ISSN 1725-2415

doi:10.3000/17252415.C_2011.273.ell

Επίσημη Εφημερίδα

της Ευρωπαϊκής Ένωσης

C 273

European flag  

Έκδοση στην ελληνική γλώσσα

Ανακοινώσεις και Πληροφορίες

54ό έτος
16 Σεπτεμβρίου # 2011


Ανακοίνωση αριθ

Περιεχόμενα

Σελίδα

 

II   Ανακοινώσεις

 

ΑΝΑΚΟΙΝΩΣΕΙΣ ΑΠΟ ΤΑ ΘΕΣΜΙΚΑ ΟΡΓΑΝΑ, ΤΑ ΛΟΙΠΑ ΟΡΓΑΝΑ ΚΑΙ ΤΟΥΣ ΟΡΓΑΝΙΣΜΟΥΣ ΤΗΣ ΕΥΡΩΠΑΪΚΗΣ ΕΝΩΣΗΣ

 

Ευρωπαϊκή Επιτροπή

2011/C 273/01

Μη διατύπωση αντιρρήσεων σχετικά με κοινοποιηθείσα συγκέντρωση (Υπόθεση COMP/M.6302 — F2i/AXA Funds/G6 Rete Gas) ( 1 )

1

 

III   Προπαρασκευαστικές πράξεις

 

ΕΥΡΩΠΑΪΚΗ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΤΡΑΠΕΖΑ

 

Ευρωπαϊκή Κεντρική Τράπεζα

2011/C 273/02

Γνώμη της Ευρωπαϊκής Κεντρικής Τράπεζας, της 23ης Αυγούστου 2011, σχετικά με πρόταση κανονισμού για την έκδοση κερμάτων ευρώ και με πρόταση κανονισμού για την ονομαστική αξία και τις τεχνικές προδιαγραφές των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία (CON/2011/65)

2

 

IV   Πληροφορίες

 

ΠΛΗΡΟΦΟΡΙΕΣ ΠΡΟΕΡΧΟΜΕΝΕΣ ΑΠΟ ΤΑ ΘΕΣΜΙΚΑ ΟΡΓΑΝΑ, ΤΑ ΛΟΙΠΑ ΟΡΓΑΝΑ ΚΑΙ ΤΟΥΣ ΟΡΓΑΝΙΣΜΟΥΣ ΤΗΣ ΕΥΡΩΠΑΪΚΗΣ ΕΝΩΣΗΣ

 

Ευρωπαϊκή Επιτροπή

2011/C 273/03

Ισοτιμίες του ευρώ

9

2011/C 273/04

Νέα εθνική όψη κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία

10

 

ΠΛΗΡΟΦΟΡΙΕΣ ΠΡΟΕΡΧΟΜΕΝΕΣ ΑΠΟ ΤΑ ΚΡΑΤΗ ΜΕΛΗ

2011/C 273/05

Ενημέρωση των υποδειγμάτων δελτίων που εκδίδονται από τα Υπουργεία Εξωτερικών των κρατών μελών στα διαπιστευμένα μέλη των διπλωματικών αποστολών και των προξενικών αντιπροσωπειών, καθώς και στα μέλη της οικογενείας τους, όπως αναφέρεται στο άρθρο 19 παράγραφος 2 του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 562/2006 του Ευρωπαϊκού Κοινοβουλίου και του Συμβουλίου, για τη θέσπιση του κοινοτικού κώδικα σχετικά με το καθεστώς διέλευσης προσώπων από τα σύνορα (κώδικας συνόρων Σένγκεν) (ΕΕ C 247 της 13.10.2006, σ. 85, ΕΕ C 153 της 6.7.2007, σ. 15, ΕΕ C 64 της 19.3.2009, σ. 18, ΕΕ C 239 της 6.10.2009, σ. 7, ΕΕ C 304 της 10.11.2010, σ. 6)

11

 

V   Γνωστοποιήσεις

 

ΔΙΑΔΙΚΑΣΙΕΣ ΠΟΥ ΑΦΟΡΟΥΝ ΤΗΝ ΕΦΑΡΜΟΓΗ ΤΗΣ ΠΟΛΙΤΙΚΗΣ ΑΝΤΑΓΩΝΙΣΜΟΥ

 

Ευρωπαϊκή Επιτροπή

2011/C 273/06

Κρατική ενίσχυση — Βουλγαρία — Κρατική ενίσχυση SA.26212 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/A/08) και SA.26217 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/B/08) — Εικαζόμενη ενίσχυση υπό μορφή ανταλλαγής κυριότητας ιδιωτικών δασικών εκτάσεων με δημόσιες — Πρόσκληση υποβολής παρατηρήσεων σύμφωνα με το άρθρο 108 παράγραφος 2 της συνθήκης για τη λειτουργία της Ευρωπαϊκής Ένωσης. ( 1 )

13

 

ΛΟΙΠΕΣ ΠΡΑΞΕΙΣ

 

Ευρωπαϊκή Επιτροπή

2011/C 273/07

Δημοσίευση αίτησης σύμφωνα με το άρθρο 6 παράγραφος 2 του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 510/2006 του Συμβουλίου για την προστασία των γεωγραφικών ενδείξεων και των ονομασιών προέλευσης των γεωργικών προϊόντων και των τροφίμων

26

 


 

(1)   Κείμενο που παρουσιάζει ενδιαφέρον για τον ΕΟΧ

EL

 


II Ανακοινώσεις

ΑΝΑΚΟΙΝΩΣΕΙΣ ΑΠΟ ΤΑ ΘΕΣΜΙΚΑ ΟΡΓΑΝΑ, ΤΑ ΛΟΙΠΑ ΟΡΓΑΝΑ ΚΑΙ ΤΟΥΣ ΟΡΓΑΝΙΣΜΟΥΣ ΤΗΣ ΕΥΡΩΠΑΪΚΗΣ ΕΝΩΣΗΣ

Ευρωπαϊκή Επιτροπή

16.9.2011   

EL

Επίσημη Εφημερίδα της Ευρωπαϊκής Ένωσης

C 273/1


Μη διατύπωση αντιρρήσεων σχετικά με κοινοποιηθείσα συγκέντρωση

(Υπόθεση COMP/M.6302 — F2i/AXA Funds/G6 Rete Gas)

(Κείμενο που παρουσιάζει ενδιαφέρον για τον ΕΟΧ)

2011/C 273/01

Στις 24 Αυγούστου 2011, η Επιτροπή αποφάσισε να μη διατυπώσει αντιρρήσεις σχετικά με την ανωτέρω κοινοποιηθείσα συγκέντρωση και να την χαρακτηρίσει συμβιβάσιμη με την κοινή αγορά. Η απόφαση αυτή βασίζεται στο άρθρο 6 παράγραφος 1 στοιχείο β) του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 139/2004 του Συμβουλίου. Το πλήρες κείμενο της απόφασης διατίθεται μόνον στα αγγλική και θα δημοσιοποιηθεί χωρίς τα επιχειρηματικά απόρρητα στοιχεία τα οποία ενδέχεται να περιέχει. Θα διατίθεται:

από τη σχετική με τις συγκεντρώσεις ενότητα του δικτυακού τόπου για τον ανταγωνισμό της Επιτροπής (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Ο δικτυακός αυτός τόπος παρέχει διάφορα μέσα που βοηθούν στον εντοπισμό μεμονωμένων αποφάσεων για συγκεντρώσεις όπως ευρετήρια επιχειρήσεων, αριθμών υποθέσεων, και ημερομηνιών και τομεακά ευρετήρια·

σε ηλεκτρονική μορφή στον δικτυακό τόπο EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) με αριθμό εγγράφου 32011M6302. Ο δικτυακός τόπος EUR-Lex αποτελεί την επιγραμμική πρόσβαση στην ευρωπαϊκή νομοθεσία.


III Προπαρασκευαστικές πράξεις

ΕΥΡΩΠΑΪΚΗ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΤΡΑΠΕΖΑ

Ευρωπαϊκή Κεντρική Τράπεζα

16.9.2011   

EL

Επίσημη Εφημερίδα της Ευρωπαϊκής Ένωσης

C 273/2


ΓΝΏΜΗ ΤΗΣ ΕΥΡΩΠΑΪΚΉΣ ΚΕΝΤΡΙΚΉΣ ΤΡΆΠΕΖΑΣ

της 23ης Αυγούστου 2011

σχετικά με πρόταση κανονισμού για την έκδοση κερμάτων ευρώ και με πρόταση κανονισμού για την ονομαστική αξία και τις τεχνικές προδιαγραφές των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία

(CON/2011/65)

2011/C 273/02

Εισαγωγή και νομική βάση

Στις 28 Ιουνίου 2011 η Ευρωπαϊκή Κεντρική Τράπεζα (ΕΚΤ) έλαβε αίτημα του Ευρωπαϊκού Κοινοβουλίου για τη διατύπωση γνώμης σχετικά με πρόταση κανονισμού του Ευρωπαϊκού Κοινοβουλίου και του Συμβουλίου για την έκδοση κερμάτων ευρώ (1) (εφεξής ο «προτεινόμενος κανονισμός»). Στις 5 Ιουλίου 2011 η ΕΚΤ έλαβε δύο περαιτέρω αιτήματα από το Συμβούλιο της Ευρωπαϊκής Ένωσης για τη διατύπωση γνώμης σχετικά: α) με τον προτεινόμενο κανονισμό και β) με πρόταση κανονισμού του Συμβουλίου για την τροποποίηση του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 975/98 της 3ης Μαΐου 1998 για την ονομαστική αξία και τις τεχνικές προδιαγραφές των κερμάτων σε ευρώ που πρόκειται να κυκλοφορήσουν (2) (εφεξής ο «προτεινόμενος τροποποιητικός κανονισμός»).

Η αρμοδιότητα της ΕΚΤ για τη διατύπωση γνώμης βασίζεται στο άρθρο 133 και στα άρθρα 127 παράγραφος 4, 282 παράγραφος 5 και 128 παράγραφος 2 της συνθήκης για τη λειτουργία της Ευρωπαϊκής Ένωσης (ΣΛΕΕ). Η παρούσα γνώμη εκδόθηκε από το διοικητικό συμβούλιο, σύμφωνα με το άρθρο 17.5 πρώτη πρόταση του εσωτερικού κανονισμού της Ευρωπαϊκής Κεντρικής Τράπεζας.

1.   Ο προτεινόμενος κανονισμός και η νομική της βάση

1.1.

Με τον προτεινόμενο κανονισμό θεσπίζονται υποχρεωτικές διατάξεις για την έκδοση κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία, καθώς και συλλεκτικών κερμάτων ευρώ. Ακόμη, τίθενται όρια ως προς τον όγκο των αναμνηστικών εκδόσεων κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία και εισάγεται διαδικασία διαβούλευσης που προηγείται της καταστροφής των έγκυρων προς κυκλοφορία κερμάτων ευρώ.

1.2.

Η ΕΚΤ αντιλαμβάνεται ότι σκοπός του προτεινόμενου κανονισμού είναι να κωδικοποιήσει τα ισχύοντα μη δεσμευτικά νομικά μέσα και συμπεράσματα (3) της Ένωσης αναφορικά με την έκδοση κερμάτων ευρώ (4). Η ΕΚΤ αντιλαμβάνεται εξάλλου ότι με τη θέσπιση γενικών διατάξεων για την έκδοση κερμάτων ευρώ σε επίπεδο Ένωσης επιδιώκεται η εναρμόνιση των οικείων πρακτικών ανάμεσα στα κράτη μέλη (5) και η κατοχύρωση της ασφάλειας δικαίου και της διαφάνειας.

1.3.

Η ΕΚΤ σημειώνει ότι, κατά το άρθρο 128 παράγραφος 2 της ΣΛΕΕ, η ευθύνη έκδοσης κερμάτων ευρώ ανήκει στα συμμετέχοντα κράτη μέλη, ενώ το Κοινοβούλιο και το Συμβούλιο είναι αρμόδια για τη θέσπιση των μέτρων που είναι αναγκαία για τη χρήση του ευρώ ως του ενιαίου νομίσματος κατά το άρθρο 133 της ΣΛΕΕ. Επιπλέον, κατά το άρθρο 128 παράγραφος 2 της ΣΛΕΕ, το Συμβούλιο μπορεί να θεσπίζει μέτρα για την εναρμόνιση των ονομαστικών αξιών και των τεχνικών προδιαγραφών όλων των κερμάτων που προορίζονται για κυκλοφορία, στο βαθμό που το απαιτεί η ομαλή κυκλοφορία τους μέσα στην Ένωση. Επομένως, η θέσπιση νομοθεσίας της Ένωσης για την έκδοση κερμάτων ευρώ πρέπει να σέβεται την αρμοδιότητα των συμμετεχόντων κρατών μελών για την έκδοση κερμάτων ευρώ, καθώς και την ιδιότητά τους ως νόμιμων εκδοτών κερμάτων ευρώ. Εξάλλου, αν και τα καθήκοντα και οι υποχρεώσεις της ΕΚΤ κατά την ΣΛΕΕ και το καταστατικό του Ευρωπαϊκού Συστήματος Κεντρικών Τραπεζών και της Ευρωπαϊκής Κεντρικής Τράπεζας (εφεξής το «καταστατικό του ΕΣΚΤ») δεν επηρεάζονται στο πλαίσιο του προτεινόμενου κανονισμού, η ΕΚΤ συνιστά, τυχόν αμφιβολίες επιμέρους κρατών μελών σχετικά με την αρμοδιότητά τους για την έκδοση κερμάτων ευρώ να διευθετούνται μεταξύ των ιδίων και της Ένωσης με βάση την αρχή της καλόπιστης συνεργασίας κατά το άρθρο 4 παράγραφος 3 της συνθήκης για την Ευρωπαϊκή Ένωση.

1.4.

Ενδείκνυται η εναρμόνιση της ορολογίας που χρησιμοποιείται στον προτεινόμενο κανονισμό. Συγκεκριμένα, οι όροι «έκδοση» και «θέση στην κυκλοφορία» δεν ορίζονται στον προτεινόμενο κανονισμό. Τούτο μπορεί να δημιουργήσει απορίες σχετικά με τη διαφορoποίηση των εννοιών από νομική άποψη. Η έκδοση γίνεται γενικώς αντιληπτή ως έννοια που καλύπτει και τη θέση σε κυκλοφορία των κερμάτων ευρώ (6). Επομένως, είναι προτιμότερη η χρήση αποκλειστικά του όρου «έκδοση» από τη χρήση αμφότερων των όρων, η οποία θα μπορούσε να αποβεί παραπλανητική. Παρ’ όλα αυτά, η ΕΚΤ, στις προτάσεις διατύπωσης στις οποίες προβαίνει, αφήνει στην Επιτροπή την απόφαση επί του εν λόγω γλωσσικού ζητήματος.

1.5.

Όπου η ΕΚΤ υποδεικνύει τροποποίηση του προτεινόμενου κανονισμού, το παράρτημα Ι περιλαμβάνει συγκεκριμένες προτάσεις διατύπωσης συνοδευόμενες από την αντίστοιχη αιτιολογία.

2.   Ο προτεινόμενος τροποποιητικός κανονισμός

2.1.

Με τον προτεινόμενο τροποποιητικό κανονισμό εισάγονται νέες διατάξεις που θεσπίζουν κοινές αρχές τόσο για τα σχέδια, τα οποία χρησιμοποιούνται στις εθνικές όψεις των συνήθων και των αναμνηστικών κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία, όσο και για την ανταλλαγή πληροφοριών μεταξύ των κρατών μελών και την εκατέρωθεν έγκριση των εν λόγω σχεδίων.

2.2.

Η ΕΚΤ αντιλαμβάνεται ότι ο προτεινόμενος τροποποιητικός κανονισμός θεσπίζει διαδικασία έγκρισης ή απόρριψης των προσχεδίων των νέων εθνικών όψεων των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία, η οποία αντικατοπτρίζει τη διαδικασία που ήδη ορίστηκε στη σύσταση 2009/23/ΕΚ. Η μόνη διαφορά έγκειται στο ότι με τον προτεινόμενο τροποποιητικό κανονισμό διευρύνεται η αρμοδιότητα της Επιτροπής, ώστε την τελική απόφαση για την έγκριση ή την απόρριψη των νέων προσχεδίων να λαμβάνει εκείνη και όχι η αρμόδια υποεπιτροπή της οικονομικής και δημοσιονομικής επιτροπής. Η ΕΚΤ σημειώνει ότι η αλλαγή αυτή δεν επηρεάζει τα καθήκοντα και τις υποχρεώσεις της κατά την ΣΛΕΕ και το καταστατικό του ΕΣΚΤ και συνιστά το συντονισμό και την αντιμετώπιση κάθε ζητήματος αρμοδιότητας, εθνικής ή διοργανικής φύσης, στο πλαίσιο της παραπάνω υποχρέωσης της Επιτροπής, με βάση την αρχή της καλόπιστης συνεργασίας κατά το άρθρο 4 παράγραφος 3 της συνθήκης για την Ευρωπαϊκή Ένωση.

2.3.

Τέλος, η ΕΚΤ επαναλαμβάνει προηγούμενη υπόδειξή της (7) για τροποποίηση των τεχνικών προδιαγραφών που καθορίζονται στο παράρτημα Ι του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 975/98, της 3ης Μαΐου 1998, για την ονομαστική αξία και τις τεχνικές προδιαγραφές των κερμάτων ευρώ που πρόκειται να κυκλοφορήσουν (8). Συκγκεκριμένα, οι ενδεικτικές τιμές που αφορούν το πάχος των κερμάτων ευρώ πρέπει να αντικατασταθούν στο εξής από τις πραγματικές τιμές πάχους των κερμάτων σε ευρώ, οι οποίες είναι ευρέως γνωστές και χρησιμοποιούνται από τα νομισματοκοπεία ως τιμές αναφοράς για την παραγωγή των κερμάτων ευρώ. Εν προκειμένω η ΕΚΤ παραπέμπει στις συγκεκριμένες προτάσεις διατύπωσης που περιλαμβάνονται στο παράρτημα της γνώμης CON/2011/18 και συνιστά την εφαρμογή τους στο πλαίσιο του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 975/98.

2.4.

Όπου η ΕΚΤ υποδεικνύει τροποποίηση του προτεινόμενου τροποποιητικού κανονισμού, το παράρτημα ΙΙ περιλαμβάνει συγκεκριμένες προτάσεις διατύπωσης συνοδευόμενες από την αντίστοιχη αιτιολογία.

Φρανκφούρτη, 23 Αυγούστου 2011.

Ο Πρόεδρος της ΕΚΤ

Jean-Claude TRICHET


(1)  COM(2011) 295 τελικό.

(2)  COM(2011) 296 τελικό.

(3)  Συμπεράσματα του Συμβουλίου της 23ης Νοεμβρίου 1998 και της 5ης Νοεμβρίου 2002 σχετικά με τα συλλεκτικά νομίσματα· σύσταση της Επιτροπής 2009/23/ΕΚ, της 19ης Δεκεμβρίου 2008, για την θέσπιση κοινών κατευθυντηρίων γραμμών όσον αφορά τις εθνικές όψεις για την έκδοση των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία (ΕΕ L 9 της 14.1.2009, σ. 52)·και σύσταση της Επιτροπής 2010/191/ΕΕ της 22ας Μαρτίου 2010 σχετικά με το πεδίο εφαρμογής και τις έννομες συνέπειες του καθεστώτος νομίμου χρήματος των τραπεζογραμματίων και των κερμάτων σε ευρώ (ΕΕ L 83 της 30.3.2010, σ. 70).

(4)  Συνήθη κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία, αναμνηστικά κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία και συλλεκτικά κέρματα ευρώ.

(5)  Συγκεκριμένα, ο προτεινόμενος κανονισμός πρόκειται να συμβάλει στην αποφυγή της ανάπτυξης, από τα κράτη μέλη, διαφορετικών εθνικών πρακτικών για την έκδοση κερμάτων ευρώ, ιδίως συλλεκτικών και αναμνηστικών, κατάσταση η οποία θα υπονόμευε τους στόχους και τις αρχές του ενιαίου ευρωπαϊκού συστήματος μεταλλικών νομισμάτων που θεσπίστηκε με την υιοθέτηση του ευρώ. Βλ. την τρίτη παράγραφο της γνώμης CON/2002/12 της ΕΚΤ. Όλες οι γνώμες της ΕΚΤ δημοσιεύονται στο δικτυακό τόπο της ΕΚΤ (http://www.ecb.europa.eu).

(6)  Βλ. έκθεση της ομάδας εμπειρογνωμόνων Euro Legal Tender Expert Group (ELTEG) σχετικά με τον ορισμό, το πεδίο εφαρμογής και τις έννομες συνέπειες του καθεστώτος νομίμου χρήματος των τραπεζογραμματίων και κερμάτων σε ευρώ, σ. 5, διαθέσιμη στo δικτυακό τόπο http://www.ec.europa.eu

(7)  Βλ. υπό «Γενικές παρατηρήσεις» δεύτερη παράγραφο και τις δύο τροποποιήσεις στο παράρτημα της γνώμης της ΕΚΤ αριθ. CON/2011/18, της 4ης Μαρτίου 2011, σχετικά με πρόταση κανονισμού του Συμβουλίου για την ονομαστική αξία και τις τεχνικές προδιαγραφές των κερμάτων σε ευρώ που τίθενται σε κυκλοφορία, (κωδικοποίηση) (ΕΕ C 114 της 12.4.2011, σ. 1).

(8)  ΕΕ L 139 της 11.5.1998, σ. 6.


ΠΑΡΑΡΤΗΜΑ Ι

Προτάσεις διατύπωσης

Κείμενο που προτείνει η Επιτροπή

Τροποποιήσεις που προτείνει η ΕΚΤ (1)

Προτεινόμενες τροποποιήσεις από την ΕΚΤ στον προτεινόμενο κανονισμό του Ευρωπαϊκού Κοινοβουλίου και του Συμβουλίου σχετικά με την έκδοση κερμάτων ευρώ

Τροποποίηση 1

Αιτιολογική σκέψη 2 του προτεινόμενου κανονισμού

«2)

Η έλλειψη υποχρεωτικών προδιαγραφών για την έκδοση κερμάτων ευρώ μπορεί να επιφέρει διαφορετικές πρακτικές μεταξύ των καρτών μελών και δεν επιτρέπει την καθιέρωση ενός επαρκώς ολοκληρωμένου πλαισίου για το ενιαίο νόμισμα. Κατά συνέπεια, για λόγους νομικής διαφάνειας και ασφάλειας δικαίου, είναι αναγκαίο να θεσπιστούν δεσμευτικοί κανόνες σχετικά με την έκδοση των κερμάτων ευρώ.»

«2)

Με την επιφύλαξη του άρθρου 128 παράγραφος 2 της Συνθήκης που καθιερώνει το δικαίωμα των κρατών μελών να εκδίδουν κέρματα ευρώ, η έλλειψη γενικών υποχρεωτικών προδιαγραφών για την έκδοση κερμάτων ευρώ μπορεί να επιφέρει διαφορετικές πρακτικές μεταξύ των καρτών μελών και δεν επιτρέπει την καθιέρωση ενός επαρκώς ολοκληρωμένου πλαισίου για το ενιαίο νόμισμα. Κατά συνέπεια, για λόγους νομικής διαφάνειας και ασφάλειας δικαίου, είναι αναγκαίο να θεσπιστούν δεσμευτικοί κανόνες σχετικά με την έκδοση των κερμάτων ευρώ.»

Αιτιολογία

Οι συγκεκριμένες προσθήκες είναι αναγκαίες, προκειμένου: α) να επιβεβαιωθεί με επαρκή ασφάλεια δικαίου ότι ο προτεινόμενος κανονισμός δεν επηρεάζει την αρμοδιότητα των κρατών μελών να εκδίδουν κέρματα ευρώ κατά το άρθρο 128 παράγραφος 2 της ΣΛΕΕ και β) να αναγνωριστεί το κενό στην ύπαρξη γενικά δεσμευτικών διατάξεων για την έκδοση κερμάτων ευρώ.

Τροποποίηση 2

Άρθρο 1 του προτεινόμενου κανονισμού

«Άρθρο 1

Αντικείμενο

Με τον παρόντα κανονισμό θεσπίζονται οι κανόνες σχετικά με την έκδοση κερμάτων ευρώ τα οποία προορίζονται για κυκλοφορία, συμπεριλαμβανομένων των αναμνηστικών κερμάτων που προορίζονται για κυκλοφορία, την έκδοση συλλεκτικών νομισμάτων ευρώ, και τις διαβουλεύσεις πριν από την καταστροφή των έγκυρων προς κυκλοφορία κερμάτων ευρώ.»

«Άρθρο 1

Αντικείμενο

Με την επιφύλαξη του άρθρου 128 παράγραφος 2 της Συνθήκης που καθιερώνει το δικαίωμα των κρατών μελών να εκδίδουν κέρματα ευρώ, με τον παρόντα κανονισμό θεσπίζονται οι γενικοί κανόνες σχετικά με την έκδοση κερμάτων ευρώ τα οποία προορίζονται για κυκλοφορία, , την έκδοση συλλεκτικών νομισμάτων ευρώ, και τις διαβουλεύσεις πριν από την καταστροφή των έγκυρων προς κυκλοφορία κερμάτων ευρώ.»

Αιτιολογία

Οι συγκεκριμένες προσθήκες είναι αναγκαίες, προκειμένου: α) να επιβεβαιωθεί με επαρκή ασφάλεια δικαίου ότι ο προτεινόμενος κανονισμός δεν επηρεάζει την αρμοδιότητα των κρατών μελών να εκδίδουν κέρματα ευρώ κατά το άρθρο 128 παράγραφος 2 της ΣΛΕΕ και β) να αναγνωριστεί το κενό στην ύπαρξη γενικά δεσμευτικών διατάξεων για την έκδοση κερμάτων ευρώ. Επιπλέον, προσδίδουν αξία καθορίζοντας καλύτερα το αντικείμενο του προτεινόμενου κανονισμού σε σχέση με τις συναφείς απαιτήσεις υπό τα σημεία 13.1 και 13.3 του κοινού πρακτικού οδηγού του Ευρωπαϊκού Κοινοβουλίου, του Συμβουλίου και της Επιτροπής (2). Εφόσον ο τροποποιημένος ορισμός των «κερμάτων ευρώ για κυκλοφορία» περιλαμβάνει ρητά τα αναμνηστικά κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία (3), η μνεία σε αυτά δεν χρειάζεται να επαναληφθεί στο πλαίσιο του άρθρου 1.

Τροποποίηση 3

Άρθρο 2 του προτεινόμενου κανονισμού

«Άρθρο 2

Ορισμοί

Για τους σκοπούς του παρόντος κανονισμού ισχύουν οι ακόλουθοι ορισμοί:

1.

Ως «κέρματα ευρώ για κυκλοφορία» νοούνται τα κέρματα ευρώ που προορίζονται να τεθούν σε κυκλοφορία, η ονομαστική αξία και οι τεχνικές προδιαγραφές των οποίων καθορίζονται στον κανονισμό (ΕΚ) αριθ. 975/98 του Συμβουλίου, της 3ης Μαΐου 1998.

2.

Ως «αναμνηστικά κέρματα ευρώ για κυκλοφορία» νοούνται τα κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία, τα οποία αποσκοπούν στον εορτασμό συγκεκριμένων θεμάτων σύμφωνα με το άρθρο 1στ του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 975/98 του Συμβουλίου.

3.

Ως «συλλεκτικά κέρματα ευρώ» νοούνται τα κέρματα ευρώ που προορίζονται για συλλογή, τα οποία δεν πρόκειται να τεθούν σε κυκλοφορία.»

«Άρθρο 2

Ορισμοί

Για τους σκοπούς του παρόντος κανονισμού ισχύουν οι ακόλουθοι ορισμοί:

1.

Ως «κέρματα ευρώ για κυκλοφορία» νοούνται τα συνήθη και αναμνηστικά κέρματα ευρώ που προορίζονται να τεθούν σε κυκλοφορία, η ονομαστική αξία και οι τεχνικές προδιαγραφές των οποίων καθορίζονται στον κανονισμό (ΕΚ) αριθ. 975/98 του Συμβουλίου, της 3ης Μαΐου 1998.

2.

Ως «συνήθη κέρματα ευρώ για κυκλοφορία» νοούνται τα κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία, εκτός των αναμνηστικών κερμάτων ευρώ για κυκλοφορία.

3.

Ως «αναμνηστικά κέρματα ευρώ για κυκλοφορία» νοούνται τα κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία, τα οποία αποσκοπούν στον εορτασμό συγκεκριμένων θεμάτων σύμφωνα με το άρθρο 1στ του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 975/98 του Συμβουλίου.

4.

Ως «συλλεκτικά κέρματα ευρώ» νοούνται τα κέρματα ευρώ που προορίζονται για συλλογή, τα οποία δεν πρόκειται να τεθούν σε κυκλοφορία.»

Αιτιολογία

Ο ισχύων ορισμός των κερμάτων ευρώ για κυκλοφορία θα πρέπει να διευκρινιστεί και να προστεθεί νέος ξεχωριστός ορισμός για τα συνήθη κέρματα ευρώ για κυκλοφορία, ώστε να αποφεύγεται κάθε ασάφεια ως προς την ορολογία.

Τροποποίηση 4

Άρθρο 3 του προτεινόμενου κανονισμού

«Άρθρο 3

Είδη κερμάτων ευρώ

Τα κράτη μπορούν να εκδίδουν δύο είδη κερμάτων ευρώ: κέρματα που προορίζονται για κυκλοφορία, συμπεριλαμβανομένων των αναμνηστικών κερμάτων ευρώ για κυκλοφορία, και συλλεκτικά κέρματα ευρώ.»

«Άρθρο 3

Είδη κερμάτων ευρώ

Τα κράτη μπορούν να εκδίδουν δύο είδη κερμάτων ευρώ: κέρματα που προορίζονται για κυκλοφορία, , και συλλεκτικά κέρματα ευρώ.»

Αιτιολογία

Εφόσον ο τροποποιημένος ορισμός των «κερμάτων ευρώ για κυκλοφορία» περιλαμβάνει ρητά τα αναμνηστικά κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία (4), η μνεία σε αυτά δεν χρειάζεται να επαναληφθεί στο πλαίσιο του άρθρου 3.

Τροποποίηση 5

Άρθρο 4 του προτεινόμενου κανονισμού

«Άρθρο 4

Έκδοση των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία

1.   Τα κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία εκδίδονται στην ονομαστική τους αξία.

2.   Κατά παρέκκλιση από την παράγραφο 1, ένα μικρό ποσοστό, που δεν υπερβαίνει το 5% της συνολικής αξίας και του όγκου της έκδοσης των κερμάτων ευρώ, μπορεί να εκδοθεί σε υψηλότερη της ονομαστικής αξίας, εφόσον δικαιολογείται από την ειδική ποιότητα του νομίσματος ή ειδική συσκευασία.»

«Άρθρο 4

Έκδοση και πώληση των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία

1.   Τα κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία εκδίδονται και τίθενται στην κυκλοφορία από τις αρμόδιες αρχές κάθε κράτους μέλους στην ονομαστική τους αξία.

2.   Ένα μικρό ποσοστό, που δεν υπερβαίνει το 5% της συνολικής υπολειπόμενης αξίας και του όγκου της έκδοσης των κερμάτων ευρώ, μπορεί να πωληθεί σε υψηλότερη της ονομαστικής αξίας, εφόσον δικαιολογείται από την ειδική ποιότητα του νομίσματος ή ειδική συσκευασία.»

Αιτιολογία

Η ΕΚΤ συνιστά την ευθυγράμμιση του άρθρου 4 του προτεινόμενου κανονισμού με την παράγραφο 1 της σύστασης 2009/23/ΕΚ και, κατά συνέπεια, και της παρούσας διάταξης με τις σχετικές πρακτικές των κρατών μελών βάσει της παραγράφου 1 της σύστασης 2009/23/ΕΚ.

Τροποποίηση 6

Άρθρο 6 παράγραφος 2 στοιχείο β) του προτεινόμενου κανονισμού

«β)

δεν πρέπει να χρησιμοποιούν παραστάσεις που είναι όμοιες με τις κοινές όψεις των κερμάτων ευρώ ή με οποιαδήποτε εθνική όψη των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία.»

«β)

δεν πρέπει να χρησιμοποιούν παραστάσεις που είναι όμοιες με τις κοινές όψεις των κερμάτων ευρώ ή με οποιαδήποτε εθνική όψη των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία, εκτός εάν, στην τελευταία περίπτωση, η εν γένει όψη εξακολουθεί να μπορεί να διακριθεί εύκολα

Αιτιολογία

Η παρούσα πρόταση διατύπωσης επιτρέπει τη διατήρηση των εθνικών παραδόσεων των κρατών μελών σχετικά με την έκδοση συλλεκτικών κερμάτων ευρώ. Η ΕΚΤ επικροτεί κατ’ αρχήν το γεγονός ότι η έκδοση συλλεκτικών κερμάτων ευρώ σέβεται τις επιμέρους νομισματικές παραδόσεις και πρακτικές των κρατών μελών (5). Εξάλλου, με την πρόταση διατύπωσης η ανωτέρω διάταξη πρόκειται να ευθυγραμμιστεί με τα συμπεράσματα του Συμβουλίου Ecofin της 5ης Νοεμβρίου 2002, ενθαρρύνοντας τα κράτη μέλη να χρησιμοποιούν για τα συλλεκτικά κέρματά τους σχέδια που, κατ’ ελάχιστον, να διαφέρουν ελαφρώς από αυτά των εθνικών όψεων των κερμάτων που προορίζονται για κυκλοφορία.

Τροποποίηση 7

Άρθρο 6 παράγραφος 3 του προτεινόμενου κανονισμού

«3.   Τα συλλεκτικά κέρματα ευρώ μπορούν να εκδίδονται στην ονομαστική τους αξία ή σε υψηλότερη τιμή.»

«3.   Τα συλλεκτικά κέρματα ευρώ μπορούν να πωλούνται στην ονομαστική τους αξία ή σε υψηλότερη τιμή.»

Αιτιολογία

Η συγκεκριμένη πρόταση διατύπωσης αντανακλά επακριβώς τη συμφωνία των κρατών μελών που επιτεύχθηκε στη συνεδρίαση του Συμβουλίου του Ecofin της 5ης Νοεμβρίου 2002 και που επιτρέπει την πώληση συλλεκτικών κερμάτων ευρώ σε τιμή υψηλότερη από την ονομαστική τους αξία.

Τροποποίηση 8

Άρθρο 6 παράγραφος 5 του προτεινόμενου κανονισμού

«5.   Τα κράτη μέλη λαμβάνουν κάθε πρόσφορο μέτρο ώστε να αποτρέπεται η χρήση συλλεκτικών κερμάτων ευρώ ως μέσων πληρωμής, προβλέποντας για παράδειγμα ειδική συσκευασία, πιστοποιητικό γνησιότητας, προηγούμενη ανακοίνωση από την εκδίδουσα αρχή για την έκδοση ή έκδοση σε υψηλότερη τιμή από την ονομαστική τους αξία.»

«5.   Τα κράτη μέλη λαμβάνουν κάθε πρόσφορο μέτρο ώστε να αποθαρρύνεται η χρήση συλλεκτικών κερμάτων ευρώ ως μέσων πληρωμής, προβλέποντας για παράδειγμα ειδική συσκευασία, πιστοποιητικό γνησιότητας, προηγούμενη ανακοίνωση από την εκδίδουσα αρχή για την έκδοση ή πώληση σε υψηλότερη τιμή από την ονομαστική τους αξία.»

Αιτιολογία

Τα κράτη μέλη δεν διαθέτουν τα μέσα για την αποτροπή της χρήσης συλλεκτικών κερμάτων ευρώ ως μέσων πληρωμής στο εκδίδον κράτος μέλος. Για το λόγο αυτόν, η ΕΚΤ συνιστά την αντικατάσταση της λέξης «αποτρέπεται» με τη λέξη «αποθαρρύνεται». Επίσης, για λόγους ομοιομορφίας, οι λέξεις «έκδοση σε υψηλότερη τιμή από την ονομαστική τους αξία» πρέπει να αντικατασταθούν με τις λέξεις «πώληση σε υψηλότερη τιμή από την ονομαστική τους αξία», που αντανακλούν ακριβέστερα τη γλώσσα που χρησιμοποιείται στα συμπεράσματα του Συμβουλίου του Ecofin της 5ης Νοεμβρίου 2002


(1)  Οι έντονοι χαρακτήρες στο κυρίως κείμενο αφορούν τα σημεία των οποίων την προσθήκη προτείνει η ΕΚΤ. Η χρήση διαγράμμισης στο κυρίως κείμενο αφορά τα σημεία των οποίων τη διαγραφή προτείνει η ΕΚΤ.

(2)  Βλ. τον κοινό πρακτικό οδηγό του Ευρωπαϊκού Κοινοβουλίου, του Συμβουλίου και της Επιτροπής για τα πρόσωπα που συμβάλλουν στη σύνταξη των νομοθετικών κειμένων στο πλαίσιο των κοινοτικών οργάνων, διαθέσιμο στην ιστοσελίδα http://eur-lex.europa.eu.

(3)  Βλ. τροποποίηση 3.

(4)  Βλέπε υποσημείωση 3.

(5)  Βλ. την τρίτη παράγραφο της γνώμης CON/2002/12.


ΠΑΡΑΡΤΗΜΑ II

Προτάσεις διατύπωσης

Κείμενο που προτείνει η Επιτροπή

Τροποποιήσεις που προτείνει η ΕΚΤ (1)

Προτεινόμενες από την ΕΚΤ τροποποιήσεις στον προτεινόμενο κανονισμό του Συμβουλίου για την τροποποίηση του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 975/98, της 3ης Μαΐου 1998, σχετικά με την ονομαστική αξία και τις τεχνικές προδιαγραφές των κερμάτων σε ευρώ που πρόκειται να κυκλοφορήσουν

Τροποποίηση 1

Άρθρο 1στ παράγραφος 4 του προτεινόμενου τροποποιητικού κανονισμού (νέο)

Δεν υπάρχει κείμενο

«4.   Ο σχεδιασμός αναμνηστικών κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία, τα οποία εκδίδονται συλλογικά από όλα τα συμμετέχοντα κράτη μέλη, τελεί υπό την επιφύλαξη των οικείων συνταγματικών απαιτήσεων που τυχόν προβλέπονται.»

Αιτιολογία

Η συγκεκριμένη πρόταση διατύπωσης επιδιώκει να λάβει υπόψη τυχόν ισχύουσες απαιτήσεις του εθνικού δικαίου και επιτρέπει τη διατήρηση των εθνικών παραδόσεων των κρατών μελών σχετικά με την έκδοση αναμνηστικών κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία. Στο τελευταίο αυτό πλαίσιο η ΕΚΤ επικροτεί το γεγονός ότι η έκδοση συλλεκτικών κερμάτων ευρώ σέβεται τις επιμέρους νομισματικές παραδόσεις και πρακτικές των κρατών μελών  (2).

Τροποποίηση 2

Άρθρο 1ζ παράγραφος 1 του προτεινόμενου τροποποιητικού κανονισμού

«1.   Τα κράτη μέλη ενημερώνονται αμοιβαίως για το προσχέδιο των νέων εθνικών όψεων των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία, συμπεριλαμβανομένων των παραστάσεων της στεφάνης, και για τον όγκο της έκδοσης, πριν εγκρίνουν επίσημα τα σχέδια αυτά.»

«1.   Τα κράτη μέλη ενημερώνονται αμοιβαίως για το προσχέδιο των νέων εθνικών όψεων των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία, συμπεριλαμβανομένων των παραστάσεων της στεφάνης, και για τον όγκο της έκδοσης, πριν από την τυπική έγκριση των σχεδίων αυτών

Αιτιολογία

Για λόγους γλωσσικούς συνιστάται να διευκρινιστεί ότι τα κράτη μέλη έχουν υποχρέωση της αμοιβαίας ενημέρωσης για τον όγκο της έκδοσης των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία πριν από την έγκριση των σχεδίων. Επίσης, σύμφωνα με το άρθρο 1ζ παράγραφοι 2 και 3, γίνεται αντιληπτό ότι η Επιτροπή ελέγχει την τήρηση των διατάξεων του προτεινόμενου τροποποιητικού κανονισμού και «λαμβάνει την τελική απόφαση για την έγκριση ή την απόρριψη του σχεδίου χωρίς καθυστέρηση». Κατά συνέπεια, η ΕΚΤ συνιστά την τροποποίηση του τελευταίου εδαφίου του άρθρου 1ζ παράγραφος 1 που υποδηλώνει ότι τα κράτη μέλη παίζουν ρόλο στην τυπική έγκριση των προσχεδίων των νέων εθνικών όψεων των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία.

Τροποποίηση 3

Άρθρο 1 στοιχείο α) του προτεινόμενου τροποποιητικού κανονισμού

«α)

δεν εφαρμόζονται στα κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία και έχουν εκδοθεί πριν από την έναρξη ισχύος του κανονισμού (ΕΕ) αριθ. … [ο αριθμός του παρόντος τροποποιητικού κανονισμού θα προστεθεί όταν θα εγκριθεί],»

«α)

δεν εφαρμόζονται στα κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία και έχουν παραχθεί πριν από την έναρξη ισχύος του κανονισμού (ΕΕ) αριθ. … [ο αριθμός του παρόντος τροποποιητικού κανονισμού θα προστεθεί όταν θα εγκριθεί],»

Αιτιολογία

Η ΕΚΤ αντιλαμβάνεται ότι το άρθρο 1 στοιχείο α) καλύπτει τα κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία και έχουν την ιδιότητα νόμιμου χρήματος πριν από τη θέση σε ισχύ του τροποποιητικού κανονισμού, ενώ το άρθρο 1 στοιχείο β) θεσπίζει μεταβατική περίοδο για την αλλαγή των σφραγίδων για τα σχέδια των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία σύμφωνα με τις νέες απαιτήσεις για τα σχέδια. Εν προκειμένω η ΕΚΤ συνιστά την αντικατάσταση της λέξης «εκδοθεί» με τη λέξη «παραχθεί» στο άρθρο 1 στοιχείο α). Με τον τρόπο αυτόν πρόκειται να διευρυνθούν οι περιπτώσεις που εξαιρούνται από το πεδίο εφαρμογής του συγκεκριμένου σχεδίου διάταξης, ώστε να συμπεριλάβουν και τα υπόλοιπα των προοριζόμενων για κυκλοφορία κερμάτων ευρώ που έχουν ήδη παραχθεί από τις αρμόδιες αρχές των συμμετεχόντων κρατών μελών, αλλά δεν έχουν αποκτήσει ιδιότητα νόμιμου χρήματος κατά το χρόνο της θέσης σε ισχύ του προτεινόμενου τροποποιητικού κανονισμού. Με τον τρόπο αυτόν πρόκειται να θεσπιστεί νομικό εχέγγυο για όλες τις δαπάνες, τις οποίες οι εθνικές κεντρικές τράπεζες του Ευρωσυστήματος ενδεχομένως να έχουν υποστεί σχετικά με την παραγωγή κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία και που, μέχρι το χρόνο έναρξης ισχύος του προτεινόμενου τροποποιητικού κανονισμού, δεν έχουν αποκτήσει ιδιότητα νόμιμου χρήματος. Η ΕΚΤ σημειώνει επίσης ότι τα προοριζόμενα για κυκλοφορία κέρματα ευρώ που εκδόθηκαν κατά τη διάρκεια της μεταβατικής περιόδου σύμφωνα με το άρθρο 1 στοιχείο β) πρόκειται να διατηρήσουν την ιδιότητα νόμιμου χρήματος που διαθέτουν ακόμη και μετά την εκπνοή της μεταβατικής περιόδου.


(1)  Οι έντονοι χαρακτήρες στο κυρίως κείμενο αφορούν τα σημεία των οποίων την προσθήκη προτείνει η ΕΚΤ. Η χρήση διαγράμμισης στο κυρίως κείμενο αφορά τα σημεία των οποίων τη διαγραφή προτείνει η ΕΚΤ.

(2)  Βλ. την τρίτη παράγραφο της γνώμης CON/2002/12.


IV Πληροφορίες

ΠΛΗΡΟΦΟΡΙΕΣ ΠΡΟΕΡΧΟΜΕΝΕΣ ΑΠΟ ΤΑ ΘΕΣΜΙΚΑ ΟΡΓΑΝΑ, ΤΑ ΛΟΙΠΑ ΟΡΓΑΝΑ ΚΑΙ ΤΟΥΣ ΟΡΓΑΝΙΣΜΟΥΣ ΤΗΣ ΕΥΡΩΠΑΪΚΗΣ ΕΝΩΣΗΣ

Ευρωπαϊκή Επιτροπή

16.9.2011   

EL

Επίσημη Εφημερίδα της Ευρωπαϊκής Ένωσης

C 273/9


Ισοτιμίες του ευρώ (1)

15 Σεπτεμβρίου 2011

2011/C 273/03

1 ευρώ =


 

Νομισματική μονάδα

Ισοτιμία

USD

δολάριο ΗΠΑ

1,3795

JPY

ιαπωνικό γιεν

105,67

DKK

δανική κορόνα

7,4476

GBP

λίρα στερλίνα

0,87295

SEK

σουηδική κορόνα

9,1940

CHF

ελβετικό φράγκο

1,2062

ISK

ισλανδική κορόνα

 

NOK

νορβηγική κορόνα

7,7355

BGN

βουλγαρικό λεβ

1,9558

CZK

τσεχική κορόνα

24,535

HUF

ουγγρικό φιορίνι

285,50

LTL

λιθουανικό λίτας

3,4528

LVL

λεττονικό λατ

0,7092

PLN

πολωνικό ζλότι

4,3535

RON

ρουμανικό λέι

4,2960

TRY

τουρκική λίρα

2,4540

AUD

αυστραλιανό δολάριο

1,3416

CAD

καναδικό δολάριο

1,3635

HKD

δολάριο Χονγκ Κονγκ

10,7492

NZD

νεοζηλανδικό δολάριο

1,6778

SGD

δολάριο Σιγκαπούρης

1,7161

KRW

νοτιοκορεατικό γουόν

1 536,31

ZAR

νοτιοαφρικανικό ραντ

10,1860

CNY

κινεζικό γιουάν

8,8136

HRK

κροατικό κούνα

7,5125

IDR

ινδονησιακή ρουπία

12 121,04

MYR

μαλαισιανό ρίγκιτ

4,2558

PHP

πέσο Φιλιππινών

59,678

RUB

ρωσικό ρούβλι

42,0550

THB

ταϊλανδικό μπατ

41,813

BRL

ρεάλ Βραζιλίας

2,3680

MXN

μεξικανικό πέσο

17,7573

INR

ινδική ρουπία

65,6020


(1)  Πηγή: Ισοτιμίες αναφοράς που δημοσιεύονται από την Ευρωπαϊκή Κεντρική Τράπεζα.


16.9.2011   

EL

Επίσημη Εφημερίδα της Ευρωπαϊκής Ένωσης

C 273/10


Νέα εθνική όψη κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία

2011/C 273/04

Image

Εθνική όψη του νέου αναμνηστικού κέρματος των 2 ευρώ έκδοσης Πορτογαλίας που προορίζεται για κυκλοφορία

Τα κέρματα ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία έχουν την ιδιότητα νομίμου χρήματος σε ολόκληρη τη ζώνη του ευρώ. Προκειμένου να πληροφορήσει όσους χειρίζονται κέρματα, καθώς και το ευρύτερο κοινό, η Επιτροπή δημοσιεύει περιγραφή των σχεδίων όλων των νέων κερμάτων (1). Σύμφωνα με τα συμπεράσματα του Συμβουλίου της 10ης Φεβρουαρίου 2009 (2), επιτρέπεται στα κράτη μέλη της ζώνης του ευρώ και στις χώρες που έχουν συνάψει με την Κοινότητα νομισματική συμφωνία για την έκδοση κερμάτων ευρώ να εκδίδουν αναμνηστικά κέρματα ευρώ τα οποία προορίζονται για κυκλοφορία, εφόσον πληρούνται ορισμένοι όροι, ιδίως ότι χρησιμοποιείται μόνον η ονομαστική αξία των 2 ευρώ. Τα εν λόγω κέρματα έχουν τεχνικά χαρακτηριστικά ίδια με εκείνα των υπολοίπων κερμάτων των 2 ευρώ, αλλά στην εθνική τους όψη εμφαίνεται ένα αναμνηστικό σχέδιο με υψηλή συμβολική αξία, εθνικής ή ευρωπαϊκής εμβέλειας.

Χώρα έκδοσης: Πορτογαλία

Αναμνηστικό θέμα: 500ή επέτειος από τη γέννηση του Fernão Mendes Pinto, του Πορτογάλου εξερευνητή θαλασσών και χωρών της Ασίας.

Περιγραφή του σχεδίου: Στο εσωτερικό τμήμα του κέρματος απεικονίζεται ένα ιστιοφόρο επάνω σε διάφορες επιγραφές με τη μορφή κυμάτων που αναφέρονται στην Πορτογαλία, τη Λισαβόνα, το βιβλίο του θαλασσοπόρου και ορισμένους από τους ταξιδιωτικούς του προορισμούς. Από κάτω αναγράφεται η επιγραφή «Portugal (Πορτογαλία)». Στο άνω μέρος του εσωτερικού τμήματος αναγράφεται το όνομά του σε συνδυασμό με τα έτη 1511 και 2011.

Στον εξωτερικό δακτύλιο του κέρματος απεικονίζονται τα 12 αστέρια της ευρωπαϊκής σημαίας.

Αριθμός κερμάτων της έκδοσης:

Ημερομηνία έκδοσης: Σεπτέμβριος 2011


(1)  Βλ. ΕΕ C 373 της 28.12.2001, σ. 1 για τις εθνικές όψεις όλων των κερμάτων που εκδόθηκαν το 2002.

(2)  Βλ. τα συμπεράσματα του Συμβουλίου Οικονομικών και Δημοσιονομικών Υποθέσεων, της 10ης Φεβρουαρίου 2009 και τη σύσταση της Επιτροπής, της 19ης Δεκεμβρίου 2008, για τη θέσπιση κοινών κατευθυντηρίων γραμμών όσον αφορά τις εθνικές όψεις και την έκδοση των κερμάτων ευρώ που προορίζονται για κυκλοφορία (ΕΕ L 9 της 14.1.2009, σ. 52).


ΠΛΗΡΟΦΟΡΙΕΣ ΠΡΟΕΡΧΟΜΕΝΕΣ ΑΠΟ ΤΑ ΚΡΑΤΗ ΜΕΛΗ

16.9.2011   

EL

Επίσημη Εφημερίδα της Ευρωπαϊκής Ένωσης

C 273/11


Ενημέρωση των υποδειγμάτων δελτίων που εκδίδονται από τα Υπουργεία Εξωτερικών των κρατών μελών στα διαπιστευμένα μέλη των διπλωματικών αποστολών και των προξενικών αντιπροσωπειών, καθώς και στα μέλη της οικογενείας τους, όπως αναφέρεται στο άρθρο 19 παράγραφος 2 του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 562/2006 του Ευρωπαϊκού Κοινοβουλίου και του Συμβουλίου, για τη θέσπιση του κοινοτικού κώδικα σχετικά με το καθεστώς διέλευσης προσώπων από τα σύνορα (κώδικας συνόρων Σένγκεν) (ΕΕ C 247 της 13.10.2006, σ. 85, ΕΕ C 153 της 6.7.2007, σ. 15, ΕΕ C 64 της 19.3.2009, σ. 18, ΕΕ C 239 της 6.10.2009, σ. 7, ΕΕ C 304 της 10.11.2010, σ. 6)

2011/C 273/05

Η δημοσίευση των υποδειγμάτων δελτίων που εκδίδονται από τα Υπουργεία Εξωτερικών των κρατών μελών στα διαπιστευμένα μέλη των διπλωματικών αποστολών και των προξενικών αντιπροσωπειών, καθώς και στα μέλη της οικογενείας τους, όπως αναφέρεται στο άρθρο 19 παράγραφος 2 του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 562/2006 του Ευρωπαϊκού Κοινοβουλίου και του Συμβουλίου, της 15ης Μαρτίου 2006, για τη θέσπιση του κοινοτικού κώδικα σχετικά με το καθεστώς διέλευσης προσώπων από τα σύνορα (κώδικας συνόρων Σένγκεν) βασίζεται στις πληροφορίες που κοινοποίησαν τα κράτη μέλη στην Επιτροπή σύμφωνα με το άρθρο 34 του κώδικα συνόρων Σένγκεν.

Εκτός από τη δημοσίευση στην Επίσημη Εφημερίδα, μια μηνιαία ενημέρωση δημοσιεύεται στον δικτυακό τόπο της Γενικής Διεύθυνσης Εσωτερικών Υποθέσεων.

ΚΑΤΩ ΧΩΡΕΣ

Αντικατάσταση των πληροφοριών που δημοσιεύθηκαν στην ΕΕ C 247 της 13.10.2006

Καθεστώτα

Σε κάθε προνομιούχο άτομο αναγνωρίζεται καθεστώς το οποίο ορίζει σε ποια κατηγορία προνομιούχων ανήκει το άτομο αυτό. Το καθεστώς αυτό εμφαίνεται στο έγγραφο προνομιούχων ατόμων με κατάλληλο κωδικό.

Χρησιμοποιούνται οι ακόλουθοι κωδικοί:

Σε πρεσβείες

ΚΑΘΕΣΤΩΣ

ΚΩΔΙΚΟΣ

Διπλωματικό προσωπικό

AD

Τεχνικό και διοικητικό προσωπικό

BD

Υπηρετικό προσωπικό

ED

Ιδιαίτερο προσωπικό

PD


Σε προξενεία

ΚΑΘΕΣΤΩΣ

ΚΩΔΙΚΟΣ

Προξενικό προσωπικό

AC

Τεχνικό και διοικητικό προσωπικό

BC

Υπηρετικό προσωπικό

EC

Ιδιαίτερο προσωπικό

PC


Σε διεθνείς οργανισμούς στις Κάτω Χώρες

ΚΑΘΕΣΤΩΣ

ΚΩΔΙΚΟΣ

Προσωπικό που εξομοιώνεται προς το διπλωματικό προσωπικό

ΑΟ

Τεχνικό και διοικητικό προσωπικό

ΒΟ

Υπηρετικό προσωπικό

ΕΟ

Ιδιαίτερο προσωπικό

ΡΟ ή ZF

Ειδικές περιπτώσεις

Σε περίπτωση χορήγησης αποδεικτικών της ταυτότητας εγγράφων σε Ολλανδούς ή σε αλλοδαπούς που διαμένουν επί μακρόν στις Κάτω Χώρες, τα ως άνω στοιχεία σχετικά με το καθεστώς διαμονής συμπληρώνονται με:

τον κωδικό NL για τους Ολλανδούς,

τον κωδικό DV για τους διαμένοντες επί μακρόν

Image

Image


V Γνωστοποιήσεις

ΔΙΑΔΙΚΑΣΙΕΣ ΠΟΥ ΑΦΟΡΟΥΝ ΤΗΝ ΕΦΑΡΜΟΓΗ ΤΗΣ ΠΟΛΙΤΙΚΗΣ ΑΝΤΑΓΩΝΙΣΜΟΥ

Ευρωπαϊκή Επιτροπή

16.9.2011   

EL

Επίσημη Εφημερίδα της Ευρωπαϊκής Ένωσης

C 273/13


ΚΡΑΤΙΚΉ ΕΝΊΣΧΥΣΗ — ΒΟΥΛΓΑΡΊΑ

Κρατική ενίσχυση SA.26212 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/A/08) και SA.26217 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/B/08) — Εικαζόμενη ενίσχυση υπό μορφή ανταλλαγής κυριότητας ιδιωτικών δασικών εκτάσεων με δημόσιες

Πρόσκληση υποβολής παρατηρήσεων σύμφωνα με το άρθρο 108 παράγραφος 2 της συνθήκης για τη λειτουργία της Ευρωπαϊκής Ένωσης.

(Κείμενο που παρουσιάζει ενδιαφέρον για τον ΕΟΧ)

2011/C 273/06

Με επιστολή της 29 Ιουνίου 2011, που αναδημοσιεύεται στην αυθεντική γλώσσα του κειμένου της επιστολής στις σελίδες που ακολουθούν την παρούσα περίληψη, η Επιτροπή κοινοποίησε στη Βουλγαρία την απόφασή της να κινήσει τη διαδικασία του άρθρου 108 παράγραφος 2 της συνθήκης για τη λειτουργία της Ευρωπαϊκής Ένωσης σχετικά με το ανωτέρω (εικαζόμενο) μέτρο ενίσχυσης.

Τα ενδιαφερόμενα μέρη μπορούν να υποβάλουν τις παρατηρήσεις τους επί της ενίσχυσης για την οποία η Επιτροπή κινεί τη διαδικασία μέσα σε ένα μήνα από την ημερομηνία δημοσίευσης της παρούσας περίληψης και της επιστολής που ακολουθεί, στην παρακάτω διεύθυνση:

European Commission

Directorate-General for Competition

State aid Greffe

J-70 3/219

1049 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Fax +32 22961242

Οι παρατηρήσεις αυτές θα κοινοποιηθούν στη Βουλγαρία. Το απόρρητο της ταυτότητας του ενδιαφερόμενου μέρους που υποβάλλει τις παρατηρήσεις μπορεί να ζητηθεί γραπτώς, με μνεία των σχετικών λόγων.

ΚΕΙΜΕΝΟ ΤΗΣ ΠΕΡΙΛΗΨΗΣ

ΠΕΡΙΓΡΑΦΗ ΤΟΥ ΕΙΚΑΖΟΜΕΝΟΥ ΜΕΤΡΟΥ

Στις 17 Ιουλίου 2008, η Επιτροπή έλαβε καταγγελία της οποίας ο συντάκτης επιθυμεί να παραμείνει ανώνυμος. Η καταγγελία αυτή αφορούσε εικαζόμενη κρατική ενίσχυση που προέκυψε από την ανταλλαγή εκτάσεων δημόσιας ιδιοκτησίας με εκτάσεις που ανήκουν σε ιδιώτες, στη Βουλγαρία. Σύμφωνα με τους ισχυρισμούς, κατά την ανταλλαγή των δημόσιων δασικών εκτάσεων με ιδιωτικές, το βουλγαρικό κράτος εφάρμοσε τιμή χαμηλότερη από την τιμή της αγοράς. Σε πολλές περιπτώσεις, οι ανταλλαγές συνοδεύθηκαν με μεταβολή χρήσης της γης που ανταλλάχθηκε (δηλ. από δασική σε οικοδομήσιμη έκταση), χάρη στην οποία η αξία του γεωτεμαχίου που αποκτήθηκε με τον τρόπο αυτό αυξήθηκε ακόμη περισσότερο.

Τόσο η ανταλλαγή όσο και η μεταβολή χρήσης της γης διέπονταν από τη βουλγαρική νομοθεσία που είχε τεθεί σε ισχύ πριν από την προσχώρηση της Βουλγαρίας στην Ευρωπαϊκή Ένωση. Το 2009, οι ανταλλαγές δασικών γαιών με ιδιώτες απαγορεύτηκαν και οι συνακόλουθες μεταβολές της χρήσης γης ανεστάλησαν. Οι καταγγέλλοντες ζητούν να κηρυχθεί παράνομη και ασυμβίβαστη η εικαζόμενη ενίσχυση που προέκυψε από τις ανταλλαγές και από τις μεταβολές του καθεστώτος χρήσης της γης, καθώς και να ανακτηθεί η ενίσχυση αυτή από τις βουλγαρικές αρχές.

Σύμφωνα με τους καταγγέλλοντες, οι δυνητικοί δικαιούχοι της ενίσχυσης είναι φυσικά πρόσωπα, ιδιωτικές εταιρείες ή δήμοι, που αναπτύσσουν συχνά δραστηριότητες αξιοποίησης ακίνητης περιουσίας και/ή τουριστικές δραστηριότητες, οι οποίοι αντάλλαξαν τις δασικές εκτάσεις τους με δασοτεμάχια που ανήκουν στο δημόσιο.

Σύμφωνα με τους καταγγέλλοντες, η κρατική ενίσχυση χορηγήθηκε στο πλαίσιο ανταλλαγών δασικών εκτάσεων σε δύο φάσεις. Στην πρώτη φάση, φέρεται ότι οι κρατικές δασικές εκτάσεις ανταλλάχθηκαν με ιδιωτικές υπό άνισους όρους, κυρίως λόγω της στρατηγικής θέσης των εν λόγω δημόσιων δασικών εκτάσεων. Σε δεύτερη φάση, φέρεται ότι η αρμόδια αρχή έδωσε την έγκρισή της για την μεταβολή του καθεστώτος χρήσης που είχε καθοριστεί για την πρώην κρατική δασική έκταση και για τη συμπερίληψή της στην αστικοποιημένη περιοχή, γεγονός που επιτρέπει την αξιοποίηση ακίνητης περιουσίας. Με τον συνδυασμό των δύο αυτών φάσεων, φέρεται ότι η πρακτική αυτή επιτρέπει στις επιχειρήσεις να αντλήσουν οικονομικά οφέλη, δεδομένου ότι οι τιμές των δημόσιων εκτάσεων στο πλαίσιο της ανταλλαγής και/ή η συνακόλουθη μεταβολή της χρήσης γης ήταν, κατά τους ισχυρισμούς, χαμηλότερες από τις τιμές της αγοράς για παρεμφερείς πωλήσεις γαιών στην αγορά. Η ισχύουσα βουλγαρική νομοθεσία φέρεται, επομένως, ότι δημιουργεί καθεστώς κρατικής ενίσχυσης.

Οι τιμές των δασικών εκτάσεων που ανταλλάχθηκαν από το κράτος ως ιδιοκτήτη καθορίζονται με βάση ειδικό βουλγαρικό κανονισμό, και συγκεκριμένα τον κανονισμό για τον υπολογισμό των βασικών τιμών, των τιμών των γαιών σε εξαιρούμενες ζώνες και τη δημιουργία δικαιωμάτων χρήσης και δουλειών για τα δάση και τις δασικές εκτάσεις (στο εξής: «κανονισμός για τις βασικές τιμές»).

Η τιμή που καθορίστηκε κατ’ εφαρμογή του κανονισμού για τις βασικές τιμές ήταν, σύμφωνα με τους ισχυρισμούς, χαμηλότερη από την τιμή της αγοράς. Επιπλέον, οι συντελεστές για τον καθορισμό των διοικητικών τιμών δεν επικαιροποιήθηκαν (επαρκώς) μεταξύ του 2004 και του 2010. Επομένως, σύμφωνα με τους καταγγέλλοντες, η πραγματική τιμή αγοράς των δημόσιων δασικών εκτάσεων ουδέποτε χρησιμοποιήθηκε στις πράξεις ανταλλαγής.

ΕΚΤΙΜΗΣΗ ΤΗΣ ΕΝΙΣΧΥΣΗΣ

Οι βουλγαρικές αρχές δεν κοινοποίησαν, σύμφωνα με το άρθρο 108 παράγραφος 3 της ΣΛΕΕ, μέτρο σχετικά με τη χορήγηση ενίσχυσης στο πλαίσιο ανταλλαγής δασικών γαιών, πριν από τη θέση του σε ισχύ. Επομένως, αν διαπιστώσει πράγματι η Επιτροπή την ύπαρξη κρατικής ενίσχυσης, η ενίσχυση αυτή θα κηρυχθεί παράνομη. Επιπλέον, αν διαπιστωθεί ότι η ενίσχυση αυτή δεν είναι συμβιβάσιμη με την εσωτερική αγορά, θα πρέπει να ανακτηθεί.

Έπειτα από προκαταρκτική εκτίμηση, η Επιτροπή έχει αμφιβολίες για το κατά πόσον η μέθοδος που εφάρμοσε η Βουλγαρία για να καθορίσει τις διοικητικές τιμές της ενίσχυσης οδηγεί σε αποτελέσματα που προσεγγίζουν στο μεγαλύτερο δυνατό βαθμό τις τιμές της αγοράς, ιδίως σε καταστάσεις που χαρακτηρίζονται από μεγάλες αυξήσεις τιμών. Επομένως, η Επιτροπή δεν μπορεί να αποκλείσει το γεγονός ότι οι πράξεις ανταλλαγής δασικών εκτάσεων συνιστούν κρατική ενίσχυση. Στο παρόν στάδιο, η Επιτροπή δεν μπορεί να αποκλείσει οριστικά ότι η ανταλλαγή δεν είναι άρρηκτα συνδεδεμένη με πιθανές συνακόλουθες μεταβολές στη χρήση γης, οι οποίες επιτρέπονται από τις διοικητικές διαδικασίες και μπορούν να αποφέρουν πλεονεκτήματα στους ιδιοκτήτες των γαιών που ανταλλάχθηκαν. Επιπλέον, στο παρόν στάδιο, η Επιτροπή δεν μπορεί να αποκλείσει οριστικά ότι η μεταβολή της χρήσης γης των γαιών που ανταλλάχθηκαν συνιστά κρατική ενίσχυση κατά την έννοια του άρθρου 107 παράγραφος 1 της ΣΛΕΕ. Προσωρινά, η Επιτροπή έχει αμφιβολίες για το κατά πόσον ο μηχανισμός που επιτρέπει τον καθορισμό διοικητικών τιμών για τα εδάφη που ανταλλάχθηκαν συνιστά κρατική ενίσχυση, για το κατά πόσον οι πράξεις ανταλλαγής και η συνακόλουθη μεταβολή στο καθεστώς χρήσης των γαιών είναι άρρηκτα συνδεδεμένες και για το κατά πόσον η μεταβολή του καθεστώτος χρήσης των γαιών συνιστά κρατική ενίσχυση.

Η Επιτροπή δεν διαθέτει πληροφορίες που να της επιτρέπουν να συναγάγει το συμπέρασμα ότι κάθε ενίσχυση που δημιουργείται από την ανταλλαγή δασικών γαιών και από τη συνακόλουθη μεταβολή της χρήσης γης επιτρέπει να πραγματοποιηθούν οι στόχοι της ΕΕ ή ότι η ενίσχυση αυτή μπορεί να χορηγείται σύμφωνα με τα κατάλληλα κριτήρια συμβατότητας που καθορίζονται στις διάφορες πράξεις για τις κρατικές ενισχύσεις. Επομένως, η Επιτροπή διατυπώνει αμφιβολίες ως προς τη συμβατότητα των εν λόγω μέτρων με την εσωτερική αγορά.

ΚΕΙΜΕΝΟ ΤΗΣ ΕΠΙΣΤΟΛΗΣ

«Комисията би желала да уведоми България, че след като разгледа информацията, предоставена от Вашите власти относно мерките, посочени по-горе, реши да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“).

1.   ПРОЦЕДУРА

(1)

На 17 юли 2008 г. беше получена жалба от жалбоподател, поискал да остане анонимен, която беше заведена под номер CP 176/2008 (A/14905). На 11 август 2008 г. неповерителен вариант на тази жалба беше изпратен на българските власти, за да представят мнението си (D/53153). На 28 август 2008 г. беше получена допълнителна информация от жалбоподателя (A/17566). На 2 септември 2008 г. беше получен първи отговор от българските власти (A/17907).

(2)

Жалбоподателят предостави допълнителна информация по казуса съответно на 3 септември 2008 г. (A/17987) и на 1 октомври 2008 г. (A/20168). Тази информация беше изпратена на българските власти на 7 октомври 2008 г. (D/53840). Отговорът на българските власти беше получен на 28 октомври 2008 г. (A/22818). На 5 декември 2008 г. жалбоподателят предостави още допълнителна информация (A/26375).

(3)

На 27 януари 2009 г. информация по казуса беше получена от трета страна (A/2063).

(4)

На 14 май 2009 г. (A/14172), 2 юни 2009 г. (A/13121) и 8 юни 2009 г. (A/13953) съответно жалба по същия въпрос беше получена от втори жалбоподател. Неповерителният вариант на тази втора жалба беше изпратен на българските власти на 8 декември 2009 г. (D/55202), за да представят мнението си.

(5)

На 4 декември 2009 г. делото беше разделено административно. Частта от жалбата, свързана с кореспонденцията с първия жалбоподател, беше преименувана на SA.26212 (CP 176a/2008). Частта от жалбата, свързана с кореспонденцията с втория жалбоподател, беше преименувана на SA.26217 (CP176b/2008).

(6)

По дело CP176b/2008 отговорът от българските власти във връзка с искането за информация от 8 декември 2009 г. беше получен на 4 януари 2010 г. (A/123).

(7)

На 23 март 2010 г. информация по въпроса беше получена от трета страна (A/5244) и регистрирана по дело CP176b/2008.

(8)

По дело CP176a/2008 неповерителният вариант на някои документи беше поискан от жалбоподателя (D/55201). Те бяха получени на 6 януари 2010 г. (A/328) и бяха изпратен на българските власти на 26 януари 2010 г. (D/5308), за да представят мнението си.

(9)

На 2 февруари 2010 г. българските власти поискаха превод на български език на някои документи, които бяха изпратени до тях в кореспонденция с номер D/5308. Освен това, на 10 февруари 2010 г. те поискаха удължаване на срока за предоставяне на информация (A/2443), което беше одобрено от Комисията с писмо от 16 февруари 2010 г. (D/5635).

(10)

На 18 февруари 2010 г. беше получена допълнителна информация от жалбоподателя (A/3075), в която се споменаваше не само за замени на горски земи, но и за замени на земеделски земи.

(11)

На 22 февруари 2010 г. беше проведена техническа среща с българските власти, за да се обсъдят въпросите, повдигнати от жалбоподателите. Някои въпроси, повдигнати по време на срещата, бяха изпратени в писмен вид на българските власти по електронна поща на 24 февруари 2010 г. (D/5783).

(12)

На 24 февруари 2010 г. българският превод на кореспонденцията от 26 януари 2010 г. (D/5308) беше изпратен на българските власти (D/5777).

(13)

На 17 март 2010 г. последният внесен документ на жалбоподателя от 18 февруари 2010 г. (A/3075) беше изпратен на българските власти и беше поискано тяхното мнение само по отношение на замените на гори (D/6272).

(14)

На 23 март 2010 г. беше получен отговорът на българските власти (A/5048) на искането за информация от 26 януари 2010 г. (D/5308; преводи, изпратени с номер D/5777).

(15)

На 27 март 2010 г. беше получен отговорът на българските власти (A/5403) на въпросите, изпратени на 24 февруари 2010 г. (D/5783).

(16)

На 25 март 2010 г. българските власти поискаха удължаване на срока за предоставяне на техния отговор (A/5194), както и превод на български език на някои документи, изпратени на 18 февруари 2010 г. (D/6272). Това удължаване беше одобрено от Комисията на 8 април 2010 г. (A/6593). На 19 април 2010 г. версията на английски език на документите, изпратени на 18 февруари 2010 г. (D/6272), беше изпратена на българските власти (D/6737).

(17)

На 10 август 2010 г. (D/8649) и 11 август 2010 г. (D/8687) съответно версиите на английски и на български език на искането за информация бяха изпратени на българските власти. Българските власти предоставиха исканата информация на 30 август 2010 г. (A/12003).

(18)

На 12 октомври 2010 г. беше получена допълнителна информация от жалбоподателя (A/13173) по дело (CP 176a/08). На същия ден беше проведена среща с българските власти за изясняване на някои въпроси. По време на тази среща българските власти предоставиха на Комисията определена информация под формата на презентация, която беше регистрирана на 19 ноември 2010 г.

(19)

С оглед планиране на допълнителна среща относно случаите на замени, Комисията неофициално поиска от българските власти определена информация на 26 януари 2011 г. Освен това, на същия ден беше получен нов документ от жалбоподателя по дело CP 176a/08.

(20)

На 3 февруари 2011 г. беше проведена среща с представителите на българските власти. Като последващи действия във връзка с тази среща, на 14 февруари 2011 г. българските власти изпратиха някои разяснения до Комисията.

2.   ОПИСАНИЕ НА ПРЕДПОЛАГАЕМАТА ПОМОЩ

(21)

След отчуждаването им през 1947 г. всички гори в България са станали държавна собственост и това е продължило до 2000 г., когато е започнала реституцията на горите на предишните частни собственици. Тогава някои гори станаха частна собственост.

(22)

Българските власти посочиха, че въз основа на изменение на Закона за горите (1), влязло в сила на 22 февруари 2002 г., са станали възможни замените на гори и поземлени парцели от горския фонд (който е държавна собственост) с частно притежавани гори. В това изменение на Закона за горите, в сила до 27 януари 2009 г., са били определени редът и условията за замените. Според българските власти замените на гори са имали за цел постигането на по-ефективна структура на собственост и консолидация на горите, които са държавна собственост.

(23)

Според българските органи, ако частното лице получи земя с по-висока стойност чрез замяната, то трябва да плати компенсация на държавата за разликата в цената. Българските органи посочиха, че по принцип държавата приемаше само замени, чрез които държавата е получила земя с по-висока стойност.

(24)

Жалбоподателите считат, че при сделките за замени, предприети от българските власти, е била предоставена държавна помощ. Твърди се, че когато държавните горски имоти са били заменени за частни такива, българската държава е постигнала цена, за която се твърди, че е по-ниска от пазарната стойност. В няколко случая замените са били последвани от промяна на предназначението на заменената земя (т.е. от горски земи в земя за застрояване), като получената по този начин стойност на парцела би нараснала дори още повече.

(25)

Както замяната, така и последващата промяна на предназначението на земята се основават на българското законодателство, влязло в сила преди присъединяването на България към Европейския съюз. По-специално, Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (2) („Наредбата за базисните цени“), която определя методологията за оценка на цените на горските имоти, е влязла в сила на 18 ноември 2003 г.

(26)

На 27 януари 2009 г. е влязла в сила забрана на замените на гори; на 3 септември 2009 г. е въведен мораториум върху последващата промяна на предназначението на земята. Следователно замените на гори, извършвани с частни страни, и последващите промени в предназначението на земята вече не са възможни от 2009 г. насам. Жалбоподателите изискват предполагаемата помощ, произтичаща от замените и промените в статута на земята, да бъде обявена за неправомерна и несъвместима и да бъде възстановена от българските власти.

2.1.   Бенефициерите

(27)

Според жалбоподателите потенциалните бенефициери на помощта са физически лица, частни дружества или общини, често работещи в сферата на строителството на недвижими имоти и/или сферата на туристическите дейности, които са заменили горските си имоти за горски парцели държавна собственост.

2.2.   Размерът на помощта

(28)

На този етап и въз основа на информацията, с която Комисията разполага, е невъзможно да се оцени точният размер на помощта, потенциално предоставена при замените на горски имоти. Въз основа на информацията, предоставена от жалбоподателите (3), изглежда, че — поне в някои случаи — размерът на помощта надвишава прага de-minimis.

2.3.   Предоставяне на помощта според жалбоподателите

(29)

Според жалбоподателите държавна помощ би била предоставена в контекста на замените на гори по процедура, състояща се от два етапа. На първия етап гори държавна собственост биха били заменени с гори частна собственост при несправедливи условия, главно поради стратегическото местоположение на тези гори държавна собственост. На втория етап би било предоставено одобрение от компетентния орган за промяна на статута на предназначение на бившите гори държавна собственост и тяхното включване в градската зона, което позволява да бъде предприето извършването на урбанизация. Следователно тази схема, като съвкупност от двата етапа, би дала възможност на предприятията да получат икономическа полза, тъй като цените за земя държавна собственост, начислявани при замяната и/или последващата промяна на предназначението на земята, биха били по-ниски от пазарната цена за подобна земя, продадена на пазара. По тази причина по силата на действащото българско законодателство би била създадена схема за държавна помощ.

(30)

Цените на горски имоти, заменени от държавата като собственик, се определят въз основа на специализирана българска наредба, а именно Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд („Наредбата за базисните цени“).

(31)

Според жалбоподателите, цената, определена при прилагане на Наредбата за базисните цени, е по-ниска от пазарната цена. Наредбата за базисните цени не би отразявала в достатъчна степен стойността на имотите като обекти на строително териториално устройство. Например в наредбата не се изисква при оценката да се отчита устройственият статут на съответния имот, т.е. дали съответните горски имоти са предназначени за застрояване в плановете за устройство на територията. Според жалбоподателите това може да доведе до десетки или стотици пъти по-големи разлики между пазарната цена и цената, определена в рамките на предварителната оценка, извършена от държавата. Освен това коефициентите за определяне на административните цени не са били актуализирани (в достатъчна степен) през периода 2004—2010 г. Поради това, според жалбоподателите, при сделките за замени никога не се използва реалната пазарна цена на горите държавна собственост.

(32)

Накрая, жалбоподателите твърдят, че пазарната цена на заменения горски имот става многократно по-висока от цената, определена при прилагането на Наредбата за базисните цени, когато новият собственик на имота промени предназначението на заменената земя в земя за застрояване, което е редовна практика.

2.4.   Предварително становище на българските власти

(33)

Българските власти твърдят, че в замените на горски имоти няма никаква държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“). Като една от причините те посочват, че жалбоподателите не са доказали как потенциалната помощ би засегнала търговията между държавите-членки, както и че от заменените горски земи не би била изнасяна никаква дървесина (4). Властите посочиха също, че ако Комисията установи наличието на държавна помощ, те биха били готови да уведомят за наличието на схема за помощ в съответствие с Насоките за национална регионална помощ („НРП“).

(34)

След това те изтъкват факта, че цената на горската земя държавна собственост винаги се определя в съответствие със Съобщението на Комисията относно елементите на държавна помощ при продажба на земя и сгради от публични органи (5) („Съобщението относно продажбата на земя“). Оценката се извършва от независим оценител преди да се осъществи сделката. При определяне на цената на парцела оценителят следва предписанията за определяне на цените, предвидени в Наредбата за базисните цени. В предписанията се вземат предвид определени обективни критерии, като местоположението на парцела, значението на района за защитата на горите от урбанизация и полезността на растителни видове на територията на парцела. Преди приключването на сделката за замяна и двете страни по сделката (частната и публичната страна) трябва да постигнат съгласие, че те действително искат да заменят земята на определената от оценителя цена.

(35)

Българските власти твърдят, че за да се провери дали цената, изисквана за горски парцел държавна собственост при сделка за замяна, отговаря на пазара, тя следва да бъде сравнена с цената за други горски парцели, а не, както са предложили жалбоподателите, с цените, постигнати при продажбите на земя за застрояване. Техният основен аргумент е, че законът предлага само възможността да се изиска такава промяна на предназначението, но не и законно право на такава промяна. Подкрепящите доказателства показват, че само малка част от замените са последвани от промяна на предназначението на земята:

Годината, през която е извършена замяната

Брой замени

Случаи на променен статут на земята

2006 г.

15

3

2007 г.

23

8

2008 г.

62

4

2009 г.

47

0

(36)

Процедурата за промяна на предназначението на земята е подробно определена в Правилника за прилагане на закона за горите. Първо (новият) собственик(ът) на горския парцел трябва да подаде заявление до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, която е част от Министерството на земеделието и горите. Изисква се положително становище от страна на местните власти (държавното горско стопанство и държавното ловно стопанство в районите, където се намира парцелът). Комисия от (вътрешни и евентуално външни) експерти разглеждат заявлението и представят становище на изпълнителния директор, който въз основа на становището взема предварително решение. Ако решението е положително и потвърждава основанията и законосъобразността на заявлението, то се изпраща до всички служби, отговарящи за промяната на предназначението (областния управител, кмета на общината и директора на регионалната дирекция, отговарящ за горите). Последващите етапи от административната процедура се извършват от органи, независими от министъра на земеделието и/или изпълнителния директор. Въз основа на положителното предварително решение собственикът трябва да представи заявление до съответната община за възлагането, изготвянето и одобряването на подробен устройствен план. Такъв план изисква консултация с всички (местни) заинтересовани страни. Ако такъв план бъде одобрен и след като влезе в сила, собственикът подава заявление до министъра на земеделието и храните за изключването на съответния горски парцел от горския фонд. За това изключване се дължи таксова марка, определена от независим оценител в съответствие с разпоредбите на Наредбата за базисните цени. След заплащането на таксовата марка се стартира процедура за издаването на административно решение за промяна на статута на предназначение на поземления парцел. В зависимост от размера на имота това се извършва или от министъра на земеделието и храните (ако се отнася до земя с площ по-малко от 10 хектара), или от Министерския съвет.

(37)

Освен това българските власти информираха Комисията, че забрана на замените на гори е въведена в законодателството на 23 януари 2009 г. и е влязла в сила на 27 януари 2009 г. В допълнение, на 5 август 2009 г. българското правителство издаде заповед за преустановяване на разглеждането на заявления за промяна на статута на горските земи, придобити от частни физически или юридически лица чрез замяна. Този мораториум беше потвърден с Решение на Народното събрание на България от 3 септември 2009 г. С оглед на гореизложеното, замените на гори, извършени с частни страни, и последващите промени в предназначението на земята вече не са възможни в България.

(38)

Българските власти също така информираха Комисията, че в някои случаи може да е имало корупционни практики, довели до ситуации, при които при определяне на цените на заменените земи Наредбата за базисните цени може да не е била спазвана (или да не е била следвана правилно). Тези случаи са предадени на българската прокуратура и са започнали наказателни разследвания срещу високопоставени длъжностни лица, включително двама бивши министри на земеделието и бивш ръководител на българската Агенция по горите, на основание, че съответното българско законодателство е било приложено неправилно. Важно е да се подчертае, че тези наказателни разследвания не засягат същите въпроси като настоящото разследване за държавна помощ: наказателните разследвания разглеждат неправилното прилагане на българското законодателство, докато разследването за държавна помощ обхваща последиците от правилното прилагане на горепосочените правни разпоредби.

2.5.   Уведомяване за държавна помощ

(39)

Българските власти считат, че замените на гори и последващите промени на предназначението на земята не включват държавна помощ. Те изразиха готовността си да уведомят за схема за помощ, ако Комисията установи наличието на (неправомерна) държавна помощ.

2.6.   Правно основание

(40)

Националното правно основание за замените на гори, промяната на предназначението на горската земя и изчисляването на цените, които да се използват при сделките за замени, е:

а)

Законът за горите на България;

б)

Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд;

в)

Законът за държавната собственост (6)

г)

Законът за задълженията и договорите (7).

3.   ОЦЕНКА НА ПОТЕНЦИАЛНАТА ПОМОЩ И НА НЕЙНАТА СЪВМЕСТИМОСТ

3.1.   Наличие на държавна помощ

(41)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС „всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

3.1.1.   Неразривна връзка между замяната и промяната на предназначението на земята

(42)

Първият спорен въпрос е дали двете стъпки на сделката, т.е. замяната и последващата промяна на предназначението на земята (от гора в земя за застрояване) са неразривно свързани. Разглеждайки числените доказателства, представени от българските власти, Комисията отбеляза, че от 147 замени (2006—2009 г.) 15 са били последвани от промяна на статута (10 %). Тези данни, както и различните действащи правни и административни процедури, изглежда потвърждават тезата на българските власти, че — като общ принцип — двете стъпки не са неразривно свързани. (8)

(43)

От друга страна, българските власти посочиха, че формулите за определяне на цените на горските имоти и таксата за дължимата таксовата марка за промяна на предназначението на земята са така определени, че да постигнат пълната цена за замяна на даден горски имот плюс промяната в предназначението на земята да бъде до голяма степен равна на пазарната цена на подобен имот за застрояване. Това означава, че властите може да са допускали, че много инвеститори биха могли да се опитат да съчетаят и двете стъпки в една сделка.

(44)

С оглед на гореизложените съображения Комисията счита на този етап, че като общ принцип двете стъпки, т.е. замяната и последващата промяна на предназначението на земята, не са неразривно свързани и трябва да бъдат анализирани поотделно. При все това не може да се изключи в някои случаи намерението на властите и на частната страна по замяната от самото начало да е било замяната да бъде последвана от промяна на класификацията на заменената земя. В такива случаи двата етапа на практика биха били неразривно свързани.

(45)

Поради това Комисията приканва всички заинтересовани страни да представят мнения по предложения подход, т.е. като имат предвид, че не съществува неразривна връзка между двата етапа на сделката.

3.1.2.   Потенциална държавна помощ при промяна на предназначението на земята

(46)

Процесът на промяна на предназначението на определен (горски) имот в земя за застрояване е документиран в българското законодателство. Жалбоподателите твърдят, че фактът, че собствениците на горска земя са могли (допреди провъзгласяването на мораториума) да променят предназначението на тази земя до голяма степен е увеличил нейната стойност и от това следва, че е била предоставена държавна помощ.

(47)

Комисията отбелязва, че prima facie промяната в статута на земята не изглежда да е включвала някакво прехвърляне на публични ресурси. Дължимата таксова марка за тези сделки е била изчислена в съответствие с правните разпоредби, и — доколкото е известно на Комисията — е била платена във всички разглеждани случаи. Поради това изглежда, че макар да е възможно да е било предоставено известно икономическо предимство на съответното частно предприятие в резултат на административните решения за одобряване на промяната в статута на земята, тези административни решения не биха довели до предоставянето на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. При все това Комисията не взема окончателно становище по този въпрос и приканва заинтересованите страни да изразят мнение по въпроса дали с оглед на общоприетото определение за държавна помощ, което изисква наличието на държавни ресурси, административната промяна на статута на земята представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

3.1.3.   Потенциална държавна помощ при замяната на горска земя

3.1.3.1.   Замените като обща мярка

(48)

При анализа на това дали сделките за замени на гори включват държавна помощ, първият въпрос, който да бъде разгледан, е дали тази схема би могла да се счита за обща мярка. Ако това е така, тогава не би била предоставена държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. В съответствие с принципите, разработени в Известието на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (9), мерки, които са открити за всички икономически участници в държава-членка или преследват общи цели на икономическата политика, не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Те обаче трябва да бъдат действително открити за всички дружества на основата на равен достъп и не могат de facto да бъдат намалени по обхват например чрез правомощията на държавата да взема решения за предоставянето ѝ.

(49)

Във връзка с гореизложеното българските власти в действителност твърдят, че всеки собственик на горски имот би могъл, съгласно приложимото законодателство, да поиска да замени гора частна собственост за гора държавна собственост. При все това при вземането на решение относно такава замяна Постоянната изпълнителна комисия в Агенцията по горите е използвала критерии, определени от директора на Агенцията. Освен това министърът на земеделието е разполагал с правомощия да наложи вето.

(50)

С оглед на гореизложеното българските публични власти са разполагали със значителни правомощия при вземането на решения по отделните сделки за замени. Поради това Комисията смята, че схемата за замени на горска земя частна собственост за горска земя държавна собственост не може да се счита, че представлява обща мярка.

3.1.3.2.   Държавна помощ при сделките за замени

(51)

С цел да се установи дали сделките за замени предоставят икономическо предимство на участващите в тях частни предприятия Комисията трябва да установи дали цената, определена от оценителите въз основа на предвидените разпоредби в българското законодателство, напълно отразява пазарната стойност на съответната горска земя към датата на оценката.

Общи

(52)

В съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, за да не предоставят държавна помощ, публичните власти трябва да действат за целите на сделките по същия начин, както биха действали частните пазарни инвеститори. Това предполага, че когато встъпват в сделки, те също така следва да определят отговаряща на пазара цена за земята в тяхно владение.

(53)

Комисията счита, че наличието на икономическо предимство при замяната на горска земя държавна собственост за горска земя частна собственост трябва да се оценява във връзка със Съобщението относно продажби на земя (10).

(54)

В Съобщението относно продажби на земя се определят две възможности за автоматично изключване на наличието на държавна помощ при продажбите на земя и сгради от публични власти: когато продажбата се извършва чрез безусловна тръжна процедура — приемането на най-добрата тръжна оферта — или при липсата на такава процедура — когато продажната цена се равнява поне на стойността, определена чрез независима експертна оценка.

(55)

В настоящия случай на замени на земи не е имало официална тръжна процедура за нито един от горските парцели държавна собственост. Потенциалните бенефициери на помощта вече са разполагали с горски имоти, които са искали да заменят за други парцели държавна собственост. Поради това обикновено частните страни са подавали заявления до българските власти, за да се осъществи замяната на горските парцели, докато властите не са били инициатори на замяната. Следователно Комисията трябва да установи дали цените, използвани за извършването на замените на земи, са били определени в съответствие с принципите, установени в Съобщението на Комисията относно продажби на земя при спазване на оценка на независим експерт.

(56)

Точка 2, буква а) от Съобщението на Комисията относно продажбите на земя, съгласно заглавие „Продажба без безусловна тръжна процедура“ гласи следното:

а)

Независима експертна оценка

Ако публичните органи не възнамеряват да приложат посочената в точка 1 процедура, би трябвало да се извърши независима оценка от един или повече независими оценители на активите преди започване на преговорите по продажбата с цел определяне на пазарна цена въз основа на общоприетите пазарни показатели и стандарти за оценка. Определената по този начин пазарна цена е минималната покупна цена, която може да бъде приета, без да се предоставя държавна помощ.

„Оценител на активи“ е лице с добра репутация, което:

е придобило съответна степен, присъдена от признат учебен център или притежава равностойна академична квалификация,

има подходящ опит и е компетентно при извършване на оценки на земя и сгради, като се отчита географското им местоположение и категорията на активите.

Ако в някоя държава-членка няма установена съответна академична квалификация, оценителят на активи би трябвало да бъде член на призната професионална организация, занимаваща се с оценка на земя и сгради, или:

да бъде назначен от съда или орган с равностоен статут,

да има поне признато удостоверение за завършено средно образование и достатъчна степен на образование, с поне 3-годишен практически опит след дипломирането си и с познания по оценяване на земя и сгради в конкретното място.

Оценителят би трябвало да е независим в изпълнение на задачите си, т.е. публичните органи не би трябвало да имат право да му дават нареждания по отношение на резултата от оценката му. Държавните служби за оценка и държавните служители или други служители следва да се считат за независими, при условие че може на практика да се изключи упражняване на противозаконно влияние върху техните заключения.

„Пазарна стойност“ означава цената, на която биха могли да бъдат продадени земята и сградите съгласно частен договор между склонния да продаде продавач и необвързан купувач в деня на оценката, като се приема, че собствеността е публично предложена на пазара, пазарните условия позволяват редовна продажба и е предоставен достатъчен срок за водене на преговори за продажба, съобразен с характера на собствеността.

Оценка преди сделката

(57)

Комисията отбелязва, че за целите на замените цените на парцелите обществена и частна земя се определят посредством независима експертна оценка. Българските власти потвърдиха, че всички оценки са били направени преди сключването на сделката за замяна. Освен това, преди сделката за замяна да влезе в сила, и двете страни по сделката (частната и публичната страна) е трябвало да потвърдят, че действително искат да заменят земята на определената от оценителя цена.

Независимост на оценителите

(58)

Всички оценители, които подготвят и защитават оценките на държавни горски имоти, трябва да отговарят на разпоредбите, предвидени в българската Наредба № 17 за лицензиране на физическите и юридически лица за упражняване на частна лесовъдна практика. Оценителите са част от експертните екипи, работещи със съдилищата на Република България. Те нямат трудово или официално правоотношение с Министерството на земеделието и храните или с Държавната агенция по горите. В съответствие с Наредбата за базисните цени изборът на оценители за целите на оценката на парцели горски земи, които да бъдат заменени, се извършва от „собственика“ или от „заинтересованата страна“.

(59)

На този етап от процедурата Комисията счита, че оценителите, използвани за целите на оценяване на горските поземлени парцели при сделките за замени, са независими оценители по смисъла на Съобщението относно продажби на земя.

Пазарна цена, определена въз основа на общоприетите пазарни показатели и стандарти за оценка

(60)

Комисията трябва да провери дали цената на съответната горска земя, определена от оценителите за целите на сделката за замяна, отразява пазарната стойност на актива и е определена въз основа на общоприетите пазарни показатели и стандарти за оценка.

(61)

Цените се определят от експерти, като се използват единствено формулите, определени в Наредбата за базисните цени. Българското законодателство не позволява на експертите да се отклоняват от определяната по този начин цена.

(62)

Базисната цена на даден горски поземлен имот (определена за целите на замяната) е сумата от базисната цена на земята и цената на насаждението (растителните видове на територията на имота).

(63)

Стойността на земята се определя по отношение на средните стойности на земята според категориите земя, предлагащи идентични условия за растеж на растенията (150 типове месторастения съгласно Наредбата за базисните цени). Така определената стойност на земята допълнително се коригира чрез използването на корекционен коефициент, който отчита местонахождението на имота по отношение на местната и националната инфраструктура. Този корекционен коефициент е определен в приложение 2 към Наредбата за базисните цени.

(64)

Корекционният коефициент Km се определя по следната формула:

Km = 1 + g + m + s + р, където:

s –

коефициент за близост до урбанизирана територия, измерен по въздушна линия (от 0,00 до 0,25)

m –

коефициент за близост до морето, измерен по въздушна линия (от 0,00 до 0,20)

p –

коефициент за близост до повърхностен път, измерен по въздушна линия (от 0,00 до 0,2)

g =

изразен с цифри коефициент за близост до град, отразяващ разстоянието до определен град (най-късото пътно разстояние между имота и града). Градовете са разделени в 6 групи:

Група 1

Група 2

Група 3

Група 4

Група 5

Група 6

София (от 0,00 до 0,7)

Русе, Пловдив, Бургас и Варна (от 0,00 до 0,50)

Благоевград, Велико Търново, Враца, Плевен и Стара Загора (от 0,00 до 0,40)

Други областни градове (от 0,00 до 0,35)

Други големи градове (Ботевград, Горна Оряховица, Димитровград, Дупница, Казанлък, Карлово, Лом, Петрич, Самоков, Свищов и Червен бряг (от 0,00 до 0,30)

Други общински центрове (от 0,00 до 0,10)

(65)

Стойността на земята допълнително се коригира с добавянето на увеличение за хектар, което се определя въз основа на средната цена на земята, наблюдавана в зоната, в която се намира имотът. Тези увеличения на цената са определени в разпоредбите на приложение 3 към Наредбата за базисните цени и са посочени в таблицата по-долу:

 

Добавка

(BGN/хектари)

София, национални курорти и вилни зони, прилежащи към тях, земи на разстояние 10 км от морето

5 000

Населени места от I и II категория

2 000

Населени места III и IV категория

1 000

Населени места от V и VI категория

500

Населени места от VII и VIII категория

0

(66)

Общата стойност на земята, определена по този начин, е така наречената базисна цена на земята.

(67)

Цената на насаждението (растителните видове на територията на имота), които се намират на дадения парцел земя, е стойността на сегашната им възраст и прогнозираната стойност на тяхната турнусна възраст. Стойността на дървесината от горските насаждения при сегашната им възраст (възрастта към момента на оценката) е равна на приходите от продажбите на видовете по средни пазарни цени, като се приспаднат разходите, свързани със сечта, първичната обработка и извозването до място за временно съхранение. В случай че приходите не покриват разходите, дървесината няма никаква стойност.

(68)

Приходите от продажбите се определят като се сортиментира запасът и се класифицират обемите на категориите дървесина. Разходите (BGN/кубичен метър) за сеч и първична обработка на дървесината при средна трудност на сечището се определят според дървесния вид и категорията дървесина. Разходите за извозване на дървесината се определят според дървесния вид, категорията дървесина и средното извозно разстояние. Прави се добавка на всеки километър извозно разстояние, както следва: разходите за извозване се умножават по коефициент, който отчита трудността на извозния път.

(69)

Средните пазарни цени и разходите, свързани със сечта, първичната обработка и извозването на дървесина следва редовно да се определят и актуализират от Изпълнителната агенция по горите въз основа на среднопретеглените стойности, изчислени от статистическите данни, събрани за период от 3 години (като последната от тях участва с удвоена тежест).

(70)

По този начин, като се добави стойността на растителните видове, както е определена от оценителя, към базисната цена на земята, се получава базисната цена на горския поземлен имот.

(71)

За защита на средообразуващите и рекреационните функции на горите в определени райони на България се създават зони за така наречената „особена защита от урбанизация“. Съгласно разпоредбите на приложение 19 към Наредбата за базисните цени, базисните цени на горски имоти, намиращи се в такива райони, се умножават с коефициент К, посочен в таблицата по-долу (11), а именно:

Черноморско крайбрежие, първа зона

К = 6

Черноморско крайбрежие, втора зона

К = 5

Курортни зони, курорти и селища с национално значение

К = 4

Гори и земи, простиращи се в зоните от края на пътното платно на републиканските и общинските пътища до ограничителните строителни линии

К = 3

Курортни зони, курорти и селища с местно значение

К = 4

(72)

В допълнение и само в случай на замени е бил прилаган така нареченият коефициент за пазарен регулатор съгласно приложение 20 към Наредбата за базисните цени. Той се изразява в BGN/m2 и варира от 10 за земи в близост до морето, големи планински курорти и София до 1 за най-малко атрактивни земи.

(73)

Общата цена на даден горски имот, която е резултат от експертната оценка за целите на замените, е базисната цена на горския имот, умножена, където е уместно, с коефициент за „особена защита от урбанизация“ и коригирана с „коефициента за пазарен регулатор“.

(74)

На този етап от процедурата Комисията счита, че горепосоченият метод за определяне на административните цени не взема предвид непременно едни и същи критерии, въз основа на които биха били установени пазарните цени при частни сделки. Дали този метод е приемлив трябва да бъде установено в контекста на съдебната практика на европейските съдилища.

(75)

В скорошно решение по делото Seydaland (12) Общият съд анализира тълкуването на Съобщението на Комисията относно продажби на земя. Съдът постанови, че когато националното право установява правила за изчисляване на пазарната стойност на земи с оглед на тяхната продажба от публичните органи, за да съответстват тези правила на член 107 от ДФЕС, при прилагането им във всички случаи трябва да се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност. Тъй като последната е теоретична, освен при продажбите, при които се приема най-добрата оферта, задължително трябва да се приеме за допустим марж на отклонение на получената цена от теоретичната. Относно въпросната процедура по делото Seydaland Съдът постанови, че: „Член 87 от Договора за ЕО [член 107 от ДФЕС] трябва да се интерпретира като не изключващ разпоредбите на националното законодателство, установяващи методи за калкулация за определяне на стойността на земеделската и горска земя, предложена за продажба от публичните органи […] до степен, при която тези методи предвиждат актуализиране на цените, при което цените за такава земя нарастват стремително, така че цената, действително платена от купувача, отразява, доколкото е възможно, пазарната цена на земята.“

Пазарна стойност към датата на оценката и предоставяне на икономическо предимство

(76)

Поради това като последна стъпка Комисията трябва да потвърди, че цената, определена от оценителите въз основата на метода и коефициентите, предвидени в българското законодателство, може да отрази пазарната стойност на съответната горска земя към датата на оценката.

(77)

На този етап от процедурата Комисията не е в състояние да установи дали системата на административните цени, въведена с приемането на Наредбата за базисните цени през 2003 г., е била подходяща, за да отрази пазарните цени за горски земи въз основа на коефициентите, определени към момента, в който е започнало прилагането на метода, както и дали чрез използването на тази система във всички случаи се получава цена, която възможно най-точно доближава пазарната стойност съгласно изискванията на решението по делото Seydaland. Комисията отбелязва информация, предоставена от България, според която при приемането на Наредбата за базисните цени през 2003 г. административните цени (цена за замяна и такса за промяна на предназначението на земята) са били в размер на 75 %—80 % от пазарните цени за земя за застрояване (неофициална приблизителна стойност, посочена от българските власти). Това твърдение не позволява да бъде направено заключение, че към момента на влизане в сила на системата методът е давал възможност за получаване във всички случаи на цена, която възможно най-точно доближава пазарната стойност. Комисията изразява съмнения за това дали българският метод за оценка отговаря на това изискване и приканва всички заинтересовани страни, и по-специално държавите-членки, които биха могли да прилагат подобни методи спрямо административните цени с цел установяване на пазарните стойности за горски земи, да представят мненията си относно уместността на този метод.

(78)

През периода 2005—2008 г. се наблюдава много силно увеличено търсене на горски имоти в България, което е довело до голямо увеличение на цените на парцелите, особено на тези от тях, които се намират в атрактивни зони. По време на този бум съотношението на административните спрямо пазарните цени, определен в параграф 77 спада до средно 15–20 % (неофициална приблизителна стойност, посочена от българските власти). Тази средна цена крие показателен ръст за най-атрактивните парцели и ограничени повишения за по-малко атрактивните участъци.

(79)

В решението по делото Seydaland се изисква методите за определяне на административните цени да включват механизъм за актуализация на тези оценки, позволяващ възможно най-точно доближаване на продажната цена до пазарната стойност на земите, по-специално в период на голямо покачване на цените, тъй като иначе методът не би бил подходящ, за да отрази въпросните действителни пазарни цени.

(80)

В разглеждания случай българските власти посочиха, че съгласно Наредбата за базисните цени (член 7.1 и член 32) съдържащите се в нея коефициенти следва да бъдат ежегодно актуализирани. Според българските власти обаче това не е било направено. Поради това изглежда, че при метода за оценка не са взети предвид пазарните цени по времето на транзакцията.

(81)

Освен това българските органи посочиха, че през 2010 г. наредбата е била актуализирана въз основа на надеждни пазарни източници и коефициентите са били увеличени значително. Актуализираните коефициенти водят до големи повишения на стойността на атрактивните парцели в сравнение със стойностите, формирани по силата на предходните версии на наредбата, прилагани през периода, в който са били осъществявани сделките за замени.

(82)

Поради това фактът, че повечето коефициенти за определяне на административните цени за горски парцели не са били актуализирани за периода 2003–2010 г., за да отразят промените в пазарните цени, както и невъзможността на експертите да използват пазарните цени при сделките за замени на гори, предполага, че българската методика за определяне на цените не съответства на решението по делото Seydaland, което изисква тази методика да отчита (поне) резките увеличения на пазарната цена. В действителност само коефициентите, посочени в приложение 20 към Наредбата за базисните цени („коефициент за пазарен регулатор“) са били изменени през 2007 г.

(83)

Замените могат да бъдат сравнени с две сделки за продажба, които се извършват едновременно. Следователно цените, определени при прилагане на Наредбата за базисните цени, биха били по-ниски от пазарните цени по отношение както на горите частна собственост, така и на горите държавна собственост. При все това частната страна трябва винаги да одобри сделката и да се съгласи с предложените цени. Като се има предвид, че повечето частни оператори обикновено биха действали като инвеститори, стремящи се към извличане на максимални печалби, много малко вероятно е те да се съгласят да извършат замяна, която би била неизгодна за тях. Освен това разликата между административната стойност и пазарната стойност се различава в значителна степен между отделните парцели. Следователно замените на по-малко атрактивни земи частна собственост с атрактивни земи държавна собственост след ценовия скок, започнал през 2005 г. и достигнал своята върхова точка през 2008 г., осъществени по административните цени, определени през 2004 г., изглежда водят до съществени икономически предимства с избирателен характер за частната страна. По тази причина Комисията има сериозни съмнения за това дали българската система за оценка, по начина, по който тя е била приложена на практика, е довела до замени при условия, които съответстват на принципа на инвеститор при пазарна икономика (ИПИ).

Оставащи условия от член 107, параграф 1 от ДФЕС

(84)

Предприятията бенефициери са били както горски предприятия, така и предприятия, осъществяващи дейност в други сектори — основно в сферата на строителството на недвижими имоти и туризма — тъй като това са били частните страни, които обичайно са участвали в сделките за замени на гори. Фактът, че частните страни по сделките за замени са били в състояние да придобият горски имоти на цена, по-ниска от пазарната, предполага, че те са получили икономическо предимство, което може да бъде оползотворено или пряко, чрез използване на съответната земя, или косвено като актив, който може да бъде продаден, използван като обезпечение за други сделки или който позволява постигане на общо подобрение на баланса на бенефициера. Това заключение остава валидно без да засяга секторите, в които бенефициерите извършват своята дейност. Поради това е невъзможно да бъде изключена възможността конкуренцията да е била нарушена в горския и/или в други сектори.

(85)

Както беше посочено по-горе, българските власти са предоставили някои доказателства за това, че не е бил осъществяван какъвто и да било износ на дървесина, добита от заменени имоти, намиращи се в три общини. При все това те не са предоставили допълнителни подробности относно потенциално въздействие върху търговията в горския сектор в останалите общини, нито в другите сектори, засегнати от замените. Възможността за заместване на вноса също не е била разгледана. Като се основава на спецификата на въпросните сектори, Комисията обикновено счита, че предприятията, които осъществяват дейността си в сектора на строителството на недвижими имоти и — a fortiori — в сектора на туризма, са активни на целия пазар на ЕС. Следователно предоставеното предимството може да е оказало въздействие също и върху търговията в рамките на ЕС.

3.1.4.   Заключение относно наличието на държавна помощ

(86)

С оглед на гореизложените съображения, след предварителна оценка Комисията счита, че не може да се изключи, че е била предоставена държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС на потенциални бенефициери посредством замените на горски парцели. Когато замените са последвани от последващи промени на предназначението на съответните поземлени парцели, Комисията не може да изключи възможността, че комбинацията от операции, ако те са неразривно свързани, включва държавна помощ. Що се отнася до въпроса дали икономическото предимство за собственика на заменената земя държавна собственост, когато предназначението на земята е променено с административно решение, представлява държавна помощ, Комисията счита prima facie, че поради липсата на държавни ресурси изглежда не е налице държавна помощ, но не взема окончателно становище на този етап от процедурата.

(87)

В случай че по-нататъшно разследване на въпроса действително потвърди предоставянето на държавната помощ, тогава размерът на държавната помощ ще бъде изчислен по следния начин:

i)

разликата между реалната пазарна цена на горски парцел 1 частна собственост и административната цена за парцел 1, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени;

ii)

разликата между реалната пазарна цена на горски парцел 2 държавна собственост и административната цена за парцел 2, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени.

Тогава размерът на държавната помощ би се равнявал на стойността на ii), намалена със стойността на i).

Всяка парична компенсация, получена в резултат на разликата в административните цени на два парцела, които са обект на замяна, платена от една от страните на другата, също ще бъде взета предвид при изчислението на потенциалния елемент на държавна помощ, който е включен в транзакцията.

3.2.   Законосъобразност на възможната помощ

(88)

Българските власти не са уведомили в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС за мярка, свързана с предоставянето на помощ в контекста на замените на горска земя, преди да я приведат в действие. Поради това, ако Комисията наистина установи наличието на държавна помощ, такава помощ би била незаконна. В допълнение към това, ако такава помощ бъде определена като несъвместима с вътрешния пазар, тя ще подлежи на възстановяване.

(89)

Като се има предвид, че България се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., тя трябва да спазва всички разпоредби на ЕС за държавна помощ от този момент нататък. За възможната схема за помощ, произтичаща от метода за определяне на административните цени за замените на горска земя и прилагането му, не е било отправено уведомяване до Комисията като за нова помощ, нито може да се счита като съществуваща помощ към момента на присъединяването на България към ЕС (13). Освен това тя не е била приведена в действие по силата на регламент за групово освобождаване. Поради това Комисията счита, че ако така определеният от българското законодателство и така прилаган български метод представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, той представлява неправомерна помощ по смисъла на член 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (14).

3.3.   Съвместимост на потенциалната държавна помощ

(90)

Тъй като Комисията не можа да изключи възможността, че методът за определяне на административните цени за замените на горска земя, както е бил приложен, води до държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията трябва да оцени съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар.

(91)

Съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост, както и на регионите, посочени в член 349, като се вземе предвид структурната, икономическата и социалната ситуация в тях, могат да бъдат приемани за съвместими с общия пазар.

(92)

Както беше посочено по-горе, цялата територия на България е подпомагана област по силата на член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС със стандартен таван на регионалната помощ за големи предприятия в размер на 50 % от брутния еквивалент на помощта (БЕП) съгласно картата на регионалните помощи на България за периода 2007—2013 г. Следователно, ако Комисията действително установи, че е предоставена държавна помощ на предприятия, и ако тази схема за държавна помощ е в съответствие с всички приложими разпоредби на Насоките за национална регионална помощ („НРП“), предоставената помощ би могла да бъде съвместима с вътрешния пазар.

(93)

По същия начин някои мерки, предоставени за насърчаване на определени икономически сектори, могат да се приемат за съвместими съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. Като се има предвид фактът, че в разглеждания случай всяка потенциална държавна помощ може да е била предоставена на предприятия, осъществяващи дейност в горския сектор, Насоките на Общността относно държавните помощи за земеделския и горския сектор за периода 2007—2013 г. (15) могат да се прилагат. Следователно, ако потенциално предоставената помощ действително е в съответствие с разпоредбите на тези насоки, тази помощ би била съвместима с вътрешния пазар.

(94)

Комисията има съмнения дали въпросната мярка може да се определи като съвместима с Насоките на Общността относно държавните помощи за земеделския и горския сектор за периода 2007—2013 г., тъй като естеството на схемата, икономическите дейности на потенциалните бенефициери на помощта, установяването на цените на горските имоти и цената на таксовата марка, платима за промяна използването на парцела и за целите на замяна на горска земя, не изглеждат съвместими с тези насоки.

(95)

Поради това на този етап Комисията не разполага с информация, от която би си позволила да заключи, че възможната помощ допринася за някаква обща цел на Европейския съюз или че би отговаряла на критериите за съвместимост, определени в някой от съществуващите инструменти за държавна помощ. Поради това Комисията изразява съмнения по отношение на съвместимостта на възможната помощ с вътрешния пазар.

3.4.   Съмнения и основания за откриване

(96)

Поради горепосочените причини, след предварителна оценка на помощта Комисията изразява съмнения по отношение на това дали сделките за замени на гори и/или последващата промяна на предназначението на парцелите съдържа елементи на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС и дали тази помощ би била съвместима с вътрешния пазар.

(97)

Поради това Комисията е длъжна да извърши всички необходими консултации и следователно трябва да открие процедурата по член 108, параграф 2. Това дава възможност на трети лица, чиито интереси могат да бъдат засегнати от потенциалното предоставяне на помощта, да представят мненията си относно мярката. С оглед както на информацията, предоставена от съответната държава-членка, така и на информацията, предоставена от трети страни, Комисията ще направи оценка на характера на помощта и съвместимостта на мярката и ще вземе окончателното си решение.

(98)

В тази връзка Комисията припомня изразените от нея съмнения в настоящото решение относно това до каква степен потенциалната промяна на предназначението на съответната земя следва да се вземе предвид при определянето на цената на парцела за целите на замяната. Комисията изразява съмнения дали замяната и последващата промяна на предназначението на заменената горска земя в земя за застрояване следва — в някои случаи — да се счита за свързана или следва във всички случаи да се счита, че не е неразривно свързана.

(99)

Поради това Комисията има съмнения относно това до каква степен потенциалната промяна на предназначението на съответната горска земя следва да се вземе предвид при определянето на цената на парцела за целите на замяната.

(100)

Друго съмнение, изразено от Комисията в настоящото решение, е дали прилагането на предвидените в българското законодателство формули води до цена при оценката, подобна на средните цени, получени при сделки между две несвързани частни страни, т.е. подобна на пазарните цени. Естествено, сделките следва да се отнасят до горски парцели, разположени в същите области като горските парцели, държавна и частна собственост, които са предмет на сделките за замени, и трябва да имат същите или достатъчно сходни характеристики що се отнася до представените растителни видове на територията на парцела, размера на парцела и условията за достъпност до парцела. Имайки предвид това, Комисията приканва България и третите страни да осигурят информация относно пазарните цени, получени при изцяло частни сделки за продажби (или замени), които са били извършени в България през периода от присъединяването на България към ЕС до 2011 г. Освен това Комисията приканва България и третите страни да осигурят информация относно разликите между тези пазарни цени и цените, използвани за отделните сделки за замени (изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредбата за базисните цени), а оттам и на потенциалния размер на държавната помощ. Накрая, Комисията приканва България и третите страни да осигурят информация относно правилата, които се прилагат, когато става дума за компенсация, изплатена при транзакциите за замени, при разлика на цените за двата заменими парцела.

(101)

Освен това, с оглед на твърдението на българските власти, че жалбоподателите не са доказали, че помощта би засегнала търговията между държавите-членки, Комисията приканва България да осигури допълнителна информация относно това дали и до каква степен потенциалната помощ оказва отрицателно въздействие върху търговията в рамките на Общността.

(102)

В случай че информацията, предоставена в рамките на официалната процедура по разследване, доведе до обявяване от страна на Комисията, че при сделките за замени на гори и/или последващата промяна на предназначението на парцелите е налице държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията също така трябва да разследва дали тази помощ е съвместима с вътрешния пазар, и по-специално с член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС и разпоредбите на НРП и/или член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС и разпоредбите на Насоките на Общността относно държавните помощи за земеделския и горския сектор за периода 2007—2013 г. Поради това Комисията изисква от държавите-членки и трети страни да предоставят всички налични доказателства, които биха позволили на Комисията да обоснове оценката си относно съвместимостта на мярката. Комисията напомня на българските власти, че държавата-членка носи тежестта на доказване по отношение на съвместимостта на мерките за помощ.

4.   РЕШЕНИЕ

(103)

С оглед на гореизложените съображения, Комисията, като действа в съответствие с процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изисква от България да представи мнението си и да предостави цялата информация, която би могла да помогне за оценката на помощта, в рамките на един месец от датата на получаване на настоящото писмо. Тя изисква от Вашите власти незабавно да изпратят копие от настоящото писмо до потенциалните бенефициери на помощта.

(104)

По-специално от българските органи се изисква да осигурят цялата информация, необходима за установяване на разликата между административните цени, налагани в контекста на замените, и пазарната цена на горските имоти, които имат същите характеристики, като заменяемите парцели, действащи към момента на съответната транзакция. В този контекст българските органи също се приканват да представят резултата от своите оценки за разгледани дела, при които замените са настъпили след 31 декември 2006 г., които биха се получили, ако съответните коефициенти са били правилно актуализирани, както е предвидено от българското законодателство. Най-накрая, Комисията приканва България да осигури информация относно правилата, приложими спрямо изплатената компенсация при транзакциите за замяна, в случай на разлики в цените за двата заменени парцели земя.

(105)

Комисията иска да напомни на България, че член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз има суспендираща сила и да насочи Вашето внимание към член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета, който предвижда, че цялата неправомерна помощ може да бъде възстановена от бенефициера.

(106)

Комисията предупреждава България, че ще информира заинтересованите страни, като публикува настоящото писмо заедно с пояснително резюме в Официален вестник на Европейския съюз. Тя също така ще информира заинтересованите страни в държавите от ЕАСТ, които са подписали Споразумението за ЕИП, като публикува известие в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз и ще информира Надзорния орган на ЕАСТ като изпрати копие от настоящото писмо. Всички тези заинтересовани страни ще бъдат приканени да представят мненията си в срок от един месец от датата на публикуването.»


(1)  Българският Закон за горите, обнародван в ДВ, бр. № 125 от 29 декември1997 г.

(2)  Приета с Постановление на Министерски съвет № 252 от 6 ноември 2003 г., обнародвана в българския Държавен вестник, бр. № 101 от 18 ноември 2003 г. (последно изменена в ДВ, бр. № 1 от 5 януари 2007 г.).

(3)  Жалбоподателите изчисляват, че размерът на помощта при 15 сделки, избрани от 147 замени, вече би бил между 55 млн. евро (ако се отчита само замяната) и 126 млн. евро (ако се вземе предвид промяната в предназначението на земята). Според предоставената от тях информация размерът на помощта във всяка една от тези 15 сделки (без да се взема предвид потенциалната промяна в предназначението на земята) варира от 340 360 EUR до 27,9 млн. евро. Въпреки че тази оценка се отнася единствено до разликата между административната и пазарната цена на горските парцели държавна собственост (т.е. предимство за частната страна), като се има предвид, че парцелите частна собственост са били като цяло разположени в по-малко атрактивни райони, разликата между тяхната административна и пазарна цена (т.е. предимство за публичната страна) изглежда не толкова голяма. Поради това жалбоподателите твърдят, че действителният размер на държавната помощ, предоставена на частната страна, т.е. разликата между предимствата за частната страна и предимствата за публичната страна, все още би могла да бъде значителна.

(4)  Въз основа на информацията, предоставена от властите, това изглежда обхваща само 3 общини. За останалата част от страната те не предоставиха информация.

(5)  ОВ C 209, 10.7.1997 г., стр. 3.

(6)  Обнародван в ДВ № 44 от 21 май 1996 г. (последно изменен в български Държавен вестник, бр. № 41 от 2 юни 2009 г.)

(7)  Обнародван в ДВ № 275 от 22 ноември 1950 г. (последно изменен в български Държавен вестник, бр. № 50 от 30 май 2008 г.)

(8)  Неизвестен брой планирани промени на предназначението могат да бъдат блокирани от мораториума, наложен през 2009 г.

(9)  ОВ C 384, 10.12.1998 г., стр. 3.

(10)  Съобщение на Комисията относно елементите на държавна помощ при продажба на земя и сгради от публични органи (ОВ C 209, 10.7.1997 г., стр. 3).

(11)  В случаите, когато един имот попада едновременно в повече от една зона, при оценяването му се взема под внимание по-високият коефициент.

(12)  Дело C-239/09 Seydaland Vereinigte Agrarbetriebe GmbH & Co. KG/BVVG Bodenverwertungs- und -verwaltungs GmbH, [2010], Сборник, стр. I-0000, http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:62009J0239:EN:HTML

(13)  В тази връзка, моля, отбележете, че схемата на замени не е била въведена преди 1994 г., не е била включена като съществуваща помощ в приложение към Договора за присъединяване на България, нито е било отправено уведомление за нея по време на междинния механизъм. Поради това не може да се счита, че тя представлява съществуваща държавна помощ по смисъла на член 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета.

(14)  ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

(15)  ОВ C 319, 27.12.2006 г., стр. 1.


ΛΟΙΠΕΣ ΠΡΑΞΕΙΣ

Ευρωπαϊκή Επιτροπή

16.9.2011   

EL

Επίσημη Εφημερίδα της Ευρωπαϊκής Ένωσης

C 273/26


Δημοσίευση αίτησης σύμφωνα με το άρθρο 6 παράγραφος 2 του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 510/2006 του Συμβουλίου για την προστασία των γεωγραφικών ενδείξεων και των ονομασιών προέλευσης των γεωργικών προϊόντων και των τροφίμων

2011/C 273/07

Η παρούσα δημοσίευση παρέχει το δικαίωμα ένστασης κατά την έννοια του άρθρου 7 του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 510/2006 του Συμβουλίου (1). Η δήλωση ένστασης υποβάλλεται στην Επιτροπή εντός εξαμήνου από την ημερομηνία της παρούσας δημοσίευσης

ΕΝΙΑΙΟ ΕΓΓΡΑΦΟ

ΚΑΝΟΝΙΣΜΟΣ (ΕΚ) αριθ. 510/2006 ΤΟΥ ΣΥΜΒΟΥΛΙΟΥ

«ΦΑΣΟΛΙΑ ΒΑΝΙΛΙΕΣ ΦΕΝΕΟΥ» (FASOLIA VANILIES FENEOU)

Αριθ. ΕΚ: EL-PGI-0005-0839-21.12.2010

ΠΓΕ ( X ) ΠΟΠ ( )

1.   Ονομασία:

«Φασόλια Βανίλιες Φενεού» (Fasolia Vanilies Feneou)

2.   Κράτος μέλος ή τρίτη χώρα:

Ελλάδα

3.   Περιγραφή του γεωργικού προϊόντος ή του τροφίμου:

3.1.   Τύπος προϊόντος:

Κλάση 1.6.

Φρούτα, λαχανικά και δημητριακά νωπά ή μεταποιημένα

3.2.   Περιγραφή του προϊόντος για το οποίο ισχύει η ονομασία υπό (1):

Το προϊόν που φέρει την ονομασία «Φασόλια Βανίλιες Φενεού» είναι ξερά φασόλια διαχωρισμένα από τον λοβό, προερχόμενα από ένα τοπικό πληθυσμό της οικογένειας των ψυχανθών του είδους Phaseolus vulgaris.

Τα φυσικά χαρακτηριστικά των σπερμάτων είναι το ωοειδές σχήμα τους, το ιδιαίτερα μικρό μέγεθος, αφού το βάρος 1 000 σπόρων κυμαίνεται από 270 g έως 280 g, κατατάσσοντας το στην κατηγορία των μικρόσπερμων ποικιλιών, το λευκό χρώμα τους και ο λεπτός φλοιός τους.

Τα «Φασόλια Βανίλιες Φενεού» είναι πηγή πρωτεΐνης κατ’ ελάχιστο 18%. Τα χημικά χαρακτηριστικά που διαφοροποιούν τα φασόλια βανίλιες Φενεού από τα φασόλια που συναντάμε στο εμπόριο είναι:

Α/Α

Παράμετρος

Φασόλια βανίλιες φενεού

Φασόλια εμπορίου (του είδους Phaseolys vulgaris)

Συμπεράσματα

1.

Διαιτητικέσ ίνεσ

27,9-29,9 % w/w

13,2 % w/w

πλουσιότερο σε διαιτητικές ίνες έως 54,4 %

2.

Λιπαρά

1,7-1,9 % w/w

2-2,5 % w/w

Χαμηλότερο σε λιπαρά έως 10 %

3.

Ενεργειακή αξία

225-233 kcal/100 g

296 kcal/100g

πιο χαμηλοθερμιδικό

955-963 kj/100 g

1 236 kj/100g

4.

Ασβέστιο

2 970-2 988 mg/kg

1 312 mg/kg

πλουσιότερο σε ασβέστιο έως 56 %

5.

Νάτριο

97,1-98,1 mg/kg

354 mg/kg

μικρότερη περιεκτικότητα σε αλάτι

6.

Τέφρα

3,9-4,1 % w/w

4,4 % w/w

Χαμηλότερη περιεκτικότητα σε τέφρα

Το προϊόν με την προστατευόμενη ονομασία «Φασόλια Βανίλιες Φενεού» παρουσιάζει οργανοληπτικά χαρακτηριστικά που το διαφοροποιούν από άλλα φασόλια και το καθιστούν ιδιαίτερα ελκυστικό στους καταναλωτές, χάρη στην γλυκιά γεύση του, στην ικανότητα του να βράζει γρήγορα και να λαμβάνονται μετά το βρασμό σπέρματα ακέραια και πλήρη με μαλακή σάρκα χωρίς να διαχωρίζονται από τον φλοιό.

3.3.   Πρώτες ύλες (μόνο για μεταποιημένα προϊόντα):

3.4.   Ζωοτροφές (μόνο για προϊόντα ζωικής προέλευσης):

3.5.   Ειδικά στάδια της παραγωγής τα οποία πρέπει να εκτελούνται εντός της οριοθετημένης γεωγραφικής περιοχής:

Όλες οι φάσεις της παραγωγικής διαδικασίας από την καλλιέργεια (η προετοιμασία του εδάφους, η λίπανση, η σπορά, η άρδευση, η καταπολέμηση των ζιζανίων, η φυτοπροστασία) μέχρι τη συγκομιδή, τη ξήρανση και τον καθαρισμό του προϊόντος θα πρέπει να διενεργούνται εντός της οριοθετημένης γεωγραφικής περιοχής.

3.6.   Ειδικοί κανόνες για τον τεμαχισμό, το τρίψιμο, τη συσκευασία κ.λπ.:

3.7.   Ειδικοί κανόνες για την επισήμανση:

Στα μέσα συσκευασίας θα πρέπει να αναγράφεται υποχρεωτικά η ένδειξη «ΦΑΣΟΛΙΑ ΒΑΝΙΛΙΕΣ ΦΕΝΕΟΥ» ΠΓΕ, καθώς και οι ενδείξεις που προβλέπονται από την Εθνική και Κοινοτική Νομοθεσία.

4.   Συνοπτική οριοθέτηση της γεωγραφικής περιοχής:

Ως οριοθετημένη γεωγραφική περιοχή παραγωγής του φασολιού με την ονομασία «Φασόλια Βανίλιες Φενεού» ορίζεται ολόκληρος ο Δήμος Φενεού, ο οποίος ανήκει στο νομό Κορινθίας της περιφέρειας Πελοποννήσου.

Η περιοχή του Φενεού στην οποία καλλιεργείται το φασόλι αποτελεί μία κλειστή πεδιάδα, συνολικής καλλιεργούμενης έκτασης 47,1 χιλιάδων στρεμμάτων, που προστατεύεται από τους ορεινούς όγκους Χελμού — Ντουρντουβάνας, Κυλλήνης, Ολίγυρτου — Σαϊτά. Το σύστημα της κλειστής λεκάνης του Φενεού (τεχνητή λίμνη) αποτελεί σημαντική ιδιαιτερότητα της Πελοποννήσου και περιβάλλεται από δασική έκταση ελάτης και πεύκου μέχρι την λίμνη. Το ιδιαίτερο και μοναδικό αυτό περιβάλλον της μεγάλης δασοκάλυψης των ορεινών όγκων που περικλείουν το Φενεάτικο οροπέδιο σε συνδυασμό με την ύπαρξη της Τεχνητής Λίμνης Δόξας συμβάλλει στην δημιουργία ενός ιδανικού τοπικού κλίματος της περιοχής κατάλληλου για την παραγωγή άριστου προϊόντος.

5.   Δεσμός με τη γεωγραφική περιοχή:

5.1.   Ιδιαιτερότητα της γεωγραφικής περιοχής:

Έδαφος

Το έδαφος χαρακτηρίζεται βαθύ και παραγωγικό, είναι κατά το πλείστον αργιλοαμμώδη μέχρι αμμοαργιλλώδη με υψηλή υδατοϊκανότητα. Επίσης, είναι εφοδιασμένο σε ασβέστιο και φώσφορο ενώ η περιεκτικότητα σε κάλιο και μαγνήσιο είναι χαμηλή. Στην πλειονότητα τους τα εδάφη είναι ελαφρώς όξινα (pH < 7). Τα εδάφη, που καλλιεργείται το φασόλι με την ονομασία «Φασόλια Βανίλιες Φενεού», αποτελούν τον πυθμένα της παλιάς φυσικής λίμνης Δόξας που υπήρχε στην περιοχή, με αποτέλεσμα, να διατηρούν την σχετική υγρασία τους. Οι παραπάνω εδαφικοί παράγοντες είναι ευνοϊκοί για την καλλιέργεια του προϊόντος με την ονομασία «Φασόλια Βανίλιες Φενεού».

Κλίμα

Σύμφωνα με τα κλιματολογικά δεδομένα της περιοχής το κλίμα χαρακτηρίζεται γενικά ως ηπειρωτικό με ψυχρούς χειμώνες και δροσερά καλοκαίρια. Λόγω όμως της μεγάλης δασοκάλυψης των ορεινών όγκων που περικλείουν το Φενεάτικο οροπέδιο το κλίμα καθίσταται ηπιότερο με περισσότερο υγρούς χειμώνες και δροσερότερα καλοκαίρια. Η μέση μηνιαία μέγιστη θερμοκρασία είναι 28,8 °C, η μέση μηνιαία ελάχιστη είναι 0,6 °C και η μέση ετήσια είναι 12,8 °C.

Η ύπαρξη της λίμνης Δόξας συμβάλλει ακόμη στη διαμόρφωση ήπιου ανοιξιάτικου κλίματος. Τα ποσοστά βροχοπτώσεων στην διάρκεια του έτους ανέρχονται στα 600 χιλιοστά. Έτσι ο συνδυασμός άριστης θερμοκρασίας και σχετικής υγρασίας της περιοχής συμβάλλει στην κάλυψη των αναγκών του υγρόφιλου φυτού του φασολιού.

Ανθρώπινος Παράγοντας

Ο παράγοντας που αξιοποιεί με τον καλύτερο δυνατόν τρόπο τα εδαφοκλιματικά χαρακτηριστικά της περιοχής του Φενεού και συμβάλλει καθοριστικά στην παραγωγή άριστης ποιότητας του προϊόντος και στη φήμη του εκτός των ορίων του νομού είναι ο ανθρώπινος.

Η καλλιεργητική τεχνική που εφαρμόζουν οι παραγωγοί του Φενεού στηρίζεται στην μακροχρόνια πείρα αλλά και στην παράδοση που μεταφέρεται από γενιά σε γενιά και συνίσταται σε εργασίες με τα χέρια, από τη σπορά μέχρι την ξήρανση και τον καθαρισμό, ελάχιστη χρησιμοποίηση φυτοφαρμάκων και χημικών λιπασμάτων και αποκλειστικά επιλογή, από τους ίδιους τους γεωργούς, σπόρων του «φασολιού Βανίλια Φενεού» για τη σπορά της επόμενης χρονιάς με σκοπό την διαφύλαξη της καθαρότητάς του φυτικού υλικού.

5.2.   Ιδιοτυπία του προϊόντος:

Το «φασόλι βανίλια Φενεού» καλλιεργείται συστηματικά στην περιοχή του Φενεού από τα τέλη του 19ου αιώνα. Η μακροχρόνια καλλιέργεια του προϊόντος οφείλεται στα ιδιαίτερα ποιοτικά χαρακτηριστικά που το διακρίνουν, όπως είναι το πολύ μικρό μέγεθος, το κάτασπρο χρώμα, η καλή εμφάνιση, το ωοειδές σχήμα αντί του νεφροειδούς σχήματος των περισσοτέρων, ο λεπτός φλοιός που βοηθά στον καλύτερο και γρηγορότερο βρασμό του προϊόντος, η γλυκιά γεύση του και η υψηλή θρεπτική του αξία.

Το τοπικό όνομα «Βανιλια» δόθηκε από τους ίδιους τους καλλιεργητές για να τονίσουν το κάτασπρο χρώμα και την ιδιαίτερα γλυκιά γεύση του προϊόντος που μοιάζει σαν την βανίλια. Τα ιδιαίτερα αυτά ποιοτικά χαρακτηριστικά του το διαφοροποιούν από άλλα φασόλια και το καθιστούν περιζήτητο στην αγορά.

5.3.   Αιτιώδης σχέση που συνδέει τη γεωγραφική περιοχή με την ποιότητα ή τα χαρακτηριστικά του προϊόντος (για τις ΠΟΠ) ή με μια συγκεκριμένη ιδιότητα, τη φήμη ή άλλα χαρακτηριστικά του προϊόντος (για τις ΠΓΕ):

Περιγραφή του δεσμού μεταξύ της ποιότητας του προϊόντος και της οριοθετημένης γεωγραφικής περιοχής

Τα χαρακτηριστικά των φασολιών με την ονομασία «Φασόλια Βανίλιες Φενεού» συνδέονται με τις εδαφοκλιματικές συνθήκες της γεωγραφικής περιοχής και με το φυτικό υλικό που είναι προσαρμοσμένο στο περιβάλλον.

Τα «Φασόλια Βανίλιες Φενεού» παρουσιάζουν άριστη προσαρμογή στο ηπειρωτικό κλίμα της περιοχής και στο εδαφολογικό υπόβαθρό της, παράγοντες που είναι ευνοϊκοί για την καλλιέργεια των εν λόγω φασολιών. Τα μέσης σύστασης ελαφρώς όξινα εδάφη με ικανοποιητικό βαθμό στράγγισης σε συνδυασμό με τους σχετικά ήπιους υγρούς χειμώνες και τα δροσερά καλοκαίρια επηρεάζουν καθοριστικά την ποιότητα του προϊόντος και επιτρέπουν την παραγωγή στιλπνού σπόρου με λεπτό φλοιό και τρυφερή σάρκα. Οι συνθήκες αυτές προσδίδουν στα φασόλια υψηλή ικανότητα απορρόφησης του νερού, χαμηλή περιεκτικότητα σε τέφρα και καλύτερα οργανοληπτικά χαρακτηριστικά όπως η ιδιαίτερη γλυκιά γεύση και η καλή βραστικότητά τους.

Επιπρόσθετα, το ιδιαίτερο και μοναδικό φυσικό περιβάλλον, που χαρακτηρίζεται από τους ορεινούς όγκους που προστατεύουν την πεδιάδα του Φενεού από τους ισχυρούς ανέμους και την ύπαρξη της Τεχνητής Λίμνης Δόξας με την περιβάλλουσα δασική έκταση ελάτης και πεύκου, που φτάνει μέχρι τη λίμνη συμβάλλει καθοριστικά στην δημιουργία ιδιαίτερα ιδανικών συνθηκών και στην διαφοροποίηση του τοπικού προϊόντος από ανάλογα φασόλια άλλων περιοχών.

Οι τοπικές καλλιεργητικές πρακτικές, που εφαρμόζουν οι αγρότες της περιοχής, 100 και πλέον χρόνια, σε συνδυασμό με τα εδαφοκλιματικά και περιβαλλοντικά πλεονεκτήματα της περιοχής συμβάλλουν στα ιδιαίτερα χαρακτηριστικά του προϊόντος. Οι καλλιεργητικές τεχνικές των φασολοκαλλιεργητών παραμένουν οι ίδιες με εκείνες που εφάρμοζαν οι πρόγονοι τους αφού οι περισσότερες εργασίες όπως τα σκαλίσματα, η συγκομιδή, η διαλογή και η συσκευασία γίνονται μέχρι σήμερα με τα χέρια, με αποτέλεσμα τη δημιουργία ενός προϊόντος με καλή εμφάνιση, ομοιόμορφο σχήμα απαλλαγμένο από ξένα συστατικά και σπασμένους σπόρους. Η ελαχιστοποίηση της χρήσης φυτοφαρμάκων και χημικών λιπασμάτων, τα οποία υποβαθμίζουν το προϊόν, καθώς επίσης και η αυστηρή επιλογή σπόρων για ιδιοπαραγωγή και για τη διαφύλαξη της καθαρότητας του τοπικού πληθυσμού του «φασολιού βανίλια Φενεού», δίνει ένα προϊόν ανώτερης ποιότητας.

Ο στενός δεσμός μεταξύ του τοπικού προϊόντος και της οριοθετημένης περιοχής παραγωγής καθώς και η πολύ εντοπισμένη καλλιέργεια του στο οροπέδιο του Φενεού, διαπιστώνεται και από την επανειλημμένη προσπάθεια καλλιέργειας του σε άλλες γειτονικές περιοχές παραγωγής φασολιών. Η προσπάθεια αυτή όμως δεν έχει αποβεί επιτυχής καθώς η συμπεριφορά του προϊόντος όσον αφορά την ποιότητα του σπόρου (ιδιαίτερα την εμφάνιση του, την λεπτότητα του φλοιού του και την γεύση του) είναι κατά πολύ πιο υποβαθμισμένη απ’ ότι όταν καλλιεργείται εντός της οριοθετημένης γεωγραφικής ζώνης.

Περιγραφή του δεσμού μεταξύ της φήμης του προϊόντος και της οριοθετημένης γεωγραφικής περιοχής

Υπάρχουν αναφορές σε δύο βιβλία του Καθηγητή — Ακαδημαϊκού Σαρλή Βασιλείου με θέμα «Λαογραφικά Σύμμεικτα του Δήμου Φενεού Κορινθίας»«Καταγραφή 1960-2000» που παρουσιάζονται στοιχεία που μαρτυρούν τη σημαντικότητα της καλλιέργειας του φασολιού για την περιοχή και την φήμη τους ως τα πιο νόστιμα. Κατά τη μυθολογική παράδοση, τα όσπρια ήταν τα δώρα της θεάς Δήμητρας προς τους Φενεάτες επειδή την φιλοξένησαν στον τόπο τους, όταν εκείνη αναζητούσε την κόρη της Περσεφόνη, κλεμμένη από τον Πλούτωνα που προσπαθούσε να τη φυγαδεύσει δια μέσου των βαράθρων της λίμνης Φενεού στο βασίλειο του Κάτω Κόσμου. Επομένως, πρώτοι οι Φενεάτες χρησιμοποίησαν τα όσπρια ως τροφή τους, ίσως γι’ αυτό και φημίζονται τα φενεάτικα φασόλια ως τα πιο νόστιμα. Στην ίδια πηγή τα φασόλια είναι τα όσπρια με την ευρύτερη κατανάλωση και ακολουθούν η φακή και τα ρεβίθια.

Η καλλιέργεια των φασολιών ξεκίνησε συστηματικά στα εδάφη της περιοχής από τα τέλη του 19ου αιώνα, όταν ελευθερώθηκαν από τα νερά της λίμνης Φενεού. Η φήμη του προϊόντος και ο στενός δεσμός του με την περιοχή του Φενεού τεκμηριώνεται από τις παρακάτω αναφορές:

Έγγραφο του Ειρηνοδικείου Φενεού, με ημερομηνία 25 Μαρτίου 1910, που αφορά την αποζημίωση παραγωγού φασολιών από κτηνοτρόφο γιατί τα ζώα του προκάλεσαν ζημιά στην εν λόγω καλλιέργεια.

Ερευνητική εργασία του Διδάκτορα Πάνου Δημητρίου σχετικά με την εντατική καλλιέργεια του «φασολιού βανίλια Φενεού» στην περιοχή την δεκαετία του 1950.

Λόγω της σημασίας και της διάδοσης της καλλιέργειας στην περιοχή, από το 1980, γιορτάζεται κάθε χρόνο, τον Οκτώβριο (περίοδο συγκομιδής των φασολιών Βανίλιες Φενεού), στο χωριό Στενό του Φενεού, η γιορτή της φασολάδας, η οποία έχει χαρακτηριστεί ως τουριστικό ενδιαφέρον από την εφημερίδα «Ελεύθερος Τύπος»

Στοιχεία που τεκμηριώνουν την συνεχή καλλιέργεια του «φασολιού βανίλια Φενεού» τα έτη 1993-2003 από την Εθνική Στατιστική Υπηρεσία της Ελλάδας.

Από ελέγχους που πραγματοποιούνται από την Διεύθυνση Γεωργίας της Νομαρχιακής Αυτοδιοίκησης Κορινθίας, στα πλαίσια των προγραμμάτων εξισωτικής Αποζημίωσης και Ενιαίας Ενίσχυσης, πιστοποιείται η μακροχρόνια παραδοσιακή καλλιέργεια του «φασολιού βανίλια Φενεού» στη περιοχή και η παραγωγή εξαιρετικής ποιότητας προϊόντος.

Σχετική αναφορά επισκέπτη της περιοχής που έχει συνδυασμένη την πεδιάδα του Φενεού και τα πεντανόστιμα φασόλια «Βανίλιες» με τα παιδικά του χρόνια.

Αναφορά σε φύλλο της εφημερίδας «Καθημερινη» στις 24 Οκτωβρίου 2006 και στις 17 Νοεμβρίου του 2007 για τα φημιστά φασόλια Φενεού.

Σε φύλλο της εφημερίδας «Τα Νεα» στις 16 Φεβρουαρίου 2007 και της εφημερίδας «Ελευθερος Τυπος» στις 4 Οκτωβρίου του 2008 γίνεται αναφορά για την παραδοσιακή φασολάδα με φασόλια από τον Φενεό.

Στην τηλεοπτική εκπομπή «Μπουκια και Συγχωριο» του Ηλία Μαμαλάκη παρουσιάζεται η συνταγή «Μπούλια (Πολυσπόρι) Φενεός» με ένα από τα κύρια υλικά τα χαρακτηριστικά «άσπρα» φασόλια Βανίλιες Φενεού.

Αναφορά στα Φασόλια Βανίλιες Φενεού σε δύο τηλεοπτικές εκπομπές «Μενουμε Ελλαδα» της κρατικής τηλεόρασης τον Οκτώβριο του 2006 και 2007 καθώς και στην ΕΤ3 το Φεβρουάριο του 2009.

Η καλή φήμη του φασολιού αυτού στους καταναλωτές έχει αντίκρισμα και στους παραγωγούς, αφού πωλείται σε τιμή που μπορεί να φτάσει μέχρι και 75 % ακριβότερη από την τιμή των άλλων φασολιών που δεν προστατεύονται με ονομασία προέλευσης.

Συνοψίζοντας, τα ιστορικά, τα βιβλιογραφικά δεδομένα, οι δημοσιεύσεις σε τοπικές και ευρείας κυκλοφορίας εφημερίδες, οι εκπομπές στα μαζικά μέσα ενημέρωσης και οι αναφορές στο διαδίκτυο, κυρίως σε θέματα γαστρονομίας, τουρισμού, στη Βικιπέδια, κ.λ.π., επιβεβαιώνουν τη φήμη του «φασολιού βανίλια Φενεού» και η οποία οφείλεται στα ιδιαίτερα ποιοτικά χαρακτηριστικά του.

Παραπομπή στη δημοσίευση των προδιαγραφών:

[Άρθρο 5 παράγραφος 7 του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 510/2006]

http://www.minagric.gr/greek/data/PROD_FASOLIA_VANILIES_FENEOU.pdf


(1)  ΕΕ L 93 της 31.3.2006, σ. 12.