1

На проведените на 25 май 2014 г. избори жалбоподателят г‑н Udo Voigt е избран за член на Европейския парламент от листата на германската партия Nationaldemokratische Partei Deutschlands (NPD). Оттогава той е независим член на Парламента.

2

На 22 март 2015 г. в Санкт Петербург (Русия) е проведен политически форум, озаглавен „Национален руски форум“, на който жалбоподателят е бил поканен от руската партия Rodina, като на същия форум са участвали г‑н Andrei Petrov, г‑н Fedor Biryukov и г‑н Alexander Sotnichenko, жалбоподатели по дело, регистрирано в секретариата на Общия съд под номер T‑452/15.

3

С имейл от 3 юни 2015 г. асистентът на г‑н Voigt уведомява пресслужбата на Парламента за намерението на жалбоподателя да организира пресконференция на 16 юни 2015 г., озаглавена „Нашите действия за избягване на студената и горещата война в Европа“ (наричана по-нататък „пресконференцията“), която следва да бъде продължение на посочения в предходната точка форум. На тази пресконференция е трябвало да присъстват шестима участници, а именно жалбоподателят, един гръцки депутат, един бивш италиански депутат, един бивш британски депутат и двама руски граждани, които са членове на руската партия Rodina, а именно г‑н Petrov и г‑н Biryukov. За тази цел асистентът на жалбоподателя моли на последния да бъдат предоставени зала на Парламента и съответната техника за устен превод.

4

Отново в рамките на продължението на форума, озаглавен „Национален руски форум“, на 9 юни 2015 г. асистентът на жалбоподателя иска от главна дирекция (ГД) „Сигурност“ на Парламента, която отговаря за акредитацията, издаването на пропуски за 21 лица, пет от които са руски граждани (наричани по-нататък „руските гости“), а именно г‑н Petrov, г‑н Biryukov, г‑н Sotnichenko, г‑жа E. N. и г‑жа P. E., във връзка с втора проява, а именно с работна среща, озаглавена „Среща на тема „Европейското сътрудничество“, която също е планирана за 16 юни 2015 г. (наричана по-нататък „работната среща“).

5

На 9 юни 2015 г. ГД „Сигурност“ удостоверява с имейл, че искането за акредитация е получено. Тази обратна разписка съдържа референтен номер, позволяващ пропуските да бъдат получени на 16 юни 2015 г., и съдържа приложение, в което се потвърждава, че проявата е съвместима с изискванията за сигурност, но в приложението се посочва също така, че организаторът не е освободен от обичайната процедура за предоставяне на разрешение.

6

На същата дата 9 юни 2015 г. пресслужбата уведомява с имейл асистента на жалбоподателя, че нейните политически органи са ѝ разпоредили да не предоставя на жалбоподателя необходимото оборудване за пресконференцията (наричан по-нататък „имейлът на пресслужбата“). В този имейл се прави позоваване на ограниченията за достъп, наложени от институцията на руските политици и дипломати, както и на опасността присъствието на г‑н Petrov и г‑н Biryukov да смути дейността на институцията.

7

На 10 юни 2015 г. Парламентът приема резолюция относно състоянието на отношенията между ЕС и Русия (2015/2001 (INI) (ОВ C 407, 2016 г., стр. 35, наричана по-нататък „резолюцията от 10 юни 2015 г.“), която се обсъжда още от 15 януари 2015 г.

8

На 16 юни 2015 г. асистентът на жалбоподателя взема пропуските, предназначени за гостите, които последният е поканил на работната среща. При все това преди обед отдел „Акредитиране“ към ГД „Сигурност“ уведомява жалбоподателя с имейл, че с оглед на списъка с участниците на тази среща и по силата на разпореждането, което отделът е получил от кабинета на председателя на Парламента, на петимата руски гости се отказва достъпът до помещенията на институцията.

9

На 31 юли 2015 г. в секретариата на Съда жалбоподателят подава настоящата жалба срещу Парламента и неговия председател.

10

С определение от 29 октомври 2015 г., Voigt/Председател на Парламента и Парламент (C‑425/15, непубликувано, EU:C:2015:741) Съдът приема, че очевидно не е от неговата компетентност да разгледа делото, и го изпраща на Общия съд по силата на член 54, втора алинея от статута на Съда на Европейския съюз, като не се произнася по съдебните разноски.

11

С определение от 4 февруари 2016 г., Voigt/Парламент и председател на Парламента (T‑618/15, непубликувано, EU:T:2016:72) Общият съд отхвърля жалбата, доколкото е насочена срещу председателя на Парламента.

12

На 23 май 2016 г. жалбоподателят представя писмена реплика, а на 4 юли 2016 г. Парламентът представя писмена дуплика.

13

Накрая, с писмо от 6 декември 2016 г. Общият съд уведомява Парламента за процесуално-организационните действия, във връзка с които Парламентът дава своя отговор на 21 декември 2016 г.

14

Жалбоподателят моли Общия съд:

15

Освен това в жалбата си жалбоподателят моли Общия съд да му укаже дали счита за необходимо жалбоподателят да представи допълнителни доводи или доказателства в подкрепа на своята жалба.

16

Парламентът моли Общия съд:

17

Жалбоподателят посочва, че жалбата следва да се счита за подадена главно въз основа на член 263, трета алинея ДФЕС и при условията на евентуалност, въз основа на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Всъщност целта на член 263, трета алинея ДФЕС била да се позволи на Сметната палата на Европейския съюз, на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Комитета на регионите да предявят правата си срещу актовете на други институции, като подобна възможност би трябвало a fortiori да се признае на членовете на Европейския парламент, които се ползвали с по-голяма демократична легитимност.

18

След като в съдебното заседание на жалбоподателя е зададен въпросът дали поддържа претенцията си делото му да се разглежда въз основа на член 263, трета алинея ДФЕС, той отговаря, че Съдът се е произнесъл по този въпрос в своето определение от 29 октомври 2015 г., Voigt/Председател на Парламента и Парламент (C‑425/15, непубликувано, EU:C:2015:741) и че приема това решение. Следователно трябва да се счита, че жалбоподателят се отказва да се позове на посочената разпоредба.

19

При всички положения жалбоподателят има правен интерес на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, с което Парламентът е съгласен.

20

Парламентът счита, че жалбата не е в съответствие с член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд. Жалбата на жалбоподателя има два предмета, а именно отказа да му бъде предоставена зала за провеждането на пресконференция и забраната на достъпа на руските гости до сградите на Парламента. Според институцията обаче изложените в жалбата съображения са двусмислени, тъй като не е сигурно дали изтъкнатите основания се отнасят до едното, или до другото от тези решения.

21

В конкретния случай от изложените в жалбата искания се установява, че тя има за предмет отмяната на две решения, а именно на обжалваните решения.

22

Освен това в раздел I „Нарушение на Договорите“ от жалбата жалбоподателят е направил разграничение между първата част на жалбата, която е посветена на „отказа за предоставяне на зала“, и втората част на жалбата, която е посветена на „забраната за достъп на руските [гости]“.

23

Както изтъква Парламентът, в съображенията, изложени в рамките на посочената първа част, се споменава както пресконференцията, така и работната среща, докато от двете обжалвани решения следва, че отказът зала на Парламента да бъде предоставена на жалбоподателя, се отнася единствено до пресконференцията, а използването на помещенията на институцията за работна среща не е било отказано.

24

Все пак е от значение да се напомни, че дадено основание може да се тълкува от гледна точка на неговата същност и да бъде допустимо, ако се установява достатъчно ясно от жалбата (вж. в този смисъл определение от 20 септември 2011 г., Land Wien/Комисия, T‑267/10, непубликувано, EU:T:2011:499, т. 18).

25

При все това обстоятелството, че първата част на раздел I относно „отказа за предоставяне на зала“ за конференции се позовава на работната среща, може да се разбере от факта, че във втората част, посветена на „забраната за достъп на руските [гости]“, която се отнася до посочената среща, жалбоподателят препраща конкретно към „становището, изложено в [първата част]“, поради което твърденията за нарушения, които се съдържат в тази първа част, всъщност са общи за обжалваните решения.

26

Парламентът посочва освен това, че в раздел II от жалбата, наречен „Злоупотреба с власт“, жалбоподателят не е направил каквото и да е разграничение между обжалваните решения. Парламентът счита, че този раздел е двусмислен, доколкото в него жалбоподателят изтъква заядливия характер на отказа за предоставяне на достъп и се позовава на имейла на пресслужбата, отнасящ се единствено до отказа да му бъде предоставена зала за провеждане на неговата пресконференция.

27

При все това от съображенията, изложени в раздел II, наречен „Злоупотреба с власт“, се установява, че в неговите рамки жалбоподателят критикува двете обжалвани решения, което доказва, че в този раздел не се прави никакво разграничение между тях.

28

С оглед на гореизложеното жалбата не може да се счита за неясна и следователно за недопустима като цяло.

29

Накрая при условията на евентуалност Парламентът посочва, че ако Общият съд приеме жалбата за допустима като цяло, някои от твърденията за нарушения, формулирани от жалбоподателя в рамките на неговите основания, са недопустими. Допустимостта на тези твърдения за нарушения ще бъде преценена при разглеждане на посочените основания.

30

В писмената си дуплика Парламентът е изразил съмнения относно допустимостта на писмената реплика. Той твърди, че принципно тя трябва да позволи на жалбоподателя да уточни позицията си или да конкретизира доводите си по даден важен въпрос и да отговори на нови обстоятелства, изложени в писмената защита. В конкретния случай обаче в писмената си реплика жалбоподателят, от една страна, излага повторно обстоятелствата, които вече присъстват в жалбата му, и от друга страна, посочва нови доводи, които нямат никаква връзка с жалбата му или с доводите, които се съдържат в писмената защита.

31

В това отношение член 83 от Процедурния правилник предвижда, че жалбата може да се допълни с писмена реплика. Освен това съгласно точка 142 от Практическите разпоредби по прилагане на посочения правилник следва, че „[т]ъй като рамката на спора и най-съществените за него основания, твърдения за нарушения или оплаквания се излагат […] задълбочено в исковата молба или жалбата […], целта на репликата […] е да се даде възможност на ищеца или жалбоподателя […] да уточнят позицията си или да конкретизират доводите си по даден важен въпрос и да отговорят на нови обстоятелства, изложени в писмената защита“.

32

В конкретния случай, обратно на твърденията на Парламента, следва да се приеме, че писмената реплика уточнява съдържащите се в жалбата доводи с оглед на писмената защита. Освен това евентуалното наличие в писмената реплика на нови твърдения за нарушения, които нямат връзка с предходните процесуални документи, не могат да доведат до недопустимост на разглежданата писмена реплика в нейната цялост, а най-много до отхвърляне на съответните твърдения за нарушения, който въпрос трябва да се провери при разглеждане на основанията.

33

Следователно писмената реплика трябва да се счита за допустима.

34

От значение е да се напомни, че по силата на член 76, букви г) и д) от Процедурния правилник жалбоподателят следва да изложи обстоятелствата и основанията и да представи доказателствата и доказателствените искания още при подаването на жалбата. Освен това съгласно член 85, параграфи 2 и 3 от същия правилник главните страни могат да представят доказателства или да правят доказателствени искания в подкрепа на доводите си след първата размяна на писмени изявления само при условие че късното им представяне бъде мотивирано.

35

По-нататък, член 89, параграф 3 от Процедурния правилник позволява на Общия съд посредством процесуално-организационни действия да прикани страните да изложат по-подробно становище относно някои аспекти на спора или да представят всякакви доказателства във връзка с делото. Все пак решението за предприемане на такива действия зависи от свободната преценка на Общия съд (вж. в този смисъл определение от 29 октомври 2004 г., Ripa di Meana/Парламент, C‑360/02 P, EU:C:2004:690, т. 28).

36

Съгласно тези разпоредби принципно жалбоподателят не следва да моли Общия съд да го приканва да представи доводи или доказателства в подкрепа на своята жалба.

37

Във всички случаи следва да се посочи, че в рамките на процесуално-организационно действие с писмо от 6 декември 2016 г. жалбоподателят е уведомен, че в съдебното заседание ще бъде приканен да изложи становището си относно доводите, които Парламентът ще изтъкне в отговор на твърденията за нарушения, изведени от нарушение на принципа на пропорционалност, от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на политически мнения, и от нарушение на общия принцип на равенство.

38

Като увод на частта, посветена на „основателността на жалбата“, жалбоподателят посочва, че обжалваните решения „нарушават правата“, които притежава в качеството си на член на Парламента.

39

Ако се предположи, че това твърдение съставлява самостоятелно основание, то трябва да се приеме за недопустимо, както поддържа Парламентът. Всъщност в жалбата си жалбоподателят не е изложил съображения в подкрепа на подобно основание, при условие че по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 76, буква г) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа по-специално кратко изложение на изложените основания и следователно в нея трябва де се посочат макар и в обобщен вид, но достатъчно ясно правните принципи, които според жалбоподателя са били нарушени, както и основните фактически обстоятелства, на които се основават неговите твърдения за нарушения (вж. по аналогия решение от 15 декември 1999 г., Latino/Комисия, T‑300/97, EU:T:1999:328, т. 35). Така абстрактното излагане на дадено твърдение за нарушение не отговаря на изискванията на статута на Съда на Европейския съюз и на Процедурния правилник (вж. по аналогия решения от 11 март 1999 г., Herold/Комисия, T‑257/97, EU:T:1999:55, т. 68 и от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑443/11, EU:T:2014:774, т. 66).

40

При всички положения, доколкото въпросното твърдение съставлява не самостоятелно основание, а предварителна бележка, с която се представя основанието, изведено от „нарушение на Договорите“, това твърдение трябва да се счита за част от посоченото основание, поради което ще бъде разгледано в рамките на това основание.

41

В жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, първото от които е изведено от „нарушение на Договорите“, а второто — от злоупотреба с власт.

42

По силата на член 263, втора алинея ДФЕС, разглеждан в светлината на член 256, параграф 1, първа алинея от същия договор, Общият съд действително е компетентен да се произнася по жалби за нарушение на Договорите.

43

Член 76, буква г) от Процедурния правилник обаче гласи, че исковата молба или жалбата в първоинстанционното производство трябва да съдържа кратко изложение на изтъкнатите основания. Съгласно постоянната съдебна практика, с оглед гарантиране на правната сигурност и доброто правораздаване, е необходимо по-специално съществените правни обстоятелства да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин, от текста на самата жалба (решение от 29 септември 2016 г., Bach Flower Remedies/EUIPO — Durapharma (RESCUE), T‑337/15, непубликувано, EU:T:2016:578, т. 50 и 51). Освен това, макар ищецът или жалбоподателят да не е длъжен да посочи изрично конкретната правна норма, на която почива неговото твърдение за нарушение, все пак е налице условие доводите му да са достатъчно ясни, за да може тази правна норма да бъде установена от ответната страна и съда на Европейския съюз без затруднения (вж. в този смисъл решения от 10 май 2006 г., Galileo International Technology и др./Комисия, T‑279/03, EU:T:2006:121, т. 47 и от 13 ноември 2008 г., SPM/Съвет и Комисия, T‑128/05, непубликувано, EU:T:2008:494, т. 65).

44

От горепосочените разпоредби следва, че „нарушението на Договорите“ съставлява единствено общ случай на образуване на производство по жалба за отмяна, която може да бъде разгледана от Общия съд, но това нарушение не може да съставлява обосновка на основанието (вж. в този смисъл решение от 27 ноември 1997 г., Tremblay и др./Комисия, T‑224/95, EU:T:1997:187, т. 80 и 81).

45

Следователно трябва да се провери дали първото основание има по-конкретна правна обосновка от споменаването на израза „нарушение на Договорите“.

46

В конкретния случай от текста на жалбата и от приложеното към нея кратко изложение, което може да се вземе предвид за нейното тълкуване (решения от 25 октомври 2007, Komninou и др./Комисия, C‑167/06 P, непубликувано, EU:C:2007:633, т. 25 и 26 и от 12 април 2016 г., CP/Парламент, F‑98/15, EU:F:2016:76, т. 16), се установява, че всъщност първото основание на жалбоподателя се базира на член 4 от Уредбата за съвещанията на политическите фракции, приета от Бюрото на Европейския парламент на 4 юли 2005 г. (наричана по-нататък „Уредбата за съвещанията на политическите фракции“), както и на нарушение на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Що се отнася до основанието, изведено от нарушение на член 21 от Хартата, жалбоподателят изтъква по-конкретно дискриминация, основана на етническия произход на неговите руски гости, както и нарушение на забраната на дискриминация, основана на тяхното гражданство.

47

В писмената си реплика жалбоподателят твърди освен това, че отказът неговите руски гости да бъдат допуснати до Парламента, съставлява дискриминация, основана на политическите им мнения. В репликата си той посочва също така, че разглежданият отказ е опорочен от нарушение на общия принцип на равенство, доколкото заинтересованите лица са били третирани различно от другите посетители и гости на Парламента.

48

Накрая, както в жалбата, така и в писмената реплика се споменава несъразмерността на обжалваните решения, като в това отношение в самото начало следва да се установи дали става дума за самостоятелно основание или не.

49

Във връзка с това, обратно на твърденията на Парламента, макар принципът на пропорционалност да може да съществува самостоятелно, той може да бъде и част от принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация. Затова е прието, че принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация изискват разликата в третирането да бъде обоснована на въз основа на обективен и разумен критерий, тоест да е свързана с допустима от закона цел и да е съразмерна на целта, която се преследва от съответното третиране (решения от 17 октомври 2013 г., Schaible, C‑101/12, EU:C:2013:661, т. 77, от 23 март 1994 г., Huet/Сметна палата,T‑8/93, EU:T:1994:35, т. 45 и от 30 януари 2003 г., C/Комисия, T‑307/00, EU:T:2003:21, т. 49).

50

В конкретния случай в жалбата си жалбоподателят е формулирал своето твърдение за несъразмерния характер на решението за отказ да му бъде предоставена зала за провеждане на неговата пресконференция като последица от твърдението за нарушение на член 4 от Уредбата за съвещанията на политическите фракции. В съдебното заседание жалбоподателят потвърждава, че двете твърдения за нарушения са свързани. В жалбата си той изтъква и несъразмерния характер на решението, с което се отказва достъп на неговите руски гости до Парламента, като продължение на неговото твърдение за нарушение на забраната на всяка форма на дискриминация, основана на техния етнически произход или на гражданството им. Накрая, в писмената си реплика жалбоподателят се позовава на принципа на пропорционалност в рамките на своите доводи относно нарушението на забраната за дискриминация, основана на политически мнения, и относно нарушението на общия принцип на равенство. Следователно трябва да се приеме, че твърдението за несъразмерния характер на обжалваните решения не съставлява отделно основание.

51

С оглед на гореизложеното:

52

Жалбоподателят твърди, че по силата на член 4, параграф 1 от Уредбата за съвещанията на политическите фракции независимите членове на Парламента имат право да използват помещенията на институцията за организирането на пресконференции в границите на наличния капацитет и доколкото предоставянето на тези помещения не представлява риск за нормалното провеждане на дейностите на парламентарната асамблея. Освен това член 8 от същата уредба изрично позволява на членовете на Парламента да канят на своите срещи трети лица, като например журналисти. При все това според жалбоподателя Парламентът не твърди, че на 16 юни 2015 г. е бил изчерпан капацитетът за приемане на гости. Освен това била изключена вероятността една пресконференция да бъде от такова естество, че да затрудни парламентарната дейност, още повече че жалбоподателят вече бил организирал подобни събития, без те да поставят проблеми. Накрая, не изглеждало присъствието на г‑н Petrov и г‑н Biryukov да може да засегне функционирането на Парламента, както последният поддържа в имейла на пресслужбата.

53

С оглед на това жалбоподателят посочва, че поради липса на обективно основание за отказа за предоставяне на зала, последният бил несъразмерен и нарушавал правата на жалбоподателя в качеството му на член на Парламента, тъй като жалбоподателят не е могъл да обяви парламентарната си дейност, и по-специално да обясни на европейските граждани как резолюцията от 10 юни 2015 г. е представила погрешно форума, наречен „Национален руски форум“, организиран в Санкт Петербург на 22 март 2015 г.

54

Парламентът оспорва тези доводи и поддържа, че основанието не е обосновано.

55

Съгласно вътрешната логика на Уредбата за съвещанията на политическите фракции, която се установява от нейното заглавие и от член 1, параграф 1 от нея, тази уредба урежда начина, по който „[г]енералния секретариат [на Парламента] спомага за организирането на съвещанията на политическите фракции и способства за нормалното им провеждане“. Затова посочената уредба определя по-специално реда и условията за използване на залите на Парламента от страна на политическите фракции и техните органи.

56

Член 8 от Уредбата за съвещанията на политическите фракции гласи по същество, че политическите фракции имат право да канят трети лица на своите съвещания.

57

По силата на член 4, параграф 1 от Уредбата за съвещанията на политическите фракции „[в] рамките на парламентарната си дейност независимите членове на парламента могат да се ползват“ и от залите на Парламента. С оглед на разглежданата разпоредба и на възможността независимите членове на Парламента да се съвещават, макар да не съставляват парламентарна фракция, тази уредба установява и начина, по който генералният секретариат на Парламента способства за организирането на техните съвещания. Съгласно член 4, параграф 2 от посочената уредба молбите на независимите членове на Парламента за предоставяне на зала „трябва да бъдат подадени посредством службата за координация на независимите членове на Парламента“, която съставлява административен механизъм, с посредничеството на който тези членове могат да получат достъп до определени помощни средства, които по принцип са запазени за фракциите.

58

Освен това от отговорите на Парламента на въпросите, отправени до него от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, следва, че пресконференциите, организирани от членовете на Парламента, са предмет на различна уредба, а именно на „Уредбата на надлежното използване на залата за пресконференции на Европейския парламент“, приета от бюрото на Парламента на 22 октомври 2007 г.

59

От гореизложеното следва, че макар Уредбата за съвещанията на политическите фракции да позволява на тези фракции да канят трети лица на своите съвещания, тя няма за предмет да регулира предоставянето на зали за провеждане на пресконференции, a fortiori по самостоятелна инициатива на членове на Парламента.

60

Това тълкуване се потвърждава от обстоятелството, че самият жалбоподател не е подал молбата си да му бъде предоставена зала за провеждане на неговата пресконференция на основание на член 4, параграф 2 от Уредбата за съвещанията на политическите фракции, тъй като е адресирал пряко тази молба до отдел „Преса“ на Парламента, без да се ползва от посредничеството на службата за координация на независимите членове на Парламента.

61

Следователно твърдението за нарушение, изведено от член 4 от Уредбата за съвещанията на политическите фракции, трябва да се отхвърли, без в рамките на прилагането на тази разпоредба да е необходимо да се разгледа въпросът дали отказът на Парламента може да се обоснове с липса на зали, или с опасност от смущаване на дейността на институцията, или дали този отказ е несъразмерен.

62

Във всички случаи дори ако — обратно на приетото в точка 50 по-горе — твърдението за нарушение, изведено от несъразмерния характер на отказа да се предостави зала на жалбоподателя за организиране на пресконференци, трябваше да се разгледа като отделно от основанието, изведено от член 4 от Уредбата за съвещанията на политическите фракции, това твърдение за нарушение би било обречено на неуспех.

63

Всъщност в имейла на пресслужбата Парламентът е обосновал отказа си да предостави зала на жалбоподателя за провеждане на неговата пресконференция по-конкретно с оглед на риска присъствието на г‑н Petrov и г‑н Biryukov да смути дейността на институцията. Жалбоподателят обаче единствено оспорва наличието на подобен риск, без да представи убедителни доводи в тази насока. В това отношение е ирелевантно обстоятелството, че вече е организирал пресконференции и работни срещи, тъй като той не твърди, че тези прояви са били проведени, с разрешение на Парламента, в присъствието на руските гости и при сходни обстоятелства на тези, които са налице в настоящата хипотеза. Освен това от точки 119—122 по-долу следва, че в конкретния случай Парламентът не е нарушил принципа на пропорционалност.

64

Жалбоподателят посочва, че отказът руските гости да бъдат допуснати до Парламента, „е несъвместим с първичното право“ поради съображенията, изложени във връзка с отказа да му бъде предоставена конферентна зала.

65

Парламентът оспорва допустимостта на разглежданото твърдение за нарушение с довода, че жалбоподателят не уточнява в какво се състои това нарушение.

66

Съгласно текста на жалбата твърдението на жалбоподателя трябва да се разбира в смисъл, че доводите във връзка с отказа за предоставяне на зала за пресконференции, изведени от нарушението на член 4 от Уредбата за съвещанията на политическите фракции и евентуално от несъразмерния характер на тази мярка, са релевантни и във връзка с отказа руските гости да бъдат допуснати до Парламента.

67

Ако се предположи, че е допустимо, това твърдение за нарушение, трябва да де отхвърли с оглед на мотивите, изложени в точки 55—63 по-горе.

68

Съображенията за отхвърляне на твърдението за нарушение, изведено от член 4 от Уредбата за съвещанията на политическите фракции, са приложими на още по-силно основание в конкретния случай, тъй като, ако се предположи, че тази разпоредба е приложима, на жалбоподателя не е отказано използването на залите на Парламента за провеждането на самата работна среща, а става дума единствено за отказ за предоставяне на достъп на руските гости до сградите на институцията.

69

Жалбоподателят твърди, че неговите руски гости не съставляват какъвто и да е риск за нормалното провеждане на работата на Парламента или за неговата сигурност. Поради липса на обективна обосновка отказът да те бъдат допуснати до сградите на институцията, бил опорочен от дискриминация, основана на гражданството им или на техния етнически произход, в резултат от което бил нарушен член 21 от Хартата. Освен това, дори да се предположи, че някои руски граждани действително съставляват риск за нормалното функциониране на Парламента, било достатъчно забраната за достъп да се ограничи до тях.

70

Парламентът оспорва възможността на жалбоподателя да се позове на нарушение на забраната за дискриминация, основана на етническия произход или на гражданството, по отношение на трети лица, а именно по отношение на неговите руски гости, и във всички случаи счита, че основанието не е мотивирано.

71

Съгласно съдебната практика жалбоподателят няма право да предприема действия в интерес на закона или на институциите и може да изтъква в подкрепа на жалба за отмяна единствено твърдения за нарушения, които го касаят лично (решение от 30 юни 1983, Schloh/Съвет, 85/82, EU:C:1983:179, т. 14). Това изискване обаче не може да се възприема като показателно за това, че съдът на Съюза приема дадено твърдение за нарушение за допустимо единствено при условие че то е свързано с конкретното положение на самия жалбоподател. В действителност твърденията за нарушения на жалбоподател са допустими, ако могат да обосноват отмяна, от която той би могъл да има полза (вж. решение от 11 юли 2007 г., Wils/Парламент, F‑105/05, EU:F:2007:128, т. 38 и цитираната съдебна практика).

72

В конкретния случай твърдяната дискриминация на руските гости, основана на тяхното гражданство или на техния етнически произход, хипотетично е можела да навреди и на жалбоподателя, доколкото той е бил в основата на отправената до тях покана и е бил възпрепятстван да проведе организираната от него в Парламента работна среща с тяхно участие.

73

Така, при обстоятелствата в конкретния случай жалбоподателят, в качеството си на организатор на среща в помещенията на Парламента, до която руските гости не са получили достъп, има интерес да изтъкне твърдението за нарушение, че те са били обект на дискриминация, основана на гражданство или на етнически произход.

74

По силата на член 21, параграф 1 от Хартата е забранена всяка форма на дискриминация, основана по-специално на етнически произход. Съгласно параграф 2 от същия член в областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданство.

75

Тъй като жалбоподателят не прави ясно разграничение между двата изтъкнати от него вида дискриминация, следва да се напомни, че когато в текст с общо приложение се използват два различни термина, съображенията за последователност и правна сигурност не допускат те да получават еднакъв обхват. Това важи в още по-голяма степен, когато, както в конкретния случай, тези термини имат различни значения в говоримия език (решения от 25 септември 2013 г., Marques/Комисия, F‑158/12, EU:F:2013:135, т. 28 и от 14 май 2014 г., Cocco/Комисия, F‑17/13, EU:F:2014:92, т. 33).

76

Поради това, ако гражданството е правна и политическа връзка между дадено лице и дадена суверенна държава, то понятието за етнически произход произхожда от идеята, че групи в обществото имат усещането за принадлежност към една и съща нация или имат общи религиозни вярвания, език, културен произход и традиции, както и жизнена среда (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., ЧЕЗ Разпределение България, C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 46).

77

Що се отнася до забраната за дискриминация, основана на етническия произход, жалбоподателят изтъква единствено че руското гражданство на неговите гости не сочи, че не са част от конкретна етническа група. A fortiori той не е доказал по никакъв начин, че решението да се откаже достъп до Парламента на неговите руски гости, е било прието въз основа на тяхната принадлежност към конкретна етническа група.

78

Следователно жалбоподателят не е доказал, че са изпълнени условията за прилагане на член 21, параграф 1 от Хартата и поради това той не може да твърди, че неговите руски гости са били дискриминирани въз основа на конкретен етнически произход.

79

Що се отнася до забраната за дискриминация, основана на гражданство, следва да се напомни, че съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата разясненията относно последната (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17) трябва да се вземат под внимание при тълкуването ѝ.

80

Съгласно разясненията относно Хартата член 21, параграф 2 от нея „съответства на член 18, параграф 1 [ДФЕС] и следва да се прилага в съответствие с него“. Освен това по силата на член 52, параграф 2 от Хартата признатите от нея права, които са предмет на разпоредби на Договорите, се упражняват при определените в тях условия и граници. Следователно трябва да се счита, че член 21, параграф 2 от Хартата трябва да има един и същи обхват като член 18, първа алинея ДФЕС.

81

Член 18, първа алинея ДФЕС гласи, че „[в] обхвата на приложение на Договорите и без да се засягат специалните разпоредби, съдържащи се в него, се забранява всякаква дискриминация на основание гражданство“. Тази разпоредба се съдържа във втората част на този договор, озаглавена „Недискриминация и гражданство на Съюза“. Разглежданият член се отнася до случаите, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, в които гражданин на държава членка е обект на дискриминационно третиране в сравнение с гражданите на друга държава членка единствено поради своето гражданство. Следователно този член не намира приложение при евентуално различно третиране между гражданите на държавите членки и тези на трети държави (вж. в този смисъл решения от 4 юни 2009 г., Vatsouras и Koupatantze, C‑22/08 и C‑23/08, EU:C:2009:344, т. 51 и 52 и от 7 април 2011 г., Francesco Guarnieri & Cie, C‑291/09, EU:C:2011:217, т. 20).

82

Поради това жалбоподателят не може да се позове на нарушение на член 21, параграф 2 от Хартата по отношение на неговите руски гости.

83

С оглед на гореизложеното следва да се отхвърли основанието, изведено от нарушение на член 21 от Хартата, доколкото се твърди, че отказът руските гости да бъдат допуснати до Парламента, бил опорочен от дискриминация, основана на техния етнически произход или на тяхното гражданство. При всички положения, що се отнася до твърдението за несъразмерността на отказа поради липса на разграничение между руските гости в зависимост от риска, който съставляват, следва да се вземат предвид точки 119—122 по-долу.

84

В писмената си реплика жалбоподателят твърди, че отказът неговите руски гости да бъдат допуснати до Парламента, съставлявал дискриминационно третиране, основано на политическите им мнения. Той посочва също така, че „в крайна сметка […] забраната за предоставяне на достъп във всички случаи трябва да бъде преценена в светлината на общия принцип на равенство“. Всъщност с оглед на този отказ руските гости били третирани различно от други посетители и гости на Парламента.

85

Парламентът оспорва допустимостта на тези твърдения за нарушения с довода, че става дума за основания, които са изложени за първи път несвоевременно в писмената реплика. Освен това твърдението за нарушение, изведено от нарушението на общия принцип на равенство, било двусмислено и трудно разбираемо.

86

Жалбоподателят обаче поддържа, че едва когато се е запознал с писмената защита по дело Petrov и др./Парламент (T‑452/15), той е разбрал каква е политическата обосновка на дискриминацията, на която неговите руски гости са били обект.

87

По силата на член 84, параграф 1 от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството. Следва обаче да се обяви за допустимо основание, което представлява разгръщане на основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което има тясна връзка с последното. За да може да се счита за разгръщане на изложено по-рано основание или твърдение за нарушение, новият аргумент трябва да има достатъчно тясна връзка с първоначално изложените в жалбата основания или твърдения за нарушения, така че да може да се разглежда като резултат от обичайното развитие на обсъжданията в състезателното производство (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия, T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671, т. 23 и 27).

88

Първо, що се отнася до забраната на всяка форма на дискриминация, основана на политическите мнения, тази забрана се съдържа в член 21, параграф 1 от Хартата, на който жалбоподателят се позовава в рамките на своето основание, изведено от „нарушение на Договорите“. Все пак в жалбата си жалбоподателят ограничава своите доводи, основани на посочената разпоредба, до твърдението, че е налице нарушение на забраната на всяка форма на дискриминация, основана на етническия произход. Освен това той се позовава на дискриминация, основана на гражданство, основавайки се на член 21, параграф 2 от Хартата. В нито един момент той не се позовава в жалбата си на нарушение на забраната за дискриминация, основана на политическите мнения на неговите руски гости.

89

Обстоятелството, че в жалбата си жалбоподателят не се е позовал на такава форма на дискриминация е от особено значение в конкретния случай. Всъщност отказът руските гости да бъдат допуснати до Парламента, не може да бъде разглеждан изолирано от неговия контекст. От преписката се установява по-специално, че при подаването на жалбата си жалбоподателят е разполагал с имейла на пресслужбата, с който Парламентът е отказал да му предостави необходимото оборудване за неговата пресконференция, която също е била предвидена за 16 юни 2015 г. Този отказ обаче се основава на два мотива. Първо, имейлът на пресслужбата напомня ограниченията за достъп, които институцията налага, от една страна, на руските дипломати, а от друга страна, на руските политици, а именно, по-конкретно, на членовете на Gosudarstvennaya Duma Federal’nogo Sobrania Rossiskoï Federatsii (Държавна дума на Федералното събрание на Руската федерация) и на Soviet Federatsii Federal’nogo Sobrania Rossiskoï Federatsii (Съвет на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация), както се установява от отговорите на Парламента на въпросите в рамките на процесуално-организационните действия, посочени в точка 13 по-горе. Второ, в същия този имейл се посочва, че съществува риск присъствието на г‑н Petrov и г‑н Biryukov да смути дейността на институцията. Освен това спорният отказ е имал за цел да забрани на руските гости достъпа до сградите на Парламента, който е политическа инстанция, с оглед на участието им по покана на жалбоподателя, който действа в качеството си на член на Парламента, в среща на политическа тема, а именно „европейското сътрудничество“. Освен това г‑н Petrov и г‑н Biryukov имат важни функции в рамките на руската политическа партия Rodina и г‑н Sotnichenko е представен като университетски преподавател по международни отношения. Освен това разглежданата среща представлява продължение на политически форум, а именно на „Националния руски форум“, на който трите посочени лица са участвали и който Парламентът критикува в резолюцията си от 10 юни 2015 г. Накрая, в съдебното заседание жалбоподателят потвърждава, че предвидените за 16 юни 2015 г. прояви, на които той е поканил заинтересованите лица, са имали за цел да даде възможност на тези лица да изразят своето политическо мнение относно „европейското сътрудничество“ с оглед на това, от една страна, да се внесат разяснения във връзка с форума, озаглавен „Национален руски форум“, които са различни от тези в резолюцията от 10 юни 2015 г., и от друга страна, да продължи започнатата на посочения форум дейност. При тези условия жалбоподател, който е запознат с политическата материя и полага нормалната дължима грижа, би трябвало да следи контекста, в който се вписва спорният отказ за предоставяне на достъп.

90

Освен това от процесуална гледна точка жалбоподателят не може да се позовава на обстоятелството, че е установил каква е политическата обосновка на дискриминацията, на която неговите руски гости са били обект, при прочита на писмената защита, представена по дело Petrov и др./Парламент (T‑452/15).

91

В това отношение следва да се напомни, че всяко заведено пред Общия съд дело разполага със своя преписка, която съдържа по-конкретно представените от страните по съответното дело процесуални документи, и че всяка преписка е напълно самостоятелна. Това обстоятелство е онагледено от член 25 от Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник, съгласно които „[п]роцесуален документ и приложенията към него, подадени по едно дело и приложени към преписката по това дело, не могат да се вземат предвид при подготвянето на друго дело за разглеждане“ (вж. по аналогия определение от 15 октомври 2009 г., Hangzhou Duralamp Electronics/Съвет, T‑459/07, EU:T:2009:403, т. 12 и решение от 18 ноември 2015 г., Einhell Germany и др./Комисия, T‑73/12, EU:T:2015:865, т. 36).

92

Действително съгласно постоянната съдебна практика, освен в изключителни случаи, когато разгласяването на документ би могло да накърни доброто правораздаване, страните по дадено производство са свободни да разгласяват своите собствени писмени становища на трети лица спрямо това производство. В същия смисъл страна в дадено производство би могла, при спазване на същото условие, да се съгласи писмено становище, коeто тя е представила в рамките на това производство, да бъде използвано от друга страна по същото производство в рамките на друго производство (определение от 15 октомври 2009 г., Hangzhou Duralamp Electronics/Съвет, T‑459/07, EU:T:2009:403, т. 14 и решение от 18 ноември 2015 г., Einhell Germany и др./Комисия, T‑73/12, EU:T:2015:865, т. 38).

93

В конкретния случай обаче не е установено, че жалбоподателят е поискал от Парламента разрешение да използва в рамките на настоящото дело писмената защита, която последният е представил по дело T‑452/15.

94

Поради това следва да се приеме, че позоваването в писмената реплика на нарушение на забраната за дискриминация, основана на политическите мнения на руските гости, не съставлява разгръщане на съдържащо се в жалбата основание, което е резултат от обичайното развитие на обсъжданията в състезателното производство, а съставлява ново основание. Следователно това основание трябва да се счита за недопустимо, тъй като не почива на правни и фактически обстоятелства, установени в производството.

95

Второ, що се отнася до изложения в писмената реплика довод, изведен от нарушение на общия принцип на равенство, Парламентът счита, че той е трудно разбираем, доколкото поставя под въпрос третирането „на жалбоподателите“ в сравнение с това на другите посетители и гости на Парламента, докато в качеството си на член на Парламента жалбоподателят не се намира в положение, сходно на тяхното. Позоваването на „жалбоподателите“ обаче очевидно е техническа грешка. Впрочем в следващите си изявления Парламентът изглежда, че вече не изпитва затруднения.

96

Освен това, що се отнася до твърдението, че доводът, изведен от нарушение на общия принцип на равенство, е несвоевременно изложен, е от значение да се отбележи, че в рамките на основанието, посветено на злоупотребата с власт, в рамките на жалбата жалбоподателят по-специално посочва, че обжалваните решения са „напълно произволни и изцяло противоречащи на забраната за дискриминация, установена в първичното право“. Това твърдение обаче се позовава на „изложените по-долу съображения“, т.е. на съображенията относно твърдяната дискриминация, основана на гражданството или на етническия произход на руските гости. В нито един момент при подаване на своята жалба жалбоподателят не се е позовал на самото нарушение на общия принцип на равенство с оглед на третирането на всички други посетители и гости на Парламента.

97

Следователно, дори в писмената си реплика жалбоподателят да е искал да разшири обхвата на основанието, изведено от нарушението на забраната на всяка форма на дискриминация, основана на гражданството или на етническия произход на неговите руски гости, позовавайки се принципно на общия принцип на равенство с оглед на третирането на другите посетители и канещи лица на Парламента, основанието, изведено от нарушение на посочения принцип, трябва да се счита за ново основание, което не следва от обичайното развитие на обсъжданията в състезателното производство. Във връзка с това с оглед на обстоятелството, че не почива на правни и фактически обстоятелства, установени в производството, това основание трябва също да се счита за недопустимо.

98

От значение е да се добави, че член 21 от Хартата, на който се базира това основание, изведено от забраната за дискриминация, основана на гражданство или на етнически произход, е особен израз на принципа на равно третиране (вж. в този смисъл решение от 29 април 2015 г., Léger, C‑528/13, EU:C:2015:288, т. 48) и че както този принцип, така и забраната на всяка форма на дискриминация са две изражения на един и същ общ правен принцип, който забранява, от една страна, да се третират по различен начин сходни положения, а от друга страна, да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обосновано с обективни съображения (решение от 27 януари 2005 г., Europe Chemi-Con (Deutschland)/Съвет, C‑422/02 P, EU:C:2005:56, т. 33).

99

Поради това с оглед на тази съдебна практика, доколкото позоваването в писмената реплика на общия принцип на равенство трябва да се счита за посочване с други думи на съдържащото се в жалбата основание, изведено от забраната на всяка форма на дискриминация, основана на гражданство или на етнически произход, разглежданото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли като неоснователно поради съображенията, изложени в точка 74 и сл. по-горе.

100

Във всички случаи основанието изведено, от една страна, от нарушението на член 21, параграф 1 от Хартата, в рамките на което се твърди, че отказът руските гости на жалбоподателя да бъдат допуснати до помещенията на Парламента, е опорочено от дискриминация, основана на политическите им мнения, и от друга страна, и че е нарушен общият принцип на равенство, е необосновано, тъй като съгласно точки 108—122 по-долу двете обжалвани решения се основават на обективен и разумен мотив във връзка с допустима от закона цел и са пропорционални на преследваната цел.

101

Жалбоподателят поддържа, че обжалваните решения са опорочени поради злоупотреба с власт, което твърдение се оспорва от Парламента.

102

Съгласно постоянната съдебна практика понятието за злоупотреба с власт има точно значение, отнасящо се до използването от административен орган на неговите правомощия за цел, различна от тази, с оглед на която са му предоставени. Едно решение е опорочено поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви данни е видно, че е било прието с цел да постигне различни от изложените в него цели. В това отношение не е достатъчно да се посочат някои факти в подкрепа на изложените твърдения, а трябва да се представят достатъчно точни, обективни и съгласувани улики, които могат да подкрепят тяхната истинност или поне тяхната правдоподобност. В противен случай истинността на твърденията на съответната институция не би могла да бъде оспорена. Ето защо цялостната преценка на данните за злоупотреба с власт не може да се основава само на твърдения, нито на данни, които не са достатъчно точни, обективни или относими (вж. определение от 19 декември 2013 г., Da Silva Tenreiro/Комисия, T‑32/13 P, EU:T:2013:721, т. 31—33 и цитираната съдебна практика).

103

На първо място, жалбоподателят посочва, че поради „по-долу изложените съображения“ обжалваните решения са опорочени от злоупотреба с власт, тъй като са „напълно произволни и изцяло противоречащи на забраната за дискриминация“.

104

При все това, доколкото жалбоподателят се базира на твърдените в рамките на основанията нередности, изведени от „нарушение на Договорите“, следва да се напомни, че тъй като те бяха отхвърлени по-горе, позоваването на тях е обречено на неуспех.

105

На второ място, жалбоподателят признава, че сигурността и нормалното функциониране на Парламента също съставляват допустими цели, които могат да обосноват обжалваните решения. Все пак той оспорва обстоятелството, че именно тези са били целите на посочените решения.

106

Всъщност жалбоподателят твърди, че неговите руски гости не съставляват опасност за сигурността и нормалното функциониране на Парламента. Макар тази институция да е място за политически обмен, целта на отказа да бъдат допуснати до Парламента в действителност била те да бъдат държани настрана поради политическите им убеждения и техните пристрастия, които не се нравят на по-голямата част от членовете на парламентарната асамблея.

107

Важно е да се посочи, че в рамките на този довод жалбоподателят цели да обоснове наличието на злоупотреба с власт с неточност на мотивите, на които почиват обжалваните решения.

108

В това отношение следва да се посочи, че съгласно точка 89 по-горе дори руските гости на жалбоподателя да бяха членове на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация или на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация, обжалваните решения са мотивирани от обстоятелството, че присъствието им в рамките на Парламента би могло да навреди на реда и на сигурността на институцията, както и на нейното нормално функциониране в общия контекст на събитията, които са в основата на посочените ограничения за достъп.

109

По-специално Парламентът описва конкретния контекст на политическите отношения между Руската федерация и Съюза към момента на настъпване на събитията в светлината на резолюцията от 10 юни 2015 г. Той се позовава на положението в Украйна и на публикуването от Руската федерация на черен списък с имената на настоящи и бивши членове на Парламента и длъжностни лица на Съюза, който го е подтикнал да ограничи достъпа на руски политици и дипломати до своята инфраструктура.

110

В светлината на конкретния контекст, който по това време е характеризирал политическите отношения между Руската федерация и Съюза, от една страна, и с оглед на твърдяното от Парламента задълбочаване на отношенията между европейски партии, квалифицирани като популистки, и руски сили, описани като националистки, от друга страна, Парламентът подчертава, че г‑н Petrov, г‑н Biruykov и г‑н Sotnichenko са участвали във форума, озаглавен „Национален руски форум“, който е бил критикуван много остро от тази институция. Парламентът подчертава също така, че г‑н Petrov и г‑н Biruykov са били активни членове на руска партия, считана за националистка. Институцията добавя, че в крайна сметка г‑н Petrov, г‑н Biruykov и г‑н Sotnichenko са били протагонисти, поканени, от една страна, за да изразят в рамките на институцията различна гледна точка от тази, възприета в резолюцията от 10 юни 2015 г. относно форума, озаглавен „Национален руски форум“, и от друга страна, за да продължат в Парламента дейността, започнала на този форум, което жалбоподателят потвърждава в съдебното заседание (вж. т. 89 по-горе).

111

Жалбоподателят обаче посочва, че изтъкнатото от председателя на Парламента „право на стопанина на къщата“, на което се позовава Парламентът, не може да бъде използвано, за да се възпрепятства провеждането на съвещания, чийто предмет противоречи на възприетото от мнозинството становище, тъй като именно парламентите са местата, където се осъществява политическият обмен.

112

При все това член 22 от Процедурния правилник на Европейския парламент предоставя на председателя на институцията необходимите правомощия да осигури общата безопасност в помещенията на Парламента с оглед на това да се предотврати или прекрати смущаването на нормалното провеждане на парламентарните дейности, както и да пази честта на институцията. Освен това Парламентът с основание твърди, че няма задължението да насърчава политическата дейност на партия на трета държава в рамките на своята инфраструктура. Следователно Парламентът не е длъжен да приема членове или симпатизанти на подобна партия, за да могат да изразят възгледите си в неговите помещения. Принципно съгласно член 14 ДЕС правото на участие в осъществяване на законодателни, бюджетни функции, както и на функции по политически контрол и консултативни функции в рамките на Парламента е запазено за представителите на гражданите на Съюза, избрани въз основа на всеобщо пряко избирателно право, при свободно и тайно гласуване, докато конкретни разпоредби, като например член 15, параграф 6, буква г) ДЕС и член 230, първа алинея ДФЕС, гарантират конкретно на председателя на Европейския съвет и на председателя на Европейската комисия правото да бъдат изслушани в Парламента. Освен това, макар член 115 от Процедурния правилник на Европейския парламент да гласи, че разискванията са публични и че съвещанията на комисиите по принцип също са публични, в член 157 от посочения правилник се посочва, че представителите на обществеността, които са допуснати до галериите, трябва да седят и да пазят тишина. Освен това с оглед на вътрешната логика на Договорите и на актовете, приети в изпълнение на тези договори, както и предвид необходимостта да се гарантира свободното упражняване на правомощията, предоставени на Парламента, тази институция не е мястото, където всички представители на обществеността имат пълното право да изразяват своите възгледи.

113

Жалбоподателят посочва също така, че са били издадени пропуски за неговите руски гости, като така той е придобил впечатлението, че дори пресконференцията да не бъде проведена, в помещенията на институцията може да се проведе работна среща с тяхно участие. Издаването на тези пропуски показвало, че тези лица не съставляват особен риск, докато промяната на становището на Парламента разкривала заядливия характер на обжалваните решения и произтичащото от тях ненужно усложняване на неговата работа като член на Парламента.

114

При все това, макар с имейл на ГД „Сигурност“ от 9 юни 2015 г. Парламентът действително да е удостоверил получаването на искането за акредитиране с оглед на провеждане на работната среща и този имейл да е съдържал референтен номер, даващ възможност да се вземат пропуските, предназначени за руските гости на жалбоподателя, следва да се напомни, че този имейл е съставен от ГД „Сигурност“, докато решението, с което на руските гости на жалбоподателя се отказва достъпът до сградите, почива на преценка на политическия контекст, която надхвърля правомощията на административните служби на Парламента и може да бъде направена единствено от политическите инстанции на институцията. Освен това имейлът на ГД „Сигурност“ от 9 юни 2015 г. съдържа приложение, в което се посочва, че организаторът на събитието не е освободен от приложимата в рамките на институцията обичайна процедура по издаване на разрешение. Поради това привидното противоречие, което произтича от предоставянето на референтен номер, под който могат да се вземат пропуските, и от отказа в крайна сметка руските гости да бъдат допуснати до Парламента, се обяснява с различната функция на административните служби и на политическите инстанции. Следователно не може да се твърди, че поради заядливост Парламентът е създал впечатление у жалбоподателя, че спорната среща е можела да се проведе в рамките на неговата инфраструктура.

115

Предвид гореизложеното, тъй като за приемането на мерки, какъвто е отказът за допускане на лица до Парламента с оглед на предотвратяване на каквото и да е смущаване на неговата дейност, е необходима преценка на бъдещите рискове с оглед на наличните данни, която задължително предполага известна несигурност, не изглежда, че целта за осигуряване на безопасността и нормалното функциониране на Парламента няма разумна връзка с изтъкнатите от институцията мотиви.

116

Накрая жалбоподателят твърди, че злоупотребата с власт се извежда от обстоятелството, че отказът за предоставяне на достъп до Парламента при всички положения надхвърля необходимото. Така той посочва, че председателят на тази институция разполага със служба за сигурност, която може да потуши всички форми на провокация. Освен това обстоятелството, че отказът за предоставяне на достъп до Парламента се отнася до всички поканени руски граждани, докато съгласно имейла на пресслужбата единствено г‑н Petrov и г‑н Biruykov съставляват риск за сигурността и нормалното функциониране на институцията, показвало, че този отказ съставлява вид „колективна санкция“.

117

Следва обаче да се напомни, че жалбоподателят не е доказал, нито пък твърди, че всяко лице има безусловен достъп до съоръженията на Парламента за целите на политическа пропаганда или за да дискутира там политическата ориентация на Парламента. Обратно на това, както беше посочено в точка 112 по-горе, Парламентът е посочил, без твърденията му да бъдат оспорени, че законодателството на Съюза не предоставя на представителите на обществеността достъп по право до сградите на институцията и възможност да ги използват за изразяване на техните виждания.

118

При тези условия с оглед на международния контекст, напомнен в точки 109 и 110 по-горе, обстоятелството, че председателят на Парламента е възпрепятствал руските гости на жалбоподателя да влязат в помещенията на институцията, за да изразят своите становища там по време на политическа среща, вместо да разчита на възможностите за интервенция на службите за сигурност, не може да се счита за признак на злоупотреба с власт. Този извод се налага с още по-голяма сила, поради обстоятелството че отказът за предоставяне на достъп е бил само временен, тъй както Парламентът потвърждава в съдебното заседание, че този отказ е бил свързан с конкретния контекст.

119

Жалбоподателят не може да се позовава и на обстоятелството, че отказът за предоставяне на достъп е бил взет по отношение „на цялата група руски посетители“, т.е. и по отношение на г‑жа E. N. и г‑жа P. E., за да докаже, че всъщност този отказ съставлява обща и несъразмерна санкция. Всъщност отказът тези две лица да бъдат допуснати до Парламента, се обяснява с обстоятелството, че става въпрос за придружаващи лица, едното — в качеството му на съпруга на г‑н Biruykov, а другото — в качеството му на устен преводач, както се установява от разискванията в съдебното заседание.

120

Накрая, безпредметно е и оспорването от страна на жалбоподателя на колективния характер на отказа неговите руски гости да бъдат допуснати до Парламента, като се основава на обстоятелството, че според самия Парламент г‑н Sotnichenko не съставлявал особена опасност, обратно на посоченото в имейла на пресслужбата.

121

Не могат да се извеждат доводи от обстоятелството, че в имейла на пресслужбата, с който на жалбоподателя се отказва да му бъде предоставена зала за организирането на пресконференция, Парламентът е приел, че присъствието на г‑н Petrov и г‑н Biryukov създава риск за правилното функциониране на институцията, без да се споменава г‑н Sotnichenko. Всъщност от имейла, изпратен на 3 юни 2015 г. от асистента на жалбоподателя до пресслужбата на Парламента по повод на организацията на тази конференция, се установява, че г‑н Sotnichenko не е трябвало да присъства на нея.

122

Освен това Парламентът е посочил, че г‑н Sotnichenko е взел участие във форума „Национален руски форум“ подобно на г‑н Petrov и г‑н Biryukov, което обстоятелство не се оспорва, и че именно това участие е било основанието да му бъде отказан и достъп до сградите на институцията с оглед на участието му в работната среща в контекста, описан в точки 109 и 110 по-горе.

123

От гореизложеното следва, че жалбоподателят не предоставя достатъчно конкретни, обективни и съгласувани доказателства, които да навеждат на мисълта, че сигурността и доброто функциониране на Парламента не са били реално преследваната цел от страна на неговия председател при приемането на обжалваните решения. Поради това следва да се отхвърли и основанието, изведено от злоупотреба с власт.

124

Тъй като нито едно от основанията не може да бъде уважено, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

125

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

126

Тъй като жалбоподателят е загубил делото, следва да бъде осъден да заплати всички съдебни разноски, включително тези в производството пред Съда, в съответствие с искането на Парламента.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши: