13/ 10

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

31990L0396

---

L 196/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 29 юни 1990 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно уреди, използващи газообразни горива (газови уреди)

(90/396/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че държавите-членки са отговорни за осигуряване здравето и безопасността на хората на техните територии, и когато е уместно, на домашните животни и на стоките по отношение на рисковете, произтичащи от употребата на газови уреди;

като има предвид, че в определени държави-членки има задължителни разпоредби, които определят по-специално нивото на безопасност на газови уреди чрез определяне на дизайна, работните характеристики и процедурите за проверка; като има предвид, че тези задължителни разпоредби не водят задължително до различни нива на безопасност в различните държави-членки, но поради техните несъответствия възпрепятстват търговията в рамките на Общността;

като има предвид, че в държавите-членки действат различни условия по отношение на видовете газ и захранващите налягания, като има предвид, че тези условия не са съгласувани поради това, че енергоснабдяването и енергоразпределението са специфични за всяка държава-членка;

като има предвид, че Бялата книга за окончателно изграждане на вътрешния пазар, одобрена от Европейския Съвет през юни 1985 г., предвижда в параграфи 65 и 68 нов подход за хармонизиране на законодателствата;

като има предвид, че правото на Общността предвижда — чрез дерогиране от едно от основните правила на Общността, а именно свободното движение на стоки — че пречките за движение в рамките на Общността, произтичащи от различията в националните законодателства относно предлагането на продуктите, трябва да бъдат приети дотолкова, доколкото такива пречки могат да се считат като необходими за удовлетворяване на задължителните изисквания; като има предвид, че следователно, хармонизирането на законодателството в настоящия случай трябва да се ограничи само до разпоредбите, необходими за удовлетворяване както на задължителните, така и на съществените изисквания за безопасност, здраве и икономия на енергия по отношение на газовите уреди; като има предвид, че тези изисквания трябва да заменят националните разпоредби по този въпрос, тъй като те са съществени изисквания;

като има предвид, че поддържането или подобряването на нивото на безопасност, постигнато в държавите-членки, представлява една от съществените цели на настоящата директива и на безопасността, както е определена от съществените изисквания;

като има предвид, че съществените изисквания за безопасност и здраве трябва да съблюдават с оглед обезпечаване безопасността на газовите уреди; като има предвид, че икономията на енергия се счита за съществена; като има предвид, че тези изисквания трябва да се прилагат, като се отчитат най-съвременните достижения по време на конструирането;

като има предвид, че следователно, настоящата директива съдържа само съществени изисквания; като има предвид, че за улесняване доказването на съответствието със съществените изисквания е необходимо да има хармонизирани стандарти на европейско ниво, и по-специално такива, отнасящи се до конструкцията, функционирането и монтажа на газови уреди, така че продуктите, спазващи тези стандарти, да се считат като продукти в съответствие със съществените изисквания; като има предвид, че тези стандарти, хармонизирани на европейско ниво, са изготвени от частни организации и трябва да запазят своя статут на незадължителни текстове; като има предвид, че за тази цел Европейският комитет за стандартизация (CEN) и Европейския комитет за електрическа стандартизация (Cenelec) са признати като компетентни органи за приемането на хармонизирани стандарти в съответствие с общите насоки за коопериране между Комисията и тези два органа, подписани на 13 ноември 1984 г.; като има предвид, че за целите на настоящата директива, един хармонизиран стандарт е техническа спецификация (европейски стандарт или хармонизиран документ), приета от единия или от двата от тези органи по молба на Комисията в съответствие с Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г., установяваща процедура за информация в областта на техническите стандарти и разпоредби (4), последно изменена с Директива 88/182/ЕИО (5), и в съответствие с гореспоменатите общи насоки;

като има предвид, че докато се чака приемането на хармонизираните стандарти по смисъла на настоящата директива, трябва да се улесни съответствието със съществените изисквания и свободното движение на газови уреди чрез приемане на ниво Общността на продуктите, удовлетворяващи националните стандарти, чието съответствие със съществените изисквания е потвърдено от процедура за проверка на Общността;

като има предвид, че е необходима проверка за съобразяване със съответните технически изисквания, с цел осигуряване ефективна защита на потребителите и на трети страни; като има предвид, че съществуващите процедури за сертифициране са различни в различните държави-членки; като има предвид, че за да се избегнат многократните проверки, които по същество са пречки пред свободното движение на газови уреди, държавите-членки трябва да изготвят споразумения за взаимно признаване на процедурите по сертифициране; като има предвид, че с цел улесняване на взаимното признаване на процедурите по сертифициране, трябва да се въведат хармонизирани процедури на Общността и да се хармонизират критериите за определяне на органите, отговорни за изпълнение на тези процедури;

като има предвид, че отговорността на държавите-членки на тяхната територия, за безопасността, здравето и икономията на енергия, предмет на съществените изисквания, трябва да бъдат признати в предпазна клауза, предвиждаща адекватна процедура на Общността;

като има предвид, че адресатите на всяко решение, взето по настоящата директива, трябва да бъдат информирани за причините за такова решение и за средствата за обжалване, които съществуват за тях;

като има предвид, че Съветът прие на 17 септември 1984 г. Рамкова директива за газови уреди (84/530/ЕИО) (6), последно изменена от Директива 86/312/ЕИО (7), и отделна директива, за газови водогрейни котли (84/531/ЕИО) (8), последно изменена от Директива 88/665/ЕИО (9); като има предвид, че тези директиви обхващат същата област, както настоящата директива, и следователно трябва да бъдат отменени;

като има предвид, че мерките, насочени към постепенното установяване на вътрешния пазар, трябва да бъдат приети до 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар се състои от пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Област на приложение, пускане на пазара и свободно движение

Член 1

1.   Настоящата директива се прилага за:

—

газови уреди, предназначени за готвене, отопление, производство на топла вода, замразяване, осветление и пране, и които имат, когато е приложимо, нормална температура на водата, която не надвишава 105 °С, наричани по-нататък за краткост „уреди“. Горелки с изкуствена тяга и отоплителни тела, оборудвани с такива горелки, също ще се считат за уреди,

—

устройства за безопасност, контрол или регулиране, и подсистеми, различни от горелки с изкуствена тяга и отоплителни тела, оборудвани с такива горелки, предлагани за продажба като отделни устройства и предназначени за вграждане във или сглобяване на газов уред, наричани по-нататък за краткост „приспособления“.

2.   Устройства, специално предназначени за употреба в промишлени процеси, осъществявани в промишлени предприятия, са изключени от областта на приложение, определена в параграф 1.

3.   За целите на настоящата директива, „газообразно гориво“ означава всяко гориво, което е в газообразно състояние при температура 15 °С и налягане 1 bar.

4.   За целите на настоящата директива, за един уред се казва, че се „използва нормално“, когато:

—	е монтиран правилно и се поддържа редовно в съответствие с инструкциите на производителя;

—	се употребява с нормални отклонения в качеството на газа и нормални колебания на захранващото налягане;

—	се употребява в съответствие с предназначението си или по начин, който може разумно да се предвиди.

Член 2

1.   Държавите-членки предприемат всички необходими мерки за да гарантират, че уредите по член 1 могат да се пускат на пазара и да се употребяват, само ако при нормална употреба не застрашават безопасността на хора, домашни животни и имущество.

2.   Държавите-членки съобщават за видовете газ и съответстващите захранващи налягания, използвани на тяхната територия, на другите държави-членки и на Комисията, преди 1 януари 1991 г. Освен това, те съобщават в подходящ срок за всички изменения. Комисията гарантира тази информация да бъде публикувана в Официален вестник на Европейските общности.

Член 3

Уредите и приспособленията по член 1 удовлетворяват съществените изисквания, определени в приложение I, които са приложими към тях.

Член 4

1.   Държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара и употреба на уреди, които отговарят на съществените изисквания на настоящата директива.

2.   Държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на приспособленията по член 1, придружени със сертификат съгласно член 8, параграф 4.

Член 5

1.   Държавите-членки считат, че е налице съответствие със съществените изисквания по член 3, когато уредите и приспособленията съответстват на:

а)	националните стандарти, приложими към тях, които изпълняват хармонизираните стандарти, чиито референтни номера са публикувани в Официален вестник на Европейските общности. Държавите-членки публикуват референтните номера на своите национални стандарти;

б)	националните стандарти, приложими към тях по параграф 2, дотолкова, доколкото в областите, обхванати от тези стандарти, не съществуват хармонизирани стандарти.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на националните си стандарти по параграф 1, буква б), които те приемат като съответстващи на съществените изисквания по член 3. Комисията предоставя тези национални стандарти на другите държави-членки. В съответствие с процедурата, предвидената в член 6, параграф 2, тя нотифицира държавите-членки за националните стандарти, които се приемат като съответстващи на съществените изисквания по член 3.

Член 6

1.   Когато държава-членка или Комисията решат, че стандартите по член 5, параграф 1 не удовлетворяват изцяло съществените изисквания по член 3, Комисията или съответната държава-членка сезира постоянния комитет, учреден съгласно Директива 83/189/ЕИО, наричан по-нататък „комитета“, като излага своите основания. Комитетът незабавно изказва становище.

В светлината на становището на комитета, Комисията информира държавите-членки дали съответните стандарти да бъдат или да не бъдат изтеглени от публикациите по член 5, параграф 1.

2.   След получаване на съобщението по член 5, параграф 2, Комисията се консултира с комитета. В рамките на един месец след получаване становището на комитета, Комисията информира държавите-членки дали въпросните национални стандарти се ползват или не от презумпцията за съответствие; при утвърдителен отговор, държавите-членки публикуват номерата на тези стандарти. Комисията също така ги публикува в Официален вестник на Европейските общности.

Член 7

1.   Когато една държава-членка констатира, че устройства в нормална експлоатация, носещи ЕО маркировка, могат да изложат на риск безопасността на хора, домашни животни или имущество, тя взема всички необходими мерки, за да изтегли тези устройства от пазара и да забрани или ограничи пускането им на пазара.

Съответната държава-членка незабавно информира Комисията за всички такива мерки, като посочва основанията за решението си, и по-специално, ако несъответствието се дължи на:

а)	несъобразяване със съществените изисквания по член 3, когато уреда не отговаря на стандартите по член 5, параграф 1;

б)	неправилно прилагане на стандартите по член 5, параграф 1;

в)	пропуски в стандартите по член 5, параграф 1.

2.   Комисията започва консултации със засегнатите страни в най-кратък срок. Когато Комисията констатира, след консултациите, че мерките по параграф 1 са основателни, тя информира незабавно държавата-членка, която е предприела тези мерки, както и другите държави-членки.

Когато решението по параграф 1 се дължи на недостатъци в стандартите, Комисията, след консултация със засегнатите страни, сезира комитета в срок от два месеца, в случай че държавата-членка, която е взела мерките, възнамерява да ги поддържа, и започва процедурите по член 6.

3.   Когато едно уред, което не отговаря на изискванията, носи ЕО маркировката, компетентната държава-членка предприема подходящи действия срещу този, който е поставил маркировката и информира Комисията и другите държави-членки за това.

4.   Комисията гарантира, че държавите-членки са редовно информирани за протичането и резултатите от процедурите.

ГЛАВА II

Средства за сертифициране на съответствие

Член 8

1.   Средствата за сертифициране на съответствието на серийно произвеждани уреди са следните:

а)	ЕО проверка на типа съгласно раздел 1 на приложение II; и

б)

преди пускането им на пазара, по избор на производителя: — ЕО декларация за съответствие на типа по раздел 2 на приложение II, или — ЕО декларация за съответствие на типа (гаранция за качество на производството) по раздел 3 на приложение II, или — ЕО декларация за съответствие на типа (гаранция за качество на продукта), по раздел 4 на приложение II, или — ЕО проверка по раздел 5 на приложение II.

2.   В случай на производство на даден уред като единична бройка или в малки количества, производителят може да избере ЕО проверката за единичен уред, съгласно раздел 6 на приложение II.

3.   След прилагане на процедурите по параграф 1, буква б) и по параграф 2, ЕО маркировката за съответствие се поставя върху уредите, в съответствие с член 10.

4.   Процедурите, посочени в параграф 1 се прилагат към приспособленията по член 1, с изключение на поставяне на ЕО маркировката за съответствие, и когато е необходимо, на изготвянето на декларацията за съответствие. Трябва да бъде издаден сертификат, който декларира съответствието на тези приспособления с разпоредбите на настоящата директива, които се прилагат за тях, и който посочва техните характеристики, както и начина, по който се вграждат в даден уред или се сглобяват, така че да се удовлетворят съществените изисквания, приложими към крайните уреди.

Сертификатът се доставя с приспособлението.

5.   Когато уредите са предмет и на други директиви на Общността:

—	съответствието им със съществените изисквания на настоящата директива се проверява съгласно процедурите, определени в параграфи 1 и 2, и

—	трябва да се гарантира, че те удовлетворяват също така и съществените изисквания, посочени в другите директиви, съгласно процедурите, определени в тези директиви.

Поставянето на ЕО маркировката съгласно параграф 3 удостоверява, че са удовлетворени изискванията на всички други приложими директиви.

6.   Протоколите и кореспонденцията, отнасящи се до средствата за сертифициране на съответствието се съставят писмено на официалния език на държавата-членка, където е установен компетентния орган, отговорен за извършването на тези процедури, или на езика, възприет от него.

Член 9

1.   Всяка държава-членка уведомява Комисията и другите държави-членки за органите, отговорни за извършване на процедурите по член 8, по-нататък наричани „нотифицирани органи“.

Комисията публикува за информация в Официален вестник на Европейските общности списък на нотифицираните органи, както и техните идентификационни символи и осигурява неговата актуализация.

2.   Държавите-членки прилагат критериите, определени в приложение V, за оценка на органите, които ще бъдат нотифицирани.

Приема се, че органите, които удовлетворяват критериите за оценка, определени в приложимите хармонизирани стандарти, удовлетворяват и критериите, заложени в настоящото приложение.

3.   Държава-членка, която е нотифицирала даден орган, трябва да оттегли одобрението, ако установи, че този орган вече не отговаря на критериите по параграф 2. Тя незабавно информира Комисията и другите държави-членки за това.

ГЛАВА III

ЕО маркировка за съответствие

Член 10

1.   ЕО маркировката за съответствие и предвидените в приложение III надписи трябва да са видими, лесни за разчитане и неизтриваеми, и да са поставени върху уреда или табелката с данни, прикрепена към уреда. Табелката с данни трябва да бъде направена така че да не може да се използва втори път.

2.   Забранено е върху уредите да се поставят табелки, които могат да се объркат с ЕО маркировката.

Член 11

Когато се установи, че ЕО маркировката е поставена неправилно върху уредите, или че сертификатът за приспособлението е бил даден неоснователно защото:

—	уредите или приспособленията не съответстват на уреда или приспособлението, посочени в ЕО сертификата за проверка на съответствие на типа,

—	уредите или приспособленията съответстват на уреда или приспособлението посочени в ЕО сертификата за проверка на съответствие на типа, но не отговарят на съществените изисквания, приложими към тях.

—	производителят не е изпълнил своите задължения, както са специфицирани в приложение II,

то нотифицираният орган отнема правото да се поставя ЕО маркировката или да се издава сертификата, като информира за това останалите нотифицирани органи и прави доклад до засегнатата държава-членка.

ГЛАВА IV

Заключителни разпоредби

Член 12

Всяко решение, взето съгласно настоящата директива, което включва забрана за пускане на пазара и/или пускане в употреба на уред, посочва точно основанията, на които се базира. То незабавно се съобщава на заинтересованата страна, която същевременно трябва да бъде информирана за начините за обжалване, съществуващи в действащото законодателство в съответната държава-членка, както и за сроковете, в които се правят такива жалби.

Член 13

Директиви 84/530/ЕИО и 84/531/ЕИО се отменят.

Член 14

1.   Държавите-членки приемат и публикуват необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 юли 1991 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 1992 г.

2.   Чрез дерогиране от член 2 обаче, държавите-членки могат, за периода до 31 декември 1995 г., и без да нарушават членове 30—36 от Договора, да разрешат пускането на пазара и/или употреба на уреди и устройства, които удовлетворяват разпоредбите в сила в държавите-членки преди 1 януари 1992 г.

3.   Държавите-членки изпращат на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които са приели в областта, уредена с настоящата директива.

Член 15

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ С 42, 21.2.1989 г., стр. 5 и ОВ С 260, 13.10.1989 г., стр. 3.

(2)  ОВ С 158, 26.6.1989 г., стр. 218 и Решение от 13 юни 1980 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ С 194, 31.7.1989 г., стр. 18.

(4)  ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

(5)  ОВ L 81, 26.3.1988 г., стр. 75.

(6)  ОВ L 300, 19.11.1984 г., стр. 95.

(7)  ОВ L 196, 18.7.1986 г., стр. 56.

(8)  ОВ L 300, 19.11.1984 г., стр. 106.

(9)  ОВ L 382, 31.12.1988 г., стр. 42.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

Предварителна забележка

Задълженията, произтичащи от съществените изисквания за уредите в настоящото приложение, се прилагат също и към приспособленията, когато съществува съответния риск.

1.   ОБЩИ УСЛОВИЯ

1.1.   Всички устройства трябва да бъдат проектирани и изработени така че да функционират безопасно и да не представляват опасност за хора, домашни животни и имущество, когато се използват нормално, както е указано в член 1, параграф 4 на настоящата директива.

Когато се пуснат на пазара, всички уреди трябва:

—	да са придружени с технически инструкции, предназначени за монтажника

—	да са придружени с инструкции за употреба и поддръжка, предназначени за потребителя;

—	да имат подходящи предупредителни надписи, които да фигурират и върху опаковката.

Инструкциите и предупредителни надписи трябва да бъдат написани на официалния език или езици на държавите-членки, за които са предназначени.

1.2.1.   Техническите инструкции, предназначени за монтажника, трябва да съдържат всички необходими инструкции за монтаж, регулиране и поддържане, за да се гарантира правилното изпълнение на тези операции и безопасната употреба на уреда. Инструкциите трябва по-специално да посочват:

—	типа на използвания газ,

—	използваното захранващо налягане на газа,

—	необходимия дебит свеж въздух: — за притока на въздух за горенето, — за избягване образуването на опасни смеси от неизгорял газ при уреди, които не са оборудвани с устройството по точка 3.2.3,

—	условията за извеждане на продуктите от горенето,

—

за горелки с изкуствена тяга и отоплителни тела, предназначени да бъдат оборудвани с такива горелки, техните характеристики и условията за монтаж, осигуряващи съответствие със съществените изисквания, приложими към крайни уреди, и когато е удачно, списък на комбинациите, препоръчвани от производителя.

1.2.2.   Инструкциите за употреба и поддръжка, предназначени за потребителя, трябва да съдържат цялата информация, необходима за безопасна употреба и трябва да привличат вниманието на потребителя върху всички ограничения при употреба.

1.2.3.   Предупредителните надписи върху уреда и опаковката му трябва ясно да посочват типа на използвания газ, захранващото налягане и всички ограничения при употреба, и по-специално онова, което се отнася до уреди, които се монтират на места без достатъчна вентилация.

1.3.   Приспособления, предназначени за част от уред, трябва да бъдат проектирани и изработени така че да изпълняват правилно функцията, за която са предназначени, когато се монтират в съответствие с инструкциите за монтаж.

Инструкциите за монтаж, регулиране, експлоатация и поддръжка трябва да се доставят заедно с приспособленията.

2.   МАТЕРИАЛИ

2.1.   Материалите трябва да са подходящи за предназначението си и трябва да са устойчиви на механичните, химични и термични условия, на които предвидимо ще бъдат подложени.

2.2.   Свойствата на материалите, които са важни за безопасността, трябва да бъдат гарантирани от производителя или доставчика на уреда.

3.   ДИЗАЙН И КОНСТРУКЦИЯ

3.1.   Общи данни

3.1.1.   Всички уреди трябва да са конструирани така че когато се употребяват нормално, да не проявяват никаква нестабилност, деформация, разрушаване или износване, които биха могли да застрашават безопасността им.

3.1.2.   Кондензацията, която се получава при пускане и/или по време на употреба, не трябва да влияе върху безопасността на уредите.

3.1.3.   Всички уреди трябва да са проектирани и конструирани по начин, който намалява до минимум рисковете от експлозия в случай на пожар, причинен от външна причина.

3.1.4.   Всички уреди трябва да са конструирани по начин, който не позволява проникване на вода и неподходящо количество въздух в газовата верига.

3.1.5.   В случай на нормално колебание на спомагателната енергия, уредите трябва да продължат да функционират безопасно.

3.1.6.   Колебание извън определените норми или прекъсване на спомагателната енергия или нейното възстановяване, не трябва да създават опасна ситуация.

3.1.7.   Всички уреди трябва да са проектирани и конструирани така че да се избягват рисковете от електрически произход. Спазването на целите за безопасност по отношение на рискове от електрически произход, определени в Директива 73/23/ЕИО (1), е еквивалентно на изпълнение на горното изискване за областта, в която се прилага.

3.1.8.   Всички части под налягане от даден уред, трябва да издържат механичните и термични натоварвания, на които са подложени, без никаква деформация, застрашаваща безопасността.

3.1.9.   Всички уреди трябва да са проектирани и конструирани така че повреда на устройство за безопасност, управляващо или регулиращо устройство да не може да доведе до опасна ситуация.

3.1.10.   Ако даден уред е оборудван с устройства за безопасност или управляващи устройства, функционирането на устройствата за безопасност трябва да бъде приоритетно пред това на управляващите устройства.

3.1.11.   Всички части на уредите, които са настроени или регулирани фабрично и които не трябва да бъдат променяни от потребителя или от монтажника, трябва да бъдат защитени по подходящ начин.

3.1.12.   Ръкохватките и другите устройства за управление и настройка трябва да бъдат ясно означени и да дават подходящи инструкции, за да се избегнат какви да е грешки при манипулиране. Техният дизайн трябва да е такъв, че да изключват възможността за случайна манипулация.

3.2.   Изпускане на неизгорелия газ

3.2.1.   Всички уреди трябва да бъдат конструирани така че скоростта на изтичане на газ да не е опасна.

3.2.2.   Всички устройства трябва да бъдат конструирани така че изпускането на газ по време на запалване и повторно запалване и след изгасване на пламъка да бъде ограничено, с оглед да се избегне опасно натрупване на неизгорял газ в уреда.

3.2.3.   Уредите, предназначени за употреба в затворени пространства и помещения, трябва да са оборудвани със специално устройство, което предотвратява опасното натрупване на неизгорял газ в такива пространства и помещения.

Уредите, които не са оборудвани с такова устройство, могат да се използват само в помещения с достатъчна вентилация, за да избегне акумулирането на опасен неизгорял газ.

Държавите-членки могат да определят на собствената си територия съответни вентилационни условия за местата на монтаж на такива уреди, като държат сметка за специфичните характеристиките на уредите.

Уреди за големи кухни и уреди, захранвани с газ, съдържащи токсични съставки, трябва да бъдат оборудвани с гореспоменатото устройство.

3.3.   Запалване

Всички уреди трябва да са конструирани така че когато се използват нормално:

—	запалването и повторното запалване да става плавно,

—	да е осигурено междинно запалване.

3.4.   Горене

3.4.1.   Всички уреди трябва да са конструирани така че при нормална употреба да бъде осигурена стабилността на пламъка им и продуктите на горенето да не съдържат недопустими концентрации на вещества, вредни за здравето.

3.4.2.   Всички уреди трябва да са конструирани така че при нормална употреба да няма случайно изпускане на продукти от горенето.

3.4.3.   Уреди, свързани към димоход за отвеждане на продуктите от горенето, трябва да са конструирани така че в случай на нарушение на тягата, да няма изпускане на продукти от горенето в количества, опасни за здравето.

3.4.4.   Независими битови отоплителни уреди без димоход и битови нагреватели за мигновено нагряване на вода без димоход, не трябва да предизвикват, в съответното помещение или пространство, концентрация на въглероден оксид, която може да представлява опасност за здравето на изложените на това въздействие хора, като се има предвид предвидимата продължителност на излагане.

3.5.   Рационално използване на енергията

Уредите трябва да са конструирани така че да осигуряват рационално използване на енергията, отразяващо високо техническо ниво, като се отчитат аспектите на безопасността.

3.6.   Температури

3.6.1.   Части от уреди, които са предназначени за поставяне близо до пода или до други повърхности, не трябва да достигат температури, които представляват опасност за окръжаващата среда.

3.6.2.   Температурата на повърхностите на бутоните и ръкохватките на уредите, предназначени за манипулиране, не трябва да са опасни за потребителя.

3.6.3.   Температурите на повърхностите на външните части на уреди, предназначени за домашно ползване, с изключение на повърхности или части, които са свързани с пренасянето на топлина, не трябва при работни условия да представляват опасност за потребителя, и по-специално за деца, за които трябва да се предвиди подходящо време за реакция.

3.7.   Хранителни продукти и вода за санитарни нужди

Без да се засягат правилата на Общността в тази област, материали и съставки, използвани при конструирането на уред, които може да влязат в контакт с хранителни продукти или вода за санитарни цели, трябва да не влошават тяхното качество.

---

(1)  ОВ L 177, 26.3.1973 г., стр. 29.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРОЦЕДУРИ ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

1.   ЕО ПРОВЕРКА НА ТИПА

1.1.   ЕО проверката на типа е част от процедурата, чрез която нотифицирания орган проверява и удостоверява, че даден уред, представителен за разглежданото производство, отговаря на разпоредбите на настоящата директива.

Заявлението за проверка на типа се подава от производителя или негов упълномощен представител, установен в рамките на Общността, само до един единствен нотифициран орган.

1.2.1.   Заявлението съдържа:

—	името и адреса на производителя и освен това, ако заявлението е подадено от неговия пълномощник, името и адреса на последния,

—	писмена декларация, че заявлението не е подадено до никой друг нотифициран орган,

—	техническата документация, както е описана в приложение IV.

1.2.2.   Производителят предоставя на разположение на нотифицирания орган уред, представителен за разглежданата продукция, наричан по-нататък „тип“. Нотифицираният орган може да изиска още мостри от типа, ако изпитвателната програма изисква това.

Типът може допълнително да обхваща варианти на продукта, при условие че тези варианти нямат различни характеристики по отношение на видовете риск.

Нотифицираният орган трябва да:

1.3.1.   провери техническата документация и да установи, че типът е бил произведен в съответствие с техническата документация и да идентифицира елементите, които са били проектирани в съответствие с разпоредбите на стандартите по член 5 и съществените изисквания, посочени в настоящата директива;

1.3.2.   извърши или възложи да бъдат извършени съответните проверки и/или изпитвания, за да провери дали решенията, приети от производителя, удовлетворяват съществените изисквания, когато не са приложени стандартите по член 5.

1.3.3.   извърши или възложи да бъдат извършени съответните проверки и/или изпитвания, за да провери дали приложимите стандарти са били приложени ефективно, когато производителят е избрал да ги прилага и по такъв начин да осигури съответствие със съществените изисквания.

1.4.   Когато типът удовлетворява разпоредбите на настоящата директива, нотифицираният орган трябва да издаде сертификат за ЕО проверка на типа на кандидата. Сертификатът трябва да съдържа заключенията от проверката, условията, ако има такива, за неговата валидност и необходимите данни за идентификация на утвърдения тип и, ако е уместно, описание на функционирането му. Съответните техническите елементи като чертежи и схеми, се прилагат към сертификата.

1.5.   Нотифицираният орган трябва да информира незабавно другите нотифицирани органи за издаването на сертификата за ЕО проверка на типа и всички допълнения към споменатия тип по точка 1.7. Те могат да получат копие от сертификата за ЕО проверка на типа и/или от неговите допълнения, и на базата на мотивирана молба, копие от Приложенията към сертификата и докладите, отнасящи се до проверките и извършените изпитвания.

1.6.   Нотифициран орган, който отказва да издаде или отнема сертификат за ЕО проверка на типа, информира съответно държавата-членка, която е нотифицирала този орган и другите нотифицирани органи, като посочва мотивите за това решение.

1.7.   Кандидатът трябва да уведомява нотифицирания орган, който е издал сертификата за ЕО проверка на типа, за всички внесени изменения в утвърдения тип, които биха могли да повлияят върху съответствието със съществените изисквания.

Измененията, внесени в утвърдения тип, трябва да получат допълнително одобрение от нотифицирания орган, издал сертификата за ЕО проверка на типа, когато такива изменения влияят върху съответствието със съществените изисквания или върху предписаните условия за употреба на уреда. Това допълнително одобрение се дава под формата на допълнение към оригиналния сертификат за ЕО проверката на типа.

2.   ЕО ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ С ТИПА

2.1.   ЕО декларацията за съответствие с типа е тази част от процедурата, чрез която производителят декларира, че разглежданите устройства са в съответствие с описания тип в сертификата за ЕО проверка на типа и удовлетворяват съществените изисквания на настоящата директива, приложими към тях. Производителят поставя ЕО маркировката върху всеки уред и изготвя писмена декларация за съответствие. Тази декларация за съответствие се отнася за един или повече уреди и се съхранява от производителя. ЕО маркировката се придружава от идентификационния символ на нотифицирания орган, извършващ проверките на случаен принцип, предвидени в точка 2.3.

2.2.   Производителят предприема всички необходими мерки за да гарантира, че производственият процес, включително проверка и изпитвания на крайния продукт, води до еднородност на продукцията и съответствие на уредите с типа, описан в сертификата за ЕО проверка на типа и с изискванията на настоящата директива, приложими за тях. Нотифициран орган, избран от производителя, трябва да извърши проверки на случаен принцип на уредите, както е посочено в точка 2.3.

2.3.   Проверките на място върху уредите се извършват от нотифицирания орган на случаен принцип, на интервали от една година или по-малко. Проверяват се подходящ брой устройства и се извършват изпитвания като посочените в приложимите стандарти по член 5, или се извършват еквивалентни изпитвания, за да се гарантира съответствие със съществените изисквания на настоящата директива. При всяка проверка нотифицираният орган преценява дали тези изпитвания трябва да се извършват изцяло или частично. Когато един или повече уреди се отхвърлят, нотифицираният орган предприема подходящи мерки, за да предотврати пускането им на пазара.

3.   ЕО ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ С ТИПА (гаранция за качество на производството)

3.1.   ЕО декларацията за съответствие с типа (гаранция за качество на производството) е процедурата, чрез която производителят, изпълняващ задълженията по точка 3.2, декларира, че въпросните уреди съответстват на типа, описан в сертификата за ЕО проверка на типа и удовлетворяват съществените изисквания на настоящата директива, приложими към тях. Производителят поставя ЕО маркировката върху всеки уред и изготвя писмена декларация за съответствието. Тази декларация обхваща един или повече уреди и се съхранява от производителя. ЕО маркировката се придружава от идентификационния символ на нотифицирания орган, отговарящ за ЕО надзора.

3.2.   Производителят прилага система за качество, която осигурява съответствие на уредите с тези, описани в сертификата за ЕО проверка на типа и със съществените изисквания на настоящата директива. Производителят подлежи на надзор, както е посочено в точка 3.4.

3.3.   Система за качество

3.3.1.   Производителят подава заявления за одобрение на своята система за качество до нотифициран орган по негов избор за въпросните уреди.

Заявлението съдържа:

—	документацията на системата за качество,

—	гаранция за изпълнение на задълженията, произтичащи от системата за качество както е одобрена,

—	гаранция за поддържане одобрената система за качество така че тя да остане адекватна и ефикасна,

—	документация относно утвърдения тип и копие от сертификата за ЕО проверка на типа.

3.3.2.   Всички елементи, изисквания и разпоредби, възприети от производителя, трябва да са документирани по систематичен и логичен начин под формата на мерки, процедури и писмени инструкции. Това документиране на системата за качество трябва да позволява еднообразно тълкуване на програмите, плановете, наръчниците и протоколите за качество. То съдържа, по-специално, съответно описание на:

—	целите на качеството, организационната структура и отговорностите на управленския персонал и техните пълномощия относно качеството на уредите,

—	производствените процеси, техническите способи за контрол и осигуряване на качеството и систематичните действия, които ще се използват,

—	проверки и изпитвания, които ще се извършват преди, по време на и след производството, и честотата с която ще се извършват,

—	мониторинговият метод за постигане на необходимото качество на уредите и ефикасното функциониране на системата за качеството.

3.3.3.   Нотифицираният орган проверява и оценява системата за качество, за да определи дали тя отговаря на изискванията по точка 3.3.2. Той ще приеме, че има съответствие с тези изисквания по отношение на системи за качество, които прилагат съответния хармонизиран стандарт.

Той съобщава своето заключение на производителя и информира другите нотифицирани органи за това. Уведомлението до производителя трябва да съдържа заключенията от проверката, името и адреса на нотифицирания орган и мотивираното заключение от оценката за съответните уреди.

3.3.4.   Производителят трябва да уведомява нотифицирания орган, който е утвърдил системата за качество, за всяко обновяване на системата във връзка с промени относно, например, внедряване на нови технологии и нови концепции за качество.

Нотифицираният орган проверява предложените изменения и решава дали променената система за качество отговаря на съответните разпоредби, или е необходима нова оценка. Той съобщава своето заключение на производителя. Уведомлението съдържа заключенията от проверката и мотивираното решение за оценка.

3.3.5.   Нотифициран орган, който отменя одобрение на система за качество, трябва да информира за това другите нотифицирани органи и да мотивира своето решение.

3.4.   ЕО надзор

3.4.1.   Целта на ЕО надзора е да гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, които произтичат от одобрената система за качество.

3.4.2.   Производителят трябва да разреши достъп за проверка на нотифицирания орган до местата на производство, инспекции, изпитвания, и съхранение, и да предостави цялата необходима информация, и по-специално:

—	документацията на системата за качество,

—	докладите по качество, като например протоколи от инспекции и изпитвателни данни, данните от калибриране, доклади за квалификацията на съответния персонал и т.н.

3.4.3.   Нотифицираният орган извършва най-малко веднъж на всеки две години проверка за да се увери, че производителят поддържа и прилага одобрената система за качество и предава на производителя доклад от проверката.

3.4.4.   Освен това нотифицираният орган може да прави внезапни посещения на производителя. При тези проверки нотифицирания орган може да проведе или да възложи провеждане на изпитвания на уредите. Той предава на производителя доклад за инспекцията, и ако е уместно, протокол от изпитванията.

3.4.5.   Производителят може да предоставя при поискване доклада, изготвен от нотифицирания орган.

4.   ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ С ТИПА (гаранция за качеството на продукта)

4.1.   ЕО декларацията за съответствие с типа (гаранция за качеството на продукта) е тази част от процедурата, чрез която производителят, изпълнявайки задълженията си съгласно точка 4.2, декларира, че въпросните уреди са в съответствие с типа, описан в сертификата за ЕО проверка на типа и удовлетворява съществените изисквания, на настоящата директива, приложими към тях. Производителят поставя ЕО маркировката върху всеки уред и изготвя писмена декларация за съответствие. Тази декларация обхваща един или повече уреди и се съхранява от производителя. ЕО маркировката се придружава от идентификационния символ на нотифицирания орган, отговорен за ЕО надзора.

4.2.   Производителят прилага одобрена система за качество при крайната инспекция на уредите, както е посочено в точка 4.3 и подлежи на ЕО надзор, както е посочено в точка 4.4.

4.3.   Система за качество

4.3.1.   При тази процедура, производителят подава заявления за одобрение на своята система за качество до нотифициран орган по негов избор за въпросните уреди.

Заявлението съдържа:

—	документацията на системата за качество,

—	гаранция за изпълнение на задълженията, произтичащи от системата за качество както е одобрена,

—	гаранция за поддържане одобрената система за качество така че тя да остане адекватна и ефикасна,

—	документация относно утвърдения тип и копие от сертификата за ЕО проверка на типа.

4.3.2.   Като част от системата за качеството всеки уред се проверява и се извършват подходящи изпитвания като описаните в приложимите стандарти по член 5 или се извършват еквивалентни изпитвания с цел да се провери съответствието със съществените изисквания съгласно настоящата директива.

Всички елементи, изисквания и разпоредби, възприети от производителя, трябва да са документирани по систематичен и логичен начин под формата на мерки, процедури и писмени инструкции. Това документиране на системата за качество трябва да позволява еднообразно тълкуване на програмите, плановете, наръчниците и протоколите за качество.

Документацията по системата за качеството съдържа по-специално съответно описание на:

—	целите на качеството, организационната структура и отговорностите на управленския персонал и техните пълномощия относно качеството на уредите,

—	проверките и изпитванията, които трябва да се извършват след производството,

—	метода за проверка на ефективното функциониране на системата за качество.

4.3.3.   Нотифицираният орган проверява и оценява системата за качество, за да определи дали тя отговаря на изискванията по точка 4.3.2. Той ще приеме, че има съответствие с тези изисквания по отношение на системи за качество, които прилагат съответния хармонизиран стандарт. Той съобщава своето заключение на производителя и информира другите нотифицирани органи за това. Уведомлението до производителя трябва да съдържа заключенията от проверката, името и адреса на нотифицирания орган и мотивираното заключение от оценката за съответните уреди.

4.3.4.   Производителят трябва да уведомява нотифицирания орган, който е утвърдил системата за качество, за всяко обновяване на системата във връзка с промени относно, например, внедряване на нови технологии и нови концепции за качество.

Нотифицираният орган проверява предложените изменения и решава дали променената система за качество отговаря на съответните разпоредби или е необходима нова оценка. Той съобщава своето заключение на производителя. Уведомлението съдържа заключенията от проверката и мотивираното решение за оценка.

4.3.5.   Нотифициран орган, който отменя одобрение на система за качество, трябва да информира за това другите нотифицирани органи и да мотивира своето решение.

4.4.   ЕО надзор

4.4.1.   Целта на ЕО надзора е да гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, които произтичат от одобрената система за качество.

4.4.2.   Производителят трябва да разреши достъп за проверка на нотифицирания орган в местата на производство, инспекции, изпитвания, и съхранение, и да предостави цялата необходима информация, и по-специално:

—	документацията на системата за качество,

—	докладите по качество, като например протоколи от инспекции и изпитвателни данни, данните от калибриране, доклади за квалификацията на съответния персонал и т.н.

4.4.3.   Нотифицираният орган извършва най-малко веднъж на всеки две години проверка за да се увери, че производителят поддържа и прилага одобрената система за качество и предава на производителя доклад от проверката.

4.4.4.   Освен това нотифицираният орган може да прави внезапни посещения на производителя. При тези проверки нотифицирания орган може да проведе или да възложи провеждане на изпитвания на уредите. Той предава на производителя доклад за инспекцията, и ако е уместно, протокол от изпитванията.

4.4.5.   Производителят може да предоставя доклада на нотифицирания орган при поискване.

5.   ПРОВЕРКА на ЕО

5.1.   Проверката на ЕО е тази част от процедурата, чрез която нотифициран орган проверява и удостоверява, че уредите съответстват на типа, описан в сертификата за ЕО проверка на типа, и удовлетворяват съществените изисквания на настоящата директива, приложими към тях.

5.2.   Проверката на ЕО може, по избор на производителя, да се извърши чрез проверка и изпитване на всеки уред, както е посочено в точка 5.3, или чрез проверка и изпитване на уредите на статистическа основа, както е посочено в точка 5.4.

5.3.   Проверка чрез контрол и изпитване на всеки уред

5.3.1.   Всеки уред се проверява и се извършват подходящи изпитвания като описаните в приложимите стандарти по член 5 или се извършват еквивалентни изпитвания с цел да се провери съответствието със съществените изисквания съгласно настоящата директива.

5.3.2.   Нотифицираният орган поставя маркировката на ЕО на всеки одобрен уред и изготвя писмен сертификат за съответствие. Този сертификат може да обхваща един или повече уреди и се съхранява от производителя. Маркировката на ЕО се придружава от идентификационния символ на нотифицирания орган.

5.4.   Статистическа проверка

5.4.1.   Производителят предоставя своите уреди под формата на еднородни партиди и предприема всички необходими мерки, за да гарантира, че производственият процес осигурява еднородност на всяка партида продукти.

5.4.2.   Когато е уместно, производителят може да поставя ЕО маркировката на всеки уред по време на производствения процес. ЕО маркировката трябва да сее придружава от идентификационния символ на нотифицирания орган, отговорен за статистическата проверка.

5.4.3.   Уредите се подлагат на статистически контрол по признаци. Те се групират в партиди, които могат да се идентифицират и които съдържат устройства от един единствен модел, произведени при идентични условия. Партидата се проверява през интервали от време на случаен принцип. Уредите, съставящи една проба, се проверяват индивидуално и чрез подходящи изпитвания, определени в приложимите стандарти по член 5 или чрез еквивалентни изпитвания, за да се определи дали партидата е приета или отхвърлена.

Прилага се план за вземане на проби със следните работни характеристики:

—	стандартно качество, съответстващо на 95 % вероятност за приемане, с процент за несъответствие между 0,5 % и 1,5 %,

—	гранично качество, съответстващо на 5 % вероятност за приемане, с процент на несъответствие между 5 % и 10 %.

5.4.4.   Ако една партида е приета, нотифицираният орган издава писмен сертификат за съответствие, който се съхранява от производителя. Всички уреди в партидата могат да се пуснат на пазара, с изключение на уредите от мострата, за които е констатирано, че не са в съответствие.

Ако една партида е отхвърлена, компетентният нотифициран орган предприема подходящи мерки, за да възпрепятства пускането ѝ на пазара. Ако често се отхвърлят партиди, нотифицираният може да прекрати статистическата проверка.

6.   ПРОВЕРКА НА ЕО ПО УРЕД

6.1.   проверката на ЕО по уред е процедурата, чрез която нотифицираният орган проверява и удостоверява, че уредът е в съответствието с изискванията на настоящата директива, приложими към него. Нотифицираният орган поставя маркировката на ЕО върху уреда и издава писмен сертификат за съответствие.

Сертификатът се съхранява от производителя.

6.2.   Техническата документация по приложение IV, трябва да бъде на разположение на нотифицирания орган.

6.3.   Уредът трябва да се проверява и да се извършват подходящи изпитвания, съобразени с техническата документация, за да се осигури неговото съответствие със съществените изисквания на настоящата директива.

Ако нотифицираният орган счита за необходимо, проверките и изпитванията могат да бъдат проведени след монтаж на уреда.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МАРКИРОВКА НА ЕО И НАДПИСИ

1.   маркировката на ЕО се състои от символа СЕ, показан по-долу, последван от двете последни цифри на годината, през която маркировката е поставена и от идентификационния символ на нотифицирания орган, който е извършвал проверки на случаен принцип, ЕО надзор или проверка на ЕО.

2.   Уредът или неговата табелка с данни трябва да има маркировка на ЕО, както и следните надписи:

—	името на производителя или неговия идентификационен символ,

—	търговското наименование на уреда,

—	типа на използваното електрическо захранване, ако е приложимо,

—	категорията на уреда.

Информация за начина на монтаж може да се добави в зависимост от естеството на уреда.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТЕХНИЧЕСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ

Техническата документация трябва да съдържа следната информация, дотолкова, доколкото е необходима на нотифицирания орган за оценка:

—	общо описание на уреда,

—	идейни проекти и производствени чертежи и схеми на компонентите, подсистемите, веригите и т.н.,

—	описания и обяснения, необходими за разбиране на горното, включително действието на уредите,

—	списък на стандартите по член 5, приложени изцяло или частично, и описания на решенията, приети с цел постигане на съответствие със съществените изисквания, когато не са приложени стандартите по член 5,

—	протоколи от изпитванията,

—	ръководства за монтаж и експлоатация.

Когато е уместно, техническата документация трябва да съдържа следните елементи:

—	удостоверения, отнасящи се до елементите, вградени в уреда,

—	удостоверения и сертификати, отнасящи се до методите на производство и/или инспекция и/или мониторинг на уреда,

—	всеки друг документ, позволяващ на нотифицирания орган да подобри своята оценка.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

МИНИМАЛНИ КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА НОТИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИ

Нотифицираните органи, упълномощени от държавите-членки, трябва да отговарят на следните минимални условия:

—	да имат на разположение персонал и необходимите средства и оборудване,

—	техническа компетентност и професионална почтеност на персонала,

—	независимост на управленския и технически персонал във връзка с всички кръгове, групи или лица, пряко или непряко работещи в областта на уредите, при провеждане на изпитвания, подготовка на докладите, издаване на сертификати, и извършване на надзора, предвиден в настоящата директива,

—	опазване на професионалната тайна от персонала,

—	наличие на застраховка гражданска отговорност, освен ако тази застраховка не е покрита от държавата на база националното законодателство.

Изпълнението на условията в първите два абзаца, трябва да проверяват периодично от компетентните органи на държавите-членки или от органи, определени от държавите-членки.

---