(1)

Законодателството на Съюза в областта на здравеопазването на животните наскоро беше актуализирано с приемането на т. нар. Законодателство за здравеопазването на животните. С посочения регламент, който влезе в сила на 20 април 2016 г. и който се прилага от 21 април 2021 г., се отменят и заменят около 40 основни акта. С него също така се изисква приемането на редица делегирани регламенти и регламенти за изпълнение на Комисията относно отмяна и замяна на около 400 акта на Комисията, които съществуват в областта на здравеопазването на животните преди новата законодателна уредба, установена със Законодателството за здравеопазването на животните.

(2)

Условията за търговия са се променили след приемането на първите разпоредби за здравеопазване на животните на равнището на Съюза, като се има предвид, че обемът на търговията с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход нараства значително както в рамките на Съюза, така и с трети държави. По време на същия този период в резултат на политиките и правилата на Съюза в областта на здравеопазването на животните някои болести бяха ликвидирани в Съюза, а други са предотвратени или контролирани в редица държави членки. Вече няколко пъти обаче нововъзникващите болести са поставяли нови предизвикателства за здравния статус на животните в Съюза, търговията и местната икономика в областите, засегнати от тези болести.

(3)

Правилата, установени в настоящия акт, допълват правилата, които вече са определени в Законодателството за здравеопазване на животните. Те следва да предоставят необходимите гаранции, за да се осигури, че пратките с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които се въвеждат в Съюза, не представляват риск за здравето на отглеждани и диви животни, които биха могли да изложат на риск здравния статус на Съюза по отношение на болестите по животните и да окажат вредно икономическо въздействие върху съответните сектори.

(4)

В член 234 от Законодателството за здравеопазване на животните се предвижда, че до приемането на делегирани актове за определяне на ветеринарно-здравни изисквания по отношение на конкретен вид и категория животно, зародишен продукт или продукт от животински произход, държавите членки могат, след оценка на съответните рискове, да прилагат национални правила, ако те отговарят на определени изисквания, предвидени в посочения регламент. Поради това въвеждането в Съюза на видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които не попадат в приложното поле на настоящия регламент, може да бъде предмет на съответните национални правила, прилагани от държавите членки.

(5)

Съществуващите разпоредби за здравеопазване на животните, определени в предишни актове на Комисията относно въвеждането в Съюза на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, доказаха своята ефективност; поради това целта и същността на съществуващите правила следва да бъдат запазени, но и актуализирани в настоящия регламент, за да се вземат предвид правилата за по-добро регулиране, новата уредба за здравеопазването на животните, заложени в Законодателството за здравеопазване на животните, и новите налични научни познания, международните стандарти и опитът от прилагането на предишни актове на Съюза.

(6)

За да бъдат избегнати ненужни нарушения на търговията, с ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на пратки, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, следва да се гарантира плавен преход от изискванията, предвидени в съществуващите преди него актове на Съюза.

(7)

Със Законодателството за здравеопазване на животните се определят правилата за профилактика и контрол на болестите по животните, които се предават на животните или на хората. И по-специално, в част V, глава 1 от посочения регламент, в която се определят ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, се предвижда Комисията да приема делегирани актове за допълнение на ветеринарно-здравните изисквания, които вече са установени в него.

(8)

В член 229, параграф 1 от Законодателството за здравеопазването на животните се определят изискванията, съгласно които държавите членки разрешават въвеждането в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход. Изискванията обхващат условия по отношение на третата държава или територия на произход, животновъдния обект на произход, ветеринарно-здравните изисквания, които тези пратки се изисква да спазват, както и ветеринарен здравен сертификат, декларации или други документи, които следва да придружават тези пратки.

(9)

Освен това в член 234, параграф 1 от Законодателството за здравеопазването на животните се посочва, че ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на пратки с видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от трети държави или територии или зони от тях трябва да бъдат най-малко толкова строги, колкото установените в посочения регламент и в делегираните актове, приети в съответствие с него, приложими за движение в рамките на Съюза на тези видове и категории от посочените стоки. Ако изискванията не са толкова строги колкото посочените в регламента, те трябва да предлагат равностойни на ветеринарно-здравните изисквания гаранции, предвидени в част IV от посочения регламент.

(10)

В член 234, параграф 2 от Законодателството за здравеопазването на животните се предвижда приемането на делегирани актове за допълнение на правилата, определени в посочения регламент, по отношение на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от трети държави и територии, и във връзка с движението в рамките на Съюза и боравенето с посочените стоки след тяхното въвеждане в Съюза с цел да се ограничат възможните рискове.

(11)

В член 237, параграф 1 от Законодателството за здравеопазването на животните се предвижда, че държавите членки разрешават въвеждането в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход само ако тези пратки са придружени от ветеринарни здравни сертификати и декларации или други документи, които се изискват съгласно посочения регламент. В член 237, параграф 2 от посочения регламент се посочва, че ветеринарният здравен сертификат трябва да е проверен и подписан от официален ветеринарен лекар в третата държава или територия на произход. В тази връзка в член 237, параграф 4 от Законодателството за здравеопазването на животните се предвижда Комисията да приема делегирани актове във връзка с дерогациите от изискванията за ветеринарен здравен сертификат, определени в член 237, параграф 1 и член 237, параграф 2 от същия регламент, и да определя правила, с които се изисква тези пратки да бъдат придружавани от декларации или други документи.

(12)

В член 239, параграф 2 от Законодателството за здравеопазването на животните се предвижда Комисията да приема делегирани актове относно специалните правила и допълнителните изисквания за някои конкретни видове въвеждане в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, както и дерогации от общите ветеринарно-здравни изисквания, предвидени в член 229, параграф 1 и член 237, параграф 1 от посочения регламент и в правилата за допълнение, установени в делегираните актове, приети в съответствие с член 234, параграф 2 и член 237, параграф 4 от него.

(13)

Правилата за допълнение, установени в настоящия регламент в съответствие с член 234, параграф 2 и член 239, параграф 2 от Законодателството за здравеопазването на животните, са взаимносвързани. В член 234, параграф 2 се предвижда Комисията да определи общите изисквания за въвеждане в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, а в член 239, параграф 2 се предвижда Комисията да определи специалните правила и допълнителните изисквания за дерогациите от посочените общи изисквания.

(14)

Изискванията за ветеринарен здравен сертификат, предвидени в член 237 от Законодателството за здравеопазването на животните, са част от уредбата с правилата по отношение на въвеждането в Съюза на пратки животни, зародишни продукти и продукти от животински произход. Правомощието, предоставено на Комисията съгласно член 237, параграф 4 от посочения регламент, да предоставя дерогации от ветеринарно-здравните изисквания, е част от тази обща уредба с правила.

(15)

Законодателството за здравеопазването на животните вече съдържа няколко определения. Освен това настоящият регламент следва също така има връзка с определенията, предвидени в други актове на Съюза в свързани с него области — хигиената на храните и официалния контрол, като например определенията в Регламент (ЕО) № 853/2004 (2). За целите на определянето на ветеринарно-здравни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход е целесъобразно да бъдат включени конкретни определения, включително определения за някои категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход. Тези определения са необходими, за да се поясни кои категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход представляват риск за здравето на животните и поради това са обвързани с ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза.

(16)

В интерес на последователността на законодателството на Съюза, а така също и според риска за здравето на животните, определението за „прясно месо“ за целите на настоящия регламент следва да включва определенията за „прясно месо“, „мляно месо“ и „месни заготовки“, определени в приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004.

(17)

Освен това за целите на настоящия регламент определението за „месни продукти“ следва да включва определенията за „месни продукти“, „обработени стомаси“, „мехури“, „черва“, „топени мазнини“, „месни екстракти“ и „кръвни продукти“, установени в Регламент (ЕО) № 853/2004. Това е така, защото от гледна точка на здравеопазването на животните всички тези стоки представляват един и същ риск за здравето на животните и следва да бъдат предмет на едни и същи мерки за ограничаване на риска.

(18)

Определението за кланичен труп, установено в Регламент (ЕО) № 853/2004, следва да бъде адаптирано, за да се определи и „кланичен труп на копитно животно“ с цел да се разграничи то от „карантия“. Това е така, защото тези две стоки представляват различни рискове за здравето на животните, като карантията представлява по-висок риск.

(19)

В настоящия регламент следва да бъде определено и понятието „естествени обвивки“, като в това определение следва да бъде отчетено определението, включено в терминологичния речник на Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE). В определението следва да се поясни кои продукти от животински произход трябва да бъдат разглеждани като естествени обвивки и поради това да подлежат на специалните видове обработка за ограничаване на риска, предвидени в настоящия регламент.

(20)

В член 229, параграф 1 от Законодателството за здравеопазването на животните се предвижда, че въвеждането в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход се разрешава само ако те идват от трети държави или територии, включени в списък на държави и територии, от които е разрешено въвеждането в Съюза на конкретните видове и категории животни, зародишни продукти или продукти от животински произход, в съответствие с критериите, определени в член 230, параграф 1, и ако пратките отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, предвидени в член 234 и следващите делегирани актове. В настоящия регламент следва да се предвиди, че компетентният орган е отговорен за проверката на това дали тези въвеждани в Съюза пратки отговарят на посочените изисквания.

(21)

В член 237, параграф 1 от Законодателството за здравеопазването на животните се предвижда, че въвеждането в Съюза на пратки с видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от трети държави или територии се разрешава само ако тези пратки са придружени от ветеринарен здравен сертификат, издаден от компетентния орган на третата държава или територия, от декларации или други документи, или от всички тези документи. Поради това в настоящия регламент следва да се изясни какви документи се изискват във всеки отделен случай и на компетентния орган следва да се възложи отговорността да проверява дали такива пратки, въвеждани в Съюза, отговарят на това общо изискване.

(22)

Информацията, която се съдържа във ветеринарните здравни сертификати, декларациите и другите документи, придружаващи пратките с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, трябва точно да отразява дали пратките отговарят на общите изисквания, предвидени в Законодателството за здравеопазването на животните, и на съответните изисквания, определени в настоящия регламент. Поради това в настоящия регламент следва да се определят задължения за операторите, които отговарят за въвеждането в Съюза на такива пратки, и за компетентните органи на държавата членка на въвеждане в Съюза по отношение на валидността на документите, придружаващи пратките, и на това дали такива пратки отговарят на условията да бъдат въвеждани в Съюза.

(23)

Като се вземат под внимание рисковете за здравето на животните, като например инкубационните периоди на болестите, и с цел да се избегне неправилната употреба на ветеринарните здравни сертификати, е необходимо да бъде определен срок за валидността на тези сертификати само за животни и яйца за люпене. Причината за това е, че те представляват по-висок риск за здравето на животните в сравнение с продуктите от животински произход, които може да са били предмет на мерки за ограничаване на риска, и зародишните продукти, които се транспортират замразени в затворени и запечатани контейнери. Тъй като обаче транспортирането по море на живи животни и на яйца за люпене може да отнеме повече време, срокът на валидност на сертификата в този случай следва да бъде удължен, при условие че са предприети определени мерки за ограничаване на риска.

(24)

Ветеринарно-здравните изисквания, които е необходимо да се спазват, и гаранциите, които се предоставят от трети държави и територии, при въвеждане в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, зависят от болестите, изброени в член 5 и в приложение II към Законодателството за здравеопазването на животните, и тяхната категоризация съгласно предвиденото в член 9, параграф 1 от посочения регламент и в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията (3). В посочения регламент се установяват определенията за болести от категории A, B, C, D и E и се посочва, че правилата за профилактика и контрол на болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, се прилагат за видовете и групите от списъка, посочени в приложението към него.

(25)

В част II, глава 1 на Законодателството за здравеопазването на животните се установяват правилата относно уведомяването и докладването за болести, за да се гарантира ранно откриване и ефективен контрол на болестите в Съюза. В настоящия регламент следва да се уточнят параметрите на системите за уведомяване и за докладване, които да бъдат въведени в третите държави или територии, за да се гарантира наличието на системи, равностойни на въведените в Съюза, включително болестите, които подлежат на условията за уведомяване и за докладване. В този смисъл, макар живите животни да могат да предават болестите, заради които са включени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 като видове от списъка, не всички продукти от животински произход и зародишни продукти, получени от тези животни, могат да предават тези болести. В настоящия регламент следва да се поясни кои са болестите по животните, пораждащи опасения, и поради това подлежащи на обявяване и на докладване за всеки отделен вид и категория животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, предназначени за въвеждане в Съюза.

(26)

Ветеринарно-здравните изисквания, установени в настоящия регламент, следва да се основават на различни степени на защита от рискове за здравето на животните. Различните изисквания варират в зависимост от това дали са свързани с трета държава на произход, територия на произход, зона, намираща се в рамките на тази трета държава или територия, компартмент в рамките на тази трета държава или територия, когато става въпрос за аквакултурни животни, животновъден обект на произход на животните или на продуктите от животински произход или животновъден обект или център за събиране на зародишни продукти.

(27)

Надзорът на болестите и тяхната проследимост в животновъдните обекти са основни елементи на политиката на Съюза за контрол на болести. В настоящия регламент следва да бъдат включени някои основни изисквания относно проследимостта и посещенията за проверка на здравословното състояние на животните в животновъдните обекти на произход на животни, предназначени за въвеждане в Съюза, както и в животновъдните обекти на произход на животните, от които са получени зародишните продукти и продуктите от животински произход, предназначени за въвеждане в Съюза. Тези изисквания следва да бъдат равностойни на определените в Регламент (ЕС) 2016/429 и в делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно посочения регламент.

(28)

Освен това, когато даден вид животновъден обект в трета държава или територия, в който се отглеждат животни или има зародишни продукти, представлява определен риск за здравето на животните, той следва да получи специално одобрение от компетентния орган на третата държава или територия, за да извършва износ за Съюза, като се предоставят гаранции, равностойни на предвидените в членове 92—100 от Регламент (ЕС) 2016/429, за някои животновъдни обекти в Съюза.

(29)

Пратките с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, предназначени за въвеждане в Съюза, не следва да се считат за представляващи риск за здравето на животните в своята държава или територия на произход и не следва да бъдат подлагани на национални програми за ликвидиране или други национални ограничения, основани на опасения за здравето на животните.

(30)

Ветеринарно-здравните изисквания за въвеждане в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход трябва да осигуряват ефективна защита срещу въвеждането и разпространението в Съюза на заразни болести по животните. Не се разрешава въвеждането в Съюза от трети държави или територии или зони, а по отношение на аквакултурни животни — компартменти от тях, инфектирани с някои от болестите от списъка, за които Съюзът има статут „свободен от болест“, и следователно представляващи сериозен риск за здравето на животните в рамките на Съюза.

(31)

Отговорност на Съюза е да прецени дали дадена трета държава, територия, зона или — когато се отнася за аквакултурни животни — компартмент на произход, са свободни от дадена болест. Оценката на Съюза следва да се основава на информация за надзора на болестите, предоставена от компетентния орган на третата държава или територия, и за нея да са отчетени разпоредбите на Съюза за здравеопазване на животните в част II от Законодателството за здравеопазването на животните и Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията (4). Като допълнителни мерки за намаляване на риска може да бъдат поискани специални условия за някои болести и обстоятелства.

(32)

Определянето на трета държава или територия или зона от нея като свободна от дадена болест трябва да се основава на международно признати диагностични тестове и методи, извършени по едни и същи стандарти и процедури като прилаганите в рамките на Съюза.

(33)

Необходимо е да се гарантира, че здравният статус на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, предназначени за въвеждане в Съюза, е в съответствие с гаранциите, предоставени от третата държава, територия или зона на произход. Поради това в настоящия регламент следва да се предвиди минимален срок на пребиваване на животните в третата държава, територия, зона или животновъден обект на произход и минимален период без контакт със стоки, които имат по-нисък здравен статус, преди да бъдат изпратени в Съюза. При определянето на продължителността на минималния срок на пребиваване следва да се вземат предвид инкубационният период на съответните болести и предвиденото местоназначение и употреба на животните, зародишните продукти и продуктите от животински произход.

(34)

За кучета, котки и порове не е необходимо да има срок на пребиваване, тъй като ваксинирането против бяс, болестта, пораждаща най-голямо опасение за тези видове, се изисква да бъде направено във всички случаи. Регистрираните коне, предназначени за състезания, надбягвания и културни мероприятия по конен спорт, също следва да бъдат освободени от определени изисквания по отношение на срока на пребиваване, ако отговарят на допълнителни гаранции. Такова освобождаване от изискванията се основава на очакването, че тези коне са в много добро здравословно състояние.

(35)

Здравният статус на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, предназначени за въвеждане в Съюза, може да бъде изложен на риск по време на транспортирането им от мястото на произход до мястото на въвеждане в Съюза, ако те влязат в контакт с животни или продукти, които не отговарят на същите изисквания, или ако преминават транзитно през трети държави, територии или зони с по-нисък здравен статус от този на държавата или територията на произход или зоната от нея. Поради това следва да бъдат приложени някои превантивни мерки, за да се запази техният здравен статус.

(36)

За да се гарантира, че за Съюза се изпращат само здрави животни, преди да бъдат изпратени, животните в пратките следва да бъдат подложени на клиничен преглед, извършен от официален ветеринарен лекар. Срокът за извършване на този преглед следва да бъде пригоден за някои видове и типичния за тях риск.

(37)

Сухоземните животни, яйцата за люпене и водните животни, предназначени за въвеждане в Съюза, следва да се транспортират само през трети държави, територии или зони, които също са включени в списък за въвеждане в Съюза на тези видове и категории животни и яйца за люпене, или да се разтоварват в тях. Включването в списък на тези държави, територии или зони означава, че те предоставят равностойни гаранции за здравето на животните като третата държава или територия на произход или зона от нея.

(38)

По време на транспортирането на сухоземни животни и яйца за люпене с въздухоплавателно средство или плавателен съд може да възникнат непредвидени събития, като например технически проблеми с транспортното средство, стачки на летищата и морските пристанища или непредвидени забавяния. Поради това е целесъобразно да се предвидят дерогации в случаите, когато могат да се предоставят гаранции. Това ще позволи транспортирането на сухоземните животни и яйцата за люпене към Съюза да продължи, като същевременно се гарантира здравният статус на тези стоки и се предотвратят допълнителни рискове за здравето на животните.

(39)

При еднокопитните животни трансбордирането и междинните спирания в държави, които не са от списъка, са част от обичайните операции във връзка с транспортирането; те следва да бъдат разрешени, ако са взети определени превантивни мерки.

(40)

Почистването и дезинфекцията на транспортните средства е дейност от възлово значение за предотвратяването на риска от разпространение на болести по животните. Когато се транспортират пратки с живи животни, предназначени за Съюза: почистването и дезинфекцията на транспортните средства следва да се извършват непосредствено преди натоварването на животните за изпращането им за Съюза.

(41)

Операциите по събиране на животните в трети държави или територии на произход могат да породят допълнителен риск за здравния статус на животните, предназначени за въвеждане в Съюза, в резултат от смесването им с животни с друг произход и от влизането им в контакт с тях. Поради това броят и продължителността на тези операции и видовете, за които е позволено да участват в тях, следва да бъдат ограничени до минимум и да бъдат за видовете, за които има надеждни системи за проследимост.

(42)

В допълнение към общите ветеринарно-здравни изисквания за здравето на животните е необходимо да се предвидят специални изисквания, като се вземат предвид рисковете за здравето на животните, свързани с различните видове, и категориите сухоземни животни, попадащи в приложното поле на настоящия регламент.

(43)

Различните видове копитни животни, определени в Законодателството за здравеопазването на животните, са изброени като видове, възприемчиви към болестите от списъка по Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882. В същия регламент са посочени и болестите от списъка в различни категории за различните видове копитни животни. Поради това в настоящия регламент следва ясно да се установят специалните изисквания и гаранции по отношение на болестите от списъка за различните видове и категории еднокопитни животни.

(44)

За предотвратяването на възникването на болести от категория А, от които Съюзът се счита за свободен, общото изискване за третата държава или територия или зона от нея на произход на копитни животни следва да бъде тя да има състояние, което е равностойно на състоянието на свободен от болест за срок, с който ще се гарантира, че въвеждането на животни от трета държава, територия или зона не излага на риск Съюза като свободен от болест. За болести от категория В, за които Съюзът има задължителни програми за ликвидиране, в настоящия регламент следва да се предвидят мерки за ограничаване на риска в случаите, когато третата държава или територия на произход не е изцяло свободна от тези болести.

(45)

Когато пратки с копитни животни са предназначени за въвеждане в държавите членки, които официално са свободни от болест или които имат одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, вирусна диария по говедата или инфекция с вируса на болестта на Ауески, тези пратки следва да отговарят на допълнителни изисквания, за да се гарантира, че животните не излагат на риск здравния статус на тези конкретни държави членки по отношение на посочените болести.

(46)

Когато копитните животни са с произход от обособен специализиран животновъден обект и са предназначени за въвеждане в обособен специализиран животновъден обект в Съюза, по отношение на третата държава или територия на произход следва да се прилагат специални правила и допълнителни ветеринарно-здравни изисквания..,. Специалните правила следва да вземат под внимание спецификата на тези обособени специализирани животновъдни обекти и специалните условия, на които следва да отговарят те, за да бъдат одобрени от компетентния орган на третата държава или територия на произход и от компетентния орган ва държавата членка по местоназначение.

(47)

Обособеният специализиран животновъден обект на произход може да бъде разположен в трета държава или територия, която не е включена в списъка за въвеждане в Съюза на конкретни видове копитни животни. Ще е необходимо също така да бъдат оценени националното законодателство и ветеринарните служби на третата държава или територия. Освен това животновъдният обект на произход следва да отговаря на допълнителни изисквания по отношение на надзора на болестите, ветеринарния надзор, воденето на дневник и операциите. За да се осигури, че тези гаранции могат да бъдат предоставени, в настоящия регламент следва да се определят специални условия за одобрението на посочените обособени специализирани животновъдни обекти от страна на компетентния орган в третата държава или територия. Списък на тези обособени специализирани животновъдни обекти следва да се изготви от държавата членка по местоназначение след положителен резултат от извършена от компетентния орган на тази държава членка оценка на цялата необходима информация, предоставена от животновъдния обект, по отношение на рисковете за здравето на животните.

(48)

За въвеждането в Съюза на домашни птици и на птици, отглеждани в плен, следва да се прилагат специалните ветеринарно-здравни изисквания с цел преодоляване на типичните рискове, свързани със съответните болести от списъка за тези животни. При тези изисквания следва да вземат предвид категорията, видът и предвидената употреба на домашните птици и птиците, отглеждани в плен, и да се предостави ефективна защита срещу разпространението в Съюза от трети държави или територии на болестите, които пораждат опасения.

(49)

За да се улесни търговията с пратки с неголямо количество домашни птици, за пратки с по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици, следва да бъдат установени специални изисквания и дерогации.

(50)

Като се вземат под внимание дейностите и рисковете за здравето на животните, свързани с птици, отглеждани в плен, въвеждането в Съюза на пратки с такива животни следва да бъде разрешено само ако те идват от животновъдни обекти, одобрени от компетентните органи в третата държава или територия на произход на птиците, отглеждани в плен, или зона от нея. Птиците, отглеждани в плен, следва да бъдат поставени под карантина при пристигането им в Съюза, за да се потвърди отсъствието на болест, която поражда опасения.

(51)

Освен това, когато пратки с птици и яйца за люпене са предназначени за държави членки със статут на свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, такива пратки следва да отговарят на допълнителни изисквания, за да се гарантира, че те не излагат на риск здравния статус на въпросните конкретни държави членки по отношение тази болест.

(52)

Опаразитяването с малкия кошерен бръмбар (Aethina tumida) е една от болестите, пораждаща най-големи опасения за пчелите. В голяма степен той е нетипичен за Съюза, но през последните десетилетия се е разпространил в световен мащаб, което създава сериозни проблеми в сектора на пчеларството, а потенциално засяга и земните пчели. Кошерните акари Tropilaelaps (Tropilaelaps spp.) са потенциално опустошителни патогени за медоносните пчели. Те също са нетипични за Съюза. Понастоящем няма налично ефективно и сигурно лечение на тези болести. Ако тези болести навлязат в Съюза посредством въвеждането на пратки, те ще представляват риск за устойчивостта на сектора на пчеларството и не само за него, като потенциално засегнат селското стопанство и околната среда, за които опрашването от отглеждани и диви пчели е необходимост.

(53)

Американският гнилец понякога се среща в Съюза, но по отношение на търговията с медоносни пчели той е обект на контрол, а някои области в Съюза са признати за свободни от акарите Varroa и са защитени с допълнителни търговски гаранции, за да запазят местоназначенията в Съюза в безопасност. Правилата на равнището на Съюза са били и продължават да бъдат от първостепенно значение, за да се ограничи рискът от въвеждане в Съюза на посочените по-горе патогени, свързан с пратки с медоносни и земни пчели. Поради това в настоящия регламент следва да бъдат определени такива правила.

(54)

Само медоносни пчели майки без пило и придружени от няколко пчели работнички, които се грижат за тях, разположени в единични клетки за пчели майки, могат лесно да бъдат проверени за опаразитяване с малък кошерен бръмбар или с кошерни акари Tropilaelaps, поради което въвеждането в Съюза на медоносни пчели следва да се ограничи до такива пратки.

(55)

В градинарството често се търгуват семейства земни пчели, развъждани или отглеждани в изолирани животновъдни обекти. Предвид обичайно използваните съоръжения, процедури и затворени контейнери за транспортиране на семейства, въвеждането в Съюза на земни пчели (Bombus spp.) следва да бъде разрешено само за семейства, които са развъждани, отглеждани и опаковани в животновъдни обекти единствено в контролирана среда, и които могат да бъдат проверени, за да се гарантира, че са свободни от малък кошерен бръмбар.

(56)

Поради потенциалното ѝ въздействие върху хората и животните болестта бяс е болест от списъка, която предизвиква най-голямо опасение в Съюза, и засяга кучета, котки и порове. Поради това държавите членки са длъжни да изпълняват задължителна програма за ликвидиране срещу инфекция с бяс в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2020/689. За да се предотврати възможността от въвеждане в Съюза на бяс, следва да се изисква ваксинация за всички пратки с кучета, котки и порове, които се въвеждат в Съюза, като се отчита наличието и ефективността на съществуващите ваксини срещу болестта.

(57)

Кучета, предназначени за въвеждане в държава членка със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране на Echinococcus multilocularis, следва да отговарят на допълнителни изисквания, за да се осигури защитата на този статут в тези държави членки. Поради това за тези кучета следва да се прилага превантивно лечение, преди те да бъдат въведени в Съюза. Когато обаче кучетата, котките и поровете са предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти в Съюза, следва да се прилагат специални правила по отношение на болестта бяс и на опаразитяването с Echinococcus multilocularis и следва да се прилагат допълнителни ветеринарно-здравни изисквания, като се вземат под внимание спецификата на дейностите в тези животновъдни обекти и конкретните условия, при които се отглеждат животните в тях.

(58)

Зародишните продукти могат да представляват значителен риск от разпространение на болести по животните. Това е особено вярно за сперма, но също така и донякъде за овоцити и ембриони. Тъй като зародишните продукти се събират или произвеждат от ограничен брой донори, но са широко използвани сред общата животинска популация, така че, ако с тях не се борави правилно или не са класифицирани с правилния здравен статус, те могат да бъдат източник на болести за много животни. Такива случаи е имало в миналото и те са били причина за значителни икономически загуби. Поради това е необходимо да бъдат въведени ветеринарно-здравни изисквания за въвеждането в Съюза на зародишни продукти от някои отглеждани сухоземни животни.

(59)

Изискванията във връзка с въвеждането в Съюза на зародишни продукти от копитни животни следва да се основават на изискванията във връзка с въвеждането в Съюза на живи животни.

(60)

Специалните изисквания по отношение на животновъдни обекти за зародишни продукти, в които се събират, произвеждат, преработват и съхраняват зародишни продукти от копитни животни, отговарящи на условията за въвеждане в Съюза, следва да отразяват изискванията, установени във връзка с движението в рамките на Съюза. Същият подход се прилага и за проследимостта и ветеринарно-здравните изисквания във връзка със зародишните продукти.

(61)

Предвид необходимостта зародишни продукти от обособени специализирани животновъдни обекти, разположени в трети държави, да се придвижват към обособени специализирани животновъдни обекти, разположени в Съюза, с настоящия регламент следва да се установят специални изисквания във връзка с проследимостта, както и ветеринарно-здравни изисквания във връзка с това въвеждане.

(62)

Във ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на яйца за люпене следва да обърне внимание на рисковете по отношение на болестите от списъка, които могат да бъдат въведени в Съюза с различните категории яйца за люпене. Затова тези изисквания следва да съответстват на изискванията за въвеждане в Съюза на съответните видове или категории птици.

(63)

Когато за яйца за люпене от домашни птици са предназначени за въвеждане в държави членки със статут на свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, тези яйца следва да отговарят на допълнителни изисквания, за да се гарантира, че те не излагат на риск статута на въпросните конкретни държави членки.

(64)

Продуктите от животински произход могат да предават болестотворни агенти на животни и продукти. Рискът за здравето на животните, свързан с пресни или сурови продукти от животински произход, очевидно е по-висок от риска, свързан с продукти, които са преработени и обработени. Поради това ветеринарно-здравните изисквания към третата държава или територия на произход за прясно месо, сурово мляко, коластра и продукти на основата на коластра следва да бъдат по-строги от изискванията във връзка с месни и млечни продукти. Приложената за тези продукти обработка трябва да бъде ефективна, за да се ограничи рискът, който те представляват в зависимост от вида, от който произхождат продуктите, и държавата или територията на произход.

(65)

Обработките за ограничаване на риска, приложими за продукти от животински произход, които са от ограничителни зони, създадени при потвърждение на болести от категория А в Съюза, са определени в Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията (5) въз основа на наличните научни познания и на опита, натрупан при прилагането на предишното законодателство. Поради това за продуктите с произход от трети държави, територии или зони от тях, които представляват еквивалентен риск за здравето на животните, следва да се прилагат едни и същи обработки за ограничаване на риска.

(66)

Рисковете, свързани с въвеждането на прясно месо в Съюза, следва да бъдат ограничавани посредством изисквания за това третата държава или територия на произход да са свободни от болести и посредством изисквания относно болестите по животните за живите животни, от които е получено месото, относно изпращането на отглежданите животни за клане, относно дейностите по клането и умъртвяването, а така също и дейностите по боравенето и подготовката.

(67)

Прясно месо от сухоземни животни може да бъде получено от отглеждани животни, включително дивеч, отглеждан в стопанства, както е определено в Регламент (ЕО) № 853/2004, и от диви животни. В Съюза обаче месото, получено от животни, отглеждани за животни за производство, най-вече животни, принадлежащи към видовете Bos taurus, Capra hirchus, Ovis aries и Sus scrofa, трябва да бъде получено в кланици. Поради това — за да се предоставят подходящи и равностойни гаранции — е целесъобразно посочените видове да бъдат изключени от възможността да бъдат категоризирани като дивеч, отглеждан в стопанства, или като диви животни, когато прясното месо, предназначено за въвеждане в Съюза, е с произход от тях.

(68)

При поява на огнище на дадена болест по животните в трета държава или територия, датата и мястото на клане на отглежданите животни или датата на умъртвяване на дивите животни или на дивеча, отглеждан в стопанства, са от ключово значение за установяването на възможните рискове за здравето на животните, свързани с тези животни и с продуктите от животински произход, получени от тях. Поради това датата на клането или на умъртвяването е необходимо да бъде установена, за да се потвърди дали животните са били заклани или умъртвени в период без поява на огнища на болести и кога третата държава или територия са били включени в списък на държави или територии, от които е разрешено въвеждането в Съюза на прясно месо.

(69)

Видът обработка, която се прилага за продукти от животински произход, следва да бъде в съответствие с риска, породен от третата държава, територия или зона от нея, които произвеждат продукта. Въвеждането в Съюза на преработени продукти от животински произход, които са преминали обработка без доказана ефективност за отстраняване на рисковете, свързани с болестите от списъка и пораждащи опасения за съответната категория продукти от животински произход, следва да се разрешава само от трети държави или територии или зони от тях, които предоставят всички гаранции, че са свободни от съответните болести. За трети държави или територии или зони от тях, които не предоставят всички тези гаранции, въвеждането в Съюза на продукти от животински произход следва да бъде разрешено само ако тези продукти са били подложени на специална обработка.

(70)

В някои случаи дадена трета държава или територия или зона от нея са източникът на сурово месо за производството на месни продукти от трета държава или територия или зона от нея, включени в списък за въвеждане в Съюза на месни продукти от съответните видове, които подлежат на специална обработка. В такива случаи месният продукт следва винаги да се подлага на най-строгата специална обработка, чиято цел е ограничаване на всички възможни рискове за здравето на животните.

(71)

Месни продукти, съдържащи месо от домашни птици от трета държава или територия или зона от нея, където е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или на инфекция с вируса на нюкасълската болест, следва да бъдат подложени на обработка, която е ефективна за ограничаване на риска в третата държава или територия или зона от нея, включени в списък за въвеждане в Съюза. Това позволява на търговията да продължи, преди да се приложат мерки за контрол, като например регионализация. Незабавното прилагане на обработка за ограничаване на риска след поява на огнище намалява рисковете за здравето на животните, а същевременно и въздействието върху търговията.

(72)

Когато дадени месни продукти се произвеждат от прясно месо от различни видове, извършената обработка следва да отстранява всички възможни рискове за здравето на животните. Поради това, ако обработката се прилага преди смесването, различните видове прясно месо следва да преминат през съответната обработка, специално определена за вида, от който произхожда прясното месо. Ако обаче обработката се прилага след смесването, крайните месни продукти следва да преминат през обработката, специално определена за съставката на прясното месо с най-голям риск за здравето на животните.

(73)

Обработките за ограничаване на специфични рискове за здравето на животните, свързани с въвеждането на естествени обвивки, следва да се преразгледат и актуализират, като се вземат под внимание заключенията и препоръките от последните научни доказателства, подложени на оценка от Групата на ЕОБХ по здравето на животните и хуманното отношение към тях (6).

(74)

Определянето на условията за въвеждане в Европейския съюз на сурово мляко, млечни продукти, коластра и продукти на основата на коластра се основава на рисковете за здравето на животните, които тези продукти пораждат. Тези рискове са свързани с държавата, територията или зоната на произход от нея, както и с видовете животни, от които са получени продуктите. Болестта шап и инфекцията с вируса на чумата по говедата са двете болести, които пораждат опасение по отношение на мляко и коластра, поради което суровото мляко и коластрата следва да бъдат въвеждани само от трети държави, територии или зони от тях, които са свободни от тези болести. Продуктите на основата на коластра също така следва да са с произход само от такива трети държави, територии или зони, тъй като няма научно обосновани обработки за ограничаване на риска, които да гарантират унищожаването на болестотворния агент в тази категория продукти.

(75)

За мляко, получено от Bos taurus, Ovis aries, Capra hircus, Bubalus bubalis и Camelus dromedarius, рискът, свързан с болестта шап, може да бъде ограничен с прилагането на добре познати специални обработки за ограничаване на риска. Тъй като обаче не може да бъде гарантирана ефективността на някои от тези видове обработка за млечни продукти от видове животни, различни от Bos taurus, Ovis aries, Capra hircus, Bubalus bubalis и Camelus dromedarius, те следва да бъдат подложени на най-строгата обработка за ограничаване на риска.

(76)

Обработката на продукти от животински произход следва винаги да бъде извършвана в третата държава или територия на произход или зона от нея, включени в списък за въвеждане на посочените продукти в Съюза.

(77)

Водните животни от видовете от списъка понякога се транспортират по море в плавателни съдове, включително кораби с резервоари за жива риба, и по време на пътуването може да им се сменя водата. В тези случаи, в допълнение към здравния сертификат, животните следва да бъдат придружени и от декларация, подписана от капитана на плавателния съд, в която се посочват данните на пристанищата на произход и по местоназначение, както и на други пристанища, в които плавателният съдът е спирал време на пътуването. С тази декларация следва да се потвърди, че животните от видовете от списъка, които са на борда на плавателния съд, не са били излагани на условия, които биха могли да променят техния здравен статус по време на пътуването до крайното им местоназначение.

(78)

Водни животни могат да бъдат въвеждани в Съюза с много различни цели. Предвид риска от болест, свързан с движението на живи животни, такива животни, въвеждани в Съюза за консумация от човека, следва да бъдат обработени така, както ако бяха въвеждани в Съюза за други цели, например за отглеждане или за пускане в дивата природа. Продуктите от животински произход от водни животни, различни от живи водни животни, представляват по-нисък риск от водните животни и поради тази причина мерките, които се вземат по отношение на такива продукти, въвеждани в Съюза за по-нататъшна преработка, са по-малко строги от мерките, които се прилагат по отношение на живи животни.

(79)

Пускането на водни животни в дивата природа в природни води е високорискова дейност, ако тези животни са инфектирани с болест от списъка. Поради тази причина, по отношение на болести от категория А и B, когато е предвидено водните животни да бъдат пуснати в дивата природа в природни води на Съюза, третата държава или територия на произход или зона или компартмент от нея следва да бъдат свободни от посочените болести. Освен това водни животни, внесени в Съюза за пускане в дивата природа в природни води, при всички случаи следва да са с произход от трета държава или територия или зона или компартмент, обявени за свободни от болест от категория С, дори когато държавата членка или зоната или компартментът по местоназначение не са свободни от посочената болест.

(80)

При болести по водните животни държавите членки могат да предприемат национални мерки съгласно член 226 от Законодателството за здравеопазването на животните, чиято цел е да се ограничи на тяхната територия въздействието на болести, различни от болестите от списъка. В тези случаи пратките с видовете, възприемчиви към болестите, за които се прилагат посочените национални мерки, също така ще е необходимо да са с произход от трети държави, територии, зони или компартменти от тях, които са свободни от посочените болести.

(81)

Член 226 от Законодателството за здравеопазването на животните отразява същото намерение като залегналото в член 43 от Директива 2006/88/ЕО на Съвета (7), тъй като той позволява на държавите членки да приемат национални мерки по отношение на болести, които не са включени в списъка. Поради това е целесъобразно да продължи да се признава списъкът на болести, както и съответните видове, по отношение на които са въведени посочените мерки. В настоящия регламент следва да бъдат определени тези подробни данни.

(82)

В рамките на Съюза се прилагат определени правила във връзка с регистрацията и одобрението на животновъдните обекти за аквакултура. Разграничението между това дали даден животновъден обект може да бъде регистриран и това дали той следва да бъде одобрен зависи от риска от предаване или разпространение на болестта, който той представлява. Поради това е важно аквакултурните животни, които са въведени в Съюза от животновъдни обекти за аквакултура в трета държава, територия, зона или компартмент от нея, да са с произход от животновъдни обекти за аквакултура, които имат сходна оценка. Предвид това, тези животновъдни обекти следва да отговарят на изисквания за регистрация или одобрение, който са най-малко толкова строги, колкото са вече определените за такива животновъдни обекти в рамките на Съюза.

(83)

Не е задължително във всички случаи да се прилага изискването водните животни от видовете от списъка и продуктите от животински произход от посочените животни да са с произход от трета държава или територия или зона или компартмент от нея, които са свободни от болестта. Могат да бъдат предприети някои мерки за ограничаване на риска с цел улесняване на въвеждането в Съюза на водни животни и на някои продукти от животински произход от тях, които нямат такъв произход. Някои мерки за ограничаване на риска са приемливи за водните животни от видовете от списъка и предвид по-ниско ниво на риск, свързан с такова движение, за продукти от животински произход от водни животни, различни от живи водни животни, са приемливи различни, по-малко строги мерки за ограничаване на риска

(84)

Мерките за ограничаване, които се прилагат за водни животни, включват изискването, след като бъдат въведени в Съюза, да бъдат изпратени до обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, обособен специализиран животновъден обект или одобрен обект за карантина. Редица други мерки за ограничаване на риска се прилагат по отношение на мекотели и ракообразни от видовете от списъка, които се въвеждат в Съюза живи и в съответствие с Регламент (ЕС) № 853/2004, които обаче представляват приемлив риск поради начина, по който са обработени или опаковани преди изпращането им, или поради това, че не са предназначени за съхранение в Съюза преди преработка.

(85)

Възможна е дерогация от изискванията някои продукти от животински произход от водни животни, различни от живи водни животни, да са с произход от трета държава, територия или зона или компартмент от нея, които са свободни от съответните болести от списъка. Мерките за ограничаване на риска, позволяващи извършването на тази търговия, могат да се състоят в изпращането на продуктите от животински произход до обект в Съюза за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, за по-нататъшна преработка, или да се гарантира, че продуктите от животински произход са риби, които са заклани и изкормени, преди да бъдат изпратени за Съюза. И в двата случая рискът от продуктите от животински произход се оценява като незначителен.

(86)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 се установява списък на водни видове и групи видове, които представляват значителен риск за разпространение на болестите, включени в списъка по член 5 и приложение II към Законодателството за здравеопазването на животните. Списъкът включва и списък с видове — вектори (преносители), който е установен в колона 4 от таблицата в приложението към посочения регламент. Много от тези видове обаче не действат като вектори при всички обстоятелства. Във връзка с движението, в приложение XXX към настоящия регламент е посочена подробна информация за обстоятелствата, при които тези видове се считат за вектори на болестите от списъка. Когато водните животни от видовете от списъка не отговарят на условията да бъдат вектори, те не попадат в приложното поле на правилата в настоящия регламент. Освен това, предвид по-ниското ниво на риск, което представляват продуктите от животински произход от водни животни, различни от живи водни животни, мерките, определени в настоящия регламент във връзка с тези продукти, не се прилагат за видовете, изброени в списъка в колона 4 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882.

(87)

Всички дерогации и изисквания за боравене, предвидени в настоящия регламент във връзка с водни животни от видовете от списъка и с продукти от животински произход от посочените видове от списъка, с изключение на живи водни животни, следва също така да се прилагат за видовете, изброени в списъка в колона 4 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882, за които държавите членки са предприели национални мерки съгласно член 226 от Законодателството за здравеопазването на животните. Тези дерогации и изисквания за боравене следва също така да се прилагат за някои възприемчиви видове.

(88)

Важно е след въвеждането им в Съюза с водните животни от видовете от списъка и с водата, в която те се транспортират, да се борави по подходящ начин, за да се гарантира, че не представляват риск от болест. Подходящото боравене означава също така да се гарантира, че животните се транспортират директно до местоназначението и не се пускат в природните води на Съюза, нито че се потапят там по друг начин, ако биха могли да доведат до потенциален риск от болест.

(89)

В някои случаи обаче компетентният орган на местоназначението може да даде разрешение такива животни да бъдат пуснати в природни води. Във всички тези случаи обаче компетентният орган следва да гарантира, че пускането или потапянето не излагат на риск здравния статус на мястото на пускането. Освен това, дори ако водите, в които се осъществява пускането, да не са свободни от специфична болест от категория С, животните, които се пускат там, следва да са свободни от нея, за да се гарантира възможно най-добрият цялостен здравен статус за дивите популации в природните води на Съюза.

(90)

Що се отнася до свързания с това риск за здравето на животните, всички движения, свързани с транзитно преминаване през Съюза, следва да бъдат разглеждани като движения за въвеждане в Съюза, тъй като предполагат същото ниво на риск. Поради това транзитното преминаване следва да отговаря на всички съответни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза. Следва обаче да бъдат установени дерогации и специални правила във връзка с транзитното преминаване при специалните условия за ограничаване на риска, свързани с мястото на произход. Тези дерогации и специални правила имат за цел да обхванат случаи, когато Съюзът не е крайното местоназначение за животните и продуктите от тях, и да вземат под внимание географските ограничения и геополитическите фактори.

(91)

Следва да бъдат установени също така дерогации и специални правила, за да се даде възможност за транзитно преминаване на пратки с животни и продукти от тях от една държава в друга, през трета държава или територия. Целта е да се обхванат случаи, при които този вид въвеждане в Съюза се изисква от държава членка.

(92)

В някои ситуации дадени стоки с произход от Съюза са отказани от компетентните органи на трета държава или територия след проверки, извършени на границите им. Следва да бъдат приети специални правила по член 239 от Законодателството за здравеопазването на животните, за да се позволи връщането на тези стоки на основание, че са произведени съгласно законодателството на Съюза в областта на здравеопазването на животните.

(93)

Необходими са и специални разпоредби за връщане в Съюза на регистрирани коне след временен износ за трети държави за участие в надбягвания, спортни състезания и културни мероприятия по конен спорт.

(94)

С оглед на последователното прилагане на законодателството на Съюза относно въвеждането в Съюза на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход и за да се гарантира, че законодателството е ясно и прозрачно, с настоящия регламент следва да се отменят Регламент (ЕС) № 206/2010 на Комисията (8), Регламент за изпълнение (ЕС) № 139/2013 на Комисията (9), Регламент (ЕС) № 605/2010 на Комисията (10), Регламент (ЕО) № 798/2008 на Комисията (11), Решение 2007/777/ЕО на Комисията (12), Регламент (ЕО) № 119/2009 на Комисията (13), Регламент (ЕС) № 28/2012 на Комисията (14)и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/759 на Комисията (15).

(95)

Правилата, съдържащи се в настоящия регламент, са свързани и допълват правилата по Законодателството за здравеопазването на животните, което се прилага от 21 април 2021 г. Поради това и за да се улесни прилагането на новата законодателна уредба за здравеопазването на животните, настоящият регламент също следва да се прилага от 21 април 2021 г.,