?

Titre et référence

Заглавие и други данни

Directive (UE) 2019/771 du Parlement européen et du Conseil du 20 mai 2019 relative à certains aspects concernant les contrats de vente de biens, modifiant le règlement (UE) 2017/2394 et la directive 2009/22/CE et abrogeant la directive 1999/44/CE (Texte présentant de l'intérêt pour l'EEE.)

PE/27/2019/REV/1

En vigueur: Cet acte a été modifié. Version consolidée actuelle: 22/05/2019

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/771/oj

Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (Текст от значение за ЕИП.)

PE/27/2019/REV/1

В сила: Този акт е изменен. Настояща консолидирана версия: 22/05/2019

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/771/oj

Dates

Дати

Classifications

Класификации

Informations diverses

Обща информация

Procédure

Процедура

Texte

Текст

22.5.2019    | FR | Journal officiel de l'Union européenne | L 136/2822.5.2019    | BG | Официален вестник на Европейския съюз | L 136/28
DIRECTIVE (UE) 2019/771 DU PARLEMENT EUROPÉEN ET DU CONSEILДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/771 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
du 20 mai 2019от 20 май 2019 година
relative à certains aspects concernant les contrats de vente de biens, modifiant le règlement (UE) 2017/2394 et la directive 2009/22/CE et abrogeant la directive 1999/44/CEза някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО
(Texte présentant de l'intérêt pour l'EEE)(текст от значение за ЕИП)
LE PARLEMENT EUROPÉEN ET LE CONSEIL DE L’UNION EUROPÉENNE,ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
vu le traité sur le fonctionnement de l’Union européenne, et notamment son article 114,като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,
vu la proposition de la Commission européenne,като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
après transmission du projet d’acte législatif aux parlements nationaux,след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
vu l’avis du Comité économique et social européen (1),като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
statuant conformément à la procédure législative ordinaire (2),в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
considérant ce qui suit:като имат предвид, че:
(1) | Afin de rester compétitive sur les marchés mondiaux, l’Union doit améliorer le fonctionnement du marché intérieur et relever efficacement les multiples défis posés aujourd’hui par une économie de plus en plus dominée par la technologie. La stratégie pour un marché unique numérique établit un cadre global facilitant l’intégration de la dimension numérique dans le marché intérieur. Le premier pilier de la stratégie pour un marché unique numérique s’attaque à la fragmentation du commerce intra-UE en abordant tous les principaux obstacles au développement du commerce électronique transfrontière, qui représente la majeure partie des ventes transfrontières de biens par les entreprises aux consommateurs.(1) | За да запази своята конкурентоспособност на световните пазари, Съюзът трябва да подобри функционирането на вътрешния пазар и успешно да отговори на многобройните предизвикателства, породени в наши дни от все по-силно ориентираната към технологиите икономика. Стратегията за цифров единен пазар установява цялостна рамка за улесняване на включването на цифровото измерение в рамките на вътрешния пазар. Първият стълб на стратегията за цифров единен пазар е насочен към преодоляването на разпокъсаността на търговията в рамките на Съюза, като обхваща всички основни пречки пред развитието на трансграничната електронна търговия, която съставлява най-значителната част от трансграничните продажби на стоки от търговци на потребители.
(2) | L’article 26, paragraphes 1 et 2, du traité sur le fonctionnement de l’Union européenne prévoit que l’Union adopte les mesures destinées à établir ou assurer le fonctionnement du marché intérieur, qui comporte un espace sans frontières intérieures dans lequel la libre circulation des marchandises et des services est assurée. L’article 169, paragraphe 1, et l’article 169, paragraphe 2, point a), du traité sur le fonctionnement de l’Union européenne disposent que l’Union contribue à assurer un niveau élevé de protection des consommateurs par des mesures qu’elle adopte en application de l’article 114 du traité sur le fonctionnement de l’Union européenne dans le cadre de la réalisation du marché intérieur. La présente directive vise à trouver le bon équilibre entre atteindre un niveau élevé de protection des consommateurs et promouvoir la compétitivité des entreprises, dans le respect du principe de subsidiarité.(2) | Член 26, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че Съюзът приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки и услуги. Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) ДФЕС предвиждат, че Съюзът допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерки, приемани по силата на член 114 ДФЕС в рамките на доизграждането на вътрешния пазар. Целта на настоящата директива е да се намери точният баланс между постигането на високо равнище на защита на потребителите и насърчаването на конкурентоспособността на предприятията, като едновременно с това се гарантира спазването на принципа на субсидиарност.
(3) | Certains aspects concernant les contrats de vente de biens devraient être harmonisés, en prenant comme base un niveau élevé de protection des consommateurs, afin de réaliser un véritable marché unique numérique, d’accroître la sécurité juridique et de réduire les coûts de transaction, en particulier pour les petites et moyennes entreprises (PME).(3) | Някои аспекти на договорите за продажба на стоки следва да бъдат хармонизирани, като за основа се вземе високо равнище на защита на потребителите, за да се изгради истински цифров единен пазар, да се повиши правната сигурност и да се намалят разходите по сделките, по-специално за малките и средните предприятия (МСП).
(4) | Le commerce électronique constitue un moteur essentiel de la croissance au sein du marché intérieur. Toutefois, son potentiel de croissance est loin d’être pleinement exploité. Afin de renforcer la compétitivité de l’Union et de stimuler la croissance, l’Union doit agir rapidement et encourager les acteurs économiques à libérer tout le potentiel offert par le marché intérieur. Tout le potentiel du marché intérieur ne peut être libéré que si tous les acteurs du marché bénéficient d’un accès facile à la vente transfrontière de biens, notamment aux opérations de commerce en ligne. Les règles de droit contractuel sur la base desquelles les acteurs du marché concluent des transactions comptent parmi les facteurs essentiels qui jouent un rôle dans les décisions des entreprises de se lancer ou non dans la vente transfrontière de biens. Ces règles influencent également la volonté des consommateurs de s’ouvrir et de faire confiance à ce type d’achat.(4) | Електронната търговия е ключов двигател на растежа в рамките на вътрешния пазар. Нейният потенциал за растеж обаче далеч не е изцяло оползотворен. За да се засили конкурентоспособността на Съюза и да се стимулира растежът, е необходимо Съюзът да действа бързо и да насърчава икономическите оператори да разгърнат пълния потенциал на вътрешния пазар. Пълният потенциал на вътрешния пазар може да бъде разгърнат само ако всички участници на пазара разполагат с безпрепятствен достъп до трансграничните продажби на стоки, включително при електронни сделки. Правилата на договорното право, въз основа на които се сключват сделките между участниците на пазара, са сред основните фактори, определящи решението на предприятията дали да предлагат стоки през граница. Тези правила оказват влияние и върху готовността на потребителите да възприемат и да се доверят на този вид покупки.
(5) | L’évolution technologique a entraîné une croissance du marché des biens qui intègrent des contenus numériques ou des services numériques ou sont interconnectés avec de tels contenus ou services. En raison du nombre croissant de ces appareils et du nombre toujours plus grand de consommateurs qui optent pour ceux-ci, il est nécessaire de prendre des mesures au niveau de l’Union afin d’assurer un niveau élevé de protection aux consommateurs et de renforcer la sécurité juridique en ce qui concerne les règles applicables aux contrats de vente de ces produits. Accroître la sécurité juridique permettrait de renforcer la confiance des consommateurs et des vendeurs.(5) | Технологичното развитие доведе до създаването на разрастващ се пазар на стоки, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрови услуги. Поради увеличаващия се брой на тези устройства и бързо нарастващата им употреба от потребителите са необходими действия на равнището на Съюза, за да се гарантира наличието на високо равнище на защита на потребителите и по-голяма правна сигурност по отношение на приложимите правила за продажбата на такива продукти. Увеличаването на правната сигурност ще спомогне за укрепване на доверието на потребителите и продавачите.
(6) | Les règles de l’Union applicables aux ventes de biens sont encore fragmentées, bien que les règles concernant les conditions de livraison et, en ce qui concerne les contrats à distance et les contrats hors établissement, les exigences en matière d’information précontractuelle et le droit de rétractation aient déjà été pleinement harmonisées par la directive 2011/83/UE du Parlement européen et du Conseil (3). D’autres éléments contractuels majeurs, tels que les critères de conformité, les recours pour défaut de conformité avec le contrat et les principales modalités de leur exercice font actuellement l’objet d’une harmonisation minimale dans la directive 1999/44/CE du Parlement européen et du Conseil (4). Les États membres ont été autorisés à aller au-delà des normes de l’Union et à adopter ou maintenir des dispositions garantissant un niveau de protection encore plus élevé du consommateur. Ce faisant, ils ont agi sur différents éléments et dans des proportions variables. Ainsi, il existe aujourd’hui des divergences significatives entre les dispositions nationales transposant la directive 1999/44/CE portant sur des éléments essentiels, tels que l’existence ou non d’une hiérarchie des recours.(6) | Правилата на Съюза, приложими за продажбата на стоки, все още са разпокъсани, въпреки че правилата относно условията за доставка и - във връзка с договорите извън търговския обекти - изискванията за предоставяне на преддоговорна информация и правото на отказ, вече са напълно хармонизирани с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3). Други основни договорни елементи, като например критериите за съответствие, средствата за правна защита при несъответствие с договора и основните условия за тяхното използване, понастоящем са предмет на минимална хармонизация съгласно Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Държавите членки получиха право да надхвърлят определените от Съюза стандарти и да въвеждат и да запазят правила, които да гарантират постигането на още по-високо равнище на защита на потребителите. В рамките на този процес те насочиха действията си към различни елементи и в различна степен. Така националните разпоредби за транспониране на Директива 1999/44/ЕО към настоящия момент значително се различават по отношение на съществени елементи, например липсата или наличието на йерархия на средствата за правна защита.
(7) | Les disparités existantes peuvent porter préjudice aux entreprises et aux consommateurs. En vertu du règlement (CE) no 593/2008 du Parlement européen et du Conseil (5), les entreprises dirigeant leurs activités vers des consommateurs résidant dans un autre État membre sont tenues de prendre en considération les règles impératives du droit des contrats de consommation du pays de résidence habituelle du consommateur. Étant donné que ces règles varient d’un État membre à l’autre, les entreprises peuvent être confrontées à des coûts supplémentaires. Par conséquent, de nombreuses entreprises pourraient préférer poursuivre leurs activités sur le marché domestique ou s’étendre à un ou deux États membres seulement. Ce choix de réduire au minimum l’exposition aux coûts et aux risques associés aux résultats du commerce transfrontière induit des possibilités non exploitées d’expansion commerciale et d’économies d’échelle. Les PME sont particulièrement affectées.(7) | Съществуващите различия могат да повлияят неблагоприятно на предприятията и потребителите. Съгласно Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (5) предприятията, насочващи дейността си към потребители в други държави членки, трябва да вземат предвид повелителните норми на правната уредба на потребителските договори в държавата по обичайното местопребиваване на потребителя. Тъй като тези норми са различни в различните държави членки, предприятията може да имат допълнителни разходи. В резултат на това много предприятия може да предпочетат да продължат да търгуват само на националния си пазар или да изнасят само в една или две държави членки. Този избор с цел намаляване на излагането на разходите и рисковете, свързани с трансграничната търговия, води до загуба на възможности за разширяване на търговската дейност и за икономии от мащаба. МСП са особено засегнати.
(8) | Alors que les consommateurs bénéficient d’un niveau élevé de protection lorsqu’ils achètent depuis l’étranger en application du règlement (CE) no 593/2008, la fragmentation juridique a une incidence négative sur leurs niveaux de confiance dans les transactions transfrontières. Si plusieurs facteurs contribuent à ce manque de confiance, l’incertitude face à des droits contractuels essentiels occupe une place importante parmi les préoccupations des consommateurs. Cette incertitude existe indépendamment du fait que les consommateurs soient protégés ou non par les règles impératives du droit des contrats de consommation de leur propre État membre lorsqu’un vendeur dirige ses activités transfrontières vers ceux-ci, ou que les consommateurs concluent ou non des contrats transfrontières avec un vendeur sans que celui-ci exerce des activités commerciales dans l’État membre du consommateur.(8) | Въпреки че в резултат на прилагането на Регламент (ЕО) № 593/2008 потребителите се ползват от високо равнище на защита, когато купуват от чужбина, правната разпокъсаност оказва отрицателно въздействие и върху степента на доверие на потребителите в трансграничните сделки. Няколко са факторите, които допринасят за това недоверие, но несигурността относно основните договорни права се нарежда сред главните опасения на потребителите. Тази несигурност съществува без значение дали потребителите са защитени или не от повелителните норми на правната уредба на потребителските договори в своята държава членка в случаите, когато продавачите насочват трансграничните си дейности към тях, нито дали потребителите сключват или не сключват трансгранични договори с продавачи, без съответните продавачи да упражняват търговска дейност в държавата членка на потребителя.
(9) | Bien que les ventes en ligne de biens constituent la grande majorité des ventes transfrontières dans l’Union, les différences nationales en matière de droit des contrats affectent tant les détaillants qui utilisent les canaux de vente à distance que ceux qui vendent leurs biens en face à face, et les empêchent d’étendre leurs activités au-delà des frontières. La présente directive devrait couvrir tous les canaux de vente afin de créer des conditions équitables pour toutes les entreprises qui vendent des biens aux consommateurs. En établissant des règles uniformes pour l’ensemble des canaux de vente, la présente directive devrait éviter toute divergence susceptible de faire peser des charges disproportionnées sur les détaillants omnicanaux, qui sont de plus en plus nombreux au sein de l’Union. La nécessité de préserver la cohérence des dispositions relatives aux ventes et aux garanties pour tous les canaux de vente a été confirmée dans le cadre du bilan de qualité de la législation en matière de protection des consommateurs et de commercialisation réalisé par la Commission et publié le 29 mai 2017, qui portait également sur la directive 1999/44/CE.(9) | Въпреки че онлайн продажбите на стоки съставляват по-голямата част от трансграничните продажби в Съюза, разликите между националните системи в областта на договорното право засягат и търговците на дребно, използващи канали за продажба от разстояние, както и търговците на дребно, извършващи директни продажби, и не им позволяват да разширяват дейността си зад граница. Настоящата директива следва да обхваща всички канали за продажба, за да се създаде равнопоставеност за всички предприятия, извършващи продажби на стоки за потребителите. Чрез установяване на еднакви правила за различните канали за продажба настоящата директива следва да избегне всяко различие, което би довело до непропорционални тежести за нарастващия брой търговци на дребно в Съюза, използващи модел, характеризиращ се с множество канали за продажба. Необходимостта от възприемане на съгласувани правила относно продажбите и гаранциите за всички канали за продажба беше потвърдена в извършената от Комисията проверка на пригодността на законодателството в областта на потребителското и маркетинговото право, която бе публикувана на 29 май 2017 г. и която обхвана и Директива 1999/44/ЕО.
(10) | La présente directive devrait couvrir les règles applicables aux ventes de biens, y compris les biens comportant des éléments numériques, uniquement en ce qui concerne les éléments contractuels essentiels nécessaires pour surmonter les obstacles liés au droit des contrats sur le marché intérieur. À cette fin, les règles concernant les critères de conformité, les recours dont disposent les consommateurs en cas de non-conformité du bien par rapport au contrat et leurs principales modalités d’exercice devraient être pleinement harmonisées, et le niveau de protection des consommateurs devrait être augmenté par rapport à celui offert par la directive 1999/44/CE. Des règles pleinement harmonisées en ce qui concerne certains éléments essentiels du droit des contrats de consommation permettraient aux entreprises, en particulier les PME, de proposer leurs produits plus facilement dans d’autres États membres. Les consommateurs bénéficieraient d’un niveau de protection élevé et de gains de prospérité grâce à la pleine harmonisation des règles essentielles.(10) | Настоящата директива следва да обхваща правилата, приложими по отношение на продажбите на стоки, включително стоки с цифрови елементи, само във връзка с ключовите договорни елементи, необходими за преодоляване на свързаните с договорното право пречки пред вътрешния пазар. За целта правилата относно изискванията за съответствие, относно средствата за правна защита на потребителите при несъответствие на стоката с договора и относно основните условия за тяхното използване следва да бъдат напълно хармонизирани и равнището на защита на потребителите следва да бъде повишено в сравнение с това по Директива 1999/44/ЕО. Напълно хармонизираните правила относно някои съществени елементи на правната уредба на потребителските договори ще улеснят предлагането на продуктите от страна на предприятията, и по-специално МСП, в други държави членки. Чрез напълно хармонизирани основни правила потребителите ще се ползват от високо равнище на защита и повишаване на благосъстоянието.
(11) | La présente directive complète la directive 2011/83/UE. Alors que la directive 2011/83/UE contient essentiellement des dispositions relatives aux exigences en matière d’information précontractuelle, au droit de se rétracter des contrats à distance et des contrats hors établissement, et des règles en matière de livraison de biens et de transfert du risque, la présente directive introduit des règles concernant la conformité des biens, les recours en cas de défaut de conformité et leurs modalités d’exercice.(11) | Настоящата директива допълва Директива 2011/83/ЕС. Докато Директива 2011/83/ЕС установява преди всичко разпоредби относно изискванията за преддоговорната информация, правото на отказ при договори от разстояние и договори, сключени извън търговския обект, както и правила относно доставката и преминаването на риска, настоящата директива въвежда правила относно съответствието на стоките, средствата за правна защита при несъответствие и реда и условията за тяхното използване.
(12) | La présente directive ne devrait s’appliquer qu’aux objets mobiliers corporels qui constituent des biens au sens de la présente directive. Les États membres devraient donc être libres de réglementer les contrats relatifs à la vente de biens immobiliers, tels que les bâtiments d’habitation, et de leurs principaux éléments destinés à constituer une partie importante de ces biens immobiliers.(12) | Настоящата директива следва да се прилага само за движими материални блага, които представляват стоки по смисъла на настоящата директива. Поради това държавите членки следва да могат свободно да уреждат договорите за продажба на недвижима собственост, например жилищни сгради, и основните компоненти, които представляват съществена част от тази недвижима собственост.
(13) | La présente directive et la directive (UE) 2019/770 du Parlement du Conseil (6) devraient se compléter l’une l’autre. Alors que la directive (UE) 2019/770 fixe des règles relatives à certaines exigences concernant les contrats de fourniture de contenus numériques ou de services numériques, la présente directive fixe des règles relatives à certaines exigences concernant les contrats de vente de biens. Par conséquent, afin de répondre aux attentes des consommateurs et d’assurer un cadre juridique simple et sans ambiguïté pour les fournisseurs de contenus numériques ou de services numériques, la directive (UE) 2019/770 s’applique à la fourniture de contenus numériques ou de services numériques, y compris les contenus numériques fournis sur un support matériel, comme les DVD, les CD, les clés USB et les cartes à mémoire, ainsi qu’au support matériel lui-même, pour autant que le support matériel serve exclusivement à transporter le contenu numérique. En revanche, la présente directive devrait s’appliquer aux contrats de vente de biens, y compris de biens comportant des éléments numériques qui requièrent un contenu numérique ou un service numérique pour fonctionner.(13) | Настоящата директива и Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета (6) се допълват взаимно. Докато Директива (ЕС) 2019/770 установява правила относно някои изисквания във връзка с договорите за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги, настоящата директива установява правила относно някои изисквания, свързани с договорите за продажба на стоки. Следователно, с цел да се отговори на очакванията на потребителите и да се осигури ясна и опростена правна уредба за търговците на цифрово съдържание или цифрови услуги, Директива (ЕС) 2019/770 се прилага по отношение на предоставянето на цифрово съдържание и на цифрови услуги, включително и по отношение на предоставянето на цифрово съдържание на материален носител, например DVD, CD, USB устройство и карти с памет, както и по отношение на самия материален носител, при условие че материалният носител служи само като носител на цифровото съдържание. В отличие настоящата директива следва да се прилага за договори за продажба на стоки, включително стоки с цифрови елементи, за изпълнение на функциите на които е необходимо цифрово съдържание или цифрова услуга.
(14) | Dans le cadre de la présente directive, le terme «biens» devrait être compris comme incluant «les biens comportant des éléments numériques» et, dès lors, comme faisant également référence à tout contenu numérique ou service numérique qui est intégré à ces biens ou qui est interconnecté avec ceux-ci d’une manière telle que l’absence de ce contenu numérique ou de ce service numérique empêcherait les biens de remplir leurs fonctions. Un contenu numérique qui est intégré à un bien ou qui est interconnecté avec celui-ci peut désigner toutes les données qui sont produites et fournies sous forme numérique, telle que des systèmes d’exploitation, des applications et tout autre logiciel. Un contenu numérique peut être préinstallé au moment de la conclusion du contrat de vente ou, lorsque le contrat le prévoit, être installé ultérieurement. Les services numériques interconnectés avec un bien peuvent comprendre des services permettant de créer, de traiter et de stocker des données sous forme numérique, ou d’y accéder, tels que les logiciels à la demande proposés dans l’environnement informatique en nuage, la fourniture continue de données relatives au trafic dans un système de navigation, ou la fourniture continue de programmes d’entraînement personnalisés dans le cas d’une montre intelligente.(14) | Понятието „стоки“ по настоящата директива следва да се разбира като включващо „стоки с цифрови елементи“ и поради това следва да се отнася и за всяко цифрово съдържание или цифрова услуга, включени в тези стоки или взаимосвързани с тях по такъв начин, че липсата на това цифрово съдържание или цифрова услуга би възпрепятствала изпълнението на функциите на стоките. Цифрово съдържание, което е включено в стока или е взаимосвързано с нея, може да бъдат всички данни, които се изготвят и предоставят в цифрова форма, например операционни системи, приложения и всеки друг вид софтуер. Цифровото съдържание може да бъде предварително инсталирано в момента на сключването на договора за продажба или, когато това се предвижда в договора, може да бъде инсталирано впоследствие. Цифровите услуги, които са взаимосвързани със стока, могат да включват услуги, даващи възможност за създаване, обработване или съхранение на данни в цифрова форма или достъп до тях, например „софтуер като услуга“, предлаган като част от компютърни услуги в облак, непрекъснато предоставяне на данни за трафика за навигационните системи или непрекъснато предоставяне на индивидуално пригодени планове за обучение за интелигентните часовници.
(15) | La présente directive devrait s’appliquer aux contrats de vente de biens, y compris de biens comportant des éléments numériques lorsque l’absence du contenu numérique intégré ou interconnecté ou du service numérique intégré ou interconnecté empêcherait les biens de remplir leurs fonctions, et lorsque ce contenu numérique ou ce service numérique est fourni avec les biens dans le cadre du contrat de vente concernant ces biens. La question de savoir si la fourniture du contenu numérique intégré ou interconnecté ou du service numérique intégré ou interconnecté fait partie ou non du contrat de vente avec le vendeur devrait dépendre du contenu de ce contrat. Celui-ci devrait comprendre les contenus numériques intégrés ou interconnectés ou les services numériques intégrés ou interconnectés dont la fourniture est explicitement requise par le contrat. Il devrait également englober les contrats de vente qui peuvent être considérés comme comprenant la fourniture d’un contenu numérique spécifique ou d’un service numérique spécifique parce que ceux-ci sont normaux pour les biens de même type et que le consommateur pourrait raisonnablement s’attendre à ceux-ci eu égard à la nature des biens et compte tenu de toute déclaration publique faite par le vendeur ou d’autres personnes situées en amont dans la chaîne de transactions, y compris le producteur, ou pour le compte du vendeur ou de telles personnes. Si, par exemple, un téléviseur connecté était présenté dans des publicités comme intégrant une application vidéo donnée, cette application vidéo serait considérée comme faisant partie du contrat de vente. Cela devrait s’appliquer indépendamment de la question de savoir si le contenu numérique ou le service numérique est préinstallé dans le bien lui-même ou s’il doit être téléchargé ultérieurement sur un autre appareil et est uniquement interconnecté avec le bien. Par exemple, un téléphone mobile multifonction pourrait être doté d’une application standardisée préinstallée fournie dans le cadre du contrat de vente, telle qu’une application de réveil ou une application d’appareil photo. Un autre exemple serait celui de la montre connectée. Dans ce cas, la montre elle-même serait considérée comme le bien comportant des éléments numériques, qui ne peut fonctionner qu’avec une application fournie dans le cadre du contrat de vente, mais devant être téléchargée par le consommateur sur un téléphone mobile multifonction. Dans ce cas, l’application serait l’élément numérique interconnecté. Cela devrait également s’appliquer si le contenu numérique ou le service numérique intégré ou interconnecté n’est pas fourni par le vendeur lui-même, mais est fourni, conformément au contrat de vente, par un tiers. Afin d’éviter toute incertitude, tant pour les vendeurs que pour les consommateurs, en cas de doute sur la question de savoir si la fourniture du contenu numérique ou du service numérique fait ou non partie du contrat de vente, il convient d’appliquer les règles de la présente directive. En outre, la détermination d’une relation contractuelle bilatérale entre le vendeur et le consommateur dont fait partie la fourniture du contenu numérique ou du service numérique intégré ou interconnecté ne devrait pas être affectée par le simple fait que le consommateur doit consentir à un contrat de licence avec un tiers afin de bénéficier du contenu numérique ou du service numérique.(15) | Настоящата директива следва да се прилага за договори за продажба на стоки, включително стоки с цифрови елементи, при които липсата на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или цифрова услуга би възпрепятствала изпълнението на функциите на стоките и при които това цифрово съдържание или цифрова услуга се предоставя заедно със стоките по договора за продажба с предмет тези стоки. Съдържанието на договора следва да определя дали предоставянето на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или цифрова услуга съставлява част от договора за продажба с продавача. Това следва да обхваща включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включени или взаимосвързани цифрови услуги, чието предоставяне се изисква изрично съгласно договора. Това следва да включва и договорите за продажба, които могат да се разглеждат като обхващащи предоставянето на конкретно цифрово съдържание или конкретна цифрова услуга, тъй като те са обичайни за стоки от същия вид и потребителят може разумно да ги очаква предвид естеството на стоките и публичните изявления, направени от продавача или от негово име, или от други лица на предходен етап от веригата от сделки, включително от производителя. Ако например в рекламата на интелигентен телевизор се твърди, че в него е включено видео приложение, ще се счита, че това видео приложение съставлява част от договора за продажба. Този принцип следва да се прилага, без да е от значение дали цифровото съдържание или цифровата услуга са инсталирани предварително в самата стока или трябва да бъде изтеглени впоследствие на друго устройство и са само взаимосвързани със стоката. Например даден смартфон би могъл да се продава със стандартизирано предварително инсталирано приложение, предоставено съгласно договора за продажба, като например приложение за будилник или фотоапарат. Друг възможен пример е този с интелигентен часовник. В такъв случай ще се счита, че самият часовник представлява стока с цифрови елементи, която може да изпълнява функциите си само с помощта на приложение, което се предоставя съгласно договора за продажба, но трябва да бъде изтеглено на смартфон от потребителя, като тогава приложението ще представлява взаимосвързан цифров елемент. Този принцип следва да се прилага също така, ако включеното или взаимосвързаното цифрово съдържание или включената или взаимосвързаната цифрова услуга не се предоставят от самия продавач, а от трето лице съгласно договора за продажба. С цел да се избегне несигурност както за продавачите, така и за потребителите, в случай на съмнение по въпроса дали предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга съставлява част от договора за продажба, следва да се прилагат правилата на настоящата директива. Освен това установяването на двустранни договорни отношения между продавача и потребителя, част от които е предоставянето на включеното или взаимосвързаното цифрово съдържание или включената или взаимосвързаната цифрова услуга, не следва да бъде засегнато от факта, че потребителят трябва да даде съгласието си за лицензионно споразумение с трето лице, за да се възползва от цифровото съдържание или цифровата услуга.
(16) | En revanche, si l’absence du contenu numérique intégré ou interconnecté ou du service numérique intégré ou interconnecté n’empêche pas les biens de remplir leurs fonctions ou si le consommateur conclut un contrat de fourniture de contenu numérique ou de service numérique qui ne fait pas partie d’un contrat de vente portant sur des biens comportant des éléments numériques, ce contrat devrait être considéré comme distinct du contrat de vente de biens, même si le vendeur agit comme intermédiaire pour ce second contrat avec le professionnel tiers, et pourrait relever du champ d’application de la directive (UE) 2019/770 si les conditions d’application de ladite directive sont réunies. Par exemple, si le consommateur télécharge une application de jeu sur un téléphone mobile multifonction à partir d’une boutique d’applications, le contrat de fourniture de l’application de jeu est distinct du contrat de vente du téléphone mobile multifonction lui-même. La présente directive ne devrait dès lors s’appliquer qu’au contrat de vente concernant le téléphone mobile multifonction, tandis que la fourniture de l’application de jeu devrait relever de la directive (UE) 2019/770 si les conditions de cette directive sont réunies. Un autre exemple serait la situation dans laquelle il est expressément convenu que le consommateur achète un téléphone mobile multifonction sans système d’exploitation spécifique et le consommateur conclut ensuite un contrat portant sur la fourniture par un tiers d’un système d’exploitation. Dans ce cas, la fourniture du système d’exploitation acheté séparément ne ferait pas partie du contrat de vente et ne relèverait dès lors pas du champ d’application de la présente directive mais pourrait relever du champ d’application de la directive (UE) 2019/770 si les conditions de cette directive sont réunies.(16) | От друга страна, ако липсата на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включена или взаимосвързана цифрова услуга не пречи на стоките да изпълняват своите функции или ако потребителят сключи договор за доставка на цифрово съдържание или цифрова услуга, който не съставлява част от договора за продажба на стоки с цифрови елементи, този договор следва да бъде считан за отделен от договора за продажба на стоките, дори ако продавачът действа като посредник по този втори договор с доставчика, който е трето лице, и може да попадне в обхвата на Директива (ЕС) 2019/770, ако са изпълнени условията на посочената директива. Например, ако потребителят изтегли на смартфон приложение за игри от онлайн магазин за приложения, договорът за предоставянето на приложението за игри е отделен от договора за продажбата на самия смартфон. Поради това настоящата директива следва да се прилага единствено за договора за продажба във връзка със смартфона, докато предоставянето на приложението за игри следва да попада в обхвата на Директива (ЕС) 2019/770, ако са спазени предвидените в нея условия. Друг пример би бил случаят, когато е изрично уговорено, че потребителят закупува смартфон без определена операционна система, а впоследствие сключва договор за предоставяне на операционна система от трето лице. В такъв случай предоставянето на закупената отделно операционна система не съставлява част от договора за продажба и следователно не попада в обхвата на настоящата директива, но е възможно да попадне в обхвата на Директива (ЕС) 2019/770, ако са спазени предвидените в нея условия.
(17) | Par souci de clarté juridique, la présente directive devrait contenir une définition du contrat de vente et préciser clairement son champ d’application. Le champ d’application de la présente directive devrait aussi couvrir les contrats concernant des biens qui restent à produire ou à fabriquer, y compris d’après les spécifications du consommateur. En outre, une installation des biens pourrait relever du champ d’application de la présente directive si l’installation fait partie du contrat de vente et si elle doit être effectuée par le vendeur ou sous sa responsabilité. Lorsqu’un contrat comprend des éléments relevant à la fois de la vente de biens et de la prestation de services, c’est au droit national qu’il incombe de déterminer si l’ensemble du contrat peut être considéré comme un contrat de vente au sens de la présente directive.(17) | От съображения за правна яснота в настоящата директива следва да се предвиди определение на понятието „договор за продажба“, като също така следва да се определи ясно неговият обхват. В обхвата на настоящата директива следва да попадат договорите за стоки, които предстои да бъдат произведени или изработени, включително по спецификации на потребителя. Освен това инсталирането на стоките може да попадне в обхвата на настоящата директива, ако съставлява част от договора за продажба и трябва да се извърши от продавача или от лице, за чиито действия той отговаря. Когато договорът включва елементи както на продажба на стоки, така и на предоставяне на услуги, националното право следва да определи дали целият договор може да се квалифицира като договор за продажба по смисъла на настоящата директива.
(18) | La présente directive ne devrait pas porter atteinte au droit national dans la mesure où les matières concernées ne sont pas régies par la présente directive, notamment en ce qui concerne la légalité des biens, les dommages et intérêts et les aspects du droit général des contrats, tels que la formation, la validité, la nullité ou les effets des contrats. Il devrait en être de même en ce qui concerne les conséquences de la résolution du contrat et certains aspects concernant la réparation et le remplacement, lesquels ne sont pas régis par la présente directive. Lorsqu’ils réglementent les droits des parties de suspendre l’exécution de leurs obligations, en tout ou en partie, jusqu’à ce que l’autre partie ait exécuté les siennes, les États membres devraient rester libres de prévoir les conditions et les modalités permettant au consommateur de suspendre le paiement du prix. Les États membres devraient également rester libres de prévoir des règles concernant le droit à indemnisation du consommateur pour les dommages résultant d’une violation de la présente directive par le vendeur. La présente directive ne devrait pas non plus porter atteinte aux règles nationales ne régissant pas spécifiquement les contrats de consommation et prévoyant des recours spécifiques pour certains types de défauts qui n’étaient pas apparents au moment de la conclusion du contrat de vente, à savoir les dispositions nationales qui peuvent fixer des règles spécifiques relatives à la responsabilité du vendeur en cas de vices cachés. La présente directive ne devrait pas non plus porter atteinte aux dispositions du droit national prévoyant, en cas de défaut de conformité des biens, des recours non contractuels pour le consommateur contre des personnes situées en amont dans la chaîne de transactions, par exemple les fabricants, ou contre d’autres personnes qui exécutent les obligations de telles personnes.(18) | Доколкото съответните въпроси не са уредени с настоящата директива, тя не следва да засяга националното право, по-специално по отношение на законността на стоките, вредите и общите аспекти на договорното право, например сключването, действителността, нищожността или последиците на договорите. Същото правило следва да се прилага и по отношение на последиците от развалянето на договора и на някои аспекти, свързани с ремонта и замяната, които не са уредени в настоящата директива. Когато уреждат правата на страните да откажат да изпълнят своите задължения или част от тях, докато друга страна не изпълни задълженията си, държавите членки следва да могат да уреждат условията и реда, при които потребителят може да откаже плащането на цената. Държавите членки следва също така да могат да уреждат правото на потребителя на обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушение от страна на продавач по смисъла на настоящата директива. Настоящата директива следва да не засяга и националните правила, които не уреждат специално потребителските договори и които предвиждат конкретни средства за правна защита за някои видове недостатъци, които не са били видими при сключването на договора за продажба, а именно национални разпоредби, които могат да установят специални правила за отговорността на продавача за скрити недостатъци. Настоящата директива също така не следва да засяга националните нормативни актове, които предвиждат извъндоговорни средства за правна защита на потребителя в случай на несъответствие на стоките по отношение на лица на предходен етап от веригата от сделки, например производителите, или на други лица, изпълняващи задълженията на такива лица.
(19) | La présente directive ne devrait pas non plus porter atteinte à la liberté des États membres d’autoriser les consommateurs à choisir un recours spécifique si le défaut de conformité des biens apparaît peu de temps après la livraison, à savoir les dispositions nationales qui prévoient le droit pour le consommateur de refuser le bien présentant un défaut et de considérer le contrat comme étant dénoncé ou de demander le remplacement immédiat du bien, dans un délai déterminé de courte durée après la livraison des biens, qui ne devrait pas dépasser trente jours.(19) | Настоящата директива не следва да засяга възможността държавите членки да позволяват на потребителите да избират конкретно средство за правна защита, ако несъответствието на стоките се прояви скоро след доставката, а именно националните разпоредби, които предвиждат право на потребителя да откаже да приеме стоки с недостатъци и да разглежда договора като развален или да поиска незабавна замяна в рамките на определен кратък срок след доставката на стоките, който не следва да надхвърля 30 дни.
(20) | Les États membres devraient rester libres de réglementer les obligations d’information du vendeur en ce que concerne la conclusion du contrat ou l’obligation du vendeur de prévenir le consommateur au sujet, par exemple, de certaines caractéristiques du bien, de la compatibilité du matériel fourni par le consommateur ou des inconvénients éventuels résultant de demandes spécifiques du consommateur, par exemple une demande d’utiliser un tissu spécifique pour la confection d’une robe de bal.(20) | Държавите членки следва да могат да уреждат задълженията на продавача за предоставяне на информация във връзка със сключването на договора или задължението на продавача да предупреди потребителя например за определени характеристики на стоката, пригодността на материалите, предоставени от потребителя, или евентуални неудобства, произтичащи от конкретни искания на потребителя, например искане от потребителя за използване на определен плат за ушиването на бална рокля.
(21) | Les États membres devraient également rester libres d’étendre l’application des règles de la présente directive aux contrats qui sont exclus du champ d’application de la présente directive ou de réglementer de tels contrats d’une autre manière. Les États membres devraient rester libres, par exemple, d’étendre la protection offerte aux consommateurs par la présente directive à des personnes physiques ou des personnes morales qui ne sont pas des consommateurs au sens de la présente directive, comme les organisations non gouvernementales, les start-ups ou les PME.(21) | Държавите членки следва също така да могат да разширят обхвата на правилата по настоящата директива, за да включат договори, които са изключени от нейния обхват, или да уреждат съответните договори по друг начин. Например държавите членки следва да могат да разширят обхвата на защитата, която се осигурява на потребителите с настоящата директива, за да включва също така физически или юридически лица, които не са потребители по смисъла на настоящата директива, като неправителствени организации, новосъздадени предприятия или МСП.
(22) | La définition du terme «consommateur» devrait englober les personnes physiques qui agissent à des fins qui n’entrent pas dans le cadre de leur activité commerciale, industrielle, artisanale ou libérale. Toutefois, dans le cas des contrats mixtes, lorsque le contrat est conclu à des fins qui n’entrent qu’en partie dans le cadre de l’activité professionnelle de l’intéressé et lorsque la finalité professionnelle est si limitée qu’elle n’est pas prédominante dans le contexte global du contrat, les États membres devraient également rester libres de décider si cette personne devrait également être considérée comme un consommateur et à quelles conditions.(22) | Определението за „потребител“ следва да включва физическите лица, които действат извън рамките на своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия. Държавите членки обаче следва също така да могат да решават, по отношение на договорите с двойна цел, когато договорът е сключен за цели, които отчасти попадат в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти — извън нея, и търговската цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора, дали и при какви условия съответното лице следва също да се счита за потребител.
(23) | La présente directive devrait s’appliquer à tout contrat par lequel le vendeur transfère ou s’engage à transférer la propriété de biens au consommateur. Les fournisseurs de plateformes pourraient être considérés comme des vendeurs au sens de la présente directive s’ils agissent à des fins liées à leurs propres activités professionnelles et en tant que partenaires contractuels directs du consommateur pour la vente de biens. Les États membres devraient rester libres d’étendre l’application de la présente directive aux fournisseurs de plateformes qui ne remplissent pas les critères leur permettant d’être considérés comme des vendeurs au sens de la présente directive.(23) | Настоящата директива следва да се прилага за всеки договор, по който продавачът прехвърля или се задължава да прехвърли на потребителя правото на собственост на стоките. Доставчиците на платформи могат да бъдат считани за продавачи по смисъла на настоящата директива, ако действат за постигането на цели, свързани с тяхната собствена стопанска дейност и като пряк договорен партньор на потребителя за продажбата на стоките. Държавите членки следва да могат да разширят приложението на правилата по настоящата директива, така че да включва доставчиците на платформи, които не отговарят на изискванията, за да бъдат счетени за продавачи съгласно настоящата директива.
(24) | Afin de concilier l’exigence de sécurité juridique et une flexibilité appropriée des règles juridiques, toute référence dans la présente directive à ce qui peut être attendu d’une personne ou par une personne devrait être comprise comme renvoyant à ce qui peut être raisonnablement attendu. La norme du raisonnable devrait être appréciée de manière objective, compte tenu de la nature et de la finalité du contrat, des circonstances du cas d’espèce et des usages et pratiques des parties concernées.(24) | За да се постигне баланс между необходимостта от правна сигурност и подходяща гъвкавост на правните норми, всяко позоваване в настоящата директива на това, което може да се очаква от дадено лице или което дадено лице може да очаква, следва да се разбира като позоваване на това, което може разумно да се очаква. Критерият за това дали очакванията са разумни следва да бъде обективно установен, като се вземат предвид естеството и целта на договора, обстоятелствата по конкретния случай и обичаите и практиките на страните.
(25) | Afin de clarifier ce qu’un consommateur peut attendre d’un bien et quelle serait la responsabilité du vendeur en cas de défaut de livraison de ce qui est attendu, il est essentiel d’harmoniser pleinement les règles permettant de déterminer si les biens sont ou non conformes. Toute référence à la conformité dans la présente directive devrait s’entendre comme désignant la conformité des biens au contrat de vente. Afin de préserver les intérêts légitimes des deux parties à un contrat de vente, la conformité devrait être évaluée sur la base de critères à la fois subjectifs et objectifs de conformité.(25) | С цел да се осигури яснота относно това какво даден потребител може да очаква от стоките и какви са отговорностите на продавача, в случай че не успее да достави очакваното, от съществено значение е правилата за определяне на съответствието на стоките да се хармонизират напълно. Всяко позоваване на съответствие в настоящата директива следва да се отнася до съответствието на стоките с договора за продажба. За да се защитят законните интереси на двете страни по договора за продажба, съответствието следва да се оценява въз основа както на общи, така и на индивидуални изисквания за съответствие.
(26) | Par conséquent, les biens devraient respecter les exigences convenues dans le contrat entre le vendeur et le consommateur. Ces exigences devraient pouvoir couvrir, entre autres, la quantité, la qualité, le type et la description des biens, leur adaptation à une finalité spécifique ainsi que la livraison des biens avec les accessoires convenus et les éventuelles instructions. Les exigences liées au contrat de vente devraient inclure les exigences en matière d’information précontractuelle, qui font partie intégrante du contrat de vente conformément à la directive 2011/83/UE.(26) | Поради това стоките следва да отговарят на изискванията, уговорени между продавача и потребителя в договора за продажба. Тези изисквания могат да включват, наред с другото, количеството, качеството, вида и описанието на стоките, тяхната пригодност за конкретна цел, както и доставката на стоките с уговорените принадлежности и указания. Изискванията на договора за продажба следва да включват изискванията, произтичащи от преддоговорната информация, която в съответствие с Директива 2011/83/ЕС съставлява неразделна част от договора за продажба.
(27) | La notion de fonctionnalité devrait être comprise comme faisant référence à la manière dont les biens remplissent leurs fonctions eu égard à leur finalité. La notion d’interopérabilité renvoie à la question de savoir si les biens peuvent fonctionner avec un matériel ou des logiciels qui sont différents de ceux avec lesquels des biens de même type sont normalement utilisés, et dans quelle mesure ils le peuvent. Le bon fonctionnement pourrait inclure, par exemple, la capacité des biens à échanger des informations avec un autre matériel ou d’autres logiciels et à utiliser les informations échangées.(27) | Понятието за функционалност следва да бъде разбирано като отнасящо се до начините, по които стоките могат да изпълняват своите функции с оглед на целта, за която са предназначени. Понятието за оперативна съвместимост е свързано с това дали и до каква степен стоките могат да функционират с хардуер или софтуер, различни от онези, с които обичайно се използват стоките от същия вид. Успешното функциониране би могло да включва, например, способността на стоките да обменят информация с такъв друг софтуер или хардуер и да използват обменената информация.
(28) | Compte tenu de l’évolution permanente des contenus numériques ou services numériques intégrés dans des biens ou interconnectés avec ceux-ci, les vendeurs peuvent convenir avec les consommateurs de fournir des mises à jour de ces biens. Les mises à jour convenues dans le contrat de vente peuvent améliorer et renforcer l’élément du bien constitué par le contenu numérique ou le service numérique, étendre leurs fonctionnalités, les adapter aux évolutions techniques, les protéger contre les nouvelles menaces en matière de sécurité ou servir d’autres finalités. La conformité des biens comportant des contenus numériques ou des services numériques qui sont intégrés à ces biens ou interconnectés avec ceux-ci devrait, dès lors, être aussi évaluée par rapport à la question de savoir si l’élément de ces biens constitué par le contenu numérique ou le service numérique est mis à jour conformément au contrat de vente. L’absence de fourniture des mises à jour convenues dans le contrat de vente devrait être considérée comme un défaut de conformité des biens. En outre, les mises à jour défectueuses ou incomplètes devraient être aussi considérées comme des défauts de conformité des biens, puisque cela signifierait qu’il n’est pas procédé à ces mises à jour de la manière prévue dans le contrat de vente.(28) | Като се има предвид, че цифровото съдържание или цифровите услуги, включени или взаимосвързани със стоките, се развиват постоянно, продавачите могат да се уговорят с потребителите да предоставят актуализации за тези стоки. Актуализациите, предвидени в договора за продажба, могат да подобряват и разширяват елементите на стоките, свързани с цифровото съдържание или цифровата услуга, да увеличават техните функционалности, да ги адаптират към техническото развитие, да ги защитават от нови заплахи за сигурността или да изпълняват други цели. Следователно съответствието на стоките с цифровото съдържание или цифровите услуги, които са включени във или са взаимосвързани с тях, следва да се оценява и по отношение на това дали елементът на цифровото съдържание или цифровата услуга на тези стоки се актуализира в съответствие с договора за продажба. Непредоставянето на актуализации, които са предвидени в договора за продажба, следва да се разглежда като несъответствие на стоките. Освен това неработещите или непълни актуализации също следва да се разглеждат като несъответствие на стоките, тъй като това би означавало, че актуализациите не са извършени по начина, предвиден в договора.
(29) | Pour être conformes, les biens ne devraient pas seulement respecter les critères subjectifs de conformité, mais ils devraient, en outre, respecter les critères objectifs de conformité définis dans la présente directive. Il convient d’évaluer la conformité, entre autres, en prenant en considération la finalité pour laquelle des biens de même type seraient normalement utilisés, et la question de savoir si les biens sont fournis avec les accessoires et les instructions que le consommateur peut raisonnablement s’attendre à recevoir ou s’ils correspondent à l’échantillon ou au modèle que le vendeur a mis à la disposition du consommateur. Les biens devraient également présenter les qualités et caractéristiques qui sont normales pour des biens de même type et auxquelles le consommateur peut raisonnablement s’attendre, étant donné la nature des biens et compte tenu de toute déclaration publique faite par le vendeur ou d’autres personnes situées en amont dans la chaîne de transactions, ou pour le compte de ces personnes.(29) | За да бъдат в съответствие, стоките следва да отговарят не само на индивидуалните изисквания за съответствие, но и на общите изисквания за съответствие, установени в настоящата директива. Съответствието следва да се оценява, наред с другото, като се има предвид целта, за която обичайно се използват стоки от същия вид, дали са доставени с принадлежностите и инструкциите, които потребителят може разумно да очаква да получи, или дали съответстват на мострата или образеца, които продавачът е предоставил на потребителя. Стоките следва също така да притежават качествата и характеристиките, които са обичайни за стоки от същия вид и които потребителят може разумно да очаква, като се има предвид естеството на стоките и всяко публично изявление, направено от продавача или от негово име, или от други лица на предходен етап от веригата от сделки.
(30) | Outre les mises à jour contractuelles, le vendeur devrait également fournir des mises à jour, y compris des mises à jour de sécurité, pour faire en sorte que les biens comportant des éléments numériques restent conformes. L’obligation du vendeur devrait être limitée aux mises à jour qui sont nécessaires pour maintenir la conformité des biens aux critères objectifs et subjectifs de conformité prévus dans la présente directive. Sauf disposition contractuelle contraire, le vendeur ne devrait pas être tenu de fournir des versions améliorées du contenu numérique ou du service numérique des biens, ni d’améliorer ou d’étendre les fonctionnalités de ces biens au-delà des exigences de conformité. Si une mise à jour fournie par le vendeur, ou par un tiers fournissant le contenu numérique ou le service numérique dans le cadre du contrat de vente, entraîne un défaut de conformité du bien comportant des éléments numériques, le vendeur devrait être responsable de la remise en conformité du bien. Le consommateur devrait rester libre de choisir d’installer les mises à jour fournies. Si le consommateur décide de ne pas installer les mises à jour nécessaires au maintien de la conformité des biens comportant des éléments numériques, il ne devrait toutefois pas s’attendre à ce que les biens restent conformes. Le vendeur devrait informer le consommateur que la décision du consommateur de ne pas installer les mises à jour qui sont nécessaires pour que la conformité des biens comportant des éléments numériques soit maintenue, y compris les mises à jour de sécurité, aura une incidence sur la responsabilité du vendeur quant à la conformité des caractéristiques des biens comportant des éléments numériques que les mises à jour concernées sont censées maintenir. La présente directive ne devrait pas avoir d’incidence sur les obligations de fournir des mises à jour de sécurité prévues par ailleurs dans le droit de l’Union ou dans le droit national.(30) | В допълнение към предвидените в договора актуализации, продавачът следва да предоставя и актуализации, включително актуализации, свързани със сигурността, за да гарантира, че стоките с цифрови елементи продължават да бъдат в съответствие с договора. Задължението на продавача следва да се ограничава до актуализации, които са необходими за поддържането на съответствието на тези стоки с общите и индивидуалните изисквания за съответствие, предвидени в настоящата директива. Освен ако страните не са уговорили в договора друго, продавачът не следва да е задължен да предоставя актуализирани версии на цифровото съдържание или цифровата услуга на стоките, нито да подобрява или разширява функционалностите на стоките, така че да надхвърлят изискванията за съответствие. Ако актуализация, предоставена от продавача или от трето лице, предоставящо цифровото съдържание или цифровата услуга съгласно договора за продажба, води до несъответствие на стоката с цифровите елементи, продавачът следва да носи отговорност за повторното привеждане на стоката в съответствие с договора. Потребителят следва да запази правото да избере дали да инсталира предоставените актуализации. Ако потребителят обаче реши да не инсталира актуализациите, които са необходими за поддържането на съответствието на стоките с цифрови елементи, той не следва да очаква тези стоки да запазят своето съответствие с договора. Продавачът следва да уведоми потребителя, че решението му да не инсталира актуализациите, необходими за поддържане на съответствието на стоките с цифрови елементи, включително свързаните със сигурността актуализации, ще се отрази на отговорността на продавача по отношение на съответствието на характеристиките на стоките с цифрови елементи, за които се предполага да бъдат поддържани в съответствие чрез съответните актуализации. Настоящата директива не следва да засяга задълженията за предоставяне на актуализации, свързани със сигурността, предвидени в друг правен акт на Съюза или в националното право.
(31) | En principe, dans le cas de biens comportant des éléments numériques, lorsque le contenu numérique ou le service numérique intégré à ces biens ou interconnecté avec ceux-ci est fourni par une opération de fourniture unique, la responsabilité du vendeur n’est engagée que pour un défaut de conformité existant au moment de la livraison. Toutefois, l’obligation de fournir des mises à jour devrait tenir compte du fait que l’environnement numérique de ce type de bien est en constante évolution. Par conséquent, les mises à jour constituent un outil nécessaire pour que les biens soient en mesure de fonctionner de la même façon qu’au moment de leur livraison. En outre, contrairement aux biens traditionnels, les biens comportant des éléments numériques ne sont pas totalement séparés de la sphère du vendeur, étant donné que le vendeur, ou un tiers fournissant le contenu numérique ou le service numérique dans le cadre du contrat de vente, est en mesure de mettre à jour les biens à distance, généralement via l’internet. Par conséquent, si le service numérique ou le contenu numérique est fourni par une opération de fourniture unique, le vendeur devrait être responsable de la fourniture des mises à jour qui sont nécessaires pour maintenir les biens comportant des éléments numériques en conformité pendant une période qui est celle à laquelle le consommateur peut raisonnablement s’attendre, même si les biens étaient conformes au moment de la livraison. La période pendant laquelle le consommateur peut raisonnablement s’attendre à recevoir des mises à jour devrait être évaluée en fonction du type et de la finalité des biens et des éléments numériques, et compte tenu des circonstances et de la nature du contrat de vente. Un consommateur s’attendrait normalement à recevoir des mises à jour pendant une période au moins équivalente à celle durant laquelle le vendeur est responsable pour un défaut de conformité. Dans certains cas cependant, les attentes raisonnables du consommateur pourraient aller au-delà de cette période, comme cela pourrait être le cas, en particulier, s’agissant des mises à jour de sécurité. Dans d’autres cas, par exemple en ce qui concerne les biens comportant des éléments numériques dont la finalité est limitée à une certaine période, l’obligation du vendeur de fournir des mises à jour devrait normalement s’éteindre à l’expiration de cette période.(31) | По принцип при стоки с цифрови елементи, при които цифровото съдържание или цифровата услуга, включени в стоките или взаимосвързани с тях, се доставят чрез еднократно действие по доставка, продавачът следва да носи отговорност само за несъответствие, което е налице към момента на доставката. Задължението за предоставяне на актуализации следва обаче да е съобразено с факта, че цифровата среда на всяка подобна стока постоянно се променя. Поради това актуализациите са необходим инструмент, чрез който се гарантира, че стоките могат да функционират по същия начин, както в момента на доставката. Освен това, за разлика от традиционните стоки, стоките с цифрови елементи не са напълно отделени от сферата на продавача, тъй като продавачът или трето лице, предоставящо цифровото съдържание или цифровата услуга съгласно договора за продажба, може да актуализира стоките от разстояние, обикновено по интернет. Поради това ако цифровото съдържание или цифровата услуга се предоставя посредством еднократно действие по предоставяне, продавачът следва да бъде задължен да предоставя актуализации, необходими за запазване на съответствието на стоките с цифрови елементи в рамките на срока, който потребителят разумно може да очаква, дори ако стоките са били в съответствие към момента на доставката. Срокът, в рамките на който потребителят разумно може да очаква да получава актуализирана информация, следва да бъде преценяван въз основа на вида и целта, за която са предназначени стоките и цифровите елементи, и като се вземат предвид обстоятелствата и естеството на договора за продажба. Потребителят обичайно очаква да получава актуализации най-малко в рамките на срока, през който продавачът носи отговорност за несъответствието, докато в някои случаи разумните очаквания на потребителя могат да се простират и отвъд този срок, като това е възможно най-вече по отношение на актуализациите, свързани със сигурността. В други случаи, например при стоки с цифрови елементи, чиято цел е ограничена във времето, задължението на продавача да предоставя актуализации обикновено е ограничено до съответния времеви отрязък.
(32) | Il est important de garantir une plus longue durabilité des biens pour parvenir à des modes de consommation plus durables et à une économie circulaire. De même, il est essentiel, pour renforcer la confiance dans le fonctionnement du marché intérieur, d’exclure du marché de l’Union les produits non conformes en intensifiant la surveillance du marché et en prenant les mesures d’incitation appropriées à l’égard des opérateurs économiques. À ces fins, une législation de l’Union spécifique par produit constitue le moyen le plus approprié pour introduire la durabilité et d’autres exigences relatives aux produits concernant certaines catégories ou groupes de produits, en utilisant à cet effet des critères adaptés. La présente directive devrait, dès lors, compléter les objectifs poursuivis dans cette législation de l’Union spécifique par produit et devrait inclure la durabilité comme critère objectif de l’évaluation de la conformité des biens. Dans la présente directive, la durabilité devrait faire référence à la capacité des biens à maintenir les fonctions et performances requises dans le cadre d’un usage normal. Pour être en conformité, les biens devraient posséder la durabilité qui est normale pour les biens de même type et à laquelle le consommateur peut raisonnablement s’attendre eu égard à la nature des biens spécifiques, y compris la nécessité éventuelle d’une maintenance raisonnable des biens, comme des vérifications périodiques ou le changement des filtres dans le moteur d’une voiture, et compte tenu de toute déclaration publique faite par toute personne intervenant dans la chaîne de transactions, ou pour le compte de telles personnes. L’évaluation devrait également prendre en considération toutes les autres circonstances pertinentes, telles que le prix des biens ainsi que l’intensité ou la fréquence de l’utilisation que le consommateur fait de ces biens. En outre, dans la mesure où les informations spécifiques concernant la durabilité sont mentionnées dans toute déclaration précontractuelle qui fait partie du contrat de vente, le consommateur devrait pouvoir s’en prévaloir comme faisant partie des critères subjectifs de conformité.(32) | Гарантирането на по-голяма трайност на стоките е важно за постигане на по-устойчиви модели на потребление и на кръгова икономика. По същия начин задържането на несъответстващите продукти извън пазара на Съюза чрез засилване на надзора на пазара и осигуряване на подходящи стимули за икономическите оператори е от съществено значение за повишаване на доверието във функционирането на вътрешния пазар. За тези цели приемането на специално законодателство на Съюза за определени продукти е най-подходящото средство за въвеждане на трайността и на други свързани с продуктите изисквания във връзка с конкретни видове или групи продукти, чрез използване на адаптирани критерии. Поради това настоящата директива следва да има допълващо действие по отношение на целите, поставени в специалното законодателство на Съюза за определени продукти, и следва да включва трайността като обективен критерий за оценяването на съответствието на стоките. Трайността в настоящата директива следва да се отнася до способността на стоките да запазват своите необходими функции и действие при обичайна употреба. За да бъдат стоките в съответствие с договора, те следва да се характеризират с трайността, която е обичайна за стоки от същия вид и която потребителят може разумно да очаква предвид естеството на конкретните стоки, включително евентуалната нужда от разумна поддръжка на стоките, като например редовни проверки и смяна на филтри на автомобили, и предвид всяко публично изявление, направено от всяко лице, участващо във веригата от сделки, или от негово име. Оценката следва да е съобразена и с всички други относими обстоятелства, например цената на стоките и интензивността или честотата на употреба на стоките от потребителя. Освен това, доколкото конкретна информация по отношение на трайността е включена в преддоговорна декларация, която е част от договора за продажба, потребителят следва да може да я използва като част от индивидуалните изисквания за съответствие.
(33) | Dans le cadre de la présente directive, le vendeur devrait être tenu de livrer au consommateur des biens qui sont conformes au moment de la livraison. Il est possible que les vendeurs utilisent des pièces de rechange pour satisfaire à leur obligation de réparer les biens en cas de défaut de conformité existant au moment de la livraison. Bien que la présente directive ne devrait pas imposer aux vendeurs l’obligation d’assurer la mise à disposition de pièces de rechange pendant un certaine période en tant que critère objectif de conformité, cela ne devrait toutefois pas affecter d’autres dispositions du droit national obligeant le vendeur, le producteur ou d’autres personnes intervenant dans la chaîne de transactions à assurer la mise à disposition de pièces de rechange ou à informer le consommateur de cette disponibilité.(33) | Съгласно настоящата директива продавачът следва да е задължен да доставя на потребителя стоки, които са в съответствие с договора към момента на доставката. Възможно е продавачите да използват резервни части, за да изпълнят задължението си за ремонт на стоките в случай на несъответствие, съществуващо към момента на доставката. Въпреки че настоящата директива не следва да налага задължение за продавачите да осигурят наличието на резервни части през определен срок като общо изискване за съответствие, тя не следва да засяга други разпоредби на националното право, които задължават продавача, производителя или други лица, участващи във веригата от сделки, да осигурят наличието на резервни части или да информират потребителите за тази наличност.
(34) | Un grand nombre de biens doivent être installés avant de pouvoir être effectivement utilisés par le consommateur. En outre, dans les cas de biens comportant des éléments numériques, l’installation du contenu numérique ou du service numérique est généralement nécessaire pour que le consommateur soit en mesure d’utiliser ces biens conformément à la finalité recherchée. Par conséquent, tout défaut de conformité résultant d’une installation incorrecte des biens, y compris de l’installation incorrecte du contenu numérique ou du service numérique intégré aux biens ou interconnecté avec ceux-ci, devrait être considéré comme un défaut de conformité lorsque l’installation a été effectuée par le vendeur ou sous son contrôle. Si les biens étaient destinés à être installés par le consommateur, un défaut de conformité résultant de l’installation incorrecte devrait être considéré comme un défaut de conformité des biens, indépendamment du fait que l’installation ait été effectuée par le consommateur ou par un tiers placé sous sa responsabilité, si l’installation incorrecte était due à des lacunes dans les instructions d’installation, telles que le caractère incomplet ou le manque de clarté rendant les instructions d’installation difficiles à utiliser pour le consommateur moyen.(34) | При голям брой стоки е необходимо те да бъдат инсталирани, преди да могат да бъдат използвани реално от потребителя. Освен това при стоки с цифрови елементи инсталирането на цифровото съдържание или цифровата услуга обикновено е необходимо, за да може потребителят да използва тези стоки за целта, за която са предназначени. Поради това всяко несъответствие, произтичащо от неправилно инсталиране на стоките, включително от неправилно инсталиране на цифровото съдържание или цифровата услуга, включени в стоките или взаимосвързани с тях, следва да се разглежда като несъответствие, когато инсталирането е извършено от продавача или от избрано от него лице. Когато стоките са предназначени да бъдат инсталирани от потребителя, несъответствието, произтичащо от неправилно инсталиране, следва да се разглежда като несъответствие на стоките, независимо дали инсталирането е бил извършено от потребителя или от трето лице, избрано от потребителя, ако неправилното инсталиране се дължи на недостатъци в указанията за инсталиране, например непълнота или неяснота на указанията за инсталиране, което затруднява използването на тези указания за инсталиране от обикновения потребител.
(35) | La conformité devrait couvrir les défauts matériels ainsi que les défauts juridiques. Des restrictions résultant d’une violation des droits des tiers, en particulier des droits de propriété intellectuelle, pourraient empêcher ou limiter l’utilisation des biens conformément au contrat. Les États membres devraient veiller à ce que, dans ce cas, le consommateur dispose des recours pour défaut de conformité prévus par la présente directive, à moins que le droit national ne prévoie la nullité ou la rescision du contrat en pareils cas.(35) | Съответствието следва да се отнася както материалните, така и до правните недостатъци. Ограниченията, произтичащи от нарушаване на правата на трети лица, по-специално правата върху интелектуална собственост, биха могли да възпрепятстват или да ограничат използването на стоките в съответствие с договора. Държавите членки следва да гарантират, че в такива случаи потребителят разполага със средствата за правна защита при несъответствие, посочени в настоящата директива, освен ако националното право не предвижда нищожност на договора или неговото унищожаване в такива случаи.
(36) | Afin de garantir une souplesse suffisante des règles, par exemple en ce qui concerne la vente de biens d’occasion, les parties devraient pouvoir s’écarter des critères objectifs de conformité prévus dans la présente directive. Un tel écart ne devrait être possible que si le consommateur en a été spécifiquement informé et s’il l’accepte séparément des autres déclarations ou accords et par un comportement actif et non équivoque.(36) | С цел да се осигури достатъчна гъвкавост на правилата, например във връзка с продажбата на стоки втора употреба, следва да е възможно страните да се отклонят от общите изисквания за съответствие, предвидени в настоящата директива. Това отклонение следва да бъде възможно единствено ако потребителят е изрично информиран за него и ако го приеме отделно от други изявления или споразумения, и чрез активно и недвусмислено поведение.
(37) | Afin de renforcer la sécurité juridique, tant pour les consommateurs que pour les vendeurs, il est nécessaire d’avoir une indication claire du moment auquel la conformité des biens devrait être évaluée. Le moment pertinent pour établir la conformité des biens devrait être le moment où les biens sont livrés. Cela devrait également s’appliquer aux biens qui intègrent un contenu numérique ou un service numérique ou qui sont interconnectés avec ceux-ci, qui sont fournis par une opération de fourniture unique. Toutefois, lorsque le contenu ou le service numérique intégré aux biens ou interconnecté avec ceux-ci est fourni de manière continue pendant une certaine période, le moment pertinent pour établir la conformité de cet élément que constitue le contenu numérique ou le service numérique ne devrait pas être un moment précis dans le temps, mais plutôt une période, qui débuterait à compter du moment où la livraison a lieu. Pour des raisons de sécurité juridique, cette période devrait être égale à la période pendant laquelle la responsabilité du vendeur est engagée pour défaut de conformité.(37) | Повишаването на правната сигурност както за потребителите, така и за продавачите налага ясно да се посочи моментът, в който следва да се оценява съответствието на стоките. Съответният момент за оценяване на съответствието на стоките следва да бъде моментът на доставка на стоките. Това следва да се прилага и за стоки, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрова услуга, предоставени посредством еднократно действие по доставка. Когато цифровото съдържание или цифровата услуга, включени в стоките или взаимосвързани с тях, трябва обаче да се предоставят непрекъснато в рамките на определен срок, приложимият момент за установяване на съответствието на този елемент на цифровото съдържание или цифровата услуга не следва да бъде конкретен момент във времето, а срок, започващ от момента на доставката. От съображения за правна сигурност този срок следва е равен на срока, през който продавачът носи отговорност за несъответствие.
(38) | La présente directive ne devrait pas réglementer le sens du terme «livraison», qui devrait relever du droit national, en particulier en ce qui concerne la question de savoir ce que le vendeur est tenu de faire afin de remplir son obligation de livrer les biens. En outre, les références au moment de la livraison qui figurent dans la présente directive devraient être sans préjudice des règles relatives au transfert des risques prévues par la directive 2011/83/UE et mises en œuvre en conséquence dans le droit des États membres.(38) | Настоящата директива не следва да урежда значението на „доставка“, което следва да се урежда от националното право, по-специално по отношение на въпроса какво трябва да предприеме продавачът, за да изпълни задължението си за доставка на стоките. Освен това позоваванията на момента на доставка в настоящата директива не следва да засягат правилата за преминаването на риска, предвидени в Директива 2011/83/ЕС и съответно въведени в правото на държавите членки.
(39) | Les biens comportant des éléments numériques devraient être considérés comme ayant été livrés au consommateur lorsque la composante matérielle des biens a été livrée et que l’opération de fourniture unique du contenu numérique ou du service numérique a été effectuée ou que la fourniture continue du contenu numérique ou du service numérique pendant une certaine période a commencé. Cela signifie que le vendeur devrait également mettre le contenu numérique ou le service numérique à la disposition du consommateur ou lui donner accès à celui-ci, de telle sorte que le contenu numérique ou le service numérique, ou tout autre moyen approprié pour le télécharger ou y avoir accès, entre dans la sphère du consommateur et qu’aucune autre action ne soit requise par le vendeur pour permettre au consommateur d’utiliser le contenu numérique ou le service numérique conformément au contrat, par exemple en fournissant un lien ou une option de téléchargement. Par conséquent, le moment pertinent pour établir la conformité devrait être le moment où le contenu numérique ou le service numérique est fourni, si la composante matérielle a été livrée plus tôt. Il est ainsi possible de garantir un point de départ uniforme pour la période de responsabilité concernant la composante matérielle, d’une part, et l’élément numérique, d’autre part. En outre, dans de nombreux cas, le consommateur n’est pas en mesure de constater un défaut dans la composante matérielle avant la fourniture du contenu numérique ou du service numérique.(39) | Стоките с цифрови елементи следва да се считат за доставени на потребителя, когато едновременно е доставен физическият компонент на стоките и е осъществено еднократното действие по предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга или е започнало непрекъснатото предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга в рамките на определения срок. Това означава, че продавачът следва също така да предостави или да осигури достъп на потребителя до цифровото съдържание или цифровата услуга по начин, по който цифровото съдържание или цифровата услуга, или всички средства, подходящи за изтегляне или достъп до тях, достигат до сферата на потребителя и не се изискват допълнителни действия от страна на продавача, за да може потребителят да използва цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с договора, например като се предостави връзка или възможност за изтегляне. Поради това съответният момент за установяване на съответствието следва да бъде моментът, в който се предоставя цифровото съдържание или цифровата услуга, ако физическият компонент е доставен по-рано. В резултат на това може да се гарантира, че е налице еднакъв начален момент на срока за отговорност за съответствието на физическия компонент, от една страна, и на цифровия елемент, от друга страна. Освен това, в много случаи потребителят не е в състояние да забележи недостатък на физическия компонент преди предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга.
(40) | Lorsque les biens doivent être installés par le vendeur, le consommateur n’est pas, dans certains cas, en mesure d’utiliser les biens ou de constater un défaut avant que l’installation ne soit terminée. Par conséquent, lorsque, en vertu du contrat de vente, les biens doivent être installés par le vendeur ou sous la responsabilité de celui-ci, ils devraient être considérés comme livrés au consommateur lorsque l’installation est terminée.(40) | Когато стоките изискват инсталиране от продавача, потребителят в някои случаи може да не е в състояние да използва стоките или да забележи недостатъците преди завършването на инсталирането им. Съответно, когато съгласно договора за продажба стоките трябва да бъдат инсталирани от продавача или от лице, за чиито действия той отговаря, те следва да се считат за доставени на потребителя при завършването на инсталирането.
(41) | Afin d’assurer la sécurité juridique pour les vendeurs et la confiance générale des consommateurs dans les achats transfrontières, il est nécessaire de prévoir un délai au cours duquel le consommateur dispose de recours pour tout défaut de conformité qui existe au moment pertinent pour établir la conformité. Étant donné que, lors de la mise en œuvre de la directive 1999/44/CE, la grande majorité des États membres ont prévu un délai de deux ans et que ce délai, en pratique, est considéré comme étant raisonnable par les acteurs du marché, il y a lieu de maintenir ce délai. Le même délai devrait s’appliquer pour les biens comportant des éléments numériques. Toutefois, lorsque le contrat prévoit une fourniture continue pendant plus de deux ans, le consommateur devrait disposer de recours pour tout défaut de conformité du contenu numérique ou du service numérique qui survient ou apparaît pendant le délai au cours duquel le contenu numérique ou le service numérique doit être fourni en vertu du contrat. Afin d’assurer une certaine souplesse qui permette aux États membres de renforcer le niveau de protection des consommateurs dans leur droit national, les États membres devraient être libres de prévoir des délais de responsabilité du vendeur plus longs que ceux fixés dans la présente directive.(41) | С цел да се гарантира правна сигурност за продавачите и общото доверие на потребителите в трансграничните покупки е необходимо да се предвиди срок, в рамките на който потребителят разполага със средства за правна защита за всяко несъответствие, което е налице към съответния момент за целите на установяване на съответствието. Като се има предвид, че при въвеждането на Директива 1999/44/ЕО повечето държави членки са предвидили двугодишен срок и в практиката участниците на пазара считат това за разумен срок, този срок следва да се запази. Същият срок следва да се прилага и за стоките с цифрови елементи. Когато договорът предвижда непрекъснати доставки в продължение на повече от две години, потребителят следва да разполага със средства за правна защита за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, което възниква или се проявява в рамките на срока, през който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставени съгласно договора. С цел да се гарантира, че държавите членки разполагат с гъвкавост за целите на повишаването на равнището на защита на потребителите в националното си право, те следва да могат да предвидят по-дълги срокове за отговорността на продавача от предвидените в настоящата директива.
(42) | Dans un souci de cohérence avec les systèmes juridiques nationaux existants, les États membres devraient être libres de prévoir soit que la responsabilité du vendeur est engagée pour tout défaut de conformité qui apparaît au cours d’un délai déterminé, éventuellement assorti d’un délai de prescription, soit que les recours du consommateur sont uniquement soumis à un délai de prescription. Dans le premier cas, les États membres devraient veiller à ce que le délai de responsabilité du vendeur ne soit pas contourné par le délai de prescription applicable aux recours du consommateur. S’il n’y a donc pas lieu que la présente directive harmonise le point de départ des délais de prescription à l’échelon national, elle devrait garantir que ces délais de prescription n’empêchent pas les consommateurs d’exercer les recours pour tout défaut de conformité qui apparaît au cours de la période pendant laquelle le vendeur est responsable pour un défaut de conformité. Dans le deuxième cas, les États membres devraient pouvoir maintenir ou introduire uniquement un délai de prescription applicable aux recours du consommateur sans introduire de délai spécifique au cours duquel le défaut de conformité doit apparaître pour que la responsabilité du vendeur soit engagée. Afin que les consommateurs puissent bénéficier d’une protection identique également en pareils cas, les États membres devraient veiller, lorsque le délai de prescription est seul à s’appliquer, à ce qu’il permette néanmoins aux consommateurs d’exercer les recours pour tout défaut de conformité qui apparaît pendant, au minimum, le délai de responsabilité prévu dans la présente directive.(42) | За да се осигури съгласуваност със съществуващите национални правни системи, държавите членки следва да могат да предвидят, че продавачите носят отговорност за несъответствие, което се проявява в рамките на определен срок, евентуално в съчетание с давностен срок, или че за средствата за правна защита на потребителите се прилага само давностен срок. В първия случай държавите членки следва да гарантират, че срокът на отговорността на продавача не се заобикаля чрез давностния срок за използване на средствата за правна защита от потребителя. Въпреки че поради тази причина с настоящата директива не следва да бъде хармонизиран началният момент на давностните срокове на национално равнище, тя следва да гарантира, че тези давностни срокове не ограничават правото на потребителите да използват средствата за правна защита при несъответствие, което се проявява през срока, през който продавачът носи отговорност за евентуално несъответствие. Във втория случай държавите членки следва да могат да запазят или да въведат само давностен срок за средствата за правна защита на потребителя, без да въвеждат конкретен срок, в който трябва да бъде установено несъответствието, за да носи отговорност продавачът. За да се гарантира, че потребителите са еднакво защитени и в такива случаи, държавите членки следва да гарантират, че когато се прилага само давностен срок, той следва да позволява на потребителите да използват средствата за правна защита при несъответствие, което се проявява най-малко през срока, предвиден в настоящата директива като срок на отговорност на продавача.
(43) | Sur certains aspects, un traitement différent des biens d’occasion pourrait se justifier. Bien qu’un délai de responsabilité ou de prescription égal ou supérieur à deux ans permette généralement de concilier les intérêts du vendeur et ceux du consommateur, il pourrait parfois ne pas en aller de même en ce qui concerne les biens d’occasion. Les États membres devraient, dès lors, pouvoir autoriser les parties à convenir, pour de tels biens, d’un délai de responsabilité ou de prescription plus court. Le fait de laisser cette question relever d’un accord contractuel entre les parties renforce la liberté contractuelle et garantit que le consommateur est informé à la fois de la nature du bien en tant que bien d’occasion et du délai de responsabilité ou de prescription plus court. Toutefois, un tel délai convenu contractuellement ne devrait pas être inférieur à un an.(43) | Различното третиране на стоките втора употреба би могло да бъде оправдано по отношение на някои аспекти. Въпреки че срокът на отговорност или давностният срок от две години или повече по принцип е съобразен с интересите както на продавача, така и на потребителя, това може понякога да не е така по отношение на стоките втора употреба. Поради това държавите членки следва да могат да дадат възможност на страните да уговорят съкратен срок на отговорност или давностен срок за такива стоки. Възможността за договорно уреждане на този въпрос между страните увеличава свободата на договаряне и гарантира, че потребителят е информиран както за естеството на стоката като стока втора употреба, така и за съкратения срок на отговорност или давностен срок. Този уговорен в договора срок обаче не следва да бъде по-кратък от една година.
(44) | La présente directive ne devrait pas réglementer les conditions auxquelles le délai de responsabilité prévu dans la présente directive, ou un délai de prescription, peut être suspendu ou interrompu. Les États membres devraient, dès lors, être en mesure de prévoir la suspension ou l’interruption du délai de responsabilité ou du délai de prescription, par exemple en cas de réparation, de remplacement ou de négociations menées entre le vendeur et le consommateur en vue d’un règlement à l’amiable.(44) | Настоящата директива следва да не урежда условията, при които срокът на отговорност, предвиден в настоящата директива, или давностният срок може да бъде спрян или прекъснат. Поради това държавите членки следва да могат да предвидят спиране или прекъсване на срока на отговорност или на давностния срок, например в случай на ремонт, замяна или преговори между продавача и потребителя с цел уреждане на спора по взаимно съгласие.
(45) | Pendant un délai d’un an, ou pendant un délai de deux ans si les États membres choisissent d’appliquer un délai de deux ans, le consommateur devrait uniquement avoir à prouver que le bien n’est pas conforme, sans qu’il lui soit également nécessaire de prouver que le défaut existait réellement à la date pertinente pour établir la conformité. Afin de réfuter l’allégation du consommateur, le vendeur devrait prouver que le défaut de conformité n’existait pas à ce moment-là. En outre, dans certains cas, la présomption selon laquelle le défaut de conformité existait au moment pertinent pour établir la conformité pourrait être incompatible avec la nature des biens ou la nature du défaut de conformité. Le premier cas pourrait être celui de biens qui se détériorent par nature, comme les produits périssables, par exemple les fleurs, ou de biens destinés à un usage unique. Le deuxième cas pourrait, par exemple, être un défaut de conformité ne pouvant résulter que d’un acte du consommateur ou d’une cause extérieure évidente survenue après que les biens ont été livrés au consommateur. Dans le cas de biens comportant des éléments numériques, lorsque le contrat prévoit la fourniture continue du contenu numérique ou du service numérique, le consommateur ne devrait pas avoir à prouver que le contenu numérique ou le service numérique n’était pas conforme pendant le délai concerné pour établir la conformité. Afin de réfuter l’allégation du consommateur, le vendeur devrait prouver que le contenu numérique ou le service numérique était conforme pendant ce délai.(45) | В едногодишен или двугодишен срок, ако държавите членки изберат да приложат двугодишен срок, потребителят следва само да докаже несъответствието на стоката, без да е необходимо да доказва и че несъответствието действително е било налице към съответния момент за установяване на съответствието. За да опровергае твърдението на потребителя, продавачът ще е необходимо да докаже, че несъответствието не е било налице към този момент. Освен това в някои случаи презумпцията, че несъответствието е било налице към съответния момент за установяване на съответствието, може да е несъвместима с естеството на стоките или с естеството на несъответствието. Първият случай може да се отнася за стоки, които по своето естество губят качествата си, като нетрайните продукти, например цветята, или стоки, предназначени само за еднократна употреба. Пример за втория случай може да бъде несъответствие, което може да произтича само от действие от страна на потребителя или от очевидна външна причина, настъпила след доставката на стоките на потребителя. При стоки с цифрови елементи, за които договорът предвижда непрекъснато предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга, следва да няма нужда потребителят да доказва, че цифровото съдържание или цифровата услуга не са били в съответствие през съответния срок за установяване на съответствието. За да опровергае твърдението на потребителя, продавачът ще е необходимо да докаже, че цифровото съдържание или цифровата услуга са били в съответствие през този срок.
(46) | Les États membres devraient être autorisés à maintenir ou à introduire des dispositions prévoyant que, pour pouvoir bénéficier de ses droits, le consommateur doit informer le vendeur d’un défaut de conformité dans un délai qui ne peut être inférieur à deux mois à compter de la date à laquelle le consommateur a constaté ce défaut de conformité. Les États membres devraient pouvoir assurer un niveau de protection plus élevé du consommateur en n’introduisant pas une telle obligation.(46) | На държавите членки следва да се разреши да запазят или да въведат разпоредби, в които се предвижда, че за да се възползва от правата си, потребителят трябва да информира продавача за несъответствието в срок, не по-кратък от два месеца от датата, на която потребителят е установил това несъответствие. Държавите членки следва да могат да осигурят на потребителите по-високо равнище на защита, като не въведат такова задължение.
(47) | Afin d’accroître la sécurité juridique et d’éliminer l’un des principaux obstacles entravant le marché intérieur, la présente directive devrait harmoniser pleinement les recours dont dispose le consommateur en cas de défaut de conformité des biens, ainsi que les conditions dans lesquelles ces recours peuvent être exercés. En particulier, en cas de défaut de conformité, les consommateurs devraient avoir le droit d’obtenir la mise en conformité des biens ou de bénéficier d’une réduction proportionnelle du prix ou de la résolution du contrat.(47) | За да се увеличи правната сигурност и да се премахне една от основните пречки, затрудняващи функционирането на вътрешния пазар, настоящата директива следва да хармонизира напълно средствата за правна защита, с които разполагат потребителите при несъответствие на стоките, както и условията, при които тези средства за правна защита могат да бъдат използвани. По-специално, при несъответствие потребителите следва да имат право да поискат стоките да се приведат в съответствие с договора или да получат пропорционално намаление на цената, или да развалят договора.
(48) | En ce qui concerne la mise en conformité des biens, le consommateur devrait pouvoir choisir entre la réparation ou le remplacement. Le fait de permettre aux consommateurs d’exiger la réparation du bien devrait encourager une consommation durable et pourrait contribuer à une plus grande durabilité des produits. Le choix du consommateur entre la réparation et le remplacement ne devrait être limité que si l’option choisie était juridiquement ou matériellement impossible ou si elle imposait au vendeur des coûts qui seraient disproportionnés par rapport à l’autre option disponible. Par exemple, il pourrait être disproportionné d’exiger le remplacement d’un bien en raison d’une petite rayure si ce remplacement occasionnait des coûts importants et que la rayure pouvait facilement être réparée.(48) | Във връзка с привеждането на стоките в съответствие с договора потребителите следва да имат избор между ремонт или замяна. Предоставянето на възможност на потребителите да изискват ремонт на стоката следва да насърчи устойчивото потребление и може да допринесе за по-голяма трайност на продуктите. Изборът на потребителя между ремонт и замяна следва да се ограничава само когато избраният вариант би бил невъзможен в правно или фактическо отношение или би довел до непропорционално големи разходи на продавача в сравнение с другата налична възможност. Например може да е непропорционално да се иска замяна на стока поради незначително одраскване, ако такава замяна ще създаде значителни разходи и одрасканото лесно може да бъде ремонтирано.
(49) | Le vendeur devrait être autorisé à refuser de mettre les biens en conformité si la réparation et le remplacement sont impossibles ou lui imposeraient des coûts disproportionnés. Il devrait en être de même si la réparation ou le remplacement est impossible et que l’autre solution imposerait des coûts disproportionnés au vendeur. Par exemple, si les biens se trouvent dans un lieu qui est différent de celui où ils ont été initialement livrés, les frais d’envoi et de transport pourraient être disproportionnés pour le vendeur.(49) | На продавача следва да е разрешено да откаже да приведе стоки в съответствие с договора, ако ремонтът и замяната са невъзможни или биха довели до непропорционално големи разходи за него. Същото правило следва да се прилага, ако ремонтът или замяната са невъзможни и алтернативното средство за правна защита би довело до непропорционално големи разходи за продавача. Например, ако стоките се намират на място, различно от мястото, на което са били първоначално доставени, пощенските разходи и разходите за превоз могат да бъдат непропорционално големи за продавача.
(50) | Lorsqu’un défaut de conformité apparaît, le consommateur devrait en informer le vendeur afin de lui donner la possibilité de mettre le bien en conformité. Le vendeur devrait agir dans un délai raisonnable. En conséquence, le consommateur ne devrait pas, en principe, avoir droit immédiatement à une réduction du prix ou à la résolution du contrat, mais il devrait accorder au vendeur un délai raisonnable pour réparer ou remplacer le bien non conforme. Si le vendeur n’a pas réparé ou remplacé le bien dans ce délai, le consommateur devrait avoir le droit de réclamer et d’obtenir une réduction du prix ou la résolution du contrat sans plus attendre.(50) | Когато се прояви несъответствие, потребителят следва да информира продавача за това, за да му даде възможност да приведе стоките в съответствие с договора. Продавачът следва да направи това в рамките на разумен срок. Съответно потребителят следва по принцип да няма право да получи незабавно намаление на цената или да развали договора, а следва да даде на продавача разумен срок за ремонт или замяна на несъответстващата стока. Ако продавачът не е ремонтирал или заменил стоката в този срок, потребителят следва да има право да поиска и да получи намаление на цената или разваляне на договора, без да чака повече.
(51) | Lorsque la réparation ou le remplacement n’a pas fourni au consommateur une solution appropriée au défaut de conformité, le consommateur devrait pouvoir bénéficier d’une réduction du prix ou de la résolution du contrat. Ceci devrait être notamment le cas lorsque le vendeur n’a pas effectué la réparation ou le remplacement, ou lorsqu’il ressort clairement des circonstances qu’il n’effectuera pas la réparation ou le remplacement, ou lorsque le vendeur a refusé de mettre le bien en conformité parce que la réparation et le remplacement sont impossibles ou lui imposeraient des coûts disproportionnés.(51) | Ако ремонтът или замяната не са се оказали подходящо средство за правна защита на потребителя при несъответствие, потребителят следва да има право на намаление на цената или на разваляне на договора. Такъв следва да бъде по-специално случаят, когато продавачът не е извършил ремонт или замяна или когато от обстоятелствата е ясно, че продавачът няма да извърши ремонта или замяната, или когато продавачът е отказал да приведе стоките в съответствие с договора, тъй като ремонтът и замяната са невъзможни или биха довели до непропорционално големи разходи за продавача.
(52) | Dans certains cas, il pourrait être justifié que le consommateur ait droit immédiatement à une réduction du prix ou à la résolution du contrat. Lorsque le vendeur a pris des mesures pour mettre les biens en conformité, mais qu’un défaut de conformité apparaît ultérieurement, il y a lieu de déterminer objectivement si le consommateur doit accepter d’autres tentatives du vendeur pour mettre les biens en conformité, en tenant compte de toutes les circonstances de l’espèce, telles que le type et la valeur des biens, et la nature et l’importance du défaut de conformité. En particulier, pour les biens onéreux ou complexes, il pourrait être justifié d’autoriser le vendeur à procéder à une autre tentative pour remédier au défaut de conformité du bien. Il y a également lieu de prendre en considération la question de savoir si l’on peut attendre du consommateur qu’il demeure confiant quant à la capacité du vendeur à mettre le bien en conformité ou non, par exemple en raison du fait que le même problème apparaît deux fois. De même, dans certaines situations, le défaut de conformité pourrait être d’une gravité telle que le consommateur ne peut demeurer confiant quant à la capacité du vendeur à mettre le bien en conformité, comme la situation dans laquelle le défaut de conformité porte sérieusement atteinte à la capacité du consommateur à faire un usage normal des biens et où l’on ne peut attendre du consommateur qu’il soit certain que la réparation ou le remplacement par le vendeur résoudrait le problème.(52) | В определени ситуации може да е обосновано потребителят да получи незабавно право на намаление на цената или разваляне на договора. Когато продавачът е предприел действия за привеждане на стоките в съответствие с договора, но впоследствие се проявява несъответствие, следва обективно да се установи дали потребителят следва да приеме по-нататъшните опити от страна на продавача за привеждане на стоките в съответствие с договора, като се вземат предвид всички обстоятелства по случая, например вида и стойността на стоките и естеството и значимостта на несъответствието. По-специално, за скъпи или сложни стоки може да е обосновано на продавача да се предостави втора възможност да отстрани несъответствието. Освен това следва да се отчете дали от потребителя може да се очаква да запази доверието си в способността на продавача да приведе стоките в съответствие с договора, например поради факта, че същият проблем се появява повторно. Също така в определени ситуации несъответствието би могло да бъде толкова сериозно, че потребителят не може да запази доверието си в способността на продавача да приведе стоките в съответствие с договора, като например когато несъответствието сериозно засяга способността на потребителя да използва по обичаен начин стоките и не може да се очаква от потребителя да повярва, че ремонтът или замяната от страна на продавача ще отстрани проблема.
(53) | Afin de maintenir un équilibre entre les droits et obligations des parties contractantes, le consommateur devrait bénéficier du droit à la résolution du contrat uniquement dans les cas où le défaut de conformité n’est pas mineur.(53) | С цел да се запази балансът между правата и задълженията на договарящите страни, потребителят следва да разполага с правото за разваляне на договора само в случаите, когато несъответствието не е незначително.
(54) | Les États membres devraient être en mesure de réglementer les conditions dans lesquelles la prestation du débiteur peut être exécutée par une autre personne, par exemple les conditions dans lesquelles l’obligation du vendeur de réparer un bien peut être exécutée par le consommateur ou par un tiers aux frais du vendeur.(54) | Държавите членки следва да могат да уредят условията, при които изпълнението от страна на длъжника да може да бъде осъществено от друго лице, например условията, при които задължението на продавача да ремонтира дадена стока може да се изпълни от потребителя или от трето лице, за сметка на продавача.
(55) | Afin de protéger les consommateurs contre le risque de retard prolongé, toute réparation ou tout remplacement devrait être effectué avec succès dans un délai raisonnable. Le délai considéré comme raisonnable pour effectuer une réparation ou un remplacement devrait correspondre au délai le plus court possible pour effectuer la réparation ou le remplacement. Ce délai devrait être déterminé objectivement, compte tenu de la nature et de la complexité des biens, de la nature et de la gravité du défaut de conformité, ainsi que de l’effort nécessaire pour effectuer la réparation ou le remplacement. Lorsqu’ils mettent en œuvre la présente directive, les États membres devraient être en mesure d’interpréter la notion de délai raisonnable pour effectuer une réparation ou un remplacement en prévoyant des délais fixes qui pourraient être généralement considérés comme raisonnables pour une réparation ou un remplacement, en particulier en ce qui concerne certaines catégories de produits.(55) | За да се защитят потребителите от риск от продължителна забава, всеки ремонт или замяна следва да бъдат успешно извършени в разумен срок. Това, което се счита за разумен срок за извършване на ремонта или замяната, следва да съответства на възможно най-краткото необходимо време за извършването на ремонта или замяната. Този срок следва да бъде обективно определен, като се вземат предвид естеството и сложността на стоките, естеството и сериозността на несъответствието, както и усилията, необходими за извършването на ремонта или замяната. При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да бъдат в състояние да тълкуват понятието „разумен срок за завършване на ремонт или замяна“, като предвиждат фиксирани срокове, които по принцип биха могли да се приемат за разумни срокове за извършване на ремонт или замяна, по-специално по отношение на конкретни категории продукти.
(56) | La présente directive ne devrait pas fixer de dispositions relatives au lieu où les obligations du débiteur doivent être exécutées. La présente directive ne devrait, par conséquent, ni préciser le lieu de livraison ni imposer le lieu où la réparation ou le remplacement devrait avoir lieu; ces questions devraient relever du droit national.(56) | Настоящата директива следва да не установява разпоредби относно мястото, на което трябва да бъдат изпълнени задълженията на длъжника. Поради това настоящата директива не следва да определя нито мястото на доставка, нито къде следва да се извърши ремонтът или замяната; тези въпроси следва да се уреждат от националното право.
(57) | Lorsque le vendeur met le bien en conformité en procédant à son remplacement, le consommateur ne devrait pas être tenu de payer pour l’utilisation normale qu’il a faite du bien avant que celui-ci ne soit remplacé. L’utilisation des biens devrait être considérée comme normale lorsqu’elle est conforme à la nature et à la finalité du bien.(57) | Когато продавачът привежда стоката в съответствие с договора чрез замяна, потребителят не следва да бъде задължен да плаща за обичайната употреба на стоките, преди те да бъдат заменени. Употребата на стоките следва да се счита за обичайна, когато е в съответствие с тяхното естество и целта, за която са предназначени.
(58) | Afin que les consommateurs puissent faire valoir efficacement leur droit à la résolution du contrat, dans les situations où le consommateur acquiert des biens multiples et où le défaut de conformité affecte uniquement certains biens livrés en vertu du contrat, le droit du consommateur à la résolution du contrat devrait également s’appliquer aux autres biens acquis avec les biens non conformes, même si ces autres biens sont conformes, si l’on ne peut raisonnablement attendre du consommateur qu’il accepte de ne garder que les biens conformes.(58) | За да гарантира ефективното право на потребителя да развали договора в случаите, когато той придобива множество стоки и несъответствието оказва влияние само върху някои от доставените по договора стоки, потребителят следва да има право да развали договора и по отношение на другите стоки, придобити заедно с несъответстващите стоки, дори тези други стоки да са в съответствие с договора, ако от потребителя не може основателно да се очаква да приеме да запази само съответстващите стоки.
(59) | Lorsque le consommateur exerce son droit à la résolution du contrat en raison d’un défaut de conformité, la présente directive ne devrait prévoir de règles que sur les effets principaux et les modalités du droit de résolution, notamment l’obligation pour les parties de restituer les prestations reçues. Ainsi, le vendeur devrait être obligé de rembourser le prix payé par le consommateur et le consommateur devrait restituer les biens.(59) | По отношение на развалянето на договора от страна на потребителя поради несъответствие в настоящата директива следва да се предвидят правила само за основните последици и редът и условията за упражняване на правото на разваляне, и по-специално задължението на страните да върнат това, което са получили. Така продавачът следва да бъде задължен да възстанови цената, платена от потребителя, а потребителят следва да върне стоката.
(60) | La présente directive de devrait pas porter atteinte à la liberté des États membres de réglementer les conséquences de la résolution autres que celles prévues dans la présente directive, telles que les conséquences de la baisse de la valeur des biens ou de leur destruction ou de leur perte. Les États membres devraient également être autorisés à réglementer les modalités de remboursement du prix au consommateur, par exemple les modalités relatives aux moyens utilisés pour ce remboursement ou aux coûts et frais éventuels engagés à la suite du remboursement. Les États membres devraient, par exemple, avoir également la liberté de prévoir certains délais pour le remboursement du prix ou la restitution des biens.(60) | Настоящата директива не следва да засяга възможността държавите членки да уреждат последиците от развалянето, различни от предвидените в настоящата директива, например последиците от намаляването на стойността на стоките или от тяхното унищожаване или загуба. На държавите членки следва също така да се разреши да уреждат условията за възстановяване на цената на потребителя, например свързаните с начините, използвани за това възстановяване, или евентуалните разходи и такси, възникнали в резултат на възстановяването. Държавите членки следва, например, да могат също така да предвиждат определени срокове за възстановяване на цената или за връщане на стоките.
(61) | Le principe de la responsabilité du vendeur pour les dommages causés constitue un élément essentiel des contrats de vente. Les consommateurs devraient, dès lors, pouvoir faire valoir leur droit à réparation pour le préjudice causé par une violation de la présente directive par le vendeur, y compris pour le dommage subi en raison d’un défaut de conformité. Cette indemnisation devrait rapprocher le consommateur, autant que possible, de la situation dans laquelle il se serait trouvé si les biens avaient été conformes. Dès lors qu’un tel droit à des dommages et intérêts existe déjà dans tous les États membres, la présente directive devrait s’appliquer sans préjudice des règles nationales régissant l’indemnisation des consommateurs pour les préjudices subis du fait du non-respect de ces règles. Les États membres devraient également rester libres de prévoir des règles concernant le droit à indemnisation du consommateur dans des situations où la réparation ou le remplacement a causé un inconvénient majeur ou a été retardé.(61) | Принципът на отговорността на продавача за вреди е съществен елемент от договорите за продажба. Поради това потребителите следва да имат право да търсят обезщетение за вреди, причинени от нарушение на настоящата директива от страна на продавача, включително за вреди, претърпени в резултат на несъответствие. Обезщетението следва да поставя потребителя възможно най-близо до положението, в което би се намирал, ако стоките бяха в съответствие с договора. Тъй като правото на обезщетение за вреди вече съществува във всички държави членки, настоящата директива следва да не засяга националните правила за обезщетяване на потребителите за вредите, причинени от нарушение на тези правила. Държавите членки следва също така да могат да уредят правото на потребителите на обезщетение в случаите, когато ремонтът или замяната са причинили значително неудобство или са били забавени.
(62) | Afin de garantir la transparence, il convient de prévoir certaines exigences en ce qui concerne les garanties commerciales, parallèlement aux exigences en matière d’information précontractuelle concernant l’existence de garanties commerciales et les conditions y afférentes énoncées dans la directive 2011/83/UE. De plus, afin d’améliorer la sécurité juridique et d’éviter que les consommateurs ne soient induits en erreur, la présente directive devrait prévoir que, lorsque les conditions de garantie commerciale figurant dans la publicité correspondante sont plus favorables au consommateur que celles incluses dans la déclaration de garantie, les conditions les plus avantageuses devraient prévaloir. Enfin, la présente directive devrait fixer des règles relatives au contenu de la déclaration de garantie et à la manière dont elle devrait être mise à la disposition des consommateurs. Par exemple, la déclaration de garantie devrait comprendre les clauses de la garantie commerciale et préciser que la garantie commerciale est sans effet sur la garantie légale de conformité, en indiquant clairement que les clauses de la garantie commerciale constituent un engagement qui vient s’ajouter à la garantie légale de conformité. Les États membres devraient être libres de fixer des règles concernant d’autres aspects des garanties commerciales qui ne sont pas couverts par la présente directive, par exemple des règles concernant l’association des débiteurs autres que le garant à la garantie commerciale, pour autant que lesdites règles ne privent pas les consommateurs de la protection que leur offrent les dispositions pleinement harmonisées de la présente directive relatives aux garanties commerciales. Bien que les États membres devraient rester libres d’imposer que les garanties commerciales soient fournies sans frais, ils devraient en revanche veiller à ce que tout engagement du vendeur ou du producteur qui relève de la définition des garanties commerciales figurant dans la présente directive respecte les règles harmonisées de la présente directive.(62) | За да се гарантира прозрачност, следва да бъдат предвидени някои изисквания по отношение на търговските гаранции заедно с изискванията за предоставяне на преддоговорна информация относно наличието и условията на търговските гаранции, посочени в Директива 2011/83/ЕС. Освен това, с цел да се повиши правната сигурност и да се избегне въвеждане на потребителите в заблуда, в настоящата директива следва да се предвиди, че когато условията по търговската гаранция, посочени в свързаните с нея рекламни съобщения, са по-благоприятни за потребителя от тези, включени в заявлението за предоставяне на гаранция, с предимство следва да се ползват по-изгодните условия. На последно място, настоящата директива следва да установява правила за съдържанието на заявлението за предоставяне на гаранция и начина, по който то следва да се осигури на потребителите. В заявлението за предоставяне на гаранция следва например да са включени условията по търговската гаранция и да се посочва, че правната гаранция за съответствие не се засяга от търговската гаранция, като се поясни, че условията по търговската гаранция са в допълнение към правната гаранция за съответствие. Държавите членки следва да могат да установяват правила за други аспекти на търговските гаранции, които не са обхванати от настоящата директива, например за обвързване на длъжници, различни от гаранта, с търговската гаранция, при условие че тези правила не лишават потребителите от защитата, осигурена им от напълно хармонизираните разпоредби на настоящата директива относно търговските гаранции. Въпреки че държавите членки следва да могат да изискват търговските гаранции да се предоставят безплатно, те следва да гарантират, че всяко задължение, поето от страна на продавача или производителя, което попада в обхвата на определението за търговските гаранции по настоящата директива, е в съответствие с хармонизираните правила на настоящата директива.
(63) | Étant donné que la responsabilité du vendeur est engagée vis-à-vis du consommateur pour tout défaut de conformité d’un bien résultant d’un acte ou d’une omission du vendeur ou d’un tiers, le vendeur devrait pouvoir exercer des recours contre la personne responsable située en amont dans la chaîne des transactions. Parmi ces recours devrait figurer un recours pour défaut de conformité découlant de l’omission d’une mise à jour, y compris d’une mise à jour de sécurité, qui aurait été nécessaire pour maintenir en conformité le bien comportant des éléments numériques. Toutefois, la présente directive ne devrait pas porter atteinte au principe de liberté contractuelle entre le vendeur et les autres parties intervenant dans la chaîne des transactions. Les États membres devraient établir les modalités d’exercice de ce droit, notamment contre qui le vendeur peut exercer ces recours et comment il peut les exercer, et le caractère obligatoire ou non de ces recours. La question de savoir si le consommateur peut également directement agir contre une personne située en amont dans la chaîne des transactions ne devrait pas être réglementée par la présente directive, sauf dans les cas où un producteur offre au consommateur une garantie commerciale pour les biens.(63) | Като се има предвид, че продавачът носи отговорност пред потребителя за всяко несъответствие на стоката, дължащо се на действие или бездействие от страна на продавача или на трето лице, продавачът следва да може да използва средства за правна защита срещу отговорното лице на предходен етап от веригата на сделки. Такива средства за правна защита следва да включват средствата при несъответствие, което се дължи на липсата на актуализация, включително актуализация, свързана със сигурността, която би била необходима за поддържане на стоката с цифрови елементи в съответствие с договора. Въпреки това, настоящата директива не следва да засяга принципа на свобода на договаряне между продавача и други лица във веригата на сделките. Подробните правила за упражняването на това право, и по-специално срещу кого и как се използват подобни средства за правна защита и дали те имат задължителен характер, следва да се уреждат от държавите членки. Въпросът дали потребителят също може да предяви претенции пряко срещу лице на предходен етап от веригата на сделките следва да не се урежда с настоящата директива, освен когато производител предлага на потребителя търговска гаранция за стоките.
(64) | Les personnes ou organisations considérées, selon le droit national, comme ayant un intérêt légitime à protéger les droits contractuels des consommateurs devraient disposer du droit d’engager une action, soit devant un tribunal, soit auprès d’une autorité administrative compétente, pour statuer sur les réclamations ou pour engager une action en justice appropriée.(64) | На лицата или организациите, за които съгласно националното право се счита, че имат законен интерес да защитават договорните права на потребителите, следва да се даде право да се обърнат към съд или административен орган, компетентен да взема решения по жалби или да започне съответно производство.
(65) | Aucune disposition de la présente directive ne devrait porter atteinte à l’application des règles de droit international privé, en particulier le règlement (CE) no 593/2008 et le règlement (UE) no 1215/2012 du Parlement européen et du Conseil (7).(65) | Никоя разпоредба на настоящата директива не следва да засяга прилагането на правилата на международното частно право, по-специално Регламент (ЕО) № 593/2008 и Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7).
(66) | La directive 1999/44/CE devrait être abrogée. La date d’abrogation devrait être alignée sur la date de transposition de la présente directive. Afin de garantir que les dispositions législatives, réglementaires et administratives nécessaires pour assurer le respect par les États membres de la présente directive sont appliquées de manière uniforme aux contrats conclus à partir de la date de transposition, la présente directive ne devrait pas s’appliquer aux contrats conclus avant sa date de transposition.(66) | Директива 1999/44/ЕО следва да бъде отменена. Датата на отмяна следва да съответства на датата за транспониране на настоящата директива. С цел да се гарантира, че законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими на държавите членки, за да се съобразят с настоящата директива, се прилагат по еднакъв начин спрямо договорите, сключени след датата на транспонирането ѝ, настоящата директива не следва да се прилага спрямо договорите, сключени преди датата на нейното транспониране.
(67) | Il convient de modifier l’annexe du règlement (UE) 2017/2394 du Parlement européen et du Conseil (8) pour y insérer une référence à la présente directive, de manière à faciliter la coopération transfrontière pour ce qui concerne l’exécution de la présente directive.(67) | Приложението към Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (8) следва да бъде изменено, за да включва позоваване на настоящата директива, с цел да се улесни трансграничното сътрудничество по прилагането на настоящата директива.
(68) | Il convient de modifier l’annexe I de la directive 2009/22/CE du Parlement européen et du Conseil (9) pour y insérer une référence à la présente directive, de manière à assurer la protection des intérêts collectifs des consommateurs établis par la présente directive.(68) | Приложение I към Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9) следва да бъде изменено, за да включва позоваване на настоящата директива, с цел да се гарантира, че са защитени колективните интереси на потребителите, посочени в настоящата директива.
(69) | Conformément à la déclaration politique commune des États membres et de la Commission du 28 septembre 2011 sur les documents explicatifs (10), les États membres se sont engagés à joindre à la notification de leurs mesures de transposition, dans les cas où cela se justifie, un ou plusieurs documents expliquant le lien entre les éléments d’une directive et les parties correspondantes des instruments nationaux de transposition. En ce qui concerne la présente directive, le législateur estime que la transmission de ces documents est justifiée.(69) | Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (10) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано по отношение на настоящата директива.
(70) | Étant donné que l’objectif de la présente directive, à savoir contribuer au fonctionnement du marché intérieur en levant, de façon cohérente, les obstacles que le droit des contrats présente pour les ventes transfrontières de biens au sein de l’Union, ne peut être atteint de manière suffisante par les États membres, en raison du fait qu’aucun État membre n’est en mesure, seul, de s’attaquer à la fragmentation du cadre juridique actuel en garantissant la cohérence de son droit avec le droit des autres États membres, mais peut, en supprimant les principaux obstacles liés au droit des contrats grâce à une pleine harmonisation, l’être mieux au niveau de l’Union, celle-ci peut adopter des mesures, conformément au principe de subsidiarité consacré à l’article 5 du traité sur l’Union européenne. Conformément au principe de proportionnalité tel qu’énoncé audit article, la présente directive n’excède pas ce qui est nécessaire pour atteindre cet objectif.(70) | Тъй като целта на настоящата директива, а именно да допринесе за функционирането на вътрешния пазар чрез съгласувано преодоляване на произтичащите от договорното право пречки пред трансграничните продажби на стоки в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, поради факта, че никоя държава членка поотделно не е в състояние да се справи със съществуващата фрагментирана правна рамка, като гарантира съгласуваност на своите нормативни актове с нормативните актове на другите държави членки, а вместо това може, чрез премахване на основните пречки, свързани с договорното право, посредством пълно хармонизиране, да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.
(71) | Il convient que la Commission examine l’application de la présente directive cinq ans après son entrée en vigueur, y compris, en particulier, les dispositions concernant les recours, la charge de la preuve — également en ce qui concerne les biens d’occasion ainsi que les biens vendus lors d’enchères publiques — et la garantie commerciale de durabilité accordée par le producteur. La Commission devrait également évaluer si l’application de la présente directive et de la directive (UE) 2019/770 offre un cadre juridique homogène et cohérent en ce qui concerne la fourniture de contenus numériques ou de services numériques et de biens comportant des éléments numériques.(71) | Целесъобразно е Комисията да направи преглед на прилагането на настоящата директива пет години след влизането ѝ в сила, включително по-специално на разпоредбите относно средствата за правна защита и тежестта на доказване — включително по отношение на стоки втора употреба, както и на стоки, продавани на публични търгове — и търговската гаранция на производителя за трайност. Комисията следва също така да прецени дали прилагането на настоящата директива и Директива (ЕС) 2019/770 гарантира съгласувана и последователна правна уредба на предоставянето на цифрово съдържание или цифрови услуги и стоки с цифрови елементи.
(72) | La présente directive respecte les droits et libertés fondamentaux et observe les principes reconnus, en particulier, par la Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne, notamment ceux consacrés par ses articles 16, 38 et 47,(73) | Настоящата директива зачита основните права и свободи и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, включително залегналите в членове 16, 38 и 47 от нея,
ONT ADOPTÉ LA PRÉSENTE DIRECTIVE:ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Article premierЧлен 1
Objet et finalitéПредмет и цел
La présente directive vise à contribuer au bon fonctionnement du marché intérieur tout en garantissant un niveau élevé de protection des consommateurs, en établissant des règles communes relatives à certaines exigences concernant les contrats de vente conclus entre vendeurs et consommateurs, en particulier des règles relatives à la conformité des biens avec le contrat, aux recours en cas de défaut de conformité, aux modalités d’exercice de ces recours et aux garanties commerciales.Целта на настоящата директива е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като същевременно осигури високо равнище на защита на потребителите чрез установяване на общи правила по отношение на някои изисквания относно договорите, сключени между продавачите и потребителите, по-специално правила относно съответствието на стоките с договора, средствата за правна защита при несъответствие, редът и условията за използването на тези средства за правна защита и търговските гаранции.
Article 2Член 2
DéfinitionsОпределения
Aux fins de la présente directive, on entend par:За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) | «contrat de vente»: tout contrat en vertu duquel le vendeur transfère ou s’engage à transférer la propriété de biens à un consommateur et en vertu duquel le consommateur paie ou s’engage à payer le prix de ces biens;1) | „договор за продажба“ означава всеки договор, съгласно който продавачът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността върху стоки на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за тях;
2) | «consommateur»: toute personne physique qui, en ce qui concerne les contrats relevant de la présente directive, agit à des fins qui n’entrent pas dans le cadre de son activité commerciale, industrielle, artisanale ou libérale;2) | „потребител“ означава всяко физическо лице, което във връзка с договори, попадащи в обхвата на настоящата директива, осъществява дейност за цели, излизащи извън рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия;
3) | «vendeur»: toute personne physique ou morale, qu’elle soit privée ou publique, qui agit, y compris par l’intermédiaire d’une autre personne agissant en son nom ou pour son compte, à des fins qui entrent dans le cadre de son activité commerciale, industrielle, artisanale ou libérale en ce qui concerne les contrats relevant de la présente directive;3) | „продавач“ означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частно или публично, което във връзка с договори, попадащи в обхвата на настоящата директива, осъществява дейност, включително посредством друго лице, действащо от името на това физическо или юридическо лице или за негова сметка, за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия;
4) | «producteur»: le fabricant d’un bien, l’importateur d’un bien dans l’Union ou toute personne qui se présente comme un producteur en apposant sur le bien son nom, sa marque ou un autre signe distinctif;4) | „производител“ означава лице, произвеждащо стоки, вносител на стоки в Съюза или всяко лице, което твърди, че е производител, като поставя своето име, търговска марка или друг отличителен знак върху стоките;
5) | «bien»: | a) | tout objet mobilier corporel; l’eau, le gaz et l’électricité doivent être considérés comme des biens au sens de la présente directive lorsqu’ils sont conditionnés dans un volume délimité ou en quantité déterminée; | b) | tout objet mobilier corporel qui intègre un contenu numérique ou un service numérique ou est interconnecté avec un tel contenu ou un tel service d’une manière telle que l’absence de ce contenu numérique ou de ce service numérique empêcherait ce bien de remplir ses fonctions («bien comportant des éléments numériques»);5) | „стоки“ означава: | а) | всички движими материални блага; вода, газ и електроенергия се считат за стоки по смисъла на настоящата директива, когато се предлагат за продажба, в ограничен обем или определено количество; | б) | всички движими материални блага, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрова услуга по такъв начин, че липсата на цифровото съдържание или цифровата услуга би попречила на стоките да изпълняват своите функции (наричани по-долу „стоки с цифрови елементи“);
6) | «contenu numérique»: des données produites et fournies sous forme numérique;6) | „цифрово съдържание“ означава данни, които се произвеждат и предоставят в цифров вид;
7) | «service numérique»: | a) | un service permettant au consommateur de créer, de traiter ou de stocker des données sous forme numérique, ou d’y accéder; ou | b) | un service permettant le partage de données sous forme numérique qui sont téléversées ou créées par le consommateur ou d’autres utilisateurs de ce service, ou permettant toute autre interaction avec ces données;7) | „цифрова услуга“ означава: | а) | услуга, позволяваща на потребителя да създава, обработва, съхранява или достъпва данни в цифров вид; или | б) | услуга, позволяваща споделянето или всяко друго взаимодействие с данни в цифров вид, въведени или създадени от потребителя или от други ползватели на тази услуга;
8) | «compatibilité»: la capacité des biens à fonctionner avec du matériel informatique ou des logiciels avec lesquels des biens de même type sont normalement utilisés, sans qu’il soit nécessaire de convertir les biens, le matériel ou les logiciels;8) | „съвместимост“ означава способността на стоките да функционират със софтуер или хардуер, с който обичайно се използват стоките от същия вид, без да е необходимо преобразуването на стоките, хардуера или софтуера;
9) | «fonctionnalité»: la capacité des biens à remplir leurs fonctions eu égard à leur finalité;9) | „функционалност“ означава способността на стоките да изпълняват функциите си с оглед на целта, за която са предназначени;
10) | «interopérabilité»: la capacité des biens à fonctionner avec du matériel informatique ou des logiciels différents de ceux avec lesquels des biens de même type sont normalement utilisés;10) | „оперативна съвместимост“ означава способността на стоките да функционират със софтуер или хардуер, различен от този, с който обичайно се използват стоките от същия вид;
11) | «support durable»: tout instrument permettant au consommateur ou au vendeur de stocker des informations qui lui sont adressées personnellement d’une manière permettant de s’y reporter ultérieurement, pendant un laps de temps adapté aux fins auxquelles les informations sont destinées et qui permet la reproduction à l’identique des informations stockées;11) | „траен носител“ означава всеки инструмент, даващ възможност на потребителя или на продавача да съхранява информация, изпратена лично до него, по начин, който позволява бъдещото ѝ използване за срок, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява възпроизвеждането на съхранената информация в непроменен вид;
12) | «garantie commerciale»: tout engagement du vendeur ou du producteur (le garant) à l’égard du consommateur, en plus des obligations légales du vendeur tenant à la garantie de conformité, en vue du remboursement du prix d’achat, du remplacement ou de la réparation du bien ou de la prestation de tout autre service en relation avec le bien si ce dernier ne répond pas aux spécifications ou à d’autres exigences éventuelles non liées à la conformité énoncées dans la déclaration de garantie ou dans la publicité correspondante faite au moment de la conclusion du contrat ou avant celle-ci;12) | „търговска гаранция“ означава всяко задължение от страна на продавач или производител (наричан по-долу „гарант“) към потребителя, в допълнение към правните задължения на продавача във връзка с гаранцията за съответствие, да възстанови заплатената цена или да замени или ремонтира стоките, или да предостави сервизно обслужване за стоките по какъвто и да било начин, ако те не отговарят на спецификациите или на други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, достъпна към момента на сключване на договора или преди неговото сключване;
13) | «durabilité»: la capacité des biens à maintenir les fonctions et performances requises dans le cadre d’un usage normal;13) | „трайност“ означава способността на стоките да запазват изискваните от тях функции и действие при обичайна употреба;
14) | «sans frais»: sans les frais nécessaires exposés pour la mise en conformité des biens, notamment les frais d’envoi, de transport, de main-d’œuvre ou de matériel;14) | „безплатно“ означава без да се заплащат необходимите разходи, направени за привеждане на стоките в съответствие с договора, и по-специално разходите за пощенски услуги, превоз, труд или материали;
15) | «enchère publique»: une méthode de vente selon laquelle le vendeur propose aux consommateurs des biens ou services au moyen d’une procédure de mise en concurrence transparente dirigée par un commissaire-priseur, à laquelle les consommateurs assistent ou peuvent assister en personne, et au terme de laquelle l’adjudicataire est tenu d’acquérir les biens ou services.15) | „публичен търг“ означава метод на продажба, при която стоки или услуги се предлагат от продавача на потребители, които присъстват или имат възможност да присъстват лично на търга, чрез процедура на прозрачно, конкурентно наддаване, ръководена от разпоредител на търга, като спечелилият наддаването участник е задължен да закупи стоките или услугите.
Article 3Член 3
Champ d’applicationОбхват
1.   La présente directive s’applique aux contrats de vente conclus entre un consommateur et un vendeur.1.   Настоящата директива се прилага за всеки договор за продажба, сключен между потребител и продавач.
2.   Les contrats conclus entre un consommateur et un vendeur portant sur la fourniture de biens à fabriquer ou à produire sont également considérés comme des contrats de vente aux fins de la présente directive.2.   Договорите между потребител и продавач за доставката на стоки, които предстои да бъдат изработени или произведени, също се считат договори за продажба за целите на настоящата директива.
3.   La présente directive ne s’applique pas aux contrats pour la fourniture de contenus numériques ou de services numériques. Elle s’applique cependant aux contenus numériques ou aux services numériques qui sont intégrés ou sont interconnectés avec des biens au sens de l’article 2, point 5) b), et qui sont fournis avec ces biens dans le cadre du contrat de vente, que ces contenus numériques ou services numériques soient fournis par le vendeur ou par un tiers. En cas de doute sur la question de savoir si la fourniture d’un contenu numérique ou d’un service numérique intégré ou interconnecté fait partie du contrat de vente, ce contenu ou ce service numérique est présumé relever du contrat de vente.3.   Настоящата директива не се прилага по отношение на договорите за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги. Тя обаче се прилага за цифрово съдържание или цифрови услуги, които са включени във или взаимосвързани със стоките по смисъла на член 2, точка 5, буква б) и които се предоставят със стоките съгласно договора за продажба, независимо дали цифровото съдържание или цифровата услуга се предоставят от продавача или от трето лице. При съмнение дали предоставянето на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включена или взаимосвързана цифрова услуга съставляват част от договор за продажба, се приема, че цифровото съдържание или цифровата услуга попадат в обхвата на договора за продажба.
4.   La présente directive ne s’applique:4.   Настоящата директива не се прилага за:
a) | ni à un support matériel servant exclusivement à transporter du contenu numérique;а) | материални носители, които служат изключително като носители на цифрово съдържание; и
b) | ni aux biens vendus sur saisie ou de quelque autre manière par autorité de justice.б) | стоките, продавани при принудително изпълнение или от орган на публична власт.
5.   Les États membres peuvent exclure du champ d’application de la présente directive les contrats relatifs à la vente:5.   Държавите членки могат да изключат от обхвата на настоящата директива договорите за продажба на:
a) | de biens d’occasion vendus aux enchères publiques; etа) | публична разпродажба на стоки втора употреба; и
b) | d’animaux vivants.б) | живи животни.
Dans le cas visé au point a), des informations claires et complètes, indiquant que les droits découlant de la présente directive ne s’appliquent pas, sont aisément accessibles aux consommateurs.В случая, посочен в буква а), на потребителите в лесно достъпна форма се предоставя ясна и изчерпателна информация, че не се прилагат правата, произтичащи от настоящата директива.
6.   La présente directive ne porte pas atteinte à la liberté qu’ont les États membres de réglementer des aspects du droit général des contrats, telles que les règles relatives à la formation, à la validité, à la nullité ou aux effets des contrats, y compris les conséquences de la résolution d’un contrat, dans la mesure où ces éléments ne sont pas réglementés par la présente directive, ou le droit à des dommages et intérêts.6.   Настоящата директива не засяга възможността държавите членки да уреждат аспектите от общото договорно право, като правилата за сключването, действителността, недействителността или последиците на договорите, включително последиците от развалянето на договорите, доколкото те не са уредени в настоящата директива, или правото на обезщетение за вреди.
7.   La présente directive ne porte pas atteinte à la liberté qu’ont les États membres de permettre aux consommateurs de choisir un recours spécifique, si le défaut de conformité des biens apparaît dans un certain délai après la livraison ne dépassant pas trente jours. En outre, la présente directive ne porte pas atteinte aux règles nationales ne régissant pas spécifiquement les contrats de consommation et prévoyant des recours spécifiques pour certains types de défauts qui n’étaient pas apparents au moment de la conclusion du contrat de vente.7.   Настоящата директива не засяга възможността държавите членки да позволяват на потребителите да изберат конкретно средство за правна защита, ако несъответствието на стоките се прояви след доставката в срок, който не надхвърля 30 дни. Освен това, настоящата директива не засяга и националните правила, които не уреждат специално потребителските договори и в които са предвиждат конкретни средства за правна защита за някои видове недостатъци, които не са били видими при сключването на договора за продажба.
Article 4Член 4
Niveau d’harmonisationРавнище на хармонизация
Les États membres ne maintiennent ni n’introduisent dans leur droit national des dispositions divergeant de celles établies par la présente directive, y compris des dispositions plus strictes ou plus souples visant à assurer un niveau différent de protection des consommateurs, sauf disposition contraire prévue dans la présente directive.Държавите членки не могат да поддържат или въвеждат в националното си право разпоредби, отклоняващи се от предвидените в настоящата директива, включително повече или по-малко строги разпоредби, с които да осигурят различно равнище на защита на потребителите, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго.
Article 5Член 5
Conformité des biensСъответствие на стоките
Le vendeur livre au consommateur des biens qui satisfont aux exigences énoncées aux articles 6, 7 et 8, le cas échéant, sans préjudice de l’article 9.Без да се засяга член 9, продавачът предоставя на потребителя стоки, които отговарят на изискванията, установени в членове 6, 7 и 8, доколкото са приложими.
Article 6Член 6
Critères subjectifs de conformitéИндивидуални изисквания за съответствие
Afin d’être conformes au contrat de vente, les biens doivent notamment, le cas échéant:За да съответстват на договора за продажба, стоките, когато е приложимо, трябва по-специално да:
a) | correspondre à la description, au type, à la quantité et à la qualité et présenter la fonctionnalité, la compatibilité, l’interopérabilité et d’autres caractéristiques comme prévu dans le contrat de vente;а) | са с описание, вид, количество и качество и да притежават функционалността, съвместимостта, оперативната съвместимост и други характеристики, изисквани съгласно договора за продажба;
b) | être adaptés à la finalité spécifique recherchée par le consommateur, que celui-ci a portée à la connaissance du vendeur au plus tard au moment de la conclusion du contrat de vente et que le vendeur a acceptée;б) | са годни за конкретната цел, за която са нужни на потребителя, за която той е уведомил продавача най-късно в момента на сключването на договора и по отношение на която продавачът е дал съгласие;
c) | être livrés avec tous les accessoires et toutes les instructions, notamment d’installation, comme prévu dans le contrat de vente; etв) | се доставят заедно с всички принадлежности и всички указания, включително относно инсталирането, съгласно уговореното в договора за продажба; както и
d) | être fournis avec des mises à jour comme prévu dans le contrat de vente.г) | бъдат актуализирани съгласно уговореното в договора за продажба.
Article 7Член 7
Critères objectifs de conformitéОбщи изисквания за съответствие
1.   En plus de satisfaire à toutes les exigences de conformité prévues dans le contrat, les biens doivent:1.   В допълнение към спазването на всички индивидуални изисквания за съответствие, стоките трябва да:
a) | être adaptés aux finalités auxquelles serviraient normalement des biens de même type, compte tenu, s’il y a lieu, de toute disposition du droit de l’Union et du droit national en vigueur ainsi que de toutes les normes techniques existantes ou, en l’absence de telles normes techniques, des codes de conduite spécifiques applicables au secteur concerné;а) | са годни за целите, за които обичайно се използват стоки от същия вид, като се вземат предвид, когато е приложимо, всеки действащ правен акт на Съюза и на националното право, технически стандарти или — при липсата на такива технически стандарти —приложимите за конкретните сектори кодекси за поведение;
b) | le cas échéant, présenter la qualité d’un échantillon ou d’un modèle que le vendeur a mis à la disposition du consommateur avant la conclusion du contrat, et correspondre à la description de cet échantillon ou modèle;б) | когато е приложимо, са качествени и съответстват на описанието на мостра или образец, които продавачът е предоставил на разположение на потребителя преди сключването на договора;
c) | le cas échéant, être livrés avec les accessoires, y compris l’emballage et les instructions d’installation ou autres instructions, que le consommateur peut raisonnablement s’attendre à recevoir; etв) | когато е приложимо, са доставени със съответните принадлежности, включително опаковка, указания за инсталиране или други указания, които потребителят може разумно да очаква да получи; както и
d) | être en quantité et présenter les qualités et d’autres caractéristiques, y compris en termes de durabilité, de fonctionnalité, de compatibilité et de sécurité, normales pour des biens de même type et auxquelles le consommateur peut raisonnablement s’attendre, eu égard à la nature des biens et compte tenu de toute déclaration publique faite par le vendeur ou d’autres personnes situées en amont dans la chaîne de transactions ou pour le compte du vendeur ou de telles personnes, y compris le producteur, en particulier dans les publicités ou sur l’étiquette.г) | са в количеството и притежават качествата и другите характеристики, включително по отношение на трайност, функционалност, съвместимост и сигурност, които са обичайни за стоки от същия вид и които потребителят може разумно да очаква предвид естеството на стоките и всички публични изявления, направени от продавача или от негово име, или от други лица на предходен етап от веригата от сделки, включително от производителя, по-специално при рекламата или етикетирането.
2.   Le vendeur n’est pas tenu par les déclarations publiques visées au paragraphe 1, point d), s’il démontre:2.   Продавачът не е обвързан с публични изявления като посочените в параграф 1, буква г), ако докаже, че:
a) | qu’il n’avait pas, et ne pouvait raisonnablement pas, avoir connaissance de la déclaration publique concernée;а) | не е знаел и не е можело разумно да се очаква да е знаел за въпросното публично изявление;
b) | que, au moment de la conclusion du contrat, la déclaration publique avait été rectifiée de la même façon que celle selon laquelle ladite déclaration avait été faite ou d’une façon comparable; ouб) | към момента на сключването на договора публичното изявление е било поправено по същия начин, по който е било направено, или по подобен начин; или
c) | que la décision d’acheter les biens ne pouvait pas avoir été influencée par la déclaration publique.в) | решението за закупуване на стоките не е можело да бъде повлияно от публичното изявление.
3.   Dans le cas de biens comportant des éléments numériques, le vendeur veille à ce que le consommateur soit informé des mises à jour, y compris des mises à jour de sécurité, qui sont nécessaires au maintien de la conformité de ces biens, et les reçoive au cours de la période:3.   По отношение на стоки с цифрови елементи продавачът гарантира, че потребителят е информиран и му се предоставят актуализациите, включително актуализации, свързани със сигурността, които са необходими за запазване на съответствието на стоките в рамките на срока:
a) | à laquelle le consommateur peut raisonnablement s’attendre, eu égard au type et à la finalité des biens et des éléments numériques et compte tenu des circonstances et de la nature du contrat, lorsque le contrat de vente prévoit une opération de fourniture unique du contenu numérique ou du service numérique; ouа) | който потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид видът и целта, за която са предназначени стоките и цифровите елементи, и като се отчитат обстоятелствата и естеството на договора, когато договорът за продажба предвижда еднократно действие по предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга; или
b) | indiquée à l’article 10, paragraphe 2 ou 5, selon le cas, lorsque le contrat de vente prévoit la fourniture continue du contenu numérique ou du service numérique pendant une certaine période.б) | посочен в член 10, параграф 2 или 5, в зависимост от случая, когато в договора за продажба се предвижда непрекъснато предоставяне на цифровото съдържание или на цифровата услуга в рамките на определен срок.
4.   Lorsque le consommateur omet d’installer dans un délai raisonnable les mises à jour fournies par le vendeur conformément au paragraphe 3, le vendeur n’est pas responsable d’un éventuel défaut de conformité résultant uniquement de la non-installation de la mise à jour concernée, à condition que:4.   Когато потребителят не успее да инсталира в разумни срокове актуализациите в съответствие с параграф 3, продавачът не носи отговорност за евентуално несъответствие, произтичащо единствено от липсата на съответната актуализация, при условие че:
a) | le vendeur ait informé le consommateur de la disponibilité de la mise à jour et des conséquences de sa non-installation par le consommateur; etа) | продавачът е уведомил потребителя за наличието на актуализацията и за последиците, ако потребителят не я инсталира; както и
b) | la non-installation ou l’installation incorrecte par le consommateur de la mise à jour ne soit pas due à des lacunes dans les instructions d’installation fournies au consommateur.б) | неуспешното или неправилното инсталиране на актуализацията от страна на потребителя не се дължи на пропуски в указанията за инсталиране, предоставени на потребителя.
5.   Il n’y a pas de défaut de conformité au sens du paragraphe 1 ou 3 si, au moment de la conclusion du contrat de vente, le consommateur a été spécifiquement informé qu’une caractéristique particulière des biens s’écartait des critères objectifs de conformité prévus au paragraphe 1 ou 3 et que le consommateur a expressément et séparément accepté cet écart lorsqu’il a conclu le contrat de vente.5.   Няма несъответствие по смисъла на параграф 1 или 3, ако в момента на сключването на договора за продажба потребителят е бил изрично информиран, че определена характеристика на стоката се отклонява от общите изисквания за съответствие, предвидени в параграф 1 или 3, и изрично и отделно е приел това отклонение при сключването на договора за продажба.
Article 8Член 8
Installation incorrecte des biensНеправилно инсталиране на стоките
Tout défaut de conformité qui résulte de l’installation incorrecte des biens est réputé être un défaut de conformité des biens si:Всяка несъответствие, произтичаща от неправилно инсталиране на стоките, се счита за несъответствие на стоките, ако:
a) | l’installation fait partie du contrat de vente et a été effectuée par le vendeur ou sous sa responsabilité; ouа) | инсталирането съставлява част от договора за продажба и е извършено от продавача или от лице, за чиито действия той отговаря; или
b) | l’installation, qui devait être effectuée par le consommateur, a été effectuée par celui-ci et l’installation incorrecte est due à des lacunes dans les instructions d’installation fournies par le vendeur ou, dans le cas de biens comportant des éléments numériques, fournies par le vendeur ou le fournisseur du contenu numérique ou du service numérique.б) | инсталирането, което е трябвало да бъде извършено от потребителя, е извършено от потребителя, а неправилното инсталиране се дължи на пропуски в указанията за инсталиране, предоставени от продавача или, в случай на стоки с цифрови елементи, предоставени от продавача или от доставчика на цифровото съдържание или цифровата услуга.
Article 9Член 9
Droits des tiersПрава на трети лица
Lorsqu’une restriction découlant de la violation de tout droit de tiers, en particulier de droits de propriété intellectuelle, empêche ou limite l’utilisation des biens conformément aux articles 6 et 7, les États membres veillent à ce que le consommateur dispose des recours pour défaut de conformité prévus à l’article 13, à moins que le droit national ne prévoie la nullité ou la rescision du contrat de vente en pareils cas.Когато ограничение, произтичащо от нарушение на права на трети лица, по-специално права върху интелектуална собственост, препятства или ограничава използването на стоките в съответствие с членове 6 и 7, държавите членки гарантират, че потребителят има право на средствата за правна защита за несъответствието, предвидени в член 13, освен ако националното право не предвижда нищожност или унищожаване на договора в такива случаи.
Article 10Член 10
Responsabilité du vendeurОтговорност на продавача
1.   Le vendeur répond vis-à-vis du consommateur de tout défaut de conformité qui existe au moment de la livraison du bien et qui apparaît dans un délai de deux ans à compter de ce moment. Sans préjudice de l’article 7, paragraphe 3, le présent paragraphe s’applique également aux biens comportant des éléments numériques.1.   Продавачът отговаря пред потребителя за всяко несъответствие, което съществува в момента, в който са доставени стоките, и което се прояви в рамките на две години от този момент. Без да се засяга член 7, параграф 3, настоящият параграф се прилага и за стоки, съдържащи цифрови елементи.
2.   Dans le cas de biens comportant des éléments numériques, lorsque le contrat de vente prévoit la fourniture continue du contenu numérique ou du service numérique pendant une certaine période, le vendeur répond également de tout défaut de conformité du contenu numérique ou du service numérique qui survient ou apparaît dans un délai de deux ans à compter du moment où les biens comportant des éléments numériques ont été livrés. Lorsque le contrat prévoit une fourniture continue pendant plus de deux ans, le vendeur répond de tout défaut de conformité du contenu numérique ou du service numérique qui survient ou apparaît au cours de la période durant laquelle le contenu numérique ou le service numérique est fourni en vertu du contrat de vente.2.   При стоки с цифрови елементи, когато договорът за продажба предвижда непрекъснато предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга в рамките на определен срок, продавачът отговаря и за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, което възниква или се проявява в рамките на две години от момента на доставка на стоките с цифрови елементи. Когато договорът предвижда непрекъснато предоставяне в продължение на повече от две години, продавачът отговаря за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, която възниква или се прояви през срока, в рамките на който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставяни съгласно договора за продажба.
3.   Les États membres peuvent maintenir ou introduire des délais plus longs que ceux visés aux paragraphes 1 et 2.3.   Държавите членки могат да запазят или да въведат по-дълги срокове от посочените в параграфи 1 и 2.
4.   Si, en vertu du droit national, les recours prévus à l’article 13 sont également soumis à un délai de prescription, les États membres veillent à ce que ce délai de prescription permette au consommateur d’exercer les recours prévus à l’article 13 pour tout défaut de conformité dont le vendeur doit répondre en vertu des paragraphes 1 et 2 du présent article, et qui apparaît au cours de la période visée auxdits paragraphes.4.   Ако съгласно на националното право за използването на средствата за правна защита, предвидени в член 13, се прилага давностен срок, държавите членки гарантират, че този давностен срок позволява на потребителя да използва средствата за правна защита, предвидени в член 13, за всяко несъответствие, за което продавачът е отговорен съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член и което се проявява в рамките на срока, посочен в тези параграфи.
5.   Nonobstant les paragraphes 1 et 2 du présent article, les États membres ne peuvent maintenir ou introduire un délai de prescription que pour les recours prévus à l’article 13. Les États membres veillent à ce que ce délai de prescription permette au consommateur d’exercer les recours prévus à l’article 13 pour tout défaut de conformité dont le vendeur doit répondre en vertu des paragraphes 1 et 2 du présent article, et qui apparaît au cours de la période visée auxdits paragraphes.5.   Независимо от параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки могат да запазят или да въведат давностен срок единствено за средствата за правна защита, предвидени в член 13. Държавите членки гарантират, че този давностен срок позволява на потребителя да използва средствата за правна защита, предвидени в член 13, за всяко несъответствие, за което продавачът е отговорен съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член и която се проявява през срока, посочен в тези параграфи.
6.   Les États membres peuvent prévoir que, dans le cas de biens d’occasion, le vendeur et le consommateur peuvent convenir de clauses contractuelles ou d’accords prévoyant un délai de responsabilité ou un délai de prescription d’une durée inférieure à celle prévue aux paragraphes 1, 2 et 5, à condition que ces délais ne soient pas inférieurs à un an.6.   Държавите членки могат да предвидят, че в случай на стоки втора употреба продавачът и потребителят могат да уговорят договорни условия или споразумения с по-кратък срок на отговорност или давностен срок от посочените в параграфи 1, 2 и 5, при условие че тези по-кратки срокове не са по-кратки от една година.
Article 11Член 11
Charge de la preuveТежест на доказване
1.   Tout défaut de conformité qui apparaît dans un délai d’un an à compter du moment où les biens ont été livrés est présumé avoir existé au moment de la livraison des biens, sauf preuve du contraire ou à moins que cette présomption ne soit incompatible avec la nature des biens ou la nature du défaut de conformité. Le présent paragraphe s’applique également aux biens comportant des éléments numériques.1.   Всякo несъответствие, което се прояви в срок от една година, считано от момента на доставка на стоките, се счита за съществувало към момента на доставка на стоките, освен ако не е доказано друго или ако тази презумпция е несъвместима с естеството на стоката или с естеството на несъответствието. Настоящият параграф се прилага и за стоки, съдържащи цифрови елементи.
2.   Au lieu du délai d’un an prévu au paragraphe 1, les États membres peuvent maintenir ou introduire un délai de deux ans à compter du moment où les biens ont été livrés.2.   Вместо едногодишния срок, предвиден в параграф 1, държавите членки могат да запазят или да въведат срок от две години, считано от момента на доставка на стоките.
3.   Dans le cas de biens comportant des éléments numériques, lorsque le contrat de vente prévoit la fourniture continue du contenu numérique ou du service numérique sur une certaine période, la charge de la preuve quant à la question de savoir si le contenu numérique ou le service numérique était conforme au cours de la période visée à l’article 10, paragraphe 2, incombe au vendeur en cas de défaut de conformité qui apparaît au cours de la période visée à cet article.3.   При стоки с цифрови елементи, когато договорът за продажба предвижда непрекъснато предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга в рамките на определен срок, тежестта на доказване по отношение на това дали цифровото съдържание или цифровата услуга са били в съответствие през срока, посочен в член 10, параграф 2, се носи от продавача по отношение на несъответствие, което се прояви в рамките на срока, посочен в същия член.
Article 12Член 12
Obligation de notificationЗадължение за уведомяване
Les États membres peuvent maintenir ou introduire des dispositions prévoyant que, pour que le consommateur puisse bénéficier de ses droits, il doit informer le vendeur d’un défaut de conformité dans un délai d’au moins deux mois à compter de la date à laquelle il a constaté ce défaut.Държавите членки могат да запазят или въведат разпоредби, чрез които се предвижда, че за да упражни правата си, потребителят трябва да информира продавача за несъответствието в рамките на срок от най-малко 2 месеца от датата, на която потребителят е установил несъответствието.
Article 13Член 13
Recours du consommateur pour défaut de conformitéСредства за правна защита при несъответствие
1.   En cas de défaut de conformité, le consommateur a droit à la mise en conformité des biens, à une réduction proportionnelle du prix, ou à la résolution du contrat, aux conditions énoncées au présent article.1.   В случай на несъответствие потребителят има право да поиска стоката да се приведе в съответствие с договора или да получи пропорционално намаление на цената, или да развали договора при условията, предвидени в настоящия член.
2.   Pour obtenir la mise en conformité des biens, le consommateur peut choisir entre la réparation et le remplacement, à moins que le recours choisi ne soit impossible ou que, par rapport à l’autre recours, il n’impose au vendeur des coûts qui seraient disproportionnés, compte tenu de l’ensemble des circonstances, notamment de:2.   За привеждане на стоката в съответствие с договора потребителят може да избира между ремонт и замяна, освен ако избраното средство за правна защита е невъзможно или, в сравнение с другото средство, би довело до непропорционално големи разходи за продавача, като се вземат предвид всички обстоятелства, включително:
a) | la valeur qu’auraient les biens en l’absence de défaut de conformité;а) | стойността, която стоките биха имали, ако нямаше несъответствие;
b) | l’importance du défaut de conformité; etб) | значимостта на несъответствието; и
c) | la possibilité éventuelle d’opter pour l’autre recours sans inconvénient majeur pour le consommateur.в) | възможността да бъде използвано другото средство за правна защита без значително неудобство за потребителя.
3.   Le vendeur peut refuser de mettre les biens en conformité si la réparation et le remplacement s’avèrent impossibles ou lorsque cela lui imposerait des coûts qui seraient disproportionnés, compte tenu de l’ensemble des circonstances, notamment celles qui sont mentionnées au paragraphe 2, points a) et b).3.   Продавачът може да откаже да приведе стоката в съответствие с договора, ако ремонт или замяна са невъзможни или ако биха довели до непропорционално големи разходи за него, като се вземат предвид всички обстоятелства, включително посочените в параграф 2, букви а) и б).
4.   Le consommateur a droit soit à une réduction proportionnelle du prix conformément à l’article 15, soit à la résolution du contrat de vente conformément à l’article 16, dans chacun des cas suivants:4.   Потребителят има право на пропорционално намаление на цената съгласно член 15 или право да развали договора за продажба съгласно член 16 във всеки от следните случаи:
a) | le vendeur n’a pas effectué la réparation ou le remplacement ou, le cas échéant, n’a pas effectué la réparation ou le remplacement conformément à l’article 14, paragraphes 2 et 3, ou le vendeur a refusé de mettre les biens en conformité conformément au paragraphe 3 du présent article;а) | продавачът не е извършил ремонт или замяна или, когато е приложимо, не е извършил ремонт или замяна в съответствие с член 14, параграфи 2 и 3, или продавачът е отказал да приведе стоката в съответствие с договора съгласно параграф 3 от настоящия член;
b) | un défaut de conformité apparaît malgré la tentative du vendeur de mettre les biens en conformité;б) | възниква несъответствие въпреки опита на продавача да приведе стоката в съответствие с договора;
c) | le défaut de conformité est si grave qu’il justifie une réduction immédiate du prix ou la résolution immédiate du contrat de vente; ouв) | несъответствието е от толкова сериозен характер, че оправдава незабавно намаляване на цената или разваляне на договора за продажба; или
d) | le vendeur a déclaré, ou il résulte clairement des circonstances, que le vendeur ne procédera pas à la mise en conformité des biens dans un délai raisonnable ou sans inconvénient majeur pour le consommateur.г) | продавачът е обявил или от обстоятелствата е ясно, че продавачът няма да приведе стоката в съответствие с договора в разумен срок или без значително неудобство за потребителя.
5.   Le consommateur n’a pas droit à la résolution du contrat si le défaut de conformité n’est que mineur. La charge de la preuve quant au caractère mineur ou non du défaut de conformité incombe au vendeur.5.   Потребителят няма право да развали договора, ако несъответствието е незначително. Тежестта на доказване, че несъответствието е незначително се носи от продавача.
6.   Le consommateur a le droit de suspendre le paiement du solde du prix ou d’une partie de celui-ci jusqu’à ce que le vendeur ait satisfait aux obligations qui lui incombent au titre de la présente directive. Les États membres peuvent déterminer les conditions et les modalités selon lesquelles le consommateur peut exercer son droit à la suspension du paiement.6.   Потребителят има право да откаже плащането на оставащата част от цената или на част от нея, докато продавачът не изпълни задълженията си по настоящата директива. Държавите членки могат да определят условията и реда за упражняване от страна на потребителя на правото да откаже плащането.
7.   Les États membres peuvent réglementer la question de savoir si, et dans quelle mesure, le fait que le consommateur contribue au défaut de conformité affecte son droit à des recours.7.   Държавите членки могат да уредят дали и до каква степен фактът, че потребителят е допринесъл за несъответствието, засяга правото му на средства за правна защита.
Article 14Член 14
Réparation ou remplacement des biensРемонт или замяна на стоките
1.   Une réparation ou un remplacement est effectué(e):1.   Ремонти или замяна се извършва:
a) | sans frais;а) | безплатно;
b) | dans un délai raisonnable à compter du moment où le vendeur a été informé par le consommateur du défaut de conformité; etб) | в рамките на разумен срок от момента, в който продавачът е бил уведомен от потребителя за несъответствието; както и
c) | sans inconvénient majeur pour le consommateur, compte tenu de la nature des biens et de l’usage recherché par le consommateur.в) | без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид естеството на стоката и целта, за която стоката е била необходима на потребителя.
2.   Lorsqu’il faut remédier au défaut de conformité par une réparation ou un remplacement des biens, le consommateur met les biens à la disposition du vendeur. Le vendeur reprend les biens remplacés à ses frais.2.   Когато несъответствието се отстранява чрез ремонт или замяна на стоката, потребителят предоставя стоката на продавача. Продавачът взема обратно заменената стока за своя сметка.
3.   Lorsqu’une réparation nécessite l’enlèvement des biens qui avaient été installés conformément à leur nature et à leur finalité avant que le défaut de conformité n’apparaisse, ou lorsque ces biens doivent être remplacés, l’obligation de réparer ou de remplacer les biens inclut l’enlèvement des biens non conformes et l’installation de biens de remplacement ou des biens réparés, ou la prise en charge des frais d’enlèvement et d’installation.3.   Когато ремонтът изисква демонтирането на стока, която е била инсталирана по начин, съобразен с нейното естество и цел, преди да се прояви несъответствието, или когато тази стока трябва да бъде заменена, задължението за ремонт или замяна на стоката включва демонтирането на несъответстващата стока и инсталирането на заместващата или ремонтираната стока или поемане на разходите за това демонтиране и инсталиране.
4.   Le consommateur n’est pas tenu de payer pour l’utilisation normale qu’il a faite des biens remplacés pendant la période antérieure à leur remplacement.4.   Потребителят не дължи заплащане за обичайната употреба на заменената стока за времето преди замяната.
Article 15Член 15
Réduction du prixНамаление на цената
La réduction du prix est proportionnelle à la différence entre la valeur des biens reçus par le consommateur et la valeur qu’auraient les biens s’ils étaient conformes.Намалението на цената е пропорционално на обезценяването на получените от потребителя стоки в сравнение със стойността, която стоките биха имали, ако бяха в съответствие.
Article 16Член 16
Résolution du contratРазваляне на договора за продажба
1.   Le consommateur exerce son droit à la résolution du contrat en adressant au vendeur une déclaration qui fait état de sa décision d’exercer son droit à la résolution du contrat de vente.1.   Потребителят упражнява правото си на разваляне на договора за продажба чрез съобщение до продавача, в което излага решението си за разваляне на договора за продажба.
2.   Lorsque le défaut de conformité ne porte que sur certains des biens livrés en vertu du contrat de vente et qu’il existe un motif de résolution du contrat de vente en vertu de l’article 13, le consommateur ne peut exercer son droit à la résolution du contrat de vente qu’à l’égard de ces biens, et à l’égard de tout autre bien qu’il a acquis en même temps que les biens non conformes si l’on ne peut raisonnablement attendre du consommateur qu’il accepte de ne garder que les biens conformes.2.   Когато несъответствието засяга само някои от стоките, доставени съгласно договора за продажба, и е налице основание за разваляне на договора за продажба в съответствие с член 13, потребителят може да развали договора за продажба както само по отношение на въпросните стоки, така и по отношение на всички останали стоки, които потребителят е придобил заедно с несъответстващите стоки, ако не може разумно да се очаква потребителят да запази само съответстващите стоки.
3.   Lorsque le consommateur exerce son droit à la résolution du contrat de vente dans son intégralité ou, conformément au paragraphe 2, à l’égard de certains des biens livrés en vertu du contrat de vente:3.   Когато потребителят развали договора за продажба изцяло или, в съответствие с параграф 2, по отношение на някои от доставените съгласно договора за продажба стоки:
a) | le consommateur restitue les biens au vendeur aux frais de ce dernier; etа) | потребителят връща стоките на продавача за сметка на продавача; и
b) | le vendeur rembourse au consommateur le prix payé pour les biens dès réception des biens ou de la preuve de leur renvoi fournie par le consommateur.б) | продавачът възстановява на потребителя платената цена за стоките при получаването на стоките или на доказателство за връщане на стоките, представено от потребителя.
Aux fins du présent paragraphe, les États membres peuvent déterminer les modalités de la restitution et du remboursement.За целите на настоящия параграф държавите членки могат да определят условията за връщане на стоките и възстановяване на цената.
Article 17Член 17
Garanties commercialesТърговски гаранции
1.   Toute garantie commerciale lie le garant conformément aux conditions prévues dans la déclaration de garantie commerciale ou dans la publicité correspondante faite au moment de la conclusion du contrat ou avant celle-ci. Dans les conditions prévues au présent article, et sans préjudice de toute autre disposition applicable du droit de l’Union ou du droit national, lorsqu’un producteur offre au consommateur une garantie commerciale de durabilité pour certains biens pendant une certaine période, le producteur est directement responsable vis-à-vis du consommateur, pendant toute la durée de la garantie commerciale de durabilité, en ce qui concerne la réparation ou le remplacement des biens conformément à l’article 14. Le producteur peut offrir au consommateur des conditions plus favorables dans la déclaration de garantie commerciale de durabilité.1.   Търговската гаранция обвързва гаранта съгласно условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция и свързаните с нея рекламни съобщения, налични преди или по време на сключване на договора. При условията, предвидени в настоящия член и без да се засягат други приложими разпоредби на правото на Съюза или на националното право, когато производителят дава на потребителя търговска гаранция за трайността на някои стоки в рамките на определен срок, производителят носи пряка отговорност пред потребителя през целия срок на търговската гаранция за трайност за ремонта или замяната на стоките в съответствие с член 14. Производителят може да предложи на потребителя по-благоприятни условия в заявлението за предоставяне на търговска гаранция за трайност.
Si les conditions prévues dans la déclaration de garantie commerciale sont moins avantageuses pour le consommateur que celles prévues dans la publicité correspondante, la garantie commerciale est contraignante conformément aux conditions prévues dans la publicité relative à la garantie commerciale, sauf si, avant la conclusion du contrat, la publicité correspondante a été rectifiée d’une manière identique ou comparable à la manière dont la publicité a été faite.Ако условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция, са по-малко благоприятни за потребителя в сравнение с тези в свързаната с нея реклама, търговската гаранция е обвързваща съгласно условията, предвидени в свързаната с нея реклама, освен ако преди сключването на договора свързаната с нея реклама не е била поправена по същия начин като този, по който е била направена, или по подобен начин.
2.   La déclaration de garantie commerciale est fournie au consommateur sur un support durable au plus tard au moment de la livraison des biens. Elle est rédigée en termes simples et intelligibles. Elle comprend les éléments suivants:2.   Заявлението за предоставяне на търговска гаранция се предоставя на потребителя на траен носител най-късно по време на доставяне на стоката. Заявлението за предоставяне на търговска гаранция се изготвя на ясен и разбираем език. То включва следното:
a) | une déclaration claire indiquant que le consommateur a légalement droit à des recours contre le vendeur, sans frais, en cas de défaut de conformité des biens, et que la garantie commerciale est sans effet sur ces recours;а) | ясно указание, че съгласно правната уредба потребителят разполага със средства за правна защита в случай на несъответствие на стоката и че тези средства за правна защита не са засегнати от търговската гаранция;
b) | le nom et l’adresse du garant;б) | наименованието и адреса на гаранта;
c) | la procédure à suivre par le consommateur pour obtenir la mise en œuvre de la garantie commerciale;в) | процедурата, която потребителят трябва да спази, за да получи изпълнението на търговската гаранция;
d) | la désignation des biens auxquels s’applique la garantie commerciale; etг) | описание на стоката, за която се прилага търговската гаранция; както и
e) | les conditions de la garantie commerciale.д) | условията на търговската гаранция.
3.   Le non-respect du paragraphe 2 est sans effet sur le caractère contraignant de la garantie commerciale pour le garant.3.   Нарушението на изискванията по параграф 2 не засяга обвързващия характер на търговската гаранция по отношение на гаранта.
4.   Les États membres peuvent fixer des règles relatives à d’autres aspects concernant les garanties commerciales qui ne sont pas régis par le présent article, y compris des règles sur la ou les langues dans lesquelles la déclaration de garantie commerciale est mise à la disposition du consommateur.4.   Държавите членки могат да установят правила относно други аспекти на търговските гаранции, които не са уредени в настоящия член, включително правила относно езика или езиците, на които се предоставя на потребителя заявлението за предоставяне на търговска гаранция.
Article 18Член 18
Action récursoireПраво на регресен иск
Lorsque la responsabilité du vendeur est engagée à l’égard du consommateur du fait d’un défaut de conformité résultant d’un acte ou d’une omission, y compris l’omission de fournir des mises à jour pour des biens comportant des éléments numériques conformément à l’article 7, paragraphe 3, imputable à une personne située en amont dans la chaîne de transactions, le vendeur a le droit d’exercer un recours contre la ou les personnes responsables intervenant dans la chaîne de transactions. Le droit national détermine la personne contre laquelle le vendeur peut exercer un recours, ainsi que les recours et les conditions d’exercice applicables.Когато продавачът носи отговорност пред потребителя поради несъответствие, дължащо се на действие или бездействие, включително пропуск да се предоставят актуализации за стоки с цифрови елементи, в съответствие с член 7, параграф 3, от страна на лице на предходен етап от веригата от сделки, продавачът има право да използва средства за правна защита срещу отговорното лице или отговорните лица по веригата от сделки. Лицето, срещу което продавачът може да използва средства за правна защита, и съответните действия и условията за използването им се определят в националното право.
Article 19Член 19
ExécutionОсигуряване на спазването
1.   Les États membres veillent à ce qu’il existe des moyens adéquats et efficaces permettant d’assurer le respect de la présente directive.1.   Държавите членки осигуряват наличието на подходящи и ефективни средства, осигуряващи спазването на настоящата директива.
2.   Les moyens visés au paragraphe 1 comprennent des dispositions permettant à un ou plusieurs des organismes ci-après, tels qu’ils sont déterminés par le droit national, de saisir en vertu du droit national les juridictions ou les organismes administratifs compétents pour faire appliquer les dispositions nationales transposant la présente directive:2.   Средствата, посочени в параграф 1, включват разпоредби, съгласно които един или няколко от посочените по-долу органи или организации, определени в националното право, могат да предприемат действия съгласно националното право пред съдилищата или компетентните административни органи с цел да се осигури прилагането на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива:
a) | les organismes publics ou leurs représentants;а) | публични органи или техни представители;
b) | les organisations de consommateurs ayant un intérêt légitime à protéger les consommateurs;б) | организации на потребителите, които имат законен интерес да защитават потребителите;
c) | les organisations professionnelles ayant un intérêt légitime à agir.в) | професионални организации, които имат законен интерес да предприемат действия.
Article 20Член 20
Information des consommateursИнформация за потребителите
Les États membres prennent des mesures appropriées pour veiller à ce que des informations sur les droits des consommateurs au titre de la présente directive, et sur les moyens de faire appliquer ces droits, soient à la disposition des consommateurs.Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да осигурят достъпна за потребителите информация относно техните права съгласно настоящата директива и относно средствата за упражняването на тези права.
Article 21Член 21
Caractère impératifЗадължителен характер
1.   Sauf disposition contraire prévue dans la présente directive, toute clause contractuelle qui, au détriment du consommateur, exclut l’application de mesures nationales transposant la présente directive, déroge à celles-ci ou en modifie leurs effets avant que le défaut de conformité des biens ne soit porté à l’attention du vendeur par le consommateur ne lie pas le consommateur.1.   Освен ако в настоящата директива не е предвидено друго, всяка договорна клауза, която във вреда на потребителя изключва прилагането на национални разпоредби, транспониращи настоящата директива, отклонява се от тях или изменя действието им, преди потребителят да уведоми продавача за несъответствието на стоките с договора, не е обвързваща за потребителя.
2.   La présente directive n’empêche pas le vendeur de proposer au consommateur des modalités contractuelles allant au-delà de la protection qu’elle prévoit.2.   Настоящата директива не възпрепятства продавача да предлага на потребителя договорни условия, които надхвърлят предвидената в нея защита.
Article 22Член 22
Modifications du règlement (UE) 2017/2394 et de la directive 2009/22/CEИзменения на Регламент (ЕС) № 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО
1.   À l’annexe du règlement (UE) 2017/2394, le point 3 est remplacé par le texte suivant:1.   В приложението към Регламент (ЕС) № 2017/2394 точка 3 се заменя със следното:
«3. | Directive (UE) 2019/771 du Parlement européen et du Conseil du 20 mai 2019 relative à certains aspects concernant les contrats de vente de biens, modifiant le règlement (UE) 2017/2394 et la directive 2009/22/CE et abrogeant la directive 1999/44/CE (JO L 136 du 22.5.2019, p. 28).».„3. | Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) № 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 28).“
2.   À l’annexe I de la directive 2009/22/CE, le point 7 est remplacé par le texte suivant:2.   В приложение I към Директива 2009/22/ЕО точка 7 се заменя със следното:
«7. | Directive (UE) 2019/771 du Parlement européen et du Conseil du 20 mai 2019 relative à certains aspects concernant les contrats de vente de biens, modifiant le règlement (UE) 2017/2394 et la directive 2009/22/CE et abrogeant la directive 1999/44/CE (JO L 136 du 22.5.2019, p. 28).».„7. | Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕО) № 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 28).“
Article 23Член 23
Abrogation de la directive 1999/44/CEОтмяна на Директива 1999/44/ЕО
La directive 1999/44/CE est abrogée avec effet au 1er janvier 2022.Директива 1999/44/ЕО се отменя, считано от 1 януари 2022 г.
Les références faites à la directive abrogée s’entendent comme faites à la présente directive et sont à lire selon le tableau de correspondance figurant en annexe.Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, съдържаща се в приложението.
Article 24Член 24
TranspositionТранспониране
1.   Au plus tard le 1er juillet 2021, les États membres adoptent et publient les dispositions nécessaires pour se conformer à la présente directive. Ils en informent immédiatement la Commission.1.   Държавите членки приемат и публикуват разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 1 юли 2021 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Les États membres appliquent ces dispositions à partir du 1er janvier 2022.Те прилагат тези разпоредби, считано от 1 януари 2022 г.
Lorsque les États membres adoptent ces dispositions, celles-ci contiennent une référence à la présente directive ou sont accompagnées d’une telle référence lors de leur publication officielle. Les modalités de cette référence sont arrêtées par les États membres.Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
Les États membres communiquent à la Commission le texte des dispositions de droit interne qu’ils adoptent dans le domaine régi par la présente directive.Държавите членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
2.   Les dispositions de la présente directive ne s’appliquent pas aux contrats conclus avant le 1er janvier 2022.2.   Разпоредбите на настоящата директива не се прилагат за договори, сключени преди 1 януари 2022 г.
Article 25Член 25
RéexamenПреглед
Au plus tard le 12 juin 2024, la Commission examine l’application de la présente directive, y compris ses dispositions concernant les recours et la charge de la preuve — également en ce qui concerne les biens d’occasion et les biens vendus lors d’enchères publiques — et la garantie commerciale de durabilité du producteur, et présente un rapport au Parlement européen, au Conseil et au Comité économique et social européen. Ce rapport évalue, en particulier, si l’application de la présente directive et de la directive(UE) 2019/770 offre un cadre homogène et cohérent permettant d’assurer le bon fonctionnement du marché intérieur en ce qui concerne la fourniture de contenu numérique, de services numériques et de biens comportant des éléments numériques, conformément aux principes régissant les politiques de l’Union. Le rapport est accompagné, le cas échéant, de propositions législatives.До 12 юни 2024 г. Комисията прави преглед на прилагането на настоящата директива, включително на разпоредбите относно средствата за правна защита и тежестта на доказване — включително и по отношение на стоките втора употреба, както и на стоките, продавани на публични търгове - както и на търговската гаранция за трайност на производителя, като представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет. В доклада по-специално се преценява дали прилагането на настоящата директива и Директива (ЕС) 2019/770 гарантира съгласувана и последователна рамка за правилното функциониране на вътрешния пазар, що се отнася до предоставянето на цифрово съдържание, цифрови услуги и стоки с цифрови елементи в съответствие с ръководните принципи на политиките на Съюза. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от законодателни предложения.
Article 26Член 26
Entrée en vigueurВлизане в сила
La présente directive entre en vigueur le vingtième jour suivant celui de sa publication au Journal officiel de l’Union européenne.Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Toutefois, l’article 22 est applicable à partir du 1er janvier 2022.Въпреки това член 22 се прилага от 1 януари 2022 г.
Article 27Член 27
DestinatairesАдресати
Les États membres sont destinataires de la présente directive.Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Fait à Bruxelles, le 20 mai 2019.Съставено в Брюксел на 20 май 2019 година.
Par le Parlement européenЗа Европейския парламент
Le présidentПредседател
A. TAJANIA. TAJANI
Par le ConseilЗа Съвета
Le présidentПредседател
G. CIAMBAG. CIAMBA
(1)  JO C 264 du 20.7.2016, p. 57.(1)  ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 57.
(2)  Position du Parlement européen du 26 mars 2019 (non encore parue au Journal officiel) et décision du Conseil du 15 avril 2019.(2)  Позиция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 15 април 2019 г.
(3)  Directive 2011/83/UE du Parlement européen et du Conseil du 25 octobre 2011 relative aux droits des consommateurs, modifiant la directive 93/13/CEE du Conseil et la directive 1999/44/CE du Parlement européen et du Conseil et abrogeant la directive 85/577/CEE du Conseil et la directive 97/7/CE du Parlement européen et du Conseil (JO L 304 du 22.11.2011, p. 64).(3)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).
(4)  Directive 1999/44/CE du Parlement européen et du Conseil du 25 mai 1999 sur certains aspects de la vente et des garanties des biens de consommation (JO L 171 du 7.7.1999, p. 12).(4)  Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12).
(5)  Règlement (CE) no 593/2008 du Parlement européen et du Conseil du 17 juin 2008 sur la loi applicable aux obligations contractuelles (Rome I) (JO L 177 du 4.7.2008, p. 6).(5)  Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6).
(6)  Directive (UE) 2019/770 du Parlement européen et du Conseil du 20 mai 2019 relative à certains aspects concernant les contrats de fourniture de contenus numériques et de services numériques (voir page 1 du présent Journal officiel).(6)  Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник).
(7)  Règlement (UE) no 1215/2012 du Parlement européen et du Conseil du 12 décembre 2012 concernant la compétence judiciaire, la reconnaissance et l’exécution des décisions en matière civile et commerciale (JO L 351 du 20.12.2012, p. 1).(7)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).
(8)  Règlement (UE) 2017/2394 du Parlement européen et du Conseil du 12 décembre 2017 sur la coopération entre les autorités nationales chargées de veiller à l’application de la législation en matière de protection des consommateurs et abrogeant le règlement (CE) no 2006/2004 (JO L 345 du 27.12.2017, p. 1).(8)  Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).
(9)  Directive 2009/22/CE du Parlement européen et du Conseil du 23 avril 2009 relative aux actions en cessation en matière de protection des intérêts des consommateurs (JO L 110 du 1.5.2009, p. 30).(9)  Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30).
(10)  JO C 369 du 17.12.2011, p. 14.(10)  ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
ANNEXEПРИЛОЖЕНИЕ
TABLEAU DE CORRESPONDANCEТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
Directive 1999/44/CE | La présente directiveДиректива 1999/44/ЕО | Настоящата директива
Article 1er, paragraphe 1 | Article 1erЧлен 1, параграф 1 | Член 1
Article 1er, paragraphe 2, point a) | Article 2, point 2)Член 1, параграф 2, буква а) | Член 2, точка 2
Article 1er, paragraphe 2, point b), premier tiret | Article 3, paragraphe 4, point b)Член 1, параграф 2, буква б), първо тире | Член 3, параграф 4, буква б)
Article 1er, paragraphe 2, point b), deuxième et troisième tirets | Article 2, point 5) a)Член 1, параграф 2, буква б), второ и трето тире | Член 2, точка 5, буква а)
Article 1er, paragraphe 2, point c) | Article 2, point 3)Член 1, параграф 2, буква в) | Член 2, точка 3
Article 1er, paragraphe 2, point d) | Article 2, point 4)Член 1, параграф 2, буква г) | Член 2, точка 4
Article 1er, paragraphe 2, point e) | Article 2, point 12)Член 1, параграф 2, буква е) | Член 2, точка 12
Article 1er, paragraphe 3 | Article 2, point 15) et article 3, paragraphe 5, point a)Член 1, параграф 3 | Член 2, точка 15 и член 3, параграф 5, буква а)
Article 1er, paragraphe 4 | Article 3, paragraphe 2Член 1, параграф 4 | Член 3, параграф 2
Article 2, paragraphe 1 | Article 5Член 2, параграф 1 | Член 5
Article 2, paragraphe 2, point a) | Article 6, point a), et article 7, paragraphe 1, point b)Член 2, параграф 2, буква а) | Член 6, буква а) и член 7, параграф 1, буква б)
Article 2, paragraphe 2, point b) | Article 6, point b)Член 2, параграф 2, буква б) | Член 6, буква б)
Article 2, paragraphe 2, point c) | Article 7, paragraphe 1, point a)Член 2, параграф 2, буква в) | Член 7, параграф 1, буква а)
Article 2, paragraphe 2, point d) | Article 7, paragraphe 1, point d)Член 2, параграф 2, буква г) | Член 7, параграф 1, буква г)
Article 2, paragraphe 3 | Article 7, paragraphe 5Член 2, параграф 3 | Член 7, параграф 5
Article 2, paragraphe 4 | Article 7, paragraphe 2Член 2, параграф 4 | Член 7, параграф 2
Article 2, paragraphe 5 | Article 8Член 2, параграф 5 | Член 8
Article 3, paragraphe 1 | Article 10, paragraphe 1Член 3, параграф 1 | Член 10, параграф 1
Article 3, paragraphe 2 | Article 13, paragraphe 1Член 3, параграф 2 | Член 13, параграф 1
Article 3, paragraphe 3, premier alinéa | Article 13, paragraphe 2 et article 14, paragraphe 1, point a)Член 3, параграф 3, първа алинея | Член 13, параграф 2 и член 14, параграф 1, буква а)
Article 3, paragraphe 3, deuxième alinéa | Article 13, paragraphe 2Член 3, параграф 3, втора алинея | Член 13, параграф 2
Article 3, paragraphe 3, troisième alinéa | Article 14, paragraphe 1, points b) et c)Член 3, параграф 3, трета алинея | Член 14, параграф 1, букви б) и в)
Article 3, paragraphe 4 | Article 2, point 14)Член 3, параграф 4 | Член 2, точка 14
Article 3, paragraphe 5 | Article 13, paragraphe 4Член 3, параграф 5 | Член 13, параграф 4
Article 3, paragraphe 6 | Article 13, paragraphe 5Член 3, параграф 6 | Член 13, параграф 5
Article 4 | Article 18Член 4 | Член 18
Article 5, paragraphe 1 | Article 10, paragraphes 1, 2, 3, 4 et 5Член 5, параграф 1 | Член 10, параграфи 1, 2, 3, 4 и 5
Article 5, paragraphe 2 | Article 12Член 5, параграф 2 | Член 12
Article 5, paragraphe 3 | Article 11Член 5, параграф 3 | Член 11
Article 6, paragraphe 1 | Article 17, paragraphe 1Член 6, параграф 1 | Член 17, параграф 1
Article 6, paragraphe 2 | Article 17, paragraphe 2Член 6, параграф 2 | Член 17, параграф 2
Article 6, paragraphe 3 | Article 17, paragraphe 2Член 6, параграф 3 | Член 17, параграф 2
Article 6, paragraphe 4 | Article 17, paragraphe 4Член 6, параграф 4 | Член 17, параграф 4
Article 6, paragraphe 5 | Article 17, paragraphe 3Член 6, параграф 5 | Член 17, параграф 3
Article 7, paragraphe 1, premier alinéa | Article 21, paragraphe 1Член 7, параграф 1, първа алинея | Член 21, параграф 1
Article 7, paragraphe 1, second alinéa | Article 10, paragraphe 6Член 7, параграф 1, втора алинея | Член 10, параграф 6
Article 7, paragraphe 2 | —Член 7, параграф 2 | —
Article 8, paragraphe 1 | Article 3, paragraphes 6 et 7Член 8, параграф 1 | Член 3, параграфи 6 и 7
Article 8, paragraphe 2 | Article 4Член 8, параграф 2 | Член 4
Article 9 | Articles 19 et 20Член 9 | Членове 19 и 20
Article 10 | Article 22Член 10 | Член 22
Article 11, paragraphe 1, premier alinéa | Article 24, paragraphe 1, premier alinéaЧлен 11, параграф 1, първа алинея | Член 24, параграф 1, първа алинея
Article 11, paragraphe 1, second alinéa | Article 24, paragraphe 1, troisième alinéaЧлен 11, параграф 1, втора алинея | Член 24, параграф 1, трета алинея
Article 11, paragraphe 2 | Article 24, paragraphe 1, quatrième alinéaЧлен 11, параграф 2 | Член 24, параграф 1, четвърта алинея
Article 12 | Article 25Член 12 | Член 25
Article 13 | Article 26Член 13 | Член 26
Article 14 | Article 27Член 14 | Член 27