52012DC0746

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Регулаторна пригодност на ЕС

1.           Интелигентно регулиране: отговор на икономическия императив

Законодателството на ЕС е от съществено значение за постигане на целите на Договора за ЕС и за създаване на условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, който да е от полза на гражданите, предприятията и работниците. Постигането на тези цели е споделена отговорност на Комисията, другите европейски институции и държавите членки. Икономическата и финансова криза разкри високата цена на бездействието, слабото законодателство и недостатъчно строгото налагане на спазването на закона в някои области. Тя стана повод да се отправи призив за засилване на икономическото управление и финансовото регулиране на равнище ЕС. В същото време кризата привлече вниманието върху разходите около законодателството на ЕС и предизвикателствата от изпълнението и прилагането на вече приетите закони. За националните администрации, които вече са под натиск, е трудно да поддържат темпото при транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС. Предприятията и гражданите са загрижени поради сложността на законите и свързаната с това административна тежест. Европейският съвет призова за повече усилия за намаляване на цялостната регулаторна тежест на равнище ЕС и на национално равнище.

Комисията отговаря на тези опасения. Откакто преди две години очерта някои нови инициативи[1], тя укрепи системата си за оценка на въздействието. Целта от 25 %, определена в Програмата за действие за намаляване на административната тежест в ЕС, бе постигната и надмината. Законодателството бе опростено и кодифицирано. Значителни по обхват предложения за опростяване в редица области на политиката са в процес на разглеждане от Европейския парламент и Съвета. Например Комисията предложи амбициозна програма за опростяване, която се отнася до следващата многогодишна финансова рамка[2]. Комисията прилага принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ и използва пълния набор от регулаторни инструменти (от засилени консултации и оценки на въздействието до специфично наблюдение на прилагането) с цел да адаптира регулирането в ЕС към нуждите на микропредприятията[3]. Бяха стартирани пилотни оценки на политиката („проверки за пригодност“)[4]. Много проблеми по отношение на правилното прилагане на законодателството на ЕС се решават, без да се налага да се прибягва до официални производства за установяване на неизпълнение на задълженията. Редовно се провеждат консултации с обществеността относно инициативи в областта на политиките.

Комисията ще продължи тези дейности и е решена да изпълни целите на политиките на минимална цена, постигайки ползите, които само законодателството на ЕС може да донесе, и премахвайки всички ненужни регулаторни тежести. Тя ще продължи да укрепва своите регулаторни инструменти и да ги прилага систематично във всички свои регулаторни дейности. Комисията също така ще засили от своя страна изпълнението и налагането на спазването в тясно сътрудничество с другите европейски институции и с държавите членки. Тя ще съчетаe различните инициативи, които се изпълняват в момента, в Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), за да се премахнат ненужните регулаторни разходи (т.е. тежести) и да се гарантира, че цялото законодателство на ЕС продължава да съответства на целта.

Комисията не смята, че определянето на глобални цели и/или количествени формули за управление на съвкупното законодателство ще даде желаните резултати. Това изисква по-диференциран подход с оценка на действителните ползи и разходи — да се определи дали те са пряко свързани със законодателството на ЕС или с избора, който правят държавите членки във връзка с изпълнението. Чрез такъв подход може да се постигне по-прецизно съсредоточаване върху намаляването на разходите и регулаторните подобрения и той би съответствал в по-голяма степен на спецификите на създаването на политики в ЕС.

За укрепването на своя подход към интелигентното регулиране Комисията използва приноса на Европейския парламент[5], на Комитета на регионите[6], на обществените консултации[7], на Комитета за оценка на въздействието[8], работата на Групата от висши национални експерти по регулирането и Групата на високо равнище по административната тежест, както и ‘Recommendation on Regulatory Policy and Governance’ („Препоръка относно регулаторната политика и управление“) на ОИСР от 2012 г.[9]

2.           Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка

В настоящата икономическа ситуация се налага законодателството на ЕС да бъде дори още по-резултатно и ефективно при постигането на целите на своята публична политика: чрез доказване на ясна добавена стойност, постигане на максимална полза на минимална цена и спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Окончателният резултат трябва да бъде проста, ясна, стабилна и предвидима регулаторна рамка за предприятията, работниците и гражданите.

За постигане на тази цел Комисията ще стартира Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) въз основа на опита си в оценяването и намаляването на административната тежест. Чрез REFIT ще бъдат установени тежестите, несъответствията, пропуските и неефективните мерки. Ще се обърне внимание на възможната регулаторна тежест, свързана с начина, по който законодателството на ЕС се осъществява на национално и поднационално равнище[10]. Чрез REFIT Комисията ще определи, оцени и приеме инициативи, които ще доведат до значително намаляване на регулаторните разходи или опростяване на регулирането, и ще следи за тяхното изпълнение.

Програма REFIT ще използва и доразвива по-широк подход за оценка на политиката, въведен за първи път чрез предприетите през 2010 г. „проверки за пригодност“[11]. Опитът до този момент говори за необходимост от обща рамка за извършването на тези оценки — да се покаже как те се вписват в общата цел за гарантиране на интелигентно регулиране и премахване на тежестите, да се включат всички съответни равнища на управление и да се улесни широкото участие на заинтересованите страни.

Процесът по REFIT ще започне с набелязване на регулаторните области и законодателните текстове с най-голям потенциал за опростяване на разпоредбите и намаляване на регулаторните разходи за предприятията и гражданите, без да се излагат на риск целите на публичната политика. Обикновено при набелязването ще бъдат посочени областите, в които е необходима допълнителна оценка, включително на разходите и ползите. Благодарение на тези оценки ще се определи също дали следва да бъдат разгледани количествени цели за намаляване на административната тежест в съответната област и във връзка с отговорностите съответно на ЕС и на държавите членки. Когато при набелязването се открият достатъчно доказателства, че са нужни повече незабавни действия, ще започне процес на оценка на въздействието на предложенията. Заинтересованите страни ще бъдат информирани в хода на процеса и техните гледни точки ще бъдат от съществено значение за приоритизиране на дейностите.

Програма REFIT ще се осъществява по прозрачен начин. В съответствие със своята политика „първо оцени“ Комисията по принцип няма да разглежда предложения в области на съществуващото законодателство, докато не се извършат набелязването на регулаторните области и подходящото последващо оценяване. Планирането ще бъде публично достояние. От 2014 г. нататък оценките по REFIT ще бъдат публично оповестявани в усъвършенствани многогодишни планове за оценка. В специално приложение към работната програма на Комисията ще се посочват всички планирани инициативи по REFIT, като се започне от работната програма за 2014 г. Ще бъде създадена система за проследяване (табло за отчитане на резултати), за да се оцени как напредват предложенията в институциите на ЕС и на етап изпълнение.

Областите, в които могат да се планират оценки по REFIT, ще бъдат определени и в резултат на текущи или предвидени дейности. Сред тях са резултатите от текущите общоевропейски консултации с МСП относно десетте регламента на ЕС, които според тях са най-обременяващи, и резултатите от текущите ,,проверки за пригодност“ и от останалата дейност по оценяване на регулирането[12]. Текущата постоянна програма и работа за опростяване с цел намаляване на регулаторната тежест за малките предприятия също незабавно ще се слее с новата програма. Ще бъдат дадени допълнителни указания чрез финализирането на оценките на информирането и консултирането с работниците в социалната сфера, одобрението на типа моторни превозни средства, политиката на вътрешния авиационен пазар и законодателството относно хранителната верига. Вече са планирани и прегледи относно законодателството на ЕС в областта на отпадъците, сектора на търговията на дребно, здравословните и безопасни условия на труд, рафинирането на нефт, относно алуминия и други промишлени продукти.

На последно място, REFIT ще включва и продължение на програмата за намаляване на административната тежест (ABR) — „ABR плюс“. Програмата от 2007 г. имаше за цел до 2012 г. произтичащата от законодателството на ЕС тежест за предприятията да се намали с 25 %. Тя обхвана около 80 % от основните източници на административна тежест. Комисията надхвърли целта, като представи предложения за намаляване на административната тежест с над 30%, а делът на приетите от съзаконодателите мерки възлиза на 25%. Подробните резултати от програмата за действие са представени в придружаващия работен документ на службите на Комисията[13].

Ползите няма да проличат, докато ABR не се приложи успешно. „ABR плюс“ следователно ще се съсредоточи върху последващите действия в държавите членки. Държавите членки ще бъдат поканени да докладват до 31 декември 2013 г. относно начина, по който са приложили мерките по ABR. Групата на високо равнище по административната тежест ще бъде натоварена със задачата, от една страна, да оказва помощ и да дава съвети във връзка с тези последващи действия, като сравнява прогнозните резултати с първоначалните предвиждания и като улеснява обмена на най-добри практики между държавите членки. Тя също така ще предприеме последващи действия с предприятията и държавите членки относно прилагането в държавите членки на мерките на ЕС за намаляване на ненужната административна тежест, особено за по-малките предприятия. Мандатът на Групата на високо равнище следователно се удължава до края на текущия мандат на Комисията.

3.           Инструменти на интелигентното регулиране: подобряване на резултатността

Комисията използва редица различни инструменти в политиката си за интелигентно регулиране. Те непрекъснато се подобряват.

3.1.        Оценка на въздействието

Системата на Комисията за оценка на въздействието (ОВ) се счита за първокласна[14] — прозрачно оценяване на законодателните и незаконодателните варианти на политиката чрез сравняване на потенциалните ползи и разходи в икономически и социален план и от гледна точка на околната среда. Системата е всеобхватна, прозрачна и подлежи на независим контрол[15]. ОВ се извършват за всички предложения със значително пряко въздействие. През последните две години бяха издадени оперативни насоки за анализ на въздействието по отношение на основните права[16], конкурентоспособността[17] и микропредприятията[18]. Независимият контрол от страна на Комитета за оценка на въздействието[19] подобрява качеството на докладите и по принцип е необходимо положително становище на този комитет, преди дадено предложение да бъде внесено в Комисията за решение. Контролът на Комитета за оценка на въздействието бе засилен чрез целенасочени промени в неговия мандат и процедурен правилник[20]. Дали ще се проведе оценка на въздействието или не, е посочено в пътни карти, които са на разположение на обществеността[21]. Оценките на въздействието, както и становищата на Комитета за оценка на въздействието, са публично достояние. Откакто Комитетът за оценка на въздействието бе създаден през 2006 г., бяха издадени над 700 становища. Чрез създаването на нова дирекция за оценка на въздействието в Европейския парламент се добавя допълнително външно ниво на контрол на качеството.

Повечето от участниците в консултациите със заинтересованите страни подкрепят интегрирания подход на Комисията. Сред най-честите предложения за последователно постигане на още по-високо качество са: по-големи усилия за количествено определяне на въздействията, по-ясно представяне на основните резултати, консултации по проектите на оценки на въздействието, външни членове на Комитета за оценка на въздействието и изискване за получаване на задължително положително становище от Комитета.

Фактите и съществуващите проучвания сочат, че настоящата система води до ефективни резултати. Според проучване на Европейския парламент[22] „системата на ЕС е сравнително добре развита и има вътрешни и външни механизми за взаимен контрол“ и „съществува общ консенсус, че Комитетът за оценка на въздействието допринася за подобряване на качеството на оценките на въздействието“. Според анализа на CEPS/Университет в Exeter[23] количественият анализ на разходите и ползите се извършва толкова често или дори по-често, отколкото в други системи. В никоя система становището на независимите органи за контрол не е задължително за тези, които вземат политически решения. Поради това Комисията счита, че няма нужда нито от външни членове на Комитета за оценка на въздействието, нито от задължителни становища на Комитета, и че те няма да бъдат съвместими с нейното право на инициатива, с институционалните роли на Европейския парламент и на Съвета и с отчетността пред широката общественост.

Относно призивите за консултации по проектодокладите за оценка на въздействието следва да се отбележи, че Комисията вече изисква провеждането на консултации със заинтересованите участници по всички ключови аспекти на дадена оценка на въздействието и се планират по-нататъшни подобрения на консултациите. Консултацията обикновено се провежда в началото на процеса на оценка на въздействието, за да могат заинтересованите страни да повлияят върху определянето на проблемите и върху избора на варианти на ранен етап от процеса. Ако се проведе само една консултация по проектите на оценка на въздействието, вариантите вече ще са посочени и по този начин ще се ограничат възможностите за смислен принос на заинтересованите лица. Ако се проведат две консултации, цикълът на политиката ще бъде още по-дълъг. Освен това докладите за оценка на въздействието, които придружават предложенията на Комисията, са обществено достояние. Това означава, че заинтересованите участници също могат да дават становището си в хода на законодателния процес.

Въпреки това все още има възможност за допълнително подобряване на качеството и яснотата на докладите за оценка на въздействието и за по-рационално използване на процесите на оценка на въздействието в рамките на програма REFIT. Комисията ще подобри допълнително предварителната (ex ante) оценка на разходите и ползите. Тя ще включи и стандартно резюме от две страници в своите доклади за оценка на въздействието, за да се улесни бързото откриване на ключовите резултати от оценката на въздействието, включително прогнозните разходи и ползи. Тя ще направи преглед и ще актуализира своите насоки за оценка на въздействието през 2014 г. след обществена консултация.

3.2.        Оценка

Оценката е неразделна част от усилията на Комисията да се оптимизират ползите и да се сведат до минимум разходите, свързани с политиките на ЕС, както вече беше отбелязано през 2010 г. в съобщението относно интелигентното регулиране. Усъвършенстването на оценяването на регулаторните мерки на ЕС върви ръка за ръка с повишено внимание към оценката на финансовите програми. В член 318 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) се въвежда ново изискване към Комисията да представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати.

Комисията укрепва своята система за оценка и прилага принципа „първо оцени“. За периода 2011—2012 г. делът на важни предложения в работната програма на Комисията, подкрепени от налични или текущи оценки, нарасна от 32 % на 44 %.

Различни въпроси излязоха на преден план в рамките на усилията за усъвършенстване на оценката и в отговорите във връзка с обществените консултации. При оценките традиционно се разглеждат индивидуални програми за финансиране или законодателни актове и се обръща по-малко внимание на оценката на широки области от законодателството и на междусекторни въпроси. Съществува и проблемът за избиране на точния момент, тъй като въздействията на програмите и политиките могат да бъдат измерени едва много години след своето създаване.

С оглед подобряване на политическото значение и ангажираността с резултатите от оценяването Комисията извършва преглед на своята система за оценка и ще определи преработена рамка за оценка на политиките и програмите през 2013 г. При новия подход ще се проучи как резултатите от оценката могат да бъдат по-добре включени в цикъла на разработване на политиката. Процесът на оценяване може да бъде проектиран наред със самата политика, като се предвидят по-добър мониторинг и докладване. Съществува възможност за повишаване на прозрачността в планирането и за по-голямо участие на заинтересованите страни. Може да се помисли за преглед в края на мандата на Комисията въз основа на резултатите от оценката.

Насоките за оценка, сред които насоките за оценките, провеждани по линия на REFIT, ще бъдат преработени след обществена консултация. Най-накрая, имайки предвид колко важно е прилагането, за да се постигне резултатност и ефективност на регулаторната рамка, чрез новия подход ще се постави началото на съвместни оценки със заинтересованите държави членки в рамките на пилотни проекти. Групата от висши национални експерти по регулирането ще бъде насърчавана да дава съвети относно тези пилотни проекти и относно начините на участие на държавите членки. Мандатът на групата се удължава до края на мандата на сегашната Комисия с цел предоставяне на съвети и обмен на най-добри практики по дейностите във връзка с интелигентното регулиране.

Освен това Комисията проучва и варианти за изменение в начина на изготвяне и за подобряване на докладите, които се изискват съгласно член 318 от ДФЕС. Необходим е надежден метод за изготвянето на годишните доклади относно постигнатите резултати, който да се основава на рамките за оценка, заложени в настоящата и бъдещата многогодишна финансова рамка, както и на данните от наблюдението, получени чрез инструментите на Комисията за целите на годишните ѝ доклади.[24].

3.3.        Консултации с гражданите и заинтересованите участници

Вслушването в това, което имат да кажат гражданите и заинтересованите участници, е от основно значение за интелигентното регулиране на всички етапи от цикъла на разработване на политиките. Комисията разполага с разнообразни средства, посочени в Договорите и в документите за политиките, за да си взаимодейства със заинтересованите участници[25]. Тя разполага с широк набор от инструменти — от пътни карти до открити и целенасочени обществени консултации — за диалог със заинтересованите страни на различните етапи.

От началото на 2012 г. Комисията засили участието на заинтересованите страни чрез удължаване на минималния период за обществени консултации от осем на дванадесет седмици[26]. Освен това МСП и микропредприятията пряко изразиха своите проблеми и опасения по време на специализирани конференции, организирани в държавите членки. Прегледът на политиката на консултиране бе приключен и неговите резултати са изложени подробно в придружаващия работен документ на службите на Комисията[27].

Комисията провежда широки консултации, като зачита принципите на откритост и прозрачност и спазва минималните стандарти, които са общоприети като подходящи, отговарят на най-добрите международни практики и обикновено се спазват. През последните три години бяха поискани мненията на заинтересованите участници чрез повече от 300 открити консултации, публикувани на уебсайта „Вашият глас в Европа“. Всички доклади за оценка на въздействието през същия период са основани на широки открити или целенасочени консултации. В девет от всеки десет открити консултации минималният период бе спазен.

С прегледа бе потвърдена валидността на политиката и инструментите на Комисията относно консултациите, както и постигнатият през годините напредък по изпълнението. Въпреки това прегледът и мненията на заинтересованите участници посочиха области, в които изпълнението може допълнително да се подобри. При консултациите невинаги се задават подходящи въпроси в подходящия момент и понякога те не стигат до хората, които са пряко засегнати и които не могат да ги обсъдят на родните си езици. В придружаващия работен документ на службите на Комисията се съдържа подробно описание на планираните мерки за решаване на тези проблеми.

Комисията ще разшири обхвата на консултациите чрез публикуване на календар на планираните за срок от 12 месеца консултации на уебсайта „Вашият глас в Европа“, чрез по-добро мобилизиране на каналите за комуникация на държавите членки, чрез проучване на употребата на новаторски инструменти за консултация, чрез подобряване на качеството на обратната връзка и чрез проверка дали преводът на свързаните с консултациите документи и обобщения би могъл да бъде по-широко застъпен в рамките на съществуващите бюджетни ограничения. Комисията също така ще актуализира и изясни минималните стандарти, като въведе по-ясни оперативни критерии. Накрая, за да се насърчи подобряването на качеството, ще бъдат засилени механизмите за вътрешен контрол и подкрепа (като например насоките и базите данни за най-добри практики). Благодарение на тези мерки, взети заедно, обществените консултации ще оказват по-добра подкрепа на всички етапи в процесите на оценяване, оценка на въздействието и вземане на решения.

4.           Управление на интелигентното регулиране : подобряване на прилагането

Законодателството на ЕС не може да изпълнява своето предназначение, ако не се прилага и спазва ефективно. От съществено значение е прилагането да не се губи от поглед на никой етап от цикъла на политиките. Освен това напредъкът в прилагането ще бъде ключов фактор при оценяването на регулаторната пригодност.

4.1.        Подкрепа за прилагане на законодателството на ЕС

Държавите членки носят основната отговорност за прилагането на законодателството на ЕС. Комисията ги подкрепя чрез разнообразни мерки: плановете за изпълнение, с които се определят основните предизвикателства при прилагането и се предлагат мерки за подпомагане, механизмите за разрешаване на проблеми, като например EU Pilot[28] , и обменът на най-добри практики (напр. доклад за най-добрите практики от Групата на високо равнище по административната тежест[29]). Междуинституционалният диалог и прозрачността също бяха засилени[30].

Комисията ще продължи да наблюдава напредъка в прилагането на ключови области от законодателството на ЕС, като ще се съсредоточи върху определени приоритетни области на единния пазар[31]. Тя ще предприеме по-системен и основан на риска подход към оценките на съответствието, чрез който ще се засили проверката на съответствието и ще се предостави ценна информация за последващата (ex post) оценка. Комисията също така ще изготвя по-системно планове за транспониране на директиви и ще прилага общи дати за влизането в сила на регламентите и решенията на ЕС, които се отнасят за икономическата дейност в по-широк план. Накрая, Комисията ще направи всичко възможно, за да гарантира, че има достатъчно време между датите на приемане и транспониране.

4.2.        По-ясно и по-достъпно законодателство

Управлението на качеството на законодателството означава също така да се гарантира, че то е възможно най-ясно, достъпно и лесно за спазване. Настоящите усилия за постигането на тази цел ще продължат. Те включват опростяване, кодифициране, преработване и консолидиране на правните текстове, както и намаляване на обема на законодателството чрез отмяна на остарелите разпоредби. От 2005 г. насам Комисията одобри 640 инициативи, насочени към опростяване, кодифициране или преработване. Над 4 450 правни акта бяха отменени, от които 1 750 в резултат на кодификация и преработване. Всички изменени регламенти и директиви, както и избрани решения, са консолидирани на всички езици, на които първоначално са били преведени, и са на разположение чрез уебсайта EUR-Lex. Електронният достъп до съвкупното законодателство на ЕС също се подобрява: новият портал за електронно правосъдие e-Justice бе пуснат в действие през 2011 г., а новият общ портал EUR-Lex ще започне да функционира онлайн през 2013 г. През 2011 г. Комисията предложи електронното издание на Официален вестник на Европейския съюз[32] да придобие правна сила Накрая, Комисията ще продължи да полага усилия за подобряване на качеството на съставяне на актовете, за да се гарантира по-голяма сбитост и четивност на текстовете. Тези мерки ще спомогнат за интегрираната оценка на областите на политиката, ще улеснят обществените консултации и ще помогнат на националните администрации при транспонирането и прилагането.

5.           Интелигентното регулиране: споделена мисия

5.1.        Европейският парламент, Съветът и консултативните органи

В съобщението си от 2010 г. Комисията призова Европейския парламент и Съвета да използват по-рационално оценките на въздействието в своя процес на вземане на решения и да анализират въздействията при обсъждане на всички изменения по същество в съответствие с поетите ангажименти в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество.

Комисията отбелязва, че досега е постигнат само ограничен напредък по отношение на анализа на въздействието на измененията по същество.

Въпреки това Комисията приветства създаването на нова дирекция за оценка на въздействието към Европейския парламент. Комисията подкрепя добрите практики на някои парламентарни комисии, които превръщат оценката на въздействието на Комисията в отправна точка за последваща аналитична дейност от страна на Европейския парламент. Така следва да се осигури съпоставимост с подхода на Комисията за оценка на въздействието и да се избегне всякакво дублиране на дейности.

Съветът не е създал механизъм за оценка на въздействието. Комисията смята, че той би могъл да застъпи в по-голяма степен оценките на въздействието в процесите на вземане на своите решения, например като взема изцяло под внимание оценките на въздействието на Комисията, когато започва работа по придружаващите предложения.

Комисията ще продължава да отговаря конструктивно на исканията за задълбочаване на някои аспекти от своите оценки на въздействието и/или да споделя своите данни и методология за всеки отделен случай. Тя приканва двете институции да се съсредоточат върху постигането на резултати, така че по-голяма част от направените от тях изменения да се възползват пряко от основания на фактите анализ на въздействието.

Комисията също така приветства подкрепата и одобрението на институциите за нейната работа по намаляване и минимизиране на административната и регулаторната тежест и ги приканва да подкрепят предложенията за опростяване, които са в процес на обсъждане, и да одобрят и подкрепят програма REFIT.

Накрая, Комисията приветства подкрепата на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите. Техните платформи и мрежи могат да бъдат важен източник на информация за изготвянето на общи оценки и оценки на въздействието.

5.2.        Държавите членки

Сътрудничеството между Комисията и държавите членки е от съществено значение, за да може всички ползи от законодателството на ЕС да се реализират с минимални разходи за гражданите, работниците и предприятията. Силата на националния административен капацитет и качеството на националната регулаторна рамка имат пряко въздействие върху това, дали целите на публичната политика на ЕС могат да бъдат постигнати на място. Приносът на администрациите и институциите на държавите членки е от основно значение за изготвянето и оценката на законодателството на ЕС. При транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС, включително разпоредбите относно дейностите, финансирани от бюджета на ЕС, държавите членки имат отговорността да гарантират, че тяхната регулаторна рамка е ясна и достъпна. Националните парламенти играят съществена роля, като проверяват дали принципът на субсидиарност се прилага правилно.

Комисията насърчава органите на държавите членки да участват по-активно в обществените консултации и оценки, включително чрез мобилизиране на техните национални специализирани мрежи, така че да се подобри базата от налични факти за изработване на политики. Тя подчертава, че в този контекст ранната обратна информация от държавите членки е от основно значение за надежден анализ на субсидиарността.

Комисията също така подчертава, че оценката на въздействието на национално равнище може да бъде от полза за обсъжданията в Съвета относно измененията на нейното предложение и да помогне на държавите членки по въпросите, свързани с транспонирането и правоприлагането.

Комисията приканва държавите членки да гарантират ефективното изпълнение на национално равнище на текущите инициативи за намаляване на административната тежест и надлежно да вземат предвид препоръките от доклада от февруари 2012 г. за най-добрите практики, да прилагат законодателството на ЕС по възможно най-малко обременяващ начин и да участват активно в обмена на информация относно ефективните методи на прилагане на законодателството на ЕС[33]. Тя ги приканва също така да се възползват изцяло от възможностите за опростяване, предоставени от законодателството на ЕС, и да гарантират яснота и достъпност на националните разпоредби при транспонирането на законодателството на ЕС.

И накрая, Комисията подчертава значението на ефективната публична администрация за навременното транспониране и прилагане на законодателството на ЕС и осигуряването на неговото спазване.

6.           Заключения

За да се гарантира качеството на регулаторната рамка на ЕС, законодателството на ЕС и националните разпоредби, с които то се прилага, трябва да бъдат управлявани по начин, който гарантира, че то продължава да постига ефективно своите цели в сферата на публичната политика. Регулаторните рамки трябва да съответстват на целта и да остават такива, докато проблемите се развиват, появяват се нови решения и се променят политическите приоритети. За тази цел Комисията ще превърне набелязването на ненужните разходи и областите, в които резултатността трябва да се подобри, в неразделна и постоянна част от създаването и планирането на своята политика в цялото законодателство на ЕС.

[1]               COM (2010) 543 „Разумно регулиране в ЕС“.

[2]               Вж. COM(2011) 500 „Бюджет за стратегията „Европа 2020“, Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и COM(2012) 42 „Програма за опростяване на МФР за периода 2014 — 2020 г.“.

[3]               COM (2011) 803 „Минимизиране на регулаторната тежест за МСП“. В началото на 2013 г. Комисията ще представи първия доклад и табло за отчитане на резултати за напредъка, като се съсредоточи по-конкретно върху приоритетите, определени от малките предприятия в рамките на провежданите в държавите членки конференции и на консултациите в целия ЕС, продължаващи до края на 2012 г.

[4]               http://ec.europa.eu/dgs/secretariat_general/evaluation/docs/fitness_check_en.pdf.

[5]               Доклад относно 18-ия доклад за по-добро законотворчество и доклад относно 28-ия годишен доклад за мониторинг на прилагането на правото на ЕС.

[6]               Становище на Комитета на регионите относно „Интелигентно регулиране“ 2012/C 9/04.

[7]               http://ec.europa.eu/governance/better_regulation/smart_regulation/consultation_2012/docs/consultation_bg.pdf.

[8]               SEC(2012) 101 ‘Impact Assessment Board Report for 2011’ („Доклад на Комитета за оценка на въздействието за 2011 г.“).

[9]               http://www.oecd.org/gov/regulatorypolicy/49990817.pdf.

[10]             Смята се, че административната тежест, добавена при прилагането на законодателството на ЕС на национално равнище, е около една трета от общата административна тежест.

[11]             Относно политиката на ЕС за сладководните води в областта на околната среда, относно информирането на работниците в социалната сфера и консултирането с тях, относно одобрението на типа моторни превозни средства, относно законодателството за хранителната верига и относно политиката на вътрешния авиационен пазар.

[12]             По-специално вече наличните резултати за строителството, бизнеса и туристическите услуги.

[13]             SWD(2012) 422 ‘Review of the Commission Consultation Policy’ („Преглед на политиката на консултации на Комисията“).

[14]             ‘Sustainability in Impact Assessments — A review of Impact Assessment Systems in selected OECD Countries and the European Commission’ („Устойчивост в оценките на въздействието — преглед на системите за оценка на въздействието в избрани държави от ОИСР и Европейската комисия“), ОИСР, 2011 г.; ‘Comparative study on the purpose, scope and procedures of impact assessments carried out in the Member States of the EU’ („Сравнително проучване на целта, обхвата и процедурите на оценка на въздействието, проведено в държавите — членки на ЕС“), Европейски парламент, 2011 г.; ‘Regulatory Quality in the European Commission and the UK: Old questions and new findings’ („Качеството на регулаторната рамка в Европейската комисия и Обединеното кралство: стари въпроси и нови констатации“), CEPS/University of Exeter, 2012 г.

[15]             Европейска сметна палата, Специален доклад № 3/2010 „Оценка на въздействието в институциите на ЕС — подпомага ли тя вземането на решения?“.

[16]             http://ec.europa.eu/governance/impact/key_docs/docs/sec_2011_0567_en.pdf.

[17]             http://ec.europa.eu/governance/impact/key_docs/docs/sec_2012_0091_en.pdf.

[18]             http://ec.europa.eu/governance/impact/key_docs/docs/meg_guidelines.pdf.

[19]             http://ec.europa.eu/governance/impact/iab/iab_en.htm.

[20]             http://ec.europa.eu/governance/impact/iab/members_en.htm.

[21]             http://ec.europa.eu/governance/impact/planned_ia/planned_ia_en.htm.

[22]             Вж. бележка под линия 14.

[23]             Вж. бележка под линия 14 относно CEPS/University of Exeter, 2012 г.

[24]             Т.е. цикълът на стратегическо планиране и програмиране на Комисията — годишните отчети за дейността, годишните бюджетни отчети и т.н.

[25]             Вж. SWD(2012) 422.

[26]             http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/12/1&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en .

[27]             SWD(2012) 423 ‘Action Programme for Reducing Administrative Burdens in the EU – Final Report’ („Програма за действие за намаляване на административната тежест в ЕС — окончателен доклад“).

[28]             http://ec.europa.eu/eu_law/infringements/application_monitoring_bg.htm.

[29]             http://ec.europa.eu/dgs/secretariat_general/admin_burden/best_practice_report/docs/bp_report_signature_en.pdf.

[30]             Вж. ОВ L 304/47 и ОВ C 369/14.

[31]             Виж COM(2012) 259 „По-добро управление за единния пазар“.

[32]             COM(2011) 162, „Предложение за Регламент на Съвета относно електронното публикуване на Официален вестник на Европейския съюз“.

[33]             http://ec.europa.eu/dgs/secretariat_general/admin_burden/best_practice_report/best_practice_report_en.htm