Дело C-496/08 P

Pilar Angé Serrano и др.

срещу

Европейски парламент

„Обжалване — Длъжностни лица — Кандидати, издържали вътрешни конкурси за преминаване в категория при действието на стария правилник — Влизане в сила на новия правилник — Преходни разпоредби за класиране в степен — Възражение за незаконосъобразност — Придобити права — Оправдани правни очаквания — Равно третиране — Принцип на добра администрация и задължение за полагане на грижа“

Резюме на решението

1.        Длъжностни лица — Кариера — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Придобити права — Кандидати, издържали вътрешни конкурси за преминаване в категория преди 1 май 2004 г.

(член 336 от ДФЕС; членове 2, 8 и 10 от приложение ХІІІ към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

2.        Длъжностни лица — Кариера — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Оспорване на законосъобразността на нова разпоредба на Правилника

(член 336 от ДФЕС; член 2, параграф 1, член 8, параграф 1 и член 10, параграфи 1, 2 и 3 от приложение ХІІІ към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

3.        Длъжностни лица — Кариера — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса

(член 336 от ДФЕС; членове 2 и 10 от приложение ХІІІ към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

1.        Тъй като правната връзка между длъжностните лица и администрацията е от нормативен, а не от договорен характер, правата и задълженията на длъжностните лица могат във всеки момент да бъдат изменени от законодателя при спазване на изискванията на общностното право. Изменението се прилага спрямо бъдещите последици на положения, възникнали при действието на стария закон, освен ако не са налице придобити права, с други думи — права, за които правопораждащият факт е възникнал преди законодателната промяна.

В този смисъл длъжностните лица, които са израснали в кариерата вследствие на издържан вътрешен конкурс, организиран при действието на стария правилник, са придобили право да бъде зачитано така постигнатото кариерно израстване при действието на този правилник. Все пак подобно право предполага единствено, че към тях следва да се прилага същото третиране по Правилника, по-специално във връзка с повишаването в кариерата, на което подлежат всички длъжностни лица с така получената от тях нова степен.

Широкото право на преценка на законодателя да внася необходимите изменения в Правилника, и по-специално да променя структурата на степените на длъжностните лица, не го оправомощава да извършва изменения, които в частност нямат отношение към тази необходимост или не отчитат професионалната квалификация, която тези степени следва да отразяват. Все пак не може законодателят да бъде задължен да запази точно съотношението, което е съществувало между тези степени преди изменението на Правилника. Следователно длъжностните лица нямат основание да се позовават на твърдени придобити права за класиране в получена при действието на стария правилник по-висока степен, за да поддържат, че членове 2 и 8 от приложение ХІІІ към новия правилник са незаконосъобразни.

(вж. точки 82—87)

2.        Длъжностните лица не могат да се позовават на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да възразят срещу прилагането на новоприета нормативна разпоредба, особено в област, в която законодателят разполага с широко право на преценка, каквото е налице по отношение на новата кариерна структура, въведена с Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители.

(вж. точка 93)

3.        Длъжностните лица, които са издържали вътрешен конкурс за преминаване в категория при действието на стария правилник, не се намират в същото правно и фактическо положение като длъжностните лица, които не са издържали такъв конкурс. Първите са придобили съгласно разпоредбите на Правилника по-добри възможности за кариерно развитие спрямо вторите, като това е взето предвид в преходните разпоредби на приложение ХІІІ към новия правилник.

Доколкото с приемането на новия правилник реорганизира цялата кариерна система, която се е прилагала до този момент, законодателят не е длъжен да възпроизведе точно същата йерархия на степените, каквато е съществувала при стария правилник, тъй като обратното означава да се накърни възможността, с която той разполага, да внася изменения в Правилника. В този контекст сравнението на йерархичните нива преди и след реформата на Правилника само по себе си не е определящо при преценката дали новият правилник е в съответствие с принципа на равно третиране.

Новият правилник разграничава кариерата на длъжностните лица, които при действието на стария правилник са принадлежали към различни степени в йерархията, и осигурява на тези от тях, които са издържали конкурс за преминаване в категория, различни възможности за кариерно развитие от тези на длъжностните лица, които не са издържали същия конкурс. В конкретния случай чрез правилото за спиране на развитието на кариерата и за определяне на проценти на повишаване за различните степени преходният режим, и в частност член 10, параграфи 1 и 2 от приложение ХІІІ към Правилника, осигурява по-добри възможности за кариерно развитие на длъжностните лица, които са имали по-високи степени по режима на стария правилник, а следователно и на тези, които са били повишени в степен вследствие на издържан конкурс за преминаване в категория.

(вж. точки 102, 105 и 106)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

4 март 2010 година(*)

„Обжалване — Длъжностни лица — Кандидати, издържали вътрешни конкурси за преминаване в категория при действието на стария правилник — Влизане в сила на новия правилник — Преходни разпоредби за класиране в степен — Възражение за незаконосъобразност — Придобити права — Оправдани правни очаквания — Равно третиране — Принцип на добра администрация и задължение за полагане на грижа“

По дело C‑496/08 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда, подадена на 17 ноември 2008 г.,

Pilar Angé Serrano, длъжностно лице в Европейския парламент, с местожителство в Люксембург (Люксембург),

Jean-Marie Bras, длъжностно лице в Европейския парламент, с местожителство в Люксембург (Люксембург),

Adolfo Orcajo Teresa, длъжностно лице в Европейския парламент, с местожителство в Брюксел (Белгия),

Dominiek Decoutere, длъжностно лице в Европейския парламент, с местожителство във Волвеланж (Люксембург),

Armin Hau, длъжностно лице в Европейския парламент, с местожителство в Люксембург (Люксембург),

Francisco Javier Solana Ramos, длъжностно лице в Европейския парламент, с местожителство в Брюксел (Белгия),

представлявани от адв. E. Boigelot, avocat,

жалбоподатели,

като другите страни в производството са:

Европейски парламент, за който се явяват г‑жа L. G. Knudsen и г‑жа K. Zejdová, в качеството на представители,

ответник в първоинстанционното производство,

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н M. Bauer и г‑жа K. Zieleśkiewicz, в качеството на представители,

встъпила страна в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н J.‑C. Bonichot, председател на четвърти състав, изпълняващ функциите на председател на втори състав, г‑жа C. Toader (докладчик), г‑н C. W. A. Timmermans, г‑н K. Schiemann и г‑н L. Bay Larsen, съдии,

генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,

секретар: г‑н R. Grass,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Със своята жалба г‑жа Angé Serrano, г‑н Bras, г‑н Orcajo Teresa, г‑н Decoutere, г‑н Hau и г‑н Solana Ramos искат от Съда да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности (понастоящем Общият съд) от 18 септември 2008 г. по дело Angé Serrano и др./Парламент (T‑47/05, все още непубликувано в Сборника, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което този съд отхвърля жалбите им срещу решенията за прекласиране в степен на всеки от тях (наричани по-нататък „спорните решения“), приети след влизането в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители на Общностите (ОВ L 124, стр. 1).

I –  Правна уредба

 А – Релевантни разпоредби на Правилника съгласно приложимата му до 30 април 2004 г. редакция

2        Член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности съгласно редакцията му в сила до 30 април 2004 г. (наричан по-нататък „старият правилник“) е гласял:

„Длъжностното лице може да премине от една степен или категория в друга само след конкурс.

[…]“ [неофициален превод]

 Б – Релевантни разпоредби на Правилника съгласно приложимата му от 1 май 2004 г. редакция

3        Старият правилник е изменен с Регламент № 723/2004, който влиза в сила на 1 май 2004 г.

4        Член 5, параграфи 1 и 2 от Правилника съгласно редакцията му в сила от 1 май 2004 г. (наричан по-нататък „новият правилник“ или „Правилникът“) гласи:

„1.      Длъжностите, обхванати от настоящия правилник, се класифицират според естеството и значението на служебните задължения, с които са свързани, във функционална група „администратори“ […] и функционална група „асистенти“ […].

2.      […] Функционална група AST се състои от единадесет степени, съответстващи на изпълнителски, технически и помощни функции.“

5        Член 6, параграфи 1 и 2 от новия правилник предвижда:

„1.      В щатното разписание, приложено към раздела от бюджета на всяка институция, се посочва броят на длъжностите за всяка степен и за всяка функционална група.

2.      За осигуряване на еквивалентността на развитието на средната кариера в кариерната структура до 1 май 2004 г. (оттук нататък наричана „старата кариерна структура“) и от 1 май 2004 г. (оттук нататък наричана „новата кариерна структура“) и без да се засяга принципът на израстване в кариерата по заслуги, установен в член 45 от правилника, щатното разписание трябва да гарантира, че към 1 януари всяка година за всяка институция броят на свободните длъжности от всяка степен съответства на броя на активно заетите длъжностни лица от по-ниски степени към 1 януари на предходната година, умножен по стойностите, посочени в приложение I, буква Б за тази степен. Тези стойности се прилагат на петгодишна усреднена основа, считано от 1 май 2004 г.

[…]“

6        Новият правилник предвижда преходен режим, уреден в приложение ХІІІ към него. Мотивите за въвеждането на този преходен режим са изложени в съображение 37 от Регламент № 723/2004, което гласи:

„Необходимо е да се предвиди преходен режим с цел да се позволи постепенно прилагане на новите правила и мерки, без да се засягат правата, придобити от персонала в рамките на общностния режим преди влизането в сила на настоящото изменение на Правилника, и като се вземат предвид техните оправдани очаквания.“ [неофициален превод]

7        Член 1 от приложение ХІІІ към новия правилник гласи:

„1.      За периода от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. член 5, параграфи 1 и 2 от Правилника за персонала се заменят със следния текст:

„1.      Длъжностите, обхванати от Правилника за персонала, се класифицират според характера и важността на присъщите им задължения в четири категории — A*, B*, C* и D*, в низходящ ред на степента.

2.      Категория A* се състои от дванадесет степени, категория B* се състои от девет степени, категория C* — от седем, и категория D* — от пет.“

2.      За дата на наемане се счита датата на постъпване на служба.“

8        Член 2, параграф 1 от приложение ХІІІ към новия правилник предвижда:

„1.      Към 1 май 2004 г. и при условията на член 8 от настоящото приложение степените на длъжностните лица, намиращи се в някое от административните положения по член 35 от Правилника за персонала, се преименуват, както следва:

[…]“

9        Член 8, параграф 1 от приложение ХІІІ към новия правилник предвижда:

„1.      Считано от 1 май 2006 г., степените, въведени с член 2, параграф 1, се преименуват, както следва:

[…]“

10      Член 10, параграфи 1—3 от приложение ХІІІ към новия правилник гласи:

„1.      Длъжностните лица, които преди 1 май 2004 г. са на служба в категории C или D, от 1 май 2006 г. се разпределят в кариерни потоци, позволяващи тяхното израстване:

a)      в старата категория C до степен AST 7;

б)      в старата категория D до степен AST 5;

2.      Считано от 1 май 2004 г. и чрез дерогация от приложение I, раздел Б, за тези длъжностни лица процентите по член 6, параграф 2 от Правилника за персонала са, както следва:

3.      Длъжностно лице, за което се прилага параграф 1, може без ограничения да [бъде] назначено във функционална група AST, след като е издържало конкурс на общо основание или въз основа на атестационна процедура […]“.

II –  Обстоятелствата, предхождащи спора, както са изложени в обжалваното съдебно решение

11      Жалбоподателите са длъжностни лица в Европейския парламент.

12      Съгласно точка 23 от обжалваното съдебно решение те са издържали вътрешни конкурси за преминаване в категория при действието на стария правилник. Така г‑жа Angé Serrano преминава от степен C 1 в степен B 5; г‑н Bras преминава от степен D 1 в степен C 5; г‑н Decoutere преминава от степен C 3 в степен B 5; г‑н Hau, срочно нает служител със степен C 1, преминава в степен B 4; г‑н Orcajo Teresa преминава от степен D 1 в степен C 5, и последно, г‑н Solana Ramos преминава от степен C 1 в степен B 5. Всички тези длъжностни лица преминават на новата си степен преди влизането в сила на новия правилник.

13      Жалбоподателите получават спорните решения през първата седмица на май 2004 г. под формата на недатирани писма на генералния директор на дирекция „Човешки ресурси“ на Парламента, с които са уведомени коя временна степен се прилага за тях, считано от 1 май 2004 г. Съгласно тези решения степента B 5 на г‑жа Angé Serrano е преименувана на B*5; степента C 5 на г‑н Bras е преименувана на C*2; степента B 5 на г‑н Decoutere е преименувана на B*5; степента B 4 на г‑н Hau е преименувана на B*6; степента C 4 на г‑н Orcajo Teresa е преименувана на C*3 и степента B 4 на г‑н Solana Ramos е преименувана на B*6.

14      На основание член 8, параграф 1 от приложение ХІІІ към новия правилник гореупоменатите временни степени на жалбоподателите са повторно преименувани, считано от 1 май 2006 г., тоест в края на въведения с новия правилник преходен период. Така се налага временната степен B*5 на г‑жа Angé Serrano да бъде преименувана на AST 5; временната степен C*2 на г‑н Bras да бъде преименувана на AST 2; временната степен B*5 на г‑н Decoutere да бъде преименувана на AST 5; временната степен B*6 на г‑н Hau да бъде преименувана на AST 6; временната степен C*3 на г‑н Orcajo Teresa да бъде преименувана на AST 3 и временната степен B*6 на г‑н Solana Ramos да бъде преименувана на AST 6.

15      Между 13 май и 30 юли 2004 г. жалбоподателите обжалват по административен ред спорните решения, доколкото с тях са класирани във временна степен, считано от 1 май 2004 г. Тези жалби са отхвърлени с решения, връчени на всеки от жалбоподателите между 27 октомври и 25 ноември 2004 г.

III –  Производството пред Общия съд

16      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 31 януари 2005 г., жалбоподателите искат, от една страна, да се отменят спорните решения, както и всички последващи и/или свързани с тези решения актове, включително приетите след подаването на жалбата, а от друга страна — Парламентът да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди в размер, определен по справедливост на 60 000 eur за всеки от жалбоподателите с възможност за увеличаване и/или намаляване на този размер в хода на производството.

17      С определение от 6 април 2005 г. председателят на трети състав на Общия съд допуска встъпването на Съвета на Европейския съюз в подкрепа на исканията на Парламента.

18      В хода на производството пред Общия съд с решение от 13 февруари 2006 г. бюрото на Парламента одобрява предложението на генералния секретар за прекласиране на длъжностните лица, които са преминали в друга категория при действието на стария правилник, но които към 1 май 2004 г. все още са получавали основната заплата за предишната категория. В резултат от това решение на 20 май 2006 г. са приети нови индивидуални решения по отношение на г‑жа Angé Serrano, както и на г‑н Bras и г‑н Orcajo Teresa, с които г‑жа Angé Serrano е прекласирана във временна степен B*6, г‑н Bras — във временна степен C*4 и г‑н Orcajo Teresa — във временна степен C*4, считано от 1 май 2004 г. за всички тези длъжностни лица.

IV –  Обжалваното съдебно решение

 А – По допустимостта

19      В писмената си защита пред Общия съд Парламентът прави няколко възражения за недопустимост, които се отнасят по-специално до правния интерес на някои от жалбоподателите.

1.     Относно правния интерес на г‑н Decoutere

20      Парламентът изтъква, че ако през 2002 г. г‑н Decoutere не беше преминал от категория C в категория B вследствие на издържания вътрешен конкурс за преминаване в категория, кариерата му щеше да се развие така: неговата степен C 3 щеше да бъде преименувана на C*4 на 1 май 2004 г., а след това отново преименувана на AST 4 на 1 май 2006 г. Следователно, ако г‑н Decoutere не беше получил възможност за преминаване в категория, към 1 май 2006 г. неговата степен щеше да е по-ниска от тази, която заема в момента, а именно степен AST 5. Поради това той изобщо нямал правен интерес да обжалва отнасящото се до него спорно решение за прекласиране.

21      Общият съд отхвърля това възражение, като приема, че преминаването на г‑н Decoutere в категория в резултат от издържания конкурс не е отразено чрез класирането му във временна степен B*5, а след това в степен AST 5 на 1 май 2006 г. Според Общия съд доказателство за това е фактът, че макар след преминаването си в категория В да е имал по-висока степен от длъжностните лица със степен C 1, които не са издържали конкурс за преминаване в категория, г‑н Decoutere се оказва, считано от 1 май 2006 г., с по-ниска степен от тази на посочените длъжностни лица, тъй като последните са имали степен AST 6, докато той е имал само степен AST 5.

2.     Относно правния интерес на г‑н Hau

22      Парламентът поддържа, че г‑н Hau няма правен интерес, тъй като не е преминал от категория C в категория B съгласно член 45, параграф 2 от стария правилник, доколкото е бил срочно нает служител от категория C, преди да бъде назначен като длъжностно лице от категория B вследствие на издържания вътрешен конкурс.

23      Общият съд отхвърля това възражение, като приема, че макар г‑н Hau да е бил срочно нает служител със степен C 1 към момента, в който е издържал конкурса за преминаване от категория C в категория B, Парламентът е разрешил достъпа на срочно наетите служители до вътрешните конкурси за преминаване в категория. Следователно г‑н Hau е имал възможност да участва в такъв конкурс при равни условия с длъжностните лица от категория C. Ето защо Общият съд посочва, че този конкурс е довел до израстването на г‑н Hau в служебната йерархия чрез преминаване от категория C в категория B на същото основание като длъжностните лица, които са издържали този конкурс и са преминали в тази категория. В този смисъл Общият съд приема, че издържаният конкурс за преминаване в категория не е осигурил на г‑н Hau достъп до класиране в по-висока степен спрямо длъжностните лица от старата категория C, които не са издържали такъв конкурс.

3.     Относно отпадането на предмета на искането за отмяна на спорните решения по отношение на г‑жа Angé Serrano, както и по отношение на г‑н Bras и г‑н Orcajo Teresa

24      Парламентът изтъква, че искането за отмяна на спорните решения по отношение на г‑жа Angé Serrano, както и по отношение на г‑н Bras и г‑н Orcajo Teresa вече е безпредметно за тях, тъй като тези решения са отменени и заменени с индивидуалните решения, приети на 20 март 2006 г. в хода на производството пред Общия съд, с които тези жалбоподатели получават със задна дата исканото от тях класиране.

25      Общият съд отбелязва, че всъщност решенията от 20 март 2006 г. не удовлетворяват изцяло оплакванията на тримата жалбоподатели срещу взетите спрямо тях спорни решения, доколкото с първите посочени решения не се възстановява полученото от тези жалбоподатели при действието на стария правилник класиране в по-висока степен от тази на длъжностните лица, които не са издържали вътрешни конкурси за преминаване в категория при действието на същия правилник.

26      Общият съд обаче уважава направеното от Парламента възражение. Той преценява, че без изрично да предвиждат оттеглянето на спорните решения, решенията от 20 март 2006 г. пораждат правни последици, които заместват тези на спорните решения по отношение на тримата разглеждани жалбоподатели, тъй като се прилагат с обратна сила, считано от 1 май 2004 г. По този начин, считано от датата, на която са били заменени с решенията от 20 март 2006 г., спорните решения вече не произвеждат действие спрямо тримата жалбоподатели.

27      Ето защо според Общия съд целта на искането за отмяна, а именно да се премахнат последиците от спорните решения, по отношение на гореупоменатите трима жалбоподатели е постигната чрез приемането и прилагането с обратна сила на индивидуалните решения от 20 март 2006 г. Освен това Общият съд взема предвид факта, че в съдебното заседание жалбоподателите признават, че е отпаднала необходимостта той да се произнася по отмяната на спорните решения, които се отнасят до г‑жа Angé Serrano, г‑н Bras и г‑н Orcajo Teresa.

 Б – По съществото на спора

1.     По искането за отмяна

28      В подкрепа на искането си за отмяна на спорните решения жалбоподателите посочват няколко правни основания, изведени, на първо място, от незаконосъобразност на членове 2—8 от приложение ХІІІ към новия правилник, на второ място — от допуснато от Парламента нарушение на принципа на добра администрация и задължението за полагане на грижа, и на трето и последно място — от нарушение на членове 6, 45 и 45а от Правилника и на приложение ХІІІ към него, както и от нарушение на принципа на израстване в кариерата по заслуги и от допусната от Парламента явна грешка в преценката.

29      С цел опростяване на текста ще бъдат припомнени само съображенията на Общия съд, които са оспорени в настоящото производство по обжалване.

30      В подкрепа на възражението за незаконосъобразност на членове 2 и 8 от приложение ХІІІ към новия правилник жалбоподателите изтъкват нарушение на придобити права, на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, както и нарушение на принципа на равно третиране. По същество жалбоподателите поддържат, че предвидените в приложение ХІІІ към новия правилник преходни разпоредби не са дали възможност за отстраняване на техния проблем, а именно на твърдяното от тях понижаване в кариерата, нито за защита на придобитите от тях права в резултат от класирането им в по-висока степен от тази на длъжностните лица, които не са издържали вътрешни конкурси за преминаване в категория при действието на стария правилник.

31      Що се отнася до придобитите права, Общият съд напомня, че длъжностните лица могат да се позовават на придобито право само ако неговият правопораждащ факт е възникнал при действието на правилник, който предхожда изменението на разпоредбите от правилника (Решение на Съда от 19 март 1975 г. по дело Gillet/Комисия, 28/74, Recueil, стр. 463, точка 5). Що се отнася до системи като тази на общностната публична администрация, в която йерархията на длъжностните лица подлежи на изменения, Общият съд напомня, че придобитото от някои длъжностни лица класиране в по-висока степен от тази на други длъжностни лица към даден момент от тяхната кариера не представлява придобито право, което трябва да бъде защитено с разпоредби на Правилника като действащите след 1 май 2004 г.

32      Въпреки това според Общия съд длъжностните лица, издържали вътрешен конкурс за преминаване в категория преди тази дата, имат право да очакват Правилникът да им осигури по-добри възможности за кариерно развитие от тези, които осигурява на длъжностните лица, които не са издържали такъв конкурс при действието на стария правилник, като за първите посочени лица тези възможности се явяват придобити права, които трябва да бъдат защитени с новия правилник. В случая от предвидените в членове 2 и 8 от приложението към новия правилник критерии за прекласиране не следва задължително, че възможностите за кариерно развитие на издържалите такъв конкурс длъжностни лица няма да са по-добри от възможностите, които могат да очакват неиздържалите тези конкурси длъжностни лица. Напротив, приложение ХІІІ към новия правилник, и в частност член 10 от него, съдържа разпоредби, които разграничават длъжностните лица в зависимост от категорията, към която са принадлежали преди 1 май 2004 г., като предвижда възможности за развитие в кариерата, които са различни в зависимост от категорията, към която длъжностните лица са принадлежали при действието на стария правилник.

33      Що се отнася до нарушението на оправданите правни очаквания, Общият съд смята, че длъжностните лица не могат да се позовават на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да оспорват законосъобразността на нова правна разпоредба в област, в която законодателят разполага с широко право на преценка (Решение на Общия съд от 11 февруари 2003 г. по дело Leonhardt/Парламент, T–30/02, Recueil FP, стр. I–A–41 и стр. II‑265, точка 55). Такъв е случаят при изменение на кариерната система на длъжностните лица, както и при приемане на преходни разпоредби във връзка с това изменение, включително на правилата за класиране в степен, които се съдържат в членове 2 и 8 от приложение ХІІІ към новия правилник.

34      Що се отнася до оплакването за нарушение на принципа на правната сигурност, Общият съд приема, че от писмените изявления на жалбоподателите не личи в какво се състои твърдяното нарушение на този принцип в членове 2 и 8 от приложение ХІІІ към новия правилник и че при всички положения това оплакване е явно неоснователно, доколкото длъжностните лица нямат право на запазване на Правилника във вида, в който е съществувал към момента на назначаването им (Решение по дело Leonhardt/Парламент, посочено по-горе, точка 55).

35      В подкрепа на оплакването, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, жалбоподателите отбелязват, че вследствие на новото класиране в степен длъжностните лица, които са били в по-ниска категория от тази на жалбоподателите, на 1 май 2006 г. придобиват степен, по-висока от или равна на тази на жалбоподателите. Освен това г‑н Decoutere бил класиран различно в сравнение с длъжностните лица, издържали същия конкурс.

36      В това отношение Общият съд приема, че няма нарушение на принципа на равно третиране, когато длъжностните лица, които са издържали вътрешен конкурс за преминаване в категория преди 1 май 2004 г., се класират в степен, по-ниска от или равна на тази на неиздържалите такъв конкурс длъжностни лица. Всъщност предвид радикалното изменение на кариерната система сравняването на нивото на длъжностните лица в йерархията преди и след тази дата само по себе си не е определящо за установяването на нарушение на принципа на равно третиране в членове 2 и 8 от приложение ХІІІ към новия правилник. При всички положения въз основа на разпоредбите, чиято незаконосъобразност твърдят, успелите кандидати от конкурси за преминаване в категория са придобили по-добри възможности за развитие в кариерата.

37      Освен това, що се отнася до втората част от това правно основание, а именно до положението на г‑н Decoutere, който твърди, че неоснователно е третиран различно в сравнение с други успели кандидати от същия конкурс, Общият съд приема, че останалите кандидати са назначени като длъжностни лица при действието на новия правилник и че следователно те и г‑н Decoutere са в различно правно положение.

2.     По искането за обезщетение

38      В подкрепа на искането си за обезщетение жалбоподателите изтъкват, че при евентуална отмяна на спорните решения твърдените от тях имуществени и неимуществени вреди трябва да бъдат обезщетени, като им се изплатят всички суми, които биха получили, ако действително бяха класирани в съответстващата на функциите им степен.

39      Общият съд разглежда искането на г‑жа Angé Serrano, г‑н Bras и г‑н Orcajo Teresa отделно от искането на г‑н Decoutere, г‑н Hau и г‑н Solana Ramos.

40      Що се отнася до първата група длъжностни лица, Общият съд установява, че независимо от твърдяната незаконосъобразност на спорните решения, които се отнасят до тези длъжностни лица и по която той не се произнася, не е налице поне едно от другите условия, изисквани за реализирането на отговорността. Що се отнася до твърдените имуществени вреди, той приема, че прекласирането въз основа на приетите в хода на съдебното производство административни решения не довежда до увеличаване на заплатата, получавана при временните степени, и че при тези обстоятелства жалбоподателите не установяват наличието на твърдените имуществени вреди. Освен това, що се отнася до твърдените неимуществени вреди, Общият съд отбелязва, че с приемането на спорните решения Парламентът само прилага към жалбоподателите член 2, параграф 1 от приложение ХІІІ към новия правилник и че при тези обстоятелства не е налице нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа. Накрая, Общият съд подчертава, че с приемането и прилагането с обратна сила на решенията от 20 март 2006 г. Парламентът осигурява на тези жалбоподатели достъп до по-високи степени от тези, в които са били класирани със спорните решения.

41      Що се отнася до втората група жалбоподатели, Общият съд преценява, че в случая е налице тясна връзка между искането за отмяна и искането за обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат от временното им класиране. Тъй като изтъкнатите в подкрепа на искането за отмяна правни основания са отхвърлени, Общият съд приема, че Парламентът не е извършил неправомерни действия, поради които да може да се реализира отговорността на Европейската общност спрямо тези трима жалбоподатели.

V –  Искания на страните пред Съда

42      Жалбоподателите искат от Съда:

–        да обяви жалбата им за допустима и основателна и, следователно,

–        по отношение на г‑жа Angé Serrano, г‑н Bras и г‑н Orcajo Teresa — да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която се приема, че липсва основание за постановяване на решение по същество по първата част от исканията им, както и в частта, в която се отхвърля искането им за обезщетение за вреди, и

–        по отношение на г‑н Decoutere, г‑н Hau и г‑н Solana Ramos — да отмени точки 2 и 4 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, с които се отхвърля тяхната жалба и им се възлагат направените от тях съдебни разноски, както и да отмени свързаните с тези точки от диспозитива мотиви.

43      Жалбоподателите също така искат от Съда да постанови решение по същество и, като уважи първоначалната им жалба по дело Т‑47/05:

–        да отмени решенията за класирането им в степен след влизането в сила на новия правилник,

–        да осъди Парламента да заплати обезщетение за вреди в размер, определен по справедливост на 60 000 eur за всеки от жалбоподателите,

–        при всички положения да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

44      Накрая, те искат ответникът при всички положения да бъде осъден да заплати разноските по двете съдебни производства.

45      С писмения си отговор Парламентът представя и насрещна жалба. Той иска от Съда:

–        да обяви насрещната жалба за допустима и основателна и поради това да отмени обжалваното решение в частта, в която се отхвърля възражението за недопустимост на жалбите на г‑н Decoutere и г‑н Hau,

–        да отхвърли жалбата като неоснователна, и

–        да осъди жалбоподателите да заплатят разноските по настоящото производство.

46      Съветът моли Съда:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна, и

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

VI –  По жалбите

47      С жалбата си жалбоподателите изтъкват две отделни групи правни основания. Първата група се отнася до преценката на Общия съд по допустимостта и основателността на исканията на г‑жа Angé Serrano, г‑н Bras и г‑н Orcajo Teresa. Втората група се отнася до преценката на Общия съд по допустимостта и основателността на исканията на г‑н Decoutere, г‑н Hau и г‑н Solana Ramos.

48      С насрещната жалба Парламентът оспорва обжалваното съдебно решение в частта, в която се отхвърля направеното от него в първоинстанционното производство възражение за недопустимост на жалбата, както и в частта относно липсата на правен интерес на г‑н Decoutere и г‑н Hau.

 А – Относно частта от обжалваното съдебно решение, която се отнася до г‑жа Angé Serrano, г‑н Bras и г‑н Orcajo Teresa

1.     Относно частта от обжалваното съдебно решение, свързана с липсата на основание за постановяване на решение по основателността на искането за отмяна

 а) Доводи на страните

49      Жалбоподателите изтъкват две правни основания, изведени съответно от грешка при прилагане на правото, допусната според тях от Общия съд, и от непълнота и противоречивост на мотивите на обжалваното съдебно решение.

50      Те отбелязват, че съгласно практиката на Съда по аналогични на разглежданите дела във връзка със случаи на замяна на обжалвания административен акт в хода на съдебното производство жалбоподателят може да запази правния си интерес поради риска от повторно извършване на твърдяното неправомерно действие на общностната институция. В това отношение жалбоподателите се позовават в частност на Решение от 24 юни 1986 г. по дело AKZO Chemie и AKZO Chemie UK/Комисия (53/85, Recueil, стр. 1965, точка 21), както и на Решение от 26 април 1988 г. по дело Apesco/Комисия (207/86, Recueil, стр. 2151, точка 16). Според тях запазването на правния интерес на жалбоподателя може да е резултат и от неговия интерес да получи обезщетение за вредите, причинени с административното решение, което вече не е в сила. В това отношение те се позовават в частност на Решение от 5 март 1980 г. по дело Könecke Fleischwarenfabrik/Комисия (76/79, Recueil, стр. 665, точка 9), Решение от 31 март 1998 г. по дело Франция и др./Комисия (C‑68/94 и C‑30/95, Recueil, стр. I‑1375, точка 74), както и на Решение от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия (C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 42).

51      Освен това те подчертават, че в случая приетите в хода на производството пред Общия съд решения за прекласиране не удовлетворяват изцяло оплакванията, направени в първоинстанционното производство, например що се отнася до незаконосъобразността на членове 2 и 8 от приложение ХІІІ към новия правилник, и не отстраняват напълно нарушенията на техните права, допуснати чрез незачитане на принципа на равно третиране, на техните придобити права и на принципа на правната сигурност. Всъщност тези решения не само не довели до формално и изрично оттегляне на спорните решения по отношение на съответните жалбоподатели, но и не възстановили класирането в по-висока степен, което тези жалбоподатели получили при действието на стария правилник, но загубили поради прилагането на спорните решения.

52      Парламентът възразява, че съгласно посочената от жалбоподателите практика на Съда предметът на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, през цялото производство, а искът или жалбата трябва да може чрез резултата си да донесе полза на ищеца, съответно на жалбоподателя (Решение по дело Wunenburger/Комисия, посочено по-горе, точка 42). В случая не било така. Всъщност, от една страна, новите решения имали същия предмет като спорните, които те заменили ex tunc, и от друга страна, Общият съд можел единствено да отмени първите решения, без да може вместо институцията да ги замени с други. Освен това нямало риск от повторно извършване на твърдяното неправомерно действие, тъй като новите решения изменили режима на класиране.

53      Парламентът също така подчертава, че, както личи от обжалваното съдебно решение, в съдебното заседание въпросните жалбоподатели признават, че вече нямат интерес от произнасяне на Общия съд по отмяната на отнасящите се до тях спорни решения. Тези жалбоподатели не преформулирали исканията си в производството пред Общия съд, за да оспорят решенията от 20 март 2006 г., които заменят спорните решения.

54      Накрая, що се отнася до последиците, които решението на Общия съд, че липсва основание за произнасяне по същество по исканията за отмяна, поражда по отношение на искането за обезщетение, Парламентът счита, че Общият съд е решил независимо от преценката за законосъобразността на спорните решения да разгледа наличието на другите две кумулативни условия за реализирането на отговорността на Европейските общности и е констатирал, че при всички положения жалбоподателите не установяват наличието на имуществени и неимуществени вреди.

 б) Съображения на Съда

55      Видно от точка 90 от обжалваното съдебно решение, което в тази си част не е оспорено в жалбата, след като жалбоподателите са изразили съгласие с факта, че Общият съд вече не следва да се произнася по искането им за отмяна, трябва да се приеме, че са се отказали от това искане. Тъй като в резултат вече не е бил сезиран с тази част от исканията, Общият съд е можел единствено да вземе предвид направеното в съдебното заседание изявление. Освен това, както отбелязва Парламентът в писмената си защита, жалбоподателите не са се опитали да преформулират исканията си пред Общия съд, като оспорят решенията от 20 март 2006 г. Напротив, посочените жалбоподатели са предпочели да обжалват тези решения пред Съда на публичната служба на Европейския съюз.

56      Доколкото тази констатация сама по себе си е достатъчна, за да се установи правилността на обжалваното съдебно решение по този въпрос, това правно основание на жалбата трябва да се приеме за неоснователно.

2.     Относно отхвърлянето на искането за обезщетение

 а) Доводи на страните

57      В подкрепа на правното си основание срещу отхвърлянето на искането им за обезщетение от Общия съд г‑жа Angé Serrano, г‑н Bras и г‑н Orcajo Teresa изтъкват непълнота на мотивите на обжалваното съдебно решение, що се отнася до неимуществените вреди, които смятат, че са претърпели. Според тях оплакванията, изложени в жалбата им пред Общия съд във връзка с искането за обезщетение, били доста по-подробни в това отношение от анализираните от Общия съд в обжалваното съдебно решение и се отнасяли и до състоянието на несигурност, в което са били поставени, и до неговите последици за кариерата им, както и за професионалния и семейния им живот. Крайно лаконично изложените съображения на Общия съд по тази част от исканията обаче не отчитали новите аспекти на вредата, свързани с приемането на новите решения за класиране. Замяната на спорните решения в хода на производството изобщо не съставлявала подходящо и достатъчно средство за поправяне на неимуществените вреди на тримата жалбоподатели, доколкото последните продължили да бъдат в състояние на безпокойство и несигурност за развитието на кариерата им.

58      Парламентът отбелязва, че жалбоподателите не разграничават твърдените вреди, причинени със спорните решения, от вредите, които според тях не са отстранени и след прекласирането им в степен с решенията, които заменят спорните решения. Дори да се допусне, че някои от вредите не са отстранени, в случая за Общия съд щяло да е невъзможно да ги анализира, без да е разгледал по същество новите решения за класиране в степен на тримата жалбоподатели. Според Парламента при всички положения след решенията за прекласиране е налице развитие на кариерата на съответните жалбоподатели.

 б) Съображения на Съда

59      В точка 168 от обжалваното съдебно решение Общият съд на първо място напомня, че за да се ангажира отговорността на Общността във връзка с направено от длъжностно лице искане за обезщетение, трябва да са изпълнени определени условия, които се отнасят до неправомерността на поведението, за което се упреква съответната институция, до наличието на твърдяната вреда и до наличието на причинно-следствена връзка между поведението на тази институция и претендираната вреда. В точка 169 от това решение той също така напомня, че тези три условия за ангажиране на отговорността на Общността са кумулативни, което означава, че ако едно от тях не е изпълнено, не може да се ангажира отговорността на Общността.

60      Що се отнася до неимуществените вреди, настъпили според г‑жа Angé Serrano, г‑н Bras и г‑н Orcajo Teresa поради твърдени допуснати от Парламента нарушения на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа, в частност в точка 175 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че като е основал спорните решения само на разпоредбите на Правилника, Парламентът не е нарушил посочения принцип и посоченото задължение, а след това този съд приема, че поради това в случая не е установена неправомерност на поведението, която според жалбоподателите довела до възникването на твърдените неимуществени вреди.

61      По този начин Общият съд в достатъчна степен мотивира решението си да отхвърли искането за обезщетение за неимуществени вреди. Всъщност само констатацията на Общия съд, че не е установена твърдяната неправомерност на поведението, би била достатъчна, за да обоснове отхвърлянето на посоченото искане предвид липсата на едно от трите кумулативни условия, напомнени в точка 169 от обжалваното съдебно решение. Следователно Общият съд не е бил длъжен да излага и други мотиви за своето решение, като се произнася по наличието на твърдяната неимуществена вреда.

62      Ето защо това правно основание на жалбата трябва да се приеме за неоснователно.

 Б – Относно частта от обжалваното съдебно решение, която се отнася до г‑н Decoutere, г‑н Hau и г‑н Solana Ramos

1.     По допустимостта на жалбата на г‑н Decoutere и г‑н Hau

 а) Доводи на страните

63      С насрещната жалба Парламентът напомня по отношение на г‑н Decoutere, че този жалбоподател е класиран в степен B след издържания конкурс за преминаване в категория и че следователно към датата на влизането в сила на новия правилник е бил в сходно положение с всички длъжностни лица със степен B при действието на стария правилник. Парламентът подчертава, че обратно на констатацията на Общия съд, преди вътрешния конкурс за преминаване в категория това длъжностно лице е било класирано в степен C 3, а след като е издържало конкурса — в степен B 5, след това B*5 и накрая AST 5. В резултат от тези повишения в момента то имало степен AST 7. По този начин жалбоподателят бил прекласиран съгласно системата на новия правилник при отчитане на неговото класиране в степен B, а не степен C по стария правилник. Парламентът по същество поддържа, че след влизането в сила на новия правилник г‑н Decoutere е бил повишаван по същия начин като длъжностните лица, които са достигнали степен B по стария правилник, и следователно този жалбоподател не е бил дискриминиран спрямо тези длъжностни лица.

64      Що се отнася до г‑н Hau, Парламентът посочва, че Общият съд неправилно е констатирал, че този жалбоподател е в същото положение като останалите жалбоподатели. Всъщност към момента на участието си в конкурса той е бил срочно нает служител и в резултат от издържания конкурс не е преминал в категория, а е променил статута си от срочно нает служител на длъжностно лице. Общият съд неправилно квалифицирал положението на г‑н Hau, доколкото вследствие от издържания конкурс за преминаване в категория този жалбоподател не бил повишен в степен, а получил нов статут от гледна точка на Правилника.

65      Жалбоподателите изтъкват, че Парламентът само възпроизвежда вече изложените си в първоинстанционното производство доводи и оспорва фактически констатации. Поради това те смятат, че правното основание трябва да се приеме за недопустимо. По основателността на довода те смятат, че мотивите на обжалваното съдебно решение за отхвърляне на възражението за недопустимост са правилни.

 б) Съображения на Съда

66      Що се отнася до г‑н Decoutere, следва да се отбележи, че в точки 68—70 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля възражението за недопустимост, направено от Парламента в първоинстанционното производство, като установява, че този жалбоподател има правен интерес. Общият съд подчертава, че посоченият жалбоподател, който е преминал от степен C 3 в степен B 5, се оказва към 1 май 2006 г. с по-ниска степен от тази на длъжностните лица със степен С 1, които не са издържали конкурс за преминаване в категория при действието на стария правилник.

67      В това отношение се налага изводът, че Общият съд не е допуснал грешка, като в точки 68—70 от обжалваното съдебно решение е посочил, че формулираното от г‑н Decoutere оплакване в първоинстанционното производство се отнася до обстоятелството, че неговото класиране съгласно нормите на новия правилник не отразява преминаването в категория в резултат от издържания конкурс, и че следователно това оплакване засяга твърдяното неотчитане на издържания конкурс, като се има предвид как са класирани колегите на жалбоподателя, които са били в същата категория при действието на стария правилник, но не са издържали същия конкурс.

68      Както постановява Общият съд, г‑н Decoutere оспорва основно изменението на формираните при действието на стария правилник йерархични отношения — изменение, за което той твърди, че е резултат от преходните разпоредби за класиране съгласно приложение ХІІІ към новия правилник.

69      Оттук следва, че доколкото отнасящото се до г‑н Decoutere спорно решение не го удовлетворява по отношение на това оплакване, Общият съд правилно е отхвърлил възражението за недопустимост на Парламента.

70      Следователно това правно основание на насрещната жалба е неоснователно.

71      Що се отнася до г‑н Hau, Общият съд преценява, че като срочно нает служител този жалбоподател е участвал в конкурс за преминаване в категория при равни условия с длъжностните лица и вследствие на отнасящото се до него спорно решение е бил лишен от класиране в по-висока степен от тази на длъжностните лица от старата категория C, които не са издържали такъв конкурс. В този смисъл според Общия съд този жалбоподател има правен интерес.

72      В това отношение следва да се посочи, че доводите на Парламента относно допустимостта на жалбата на г‑н Hau се отнасят не до правния интерес на жалбоподателя и следователно до допустимостта на жалбата му, а до основателността на тази жалба, и в частност до правото на жалбоподателя вследствие на издържания конкурс за преминаване в категория да бъде третиран различно с оглед на развитието на кариерата му в сравнение с длъжностните лица, класирани в степен C преди влизането в сила на новия правилник. Следователно с тези доводи не се оспорва допустимостта на подадената жалба.

73      Ето защо Общият съд правилно приема жалбата на г‑н Hau за допустима.

74      От всичко изложено дотук следва, че правните основания на насрещната жалба не трябва да се приемат, а тя трябва да бъде изцяло отхвърлена.

2.     Относно отхвърлянето на възражението за незаконосъобразност на членове 2 и 8 от приложение ХІІІ към новия правилник

 a) По правните основания, изведени от нарушение на придобити права

 i) Доводи на страните

75      Жалбоподателите отбелязват, че обратно на недостатъчно мотивирания извод на Общия съд, премахването с новия правилник на старото класиране в степен съставлява нарушение на придобити права. Назначаването им на по-висока степен фактически отговаряло на повишение преди реформата на Правилника. Освен това жалбоподателите оспорват съображенията на Общия съд в точки 113—118 от обжалваното съдебно решение, които се отнасят до твърдените им по-добри възможности за кариерно развитие в сравнение с тези длъжностни лица, които не са издържали такъв конкурс. Те изтъкват и че за разлика от положението на жалбоподателите по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия (Решение от 22 декември 2008 г., C‑443/07 P, все още непубликувано в Сборника), които не са били длъжностни лица към момента на влизането в сила на новия правилник и следователно са имали само възможност да бъдат назначени за длъжностни лица, жалбоподателите по настоящото дело вече са били длъжностни лица и са издържали вътрешен конкурс за преминаване в категория, което е правопораждащият факт на придобитото им право на по-висока степен.

76      В това отношение Парламентът подчертава, че дори след влизането в сила на новия правилник жалбоподателите са израснали в кариерата по-бързо от колегите си, които не са издържали такива вътрешни конкурси за преминаване в категория. Поради това влизането в сила на новия правилник изобщо не накърнило правата им.

77      Съветът поддържа, че правното и фактическо положение на група длъжностни лица, което е определено не абсолютно, а спрямо положението на друга група длъжностни лица, не е достатъчно стабилно и окончателно, за да се квалифицира като придобито право. Освен това йерархията на длъжностните лица по принцип подлежала на изменение и възможностите за кариерно развитие по принцип били в известна степен алеаторни. Ето защо в тази област не можело да се твърдят придобити права. Съветът в този смисъл смята, че като е признал на жалбоподателите придобито право на развитие в кариерата, Общият съд е стигнал до неправилен извод. Към момента на реформата на Правилника положението на последните било неясно определено и не можело да съставлява право, което да ограничи широката свобода на преценка на законодателя, призната от Съда с Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе.

 ii) Съображения на Съда

78      В точка 107 от обжалваното съдебно решение Общият съд в частност постановява, че придобитото от някои длъжностни лица класиране в по-висока степен от тази на други длъжностни лица към даден момент от тяхната кариера не представлява придобито право, което трябва да бъде защитено с новия правилник.

79      В точка 109 от обжалваното съдебно решение той освен това констатира, че преди влизането в сила на новия правилник г‑н Decoutere, г‑н Hau и г‑н Solana Ramos са израснали в кариерата вследствие на издържани вътрешни конкурси за преминаване в категория. По този начин те получават по-висока степен от тази на длъжностните лица, които не са издържали такива вътрешни конкурси за преминаване в категория.

80      Въз основа на тази констатация Общият съд постановява в точка 110 от обжалваното съдебно решение, че придобитите от жалбоподателите при действието на стария правилник по-добри възможности за кариерно развитие спрямо длъжностните лица, които не са издържали същите конкурси, представляват придобити права, които е трябвало да бъдат защитени с новия правилник.

81      По-нататък в точки 114—117 от обжалваното съдебно решение той посочва, че с правилата за повишаване по член 10 от приложение ХІІІ към Правилника законодателят е предвидил механизми за разграничаване на кариерата на длъжностните лица в зависимост от категорията, към която са принадлежали при действието на стария правилник. Общият съд приема, че тези правила осигуряват зачитането на посочените придобити права.

82      В това отношение следва да се напомни, че съгласно практиката на Съда правната връзка между длъжностните лица и администрацията е от нормативен, а не от договорен характер. Поради това правата и задълженията на длъжностните лица могат във всеки момент да бъдат изменени от законодателя при спазване на изискванията на общностното право (Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точка 60 и цитираната съдебна практика).

83      По принцип законите, внасящи изменения в законодателна разпоредба, каквито са регламентите за изменение на Правилника, се прилагат, ако не е предвидено друго, спрямо бъдещите последици на положения, възникнали при действието на стария закон (вж. в този смисъл Решение от 29 юни 1999 г. по дело Butterfly Music, C‑60/98, Recueil, стр. I‑3939, точка 24, както и Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точка 61).

84      Подходът е различен единствено при положения, възникнали и окончателно осъществени при действието на предишната правна норма, които създават придобити права (вж. в този смисъл Решение от 14 април 1970 г. по дело Brock, 68/69, Recueil, стр. 171, точка 7, Решение от 5 декември 1973 г. по дело SOPAD, 143/73, Recueil, стр. 1433, точка 8, Решение от 10 юли 1986 г. по дело Licata/CES, 270/84, Recueil, стр. 2305, точка 31, както и Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точка 62). Правото се смята за придобито, когато правопораждащият факт е възникнал преди законодателната промяна (Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точка 63).

85      В случая следва да се констатира, че жалбоподателите, които са израснали в кариерата вследствие на издържания вътрешен конкурс, са придобили право да бъде зачитано така постигнатото кариерно израстване при действието на стария правилник. Все пак, обратно на техните твърдения, подобно право предполага единствено, че към тях следва да се прилага същото третиране по Правилника, по-специално във връзка с повишаването в кариерата, на което подлежат всички длъжностни лица с така получената от жалбоподателите нова степен.

86      Широкото право на преценка на законодателя да внася необходимите изменения в Правилника съобразно напомнените в точки 82 и 83 от настоящото решение условия, и по-специално да променя структурата на степените на длъжностните лица, не го оправомощава да извършва изменения, които в частност нямат отношение към тази необходимост или не отчитат професионалната квалификация, която тези степени следва да отразяват. Все пак не може законодателят да бъде задължен да запази точно съотношението, което е съществувало между тези степени преди изменението на Правилника.

87      Следователно жалбоподателите нямат основание да се позовават на твърдени придобити права за класиране в получена при действието на стария правилник по-висока степен, за да поддържат, че членове 2 и 8 от приложение ХІІІ към новия правилник са незаконосъобразни.

88      При това положение и след като — както отбелязва Общият съд в точка 114 от обжалваното съдебно решение — законодателят е приел в новия правилник разпоредби, които разграничават израстването в кариерата на тези длъжностни лица с оглед на категорията, към която са принадлежали при действието на стария правилник, жалбоподателите неоснователно поддържат, че Общият съд, който в достатъчна степен е мотивирал изводите си, е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил правното им основание, изведено от нарушение на придобити права.

 б) По правното основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

 i) Доводи на страните

89      Що се отнася до нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания, жалбоподателите смятат, че Общият съд стига до неправилния и недостатъчно мотивиран извод, че предвид липсата на придобити права правните им очаквания за запазване на съществуващото положение са неоправдани. Обхватът на тези два принципа бил различен, тъй като източникът на принципа на защита на оправданите правни очаквания не бил същият като за придобиването на такива права. Освен това, за разлика от жалбоподателите, до които се отнася Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, в настоящия случай жалбоподателите основали своите очаквания за развитие на кариерата върху факта, че са издържали конкурс за преминаване в категория, и следователно върху положение, установено преди влизането в сила на новия правилник. Да се допусне, че законодателят може да не вземе предвид такива очаквания, означавало той да бъде поставен над общия принцип на защита на оправданите правни очаквания.

90      В това отношение Съветът посочва, че възможностите на жалбоподателите за развитие в кариерата не съставляват достатъчно стабилно положение, което да може да се разглежда като установено. Той също така напомня, че съгласно Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, частноправните субекти не могат да се позовават на този принцип, за да оспорват законосъобразността на новоприета разпоредба в областта на общностната публична служба.

 ii) Съображения на Съда

91      В точка 121 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява по напомнените в точка 34 от настоящото решение съображения, че жалбоподателите не могат да се позовават на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да оспорват законосъобразността на разпоредба на Правилника.

92      Този достатъчно мотивиран извод за обхвата на принципа на защита на оправданите правни очаквания не се явява опорочен поради грешка при прилагане на правото.

93      Всъщност частноправните субекти не могат да се позовават на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да възразят срещу прилагането на новоприета нормативна разпоредба, особено в област, в която законодателят разполага с широко право на преценка (Решение от 19 ноември 1998 г. по дело Испания/Съвет, C‑284/94, Recueil, стр. I‑7309, точка 43, както и Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точка 91).

94      От това следва, че доводите на жалбоподателите във връзка с нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания са неоснователни.

 в) По правното основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране

 i) Доводи на страните

95      Според жалбоподателите Общият съд тълкува неправилно принципа на равно третиране, като приема, че макар в резултат от спорните решения те да претърпяват загуба в кариерното развитие в сравнение със своите колеги, които не са издържали вътрешен конкурс за преминаване в категория, това не съставлява нарушение на посочения принцип. Общият съд по този начин стигнал до недостатъчно мотивирания извод, че различни положения може да се третират еднакво. Освен това той погрешно констатирал, че разглежданите преходни правила са в състояние да удовлетворят изискванията за спазване на посочения принцип.

96      Освен това, що се отнася до положението на г‑н Decoutere, Общият съд неправилно отказал да признае за неправомерен факта, че именно на основание на член 2, параграф 1, членове 4 и 5 от приложение XIII към новия правилник той бил третиран различно от длъжностните лица, издържали същия конкурс и следователно намиращи се в същото правно положение като него.

97      Парламентът и Съветът възразяват, че Общият съд правилно установява, че кариерната система е била радикално изменена с новия правилник, но че последният предвижда предимства за длъжностните лица, които са били класирани в по-висока степен преди влизането в сила на новия правилник. Съветът освен това подчертава, че класирането в новата йерархична система само по себе си не е определящо при преценката дали законодателят е отчел разликите във възможностите за кариерно развитие на длъжностните лица, които са издържали конкурс за преминаване в категория при действието на стария правилник, и на тези, които не са издържали такъв конкурс.

98      Що се отнася до положението на г‑н Decoutere, Парламентът и Съветът подчертават, че даденото от Общия съд тълкуване на разглежданите разпоредби е потвърдено с Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, в което Съдът постановява, че назначените на две различни дати длъжностни лица не могат да се разглеждат като лица в едно и също правно положение.

 ii) Съображения на Съда

99      Както следва от практиката на Съда, нарушение на принципа за равно третиране, приложим към правото на общностната публична служба, е налице, когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различават съществено, се третират различно при назначаването им и когато такова различно третиране не е обективно обосновано (вж. Решение от 11 януари 2001 г. по дело Martínez del Peral Cagigal/Комисия, C‑459/98 P, Recueil, стр. I‑135, точка 50, както и Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точка 76).

100    Също така по принцип при приемане на приложимите правни норми, включително в областта на общностната публична служба, законодателят е длъжен да спазва общия принцип за равно третиране (Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точка 78).

101    Както правилно напомня Общият съд в точка 142 от обжалваното съдебно решение, в съдебната практика също се приема, че нарушение на принципа на равенство е налице, когато две различни положения се третират еднакво (в това отношение вж. Решение от 11 септември 2007 г. по дело Lindorfer/Съвет, C‑227/04 P, Сборник, стр. I‑6767, точка 63).

102    В това отношение в точка 145 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че жалбоподателите, които са издържали вътрешен конкурс за преминаване в категория при действието на стария правилник, не се намират в същото правно и фактическо положение като длъжностните лица, които не са издържали такъв конкурс. Освен това в точки 146 и 147 от обжалваното съдебно решение той постановява, че съгласно нормите на Правилника първите са придобили по-добри възможности за кариерно развитие спрямо вторите, като това е взето предвид в преходните разпоредби на приложение ХІІІ към новия правилник.

103    Обратно на поддържаното от жалбоподателите, този извод, който е мотивиран в достатъчна степен с напомнените в точка 37 от настоящото решение съображения, не е опорочен поради грешка при прилагане на правото.

104    Всъщност следва да се констатира, първо, че жалбоподателите поддържат единствено, че разглежданият преходен режим не съдържа разпоредби конкретно за категорията на длъжностните лица, които са издържали конкурс при действието на стария правилник, и второ, че при всички положения по-добрите възможности за кариерно развитие, които са получили при действието на новия правилник, са несъществени и несигурни.

105    С такива доводи обаче не може да се установи, че спрямо тези длъжностни лица новият правилник не е спазил принципа на равно третиране. Всъщност, както следва от точка 86 от настоящото решение, доколкото с приемането на новия правилник реорганизира цялата кариерна система, която се е прилагала до този момент, законодателят не е длъжен да възпроизведе точно същата йерархия на степените, каквато е съществувала при стария правилник, доколкото обратното означава да се накърни възможността, с която той разполага, да внася изменения в Правилника. В този контекст сравнението на йерархичните нива преди и след реформата на Правилника само по себе си не е определящо при преценката дали новият правилник е в съответствие с принципа на равно третиране.

106    Обратно на поддържаното от жалбоподателите, новият правилник разграничава кариерата на длъжностните лица, които при действието на стария правилник са принадлежали към различни степени в йерархията, и осигурява на тези от тях, които са издържали конкурс за преминаване в категория, различни възможности за кариерно развитие от тези на длъжностните лица, които не са издържали същия конкурс. В конкретния случай чрез правилото за спиране на развитието на кариерата и за определяне на проценти на повишаване за различните степени преходният режим, и в частност член 10, параграфи 1 и 2 от приложение ХІІІ към Правилника, осигурява по-добри възможности за кариерно развитие на длъжностните лица, които са имали по-високи степени по режима на стария правилник, а следователно и на тези, които са били повишени в степен вследствие на издържан конкурс за преминаване в категория.

107    Накрая, що се отнася до г‑н Decoutere, в точки 152—155 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че този жалбоподател не се намира в същото правно положение като друго длъжностно лице, издържало същия конкурс като него, но назначено при действието на новия правилник, тъй като след конкурса г‑н Decoutere е назначен и класиран в нова степен при действието на стария правилник. Този извод на Общия съд не съдържа грешка при прилагане на правото и обжалваното съдебно решение е мотивирано в достатъчна степен.

108    Всъщност две длъжностни лица, които са прекласирани в по-висока степен при действието на различни норми на Правилника, се намират в различно положение именно поради този факт (вж. по аналогия Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 79 и 80).

109    От всички изложени съображения следва, че жалбоподателите неоснователно твърдят, че Общият съд неправилно е отхвърлил възражението за незаконосъобразност на членове 2 и 8 от приложение ХІІІ към новия правилник и че мотивите за решението му са непълни.

3.     Относно отхвърлянето на искането за обезщетение

110    Доколкото жалбоподателите препращат към доводите си относно частта от обжалваното съдебно решение, която се отнася до това възражение за незаконосъобразност, за да оспорят и точки 177—180 от обжалваното съдебно решение относно искането за обезщетение, следва и това правно основание на жалбата да се приеме за неоснователно.

111    Тъй като нито едно от правните основания, изтъкнати от жалбоподателите, не е основателно, жалбата следва да се отхвърли.

VII –  По съдебните разноски

112    Съгласно член 122, първа алинея от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

113    По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 69, параграф 3 от посочения правилник обаче Съдът може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства. Тъй като и жалбоподателите, и Парламентът са загубили по някои от своите правни основания, следва всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски.

114    Съгласно член 69, параграф 4 от Процедурния правилник, също приложим по силата на член 118 от същия правилник, институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Съветът следва да понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Отхвърля насрещната жалба.

3)      Г‑жа Angé Serrano, г‑н Bras, г‑н Orcajo Teresa, г‑н Decoutere, г‑н Hau и г‑н Solana Ramos, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

Подписи

* Език на производството: френски.