EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 01991L0630-20030605

Consolidated text: Directive du Conseil du 19 novembre 1991 établissant les normes minimales relatives à la protection des porcs (91/630/CEE)

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1991/630/2003-06-05

  The HTML format is unavailable in your User interface language.

1991L0630 — BG — 05.06.2003 — 003.001


Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 ноември 1991 година

относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете

(91/630/ЕИО)

(ОВ L 340, 11.12.1991, p.33)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  No

page

date

►M1

ДИРЕКТИВА 2001/88/ЕО НА СЪВЕТА от 23 октомври 2001 година

  L 316

1

1.12.2001

►M2

ДИРЕКТИВА 2001/93/ЕО НА КОМИСИЯТА от 9 ноември 2001 година

  L 316

36

1.12.2001

►M3

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 806/2003 НА СЪВЕТА от 14 април 2003 година

  L 122

1

16.5.2003




▼B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 ноември 1991 година

относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете

(91/630/ЕИО)



СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията ( 1 ),

като взе предвид становището на Европейския парламент ( 2 ),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 3 ),

като има предвид, че всички държави-членки са ратифицирали Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели; като има предвид, че Общността също така е одобрила тази конвенция с Решение 78/923/ЕИО ( 4 ) и е депозирала инструмента си за одобрение;

като има предвид, че Европейският парламент в резолюцията си от 20 февруари 1987 г. относно политиката за хуманно отношение към животните ( 5 ), е поискал от Комисията да направи предложения за минимални стандарти за интензивното отглеждане на свине;

като има предвид, че свинете, като живи животни, фигурират в списъка на продуктите, изброени в приложение II към Договора;

като има предвид, че отглеждането на свине е неразделна част от селското стопанство; като има предвид, че то представлява източник на доходи за част от селскостопанското население;

като има предвид, че разликите, които могат да нарушат условията на конкуренция, възпрепятстват гладкото функциониране на общия пазар на свине и на продукти от свине;

като има предвид, че поради това е необходимо да се определят минимални общи стандарти за защита на свинете, отглеждани за разплод и за угояване, за да се гарантира рационалното развитие на производството;

като има предвид, че е необходимо официалните служби, производителите, потребителите и други да бъдат информирани за развитието в тази област; като има предвид следователно, че Комисията, въз основа на доклад на Научния ветеринарен комитет, следва да продължава активно да извършва научни изследвания в областта на най-ефективната(те) система(и) за отглеждане на животни от гледна точка на хуманното отношение към животните; като има предвид, че следва съответно да се предвиди преходен период, който да даде възможност на Комисията да изпълни успешно таза задача,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:



Член 1

Настоящата директива определя минималните стандарти на защита на свинете, отглеждани в затворено пространство за разплод и угояване.

Член 2

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1) „свиня“ — животно от рода на свинете, независимо от възрастта, отглеждано за разплод или за угояване;

2) „нерез“ — мъжка свиня, в полова зрялост, предназначена за разплод;

3) „млада свиня“ — женска свиня в полова зрялост, която не е раждала;

4) „свиня“ — женска свиня след първото раждане;

5) „свиня-майка“ — женска свиня в периода от раждането до отбиването на прасенцата;

6) „суха бременна свиня“ — женска свиня в периода от отбиването на прасенцата до периода около раждането;

7) „бозаещо прасе“ — прасе в периода от раждането до отбиването;

8) „подрастващо прасе“ — небозаещо прасе на възраст до десет седмици;

9) „прасе за угояване“ — прасе на възраст над 10 седмици до клането или използването му за разплод;

10) „компетентен орган“ — органът, който е компетентен по смисъла на член 2, параграф 6 от Директива 90/425/ЕИО ( 6 ).

▼M1

Член 3

Държавите-членки гарантират, че:

1. във всички свиневъдни обекти се спазват следните изисквания:

а) всяко подрастващо прасе или прасе за угояване, при групово отглеждане, с изключение на женските свине след първо заплождане и на свинете майки, разполага със свободна площ, равна най-малко на:



Живо тегло (kg)

m2

до 10

0,15

от 10 до 20

0,20

от 20 до 30

0,30

от 30 до 50

0,40

от 50 до 85

0,55

от 85 до 110

0,65

над 110

1,00

б) общата повърхност на свободната подова площ, с която разполага всяка женска свиня след първо заплождане и всяка свиня майка, когато женските свине след първо заплождане и/или свинете майки съжителстват в група, трябва да бъде съответно най-малко 1,64 m2 и 2,25 m2. Когато тези животни се отглеждат в групи до 6 животни, свободното подово пространство трябва да се увеличи с 10 %. Когато тези животни съжителстват в групи от 40 и повече животни, свободното подово пространство може да се намали с 10 %;

2. подовете отговарят на следните изисквания:

а) за женските свине след първо заплождане и за бременните свине майки: една част от площта, предвидена в точка 1, буква б), равна най-малко на 0,95 m2 на женска свиня след първо заплождане и най-малко 1,3 m2 на свиня майка, трябва да има плътен гладък под, като не повече от 15 % от него да е с дренажни отвори.

б) когато свинете се отглеждат групово в помещения с бетонен решетъчен под:

i) максималната ширина на отворите трябва да бъде:

 11 mm за бозаещите прасета,

 14 mm за подрастващи прасета,

 18 mm за прасетата за угояване,

 20 mm за женски свине след първо заплождане и за свине майки;

ii) минималната ширина на преградките трябва да бъде:

 50 mm за бозаещите и отбитите прасета и

 80 mm за прасетата за угояване, за женските свине след първо заплождане и за свинете майки;

3. построяването или монтирането на съоръжения, в които свинете майки и женските свине са вързани, е забранено. От 1 януари 2006 г. се забранява използването на въжета за връзване на свинете майки и женските свине;

4. 

а) свинете майки и женските свине се отглеждат групово през период, който започва четири седмици след заплождането и приключва една седмица преди очакваното раждане. Стените на помещението, в което се намира групата трябва да са дълги най-малко 2,8 m. Когато групата е по-малка от шест животни, ширината на стените на помещението, в което се намира, трябва да е най-малко 2,4 m;

б) чрез дерогация от разпоредбите, предвидени в буква а), свинете майки и женските свине, които се отглеждат в свиневъдни обекти с по-малко от десет свине майки, могат да бъдат настанявани в отделни боксове през периода съгласно буква а), при условие че могат лесно да се обръщат в бокса си.

5. без да се засягат изискванията, предвидени в приложението, що се отнася до групово отглежданите прасета, свинете майки и женските свине имат постоянен достъп до хранилките и поилките, отговарящи най-малко на съответните изисквания на посоченото приложение;

6. системата на хранене на групово отглежданите свине майки и женските свине трябва да бъде замислена така, че всяка от тях да получава достатъчно количество храна, дори при наличие на други хранещи се животни;

7. за да задоволят глада си и предвид необходимостта да дъвчат, всички бременни свине майки и женски свине след първо заплождане трябва да бъдат хранени по начин, който дава възможност всяко животно да получи достатъчно количество обемисти или богати на фибри храни, както и високоенергийни храни;

8. прасетата, предназначени за групово отглеждане, които проявяват агресия, които са жертви на агресия или са болни или ранени, могат да бъдат временно преместени в индивидуален бокс. В този случай използваният бокс трябва да бъде достатъчно голям, за да позволява на животното да се обръща без затруднение, ако това не противоречи на изрични предписания от ветеринарен лекар;

9. от 1 януари 2003 г. разпоредбите, предвидени в точка 1, буква б), точки 2, 4 и 5, както и в последното изречение на точка 8, се прилагат за всички новопостроени или преустроени свиневъдни обекти или, които за пръв път се пускат в действие, след тази дата. От 1 януари 2013 г. тези разпоредби се прилагат за всички свиневъдни обекти.

Разпоредбите, предвидени в точка 4, буква а), не се прилагат за свиневъдните обекти, които отглеждат по-малко от десет свине майки.

▼B

Член 4

1.  Държавите-членки гарантират, че условията за отглеждането на свине са в съответствие с общите разпоредби, определени в приложението.

Въпреки това до 30 юни 1995 г. компетентните органи на държавите-членки може да разрешат дерогации от разпоредбите на глава I, параграфи 3, 5, 8 и 11 от приложението.

2.  Освен това преди влизането на настоящата директива в сила Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, издава препоръка, в която се определят минимални стандарти за защита на свинете, допълващи тези, съдържащи се в приложението.

Член 5

Разпоредбите, съдържащи се в приложението, могат да бъдат изменяни в съответствие с процедурата, предвидена в член 10, като се отчита научният прогрес.

▼M1

Член 5а

Държавите-членки следят:

1. всяко лице, което използва или ангажира гледачи на свине, да се увери, че тези лица са получили необходимите инструкции и информация, свързани със съответните разпоредби на член 3 и на приложението;

2. да се организират подходящи курсове за обучение. Тези курсове трябва да бъдат съсредоточени върху аспектите, свързани с хуманното отношение към животните.

▼M1

Член 6

1.  За предпочитане до 1 януари 2005 г. и при всички случаи до 1 юли 2005 г. Комисията представя на Съвета доклад, изготвен въз основа на становище на Научния комитет по здравето на животните и хуманното отношение към животните. Докладът отчита социално-икономическите, санитарните последици, въздействието върху околната среда и различните климатични условия. Той взема под внимание и състоянието на техническото оборудване и системите за развъждане на прасета и обработка на месото, които могат да ограничат необходимостта от прибягване до хирургическо кастриране. При необходимост докладът се придружава от подходящи законодателни предложения относно значението на регламентацията за свободното пространство и видовете подово покритие върху хуманното отношение към подрастващите прасета и прасетата за угояване. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство по тези предложения.

2.  Най-късно до 1 януари 2008 г. Комисията представя на Съвета доклад, изготвен въз основа на становище на Научния комитет по здравето на животните и хуманното отношение към животните.

Докладът обхваща по специално:

а) последиците от степента на натоварване при отглеждане, включително от размера на групата и методите на групиране на животните, от различните системи на отглеждане върху хуманното отношение при отглеждане на свине, включително и върху здравето им;

б) въздействието на начина на проектиране на свиневъдните обекти и на различните видове подово покритие върху хуманното отношение при отглеждане на свине, включително и върху здравето им, като се вземат предвид различните климатични условия;

в) рисковите фактори, свързани с отхапване на опашката и препоръките с оглед намаляването на необходимостта от отрязването ѝ;

г) развитието на системите за групово отглеждане на бременните свине майки, като се вземат предвид едновременно патологичните, зоотехническите, физиологичните и етиологичните аспекти на различните системи и тяхното влияние върху здравето и околната среда, както и климатичните условия;

д) оценката на необходимото пространство, включително зоната за оплождане за индивидуално настанените възрастни нерези за разплод;

е) развитието на системите за свободно отглеждане на бременните свине майки и на свинете майки с бозаещи прасета, които да отговарят на нуждите им, без да се застрашава оцеляването на бозаещите прасета;

ж) предвидимото отношение и поведение на потребителите към свинското месо в случай на различни нива на подобряване на хуманното отношение към животните;

з) социално-икономическите последици от различните системи на отглеждане на прасетата и влиянието им върху икономическите партньори от Общността.

При нужда докладът може да бъде придружен от подходящи законодателни предложения.

▼B

Член 7

1.  Държавите-членки гарантират, че инспекциите се извършват под отговорността на компетентния орган, с цел да се проверява спазването на разпоредбите на настоящата директива и на приложението към нея.

Тези инспекции, които могат да се извършват в рамките на проверки за други цели, обхващат всяка година статистически представителна извадка за различните системи за отглеждане във всяка държава-членка.

2.  Съгласно процедурата, предвидена в член 10, Комисията съставя кодекс с правилата, приложими при извършване на инспекциите, предвидени в параграф 1.

3.  На всеки две години, до последния работен ден на месец април и за пръв път до 30 април 1996 г., държавите-членки информират Комисията за резултатите от инспекциите, извършени през последните две години, в съответствие с настоящия член, включително и за броя на извършените инспекции спрямо общия брой на свиневъдните обекти на територията им.

Член 8

Животните, които са внесени в Общността от страни, които не са членки, трябва, по отношение на изискванията за доброто им състояние, да получават третиране поне равностойно на това, което се гарантира от настоящата директива на животните с произход от Общността.

Член 9

Когато е необходимо за еднаквото прилагане на настоящата директива, ветеринарните експерти от Комисията могат, в сътрудниче ство с компетентните органи, да извършват проверки на място. Лицата, извършващи тези проверки, прилагат специални мерки за лична хигиена, необходими за да се изключи всякакъв риск от пренасянето на болести.

Държавата-членка, на територията на която се извършва проверката, оказва пълно съдействие на експертите при изпълнение на задачите им. Комисията информира компетентния орган на държавата-членка за резултатите от извършените проверки.

Компетентният орган на държавата-членка взима съответните мерки, които биха могли да се окажат необходими с оглед резултатите от проверката.

По отношение на връзките със страни, които не са членки, се прилагат разпоредбите на глава III от Директива 91/496/ЕИО ( 7 ).

Общите правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 10.

▼M3

Член 10

1.  Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и опазване здравето на животните учреден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 ( 8 ).

2.  Когато се прави позоваване на настоящия член, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО ( 9 ).

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО се определя на три месеца.

3.  Комитетът приема свой процедурен правилник.

▼B

Член 11

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1994 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, посочени в параграф 1, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваването се определят от държавите-членки.

2.  Въпреки това от датата, определена в параграф 1, държавите-членки могат, при спазване на общите разпоредби на Договора, да прилагат на териториите си по-строги разпоредби за защита на свинете от тези, съдържащи се в настоящата директива. Те информират Комисията за всички такива мерки.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

▼M2




ПРИЛОЖЕНИЕ

ГЛАВА I

ОБЩИ УСЛОВИЯ

Освен съответните разпоредби от приложението към Директива 98/58/ЕО, се прилагат следните изисквания:

1. В частта от сградата, в която се отглеждат прасетата, следва да се избягват нивата на непрекъснат шум, над 85 dB, както и всеки постоянен или внезапен шум.

2. Прасетата трябва да бъдат изложени на светлина не по-слаба от 40 lux най-малко осем часа на ден.

3. Помещението, в което се отглеждат свине трябва да бъде построено така че да позволява на животните:

 да имат достъп до място за лежане, удобно от физическа и термична гледна точка, подходящо дренирано и чисто, което позволява всички животни да лежат едновременно,

 да си почиват и да стават нормално,

 да виждат други прасета; все пак през седмицата, преди предвиденото раждане и по време на раждането свинете майки и женските свине след първо заплождане могат да бъдат отделени от другите.

4. Без да се засяга член 3 параграф 5, свинете трябва да имат постоянен достъп до достатъчно количество материали, позволяващи характерните за тях дейности, като слама, сено, дървесина, дървени стърготини, гъбен компост, торф или смес от такива материали, при условие че не застрашават здравето им.

5. Подовете трябва да бъдат равни, но не хлъзгави, за да не се наранят прасетата и трябва да бъдат проектирани, конструирани и поддържани по начин, изключващ нараняване или страдание на свинете. Те трябва да са съобразени с размера и теглото на свинете и, при липса на постеля, да имат твърда, равна и стабилна повърхност.

6. Всички свине трябва да бъдат хранени най-малко веднъж дневно. Когато свинете се хранят групово и не ползват хранене ad libitum или автоматична система, която захранва всяко животно, всяка свиня трябва да има достъп до храната едновременно с останалите животни в групата.

7. Всички свине на възраст над две седмици трябва да имат постоянен достъп до прясна вода в достатъчно количество.

8. Забраняват се всички процедури, предназначени за намеса, несвързани с диагностични или с терапевтични цели или такива за идентифициране на прасетата съгласно действащото законодателство, които причиняват наранявания или загуба на чувствителна част от тялото или промяна на костната им структура, освен в случаите, изброени по-долу:

 равномерно скъсяване на третите резци на бозаещите прасета чрез изпиляване или подрязване се разрешава до седмия ден след раждането им и трябва да се остави гладка и цяла повърхност. При необходимост бивните на нерезите могат да бъдат скъсени, за предотвратяване наранявания на други животни или по съображения за сигурност.

 купиране на част от опашката,

 кастриране на мъжки свине без разкъсване на тъканите,

 поставяне на халка на зурлата се разрешава само, когато свинете се отглеждат на открито и в съответствие с националното законодателство.

Купирането на опашката и скъсяване на третите резци не трябва да бъдат осъществявани рутинно, а само когато съществуват доказателства, че е наранено вимето на свинете майки или ушите и опашките на други свине. Преди извършването на такива процедури трябва да се вземат други мерки с цел да се предотврати отхапване на опашките и други вредни навици, като се имат предвид жизнената среда и гъстотата на отглеждане. Поради тази причина ако условията на околната среда или системите на управление на свиневъдните обекти не са подходящи, те трябва да бъдат променени.

Описаните по-горе процедури се извършват само от ветеринарен лекар или от обучено лице по смисъла на член 5 от тази Директива, което има достатъчен опит при прилагането на съответните техники с подходящи средства и в хигиенични условия. Ако кастрацията или купирането на част от опашката се извършват след седмия ден след раждането, ветеринарният лекар трябва да направи анестезия и аналгезия и вземе мерки за предотвратяване на прояви на извратен апетит и агресия.

ГЛАВА II

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ СВИНЕ

А.   НЕРЕЗИ

Боксовете за нерези трябва да бъдат разположени и конструирани, така че да се позволява животните да се обръщат свободно, да се чуват, виждат и подушват помежду си. Подът, за възрастен нерез, свободен от каквито и да е препятствия по него трябва да бъде най-малко 6 кв. м.

Когато в боксовете се извършва и естествено заплождане, площта, за един възрастен нерез трябва да е най-малко 10 кв. м и боксът трябва да бъде свободен от всякакви препятствия. От 1 януари 2003 г. тази разпоредба се прилага за всички новопостроени, преустроени или използвани за пръв път след тази дата свиневъдни обекти; от 1 януари 2005 г. тази разпоредба се прилага за всички свиневъдни обекти.

Б.   СВИНЕ-МАЙКИ И ЖЕНСКИ СВИНЕ СЛЕД ПЪРВО ЗАПЛОЖДАНЕ

1. Трябва да се вземат мерки за намаляване на агресията в групите.

2. Бременните свине-майки и женските свине след първо заплождане трябва да бъдат третирани срещу екто- и ендопаразити. Преди настаняването в родилните боксове, бременните свине-майки и женските свине след първо заплождане трябва да се изкъпват добре.

3. През седмицата, предшестваща очакваното раждане, свинете-майки и женските свине след първо заплождане трябва да имат осигурени достатъчно количество подходящ материал за подготовка на място за раждане, освен ако това е невъзможно поради вида на използваната в стопанството система за отвеждане на отпадъците.

4. Зад свинята-майка или женската свиня след първо заплождане трябва да бъде подготвено свободно пространство, за да се даде възможност за раждане по естествен път или за такова с помощта на ветеринарен лекар.

5. Родилните боксове, в които свинете-майки могат свободно да се движат трябва да бъдат снабдени със съоръжения за предпазване на новородените прасенца, като например парапети.

В.   БОЗАЕЩИ ПРАСЕТА

1. Една част от общата площ на пода, достатъчна, за да позволява на животните да си почиват едновременно, трябва да бъде твърда или с подово покритие, покрита с постеля от слама или друг подходящ материал.

2. Когато се използва родилен бокс прасетата трябва да разполагат с достатъчно пространство, за да сучат без затруднение.

3. Нито едно бозаещо прасе не трябва да бъде отбивано от майката преди да е навършило 28 дни, освен в случаите, когато продължаването на бозаенето нарушава хуманното отношение или уврежда на здравето на свинята-майка или на прасето.

Въпреки това, бозаещите прасета могат да бъдат отбивани до седем дни по-рано, ако се преместят в специализирани помещения, основно почистени и дезинфекцирани преди вкарването на новата група и изолирани от помещенията, в които се отглеждат свинете-майки, с цел да се намали, доколкото е възможно риска от предаване на болести на бозаещите прасета.

Г.   ПОДРАСТВАЩИ ПРАСЕТА И ПРАСЕТА ЗА УГОЯВАНЕ

1. Когато прасетата се отглеждат в групи, трябва да се вземат мерки за избягване на прояви на агресия, които са извън нормалното поведение.

2. Следва да се отглеждат в групи и да се избягва смесването им. Ако трябва да се смесват прасета, които не се познават, това трябва да се направи от най-ранната им възраст, по възможност преди или най-късно до една седмица след отбиването им. В този случай следва да им се осигурят достатъчно възможности да избягат и да се скрият от другите прасета.

3. Когато се установят признаци на ожесточени прояви на агресия, незабавно се търсят причините и се вземат адекватни мерки, например да се осигурят големи количества слама на животните, ако е възможно, или други материали, даващи възможност за извършване на характерните за тях дейности. Застрашените или агресивните животни трябва да се държат отделно от групата.

4. Използването на транквиланти с цел улесняване на смесването на групите трябва да става по изключение и единствено след консултация с ветеринарен лекар.



( 1 ) ОВ C 214, 21.8.1989 г., стр. 31.

( 2 ) ОВ C 113, 7.5.1990 г., стр. 183.

( 3 ) ОВ C 62, 12.3.1990 г., стр. 40.

( 4 ) ОВ L 323, 17.11.1978 г., стр. 12.

( 5 ) ОВ C 76, 23.3.1987 г., стр. 185.

( 6 ) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 91/496/ЕИО (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56).

( 7 ) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56.

( 8 ) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

( 9 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

Top