1. 

Настоящото дело се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 714/2009 ( 2 ), който урежда достъпа до инфраструктурата, необходима за трансграничния обмен на електроенергия, и по-специално предвижда правила за финансирането на тази инфраструктура.

2. 

Спорът произтича от решение, с което шведският регулаторен орган, а именно Energimarknadsinspektionen (шведски инспекторат за енергийния пазар) (наричан по-нататък „EI“) ( 3 ), иска от оператора на Baltic Cable — електрически кабел с високо напрежение, наричан още „междусистемен електропровод“, който свързва шведската електропреносна мрежа с преносната мрежа в северозападна Германия — да отнесе своите т.нар. „приходи от претоварване“ на отделна линия по вътрешна сметка, като по този начин възпрепятства този оператор, а именно Baltic Cable AB (наричано по-нататък „BCAB“), да използва свободно тези приходи.

3. 

Претоварването е ситуация, в която капацитетът на даден междусистемен електропровод между две национални преносни системи е недостатъчен, за да се включат всички транзакции, произтичащи от международната търговия от страна на участниците на пазара ( 4 ). Претоварването се дължи на липсата на капацитет на междусистемните електропроводи и/или на съответните национални преносни мрежи. В неотдавнашно проучване се изтъква отново спешната необходимост от по-голям капацитет на междусистемните електропроводи в Съюза ( 5 ).

4. 

Спрямо проблемите, свързани с претоварване на мрежата, се прилагат недискриминационни пазарно обусловени решения ( 6 ). Затова наличният капацитет следва да се разпределя чрез търгове ( 7 ). Цената за предлагания на търг капацитет съответства по принцип на разликата в цените на едро на електроенергия между двете свързани преносни системи. Тази разлика или приходите от претоварването се начисляват в полза на оператора на междусистемния електропровод ( 8 ). Така претоварването може да доведе до големи печалби за този оператор.

5. 

Същевременно приходите от претоварване не могат да се използват свободно от оператора на междусистемния електропровод. Член 16, параграф 6, първа алинея от Регламент № 714/2009 изисква тези приходи да се използват за гарантиране на действителната наличност на разпределения капацитет или за поддържане или увеличаване на междусистемните капацитети чрез мрежови инвестиции, по-специално в нови междусистемни електропроводи. Ако приходите от претоварване не могат да бъдат използвани за нито една от тези две цели, те може да бъдат използвани до максимална сума, която следва да бъде определена от регулаторните органи на съответните държави членки, за да се намалят мрежовите тарифи. Остатъкът от приходите трябва се слага на отделна линия по вътрешна сметка, докато стане възможно той да бъде изразходван за двете посочени по-горе цели.

6. 

В настоящия случай EI решава, че BCАB не е имало право да използва приходите от претоварване за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка на Baltic Cable, тъй като тези разходи не са били направени за гарантиране на действителната наличност на разпределения капацитет или за поддържане или увеличаване на междусистемните капацитети чрез мрежови инвестиции. Ето защо BCАB е трябвало да отнесе тези приходи на отделна линия по вътрешна сметка, докато стане възможно те да бъдат изразходвани за тези цели.

7. 

От Съда се иска да тълкува за първи път член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 ( 9 ), въз основа на отправеното от Förvaltningsrätten i Linköping (Административен съд Линшьопинг, Швеция) преюдициално запитване. От него е поискано да реши дали приходите от претоварване могат да се използват за покриване на разходите, направени за експлоатацията и поддръжката на междусистемен електропровод, или за разпределяне на печалба между съдружниците в оператора на този междусистемен електропровод. Този въпрос придобива още по-голямо значение, като се има предвид, че в настоящия случай експлоатацията на междусистемния електропровод е единствената дейност на BCAB. Това предприятие твърди, че приходите от разпределението на междусистемния електропровод са единственият му източник на доходи, така че ако Съдът реши, че приходите от претоварване не могат да се използват за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка, BCAB не би могло да си възстанови тези разходи, а още по-малко да реализира печалба. Това е накарало запитващата юрисдикция да поиска от Съда да установи и дали ако член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска използването на приходите от претоварване за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка, и за реализиране на печалба, тази разпоредба е валидна, и дали по-специално тя е в съответствие с принципа на пропорционалност.

8.

Член 16 параграф 6 от Регламент № 714/2009 гласи:

„Всички приходи от разпределението на междусистемните електропроводи се използват за следните цели:

Ако приходите не могат да бъдат използвани ефективно за целите, посочени в първа алинея, букви а) и/или б), те може да бъдат използвани при условие одобрението на регулаторните органи на съответните държави членки до максимална сума, която се определя от тези регулаторни органи като приход, който се взема предвид от регулаторните органи при одобряване на методиката за изчисляване на мрежовите тарифи и/или фиксирането на мрежовите тарифи.

Остатъкът от приходите се слага на отделна линия по вътрешна сметка, докато стане възможно да бъде изразходван за целите, посочени в първа алинея, букви а) и/или б). Регулаторният орган уведомява Агенцията за одобрението, посочено във втора алинея“.

9.

Както бе посочено по-горе, BCАB е шведско дружество, чиято единствена дейност е експлоатирането на Baltic Cable, който то притежава. BCАB не събира такса за достъп до Baltic Cable.

10.

Съгласно точка 6.5 от приложение I към Регламент № 714/2009 EI публикува годишен доклад относно размера на приходите от претоварване и начина, по който са използвани. За тази цел с писмо от 27 май 2014 г. EI иска от BCАB да предостави информация относно размера на приходите от претоварване за периода от 1 юли 2013 г. до 30 юни 2014 г. и начина, по който са използвани. На 1 юли 2014 г. BCAB посочва, че неговите приходи от претоварване за този период възлизат на 159542374 шведски крони (SEK) и че те са били използвани главно „за гарантиране на достъпа и разпределянето на капацитета за пренос по междусистемния електропровод“ ( 10 ).

11.

В доклада си от 2014 г. относно приходите от претоварване EI посочва, че използването от страна на BCAB на неговите приходи от претоварване трябва да се анализира по-подробно.

12.

С писмо от 29 май 2015 г. EI иска от BCAB да предостави информация относно размера на приходите от претоварване за периода от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2015 г. и начина, по който са използвани. На 1 юли 2015 г. BCAB посочва, че неговите приходи от претоварване за този период възлизат на 177939624 SEK и че са били използвани за същите цели, както през предходната година ( 11 ).

13.

В доклада си от 2015 г. относно приходите от претоварване EI посочва, че е започнал да разследва използването на приходите от претоварване от BCAB, и че това разследване продължава.

14.

С решение от 9 юни 2016 г. (наричано по-нататък „решението на EI от 9 юни 2016 г.“) EI иска BCAB да сложи част от своите приходи от претоварване за периодите от 1 юли 2013 г. до 30 юни 2014 г. и от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2015 г. на отделна линия по вътрешна сметка.

15.

Според EI използването на приходите от претоварване от BCAB (в размер на 61016510 SEK за периода от 1 юли 2013 г. до 30 юни 2014 г. и в размер на 48995127 SEK за периода от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2015 г.) за осигуряване на физическа гарантираност ( 12 ) е в съответствие с член 16, параграф 6, първа алинея, буква а) от Регламент № 714/2009, който позволява използването на приходите от претоварване с цел да се гарантира действителната наличност на разпределения капацитет.

16.

Според EI обаче използването на приходите от претоварване от BCAB (в размер на 98480864 SEK за периода от 1 юли 2013 г. до 30 юни 2014 г. и в размер на 128944497 SEK за периода от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2015 г.) за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка на Baltic Cable не е в съответствие с член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009. Това е така поради факта, че приходите от претоварване, използвани за експлоатацията и поддръжката на съществуващ междусистемен електропровод, не се използват за поддържане или увеличаване на междусистемните капацитети и следователно използването на приходите от претоварване за покриване на разходите за експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод не е позволено съгласно член 16, параграф 6, първа алинея, буква б) от Регламент № 714/2009.

17.

Вследствие на това решението на EI от 9 юни 2016 г. изисква BCAB да сложи на отделна линия по вътрешна сметка частта от приходите от претоварване, използвана през периодите от 1 юли 2013 г. до 30 юни 2014 г. и от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2015 г. за покриване на разходите, направени за експлоатацията и поддръжката на Baltic Cable, докато стане възможно дружеството да използва тези приходи за целите, изброени в член 16, параграф 6, първа алинея, букви а) и б) от Регламент № 714/2009. Със същото решение от BCAB е поискано също да представи извлечение от сметките си и удостоверение от одитор, за да докаже, че въпросните приходи са били сложени на отделна линия по вътрешна сметка. За неизпълнението на това решение е предвидено плащане на неустойка в размер на 5 милиона SEK за всеки месец или част от месец, през който решението не е спазено, считано от три месеца след месеца, в който BCAB е било уведомено за решението.

18.

BCAB подава жалба пред Förvaltningsrätten i Linköping (Административен съд Линшьопинг, Швеция) за отмяна на решението на EI от 9 юни 2016 г.

19.

С решение от 2 ноември 2017 г. EI отхвърля искането на BCAB за разрешение да използва приходите си от претоварване като приход, който да се вземе предвид от EI при одобряването на методиката за изчисляване на мрежовите тарифи и/или фиксирането им.

20.

BCAB подава жалба пред Förvaltningsrätten i Linköping (Административен съд Линшьопинг, Швеция), в която твърди, че приходите от претоварване могат да бъдат използвани в съответствие с посоченото в предходната точка искане.

21.

Förvaltningsrätten i Linköping (Административен съд Линшьопинг, Швеция) счита, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 може да се прилага не само за предприятия, които експлоатират преносна система, но и за предприятия като BCAB, които просто експлоатират междусистемен електропровод. Според тази юрисдикция от тази разпоредба следва, че BCAB не може да използва приходите от претоварване за реализиране на печалба. Освен това според тази юрисдикция само разширително тълкуване на тази разпоредба би позволило да се използват приходите от претоварване за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка. В допълнение тази юрисдикция счита, че BCAB не може да използва приходите от претоварване за осигуряване на по-ниски тарифи, тъй като не разполага с клиенти, които заплащат по тарифи.

22.

Според запитващата юрисдикция тълкуването на член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 по описания в предходната точка начин би довело до последици, които могат да се считат за непропорционални. Следователно тази юрисдикция поставя под въпрос валидността на тази разпоредба, по-специално с оглед на принципа на пропорционалност.

23.

Вследствие на това Förvaltningsrätten i Linköping (Административен съд Линшьопинг) спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

24.

Писмени становища представят BCAB, EI, Кралство Испания, Република Финландия, Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия. Тези страни, с изключение на Република Финландия, представят устни становища в съдебното заседание от 20 юни 2019 г.

25.

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага във всички случаи, в които лицето получава приходи, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, или се прилага само когато лицето, което получава тези приходи, е оператор на преносна система по смисъла на член 2, точка 4 от Директива 2009/72.

26.

В самото начало отбелязвам, че член 2, параграф 1 от Регламент № 714/2009 предвижда, че (с изключение на определението за „междусистемен електропровод“) се прилагат определенията, съдържащи се в член 2 от Директива 2009/72. Съгласно член 2, точка 4 от тази директива оператор на преносна система (наричан по-нататък „ОПС“) е лице, което отговаря за експлоатацията на преносната система, за нейната поддръжка и развитие, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на системата да покрива разумни искания за пренос на електроенергия. Според съдебната практика ( 13 ) преносната система е свързана мрежа, която служи за транспортиране на електроенергията със свръхвисоко и високо напрежение, предназначена да бъде продадена на крайни потребители или на разпределители.

27.

Бих искал също да спомена, че ОПС трябва да бъдат определени и сертифицирани като такива от националните регулаторни органи ( 14 ) и че им се налагат задължения съгласно законодателството на Съюза. От тях се изисква в частност на основание член 9 от Директива 2009/72 да разделят преноса от производството или доставката. Съгласно член 32 от същата директива те са длъжни да предоставят на трети лица достъп до преносните си системи въз основа на публикувани, обективни и недискриминационни тарифи, които подлежат на предварително одобрение от националните регулаторни органи.

28.

В документите, с които Съдът разполага, няма данни, че BCAB, което е изградило ( 15 ), притежава и управлява Baltic Cable, е сертифицирано като ОПС от шведския регулаторен орган, а именно EI. То не е сертифицирано от германския регулаторен орган, а именно Bundesnetzagentur für Elektrizität, Gas, Telekommunikation, Post und Eisenbahnen (Федерална агенция за мрежите за електроенергия, природен газ, далекосъобщения, пощи и железници, Германия) (наричана по-нататък „BNetzA“). В това отношение следва да се отбележи, че с решение от 7 март 2017 г. ( 16 ) Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) приема, че BCAB е било длъжно да получи сертифициране като ОПС, но въпреки това е отказал да го сертифицира като ОПС, тъй като не е доказало, че отговаря на изискването за отделяне на дейностите ( 17 ).

29.

BCAB изтъква, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага само за ОПС и че предприятията, които просто експлоатират междусистемен електропровод, не могат да се считат за ОПС, поради което последните попадат извън приложното поле на тази разпоредба ( 18 ). BCAB твърди, че предприятията, които просто експлоатират междусистемен електропровод, не са в същото положение като операторите на преносни системи. Наистина, предприятията, които експлоатират не само междусистемен електропровод, но и преносна система, могат да покриват разходите, направени за експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод, посредством тарифите, заплащани от ползвателите на преносната система. За разлика от това предприятията, които просто експлоатират междусистемен електропровод, не получават тарифи. Според BCAB от това следва, че ако член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага спрямо последните предприятия, те няма да могат да покрият разходите си и няма да могат да изпълнят задачата си, а именно да експлоатират междусистемния електропровод.

30.

От своя страна EI, испанското и финландското правителство, Парламентът, Съветът и Комисията са на противоположното мнение.

31.

EI твърди, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага във всички случаи, в които дадено лице получава приходи, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод. Според него това произтича от текста на тази разпоредба, от законодателната история на Регламент № 714/2009 и от факта, че член 17 от този регламент предвижда за освобождаване на нови междусистемни електропроводи от приложното поле на член 16, параграф 6 от него, което означава, че последната разпоредба се прилага по отношение на съществуващите междусистемни електропроводи. По-нататък, EI твърди, че във всеки случай предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, е ОПС.

32.

Испанското и финландското правителство считат, че предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, трябва да се счита за ОПС, за който се прилага член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009. Те се основават на определението на понятието за ОПС в член 2, точка 4 от Директива 2009/72 и на член 17 от Регламент № 714/2009.

33.

Парламентът ( 19 ) счита, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага за съществуващите междусистемни електропроводи.

34.

Съветът твърди, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага за предприятия, които просто експлоатират междусистемен електропровод, тъй като в противен случай би възникнал правен вакуум и стимул за предприятията да експлоатират само междусистемен електропровод.

35.

Комисията твърди, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага във всички случаи, в които дадено лице получава приходи, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод. Това следвало от самия текст на тази разпоредба; от нейната цел, а именно да се гарантира, че приходите от претоварване се използват за увеличаване на инвестициите в междусистемните капацитети и по този начин да се допринесе за сигурността на доставките; както и от факта, че съгласно член 17, параграф 1, буква в) от Регламент № 714/2009 освобождаване може да бъде предоставено на междусистемен електропровод, собственост на лице, което е правно отделено от ОПС, в чиито системи е изграден, което означава, че член 16, параграф 6 от същия регламент се прилага към такъв междусистемен електропровод. Освен това Комисията поддържа, че във всеки случай предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, трябва да се счита за ОПС, тъй като, първо, това предприятие отговаря на критериите по член 2, точка 4 от Директива 2009/72, и второ, в противен случай би възникнал правен вакуум и би се създала възможност да се заобиколят правните задължения, наложени на ОПС с посочената директива.

36.

Считам, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага във всички случаи, в които предприятието получава приходи, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, независимо дали това предприятие е ОПС. По-долу излагам съображенията, въз основа на които стигам до този извод.

37.

Според постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст и целите ѝ, но също и нейният контекст, както и разпоредбите на правото на Съюза като цяло. Генезисът на разпоредбата от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са от значение за тълкуването ѝ ( 20 ).

38.

Първо, в член 16, параграф 6, първа алинея от Регламент № 714/2009 се посочва, че „всички приходи от разпределението на междусистемните електропроводи се използват за“ целите, посочени в буква а) и/или в буква б) от него. Няма условие по отношение на лицето, което получава тези приходи. По-специално в член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 не се споменават ОПС. Следователно, за да се приложи тази разпоредба, е достатъчно приходите да се получават от разпределението на междусистемен електропровод. Такъв е случаят с приходите от претоварване, които, както бе обяснено в точка 4 по-горе, се получават от търговете, провеждани в случай на претоварване. Няма значение дали тези приходи се получават от ОПС или от други лица.

39.

Признавам, че член 16, параграфи 1, 2, 4 и 5 от Регламент № 714/2009 споменават ОПС. Тези параграфи обаче се отнасят съответно до изискването за използване на пазарно обусловени решения (които следва да подават ефикасни икономически сигнали към ОПС) за решаване на проблеми, свързани претоварване на мрежата (параграф 1), разрешението (дадено на ОПС) да използва процедури за ограничаване на сделките при извънредни ситуации (параграф 2), задължението на участниците на пазара да информират предварително ОПС дали възнамеряват да използват разпределения капацитет (параграф 4), и изискването ОПС да използват междусистемния електропровод до неговия максимален капацитет, доколкото това е технически възможно (параграф 5). Тези параграфи не засягат използването на приходите, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод. За разлика от това член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009, който се отнася конкретно до този въпрос, не споменава ОПС.

40.

Второ, що се отнася до контекста, следва да се посочи член 17 от Регламент № 714/2009. Този член предвижда възможността за освобождаване на нови междусистемни електропроводи от приложното поле на член 16, параграф 6 от посочения регламент. Това означава, че когато не се предоставя освобождаване, член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага за междусистемните електропроводи. По-специално, като се има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от този регламент освобождаване може да бъде предоставено само на „нови“ междусистемни електропроводи, т.е. междусистемните електропроводи, които не са завършени до 4 август 2003 г. ( 21 ), член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага за всички междусистемни електропроводи, завършени преди 4 август 2003 г. (наричани по-нататък „съществуващите междусистемни електропроводи“). Такъв е случаят с Baltic Cable, който е завършен преди тази дата.

41.

Трето, що се отнася до целта на Регламент № 714/2009, бих искал да отбележа, че този регламент цели да развие трансграничния обмен на електроенергия, за да се постигне повишаване на ефикасността, конкурентни цени, по-високи стандарти на услугите, сигурност на доставките и устойчиво развитие ( 22 ). Затова следва да се насърчават инвестициите в нови важни инфраструктури ( 23 ). Това се отнася по-специално за междусистемните електропроводи, имайки предвид, че междусистемният капацитет е недостатъчен ( 24 ).

42.

В този контекст член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 гарантира, че някои приходи, а именно тези, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, се използват за поддържане на съществуващия междусистемен капацитет или за инвестиране в нов капацитет. Наистина член 16, параграф 6, първа алинея, букви а) и б) от Регламент № 714/2009 гарантира, че тези приходи, вместо да се използват свободно от оператора на междусистемния електропровод, се използват или за да се „[гарантира] действителната наличност на разпределения капацитет“, или за да се „[поддържат] или [увеличават] междусистемните капацитети чрез мрежови инвестиции, по-специално в нови междусистемни електропроводи“. Само в случаите, когато тези приходи не могат да бъдат „използвани ефективно“ за тези цели, съгласно член 16, параграф 6, втора алинея от Регламент № 714/2009 те могат да се използват за осигуряване на по-ниски мрежови тарифи, при условие че е налице одобрението на регулаторните органи на съответните държави членки и до максимална сума. Освен това съгласно трета алинея от тази разпоредба приходите над тази максимална сума се слагат на отделна линия по вътрешна сметка, докато стане възможно да бъдат изразходвани за целите, посочени в член 16, параграф 6, първа алинея, буква а) или б) от Регламент № 714/2009.

43.

Причината, поради която законодателят на Съюза е решил, че приходите, използвани за поддържане на съществуващия междусистемен капацитет или за инвестиране в нов капацитет, следва да бъдат тези, които произтичат от разпределението на междусистемен електропровод, е че последните приходи представляват цена за ограничен ресурс. Това означава, че операторът на междусистемния електропровод получава приходи от претоварване, когато има претоварване и наличният капацитет се продава на търг, което води до печалби, съответстващи на разликата в цената на едро между съответните две преносни системи. Когато няма претоварване, цените на едро във взаимосвързаните преносни системи са близки и операторът на междусистемния електропровод не получава приходи от претоварване или тези приходи са по-ниски. От това следва, че операторът на междусистемния електропровод няма стимул да развива междусистемен капацитет ( 25 ). Следователно е било необходимо да се наложи задължение за използване на приходите от претоварване за целите по член 16, параграф 6, първа алинея, букви а) и б) от Регламент № 714/2009.

44.

Не виждам причина това задължение да бъде наложено само на ОПС. Напротив, според мен целта на Регламент № 714/2009 и логиката на член 16, параграф 6 от него изискват последната разпоредба да се прилага по отношение на всички лица, които получават приходи от претоварване.

45.

Четвърто, що се отнася до законодателната история, отбелязвам, че подготвителните работи по Регламент № 1228/2003 ( 26 ) показват, че възможността за освобождаване на междусистемните електропроводи от ограниченията за използване на приходите от претоварване е била предложена от Парламента ( 27 ), за да „позволи финансирането на проекти за междусистемни електропроводи на предприемаческа основа“ и „да даде възможност тези проекти да бъдат разработвани от страна, различна от ОПС“ ( 28 ).

46.

В това отношение следва да се отбележи, че междусистемните електропроводи се изграждат или от операторите на преносните системи, които те свързват, като в този случай инвестиционните разходи се възстановяват чрез регулирани тарифи за пренос, начислявани от тези оператори в съответствие с член 32 от Директива 2009/72 и член 14 от Регламент № 714/2009, или от участниците на пазара, които не могат да възстановят инвестиционните разходи чрез регулирани тарифи за пренос, тъй като те не управляват преносна система, но въпреки това са заинтересовани от инвестиране в междусистемни електропроводи, за да получат приходите от претоварването (които, както бе споменато в точка 4 по-горе, могат да бъдат значителни и по този начин да им позволят да възстановят разходите си и да реализират големи печалби). Последните междусистемни електропроводи често се наричат „търговски“ междусистемни електропроводи ( 29 ). Изглежда BCAB принадлежи към тази категория, доколкото то не твърди, че има каквито и да било връзки с шведските или германските ОПС.

47.

Споменаването от Парламента, в цитата в точка 45 по-горе, на междусистемни електропроводи, „финансирани на предприемаческа основа“ и „разработвани от страна, различна от ОПС“, е споменаване на търговски междусистемни електропроводи. От това следва, че според Парламента ограничението върху използването на приходите от претоварване е било приложимо за междусистемните електропроводи, разработени от ОПС, докато „предприемаческите“ или търговските междусистемни електропроводи, които са разработени от страни, различни от ОПС, е следвало да бъдат освободени от правилата относно използването на приходите от претоварване ( 30 ).

48.

Въпреки това в окончателната редакция на член 7 от Регламент № 1228/2003, понастоящем член 17 от Регламент № 714/2009, приложното поле на освобождаването е ограничено до нови междусистемни електропроводи, за разлика от съществуващите ( 31 ). От това следва, че разделителната линия е между нови и съществуващи междусистемни електропроводи и че само първите могат да бъдат освободени. С други думи, разделителната линия не се поставя между междусистемните електропроводи, финансирани и експлоатирани от ОПС, и междусистемните електропроводи, разработени от страни, различни от ОПС, както е било намерението на Парламента. От това следва, че съществуващите междусистемни електропроводи, независимо дали са разработени и експлоатирани от ОПС или от страни, различни от ОПС, попадат извън приложното поле на член 17 от Регламент № 714/2009 и следователно са в приложното поле на член 16, параграф 6 от този регламент.

49.

Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага във всички случаи, в които дадено лице получава приходи, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, независимо дали това лице е оператор на преносна система по смисъла на член 2, точка 4 от Директива 2009/72.

50.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали ако член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се тълкува в смисъл, че се прилага само когато лицето, получаващо приходи в резултат на разпределението на междусистемен електропровод, е ОПС, предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, трябва да се счита за ОПС по смисъла на член 2, точка 4 от Директива 2009/72.

51.

От точка 49 по-горе следва, че не е необходимо да се отговаря на втория въпрос. Въпреки това ще го разгледам, в случай че Съдът реши, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага само когато лицето, което получава приходите от разпределението на междусистемен електропровод, е ОПС.

52.

Както беше посочено по-горе ( 32 ), според BCAB предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, не може да се счита за ОПС. Обратно, испанското и финландското правителство и Комисията поддържат, че това предприятие трябва да се счита за ОПС. Парламентът и Съветът не заемат позиция по този въпрос.

53.

Според мен предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, следва да се счита за ОПС по смисъла на член 2, точка 4 от Директива 2009/72.

54.

Първо, вярно е, че член 2, параграф 1 от Регламент № 714/2009 определя понятието „междусистемен електропровод“ като „преносна линия“, която свързва националните преносни системи, а не като „преносна система“. Трябва обаче да се отбележи, че съгласно член 2, точка 3 от Директива 2009/72 „пренос“ означава „транспортиране на електроенергия по взаимосвързана система със свръхвисоко и високо напрежение с цел да бъде доставена до крайни клиенти или разпределители“ (като не се включва доставка). Както бе посочено в точка 26 по-горе, въз основа на това Съдът приема, че преносната мрежа е „свързана мрежа, която служи за транспортиране на електроенергията със свръхвисоко и високо напрежение, предназначена да бъде продадена на крайни потребители или на разпределители“ ( 33 ). Не виждам причина защо „транспортирането“ на електроенергия по междусистемен електропровод да не се счита за „пренос“ на електроенергия по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2009/72 и следователно защо този междусистемен електропровод да не се разглежда като преносна система по смисъла на съдебната практика.

55.

Второ, съгласно член 2, точка 4 от Директива 2009/72 ОПС е „физическо или юридическо лице, което отговаря за експлоатацията на преносната система, за нейната поддръжка и ако е необходимо — за развитието на преносната система на дадена територия, а където е приложимо — за взаимовръзките на тази система с други системи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на системата да покрива разумни искания за пренос на електроенергия“ ( 34 ). Вярно е, че тази разпоредба разграничава, от една страна, преносните системи, и от друга страна, взаимовръзките между тези системи. Доколкото обаче член 2, точка 4 от Директива 2009/72 възлага на ОПС експлоатацията на междусистемните електропроводи, според мен междусистемните електропроводи следва да се разглеждат като преносни системи.

56.

Трето, следва да се отбележи, че както бе посочено в точка 39 по-горе, член 16, параграфи 2 и 5 от Регламент № 714/2009 възлага на ОПС задачи по управление на претоварването (съответно използването на процедури за ограничаване на сделките при извънредни ситуации и използването на междусистемен електропровод с претоварване до неговия максимален капацитет), както и че в него не се споменават други оператори.

57.

Четвърто, трябва да отбележа, че член 17 от Регламент № 714/2009 предвижда възможност за освобождаване на нови междусистемни електропроводи не само от приложното поле на член 16, параграф 6 от този регламент, но и от приложното поле на членове 9 и 32 и член 37, параграфи 6 и 10 от Директива 2009/72. Докато член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се прилага във всички случаи, когато дадено лице получава приходи от претоварване, горепосочените разпоредби на Директива 2009/72 се прилагат само за ОПС. В член 9 от тази директива се определят изискванията за отделяне, които ОПС трябва да изпълни. Член 32 и член 37, параграфи 6 и 10 от същата директива предвиждат задължение за предоставяне на трети страни на достъп до преносните системи въз основа на публикувани, обективни и недискриминационни тарифи, които подлежат на предварително одобрение от страна на националния регулаторен орган. Това означава, че междусистемните електропроводи, които не са били освободени по член 7 от Регламент № 714/2009 (или член 7 от Регламент № 1228/2003), по-специално съществуващите междусистемни електропроводи, попадат в приложното поле на членове 9 и 32 и член 37, параграфи 6 и 10 от Директива 2009/72. Като се има предвид, че тези разпоредби се прилагат само за ОПС, това означава, че тези междусистемни електропроводи трябва да са експлоатирани от ОПС.

58.

Пето, предложеното в точка 53 по-горе разрешение е в съответствие с целта на Регламент № 714/2009.

59.

Действително, ако операторите на междусистемни електропроводи са ОПС, те са длъжни да предоставят на трети лица достъп до междусистемния електропровод, което позволява развитието на трансграничната търговия и улеснява възникването на вътрешен пазар на електроенергия в съответствие с член 1, буква б) от Регламент № 714/2009.

60.

По-нататък, ако операторите на междусистемни електропроводи са ОПС, те трябва да спазват изискванията за отделяне, определени в член 9 от Директива 2009/72. Това също би трябвало да насърчава трансграничната търговия, тъй като, както се отбелязва в оценката на въздействието на Регламент № 714/2009, „вертикално интегрираните дружества нямат стимул да инвестират в своите мрежи“. Това е така, защото „приходите от претоварване често са по-високи от очакваните печалби от изграждането на нови връзки“, което „е пречка за интеграцията на европейския пазар чрез развитието на трансгранични междусистемни електропроводи“ ( 35 ).

61.

Поради това, ако Съдът тълкува член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 в смисъл, че той се прилага само за ОПС, на втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, трябва да се счита за ОПС.

62.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали ако член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, разходите за експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод могат да се считат за мрежови инвестиции с цел поддържане или увеличаване на междусистемните капацитети по смисъла на член 16, параграф 6, първа алинея, буква б) от Регламент № 714/2009.

63.

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали ако член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, то втората алинея на тази разпоредба позволява на това предприятие да използва приходите, произтичащи от разпределението на междусистемните електропроводи, за да реализира печалба, като се има предвид, че той не може да използва тези приходи за осигуряване на по-ниски мрежови тарифи, тъй като не начислява тарифи. Запитващата юрисдикция иска да се установи и дали при отрицателен отговор на третия въпрос член 16, параграф 6, втора алинея от Регламент № 714/2009 позволява приходите, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, да се използват за покриване на разходите, направени за експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод.

64.

Ще разгледам тези въпроси заедно.

65.

BCAB изтъква, че приходите, използвани за покриване на оперативните разходи за междусистемен електропровод, се използват за целите на член 16, параграф 6, първа алинея, буква б) от Регламент № 714/2009, докато приходите, използвани за покриване на разходите за поддръжка, се използват за целите, посочени в буква а) на същата алинея. BCAB добавя, че във всеки случай член 16, параграф 6, втора алинея от Регламент № 714/2009 позволява приходите, произтичащи от разпределението на междусистемните електропроводи, да се използват, за да се покрият разходите, направени от предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод. Накрая BCAB подчертава, че такова предприятие няма приходи, различни от тези, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод. По-специално, то не може да събира такса за използването на преносна система, тъй като не експлоатира преносна система, и не може да събира такса за използването на междусистемния електропровод, тъй като това би било в противоречие с член 14 от Регламент № 714/2009.

66.

EI твърди, че приходите, използвани за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка на междусистемния електропровод, не се използват за целите, посочени в член 16, параграф 6, първа алинея, буква б) от Регламент № 714/2009. Според EI приходите, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, не могат да се използват за намаляване на мрежовите тарифи, тъй като BCAB не начислява тарифа. Те не могат да се използват за реализиране на печалба, тъй като това би било в противоречие с текста на член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009. Освен това според EI предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, не може да има други приходи освен тези, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, тъй като налагането на такса за използването на междусистемния електропровод би било в противоречие с член 14 от този регламент.

67.

Испанското правителство счита, че предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, може да получава приходи, различни от тези, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод.

68.

Финландското правителство счита, че приходите, използвани за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка на междусистемния електропровод, не се използват за инвестиране в мрежата, както се изисква от член 16, параграф 6, първа алинея, буква б) от Регламент № 714/2009. Въпреки това според финландското правителство националният регулаторен орган може на основание член 37, параграф 6 от Директива 2009/72 и член 16, параграф 6, втора алинея от Регламент № 714/2009 да разреши на BCAB да използва приходите, произтичащи от разпределението на междусистемния електропровод, за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка и за реализиране на печалба, до определена от този орган максимална сума. Приходите, които надвишават тази сума, се слагат на отделна линия по вътрешна сметка.

69.

Парламентът ( 36 ) изтъква, че въз основа на буквалното тълкуване на член 16, параграф 6, първа алинея, букви а) и б) от Регламент № 714/2009 приходите, използвани за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка на междусистемния електропровод, могат да се считат за използвани за целите, посочени в тази алинея. Парламентът обаче отбелязва, че член 16, параграф 6, първа алинея от Регламент № 714/2009 обикновено се тълкува по-ограничително от националните регулаторни органи. Парламентът счита, че разходите за експлоатация и поддръжка на междусистемния електропровод следва да се възстановяват приоритетно не чрез приходите, произтичащи от разпределението на междусистемния електропровод, а чрез други приходи, които едно предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, може да получи. Последните приходи могат да произтичат от i) компенсация за изпълнение на задължение за обществена услуга съгласно член 3, параграф 6 от Директива 2009/72, ii) тарифи за пренос или разпределение, одобрени от националните регулаторни органи съгласно член 37 от същата директива, или iii) други подходящи механизми, посочени в член 75 от Регламент (ЕО) 2015/1222.

70.

Съветът счита, че предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, може да има приходи, различни от тези, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод.

71.

Според Комисията приходите, използвани за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка на междусистемния електропровод, не се използват за целта, посочена в член 16, параграф 6, първа алинея, буква б) от Регламент № 714/2009, и че в текста на втората алинея на тази разпоредба нищо не предполага, че приходите от разпределението на междусистемен електропровод могат да се използват за реализиране на печалба. Комисията твърди по-нататък, че предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, може да има и приходи, различни от тези, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод. Националният регулаторен орган наистина може да реши, че общите тарифи, заплащани от всички потребители на националната преносна мрежа, ще покриват част от разходите, направени от междусистемните електропроводи. Такъв е случаят с германския „Offshore-Umlage“. Тези разходи могат също така да бъдат финансирани със субсидии, при условие че последните са в съответствие с правилата за държавните помощи.

72.

Според мен приходите, използвани за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка на междусистемен електропровод и за реализиране на разумна печалба, могат да се считат за използвани за целите, посочени в член 16, параграф 6, първа алинея, букви а) и б) от Регламент № 714/2009. Когато обаче предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, получава други приходи, както ще бъде посочено по-долу, разходите за експлоатация и поддръжка на междусистемния електропровод следва да бъдат покрити приоритетно от тези други приходи.

73.

Първо, струва ми се, че приходите, използвани за покриване на разходите за поддържането на междусистемен електропровод, се използват за целта, посочена в член 16, параграф 6, първа алинея, буква б) от Регламент № 714/2009, а именно за „поддържане или увеличаване на междусистемните капацитети чрез мрежови инвестиции, по-специално в нови междусистемни електропроводи“. Действително, като се има предвид, че буква б) обхваща „по-специално“ инвестициите в нови междусистемни електропроводи, тя обхваща и инвестициите в съществуващите междусистемни електропроводи. Освен това буква б) обхваща инвестициите, направени не само за „увеличаване“ на междусистемните капацитети, но и за „поддържане“ на капацитета на даден междусистемен електропровод, като по този начин се осигурява правилното функциониране на този междусистемен електропровод.

74.

В тази връзка следва да се спомене член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/943 ( 37 ), който ще отмени и замени Регламент № 714/2009, считано от 1 януари 2020 г. Макар че Регламент (ЕО) 2019/943 не е приложим към главното производство, може да е интересно да се отбележи, че член 19, параграф 2, буква б) от него, който съответства на член 16, параграф 6, първа алинея, буква б) от Регламент № 714/2009 обхваща по-специално „разходи, произтичащи от мрежови инвестиции, свързани с намаляване на претоварването в междусистемните електропроводи“. Разходите за поддържане на междусистемен електропровод спомагат за предотвратяване на претоварването, тъй като има вероятност от възникване на претоварване на зле поддържан междусистемен електропровод.

75.

Второ, според мен оперативните разходи на междусистемния електропровод не са направени с цел поддържане или увеличаване на междусистемните капацитети, както е предвидено в член 16, параграф 6, първа алинея, буква б) от Регламент № 714/2009. Те обаче могат да се разглеждат като извършени за целта, посочена в буква а) от същата алинея, а именно „гарантиране на действителната наличност на разпределения капацитет“.

76.

В това отношение следва да се отбележи, че макар запитващата юрисдикция да отправя запитване само относно тълкуването на член 16, параграф 6, първа алинея, буква б) от Регламент № 714/2009, за да се отговори на третия и на четвъртия преюдициален въпрос, следва да се обсъди и буква а) от същата алинея. Причината за това е, че двете точки са свързани. Това е така и защото четвъртият въпрос се отнася до тълкуването на член 16, параграф 6, втора алинея от Регламент № 714/2009, който се прилага само ако приходите, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, не могат да се използват за целите, посочени в първа алинея, букви а) и/или б).

77.

Струва ми се, че оперативните разходи произтичат от разпределението на капацитета на междусистемния електропровод и от предприетите действия, за да се гарантира наличието на този капацитет. Следователно тези разходи са в обхвата на целта, посочена в член 16, параграф 6, първа алинея, буква а) от Регламент № 714/2009. Това се потвърждава от член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) 2019/943, който уточнява, че целта, посочена в буква а), „включва“, следователно не се ограничава до, обезщетение за гарантираност ( 38 ).

78.

Струва ми се също, че разходите, направени за целите, посочени в член 16, параграф 6, първа алинея, букви а) и б) от Регламент № 714/2009, следва да включват разумна печалба. В това отношение следва да отбележа, че в окончателния текст на тази разпоредба или в член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 не се съдържа изявлението по член 6, параграф 6 от предложението на Комисията за Регламент № 1228/2003 ( 39 ), че приходите от разпределението на междусистемен електропровод „не следва да представляват източник на допълнителна печалба за [ОПС]“. Бих искал също така да отбележа, че съгласно точка 6.4 от приложение I към Регламент № 714/2009 националните регулаторни органи трябва да проверяват дали приходите от претоварване, получени от операторите на междусистемни електропроводи, се използват в съответствие с член 16, параграф 6 от този регламент. Следователно тези органи могат да осигурят реализираната от тези оператори печалба да не е в такъв размер, че да застрашава експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод или да възпрепятства инвестициите в нови междусистемни капацитети ( 40 ).

79.

Трето, предложеното в точка 72 по-горе разрешение е в съответствие с целта на член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009, която, както бе посочено в точка 42 от настоящото заключение, е не само да се увеличи междусистемният капацитет, но и да се поддържа съществуващият капацитет. Освен това, ако член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се тълкува в смисъл, че забранява приходите от разпределението на междусистемен електропровод да се използват за експлоатацията и поддържането на съществуващ междусистемен електропровод и за реализиране на разумна печалба, това би могло да застраши инвестициите в нови междусистемни електропроводи. Както бе посочено в точка 46 по-горе, участниците на пазара могат да инвестират в нови междусистемни електропроводи с цел събиране на приходи от претоварване. Ако обаче член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се тълкува в смисъл, че не допуска използването на приходите от претоварване за реализиране на печалба, участниците на пазара може да загубят интереса си към инвестиране. Вярно е, че съгласно член 17 от Регламент № 714/2009 те могат да бъдат освободени от член 16, параграф 6 от същия регламент, което ще им позволи да използват свободно приходите от претоварване. Освобождаването обаче се разрешава само за ограничен период от време ( 41 ).

80.

Четвърто, обратно на поддържаното от BCAB и EI, предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, може да има и приходи, различни от тези, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод. Както бе споменато в точка 72 по-горе, според мен, когато това е така, разходите за експлоатация и поддръжка на междусистемния електропровод следва да бъдат покрити приоритетно от тези други приходи.

81.

В това отношение съм съгласен с BCAB и EI, че предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, не може да си възстанови направените разходи за експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод, начислявайки мрежови тарифи. Това е така, защото такова предприятие не начислява тарифа за достъп до някоя от преносните системи, свързани с междусистемния електропровод, като се има предвид, че то не експлоатира нито една от тези системи. Това е така и защото то не може да налага тарифа за достъп до самия междусистемен електропровод, тъй като това би увеличило цената на трансграничния обмен на електроенергия в сравнение с цената на продажбите на вътрешния пазар, което би застрашило постигането на вътрешния пазар на електроенергия. Това би било в противоречие и с член 14, параграф 5 от Регламент № 714/2009, който не допуска прилагането на „специалн[и] мрежов[и] такс[и] за индивидуалните сделки при деклариран транзит на електроенергия“. Както се посочва в съображение 15 от Регламента, „не би било уместно […] да бъде заплащана определена тарифа само от износителите или вносителите в допълнение към общата такса за достъп до националната мрежа“.

82.

Въпреки това, противно на твърденията на BCAB и EI, предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, може да получава приходи, различни от тези, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод.

83.

В това отношение от съображение 29 от Регламент № 714/2009 е видно, че този регламент не хармонизира напълно правната рамка за трансграничен обмен на електроенергия. По-специално, член 18 от него оправомощава Комисията да приема насоки, които могат да се отнасят до „подробности относно правилата за търговия с електроенергия“ ( 42 ), или подробности в областта на достъпа на трети страни, управлението на претоварването и тарифните структури за пренос ( 43 ). Освен това тези насоки трябва да постигнат само „минималната степен на необходима хармонизация“ за постигане на целите на Регламент № 714/2009 ( 44 ).

84.

Освен това член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 не допуска използването на приходите от разпределението на междусистемен електропровод за цели, различни от посочените в първата и втората алинея на този член. Това със сигурност не изключва възможността операторите на междусистемни електропроводи да получават други приходи и тези други приходи да се използват за цели, различни от гарантирането на действителната наличност на разпределения капацитет или поддържането или увеличаването на междусистемните капацитети чрез мрежови инвестиции.

85.

Следва да отбележа, че член 37, параграф 6, буква в) от Директива 2009/72 предвижда, че националните регулаторни органи отговарят за определянето и одобряването на методиките или реда и условията за достъп до трансгранична инфраструктура, включително управлението на претоварването. Въз основа на това те биха могли, както твърди Комисията, да решат, че таксата, събирана от всички потребители на националната преносна система, трябва да се използва частично за покриване на разходите за експлоатацията и поддръжката на междусистемните електропроводи. Това би било в съответствие със съображение 15, член 14, параграф 5 и целта на Регламент № 714/2009, тъй като всички потребители на националната преносна система, а не единствените потребители на междусистемен електропровод, ще понесат разходите за експлоатирането и поддръжката на този междусистемен електропровод. Както посочва Комисията, пример за такъв механизъм е германската „Offshore-Umlage“ (офшорна такса), която се събира от мрежовите оператори в допълнение към общата мрежова такса и се начислява на всички крайни потребители, свързани към обществената мрежа. Тази такса „Offshore-Umlage“ обхваща разходите за планиране, изграждане и експлоатация на линиите, свързващи разположени в морето вятърни инсталации към основната мрежа ( 45 ).

86.

Струва ми се че, както посочи Парламентът в съдебното заседание, когато съществува регулаторна рамка, която предвижда такса, покриваща разходите за експлоатацията и поддръжката на междусистемните електропроводи, тези разходи трябва да бъдат покрити приоритетно от тази такса. Следователно в тази ситуация предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, следва да използва приходите, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, приоритетно за цели, различни от експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод — например за увеличаване на капацитета на съществуващ междусистемен електропровод или за инвестиране в нов междусистемен електропровод. Според мен това се изисква от логиката на член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009, както бе посочено в точка 43 по-горе.

87.

Следователно на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 16, параграф 6, първа алинея, букви а) и б) от Регламент № 714/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че приходите, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, могат да се използват за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка на междусистемен електропровод и за реализиране на разумна печалба, при условие че е налице одобрение от регулаторните органи на съответните държави членки, които следва да проверят дали размерът на тази печалба не е такъв, че да застрашава експлоатирането и поддръжката на междусистемния електропровод или инвестициите в нови междусистемни капацитети. Когато обаче съществува регулаторна рамка, която предвижда такса, покриваща разходите за експлоатация и поддръжка на междусистемните електропроводи, член 16, параграф 6, първа алинея, букви а) и б) от Регламент № 714/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, следва да използва приходите, произтичащи от разпределението на междусистемния електропровод, приоритетно за цели, различни от експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод — например за увеличаване на капацитета на съществуващ междусистемен електропровод или за инвестиране в нов междусистемен електропровод.

88.

С петия въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали ако член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, и че не допуска използването на приходите, произтичащи от разпределението на междусистемните електропроводи, за покриване на разходите за експлоатация и поддръжка на междусистемния електропровод и за реализиране на печалба, тази разпоредба е в съответствие с принципа на пропорционалност или всеки друг приложим принцип. В акта за преюдициално запитване се посочва правото на собственост.

89.

BCAB твърди, че ако член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 се тълкува в смисъл, че не допуска предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, да използва приходите, произтичащи от разпределението на междусистемния електропровод, за експлоатация и поддържане на междусистемния електропровод и за реализиране на печалба, тази разпоредба не съответства на принципа на пропорционалност, като се има предвид, че това предприятие не може да функционира при тези условия и не може да остане на пазара. EI е съгласен с BCAB. Испанското и финландското правителство, Парламентът, Съветът и Комисията поддържат, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 е в съответствие с принципа на пропорционалност.

90.

Освен това BCAB твърди, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 е в противоречие с правото му на собственост, тъй като изключва възможността за свободно използване на приходите от претоварване ( 46 ). Парламентът и Съветът поддържат, че тази разпоредба е съвместима с правото на собственост. EI, испанското и финландското правителство и Комисията не заемат позиция.

91.

Първо, считам, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 е в съответствие с принципа на пропорционалност.

92.

Съгласно установената съдебна практика принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, които се преследват със съответната правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели ( 47 ).

93.

Член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 е в състояние да постигне преследваната с този регламент цел, а именно да развие трансграничния обмен на електроенергия, за да се постигне повишаване на ефективността, конкурентни цени и по-високи стандарти на услугите, както бе описано в точка 41 по-горе. Като гарантира, че определени приходи, по-специално тези, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, се използват за поддържане на съществуващия междусистемен капацитет или за инвестиране в нови капацитети, тази разпоредба има за цел да развие трансграничната търговия.

94.

Що се отнася до стриктната необходимост от член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009, следва да се отбележи, че както беше обяснено по-горе, тази разпоредба не забранява на предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, да използва приходите, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, за експлоатацията и поддържането на междусистемния електропровод (освен ако за тази цел не са налични регулирани приходи, като в този случай последните трябва да се ползват с предимство). Тя не изключва възможността предприятието да реализира разумна печалба. С оглед на широкото право на преценка, с което разполага законодателят на Съюза в областите, в които неговите действия предполагат той да направи избор както от политическо, така и от икономическо или социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки ( 48 ), според мен член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 не надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел.

95.

На второ място, считам, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 е съвместим с правото на собственост, закрепено в член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

96.

Следва да се отбележи, че правото на собственост, гарантирано от член 17, параграф 1 от Хартата, не е абсолютно. От член 52, параграф 1 от Хартата следва, че могат да бъдат налагани ограничения на упражняването на закрепените в Хартата права, при условие че тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържане на същите права и при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора ( 49 ).

97.

Ограничението на използването на приходите, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, трябва да се приеме като предвидено в закона по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата, тъй като произтича от член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 ( 50 ). Освен това, както посочва Съветът, тази разпоредба не изключва възстановяването на разходите, направени за експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод. Тя не възпрепятства реализирането на разумна печалба. Следователно тя зачита същността на правото на собственост. Наред с това, от точки 93 и 94 по-горе следва, че член 16, параграф 6 от Регламент № 714/2009 преследва цел от общ интерес, а именно развитието на трансграничния обмен на електроенергия, и че е необходима мярка.

98.

С оглед на гореизложеното на петия въпрос трябва да се отговори, че при неговото разглеждане не се установяват фактори, които да засягат валидността на член 16, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 714/2009.

99.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Förvaltningsrätten i Linköping (Административен съд Линшьопинг, Швеция) въпроси по следния начин: