EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32023R1803

Регламент (ЕС) 2023/1803 на Комисията от 13 август 2023 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП)

C/2023/6067

OB L 237, 26/09/2023, p. 1–992 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 09/01/2024

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/1803/oj

26.9.2023   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 237/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/1803 НА КОМИСИЯТА

от 13 август 2023 година

за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

По силата на член 4 от Регламент (ЕО) № 1606/2002 за всяка финансова година, която започва на 1 януари 2005 г. или след тази дата, от публично търгуваните дружества, спрямо които се прилага правото на някоя от държавите членки, се изисква да изготвят своите консолидирани отчети в съответствие с международните счетоводни стандарти съгласно определението по член 2 от същия регламент, които се приемат с регламент на Комисията.

(2)

По силата на Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията (2) са приети определени международни счетоводни стандарти и свързаните с тях разяснения, издадени или приети от Съвета по Международните счетоводни стандарти (СМСС) до 15 октомври 2008 г. Посоченият регламент бе изменян, така че в него да се включват стандартите и съответните разяснения, издадени или приети от СМСС и приети от Комисията до 8 септември 2022 г. в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002.

(3)

На 18 май 2017 г. СМСС публикува Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 17 Застрахователни договори (наричан по-нататък „МСФО 17“), а на 25 юни 2020 г. – изменения на МСФО 17.

(4)

МСФО 17 осигурява цялостен подход за счетоводно отчитане на застрахователните договори. Целта на МСФО 17 е да се гарантира, че във финансовите си отчети дружествата предоставят необходимата информация, която достоверно представя застрахователните договори. Тази информация служи на ползвателите на финансовите отчети като стабилна основа за оценяването на ефекта, който застрахователните договори оказват върху финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на дружеството.

(5)

МСФО 17 се прилага за застрахователните договори, презастрахователните договори, както и инвестиционните договори с допълнителен негарантиран доход. В Съюза се използват различни видове животозастрахователни договори и животозастрахователни договори със спестовна част, задълженията по които според най-добрата приблизителна оценка възлизат общо на 5,9 трилиона евро (без да се включват договорите, обвързани с дялове в инвестиционен фонд). В редица държави членки някои от тези договори имат характеристики на пряко участие и предлагат допълнителен негарантиран доход, което дава възможност за поделяне на рисковете и паричните потоци между различни поколения притежатели на полици.

(6)

В редица държави членки животозастрахователните договори също така се управляват в рамките на няколко поколения, за да се намали изложеността на лихвен риск и риск от дълголетие, като в основата на застрахователното задължение стои обособен набор от активи. Тези договори обаче нямат характеристики на пряко участие съгласно определението в МСФО 17. При условие че отговарят на изискванията на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и след одобрение от страна на органите за застрахователен надзор, по някои от тези договори може да се прилага изравнителната корекция при изчисляване на приложимия за тях коефициент по „Платежоспособност II“.

(7)

В становището на Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) относно одобрението на МСФО 17 бе достигнато до заключение, че този стандарт отговаря на критериите за приемане, изложени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002. ЕКГФО обаче не постигна единомислие по въпроса дали групировката по едногодишни периоди на споделените между поколенията договори със съчетани парични потоци отговаря на техническите критерии за одобрение и дали допринася за европейското обществено благо. Това е в съответствие с мненията, изразени от заинтересованите страни по становището на ЕКГФО относно одобрението, и с мненията на експертите от държавите членки в Счетоводния регулаторен комитет.

(8)

Дружествата от Съюза следва да може да прилагат МСФО 17, издаден от СМСС, за да се улесни допускането на ценните им книжа до търговия в трети държави или удовлетворяването на очакванията на международните инвеститори.

(9)

Изискването за групировка по едногодишни периоди за осигуряване на единица за отчитане на застрахователните и инвестиционните договори обаче невинаги отразява стопанския модел, нито правните и договорните характеристики на споделените между поколения договори със съчетани парични потоци, посочени в съображения 5 и 6. Тези договори представляват повече от 70 % от общите животозастрахователни задължения в Съюза. Прилагането на изискването за групировка по едногодишни периоди за такива договори невинаги ще има благоприятно отражение върху съотношението между разходите и ползите.

(10)

Като се има предвид значението на МСФО за световния капиталов пазар, отклонения от МСФО следва да се допускат само при извънредни обстоятелства и с ограничаване на обхвата.

(11)

Поради това, независимо от определението за група от застрахователни договори, предвидено в допълнение А към МСФО 17 в приложението към настоящия регламент, дружествата от Съюза следва да имат възможността да не прилагат изискването за групировка по едногодишни периоди съгласно МСФО 17 по отношение на споделените между поколения договори със съчетани парични потоци.

(12)

Инвеститорите следва да може да разбират дали дадено дружество е приложило освобождаването от изискването за групировка по едногодишни периоди за групи от договори. Поради това в пояснителните приложения към финансовите си отчети дружествата следва съгласно Международен счетоводен стандарт 1 Представяне на финансови отчети да оповестяват дали са използвали освобождаването като значима счетоводна политика и да предоставят друга пояснителна информация, например за кои портфейли са приложили освобождаването. Тук не следва да се включва количествена оценка на въздействието от използването на доброволното освобождаване от изискването за групировка по едногодишни периоди.

(13)

До 31 декември 2027 г. Комисията следва да направи преглед на освобождаването от изискването за групировка по едногодишни периоди за споделените между поколения договори със съчетани парични потоци, като вземе предвид извършения от СМСС преглед на прилагането на МСФО 17.

(14)

Авторското право, правата върху базата данни и всякакви други права върху интелектуална собственост в МСФО и свързаните с тях разяснения, издадени от Комитета за разяснения на Международните стандарти за финансово отчитане, са собственост на Фондацията за МСФО. Затова в приложението към настоящия регламент следва да се включи бележка за авторските права.

(15)

Регламент (ЕО) № 1126/2008 е бил изменян многократно. С цел законодателството на Съюза за международните счетоводни стандарти да се опрости и с оглед на яснотата и прозрачността е целесъобразно посоченият регламент да бъде заменен. Поради това Регламент (ЕО) № 1126/2008 следва да бъде отменен.

(16)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Счетоводния регулаторен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приемат се международните счетоводни стандарти, съдържащи се в приложението.

Член 2

Всяко дружество може да избере да не прилага изискването по параграф 22 от Международен стандарт за финансово отчитане 17 Застрахователни договори (наричан по-нататък „МСФО 17“), съдържащ се в приложението към настоящия регламент, по отношение на:

а)

групите от застрахователни договори с характеристики на пряко участие и групите инвестиционни договори с допълнителен негарантиран доход съгласно определенията в допълнение А към МСФО 17, съдържащ се в приложението към настоящия регламент, чиито парични потоци засягат или са засегнати от паричните потоци към притежателите на полици по други договори, както е предвидено в параграфи Б67 и Б68 от допълнение Б към МСФО 17, съдържащ се в приложението към настоящия регламент;

б)

групите от застрахователни договори, които се управляват в рамките на няколко поколения договори и които отговарят на условията по член 77б от Директива 2009/138/ЕО и са одобрени от надзорните органи за прилагането на изравнителната корекция.

Когато в съответствие с буква а) или б) дадено дружество не прилага изискването, установено в параграф 22 от МСФО 17, съдържащ се в приложението към настоящия регламент, то оповестява това в пояснителните приложения като значима счетоводна политика съгласно Международен счетоводен стандарт 1 Представяне на финансови отчети и предоставя друга пояснителна информация, например за кои портфейли дружеството е приложило това освобождаване от изискването.

Член 3

До 31 декември 2027 г. Комисията извършва преглед на предвидената в член 2 възможност за избор и по целесъобразност предлага изменение или прекратяване на тази възможност.

Член 4

Регламент (ЕО) № 1126/2008 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 5

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 13 август 2023 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)   ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 320, 29.11.2008 г., стр. 1).

(3)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

МСС 1

Представяне на финансови отчети

МСС 2

Материални запаси

МСС 7

Отчет за паричните потоци

МСС 8

Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки

МСС 10

Събития след края на отчетния период

МСС 12

Данъци върху дохода

МСС 16

Имоти, машини и съоръжения

МСС 19

Доходи на наетите лица

МСС 20

Счетоводно отчитане на безвъзмездните средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавната помощ

МСС 21

Ефекти от промените в обменните курсове

МСС 23

Разходи по заеми

МСС 24

Оповестяване на свързаните лица

МСС 26

Счетоводство и отчитане на плановете за пенсионно осигуряване

МСС 27

Самостоятелни финансови отчети

МСС 28

Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия

МСС 29

Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики

МСС 32

Финансови инструменти: представяне

МСС 33

Нетна печалба на акция

МСС 34

Междинно финансово отчитане

МСС 36

Обезценка на активи

МСС 37

Провизии, условни пасиви и условни активи

МСС 38

Нематериални активи

МСС 39

Финансови инструменти: признаване и оценяване

МСС 40

Инвестиционни имоти

МСС 41

Земеделие

МСФО 1

Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане

МСФО 2

Плащане на базата на акции

МСФО 3

Бизнес комбинации

МСФО 5

Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности

МСФО 5

Проучване и оценяване на минерални ресурси

МСФО 7

Финансови инструменти: оповестяване

МСФО 8

Оперативни сегменти

МСФО 9

Финансови инструменти

МСФО 1

Консолидирани финансови отчети

МСФО 11

Съвместни споразумения

МСФО 12

Оповестяване на участията в други предприятия

МСФО 13

Оценяване по справедлива стойност

МСФО 15

Приходи от договори с клиенти

МСФО 16

Лизинг

МСФО 17

Застрахователни договори

КРМСФО 1

Промени в съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения

КРМСФО 2

Дялове на членове в кооперации и сходни инструменти

КРМСФО 5

Права на участиe във фондове за извеждане от експлоатация, възстановяване и рехабилитация на околната среда

КРМСФО 6

Задължения, възникващи от участие в специфичен пазар — отпадъци от електрическо и електронно оборудване

КРМСФО 7

Прилагане на подхода за преизчисляване на финансовите отчети съгласно МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики

КРМСФО 10

Междинно финансово отчитане и обезценка

КРМСФО 12

Споразумения за концесия за услуги

КРМСФО 14

МСС 19 – Ограничението на актив по план с дефинирани доходи, минимални изисквания за финансиране и тяхното взаимодействие

КРМСФО 16

Хеджиране на нетна инвестиция в предприятие в чужбина

КРМСФО 17

Разпределения на непарични активи към собствениците

КРМСФО 19

Погасяване на финансови пасиви с инструменти на собствения капитал

КРМСФО 20

Разходи за откривни работи в производствената фаза на открита мина

КРМСФО 21

Налози

КРМСФО 22

Сделки в чуждестранна валута и авансово възнаграждение

КРМСФО 23

Несигурност при данъчното третиране на дохода

ПКР 7

Въвеждане на еврото

ПКР 10

Държавна помощ — без специална връзка с оперативната дейност

ПКР 25

Данъци върху дохода — промени в данъчния статут на предприятието или неговите акционери

ПКР 29

Споразумен ия за концесия за услуги: оповестяване

ПКР 32

Нематериални активи — разходи за интернет сайтове

Reproduction allowed within the European Economic Area. All existing rights reserved outside the EEA, with the exception of the right to reproduce for the purposes of personal use or other fair dealing. Further information can be obtained from the IASB at www.iasb.org

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 1

Представяне на финансови отчети

ЦЕЛ

1

Целта на настоящия стандарт е да се определи основата за представяне на финансовите отчети с общо предназначение, за да се осигури сравнимост на финансовите отчети на предприятието както с неговите финансови отчети от предходни отчетни периоди, така и с тези на други предприятия. С настоящия стандарт се определят общите изисквания за представянето на финансовите отчети, предоставят се указания и насоки за тяхната структура и се установяват минималните изисквания за съдържанието на тези финансови отчети.

ОБХВАТ

2

Предприятията прилагат настоящия стандарт при изготвянето и представянето на финансови отчети с общо предназначение в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО).

3

В другите МСФО се определят изискванията за признаване, оценка и оповестяване на конкретни сделки и други събития.

4

Настоящият стандарт не се прилага към структурата и съдържанието на съкратените междинни финансови отчети, изготвени в съответствие с МСС 34 Междинно финансово отчитане. Параграфи 15—35 обаче се прилагат за такива финансови отчети. Настоящият стандарт се отнася с еднаква сила за всички предприятия (стопански единици), включително тези, които представят консолидирани финансови отчети в съответствие с МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, и тези, които представят самостоятелни финансови отчети в съответствие с МСС 27 Самостоятелни финансови отчети.

5

В настоящия стандарт се използва терминология, приложима за предприятията със стопанска цел, включително в обществения сектор. Предприятията с нестопанска цел в частния сектор или в обществения сектор, които желаят да прилагат настоящия стандарт, може да се нуждаят от изменение в описанията за определени статии от финансовите отчети, както и за самите отчети.

6

По аналогичен начин, предприятията, които нямат собствен капитал съгласно определението в МСС 32 Финансови инструменти: представяне (напр. някои взаимни фондове) може да се нуждаят от приспособяване на представянето във финансовите отчети на участието на членовете или собствениците на дялове.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

7

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

 

Счетоводни политики е термин, за който определение има в параграф 5 от МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки и който се използва в настоящия стандарт със същото значение.

 

Финансови отчети с общо предназначение (наричани „финансови отчети“) са тези, чиято цел е да удовлетворят потребностите на ползватели, които не са в позицията да изискват от предприятието да изготви отчети, приспособени към техните конкретни информационни потребности.

 

Практическа неприложимост – дадено изискване е практически неприложимо, когато предприятието не може да го приложи, след като е положило всички разумни усилия за това.

 

Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО) – стандартите и разясненията, издадени от Съвета по Международните счетоводни стандарти (СМСС). Те се състоят от:

а)

Международните стандарти за финансово отчитане;

б)

Международните счетоводни стандарти;

в)

Разясненията на Комитета за разяснения на Международните стандарти за финансово отчитане (КРМСФО); и

г)

Разясненията на Постоянния комитет за разяснения (ПКР) (1).

 

Същественост:

Дадена информация е съществена, ако с основание би могло да се очаква пропускането ѝ, неточното ѝ представяне или прикриването ѝ да окаже влияние върху решенията, които основните ползватели на финансовите отчети с общо предназначение вземат въз основа на тези отчети, съдържащи финансова информация за конкретно отчитащо се предприятие.

Съществеността зависи от естеството или мащаба на информацията, или и от двете. Предприятието оценява дали информацията, самостоятелно или в комбинация с друга информация, е съществена в контекста на неговите финансови отчети, взети като цяло.

Прикриване на информация е налице, ако тя е съобщена по начин, който по отношение на основните ползватели на финансовите отчети би породил последици, сходни с тези от пропускането на информацията или неточното ѝ представяне. По-долу са дадени примери за обстоятелства, които могат да доведат до прикриване на съществена информация:

а)

информация относно съществен отчетен обект, сделка или друго събитие, която е оповестена във финансовите отчети, но е използван неопределен или неясен език;

б)

информация относно съществен отчетен обект, сделка или друго събитие, която е разпръсната из финансовите отчети;

в)

информация за различни отчетни обекти, сделки или други събития, която е обединена по неподходящ начин;

г)

информация за подобни отчетни обекти, сделки или други събития, която е разделена по неподходящ начин; и

д)

разбираемостта на финансовите отчети е намалена, тъй като съществената информация е прикрита от несъществена информация по такъв начин, че основният ползвател не е в състояние да определи коя информация е съществена.

За да се оцени доколко с основание може да се очаква информацията да окаже влияние върху решенията, взимани от основните ползватели на финансови отчети с общо предназначение, съдържащи информация за конкретно отчитащо се предприятие, е необходимо предприятието да вземе под внимание характеристиките на тези ползватели, като същевременно се отчетат и обстоятелствата, свързани със самото предприятие.

Много действащи и потенциални инвеститори, заемодатели и други кредитори не могат да изискват от отчитащите се предприятия директно да им предоставят информация и трябва да разчитат на финансовите отчети с общо предназначение, за да получат голяма част от необходимата им финансова информация. Следователно те са основните ползватели, към които са насочени финансовите отчети с общо предназначение. Финансовите отчети се изготвят за ползватели, които имат приемливо ниво на познания за стопанската и икономическата дейност и които ползват и анализират информацията старателно. Има случаи, в които дори добре осведоменият и старателен ползвател може да има нужда от разясненията на консултант, за да разбере информация, представяща сложни икономически явления.

 

Пояснителните приложения съдържат информация в допълнение към представената в отчета за финансовото състояние, отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци. В пояснителните приложения се предоставя текстово описание или разбивка на отчетните обекти, представени в тези отчети, както и информация за отчетните обекти, които не отговарят на условията за признаване в тези отчети.

 

Другият всеобхватен доход съдържа приходите и разходите (включително корекции от прекласификация), които не се признават в печалбата или загубата, както е се изисква или е разрешено по силата на други МСФО.

Компонентите на другия всеобхватен доход включват:

а)

промените в преоценъчния излишък (вж. МСС 16 Имоти, машини и съоръжения и МСС 38 Нематериални активи);

б)

последващите оценки на плановете с дефинирани доходи (вж. МСС 19 Доходи на наетите лица);

в)

печалбите и загубите, възникващи от преизчисляване на финансовите отчети на предприятие в чужбина (вж. МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове);

г)

печалбите и загубите от инвестиции в инструменти на собствения капитал, определени по справедлива стойност през другия всеобхватен доход в съответствие с параграф 5.7.5 от МСФО 9 Финансови инструменти;

га)

печалбите и загубите по финансови активи, оценявани по справедлива стойност през другия всеобхватен доход в съответствие с параграф 4.1.2А от МСФО 9;

д)

ефективната част от печалбите и загубите по хеджиращи инструменти при хеджиране на парични потоци и печалбите и загубите по хеджиращи инструменти, които хеджират инвестиции в инструменти на собствения капитал, оценявани по справедлива стойност през другия всеобхватен доход в съответствие с параграф 5.7.5 от МСФО 9 (вж. глава 6 от МСФО 9);

е)

за определени пасиви, определени по справедлива стойност през печалбата или загубата — размерът на промяната в справедливата стойност, която може да бъде отдадена на промени в кредитния риск по пасива (вж. параграф 5.7.7 от МСФО 9);

ж)

промените в размера на времевата стойност на опциите при отделяне на вътрешната стойност и времевата стойност на опционен договор и определяне като хеджиращ инструмент само на промяната във вътрешната стойност (вж. глава 6 от МСФО 9);

з)

промените в стойността на форуърдните елементи на форуърдните договори при отделяне на форуърд елемента и спот елемента на форуърден договор и определяне като хеджиращ инструмент само на промяната в стойността на спот елемента, както и промените в стойността на основния (базисния) спред на чуждестранна валута на финансов инструмент, когато той бива изключен при определянето на този финансов инструмент като хеджиращ инструмент (вж. глава 6 от МСФО 9).

и)

финансови приходи и разходи по застраховане от договори, издадени в обхвата на МСФО 17 Застрахователни договори, които са изключени от печалбата или загубата, когато е направена разбивка на общите финансови приходи или разходи по застраховане, за да бъде включена в печалбата или загубата сумата, определена чрез систематично разпределяне, като се прилага параграф 88, буква б) от МСФО 17, или чрез сума, с която се отстраняват счетоводните несъответствия с финансовите приходи или разходи, възникващи по базовите (основните) отчетни обекти, като се прилага параграф 89, буква б) от МСФО 17; и

й)

финансови приходи и разходи от притежавани презастрахователни договори, които са изключени от печалбата или загубата, когато е направена разбивка на общите финансови приходи или разходи по презастраховане, за да бъде включена в печалбата или загубата сумата, определена чрез систематично разпределяне, като се прилага параграф 88, буква б) от МСФО 17.

 

Собственици са притежателите на инструменти, класифицирани като собствен капитал.

 

Печалба или загуба е общият размер на приходите минус разходите, като се изключат компонентите на другия всеобхватен доход.

 

Корекции от прекласификация са сумите, прекласифицирани към печалбата или загубата през текущия период, които са били признати в другия всеобхватен доход през текущия период или предходни периоди.

 

Общ всеобхватен доход е промяната в собствения капитал през периода в резултат от сделки и други събития, различни от промените в резултат от сделки със собствениците в качеството им на собственици.

Общият всеобхватен доход се състои от всички компоненти на „печалбата или загубата“ и на „другия всеобхватен доход“.

8

Макар в настоящия стандарт да се използват термините „друг всеобхватен доход“, „печалба или загуба“ и „общ всеобхватен доход“, предприятието може да използва други термини за описване на общите суми, при положение че значението е ясно. Например може да използва термина „нетен доход“ за описване на печалбата или загубата.

8A

В МСС 32 Финансови инструменти: представяне са описани следните термини, които са използвани в настоящия стандарт със значенията, определени в МСС 32:

а)

финансов инструмент с право на връщане, класифициран като инструмент на собствения капитал (описан в параграфи 16А и 16Б на МСС 32);

б)

инструмент, който налага на предприятието задължение да предостави на друга страна пропорционален дял от своите нетни активи само при ликвидация, и който се класифицира като инструмент на собствения капитал (описан в параграфи 16В и 16Г от МСС 32).

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

Предназначение на финансовите отчети

9

Финансовите отчети са структурирано представяне на финансовото състояние и финансовите резултати на едно предприятие. Целта на финансовите отчети е да предоставят информация за финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на дадено предприятие, която е полезна за широк кръг от ползватели при вземането на икономически решения. Финансовите отчети показват също така и резултатите от стопанисването на ресурсите, които са поверени на ръководството на предприятието. За да се постигне тази цел, във финансовите отчети се представя информация за предприятието относно:

а)

активите;

б)

пасивите;

в)

собствения капитал;

г)

приходите и разходите, включително печалбите и загубите;

д)

вноските от и разпределенията към собствениците в качеството им на такива; и

е)

паричните потоци.

Тази информация заедно с информацията в пояснителните приложения към финансовите отчети помага на ползвателите да преценяват бъдещите парични потоци на предприятието и по-специално тяхното разположение във времето и степен на сигурност.

Пълен комплект финансови отчети

10

Пълният комплект финансови отчети включва следните съставни части:

а)

отчет за финансовото състояние към края на периода;

б)

отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода;

в)

отчет за промените в собствения капитал за периода;

г)

отчет за паричните потоци за периода;

д)

пояснителни приложения, съдържащи съществена информация за счетоводната политика и друга пояснителна информация;

дa)

сравнителна информация по отношение на предходния период, както е определено в параграфи 38 и 38А; и

е)

отчет за финансовото състояние към началото на предходния период, когато предприятието прилага счетоводна политика с обратна сила или прави преизчисление с обратна сила на статии в своите финансови отчети, или когато прекласифицира статии в своите финансови отчети в съответствие с параграфи 40А—40Г.

Предприятията може да използват наименования на отчетите, различни от използваните в настоящия стандарт. Например може да се използва терминът „отчет за всеобхватния доход“ вместо „отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход“.

10A

Предприятието може да представи един отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход или да представи печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в два раздела. Разделите се представят заедно, като този за печалбата или загубата е първи, следван непосредствено от раздела за другия всеобхватен доход. Предприятието може да представи раздела за печалбата или загубата в отделен отчет за печалбата или загубата. В такъв случай отделният отчет за печалбата или загубата непосредствено предшества отчета за всеобхватния доход, който започва с печалбата или загубата.

11

Предприятието представя с еднакво значение всички финансови отчети в пълен комплект финансови отчети.

12

[Заличен]

13

Много предприятия представят извън финансовите си отчети финансов преглед от страна на ръководството, в който се описват и обясняват основните характеристики на финансовите резултати и финансовото състояние на предприятието и основните източници на несигурност, пред които то се изправя. Този отчет може да включва и преглед на:

а)

основните фактори и влияния, определящи финансовите резултати, включително промените в средата, в която предприятието извършва дейност, възможностите на предприятието да отговори на тези промени и техния ефект, както и инвестиционната политика на предприятието за поддържане и подобряване на финансовите резултати, в т.ч. неговата политика по отношение на дивидентите;

б)

източниците на финансиране на предприятието и неговото целево съотношение между пасивите и собствения капитал; и

в)

ресурсите на предприятието, които не са признати в отчета за финансовото състояние в съответствие с МСФО.

14

Много предприятия представят — извън финансовите си отчети — доклади и отчети по въпросите на околната среда и отчети за допълнителна полезна информация, особено в отраслите, в които екологичните фактори са значими, и когато служителите се считат за важна група ползватели. Докладите и отчетите, представяни извън финансовите отчети, са извън обхвата на МСФО.

Общи характеристики

Честно представяне и съответствие с Международните стандарти за финансовo отчитане

15

Финансовите отчети трябва да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на предприятието. Честното представяне изисква достоверно представяне на ефектите от сделките, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активите, пасивите, приходите и разходите, заложени в Концептуалната рамка за финансовото отчитане (наричана по-нататък Концептуалната рамка). Очаква се прилагането на МСФО, при необходимост с допълнителни оповестявания, да доведе до финансови отчети, които постигат честно представяне.

16

Предприятие, чиито финансови отчети са изготвени при спазване на МСФО, изрично и безрезервно оповестява този факт в пояснителните приложения. Предприятието не може да определя финансовите отчети като съответстващи на МСФО, освен ако те отговарят на всички изисквания на МСФО.

17

На практика при всички обстоятелства предприятието постига честно представяне чрез спазване на приложимите МСФО. Честното представяне изисква от предприятието също да:

а)

избере и прилага счетоводна политика в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки. МСС 8 определя йерархията на меродавните насоки и указания, които ръководството трябва да вземе предвид при отсъствие на МСФО, който да се прилага конкретно за даден отчетен обект.

б)

представя информация, включително за счетоводната политика, по начин, който осигурява значима, надеждна, сравнима и разбираема информация.

в)

оповестява допълнителна информация, когато спазването на специфичните изисквания на МСФО е недостатъчно, за да даде възможност на ползвателите да разберат ефекта от конкретни сделки, други събития и условия върху финансовото състояние и финансовите резултати на предприятието.

18

Предприятието не поправя неподходящи счетоводни политики чрез оповестяване на използваните счетоводни политики или чрез пояснителни приложения или обяснителен материал.

19

В изключително редки обстоятелства, когато ръководството прецени, че спазването на изискване на даден МСФО би било толкова подвеждащо, че би противоречало на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка, предприятието се отклонява от това изискване по начина, посочен в параграф 20, ако относимата нормативна уредба изисква или не забранява такова отклонение.

20

Когато предприятие се отклони от изискването на даден МСФО в съответствие с параграф 19, то е длъжно да оповести:

а)

че ръководството е стигнало до заключение, че финансовите отчети представят честно финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на предприятието;

б)

че то е спазило приложимите МСФО, с изключение на отклонението от определено изискване, което е направило, за да постигне честно представяне;

в)

заглавието на МСФО, от който предприятието се е отклонило, естеството на отклонението, включително счетоводното отразяване (третирането), което този МСФО изисква, причината, поради която това счетоводно отразяване би било толкова подвеждащо при тези обстоятелства, че би противоречило на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка, и възприетото отразяване; и

г)

за всеки представен период – финансовото влияние на отклонението върху всяка статия във финансовите отчети, което би било отчетено при спазване на изискването.

21

Когато дадено предприятие се е отклонило от изискване на МСФО в предходен период и това отклонение влияе на сумите, признати във финансовите отчети за текущия период, предприятието прави оповестяванията по параграф 20, букви в) и г).

22

Параграф 21 се прилага например, когато предприятие се е отклонило в предходен период от изискването на МСФО за оценката на активите или пасивите и това отклонение засяга оценката на промените в активите и пасивите, признати във финансовите отчети за текущия период.

23

В изключително редки случаи, когато ръководството стигне до заключение, че спазването на определено изискване на МСФО би било толкова подвеждащо, че би противоречало на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка, но относимата нормативна уредба забранява отклонение от изискването, предприятието трябва да намали до максимална възможна степен възприеманите подвеждащи аспекти на спазването на изискването, като оповести:

а)

заглавието на въпросния МСФО, естеството на изискването и защо ръководството е преценило, че спазването на това изискване би било толкова подвеждащо при тези обстоятелства, че би противоречило на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка; и

б)

за всеки представен период – корекциите на всяка статия във финансовите отчети, за които ръководството е преценило, че са необходими за постигане на честно представяне.

24

За целите на параграфи 19 – 23 дадена статия от информацията би била в противоречие с целите на финансовите отчети, когато тя не представя достоверно операциите, други събития и условия, които тя или претендира да представя, или може разумно да се очаква да представя, и следователно тя вероятно би повлияла на стопанските решения на ползвателите на финансовите отчети. Когато преценява дали спазването на определено изискване на МСФО би било толкова подвеждащо, че би противоречало на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка, ръководството трябва да вземе предвид следното:

а)

защо целта на финансовите отчети не се постига при конкретните обстоятелства; и

б)

начина, по който обстоятелствата в предприятието се различават от обстоятелствата в други предприятия, които спазват изискването. Ако други предприятия при сходни обстоятелства спазват изискването, налице е оборимо предположение, че спазването на изискването от страна на предприятието не би било толкова подвеждащо, че да бъде в противоречие с целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка.

Действащо предприятие

25

При изготвяне на финансовите отчети ръководството трябва да направи оценка на способността на предприятието да продължи дейността си като действащо предприятие. Предприятието изготвя финансовите отчети съгласно принципа на действащото предприятие, освен ако ръководството възнамерява да ликвидира предприятието или да прекрати стопанската дейност или няма реална друга възможност, освен да направи това. Когато ръководството е осведомено, правейки оценката си, за съществена несигурност, свързана със събития или условия, която може да породи значително съмнение относно способността на предприятието да продължи като действащо предприятие, предприятието следва да оповести тази несигурност. Когато предприятието не изготвя финансовите отчети съгласно принципа на действащото предприятие, то оповестява този факт, заедно с принципа, съгласно който са изготвени финансовите отчети, и причината, поради която на предприятието не се гледа като на действащо предприятие.

26

При оценката дали предположението за действащо предприятие е уместно, ръководството взема предвид цялата налична информация за бъдещето, което е най-малко, но без да се ограничава до дванадесет месеца от края на отчетния период. Степента на вземане под внимание зависи от фактите и в двата случая. Когато предприятието има история на печеливша дейност и непосредствен достъп до финансови ресурси, заключението, че счетоводното отчитане въз основа на принципа на действащото предприятие е нецелесъобразно, може да се постигне без детайлен анализ. В други случаи ръководството трябва да разгледа редица фактори, свързани с текущата и очаквана рентабилност, погасителни планове на дълга и потенциални източници на подмяна на финансирането, преди да може удовлетворително да реши, че базата на действащото предприятие е уместна.

Счетоводен принцип на начисляването

27

Предприятието изготвя финансовите си отчети – с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци – съгласно счетоводния принцип на начисляването.

28

Когато се извършва счетоводно отчитане съгласно принципа на начисляването, предприятието признава тези отчетни обекти като активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи (елементите на финансовите отчети), когато те отговарят на определенията и критериите за признаване на тези елементи, предвидени в Концептуалната рамка.

Същественост и обобщаване

29

Предприятието представя поотделно всяка съществена група от сходни статии. Предприятието представя поотделно статиите с несходен характер или функция, освен ако са несъществени.

30

Финансовите отчети са резултат от обработката на голям брой операции или събития, които са обобщени в групи в зависимост от техния характер или функция. Крайният етап в процеса на обобщаване и класифициране е представянето на сбити и класифицирани данни, които формират статиите във финансовите отчети. Статия, която самостоятелно не е съществена, се обобщава с други и се представя или в тези отчети, или в пояснителните приложения. Статия, която не е достатъчно съществена, за да изисква самостоятелно представяне в тези отчети, може да изисква отделно представяне в пояснителните приложения.

30A

Когато прилага настоящия стандарт и други МСФО, предприятието решава, като взема предвид всички значими факти и обстоятелства, по какъв начин да обобщи информацията във финансовите отчети, които включват пояснителните приложения. Не се допуска предприятието да намалява разбираемостта на финансовите си отчети, като прикрива съществена информация с несъществена или като обобщава съществени статии с различен характер или функция.

31

Някои МСФО посочват специално информацията, която се изисква да бъде включена във финансовите отчети, включително пояснителните приложения. Предприятието не е нужно да представя специалното оповестяване, изисквано от МСФО, ако информацията, произтичаща от оповестяването, не е съществена. Такъв е случаят дори ако МСФО съдържа списък със специални изисквания или ги описва като минимални изисквания. Предприятието също така преценява дали да оповести допълнителна информация, когато спазването на специалните изисквания на МСФО е недостатъчно, за да даде възможност на ползвателите на финансовите отчети да разберат ефекта от конкретни сделки, други събития и условия върху финансовото му състояние и финансовите му резултати.

Прихващане

32

Предприятието не прихваща (компенсира) активите и пасивите или приходите и разходите, освен ако това се изисква или разрешава по силата на определен МСФО.

33

Предприятието отчита поотделно както активите и пасивите, така и приходите и разходите. Прихващането в отчетите за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход или за финансовото състояние, освен когато то отразява същността на сделката или другото събитие, отнема възможността на ползвателите да разберат сделките, другите събития или условия, които са настъпили, и да оценят бъдещите парични потоци на предприятието. Отчитането на активите без корективи за обезценка – например корективи за обезценка поради остаряване на материалните запаси и провизии за съмнителни вземания – не се счита за прихващане.

34

МСФО 15 Приходи от договори с клиенти изисква от предприятието да оценява приходите от договори с клиенти по размера на възнаграждението, на което предприятието очаква да има право в замяна на прехвърлянето на обещаните стоки или услуги. Например, размерът на признатия приход отразява търговските отстъпки и отстъпките за обем, направени от предприятието. В хода на своята обичайна дейност предприятието осъществява и други сделки, които не генерират приходи и са инцидентни спрямо основните дейности, генериращи приходи. Резултатите от такива сделки се представят, когато представянето им отразява същността на сделката или друго събитие, чрез нетиране на прихода със свързаните с него разходи, произтичащи от същата сделка. Например:

а)

предприятието представя печалбите и загубите от освобождаване от нетекущи активи, включително инвестиции и оперативни активи, като от размера на възнаграждението при освобождаване приспада балансовата стойност на актива и свързаните с продажбата разходи; и

б)

предприятието може да намали разходите, които са свързани с провизия, призната съгласно МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи, и които се възстановяват по силата на договорни отношения с трета страна (например договор за гаранция на доставчика), със съответния размер на възстановяването.

35

Освен това печалбите и загубите, възникващи от група подобни операции, се отчитат нетно, например положителни и отрицателни курсови разлики или печалби или загуби от финансови инструменти, държани за търгуване. Предприятието обаче представя такива печалби и загуби отделно, ако те са съществени.

Честота на отчитане

36

Предприятието представя пълен комплект финансови отчети (включително сравнителна информация) най-малко веднъж годишно. Когато предприятието промени края на отчетния си период и представя финансовите си отчети за по-дълъг или по-кратък от една година период, то трябва да оповести следната информация като допълнение към периода, за който се отнасят финансовите отчети:

а)

причината за използването на по-дълъг или по-кратък отчетен период; и

б)

факта, че представените във финансовите отчети суми не са изцяло сравними.

37

Обикновено предприятията последователно изготвят финансови отчети за едногодишен период. Поради практически причини обаче някои предприятия предпочитат да се отчитат например за период от 52 седмици. Настоящият стандарт не изключва такава практика.

Сравнителна информация

Минимална сравнителна информация

38

С изключение на случаите, когато МСФО разрешават или изискват друго, предприятието представя сравнителна информация по отношение на предходния период за всички суми, отчетени във финансовите отчети за текущия период. Предприятието включва сравнителна информация в текстови и описателен вид, когато тя е от значение за разбирането на финансовите отчети за текущия период.

38A

Предприятието представя най-малко два отчета за финансовото състояние, два отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, два отделни отчета за печалбата или загубата (ако се представят такива), два отчета за паричните потоци и два отчета за промените в собствения капитал, както и свързаните с тях пояснителни приложения.

38Б

В някои случаи текстовата информация, съдържаща се във финансовите отчети за предходния период или периоди, продължава да бъде от значение и за текущия период. Например, предприятието оповестява в текущия период подробни сведения за съдебен спор, чийто изход е бил несигурен към края на предходния период и чието решаване все още предстои. За ползвателите би било полезно да бъде оповестена информация, че такава несигурност е съществувала към края на предходния период, както и информация за мерките, които са били предприети през периода за преодоляването на тази несигурност.

Допълнителна сравнителна информация

38В

Предприятието може като допълнение към изискваните по МСФО минимални сравнителни финансови отчети да представи сравнителна информация, която е изготвена в съответствие с МСФО. Тази сравнителна информация може да се състои от един или няколко от посочените в параграф 10 отчети, като не е необходимо да включва пълния комплект финансови отчети. В този случай предприятието представя съответната пояснителна информация за тези допълнителни отчети.

38Г

Например, предприятието може да представи трети отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход (т.е. като представя текущия период, предходния период и един допълнителен сравнителен период). То обаче не е задължено да представи трети отчет за финансовото състояние, трети отчет за паричните потоци или трети отчет за промените в собствения капитал (т.е. допълнителен сравнителен финансов отчет). От предприятието се изисква да представи в пояснителните приложения към финансовите отчети сравнителната информация, свързана с този допълнителен отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

39–40

[Заличен]

Промяна в счетоводната политика, преизчисляване с обратна сила или прекласифициране

40A

В допълнение към минималните сравнителни финансови отчети, изисквани по параграф 38А, предприятието представя трети отчет за финансовото състояние към началото на предходния период, ако:

а)

то прилага счетоводна политика с обратна сила, прави преизчисление с обратна сила на статии в своите финансови отчети или прекласифицира статии в своите финансови отчети; и

б)

прилагането с обратна сила, преизчислението с обратна сила или прекласифицирането оказва съществено влияние върху информацията в отчета за финансовото състояние към началото на предходния период.

40Б

При обстоятелствата, описани в параграф 40А, предприятието представя три отчета за финансовото състояние към:

а)

края на текущия период;

б)

края на предходния период; и

в)

началото на предходния период.

40В

Когато от предприятието се изисква да представи допълнителен отчет за финансовото състояние в съответствие с параграф 40А, то трябва да оповести информацията, изисквана по параграфи 41–44 и МСС 8. То не трябва обаче да представя пояснителните приложения, свързани с встъпителния отчет за финансовото състояние към началото на предходния период.

40Г

Датата на този встъпителен отчет за финансовото състояние съвпада с началото на предходния период, независимо от това дали финансовите отчети на предприятието представят сравнителна информация за по-ранни периоди (както е разрешено по параграф 38В).

41

Когато предприятието промени представянето или класификацията на статии във финансовите си отчети, то прекласифицира сравнителните суми, освен ако прекласифицирането е практически неприложимо. Когато предприятието прекласифицира сравнителни суми, то оповестява (в т.ч. към началото на предходния период):

а)

характера на прекласифицирането;

б)

сумата на всяка статия или група статии, които са прекласифицирани; и

в)

причината за прекласифицирането.

42

Когато прекласифицирането на сравнителните суми е практически неприложимо, предприятието оповестява:

а)

причината, поради която не са прекласифицирани сумите; и

б)

същността на корекциите, които биха били направени, ако сумите бяха прекласифицирани.

43

Повишаването на сравнимостта на информацията между периодите подпомага ползвателите при вземане на икономически решения, особено като позволява да се оценяват тенденциите във финансовата информация с цел предсказване на бъдещи развития. При някои обстоятелства обаче е практически неприложимо да се прекласифицира сравнителна информация за конкретен предходен период, за да се постигне сравнимост с текущия период. Например през предходния период или периоди данните може да не са били събирани по начин, който позволява прекласифициране, и може да не е практически приложимо информацията да се пресъздава.

44

В МСС 8 се предвиждат корекциите на сравнителната информация, които се изискват, когато предприятието промени счетоводната си политика или поправи грешка.

Последователност на представянето

45

Представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети се запазват и през следващите периоди, освен ако:

а)

е очевидно, в резултат на настъпила значителна промяна в характера на дейността на предприятието или при преглед на финансовите му отчети, че друго представяне или класификация ще бъдат по-подходящи с оглед на критериите за подбор и прилагане на счетоводната политика по МСС 8; или

б)

даден МФСО изисква промяна в представянето.

46

Например, значително придобиване или освобождаване или преглед на представянето на финансовите отчети може да подскажат, че финансовите отчети трябва да бъдат представени по различен начин. Предприятието променя представянето на финансовите си отчети само в случай че чрез промененото представяне се предоставя информация, която е надеждна и по-значима за ползвателите на финансовите отчети, и е вероятно преработената структура да продължи да се прилага, така че сравнимостта да не бъде накърнена. Когато са направени такива промени в представянето, предприятието прекласифицира сравнителната информация в съответствие с параграфи 41 и 42.

СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

47

Настоящият стандарт изисква конкретни оповестявания в отчета за финансовото състояние или отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, или в отчета за промените в собствения капитал и изисква оповестяване на други статии или в тези отчети, или в пояснителните приложения. МСС 7 Отчети за паричните потоци определя изискванията за представяне на информация за паричните потоци.

48

В настоящия стандарт понякога терминът „оповестяване“ или „оповестявана информация“ се използва в по-широк смисъл, обхващащ и статии, представени във финансовите отчети. Оповестявания се изискват и от други МСФО. Ако в друга разпоредба на настоящия стандарт или в друг МСФО не е предвидено обратното, такива оповестявания може да се правят във финансовите отчети.

Идентификация на финансовите отчети

49

Предприятието ясно идентифицира финансовите отчети и ги разграничава от другата информация, представена в същия публикуван документ.

50

МСФО се прилагат само за финансовите отчети, а не непременно и за останалата информация, представена в годишен отчет, нормативно изисквана информация или друг документ. Поради това е много важно ползвателите да бъдат в състояние да разграничат информацията, изготвена в съответствие с изискванията на МСФО, от останалата информация, която може да бъде полезна за тях, но не е предмет на тези изисквания.

51

Предприятието ясно идентифицира всеки финансов отчет и пояснителните приложения. Освен това предприятието представя следната информация по виден начин и при необходимост я повтаря, за да бъде тя разбираема:

а)

наименованието на отчитащото се предприятие или други начини за неговата идентификация и всякаква промяна в тази информация от края на предходния отчетен период;

б)

дали финансовите отчети се отнасят за отделно предприятие или за група предприятия;

в)

датата на края на отчетния период или периода, обхванат от комплекта финансови отчети или пояснителните приложения;

г)

валутата на представяне съгласно определението в МСС 21; и

д)

степента на закръгляване, използвана при представянето на сумите във финансовите отчети.

52

Предприятието изпълнява изискванията на параграф 51, като представя подходящи заглавия на страниците, отчетите, пояснителните приложения, колоните и други подобни. Изисква се преценка при определянето на най-добрия начин за представяне на тази информация. Например, когато предприятието представя финансовите отчети в електронен вид, невинаги се използват отделни страници; тогава предприятието използва горните статии, за да е сигурно, че информацията, включена във финансовите отчети, се разбира.

53

Финансовите отчети често се правят по-разбираеми чрез представянето на информацията в хиляди или милиони във валутата на представяне. Това е приемливо дотолкова, доколкото предприятието оповестява степента на закръгляване и не пропуска съществена информация.

Отчет за финансовото състояние

Информация, която се представя в отчета за финансовото състояние

54

Отчетът за финансовото състояние включва статии, които представят следните размери (стойности):

а)

имоти, машини и съоръжения;

б)

инвестиционни имоти;

в)

нематериални активи;

г)

финансови активи (с изключение на сумите, посочени в д), з) и и));

га)

портфейли от договори в обхвата на МСФО 17, които представляват активи, разделени съобразно изискването на параграф 78 от МСФО 17;

д)

инвестиции, отчетени по метода на собствения капитал;

е)

биологични активи от обхвата на МСС 41 Земеделие;

ж)

материални запаси;

з)

търговски и други вземания;

и)

парични средства и парични еквиваленти;

й)

общия размер на активите, класифицирани като държани за продажба, и активите, включени в групи за освобождаване, класифицирани като държани за продажба в съответствие с МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности;

к)

търговски и други задължения;

л)

провизии;

м)

финансови пасиви (с изключение на сумите, посочени в к) и л);

ма)

портфейли от договори в обхвата на МСФО 17, които представляват пасиви, разделени съобразно изискването на параграф 78 от МСФО 17;

н)

пасиви и активи за текущи данъци съгласно определението в МСС 12 Данъци върху дохода;

о)

отсрочени данъчни пасиви и отсрочени данъчни активи съгласно определението в МСС 12;

п)

пасиви, включени в групи за освобождаване, класифицирани като държани за продажба в съответствие с МСФО 5;

р)

неконтролиращи участия, представени в рамките на собствения капитал; и

с)

емитиран капитал и резерви, които може да бъдат отнесени към собствениците на предприятието майка.

55

Предприятието представя допълнителни статии (включително като прави разбивка на статиите, изброени в параграф 54), раздели и междинни сборове в отчета за финансовото състояние, когато такова представяне е от значение за разбиране на финансовото му състояние.

55A

Когато предприятието представя междинни сборове в съответствие с параграф 55, тези междинни сборове:

а)

се състоят от статии, съставени от суми, признати и оценени в съответствие с МСФО;

б)

се представят и наименуват по начин, който прави ясни и разбираеми статиите, които образуват междинен сбор;

в)

се запазват и през следващите периоди в съответствие с параграф 45; и

г)

не се представят по по-виден начин от изискваните от МСФО за отчета за финансовото състояние междинни сборове и общи сборове.

56

Когато предприятието представя текущите и нетекущите активи и текущите и нетекущите пасиви като отделни класификации в отчета за финансовото състояние, то не трябва да класифицира отсрочените данъчни активи (пасиви) като текущи активи (пасиви).

57

Настоящият стандарт не предписва определен ред или формат за представянето на статиите. Параграф 54 просто изброява статии, които са достатъчно различни по характер или функция, за да изискват отделно представяне в отчета за финансовото състояние. Освен това:

а)

статии се добавят, когато размерът, характерът или функцията на статията или обобщението на сходни статии са такива, че отделното представяне е от значение за разбирането на финансовото състояние на предприятието; и

б)

използваните описания и подредбата на статиите или обобщението на сходни статии може да бъдат променени в зависимост от естеството на предприятието и неговите сделки, за да се осигури информация, която е от значение за разбирането на финансовото състояние на предприятието. Например, финансова институция може да измени горните описания, за да предостави информация, която е от значение за дейността на финансова институция.

58

Предприятието прави преценка дали да представя допълнителни статии отделно въз основа на оценката на:

а)

естеството и ликвидността на активите;

б)

тяхната функция в предприятието; и

в)

сумата, естеството и срочността на пасивите.

59

Използването на различни бази за оценка за различните класове (групи) активи подсказва, че те се различават по естество или функция и следователно трябва да се представят като отделни статии. Например, определени класове имоти, машини и съоръжения може да бъдат отчетени по себестойност/цена на придобиване или преоценена стойност в съответствие с изискванията на МСС 16.

Разграничение между текущи и нетекущи отчетни обекти

60

Предприятията представят текущите и нетекущите активи и текущите и нетекущите пасиви като отделно класифицирани в своя отчет за финансовото състояние в съответствие с параграфи 66–76, освен когато при представяне на база ликвидност се предоставя информация, която е надеждна и по-значима. Когато се прилага това изключение, предприятието представя всички активи и пасиви по реда на ликвидността им.

61

Който и метод на представяне да се приеме, предприятието оповестява сумата, която се очаква да бъде възстановена или уредена след повече от дванадесет месеца за всяка статия активи и пасиви, която съдържа очаквани за възстановяване или уреждане суми:

а)

не повече от дванадесет месеца след края на отчетния период, както и

б)

повече от дванадесет месеца след края на отчетния период.

62

Когато предприятието доставя стоки или услуги в рамките на ясно определим оперативен цикъл, отделното класифициране на текущите и нетекущите активи и пасиви в отчета за финансовото състояние осигурява полезна информация посредством разграничаване на нетните активи, които постоянно са в обращение като оборотен капитал, от онези, които се използват в дългосрочните дейности на предприятието. Също така се отграничават активите, които се очаква да бъдат реализирани в рамките на текущия оперативен цикъл, и пасивите (задълженията), които трябва да бъдат уредени през същия период.

63

За някои предприятия, като финансовите институции, представянето на активите и пасивите във възходящ или низходящ ред на ликвидността предоставя информация, която е надеждна и по-значима, отколкото представянето на база текущи и нетекущи отчетни обекти, тъй като предприятието не доставя стоки или услуги в рамките на ясно определим оперативен цикъл.

64

При прилагането на параграф 60 предприятието може да представя някои от своите активи и пасиви, като използва класификацията текущи/нетекущи, и други по реда на ликвидността, когато това предоставя надеждна и по-значима информация. Потребността от смесен принцип на представяне може да възникне, когато предприятието има разнообразни дейности.

65

Информацията за очакваните дати на реализация на активите и пасивите е полезна при оценката на ликвидността и платежоспособността на дадено предприятие. МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване изисква оповестяване на падежите на финансовите активи и финансовите пасиви. Финансовите активи включват търговските и други вземания, а финансовите пасиви включват търговските и други задължения. Информация за очакваната дата на възстановяване на непаричните активи от рода на материалните запаси и очакваната дата на уреждане на пасивите от рода на провизиите също е полезна, независимо дали активите и пасивите са класифицирани като текущи или нетекущи. Например предприятието следва да оповести размера на материалните запаси, които се очаква да бъдат възстановени повече от дванадесет месеца след края на отчетния период.

Текущи активи

66

Предприятието класифицира даден актив като текущ, когато:

а)

очаква да реализира актива или възнамерява да го продаде или употреби в своя нормален оперативен цикъл;

б)

държи актива предимно с цел търгуване;

в)

очаква да реализира актива в рамките на дванадесет месеца след края на отчетния период; или

г)

активът представлява парични средства или парични еквиваленти (съгласно определението в МСС 7), освен ако за актива има ограничение да бъде разменян или използван за уреждане на пасив в продължение най-малко на дванадесет месеца след края на отчетния период.

Предприятието класифицира всички останали активи като нетекущи.

67

В настоящия стандарт се използва терминът „нетекущ“, в който се включват материалните, нематериалните и финансовите активи с дългосрочен характер. Той не забранява използването на алтернативни описания, стига значението им да е ясно.

68

Оперативният цикъл на предприятието е времето между придобиването на активите, които влизат в процеса на обработка, и тяхното реализиране в парични средства или парични еквиваленти. Когато оперативният цикъл на предприятието не е ясно определим, неговото времетраене се приема за дванадесет месеца. Текущите активи включват активите (от рода на материалните запаси и търговските вземания), които се продават, употребяват или реализират като част от нормалния оперативен цикъл на предприятието, дори когато не се очаква да бъдат реализирани в рамките на 12 месеца след края на отчетния период. Текущите активи включват също активите, държани предимно с цел търгуване (примерите включват някои финансови активи, които отговарят на определението за „държани за търгуване“ в МСФО 9), и текущата част на нетекущите финансови активи.

Текущи пасиви

69

Предприятието класифицира даден пасив като текущ, когато:

а)

очаква да уреди пасива в своя нормален оперативен цикъл;

б)

държи пасива предимно с цел търгуване;

в)

пасивът трябва да бъде уреден в рамките на дванадесет месеца след края на отчетния период; или

г)

няма безусловно право да отсрочва уреждането на пасива за период от най-малко дванадесет месеца след края на отчетния период (вж. параграф 73). Класификацията на даден пасив не се влияе от условията във връзка с него, които биха позволили на контрагента при желание да го уреди чрез издаване на инструменти на собствения капитал.

Предприятието класифицира всички останали пасиви като нетекущи.

70

Някои текущи пасиви, като търговските задължения и начисленията към служители и за други оперативни разходи, представляват част от оборотния капитал, използван в нормалния оперативен цикъл на предприятието. Предприятието класифицира такива оперативни отчетни обекти като текущи пасиви, дори ако те трябва да бъдат уредени повече от дванадесет месеца след края на отчетния период. За класификацията на активите и пасивите на предприятието следва да се прилага един и същ нормален оперативен цикъл на предприятието. Когато оперативният цикъл на предприятието не е ясно определим, неговото времетраене се приема за дванадесет месеца.

71

Други текущи пасиви не се уреждат в рамките на нормалния оперативен цикъл, но трябва да се уредят в срок от 12 месеца след края на отчетния период или се държат предимно с цел търгуване. Пример са някои финансови пасиви, които отговарят на определението за „държани за търгуване“ в МСФО 9, банковите овърдрафти и текущата част на нетекущите финансови пасиви, дължимите дивиденти, данъците върху дохода и другите нетърговски задължения. Финансовите пасиви, които осигуряват финансиране на дългосрочна база (т.е. не са част от оборотния капитал, използван в нормалния оперативен цикъл на предприятието), и които не трябва да бъдат уредени в срок от 12 месеца след края на отчетния период, са нетекущи пасиви, при спазване на параграфи 74 и 75.

72

Предприятието класифицира своите финансови пасиви като текущи, когато трябва да бъдат уредени в рамките на дванадесет месеца след края на отчетния период, дори ако:

а)

първоначалният срок е бил за период, по-дълъг от дванадесет месеца; и

б)

споразумение за рефинансиране или за нов погасителен план на дългосрочна база е сключено след края на отчетния период и преди финансовите отчети да са утвърдени за издаване.

73

Ако предприятието очаква и има право на преценка дали да рефинансира, или да поднови задължение за най-малко дванадесет месеца след края на отчетния период по съществуващ заемен механизъм, то класифицира задължението като нетекущо, дори ако в противен случай то би било дължимо в по-кратък срок. Когато обаче рефинансирането или подновяването на задължението не е по преценка на предприятието (например няма споразумение за рефинансиране), потенциалът за рефинансиране на задължението не се взема предвид и то се класифицира като текущо.

74

Когато предприятието наруши разпоредба на дългосрочно споразумение за заем в края на отчетния период или преди този край, в резултат на което задължението стане изискуемо, задължението се класифицира като текущо, дори ако заемодателят се е съгласил – след края на отчетния период и преди одобрението на финансовите отчети за публикуване – да не изисква плащането като последица от нарушението. Задължението се класифицира като текущо, защото към края на отчетния период предприятието няма безусловно право да разсрочи уреждането му за период най-малко дванадесет месеца от тази дата.

75

Пасивът обаче се класифицира като нетекущ, ако заемодателят се е съгласил до края на отчетния период да предостави гратисен период, приключващ най-малко дванадесет месеца след края на отчетния период, в рамките на който предприятието може да отстрани нарушението, и през който заемодателят не може да изиска незабавно погасяване.

76

По отношение на заемите, класифицирани като текущи пасиви, ако следните събития настъпят между края на отчетния период и датата на утвърждаване на финансовите отчети за издаване, тези събития трябва да бъдат оповестени като некоригиращи събития в съответствие с МСС 10 Събития след края на отчетния период:

а)

рефинансиране на дългосрочна база;

б)

отстраняване на нарушение по дългосрочно споразумение за заем; и

в)

получаване от заемодателя на гратисен период за отстраняване на нарушението по дългосрочно споразумение за заем с край най-малко дванадесет месеца след края на отчетния период.

Информация, която трябва да се представи или в отчета за финансовото състояние, или в пояснителните приложения

77

Предприятието оповестява – или в отчета за финансовото състояние, или в пояснителните приложения към него – допълнителни подкласификации на представените статии, класифицирани по подходящ за дейността на предприятието начин.

78

Степента на подробност на подкласификациите зависи от изискванията на МСФО и от размера, естеството и функциите на включените суми. Предприятието използва също факторите, посочени в параграф 58, за определяне на принципа на подкласификацията. Оповестяванията са различни за всяка статия, например:

а)

имотите, машините и съоръженията се разпределят по класове в съответствие с МСС 16;

б)

вземанията се разпределят на вземания от търговски клиенти, вземания от свързани лица, предплащания и други суми;

в)

материалните запаси се разпределят допълнително в съответствие с МСС 2 Материални запаси по класификационни групи, например стоки, производствени запаси, суровини и материали, незавършено производство и продукция;

г)

провизиите се разпределят на провизии за доходи на наетите лица и други статии; и

д)

собственият капитал и резервите се разпределят в различни класове, като внесен капитал, премиен резерв и други резерви.

79

Предприятието оповестява следната информация в отчета за финансовото състояние, в отчета за промените в собствения капитал или в пояснителните приложения:

а)

за всеки клас дялов/акционерен капитал:

i)

броя на разрешените акции;

ii)

броя на емитираните и напълно платени акции, както и на тези, които са емитирани, но не са платени напълно;

iii)

номиналната стойност на една акция или факта, че акциите са без номинална стойност;

iv)

равнение на броя на акциите в обращение към началото и към края на периода;

v)

правата, преференциите и ограниченията, присъщи на съответния клас, включително ограниченията при разпределението на дивидентите и изплащането на капитала;

vi)

акциите на предприятието, държани от самото предприятие или от дъщерни или асоциирани предприятия; и

vii)

акциите, запазени за издаване в рамките на опции или договори за продажба на акции, включително условията и сумите; и

б)

описание на естеството и предназначението на всеки резерв в рамките на собствения капитал.

80

Предприятие без дялов/акционерен капитал, например персонално търговско дружество или тръст, оповестява информация, която е равностойна на изискваната по силата на параграф 79, буква а), като показва промените за периода на всяка категория участия в собствения капитал, както и правата, преференциите и ограниченията за всяка от тези категории.

80A

Ако предприятието е прекласифицирало:

а)

финансов инструмент с право на връщане, класифициран като инструмент на собствения капитал, или

б)

инструмент, който налага на предприятието задължение да предостави на друга страна пропорционален дял от своите нетни активи само при ликвидация и който е класифициран като инструмент на собствения капитал

между финансови пасиви и собствен капитал, то следва да оповести сумата, която е прекласифицирало във и от всяка категория (финансови пасиви или собствен капитал), както и момента и причините за такава прекласификация.

Отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход

81A

Освен разделите за печалбата или загубата и за другия всеобхватен доход, в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход (отчета за всеобхватния доход ) се представят:

а)

печалбата или загубата;

б)

общият друг всеобхватен доход;

в)

всеобхватният доход за периода, който представлява общия размер на печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

Ако предприятието представя отделен отчет за печалбата или загубата, то не представя раздела за печалбата или загубата в отчета, представящ всеобхватния доход.

81Б

Освен разделите за печалбата или загубата и за другия всеобхватен доход, предприятието представя следните статии като разпределение на печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода:

а)

печалбата или загубата за периода, която може да бъде отнесена към:

i)

неконтролиращите участия, както и

ii)

собствениците на предприятието майка;

б)

всеобхватния доход за периода, който може да бъде отнесен към:

i)

неконтролиращите участия, както и

ii)

собствениците на предприятието майка.

Ако предприятието представя печалбата или загубата в отделен отчет, то представя в него посоченото в буква а).

Информация, която се представя в раздела за печалбата или загубата или в отчета за печалбата или загубата

81

[Заличен]

82

Освен статиите, изисквани от другите МСФО, в раздела за печалбата или загубата или в отчета за печалбата или загубата се включват статии, в които се представят следните суми за периода:

а)

приходите, като отделно се представят:

i)

приходите от лихви, изчислени по метода на ефективния лихвен процент; и

ii)

застрахователните приходи (вж. МСФО 17);

aa)

печалбите и загубите, произтичащи от отписването на финансови активи, оценявани по амортизирана стойност;

аб)

разходите за застрахователни услуги от издадени договори в обхвата на МСФО 17 (вж. МСФО 17);

ав)

приходите или разходите от притежавани презастрахователни договори (вж. МСФО 17);

б)

разходите за финансиране;

бa)

загубите от обезценка (включително възстановяване или обратно проявление на загубите или печалбите от обезценка), определени в съответствие с раздел 5.5 от МСФО 9;

бб)

финансови приходи или разходи по застраховане от издадени договори в обхвата на МСФО 17 (вж. МСФО 17);

бв)

финансови приходи или разходи от притежавани презастрахователни договори (вж. МСФО 17);

в)

дела от печалбите или загубите на асоциирани и съвместни предприятия, отчетен по метода на собствения капитал;

вa)

ако финансов актив се прекласифицира извън категорията на оценяваните по амортизирана стойност активи, за да бъде оценяван по справедлива стойност през печалбата или загубата – всяка печалба или загуба, произтичаща от разликата между предишната амортизирана стойност на финансовия актив и неговата справедлива стойност към датата на прекласифициране (съгласно определението в МСФО 9);

вб)

ако финансов актив се прекласифицира извън категорията на активите, оценявани по справедлива стойност през другия всеобхватен доход, за да бъде оценяван по справедлива стойност през печалбата или загубата – всяка съвкупна печалба или загуба, призната преди това в другия всеобхватен доход, която е прекласифицирана към печалбата или загубата;

г)

разходи за данъци;

д)

[заличен]

дa)

една-единствена сума за всички преустановени дейности (вж. МСФО 5).

fе)–и)

[заличени]

Информация, която се представя в раздела за другия всеобхватен доход

82A

В раздела за другия всеобхватен доход се представят статии за сумите за периода за:

а)

компонентите на другия всеобхватен доход (с изключение на сумите по буква б), класифицирани по естество и групирани в тези, които в съответствие с другите МСФО:

i)

впоследствие няма да бъдат прекласифицирани в печалбата или загубата; и

ii)

впоследствие ще бъдат прекласифицирани в печалбата или загубата при определени условия.

б)

дела от другия всеобхватен доход на асоциираните и съвместните предприятия, отчетен по метода на собствения капитал и разделен по дела на компонентите, които в съответствие с другите МСФО:

i)

впоследствие няма да бъдат прекласифицирани в печалбата или загубата; и

ii)

впоследствие ще бъдат прекласифицирани в печалбата или загубата при определени условия.

83–84

[Заличени]

85

Предприятието представя допълнителни статии (включително като прави разбивка на статиите, изброени в параграф 82), раздели и междинни сборове в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, когато такова представяне е от значение за разбирането на финансовите му резултати.

85A

Когато предприятието представя междинни сборове в съответствие с параграф 85, тези междинни сборове:

а)

се състоят от статии, съставени от суми, признати и оценени в съответствие с МСФО;

б)

се представят и наименуват по начин, който прави ясни и разбираеми статиите, които съставят междинния сбор;

в)

се запазват и през следващите периоди в съответствие с параграф 45; и

г)

не се представят по по-виден начин от междинните сборове и общите сборове, изисквани от МСФО за отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

85Б

Предприятието представя статиите в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, с които всички междинни сборове, представени в съответствие с параграф 85, се равняват с междинните сборове или общите сборове, изисквани от МСФО за тези отчети.

86

Тъй като въздействието на различните дейности, сделки и събития в предприятието се различава по честота, потенциал за печалба или загуба и предсказуемост, оповестяването на елементите на финансовите резултати улеснява ползвателите в разбирането на постигнатите финансови резултати и в съставянето на прогнози за бъдещите резултати. Предприятието включва допълнителни статии в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход и изменя използваните описания и подредбата на статиите, когато това е необходимо за обясняване на елементите на финансовите резултати. Факторите, които трябва да се вземат предвид, включват съществеността, както и естеството и функцията на различните отчетни обекти от категорията на приходите и разходите. Например, финансова институция може да измени горните описания, за да предостави информация, която е от значение за дейността на финансова институция. Предприятието не прихваща отчетните обекти от категорията на приходите и разходите, ако не са спазени критериите по параграф 32.

87

Предприятието не представя отчетните обекти от категорията на приходите или разходите като извънредни статии в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, нито в пояснителните приложения.

Печалба или загуба за периода

88

Предприятието признава всички отчетни обекти от категорията на приходите и разходите през периода в печалбата или загубата, освен ако по силата на даден МСФО се изисква или разрешава друго.

89

В някои МСФО се определят обстоятелства, при които предприятието признава определени отчетни обекти извън печалбата или загубата през текущия период. В МСС 8 са определени две такива обстоятелства: поправката на грешки и ефектът от промените в счетоводната политика. С други МСФО се изисква или разрешава компонентите на другия всеобхватен доход, които отговарят на определението за „приходи“ и „разходи“ в Концептуалната рамка, да бъдат изключени от печалбата или загубата (вж. параграф 7).

Друг всеобхватен доход за периода

90

Предприятието оповестява размера на данъка върху дохода, отнасящ се до всеки отчетен обект от категорията на другия всеобхватен доход, включително корекциите от прекласификация, или в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, или в пояснителните приложения.

91

Предприятието може да представи компонентите на другия всеобхватен доход по един от следните начини:

а)

след приспадане на свързаните с тях данъчни ефекти или

б)

преди приспадане на свързаните с тях данъчни ефекти с една сума, дадена за съвкупния размер на данъка върху дохода, свързан с тези отчетни обекти.

Ако предприятието избере варианта по буква б), то разпределя данъка между отчетните обекти, които би могло впоследствие да бъдат прекласифицирани в раздела на печалбата или загубата, и тези, които впоследствие няма да бъдат прекласифицирани в този раздел.

92

Предприятието оповестява корекциите от прекласификация, свързани с отчетни обекти от категорията на другия всеобхватен доход.

93

В други МСФО се посочва дали и кога сумите, признати преди в другия всеобхватен доход, се прекласифицират към печалбата или загубата. Тези прекласификации се наричат в настоящия стандарт корекции от прекласификация. Корекцията от прекласификация се включва заедно със съответния компонент от другия всеобхватен доход в периода, в който корекцията е прекласифицирана към печалбата или загубата. Тези суми може да са били признати през другия всеобхватен доход като нереализирани печалби през текущия или предходни периоди. Тези нереализирани печалби се приспадат от другия всеобхватен доход през периода, в който реализираните печалби се прекласифицират към печалбата или загубата, за да се избегне тяхното включване в общия всеобхватен доход два пъти.

94

Предприятието може да представи корекциите от прекласификация в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход или в пояснителните приложения. Предприятие, което представя корекциите от прекласификация в пояснителните приложения, представя компонентите на другия всеобхватен доход след всички съответни корекции от прекласификация.

95

Корекции от прекласификация възникват например при освобождаване от предприятие в чужбина (вж. МСС 21) и когато някои хеджирани прогнозни парични потоци оказват влияние върху печалбата или загубата (вж. параграф 6.5.11, буква г) от МСФО 9 във връзка с хеджирането на парични потоци).

96

Корекции от прекласификация не възникват при промени в преоценъчния излишък, признат в съответствие с МСС 16 или МСС 38, или при последващо оценяване на плановете с дефинирани доходи, признати в съответствие с МСС 19. Тези компоненти се признават в другия всеобхватен доход и не се прекласифицират към печалбата или загубата през следващите периоди. Промените в преоценъчния излишък може да се прехвърлят към неразпределена печалба през следващите периоди, когато активът бъде използван или отписан (вж. МСС 16 и МСС 38). В съответствие с МСФО 9 корекции от прекласификация не възникват, когато хеджиране на паричен поток или отчитане на времевата стойност на опцията (или на форуърдния елемент на форуърден договор или на основния спред на чуждестранна валута на финансов инструмент) води до суми, които са извадени от резерва от хеджиране на парични потоци или съответно от отделен компонент на собствения капитал и са включени пряко в първоначалната цена на придобиване или в друга балансова стойност на актива или пасива. Тези суми се прехвърлят пряко към активите или пасивите.

Информация, която се представя в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход или в пояснителните приложения

97

Когато отчетните обекти от категорията на приходите или разходите са съществени, предприятието оповестява тяхното естество и техния размер поотделно.

98

Обстоятелствата, които могат да породят необходимост от отделно оповестяване на отчетните обекти от категорията на приходите или разходите, включват:

а)

обезценка (намаление на отчетната стойност) на материалните запаси до нетната им реализируема стойност или на имотите, машините и съоръженията до възстановимата им стойност, както и обратно възстановяване на тази обезценка;

б)

преструктуриране на дейността на предприятието и възстановяване на провизиите за разходите за преструктурирането;

в)

освобождаване от имоти, машини и съоръжения;

г)

освобождаване от инвестиции;

д)

преустановени дейности;

е)

уреждане на съдебни спорове; и

ж)

други възстановени провизии.

99

Предприятието представя анализ на разходите, признати в печалбата или загубата, използвайки класификация, която се основава или на същността на разходите (по икономически елементи), или на тяхната функция в рамките на предприятието, в зависимост от това кой от двата метода предоставя надеждна и по-значима информация.

100

Предприятията се насърчават да представят посочения в параграф 99 анализ в отчета (отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

101

Разходите се класифицират допълнително с цел да се посочат компонентите на финансовите резултати, които може да се различават по отношение на честотата, потенциала за печалба или загуба и предвидимостта. Този анализ се предоставя по един от долупосочените два начина.

102

Първият анализ на разходите е по метода „същност на разходите“. Предприятието обобщава разходите в рамките на печалбата или загубата според същността им (например амортизация, разходи за покупка на материали, транспортни разходи, разходи за възнаграждения (доходи) на наетите лица, разходи за реклама) и не се преразпределят по различни функции в предприятието. Този метод е лесен за използване, тъй като не е необходимо преразпределяне на разходите за дейността по функционални групи. Пример за класификация съгласно метода на същността на разходите:

Приходи

 

X

Други доходи

 

X

Промени в запасите от продукция и незавършено производство

X

 

Използвани суровини, материали и консумативи

X

 

Разходи за изплащане на доходи на наетите лица

X

 

Разходи за амортизация

X

 

Други разходи

X

 

Общо разходи

 

(X)

Печалба преди данъчно облагане

 

X

103

Вторият начин на анализ е познат като метод на „функционалното предназначение на разходите“ или „себестойността на продажбите“ и групира разходите според тяхната функция като част от себестойността на продажбите или например разходите по разпространението (продажбите) или административната дейност. Предприятието оповестява най-малко себестойността на продажбите си по този метод отделно от другите разходи. Този метод осигурява по-значима информация за ползвателите, отколкото класифицирането по същността на разходите, но отнасянето на разходите по функции може да изисква свободни решения за отнасяне и предполага значителна субективна преценка. Пример за класификация по метода на функционалното предназначение на разходите е даден по-долу:

Приходи

X

Себестойност на продажбите

(X)

Брутна печалба

X

Други доходи

X

Разходи по разпространението

(X)

Административни разходи

(X)

Други разходи

(X)

Печалба преди данъчно облагане

X

104

Предприятията, които класифицират разходите си по функционално предназначение, оповестяват допълнителна информация за същността на разходите, включително разходите за амортизация и разходите за изплащане на доходи на наетите лица.

105

Изборът между метода на функционалното предназначение на разходите и метода на същността на разходите зависи както от историческите и отрасловите фактори, така и от естеството на предприятието. И двата начина осигуряват предварителна информация за онези разходи, за които се очаква да се променят, пряко или косвено, спрямо равнището на продажбите или производството на предприятието. Тъй като всеки от двата начина на представяне има своите предимства за различните видове предприятия, в настоящия стандарт се изисква ръководството да избере начина, който ще осигури надеждно и значимо представяне. Тъй като обаче информацията за същността на разходите на предприятието е полезна при прогнозирането на бъдещите парични потоци, когато се използва класификацията по функционалното предназначение на разходите, се изисква допълнително оповестяване. В параграф 104 терминът „възнаграждения (доходи) на наетите лица“ има същото значение, както в МСС 19.

Отчет за промените в собствения капитал

Информация, която се представя в отчета за промените в собствения капитал

106

Предприятието представя отчет за промените в собствения капитал съгласно изискванията на параграф 10. Отчетът за промените в собствения капитал включва следната информация:

а)

общия всеобхватен доход за периода, като се показват поотделно общите суми, които може да бъдат отнесени към собствениците на предприятието майка и към неконтролиращите участия;

б)

за всеки компонент на собствения капитал – ефектите от прилагане с обратна сила или преизчисление с обратна сила, признати в съответствие с МСС 8; и

в)

[заличен]

г)

за всеки компонент на собствения капитал – равнение на балансовата стойност в началото и в края на периода, като се оповестяват отделно (най-малко) промените в резултат от:

i)

печалбата или загубата;

ii)

другия всеобхватен доход; и

iii)

сделки със собствениците в качеството им на собственици, като се показват отделно вноските от собствениците и разпределенията към собствениците и промените в притежаваните участия в собствеността на дъщерните предприятия, които не водят до загуба на контрол.

Информация, която трябва да се представи в отчета за промените в собствения капитал или в пояснителните приложения

106A

За всеки компонент на собствения капитал предприятието представя в отчета за промените в собствения капитал или в пояснителните приложения анализ на другия всеобхватен доход по статии (виж параграф 106, буква г), ii).

107

Предприятието представя в отчета за промените в собствения капитал или в пояснителните приложения размера на дивидентите, признати като разпределения към собствениците през периода, както и съответния размер на дивидентите на акция.

108

В параграф 106 компонентите на собствения капитал включват например всеки клас на внесения капитал, натрупаното салдо от всеки клас на другия всеобхватен доход и неразпределената печалба.

109

Измененията в собствения капитал на предприятието между началото и края на отчетния период отразяват увеличението или намалението в неговите нетни активи през периода. С изключение на промените в резултат от сделки/операции със собствениците в качеството им на собственици (от рода на вноски в собствения капитал, обратно придобиване на инструменти на собствения капитал на предприятието и дивиденти) и разходи по сделките, пряко свързани с такива сделки, цялостната промяна в собствения капитал през периода представлява общия размер на приходите и разходите, включително печалбите и загубите, генерирани от дейността на предприятието през този период.

110

МСС 8 изисква корекции с обратна сила за отразяване на промените в счетоводната политика до степента, до която е практически приложимо, освен когато преходните разпоредби на друг МСФО изискват друго. МСС 8 изисква също преизчислението за поправки на грешки да се прави с обратна сила, доколкото е практически приложимо. Корекциите с обратна сила и преизчисленията с обратна сила не представляват промени в собствения капитал, а са корекции на началното салдо на неразпределената печалба, освен когато даден МСФО изисква корекция с обратна сила на друг компонент от собствения капитал. Параграф 106 (б) изисква в отчета за промените в собствения капитал да бъде оповестен общият размер на корекциите на всеки компонент на собствения капитал, произтичащи от промени в счетоводната политика и – отделно – произтичащи от поправки на грешки. Тези корекции се оповестяват за всеки предходен период и началото на периода.

Отчет за паричните потоци

111

Информацията за паричните потоци предоставя на ползвателите база за оценка на способността на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти, както и на потребностите на предприятието да оползотвори тези парични потоци. МСС 7 определя изискванията за представяне и оповестяване на информация за паричните потоци.

Пояснителни приложения

Структура

112

Чрез пояснителните приложения се извършва следното:

а)

представя се информация за принципа, на който са изготвени финансовите отчети и конкретните счетоводни политики, приложени в съответствие с параграфи 117–124;

б)

оповестя се информацията, изисквана от МСФО, която не е представена никъде другаде във финансовите отчети; и

в)

предоставя се информация, която не е представена никъде другаде във финансовите отчети, но е от значение за разбирането на всеки един от тях.

113

Пояснителните приложения, доколкото е практически приложимо, се представят по систематичен начин. При определянето на систематичния начин предприятието взема предвид отражението върху разбираемостта и сравнимостта на финансовите си отчети. За всяка статия в отчетите за финансовото състояние, в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход и в отчетите за промените в собствения капитал и за паричните потоци предприятието включва препратка към всяка свързана с тях информация в пояснителните приложения.

114

Примери за систематично подреждане или групиране на пояснителните приложения са:

а)

представяне по виден начин на областите на дейност, които предприятието смята, че са най-значими за разбирането на финансовите му резултати и финансовото му състояние, например групиране на информация за определени оперативни (основни) дейности;

б)

групиране на информация за аналогично оценявани отчетни обекти, например активи, оценявани по справедлива стойност; или

в)

съблюдаване на подреждането на статиите в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход и отчета за финансовото състояние, например:

i)

заявление (декларация) за съответствие с МСФО (вж. параграф 16);

ii)

съществена информация за счетоводната политика (виж параграф 117);

iii)

съпътстваща информация за статиите, включени в отчетите за финансовото състояние, в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход и в отчетите за промените в собствения капитал и за паричните потоци, в реда, в който са представени всеки отчет и всяка статия; и

iv)

други оповестявания, включително:

(1)

условни пасиви (вж. МСС 37) и непризнати поети договорни задължения; и

(2)

нефинансови оповестявания, например целите и политиката на предприятието за управлението на финансовия риск (вж. МСФО 7).

115

[Заличен]

116

Предприятието може да представя пояснителни приложения, предоставящи информация за принципа, на който са изготвени финансовите отчети и конкретните счетоводни политики, като отделен раздел на финансовите отчети.

Оповестяване на счетоводната политика

117

Предприятието оповестява съществена информация за счетоводната политика (виж параграф 7). Информацията за счетоводната политика е съществена, ако, когато се разглежда заедно с друга информация, включена във финансовите отчети на предприятието, може основателно да се очаква, че тя ще повлияе на решенията, които основните ползватели на финансови отчети с общо предназначение вземат въз основа на тези финансови отчети.

117A

Информацията за счетоводната политика, която се отнася до несъществени сделки, други събития или условия, е несъществена и не е необходимо да се оповестява. Въпреки това информацията за счетоводната политика може да бъде съществена поради естеството на свързаните сделки, други събития или условия, дори ако сумите са несъществени. Не цялата информация за счетоводната политика обаче, свързана със съществени сделки, други събития или условия, сама по себе си е съществена.

117Б

Информацията за счетоводната политика се очаква да бъде съществена, ако ползвателите на финансовите отчети на предприятието биха се нуждаели от нея, за да разберат друга съществена информация във финансовите отчети. Например предприятието може да смята, че дадена информация за счетоводната политика е съществена за неговите финансови отчети, ако информацията се отнася до съществени сделки, други събития или условия и:

а)

предприятието е променило счетоводната си политика през отчетния период и тази промяна е довела до съществена промяна в информацията във финансовите отчети;

б)

предприятието е избрало счетоводната политика от един или повече варианти, разрешени от МСФО — такава ситуация би могла да възникне, ако предприятието избере да оцени инвестиционния имот по историческа цена, а не по справедлива стойност;

в)

счетоводната политика е била разработена в съответствие с МСС 8 при липсата на специално приложим МСФО;

г)

счетоводната политика се отнася до област, за която предприятието е задължено да прави значими преценки или допускания при прилагането на счетоводната политика, и предприятието оповестява тези преценки или допускания в съответствие с параграфи 122 и 125; или

д)

счетоводното отчитане, което се изисква за тях, е сложно и в противен случай ползвателите на финансовите отчети на предприятието не биха разбрали тези съществени сделки, други събития или условия — такава ситуация може да възникне, ако предприятието прилага повече от един МСФО към даден клас съществени сделки.

117В

Информацията за счетоводната политика, при която основният акцент е начинът, по който предприятието е приложило изискванията на МСФО към собствените си обстоятелства, предоставя специфична за предприятието информация, която е по-полезна за ползвателите на финансови отчети, отколкото стандартизираната информация или информация, която само повтаря или обобщава изискванията на МСФО.

117Г

Ако предприятието оповестява несъществена информация за счетоводната политика, тази информация не трябва да служи за прикриване на съществена информация за счетоводната политика.

117Д

Заключението на предприятието, че информацията за счетоводната политика е несъществена, не засяга съответните изисквания за оповестяване съгласно други МСФО.

118

[Заличен]

119

[Заличен]

120

[Заличен]

121

[Заличен]

122

Наред със съществената информация за счетоводната политика или други пояснителни приложения предприятието оповестява преценките, отделно от тези, свързани с приблизителни оценки (вж. параграф 125), които ръководството е направило в процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието и които имат най-значим ефект върху признатите във финансовите отчети суми.

123

В процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието ръководството прави различни преценки, отделно от тези, свързани с приблизителни оценки, които могат значително да повлияят на сумите, които то признава във финансовите отчети. Например ръководството прави преценки при определянето на следното:

а)

[заличен]

б)

кога по същество се прехвърлят на други предприятия всички значителни рискове и ползи (изгоди) от собствеността върху финансови активи и – за лизингодателите – върху активи, предмет на лизинг;

в)

дали по същество определени продажби на стоки представляват договорености за финансиране и следователно не пораждат приходи; и

г)

дали съгласно договорните условия на финансов актив на конкретни дати възникват парични потоци, които са единствено плащания по главницата и лихвата върху непогасената част от главницата.

124

Някои от оповестяванията, правени в съответствие с параграф 122, се изискват и от други МСФО. Например по силата на МСФО 12 Оповестяване на участията в други предприятия от предприятието се изисква да оповести направените преценки при определянето на това дали то контролира друго предприятие. По силата на МСС 40 Инвестиционни имоти се изисква оповестяване на критериите, разработени от предприятието за разграничаване на инвестиционните имоти от използваните от собственика имоти и от имотите, държани за продажба в обичайния ход на стопанската дейност, когато класификацията на имотите е затруднена.

Източници на несигурност на приблизителните оценки

125

Предприятието оповестява информация за направените предположения относно бъдещето и други ключови източници на несигурност на приблизителните оценки към края на отчетния период, които пораждат значителен риск да доведат до съществени корекции на балансовите стойности на активите и пасивите в рамките на следващата финансова година. По отношение на тези активи и пасиви пояснителните приложения съдържат подробни сведения за:

а)

тяхното естество; и

б)

тяхната балансова стойност към края на отчетния период.

126

Определянето на балансовите стойности на някои активи и пасиви изисква приблизителна оценка на ефектите от несигурни бъдещи събития върху тези активи и пасиви към края на отчетния период. Например при отсъствие на скоро наблюдавани пазарни цени са необходими приблизителни оценки, ориентирани към бъдещето, за измерване на възстановимата стойност на групи имоти, машини и съоръжения, ефектът от технологичното остаряване върху материалните запаси, провизии – предмет на бъдещ изход от неприключил съдебен спор и дългосрочни задължения към наетите лица, например пенсионни задължения. Тези приблизителни оценки са свързани с предположения за такива статии като корекцията за риск за паричните потоци или процентите на дисконтиране, бъдещите промени на заплатите и бъдещите промени на цените, засягащи други разходи.

127

Предположенията и другите източници на несигурност на приблизителните оценки, оповестени в съответствие с параграф 125, се отнасят до приблизителните оценки, които изискват най-трудните, субективни и сложни преценки на ръководството. Колкото повече се увеличава броят на променливите и предположенията, засягащи възможното бъдещо разрешаване на несигурността, толкова по-субективни и сложни стават тези преценки и потенциалът за последваща съществена корекция на балансовите стойности на активите и пасивите обикновено се увеличава съответно.

128

Оповестяванията по параграф 125 не се изискват за активите и пасивите, които съдържат значителен риск балансовите им стойности да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, ако в края на отчетния период те са оценени по справедлива стойност на база обявена цена на активен пазар за идентичен актив или пасив. Такива справедливи стойности може да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, но тези промени няма да се породят от допускания или други източници на несигурност на приблизителните оценки към края на отчетния период.

129

Оповестяванията в параграф 125 се представят по начин, който помага на ползвателите на финансовите отчети да разберат преценките, направени от ръководството относно бъдещето и относно другите източници на несигурност на приблизителните оценки. Естеството и степента на предоставената информация се различават според естеството на предположенията и други обстоятелства. Примери за видовете оповестявания, които се правят от предприятието:

а)

естеството на предположението или друга несигурност на приблизителните оценки;

б)

чувствителността на балансовите стойности към методите, предположенията и приблизителните оценки, стоящи в основата на техните изчисления, включително причините за тази чувствителност;

в)

очакваното разрешаване на несигурността и обхватът на възможните при разумно допускане последици в рамките на следващата финансова година по отношение на балансовите стойности на съответните активи и пасиви; и

г)

обяснение за направените промени в минали предположения, отнасящи се до тези активи и пасиви, ако несигурността остава неотстранена.

130

Настоящият стандарт не изисква предприятието да оповестява бюджетна информация или прогнози, когато прави оповестяванията по параграф 125.

131

Понякога е практически неприложимо да се оповести степента на възможните ефекти на дадено предположение или друг източник на несигурност на приблизителните оценки към края на отчетния период. В такива случаи предприятието оповестява, че при разумно допускане е възможно, на базата на съществуващите знания, резултатите в рамките на следващата финансова година, които се различават от предположенията, да изискват съществена корекция на балансовата стойност на съответния актив или пасив. Във всички случаи предприятието оповестява естеството и балансовата стойност на конкретния актив или пасив (или група активи или пасиви), засегнати от предположението.

132

Оповестяването в параграф 122 на конкретни преценки, направени от ръководството в процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието, не се отнася до оповестяванията на източниците на несигурност на приблизителните оценки по параграф 125.

133

Други МСФО изискват оповестяване на някои допускания, които в противен случай биха били задължителни съгласно параграф 125. Например МСС 37 изисква оповестяване при определени обстоятелства на основните допускания, отнасящи се до бъдещи събития, засягащи групи провизии. МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност изисква оповестяване на съществените допускания (включително способите за остойностяване и входящите данни), които предприятието използва, когато оценява справедливата стойност на активите и пасивите, отчитани по справедлива стойност.

Капитал

134

Предприятието оповестява информация, която дава възможност на ползвателите на финансовите отчети да оценят неговите цели, политики и процеси за управление на капитала.

135

За да спази изискванията на параграф 134, предприятието оповестява следното:

а)

качествена информация относно целите, политиките и процесите за управление на капитала, включително:

i)

описание на това какво управлява като капитал;

ii)

когато предприятието подлежи на външно наложени изисквания за капитала, естеството на тези изисквания и как тези изисквания са включени в управлението на капитала; и

iii)

как постига целите си за управление на капитала.

б)

обобщени количествени данни за това какво управлява като капитал. Някои предприятия приемат някои финансови пасиви (напр. някои форми на подчинен дълг) като част от капитала. Други предприятия приемат капитала като изключващ някои компоненти на собствения капитал (напр. компоненти, породени от хеджиране на парични потоци).

в)

всякакви промени в а) или б) от предходния период.

г)

дали през периода предприятието е спазвало външно наложени изисквания за капитала, които се прилагат спрямо него.

д)

когато предприятието не е спазвало такива външно наложени изисквания за капитала – последиците от това неспазване.

Предприятието прави тези оповестявания въз основа на информацията, предоставяна вътрешно на ключовия управленски персонал.

136

Предприятието може да управлява капитала по редица начини и спрямо него може да се прилагат различни изисквания за капитала. Например даден конгломерат може да включва предприятия, които извършват застрахователна и банкова дейност и тези предприятия може да действат в различни юрисдикции. Когато обобщено оповестяване на изискванията за капитала и начина на управлението му не би предоставило полезна информация или би изкривило разбирането на капиталовите ресурси на предприятието от ползвателя на финансовите отчети, предприятието оповестява отделна информация за всяко приложимо към него изискване за капитала.

Финансови инструменти с право на връщане, класифицирани като собствен капитал

136A

За финансовите инструменти с право на връщане, класифицирани като инструменти на собствения капитал, предприятието оповестява (доколкото не е оповестено на друго място):

а)

обобщени количествени данни за сумата, класифицирана като собствен капитал;

б)

своите цели, политика и процеси за управление на задължението си да изкупи обратно инструментите, когато притежателите на инструментите изискат това, включително всякакви промени от предходния период;

в)

очаквания изходящ паричен поток при обратното изкупуване на тази група финансови инструменти; и

г)

информация как е бил определен изходящият паричен поток при обратното изкупуване.

Други оповестявания

137

Предприятието оповестява в пояснителните приложения:

а)

размера на дивидентите, предложени или декларирани преди утвърждаването на финансовите отчети за издаване, но непризнати като разпределение към собствениците през периода, и съответната сума на дял/акция; и

б)

размера на непризнатите натрупани дивиденти по привилегировани акции.

138

Предприятието оповестява следната информация, ако тя не е оповестена никъде другаде в публикуваната с финансовите отчети информация:

а)

седалището и правната форма на предприятието, държавата на регистрация и адреса на управление (или основното място на дейност, ако е различно от адреса на управление);

б)

описание на естеството на дейността на предприятието и неговите основни дейности;

в)

наименованието на предприятието майка и на крайното предприятие майка от групата; и

г)

ако е предприятие с ограничен срок на съществуване – информация за този срок.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ И ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

139

Предприятието прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на 1 януари 2009 година или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за по-ранен период, то оповестява този факт.

139 A

С МСФО 27 (изменен през 2008 г.), бе изменен параграф 106. Предприятието прилага това изменение за годишните периоди, започващи на 1 юли 2009 г. или след тази дата. Ако предприятието прилага МСС 27 (изменен през 2008 г.) за по-ранен период, изменението се прилага за този по-ранен период. Изменението се прилага с обратна сила.

139Б

С документа, озаглавен Финансови инструменти с право на връщане и задължения, произтичащи от ликвидация (изменения на МСС 32 и МСС 1) и издаден през февруари 2008 г., бе изменен параграф 138 и бяха въведени параграфи 8А, 80А и 136А. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2009 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт и прилага същевременно съответните изменения на МСС 32, МСС 39, МСФО 7 и КРМФСО 2 Дялове на членове в кооперации и сходни инструменти.

139C

Параграфи 68 и 71 бяха добавени с документа, озаглавен Подобрения на МСФО и издаден през май 2008 г. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2009 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт.

139Г

Параграф 69 беше изменен с документа, озаглавен Подобрения на МСФО и издаден през април 2009 г. Предприятието прилага това изменение за годишните периоди, започващи на 1 януари 2010 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт.

139Д

[Заличен]

139Е

Параграфи 106 и 107 бяха изменени, а параграф 106А – добавен с документа, озаглавен Подобрения на МСФО и издаден през май 2010 г. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2011 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане.

139Ж

[Заличен]

139З

С МСФО 10 и МСФО 12, издадени през май 2011 г., бяха изменени параграфи 4, 119, 123 и 124. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 12.

139И

С МСФО 13, издаден през май 2011 г., бяха изменени параграфи 128 и 133. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 13.

139Й

С издаденото през юни 2011 г. изменение, озаглавено Представяне на компонентите на другия всеобхватен доход (изменения на МСС 1), бяха изменени параграфи 7, 10, 82, 85–87, 90, 91, 94, 100 и 115, бяха добавени параграфи 10А, 81А, 81Б и 82А и бяха заличени параграфи 12, 81, 83 и 84. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 юли 2012 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт.

139K

С МСС 19 Доходи на наетите лица (изменен през юни 2011 г.) бе изменено определението за „друг всеобхватен доход“ в параграфи 7 и 96. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСС 19 (изменен през 2011 г.).

139Л

С документа, озаглавен Цикъл на годишни подобрения 2009–2011 г. и издаден през май 2012 г., бяха изменени параграфи 10, 38 и 41, заличени параграфи 39–40 и добавени параграфи 38А–38Г и 40А–40Г. Предприятието прилага това изменение с обратна сила в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки за годишните периоди, започващи на 1 януари 2013 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт.

139M

[Заличен]

139Н

С МСФО 15 Приходи от договори с клиенти, издаден през май 2014 г., беше изменен параграф 34. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 15.

139O

С МСФО 9, издаден през юли 2014 г., бяха изменени параграфи 7, 68, 71, 82, 93, 95, 96, 106 и 123 и бяха заличени параграфи 139Д, 139Ж и 139M. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 9.

139П

С документа, озаглавен Инициатива във връзка с оповестяванията (изменения на МСС 1) и издаден през декември 2014 г., бяха изменени параграфи 10, 31, 54–55, 82А, 85, 113–114, 117, 119 и 122, бяха добавени параграфи 30А, 55А и 85А–85Б и бяха заличени параграфи 115 и 120. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2016 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Предприятията не са длъжни да оповестяват информацията, изисквана по силата на параграфи 28–30 от МСС 8, във връзка с тези изменения.

139Р

С МСФО 16 Лизинг, издаден през януари 2016 г., бе изменен параграф 123. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 16.

139С

С МСФО 17, издаден през май 2017 г., бяха изменени параграфи 7, 54 и 82. С документа, озаглавен Изменения на МСФО 17 и издаден през юни 2020 г. бе изменен допълнително параграф 54. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 17.

139Т

С документа Изменения на препратките в МСФО към Концептуалната рамка, издаден през 2018 г., бяха изменени параграфи 7, 15, 19 – 20, 23 – 24, 28 и 89. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2020 г. или след тази дата. По-ранното прилагане се разрешава, ако в същото време предприятието прилага и всички други изменения, направени чрез документа Изменения на препратките в МСФО към Концептуалната рамка. Предприятието прилага изменението на МСС 1 с обратна сила в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки. Въпреки това, ако предприятието реши, че такова прилагане с обратна сила би било практически неприложимо или би довело до излишни разходи или усилия, то прилага измененията на МСС 1 въз основа на параграфи 23 – 28, 50 – 53 и 54Е от МСС 8.

139У

С документа, озаглавен Определение за същественост (изменения на МСС 1 и МСС 8) и издаден през октомври 2018 г., бяха изменени параграф 7 от МСС 1 и параграф 5 от МСС 8, а параграф 6 от МСС 8 бе заличен. Предприятието прилага тези изменения без обратна сила за годишните периоди, започващи на 1 януари 2020 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт.

139Х

С публикувания през февруари 2021 г. документ, озаглавен Оповестяване на счетоводната политика, бяха изменени параграфи 7, 10, 114, 117 и 122, бяха добавени параграфи 117А—117Д и бяха заличени параграфи 118, 119 и 121. С него бе изменена и Втората насока за практическото прилагане на МСФО 2, озаглавена Извършване на преценка на съществеността. Предприятието прилага измененията на МСС 1 за годишните отчетни периоди, започващи на 1 януари 2023 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт.

ОТМЯНА НА МСС 1 (ПРЕРАБОТЕН ПРЕЗ 2003 Г.)

140

Настоящият стандарт заменя МСС 1 Представяне на финансови отчети, преработен през 2003 г., с измененията и допълненията му от 2005 г.

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 2

Материални запаси

ЦЕЛ

1

Целта на настоящия стандарт е да се определи счетоводното отразяване на материалните запаси. Основен проблем при осчетоводяването на материалните запаси е тяхната себестойност или цена на придобиване да бъде призната за актив и пренесена за бъдещи периоди, докато бъдат признати съответните приходи. Настоящият стандарт дава практически указания за определянето на себестойността или цената на придобиване и нейното последващо признаване за разход, включително и всяка обезценка до нетната реализируема стойност. Освен това той дава насоки за използването на методите за изписване на себестойността или цената на придобиване, съгласно които се изписват разходите за материални запаси.

ОБХВАТ

2

Настоящият стандарт следва да се прилага за всички материални запаси с изключение на:

а)

[заличен]

б)

финансовите инструменти (вж. МСС 32 Финансови инструменти: представяне и МСФО 9 Финансови инструменти; и

в)

биологичните активи, свързани със земеделска дейност и земеделска продукция в момента на прибиране на реколтата (вж. МСС 41 Земеделие).

3

Настоящият стандарт не се прилага при оценката на материалните запаси, държани от:

а)

производители на земеделска и горска продукция, земеделски продукти след прибиране на реколтата, минерали и минерални продукти дотолкова, доколкото те се оценяват по нетна реализируема стойност в съответствие с вече установените практики в тези отрасли. Когато такива материални запаси се оценяват по нетна реализируема стойност, промените в тази стойност се признават в печалбата или загубата през периода на промяната.

б)

стокови брокери търговци, които оценяват своите материални запаси по справедливата им стойност минус разходите за продажба. Когато такива материални запаси се оценяват по справедливата им стойност минус разходите за продажба, промените в справедливата им стойност минус разходите за продажба се признават в печалбата или загубата през периода на промяната.

4

Материалните запаси, посочени в параграф 3, буква а), се оценяват по нетна реализируема стойност на определени етапи на производството. Това например става, когато земеделската реколта е вече прибрана, когато е приключил процесът на добиване на полезни изкопаеми и продажбата е осигурена чрез форуърден договор или държавна гаранция или когато има активен пазар и съществува незначителен риск стоката да не може да бъде продадена. Тези материални запаси се освобождават само от изискванията за оценка в настоящия стандарт.

5

Брокери търговци са тези, които купуват или продават стоки за чужда или собствена сметка. Материалните запаси, разглеждани в параграф 3, буква б), се придобиват основно с цел продажба в близко бъдеще и генериране на печалба от колебанията в цената или надценката на брокера търговец. Когато такива материални запаси се оценяват по справедливата им стойност минус разходите за продажба, те се освобождават само от изискванията за оценка в настоящия стандарт.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

6

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

 

Материалните запаси са активи:

а)

държани за продажба в обичайния ход на стопанската дейност;

б)

намиращи се в процес на производство за такава продажба; или

в)

под формата на материали или запаси, които се изразходват в производствения процес или при предоставянето на услуги.

 

Нетна реализируема стойност е приблизително оценената продажна цена в обичайния ход на стопанската дейност минус приблизително оценените разходи за завършване на производствения цикъл и приблизително оценените разходи, които са необходими за осъществяване на продажбата.

 

Справедлива стойност е цената, която би била получена при продажбата на актив или платена при прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване. (Вж. МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност)

7

Под нетна реализируема стойност се има предвид нетната сума, която предприятието очаква да реализира от продажбата на материален запас в обичайния ход на стопанската дейност. Справедливата стойност отразява цената на обичайна сделка за продажба на същия материален запас на основния (или най-изгодния) за него пазар между пазарните участници към датата на оценяване. Първото е стойност, специфична за предприятието, а второто не е. Нетната реализируема стойност на материалните запаси може да не е равна на справедливата стойност минус разходите за продажба.

8

Материалните запаси обхващат закупените и държани за препродажба стоки, включително стоките, закупени от търговци на дребно и държани за препродажба, или земя и друга собственост, държана за препродажба. Материалните запаси обхващат също произведената продукция или незавършеното производство, което е в процес на производство в предприятието, и включват материалите и запасите, предназначени да се използват в процеса на производство. Разходите, направени за изпълнението на договор с клиент, който не води до материални запаси (или активи в обхвата на друг стандарт), се отчитат в съответствие с МСФО 15 Приходи от договори с клиенти.

ОЦЕНЯВАНЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ ЗАПАСИ

9

Материалните запаси се оценяват по по-ниската измежду следните две стойности: себестойността или цената на придобиване и нетната реализируема стойност.

Себестойност или цена на придобиване на материалните запаси

10

Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси представлява сборът на всички разходи по закупуването, преработката, както и другите разходи, направени във връзка с доставянето им до тяхното настоящо местоположение и състояние.

Разходи за закупуване

11

Разходите за закупуване на материалните запаси включват покупната цена, вносните мита и други данъци (различни от тези, които впоследствие предприятието може да си възстановява от данъчните органи), транспортните разходи, разходите за боравене и другите разходи, които са пряко относими към придобиването на продукцията, материалите и услугите. Търговските отстъпки, рабати и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите за закупуване.

Разходи за преработка

12

Разходите за преработка на материалните запаси включват разходи, пряко свързани с произвежданите единици, като например прекия труд. Освен това те включват и систематично разпределяне на постоянните и променливите общопроизводствени разходи, които се правят при преработването на материалите в продукция. Постоянните общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, които остават сравнително постоянни, независимо от обема на производството, като например амортизация и поддръжка на производствени сгради, оборудване и активи с право на ползване, използвани в процеса на производство, а така също и разходите за ръководството и администрацията на производството. Променливите общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, които се изменят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството, като например непреките материали и непрекия труд.

13

Разпределянето на постоянните общопроизводствени разходи към разходите за преработка се извършва въз основа на нормалния капацитет на производствените мощности. Нормалният капацитет е очакваното средно производство за няколко периода или сезона при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитет в резултат на планирана поддръжка. Реалното ниво на производството може да бъде използвано, ако то се приближава до нормалния капацитет. Размерът на постоянните общи разходи, начислени за всяка единица продукция, не се увеличава в резултат на нисък обем на производството или когато предприятието е в застой. Неразпределените общи разходи се признават за разходи през периода, в който са направени. В периоди на необичайно високо производство размерът на постоянните общи разходи, който се разпределя за всяка произведена единица, се намалява, така че оценката на материалните запаси да не превишава тяхната себестойност или цена на придобиване. Променливите общпроизводствени разходи се разпределят за всяка произведена единица въз основа на реалното използване на производствените мощности.

14

Производственият процес може да даде като резултат едновременното производство на повече от един продукт. Такъв е случаят например при производството на свързани продукти или когато се произвеждат основен продукт и съпътстващ продукт. Когато разходите за преработката на всеки продукт не са ясно разграничими, те се разпределят между продуктите съгласно рационален и последователен принцип. Така например разпределението може да се извършва въз основа на относителната продажна стойност на всеки продукт или на всеки етап от производствения процес, на който продуктите може да бъдат разграничавани помежду им, или при завършване на производството. Повечето съпътстващи продукти по своето естество са несъществени. В такъв случай те обикновено се оценяват по нетна реализируема стойност и тази стойност се приспада от стойността на основния продукт. В резултат на това балансовата стойност на основния продукт не се различава съществено от неговата себестойност или цена на придобиване.

Други разходи

15

Другите разходи се включват в себестойността или цената на придобиване на материалните запаси само дотолкова, доколкото те са направени във връзка с довеждането на материалните запаси до настоящото им местоположение и състояние. Така например в себестойността или цената на придобиване на материалните запаси може да се окаже целесъобразно да бъдат включени непроизводствените общи разходи или разходите за проектиране на продукти за конкретни клиенти.

16

Примери за разходи, изключвани от себестойността или цената на придобиване на материалните запаси и признавани като разходи за периода, през който са направени:

а)

наднормативните количества бракувани материали, вложеният за тях труд или други производствени разходи;

б)

разходите за складиране, освен в случаите, когато те са необходими за производствения процес преди следващ производствен етап;

в)

административните общи разходи, които не са свързани с довеждането на материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние; и

г)

разходите за продажбата.

17

В МСС 23 Разходи по заеми се определят ограничените случаи, когато разходите по заеми се включват в себестойността или цената на придобиване на материалните запаси.

18

Предприятието може да закупи материални запаси при условия на разсрочено плащане. Когато договореностите по същество съдържат елемент на финансиране, например разликата между покупната цена за нормални кредитни условия и платената сума, този елемент се признава като разход за лихви за периода на финансирането.

19

[Заличен]

Себестойност на земеделска продукция, добита от биологични активи

20

Съгласно МСС 41 Земеделие материалните запаси, които представляват земеделска продукция, която предприятието е добило от своите биологични активи, се оценяват при първоначалното им признаване по справедлива стойност, намалена с разходите за продажба към момента на добиването. Това е себестойността на материалните запаси към датата на прилагане на този стандарт.

Способи за оценяване на себестойността

21

Способите за оценяване на себестойността на материалните запаси, например методът на стандартната себестойност или методът по цени на дребно, може да бъдат използвани за удобство, ако резултатите се приближават до себестойността. При метода на стандартната себестойност се вземат предвид нормалните нива на материалите и запасите, труда, ефикасността и използването на капацитета. Съответните разходи се преглеждат редовно и при необходимост се преизчисляват съобразно новите условия.

22

Методът по цени на дребно се използва често в търговията на дребно за оценяване на голям брой бързо променящи се отчетни обекти, които имат еднакви надценки и за които е практически неприложимо използването на други методи за изчисляване на себестойността. Себестойността на материалните запаси се определя, като продажната цена на запасите се намалява с подходящия процент на брутната надценка. Използваният процент следва да бъде съобразен със запасите, чиито цени са намалени под началната продажна цена. Често за всяка група стоки на дребно се използва осреднен процент.

Методи за изписване на себестойността или цената на придобиване

23

Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси от отчетни обекти, които обикновено не са взаимозаменяеми, и на произведените стоки или извършените услуги, предназначени за конкретни проекти, се изписва чрез използването на конкретно определяне на себестойността на всеки от тях.

24

Конкретно определяне на себестойността или цената на придобиване означава, че конкретни разходи се отнасят към определени отчетни обекти от категорията на материалните запаси. Това е подходящо счетоводно отразяване за отчетните обекти, които са предназначени за конкретен проект, независимо дали те са били закупени или произведени. Конкретното разграничаване на разходите обаче е нецелесъобразно при голям брой отчетни обекти от категорията на материалните запаси, които обичайно са взаимозаменяеми. В такива случаи методът на подбор на тези отчетни обекти, които остават в материалните запаси, би могло да се използва за постигане на предварително определен ефект върху печалбата или загубата.

25

Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси, които са различни от уредените в параграф 23, се изписва чрез използването на метода „първа входяща – първа изходяща стойност“ (FIFO) или метода на среднопретеглената себестойност или цена на придобиване. Едно предприятие следва да използва един и същ метод за изписване на себестойността или цената на придобиване за всички материални запаси със сходно естество и употреба в предприятието. За материалните запаси с различно естество и употреба може да бъде оправдано използването на различни методи за изписване на себестойността или цената на придобиване.

26

Например материалните запаси, които са използвани в един оперативен сегмент, може да се употребяват в предприятието по начин, различен от този, по който биха били употребявани в друг оперативен сегмент. Обаче разликата в географското местоположение на материалните запаси (или в съответните данъчни закони) сама по себе си не е достатъчна да оправдае използването на различни методи за изписване на себестойността или цената на придобиване.

27

Според метода FIFO отчетните обекти от категорията на материалните запаси, които са закупени или произведени първи, се продават първи и следователно оставащите в запасите отчетни обекти в края на отчетния период са тези, които са закупени или произведени последни. По метода на среднопретеглената себестойност или цена на придобиване себестойността или цената на придобиване на всеки отчетен обект се определя от среднопретеглената себестойност или цена на придобиване на сходни отчетни обекти в началото на периода и себестойността или цената на придобиване на сходни отчетни обекти, произведени или закупени през периода. Средната величина може да бъде изчислявана периодично или при постъпване на всяка допълнителна доставка в зависимост от условията в предприятието.

Нетна реализируема стойност

28

Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси може да е невъзстановима, в случай че те са повредени или са цялостно или частично негодни поради остаряване, или ако има спад в продажните им цени. Също така себестойността или цената на придобиване на материалните запаси може да бъде невъзстановима, ако приблизително оценените разходи за завършване или приблизително оценените разходи, които ще бъдат направени за осъществяване на продажбата, са се увеличили. Практиката на обезценяване на материалните запаси под себестойността им цената на придобиването им до нетната реализируема стойност е в съответствие с разбирането, че активите не трябва да се отчитат със стойности, превишаващи очакваните суми от тяхната продажба или използване.

29

Материалните запаси обикновено се обезценяват до нетна реализируема стойност отчетен обект по отчетен обект. При някои обстоятелства обаче може да бъде подходящо сходни или свързани отчетни обекти да се групират. Така например подобен случай може да има при отчетни обекти от категорията на материалните запаси, които са свързани с един и същ производствен асортимент, които имат сходно предназначение или крайна употреба, които са произведени и се предлагат в една и съща географска зона и които на практика не може да бъдат оценени отделно от други отчетни обекти, участващи в същия производствен асортимент. Не е целесъобразно материалните запаси да се обезценяват въз основа на класификационни групи, например продукцията, или всички материални запаси в даден оперативен сегмент.

30

Приблизителното оценяване на нетната реализируема стойност се извършва въз основа на най-надеждните съществуващи данни по време на съставянето на тези приблизителни оценки според стойността на материалните запаси, която се очаква да бъде реализирана. Тези приблизителни оценки трябва да отчитат колебанията в цените или разходите, които са в пряка връзка със събитията, станали след края на периода дотолкова, доколкото тези събития потвърждават условията, съществуващи в края на периода.

31

Освен това приблизителните оценки на нетната реализируема стойност трябва да отчитат какво е предназначението на държаните материални запаси. Например, нетната реализируема стойност на количеството материални запаси, държани за изпълнение на неотменимите договори за продажба или предоставяне на услуги, се базира на договорната цена. Ако договорите за продажба са за по-малко количество от държаните материални запаси, нетната реализируема стойност на превишаващото количество има като база общите пазарни цени. Провизии може да възникнат от неотменими договори за продажба, превишаващи по количество държаните материални запаси, или от неотменими договори за покупка. Такива провизии се разглеждат съгласно МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи.

32

Материалите и другите запаси, държани с оглед да бъдат използвани в производството на материални запаси, не се обезценяват под себестойността или цената на придобиването им, ако се очаква готовите продукти, в които те ще бъдат вложени, да бъдат продадени по тяхната себестойност или цена на придобиване или над нея. Когато обаче спад на цената на материалите сочи, че себестойността или цената на придобиване на готовите продукти превишава нетната им реализируема стойност, материалите се обезценяват до нетната реализируема стойност. При тези условия възможно най-добрата мярка за нетната реализируема стойност на материалните запаси е заместителната стойност.

33

През всеки следващ период се прави нова оценка на нетната реализируема стойност. Когато условията, довели до обезценяването на материалните запаси под тяхната себестойност или цена на придобиване, вече не са налице или когато има ясно доказателство за увеличение на нетната реализируема стойност заради промяна в икономическите обстоятелства, сумата на обезценката се възстановява (т.е. възстановяването е ограничено до сумата на първоначалната обезценка), така че новата балансова стойност е по-ниската стойност измежду себестойността или цената на придобиване и преразгледаната нетна реализируема стойност. Такъв е случаят, когато например даден отчетен обект от категорията на материалните запаси, който се отчита по нетна реализируема стойност поради спад в продажната цена, е все още в наличност през даден последващ период и продажната му цена се е увеличила.

ПРИЗНАВАНЕ ЗА РАЗХОД

34

Когато се продават материални запаси, тяхната балансова стойност следва да бъде призната като разход през периода, през който се признава съответният приход. Размерът на всяка обезценка на материалните запаси до нетната им реализируема стойност, както и всички загуби на материални запаси се признават като разходи през периода, през който настъпват обезценката или загубите. Размерът на всяко възстановяване на обезценката на материалните запаси, възникнало в резултат на увеличение на нетната реализируема стойност, се признава като намаление на размера на материалните запаси, признати като разходи през периода, през който настъпва възстановяването.

35

Някои материални запаси може да бъдат отнесени по сметките за други активи, например материални запаси, които се използват като компонент на имотите, машините и съоръженията, придобити от предприятието по стопански начин. Материалните запаси, отнесени към друг актив по този начин, се признават за разход в продължение на полезния живот на актива.

ОПОВЕСТЯВАНЕ

36

Във финансовите отчети се оповестява следното:

а)

счетоводната политика, приета при оценяването на материалните запаси, включително използваните методи за изписване на себестойността или цената на придобиване;

б)

общата балансова стойност на материалните запаси и балансовата стойност по класификационни групи, подходящи за предприятието;

в)

балансовата стойност на материалните запаси, отчитани по справедлива стойност, намалена с разходите за продажба;

г)

размерът на материалните запаси, признат като разход през периода;

д)

размера на всяка обезценка на материалните запаси, който е признат като разход през периода съгласно параграф 34;

е)

размера на всяко възстановяване на обезценки, който е признат като намаление на размера на материалните запаси, признат като разход през периода съгласно параграф 34;

ж)

условията или събитията, довели до възстановяване на обезценки на материалните запаси съгласно параграф 34; и

з)

балансовата стойност на материалните запаси, които са дадени в залог за обезпечаване на пасиви.

37

Полезна за ползвателите на финансовите отчети е информацията за балансовите стойности по различните класификационни групи материални запаси и мащаба на промените в тези активи. Обичайната класификация на материалните запаси е: стоки, производствени запаси, суровини и материали, незавършено производство и продукция.

38

Размерът на материалните запаси, признат като разход за периода, който често се нарича „себестойност на продажбите“, се състои от тези разходи, преди това включени в оценката на материалните запаси, които вече са продадени, и неразпределените общопроизводствени разходи, както и наднормативните размери на производствените разходи за материални запаси. Условията в едно предприятие може да дадат основание за включване и на други суми, например разходи по разпространението.

39

Някои предприятия приемат формат на отчета за приходите и разходите, в резултат на който се оповестяват суми, различни от себестойността или цената на придобиване на материалните запаси, признати като разход през периода. При този формат предприятието представя анализ на разходите, използвайки класификация според естеството на разходите. В този случай предприятието оповестява признатите разходи за суровини и консумативи, разходите за труд и другите разходи заедно с размера на нетната промяна на материалните запаси за периода.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

40

Предприятието прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на 1 януари 2005 г. или след тази дата. Насърчава се по-ранното му прилагане. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

40 A

[Заличен]

40Б

[Заличен]

40В

С МСФО 13, издаден през май 2011 г., бе изменено определението за справедлива стойност в параграф 6 и бе изменен параграф 7. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 13.

40Г

[Заличен]

40Д

С МСФО 15 Приходи от договори с клиенти, издаден през май 2014 г., бяха изменени параграфи 2, 8, 29 и 37 и беше заличен параграф 19. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 15.

40Е

С МСФО 9, публикуван през юли 2014 г., се изменя параграф 2 и се заличават параграфи 40A, 40Б и 40Г. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 9.

40Ж

С МСФО 16 Лизинг, издаден през януари 2016 г., бе изменен параграф 12. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 16.

ОТМЯНА НА ДРУГИ РЕШЕНИЯ

41

Настоящият стандарт заменя МСС 2 Материални запаси (преработен през 1993 г.).

42

Настоящият стандарт заменя Разяснение 1 на ПКР Последователност — различни методи за изписване на себестойността на материалните запаси.

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7

Отчет за паричните потоци  (2)

ЦЕЛ

Информацията за паричните потоци на едно предприятие е полезна с това, че предоставя на ползвателите на финансовите отчети база за оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и на потребностите на предприятието да използва тези парични потоци. Икономическите решения, които вземат ползвателите, изискват да се направи оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти, тяхното разположение във времето и сигурността на генерирането им.

Целта на настоящия стандарт е да се изисква осигуряване на информация за историческите изменения на паричните средства и паричните еквиваленти на предприятието посредством отчет за паричните потоци, в който те се класифицират през отчетния период като такива от оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

ОБХВАТ

1

Предприятието изготвя отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на настоящия стандарт и го представя като неразделна част от финансовите си отчети за всеки отчетен период, за който се представят финансови отчети.

2

Настоящият стандарт заменя МСС 7 Отчет за измененията на финансовото състояние, приет през юли 1977 г.

3

Ползвателите на финансовите отчети на предприятието се интересуват как предприятието генерира и използва паричните средства и паричните еквиваленти. Това е така, независимо от естеството на дейността на предприятието и независимо от това дали паричните средства може да се разглеждат като продукт на предприятието, както може да бъде при финансовите институции. Предприятията се нуждаят от парични средства по причини, които по същество са еднакви, колкото и различни да са главните им приходоносни дейности. Те се нуждаят от парични средства, за да извършват своята дейност, да плащат задълженията си и да осигуряват доходи (възвръщаемост) на своите инвеститори. Поради това с настоящия стандарт от всички предприятия се изисква да представят отчет за паричните потоци.

ПОЛЗА ОТ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

4

Отчетът за паричните потоци, използван заедно с останалите финансови отчети, предоставя информация, която дава възможност на ползвателите да оценят промените в нетните активи на предприятието, финансовата му структура (включително неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да влияе върху размера и разположението във времето на паричните потоци, за да може да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности. Информацията за паричните потоци е от полза при оценяването на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и дава възможност на ползвателите да създават модели за оценяване и сравняване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци на различните предприятия. Тя подобрява и сравнимостта на отчитането на резултатите на различните предприятия, защото отстранява ефекта от различното счетоводно отразяване на едни и същи сделки и събития.

5

Историческата информация за паричните потоци често се използва като показател за размера, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци. Полезна е и когато се проверява точността на минали оценки на бъдещи парични потоци, както и при проучването на съотношението между рентабилността и нетния паричен поток и влиянието на променящите се цени.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

6

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

 

Парични средства – парични средства, налични в брой и под формата на безсрочни депозити.

 

Парични еквиваленти – краткосрочни високоликвидни инвестиции, които са леснообръщаеми в конкретни парични суми и са свързани с незначителен риск от промяна в стойността им.

 

Парични потоци – входящи и изходящи потоци от парични средства и парични еквиваленти.

 

Оперативна дейност – основната приходоносна дейност на предприятието, както и друга дейност, която не е инвестиционна или финансова.

 

Инвестиционна дейност – придобиването и освобождаването от дълготрайни активи и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти.

 

Финансова дейност – дейност, която води до промени в размера и състава на внесения собствен капитал и привлечените средства на предприятието.

Парични средства и парични еквиваленти

7

Паричните еквиваленти се държат по-скоро за посрещане на краткосрочни парични ангажименти, отколкото за инвестиционни или други цели. За да бъде категоризирана като паричен еквивалент, една инвестиция трябва да бъде леснообръщаема в конкретна сума парични средства и да съдържа незначителен риск от промени на стойността. Затова дадена инвестиция обичайно се категоризира като паричен еквивалент само когато има кратък срок до падежа, например три месеца или по-малко от датата на придобиването. Инвестициите в дялово участие (собствен капитал) не се включват в паричните еквиваленти, освен ако по същество са парични еквиваленти, например при привилегировани акции, придобити в рамките на кратък срок преди техния падеж и с посочена дата за обратно изкупуване.

8

Заемането на средства от банки по принцип се счита за финансова дейност. В някои страни обаче банковият овърдрафт, който е дължим при поискване, представлява неразделна част от управлението на паричните средства на предприятието. При тези обстоятелства банковият овърдрафт се включва като компонент на паричните средства и паричните еквиваленти. Характерна черта на подобна схема на банкиране е, че салдото по банковата сметка често се променя от положителни стойности до овърдрафт.

9

Паричните потоци изключват движенията между отчетни обекти, които представляват парични средства или парични еквиваленти, защото тези компоненти представляват по-скоро част от управлението на паричните средства на предприятието, отколкото част от неговата оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Управлението на паричните потоци включва инвестирането на свободните парични средства в парични еквиваленти.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

10

Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, класифицирани по оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

11

Предприятието представя паричните си потоци, произтичащи от оперативната, инвестиционната и финансовата дейност, по начин, който е най-целесъобразен за стопанската му дейност. Класифицирането по дейности осигурява информация, която дава възможност на ползвателите да оценят влиянието на тези дейности върху финансовото състояние на предприятието и размера на паричните средства и паричните еквиваленти, които то притежава. Тази информация може да се използва и за оценяване на отношенията между тези дейности.

12

Една сделка може да включва парични потоци, които са класифицирани по различен начин. Например когато паричното погасяване на заем включва както лихва, така и главница, погасяването на лихвата може да бъде класифицирано като оперативна дейност, а погасяването на главницата – като финансова дейност.

Оперативна дейност

13

Размерът на паричните потоци, произтичащи от оперативна дейност, е главен показател за степента, в която дейността на предприятието е генерирала достатъчно парични потоци за изплащане на заемите, за поддържане на оперативната дееспособност на предприятието, за изплащане на дивиденти и за извършване на нови инвестиции, без да се прибягва до външни източници на финансиране. Информацията за конкретните компоненти на историческите оперативни парични потоци, заедно с останалата информация, е полезна за прогнозиране на бъдещите парични потоци от оперативната дейност.

14

Паричните потоци от оперативната дейност се получават главно от основната приходоносна дейност на предприятието. Следователно по принцип те са резултат от сделки и други събития, които се включват при определянето на печалбата или загубата. Като пример за парични потоци от оперативната дейност може да се посочат:

а)

паричните постъпления от продажбата на стоки и извършването на услуги;

б)

паричните постъпления от възнаграждения за права, такси, комисиони и други приходи;

в)

паричните плащания към доставчици на стоки и услуги;

г)

паричните плащания към и от името на наетите лица (персонала);

д)

[заличен]

е)

паричните плащания или възстановяване на суми, внесени като подоходни данъци, с изключение на случаите, когато те може да бъдат конкретно разграничени и отнесени към финансовата и инвестиционната дейност; и

ж)

паричните постъпления и плащания по договори, държани за дилърски или търговски цели.

Някои сделки, например продажбата на отчетен обект от категорията на машините, може да донесат печалба или загуба, която се включва в признатата печалба или загуба. Паричните потоци, които са свързани с подобни сделки, представляват парични потоци от инвестиционна дейност. Паричните плащания за производство или придобиване на активи, държани за отдаване под наем и впоследствие държани за продажба, както е описано в параграф 68А от МСС 16 Имоти, машини и съоръжения, обаче са парични потоци от оперативна дейност. Паричните постъпления от наеми и последващи продажби на такива активи също са парични потоци от оперативна дейност.

15

Предприятието може да държи ценни книжа и заеми за дилърски или търговски цели, като в този случай те се сходни с материалните запаси, придобити специално за препродажба. Следователно паричните потоци, произтичащи от покупката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класифицират като оперативна дейност. По същия начин паричните аванси и заеми, предоставяни от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на предприятието.

Инвестиционна дейност

16

Отделното оповестяване на паричните потоци, произтичащи от инвестиционната дейност, е важно, защото те представляват размера на разходите, направени за ресурси, които са предназначени да генерират бъдещи приходи и парични потоци. Като инвестиционна дейност може да бъдат класифицирани само разходите, чийто резултат е актив, признат в отчета за финансовото състояние. Като пример за парични потоци от инвестиционни дейности може да се посочат:

а)

паричните плащания за придобиване на имоти, машини и съоръжения, нематериални и други дълготрайни активи. Тези плащания включват плащанията, свързани с капитализираните разходи за развойна дейност, както и с капитализираните разходи за придобиване на имоти, машини и съоръжения по стопански начин;

б)

паричните постъпления от продажбата на имоти, машини и съоръжения, нематериални и други дълготрайни активи;

в)

паричните плащания за придобиване на капиталови или дългови инструменти на други предприятия и дялови участия в смесени предприятия (различни от плащанията за тези инструменти, които се разглеждат като парични еквиваленти, или тези, които се държат за дилърски или търговски цели);

г)

паричните постъпления от продажбата на капиталови или дългови инструменти на други предприятия и дялови участия в съвместни предприятия (различни от постъпленията за тези инструменти, които се разглеждат като парични еквиваленти, или тези, които се държат за дилърски или търговски цели);

д)

паричните аванси и заеми, предоставени на трети страни (които не са аванси и заеми, предоставени от финансова институция);

е)

паричните постъпления от връщането на аванси и погасяването на заеми, предоставени на трети страни (които не са аванси и заеми на финансова институция);

ж)

паричните плащания за фючърсни договори, форуърдни договори, опционни договори и суапови договори, с изключение на случаите, когато договорите се държат за дилърски или търговски цели или плащанията са класифицирани като финансова дейност; и

з)

паричните постъпления от фючърсни договори, форуърдни договори, опционни договори и суапови договори, с изключение на случаите, когато договорите се държат за дилърски или търговски цели или плащанията са класифицирани като финансова дейност.

Когато даден договор се отчита като хеджиране на разграничим отчетен обект, паричните потоци от договора се класифицират по същия начин, както паричните потоци на отчетния обект, който се хеджира.

Финансова дейност

17

Отделното оповестяване на паричните потоци, произтичащи от финансовата дейност, е важно, защото помага при прогнозирането на сумите от бъдещите парични потоци, които представляват вземания на предприятията, които са предоставили капитал на предприятието. Като примери за парични потоци от финансова дейност може да се посочат:

а)

паричните постъпления от емитирането на акции или други инструменти на собствения капитал;

б)

паричните плащания към собствениците за придобиването или обратното изкупуване на акции на предприятието;

в)

паричните постъпления от емитиране на облигации, заеми, кредити, полици, ипотеки и други краткосрочни или дългосрочни заемни средства;

г)

паричните погашения на получени в заем средства; и

д)

паричните плащания от страна на лизингополучател за намаляване на размера на неизплатеното задължение по лизинг.

ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ОТ ОПЕРАТИВНА ДЕЙНОСТ

18

Предприятието отчита паричните потоци от оперативната дейност, като използва:

а)

или прекия метод, при който се оповестяват главните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания; или

б)

или косвения метод, при който печалбата или загубата се коригира по отношение на ефекта на сделките с непарично естество на отложените или начислените минали или бъдещи парични постъпления или плащания във връзка с оперативната дейност и на приходните или разходните отчетни обекти, свързани с инвестиционни или финансови парични потоци.

19

Препоръчително е предприятията да отчитат паричните потоци от оперативната си дейност, като използват прекия метод. Прекият метод осигурява информация, която може да бъде полезна при приблизителното оценяване (прогнозирането) на бъдещите парични потоци и която не може да бъде получена по косвения метод. При прекия метод информацията за основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания може да бъде получена:

а)

или от счетоводните регистри на предприятието; или

б)

чрез коригирането на продажбите, себестойността на продажбите (лихвите и други подобни приходи и разходите за лихви и други подобни разходи за финансова институция) и други статии от отчета за всеобхватния доход по отношение на:

i)

промените в материалните запаси и оперативните вземания и задължения през отчетния период;

ii)

други непарични отчетни обекти; и

iii)

други непарични обекти, за които паричните ефекти представляват инвестиционни или финансови парични потоци.

20

При косвения метод нетният паричен поток от оперативната дейност се определя чрез коригирането на печалбата или загубата по отношение на ефектите на:

а)

промените в материалните запаси и оперативните вземания и задължения през отчетния период;

б)

непаричните отчетни обекти, например амортизация, провизии, отсрочени данъци, нереализирани положителни и отрицателни курсови разлики и неразпределена печалба на асоциираните предприятия; и

в)

всички други отчетни обекти, за които паричните ефекти представляват инвестиционни или финансови парични потоци.

Другата възможност е нетният паричен поток от оперативната дейност да бъде представен по косвения метод, като се покажат приходите и разходите, представени в отчета за всеобхватния доход, и промените в материалните запаси и оперативните вземания и задължения през отчетния период.

ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ОТ ИНВЕСТИЦИОННА И ФИНАНСОВА ДЕЙНОСТ

21

Предприятието отчита поотделно основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания, произтичащи от инвестиционна и финансова дейност, освен когато паричните потоци, описани в параграфи 22 и 24, се отчитат на нетна база.

ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА НЕТНА БАЗА

22

Паричните потоци, произтичащи от посочената по-долу оперативна, инвестиционна или финансова дейност, може да се отчитат на нетна база:

а)

паричните постъпления и плащания от името на клиентите, когато паричните потоци отразяват по-скоро дейностите на клиента, отколкото тези на предприятието; и

б)

паричните постъпления и плащания за отчетни обекти, при които обращаемостта е бърза, сумите са големи и сроковете до падежите са кратки.

23

Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 22, буква а):

а)

приемането и изплащането на безсрочни депозити в банка;

б)

финансови средства, държани от инвестиционно предприятие от името на клиента; и

в)

наеми, събирани от името на собствениците на имотите и изплащани на тях.

23A

Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 22, буква б), са авансите, отпускани за долупосочените елементи, и изплащането (погасяването) на тези елементи:

а)

сумите на главниците, отнасящи се до кредитни карти на клиенти;

б)

закупуването и продажбата на инвестиции; и

в)

други краткосрочни заеми, например тези, които имат срок до падежа три месеца или по-малко.

24

Паричните потоци, произтичащи от всяка от следните дейности на дадена финансова институция, може да бъдат отчитани на нетна база:

а)

паричните постъпления и плащанията за приемане и изплащане на депозити с определен падеж;

б)

внасянето на суми по депозити в други финансови институции и тегленето на суми от депозити от други финансови институции; и

в)

паричните аванси и заеми, отпускани на клиенти, и връщането на тези аванси и погасяването на тези кредити.

ПАРИЧНИ ПОТОЦИ В ЧУЖДЕСТРАННА ВАЛУТА

25

Паричните потоци, произтичащи от сделки в чуждестранна валута, се отчитат във функционалната валута на предприятието, като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на функционалната валута към чуждестранната валута към датата на паричния поток.

26

Паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие се превалутират по обменните курсове на функционалната валута към чуждата валута към датите на паричните потоци.

27

Паричните потоци в чуждестранна валута се отчитат по начин, съобразен с МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове. Това позволява използването на обменен курс, който е приблизително равен на действителния обменен курс. Например среднопретегленият обменен курс за отчетния период може да се използва за счетоводно отчитане на сделки в чуждестранна валута или за превалутиране на паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие. МСС 21 обаче не позволява да се използва обменният курс към края на отчетния период при превалутирането на паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие.

28

Нереализираните печалби или загуби, произтичащи от промени в обменните курсове, не са парични потоци. Но влиянието на промените в обменните курсове върху паричните средства или паричните еквиваленти, държани или дължими в чуждестранна валута, се отчита в отчета за паричните потоци, за да се извърши равнение на паричните средства и паричните еквиваленти в началото и в края на периода. Тази сума се представя отделно от паричните потоци от оперативна, инвестиционна и финансова дейност и включва евентуалните разлики, които биха се получили, ако тези парични потоци бяха отчитани по обменните курсове в края на периода.

29

[Заличен]

30

[Заличен]

ЛИХВИ И ДИВИДЕНТИ

31

Паричните потоци от получени и изплатени лихви и дивиденти се оповестяват поотделно. Всеки поток се категоризира поотделно по последователен начин през различните периоди като отнасящ се до оперативната, инвестиционната или финансовата дейност.

32

Общият размер на лихвата, изплатена през даден период, се оповестява в отчета за паричните потоци независимо от това дали е призната като разход в печалбата или загубата, или е капитализирана в съответствие с МСС 23 Разходи по заеми.

33

При финансова институция изплатените лихви и получените лихви и дивиденти обикновено се категоризират като парични потоци от оперативната дейност. Не съществува обаче консенсус по категоризацията на тези парични потоци за другите предприятия. Изплатените лихви и получените лихви и дивиденти може да бъдат категоризирани като парични потоци от оперативната дейност, тъй като те се включват в определянето на печалбата или загубата. Другата възможност е изплатените лихви и получените лихви и дивиденти да се категоризират съответно като финансови парични потоци и инвестиционни парични потоци, тъй като те представляват разходи за получаването на финансови ресурси или доходи от инвестициите.

34

Изплатените дивиденти може да се категоризират като финансов паричен поток, тъй като те представляват разходи за получаване на финансови ресурси. Другата възможност е изплатените дивиденти да се категоризират като компонент на паричните потоци от оперативната дейност, за да се подпомогнат ползвателите при определянето на способността на предприятието да изплаща дивиденти от оперативните си парични потоци.

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА

35

Паричните потоци, произтичащи от данъци върху дохода, се отчитат поотделно и се категоризират като парични потоци от оперативната дейност, освен ако може да бъдат конкретно разграничени и отнесени към финансовата или инвестиционната дейност.

36

Данъците върху дохода възникват при сделки, пораждащи парични потоци, които се категоризират в отчета за паричните потоци като основна, инвестиционна или финансова дейност. Докато разходите за данъци може лесно да се определят като отнасящи се до инвестиционната или финансовата дейност, често е практически неприложимо свързаните с тях парични потоци от данъци да бъдат определени, а и те може да възникнат през отчетен период, различен от този на паричните потоци на базовата сделка. Затова платените данъци обикновено се категоризират като парични потоци от оперативна дейност. Когато обаче е практически приложимо данъчният паричен поток да се отнесе към отделна сделка, която създава парични потоци, категоризирани като инвестиционна или финансова дейност, данъчният паричен поток се категоризира според случая като инвестиционна или финансова дейност. Когато данъчните парични потоци са разпределени в повече от една категория дейности, се оповестява общата сума платени данъци.

ИНВЕСТИЦИИ В ДЪЩЕРНИ, АСОЦИИРАНИ И СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

37

Когато се осчетоводява инвестиция в асоциирано, съвместно или дъщерно предприятие чрез използване на метода на собствения капитал или себестойностния метод, инвеститорът свежда отчитането в своя отчет за паричните потоци само до паричните потоци между себе си и предприятието, в което извършва инвестицията, например — само дивиденти и аванси.

38

Предприятие, което отчита своя дял в асоциирано или съвместно предприятие, като използва метода на собствения капитал, включва в отчета си за паричните потоци онези парични потоци, които се отнасят до инвестициите му в асоциираното или съвместното предприятие, както и разпределенията от дохода и други плащания или постъпления между него и асоциираното или съвместното предприятие.

ПРОМЕНИ В ПРИТЕЖАВАНИТЕ УЧАСТИЯ В СОБСТВЕНОСТТА НА ДЪЩЕРНИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ДРУГИ СТОПАНСКИ ЕДИНИЦИ

39

Съвкупните парични потоци, произтичащи от придобиването или загубата на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици, се представят поотделно и категоризирани като инвестиционни дейности.

40

Предприятието оповестява съвкупно, по отношение както на придобиването, така и на загубата на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици през отчетния период, всеки от следните елементи:

а)

общия размер на полученото или извършено плащане;

б)

дела на плащането, състоящ се от парични средства и парични еквиваленти;

в)

размера на паричните средства и паричните еквиваленти в дъщерните предприятия или другите стопански единици, над които е придобит или изгубен контрол; и

г)

размера на активите и пасивите, с изключение на паричните средства и паричните еквиваленти в дъщерните предприятия или другите стопански единици, над които е придобит или изгубен контрол, обобщено за всяка главна категория.

40A

Инвестиционно предприятие съгласно определението в МСФО 10 Консолидирани финансови отчети не е длъжно да прилага параграф 40, буква в) или параграф 40, буква г) за инвестиция в дъщерно предприятие, която се изисква да бъде оценявана по справедлива стойност през печалбата или загубата.

41

Отделното представяне на влиянието върху паричните потоци на придобиването или загубата на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици като отделни статии, заедно с отделното оповестяване на размерите на активите и пасивите, които предприятието е придобило или от които се е освободило, спомага да се разграничат тези парични потоци от паричните потоци, произтичащи от друга оперативна, инвестиционна и финансова дейност. Влиянието върху паричните потоци от загубата на контрол не се приспада от влиянието от придобиването на контрол.

42

Съвкупната сума на паричните средства, платени или получени като възнаграждение за придобиване или загуба на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици се отчита в отчета за паричните потоци нето от паричните средства и парични еквиваленти, придобити или платени като част от такива сделки, събития или промени в обстоятелствата.

42 A

Парични потоци, възникващи от промени в притежаваните участия в собствеността на дъщерно предприятие, които не водят до загуба на контрол, се класифицират като парични потоци от финансови дейности, освен когато дъщерното дружество е притежавано от инвестиционно предприятие, както е определено в МСФО 10, и трябва да бъде оценявано по справедлива стойност чрез печалбата или загубата.

42Б.

Промените в притежаваните участия в собствеността на дъщерно предприятие, които не водят до загуба на контрол, например последващата покупка или продажба от предприятие майка на инструменти на собствения капитал на дъщерното предприятие, се отчитат като сделки със собствен капитал (вж. МСФО 10), освен когато дъщерното дружество е притежавано от инвестиционно предприятие и трябва да бъде оценявано по справедлива стойност чрез печалбата или загубата. Съответно произтичащите от това парични потоци се категоризират по същия начин, както другите сделки със собствениците, описани в параграф 17.

НЕПАРИЧНИ СДЕЛКИ (ОПЕРАЦИИ)

43

Инвестиционните и финансовите сделки (операции), при които не се изисква използване на парични средства или парични еквиваленти, трябва да се изключат от отчета за паричните потоци. Тези сделки трябва да бъдат оповестени на друго място във финансовите отчети по начин, който дава цялата значима информация за тази инвестиционна и финансова дейност.

44

Много инвестиционни и финансови дейности не оказват пряко влияние върху текущите парични потоци, въпреки че засягат структурата на капитала и активите на предприятието. Изключването на непаричните сделки от отчета за паричните потоци е в съответствие с целта на отчета за паричните потоци, тъй като тези отчетни обекти не включват парични потоци през текущия период. По-долу са дадени примери за непарични сделки (операции):

а)

придобиване на активи или чрез пряко поемане на съответните свързани с тях пасиви, или чрез лизинг;

б)

придобиване на предприятия чрез емитиране на собствен капитал; и

в)

преобразуване на дълг в собственост.

ПРОМЕНИ В ПАСИВИТЕ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ДЕЙНОСТИ ПО ФИНАНСИРАНЕ

44A

Предприятието оповестява сведения, които позволяват на ползвателите на финансовите отчети да оценят промените в пасивите, произтичащи от дейности по финансиране, в т.ч. промените, произтичащи от паричните потоци, и промените от непарично естество.

44Б

Доколкото е необходимо за удовлетворяване на изискванията по параграф 44А, предприятието оповестява следните промени в пасивите, произтичащи от дейности по финансиране:

а)

промените, произтичащи от паричните потоци от дейностите по финансиране;

б)

промените, произтичащи от придобиването или загубата на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици;

в)

ефекта от промените в обменните курсове;

г)

промените в справедливата стойност; и

д)

други промени.

44В

Пасивите, произтичащи от дейности по финансиране, са пасивите, за които паричните потоци са били – или бъдещите парични потоци ще бъдат – категоризирани в отчета за паричните потоци като парични потоци от дейности по финансиране. Освен това изискването за оповестяване по параграф 44А се прилага и за промените във финансовите активи (например активи, които хеджират пасивите, произтичащи от дейности по финансиране), ако тези парични потоци от тези финансови активи са били – или бъдещите парични потоци ще бъдат – включени в паричните потоци от дейности по финансиране.

44Г

Един начин за изпълнение на изискването за оповестяване по параграф 44А е в отчета за финансовото състояние да се представи равнение на началното и крайното салдо на пасивите, произтичащи от дейности по финансиране, в т.ч. промените, посочени в параграф 44Б. Когато предприятието оповестява такова равнение, то предоставя достатъчно информация, за да позволи на ползвателите на финансовите отчети да свържат включените в равнението статии с отчета за финансовото състояние и с отчета за паричните потоци.

44Д

Ако предприятието оповестява сведенията, изисквани по параграф 44А, в комбинация с оповестявания на промените в други активи и пасиви, то оповестява промените в пасивите, произтичащи от дейности по финансиране, отделно от промените в съответните други активи и пасиви.

КОМПОНЕНТИ НА ПАРИЧНИТЕ СРЕДСТВА И ПАРИЧНИТЕ ЕКВИВАЛЕНТИ

45

Предприятието оповестява компонентите на паричните средства и паричните еквиваленти и представя равнение на тези суми в своя отчет за паричните потоци с равностойните статии, включени в отчета за финансовото състояние.

46

С оглед на разнообразието в практиката на управлението на паричните средства и схемите на банкиране в различните части на света и за да спазва изискванията на МСС 1 Представяне на финансови отчети, предприятието оповестява възприетата от него политика при определянето на състава на паричните средства и паричните еквиваленти.

47

Влиянието на всяка промяна в политиката за определяне на компонентите на паричните средства и паричните еквиваленти, например промяна в категоризацията на финансовите инструменти, които преди това не са били считани за част от инвестиционния портфейл на предприятието, се отчита в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки.

ДРУГИ ОПОВЕСТЯВАНИЯ

48

Предприятието оповестява – заедно с коментар, даван от ръководството – размера на значителните наличности на парични средства и парични еквиваленти, държани от предприятието, които не са на разположение за ползване от групата.

49

Има редица обстоятелства, при които паричните средства и паричните еквиваленти, държани от предприятието, не са на разположение за ползване от групата. Като пример може да се посочат наличностите на парични средства и парични еквиваленти, държани от дъщерно дружество, което работи в страна, в която се прилагат валутен контрол или други правни ограничения, когато наличностите не са на разположение за общо ползване от предприятието майка или от други дъщерни предприятия.

50

Допълнителната информация може да се окаже от значение за ползвателя, за да разбере финансовото състояние и ликвидността на предприятието. Оповестяването на тази информация, заедно с коментар от страна на ръководството, е желателно и може да съдържа следното:

а)

размера на неусвоените отпуснати заеми, които може да бъдат на разположение за бъдещата оперативна дейност и за уреждане на капиталови ангажименти, като се посочват евентуалните ограничения върху ползването на тези заеми;

в)

съвкупния размер на паричните потоци, които представляват увеличения на оперативния капацитет отделно от тези парични потоци, които са необходими за поддържането на оперативния капацитет; и

г)

размера на паричните потоци, произтичащи от оперативната, инвестиционната и финансовата дейност от всеки отчетен сегмент (вж. МСФО 8 Оперативни сегменти).

51

Отделното оповестяване на паричните потоци, които представляват увеличения на оперативния капацитет, и паричните потоци, необходими за поддържането на оперативния капацитет, е от полза за ползвателя и му помага да определи дали предприятието инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет. Предприятие, което не инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет, може да ощетява бъдещата си рентабилност за сметка на текущата ликвидност и разпределяните между собствениците суми.

52

Отчитането на паричните потоци по сегменти дава възможност на ползвателите да разберат по-добре отношението между паричните потоци от стопанската дейност като цяло и между съставните ѝ части, както и наличието и променливостта на паричните потоци по сегменти.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

53

Настоящият стандарт влиза в сила по отношение на финансовите отчети, които обхващат периодите, започващи на 1 януари 1994 г. или след тази дата.

54

С МСС 27 (изменен през 2008 г.) бяха изменени параграфи 39–42 и бяха добавени параграфи 42А и 42Б. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 юли 2009 г. или след тази дата. Ако предприятието прилага МСС 27 (изменен през 2008 г.) за по-ранен период, тези изменения се прилагат за този по-ранен период. Измененията се прилагат с обратна сила.

55

Параграф 14 бе изменен с документа, озаглавен Подобрения на МСФО и издаден през май 2008 г. Предприятието прилага това изменение за годишните периоди, започващи на 1 януари 2009 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага това изменение за по-ранен период, то оповестява този факт и прилага параграф 68А от МСС 16.

56

Параграф 16 беше изменен с документа, озаглавен Подобрения на МСФО и издаден през април 2009 г. Предприятието прилага това изменение за годишните периоди, започващи на 1 януари 2010 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт.

57

С МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни споразумения, издадени през май 2011 г., бяха изменени параграфи 37, 38 и 42Б и бе заличен параграф 50, буква б). Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

58

С документа, озаглавен Инвестиционни предприятия (изменения на МСФО 10, МСФО 12 и МСС 27) и издаден през октомври 2012 г., бяха изменени параграфи 42А и 42Б и бе добавен параграф 40А. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2014 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранно прилагане на документа Инвестиционни предприятия. Ако предприятието приложи тези изменения по-рано, то прилага едновременно всички изменения, включени в документа Инвестиционни предприятия.

59

С МСФО 16 Лизинг, издаден през януари 2016 г., се изменят параграфи 17 и 44. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 16.

60

С издадения през януари 2016 г. документ, озаглавен Инициатива във връзка с оповестяванията (изменения на МСС 7), бяха добавени параграфи 44А–44Д. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2017 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага за първи път тези изменения, не е необходимо да се предоставя сравнителна информация за предходни периоди.

61

С МСФО 17 Застрахователни договори, издаден през май 2017 г., бе изменен параграф 14. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 17.

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 8

Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки

ЦЕЛ

1

Целта на настоящия стандарт е да се предвидят критериите за подбор и промяна на счетоводната политика, както и счетоводното отразяване и оповестяване на промените в счетоводната политика, счетоводните приблизителни оценки и поправянето на грешки. Настоящият стандарт има за цел да подобри значението и надеждността на финансовите отчети на предприятието, както и сравнимостта на тези финансови отчети във времето и спрямо финансовите отчети на други предприятия.

2

Изискванията за оповестяване на счетоводната политика, освен тези, отнасящи се до промените в счетоводната политика, са установени в МСС 1 Представяне на финансови отчети.

ОБХВАТ

3

Настоящият стандарт се прилага при подбора и прилагането на счетоводната политика и отразяването на промените в счетоводната политика, промените в счетоводните приблизителни оценки и поправянето на грешки от предходни периоди.

4

Данъчните ефекти от поправките на грешки от предходни периоди и корекциите с обратна сила за отразяване на промените в счетоводната политика се признават и оповестяват в съответствие с МСС 12 Данъци върху дохода.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

5

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

 

Счетоводна политика са конкретни принципи, изходни положения, договорености, правила и практики, прилагани от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети.