1

С жалбата си European Road Transport Telematics Implementation Coordination Organisation — Intelligent Transport Systems & Services Europe (Ertico — Its Europe) иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 22 май 2019 г., Ertico — ITS Europe/Комисия (T‑604/15, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля исканията на жалбоподателя за отмяна на Решение от 18 август 2015 г. на групата по утвърждаване (наричано по-нататък „оспорваното решение“), прието от групата по утвърждаване съгласно точка 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838/ЕС, Евратом на Комисията от 18 декември 2012 година относно приемането на правила за осигуряване на последователно удостоверяване на съществуването и правния статут, както и на оперативния и финансовия капацитет на участниците в непреки дейности, подпомагани чрез безвъзмездно финансиране по Седма рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и по Седма рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия за ядрени изследователски дейности и обучение (ОВ L 359, 2012 г., стр. 45), доколкото в това решение е направен изводът, че жалбоподателят не може да бъде квалифициран като микро-, малко или средно предприятие (МСП) по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки или средни предприятия (ОВ L 124, 2003 г., стр. 36) (наричана по-нататък „препоръката за МПС“).

2

Член 22 от Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 година относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 256) е озаглавен „Законност на актовете“ и гласи следното:

„1.   За всеки акт на изпълнителна агенция, засягащ трето лице, [Европейската к]омисията може да бъде сезирана за контрол на законността от всяко лице, пряко и индивидуално засегнато, както и от държава членка.

Административното производство се отнася към Комисията в едномесечен срок от датата, на която заинтересованата страна или държавата членка са узнали за оспорвания акт.

След изслушване на аргументите на заинтересованата страна или на държавата членка и тези на изпълнителната агенция Комисията се произнася по административното производство в двумесечен срок от датата на неговото започване. Без да накърнява задължението на Комисията да отговори, като изложи писмено мотивите за своето решение, липсата на отговор от страна на Комисията в този срок е равносилна на мълчаливо отхвърляне на [жалбата].

2.   Комисията може по своя инициатива да преразгледа всеки акт на изпълнителна агенция. Тя се произнася в двумесечен срок от датата на това преразглеждане, след като е изслушала аргументите на изпълнителната агенция.

3.   Когато Комисията е сезирана за даден акт в съответствие с параграфи 1 и 2, тя може да спре изпълнението на съответния акт или да постанови или предпише временни мерки. В окончателното си решение Комисията може да остави в сила акта на изпълнителната агенция или да реши, че агенцията трябва да го измени частично или изцяло.

4.   Изпълнителната агенция е длъжна в разумен срок да вземе необходимите мерки за изпълнение на решението на Комисията.

5.   Изрично[то] или мълчалив[о] решение за отхвърляне на административна [жалба] от Комисията може да се обжалва пред Съда на [Европейския съюз] в съответствие с член [263 TFUE]“.

3

Съгласно съображения 9 и 12 от Препоръката за МСП:

[…]

4

Член 1, параграф 1 от тази препоръка гласи:

„Настоящата препоръка се отнася до определението за [МСП], използвано в политиките на [Съюза], прилагани на територията на [Европейския съюз] и на Европейското икономическо пространство [(ЕИП)“ [неофициален превод].

5

Член 1 от приложението към посочената препоръка е озаглавен „Предприятие“ и предвижда:

„За предприятие се счита всяко образувание, упражняващо стопанска дейност, независимо от правната му форма. За такива се считат по-специално предприятията, упражняващи занаятчийска дейност или други дейности — еднолично или с техните семейства, както и партньорства или сдружения, които редовно осъществяват икономическа дейност“ [неофициален превод].

6

Член 2 от приложението към същата препоръка е озаглавен „Численост на персонала и финансови прагове при определяне на категориите предприятия“ и в параграф 1 предвижда:

„В категорията на [МСП] се включват предприятия, в които работят по-малко от 250 души и чийто годишен оборот не надхвърля 50 млн. евро или чийто общ годишен счетоводен баланс не надвишава 43 млн. евро“ [неофициален превод].

7

Член 3 („Видове предприятия, взети предвид при изчисляването на числеността на персонала и на финансовите суми“) от приложението към препоръка за МСП гласи следното:

„1.   „Самостоятелно предприятие“ е всяко предприятие, което не се определя като предприятие партньор по смисъла на параграф 2 или като свързано предприятие по смисъла на параграф 3.

2.   „Предприятия партньори“ са всички предприятия, които не са класифицирани като свързани предприятия по смисъла на параграф 3 и между които съществува следното взаимоотношение: дадено предприятие (предприятие нагоре по веригата) притежава самостоятелно или съвместно с едно или повече свързани предприятия по смисъла на параграф 3 25 % или повече от капитала или правата на глас на друго предприятие (предприятие надолу по веригата).

[…]

3.   „Свързани предприятия“ са предприятия, които имат едно от следните взаимоотношения:

[…]“ [неофициален превод].

8

Съгласно точка 1.2.6 от приложението към Решение 2012/838, озаглавена „Административно преразглеждане на утвърждаване“:

9

Тази точка 1.2.6 е придружена от бележка под линия, която гласи:

„Актове на изпълнителна агенция могат да бъдат отнесени до Комисията за преразглеждане на тяхната законосъобразност съгласно член 22 от Регламент (ЕО) [№ 58/2003])“.

10

Точка 1.2.7 от приложението към това решение е озаглавена „Групата по утвърждаване“ и гласи:

„Генералните дирекции [(ГД)] и изпълнителните агенции на [Комисията], които изпълняват [Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.], следва да изградят междуведомствена група за целите на координацията (наричана „група по утвърждаване“) и да делегират свой представител в тази група. Службите по утвърждаване участват в групата по утвърждаване без право на глас и осигуряват секретариата за групата под надзора на нейния председател. Комисията създава процедурните правила за процесите по координация, включително регистър на общите практики.

В случай че кандидат подаде искане за преразглеждане до компетентна служба по утвърждаване съгласно раздел 1.2.7 по-горе, тази служба отнася искането до групата по утвърждаване. Групата по утвърждаване разглежда и взема решение по отнесените до нея случаи на утвърждаване на правни образувания. Групата по утвърждаване няма правомощия да разглежда случаи, свързани с проверки на финансовия капацитет“.

11

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—18 от обжалваното съдебно решение и за нуждите на настоящото производство могат да бъдат обобщени по следния начин.

12

Жалбоподателят е учредено през 1991 г. кооперативно дружество с ограничена отговорност по белгийското право. То предоставя многосекторна платформа на частните и публичните предприятия от сектора на интелигентните транспортни системи и услуги. Съгласно неговия устав то има за цел да насърчава, стимулира и спомага за координирането на прилагането на напредничава транспортна телематика в транспортната инфраструктура на Европа.

13

От 31 декември 2006 г. на жалбоподателя е признат статут на МСП по смисъла на Препоръката за МСП. Този статут му позволява в течение на няколко години да получава допълнителни субсидии от страна на Европейския съюз, и по-специално в рамките на Седма рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.).

14

През декември 2013 г., в рамките на проверка дали участниците в съществуващите изследователски програми имат статута на МСП, Изпълнителната агенция за научни изследвания (REA), в качеството си на служба, която утвърждава обстоятелството, че участниците в тези програми имат статута на МСП, иска от жалбоподателя да предостави информация, която да му позволи да докаже, че може да продължи да се ползва от този статут. След размяна на електронна кореспонденция REA решава, че жалбоподателят не може да бъде считан за МСП по смисъла на препоръката за МПС (наричано по-нататък „решението за отказ за предоставяне на статут на МПС“).

15

С електронно писмо от 7 февруари 2014 г. жалбоподателят оспорва позицията на REA, като прилага две правни становища, изготвени от негови адвокати.

16

С електронно писмо от 24 февруари 2014 г. REA уведомява жалбоподателя, че може да поиска преразглеждане на решението за отказ за предоставяне на статут на МСП пред групата по утвърждаването на основание на точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838.

17

В съответствие с това с електронно писмо от 25 февруари 2014 г. жалбоподателят иска от REA това решение да бъде преразгледано от групата по утвърждаването.

18

На 15 април 2014 г. REA уведомява жалбоподателя за решението на групата по утвърждаването, която потвърждава решението на REA за отказ да се предостави статут на МПС (наричано по-нататък „първото решение за отказ“).

19

На 23 юни 2014 г. жалбоподателят подава жалба срещу първото решение за отказ пред Общия съд, регистрирана под номер T‑499/14. Тази жалба е насочена едновременно срещу Комисията и срещу групата по утвърждаването.

20

На 18 ноември 2014 г. REA уведомява жалбоподателя за решението на групата по утвърждаването да оттегли първото решение за отказ, докато бъде прието ново решение. Това оттегляне се обосновава с факта, че в първото решение за отказ групата по утвърждаването не е отговорила изрично на доводите, изтъкнати от жалбоподателя в електронното му писмо от 7 февруари 2014 г. Вземайки предвид посоченото оттегляне, Общият съд приема, че жалбата по дело T‑499/14 е останала без предмет и с определение от 30 април 2015 г., Ertico — ITS Europe/Комисия (T‑499/14, непубликувано, EU:T:2015:285), приема, че липсва основанието за произнасяне по тази жалба.

21

На 18 август 2015 г. групата по утвърждаването приема ново решение, в което приема, на основание на мотиви, различни от посочените в първото решение за отказ, че жалбоподателят не може да се ползва от статута на МСП.

22

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 27 октомври 2015 г., European Food иска да се отмени спорното решение.

23

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля тази жалба.

24

С подадената жалба жалбоподателят иска от Съда:

25

Комисията иска от Съда:

26

С акт на председателя на Съда от 19 ноември 2019 г. Чешката република е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на жалбоподателя.

27

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания, изведени, първото — от неправилно тълкуване на точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838, както и на член 22 от Регламент № 58/2003, второто — от нарушение на Препоръката за МСП, както и на основните принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, и третото — от явна грешка в преценката относно статута му на МСП.

28

С първото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, по-специално в точки 28—42, 50 и 68—77 от обжалваното съдебно решение, като е постановил, че точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838, от една страна, и член 22 от Регламент № 58/2003, от друга страна, се отнасят до различни правни способи за защита. Противно на приетото от Общия съд в точки 28—31 от това съдебно решение, тези разпоредби се отнасяли до едно и също производство. По-специално, в точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 се уточнявало по какъв начин следвали да се отправят до Комисията исканията за контрол за законосъобразност по член 22 от Регламент № 58/2003.

29

На първо място, точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 изрично се позовавали на член 22 от Регламент № 58/2003. В бележка под линия 24 към точка 1.2.6, параграф 2 от приложението към Решение 2012/838 се уточнявало, че контролът, до който се отнася тази точка, е посоченият в член 22 от Регламент № 58/2003. Тази бележка под линия установявала връзка между член 22 от този регламент — акт с по-висок юридически ранг — и разпоредбите за неговото прилагане, а именно точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 — акт с по-нисък ранг.

30

На второ място, въпреки че в точка 1.2.6, параграф 3 от приложението към Решение 2012/838 се уточнявало, че процесът на административно преразглеждане не ограничава правото на кандидата да обжалва пред Европейския омбудсман или пред Съда на Европейския съюз, в тази разпоредба не се посочвало, че не се засяга производството за упражняване на контрол по член 22 от Регламент № 58/2003.

31

На трето място, Комисията сама приела, че точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 и член 22 от Регламент № 58/2003 се отнасяли до едно и също производство по упражняване на контрол. Всъщност в електронното си писмо от 24 февруари 2014 г. REA посочила, че съгласно точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 трябвало да се подаде искане за контрол за законосъобразност. REA изобщо не споменала член 22 от Регламент № 58/2003, което тя трябвало да направи, и със сигурност щяла да направи, ако производството по упражняване на контрол по член 22 от Регламент № 58/2003 било различно от посоченото в точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838.

32

В административно процесуалното право на Съюза всъщност бил установен общ принцип на правото, съгласно който актовете на институциите и на другите административни органи на Съюза, с които се засягат правата или интересите на частноправен субект, трябва ясно да посочват възможните правни способи за защита и средствата за тяхното упражняване. Това изискване било също така изрично предвидено по-специално в член 133, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1). Този регламент представлявал актуалното правно основание за нормативните изисквания, на които се основавало Решение 2012/838.

33

На четвърто място, тъй като приложила точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838, групата по утвърждаването, а следователно и Комисията, на практика съобразила двумесечния срок по член 22, параграф 1, трета алинея от Регламент № 58/2003. Всъщност групата по утвърждаването постановила първото решение за отказ в срок от два месеца след датата, на която жалбоподателят официално поискал от REA да върне преписката си на групата по утвърждаването.

34

Освен това Комисията не повдигнала никакво възражение относно факта, че от една страна, в жалбата си по делото, по което е постановено определение от 30 април 2015 г., Ertico — ITS Europe/Комисия (T‑499/14, непубликувано, EU:T:2015:285), жалбоподателят изрично посочил член 22 от Регламент № 58/2003 като едно от правните основания на неговото искане, а от друга страна, в писмото си до Общия съд от 5 януари 2015 г. жалбоподателят се основал до голяма степен на същия член 22.

35

На пето място, макар че член 22 от Регламент № 58/2003 предвиждал, че Комисията се произнася по подадената по административна жалба в срок от два месеца, считано от датата на подаването ѝ, макар че липсата на отговор от страна на Комисията в този срок била равносилна на мълчалив отказ да бъде разгледана жалбата по административен ред и независимо че с жалба пред Съда на Европейския съюз на основание член 263 ДФЕС можело да се иска отмяна на изрично или мълчаливо решение на Комисията за отхвърляне на посочената жалба по административен ред, в точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към решение 2012/838 не се посочвало в какъв срок групата по утвърждаването и следователно и Комисията трябвало да приеме решението, а не се предвиждало и правило, приложимо в хипотезата, когато групата по утвърждаването, а следователно и Комисията, е пропуснала да приеме такова решение. Поради това член 22 от Регламент № 58/2003 се прилагал по необходимост в производството по точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838. Ако това не било така, жалбоподателят си задава въпроса как заинтересованото лице би могло да определи от кога започва да тече срокът за обжалване на решение, представляващо мълчалив отказ.

36

На шесто място, за разлика от постановеното от Общия съд в обжалваното съдебно решение, жалбата по точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838, и жалбата по член 22 от Регламент № 58/2003 не се различавали, що се отнася както до съответните производства, така и до съответното им естество.

37

Първо, контролът се осъществявал от един и същи субект, а именно от Комисията. Това ясно следвало от текста на член 22 от Регламент № 58/2003. Освен това съгласно точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 контролът за законосъобразност се осъществявал от групата по утвърждаването, а именно от „междуведомствена група“ за целите на координацията на ГД и изпълнителните агенции на посочената институция, отговарящи за Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.).

38

В допълнение Общият съд вече постановил, че групата по утвърждаването и Комисията трябва да се считат за един и същ субект, което не можело да бъде пренебрегнато от този съд в обжалваното съдебно решение, тъй като в противен случай би бил нарушен принципът на силата на пресъдено нещо. Всъщност жалбата на жалбоподателя по делото, по което е постановено определение от 30 април 2015 г., Ertico — ITS Europe/Комисия (T‑499/14, непубликувано, EU:T:2015:285), била насочена едновременно и срещу Комисията, и срещу групата по утвърждаването. С факс от 4 септември 2014 г. секретариатът на Общия съд уведомил жалбоподателя, че седми състав на този съд приел, че Комисията трябва да се счита за единствен ответник по делото.

39

Фактът, че групата по утвърждаването и Комисията трябвало да се считат за един и същ правен субект, се потвърждавал и в точка 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838, в която се уточнявало, че тази институция трябва да приеме процедурен правилник, уточняващ функционирането на групата по утвърждаването. Така, подавайки искане за осъществяване на контрол до групата по утвърждаването, жалбоподателят всъщност подал жалба пред Комисията.

40

Второ, искането за преразглеждане било подадена с молба, адресирана до компетентната служба по утвърждаване. От многобройните писма, разменени между REA и жалбоподателя, било видно, че компетентната служба по утвърждаване, в случая REA, действала само като посредник, който препратил до Комисията молбата на жалбоподателя за преразглеждане.

41

Трето, контролът за законосъобразност се отнасял до актове на изпълнителни агенции, каквато в случая била REA, което не било оспорено от Комисията, нито разгледано в обжалваното съдебно решение.

42

Четвърто, целта на преразглеждането била да позволи на Комисията да упражнява надзор и да гарантира еднородния характер на тълкуването — цел, която не била нито оспорена от тази институция, нито била разглеждана в обжалваното съдебно решение.

43

Пето, на жалбоподателя била предоставена възможност да представи становището си. В съответствие с текста на член 22 от Регламент № 58/2003 жалбоподателят винаги поддържал разбирането, че той трябвало да бъде изслушан от Комисията. Точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 не указвали ясно, че жалбоподателят трябвало да има възможност да представи становище. Това обаче било логично, тъй като не било необходимо изрично да се урежда нещо, което вече било регламентирано в член 22 от Регламент № 58/2003. Във всички случаи самият Общ съд потвърдил в точка 52 от обжалваното съдебно решение, че на жалбоподателя трябвало да бъде предоставена възможност да изрази надлежно гледната си точка преди приемането на оспорваното решение, независимо от обстоятелството, че подобно право не било изрично предвидено в точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838.

44

Шесто, от точка 1.2.6 от приложението към Решение 2012/838 и от член 22 от Регламент № 58/2003 следвало, че преразглеждането имало административен характер и представлявало пълно преразглеждане на обжалвания акт по същество.

45

Общият съд сам посочил в точка 30 от обжалваното съдебно решение, че контролът, упражняван по реда на точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838, се отнасял до цялостно преразглеждане на решението — както относно правото, така и относно фактите. Въпреки това, противно на постановеното от Общия съд в точки 30 и 37 от това решение, както и имплицитно в точка 41 от него, същото по необходимост следвало да се прилага и по отношение на член 22 от Регламент № 58/2003. С цел да осъществи надзор върху дейността на изпълнителните агенции, да осигури еднородния характер на тълкуването и да изслушва доводите на жалбоподателя, Комисията била длъжна по дефиниция да може да преразгледа оспорвания акт по същество.

46

Седмо, искането за преразглеждане трябвало да бъде направено в едномесечен срок, считано от датата, на която заинтересованото лице узнало за оспорвания акт. Това следвало от текста на член 22 от Регламент № 58/2003. След като тази норма от по-висок юридически ранг предвиждала срок, не било необходимо този срок да се припомня в специалните разпоредби за нейното прилагане, а именно в точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838.

47

Следователно спорното решение, постановено след изтичането на двумесечния срок, считано от датата на подаване на административната жалба по член 22 от Регламент № 58/2003, трябвало да се счита за нищожно и следвало да се потвърди, че жалбоподателя имал статут на МСП. След като първото решение за отказ било прието в определения двумесечен срок, не можело да се поддържа доводът, което било потвърдено и от Общия съд в определение от 30 април 2015 г., Ertico — ITS Europe/Комисия (T‑499/14, непубликувано, EU:T:2015:285), че бил налице мълчалив отказ по член 22, параграф 1, трета алинея от Регламент № 58/2003.

48

Комисията твърди, че първото основание трябва да се отхвърли като неотносимо и във всички случаи по същество.

49

Следва да се отбележи, че дори да се предположи, както изтъква жалбоподателят, че точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 уточняват реда, по който да бъдат подадени до Комисията исканията за контрол за законосъобразност по член 22 от Регламент № 58/2003, поради което всички тези разпоредби се отнасят до едно и също производство, уредено по-конкретно в член 22, това не променя обстоятелството, че в параграф 1, трета алинея от последната разпоредба се уточнява, че „[б]ез да накърнява задължението на Комисията да отговори, като изложи писмено мотивите за своето решение, липсата на отговор от страна на Комисията в този срок е равносилна на отхвърляне на [жалбата]“.

50

От това следва, че законодателят не е изключил възможността след изтичането на двумесечния срок, предвиден в посочения член 22, Комисията да се ограничи до мълчаливо отхвърляне на административната жалба. Следователно, без да е необходимо в рамките на настоящата жалба да се разглежда какви са изисквания, които Комисията трябва да е спазва с оглед съблюдаването на правото на добра администрация, когато тя прибягва до тази възможност, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че спорното решение трябва да бъде отменено само поради факта че е постановено след изтичането на този двумесечен срок.

51

В това отношение жалбоподателят посочва, че приемането на първото решение за отказ е пречка в случая да се приложат съображенията, изложени в точки 49 и 50 от настоящото съдебно решение. Според него от определението от 30 април 2015 г., Ertico — ITS Europe/Комисия (T‑499/14, непубликувано, EU:T:2015:285) следва, че фактът на приемането на първото отрицателно решение в определения двумесечен срок изключва възможността да се смята, че е налице мълчалив отказ по член 22, параграф 1 от Регламент № 58/2003.

52

Все пак, противно на това, което жалбоподателят, изглежда, извежда от доводите си в това отношение, липсата на основание за произнасяне, която констатира Общият съд в определение от 30 април 2015 г., Ertico — ITS Europe/Комисия (T‑499/14, непубликувано, EU:T:2015:285), се основава, както е видно по-специално от точки 7 и 11 от това определение, на оттеглянето на първото решение за отказ, което е оспорено с жалбата за отмяна, по която е постановено посоченото определение. Освен това нито липсата на основание за произнасяне, нито изложените от Общия съд мотиви в подкрепа на този извод, изключват възможността неизпращането на отговор от страна на Комисията в установения срок да е последица от това оттегляне.

53

Впрочем правото на Комисията да оттегли първото решение за отказ само по себе си по никакъв начин не е оспорено в рамките на настоящото производство по обжалване.

54

От това следва, че с оглед на оттеглянето на първото решение за отказ, дори и да се предположи, че член 22 от Регламент № 58/2003 е приложим в образуваното по искане на жалбоподателя производството за преразглеждане на решението, с което не му се признат статут на МСП, при всички обстоятелства следва да се вземе предвид, че е налице „липса на отговор“ от страна на Комисията в установения срок по смисъла на член 22, параграф 1, трета алинея от този регламент, а тази липса на отговор е равносилна на мълчаливо отхвърляне на жалбата съгласно този член 22. Следва също така да се отбележи, че както следва от точки 20—22 от настоящото съдебно решение, това оттегляне е извършено преди приемането на оспорваното решение и преди жалбоподателят да е поискал неговата отмяна с подадената жалба.

55

Като се има предвид, че само поради факта, че спорното решение е прието след изтичането на определения двумесечен срок, в който Комисията следва да отговори на жалба на основание на член 22, параграф 1 от Регламент № 58/2003, не може да се стигне до отмяната на това решение, доводите на жалбоподателя, с които той цели да докаже, че тази разпоредба е приложима към производството по обжалване, образувано по неговата жалба срещу решението за отказа да му бъде признат статут на МСП, са неотносими и следователно трябва да бъдат отхвърлени.

56

Накрая, що се отнася до довода, че REA не е посочила член 22 от Регламент № 58/2003 като правен способ за защита на разположение на жалбоподателя, при условие че е била длъжна да го направи, ако посоченото в този член производство беше различно от посоченото в точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838, следва да се отбележи, че в рамките на настоящото производство по обжалване жалбоподателят не твърди, че неизпълнението на задължението на REA да посочи наличните способи за обжалване, само по себе си е основание за отмяна, а се ограничава да посочи, че е налице такова задължение, като фактът че REA не посочила член 22 от Регламент № 58/2003 като заместващ правен способ за защита свидетелствал според жалбоподателя за обстоятелството, че трябвало да се приеме, че този член и точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 уреждали един-единствен правен способ за защита. От това според жалбоподателя на практика следвало, че неспазването на двумесечния срок, предвиден в посочения член, обосновавало отмяната на спорното решение и потвърждаването на статута му на МСП. От гореизложеното обаче следва, че отмяната на това решение не се обосновава с този довод.

57

С оглед на всички изложени съображения посоченото в жалбата първо основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

58

С третото основание, което следва да се разгледа на второ място, жалбоподателят твърди, че Общият съд допуснал явна грешка в преценката, по-специално в точки 56, 59, 139—146, 148, 150, 151 и 171 от обжалваното съдебно решение, където Общият съд приел, че жалбоподателят не среща затрудненията, които обикновено изпитват МСП, и следователно не е МСП с оглед на целта и духа на Препоръката за МСП.

59

Въпреки че сред неговите член-кооператори имало големи предприятия и публичноправни субекти, положението на жалбоподателя в никакъв случай не било по-различно от това на другите МСП. По-специално, било явно неправилно да се приеме, както Общият съд посочвал в точка 145 от обжалваното съдебно решение, че съгласно неговия устав жалбоподателят можел да разполага с ресурси, предоставяни от неговите член-кооператори, които били в по-големи размери от тези на МСП и които му позволявали да покрива разходите си.

60

На първо място, Общият съд неправилно пренебрегвал факта, че от една страна, към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение 110 различни член-кооператори притежавали дялове в капитала на жалбоподателя, и от друга страна, че тези лица можели да се оттеглят по всяко време.

61

На второ място, Общият съд неправилно не взел предвид обстоятелството, че всеки член-кооператор на жалбоподателя притежавал еднакъв брой дялови вноски и право на глас, от една страна, а от друга — че разполагал със същите права на глас в общото събрание на жалбоподателя. Поради това никое от тези лица нямало интерес да предоставя финансови средства на жалбоподателя, тъй като не можело самó да реши какво да е разпределението и предназначението на тези финансови средства.

62

На трето място, дяловата вноска на член-кооператорите на жалбоподателя била строго ограничена до размера на годишните им вноски, който не бил променян от 20 години. Както Общият съд правилно посочил в точка 144 от обжалваното съдебно решение, размерът на годишната вноска се определял от надзорния съвет на жалбоподателя, който се състоял от представители на различните сектори, представени в него, като всички те имали различни интереси, а към датата на постановяване на това съдебно решение наброявали 20 членове. Противно на приетото от Общия съд в точки 144 и 145 от посоченото съдебно решение обаче, на практика било много трудно надзорният съвет да реши да увеличи размера на годишните вноски, тъй като, от една страна, надзорният съвет вземал решенията си с единодушие, а при липса на съгласие — с мнозинство от три четвърти от гласовете на присъстващите или представлявани членове на надзорния съвет, и от друга страна, всеки член на надзорния съвет имал право на един глас.

63

Констатацията на Общия съд в точка 142 от обжалваното съдебно решение, че от член 3 от устава на жалбоподателя следвало, че той действал главно за сметка на неговите член-кооператори, била напълно лишена от релевантност. Всички предприятия упражнявали дейност в интерес на своите акционери, съдружници или членове. Впрочем тази констатация произтичала от неправилно тълкуване на съдържанието на устава на жалбоподателя. Всъщност член 3 от този устав посочвал, че жалбоподателят трябвало да осъществява дейност главно за своите член-кооператори. Освен това, макар жалбоподателят да предоставял услуги главно на своите член-кооператори, това не го правело по-малко уязвим от друго МСП. Несигурният характер на приходите на жалбоподателя се потвърждавал и от факта, че бил третиран като МСП и от обслужващата го банка, а дори и Комисията приела, че се намирал в нестабилно финансово състояние и поради това изискала от него да представи банкова гаранция, за да получи в аванс част от субсидията на Съюза.

64

Същото се отнасяло и за констатацията в точка 143 от обжалваното съдебно решение, че съгласно член 5 от устава на жалбоподателя не се предвиждали ограничения за неговия уставен капитал. Този член означавал само че от правна гледна точка не се ограничавал максималният размер на капитала на кооперацията, който жалбоподателят имал право да мобилизира. Това уточнение било важно поради практически съображения, тъй като, ако не била предвидена подобна разпоредба, жалбоподателят би бил длъжен да измени устава си, когато нови членове желаят да придобият дялово участие в капитала, като се има предвид, че разрешеният дялов капитал можел да бъде увеличен само с одобрението на акционерите. Ето защо уставният капитал на кооперацията не бил показателен за финансовата стабилност на жалбоподателя.

65

Следователно Общият съд допуснал грешка, като приел в точка 143 от обжалваното съдебно решение, че уставният капитал на кооперацията представлявал гаранция за партньорите на жалбоподателя и за евентуалните заемодатели и че значителният по размер записан капитал на кооперацията представлявал улеснение за жалбоподателя в отношенията му с трети лица. В това отношение в по-голяма степен бил релевантен реално внесеният дялов капитал, а именно сумата, платена на кооперацията от член-кооператорите в замяна на дялове от нейния капитал, на което Общият съд се позовал, когато в точка 143 споменавал общия размер на вноските в полза на жалбоподателя. Ето защо, противно на посоченото в разглежданата точка 143, понятието за уставен капитал не съответствало на общия размер на вноските в полза на жалбоподателя.

66

В случая на жалбоподателя реално внесеният дялов капитал бил 68200 EUR, като всеки от 110‑те член-кооператори бил внесъл по 620 EUR. Това изобщо не подсказвало, че финансовото положение на жалбоподателя е по-стабилно от това на друго МСП.

67

Комисията поддържа, че третото основание за обжалване трябва да се отхвърли като явно недопустимо, тъй като с него жалбоподателят оспорва само фактическите констатации на Общия съд. При всички случаи това основание трябвало да се отхвърли по същество.

68

Необходимо е да се припомни, че от член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че обжалването се ограничава само до правни въпроси. Ето защо единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява релевантните факти. Следователно, освен в случай на изопачаване, преценката на тези факти не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в производство по обжалване (решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 97 и цитираната съдебна практика).

69

Съгласно постоянната практика на Съда изопачаването трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се извършва нова преценка на фактите и доказателствата (решения от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 86 и цитираната съдебна практика и от 14 януари 2021 г., ERCEA/Aristoteleio Panepistio Thesracci, C‑280/19 P, непубликувано, EU:C:2021:23, т. 46).

70

Освен това проверката от Общия съд на договорна разпоредба не може да се счита за тълкуване на правото и следователно не може да бъде обект на контрол в рамките на обжалване, без да се навлезе в сферата на компетентност на Общия съд по установяване на фактите (решения от 29 октомври 2015 г., Комисия/ANKO, C‑78/14 P, EU:C:2015:732, т. 23 и от 14 януари 2021 г., ERCEA/Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis, C‑280/19 P, непубликувано, EU:C:2021:23, т. 43 и цитираната съдебна практика).

71

В допълнение от член 256 ДФЕС, от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, от член 168, параграф 1, буква г) и от член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това искане (решения от 12 януари 2017 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, C‑411/15 P, EU:C:2017:11, т. 140 и цитираната съдебна практика и от 24 януари 2018 г., EUIPO/European Food, C‑634/16 P, EU:C:2018:30, т. 63).

72

Следва да се отбележи, че под прикритието на явни грешки в преценката, допуснати от Общия съд, жалбоподателят всъщност оспорва значението или релевантността, които Общият съд придава на различните фактически обстоятелства, характеризиращи неговото положение, и на разпоредбите на неговия устав. С всички изложени доводи жалбоподателят иска самият Съд да подложи на преценка твърденията, че неговите доходи са с несигурен характер. Както обаче следва от съдебната практика, цитирана в точки 68—71 от настоящото съдебно решение, освен в случай на изопачаване, единствено Общият съд е компетентен да преценява фактите и да разглежда устава на жалбоподателя.

73

От това следва, че третото основание на жалбата трябва да се отхвърли като недопустимо.

74

С второто основание жалбоподателят изтъква, че по-специално в точки 59 и 97—153 от обжалваното съдебно решение Общият съд не се съобразил с Препоръката за МСП и нарушил основните принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, като го лишил от статута на МСП, основавайки се на целта и духа на тази препоръка, въпреки че жалбоподателят формално отговарял на нейните критерии.

75

По-специално Общият съд потвърдил или поне не оспорил, първо, че жалбоподателят притежавал качеството на предприятие по смисъла на член 1 от приложението към Препоръката за МСП, второ, че той формално отговарял на установения с тази препоръка критерий за независимост и поради това представлявал самостоятелно предприятие по смисъла на член 3, параграф 1 от приложението към посочената препоръка, и трето, че формално отговарял на критериите за численост на персонала и за финансови прагове, установени в член 2 от приложението към същата препоръка. Вместо да заключи, че жалбоподателят е МСП по смисъла на Препоръката за МСП, Общият съд стигнал до извода, че не трябвало да счита, че жалбоподателят отговаря на критерия за независимост или на критериите за численост на персонала и за финансовите прагове, тъй като в действителност той не бил изправен пред „затрудненията, които са характерни“ за МСП и поради това не представлявал МСП с оглед на целта и духа на тази препоръка.

76

Обстоятелството, че Общият съд нарушил Препоръката за МСП, както и основните принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, се потвърждавало от следното:

77

На първо място, както следвало от съображение 1 от Препоръката за МСП, целта на последната била да гарантира правната сигурност. Това се потвърждавало и от Ръководството на ползвателя за определението на МСП, на страница 3 от която се подчертавало, че определението за МСП е практическо средство, предназначено да помогне на тези предприятия да се разпознаят като такива, за да могат да се ползват от пълната подкрепа от Съюза и от неговите държави членки.

78

На второ място, текстът на Препоръката за МСП бил недвусмислен и поради това не оставял място за тълкуване. Изводът, който следвал от този текст, не можел да бъде поставен под въпрос с оглед на твърдяната цел и духа на тази препоръка, тъй като това би довело до лишаване на посочения текст от всякакво полезно действие. Освен това от практиката на Съда, установена по-специално с решение от 15 юли 2010 г., Комисия/Обединено кралство (C‑582/08, EU:C:2010:429, т. 51), следвало, че не би могло, без да се отчита ясният и точен текст на дадена разпоредба, да се дава тълкуване, с което се цели тя да се поправи.

79

На трето място, Общият съд тълкувал неправилно съображения 9 и 12 от Препоръката за МСП, както и практиката на съдилищата на Съюза.

80

Що се отнася до съображения 9 и 12 от Препоръката за МСП, от постоянната съдебна практика, както било видно по-специално от решение от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA (C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 76), че преамбюлът на акт на Съюза нямал задължителна юридическа сила и не можел да бъде изтъкван нито с оглед на дерогирането на самите разпоредби на съответния акт, нито с оглед на тълкуването на тези разпоредби в смисъл, който явно противоречал на техния текст.

81

Освен това от прочита на съображения 9 и 12 от Препоръката за МСП следвало ясно, че те само излагали накратко съдържанието на тази препоръка. Така съображение 9 се ограничавало да изложи причината, поради която в член 3 от приложението към тази препоръка се правело разграничение между „самостоятелни предприятия“, „предприятия партньори“ и „свързани предприятия“. В посоченото съображение 9 не се съдържали никакви индикации, че не е достатъчно дадено предприятие да отговаря на установените в посочената препоръка критерии, за да бъде разглеждано като МСП. Също така съображение 12 само обяснявало причината, поради която съгласно член 3, параграф 3 от приложението към Препоръката за МСП предприятията можели да бъдат „свързани“ и посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица. Освен това на страница 24 от Ръководството на ползвателя за определението на МСП се подкрепяло широкото прилагане на определението за МСП.

82

Трите дела, посочени от Общия съд в обжалваното съдебно решение, а именно делата, по които са постановени решения от 29 април 2004 г., Италия/Комисия (C‑91/01, EU:C:2004:244), и от 27 февруари 2014 г., HaTeFo (C‑110/13, EU:C:2014:114), както и решението на Общия съд от 14 октомври 2004 г., Pollmeier Malchow/Комисия (T‑137/02, EU:T:2004:304), всъщност не се отнасяли до случаи на обикновена дерогация от Препоръката за МСП, а по-скоро до тълкуването на конкретни разпоредби от тази препоръка, които нито групата по утвърждаването, нито Общият съд приложили в конкретния случай. Освен това фактите по настоящия правен спор били напълно различни от тези в основата на посочените три дела, всяко от които се отнасяло до положение, където съответното предприятие или предприятия се контролирало (контролирали) пряко или непряко от акционер, съдружник или член нагоре по веригата и се включвали в по-широка група.

83

Чешката република се присъединява към доводите, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на второто основание на жалбата. Тази държава членка поддържа по-конкретно че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото с преценката си на критерия за независимост, по-специално в точки 100—109 и 135—146 от обжалваното съдебно решение.

84

Комисията посочва, че второто основание на жалбата трябва да бъде отхвърлено.

85

Що се отнася до доводите на жалбоподателя, че Общият съд неправилно приел, че спорното решение е обосновано, въпреки че жалбоподателят формално отговаря на критериите на Препоръката за МСП, следва да се припомни, че Комисията е обвързана от рамките и известията, които приема в областта на контрола на държавните помощи, доколкото те не се отклоняват от нормите на Договора за функционирането на ЕС и са приети от държавите членки (решение от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑91/01, EU:C:2004:244, т. 45 и цитираната съдебна практика).

86

В това отношение Съдът е отбелязвал, че Комисията възприема благоприятен подход по отношение на държавните помощи за МСП поради пазарните неефективности, в резултат на които се налага тези предприятия да се сблъскват с определени затруднения, които ограничават желаното им развитие в социален и икономически план (вж. в този смисъл решения от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑91/01, EU:C:2004:244, т. 46 и от 24 септември 2020 г., NMI Technologietransfer, C‑516/19, EU:C:2020:754, т. 31).

87

Въпреки това Съдът също така е постановил, че Препоръката за МСП следва да се тълкува с оглед на съображенията за приемането ѝ (решение от 27 февруари 2014 г., HaTeFo, C‑110/13, EU:C:2014:114, т. 30).

88

В това отношение, както следва от съображения 9 и 12, както и от член 1, параграф 1 от тази препоръка, тя има за цел да приеме определение за МСП, използвано в политиките на Съюза, прилагани в рамките на Съюза и ЕИП, което да отчита икономическата реалност на тези предприятия, за да изключи от тази квалификация групите от предприятия, чиято икономическа мощ надхвърля тази на МСП, и по този начин да запази за предприятията, които действително се нуждаят от подпомагане, предимствата, произтичащи за МСП от различни правни разпоредби или мерки в тяхна полза (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2014 г., HaTeFo, C‑110/13, EU:C:2014:114, т. 31 и от 24 септември 2020 г., NMI Technologietransfer, C‑516/19, EU:C:2020:754, т. 34).

89

Всъщност, както отбелязва по същество Общият съд в точка 100 от обжалваното съдебно решение, предоставените на МСП предимства съставляват най-често изключения от общите правила, като например в областта на държавните помощи, така че определението за МСП трябва да бъде предмет на стриктно тълкуване (решения от 27 февруари 2014 г., HaTeFo, C‑110/13, EU:C:2014:114, т. 32 и от 24 септември 2020 г., NMI Technologietransfer, C‑516/19, EU:C:2020:754, т. 65).

90

От тази гледна точка целта на критерия за независимост е да гарантира, както посочва Общият съд в точки 102 и 149 от обжалваното съдебно решение, че от мерките, предназначени за МСП, действително се ползват предприятията, които срещат затруднения поради размера си, а не тези, които принадлежат към голяма група и съответно имат достъп до средства и подкрепа, с които не разполагат техните конкуренти с еквивалентни размери. При тези условия, за да може да се обособят само предприятията, които действително представляват независими МСП, следва да се прецени структурата на МСП, които образуват икономическа група, чиято мощ надхвърля мощта на такова предприятие, и да се следи определението за МСП да не се заобикаля поради чисто формални съображения (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑91/01, EU:C:2004:244, т. 50 и от 27 февруари 2014 г., HaTeFo, C‑110/13, EU:C:2014:114, т. 33).

91

Следователно критерият за независимост трябва да се тълкува в светлината на тази цел, както припомня Общият съд в точка 103 от обжалваното съдебно решение, в резултат на което все пак не може да се счита, че предприятие, което формално отговаря на този критерий, но което в действителност е част от голяма група предприятия, отговаря на посочения критерий (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑91/01, EU:C:2004:244, т. 51). Ето защо член 3 от приложението към Препоръката за МСП трябва да се тълкува в светлината на посочената цел (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., HaTeFo, C‑110/13, EU:C:2014:114, т. 34).

92

Предвид съдебната практика, припомнена в точки 85—91 от настоящото съдебно решение, не може да се приеме, че Общият съд е въвел нов критерий в Препоръката за МСП, съгласно който трябва да се провери дали съответното образувание среща затрудненията, които изпитват обикновено МСП, и че по този начин Общият съд е нарушил тази препоръка и принципа на правна сигурност или принципа на защита на оправданите правни очаквания.

93

Напротив, Общият съд правилно е приложил съществуващата съдебна практика в тази област, като по-специално е приел в точки 106, 107, 140, 148 и 151 от обжалваното съдебно решение, че групата по утвърждаването е могла в рамките на своя анализ да вземе предвид целта и духа на Препоръката за МСП, без така да допусне грешка при прилагане на правото, и да приеме, че макар жалбоподателят формално да отговаря на критерия за независимост, предвиден в тази препоръка, следва да се провери и дали изпитва затрудненията, с които се сблъскват обикновено МСП.

94

Освен това, тъй като бе отхвърлено третото основание за обжалване и с оглед на съдебната практика, изложена в точки 87—91 от настоящото съдебно решение, Общият съд правилно е приел в точки 106, 107 и 140—146 от обжалваното съдебно решение, че групата по утвърждаването е приложила правилно в спорното решение критерия за независимост, както е предвиден в Препоръката за МСП, доколкото тази група по утвърждаването посочва, от една страна, че макар и жалбоподателят да отговаря формално на този критерий, от икономическа гледна точка той принадлежал фактически към голяма икономическа група, а от друга страна, поради съществуващите организационни връзка между жалбоподателя и неговите партньор или член-кооператори, той разполагал с достъп до средства, възможност за ползване на кредити и подкрепа и следователно той не срещал затрудненията, които обикновено изпитвали МСП, поради което не можел да бъде квалифициран като МСП по смисъла на тази препоръка.

95

От направения в предходната точка извод следва също, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил в точка 108 от обжалваното съдебно решение твърденията за нарушение на принципите на правна сигурност и на добра администрация, което следвало от евентуалното нарушение на Препоръката за МСП.

96

Освен това с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 85—91 от настоящото съдебно решение, Общият съд правилно е приел, от една страна, в точка 150 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не може да изведе своя статут на МСП от обстоятелството, че формално отговаря на предвидените в член 2 от приложението към Препоръката за МСП критерии за численост на персонала и за финансовите прагове, при положение че в действителност той не срещал затрудненията, които обикновено изпитват МСП, а от друга страна, в точка 152 от обжалваното съдебно решение — че тези критерии за численост на персонала и за финансовите прагове не могат да бъдат определени въз основа на изолирани данни, предоставени от жалбоподателя, тъй като той не е независимо предприятие и неговите членове са предприятия, които не са МСП.

97

Другите доводи, изтъкнати от жалбоподателя, не могат да поставят под въпрос изложените съображения.

98

На първо място, доводът, че не е установено никакво намерение да се заобиколи определението за МСП от страна на жалбоподателя по настоящото дело, не позволява да се докаже, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в рамките на преценката си на това определение. Всъщност изпълнението на условието, че от икономическа гледна точка дадено предприятие фактически принадлежи към голяма икономическа група и следователно има достъп до средства и подкрепа, с които не разполагат конкурентите му с еквивалентен размер, зависи от обстоятелствата по делото и не може непременно да зависи от установяването на намерението на това предприятие да заобиколи определението за МСП (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., HaTeFo, C‑110/13, EU:C:2014:114, т. 35 и 39).

99

На второ място, не може да се приеме и доводът, че следва да се разграничават решенията на Съда и на Общия съд, на които се прави позоваване в точка 82 от настоящото съдебно решение, с мотива че тези решения се отнасят по-скоро до тълкуването на конкретни понятия от Препоръката за МСП, отколкото до обикновеното дерогиране на тази препоръка и че фактите по делата, по които са постановени посочените решения, са различни от тези по настоящото дело.

100

Що се отнася, първо, до предмета на тълкуването в решенията на Съда, на които се прави позоваване в точка 82 от настоящото решение и които са част от съдебната практика, на която се основават съображенията, изложени в точки 85—91 от настоящото съдебно решение, следва да се отбележи, че те се отнасят и до критерия за независимост, определен в Препоръката за МСП или в предхождащата я Препоръка 96/280. Освен това жалбоподателят не е изтъкнал никакъв довод, въз основа на който да може да се докаже, че с оглед на обстоятелствата в настоящото дело не са приложими разсъжденията на Съда, развити в тези съдебни решения, съгласно които този критерий не може да се счита за изпълнен, когато, независимо от формалното изпълнение на условията, предвидени в разглежданата препоръка, икономическата действителност подкрепя изключването на разглежданото предприятие от предимствата, чието ползване е запазено само за МСП.

101

Що се отнася, второ, до довода на жалбоподателя, с който се цели да се разграничат фактите по настоящия спор от тези по предходните дела, следва да се отбележи, от една страна, че жалбоподателят не е посочил изрично причините, поради които, ако се предположи, че е верен, фактът, че той не е контролиран от член-кооператор (предприятие нагоре по веригата), би трябвало да се счита за пречка и по настоящото дело да се следва също възприетият от Съда подход по делата, по които са постановени съдебните решения, посочени в точки 85—91 от настоящото съдебно решение, и на които се прави позоваване в предходната точка от същото съдебно решение.

102

За сметка на това, както следва от предходните съображения относно второто и третото основание, жалбоподателят не е представил никакво доказателство, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 106 и 107 от обжалваното съдебно решение, че групата по утвърждаването не е нарушила Препоръката за МСП, като е отбелязала, че жалбоподателят фактически принадлежи към голяма икономическа група и че поради наличието на организационни връзки между жалбоподателя и неговите партньори или член-кооператори, не можело да се смята, че той срещал затрудненията, които обикновено изпитвали МСП.

103

С оглед на всички изложени съображения второто основание за обжалване следва да се отхвърли по същество, а следователно и жалбата в нейната цялост.

104

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

105

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

106

Тъй като Комисията е поискала жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски, а жалбоподателят е загубил делото, следва същият да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

107

В съответствие с член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, съгласно който държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски, Чешката република понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: