно най-вече от становището на Съвета, Комисията и ЕНОЗД, както и от точка 2.1 от Съобщение COM(2010) 492, изпълняват функцията на „разузнавателно средство“.

131

За целта, видно от точка 2.2 от това съобщение и както потвърждават по-специално Парламентът, Съветът, Комисията и ЕНОЗД в отговорите си на поставените от Съда въпроси, на основание на предвиденото споразумение предадените PNR данни са предназначени за систематичен анализ с помощта на автоматизирани средства въз основа на предварително установени модели и критерии преди пристигането на въздухоплавателното средство в Канада. Посочените данни също могат да бъдат автоматично проверявани чрез съпоставка с други бази данни. Подобни видове обработка могат да осигурят допълнителна информация за личния живот на пътниците във въздушния транспорт.

132

Освен това тези анализи могат да доведат до допълнителни проверки по границите на пътници във въздушния транспорт, идентифицирани като потенциален източник на риск за обществената сигурност, а въз основа на тези проверки евентуално и до приемането на индивидуални решения със задължителни за тях последици. В допълнение, такъв анализ се извършва, без да са налице причини, основаващи се на обстоятелства за индивидуалния случай, които позволяват да се приеме, че засегнатите лица биха могли да представляват риск за обществената сигурност. Накрая, тъй като в съответствие с член 16, параграф 1 от предвиденото споразумение срокът за запазване на PNR данните може да бъде до 5 години, то дава възможност информацията за личния живот на пътниците във въздушния транспорт да бъде на разположение през особено продължителен период от време.

133

Член 7 от Хартата гарантира на всеки правото на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения. Освен това член 8, параграф 1 от Хартата изрично предоставя на всеки правото на защита на неговите лични данни.

134

Посоченото право на защита на личните данни изисква по-специално да се осигури непрекъснатост на предоставеното от правото на Съюза високо ниво на защита на основните права и свободи при прехвърляне на лични данни от Съюза към трета държава. Макар да е възможно средствата, които целят да гарантират такава степен на защита, да са различни от прилаганите вътре в Съюза, за да се гарантира спазването на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, все пак е необходимо на практика тези средства да се окажат ефективни с цел да се осигури защита, която по същество е равностойна на гарантираната в Съюза (вж. по аналогия решение от 6 октомври 2015 г., Schrems, C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 72—74).

135

В този контекст следва също да се отбележи, че съгласно четвърта алинея от преамбюла на Хартата е необходимо „да се засили защитата на основните права в светлината на развитието на обществото, на социалния прогрес, на научните и технологични постижения“.

136

При все това правата, признати в членове 7 и 8 от Хартата, не са абсолютни, а трябва да се разглеждат във връзка с тяхната социална функция (вж. в този смисъл решения от 12 юни 2003 г., Schmidberger, C‑112/00, EU:C:2003:333, т. 80, от 9 ноември 2010 г., Volker und Markus Schecke и Eifert, C‑92/09 и C‑93/09, EU:C:2010:662, т. 48 и от 17 октомври 2013 г., Schwarz, C‑291/12, EU:C:2013:670, т. 33).

137

В това отношение следва също да се отбележи, че съгласно член 8, параграф 2 от Хартата личните данни трябва по-специално да бъдат обработвани „за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание“.

138

Освен това съгласно член 52, параграф 1, първо изречение от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното им съдържание. Съгласно член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата при спазване на принципа на пропорционалност ограничения на тези права и свободи могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

139

Следва да се добави, че изискването всяко ограничение на упражняването на основни права да бъде предвидено в закон, означава, че самото правно основание, позволяващо намеса в тези права, трябва да определя обхвата на ограничението при упражняване на съответното право (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C‑419/14, EU:C:2015:832, т. 81).

140

Що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, защитата на основното право на зачитане на личния живот на равнище Съюз изисква, в съответствие с постоянната практика на Съда, дерогациите и ограниченията на защитата на личните данни да се въвеждат в границите на строго необходимото (решения от 16 декември 2008 г., Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia, C‑73/07, EU:C:2008:727, т. 56, от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238, т. 51 и 52, от 6 октомври 2015 г., Schrems, C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 92 и от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др., C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970, т. 96 и 103).

141

За да удовлетвори това изискване, разглежданата правна уредба, която включва намесата, трябва да предвижда ясни и точни правила, които да уреждат обхвата и прилагането на разглежданата мярка и да установяват минимални изисквания, така че лицата, чиито данни са били предадени, да разполагат с достатъчни гаранции, позволяващи ефикасна защита на техните лични данни срещу рискове от злоупотреби. Тя трябва в частност да посочва обстоятелствата и условията, при които може да се приложи мярка за обработване на такива данни, като по този начин гарантира ограничаване на намесата до строго необходимото. Необходимостта от такива гаранции е още по-голяма, когато личните данни са подложени на автоматична обработка. Тези съображения важат най-вече, когато става дума за защита на чувствителните данни, които са особената категория лични данни (вж. в този смисъл решения от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238, т. 54 и 55 и от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др., C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970, т. 109 и 117; вж. в този смисъл ЕСПЧ, 4 декември 2008 г., S. и Marper с/у Обединено кралство, CE:ECHR:2008:1204JUD003056204, § 103).

142

Що се отнася до въпроса дали предаването на PNR данни на Канада и последващото им обработване се основават на „съгласието“ на пътниците във въздушния транспорт или на „друго предвидено от закона легитимно основание“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Хартата, следва да се отбележи, че тези видове обработване на PNR данни преследват цел, различна от тази, за която са събрани от въздушните превозвачи.

143

Поради това не може да се счита, че се основават на дадено от пътниците във въздушния транспорт съгласие за събирането на тези данни от въздушните превозвачи за целите на резервацията, поради което сами по себе си се нуждаят или от отделно съгласие на пътниците във въздушния транспорт, или от друго предвидено от закона легитимно основание.

144

Тъй като в предвиденото споразумение няма разпоредби, които да изискват съгласието на съответните пътници във въздушния транспорт за предаването на PNR данни на Канада, както и за последващото им обработване, следва да се провери дали това споразумение представлява друго предвидено от закона легитимно основание по смисъла на член 8, параграф 2 от Хартата.

145

В тази връзка следва да се отбележи, че при всички положения доводът на Парламента, че предвиденото споразумение не попада в обхвата на понятието „закон“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Хартата, и следователно на член 52, параграф 1 от нея, тъй като не бил „законодателен акт“, не би могъл да се приеме.

146

Действително, от една страна, член 218, параграф 6 ДФЕС отразява във външен план разпределението на правомощията между институциите, което се прилага във вътрешен план, и установява симетрия между процедурата за приемане на мерки на Съюза във вътрешен план и процедурата за приемане на международни споразумения, за да гарантира, че Парламентът и Съветът разполагат с едни и същи правомощия във връзка с дадена област в съответствие с предвиденото от Договорите институционално равновесие (решение от 24 юни 2014 г., Парламент/Съвет, C‑658/11, EU:C:2014:2025, т. 56). В този смисъл сключването на международни споразумения, обхващащи области, за които във вътрешен план се прилага обикновената законодателна процедура, предвидена в член 294 ДФЕС, изисква съгласно член 218, параграф 6, буква а), подточка v) ДФЕС одобрение от Парламента, поради което, както отбелязва генералният адвокат в точка 192 от своето заключение, може да се приеме, че във външен план подобно споразумение е еквивалент на законодателния акт във вътрешен план. От друга страна, в настоящото производство липсват твърдения, че предвиденото споразумение може да не удовлетворява изискванията за достъпност и предвидимост, необходими за да могат съдържащите се в него форми на намеса да се считат за предвидени от закона по смисъла на член 8, параграф 2 и на член 52, параграф 1 от Хартата.

147

От това следва, че предаването на PNR данни на Канада има „друго основание“, което е „предвидено от закона“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Хартата. Въпросът дали това основание е легитимно по смисъла на последната разпоредба в случая се преплита с този относно наличието на цел от общ интерес, преследвана с предвиденото споразумение, който ще бъде разгледан в точка 148 и сл. от настоящото становище.

148

Както бе констатирано в точка 82 от настоящото становище, предвиденото споразумение има за цел по-специално да гарантира обществената сигурност посредством предаването на PNR данни на Канада и тяхното използване в рамките на борбата с престъпленията, свързани с тероризъм, и с тежката транснационална престъпност.

149

Видно от практиката на Съда, това е цел от общ интерес за Съюза, която е годна да обоснове дори сериозна намеса в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата. Наред с това защитата на обществената сигурност допринася и за защитата на правата и свободите на други хора. В това отношение член 6 от Хартата закрепва правото на всекиго не само на свобода, но и на сигурност (вж. в този смисъл решения от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238, т. 42 и 44, както и от 15 февруари 2016 г., N., C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 53).

150

Що се отнася до същинското съдържание на основното право на зачитане на личния живот, закрепено в член 7 от Хартата, макар PNR данните да могат евентуално да разкрият много конкретна информация относно личния живот на определено лице, по естеството си тази информация е ограничена до определени аспекти на личния живот, свързани по-специално с пътувания между Канада и Съюза с въздушен транспорт. По отношение на същинското съдържание на правото на защита на личните данни, закрепено в член 8 от Хартата, в член 3 предвиденото споразумение очертава целите на обработването на PNR данните, а в член 9 предвижда правила, целящи да осигурят по-специално сигурността, поверителността и целостта на тези данни, както и тяхната защита срещу незаконен достъп и обработване.

151

При това положение намесите, които включва предвиденото споразумение, могат да бъде обосновани с цел от общ интерес за Съюза и не могат да накърнят същинското съдържание на основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата.

152

По въпроса дали предаването на PNR данни на Канада и последващото им обработване в посочената трета държава могат да гарантират обществената сигурност, от точка 2.2 от Съобщение СОМ(2010) 492 следва, че оценката на рисковете, които представляват пътниците във въздушния транспорт, посредством анализа на тези данни преди тяхното пристигане „улеснява и ускорява в голяма степен граничния контрол и проверките за сигурност“. Освен това в писменото си становище Комисията подчертава, че съгласно предоставената от CBSA информация, наред с други резултати обработването на PNR данни е позволило задържането на 178 лица сред 28 милиона пътници на полети между Съюза и Канада през периода от април 2014 г. до март 2015 г.

153

При това положение може да се счита, че предаването на PNR данни на Канада и последващото им обработване са годни да гарантират осъществяването на целта, свързана със защита на обществената сигурност и безопасност, преследвана с предвиденото споразумение.

154

Що се отнася до необходимостта от намесите, съдържащи се в предвиденото споразумение, в съответствие с цитираната в точки 140 и 141 от настоящото становище съдебна практика следва да се провери дали те се изчерпват със строго необходимото и дали в тази връзка посоченото споразумение закрепва ясни и точни правила, които уреждат обхвата и прилагането на предвидените от него мерки.

155

Що се отнася до данните, които са предмет на предвиденото споразумение, то би трябвало да определи ясно и точно PNR данните, които въздушните превозвачи следва да предават на Канада в изпълнение на същото.

156

Във връзка с това, макар 19-те вида PNR данни, изброени в приложението към предвиденото споразумение, да съответстват според становището на Комисията на приложение I към ръководните насоки за PNR данните, приети от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), следва да се подчертае, както отбелязва генералният адвокат в точка 217 от своето заключение, че точка 5, която се отнася до „налична информация за чести пътувания и съответни преимущества (напр. безплатни билети, настаняване в по-висока класа и пр.)“, и точка 7, която обхваща „цялата налична информация за контакт (включително информация за източника)“, не определят достатъчно точно и ясно подлежащите на предаване PNR данни.

157

Действително, използването на израза „и пр.“ в точка 5 не определя в достатъчна степен обхвата на подлежащите на предаване данни. Освен това понятията в тази точка не позволяват да се установи дали тя се отнася за информацията, свързана единствено с качеството на пътниците във въздушния транспорт в съответни програми за преимущества или, обратно, има предвид цялата информация за пътниците във въздушния транспорт и операциите, извършени в рамките на такива програми.

158

Точка 7, като си служи с израза „цялата налична информация за контакт“, също не определя в достатъчна степен обхвата на подлежащите на предаване данни. Тя по-специално не уточнява какъв вид информация за контакт се има предвид, нито пък дали тази информация за контакт включва, както може да се изведе от писмения отговор на Комисията на поставените от Съда въпроси, информацията за контакт на трети лица, които са резервирали полета на пътника във въздушния транспорт, на трети лица, чрез които може да се осъществи връзка с пътник във въздушния транспорт, или на трети лица, които трябва да бъдат уведомени в неотложни случаи.

159

Точка 8 се отнася за „цялата налична информация за плащането/фактурирането (без други данни за транзакцията, свързани с кредитна карта или сметка, които нямат връзка с пътуването)“. Действително тази рубрика би могла да изглежда особено обширна по съдържание, тъй като включва израза „цялата налична информация“. При все това, видно от отговора на Комисията на поставените от Съда въпроси, трябва да се счита, че тя се отнася единствено за информацията относно начина на плащане и фактурирането на самолетния билет, без други данни, които нямат пряка връзка с полета. При тълкуване в този смисъл, може да се счита следователно, че тази точка отговаря на изискванията за яснота и прецизност.

160

Точка 17 включва „общи бележки, включително друга допълнителна информация (OSI), специална служебна информация (SSI) и специална информация във връзка със служебно запитване (SSR)“. Съгласно разясненията, предоставени по-специално от Комисията, тази точка представлява т.нар. поле със „свободен текст“ (free text), което трябва да включва „цялата допълнителна информация“, освен вече изброената другаде в приложението към предвиденото споразумение. В този смисъл точката не предоставя никакво указание относно естеството и обхвата на сведенията, които трябва да се предадат, като дори изглежда възможно да включва информация, която е без всякаква връзка с целта, с оглед на която се предават PNR данните. Освен това, след като посочената в тази точка информация е дадена само като пример, видно от използването на думата „включително“, точката не съдържа никакво ограничение относно естеството и обхвата на информацията, която може да попадне в нея. При това положение не може да се счита, че точка 17 е очертана достатъчно ясно и точно.

161

Накрая, точка 18 е свързана с „всички данни от предварителната информация за пътниците (API), събрани с цел резервиране“. Съгласно уточненията, направени от Съвета и Комисията, тази информация съответства на сведенията, посочени в член 3, параграф 2 от Директива 2004/82, а именно номер и вид на пътния документ, националност, пълното име, дата на раждане, граничен пункт, през който се влиза на територията на държавата членка, транспортен код, час на тръгване и на пристигане, общ брой превозвани пътници, както и начална точка на излизане. Доколкото тази точка се тълкува в смисъл, че обхваща само изрично посочените в последната разпоредба сведения, може да се приеме, че тя удовлетворява изискванията за яснота и точност.

162

Разпоредбите на член 4, параграф 3 от предвиденото споразумение, които предвиждат задължение за Канада да заличи всички PNR данни, които са ѝ предадени, ако не са посочени в списъка, съдържащ се в приложението към това споразумение, не позволяват да се отстрани неточността, опорочаваща точки 5, 7 и 17 от същото приложение. Действително, доколкото сам по себе си този списък не очертава достатъчно ясно и точно подлежащите на предаване PNR данни, тези разпоредби не могат да премахнат несигурността относно PNR данните, които трябва да бъдат предмет на предаване.

163

При това положение, що се отнася до подлежащите на предаване в Канада PNR данни, точки 5, 7 и 17 от приложението към предвиденото споразумение не очертават достатъчно ясно и точно обхвата на намесата в закрепените в членове 7 и 8 от Хартата основни права.

164

Що се отнася до предаването на чувствителни данни по смисъла на член 2, буква д) от предвиденото споразумение, тази разпоредба ги дефинира като съвкупност от информация, разкриваща „расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в профсъюз“, или относно „здравето или сексуалния живот на дадено лице“. Ако никоя от 19-те точки в приложението към това споразумение не визира изрично данни от това естество, последните, както по-специално потвърждава Комисията в отговора си на поставените от Съда въпроси, все пак биха могли да попаднат в обхвата на точка 17. Освен това фактът, че членове 8 и 16 от предвиденото споразумение предвиждат специални правила относно използването и запазването на чувствителни данни, по необходимост означава, че страните по това споразумение допускат възможността подобни данни да бъдат предавани на Канада.

165

В тази връзка е важно да се отбележи, че всяка мярка, изхождаща от положението, че една или няколко от характерните особености, посочени в член 2, буква д) от предвиденото споразумение, сами по себе си и независимо от индивидуалното поведение на съответния пътник биха могли да се окажат релевантни с оглед на целта на различните видове обработване на PNR данни, тоест борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност, би била в нарушение на гарантираните в членове 7 и 8 от Хартата права, разгледани във връзка с член 21 от нея. С оглед на риска от обработване на данни в противоречие с член 21 от Хартата, предаването на чувствителни данни на Канада би изисквало точна и особено солидна обосновка, изведена от мотиви, различни от защитата на обществената сигурност от тероризъм и тежка транснационална престъпност. В конкретния случай обаче липсва подобна обосновка.

166

Освен това следва да се отбележи, че законодателят на Съюза е изключил изрично обработването на чувствителни данни в член 6, параграф 4, в член 7, параграф 6 и в член 13, параграф 4 от Директива (ЕС) 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления (ОВ L 119, 2016 г., стр. 132).

167

С оглед на съображенията в предходните две точки следва да се констатира, че членове 7, 8 и 21, както и член 52, параграф 1 от Хартата не допускат нито предаването на чувствителни данни на Канада, нито уговорената от Съюза с тази трета държава уредба относно условията, свързани с използването и запазването на такива данни от органите на последната.

168

Видно от точки 130—132 от настоящото становище и както отбелязва генералният адвокат в точка 252 от своето заключение, предназначението на предадените на Канада PNR данни е най-вече да бъдат подложени на анализ с помощта на автоматизирани средства на базата на предварително изготвени модели и критерии и съпоставки с различни бази данни.

169

Оценката на риска, който представляват пътниците във въздушния транспорт за обществената сигурност, видно от точки 130 и 131 от настоящото становище, се осъществява с помощта на автоматизирани анализи на PNR данните преди пристигането на тези пътници във въздушния транспорт в Канада. Доколкото анализите се правят въз основа на непроверени лични данни и се базират на предварително изготвени модели и критерии, те по необходимост включват определена степен на грешка, както по-специално признават френското правителство и Комисията по време на заседанието.

170

Видно от точка 30 от Становището на ЕНОЗД по проекта за предложение за рамково решение на Съвета относно използване на данни от досиетата на пътниците (PNR — Passenger Name Record) за целите на правоприлагането (ОВ С 110, 2008 г., стр. 1), на което ЕНОЗД се позовава в отговора си на поставените от Съда въпроси, маржът на грешка е значителен.

171

Действително, що се отнася до последиците от автоматизираната обработка на PNR данни, член 15 от предвиденото споразумение определя, че Канада не взема „никакви решения, които оказват значително неблагоприятно въздействие върху пътник, единствено въз основа на автоматизирана обработка на PNR данни“. За този вид обработка също така се прилагат и член 3 от това споразумение, който очертава целите на всякаквите видове обработка на тези данни от канадския компетентен орган, и член 7 от същото, който съдържа недискриминационна клауза.

172

Въпреки това обхватът на намеса в правата по членове 7 и 8 от Хартата, която представляват автоматизираните анализи на PNR данните, зависи предимно от предварително изготвените модели и критерии, както и от базите данни, на които се основава този вид обработка на данни. В този смисъл и с оглед на съображенията, съдържащи се в точки 169 и 170 от настоящото становище, предварително изготвените модели и критерии би трябвало да бъдат, от една страна, конкретни и надеждни, като позволяват, както отбелязва генералният адвокат в точка 256 от своето заключение, достигане до резултати, изразяващи се в насочване към лица, по отношение на които може да съществува разумно подозрение за участие в терористични или тежки транснационални престъпления, а от друга страна — недискриминационни. Също би трябвало да се уточни, че базите данни, с които се съпоставят PNR данните, трябва да бъдат надеждни, актуални и да се ограничават до използвани от Канада бази данни, които имат връзка с борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност.

173

Освен това, доколкото автоматизираните анализи на PNR данни по необходимост включват, както бе посочено в точка 169 от настоящото становище, определена степен на грешка, всеки положителен резултат, получен вследствие от автоматизирана обработка на тези данни, трябва съгласно член 15 от предвиденото споразумение да премине индивидуален преглед с неавтоматизирани средства, преди приемането на индивидуална мярка с неблагоприятно въздействие върху съответните пътници във въздушния транспорт. В този смисъл по силата на член 15 решението за подобна мярка не би могло да се основава само на резултата от автоматизирана обработка на PNR данните.

174

Накрая, за да се гарантира на практика, че предварително изготвените модели и критерии, тяхното използване, както и прилаганите бази данни са с недискриминационен характер и се ограничават до строго необходимото, надеждността и актуалността на тези предварително изготвени модели и критерии, както и на прилаганите бази данни трябва да влизат в обхвата на съвместния преглед на изпълнението на предвиденото споразумение съгласно член 26, параграф 2 от него при отчитане на статистически данни и резултатите от международни изследвания.

175

Член 3, параграф 1 от предвиденото споразумение определя, че канадският компетентен орган обработва PNR данните само за целите на предотвратяване, разкриване, разследване или преследване на терористични престъпления или тежки транснационални престъпления.

176

Във връзка с понятието „терористични престъпления“ член 3, параграф 2 от това споразумение определя ясно и точно както деянията, попадащи в това понятие, така и лицата, групите или организациите, които могат да се считат за „терористични образувания“.

177

Също така във връзка с понятието „тежко транснационално престъпление“ член 3, параграф 3, първа алинея от предвиденото споразумение определя ясно и точно степента на тежест на съответните престъпления, като изисква да бъдат наказвани с лишаване от свобода от поне четири години или с по-тежко наказание. Освен това, що се отнася до естеството на тези престъпления, трябва да се приеме, че посочената разпоредба също е достатъчно точна, доколкото препраща към дефинираните в канадското право престъпления. Накрая, член 3, параграф 3, втора алинея от това споразумение ясно и точно определя различните хипотези, в които се счита, че дадено престъпление е с транснационален характер.

178

При това положение член 3, параграфи 1—3 от предвиденото споразумение съдържа ясни и точни, ограничаващи се до строго необходимото правила.

179

Член 3, параграф 4 от предвиденото споразумение позволява на канадския компетентен орган в изключителни случаи да обработва PNR данни, когато това е необходимо за защитата на жизнените интереси на което и да е физическо лице, по-специално в случай на риск от смърт или сериозно нараняване, или значителен риск за общественото здраве, по-специално според изискванията на международно признати стандарти. Член 3, параграф 5, букви а) и б) от това споразумение освен това разрешава на Канада да обработва PNR данните „в отделни случаи“, съответно за да „гарантира надзора и отчетността на публичната администрация“ и да „изпълни призовка, заповед за арест или разпореждане, издадени от съд“.

180

След като член 3, параграф 4 от предвиденото споразумение ограничава до защитата на жизнените интереси на физическите лица случаите, в които канадският компетентен орган може, за цели, различни от присъщите на предвиденото споразумение, свързани с борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност, да използва събраните по силата на това споразумение PNR данни, тази разпоредба определя ясно и точно случаите, в които подобно използване е допустимо. Освен това, доколкото посочената разпоредба предвижда, че това се разрешава на компетентния канадски орган само по изключение, следва да се приеме, че същата разпоредба съдържа правила, ограничаващи се до строго необходимото.

181

За сметка на това текстът относно случаите, в които съгласно член 3, параграф 5, букви а) и б) от предвиденото споразумение Канада може да третира PNR данните, е твърде неясен и общ, за да удовлетвори изискванията относно необходимата яснота и точност. Въведените с тази разпоредба правила следователно не се оказват ограничени до строго необходимото за постигане на преследваната с това споразумение цел.

182

В съответствие с член 2, буква г) от предвиденото споразумение канадският компетентен орган отговаря за получаването и обработката на PNR данни по силата на споразумението. Съгласно член 5 от него се счита, че канадският компетентен орган осигурява адекватно равнище на защита, по смисъла на съответните правни норми на Съюза, при обработката и използването на такива данни. Освен това, както следва от петнадесета алинея от преамбюла на това споразумение, Канада поема ангажимент посоченият орган да спазва гаранциите за правото на личен живот и защитата на личните данни, както са определени в него.

183

Макар идентичността на самия канадски компетентен орган да не е посочена в предвиденото споразумение, член 30, параграф 2, буква а) от него задължава Канада да уведоми Комисията за данните му преди влизането в сила на това споразумение. В този смисъл то е достатъчно ясно и точно относно идентичността на канадския компетентен орган.

184

Освен това действително следва да се добави, че член 18, параграф 1 от това споразумение не уточнява идентичността на „други[те] правителствени органи в Канада“, на които канадският компетентен орган има право да разкрива PNR данните при предвидените в тази разпоредба условия. При все това от член 18, параграф 1, букви а), в) и д) от предвиденото споразумение следва ясно, че PNR данните могат да се разкриват само на органи, „чиито функции са свързани пряко с приложното поле на член 3“, когато разкриването е „необходимо за целите, посочени в член 3“, и при условие че тези органи осигуряват „защита, равностойна на защитните мерки, описани в настоящото Споразумение“.

185

Доколкото редица разпоредби в предвиденото споразумение, а именно член 3, параграф 5, член 6, параграфи 1 и 2, член 8, параграфи 3—5, член 12, параграф 3 и членове 16 и 17 от това споразумение посочват „Канада“ като отговорния субект за обработване на PNR данните съгласно тези разпоредби, трябва да се разбира, че това споразумение посочва или канадския компетентен орган, или органите по член 18 от него. Може да се счита, че тълкувани в този смисъл, член 3, параграф 5, член 6, параграфи 1 и 2, член 8, параграфи 3—5, член 12, параграф 3 и членове 16 и 17 от предвиденото споразумение отговарят на изискванията за яснота и точност.

186

Предвиденото споразумение се отнася за PNR данните на всички пътници във въздушния транспорт на полети между Съюза и Канада. Предаването на тези данни на Канада се извършва без оглед на каквито и да било обективни критерии, позволяващи да се приеме, че пътниците могат да представляват риск за обществената сигурност в Канада.

187

В това отношение следва да се отбележи, както бе припомнено в точки 152 и 169 от настоящото споразумение, че предназначението на PNR данните по-специално е да бъдат подложени на автоматична обработка. Както твърдят някои от встъпилите страни, тази обработка има за цел да идентифицира риска за обществената сигурност, който евентуално могат да представляват лица, които на този етап не са известни на компетентните служби и които с оглед на този риск биха могли да бъдат подложени на задълбочена проверка. В това отношение автоматизираната обработка на тези данни преди пристигането на пътниците в Канада улеснява и ускорява проверките за сигурност, по-специално по границите. Освен това изключването на определени категории лица или отправни райони би могло да попречи на осъществяването на целта на автоматизираната обработка на PNR данните, а именно идентифициране чрез проверката на тези данни на лица, които могат да представляват риск за обществената сигурност, сред всички пътници във въздушния транспорт, и да позволи избягването на тази проверка.

188

Освен това в съответствие с член 13 от Чикагската конвенция, на който се позовават по-специално Съветът и Комисията в отговорите си на поставените от Съда въпроси, при влизането във или заминаването от или по време на престоя на територията на договаряща държава всички пътници във въздушния транспорт трябва да спазват законите и разпоредбите ѝ относно допускането до или заминаването на пътниците във въздушния транспорт от нейна територия. Следователно на основание на този член всички пътници във въздушния транспорт, които желаят да бъдат допуснати в Канада или да напуснат страната, преминават гранични проверки и са задължени да спазват условията за влизане или заминаване, предписани от действащото в Канада право. Освен това, видно от точки 152 и 187 от настоящото становище, идентифицирането с помощта на PNR данните на пътниците, които могат да представляват риск за обществената сигурност, е част от контрола по границите. Следователно, ако пътниците във въздушния транспорт, които желаят да влязат и пребивават в Канада, се подлагат на такива проверки, с оглед на самото естество на мярката те преминават и проверка на PNR данните си.

189

При това положение не се установява, че предвиденото споразумение надхвърля границите на строго необходимото, като допуска предаване на Канада на PNR данните на всички пътници във въздушния транспорт.

190

За да се гарантира ограничаване до строго необходимото на запазването на предадените PNR данни, на достъпа до тях от канадските органи, визирани в предвиденото споразумение, както и на използването на тези данни от последните, в съответствие постоянната практика на Съда, посочена в точка 141 от настоящото становище, предвиденото споразумение би трябвало да предвижда ясни и точни правила, указващи при какви обстоятелства и условия тези органи могат да запазват споменатите данни, да имат достъп до тях и да ги използват.

191

Във връзка със запазването на личните данни следва да се отбележи, че разглежданата уредба трябва по-специално винаги да отговаря на обективни критерии, установяващи връзка между подлежащите на запазване лични данни и преследваната цел (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2015 г., Schrems, C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 93 и от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др., C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970, т. 110).

192

Във връзка с използването от орган на законно запазени лични данни, следва да се напомни, както е постановил Съдът, че правната уредба на Съюза не може да се ограничи до изискването достъпът до тези данни да отговаря на някоя от целите на тази правна уредба, а трябва да предвижда също и материални и процесуални условия за тяхното използване (вж. по аналогия решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др., C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970, т. 117 и 118 и цитираната съдебна практика).

193

В случая, както бе констатирано в точка 171 от настоящото становище, в член 3 предвиденото споразумение очертава целите при използването на PNR данните от канадския компетентен орган, в член 7 предвижда недискриминационна клауза и в член 15 съдържа разпоредба относно решенията на Канада въз основа на автоматизираната обработка на тези данни.

194

Освен това член 16, параграф 1 от предвиденото споразумение предвижда, че PNR данните могат да бъдат запазени от Канада в продължение на пет години след получаването им, а член 16, параграф 3 от него уточнява, че част от тези данни трябва да се маскират 30 дни или две години след тази дата. Тъй като тези разпоредби не провеждат никакво разграничение в зависимост от засегнатите пътници, те допускат запазване на PNR данните на всички пътници във въздушния транспорт.

195

Накрая, съгласно член 16, параграф 4 от предвиденото споразумение маскираните данни могат да бъдат отворени, когато е необходимо провеждане на разследване в рамките на член 3 от това споразумение, като отварянето се извършва, в зависимост от случая, или от малък брой специално упълномощени служители, или с предварително разрешение от ръководителя на канадския компетентен орган или висш служители, изрично упълномощен от последния.

196

В този смисъл предвиденото споразумение допуска използване на PNR данните на всички пътници във въздушния транспорт през целия период на запазване за целите, посочени в член 3 от него.

197

Що се отнася до запазването на PNR данните и тяхното използване до заминаването на пътниците във въздушния транспорт от Канада, следва да се отбележи, че те по-специално дават възможност да се улеснят проверките за сигурност, както и тези по границите. Тяхното запазване и използване за целта, с оглед на самото им естество, не могат да бъдат ограничени до определен кръг от пътници във въздушния транспорт, нито пък да бъдат предмет на предварително разрешение, получавано от юрисдикция или друга независима административна структура. Поради това и в съответствие със съображения в точки 186—188 от настоящото становище следва да се приеме, че докато пътниците във въздушния транспорт са в Канада или отпътуват от тази трета държава, необходимата връзка между тези данни и преследваната от споразумение цел е налице, поради което то не надхвърля границите на строго необходимото само поради това, че допуска систематичното запазване и използване на PNR данните на всички тези пътници.

198

Също систематичното използване на PNR данните с цел проверка на надеждността и актуализиране на предварително изготвените модели и критерии, на които се основават различните видове автоматизирана обработка на тези данни, както бе посочено в точка 174 от настоящото становище, или с цел определяне на нови модели и критерии за тези видове обработка, е пряко свързано с осъществяването на проверките по предходната точка от настоящото становище и следователно също трябва да се счита, че не надхвърля границите на строго необходимото.

199

Освен това е важно да се отбележи, че по време на престоя на пътниците във въздушния транспорт в Канада и независимо от резултата от автоматизирания анализ на PNR данните, направен преди тяхното пристигане в тази трета държава, могат да възникнат положения, в които канадският компетентен орган разполага с индикации, събрани по време на този престой, че използването на техните данни би могло да се окаже необходимо с цел борба с тероризма и тежката транснационална престъпност.

200

Що се отнася обаче до използването на PNR данните в посочените в предходната точка положения, следва да се отбележи, че след като пътниците във въздушния транспорт са били допуснати да влязат на територията на тази трета държава след проверка на техните PNR данни, използването на тези данни по време на престоя им в Канада трябва да се основава на нови обстоятелства, които да го обосновават. Използването им следователно изисква, в съответствие с цитираната в точки 141 и 192 от настоящото становище съдебна практика, наличието на правила, които да определят материални и процесуални условия за същото това използване, по-специално за да се защитят тези данни срещу рискове от злоупотреби. Подобни правила трябва да се основават на обективни критерии за определяне на обстоятелствата и условията, при които канадските органи, визирани в предвиденото споразумение, имат право да ги използват.

201

В тази връзка, когато съществуват обективни обстоятелства, позволяващи да се приеме, че PNR данните на един или няколко пътници във въздушния транспорт действително биха могли да подпомогнат борбата с терористичните и тежките транснационални престъпления, използването на тези данни не надхвърля границите на строго необходимото (вж. по аналогия решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др., C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970, т. 119 и цитираната съдебна практика).

202

Освен това, за да се гарантира на практика пълното спазване на условията, посочени в предходните две точки, от съществено значение е използването по време на престоя на пътници във въздушния транспорт в Канада на запазени PNR данни да се осъществява поначало, освен в надлежно обосновани неотложни случаи, след предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура, и решението на тази юрисдикция или на тази структура да се постановява след мотивирана молба на компетентните органи, подадена по-специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления (вж. по аналогия решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др., C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970, т. 120 и цитираната съдебна практика).

203

Доколкото предвиденото споразумение не отговаря на изискванията съгласно предходните две точки, то не гарантира, че използването от страна на визираните в него канадски органи на PNR данни на пътниците във въздушния транспорт по време на престоя им в Канада ще бъде ограничено до строго необходимото.

204

Напусналите Канада пътници във въздушния транспорт в общия случай са преминали контрол при влизане и излизане от страната. Техните PNR данни също така са били проверени преди пристигането им в Канада и евентуално по време на престоя, както и на заминаването им от тази трета държава. При това положение следва да се приеме, че по принцип тези пътници не представляват риск във връзка с тероризма или тежката транснационална престъпност, доколкото нито посоченият контрол и проверки, нито някое друго обстоятелство са разкрили съществуването на обективни обстоятелства в този смисъл. Във всички случаи не се установява, че всички пътници във въздушния транспорт, които са пътували до Канада, биха представлявали след заминаването си от тази страна по-голям риск отколкото други лица, които не са пътували до тази страна през последните пет години и за които следователно Канада не разполага с PNR данни.

205

Поради това, що се отнася до пътниците във въздушния транспорт, за които такъв риск не е бил установен при пристигането им в Канада и до заминаването им от тази трета държава, след отпътуването им не се установява наличието дори на индиректна връзка между PNR данните им и преследваната с предвиденото споразумение цел, която би обосновала запазването на посочените данни. Приведените най-вече от Съвета и Комисията съображения пред Съда, изведени от средната продължителност на живот на международните мрежи за тежки престъпления, както и от продължителността и сложността на разследванията във връзка с тях, не са в състояние да обосноват непрекъснатото съхранение на PNR данните на всички пътници във въздушния транспорт след заминаването им от Канада с цел евентуален достъп до тези данни, независимо от наличието на каквато и да било връзка с борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност (вж. по аналогия решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др., C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970, т. 119).

206

Непрекъснатото съхранение на PNR данните за всички пътници във въздушния транспорт след заминаването им от Канада следователно не е ограничено до строго необходимото.

207

Доколкото обаче в отделни случаи се установи наличието на обективни обстоятелства, позволяващи да се приеме, че някои пътници във въздушния транспорт биха могли дори след заминаването си от Канада да представляват риск от гледна точка на борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност, съхраняването на техните PNR данни и след престоя им в Канада се оказва допустимо (вж. по аналогия решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др., C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970, т. 108).

208

Що се отнася до използването на съхранените по този начин PNR данни, в съответствие с цитираната в точки 201 и 202 от настоящото становище съдебна практика, то би трябвало да се основава на обективни критерии за определяне на обстоятелствата и условията, при които канадските органи, визирани в предвиденото споразумение, могат да получат достъп до тези данни с цел използване. Също така това използване би трябвало да се осъществява, освен в надлежно обосновани неотложни случаи, след предварителен контрол от юрисдикция, или от независима административна структура и решението на тази юрисдикция или на тази структура, с което използването се разрешава, да се постановява след мотивирана молба на тези органи, подадена по-специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления.

209

Във връзка с периода на запазване на PNR данните на пътниците във въздушния транспорт по точка 207 от настоящото становище, следва да се отбележи, че общата продължителност по член 16, параграф 1 от предвиденото споразумение е продължена с една година и половина в сравнение с тази по споразумението от 2006 г. В това отношение следва все пак да се приеме, с оглед по-специално на съображенията, изложени най-вече от Съвета и Комисията, отбелязани в точка 205 от настоящото становище, че петгодишният срок по член 16, параграф 1 от това споразумение не надхвърля границите на строго необходимото за целите на борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност.

210

Накрая, доколкото, от една страна, член 9, параграф 2 от предвиденото споразумение, който предвижда, че Канада запазва PNR данните „в сигурна физическа среда, която е защитена с контрол на достъпа“, означава, че тези данни трябва да бъдат запазени на територията на Канада, а от друга страна, член 16, параграф 6 от това споразумение, съгласно който Канада унищожава PNR данните в края на срока за запазването им, трябва да се разбира в смисъл, че изисква необратимо унищожаване на тези данни, може да се счита, че посочените разпоредби отговарят на изискванията за яснота и точност (вж. по аналогия решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др., C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970, т. 122 и цитираната съдебна практика).

211

С оглед на съображенията, изложени в точки 204—206 и 208 от настоящото становище, споменатото споразумение не гарантира, че запазването и използването на PNR данните от канадските органи след заминаването на пътниците във въздушния транспорт от Канада се ограничава до строго необходимото.

212

Членове 18 и 19 от предвиденото споразумение допускат разкриването на PNR данните от канадския компетентен орган на други канадски правителствени органи и на правителствени органи на други трети държави. Доколкото фактически такова разкриване предоставя на тези органи достъп до данните, както и възможност да ги използват, то би трябвало да отговаря на условията, уреждащи използването на посочените данни, припомнени в точки 200—202 и 208 от настоящото становище.

213

Що се отнася по-конкретно до разкриването на PNR данните на правителствените органи на други трети държави, следва да се добави също, че член 19, параграф 1, буква д) от предвиденото споразумение предоставя на канадския компетентен орган право на преценка относно гарантираното в тези държави равнище на защита.

214

Във връзка с това следва да се напомни, че предаването на лични данни от Съюза на трета държава може да се извърши само ако тази държава осигурява степен на защита на основните права и свободи, която по същество е равностойна на гарантираната в Съюза. Това изискване важи и в случаите на разкриване на PNR данните от Канада на трети държави, уредени в член 19 от предвиденото споразумение, за да се избегне възможността от заобикаляне на предвидената в това споразумение степен на защита чрез предаването на лични данни на други трети държави и за да се гарантира непрекъснатост на предоставеното от правото на Съюза равнище на защита (вж. по аналогия решение от 6 октомври 2015 г., Schrems, C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 72 и 73). При това положение подобно разкриване изисква наличието или на споразумение между Съюза и съответната трета държава, равностойно на посоченото, или на решение на Комисията на основание член 25, параграф 6 от Директива 95/46, с което се констатира, че тази трета държава гарантира достатъчна степен на защита по смисъла на правото на Съюза, и отнасящо се за органите, на които се предвижда предаване на PNR данните.

215

Доколкото членове 18 и 19 от предвиденото споразумение не отговарят на изискванията, посочени в точки 212—214 от настоящото становище, то не гарантира, че разкриването на PNR данните от канадския компетентен орган на други канадски правителствени органи или на правителствени органи на други трети държави ще бъде ограничено до строго необходимото.

216

Член 12, параграф 3 от предвиденото споразумение позволява на Канада „да определи разумни правни изисквания и ограничения за разкриването на информация, […] при надлежно отчитане на законния интерес на засегнатото лице“. Споразумението обаче не урежда нито естеството на информацията, която може да бъде разкрита, нито ползващите се от разкриването лица, нито пък как тази информация ще бъде използвана.

217

Освен това предвиденото споразумение не дефинира израза „разумни правни изисквания и ограничения“, нито израза „законни интереси на засегнатото лице“, нито пък изисква разкриването на PNR данни на частно лице да има връзка с борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност, нито пък получаването на разрешение от юрисдикция или от независима административна структура за неговото осъществяване. При това положение тази разпоредба надхвърля границите на строго необходимото.

218

Член 8, параграф 2, второ изречение от Хартата гарантира, че лицето, чиито лични данни са били събрани, има право на достъп до тях, както и право да изисква поправянето им.

219

Освен това във връзка с член 7 от Хартата Съдът вече е постановил, че основното право на зачитане на личния живот, закрепено в него, предполага съответното физическо лице да може да се убеди, че личните му данни се обработват по точен и законосъобразен начин. За да може да извърши необходимите проверки, това лице трябва да разполага с право на достъп до данните, които се отнасят до него и които са предмет на обработка (вж. в този смисъл решение от 7 май 2009 г., Rijkeboer, C‑553/07, EU:C:2009:293, т. 49).

220

За да се осигури зачитането на тези права, е важно пътниците във въздушния транспорт да бъдат информирани за предаването на техните PNR данни в Канада и за използването на същите веднага щом това вече не може да попречи на извършваното от визираните в предвиденото споразумение публични органи разследване. В действителност тази информация фактически се оказва необходима, за да даде възможност на пътниците във въздушния транспорт да упражнят правото си да поискат достъп до засягащите ги PNR данни и евентуално тяхното поправяне, както и в съответствие с член 47, първа алинея от Хартата да подадат ефективна жалба пред съда (вж. по аналогия решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др., C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970, т. 121 и цитираната съдебна практика).

221

Макар членове 12 и 13 от предвиденото споразумение да предвиждат в полза на пътниците във въздушния транспорт право на достъп до техните PNR данни, както и право да поискат тяхното коригиране, посочените разпоредби не изискват пътниците да бъдат информирани за предаването на техните PNR данни в Канада и за използването на същите.

222

В тази връзка посоченото споразумение единствено предвижда в член 11 правило за прозрачност, което задължава канадския компетентен орган да публикува на своя уебсайт определена обща информация относно предаването на PNR данните и тяхното използване, но не предвижда никакво задължение за индивидуално уведомяване на пътниците във въздушния транспорт.

223

Действително това правило за прозрачност позволява в достатъчно степен пътниците във въздушния транспорт да бъдат информирани както за предаването на техните PNR данни в Канада, така и за систематичното им използване, разгледано в точки 197 и 198 от настоящото становище, за целите на проверките за сигурност и на тези по границите. За сметка на това посочената обща информация за пътниците във въздушния транспорт съгласно член 11 от предвиденото споразумение не им позволява да узнаят дали компетентният канадски орган е използвал данните им и извън посочените проверки. В този смисъл в хипотезите по точки 199 и 207 от настоящото становище, в които са налице обективни обстоятелства, обосноваващи подобно използване и изискващи предварително разрешение от юрисдикция или независима административна структура, се оказва необходимо пътниците във въздушния транспорт да бъдат информирани лично. Същото се отнася за случаите, в които PNR данните на пътниците във въздушния транспорт се разкриват на други публични органи или на частни лица.

224

Същевременно в съответствие с цитираната в точка 220 от настоящото становище съдебна практика подобна информация трябва да се дава едва след като това вече не може да попречи на извършваното от визираните в предвиденото споразумение публични органи разследване.

225

Следователно посоченото споразумение би трябвало да уточни, че пътниците във въздушния транспорт, чиито PNR данни са били използвани и запазени от канадския компетентен орган в случаите по точки 199 и 207 от настоящото становище, както и тези, чиито данни са били разкрити на други публични органи или на частни лица, получават информация от този орган за това използване и разкриване при условията съгласно предходната точка от настоящото становище.

226

Що се отнася до правото на защита на пътниците във въздушния транспорт, член 14, параграф 2 от предвиденото споразумение предвижда, че Канада гарантира, че всяко физическо лице, което счита, че правата му са нарушени от дадено решение или действие по отношение на неговите PNR данни, може да потърси ефективна защита по съдебен ред в съответствие с канадското право или чрез друго средство за правна защита, което може да включва обезщетение.

227

Доколкото разпоредбата се отнася за „всяко физическо лице, което счита, че правата му са нарушени“, тя обхваща всички пътници във въздушния транспорт, независимо от гражданството, пребиваването, местоживеенето или присъствието им в Канада. Освен това, както отбелязва Съветът, тя трябва да се разбира в смисъл, че пътниците във въздушния транспорт разполагат с достъп до съд, както изисква член 47, първа алинея от Хартата. Обстоятелството, че член 14, параграф 2 от предвиденото споразумение гласи, че „ефективна[та] защита по съдебен ред“ може да се допълва от средство за защита, включващо обезщетение, за разлика от твърденията на Парламента, не води до лишаване на пътниците във въздушния транспорт от такава ефективна защита, а както отбелязва генералният адвокат в точка 324 от заключението си, по-скоро е в състояние да засили съдебната защита на засегнатите лица.

228

Съгласно член 8, параграф 3 от Хартата спазването на изискванията, произтичащи от член 8, параграфи 1 и 2 от нея, подлежи на контрол от независим орган.

229

В съответствие с постоянната практика на Съда гаранцията за независимост на такъв контролен орган, какъвто се предвижда да бъде създаден и в член 16, параграф 2 ДФЕС, цели да осигури ефективността и надеждността на надзора за спазване на разпоредбите в областта на защитата на физическите лица при обработване на лични данни и трябва да се тълкува в светлината на тази цел. В този смисъл учредяването на независим надзорен орган представлява съществен елемент от осигуряването на защита на лицата при обработването на лични данни (решения от 9 март 2010 г., Комисия/Германия, C‑518/07, EU:C:2010:125, т. 25, от 8 април 2014 г., Комисия/Унгария, C‑288/12, EU:C:2014:237, т. 48 и от 6 октомври 2015 г., Schrems, C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 41).

230

В случая член 10, параграф 1, първо изречение от предвиденото споразумение гласи, че защитните мерки за защита на данните при обработка на PNR данни ще подлежат на надзор от „независим публичен орган“ или от „орган, създаден чрез административни средства, който упражнява функциите си по безпристрастен начин и е с доказана степен на автономност“. Доколкото тази разпоредба, предвижда, че надзорът се упражнява от независим орган, тя отговаря на изискването по член 8, параграф 3 от Хартата. За сметка на това алтернативната формулировка, изглежда, допуска възможността надзорът изцяло или части да се осигурява от орган, който не изпълнява функцията си при пълна независимост, а е подчинен на висшестоящ орган, от който може да получава указания, поради което не е защитен от всякакво външно влияние, което би могло да насочва решенията му.

231

При това положение и както отбелязва генералният адвокат в точка 316 от своето заключение, член 10 от предвиденото споразумение не гарантира достатъчно ясно и точно, че надзорът за спазване на предвидените от споразумението правила относно защитата на физическите лица при обработване на PNR данни ще се осъществява от независим орган по смисъла на член 8, параграф 3 от Хартата.

232

С оглед на всички изложени съображения следва да се приеме, че:

1)

Решението на Съвета за сключване от името на Съюза на Споразумение между Канада и Европейския съюз относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците трябва да се основава едновременно на член 16, параграф 2 и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС.

2)

Споразумението между Канада и Европейския съюз относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците е несъвместимо с членове 7, 8 и 21, както и с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като не изключва предаването на чувствителни данни от Европейския съюз на Канада, както и използването и запазването им.

3)

За да бъде съвместимо с членове 7 и 8, както и с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, Споразумението между Канада и Европейския съюз относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците трябва: