Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 21 януари 2019 г. — CV/Iccrea Banca SpA Istituto Centrale del Credito Cooperativo

(Дело C-37/19)

(2019/C 182/07)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: CV

Ответник: Iccrea Banca SpA Istituto Centrale del Credito Cooperativo

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 (1) и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват заедно или поотделно в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при прекратяване на трудовото правоотношение не е налице право на финансово обезщетение за полагаем, но неизползван отпуск (и за т.нар. „отменени празници“ — правен институт, аналогичен по естеството и функцията си на годишния отпуск), в случай че работникът не е могъл да го ползва преди прекратяването на трудовото правоотношение вследствие от противоправно действие на работодателя (уволнение, констатирано с влязло в сила решение на национален съд, с което трудовото правоотношение се възстановява с обратна сила), конкретно за периода между действието на работодателя и последващото възстановяване на работа?

(1)  Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).