COMUNICĂRI PROVENIND DE LA INSTITUȚIILE, ORGANELE ȘI ORGANISMELE UNIUNII EUROPENE

INFORMĂRI PROVENIND DE LA INSTITUȚIILE, ORGANELE ȘI ORGANISMELE UNIUNII EUROPENE

PROCEDURI REFERITOARE LA PUNEREA ÎN APLICARE A POLITICII ÎN DOMENIUL CONCURENȚEI

10.7.2010

Jurnalul Oficial al Uniunii Europene

C 187/7

AJUTOR DE STAT – BULGARIA

Ajutor de stat C 12/10 (ex N 389/09) – Amânarea și reeșalonarea datoriilor Ruse Industry

Invitație de a prezenta observații în temeiul articolului 108 alineatul (2) din TFUE

(Text cu relevanță pentru SEE)

2010/C 187/05

Prin scrisoarea din data de 14 mai 2010, reprodusă în versiunea lingvistică autentică în paginile care urmează acestui rezumat, Comisia a comunicat Bulgariei decizia sa de a iniția procedura prevăzută la articolul 108 alineatul (2) din TFUE privind măsura de ajutor menționată anterior.

Părțile interesate își pot prezenta observațiile privind măsurile pentru care Comisia inițiază procedura în termen de o lună de la data publicării prezentului rezumat și a scrisorii de mai jos la adresa:

European Commission

Directorate-General for Competition

State aid Greffe

1049 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Fax +32 22961242

Aceste observații vor fi comunicate Bulgariei. Păstrarea confidențialității privind identitatea părții interesate care prezintă observațiile poate fi solicitată în scris, precizându-se motivele care stau la baza solicitării.

TEXTUL REZUMATULUI

1. PROCEDURĂ

La 30 iunie 2009 autoritățile bulgare au comunicat o măsură de restructurare în favoarea Ruse Industry AD, sub forma amânării și reeșalonării datoriei publice în valoare de 9,85 milioane EUR. În opinia autorităților bulgare, măsura preconizată este compatibilă cu piața internă în temeiul Orientărilor privind ajutorul de stat pentru salvare și restructurare, întrucât este vorba de un ajutor pentru restructurare.

2. DESCRIERE

Ruse Industry are ca obiect de activitate producerea și repararea structurilor și elementelor metalice precum și fabricarea de macarale și echipamente pentru nave, având 196 de angajați în 2009. Datoria care face obiectul reeșalonării preconizate rezultă din acorduri de împrumut ce datează din 1996. Cea mai mare parte a fost deja reeșalonată în 1999 și 2001.

3. EVALUARE

În această etapă a evaluării, Comisia nu are convingerea că societatea este eligibilă pentru a beneficia de ajutorul pentru restructurare, întrucât se pare că principiul ajutorului unic a fost încălcat din cauza reeșalonării anterioare a datoriei. De asemenea, autoritățile bulgare nu au explicat situația grupului căruia îi aparține Ruse Industry. În al doilea rând, nu s-a demonstrat îndeplinirea condițiilor pentru acordarea ajutorului pentru restructurare. Pe baza planului prezentat de societate, există îndoieli că aceasta va putea reveni la viabilitatea pe termen lung și că nivelul contribuției proprii va atinge pragul de 50 % cerut de Orientările privind ajutorul de stat pentru salvare și restructurare. În plus, Bulgaria nu a propus încă nicio măsură compensatorie concretă.

În fine, reeșalonarea datoriei publice de care Ruse Industry a beneficiat începând cu 2001 ridică nu doar problema de a determina dacă principiul ajutorului unic a fost încălcat, ci și pe cea de a determina dacă societatea a beneficiat de ajutor de stat incompatibil începând cu 1 ianuarie 2007, data aderării Bulgariei la UE, anterior măsurii de restructurare comunicate.

4. CONCLUZIE

În lumina considerațiilor menționate anterior, Comisia a decis să inițieze, în legătură cu măsurile prezentate, procedura oficială de investigare prevăzută la articolul 108 alineatul (2) din Tratatul TFUE.

TEXTUL SCRISORII

„Европейската комисия желае да уведоми България, че след като разгледа информацията, предоставена от българските органи относно горепосочената мярка, за която България е подала уведомление съгласно член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) (1), реши да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от ДФЕС.

I. ПРОЦЕДУРА

(1)	На 30 юни 2009 г. българските органи уведомиха за мярка за преструктуриране в полза на „Русе индъстри“ АД (по-нататък „РИ“) под формата на разсрочване и отсрочване на публично задължение в размер на 9,85 млн. EUR.

(2)

Тъй като уведомлението не съдържаше съществена информация за оценка на мярката, на 28 юли 2009 г. до българските органи беше изпратен подробен въпросник. На 24 август 2009 г. България отговори частично и в същото писмо поиска удължаване на срока, което беше разрешено с писмо от 28 август 2009 г. На 30 септември 2009 г. България предостави още информация. На 27 ноември 2009 г. Комисията поиска още пояснения, които България предостави на 15 декември 2009 г. На 20 декември 2009 г. още веднъж беше разрешено удължаване на срока за попълване на липсващата информация. На 17 февруари 2010 г. България предостави още информация.

II. ОПИСАНИЕ

II.1. Получателят

(3)

Получател на планираната помощ е РИ — предприятие, създадено през 1991 г. със седалище в град Русе (2), България. То е активно в производството и ремонта на метални структури и елементи, както и в производството на кранове и съоръжения за морски съдове. Предприятието е приватизирано през април 1999 г., като 80 % от неговите акции са продадени на Rousse (3) Beteiligungsgesellschaft mbH (по-нататък „R GmbH“), Rostock, Германия.

(4)

Според българските органи РИ е предприятие наследник (4) на бившето „Русенска корабостроителница“ АД (по-нататък „РК“). Според годишния доклад за 2008 г., предоставен от българските органи, дяловата структура на РК е следната:

Таблица 1: Структура на собствеността в РК според годишния доклад за 2008 г.

Alpha GmbH	49,025 %
Omega GmbH	49,025 %
Dic Consult OOD	1,440 %
Физически лица	0,510 %

(5)	Българските органи изтъкнаха, че РИ има две дъщерни дружества: изцяло притежаваното H + S TP — търговско представителство в Германия, и RSR OOD (Ruse Shipyard Repair Ltd.) — предприятие за ремонт на кораби, от което РИ притежава 51 %.

(6)

Понастоящем съществува също и предприятие, наречено „Корабостроителница Русе“ АД, но според българските органи то няма правна връзка с получателя и двете предприятия са в търговски взаимоотношения; поне това е информацията, която българските органи са предоставили на 15 декември 2009 г. В по-ранно писмо (от 30 септември 2009 г.) обаче българските органи споменават, че „Корабостроителница Русе“ АД е 100 % дъщерно дружество на РИ. Освен това в годишния доклад от 2008 г. ясно е посочено, че „Корабостроителница Русе“ ЕАД е създадено от и учредено като предприятие отделно от РК.

(7)

Годишният доклад от 2008 г. изброява следните дъщерни дружества.

Таблица 2: Дъщерни дружества на РК според годишния доклад за 2008 г.

H + S TP	100 %
„Корабостроителница Русе“ АД	100 %
„ИВЕЛ“ ООД	100 %
„РСР“ ООД	51 %

II.2. История на публичното задължение

(8)	Понастоящем, според информацията на българските органи, РИ дължи на държавата сумата от 9,85 млн. EUR.

(9)	Дългът произлиза от споразумения (5) за заеми, датиращи от 1996 г. и 1997 г., между Държавен фонд за реконструкция и развитие (по-нататък „ДФРР“) и РК относно главница, която по онова време е възлизала на 8,45 млн. USD.

(10)

През април 1999 г. е сключено споразумение („Разсрочване 1999 г.“) между Министерството на финансите (6) (по-нататък „МФ“) и R GmbH, съгласно което 8 млн. USD от гореописания дълг плюс натрупаната лихва се превалутират (7) в евро и R GmbH се задължава да погаси вземането при условията на разсрочено плащане за срок от 1 декември 2000 г. до 30 юни 2015 г.

(11)	На 21 май 2001 г. МФ и РК сключват друго споразумение („Разсрочване 2001 г.“), с което са предоговорени задълженията на получателя към държавата (8), включително лихвите, до 30 септември 2015 г. с гратисен период до 30 септември 2005 г.

(12)

Според споразумението от 2001 г. цялото задължение се преизчислява (9): главницата става 7,97 млн. EUR, а лихвата (натрупана до 1 април 1999 г.) става 2 млн. EUR. Според това споразумение по задължението се начислява лихва от 1 % годишно, а върху просрочените суми се начислява наказателна лихва от 3 %.

(13)

През септември 2005 г. точно преди края на гратисния период получателят иска от Агенцията за държавни вземания (10) ново предоговаряне на задълженията си във връзка със споразумението от 2001 г. През декември 2006 г. българската Комисия за защита на конкуренцията (11) намира искането на РК за неоснователно съгласно българския закон за държавните помощи (12). РК обжалва решението на Комисията за защита на конкуренцията пред Върховния административен съд, който отхвърля жалбата с решение от юли 2007 г. Следващо обжалване на това решение също е отхвърлено.

(14)

Според българските органи Агенцията за държавни вземания се е въздържала да изиска по законов път дължимите суми, които не са били плащани в съответствие с предоговарянето от 2001 г., защото през юли 2008 г. получателят е предложил да плати доброволно част (1 млн. EUR) от просрочените суми на два транша, първият от които в размер на 500 000 EUR е обещал да плати през октомври 2008 г. Когато обаче РК не е платило сумата, Агенцията за държавни вземания е удължила срока до декември 2008 г. След като към началото на януари 2009 г. не са осъществени плащания, през февруари 2009 г. Агенцията за държавни вземания изпраща напомняне за плащане.

(15)	На този етап все още не е ясно до каква степен РК е изпълнило задълженията си за плащане съгласно различните споразумения за разсрочване. В частност изглежда, че от главницата в размер на 7,97 млн. EUR, предоговорени през 2001 г., към момента все още са дължими 7,7 млн. EUR.

II.3. Мярка за преструктуриране, за която е подадено уведомление

(16)	През юни 2009 г. получателят подава второ искане до Агенцията за държавни вземания за разсрочване на оставащия дълг съгласно споразумението от 2001 г. Тази молба е мярката, за която до Европейската комисия е подадено уведомление като помощ за преструктуриране.

(17)	Според предложението на българските органи новото споразумение ще предвиди изплащане на задълженията за период от 10 години (т.е. до 2019 г.) с гратисен период до 30 юни 2012 г.

(18)

Цялото задължение, което следва да бъде разсрочено, възлиза на 9,8 млн. EUR, включително (според българските органи) следните части (13):

а)	1,8 млн. EUR просрочени задължения;

б)	5,9 млн. EUR от главницата, недължими към момента (съгласно предоговарянето от 2001 г.),

в)	просрочени лихви, дължими към 1 април 1999 г. в размер на 2 млн. EUR, предоговорени за плащане на два транша през 2015 г. съгласно споразумението от 2001 г.;

г)	натрупани обикновени и наказателни лихви до 10 юни 2006 г. (14) в размер на 101 878 EUR.

(19)	България е на мнение, че планираната мярка е съвместима с вътрешния пазар въз основа на Насоките на общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (по-нататък „Насоките за О и П“) (15) като мярка за преструктуриране.

III. ОЦЕНКА НА НАЛИЧИЕТО НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

(20)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставянето в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(21)

По-надолу Комисията ще оцени дали помощта, за която е подадено уведомление, предствавлява държавна помощ. Освен това Комисията ще оцени дали въздържането от изискване по законов път на спазването на споразумението от 2001 г. и неприлагането на лихва от 1 януари 2007 г. представляват допълнителна държавна помощ, която следва да се вземе предвид при изчисляването на елемента на помощ за преструктуриране.

(22)	И двете мерки включват държавни средства, тъй като е налице загуба на средства, които е следвало да се влеят в държавния бюджет. Те са предоставени от МФ и следователно от държавата.

(23)	Както разсрочването и отсрочването на задълженията, за които е подадено уведомление, така и въздържането от изискване по законов път на задълженията от момента на присъединяването се отнасят индивидуално до РИ и поради това са селективни.

(24)	В допълнение мерките са предоставили предимство на предприятието, което не би било постигнато по друг начин на частния пазар, тъй като мерките не издържат теста на кредитора в пазарни условия (16).

(25)

По отношение на помощта, за която е получено уведомление, Комисията се съмнява, че частен кредитор наистина би разсрочил дълга вместо да изиска незабавно изплащане на цялата сума от задължения, особено предвид наличието на две предишни разсрочвания през 1999 г. и 2001 г. Освен това Комисията отбелязва, че според българските органи предприятието е в затруднение.

(26)

Относно въздържането от изискване по законов път на спазването на споразумението от 2001 г. Комисията също се съмнява, че това поведение съответства на поведението на частен кредитор. Както се споменава в параграфи (10)—(15) по-горе, предприятието не е извършило плащанията, предвидени в предоговарянето от 2001 г., а България не е показала, че нейните органи са положили сериозни усилия да съберат дължимото задължение. Освен това от документацията не се вижда дали наказателната лихва от 3 %, определена в споразумението от 2001 г., наистина е била начислена и/или платена (17).

(27)

Комисията отбелязва в допълнение, че мярката, за която не е изпратено уведомление, изглежда не представлява съществуваща помощ от 1 януари 2007 г., тъй като не е обхваната от приложение V.2.1 към Договора за присъединяване на България (18). В частност тя а) нито е влязла в сила преди 31 декември 1994 г., б) нито е изброена в допълнението към приложение V, в) нито е обхваната от временен механизъм.

(28)	РИ е предприятие, произвеждащо стоки, които се търгуват свободно в рамките на Съюза. Затова Комисията счита, че условието за засягане на конкуренцията и търговията в Съюза е изпълнено.

(29)	Поради това Комисията счита, че горепосочените мерки са държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Следва да се отбележи, че България не оспорва характера на държавна помощ на мярката, за която е подала уведомление.

IV. ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА

(30)

От изключенията, предвидени в член 107, параграф 3 от ДФЕС, само изключението, предвидено в член 107, параграф 3, буква в) би могло да бъде приложимо, тъй като основната цел на помощта се отнася до възстановяване на дългосрочната жизненост на предприятие в затруднение. Съгласно тази разпоредба държавна помощ, предоставена за насърчаване развитието на някои икономически дейности може да бъде разрешена, „доколкото не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“. Затова помощта може да се счита за съвместима въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, при условие че са налице условията, посочени в Насоките за О и П.

IV.1. Помощта отговаря ли на условията за помощ за преструктуриране?

IV.1.1. Предприятие в затруднение

(31)	За да отговаря на условията за помощ за преструктуриране, получателят следва да бъде, съгласно точка 33, предприятие в затруднение по смисъла на Насоките за О и П.

(32)

В своето уведомление българските органи твърдят, че РИ е предприятие в затруднение по смисъла на точка 10, буква в) от Насоките, тъй като то отговаря на критериите на вътрешното законодателство като обект на процедура по колективна несъстоятелност. В частност предприятието отговаря на условията за започване на процедура по несъстоятелност съгласно член 608 от българския търговски закон (19) поради своите задължения към държавата.

(33)

Комисията също отбелязва финансовите резултати на предприятието, които показват постоянен спад в оборота му, както и нарастващи загуби, както се вижда от долната таблица. Също така следва да се посочи, че през 2008 г. предприятието произвежда отрицателна оперативна печалба и отрицателен паричен поток. Така РИ изглежда изпълнява условията на точка 11 от Насоките за О и П и следва да се разглежда като предприятие в затруднение.

Таблица 3: Годишен оборот и печалба на Русе индъстри АД

в млн. BGN (20)	2005 г.	2006 г.	2007 г.	2008 г.
Годишен оборот	76 239	65 086	17 963	7 035
Печалба/загуба преди данъчно облагане	2 091	1 977	827	3 924

(34)

За да отговаря на условията за помощ за преструктуриране съгласно точка 13 от Насоките за О и П, следва да се докаже, че затрудненията на дружеството са присъщи за него и не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, както и че трудностите са прекалено сериозни, за да може групата сама да се справи с тях.

(35)	Към момента както е описано по-горе в параграфи 5—6, структурата на групата, към която РИ принадлежи, все още е неясна.

(36)	България твърди, че не знае откъде произлизат затрудненията на получателя и дали групата сама би могла да се справи с трудностите.

(37)	Съответно Комисията се съмнява дали получателят отговаря на условията за помощ за преструктуриране в съответствие с точка 13 от Насоките за О и П.

IV.1.2. Принципът на еднократна помощ

(38)	Съгласно Насоките помощ за преструктуриране следва да се предоставя само веднъж. Към момента изглежда, че този принцип на еднократна помош, както е посочен в точка 3.3 от Насоките за О и П, е нарушен.

(39)

В частност изглежда, че дори споразумението от 2001 г. за предоговаряне на дълга на РИ може да представлява държавна помощ. Досега българските органи не са изтъкнали аргументи, които да показват, че предоговарянето от 2001 г. е в съответствие с принципа на кредитора в условията на пазарна икономика (по-нататък „ПКУПИ“). Към момента е под съмнение дали държавата е действала подобно на частен кредитор, когато е сключила споразумението, особено предвид факта, че е имало и предишно разсрочване на дълга в контекста на приватизацията (т.е. предоговарянето от 1999 г.). Във всеки случай, дори да се приеме, че сключването на споразумението от 2001 г. е било в съответствие с ПКУПИ, българските органи не са изискали по законен път плащането на дълга (21) в съответствие с него.

(40)

Следва да се подчертае, че дори и Комисията да не е компетентна да оцени (22) съвместимостта на държавната помощ, предоставена на РК преди 1 януари 2007 г., датата на присъединяване на България към ЕС, това не я възпрепятства да оцени фактите по делото за целите на оценката на принципа на еднократна помощ.

IV.1.3. Заключение относно съответствието с условията

(41)	Въз основа на горните съображения Комисията се съмнява дали РИ отговаря на условията за помощ за преструктуриране.

IV.2. Съвместимост с Насоките за О и П

IV.2.1. Възстановяване на дългосрочната жизнеспособност

(42)

Съгласно точка 34 от Насоките за О и П, предоставянето на помощ за преструктуриране трябва да става, при условие че съществува план за преструктуриране, който трябва да е одобрен от Комисията. Освен това съгласно точка 35 от Насоките, планът за преструктуриране трябва да възстановява дългосрочната жизнеспособност на предприятието в рамките на един разумен срок, въз основа на реалистични предположения за бъдещите условия за дейност.

(43)

На този етап Комисията се съмнява, че представеният план ще позволи на предприятието да се върне към дългосрочна жизненоспособност. В частност той не дава съществени доказателства за своите хипотези, както и конкретни цифри. Планът не съдържа достатъчно детайли, за да покаже как ще се постигне намаляване на разходите и как ще се възстанови жизнеспособността. Липсват обяснения за това как очакваните приходи ще бъдат реализирани. Въпреки че българските органи представиха пазарно проучване на продуктите върху които възнамеряват да наблегнат, този анализ не гледа към бъдещето, а е само описание на настоящето положение.

IV.2.2. Избягване на неоправдано нарушаване на конкуренцията

(44)

Съгласно точки 38—42 от Насоките следва да се вземат мерки за смекчаване, доколкото е възможно, на отрицателните въздействия на помощта върху конкурентите. Помощта не трябва да нарушава неправомерно конкуренцията. Обикновено това означава ограничаване на присъствието на предприятието на пазарите в края на периода на преструктуриране. Принудителното ограничаване или намаляне на присъствието на съответните пазари, на които оперира предприятието, представлява компенсация за конкурентите.

(45)	Досега българските органи не са предложили конкретни компенсаторни мерки.

IV.2.3. Помощ, ограничена до минимум: действителен принос, несвързан с помощта

(46)

Съгласно точка 43 от Насоките размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат сведени до минимума на разходите по преструктурирането, необходими за неговото осъществяване, като се вземат предвид съществуващите финансови ресурси на дружеството. Получателите на помощта трябва да направят съществен принос към плана за преструктуриране чрез собствените си ресурси, т.е. чрез продажба на активи, които не са от определящо значение за оцеляването на предприятието, или посредством външно финансиране при пазарни условия.

(47)

Приносът на предприятието към плана за преструктуриране по принцип трябва да е поне 50 % от общите разходи за плана, съгласно точка 44 от Насоките (23). На този етап България не е показала, че преструктурирането ще бъде финансирано с поне 50 % от собствени средства на получателя. Въпреки че българските органи обясняват, че преструктурирането ще бъде частично финансирано от продажбата на някои активи (т.е. земя, излишни машинни съоръжения), липсва конкретна информация за характера и очакваната продажна стойност на тези активи. Българските органи също твърдят, че няма да има външно финансиране (т.е. от кредитори, банки или акционери) на преструктурирането.

IV.2.4. Заключения за съвместимостта

(48)	На този етап Комисията има сериозни съмнения дали мярката, за която е подадено уведомление, отговаря на съответните разпоредби от Насоките за О и П като помощ за преструктуриране.

(49)	Освен това Комисията се съмнява дали въздържането от изискване по законов път на плащането на дълга след 1 януари 2007 г. е съвместимо с вътрешния пазар.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(50)

На този етап Комисията се съмнява, че мярката за преструктуриране, за която е подадено уведомление, отговаря на условията от Насоките за О и П. Затова е под въпрос дали тя може да се счита за съвместима с вътрешния пазар. Освен това е под съмнение дали въздържането от изискване по законов път на плащането на дълга след 1 януари 2007 г., датата на присъединяване на България към ЕС, представлява допълнителна помощ и дали такава помощ е съвместима с вътрешния пазар.

(51)	Затова Комисията реши да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС във връзка с горепосочените мерки.

РЕШЕНИЕ

1.	Предвид горепосоченото Комисията реши да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от ДФЕС по отношение на мерките за помощ, описани по-горе, в полза на „Русе индъстри“ АД.

С оглед на изложените по-горе съображения Комисията, действаща съгласно процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, изисква от България да представи своите коментари и да предостави всякаква информация, която би била от полза при оценката на помощта в срок от един месец от датата на получаване на това писмо. Наред с другото информацията следва да съдържа:

—	данни за всички акционери на Русе индъстри, както е изброено в годишния доклад от 2008 г. (точка 20, страница 28), копия от техните последни финансови отчети и извлечения от търговския регистър,

—

обяснение за това как Rousse Beteiligungsgesellschaft mbH е свързано с настоящите акционери на Русе индъстри и кога собствеността на Русе индъстри е прехвърлена на Alpha and Omega GmbH. Моля, представете също копия от последните финансови отчети на Rousse Beteiligungsgesellschaft mbH и извлечението за него от търговския регистър,

—	информация за всички дъщерни дружества на Русе индъстри, както е изброено в годишния доклад от 2008 г. (точка 28, страница 34), копия от техните последни финансови отчети и извлечения от търговския регистър,

—	одитираните финансови отчети за 2009 г. на Русе индъстри,

—	плана за преструктуриране от 6 ноември 2006 г., както е посочено в годишния доклад от 2008 г. (точка 1, страница 7),

—

подробна информация за историята на обслужването на дълга към Агенцията за държавни вземания от 2001 г. насам. Тази информация следва да съдържа следните данни за всеки период на плащане в съответствие със споразумението за разсрочване от 2001 г. (т.е. 31 март и 30 декември), разбити на главница + лихва и сравнени с предвидения график на плащанията:

—	общо задължение към Агенцията в началото на периода,

—	общо плащания, осъществени за периода,

—	общо задължение в края на периода,

—	начислена наказателна лихва.

3.	Комисията изисква от България незабавно да препрати копие от настоящото писмо до „Русе индъстри“ АД.

4.	Комисията напомня на България, че член 108, параграф 3 от ДФЕС има суспензивно действие и насочва вниманието към член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета, съгласно който от получателя може да се изиска възстановяване на всяка неправомерно предоставената помощ.

Комисията предупреждава България, че ще уведоми заинтересованите страни чрез публикуване на това писмо и на резюме от него в Официален вестник на Европейския съюз. Тя ще информира и заинтересованите страни в държави от ЕАСТ, които са подписали Споразумението за ЕИП, чрез публикуване на известие в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз, както и Надзорния орган на ЕАСТ, като им изпрати копие от това писмо. Всички посочени по-горе заинтересовани страни ще бъдат приканени да представят мненията си в срок от един месец от датата на публикуване.”

(1) Считано от 1 декември 2009 г. членове 87 и 88 от Договора за ЕО стават съответно членове 107 и 108 от ДФЕС. Двете групи от разпоредби са по същество идентични. За целите на настоящото решение позоваванията на членове 107 и 108 от ДФЕС следва да се разбират като позовавания на съответно членове 87 и 88 от Договора за ЕО, когато е уместно.

(2) Регион, отговарящ на условията за помощ, съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС въз основа на Решение на Комисията от 24 януари 2007 г., ОВ C 73, 30.3.2007 г., стр. 16.

(3) Френско изписване на наименованието „Русе“.

(4) Името РК е променено на РИ на 4 март 2009 г. Името на предприятието ще се използва в съответствие с това.

(5) Договор от 15 ноември 1996 г. за заем в чуждестранна валута в размер на 1 402 341,08 USD; договор от 22 ноември 1996 г. за сумата от 450 131,17 USD; и договор от 27 януари 1997 г. за изплащане на предишно задължение на предприятието в размер на 6 597 658,92 USD (главница) и 365 575,86 USD (дължима лихва към 1 ноември 1996 г.). Тези заеми са прехвърлени към ДФРР от Стопанска банка (фалирала държавна банка).

(6) Законен правоприемник като кредитор по дългове, дължими на ДФРР.

(7) Българските органи не посочват обменния курс на тази транзакция.

(8) Т.е. цялото задължение, първоначално възлизащо на 8 450 131,17 USD, от което 8 млн. USD вече са били превалутирани/разсрочени на 8 април 1999 г.

(9) Чрез използване на обменния курс EUR/USD от приватизацията, т.е. 29 април 1999 г.

(10) Агенция за държавни вземания.

(11) Комисия за защита на конкуренцията.

(12) Член 1, параграф 3 и член 3, параграф 2 от Закона за държавните помощи.

(13) a + b (т.е. 7,7 млн. EUR) отговаря на неплатената главница, разсрочена съгласно споразумението от 2001 г. За сравнение главницата, разсрочена съгласно споразумението от 2001 г., е 7,97 млн. EUR.

(14) От предоставената информация не става ясно дали лихви са били начислявани и/или изисквани по законов път след 10 юни 2006 г.

(15) ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2.

(16) Вж.: T-152/99 HAMSA [2002] ECR II-3049 at para 167.

(17) Поне не след 10 юни 2006 г.

(18) ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 93.

(19) „Търговски закон“.

(20) 1,9558 EUR/BGN към 2 март 2010 г.

(21) Най-малко 1,8 млн. EUR са дължими понастоящем и българските органи не са предприели сериозни опити за събиране на дълга.

(22) Това е установена практика на Комисията, вж. например решенията за откриване по дела C 40/08 Помощ за преструктуриране за PZL-Hydral и C 49/08 Помощ за преструктуриране за PZL Debica.

(23) Ако приемем, че РИ може да се счита за голямо предприятие. Това е посочено от българските органи в точка 4.3 от тяхното уведомление от 30 юни 2009 г. Въпреки това на този етап от оценката структурата на групата все още е неясна, както е посочено в параграфи (5)—(6).

10.7.2010

Jurnalul Oficial al Uniunii Europene

C 187/16

Publicarea unei cereri în temeiul articolului 6 alineatul (2) din Regulamentul (CE) nr. 510/2006 al Consiliului privind protecția indicațiilor geografice și a denumirilor de origine ale produselor agricole și alimentare

2010/C 187/08

Prezenta publicare conferă dreptul de opoziție la cererea de înregistrare în temeiul articolului 7 din Regulamentul (CE) nr. 510/2006 al Consiliului (1). Declarațiile de opoziție trebuie să parvină Comisiei în termen de șase luni de la data prezentei publicări.

DOCUMENT UNIC

REGULAMENTUL (CE) NR. 510/2006 AL CONSILIULUI

„CHLEB PRĄDNICKI”

NR. CE: PL-PGI-0005-0694-23.04.2008

IGP ( X ) DOP ( )

1. Denumire:

„Chleb prądnicki”

2. Statul membru sau țara terță:

Polonia

3. Descrierea produsului agricol sau alimentar:

3.1. Tip de produs:

Clasa 2.4 –

Produse de panificație, produse de patiserie, produse de cofetărie, biscuiți

3.2. Descrierea produsului căruia i se aplică denumirea de la punctul 1:

„Chleb prądnicki” este o pâine neagră fabricată cu maia de secară.

Formă

„Chleb prądnicki” este coaptă în două forme: ovală și rotundă.

Pâinea ovală există în două variante având greutăți diferite:

1.	14 kg: lungimea de 950-1 000 mm, grosimea de 120-150 mm și lățimea la mijloc de 450-500 mm;

2.	4,5 kg: lungimea de 600-650 mm, grosimea de 120-150 mm și lățimea la mijloc de 300-350 mm.

Lățimea pâinii ovale (pentru ambele variante) descrește treptat către capete.

Pâinile rotunde au o singură greutate, 4,5 kg, și un diametru de 450-500 mm.

Coaja

Coaja are o grosime de 4-6 mm (indiferent de forma pâinii), o culoare maro spre maro-închis, o suprafață care poate fi netedă sau fisurată și este acoperită cu un strat subțire de tărâțe de secară.

Miezul

În secțiune, pâinea are o culoare deschisă și o porozitate uniformă. Miezul trebuie să revină la starea inițială atunci când este supus unei apăsări ușoare, fără ca structura acestuia să fie afectată. Pâinea are gustul și aroma caracteristice pâinii obținute din maia de secară.

Caracteristici fizice și chimice

Umiditate: maximum 50 % la opt ore de la coacere.

Volum: 100 g de pâine ocupă un volum de minimum 200 cm3.

Aciditate: maximum 10 pH.

3.3. Materii prime (numai pentru produsele prelucrate):

—	făină de secară și de grâu de calitate superioară, utilizată în industria alimentară;

—	cartofi fierți sau fulgi de cartofi (rețetă sezonieră folosită primăvara și la începutul verii);

—	tărâțe de secară;

—

sare;

—	apă potabilă;

—	drojdie proaspătă;

—

chimen.

3.4. Hrană pentru animale (numai pentru produsele de origine animală):

—

3.5. Etape specifice ale producției care trebuie să se desfășoare în aria geografică delimitată:

Toate etapele producției trebuie să se desfășoare în aria geografică delimitată:

—	pregătirea aluatului după o metodă tradițională în cinci etape;

—	împărțirea manuală a aluatului în bucăți și modelarea manuală;

—	dospirea finală în coșuri a bucăților de aluat modelate;

—	pregătirea bucăților de aluat pentru coacere, umezirea cu apă și presărarea tărâțelor de secară;

—	coacerea bucăților de aluat;

—	răcirea pâinii coapte.

3.6. Norme specifice privind felierea, răzuirea, ambalarea etc.:

Atunci când pâinea este vândută porționată, nu se taie decât după răcire, adică la cel puțin patru ore de la terminarea coacerii.

3.7. Norme specifice privind etichetarea:

„Chleb prądnicki” poate fi vândută neambalată. Pâinea de 4,5 kg care este vândută întreagă se înconjoară cu o banderolă pe care sunt tipărite informații în conformitate cu legislația privind etichetarea produselor alimentare comercializate. Pâinea tăiată în jumătăți sau în sferturi este vândută în pungi din plastic sau din hârtie cărora li se atașează o etichetă purtând aceleași informații ca și banderola. Eticheta trebuie să conțină simbolul indicației geografice protejate și cuvintele „Chronione Oznaczenie Geograficzne” („Indicație geografică protejată”). Pâinea care nu are dimensiunile de comercializare, adică pâinea care cântărește mai mult de 4,5 kg și este coaptă în brutării la ocazii speciale, se înconjoară cu o banderolă similară cu cea folosită pentru pâinea de 4,5 kg, dar având dimensiunile adaptate. Etichetele și banderolele se distribuie tuturor producătorilor de „Chleb prądnicki” de către brutăria B.A. Madej. Distribuirea etichetelor se face fără a discrimina producătorii de „Chleb prądnicki” care respectă caietul de sarcini.

4. Delimitarea concisă a ariei geografice:

În interiorul limitelor administrative ale orașului Cracovia.

5. Legătura cu aria geografică:

5.1. Specificitatea ariei geografice:

Denumirea „Chleb prądnicki” provine de la denumirile satelor de pe pârâul Prądnik, cele mai importante fiind Prądnik Czerwony (Prądnik Roșu) și Prądnik Biały (Prądnik Alb), unde se găseau numeroase mori. Primele referințe indirecte la brutarii din Prądnik datează din secolul al XIV-lea. Sătenii din Prądnik Czerwony, în special, erau renumiți pentru coacerea unor pâini „Chleb prądnicki” imense.

La 1 aprilie 1910, satele Prądnik Czerwony și Prądnik Biały au fost atașate Cracoviei. Deși în prezent fac parte din cartierul Krowodrza al orașului, denumirile acestora continuă să fie folosite.

„Chleb prądnicki” și metoda sa de fabricație au fost dezvoltate de-a lungul timpului de către generații succesive de brutari. Caracteristicile acestui produs nu pot fi disociate de factorul uman, fiind fructul meșteșugului brutarilor care coc pâinea după metodele tradiționale, folosind numai materiile prime specificate.

5.2. Specificitatea produsului:

Caracteristicile care diferențiază cel mai mult „Chleb prądnicki” de alte produse de brutărie sunt dimensiunile, coaja groasă și faptul că rămâne proaspătă timp îndelungat. Pâinea standard are 4,5 kg, dar la ocazii speciale se coc pâini de 14 kg. Fiecare pâine are o formă oarecum diferită de celelalte. Păstrată în condiții normale, „Chleb prądnicki” rămâne proaspătă timp de șapte zile.

O altă caracteristică este că „Chleb prądnicki” continuă să se „matureze” după ce a fost scoasă din cuptor și își dezvoltă pe deplin gustul și aroma în ziua următoare coacerii.

5.3. Legătura cauzală dintre aria geografică și calitatea sau caracteristicile produsului (pentru DOP) sau o calitate anume, reputația sau alte caracteristici ale produsului (pentru IGP):

Cererea are la bază calitățile specifice ale „Chleb prądnicki”, după cum se precizează la punctul 5.2, și renumele acesteia.

Caracterul excepțional al produsului rezultă în esență din măiestria și cunoștințele aplicate la frământarea și modelarea aluatului, fiecare pâine având o formă ușor diferită, și la tratarea termică adecvată a produsului, care duce la obținerea grosimii, texturii de suprafață și a cojii caracteristice. Adăugarea la rețetă a cartofilor sau a fulgilor de cartofi asigură păstrarea prospețimii pe o perioadă mai îndelungată.

Istoria, tradiția de fabricare și renumele „Chleb prądnicki”:

„Chleb prądnicki” este atestată pentru prima oară în 1421, când Albert, episcopul Cracoviei, a cedat lui Świętosław Skowronek, bucătarul său, un teren de două źrebia (unitate de măsură a suprafeței) în Prądnik, în schimbul obligației locuitorilor de a-l aproviziona cu pâine.

La 26 mai 1496, regele Jan Olbracht a acordat brutarilor care fabricau pâinea de secară, printre care și celor din Prądnik, privilegiul de a continua vechiul obicei de vânzare a pâinii la Cracovia o dată pe săptămână, la târgul ținut marțea. Acest privilegiu a permis membrilor breslei brutarilor din interiorul zidurilor orașului să coacă și să vândă fără restricții pâine albă și de secară. Vânzarea pâinii de secară coapte în afara zidurilor orașului (brutarii din afara zidurilor orașului nu erau autorizați să coacă pâine albă) a fost limitată cu strictețe. Brutarii au obținut dreptul de a introduce fără restricții „Chleb prądnicki” în Cracovia numai începând de la „1 iulie 1785”.

Documente originare din secolele al XVIII-lea și al XIX-lea, conservate de breasla brutarilor din Cracovia, arată că atunci au fost stabilite normele privind vânzarea și prețurile pâinii, pe baza unei liste de prețuri standard. Consumatorii au apreciat în continuare gustul „Chleb prądnicki” până către sfârșitul anilor ’20 și începutul anilor ’30 din secolul al XX-lea, când producția a fost întreruptă. Totuși, „Chleb prądnicki” nu a dispărut întru totul. După cum afirmă președintele societății comerciale Stary Kleparz, „Chleb prądnicki” a fost din nou vândută în perioada postbelică (1945-1998) în cea mai veche și mai celebră piață din Cracovia, Stary Kleparz.

Renumele „Chleb prądnicki” este atestat de numeroase opere literare și publicații din secolele al XIX-lea și al XX-lea:

—	poemul „Obrazek” („Un tablou”) de Wincenty Pol (secolul al XIX-lea);

—	un fragment dintr-un poem fără titlu scris de Wincenty Pol și conservat în colecția lui Ambroży Grabowski (secolul al XIX-lea);

—	„Wspomnienia” („Memorii”) de Ambroży Grabowski (secolul al XIX-lea);

—	„Kodeks dyplomatyczny Katedry Krakowskiej Św. Wacława” („Codexul diplomatic al catedralei Sf. Wacław”) – Franciszek Piekosiński (1883);

—	„Włościanie z okolic Krakowa” („Zonele rurale din preajma Cracoviei”) – Józef Mączyński (1858), ziarul „Przyjaciel Ludu” („Prietenul poporului”), 1846;

—	„Tygodnik Ilustrowany” („Hebdomadarul ilustrat”), 1862;

—	„Encyklopedia Powszechna” (1865);

—	„Wspomnienia” („Memorii”) de Maria Estreicherówna (secolul al XX-lea).

„Chleb prądnicki” apare, de asemenea, în tablouri din secolul al XIX-lea:

—	„Z promnickim chlebem w Krakowie” (La Cracovia, cu pâine) de Kajetan Wincenty Kielisiński (1847);

—	„Prądniczanin” („Locuitor din Prądnic”) de Jan Kanty Wojnarowski;

—	„Piekarz chleba prądnickiego” („Brutar fabricând pâine de Prądnic”) de Jan Kanty Wojnarowski.

Renumele „Chleb prądnicki” în rândurile consumatorilor de astăzi este dovedit prin prezența produsului la concursuri, la târguri internaționale și la activități promoționale organizate de orașul Cracovia.

În 2004, „Chleb prądnicki” a fost premiată la concursul „Małopolski Smak” („Gusturile Micii Polonii”) pentru calitatea sa exemplară și gustul deosebit. În 2005, brutăria care produce „Chleb prądnicki” a fost nominalizată pentru titlul de „Producător alimentar polonez al anului 2005” de către președintele regiunii Mica Polonie. Renumele pâinii este atestat și de participarea la expoziții internaționale, precum Salonul Internațional al Alimentației – SIAL (Salon International de l'Alimentation) de la Paris (2005). Organizația „Slow food” a inclus informații despre „Chleb prądnicki” în publicația sa „Terra Madre: 1 600 Food Communities”.

Imaginea pâinii e utilizată frecvent pentru promovarea orașului Cracovia: „Chleb prądnicki” a fost unul dintre simbolurile utilizate pentru a reprezenta Cracovia în timpul festivităților organizate pentru celebrarea celei de a 750-a aniversări a primirii dreptului magdeburgian de către oraș. „Chleb prądnicki” apare, de asemenea, în broșurile care promovează orașul Cracovia. Recunoașterea actuală de care se bucură „Chleb prądnicki” are la bază transformarea notorietății sale istorice în renume propriu: prin acțiunile de popularizare a produsului au devenit renumite aroma sa deosebită, calitatea superioară și durata mare de păstrare. Astăzi, „Chleb prądnicki” este comercializată în rețeaua națională de magazine de delicatese, care vinde cele mai fine alimente provenite din toată lumea. O altă dovadă a renumelui său este dată de faptul că prețul pe care consumatorii acceptă să-l plătească pentru „Chleb prądnicki” este de cinci ori mai mare decât cel al pâinii industriale. Popularitatea „Chleb prądnicki” este imensă în timpul festivalului anual al pâinii (Święto Chleba), când se coace în fiecare zi o cantitate de patru ori mai mare decât în mod obișnuit.

Numeroase publicații contemporane menționează „Chleb prądnicki”. Astfel, produsul apare în cartea de bucate „Produkt tradycyjny na małopolskim stole” („Produse tradiționale din bucătăria Micii Polonii”), în lucrarea „Stół pięknie nakryty” („O masă bine așezată”) și în ghidul turistic-gastronomic „Małopolska – Palce lizać. Przewodnik kulinarny po regionie” („Mica Polonie delicioasă. Ghidul bucătăriei regionale”). De asemenea, „Chleb prądnicki” este menționată cu regularitate în paginile cotidianelor locale „Dziennik Polski” și „Gazeta Krakowska” și în presa națională specializată, precum „Przegląd Piekarniczy i Cukierniczy” („Revista de brutărie și patiserie”) și „Cukiernictwo i Piekarstwo” („Brutărie și patiserie”). Articole referitoare la „Chleb prądnicki” au apărut și în cotidianul „Polska Głos Wielkopolski” din 25 august 2008, în „Tęczy” („Curcubeul”) și în săptămânalul „Niedziela” („Duminica”) din 10 august 2008.

Trimitere la publicarea caietului de sarcini:

[Articolul 5 alineatul (7) din Regulamentul (CE) nr. 510/2006 al Consiliului].

http://www.minrol.gov.pl/DesktopDefault.aspx?TabOrgId=1620&LangId=0

(1) JO L 93, 31.3.2006, p. 12.

		ISSN 1830-3668 doi:10.3000/18303668.C_2010.187.ron
Jurnalul Oficial al Uniunii Europene		C 187

Ediţia în limba română	Comunicări şi informări	Anul 53 10 iulie 2010

Informarea nr.	Cuprins	Pagina
	II Comunicări
	COMUNICĂRI PROVENIND DE LA INSTITUȚIILE, ORGANELE ȘI ORGANISMELE UNIUNII EUROPENE
	Comisia Europeană
2010/C 187/01	Comunicarea Comisiei referitoare la cantitățile disponibile pentru subperioada septembrie 2010 în cadrul anumitor cote deschise de Uniunea Europeană pentru produse din sectorul orezului	1

2010/C 187/02	Non-opoziție la o concentrare notificată (Cazul COMP/M.5789 – Geely/Daqing/Volvo Cars) ( 1 )	3

	IV Informări
	INFORMĂRI PROVENIND DE LA INSTITUȚIILE, ORGANELE ȘI ORGANISMELE UNIUNII EUROPENE
	Comisia Europeană
2010/C 187/03	Rata de schimb a monedei euro	4

	Comisia administrativă pentru coordonarea sistemelor de securitate socială
2010/C 187/04	Decizia nr. E2 din 3 martie 2010 privind stabilirea unei proceduri de gestionare a modificărilor care se aplică în cazul datelor de contact ale organismelor definite la articolul 1 din Regulamentul (CE) nr. 883/2004 al Parlamentului European și al Consiliului și incluse în repertoriul electronic care este parte integrantă din EESSI ( 2 )	5

	V Anunțuri
	PROCEDURI REFERITOARE LA PUNEREA ÎN APLICARE A POLITICII ÎN DOMENIUL CONCURENȚEI
	Comisia Europeană
2010/C 187/05	Ajutor de stat – Bulgaria – Ajutor de stat C 12/10 (ex N 389/09) – Amânarea și reeșalonarea datoriilor Ruse Industry – Invitație de a prezenta observații în temeiul articolului 108 alineatul (2) din TFUE ( 1 )	7

2010/C 187/06	Notificare prealabilă a unei concentrări (Cazul COMP/M.5901 – Montagu/GIP/Greenstar) ( 1 )	14

2010/C 187/07	Notificare prealabilă a unei concentrări (Cazul COMP/M.5826 – Anglo Irish Bank/RBS/Arnotts) ( 1 )	15

	ALTE ACTE
	Comisia Europeană
2010/C 187/08	Publicarea unei cereri în temeiul articolului 6 alineatul (2) din Regulamentul (CE) nr. 510/2006 al Consiliului privind protecția indicațiilor geografice și a denumirilor de origine ale produselor agricole și alimentare	16

Origine	Nr. de ordine	Cereri de licențe de import depuse pentru subperioada mai 2010	Cantitatea totală disponibilă pentru subperioada septembrie 2010 (în kg)
Antilele Olandeze și Aruba	09.4189	(1)	24 815 000
TTPM cel mai puțin dezvoltate	09.4190	(1)	10 000 000


	(1) Text cu relevanță pentru SEE
	(2) Text cu relevanță pentru SEE și pentru acordul UE/Elveția

	Moneda	Rata de schimb
USD	dolar american	1,2637
JPY	yen japonez	111,85
DKK	coroana daneză	7,4553
GBP	lira sterlină	0,83600
SEK	coroana suedeză	9,4767
CHF	franc elvețian	1,3331
ISK	coroana islandeză
NOK	coroana norvegiană	8,0420
BGN	leva bulgărească	1,9558
CZK	coroana cehă	25,360
EEK	coroana estoniană	15,6466
HUF	forint maghiar	280,24
LTL	litas lituanian	3,4528
LVL	lats leton	0,7088
PLN	zlot polonez	4,0699
RON	leu românesc nou	4,2373
TRY	lira turcească	1,9628
AUD	dolar australian	1,4452
CAD	dolar canadian	1,3072
HKD	dolar Hong Kong	9,8283
NZD	dolar neozeelandez	1,7854
SGD	dolar Singapore	1,7449
KRW	won sud-coreean	1 513,12
ZAR	rand sud-african	9,5681
CNY	yuan renminbi chinezesc	8,5597
HRK	kuna croată	7,2056
IDR	rupia indoneziană	11 429,32
MYR	ringgit Malaiezia	4,0382
PHP	peso Filipine	58,359
RUB	rubla rusească	39,0275
THB	baht thailandez	40,868
BRL	real brazilian	2,2266
MXN	peso mexican	16,1465
INR	rupie indiană	58,9710