1)

Допускат ли разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1), съответно съображения 12, 21 и 23 и член 2, буква б), член 6, параграф 1, член 7, параграф 2 и член 8 от Директивата, с оглед на принципа на процесуална автономия във връзка с принципа на еквивалентност и ефективност, съвкупност от правни способи, която се състои, от една страна, от непогасяемо право на предявяване по общия ред на иск за установяване на неравноправния характер на някои клаузи в договорите, сключени с потребителите, и от друга страна, от погасяемо право на предявяване по общия ред на личен иск от имуществен характер, с който се преследва целта на Директивата да се отстранят последиците от всяко задължение, възникнало и изпълнено на основание на клауза, за която е установено, че е неравноправна по отношение на потребителя?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, допускат ли тези разпоредби тълкуване, произтичащо от прилагането на принципа на правната сигурност в гражданските правоотношения, съгласно което обективният момент, от който потребителят е трябвало или би трябвало да знае за съществуването на неравноправни клаузи, е моментът на изтичане на срока на договора за кредит, по който той е имал качеството на потребител?