ISSN 1977-0952 doi:10.3000/19770952.C_2012.010.lav |
||
Eiropas Savienības Oficiālais Vēstnesis |
C 10 |
|
Izdevums latviešu valodā |
Informācija un paziņojumi |
55. sējums |
Paziņojums Nr. |
Saturs |
Lappuse |
|
IV Paziņojumi |
|
|
EIROPAS SAVIENĪBAS IESTĀŽU UN STRUKTŪRU SNIEGTI PAZIŅOJUMI |
|
|
Eiropas Komisija |
|
2012/C 010/01 |
||
2012/C 010/02 |
||
|
DALĪBVALSTU SNIEGTA INFORMĀCIJA |
|
2012/C 010/03 |
Komisijas paziņojums saskaņā ar procedūru, kas paredzēta 16. panta 4. punktā Eiropas Parlamenta un Padomes Regulā (EK) Nr. 1008/2008 par kopīgiem noteikumiem gaisa pārvadājumu pakalpojumu sniegšanai Kopienā – Sabiedrisko pakalpojumu sniegšanas saistības attiecībā uz regulāro gaisa satiksmi maršrutos, kas savieno Alghero, Cagliari un Olbia un Roma Fiumicino un Milano Linate ( 1 ) |
|
|
INFORMĀCIJA ATTIECĪBĀ UZ EIROPAS EKONOMIKAS ZONU |
|
|
EBTA Uzraudzības iestāde |
|
2012/C 010/04 |
||
2012/C 010/05 |
||
2012/C 010/06 |
Pasākums nav valsts atbalsts EEZ līguma 61. panta 1. punkta nozīmē |
|
2012/C 010/07 |
||
|
V Atzinumi |
|
|
ADMINISTRATĪVAS PROCEDŪRAS |
|
|
Eiropas Komisija |
|
2012/C 010/08 |
||
|
PROCEDŪRAS, KAS SAISTĪTAS AR KONKURENCES POLITIKAS ĪSTENOŠANU |
|
|
Eiropas Komisija |
|
2012/C 010/09 |
Valsts atbalsts – Bulgārija – Valsts atbalsts SA.31250 (11/C) (ex 11/N) – BDZ pārstrukturēšana – Bulgārija – Aicinājums iesniegt piezīmes saskaņā ar Līguma par Eiropas Savienības darbību 108. panta 2. punktu ( 1 ) |
|
|
|
|
(1) Dokuments attiecas uz EEZ |
LV |
|
IV Paziņojumi
EIROPAS SAVIENĪBAS IESTĀŽU UN STRUKTŪRU SNIEGTI PAZIŅOJUMI
Eiropas Komisija
12.1.2012 |
LV |
Eiropas Savienības Oficiālais Vēstnesis |
C 10/1 |
Euro maiņas kurss (1)
2012. gada 11. janvāris
2012/C 10/01
1 euro =
|
Valūta |
Maiņas kurss |
USD |
ASV dolārs |
1,2718 |
JPY |
Japānas jena |
97,87 |
DKK |
Dānijas krona |
7,4363 |
GBP |
Lielbritānijas mārciņa |
0,82590 |
SEK |
Zviedrijas krona |
8,8087 |
CHF |
Šveices franks |
1,2120 |
ISK |
Islandes krona |
|
NOK |
Norvēģijas krona |
7,6505 |
BGN |
Bulgārijas leva |
1,9558 |
CZK |
Čehijas krona |
25,821 |
HUF |
Ungārijas forints |
311,93 |
LTL |
Lietuvas lits |
3,4528 |
LVL |
Latvijas lats |
0,6982 |
PLN |
Polijas zlots |
4,4609 |
RON |
Rumānijas leja |
4,3670 |
TRY |
Turcijas lira |
2,3671 |
AUD |
Austrālijas dolārs |
1,2361 |
CAD |
Kanādas dolārs |
1,2928 |
HKD |
Hongkongas dolārs |
9,8792 |
NZD |
Jaunzēlandes dolārs |
1,6016 |
SGD |
Singapūras dolārs |
1,6441 |
KRW |
Dienvidkorejas vona |
1 476,82 |
ZAR |
Dienvidāfrikas rands |
10,3476 |
CNY |
Ķīnas juaņa renminbi |
8,0304 |
HRK |
Horvātijas kuna |
7,5390 |
IDR |
Indonēzijas rūpija |
11 649,95 |
MYR |
Malaizijas ringits |
3,9935 |
PHP |
Filipīnu peso |
55,881 |
RUB |
Krievijas rublis |
40,3375 |
THB |
Taizemes bāts |
40,469 |
BRL |
Brazīlijas reāls |
2,2937 |
MXN |
Meksikas peso |
17,3728 |
INR |
Indijas rūpija |
65,9620 |
(1) Datu avots: atsauces maiņas kursu publicējusi ECB.
12.1.2012 |
LV |
Eiropas Savienības Oficiālais Vēstnesis |
C 10/2 |
Apgrozībai paredzēto euro monētu jauna valsts puse
2012/C 10/02
Valsts puse jaunajai 2 euro piemiņas monētai, kuru paredzēts laist apgrozībā un kuru emitē Vācija
Apgrozībai paredzētajām euro monētām ir likumīga maksāšanas līdzekļa statuss visā eurozonā. Komisija publicē visus jauno euro monētu dizainus, lai informētu visas personas, kuru profesionālā darbība ir saistīta ar monētām, un sabiedrību kopumā (1). Saskaņā ar Padomes 2009. gada 10. februāra secinājumiem (2) eurozonas dalībvalstīm un valstīm, kas ar Kopienu noslēgušas monetāro nolīgumu, ar ko paredz euro monētu emisiju, ir atļauts laist apgrozībā piemiņas euro monētas, ievērojot konkrētus nosacījumus, jo īpaši to, ka var emitēt tikai monētas 2 euro nominālvērtībā. Šīm monētām ir tādas pašas tehniskās pazīmes kā parastajām apgrozībā esošajām 2 euro monētām, bet valsts pusē tās rotā piemiņas monētas dizains, kam ir izteikti simboliska nozīme valsts vai Eiropas mērogā.
Emitentvalsts: Vācija
Piemiņas monētas tematika: Bavārija sērijā “Federālās zemes”
Dizainparauga apraksts: Piemiņas monētas “Bavārija” dizaineris ir Ērihs Ots (Erich Ott), un tajā attēlota Neišvānšteinas pils tās visslavenākajā rakursā. Attēlots skats no austrumiem, kas paveras apmeklētājiem, kāpjot pils kalnā, ar vārtu māju priekšplānā un viduslaiku stila torņiem un dekoratīviem tornīšiem. Labi saskatāms ir panorāmiskais kalns aiz pils, kā arī pils novietojums uz klints, kas slejas pār romantisko Pellātas aizu. Uzraksts “BAYERN” rada asociācijas starp attēloto Neišvānšteinas pili un Bavārijas brīvvalsti. Attiecīgās kaltuves zīme (A, D, F, G vai J) atrodas iekšējās daļas labajā pusē, bet mākslinieka iniciāļi – iekšējās daļas kreisajā pusē.
Gar monētas ārējo uzmalu izvietotas divpadsmit Eiropas Savienības karoga zvaigznes. Apakšpusē starp zvaigznēm izvietots gadskaitlis “2012”, bet augšpusē – D burts, kas norāda uz emitentvalsti.
Emitēto monētu skaits: 30 miljoni
Emisijas datums: 2012. gada janvāris
(1) Informāciju par visu 2002. gadā emitēto monētu valsts pusēm skatīt OV C 373, 28.12.2001., 1. lpp.
(2) Sk. Ekonomikas un finanšu padomes 2009. gada 10. februāra sanāksmes secinājumus un Komisijas 2008. gada 19. decembra Ieteikumu par kopīgām pamatnostādnēm attiecībā uz apgrozībai paredzēto euro monētu emisiju un to valsts pusēm (OV L 9, 14.1.2009., 52. lpp.).
DALĪBVALSTU SNIEGTA INFORMĀCIJA
12.1.2012 |
LV |
Eiropas Savienības Oficiālais Vēstnesis |
C 10/3 |
Komisijas paziņojums saskaņā ar procedūru, kas paredzēta 16. panta 4. punktā Eiropas Parlamenta un Padomes Regulā (EK) Nr. 1008/2008 par kopīgiem noteikumiem gaisa pārvadājumu pakalpojumu sniegšanai Kopienā
Sabiedrisko pakalpojumu sniegšanas saistības attiecībā uz regulāro gaisa satiksmi maršrutos, kas savieno Alghero, Cagliari un Olbia un Roma Fiumicino un Milano Linate
(Dokuments attiecas uz EEZ)
2012/C 10/03
Dalībvalsts |
Itālija |
||||||||||||
Attiecīgie maršruti |
|
||||||||||||
Datums, kad stājas spēkā sabiedrisko pakalpojumu sniegšanas saistības |
2012. gada 25. marts |
||||||||||||
Adrese, kurā bez maksas var saņemt informāciju par sabiedrisko pakalpojumu sniegšanas saistībām un/vai attiecīgos dokumentus |
Kontaktpersona: Direttore del Servizio della pianificazione e programmazione dei sistemi di trasporto — Ing. Giorgio Ferrari |
INFORMĀCIJA ATTIECĪBĀ UZ EIROPAS EKONOMIKAS ZONU
EBTA Uzraudzības iestāde
12.1.2012 |
LV |
Eiropas Savienības Oficiālais Vēstnesis |
C 10/4 |
Valsts atbalsts – Lēmums necelt iebildumus
2012/C 10/04
EBTA Uzraudzības iestāde neceļ iebildumus pret šādu valsts atbalsta pasākumu.
Lēmuma pieņemšanas datums |
: |
2011. gada 5. oktobris |
||||
Lietas Nr. |
: |
70309 |
||||
Lēmuma Nr. |
: |
299/11/COL |
||||
EBTA valsts |
: |
Norvēģija |
||||
Nosaukums |
: |
Norvēģijas atbalsta programmas alternatīviem un atjaunojamiem apkures veidiem un elektroenerģijas taupīšanas pasākumiem privātās mājsaimniecībās iekļaušana Norvēģijas Enerģētikas fonda programmā |
||||
Juridiskais pamats |
: |
priekšlikums Parlamentam 120 S (2010.–2011. g.) |
||||
Mērķis |
: |
vides aizsardzība; atjaunojamās siltumenerģijas un enerģijas piedāvājuma palielināšana un energotaupības veicināšana |
||||
Atbalsta veids |
: |
subsīdijas |
||||
Budžets |
: |
NOK 1 975 miljoni |
||||
Ilgums |
: |
2011. gada 28. septembris–2016. gada 31. decembris |
||||
Tautsaimniecības nozares |
: |
enerģētika, elektrība |
||||
Piešķīrējas iestādes nosaukums un adrese |
: |
|
Lēmuma autentiskais teksts bez konfidenciālas informācijas ir pieejams EBTA Uzraudzības iestādes tīmekļa vietnē:
http://www.eftasurv.int/state-aid/state-aid-register/
12.1.2012 |
LV |
Eiropas Savienības Oficiālais Vēstnesis |
C 10/5 |
Valsts atbalsts – Lēmums necelt iebildumus
2012/C 10/05
EBTA Uzraudzības iestāde neceļ iebildumus pret šādu valsts atbalsta pasākumu.
Lēmuma pieņemšanas datums |
: |
2011. gada 13. jūlijs |
|||||
Lieta Nr. |
: |
69800 |
|||||
Lēmuma Nr. |
: |
231/11/COL |
|||||
EBTA valsts |
: |
Norvēģija |
|||||
Reģions |
: |
Tromsø pašvaldība |
|||||
Nosaukums (un/vai atbalsta saņēmēja nosaukums) |
: |
ātra nākamās paaudzes piekļuves tīkla izvēršana Tromsø pašvaldības lauku apvidos |
|||||
Mērķis |
: |
ātra platjoslas tīklu izvēršana |
|||||
Atbalsta veids |
: |
tiešās subsīdijas un atbrīvojums no noteiktiem maksājumiem par esošo elektrības stabu izmantošanu |
|||||
Budžets |
: |
aptuveni NOK 94 000 000 |
|||||
Atbalsta intensitāte |
: |
aptuveni 75 % |
|||||
Tautsaimniecības nozares |
: |
elektroniskie sakari |
|||||
Piešķīrējas iestādes nosaukums un adrese |
: |
|
Lēmuma autentiskais teksts bez konfidenciālas informācijas ir pieejams EBTA Uzraudzības iestādes tīmekļa vietnē:
http://www.eftasurv.int/state-aid/state-aid-register/
12.1.2012 |
LV |
Eiropas Savienības Oficiālais Vēstnesis |
C 10/6 |
Pasākums nav valsts atbalsts EEZ līguma 61. panta 1. punkta nozīmē
2012/C 10/06
EBTA Uzraudzības iestāde uzskata, ka turpmāk norādītais pasākums nav valsts atbalsts EEZ līguma 61. panta 1. punkta nozīmē.
Lēmuma pieņemšanas datums |
: |
2011. gada 5. oktobris |
Lieta Nr. |
: |
59332 |
Lēmuma Nr. |
: |
300/11/COL |
EBTA valsts |
: |
Islande |
Nosaukums |
: |
Reykjavik Energy investīcijas Lina.Net |
Atbalsta veids |
: |
atbalsts nav piešķirts/kapitāla ieguldījums |
Lēmuma autentiskais teksts bez konfidenciālas informācijas ir pieejams EBTA Uzraudzības iestādes tīmekļa vietnē:
http://www.eftasurv.int/state-aid/state-aid-register/
12.1.2012 |
LV |
Eiropas Savienības Oficiālais Vēstnesis |
C 10/7 |
EEZ un EBTA valstu un EEZ iestāžu svētku dienas 2012. gadā
2012/C 10/07
2012 |
Islande |
Lihtenšteina |
Norvēģija |
EBTA Uzraudzības iestāde |
EBTA Tiesa |
1. janvāris |
X |
X |
X |
|
|
2. janvāris |
|
X |
|
X |
X |
6. janvāris |
|
X |
|
|
|
20. februāris |
|
|
|
|
X |
19. marts |
|
X |
|
|
|
5. aprīlis |
X |
|
X |
|
X |
6. aprīlis |
X |
X |
X |
X |
X |
9. aprīlis |
X |
X |
X |
X |
X |
1. maijs |
X |
X |
X |
X |
X |
17. maijs |
X |
X |
X |
X |
X |
18. maijs |
|
|
|
X |
X |
28. maijs |
X |
X |
X |
X |
X |
7. jūnijs |
|
X |
|
|
|
17. jūnijs |
X |
|
|
|
|
6. augusts |
X |
|
|
|
|
15. augusts |
|
X |
|
|
X |
3. septembris |
|
|
|
|
X |
8. septembris |
|
X |
|
|
|
1. novembris |
|
X |
|
X |
X |
2. novembris |
|
|
|
|
X |
8. decembris |
|
X |
|
|
|
25. decembris |
X |
X |
X |
X |
X |
26. decembris |
X |
X |
X |
X |
X |
31. decembris |
|
X |
|
|
|
V Atzinumi
ADMINISTRATĪVAS PROCEDŪRAS
Eiropas Komisija
12.1.2012 |
LV |
Eiropas Savienības Oficiālais Vēstnesis |
C 10/8 |
Uzaicinājums iesniegt priekšlikumus saistībā ar 2012. gada darba programmām, kas iekļautas 7. pamatprogrammā pētniecības, tehnoloģiju attīstības un demonstrējumu pasākumiem
2012/C 10/08
Ar šo paziņojam par starptematisku uzaicinājumu iesniegt priekšlikumus saistībā ar 2012. gada darba programmām “Sadarbība” un “Iespējas”, kas iekļautas 7. pamatprogrammā pētniecības, tehnoloģiju attīstības un demonstrējumu pasākumiem (no 2007. līdz 2013. gadam).
Priekšlikumi tiek gaidīti saskaņā ar uzaicinājumu FP7-JPROG-2012-RTD – Kopīgas plānošanas koordinācija 2012. gadā. Uzaicinājuma termiņš un budžeti ir doti uzaicinājuma tekstā, kas ir publicēts attiecīgajā Eiropas Komisijas tīmekļa vietnē.
Starptematiska pieeja: Atbalsts kopīgai plānošanai |
Uzaicinājuma kods |
Īpašā programma “Sadarbība” Tēmas: 1. Veselība. 6. Vide (ieskaitot klimata pārmaiņas). Īpašā programma “Iespējas” Daļa: 3. Zināšanu reģioni |
FP7-JPROG-2012-RTD |
Šis uzaicinājums iesniegt priekšlikumus attiecas uz darba programmām, kas pieņemtas ar Komisijas 2011. gada 20. decembra. Lēmumu C(2011) 9493 un 2011. gada 20. decembra. Lēmumu C(2011) 9496.
Sīkāka informācija par uzaicinājumu, darba programmām un norādījumi kandidātiem par to, kā iesniegt priekšlikumus, ir pieejami attiecīgajā Eiropas Komisijas tīmekļa vietnē.
PROCEDŪRAS, KAS SAISTĪTAS AR KONKURENCES POLITIKAS ĪSTENOŠANU
Eiropas Komisija
12.1.2012 |
LV |
Eiropas Savienības Oficiālais Vēstnesis |
C 10/9 |
VALSTS ATBALSTS – BULGĀRIJA
Valsts atbalsts SA.31250 (11/C) (ex 11/N) – BDZ pārstrukturēšana – Bulgārija
Aicinājums iesniegt piezīmes saskaņā ar Līguma par Eiropas Savienības darbību 108. panta 2. punktu
(Dokuments attiecas uz EEZ)
2012/C 10/09
Ar 2011. gada 9. novembra vēstuli, kas autentiskā valodā pievienota šim kopsavilkumam, Komisija paziņoja Bulgārijai savu lēmumu attiecībā uz iepriekš minēto atbalstu/pasākumu sākt Līguma par Eiropas Savienības darbību 108. panta 2. punktā noteikto procedūru.
Piezīmes par pasākumiem, par kuriem Komisija sāk procedūru, ieinteresētās personas var iesniegt viena mēneša laikā no šā kopsavilkuma un tam pievienotās vēstules publicēšanas dienas, tās nosūtot uz šādu adresi:
European Commission |
Directorate-General for Competition |
State aid Greffe |
1049 Bruxelles/Brussel |
BELGIQUE/BELGIË |
Fakss +32 22961242 |
Šīs piezīmes tiks paziņotas Bulgārijai. Ieinteresētā persona, kas iesniedz piezīmes, var rakstiski pieprasīt, lai tās identitāte netiktu atklāta, norādot šādas prasības iemeslus.
KOPSAVILKUMA TEKSTS
I. PROCEDŪRA
Bulgārija 2010. gadā paziņoja par BDZ EAD glābšanas atbalstu BGN 248,6 miljonu (aptuveni EUR 126 miljonu) apmērā. Komisija glābšanas atbalstu apstiprināja 2010. gada decembrī. Pēc šā glābšanas atbalsta Bulgārijas iestādes 2011. gada 18. maijā Komisijai paziņoja par BDZ Holding EAD pārstrukturēšanas atbalstu. Tā kā paziņojumā ietvertā informācija nebija pietiekama, lai varētu izvērtēt šo pasākumu, Komisija Bulgārijai adresēja divus informācijas pieprasījumus, uz kuriem tā atbildēja attiecīgi 2011. gada 5. septembrī un 2011. gada 10. oktobrī.
II. APRAKSTS
BDZ ir Bulgārijas dzelzceļa uzņēmums, kas piedāvā iekšējos un starptautiskos pasažieru un kravas pārvadājumus. BDZ ir grupa, kuru veido trīs uzņēmumi: mātesuzņēmums BDZ Holding EAD un pasažieru un kravas pārvadājumu meitasuzņēmumi. BDZ grupai jau vairākus gadus ir bijušas finansiālas grūtības, un nesen tā sāka pārstrukturēšanas procesu.
Paziņotais atbalsts paredz kapitāla palielinājumu par BGN 550 miljoniem (aptuveni EUR 278 miljoni), atbalstu piešķirot sešās daļās laikposmā no 2011. gada līdz 2016. gadam. Galvenie paredzētie pārstrukturēšanas pasākumi ir dažu uzņēmuma parādu atmaksāšana, izmaksu samazināšana, ritošā sastāva daļēja pārdošana vai nodošana pārstrādei un darbinieku skaita ievērojama samazināšana. Īstenojot pārstrukturēšanas pasākumus, BDZ būtu jāatsāk gūt peļņu 2012. gadā.
Bulgārija apgalvo, ka šis pārstrukturēšanas atbalsts ir saderīgs ar Glābšanas un pārstrukturēšanas pamatnostādnēm. Lai izpildītu minēto pamatnostādņu prasības, Bulgārija kā kompensējošus pasākumus piedāvā privatizēt kravas pārvadājumu meitasuzņēmumu. BDZ grupas ieguldījumu pārstrukturēšanas izmaksās veidotu ieņēmumi no kravas pārvadājumu meitasuzņēmuma pārdošanas, aktīvu realizācija un no Pasaules Bankas piesaistīti līdzekļi. Turklāt Bulgārija uzskata, ka pie pašu ieguldījuma varētu tikt pieskaitīti personālam paredzēto līdzekļu ietaupījumi.
Bez tam Bulgārija uzskata, ka vismaz daļa no atbalsta ir saderīga ar Dzelzceļa pamatnostādņu 4. iedaļu, kurā atļauts dzelzceļa uzņēmumiem atlaist parādus, kas radušies, pirms attiecīgā valsts iestājusies ES.
III. NOVĒRTĒJUMS
Komisija uzskata, ka paziņotais pasākums ietver valsts atbalstu LESD 107. panta 1. punkta nozīmē. Tāpēc Komisija veica sākotnējo novērtējumu par to, vai konkrētie pasākumi varētu būt saderīgi ar iekšējo tirgu saskaņā ar attiecīgajiem valsts atbalsta noteikumiem.
Pirmkārt, jautājumā par šā pasākuma iespējamo saderību ar Glābšanas un pārstrukturēšanas pamatnostādnēm šajā posmā ir šaubas par to, vai paziņotais pasākums atbilst visām minēto pamatnostādņu prasībām. Konkrēti, paziņotajā pārstrukturēšanas plānā līdz šim trūkst vairāku elementu, kas dotu iespēju spriest par BDZ grupas turpmāko dzīvotspēju (piemēram, trūkst pienācīgas jutīguma analīzes). Turklāt ir šaubas par to, vai kravas pārvadājumu meitasuzņēmuma plānotā privatizācija, kas saskaņā ar Bulgārijas viedokli būs galvenais ieguldījums no uzņēmuma puses, ir “faktisks un reāls” Glābšanas un pārstrukturēšanas pamatnostādņu nozīmē, jo Bulgārija nav iesniegusi ne neatkarīgu vērtējumu, ne skaidru grafiku. Visbeidzot, Bulgārija līdz šim nav iesniegusi pierādījumus, kas pamatotu apgalvojumu, ka ar kravas pārvadājumu meitasuzņēmuma privatizāciju pietiks, lai kompensētu iespējami kropļojošo ietekmi, kāda varētu būt šajā pasākumā izmantotajam pārstrukturēšanas atbalstam.
Otrkārt, ir jāizvērtē, vai pasākums ir saderīgs ar Dzelzceļa pamatnostādņu 4. iedaļu, saskaņā ar kuru dzelzceļa uzņēmumiem atlaistus parādus, kas radušies, pirms attiecīgā valsts iestājusies ES, var atzīt par saderīgu valsts atbalstu, ja ir izpildīti vairāki nosacījumi. Šajā posmā Komisijai nav iespējams spriest par to, vai paziņotais pasākums atbilst Dzelzceļa pamatnostādņu 4. iedaļas prasībām. Konkrēti, Bulgārija līdz šim nav precizējusi, kuri parādi būtu atlaižami saskaņā ar minētajiem noteikumiem, un nav paskaidrojusi, kādēļ uzskata, ka ir izpildītas Dzelzceļa pamatnostādņu 4. iedaļas prasības.
IV. SECINĀJUMS
Ņemot vērā minētos apsvērumus, Komisija attiecībā uz iepriekš aprakstītajiem pasākumiem ir nolēmusi sākt oficiālo izmeklēšanas procedūru, kas paredzēta LESD 108. panta 2. punktā.
VĒSTULES TEKSTS
“Комисията уведомява България, че след проучване на информацията, предоставена от Вашите органи относно посочените по-горе мерки, Комисията реши да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по отношение на гореспомената мярка за преструктуриране на „БДЖ“, предмет на уведомлението.
1. ПРОЦЕДУРА
(1) |
На 17 септември 2010 г. България уведоми Комисията за помощ за оздравяване в размер на 248,6 милиона BGN (приблизително 126 милиона EUR) в полза на „Български държавни железници“ ЕАД („БДЖ“). Мярката бе одобрена с Решение на Комисията от 15 декември 2010 г. (1). |
(2) |
След помощта за оздравяване и вследствие контакти, установени на етапа, предхождащ уведомяването, на 18 май 2011 г. българските власти уведомиха Комисията за мярката за преструктуриране в полза на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, както и за възстановяване на платен акциз на „Холдинг БДЖ“ ЕАД за използвана тягова електрическа енергия. |
(3) |
Предвид факта, че уведомлението не съдържаше достатъчно информация за оценяването на мярката, на 15 юли 2011 г. на българските власти бе изпратено искане за информация. С писмо от 11 август 2011 г., с входящ номер от 12 август 2011 г., България поиска удължаване на крайния срок за отговор на искането за информация на Комисията. С писмо от 23 август 2011 г. Комисията удължи крайния срок. България представи необходимата информация на 5 септември 2011 г. Комисията поиска допълнителни разяснения с писмо от 28 септември 2011 г., на което България отговори с писмо от 7 октомври 2011 г., с входящ номер от 10 октомври 2011 г. На 13 октомври 2011 г. България оттегли уведомлението си по отношение на възстановяването на платения акциз на „Холдинг БДЖ“ ЕАД за използвана тягова електрическа енергия. |
(4) |
Още през 2009 г. България уведоми Комисията за договор за предоставяне на обществена услуга за пътнически превози с железопътен транспорт в България. Това уведомление бе впоследствие оттеглено, тъй като България счете, че договорът за предоставяне на обществена услуга е освободен от задължението за уведомяване, предвидено в Регламент (ЕО) № 1370/2007 (2) (наричан по-долу за краткост „Регламентът ЗОУ“). |
2. БЕНЕФИЦИЕРЪТ
(5) |
Бенефициер на мярката за помощ е „Български държавни железници“ ЕАД (БДЖ), изцяло държавно дружество с дейност в сферата на железопътен транспорт на пътници и товари. |
(6) |
„БДЖ“ ЕАД е създадено през 2001 г., когато Национална компания „БДЖ“ бе разделена на дружество за железопътна инфраструктура (Национална компания „Железопътна инфраструктура“, наричана по-долу за краткост: НК „ЖИ“) и доставчик на транспортни услуги („БДЖ“ ЕАД). През 2007 г. „БДЖ“ ЕАД бе преструктурирано като холдингова структура и бяха създадени три дъщерни дружества, които извършват дейност съответно в сферата на товарните превози, пътническите превози и тягов подвижен състав. Компанията-майка „БДЖ“ ЕАД бе собственик на пътнически вагони, товарни вагони и локомотиви, които дъщерните дружества можеха да вземат под наем. Последните носеха отговорност за поддръжката на подвижния състав. „БДЖ“ ЕАД също носеше отговорност за обслужване на дълговете, възникнали преди реорганизацията. Тъй като тази структура се е оказала неефективна, през 2010 г. бе извършено сливане на тяговите услуги с компанията-майка. |
(7) |
Към днешна дата „БДЖ“ ЕАД (преименувано като „Холдинг БДЖ“ ЕАД през 2011 г. и наричано по-долу за краткост „Холдинг БДЖ“) е едноличен собственик на двете дъщерни дружества „БДЖ — товарни превози“ ЕООД (наричано по-долу за краткост „БДЖ — товарни превози“) и „БДЖ — пътнически превози“ ЕООД (наричано по-долу за краткост „БДЖ — пътнически превози“). |
(8) |
„Холдинг БДЖ“ е еднолично акционерно дружество (3) с дейност в сферата на международния транспорт на пътници и товари, както и специализирани превози на територията на България и в чужбина. Притежава подвижния състав и обслужва дълговете, възникнали преди реорганизацията от 2007 г. |
(9) |
„БДЖ — товарни превози“ е дружество с ограничена отговорност с дейност на националния пазар на железопътни товарни превози, който бе либерализиран през 2007 г. Оттогава на пазара са навлезли няколко превозвача, които конкурират „БДЖ — товарни превози“, като през 2010 г. въпросното дружество заедно с „Холдинг БДЖ“ (който също предоставя услуги за товарни превози през 2010 г.) имаха пазарен дял от 81,1 %. „БДЖ — товарни превози“ взема под наем локомотиви и товарни вагони от „Холдинг БДЖ“ и поддържа наетия подвижен състав. |
(10) |
„БДЖ — пътнически превози“, дружество с ограничена отговорност, е единственият доставчик на железопътни пътнически превози на националния пазар в България. През 2010 г. има дял от 5,5 % от целия български пазар за пътнически превози, докато автомобилният транспорт има дял от 94,1 %. С оглед на пълната либерализация на местния пазар на пътнически превози с железопътен транспорт се очаква навлизането на нови железопътни оператори на пазара. 90 % от пътническите превози обаче не са търговски жизнеспособни и се регулират с договор за предоставяне на обществена услуга между „БДЖ — пътнически превози“ и България от 2010 г. Договорът бе подписан през 2009 г. след открита тръжна процедура и е със срок 15 години. Според отчета за приходи и разходи на „БДЖ — пътнически превози“ от 2010 г. възнаграждението за задължението за обществена услуга (наричано по-долу за краткост „ЗОУ“) възлиза на 160 милиона BGN (приблизително 81 милиона EUR) за 2010 г. „БДЖ — пътнически превози“ взема под наем локомотиви и пътнически вагони от „Холдинг БДЖ“ и поддържа наетия подвижен състав. |
(11) |
Към днешна дата група „БДЖ“ има приблизително 13 000 служители. Адресът на управление на „Холдинг БДЖ“ е в гр. София, България, регион, който има право да кандидатства за регионална помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС. |
(12) |
Както е посочено подробно в съображения (64)—(67)(63) по-долу, има индикации, че група „БДЖ“ е изправена пред финансови затруднения от няколко години насам. Група „БДЖ“ е на загуба от 2008 г. насам. „Холдинг БДЖ“ отчита финансови загуби от 2009 г., а двете дъщерни дружества „БДЖ — товарни превози“ и „БДЖ — пътнически превози“ са на загуба от създаването си през 2007 г. В действителност както бе обяснено в съображения 18—21, от края на 2009 г. група „БДЖ“ е в процес на преструктуриране. |
3. ПОМОЩ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ
(13) |
През декември 2010 г. Комисията одобри помощ за оздравяване в размер на 248,6 милиона BGN (приблизително 126 милиона EUR) в полза на „Холдинг БДЖ“ (4). След това решение България прие закон, който позволява предоставянето на помощ за оздравяване на „Холдинг БДЖ“ под формата на заем в размер на 140 милиона BGN (5). Съгласно закона този заем следва да се отпусне от Българската банка за развитие на „Холдинг БДЖ“, а условията за предоставяне и обслужване на заема се определят със споразумение между министъра на финансите, министъра на транспорта и Българската банка за развитие, одобрено от Министерския съвет. Това споразумение е подписано, но към 10 октомври 2011 г. не са изплатени средства на „Холдинг БДЖ“. България възнамерява да изплати помощта за оздравяване до одобряването на плана за преструктуриране. На този етап Комисията не разполага с индикации за това как „Холдинг БДЖ“ е успял да предотврати фалит при липсата на плащания по помощта за оздравяване. Тя приканва българските власти да изяснят този аспект, и по-специално с цел изключване на отпускането на неправомерна държавна помощ. |
4. ОПИСАНИЕ НА МЕРКИТЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПЛАН ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ
4.1. Мерки за помощ
4.1.1. Увеличаване на капитала
(14) |
Помощта за преструктуриране се отпуска под формата на увеличаване на капитала на „Холдинг БДЖ“ в размер на 550 милиона BGN (приблизително 278 милиона EUR). Средствата се предоставят на шест транша за периода 2011—2016 г. Таблица 1 Изплащане на помощта за преструктуриране
|
(15) |
Увеличаването на капитала се осигурява за бенефициера от държавата. Съгласно уведомлението България възнамерява да финансира тази сделка чрез заеми за развитие от Световната банка, които следва да се отпуснат в рамките на програма на Световната банка за заеми за развитие за железопътния сектор. България обаче наскоро преустанови процедурата за получаване на тези заеми от Световната банка. |
4.1.2. Възстановяване на платен акциз
(16) |
Освен това според уведомлението на „Холдинг БДЖ“ ще бъде възстановен акциз, платен от дружеството за използвана тягова електрическа енергия през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. съгласно Закон за акцизите и данъчните складове, който предвижда възстановяване на акцизи, изплатени от лицензирани железопътни превозвачи. Възстановената на „Холдинг БДЖ“ сума възлиза на общо 1 030 965 BGN (приблизително 0,521 милиона EUR). Тъй като тази мярка не е част от преструктурирането на група „БДЖ“, България оттегли уведомлението си за мярката с писмо от 13 октомври 2011 г. |
4.1.3. Неплащане на инфраструктурни такси
(17) |
Както се вижда от данните, представени в Плана за преструктуриране (вж. таблица 2 по-долу), през последните години „Холдинг БДЖ“ не е изплащал всички инфраструктурни такси, дължими на НК „ЖИ“. |
4.2. Предложеният план за преструктуриране
(18) |
България уведоми за План за преструктуриране и финансово стабилизиране на „Холдинг БДЖ“ ЕАД за 2011 г. и План за действие за периода 2010—2016 г., (наричани по-долу за краткост „План за преструктуриране“). Планът за преструктуриране, представен в уведомлението, бе изготвен от група „БДЖ“ и включва съответните мерки за „Холдинг БДЖ“, „БДЖ — пътнически превози“ и „БДЖ — товарни превози“. Обявеният срок на преструктурирането е шест години (2011—2016 г.). Съгласно Плана за преструктуриране обаче мерките за преструктуриране се изпълняват от края на 2009 г. |
(19) |
В Плана за преструктуриране като основни проблеми, които трябва да се решат за възстановяване на жизнеспособността на дружеството, са идентифицирани ръстът на дългосрочните задължения, неефективната организационна структура на група „БДЖ“, високите разходи на групата, и по-специално за заплати и социални осигуровки, както и нецелесъобразното разпореждане с активи (много активи са излишни). За справянето с тези проблеми Планът за преструктуриране включва следните финансови и други мерки за преструктуриране:
|
(20) |
Съгласно Плана за преструктуриране приходите от увеличаването на капитала ще бъдат използвани основно за финансово преструктуриране, т.е. погасяване на дългосрочни задължения и други дългове. Общо приблизително 510 милиона BGN ще бъдат използвани за финансово преструктуриране. Единствено малка част в размер на 40 милиона BGN е отделена за финансиране на капиталния ремонт на локомотиви и вагони (за повече подробности вж. таблица 2 по-долу). Планът за преструктуриране не включва информация за това как ще бъдат финансирани другите мерки за преструктуриране. Таблица 2 Използване на помощта за преструктуриране
|
(21) |
Планът за преструктуриране предвижда три различни сценария за възстановяване на жизнеспособността на група „БДЖ“ — основен (или „реалистичен“ сценарий), оптимистичен и песимистичен сценарии, които са функция на броя пътници и обема превозени стоки. Докато при реалистичния и оптимистичния сценарии капиталът на „Холдинг БДЖ“ ще бъде увеличен, при песимистичния сценарий не се предвижда предоставянето на нов капитал на група „БДЖ“. Както е посочено в таблица 3 по-долу, съгласно реалистичния сценарий група „БДЖ“ следва да отчете печалба от 2012 г. нататък. Същото важи и за оптимистичния сценарий. При песимистичния сценарий не се предвижда възстановяване на рентабилността по време на периода на преструктуриране. Таблица 3 Анализ на чувствителността на жизнеспособността на група „БДЖ“ съгласно основен, оптимистичен и песимистичен сценарий (суми в милиони BGN) (6) Основен сценарий
Оптимистичен сценарий
Песимистичен сценарий
|
5. МНЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ
(22) |
България изрази становището, че увеличаването на капитала представлява държавна помощ за „Холдинг БДЖ“, която следва да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар въз основа на Насоките за оздравяване и преструктуриране (8). Освен това бе посочено, че част от анулираните стари задължения следва да бъдат съвместими въз основа на Насоките за железопътни предприятия (9). |
5.1. Бенефициер на помощта
(23) |
България твърди, че бенефициер на помощта за преструктуриране е единствено „Холдинг БДЖ“, като „БДЖ — пътнически превози“ и „БДЖ — товарни превози“ няма да се възползват от въпросната мярка. Според България, първо, капиталът единствено на „Холдинг БДЖ“ ще бъде увеличен. Второ, средствата от увеличаването на капитала ще се използват основно за погасяване на стари задължения към банки и доставчици, възникнали преди 2007 г., при които „Холдинг БДЖ“ е длъжник. Заемите са отпуснати основно за доставката на нови дизелови и електрически мотрисни влакове и за ремонта и модернизацията на товарни вагони, собственост на „Холдинг БДЖ“ и следва да бъдат погасени от „Холдинг БДЖ“ (за повече информация вж. таблица 3 по-долу). Следователно „Холдинг БДЖ“ е единственият бенефициер на помощта. Освен това България заяви, че „БДЖ — пътнически превози“ следва да изпълни ЗОУ, заложено в договор за предоставяне на обществена услуга в съответствие с Регламента ЗОУ. Мерките за преструктуриране във връзка с „БДЖ — пътнически превози“ са отбелязани в уведомлението единствено с информационни цели, тъй като възнаграждението за ЗОУ не подлежи на задължението за уведомяване на държавна помощ. |
5.2. Съвместима мярка за преструктуриране
Допустимост на мярката за преструктуриране
(24) |
Според България „Холдинг БДЖ“ е предприятие в затруднение по смисъла на точка 10, буква в) от Насоките за оздравяване и преструктуриране, тъй като отговаря на критериите, заложени в националното законодателство за колективна процедура по несъстоятелност. Освен това в плана за преструктуриране България представи финансов анализ на група „БДЖ“ за периода 2007—2010 г. |
Размер на мярка за оздравяване и мярка за преструктуриране
(25) |
Според България всяка помощ за оздравяване, изплатена от България на група „БДЖ“, следва да бъде възстановена със средства от увеличаването на капитала след одобрението от Комисията на Плана за преструктуриране на група „БДЖ“. |
Възстановяване на дългосрочната жизнеспособност
(26) |
България твърди, че благодарение на преструктурирането, група „БДЖ“ ще бъде жизнеспособна в бъдеще. Както е описано по-горе в съображение 21, се представя анализ на чувствителността, включително и три различни сценария за група „БДЖ“. |
Компенсаторни мерки
(27) |
Според България през 2010 г. товарният превоз с железопътен транспорт е с дял от около 14 % на българския пазар на товарен транспорт. На пазара на товарен железопътен транспорт група „БДЖ“ има пазарен дял от 81 % (тона превозени стоки). Основните конкуренти на група „БДЖ“ са „БЖК“ АД — с пазарен дял 16,8 % и „Булмаркет ДМ“ ООД — с пазарен дял 2,7 %. |
(28) |
По отношение на пътническите превози с железопътен транспорт група „БДЖ“ досега е било единственият доставчик в България. През 2010 г. има дял от 5,5 % на българския пазар за пътнически транспорт, докато автомобилният транспорт има дял от 94,1 %. Най-силните конкуренти на група „БДЖ“ са автобусни дружества, които предлагат по-редовни превози макар и на по-високи цени в сравнение с тези на железопътния транспорт. В международния пътнически транспорт „БДЖ“ се конкурира както с автобуси, така и с авиокомпании. |
(29) |
Според България предстои приватизацията на „БДЖ — товарни превози“. В действителност на 29 юли 2011 г. съветът на директорите на „Холдинг БДЖ“ прие решение за приватизацията на „БДЖ — товарни превози“. С цел ускоряване на процедурата представители на група „БДЖ“ проведоха преговори с Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол, която ще реализира приватизацията на „БДЖ“ след решение на съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ и след съгласуване с Министерство на транспорта. Приватизацията е планирана за 2013 г. Тази приватизация може да се приеме за компенсаторна мярка за мярката за преструктуриране на група „БДЖ“. |
(30) |
По отношение на капацитета на група „БДЖ“ България заяви, че понастоящем в експлоатация са около 40 % от товарните вагони и 30 % от локомотивите. Активите, които не са в експлоатация, могат да бъдат продадени. Като цяло България изразява становището, че подвижният състав като цяло не представлява конкурентно предимство за група „БДЖ“, тъй като в по-голяма си част е остарял. Най-накрая подвижният състав за пътнически превози е отдаден под наем от „Холдинг БДЖ“ на „БДЖ — пътнически превози“ съгласно изискванията за изпълнение от „БДЖ — пътнически превози“ на договора за предоставяне на обществена услуга, сключен между „БДЖ — пътнически превози“ и България и няма въздействие върху конкуренцията в областта на пътническите превози. |
Собствен принос
(31) |
Планът за преструктуриране включва две алтернативи за собствен принос на група „БДЖ“ по отношение на преструктурирането. Алтернативите се различават по отношение на предложените мерки като собствен принос и също по отношение на прогнозите за потенциални приходи от тези мерки. България не изразява предпочитания относно избора между двете алтернативи.
|
(32) |
Относно средствата от Световната банка България наскоро преустанови процедурата за получаване на заем за развитие от Световната банка. Към днешна дата България не е предложила актуализиран сценарий за собствен принос, който да вземе предвид потенциалната липса на финансиране от Световната банка. |
(33) |
По отношение на бъдещата приватизация на „БДЖ — товарни превози“, както бе описано по-горе в съображение 29, България възнамерява да приватизира „БДЖ — товарни превози“ до 2013 г. Балансовата стойност на „БДЖ — товарни превози“ се оценява на 328 милиона BGN към 2013 г. (въз основа на прогнозна балансова стойност на „БДЖ — товарни превози“ преди окончателното преструктуриране). През юни 2011 г. балансовата стойност на „БДЖ — товарни превози“ възлиза на приблизително 238 милиона BGN. |
(34) |
По отношение на продажбата на активи приходите от продажбата варират в зависимост от варианта, тъй като зависят от това дали ще има купувач за активите или дали активите ще бъдат продадени за скрап. |
(35) |
В последното си изложение България представи още един сценарий за собствен принос, според който собственият принос ще възлиза на приблизително 685 милиона BGN, т.е. 55 % от разходите за преструктуриране. Група „БДЖ“ ще погаси заеми в размер на приблизително 128 милиона BGN със собствени средства; ще инвестира приблизително 469 милиона BGN в капиталния ремонт на вагони и локомотиви. Приходите от продажбата на активи ще възлизат на 35 милиона BGN за периода 2010—2014 г.; друга част от приноса на група „БДЖ“ ще произтича от икономия от средства за персонал за периода 2010—2014 г. (приблизително 31 милиона BGN) и обезщетения за съкратени работници, които ще се изплатят от „Холдинг БДЖ“ (приблизително 21 милиона BGN). За повече информация вж. таблица 4 по-долу. Таблица 4 Помощ за преструктуриране и разходи
|
Принципът „един път, последен път“
(36) |
Според България в миналото група „БДЖ“ не е получила по същество помощ за преструктуриране. На група „БДЖ“ обаче е предоставена помощ преди присъединяването на България към ЕС през 2007 г., когато българската Комисия за защита на конкуренцията е издала на 14 април 2005 г. решение, с което е разрешила публична подкрепа за „БДЖ“ ЕАД съгласно член 7 от българския Закон за държавните помощи. Според българските власти тази помощ не отговаря на определението за помощ за преструктуриране по смисъла на Насоките за оздравяване и преструктуриране. |
(37) |
По отношението на неплащането на корпоративен подоходен данък от страна на „Холдинг БДЖ“ и група „БДЖ“ през годините, през които те все още са били рентабилни, България твърди, че дружествата са пренесли загуби от минали периоди съгласно българския Закон за корпоративното подоходно облагане. Имало е възможност за приспадане на тези загуби от печалбата в бъдещи периоди, като по този начин се намали или елиминира корпоративният подоходен данък, който следва да се плати. По отношение на възстановяването на данък на „Холдинг БДЖ“ и група „БДЖ“ в миналото те твърдят, че държавата е трябвало да възстанови на дружествата неправомерно изплатен от тях ДДС за оперативни разходи, свързани със ЗОУ. |
5.3. Съвместима помощ съгласно раздел 4 от Насоките за железопътни предприятия
(38) |
Според България мярката, за която е постъпило уведомление, доколкото е свързана с анулиране на дългове, може да бъде приета за съвместима съгласно раздел 4 от Насоките за железопътни предприятия. Към 31 декември 2006 г., т.е. преди членството на България, дължимите дългове на дружеството възлизат на приблизително 354 милиона BGN. В този контекст България представя таблица със заемите, взети от група „БДЖ“ преди присъединяването (вж. таблица 5 по-долу). Заемите, отпуснати от ЕБВР и от МБВР са обхванати от държавни гаранции. Таблица 5 Заеми, взети от група „БДЖ“ преди присъединяването
|
6. ОЦЕНКА
(39) |
Комисията първо ще определи обхвата на настоящото решение за откриване на процедура и ще разгледа дали съответните мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, а впоследствие и дали такава помощ може да бъде съвместима с вътрешния пазар. |
6.1. Обхват на настоящото решение
(40) |
Следва да се отбележи, че помощта за преструктуриране, която е предмет на уведомлението и се състои от увеличаване на капитала на „Холдинг БДЖ“, изрично попада в обхвата на настоящото решение. Освен това по време на предварителното проучване България информира Комисията, че на група „БДЖ“ е възстановен ДДС — мярка, която също подлежи на предварително проучване в рамките на настоящото решение. Най-накрая; макар и да не е включено в официално уведомление, потенциално неизплащане от страна на „БДЖ“ на просрочени дългове към НК „ЖИ“ попада в обхвата на настоящото решение. |
(41) |
По отношение на възстановяването на платен акциз на „Холдинг БДЖ“ от България, Комисията отбелязва, че България е оттеглила уведомлението за тази мярка, както бе описано по-горе в съображение 16. Съгласно член 8 от Процедурния регламент (11) съответната държава-членка може да оттегли уведомлението си в разумен срок преди Комисията да вземе решение. С оглед на оттеглянето от страна на България на уведомлението, възстановяването на платен акциз на „Холдинг БДЖ“ не попада в обхвата на настоящото решение. Комисията обаче би искала на напомни на България, че следва да гарантира съобразността с правилата на ЕС в областта на държавните помощи и по-специално по отношение на уведомлението и задължението за изчакване, заложено в член 108, параграф 3 от ДФЕС. |
(42) |
По отношение на договора за представяне на обществена услуга между „БДЖ — пътнически превози“ и България, подписан през 2009 г. (12) Комисията отбелязва, че България е уведомила Комисията за този договор още през 2009 г. След предварително проучване на договора за предоставяне на обществена услуга, представен от България, службите на Комисията изпратиха писмо до България, в което бе обявено, че въз основа на представените от България елементи, са изпълнени изискванията на Регламента ЗОУ. Поради освобождаването от задължението за уведомяване по член 9, параграф 1 от Регламента ЗОУ България оттегли своето уведомление. С оглед на това договорът за предоставяне на обществена услуга също няма да попадне в обхвата на настоящото решение. Комисията напомня на България, че задължение на съответната държава-членка е да гарантира съобразността с условията за освобождаване от уведомяване. |
6.2. Наличие на държавна помощ
(43) |
Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки и засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар, освен ако не е предвидено друго в ДФЕС. За класифицирането на държавна мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС следва да бъдат кумулативно изпълнени четири критерия: използване на държавни ресурси; селективно предимство за бенефициера; и (евентуално) нарушаващо въздействие върху конкуренцията и търговията в рамките на ЕС. |
6.2.1. Увеличаване на капитала
(44) |
Увеличаването на капитала ще се финансира от националния бюджет на България и средствата ще бъдат отпуснати от централните власти на тази държава-членка. Следователно произтича от държавни ресурси и може да бъде приписано на държавата. |
(45) |
За да бъде счетена за държавна помощ, мярката трябва да бъде специфична или селективна, така че да благоприятства само определени предприятия или производството на определени стоки. |
(46) |
При дефинирането на бенефициер на помощта в член 107, параграф 1 от ДФЕС е използвана концепцията за предприятие. Както бе потвърдено от съдилищата на Съюза за целите на тази разпоредба предприятие не следва да бъде едно юридическо лице, а може да обхваща група дружества (13). Ключовият критерий при определяне на това дали е засегнато предприятие по смисъла на тази разпоредба е дали става дума за „стопанска единица“. Стопанската единица може да се състои от няколко юридически лица. В настоящия случай „Холдинг БДЖ“ е юридическо лице, което е бенефициер на увеличението на капитала, и България твърди, че „Холдинг БДЖ“ следователно е единственият бенефициер (вж. съображение 23 по-горе). Няколко елемента обаче сочат, че съответното предприятие не е ограничено само до юридическото лице „Холдинг БДЖ“. |
(47) |
Първо, във връзка с отношенията на собственост следва да се отбележи, че „Холдинг БДЖ“ притежава 100 % от акциите на двете дъщерни дружества, т.е. „БДЖ — пътнически превози“ и „БДЖ — товарни превози“. Следователно „Холдинг БДЖ“ контролира всички стопански дейности на „БДЖ — пътнически превози“ и „БДЖ — товарни превози“. В действителност според Плана за преструктуриране „Холдинг БДЖ“ формулира обща линия на управленска политика и цели за групата. |
(48) |
Второ, във връзка с целта на предоставената помощ част от помощта ще бъде използвана за финансиране на капиталния ремонт на локомотиви и вагони (вж. таблица 5 по-горе). Макар след реорганизацията от 2007 г. „Холдинг БДЖ“ да притежава подвижния състав и да го дава под наем на „БДЖ — товарни превози“ и „БДЖ — пътнически превози“ съгласно Плана за преструктуриране, подвижният състав бе прехвърлен на дъщерните дружества „БДЖ — товарни превози“ и „БДЖ — пътнически превози“ през април 2011 г. Следователно „БДЖ — товарни превози“ и „БДЖ — пътнически превози“ също ще се възползват от отпусната за инвестиции в подвижния състав помощ. Освен това най-голямата част от помощта се отделя за погасяване на стари банкови заеми. Макар „Холдинг БДЖ“, а не неговите дъщерни дружества, да е длъжник по тези заеми, Комисията отбелязва, че старите банкови заеми са взети преди 2007 г., т.е. преди създаването на „БДЖ — товарни превози“ и „БДЖ — пътнически превози“. Основното предназначение на заемите бе закупуването и ремонта на локомотиви, товарни вагони и пътнически вагони, т.е. активи, използвани както от „БДЖ — товарни превози“, така и от „БДЖ — пътнически превози“. Тъй като през април 2011 г. подвижният състав е прехвърлен на дъщерните дружества „БДЖ — товарни превози“ и „БДЖ — пътнически превози“, тези дружества могат косвено да се възползват от погасяването на стари заеми. |
(49) |
Твърдението на България, че единствено „Холдинг БДЖ“ ще се възползва от мярката, също противоречи на уведомлението, където България твърди, че приходите от бъдещата продажба на „БДЖ — товарни превози“ ще се приемат за собствен принос за преструктуриране. Най-накрая Планът за преструктуриране, който ще бъде финансиран с мярката, за която бе представено уведомление, предвижда мерки за преструктуриране за цялата група „БДЖ“, а не само за „Холдинг БДЖ“. |
(50) |
С оглед на изложените по-горе аргументи, се стигна до заключението, че цялата група „БДЖ“ трябва да бъде считана за бенефициер на увеличаването на капитала. Мярката ще бъде отпусната на едно определено предприятие и ще позволи на бенефициера да има достъп до ликвидност. Следователно се стигна до заключение, че мярката осигурява селективно предимство на група „БДЖ“. |
(51) |
Комисията анализира дали мярката нарушава или заплашва да наруши конкуренцията. |
(52) |
В тази връзка Комисията първо отбелязва, че България е отворила пазара за железопътен товарен транспорт през 2002 г. за други национални оператори (т.е. установени в България оператори). Пазарът за железопътни товарни превози в ЕС бе отворен за конкуренция на 15 март 2003 г. в рамките на трансевропейската железопътна мрежа за товарни превози с железопътен транспорт с първия железопътен пакет (14). С втория железопътен пакет бяха либерализирани всички международни товарни превози на 1 януари 2006 г., а националните товарни превози с железопътен транспорт от 1 януари 2007 г. (15) Няколко държави-членки обаче едностранно са либерализирали своите национални пазари преди тази дата. |
(53) |
По отношение на пътническите превози към 1 януари 2010 г. третият железопътен пакет либерализира пазара за международни пътнически превози. Макар това да засяга само международните превози, то не включва каботаж на тези линии (16). Във всеки случай, както бе установено от Съда в решението за Altmark Trans, фактът, че дадено транспортно дружество развива дейност единствено в една държава-членка не изключва възможността помощта да нарушава търговията в рамките на ЕС. В това отношение следва да се отбележи, че от 1995 г. насам няколко държави са отворили едностранно своите пазари за железопътни пътнически превози. В това отношение всяко предимство, предоставено на железопътно транспортно дружество в една държава-членка, може да намали възможността конкурент от друга държава-членка да извършва търговия на този географски пазар (17). |
(54) |
Освен това по принцип както товарните, така и пътническите превози с железопътен транспорт се конкурират с други видове транспорт и по-специално автомобилен транспорт, а по някои маршрути и с въздушен и вътрешен воден и морски превози на къси разстояния. |
(55) |
Следователно Комисията стигна до заключението, че мярката нарушава или заплашва да наруши конкуренцията на вътрешния пазар. |
(56) |
Когато предоставена от държава-членка помощ укрепва положението на едно предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират в областта на търговията в рамките на Съюза, тези предприятия трябва да се считат за засегнати от въпросната помощ (18). Достатъчно е получателят на помощта да се конкурира с други предприятия на пазари, отворени за конкуренция (19). В настоящия случай бенефициерът се конкурира с други предприятия, които предоставят транспортни услуги в ЕС, както бе посочено по-горе в съображения 51—55. Следователно има вероятност мярката, която подлежи на разглеждане, да засегне търговията в ЕС. |
(57) |
С оглед на горепосоченото Комисията счита, че увеличаването на капитала в полза на група „БДЖ“ представлява държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС. |
6.2.2. Възстановяване на ДДС
(58) |
Съгласно представената от България по време на предварителното проучване информация в миналото България е възстановила ДДС на група „БДЖ“. Към настоящия етап не е ясно дали възстановеният ДДС е бил в съответствие с Директивите за ДДС (20). Комисията отбелязва, че възстановяването на ДДС, което не е в съответствие с Директивите за ДДС, евентуално може да включва държавна помощ. Съгласно съдебната практика концепцията за помощ включва не само положителни ползи, а и мерки, които под различни форми смекчават таксите, които обичайно са включени в бюджета на дадено предприятие (21). На този етап съгласно наличната информация изглежда действително възстановяването на ДДС на група „БДЖ“ може да даде селективно предимство на „БДЖ“, Освен това мярката произтича от държавни ресурси, може да бъде приписана на държавата и може да наруши конкуренцията и да повлияе върху търговията в ЕС. С оглед на горното Комисията възнамерява да проучи допълнително тази мярка и приканва България да представи информация за правното основание за възстановяване на ДДС и неговата обосновка. |
6.2.3. Просрочени дългове към НК „ЖИ“
(59) |
Съгласно предоставената от България в уведомлението информация (вж. таблица 2 по-горе) „Холдинг БДЖ“ има просрочени задължения към НК „ЖИ“ в размер на приблизително 45 милиона BGN. Към настоящия момент България не е разяснила произхода и промените на тези задължения, т.е. откъде произтичат дълговете и как са третирани досега. На този етап Комисията отбелязва, че неизплащането на дълговете може евентуално да представлява държавна помощ. В зависимост от съдебната практика неизплащането на публични задължения може да включва държавна помощ, ако въпросните мерки са по-щедри в сравнение с такива на хипотетичен частен кредитор в същата ситуация (22). С оглед на тези принципи Комисията приканва България да представи информация относно това дали и как НК „ЖИ“ се е опитала да си върне неизплатените дългове през миналите години и дали и как НК „ЖИ“ възнамерява да го направи в бъдеще. |
6.3. Съвместимост на помощта
(60) |
Мерките за държавна помощ за дружества в областта на сухопътния транспорт могат да бъдат счетени за съвместими въз основа на изключенията, заложени в членове 93, 107, параграф 2 и 107, параграф 3 от ДФЕС. |
(61) |
В този контекст следва да се отбележи, че тежестта на доказване на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар чрез дерогация от член 107, параграф 1 от ДФЕС се поема основно от въпросната държава-членка, която трябва да докаже, че са изпълнени условията за дерогация (23). |
(62) |
На този етап Комисията ще се съсредоточи върху предварителната оценка на съвместимостта на увеличението на капитала с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС и Насоките за оздравяване и преструктуриране както и раздел 4 от Насоките за железопътни предприятия. Въпреки това Комисията припомня, че евентуалната съвместимост на възстановяването на ДДС на група „БДЖ“ и непогасяването на просрочени задължения към НК „ЖИ“ също попадат в обхвата на настоящото решение дотолкова, доколкото в процеса на официалната процедура по разследване се установи, че тези мерки включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. |
6.3.1. Насоки за оздравяване и преструктуриране
(63) |
Според точка 33 от Насоките за оздравяване и преструктуриране единствено предприятия в затруднено положение имат право да кандидатстват за помощ за оздравяване и преструктуриране. |
(64) |
Според информацията, представена от България, „Холдинг БДЖ“ изпълнява критериите по националното законодателство за колективна процедура по несъстоятелност и може да се приеме за предприятие в затруднено положение съгласно точка 10, буква в) от Насоките за оздравяване и преструктуриране. Макар и да има вероятност това да е вярно, във въпросния случай следва да се оцени дали цялата група „БДЖ“ има право да получи помощ за преструктуриране, тъй като Комисията счита, че предприятието, което се възползва от мярката, се състои не само от „Холдинг БДЖ“, а и от цялата група „БДЖ“ (вж. съображения 45—50 по-долу). |
(65) |
Съгласно точка 10, буква а) от Насоките за оздравяване и преструктуриране предприятие е в затруднено положение, „когато първоначално регистрираният му капитал е намалял с повече от половината и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца“. Съгласно баланса на „БДЖ“ регистрираният капитал остава на нивото от 2008—2010 г., а загубите на група „БДЖ“ все още се покриват от резервите на дружеството. Следователно изглежда не е изпълнено заложеното по точка 10, буква а). По отношение на точка 10, буква в) от Насоките за оздравяване и преструктуриране Комисията изразява съмнения дали критерият е изпълнен. |
(66) |
Във всеки случай съгласно точка 11 от Насоките за оздравяване и преструктуриране дори и да липсва което и да било от обстоятелствата, предвидени в точка 10, едно предприятие може да бъде считано за намиращо се в затруднение, особено когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение. Както може да се види в таблица 6 по-долу оборотът на група „БДЖ“ е намалял от 2008 г. насам. Макар групата да е била рентабилна през 2007 г. (поради продажбата на активи), тя е на загуба през периода 2008—2010 г. Според българските власти дружеството е изправено пред ликвидна криза. В действителност нетният паричен поток е намалял от приблизително 100 милиона BGN през 2007 г. до приблизително 18 милиона BGN през 2009 г. Увеличаването на дългосрочните задължения също е довело до увеличение на лихвените плащания. Следователно изглежда група „БДЖ“ е предприятие в затруднение по смисъла на точка 11 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. Таблица 6 Ключови финансови показатели за група „БДЖ“
|
(67) |
С оглед на гореспоменатото Комисията е на мнение, че не само „Холдинг БДЖ“, а цялата група „БДЖ“ може да се счита поне от 2009 г. насам като предприятие в затруднение по смисъла на Насоките за оздравяване и преструктуриране и следователно отговаря на условията за помощ за преструктуриране. |
(68) |
Според точки 34 и 35 от Насоките за оздравяване и преструктуриране помощта за преструктуриране е свързана с жизнеспособен план за преструктуриране, възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на предприятието в рамките на разумен срок и въз основа на разумни предположения за бъдещите условия за дейност. |
(69) |
Макар България да е представила План за преструктуриране на група „БДЖ“, Комисията има съмнения дали този план отговаря на горните условия. По-специално Комисията изразява съмнения, че планът за преструктуриране е достатъчно стабилен за възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на „БДЖ“. |
(70) |
Първо, изглежда Планът за преструктуриране разчита на ключови предположения и по-специално бързото връщане към растеж на българската икономика, което може да се окаже прекалено оптимистично. Второ, изглежда прогнозите за пазарен дял както за „БДЖ — товарни превози“, така и за „БДЖ — пътнически превози“ не се основават на общоприети пазарни данни. Трето, на този етап някои предположения от Плана за преструктуриране изглеждат неактуални. По-специално предположения за тенденции при БВП, хармонизирания индекс на потребителските цени, цените за електричество и отопление както и цените за горива се основават на прогнози за периода 2010—2014 г. Поне за 2010 г. вероятно вече има действителни данни и те могат да бъдат използвани в Плана за преструктуриране. Четвърто, изчисленията на жизнеспособността изглежда не вземат предвид, че група „БДЖ“ получава помощ за преструктуриране до 2016 г. Пето, в плана за преструктуриране липсва истински анализ на чувствителността. По-специално при песимистичния сценарий въпреки благоприятното представяне на данните дружеството остава нерентабилно през целия период на преструктуриране. Шесто, според Плана за преструктуриране въпреки помощта за преструктуриране все още ще липсват финансови ресурси за подновяване, модернизация и поддръжка на подвижния състав на група „БДЖ“. По-голямата част от помощта за преструктуриране ще бъде използвана за погасяване на стари дългове и не е ясно как ще бъдат финансирани другите предложени мерки за преструктуриране. Най-накрая Планът за преструктуриране не включва реално проучване на пазара, както се предвижда в точка 35 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. В крайна сметка Комисията също отбелязва, че при песимистичния сценарий в Плана за преструктуриране се предвиждат по-високи плащания по договорите за ЗОУ в сравнение с оптимистичния и основния сценарии. Такива по-високи плащания в случай на слаби резултати изглежда не съответства на Регламента ЗОУ. Следователно Комисията приканва България да разясни този въпрос. |
(71) |
България твърди, че помощта за оздравяване, изплатена на „Холдинг БДЖ“ до одобрението на Плана за преструктуриране от страна на Комисията, се погасява с помощта за преструктуриране (вж. съображение 25 по-горе). До този момент България не е изплатила помощ за оздравяване на група „БДЖ“, но изглежда възнамерява да изплати такава помощ до одобрението на Плана за преструктуриране. Комисията отбелязва, че съгласно Плана за преструктуриране цялата сума на помощта за преструктуриране вече е отпусната за други цели, различни от погасяването на евентуална изплатена помощ за оздравяване (вж. таблица 4 по-горе). На този етап Комисията не може да изрази становище по въпроса дали може да се наложи евентуално увеличение на сумата от помощта за преструктуриране със сумата, изплатена като помощ за оздравяване, тъй като информацията, предоставена от България в тази връзка, не е окончателна. |
(72) |
Според точки 38—42 от Насоките за оздравяване и преструктуриране преструктурирането трябва да бъде съпровождано от компенсаторни мерки, пропорционални на нарушаващото въздействие на помощта и по-специално размера и сравнителната значимост на предприятието бенефициер на пазара му. |
(73) |
Според България делът на група „БДЖ“ на българския пазар за пътнически превози е 5,5 % през 2010 г. На пазара за товарни превози група „БДЖ“ има дял 11,3 % през 2010 г. На този етап обаче все още следва да се проучи допълнително дали българските власти са дефинирали добре съответните пазари и дали са направили адекватна оценка на размера и сравнителната значимост на група „БДЖ“ на съответните пазари. Комисията също приканва трети страни да представят оценката си на съответните пазари. |
(74) |
По отношението на намаляването на капацитета чрез продажбата на подвижния състав, който не е в експлоатация, изглежда, че продажбата на излишен подвижен състав не може да бъде взета предвид като компенсаторна мярка, тъй като тази продажба не оказва въздействие върху конкуренцията. Освен това с оглед на възрастта и факта, че подвижният вече не е в експлоатация, Комисията също пита дали продажбата на този подвижен състав не е необходима за възстановяване на жизнеспособността, като в този случай също няма да се приеме за компенсаторна мярка. Освен това самата България твърди, че подвижният състав не осигурява конкурентно предимство на група „БДЖ“ с оглед на неговата непривлекателност за конкуренти. Освен това България не е обяснила защо по нейно виждане бъдещата приватизация на „БДЖ — товарни превози“ може да се квалифицира като компенсаторна мярка за целите на точка 40 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. България досега не е представила доказателства, за да обоснове, че тази мярка ще бъде достатъчна за компенсиране на потенциално нарушаващо въздействие на помощта за преструктуриране, която може евентуално да бъде включена в операцията. |
(75) |
Към днешна дата България не е разгледала други компенсаторни мерки като затваряне или прехвърляне на линии, включени в договора за ЗОУ, на конкуренти или други мерки за отваряне на пазара. |
(76) |
Според точки 43—45 от Насоките за оздравяване и преструктуриране се очаква бенефициерите на помощта да направят значителен принос към Плана за преструктуриране от собствени ресурси, включително и продажбата на активи, които не са ключови за оцеляването на предприятието или чрез външно финансиране при пазарни условия. Външното финансиране по-специално ще бъде знак, че пазарите вярват в осъществимостта на Плана за преструктуриране. Независимо от формата му собственият принос трябва да бъде реален, т.е. действителен, с изключение на всички бъдещи очаквани печалби като паричен поток, и трябва да е на възможно най-високо ниво. |
(77) |
Както обикновено Комисията ще приеме за приемливи следните видове принос към преструктурирането: поне 25 % от общите разходи за операцията по преструктуриране за малки предприятия, поне 40 % за средни предприятия и поне 50 % за големи предприятия. При изключителни обстоятелства и в случай на особени затруднения, което трябва да се докаже от държавата-членка, Комисията може да приеме по-ниско ниво на принос (24). |
(78) |
България представи различни сценарии във връзка със собствения принос. При тези сценарии България предлага като собствен принос приватизацията на „БДЖ — товарни превози“, продажбата на активи, намалените лихвени разходи, средства, привлечени от Световната банка, и икономии от средства за служители. |
(79) |
Първо, Комисията отбелязва, че България наскоро преустанови процедурата за получаване на заем за развитие от Световната банка. Дори и ако Световната банка и България да бяха продължили процедурите и Световната банка окончателно да отпусне заем за развитие, има съмнения, че средствата, привлечени от Световната банка, могат да бъдат приемлив собствен принос по точка 43 от Насоките. Комисията отбелязва, че заемът за развитие няма да бъде отпуснат на група „БДЖ“, а на България. Следователно тези привлечени средства не могат да бъдат приемани за принос от собствени ресурси на бенефициера съгласно точка 43 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. Освен това хипотетичното намаляване на лихвените разходи поради по-ниските лихвени разходи, предлагани от Световната банка на България, не може да се счита за собствен принос. Намаляването на разходите за персонал както и бъдещите икономии от разходи за социални осигуровки изглеждат необходими мерки за преструктуриране, а не собствен принос. На този етап България не е представила ясна информация за потенциални приходи по отношение на продажбата на активи. Представените към настоящия момент цифри варират между 34 милиона BGN и 47 милиона BGN. В този контекст Комисията би искала да обърне внимание на България на точка 43 от Насоките, според която собственият принос трябва да бъде „наличен и действителен“. По отношение на продажбата на активи, с цел приемането ѝ за собствен принос, в идеалния случай договорът за продажба трябва вече да е сключен. При липсата на сключен договор за продажба поне трябва да се представи оценка от независим експерт на стойността на активите. Най-накрая на този етап не е ясно какъв е размерът на частно финансиране, което може да бъде предоставено чрез приватизацията на „БДЖ — товарни превози“. Оценката на приходите от бъдещи продажби, представена от България, се основава на бъдеща балансова стойност на активи на „БДЖ — товарни превози“, а не е обоснована от каквито и да е доказателства. Следва да се отбележи, че за да се приеме продажбата на дъщерно дружество за собствен принос, който е „наличен и действителен“ по смисъла на точка 43 от Насоките, по правило следва да се представи подписан договор за продажбата. |
(80) |
Най-накрая Комисията отбелязва, че България изглежда разглежда като собствен принос погасяването на заеми, инвестициите в ремонт на вагони и локомотиви и обезщетения за съкратени работници, като всички те се предприемат от „Холдинг БДЖ“. Към настоящия момент България не е представила информация за това как „Холдинг БДЖ“ ще получи средства, необходими за тези мерки и дали тези средства изпълняват изискването за собствен принос. |
(81) |
Комисията в крайна сметка е стигнала до наблюдението, че по-голямата част от помощта за преструктуриране има за цел погасяване на дълг към различни банки. Съгласно наличната информация този дълг — с изключение на заемите от ЕБВР и МБВР — не е покрит от държавни гаранции. Следователно при фалит банките кредитори рискуват да отчетат частична или пълна загуба по тези заеми. Ако банките кредитори вземат решение за предоговаряне на условията за погасяване с група „БДЖ“ или за отписване на част от заемите, това също може да се вземе предвид като собствен принос. По същия начин Комисията отбелязва, че група „БДЖ“ има неконтролиращо участие в други рентабилни дружества и продажбата на това участие може също да се вземе предвид като собствен принос. |
(82) |
Според принципа „един път, последен път“, заложен в точки 72—77 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, дружество, което е получило помощ за оздравяване и преструктуриране през последните десет години, не отговаря на условията за помощ за оздравяване и преструктуриране. |
(83) |
В това отношение Комисията отбелязва, че българската Комисия за защита на конкуренцията е издала на 14 април 2005 г. решение, с което се дава разрешение за публична подкрепа за „БДЖ“ ЕАД съгласно член 7 от българския Закон за държавните помощи. При решението си относно помощта за оздравяване в полза на „БДЖ“ ЕАД Комисията вече оцени дали такава публична подкрепа спира достъпа на „БДЖ“ ЕАД (25) до помощ за оздравяване въз основа на принципа „един път, последен път“. В него Комисията стигна до заключението, че такава публична подкрепа не представлява помощ за оздравяване или преструктуриране за целите на точки 72—77 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. (26) С оглед на това заключение Комисията няма да оцени отново дали публичната подкрепа спира достъпа на „БДЖ“ ЕАД до помощ за преструктуриране въз основа на принципа „един път, последен път“. |
(84) |
По отношение на неплащането на корпоративен подоходен данък от група „БДЖ“ България се позовава на разпоредбите за пренасяне на фискална загуба, заложено в българското данъчно законодателство. В действителност българският Закон за корпоративното подоходно облагане предвижда възможността за пренасяне на данъчни загуби през следващите пет години и приспадането ѝ от бъдещи облагаеми печалби (27). Изглежда тези разпоредби представляват общо правило в рамките на данъчната система. Следователно Комисията стигна до предварителното заключение, че неплащането на корпоративен подоходен данък от група „БДЖ“ съгласно разпоредбите за пренасяне на данъчни загуби не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС и следователно не се отнася до оценката за целите на точки 72—77 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. |
(85) |
По отношение на възстановяването на ДДС на група „БДЖ“ от държавата на този етап, както бе описано в съображение 58 по-горе, Комисията отбелязва, че тази мярка може евентуално да включва държавна помощ. Ако е включена държавна помощ, следва при официалната процедура по разследване да се провери дали тази помощ е помощ за оздравяване или за преструктуриране по смисъла на точки 72—77 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. Освен това както бе описано в съображение 59 по-горе, непогасяването на просрочени дългове към НК „ЖИ“ може също да включва държавна помощ, което следва да се провери по време на официална процедура по разследване. Ако наистина е налице помощ, следва да се установи дали тази помощ е отпусната при нарушение на принципа „един път, последен път“. |
(86) |
Поради причините, посочени в съображения 60—84 по-горе, на този етап Комисията изразява известни съмнения относно съвместимостта на въпросната мярка с условията на Насоките за оздравяване и преструктуриране. |
6.3.2. Раздел 4 от Насоките за железопътни предприятия
(87) |
Според точка 52 от Насоките за железопътни предприятия анулирането на задължения на железопътно предприятие представлява държавна помощ, която трябва да бъде разгледана по същество въз основа на Насоките за железопътни предприятия. Такава помощ може обаче по изключение да се счита за съвместима с член 107, параграф 3, буква в) от Договора, ако цели преминаването към отворен железопътен пазар, заложени в член 9 от Директива 91/440/ЕИО. Трябва да са изпълнени следните условия, заложени в точки 54—60 от Насоките за железопътни предприятия: i) помощта служи за компенсиране на ясно определени и индивидуализирани дългове, възникнали преди влизането в сила на Директива 91/440/ЕИО или приемането на държавата-членка; ii) въпросните задължения са пряко свързани с железопътен транспорт или железопътна инфраструктура; iii) въпросното предприятие е изправено пред прекомерно ниво на задлъжнялост, което пречи на управлението на здрава финансова основа и помощта е нужна за преодоляване на това положение; iv) помощта не трябва да е по-голяма, отколкото е нужно за целта; трябва да се вземе предвид и бъдещото развитие на конкуренцията; v) опростяването на дълговете не трябва да дава на предприятието такова конкурентно предимство, което да препятства развитието на ефективна конкуренция на пазара. |
(88) |
В действителност според България по-голямата част от дълговете на „Холдинг БДЖ“ са възникнали преди приемане на България в ЕС през 2007 г. Изглежда по-голямата част от заемите са служили за инвестиции в подвижен състав и други дейности, свързани с железопътния транспорт (вж. таблица 4 по-горе). България обаче не се позовава ясно на прилагането на Насоките за железопътни предприятия по-специално, тъй като междувременно възнамерява да погаси дълговете с помощта за преструктуриране, която в включена в уведомлението, т.е. средствата от увеличаването на капитала (вж. таблица 5 по-горе). Освен това България не е обяснила защо счита, че са изпълнени изискванията в раздел 4 от Насоките за железопътни предприятия. Следователно на този етап Комисията не може да изрази становище за това дали мярката, която подлежи на оценяване, отговаря на всички изисквания, заложени в Насоките за железопътни предприятия. С оглед на гореспоменатите съображения Комисията съгласно процедурата, заложена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, приканва България да изрази мнението си и да представи всякаква информация, която може да помогне за оценяване на мярката в рамките на един месец от датата на получаване на настоящото писмо. Изисква от властите да изпратят незабавно копие на настоящото писмо до потенциалния получател на помощта. Комисията би искала да напомни на България, че член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз има суспензивно действие и да обърне внимание, че член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета, който предвижда възстановяването на всякаква неправомерна помощ от получателя. Комисията предупреждава България, че ще информира заинтересованите страни, като публикува настоящото писмо и пояснително резюме в Официален вестник на Европейския съюз. Също така ще информира заинтересованите страни от държавите в ЕАСТ, които са подписали Споразумението за ЕИП, чрез публикуване на известие в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз и ще информира Надзорния орган на ЕАСТ, като изпрати копие от настоящото писмо. Всички заинтересовани страни ще бъдат приканени да представят мненията си в рамките на един месец от датата на публикуване.” |
(1) Решение на Комисията от 15 декември 2010 г. относно държавна помощ № 402/10 — Помощ за оздравяване на „Български държавни железници“ ЕАД (БДЖ) (ОВ C 187, 28.6.2011 г., стр. 6).
(2) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 1—13).
(3) Капиталът на холдинга е в размер на 29 милиона BGN (14,5 милиона EUR) и е разделен на 2,9 милиона акции с номинална стойност от 10 BGN (5 EUR) всяка.
(4) Вж. бележка под линия 1 по-горе.
(5) Закон за предоставяне на помощ за оздравяване на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, одобрен от Министерския съвет на Република България на 11 февруари 2011 г., влязъл в сила на 26 април 2011 г.
(6) Данните за 2008 г. и 2009 г. са взети от окончателните отчети на група „БДЖ“; данните за 2010 г. са взети от предварителния отчет.
(7) Други приходи включват доходи от външни клиенти и от свързани лица.
(8) Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2), удължени през 2009 г. (ОВ C 156, 9.7.2009 г., стр. 3).
(9) Ръководни насоки на Общността за държавните помощи за железопътните предприятия (ОВ C 184, 22.7.2008 г., стр. 13).
(10) ЕБВР е Европейската банка за възстановяване и развитие; МБВР е Международната банка за възстановяване и развитие.
(11) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1).
(12) Държавна помощ № 533/09.
(13) Вж. Съд 323/82 Intermills/Комисия [1984] Сборник 3809, параграф 11 и сл.
(14) Директива 2001/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността (ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 1), Директива 2001/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензиране на железопътните предприятия (ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 26), Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 29), директива, последно изменена от Директива 2007/58/ЕО (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 44).
(15) Регламент (ЕО) № 881/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за създаване на Европейска железопътна агенция (ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 1), Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 44), Директива 2004/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за изменение на Директива 96/48/ЕО на Съвета относно оперативната съвместимост на трансевропейската високоскоростна железопътна система и Директива 2001/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната съвместимост на трансевропейската конвенционална железопътна система (ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 114) и Директива 2004/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността (ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 164).
(16) През 2007 г. бе приет третият пакет, който се състои от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 1), Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 14), Директива 2007/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността и на Директива 2001/14/ЕО за разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 44) и Директива 2007/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за сертифициране на машинисти, управляващи локомотиви и влакове в рамките на железопътната система на Общността (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 51).
(17) Дело C-280/00 Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdenburg [2003] Сборник I-7747, параграфи 77—81.
(18) Вж. по-специално дело 730/79 Philip Morris/Комисия [1980] Сборник 2671, параграф; дело С 53/00 Ferring [2001] Сборник I-9067, параграф 21; дело C-372/97 Италия/Комисия [2004] Сборник I-3679, параграф 44.
(19) Дело T-214/95 Het Vlaamse Gewest/Комисия [1998] Сборник II-717.
(20) Вж. Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1) и последващите изменения, публикувани на http://europa.eu/legislation_summaries/taxation/l31057_en.htm
(21) Дело С-182/03 и С-217/03, Белгия/Комисия [2006] Сборник I-5479, параграфи 86—87.
(22) Например дело C-256/97, Déménagements-Manutention Transport SA (DMT) [1999] Сборник I-3913, параграфи 25—28.
(23) Например дело T-68/03, Olympiaki Aeroporia Ypiresies AE/Комисия [2007] Сборник II-02911, параграфи 34—37.
(24) Вж. например Решение на Комисията от 14 декември 2010 г. относно държавна помощ C 8/10 Помощ за преструктуриране на Varvaressos, която още не е публикувана, и Решение на Комисията от 22 юли 2009 г. относно държавна помощ C 18/05 Помощ за преструктуриране на Stocznia Gdańsk (ОВ L 21, 26.3.2010 г., стр. 19).
(25) Вж. бележка под линия 1 по-горе.
(26) Вж. бележка под линия 1 по-горе, параграфи 68—69.
(27) Глава 11, член 70 и сл. от Закон за корпоративното подоходно облагане.